Като четете 66-та глава от пророк Исайя, вие ще се пренесете във времето преди 2500 години.
В шестия стих от прочетената глава се изтъкват три различни положения: „Глас на метеж иде от града; глас от храма; глас от Господа, Който прави въздаяние на неприятелите си". „Глас на метеж иде от града". Градът представлява материалния свят, съвкупност от всички материални нужди, които произвеждат сегашното стълкновение между хората.
„Глас от храма". – Това е гласът на различните религии в света, които са разделили човечеството. Това е гласът на хора, с разни религиозни убеждения, които разискват върху въпроса, кое верую в света е най-право.
„Глас от Господа, Който прави въздаяние на неприятелите си". – Този е гласът на възвишеното, на Божественото, което туря нещата в ред и порядък. Сега, например, Господ говори в България. По какъв начин? – Чрез земетресенията. Който се интересува, какво нещо представляват земетресенията, ще знае, че Господ говори чрез тях. Учените казват, че такова разтърсване на земята, каквото сега стана, се е случвало само един път досега. Те не съобщават, по кое време е било първото разтърсване на земята, но казват, че някога, в миналото, е било първото силно разтърсване на земята и сега е второто. Такива пропуквания на земята, като сегашните, се случват едва втори път. Сегашните пропуквания заемат големи разстояния в диаметър, а на дълбочина достигат около 25 км. Като правя своите изчисления, намирам, че грамадната енергия, която сегашното земетресение произведе, се равнява на число, съставено от единица и ''' не се чете'''0 нули. Грамадна енергия се разви при това земетресение! Ако тази енергия се използва разумно, като електрическа енергия, тя би могла да движи всички фабрики в света, или би могла да осветява целия свят, в продължение на 10 000 години. Ако българите могат да я използват разумно, те биха могли да я изпратят по целия свят и да станат най-богат народ в света. Бог ги осигурява за 10 000 години, но българите сами трябва да разберат и осъзнаят това благо, за да могат правилно да го използват. Ония от тях, които пострадаха от земетресението, излязоха вън, на палатки, треперят на дъжда и на студа и си казват: „Какво става? Какво значи това?"
Казвам: това е гласът на Господа. От ред години, проповедници им говориха, тълкуваха им Словото Божие, казваха им, че идат времена на изпитания, но те не искаха да чуят, намираха, че тия проповедници били глупави, смахнати и т.н. Ред учени им предсказваха тия времена, обаче и за тях казваха, че тия учени нищо не знаят; докато най-после, Господ им проговори и ги изпрати навън. Питам: сега в коя църква ще се молят хората? – Няма църква, в която могат да се молят. В коя джамия ще се молят? – И джамия няма, в която могат да се молят. Страх ги е да влязат вътре. В коя наука ще вярват? – Няма наука, на която могат да се уповават. Запитват учените, професорите, ще има ли още земетресения, или няма да има повече. Отде ще знаят професорите?
Сега Господ разтърсва земята! Единствен Той знае, кога ще има земетресение. Учените, за обяснение на земетресенията, изнесоха следния факт: причината на земетресенията се крие в грамадната енергия, която се произвежда от търкането на частиците на двете големи плочи, с грамадни плоскости, които се движат една срещу друга. Едната плоча е наречена "фино-скандинавско-сибирска" и се движи от север към юг; другата плоча е наречена "африкано-арабско-индустанска" и се движи от юг към север. Казвам: тази грамадна енергия не се произвежда от плочите, но те сами се движат, като ледени планини, от Божествена сила, от Божествена енергия. Те се намират в обятията на тази сила и под нейния тласък, се движат в две противоположни посоки, една на друга. Защо едната плоча се движи от север към юг, а другата от юг към север? – Желанието на цяла Европа и на цяла Азия е, да бягат от полюсите и да отиват към екватора. Учените хора трябва да направят изчисления, с колко километра Европа се е отдалечила от полюса. Европа ще стане по-топъл материк. И двете плочи се движат към екватора. Това е символ, знамение на времето. Съвременният човешки егоизъм, който е образувал високи снежни планини, е достигнал вече върха на своето развитие. И тия снежни планини, днес, трябва да се стопят! И в Писанието се казва, че всички ледени планини ще се стопят. За кои ледени планини се говори там? – За ледените планини, създадени от мислите и чувствата на човешкия егоизъм.
