Трудни задачи

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, има, човек, число, аз, казва, веригата, всички, десет, трябвало, баща, прави, отношение, време, закона, майка, задача, верига, земя ,
Общ Окултен клас , София, 17 Април 1929г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление върху силата на доброто.

Сега ще прочета 4 гл. от книгата на пророк Данаила.

За следващия път всеки сам да прочете тази глава и да си извади кратки бележки от нея. В тази глава цар Навуходоносор се обръща към всички народи, племена и езици, които обитават земята, със следните думи: „Мир да се умножи на вас!“ Това е било обръщението на един езически цар към своя народ. Как се обръщат съвременните царе в манифестите си към своя народ?

Сегашните хора лесно разрешават задачите си. Като се намерят пред някакво затруднение, те се чудят, откъде им е дошло това затруднение, когато са толкова добри и кротки. Че някой човек е добър или кротък, това още не разрешава задачите на живота. Ти си добър човек, но гърнето е счупено. — Аз не съм го счупил. — Намери тогава виновника. — Няма го, избягал е някъде. — Ако виновникът е избягал, ще хванат онзи, когото намерят в къщата. Той е добър човек, затова трябва да направи ново гърне на мястото на счупеното.

Сега, като на учени хора, ще ви дам следната задача. Представете си, че някой ви подари един автомобил, който се движи с бързина сто хиляди километра в минута. При това, дадена ви е задача, с този автомобил да пропътувате цялата земя, с право да спрете само на десет станции по пет секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята с този автомобил. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законите на движението, не е възможно с автомобил да пропътува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човек разполага не само с външни, но и с вътрешни средства, чрез които може да пропътува не само земята, но и цялата слънчева система. Това може да постигне човек с автомобила на своя ум — с мисълта си. Наистина, с мисълта си човек може да се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Направете изчисление, да видите, за колко време светлината може да пропътува цялата слънчева система. След това направете изчисление, за колко време човешката мисъл може да пропътува същия път. Като имате тези данни, направете сравнение между тях, да видите, каква е разликата в бързината на автомобила, на светлината и на човешката мисъл.

В древността, в царството на Соломон-Ра, съществувал закон, според който, всеки престъпник се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор, а на краката му туряли златна верига, тежка десет килограма. По това време желязото не било известно, затова си служили със злато. Царят сам подписвал всички присъди, като давал възможност на поданиците си в известен срок да представят някакви мотиви за оправдаване на престъпника. Първият човек в царството на Соломон-Ра, върху когото трябвало да се приложи присъдата, бил един от видните философи по това време. Обвинението му се заключавало в това, че в едно от своите съчинения той написал името Божие с проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могъл да се оправдае, като каже, че погрешката е в печатането. Обаче, по това време печатници не съществували, вследствие на което погрешката била негова. Като писал съчинението си, по незнание, вместо с главна буква, той написал името Божие с проста буква. Поданиците на царя чули за издадената присъда към техния любим философ и започнали да търсят начин да го освободят. По това време за всеки престъпник правили специална верига. Следователно, и за философа трябвало да направят специална. Неговите приятели се изредили при майстора, който правил златните вериги, да го молят да се откаже, да прави верига за философа. Майсторът не могъл да задоволи молбата им понеже му било заповядано от царя да прави златни вериги. Като не могли да успеят тук, те се обърнали с молба към един от учениците на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Според тогавашния закон, винаги избирали някой гражданин, който да заключи веригата на престъпника. Тази тежка участ се паднала на един от добрите ученици на философа. Той мислил дълго време, какъв предлог да намери, да не изпълни царската заповед. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голяма била радостта му, като видял, че веригата тежи десет грама повече от определеното тегло. По закон, тя трябвало да тежи точно десет килограма, нито грам повече или по-малко. По този начин ученикът освободил учителя си от затвора.

Съвременните хора и до днес търсят начин да се освободят от затвора. Те трябва да се сетят, да претеглят веригата, която слагат на краката им. Ако се укаже един грам по-тежка от определеното тегло, ще бъдат свободни. Какво ще правят, обаче, ако теглото на веригата излезе точно толкова, колкото е определено? Те ще се намерят пред нова задача за разрешаване.

Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешните ви прояви имат отношение към миналото ви, от една страна, и към бъдещето — от друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му към хората не са нищо друго, освен връзки на миналото му. Едни от връзките му са силни, а други — слаби. Обаче, това зависи от будността на човешкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-здрави са връзките му с хората. Колкото по-слаби са връзките му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на въже, лесно можете да определите силата му. За да бъде силно, здраво, въжето трябва да бъде направено от здрави конци и много на брой. Колко конци трябва да влизат в едно въже? При това, конците трябва да бъдат равни, т.е. еднакво дебели и дълги.

Какво се разбира под думата равенство? В обикновения живот, под думата равни величини, разбираме величини, които съдържат поне еднакво количество енергии. Във висшата математика, обаче, т. е. в живата математика функциите на малката частица могат да бъдат равни на функциите на цялото. При равенството на такива величини е от значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. В този смисъл, малката величина е равна на голямата, защото, ако тя не извърши работата си, както трябва, голямата величина, т. е. цялото ще прекрати своята дейност.

Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три означава закон на растене. Числото четири означава разпределяне на материалите в природата на четири категории. За да има здраво тяло, човек трябва да разбира отношенията на числата от 1 — 4. Единицата пък дава право на човека да живее на земята и да има отношения към всички живи същества. Числото две е закон на противоречие, на контрасти в живота. Някога човечеството е живяло в числото едно, което представя северното полушарие. Сега животът на цялото човечество се е пренесъл в числото две, т. е. в южното полушарие. Това показва, че твърдостта трябва да се превърне в мекота, т. е. от единицата да мине към двойката. Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н.

Мнозина мислят, че като са свършили университет, знаят много неща и няма какво повече да учат. Достатъчно е само да отворят книгата на живота, да видят, колко задачи им предстои да решават. В невидимия свят и децата решават тия задачи, но на земята и най-големите философи и мъдреци се затрудняват от тях. Много работа се иска от човека, докато реши задачите на живота си. Запример, как бихте решили задачата, да влезете в една гостилница, да не искате да ядете и да излезете навън? Гостилничарят ще ви съди за това, че влизате в гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си излизате. Гостилничарят ще се обиди от постъпката ви и може да ви даде под съд. Той е свършил специално по готварство, задоволявал е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмелявате да не ядете и напущате гостилницата му. Според мене, разрешението на тази задача седи в следното: щом не сте готови да ядете от яденето, което гостилничарят ви предлага, не трябва да влизате в гостилницата му.

Следователно, човек не трябва да отива на места, за които не е готов. Велико изкуство е да знае човек, как да постъпва. Когато рисува, художникът трябва да поставя всяка линия на мястото й. Когато пише, поетът трябва да туря всяка дума на нейното място. В царството на Соломон-Ра, всеки художник, поет, философ или музикант се наказвал с десетгодишен строг затвор даже за една малка погрешка в работата си. Така постъпва и природата. Тя наказва човека за малките прегрешения повече, отколкото за големите. Природата си служи с малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това с цел, да ги предпази от големи страдания, от големи злини. Защо Навуходоносор се обръща с думите „мир към всички племена и народи“? — Защото е опитал голямото зло. Като минал през тази опитност, той придобил голямо смирение и научил, как трябва да живее. Искате ли да избегнете опитността на Навуходоносора, издайте манифест към всички клетки на тялото си, поданици на вашата държава, за мир и съгласие помежду им. Мислете върху думите: „Мир да се умножи на вас!“

Красиво нещо е да мисли човек върху въпроса, как да живее правилно и на всяко време да знае, какво да прави. Човек започва да остарява, когато се убеди, че няма какво да прави и няма защо да живее. Чудно нещо! Малкото дете знае, че трябва да иска от майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, с пясъка и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младият момък знае, че трябва да се ожени. Бащата знае, какво трябва да прави за своя дом. Щом дойде до пределна възраст, човек казва: Не зная, какво трябва да правя. Умът ми не стига вече. Такъв виден философ бях, толкова трудни задачи решавах, но какво стана с мене, че не мога да решавам и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после с този философ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачите си, човек умира.

Т. м.

35. Лекция от Учителя, държана на 17 април, 1929 г. София — Изгрев

Трудни задачи

"Добрата молитва"

Размишление върху силата на доброто

Ще прочета 4. глава от Данаила.