„Глас на метеж иде от града". – Това е гласът на човешкия стомах, който разрешава икономическия въпрос: какво ще ядем и какво ще пием, как ще се обличаме, в каква къща ще живеем и т.н. Всичко това е необходимо, но тия въпроси са външни. Има важни, съществени въпроси, които стомахът не може да разреши.
„Глас от храма". – Това е гласът на човешкото сърце. Всеки човек иска да бъде обичан. Право е това. Защо? Когато човек е обичан, животът му добива смисъл. Като обичаш, ти осмисляш живота си; когато хората те обичат, те осмислят твоя живот. Това подразбира, че хората ти създават условия да направиш нещо. Защо е необходима обичта за човека? – Обичта е ограда на човешката градина, в която хубавите плодни дървета, посадени от памти-века, ще могат да растат и да се развиват правилно. Ето защо, всеки човек, който не е обичан, нищо не може да създаде. Обаче, не е достатъчно само, да бъдеш обичан, но и ти сам да обичаш. Защо? – Да обичаш другите, значи, да сееш от тия хубави, плодни дървета в твоята градина. Какво ще се ползваш, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посял в нея нито едно плодно дръвче? – Тя ще бъде пълна с тръне и бодили. Или, какво ще се ползваш, ако си посял в градината си хубави, плодни дървета, но не е заградена? – Всички животни, които те заобикалят, всички противодействащи сили на твоето развитие, ще влязат в градината ти и ще изядат всичко.
И тъй, съвременните народи, в цяла Европа, трябва да осъзнаят, като главни фактори в живота си, следните две положения: всеки народ да проявява любовта си към другите народи, но и тия народи, от своя страна, да проявяват любовта си към дадения народ. Днес, Бог изпитва любовта на европейските народи към българите, като им казва: „Много е дадено на вас, сега, идете вие да помагате!" Съвременното човечество се нуждае от честни управници, от честно духовенство. Те са поставени от Бог, да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност. Пред кого? – Има една власт в света, пред която те ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главните фактори в света. И за тях има затвори и съдилища, както и за обикновените хора. Ако някой министър не изпълни длъжността си, както трябва, и за него има съд и затвор; и той е отговорен за делата си. Те създават едни закони, други анулират, но дохожда ден, когато ще се намерят в затвора, дето ще им кажат: „Опитайте, сега, върху себе си законите, които вие сами създадохте!" Да бъдеш министър в някоя държава, то е равносилно на това, да свършиш университет. Всеки разумен министър трябва да знае, че е отговорен за своите дела. Той трябва да знае още, че законите, които създава, засягат и него самия. Проповядваш някое учение. Ще знаеш, че това учение засяга и тебе. Всички философи – от миналото и настоящето – твърдят, че в живота, между всички неща, съществува вътрешна връзка.
„Глас от Бога, Който дава въздаяние на неприятелите си". – Това е гласът на Божественото, което говори във всеки човек. Най-първо, човек трябва да бъде честен и справедлив. Да бъдеш честен, значи, да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи, да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползва от благата, които Бог му е дал. За да може човек да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; за да може да опита благата, които облеклото му дава, той трябва да има здраво тяло. Какво е предназначението на човешкия стомах? – Стомахът трябва добре да смила храната и правилно да използва образуваните в него хранителни сокове. Ако човек мисли, че трябва да яде за удоволствие, да стане пълен, той не е използвал добре своя стомах. Има хора, които тежат 80–100- 150, а понякога достигат и до 250 кг. тежест. Питам: защо им е толкова месо? Казват за някого: този човек е тежък. Добре е човек да бъде тежък, но при дадени условия. Да бъде тежък, когато ходи по земята, тази тежест има смисъл; но когато падне във водата, тази тежест е опасна. Още по-опасно е, когато някой човек падне от високо, от някой аероплан. Ако двама души, с различни тежести: единият тежи 100 кг., а другият – един грам - паднат от височина 5-10 км. от някой аероплан, кой от тях ще се избави от смъртта? Разбира се, че онзи ще се избави, който тежи един грам.
Когато се казва, че хората трябва да се обичат, ние подразбираме, че те трябва да се облекат в Божествен живот. Казвате: богатите хора се обличат добре. Богатството не седи само в парите. Тия богати хора, не се считат за разумни само затова, че имат средства, пари. Истински богати хора са тия, които имат съдържание. Тяхното богатство днес може да е в потенциално състояние, но един ден, те ще разполагат с милиони. Тия хора, които цял живот мечтаят за богатство, мязат на онзи циганин, който, като турил на главата си гърне с мляко, за продан, започнал да си мечтае: „Ще продам млякото и с парите, които спечеля, ще си купя яйца; от яйцата ще се излюпят пиленца. Като пораснат пиленцата, ще ги продам, и с парите от тях ще си купя една патица, която, след време, ще има малки патенца. Като пораснат патенцата, ще ги продам и със спечелените от тях пари, ще си купя един вол. След време и него ще продам и ще си купя един кон. После ще се облека хубаво, ще се кача на коня и по пътя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби в мене. Ще се оженим, ще ни се родят дечица, които ще ни радват." Тъй увлечен в мечтите си, той подскочил, гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Сега вече, той останал по-беден, отколкото бил по-рано. Хубаво нещо са мечтите, но други са мечтите на хора, родени богати, които разбират същината на живота. Обаче, да мечтае човек като този циганин, това е заблуждение. Има хора, които отпосле стават богати, а има такава, които се раждат богати. Тия, последните, са царски синове, които считат целия космос като условие за своето развитие.
„Глас на Господа, Който дава въздаяние на неприятелите си." Като говорим за гласа на Господа, разбираме положението на разумните хора, които осмислят всички неща и отдават право на всички същества. Не е достатъчно човек само да мисли правилно, но и да живее правилно; не е въпросът, дали живее добре, или не живее добре, важно е – да живее. Благородството на човека седи в това, да бъде справедлив. Справедливостта не подразбира строгост. Справедливият човек е строг първо към себе си и казва: „Аз трябва да възприема Божията Любов и от придобитото благо да дам и на своите ближни." По този начин, човек може да разчита и на любовта на своите ближни. Някой пита: „Защо трябва да обичам?" – За да оградиш градината, в която си сял. – Ами, защо трябва, хората да ме обичат? – За да се създадат благоприятни условия за растежа на всичко, което си посял в градината.
Казвам: когато човек се проникне от тези две положения – да бъде обичан и да обича – той ще може да изяви Божията Любов на земята. Тогава и Бог ще живее във всеки човек. Дойде ли Божествената Любов у човека, той е готов вече на всички жертви, малки и големи. Не е ли готов човек на жертви за Бога, той ще се намери в големи противоречия: ще се ражда и умира, ще бъде млад и ще остарява, ще изгубва смисъла на живота си и т.н. Живее ли човек в Божията Любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието. Законът на безсмъртието поставя всички хора под еднакъв знаменател. Когато при мене дойде някой мой приятел, аз ще постъпя с него тъй, както със себе си: от моята чаша няма да пие, на моето легло няма да спи, от моето ядене няма да яде, но за моя приятел, ще имам специална чаша, специално легло, специална храна – всичко ще бъде най-хубаво и приготвено специално за него. Колкото мои приятели дойдат, за всички ще имам специални чаши, завивки, легла, храна и т.н. За всеки мой приятел, ще имам нови неща. Това изисква Божественият живот. Употребите ли една чаша два пъти, ще чуете глас, който иде от града, глас на метеж. Употребите ли една чаша три пъти, ще чуете глас от храма. Употребите ли, най-после, една чаша четири пъти, ще чуете глас от Господа, Който ви казва, че не разбирате Неговите закони.
И тъй, когато съвременните хора се намерят в противоречия, веднага започват да търсят Бога, като ходят по църкви, палят свещи и т.н. Обаче, Бог казва: „По този начин, вие не може да разрешите противоречията на вашия живот. Вие трябва да измените чувствата и мислите си". – Как? – Като вървите паралелно с моите чувства и мисли и като постъпвате тъй, както аз постъпвам. Днес всички живеем в Божията Любов. Всичко, което виждаме на небето – слънцето, месеца, звездите – всичко това е проявената Божия Любов, Която казва: „Аз създадох всичко, заради вас. Посейте най-красивото и най-великото в своите градини и ще се ползвате от всички Мои блага." Но какво казват, на това отгоре, съвременните хора? – Те искат всичко да им се докаже. Учените хора – геолози, биолози, астрономи и други – искат да им се докаже, че наистина, цялата вселена е създадена от Бога и търсят, де е Неговият престол. Казвам: това е глас на метеж, който иде от града. Много от съвременните учени и философи са хора на физическия живот, хора на стомаха. Какво казват религиозните? – Братство, братство, но сиренето трябва да се купува с пари. Така е, парите са нужни в живота, нищо не се дава даром, но в света трябва да съществува правилна обмяна.