Върху тази 4. глава всеки един от вас за следния път ще даде едно разрешение на главата, един извод. Запример дава ви се числото 10 да го разделите с едно нечетно число. Сега слушайте хубаво, после ще четете хубаво. (Чете.) Ще се поставите в положението на цар Навуходоносор, вие ще се поставите към всички племена. Вие ще разрешите една задача. Ако не, ще окачите човека на въжето. Вие ще намерите тия племена, народи и езици, непременно ще извадите един урок. Урока ще напишете втория път. То е един ребус. Казва: "Мирът да се умножи на вас." Сегашните християнски царе започват ли тъй? Как започват своите манифести? Един езичник цар казва: "Мирът да се умножи на вас." Вие ще направите един манифест. Първо ще видите преди колко години е било.

Сега хората лесно разрешават задачите. Казват: "Ама аз съм много добър човек. Ама аз съм много кротък човек." Че е добър, то е едно правило. Че е кротък, то е друго правило. Добрината не разрешава въпроса. Аз съм много добър човек, но гърнето е счупено. Аз съм много добър човек, но счупих това гърне. Ти живееш в къщата и туй гърне се счупи. Ами аз? Ти си много добър човек, ще направиш това гърне. Тогава казва: "Добре, но не съм го счупил." Кой го е счупил? Тогава де ще намерим виновника? Друг няма освен него. Сега да оставим това.

Ще ви занимая с друго. Понеже сте учени хора, ще ви занимая с по-отвлечени задачи. Праща ви се един автомобил подарък от най-видния цар на земята, който пътува със сто хиляди километра в секунда. С този автомобил трябва да пропътувате земята и да се спрете на десет станции по пет секунди - такова е разписанието. Искам сега да разрешите задачата. Кой от вас е математик? Какво трябва да се прави? Автомобилът трябва да се тури в работа. Сега, ако бяхте един от правоверните християни, щяхте да кажете - тия работи не са за спасението на хората. В плана на спасението не влиза туй, че такъв автомобил има, това са въображаеми работи. Ни най-малко невъображаема работа, понеже с каква бързина се движи човешката мисъл? Че вие ги имате тия автомобили. Вашият ум с каква бързина пътува? С автомобила на ума вие за една секунда отивате до слънцето. Тогава колко е по-бързо от светлината? Кажете колко пъти тази бързина е по-голяма от бързината, с която се движи светлината. Знаем, че триста хиляди километра минава светлината. Тогава с тази бързина на ума колко време ще вземе да преминете Слънчевата система? После ще ви дам още една задача.

В царството на Соломон Ра имало закон за всеки един престъпник, който извършил тежко престъпление, туряли верига, която трябвало да тежи десет килограма злато. Във времето на Соломон желязото не е било намерено. Желязото е открито нещо около три хиляди години според показанията на историята. Та златни били веригите. В държавата на този цар царят произнасял присъдата, той произнасял присъдата и давал свобода на всички да намерят начин, по който тази присъда да се измени. Оставял, след като се издаде присъдата, всеки от поданиците да намери начин да отмени присъдата. И тъй, осъдили едного и първият, който трябвало да носи тази верига, бил много знаменит философ. Престъплението, за което бил осъден да носи тази верига, било, че той написал Божието име с проста буква. Не написал с главна" буква името Божие. Но според законите на държавата всеки един философ трябвало да бъде съвършен, трябвало да пише правилно. Че написал с малка буква Божието име, осъдили го на десет години да носи една златна верига от десет килограма. Та всички съжалявали, че този мъдрец - той бил един голям мъдрец, трябвало да понесе такова наказание. Казва, не може ли с проста буква да се напише името. Той мислил, че с проста буква се пише, не знаел. Тогава книгите не се печатали, та той като написал книгата, намерили, че написал с проста буква името Божие и след като извадил книгата, трябвало да лежи десет години в затвора. Трябвало да се търси начин да се освободи. Отишли при онзи, който правил веригата. Казват: "Моля ти се, не я прави." Понеже за всеки затворник трябвало да се направи нова верига. Молили го да не прави тази верига. Давали му пари. Той казва: "Не може. Центърът издал заповед. Аз трябва да направя веригата."

Сега аз няма да се спра. Има много положения, при които искали да освободят осъдения. Но след като направили веригата, дошло до ключа. Онзи, който да тури веригата, трябвало да бъде и той мъдрец. Тогава прости хора нямало. Хората били мъдреци. Този, който затварял веригите, и той бил голям мъдрец. Но затворникът бил негов учител. Ученикът трябвало да тури веригите на своя учител. Ще каже някой, не може ли да се откаже? Той трябвало да разреши въпроса, как да не може да се тури веригата. Как е разрешил този ученик? Той взел, че претеглил веригата. Тя трябвало да бъде точно десет килограма. Той, като я претеглил, намерил, че тежала десет грама повече, отколкото трябвало. Следователно писал на царя протест, че имало втоpa неправда, понеже веригата е с десет грама по-тежка. Следователно, ако е закон, да се приложи точно, ни повече, ни по-малко, точно десет килограма, нито един грам повече. Казва: "Такава верига не може да я туря." Той направил едно заявление, пратил го на царя, че не може да изпълни неговата заповед, понеже веригата не е направена както трябва.

Сега разрешете по закона на вероятностите този протест уважен ли е, или не. Ще теглиш веригата си. Значи онзи ученик, за да освободи учителя си, претеглил веригата. Сега кой от вас е претеглил веригата? Сега какво било разрешението на царя по закона на вероятностите? Сега всички вие ще се намерите в онова затруднение. Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го вкусиш, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво. Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ. Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето. Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор. Днес много лесно може да минете, ако не ядете. Ще докажете защо не сте ял.

Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил - претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави? Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.

Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение. Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така. Всичките прояви в природата - от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна - голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката. Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.

Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не. Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство. Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.

Сега, вие под думата "равенство" разбирате така отчасти. Под думата "равенство" във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло. Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото. При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши. Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.

Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос. Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина - числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай. Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.

Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него. Майката подува детето заради себе си - разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете - нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата!" Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.

Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето? Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени. То е друг въпрос.

Сега да се спрем върху тази задача. Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата "противоречие" не изяснява идеята. Какво разбирате под думата "контраст"? В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса - то е контраст.

Следователно тия двата полюса имат различни функции. Функцията на А и В се различавaт. Тия двaтa полюса се различават. Aкo вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс. При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.

Следователно числото 2 е, което внася контраст. в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой - числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката. Казвам, една от задачите на числото 2.

Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека. Как го уморяват? Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона. В сегашната епоха има една смяна на полюсите.

Както твърдят съвременните окултисти, образува се контраст на южното полушарие по закона на числото 2, влиза в действие математически, тъй да кажем. Ние сме били в епохата на числото 1, сега вече е 2. Следователно, пренася се човешката деятелност от южното полушарие, за да се внесе известна мекота в човечеството. Елемент кой е на мекотата - пък има един неизменен. Якота дава желязото. Защото желязотo, пpeди дa бъде oткpитo oт нашите учени хора, било в кръвта. Обаче желязото във външния свят е намерено в по-последна епоха. Кой елемент спрял вашата мисъл? Елементът, който не се окислява, е златото. И действително златото на физическото поле не се окислява, но в човешкия ум се окислява. Тогава имате отношения: числото 1 е бащата. Има отношение към сила. Но неговата деятелност се свежда към минус в дадения случай. Употребяваме минуса, понеже той не може да достави мляко на детето. Тогава ще пристъпим към контраста, към числото 2. Това е майката. Тогава бащата е северното полушарие, майката е плюсът. Едното отношение на бащата към сина е 1:3, 2:3. Отношението на майката към сина е плюсът.

Но сега какво отношение може да имаме? 1:2. Туй отношение в какво седи, какъв знак ще турим? Казваме, равенство има. Казвате, че мъжът и жената са равни. В какво седи равенството между мъжа и жената? Много лесно е да кажем, че е равенство. Казва, равни са тия хора, но трябва да се изясни. Не е само да се говори. Идеята трябва да се разясни в какво седи равенството. С какво бащата ще обърне нейното внимание, че той да вземе млякото? Задачата е тъй, нали? Една хубава задача.

Сега вие, след като поучите, мислите, че няма какво да учите. Ако отворите книгата на живота, това са задачи, които децата на невидимия свят си играят. Тия задачи тук, за които най-големите мъдреци и философи се озадачават, там е турена в най-простата форма, но трябва работа, няколко часа математическа работа. Как трябва да заставим майката да даде мляко? Трябват два-три часа работа върху нея. Казвате, да даде мляко. Казвате, да се освободи. Но трябва да се намери една основа, върху която веригата не може да се тури. Вторият поет, който е осъден, казва: не съм ли свободен да ям, или да не ям. Щом влезеш в гостилницата, ти трябва да ядеш. Нищо повече.