Христос казва: „Даром сте приели, даром давайте!" Това се отнася до благата, които идат от Бога, но, по отношение благата на хората, трябва да съществува правилна обмяна. Има хора, които обичат само да взимат, а нищо не дават. Ние наричаме тия хора „щерни". В този случай, имаме два вида хора: "щерни" и "извори". Ако някой човек е щерна, в него ще се налее известно количество вода, която, след време, ще се излее и ще трябва отново да се пълни. Остане ли тази вода за по-дълго време в него, тя ще се развали. Ако пък някой човек е извор, той постоянно ще тече и водата в него винаги прясна ще бъде. Какво щастие, какъв живот имат тия хора, които мязат на щерни? Те се осигуряват, пълнят щерните си с вода, но до кога ще трае това осигуряване? Утре заминат за другия свят и виждат, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начин, всеки човек ще бъде повикан за другия свят и ще разбере, че със своята философия не е придобил нищо.
Един ден, българският цар попада между простото население, нейде из България, и една бабичка се приближава към него и започва да се оплаква от положението си: „Синко, много бедстваме, рискуваме да умрем от лишения и сиромашия." – Нищо, бабо, ще се оправи работата, не се безпокой! Ама, ще измрем от глад. Питам: защо е този страх от смъртта? Какво лошо има в това, че ще умрем? Въпросът не седи в това, че ще умрем, но да умрем като разумни същества, които могат да обичат и да бъдат обичани.
Ще ви приведа един пример из живота на българските учители, случил се в някой от провинциалните градове. Един от учителите, в този град, изпраща свой ученик при учителката на същото училище, дето и той преподавал, да го сватосва. Ученикът отива при учителката и започва да говори за добрината, за красотата на своя учител и т.н. Учителката го изслушва и след това го запитва: „Защо ми говориш за учителя си, а не говориш за себе си?" Значи, учителката се влюбила в ученика, а не в учителя. Така и нашите съвременни философи говорят за природата, за Бога, за всичко това, което не знаят, но нищо не говорят за себе си. Казвам: дали светът е добре създаден, или не, не се занимавайте с тия въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, не се наемайте да ги жените! Всеки човек е в състояние сам да се ожени. Работата на ученика не седи в това, да жени учителя си. Учителят, който го учи, сам може да се ожени. Защо учителят изпраща своя ученик, да го сватосва? Той искал да му даде един урок и по този начин, да го изпита. Учителката, пък, казва на ученика: „Аз не мога да се оженя за учител, който изпраща своя ученик, да го сватосва".
Питам: кой ще ни покаже сега пътя? Децата ли ще дойдат? Синовете ли ще учат бащите си? Дъщерите ли ще учат майките си? Учениците ли ще учат учителите си? Ние ли ще учим Бога, какво трябва да прави? Някой пита: защо Господ създаде света? Казвам: аз ще ви отговоря, защо Господ създаде света, но вие ми кажете, защо страдате от ставен ревматизъм, защо имате невралгия в лявото полушарие на мозъка си, защо сте късоглед, защо сърцето ви е пълно с омраза и т.н.? Ако можете да отговорите на тези въпроси, вие имате положителна философия в живота си. Човек трябва да знае причините за всичко това, не е достатъчно само да каже, че така е роден. Той трябва да превърне тия отрицателни величини в положителни. Всяка положителна и отрицателна величина в света има свой произход. Ако между двама души се зароди омраза, има причини за това. Омразата се ражда между две еднакви величини, с еднакви стремежи, но в противоположни посоки, Например, двете големи плочи на земята се движат в противоположни посоки, като се стремят към екватора; при което се произвежда това голямо сътресение на земните пластове. Силите на тези две плочи са в голяма вътрешна борба помежду си. Следователно, когато двама души се движат от своите полюси към екватора, непременно ще се създаде вътрешна омраза, едно вътрешно сътресение.
„Глас на метеж иде от града; глас от храма". Ако съвременните религиозни хора се помолят и земетресението спре, те ще кажат на простите и на нерелигиозните хора: „Виждате ли, щом се помолихме ние, и земетресението се прекрати. Ако не бяхме ние, положението ви щеше да бъде лошо. Затова, вие трябва да ни слушате". – Не е така. Всеки човек, всеки народ, трябва да бъде сам за себе си свещеник и да се моли на Бога. Това изисква новата религия! Това изисква разумният живот! Мнозина казват: „Ние сме учени хора, не е достойно за нас да се молим." Казвам: който не се моли, не може да се нарече човек. След земетресението, някой учен обяснявал на слушателите си, как става земетресението, кои са причините за земетресенията и т.н. Той разказвал, как се огъвали пластовете, но в този момент станало земетресение и този учен пръв избягал навън и казал: „Божия работа е това!" Защо избягал навън? – От страх.
Сега, аз ви говоря, и вие ме слушате, но знаете ли, дали ще има земетресение, или няма да има? Ако този час стане едно силно земетресение, вие ще останете ли тук, да ме слушате, или ще избягате вън? Ако земетресението е от първа и най-много - до пета степен, може да ме слушате, но ако е от шеста до девета степен, не зная, колко души биха останали да слушат беседата. Вие ще питате: дали ще има още земетресения, или няма да има? – Определено е, дали ще има земетресение, или няма да има. Ако ви кажа, че зная това, веднага ще ме питате, какво зная, ще стават ли още земетресения, или няма да стават? Който знае това нещо положително, той е тих и спокоен, от нищо не се смущава. Някога вън има силен вятър, но аз зная, че той ще престане след половин час. Хората бягат, крият се, аз седя тих и спокоен, наблюдавам времето. Друг път, вали силен дъжд, излива се като из ведро. Всички хора тичат, крият се под стрехи, под дървета. Аз излизам, не взимам чадър със себе си. Които ме виждат, че излизам без чадър, чудят се, казват: липсва нещо на този човек! Обаче, не се минават и десет минути, и дъждът спира. Друг път, денят е горещ, не се седи вън. Аз излизам, взимам си дреха, чадър, а хората са леко облечени. След малко време, на небето се явяват тъмни облаци, започва да вали и времето се изстудява. Аз предвиждам, какво ще бъде времето.
Един мой приятел ми разправяше следното: „Един ден излизам на разходка с един свой познат, учен човек, който минаваше за астроном. По едно време, от запад се зададе един тъмен, черен облак. Питам своя познат: „Как мислиш, ще вали ли дъжд? – Да, ще вали и хубаво ще ни измокри. Казвам му: „Не, няма да вали, защото има едно условие, което ще попречи на облака. – Кое е това условие? – Понеже месечината е пълна, тя ще раздели облака на две – едната половина ще отиде на юг, а другата половина на север - и няма да капне нито една капка дъжд. И наистина, след малко, облакът се раздвои и не валя. По-нататък, аз не му обясних причините за това явление, но му обърнах внимание върху факта, че съвременните хора не познават всички явления, които стават в природата. Когато, във време на пълнолуние, по небето има дъждовни облаци, дъждът закъснява с 24 часа. Луната произвежда известни колебания във водните капки.
Казвам: животът, който прекарваме на земята и условията, които Бог ни е дал, трябва да се използват разумно. Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата, обаче, всеки човек ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. Ето защо, всеки, който отива при Бога, получава двоен дял. Ако кракът му е счупен, Бог ще каже: „Дайте му по-хубав крак"! Ако окото му е извадено, Той ще каже: „Дайте му по-хубаво око!" Любовта всякога дава на човека повече, отколкото той е изгубил. Колкото повече страда човек, толкова по-добре за Божественото в него. Хора, които са страдали повече, са по-благородни от тия, които не са страдали толкова. Питам: коя земя е по-добра: ораната или неораната? Кой хляб е по-хубав: омесеният или неомесеният? Кой плод е по-вкусен: зрелият или незрелият? Като знаете тия факти, защо искате неща, които днес не са полезни за вас? Защо искате щастие, богатство, когато тия неща няма да ви ползват? Богатството на човека седи в любовта, която той може да прояви, в даден случай, към няколко лица. Ако един човек, още като стане сутрин, може да обикне десет души из целия свят, с всичкото си сърце, той може да стане богат. Ако човек може да обикне десет души, както трябва, той може да стане и учен. Следователно, нашият успех в света зависи от любовта, която проявяваме към другите. Любовта е динамическа сила, която може да преустрои човешкото тяло, човешкото сърце, човешкия ум и човешката воля.
Казва се в Писанието: „Ще им дам нови сърца". Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Постигне ли ви някакво нещастие или страдание, трябва да знаете, как да си помогнете. Намерите ли се пред някой неразрешен въпрос, веднага трябва да направите връзка с по-висши и разумни същества от вас, от които да получите отговор на въпроса. Вие трябва да бъдете напълно убедени в това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свят, но вие, убедени ли сте в неговото съществуване? Имате ли радио в себе си, вие ще можете да се разговаряте със съществата от този свят и няма да се съмнявате в това, което ви се говори. Аз не говоря за обикновеното радио, с което съвременните хора си служат, но подразбирам вътрешното радио, което всеки човек има, но трябва да го развие, за да може да се ползва от него. Съобщенията с това радио не могат да стават всякога, когато човек пожелае. Соломон е казал: „За всяко нещо в света има определено време". Същият закон се отнася и за радиото, с което хората си служат днес. Има ред причини, които препятстват на хората, да се съобщават с това радио, когато искат. Следователно, всеки човек, който иска да развие или възстанови деятелността на своето духовно радио, най-първо трябва, абсолютно да изключи съмнението от себе си. Изключи ли се съмнението, хората ще чуват гласове от невидимия свят, ще могат да се разговарят и с ангелите.
Днес, учените хора правят опити, да чуят гласа на атомите. С помощта на микрофоните, които усилват звука три милиарда пъти, те са успели да доловят гласа на атомите. По същия начин ще чуят и гласа на микробите. Един ден, с още по-усъвършенствани микрофони, учените хора ще успеят да чуят мелодичния глас на ангелите, на светиите, на гениите от другия свят. Мнозина ще кажат: тия работи не са за нас. – Кои работи са за вас? Ако вие сте богат човек, който има в касата си 10 000 златни монети и всяка сутрин ги преброява, после заключва в касата и на другия ден повтаря същото, какво ще спечелите от тези пари? През целия си живот броите тези пари, въздъхвате пред тях, радвате им се, но те пак си остават 10 000 монети. Ако вие, през целия си живот, сте мислили, как да приложите Божията Любов и Божията Мъдрост и сте намерили начин, как да се съобщавате с невидимия свят, вие сте разрешили вече една от задачите на своя живот. Това ще ви повдигне пред лицето на Бога и ще израстете пред собствените си очи. Че другите хора ви считат глупав, невежа – това нищо не значи. Вие знаете, че имате такова изкуство, каквото другите хора нямат. Какво по-хубаво от това, човек да намери магическата пръчица и да се движи с нея, навред из света? Като срещнете такъв човек, ще го питате: де живееш? – Дето очите ми видят, дето Бог ми е определил. – Гладен не ходиш ли? – Не. Всякога съм сит. Дрехи за обличане имаш ли? – Имам, каквито пожелая и когато пожелая. – Как постигаш всичко това? – С магическата си пръчица. Удрям с нея и веднага, пред мене се изпречва голям, хубав палат. Вляза вътре, измия се, преоблека се, стопля се, нахраня се и отново удрям с пръчицата. Палатът изчезва. – Неприятели имаш ли? – Нямам. Ами приятели имаш ли. – Имам. Докато магическата пръчица е в ръката ми, всички добри хора са с мене. Изгубя ли тази пръчица, изгубвам всички приятели. Тогава всички хора ми стават неприятели. И ако някой човек се оплаква, че е нещастен, че изгубил приятелите в живота си, казвам: този човек е изгубил своята магическа пръчица.
Когато Мойсей беше на Синайската гора и слезе оттам със скрижалите, върху които бяха написани Божиите заповеди, Бог му каза: „Ще пазиш тези скрижали, да не се счупят. Не ги ли опазиш, светът ще изпадне в големи нещастия и изпитания, а ти сам ще се намериш в чудо". Обаче, Моисей не можа да издържи на тази заповед. Когато слезе от Синайската гора и отиде между своя народ, той видя, че в негово отсъствие, евреите си бяха направили свой идол – златно теле – и скачаха наоколо му. Моисей беше голям патриот. Душата му се наскърби от постъпката на евреите, че бяха изневерили на Бога, затова хвърли скрижалите и ги строши.
И тъй, тия две плочи, за които учените казват, че се движат и отиват към екватора, за да се наместят, това са плочите на Моисея, които той строши. Сега се пише нов закон на земята. Моисей повторно иде на земята, носи двете плочи, за да ги възстанови, да покаже пред света написаните от памти-века Божии закони, Божии заповеди. Щом се възцарят Божиите закони на земята, тя ще престане да се тресе.
Питам: какво ще кажат учените хора, на това отгоре? Каквото и да кажат те, светът трябва да знае, че двете плочи, за които говорят съвременните учени, това са двете плочи на Мойсея, скрижалите, които той строши. Когато тези две плочи се съединят и отидат към екватора, земята вече няма да се тресе. Екваторът представлява Божия закон, великата Божия Любов. На първата плоча Бог пише: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила." На втората плоча Бог написа всички граждански закони: „Не убий, не кради, не прелюбодействай и т.н."
Казвам: също така, у всеки човек има две плочи, които се движат към екватора и от това движение стават вътрешните земетресения. От ред години се проповядва на съвременните хора, че в света ще станат коренни преобразувания, от които всички хора, учени и прости, ще поумнеят. Няма да остане човек в света, комуто дъската да не се намести.
В 20-та глава на Откровението, 1–2 стих се казва: „И видях, че слизаше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за тисящи години". Мнозина от религиозните и учените хора намират, че писаното в тази глава, по време и събития, съответства на 20-ти век. Днес светът се управлява от Луцифера. Ангелът, обаче, знае законите на небето и на земята, затова хваща Луцифера и го връзва с верига, за хиляди години. Но той не седи мирен: рита, чупи плочите, разтърсва земята. Тъй щото, земетресението в България показва, че дяволът се връзва. Някои питат: кога ще престане земетресението? – Когато завържат дяволът много добре, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасен за хората. И сега, между многото теории за причините на земетресенията, имайте пред вид и последната, която ви казах. Ако знаете повече, това ще е добре за вас. Българите казват: „От много глава не боли". Човек трябва да знае да съпоставя фактите. При съпоставяне на фактите, трябва да се спазва следния закон: когато фактите се съпоставят разумно, светлина се произвежда. Не се ли съпоставят разумно, светлина не се произвежда. Разумното съпоставяне на фактите изисква верност в мислите, при което се забелязва, че между всички явления в света съществува тясна връзка. Това показва, че в света, едновременно, работят разумни сили, които се подчиняват на една Висша Разумна сила. Следователно, всяко нещо, което става в света, не е произволно. То има свое предназначение, свой дълбок смисъл.
„Глас от Господа, Който дава въздаяние на неприятелите си". Днес българите, както и всички народи по целия свят, трябва да се научат да разбират този глас и да Го слушат. Тъй щото, всички хора, които още се осмеляват да лъжат и да крадат, или да не извършват службата си към своя народ честно, ще бъдат, като сатаната, вързани от ангела за хиляди години. Които не вярват, ще се уверят. Те ще бъдат свидетели на тия времена и ще видят, че Бог не позволява да се вършат престъпления в Неговия дом. Брат брата си не може да убива! Брат сестра си не може да изнасилва! Син срещу баща си, или дъщеря срещу майка си не може да възстава! Всеки, който иска да бъде „човек" в пълния смисъл на думата, трябва да има свещено понятие за Бога. Дойде ли ви някаква мисъл за Него, сърцето ви трябва изцяло да трепне, а душата ви – да се изпълни с великата Негова Любов. Погледнете ли към небето, с всички негови светила, погледнете ли към хората и към всички живи същества, да почувствате, че във всичко това се проявява Божията Любов, навред прониква Божият Дух.
Някои казват: ние искаме да видим Бога. – Как ще Го видите? Да допуснем, че вие живеете покрай морето и някой ваш приятел ви пише, че ще ви посети. Вие излизате на брега и отдалеч наблюдавате, с бинокъл, приближаването на парахода. Виждате ли веднага вашия приятел? – Не. Най-напред, виждате само дима на парахода. После, едва забелязвате мачтата и най-после, виждате и парахода. Обаче, приятелят си още не виждате. Щом параходът спре на брега, вие виждате вече своя приятел.
Казвам: ние не виждаме никакво земетресение, от което съвременните хора се плашат. Ние виждаме нещо красиво, което иде в света. За разумните хора земетресението е глас на Господа. Той говори сега в България и по целия свят. Земетресението в България се предизвиква от пристигането на един грамаден параход, с грамадна енергия, който носи своето голямо благословение за българския народ. Понеже българите са малко своенравни, този параход иде, като велик техен Учител, да ги поразтърси малко. Когато те Го послушат и изправят живота си, земята ще се олегне и ще се възстанови първоначалния ред и порядък. Земетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействащите сили на земята. Когато всеки човек, поотделно, се обърне към Господа с всичкия си ум и с всичкото си сърце, и когато всички народи, поотделно, се обърнат към Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и когато, най-после, цялото човечество се обърне към Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, тогава и земетресенията ще престанат.
Всички хора, всички народи съставляват едно цяло. Докато всички живеем в това цяло, еднакво ще познаваме Божия закон, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и в резултат на това, всички ще живеем в закона на свободата. В закона на цялото, всеки човек, всеки народ ще има възможност да се прояви отделно, като човек, като народ и да реализира всички красиви копнежи на своята душа, от незапомнени времена на битието. Който иска да има дом, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ще го придобие; при това, всичко ще бъде направено от най-фина материя – нито ще се разваля, нито ще се изцапва и т.н. Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ." – Не, това не са приказки. Това нещо може да стане, още този момент, но всички ще трябва да напуснете телата си и да излезете навън. Ако преди 2-3 години бяха казали на чирпанлии и пловдивчани, всички да излязат вън и да отправят една обща молитва към Бога, не биха послушали; нямаше да излязат. Но сега, когато стана земетресението, вътре в десет секунди, всички излязоха навън. Защо? – Понеже Господ говори сега. Ако не бяха излезли, щяха да останат затрупани под къщите си. Страшно е, жив човек да бъде затрупан под земята! Няма по-страшно нещо от това, да знаеш, че ти си затрупал под своята мисъл и своите желания, всички блага, които Бог ти е дал, без да си ги използвал разумно. Няма по-голямо блаженство от това, да осъзнаеш, че разумно си изпълнил всичко онова, за което си роден.
И тъй, този е пътят, към който трябва да се стремят всички добри хора. Всичко добро в света може да се постигне. Не мислете, че красивият, добрият живот иде от само себе си. Работа се изисква! Религиозният човек работи чрез религията; ученият човек работи чрез науката. Обаче, както религията, така и науката са само частично проявление на живота. Те са само частични, вътрешни връзки на целокупния живот. На небето, в Божествения свят религия не съществува. Там съществува само Любов. Понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова, на земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. На този свещеник и служител вие няма да плащате. Това разбираме ние под думите: „Даром ще работите". Даром ще работите, но в името на Любовта. Такъв е животът на разумните хора. Научите ли се да живеете на земята, съобразно законите на Любовта, няма да се минат много години и ще ви задигнат, в друг някой свят. После, и оттам ще ви задигнат, ще пътувате като пътник, от свят в свят, дето ще пребивавате за малко време. Земята е последното ви жилище, затова, върху нея ще си правите временни къщи. Вие ще се радвате на тия временни къщи, но като гледате небето, слънцето, месеца и звездите, ще знаете, че ви очаква живот, по-хубав, по-красив от земния. Да живеете на земята, а да мечтаете за небето, това е истинската поезия в живота. Казвате: „Ние искаме да бъдем богати, да си поживеем малко на земята." Живейте, както искате, но не забравяйте благата, които ви очакват в небето.
„Глас на метеж иде от града". Този глас на метеж постоянно се чува от някои хора. Обаче, от добрите хора не излиза този глас на метеж. Нека престане вече да се чува, този глас на метеж, от града!
„Глас от храма". Нека и този глас от храма, глас на неразбории и смут в сърцата, глас на разни религиозни възгледи, престане да се чува!
„Глас на Господа, Който дава въздаяние на неприятелите си". Нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко в ред и порядък. Всички страдания на нашите физически тела, всички изпитания и противоречия на нашите сърца и умове, това е гласът на Господа, Който казва: „Нека всички ваши мисли, чувства и желания в живота ви вървят успоредно с моя живот! Прави правете пътищата Господни!"
Най-често използвани думи в беседата:човек, хора, всички, има, глас, може, свят, земя, бъде, бог, сега, всичко, живот, аз, себе ,