Аз искам да оставя в ума ви една мисъл на мислите. Един малък ребус оставям, да мислите върху него. Как ще се освободи този поет? Престъплението е толкоз малко, че само един светия може да се съди за такава постъпка. Пък сега няма закон, според който един човек може да бъде осъден за такова престъпление, че не ял в гостилницата. Но ние според истинските закони на небето не трябва да влизаш на едно място, дето не си готов да ядеш. Следователно, щом ти не ядеш, вече се вмъква една лъжа. Щом не ядеш, лъжата се вмъква. Лъжата ще дойде на мястото. Сега, кои били съображенията, които заставили този поет да не яде? Кое е било онова, което го заставило да не яде? Сега не е въпросът, че аз не трябва да ям. Въпросът е, че ние идваме до същината: кое той не обича в яденето? Този готвач свършил четири факултета, не е прост готвач. Четири факултета свършил. В неговата гостилница царе са яли, князе - и всички са били доволни. Този поет казва: "Съвсем не ми харесва яденето." Толкоз ядене има, плаща и си отива навън. Гостилничарят счита туй за обида. Прави той заявление пред царя, да обясни защо той не е ял. Хайде, втория път, като дойде, аз ще ви дам разрешението.

Искам вие да имате за какво да мислите. Вие още не сте дошли в областта на онази вътрешна мисъл, която изяснява. Тогава аз говоря за окултна наука, за Божествена наука, че тъй трябва да се възпитаваме, че тъй трябва да се живее. Това е наука - да знаеш да живееш. То е най-великата наука, най-великото изкуство. Че е изкуство, не може да има изкуство без знание. Ти най-първо трябва да знаеш, за да имаш изкуство. Художникът трябва да нарисува. Но художникът, за да нарисува едно лице, той трябва да проучи езика. Казва, всеки може да рисува. Това не е рисуване. Знаете ли, че в царството на Соломон Ра всички художници, които са турили една линия не намясто, дето не трябва, и те са осъждани на десет години тъмничен затвор.

Малка причина, някоя малка погрешка - веднага законът те хваща - поет или философ, или художник, проповедник, какъвто и да си, законът работи, това трябва да знаеш. Казва, ние го знаем. С повдигане на рамената не става. Влиза този поет, може би много пъти ял, сега не ял. Другия пък защо го дава под съд? Той предпочита да даде заявление, защото, ако не беше дал, ще се разнесе лъжлива мисъл. Ако не беше дал заявление да се оплаче, щеше да влезе лъжата, да се развива свободно. Тогава за предпочитане е да страда един, отколкото всички. Казва, толкоз отстъпка не може ли? Не може. Ако направиш няколко отстъпки? Някой казва, защо да не отстъпи? Може, но тогава ще дойде най- голямото зло. Не е разрешение на задачата.

Природата оперира с малки величини. Следователно, ако ние страдаме в света, ние страдаме, за да не влезе голямото зло в света. Но и при това идеята не е конкретна. Какво разбирате вие под това, да влезе голямото зло? Колко време ще вземе на мисълта да излезе из Слънчевата система? ("Една минута")

Сега ще направите един манифест. Тъй ще кажете: аз, еди-кой си, манифест до всичките жители на моето тяло, до всичките граждани на моето сърце, на моя ум всичко туй давам - такъв манифест. Защо Данаил започва с мир? Защото седем години ти да бъдеш като животно, да ядеш трева, да ти израснат пера, да забравиш, че си цар. С голямо смирение се връща от една опитност. Върнал се той и разправя за опитността. Някои от вас казват, това аз не мога да го направя. Ако на Навуходоносора биха казали по-рано, и той би си по- дигнал рамената. Но сега с голямо смирение дошъл умът му. Първият ум къде отиде? Значи изгуби се първият ум. Започва с голямо смирение: мир на всички народи, така се случи с мене. Той казва: това, което се случи с мене, ще се случи и с вас, дребните хора. Бог е който взема царството и го дава, комуто иска. Казвате, този ум защо го дал Господ. Така като Навуходоносора може дa тe пратят в полето. Защо ми е това сърце? Може да те пратят в полето. Защо ми е това хилаво тяло? Ще намерите полето. Те са разсъждения.

Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа. Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.

Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш. Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал - хайде от мене да замине - не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие - умира. Умира човекът, не може да разреши.

"Отче наш"

Тридесет и пета лекция
на Общия окултен клас
17 април 1929 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев