Поздравът на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, любов, сега, има, всички, един, божие, казва, добро, дойде, всичко, стане, себе, как, бог ,
Неделни беседи , София, 2 Октомври 1921г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„А на влязване в дома, поздравявайте го!“ (Матей 10:12)

Сегашните религиозни и духовни хора се намират пред опасността да мислят, че знаят всичко и че са разрешили всички въпроси. Всеки казва: „Аз зная“. – Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш. Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири. Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина. Мнозина свирят, всички искат да минат за музиканти, но идеалът на всички са изключителните музиканти. Същият закон се отнася и към духовния живот. Много хора минават за духовни, но малко са истински духовните. Животът е велика музика. Да живееш, това значи да свириш по всички правила на Божественото изкуство. Ако си нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не излизат както трябва. Щом се съмняваш, губиш паметта си. И ако си търговец, ще фалираш. Ученик, който се съмнява в това, което учителят преподава, губи връзката между мислите си и не може да отговаря. Такъв ученик свършва с единица.

Сега ние се спираме на външната страна на живота и се запитваме какво представя нещастието. То определя ъгъла на отклоняването ни от Бога. Колкото по-голямо е нещастието на човека, толкова по-голямо е отклоняването му от правия път. Колкото по-голяма е радостта, толкова и приближаването ни към Бога е по-голямо. Каже ли някой, че е нещастен, аз подразбирам, че той се е отклонил наляво. Нещастието се определя по градусите на ъгъла, под който е станало отклоняването. Тоя ъгъл може да бъде от един градус нагоре до пълен ъгъл равен на 360 градуса. Нещастният мисли за нещастието си, аз – за ъгъла на неговото отклоняване. По тоя ъгъл аз мога да определя след колко дни неговото нещастие ще се намали докато напълно изчезне. След това той ще влезе в неутралната зона, т.е. ще стъпи на правата линия, която определя посоката на неговия живот. Дойдеш ли до правия ъгъл, ти ще се движиш правилно. Тогава радостта ти ще почне да се увеличава. – „Искам да бъда радостен.“ – Щом искаш да се радваш, върви надясно. – „Не искам да страдам.“ – Направи завой, влез надясно. – „Искам да бъда учен.“ – Учи се, не преживявай това, което си възприел, но го обработвай.

Христос казва на учениците си: „На влязване в дома поздравявайте го“. – Колко ученици имал Христос? – Дванадесет. Казваш: „Да бях и аз един от учениците на Христа! Щях да бъда или Матей, или Лука, или Марко, или Йоан, и светът щеше да ме познава. Името ми щеше да бъде известно на всички“. – Да, но можеше да бъдеш и Юда. Тогава имаше един Юда, а сега има милиони. Щом се увеличил броят на другите ученици, с тях заедно се увеличил броят и на Юда. Изчислете с какъв процент се увеличил броят на другите ученици, за да намерите пропорционално на него и броя на увеличилия се Юда. Днес има 500 милиона християни. Разделете числото на 12, да видите по колко милиона християни се падат на всеки ученик. – На всеки ученик се падат по 40 милиона християни. Значи в сегашния християнски свят има 40 милиона предатели. – Защо е така? – На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. Някой напуснал жена си, а ти питаш защо я напуснал. – Така, напуснал я, въпросът е свършен – свършен факт. – Защо е така? – Така е, нищо повече. Който е напуснал жена си, той трябва сам да си отговори защо постъпил така. Това не е дълбок философски въпрос. Мъжът изпъдил жена си, защото друга се наместила на нейното място. – Защо жената изпъдила мъжа си? – Защото друг се наместил на неговото място. Ето цялата философия!

Следователно, ако жена напуща мъжа си, друг мъж се вмъкнал; ако мъж напуща жена си, друга жена се вмъкнала в техния дом. Значи една жена може да развали щастието на двама мъже; един мъж може да развали щастието на две жени. Обаче една жена не може да развали щастието на две жени, нито един мъж може да развали щастието на двама мъже.

Христос казва: „И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен и там оставете своя мир. А на влязване в дома, поздравявайте го“. И тъй, когато срещнете някой и не ви поздравява, това показва, че той не е от вашите. Ако и ти не го поздравяваш, не си от неговите. Въпросът е ясен и определен.

Сега аз искам да обърна вниманието ви към положителната страна на вашия живот. Не се изисква от всички да извършат едно и също нещо, нито да имат едни и същи знания и добродетели. Всяка добродетел има 35 милиона форми. Всяка форма, съчетана една с друга, образува нова форма. Да изучиш една добродетел и да я приложиш, това е голямо изкуство. Някой казва: „Аз познавам Любовта“. – Това е много казано. Любовта има 35 милиона форми. Ако броиш само, за колко време ще преброиш до 35 милиона? При умерено броене за една минута ще преброиш до 60; за един час ще преброиш до 3,600. Колко ще преброиш, ако всеки ден броиш по 12 часа? Направете изчисление да видите колко време ще ви отнеме само броенето. Може да си представите тогава колко време ще ви отнеме, докато изучите всичките 35 милиона форми на любовта! Лесно е да се каже, че познаваш известна добродетел. Ако броиш само формите ѝ, много време е нужно. Какво придобиваш, ако изучаваш формите на една добродетел? За изброяване формите на Любовта са нужни 810 денонощия, но понеже се брои само по 12 часа на ден числото 810 се удвоява. Значи нужни са за това броене цели пет години. Ако се брои дневно по шест часа, нужни са десет години.

И тъй, от вас се иска да разбирате същината на живота. Това се постига чрез специални методи, в които е скрит истинският живот. Детето не може да прескочи детството си и изведнъж да стане юноша; юношата не може да стане изведнъж възрастен, и възрастният не може изведнъж да стане стар – последователност е нужна. Тоя закон на последователност съществува във всички области на живота. Ето защо, за да разберете една велика истина, трябва да сте развили съответни чувства и способности в себе си. Също така трябва да имате и съответни органи, чрез които да възприемате и предавате онова, което придобиете и което сте придобили. Това са първите стъпки към окултната школа. За да развие своите чувства и способности, своите органи на възприемане и предаване, ученикът трябва да стои далеч от всички мисли и чувства, които го спъват. Това са страхът, гневът, злобата, омразата и други. Който мрази, той сам спъва развитието си. Който прави зло на другите, прави зло на себе си. Като говорите за морал, преди всичко трябва да го приложите към себе си. – Защо е нужно да живеем добре? – За да развивате правилно своите чувства и мисли, както и органите на своята душа. Който не живее добре, той се деформира. Като знаете това, не се чудете, защото идат страданията. Ако питаш защо страдаш, казвам: Страдаш, защото си се отклонил, взел си посока наляво; дал си място на отрицателните качества в себе си. При неразбраните страдания човек постепенно деградира. Христос казва: „На влязване в дома, поздравявайте го“. Всеки човек е дом, който трябва да поздравявате. Ако приеме поздрава ви, оставате му своя мир. Ако той ви поздрави и приемете поздрава му, ще получите неговия мир. Това значи да дойде мирът Божи върху вас и Синът на Бога да ви посети. Дето е мирът, там е Христос. Дето няма мир, Христос е далеч от вас. „На влязване в дома, поздравявайте го!“ – Кого да поздравявате? – Господа, Който живее във вашия дом. Следователно щом срещнете човек в дома на когото живее Бог, ще го поздравявате. Когато синът влезе в дома на баща си, непременно трябва да го поздрави. Ако синът не поздрави баща си, ако и дъщерята не го поздрави, нито синът е син, нито дъщерята е дъщеря. – Как се поздравяват хората? – Българите се поздравяват с добър ден. – Какво представя доброто, т.е. добродетелта? – Плод на Любовта. Казано е: „В който дом влезете, ще го поздравите“. – С какво? – С плода на Любовта. Лесно е да поздравиш човека с думите „добър ден“, и той да ти отговори „дал ти Бог добро“, без да е денят добър и без да имате някакво добро. Знаете ли на какво прилича това? Американските студенти празнуват един път в годината „благодарствен ден“ – празник на благодарността. Тогава се колят, както у нас за Коледа, пуйки, гъски, прасета и всички разполагат широко, ядат и пият. Тоя ден хората са много щедри, раздават наляво-надясно бонове с различна стойност. Всеки студент има на разположение много бонове и само ги подписва и праща, дето иска. Обаче тия бонове имат стойността на сегашните руски рубли. Всички бонове ще продадеш и едва ще изкараш един лев. Христовото учение забранява да се борави с тия бонове. – Защо? – Защото днес те нямат никаква стойност – фалшиви са.

И тъй, кажеш ли на човека „добър ден“, трябва да преживееш тоя ден. Ако ти отговори „дал ти Бог добро“, и той трябва да преживее доброто. Така трябва да се поздравявате. Сега ние се поздравяваме с формулата: „Няма любов като Божията Любов“. Отговарят ви: „Само Божията Любов е Любов“. Това е най-простата формула, която съм ви дал, но вие вече сте я изцапали. Някои се поздравяват небрежно и бързо произнасят формулата. Който отговаря на поздрава, казва накратко „само“ без да довърши формулата. Ако искаш да кажеш нещо или да поздравиш човека, ще го направиш с разположение и Любов. Ще се вглъбиш в себе си и тогава ще произнесеш формулата. Това е добре и за тебе, и за оня, когото поздравяваш. Ще кажеш тихо: „Няма Любов като Божията Любов“. Това е математическа величина, която трябва да се превърне в положителна. Сега да разгледаме буквата „x“, с която пишем думата Христос. Ако махнем долната лява чертичка, ще получим знака „y“; ако махнем горната дясна чертичка, ще остане знака „h“ – буква, която влиза в началната сричка „Ch“, с която пишат думата „Христос“ на английски. Буквата „C“ означава луната, която постоянно се пълни и празни. Буквата „h“ означава същество, изправено с главата нагоре. Буквата „Ch“ означава колело, което се върти и нагоре, и надолу. Тая буква е образувана от две „y“ – едното нагоре, другото надолу: „x“ = „y“ + „h“. Значи буквата „x“ означава човек, който се обръща с главата и надолу, и нагоре. Когато греши, той се обръща с главата надолу; когато не греши, изправя главата си нагоре. Като греши, човек петни Христа. Като не греши, Христос влиза в него да го очисти. Тогава той изговаря съзнателно формулата: „Няма Любов като Божията Любов“. Ако заличим лявата половина на буквата „Н“, ще получим буквата „Ч“, която означава отворен, цъфнал цвят. С тази буква започват много думи: чаша, час, чело. Изкуство е да знаеш коя част от буквите да отнемаш, за да превърнеш една енергия в друга, т.е. едно състояние в друго. Яденето е също процес на превръщане – да превърнеш низшето състояние на живата енергия във висше. С други думи казано яденето е процес, при който живата потенциална енергия в природата казва на човека: „Ти ще ме приемеш в себе си като проводник и ще ме повдигнеш в по-висок свят. Докато стане това, ти ще работиш дълго време върху мене. Щом ме обработиш, ще придобиеш здраве. Така ще се ползваме ти от мене, и аз от тебе“. Казвам: Като превърнеш тази енергия в първа степен, ще получиш първия дар – здравето. Като я превърнеш във втора степен, ще получиш втория дар – щастието. Като я превърнеш в трета степен, ще получиш третия дар – блаженството. Сега като ученици започнете да превръщате низшите енергии във висши. Не питайте кой къде е достигнал, какво е казал или какво знае. Не е достатъчно само да ядеш, но да превръщаш низшата енергия във висша. Като ядеш, ще трансформираш енергията правилно, в тебе ще се явят дълбоки чувства, светли мисли и стремеж към прилагане. Това е плодът, който определя степента на твоята любов. От проявата на Любовта съдят за твоята работа. Така Бог изпитва сърцата ви. Така Той проверява как сте превърнали низшата енергия във висша. Той ще влезе в градината ви, ще погледне дърветата и от плодовете им ще си направи заключение за вас. Щом Бог те посети, първата Му работа е да прегледа какво сте посадили в градината си, колко плодове имате и какво е качеството на тия плодове. Той знае какво сте работили и какво ще получите.

Често учениците, като решават задачите си, прибягват към известна хитрост. Ако не могат да решат някои задачи, те ги преписват готови решени, слагат ги под ръкава си и, като им потрябва, поглеждат към ръкава и преписват. Ако не е забелязал това, учителят пише хубава бележка, шесторка. Тая шесторка се дължи на листчето, което си сложил под ръкава. Ако ви дам днес една задача, как ще я решите? Някой ще потърси специална книга в библиотеката си, да види какво говорят авторите за нея. Друг ще погледне към ръкава си, да види дали няма листче, на което е написал решението на задачата. Най-после, ако не можете да я решите, казвате: „Тая задача не се отнася за Любовта – не може да се реши“. Много просто, ти не си я опитал, още нищо не си направил. Когато учителят е преподавал, говорил е с часове как се решават задачите. Сега и ти ще седнеш на мястото си, ще мислиш час, два, три, ще се измъчиш малко, но ще решиш задачата. Бог благославя всеки, който се мъчи и труди. Който очаква наготово да преписва от листчета в ръкавите, и тях изгубва. Днес жените носят тесни ръкави, да не крият листчета в тях. Широките ръкави означават щедрост. Бог казва: „Щом ръкавите са широки, трябва да бъдеш щедър, да даваш. Ако не си щедър, ще носиш тесни ръкави“.

„На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед. Който не разбира значението на поздрава, казва: „Аз не искам да поздравявам тоя човек. Достойнството не ми позволява“. – Ти не го поздравяваш, но и той няма да те поздрави. Впоследствие всички достойни хора се впрягат на работа. Така постъпват и учителите с мързеливите ученици. Като не искат да учат, учителите им пишат слаби бележки и така ги заставят да учат. Щом си ученик на Божествената школа, няма да гледаш в ръкава си, но ще седнеш и ще работиш, сам ще решаваш задачите си. Ще имаш широки ръкави, т.е. ще бъдеш щедър, но ще работиш. Ти се ползваш само от твоите задачи. Че другите решават задачите си, това не може да те ползва. Съзнателният ученик сам решава задачите си.

Мнозина влизат в школата, но всички не са ученици. Едни от тях са оглашени, други са слушатели, трети. вярващи, а някои – ученици. Как ще позная дали съм ученик? – По правилното решаване на задачите. Който решава задачите си правилно, той е ученик. Ако не може да ги решава, той е вярващ, слушател или оглашен. Освен това по задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ако работите само с аритметичните действия, вие сте най-много в трети клас. Ако решавате алгебрични задачи, вие сте ученик в гимназията. По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота. Когато виден цигулар свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска. Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл?

И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“. – Кога се произнася тази формула? – Когато се разочароваш в човешката любов. Като се натъкваш на големи страдания и се разочароваш от всичко човешко, казваш на приятеля си: „Няма Любов като Божията Любов“. Той отговаря: „Наистина, няма друга Любов, освен Божията. Само Божията Любов е Любов“. Ако произнесеш тази формула съзнателно, болният ще оздравее, нещастният ще стане щастлив. Поздравиш ли някого с тази формула и той започне да философства, ще знаеш, че той не е на прав път. На оня, който философства, казвам: Ела и виж! Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, не си достоен да се наречеш негов приятел. Ако на стотния път не си готов да благодариш, ще те изпъдят от училището на живота. Последната услуга решава съдбата ти завинаги. Страшно е положението на ученик, изпъден от Божественото училище. Нека не се чуди, ако в следното прераждане той се роди физически сакат или умствено недоразвит. И, ако питаш защо си нещастен, казвам: Ти си нещастен, защото не си поздравявал брата или приятеля си в името на Божията Любов.

Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не чуваш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако отговориш на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: „Аз виждам сега това, което по-рано не виждах“. Виждането ще ти причини радост на душата.

Сега аз ви говоря за поздрава на Любовта, понеже сте призвани да изпълните всичко с Любов. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятел, нито ученик. Ученикът на Любовта трябва да се проникне от великата Любов, да учи с Любов. Сърцето му трябва да е запалено от Любовта. Ако няма Любов в сърцето си, той не се приема в школата. Дето ходи, каквото прави, той трябва да знае, че няма Любов като Божията Любов. Каже ли веднъж така, въпросът е свършен. Ако питате защо не ви откривам тайните на природата, казвам: Не ви ги откривам, защото нямате Любов в сърцата си. Ако имахте Любов, щях да ви открия много работи. Ако ви направя 99 добрини, а само една пакост, вие ще ритнете всичко, което съм направил за вас, и ще се откажете от Бога. Днес повечето хора са такива. Какво може да им се открие? Каквото и да им се открие, не може да ги ползва. Те ще станат по-лоши, но не и по-добри. Затова българите казват: „На бодлива крава Бог рога не дава“. Аз говоря принципно, без да имам някого предвид. В принципите няма никакво лицеприятие. Казано е в Писанието: „Бог гледа на сърце, а не на лице“. Бог постъпва с вас според вашите мисли и чувства, според това, което занимава ума и сърцето ви. Апостол Павел казва: „Аз насадих, Аполон напои, а Бог възрасти“.

Помнете: Бог възраства нещата. Човек не може да възрасти във вас това, което великият Божи Дух е в сила да възрасти. За да дойде Духът у вас, трябва да сте насадили нещо. Вие мислите, че и без Учител може да влезете в Царството Божие. Лъжете се, без Учител никой не може да влезе в Царството Божие. Колкото детето може да се роди без майка, толкова и вие може да се просветите без Учител. Казваш: „Аз зная всичко“. – Ти си храненик, който живее далеч от Царството Божие. Първо трябва да намериш майка си и баща си. Докато не ги намериш и познаеш, аз имам особено мнение за тебе. Ти си риба, а не човек. Рибата не познава майка си и баща си. Най-големите страдания, които съществуват на земята, са във водата, между рибите. Те се ядат едни други. Там няма никакъв покой. Всички се гонят и самоизяждат.

Сега Христос се обръща към вас и ви говори за поздрава на Любовта. Малко ще придобиете тази година, но с Любов. Ако речете да се извинявате, да изнасяте ред причини за неуспеха си, ще знаете, че не се приемат никакви извинения. Ние не взимаме никакви задължения, не приемаме и никакви извинения. Питам: Можеш ли да направиш нещо от Любов? – Мога. – Щом можеш, стой на думата си! Целият свят да въстане против тебе, направи това, което си обещал. Ако си страхлив, не обещавай. Мисли какво можеш да направиш и тогава обещавай. Мнозина не предприемат нищо, все мислят могат ли да направят нещо от Любов, или не могат. Още много ще мислят. Който предприеме нещо в името на Любовта, ще види, че в Любовта няма нищо невъзможно. Невъзможното е в човешкия ум, който не се подчинява на Божия закон. Ако вашият Учител ви е дал всички упътвания, а Баща ви – всички условия, може ли да съществува нещо невъзможно за вас? Може ли при тия условия да не се учите? Ако сте лишени от условия, оправдани сте; ако не сте лишени, как ще се оправдаете? Работете по Любов и по свобода. Каква е задачата ви днес? – Прилагане на Божествената хармония. На български думата хармония се пише с буквата „Х“ – кръст. Значи кръстът означава хармония. Ще кажете, че хармонията е опасно нещо. – За ония, които не го разбират, кръстът е тежък; за ония, които го разбират, той представя закон на хармонията. Божественият живот е абсолютно хармоничен. Той изключва всякаква дисхармония. Ето защо, когато се говори за небето, разбираме място на абсолютна хармония.

„На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Кого да поздравяваме? – Бога. Казано е в Писанието, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на смирените, на нищите духом. Следователно, когато срещнеш един смирен, нищ духом, поздрави го. Чрез него ти поздравяваш Господа, Който живее в душата му. Някой християнин, като срещне нищ духом, казва: „Не искам да поздравя тоя човек, не ме интересува“. – Ще се интересуваш от него, защото великият Божи Дух живее в сърцето му. Като влезеш в дума му, ще го поздравиш. Този, Който живее в неговия дом, ще ти отговори и ще те приеме.

Сега и аз ви съветвам да се поздравявате, за да не обидите Господа, Който живее в сърцата и душите ви. Обидите ли Господа, никакво извинение не може да ви спаси. Казано е в Писанието: „Който огорчи Духа, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия живот“. Пазете се да не огорчите Духа, Който живее в сърцата на смирените и кротки хора. За Духа е казано, че е огън всепояждащ. Не отвръщай лицето си от сиромаха. – Той има карма. – Знаеш ли каква е неговата карма? Има случаи, когато някой човек носи на другиго кармата, която е вече назряла. Той не е на земята, но трябва да я плати. Неговият приятел, който живее на земята, поема кармата му и си казва: „Такава е Божията воля. Добър е Господ. Аз ще понеса кармата на своя приятел с радост и Любов“. Казвам: Тоя човек е външно беден, вътрешно богат.

Днес от вас се изисква повече почитание. Българите, изобщо, са груби. И между вас има нежни, внимателни, обаче повечето са груби. Казвам ви една истина. Всеки търси своето право. Дойде ли до задължение, никакъв го няма. Всеки се стреми към първите места. Дойдат ли до задълженията на първите места, отлагат изпълнението им. Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място. Питаш: „Защо не ми даде първото място?“ – Не си готов да се жертваш. – „Защо не ми даде второто място?“ – Нямаш вяра и упование. – „Защо не ми даде третото място?“ – Нямаш надежда, не си радостен. Желая и вие да постъпвате като мене, да поставяте всеки на мястото му. Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. Ако се гневиш постоянно и огорчаваш Духа в себе си, какъв ученик ще бъдеш? – „Аз зная какво правя.“ – Нищо не знаеш. Знаеш ли защо някой върши престъпления? Знаеш ли защо прави добрина? Не знаеш. Скрита е тайната на живота.

Сега, аз не искам да ви съдя. Ако съдя вас, и себе си осъждам. Аз констатирам фактите, както са в действителност. По резултатите в невидимия свят съдя за същността на нещата. Някога, като седя и размишлявам, усещам, че нещо ме жегне – една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела. След малко дойде друга стрела. Сега една от ученичките ми е направила някаква пакост. Аз взимам малко слюнка от устата си, намазвам раната, и болката минава. Така знаят, така постъпват. Сега това, тия ученици идат при мене, искат първи места. Не, това вече няма да се повтори. Цели 22 години правих опити да се мръдна от мястото си, нито на една стомилионна част от милиметъра. Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен. Ако го изпълните, добре ще бъде за вас. Ако не го изпълните, аз ще вървя по моя път – надясно, а вие ще си останете наляво. И тогава колкото повече време минава, толкова повече пътят се отклонява. Аз ще поема нагоре, а вие ще останете долу. След хиляди години пак ще се срещнем, но при други условия.

Сега, като ученици, от вас се иска малко, микроскопическо усилие, за да направите едно малко добро. То може да ви отнеме една минута или секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Това не значи да правите свръхусилия. Казвам, че законът на Любовта е строг. Колкото по-високо място заемеш, толкова повече се иска от тебе. Колкото повече знания имаш, толкова по-голяма отговорност носиш. От всеки човек се искат три неща. Първо: Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Второ: Да възлюбиш ближния си като себе си. Трето: Да възлюбиш врага си. Ближният, това е твоята дъщеря; врагът – твоят син. Синът и дъщерята представят материалната страна на живота.

И тъй, започнете с Любовта: Любов към своята душа, т.е. към ближния си, и най-после – към своя враг. – „Как мога да възлюбя врага си?“ – Като възлюбиш първо Господа, после ближния си. Най-после ще възлюбиш врага си. Който е изпълнил първите два закона, лесно ще изпълни третия. Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обичате. Само така ще развиете Любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото учение. Само така Христос ще влезе в сърцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее. Така ще се наредят работите ви. Няма да станете изведнъж богати, но ще придобиете условия за щастлив живот. Затова се иска силна и непоколебима воля. Каквото кажеш, да го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва за Христа. При каквито мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш.

Един наш брат разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал: „Не мога да нося пушка“. – „Защо?“ – „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: „Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?“ – „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за свой войник. Аз служа вече на Господа, не мога да нося две пушки.“ – „Де е твоята пушка?“ – „Ще я видите, когато хвърлите вашата пушка. Докато носите пушка на рамото си, не може да видите моята пушка.“ Според мене тоя брат отговорил добре на зададените въпроси.

Сега и на вас казвам: Докато сте мобилизирани от Господа, ще изпълнявате закона на Божествения мир. Само така ще видите, че Бог е верен във всичките си пътища. Аз искам тази година софиянци да дадат пример на почит и на Любов помежду си. Искам от София да излезе нещо добро. – Как мислите, може ли да се очаква от софиянци нещо добро? – Може, разбира се. Ще кажете: „Бог да ни помага!“ Ето, Любовта хлопа на вратата ви. Приемете я, тя ще нареди всичките ви работи. – „Бог да ни просвещава!“ Ето, и вярата хлопа на вратата ви. Отворете ѝ да влезе. Любовта хлопа на сърцето, вярата хлопа на ума, а надеждата – на волята. Отворете и трите врати, да приемете тия гостенки. Само така ще се разрешат всички въпроси по магичен начин, както Моисей със своя жезъл. Той вдигна жезъла си и в името на вярата, надеждата и Любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него. В името на Любовта всичко е възможно. Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си. Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете. Ако не отворите тия врати, нищо не може да се постигне.

Питам: Трябва ли да изпаднете в положението на оня, който казал, че в името на Господа може да лекува хроми и слепи. Той казал на един хром: „В името на Любовта стани!“ Хромият се помъчил, но не могъл да стане. Ония, които наблюдавали опита, разбрали, че имат работа с лъжец, и го набили добре. Като го питали защо го били, той отговарял: „Неблагодарни хора! Не признават, че пред себе си имат учен човек“. – Не е така. Когато искаш да помогнеш на хромия, вратите на твоето сърце, на твоя ум и на твоя дух трябва да бъдат отворени. Тогава кажи: „Братко, в името на Господа, в името на великия Божи Дух, стани, за да се прослави Неговото име“. Всеки може да направи тоя опит, но първо да провери дали вратите на неговото сърце, на неговия ум и на неговия дух са отворени.

Сега не мислете, че искам да ви критикувам. Не виждам и грешките ви, но виждам резултата на вашия живот и казвам: „Бъдете внимателни, да не страдате“. Ако поставите някъде бомби, първо вие ще ги опитате. Един ден те ще експлодират и ще ви причинят големи нещастия. Един селянин от Казанлъшко сложил капан в гората да хване една мечка. Обаче на сутринта видял, че вместо мечката в капана се хванало неговото магаре. „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – С какво? – С вяра, надежда и Любов. Кажете: „Няма Любов като Божията Любов“. Само Божията Любов се е проявила през всички векове. Само тя е безконечна. Всички други форми на любовта са конечни. В тях Бог се е ограничил. – Защо? – За да се изяви. Всяка конечна любов е изявление на безконечната. Ако не познаеш безграничната Любов в граничната, ти си изгубил всички случаи в живота си да познаеш Любовта. Няма Любов като Божията, понеже тя съдържа всички условия и възможности в себе си. Който се домогне до Любовта, всичко може да направи. Който не се домогне до нея, нищо не може да направи. Когато станете верни служители на Любовта, ще ви изтълкувам думите „Няма Любов като Божията“. Тогава вие ще я пазите и култивирате, както земеделецът оре земята и обработва посевите си. Както земеделецът и лозарят знаят кога да орат и копаят земята, кога да сеят и садят, така и човекът на Любовта знае кога да прояви Любовта си и с какви методи да си служи. Думите „Няма Любов като Божията“, съдържат великите тайни на живота. Една от тайните на живота е зачеването на семето, после растенето, цъфтенето, връзването и узряването на плода. Следователно не е достатъчно само да се зачене една идея, но трябва да се храни, да израсте, да цъфне, да завърже плод, и плодът ѝ да се пренесе пред олтара на Бога. Тогава Учителят ще каже на ученика си: „Добре си решил задачата си. Само Божията Любов е Любов“.

Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопическо добро. При това опитайте се да направите едно малко добро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш. Това ще произведе преврат в него. Малкото добро, направено с Любов, се предпочита пред голямото добро без любов.

– Може ли да излезе нещо от София и от софиянци? – Може. – Тогава направете каквото можете, но с Любов. И аз ще направя каквото мога с Любов. Така въпросите се решават правилно. Ако аз правя нещо, а вие нищо не правите, работите остават назад. Или ако вие правите нещо, а аз нищо не правя, пак същият резултат. Трябва ли да сея и нищо да не получавам? Един градинар посял бостан, но нищо не излязло. Той казал: „Идната година все ще излезе нещо“. Ако аз съм бостанджия, следната година ще отглеждам градина, дано получа нещо от нея. Ако и градината не даде нещо, друго ще работя. Ще сея, докато най-после изкарам нещо. Ако нищо не изкарам, и аз губя, и семето губи. Това са фигури, върху които трябва да мислите. – Може ли да излезе нещо добро от София? – Може. – Ще излезе ли нещо от вашия бостан? – Ще излезе. – Искам да изкарате големи, сладки дини, като пловдивските.

Сега, аз ви говоря естествено, непринудено. Така искам и вие да говорите. Говорът ви да бъде както водата на извора, да се лее естествено, без никакво усилие. Всеки да се прояви така, както Бог го е създал. Желая на всички да проявите своите благородни чувства, светли мисли и възвишени постъпки. Работете за развиване на интуицията си. Това е необходимо за сегашната епоха.

Пак питам: От София може ли да излезе нещо добро? – Може. – Така да бъде!

Беседа от Учителя, държана на 2 октомври 1921 г. в София

Поздравътъ на Любовьта

„А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ (Ев. Матея 10:12)

Ще ви прочета 10 глава отъ Ев. на Матея.

Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица. Ние вземаме външната страна на живота и казваме, че той е редъ отъ нещастия, който прѣкарваме на земята. Да опрѣдѣлимъ какво нѣщо е нещастието. Нещастието е единъ симптомъ, признакъ, който показва степеньта. Колкото нещастието е по-голѣмо, толкова и нашето отклонение отъ правия пѫть е по-силно, толкова отклонението отъ Бога е по-голѣмо. То показва само отклонението и споредъ отклонението идатъ и тия страдания. Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо. И тогава, когато нѣкой каже: „Азъ съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво. Азъ изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н. То е цѣла математика. Тъй че, той си мисли за нещастието, а азъ мисля за ѫгъла на отклонението. И мога да опрѣдѣля слѣдъ десеть дена, какъ твоето нещастие ще се увеличи съ 5°, по-сетнѣ ще почнешъ да смалявашъ ѫгъла и като дойдешъ на неутралната зона, ще бѫдешъ на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имашъ правъ ѫгълъ и правилно движение. Твоята радость ще почне да се увеличава. То е махалото. Сега всички искатъ да иматъ радость. Тогава, щомъ искашъ да имашъ радость, върви въ дѣсно. „Не искамъ страдания.“ – Не отивай въ лѣво. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда ученъ човѣкъ.“ – Учи се, не прѣживай само книгата.

Христосъ е ималъ 12 ученика. Сега ти ще кажешъ: „Е, да бѣхъ единъ отъ неговитѣ ученици. Каква привилегия за мене! Щѣхъ да бѫда или Иоанъ или Матей и въ свѣта моето име щѣше да бѫде ознаменовано.“ Да, но можеше да бѫдешъ и Юда. Тогава Христосъ имаше единъ Юда, а сега има съ милиони. Не само другитѣ ученици се умножили, но и Юда се е намножилъ. Вземете дванадесетьтѣ колко сѫ родили, тъй че пропорционално и Юда и той е родилъ. Ако вземете цѣлиятъ християнски свѣтъ, имаме 500 милиона християни, раздѣлете ги на 12, по колко ще се паднатъ на всѣкиго? По 40 милиона. Значи, въ свѣта днесъ има 40 милиона прѣдатели. И то въ християнския свѣтъ само.

Сега нѣма да се спремъ върху това. Ще кажете: „Защо да е така?“ На този въпросъ вие ще си отговорите, защо да е така. Така е. Нѣкой казва: „Напусналъ е жена си, защо да е така?“ – Така е. Въпросътъ е свършенъ, фактътъ е такъвъ. „Ама защо?“ – Ей, тъй е. Мѫжъ, който е изпъдилъ жена си, той да си даде отговоръ. Философията не е много голѣма. Защо той изпъди жена си? – Защото друга се намѣсти на мѣстото на първата жена. „Защо жената изпъди мѫжа си?“ – Защото другъ се намѣсти на негово мѣсто. Ето философията. Каква ли философия може да има. Причината е важна. Ако жена напуща мѫжа си, другъ мѫжъ се е вмъкналъ; ако мѫжъ напуща жена си, напрѣмѣнно друга жена се е вмъкнала. Отъ това гледище, тъй седи въпроса, но той седи малко по-другояче. Една жена не може да развали щастието на двѣ жени; и единъ мѫжъ не може да развали щастието на двама мѫже. Но една жена може да развали щастието на двама мѫже; и единъ мѫжъ може да развали щастието на двѣ жени. Тъй седи философията на живота.

Ако нѣкой дойде въ дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христосъ, а ако ви поздрави и ако е достоенъ, кажете: „Мирътъ ви, най-високото нѣщо, да дойде въ този домъ.“ И тъй, когато ви срѣщне нѣкой и не ви поздравлява, вие имате единъ признакъ, че той не е отъ вашитѣ. Ти не го поздравлявашъ – не си отъ тѣхнитѣ. Въпросътъ е ясенъ. Защото не си отъ тѣхнитѣ, какъ ще го поздравишъ?

Сега азъ искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ. Отъ всинца ви не се изисква да извършите едно и сѫщо нѣщо. Отъ всинца ви не се изисква да имате едни и сѫщи знания и отъ всинца ви не се изисква да имате една и сѫща добродѣтель.

Всѣка една добродѣтель има 35 милиона форми и тия форми, като се съчетаватъ съ първоначалната форма и тѣ образуватъ други форми. Тъй че, за да изучишъ една добродѣтель, то е едно велико нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона. Ако въ една минута броите до 60, умѣрено броене. Прѣсмѣтнете колко дни или колко мѣсеци, ще ви вземе да прѣброите 35 милиона. Въ единъ часъ 3600, сега прѣсмѣтнете нанатъкъ. Нека туримъ тази аритметика въ дѣйствие: Като се брои по 12 часа на день. То е интересно, като каже нѣкой: „Какво нѣщо е доброто?“ Да се знае колко врѣме трѣбва, за да се прѣброятъ само формитѣ на една добродѣтель. Трѣбватъ значи 810 дена, а понеже се брои 12 часа, значи два пѫти повече, т.е. 5 години, а и 12 часа нѣма да се брои, а 6 часа – значи трѣбватъ 10 години. А за да се усвои една форма на добродѣтельта, знаете ли, колко години се изискватъ?

И тъй, трѣбва разбиране сѫщината на сегашния животъ. Тази сѫщина се развива по единъ послѣдователенъ начинъ, методъ, въ който е скритъ сѫщинския животъ. Дѣтето не може да прѣскочи първитѣ години и да стане веднага юноша; и юношата не може да прѣскочи фазата на юношескитѣ години и да стане старъ. И стариятъ има градация, прѣзъ която той има да мине. Имаме дѣтинство, юношество, пълна възрасть и старость има и промеждутъчно състояние. И въ другитѣ области на живота царува сѫщиятъ законъ. Вие, за да разберете извѣстна висока истина, трѣбва да имате чувство и способности. Способности вие имате, но трѣбва да сте ги събудили, да се развиятъ и трѣбва да имате тѣзи органи, съ които да възприемате онѣзи възприятия и тогава да почнете, послѣдователно, да изучавате тѣзи нѣща. Слѣдователно, първата стѫпка въ окултното училище е първо ученикътъ да развие необходимитѣ органи, които сѫ въ мозъка, да развие тия чувства и способности. А за да може да ги развие, трѣбва да отстрани всички отрицателни мисли, които спѫватъ развитието му. А това сѫ гнѣвътъ, страхътъ, злобата, умразата. Като казвамъ, че не трѣбва да мразишъ, то е защото ще спѫнешъ своето развитие. На другитѣ хора нѣма да направишъ зло, но на себе си. Ние, като говоримъ за нѣкой моралъ, този моралъ засѣга най-първо насъ. Изисква се добъръ животъ, а да може правилно да развивате вашитѣ чувства, сили и да образувате органитѣ, вашитѣ органи на душата. Ако не живѣешъ добрѣ, ти ще се деформирашъ и тогава ще дойдатъ всички страдания, които ти не си сънувалъ. И като питашъ: „Защо страдамъ“, азъ ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.

Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Азъ считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде. И мирътъ Божий ще се въдвори и въ двама ви и тогава синътъ на мира ще дойде тамъ. Тамъ, дѣто има миръ, тамъ и Христосъ ще влѣзе; а тамъ дѣто нѣма миръ, Христосъ не може да влѣзе.

И казва на своитѣ ученици: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Кого да поздравлявате? – Господа, Който живѣе въ този домъ. Тъй е. Ако има нѣкой, който да живѣе въ тази кѫща, ще го поздравите, защото Господь е тамъ. Синътъ, като дойде въ дома на баща си, нали трѣбва да поздрави? Дъщерята, като дойде, и тя трѣбва да поздрави. Ако не поздравятъ, нито е синъ нито е дъщеря.

Въ какво седи поздравътъ? Българитѣ казватъ: „Добъръ день.“ А какъ трѣбва да се опрѣдѣли добродѣтельта? Добродѣтельта – това е плодътъ на Любовьта. Значи, въ който домъ влѣзнете, ще го поздравите съ плода на добродѣтельта, който е Любовь. Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И азъ ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро. А това мяза въ Америка, американскитѣ студенти иматъ единъ обичай на единъ празникъ, който се казва на английски „Thanksgiving day“, което значи – „благодарственъ день“, когато американцитѣ се събиратъ и както у насъ по коледнитѣ празници много пуйки страдатъ, тъй и тамъ навсѣкѫдѣ има печени пуйки и тогава студентитѣ сѫ много щедри и пишатъ поздравления, има едни такива бонове. И тѣ сѫ много щедри все току се подписватъ на такива бонове съ по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а тѣ сѫ като тия руски рубли днесъ. Та и ние тъй си казваме: „Добъръ день, добъръ день“. И като вземешъ хиляди такива бонове, едва може да вземешъ единъ левъ зарадъ тѣхъ.

Въ Христовото учение не е позволено да се взиматъ такива бонове. Като кажешъ „добъръ день“, ти трѣбва да прѣживѣешъ този день. И като ти каже той: „Далъ ти Господь добро“, и той трѣбва да прѣживѣе това добро и като го прѣживѣе, да ти го прѣдаде, сѫщо и ти. Тъй се поздравлявайте. Сега ние имаме за поздравление формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и „Само Божията Любовь е Любовь.“ Азъ съмъ ви далъ най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“ (много бързо). Нѣкои пъкъ казватъ: „Само“, Ако не можешъ да произнесешъ нѣщо, не го казвай. Ще се спрешъ веднажъ, два пѫти за себе си и за свое добро ще произнесешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Това е една математическа величина „Н“, ще прѣвърнемъ тази величина въ положителна величина „“, още нѣма никакъвъ смисъль. Нали? Сега тия линии ще оформимъ. Ако затриемъ едната линия отдолу, ще имаме ; ако пъкъ заличимъ горната линия, ще имаме – Ние пишемъ Христосъ съ „“, англичанитѣ съ „Ch“. „H“ значи Христосъ е едно сѫщество, което е обърнато съ главата нагорѣ; а „c“ е мѣсечина, която постоянно се пълни. А ние пишемъ „“, значи Х-то е едно колело, което се движи и нагорѣ и надолу. Ние пишемъ Христосъ съ двѣ y-та: = + . Значи човѣкъ, който е съ главата и нагорѣ и надолу. Когато ние грѣшимъ, Христосъ е съ главата надолу; а когато ние не грѣшимъ, тогава Христосъ е съ главата нагорѣ. И когато ние грѣшимъ и Христосъ грѣши, а когато ние не грѣшимъ и Христосъ не грѣши. Той е като насъ.

Слѣдователно нѣма Любовь като Божията Любовь. Какво ще стане, ако затриемъ едната страна на „H“ – ще се образува буквата „Ч“, то е единъ цвѣтъ, който е отворенъ, цъфналъ е. Туй е „Ч“-то. И почва думата: чашка, часъ и т.н. Значи: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, ще отнемешъ едина кракъ на „Н“-то. То е законътъ, да знаешъ какъ да отнемешъ, какъ да прѣвърнешъ, да знаешъ да прѣвърнешъ една енергия отъ едно състояние въ друго. Азъ опрѣдѣлямъ какво нѣщо е яденето: това е едно изкуство въ свѣта да прѣвърнешъ едно състояние на живата енергия отъ едно нисше състояние въ друго – висше; или пъкъ потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си, ти си единъ проводникъ прѣзъ който азъ трѣбва да прѣмина, тъй и ти ще се ползувашъ отъ мене и азъ ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я прѣведешъ и като я прѣведешъ, тя ще ти даде здравие. И като я прѣвърнешъ въ първа степень ти даватъ първия даръ, който е Здравето.

Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието и за третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. И сега вие сте ученици, почнете да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате. Кой кѫдѣ е, кой какво е казалъ.

Питамъ, ти като ядешъ, тази енергия въ тебе прѣвръща ли се? Не, само да кажешъ, че си ялъ. Ако тази енергия ти си трансформиралъ правилно въ Божествения законъ, у тебе ще се появатъ дълбоки чувства, послѣ мисли, слѣдъ това ще се появи единъ великъ стремежъ и най-сетнѣ – едно изпълнение и това е единъ плодъ и този плодъ ще опрѣдѣли степеньта на Любовьта. Споредъ формитѣ на небето ще опрѣдѣлятъ какъ ти си работилъ. И Господь постепенно изпитва вашето сърце, изпитва всички ония енергии, които вие сте прѣвърнали. Ще влѣзе въ градината ви, ще погледне какво е родила и отъ тамъ Той ще си направи своето заключение за васъ. Като дойде Господь, Той казва: „Заведете ме въ вашата градина“ и ще обиколи да види какво сте садили, плодове има ли? Той ще бѫде веселъ, нищо нѣма да каже, Той знае много добрѣ какъ ти си работилъ.

Сега ученицитѣ по нѣкой пѫть когато държатъ изпитъ, даватъ най-добрѣ рѣшени задачи, но подъ рѫкава има тия рѣшения и той все гледа въ рѫкава. И тия рѫкави, тѣ рѣшаватъ задачитѣ. И учительтъ, като провѣри, каже: „Отлично“ и турне му шесть. Шесть, ама благодарение на рѫкава. Сега, ако азъ ви дамъ една задача, какъ ще я рѣшите? Мнозина отъ васъ ще погледнатъ рѫкавитѣ си. Ще погледне еди кой си авторъ, какво е казалъ, послѣ, хайде пакъ въ рѫкава и послѣ ще кажете: „Туй е за Любовьта.“ Но ти още нищо не си казалъ, ти само си слѣлъ чужди мисли. Ще слѣзешъ Учительтъ като ти е далъ една задача, той ти е говорилъ съ часове какъ се рѣшава и пр. Ще седнешъ на мѣстото си, ще мислишъ часъ, два, три, ще се помѫчишъ малко и като се мѫчишъ ще дойде правилото. И всѣки, който се мѫчи, Господь го благославя, а който гледа въ рѫкава, Господь му снема рѫкавитѣ. И сега женитѣ носятъ тѣсни рѫкави. Господь имъ казва: „Нѣма да гледашъ въ рѫкава.“ Какво означава това? Да прѣведа моята мисъль, значи Господь е казалъ: „Когато рѫкавътъ ти е широкъ, ти трѣбва да знаешъ, какъ да раздавашъ, да бѫдешъ щедъръ.“ А като не знаешъ, какъ да давашъ, Господь казва: „Тѣсни рѫкави трѣбва да имашъ.“ И тъй се родили тѣснитѣ рѫкави. За да се образуватъ широкитѣ, трѣбва да дойде обратниятъ процесъ, въ възходяща степень трѣбва да дойдатъ тѣзи мисли.

Сега да се повърна къмъ мисъльта си. Защо именно трѣбва да се поздравляваме? Поздравътъ е една велика необходимость за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравляваше всѣка сутринь, щѣше да се роди всичкото нещастие на живота. И когато облацитѣ скриватъ често неговия поздравъ, ние се затѫжваме и искаме неговото поздравление. Лѫчитѣ, които идатъ, трѣбва да носатъ туй поздравление, тази енергия всѣкога. А туй поздравление може да се изкаже не само въ движение, но и въ едно чувство, въ единъ милъ нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ. „Азъ нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява. Казвашъ: „Азъ имамъ достойнство“ и какво става? Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава?“ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава. А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „Азъ не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ. А това е Иванъ, Драганъ и др.

Ти не гледай, че другитѣ не сѫ рѣшили задачата. То не е важно. Ако азъ рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува. И като ученици вие трѣбва да рѣшавате съзнателно. Нѣкои отъ васъ сте оглашени, други слушатели, има и вѣрующи и най-сетнѣ ученици. Това сѫ степенитѣ: оглашени, слушатели, вѣрующи и ученици. „Ама азъ имамъ такова образование.“ – Хубаво, азъ ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не. Ако я рѣшишъ ученикъ си, ако не я рѣшишъ – ти си или вѣрующъ, или слушатель, или оглашенъ. Задачата, която ще рѣшишъ, ще покаже, въ кой класъ си. Ако рѣшавате само съ аритметическитѣ задачи до кой класъ се учи аритметика? – До трети. Значи, ще знаемъ, кой класъ сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всѣки знае, че ти си трети класъ. Ако познавашъ алгебрата, пакъ споредъ материала ще знаемъ кой класъ сте.

Тъй е и въ духовния свѣтъ – споредъ задачата, споредъ добродѣтельта, тамъ знаятъ, кѫдѣ сте достигнали. За да бѫде човѣкъ добродѣтеленъ, то е една цѣла велика наука. И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ. Но колко години му сѫ трѣбвали додѣто да усвои това изкуство. И колко врѣме трѣбва да иждиви ученикътъ, за да може да стане уменъ, не само да знае формитѣ на нѣщата, но и да тури въ формата и съдържанието и смисъла.

И тъй, ще се поздравлявате. Съ какво? Като срѣщнешъ ти брата си, ще кажешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ И братъ ти ще отговори: „Само Божията Любовь е Любовь.“

Добрѣ, да видимъ какво означава първата формула: „Нѣма Любовь“. Срѣщнете единъ човѣкъ, който има много страдания и той ви каже: „Досега не съмъ намѣрилъ единъ човѣкъ, който да ми помогне.“ И каже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ – т.е. само тя утѣшава. А ти ще кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, значи дѣйствително само тази Любовь е Любовь и тогава, ако човѣкътъ е боленъ, ще оздравѣе, ако е нещастенъ – той ще стане щастливъ. Ти заради него ще бѫдешъ тази Любовь. Ти ще кажешъ: „Ела, братко, тази работа ние ще уредимъ.“ Почне ли той да философствува: „Ама какъ ще бѫде, туй право ли е“ и пр. – туй не е правия пѫть. Ние казваме на всички: „Ела и вижъ.“ Не философствувайте. Единъ човѣкъ, който 99 пѫти ти е правилъ услуга, а ти досега не си отговорилъ нито съ единъ достоенъ погледъ, ти не си достоенъ да бѫдешъ неговъ ученикъ. Ако той 99 пѫти ти е далъ, а ти не си отговорилъ – деветдесеть и деветиятъ пѫть и стотниятъ пѫть ще рѣши вашата сѫдба. Ако и стотниятъ пѫть не отговорите, вашата сѫдба е рѣшена завинаги – ще ви изпъдятъ отъ Божествената школа и тогава въ едно прѣраждане ще се родите идиотъ, въ друго ще бѫдете сакатъ. И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“

Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ азъ сега, а ти виждашъ ли?“ – И азъ виждамъ. И тъй виждане ще бѫде и радость на тази душа.

Сега азъ ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Въпросътъ е свършенъ. И ако вие попитате: „Защо Учительтъ не ни открива нѣкои работи?“ Азъ казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь. Вие имате Любовь, но на какво мяза вашата Любовь? Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ущипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото.“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става.

Азъ говоря символически. Азъ нѣмамъ никого прѣдъ видъ. Азъ говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си. Азъ ви казвамъ принципитѣ какви сѫ. Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма. Богъ гледа на сърце, а не на лице. Споредъ вашитѣ чувства, мисли, споредъ това, което занимава ума ви, така и Богъ на Любовьта ще постѫпи. Има единъ стихъ дѣто ап. Павелъ казва: „Азъ насадихъ, Аполосъ напои, но Богъ възрасти.“

Значи, Богъ е, Който възраства. Туй, което трѣбва да се възрасти, то ще дойде отъ великия Божественъ Духъ. А за да дойде Той, трѣбва да дойде нѣкой да го посади. Какъ мислите вие, че безъ Учитель може да влѣзете въ Царството Божие? Лъжете се. Сами не може да влѣзнете въ Царството Божие. Колкото едно дѣте може само да се роди, толкова и вие безъ Учитель можете. Ще кажешъ: „Азъ зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие. Най-напрѣдъ ти трѣбва майка си да намѣришъ. Не познавашъ ли баща си, азъ имамъ друго понятие за тебе. Щомъ не познавашъ майка си, ти си като рибитѣ. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си. Рибата не знае нито баща си, нито майка си. И най-голѣмитѣ страдания на физическия свѣтъ, това сѫ въ водата. Тамъ всички сѫ месоядци. Всички се взаимно изпояждатъ. И тамъ е гълтане, гълтане и гонене изъ водата и нѣма никакъвъ покой.

Сега Христосъ се обръща къмъ васъ, нали? Малко ще имате тази година, но отъ Любовь трѣбва да го постигнете. Ама туй било, онуй. Извинения не приемамъ, никакви извинения! Че туй било причина, ние не вземаме никакви задължения и не искаме и никакви извинения. Туй отъ Любовь може ли да го направишъ? – „Мога.“ И Цѣлиятъ свѣтъ да се обърне, ти го направи. Ако си единъ страхливецъ, не се заемай, помисли си. И мнозина се замислятъ и доста врѣме ще се замислятъ още. Ако вие се заемете чрѣзъ закона на Любовьта, нѣма нѣщо невъзможно. Невъзможностьта става само едно прѣдположение въ човѣшкия умъ, който не се подчинява на Божия законъ. Когато вашиятъ Учитель ви е далъ всички условия и вашиятъ Баща ви е далъ всички условия, питамъ каква невъзможность има въ васъ, да не се учите. Ако сте лишени отъ всички онѣзи условия, разбирамъ, но ако не сте лишени, съ какво ще се оправдаете? Сега, по закона на свободата.

Каква е днешната задача, за недѣлния день каква е задачата? – Божествената хармония. Да. Тази хармония англичанитѣ я пишатъ тъй: „Ch“, а българитѣ – „X“. Кръстътъ – това хармонията. Ще кажете: „Аа, кръстътъ е опасенъ.“ Който знае да носи този кръстъ, то е хармония, а който не го знае, по-тежъкъ отъ този кръстъ нѣма. И хармонията всѣкога абсолютно изключва дисхармонията. А Божествениятъ животъ е животъ на хармония. И когато говоримъ за небето, подразбирайте хармонията.

„А на влѣзване въ дома поздравлявайте го.“ Кого? Въ старитѣ врѣмена пророкътъ е казалъ слѣдующето, че Богъ живѣе не само на небето, но и въ сърцата. На кои? На смиренитѣ, на нищитѣ духомъ. Ти, като срѣщнешъ една душа нисша, въ сърцето на тази душа живѣе Господь. А сегашнитѣ християни казватъ: „Азъ не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме.

И тъй, азъ ви поощрявамъ да се поздравявате. Понеже вие трѣбва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидишъ на Господа много мѫчно минава. Какво е казалъ Христосъ? – Който обиди Духътъ, нѣма да му се прости, нито въ този, нито въ слѣдующия животъ. Пазете се да не обидите Господа, Който живѣе въ сърцата на смиренитѣ и кротки хора. Туй да го пазите като огънь, Срѣщнешъ нѣкой сиромахъ, не се пази отъ него. „Ама той има карма.“ – Ти знаешъ ли каква е неговата карма? Може този бѣденъ човѣкъ да носи кармата на нѣкой другъ човѣкъ. Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ, на негово мѣсто седи и понася изкуплението и казва: „Азъ ще изнеса всичко, добъръ е Господь.“

Отъ васъ изисквамъ едно нѣщо. У моитѣ ученици, тукъ въ България, липсува почитание. Вие сте крайно груби, всинца сте крайно груби. Едва ли ще намѣря нѣколко души, който да сѫ нѣжни. Много груби сте! Една истина ви казвамъ. Всѣки търси само правата. И всѣки отъ васъ търси първото мѣсто, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакай малко.“

Първото мѣсто е за онѣзи, които се жертвуватъ; второто – за тѣзи, които уповаватъ; а третото мѣсто е за тѣзи, които иматъ надежда, които сѫ радостни.

Ако нѣкой дойде въ моя домъ, ако има надежда, ще му дамъ третия столъ; ако уповава, ще му дамъ втория столъ, а ако може да се жертвува, ще му дамъ първия столъ. „Ама, защо не ми давате първия столъ?“ – Защото не жертвувате. „Ама, втория?“ – Нѣмате упование. „Третия?“ – Нѣмате радость. И бихъ желалъ всички тъй да постѫпвате въ дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но азъ го зная.“ – Какво е? Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро. Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „Азъ зная, азъ съмъ прочелъ.“ Азъ не сѫдя никого, не мислете, че азъ ви сѫдя. Да сѫдя васъ, значи да осѫдя себе си. Азъ констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ.

И нѣкой день, като седа и се занимавамъ и нѣкое ваше дѣйствие като ме жегне, казвамъ: „Единъ благороденъ ученикъ, той съ стрѣлата си ме закачи.“ И какво правя? Понатъркамъ съ рѫката си раната, понаплюнча мѣстото – мине. Слѣдъ малко гледашъ нѣкоя друга жена – пакъ ме жегне. И тази ученичка хубаво прави и пакъ се потъркамъ, позагладя и казвамъ: „Толкова знае.“ И като дойдатъ въ дома ми, искатъ първото мѣсто. Не, туй да го нѣма. Отъ тази година нѣма вече тъй, до тази година можеше. Двадесеть и двѣ години азъ съмъ далъ опитъ, но отъ сега азъ не правя изключение. Нито 1/100 милионна часть нѣма да се помръдна. И ако вие не изпълните закона на Любовьта – нѣмамъ нищо общо съ васъ. И нѣма да ви срѣщна и втори пѫть съ васъ нѣма да се занимавамъ. Разберете! Други ще се занимаватъ съ васъ. Законътъ на Любовьта изисква това. Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а азъ съмъ въ дѣсно. И тогава, колкото повече врѣме минава, толкова и пѫтьтъ повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а азъ – нагорѣ. И тогава, слѣдъ милиони и милиони години нѣкѫдѣ пакъ ще има срѣщане. Но знаете ли на какво мяза това, като ви срѣщна тамъ?

Въ тази работа вършете малко, много малко. Направете само едно малко, много малко, микроскопическо добро, иждивете една минута, или една секунда на деня, но вложете всичката Любовь, която има въ вашата душа и тази минута ще ви бѫде за спасение. Но ако вие не се спрете поне една минута на деня, поне една минута може да се спрете да направите едно малко добро отъ Любовь.

Сега да не идете въ друга крайность. Нищо общо нѣмамъ, азъ казвамъ принципътъ какъвъ е. Колкото си по-високо, толкова законътъ е по-строгъ. Колкото повече знаешъ туй показва, че толкова твоята отговорность е по-голѣма и колкото по-малко знаешъ, толкова твоята отговорность е по-малка.

И тъй, ще се стремите да бѫдете много деликатни. Първо, къмъ Бога – „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия умъ и съ всичката си сила.“ Второто нѣщо – къмъ себе си: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ И третото нѣщо – „да възлюбишъ врага си.“ Тия три нѣща трѣбва да ги приложите. Този третия вие трѣбва да го любите. Той е вашиятъ синъ. Врагътъ – то е синътъ, ближниятъ – то е душата. А синътъ и дъщерята – то е материалното въ свѣта. Майката, слѣдъ като я отхрани, тя ще хване единъ развратенъ животъ, синътъ сѫщо, но майката пакъ го люби, отъ нея е излѣзълъ, дошелъ въ кѫщи, какво да го прави?

И слѣдователно, въ туй поздравление, тъй ще почнете – отъ любовьта. Най-първо ще кажешъ: „Заради Господа, заради моята възлюблена душа и заради врага си.“ Но понеже е казано тъй, нѣкой ще каже: „Какъ мога да любя врага си?“ Ако не си изпълнилъ първиятъ законъ, третиятъ законъ не можешъ да изпълнишъ. Третиятъ законъ е мѫченъ за онѣзи, които не сѫ изпълнили първия законъ, а които сѫ изпълнили първия и втория закони, третиятъ е лесенъ, но само щомъ си изпълнилъ другитѣ два.

И сега жени и мѫже да се отличавате съ взаимно уважение. Ще се стремите да намѣрите въ вашия братъ и вашата сестра, които не обичате една добра черта. Тъй ще потърсишъ въ твоя събратъ или сестра една добра черта и върху тази добра черта ще съсрѣдоточишъ твоето внимание. Само така се развива Любовьта. Изисква се закона на Любовьта. Само по този начинъ вие може да изпълните Христовото учение. Само по този начинъ Христосъ може да влѣзе и да ви открие туй, за което вашето сърце копнѣе. И само по този начинъ може да се уредятъ работитѣ ви. Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ.

Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ?“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?“ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?“ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ.

И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ. И азъ вѣрвамъ да дадете. Може ли? – Може? Ще излѣзе, защо не? Но ще кажете сега: „Да ни помогне Господь.“ Ами че Любовьта хлопа на вашата врата. Възприемете Любовьта и всичко ще стане. – „Господь да ни даде интелигентенъ умъ.“ – Ами вѣрата хлопа, отворете.

Сега Любовьта хлопа на сърцето ви; вѣрата хлопа на ума ви; Надеждата хлопа при вашата воля. Отворете тѣзи три врати. Какви хубави три картини имате тогава! И всички въпроси ще се рѣшатъ магически, както Мойсей съ своя жезълъ: „Въ името на Любовьта, Вѣрата и Надеждата“ и Червеното море се раздѣли и пѫтьтъ е отворенъ съ този жезълъ и тогава всичко е възможно.

Сега вие се въодушевлявате, искате да дигнете тази тояга. Ще отворите вратата на сърцето си, на ума и на волята си и тогава всичко може, ако отворите. А ако не отворите – нищо не може. И ще кажете като онзи, който отишелъ при единъ хромъ и му казалъ: „Въ името на Господа, стани!“ Но хромиятъ се мѫчи и не става. Тогава го набиватъ хубаво – счупили му коститѣ и го оставили. Питатъ го: „Защо така?“ – „Абе, искахъ да излѣкувамъ единъ, а то хората не признаватъ.“ Не е тъй. Хората казали: „Този лъжецъ да го научимъ ние какъ смѣе да ни лъже“ и го набили. А той, за да не падне долу, казва: „Набиха ме, защото тѣзи хора сѫ неразумни.“ Ти като отивашъ при този хромъ човѣкъ, вратата на твоето сърце, вратата на твоя умъ и вратата на твоя Духъ да сѫ отворени, да се влѣе Вѣрата, Надеждата и Духътъ. И тогава да кажешъ: „Братко, въ името на Господа да се прослави Неговото име.“ Всѣки може да опита. Но най-първо ще видишъ, заключени ли сѫ вратата или сѫ отворени.

Сега нѣма да ме заставяте втори пѫть да ви говоря върху този прѣдметъ, нали?

Азъ ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ. Абсолютно въ душата ми, въ ума, сърцето и Духа ми нѣма никаква мисъль да ви критикувамъ, нито пъкъ да се занимавамъ съ вашитѣ погрѣшки; но отъ резултатитѣ казвамъ: „Не сѫ хубави тѣзи нѣща.“ По който и начинъ да ги правите, казвамъ: „Туй не е добрѣ за самитѣ васъ.“ Ако турите тукъ една бомба, тамъ една, единъ день като експлодиратъ, вие ще пострадате. Въ Казанлъкъ единъ искалъ да хване една мечка и турилъ капанъ, но на сутриньта видѣлъ, че въ капана се хванало неговото магаре.

Въ който домъ влѣзете, поздравете го съ вѣра. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Нѣма друга Любовь въ свѣта като Божията Любовь и само тя се е проявявала прѣзъ всичкитѣ вѣкове. И всички други форми на Любовьта въ свѣта, които сѫществуватъ, това сѫ формитѣ, които въ вѣчностьта сѫ се изявявали въ една конечность. Всѣка форма на вѣчностьта се е проявявала въ една ограниченость. Една велика Любовь, която се е изявила, като се е ограничила въ една малка форма на Любовьта. Ако ти сега не я познаешъ, ти си изгубилъ единъ отъ великитѣ случаи да я познаешъ. Туй е великата философия. Нѣма любовь като тази Любовь, която съдържа въ себе си всички условия. Всичко въ нея е положително: Като се домогнешъ до нея и всичко може. А ако не се домогнешъ до нея, всичко си изгубилъ.

В думата „нѣма Любовь“ азъ ще ви дамъ всички формули, какво означава, какъ да пазите Божията Любовь и какъ да я окултивирате. Въ „Нѣма Любовь“ има всички начини как да я придобиете. Значи тя не е човѣшката любовь. То е напримѣръ както земледѣлецътъ знае кога да оре, съ какво сѣме да посѣе мѣстото, при какви условия расте то и пр. или като онзи лозаринъ, който сѫщо знае какво трѣбва за лозето му. Има си начини и методи. И като кажете: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ тѣзи думи съдържатъ великитѣ тайни, по които може да развиете това изкуство. „Нѣма Любовь“ значи, трѣбва да стане цвѣтъ, но по-напрѣдъ трѣбва да има сили, за да може да расте. Като се зачене, да има сокове, за да расте.

Една идея не само да я заченешъ, но трѣбва да се изхрани и да я принесешъ като плодъ. И тогава учительтъ ще каже: „Само Божията Любовь е Любовь.“

Може ли отъ София да излѣзе нѣщо добро? (– Може.)

Бихъ желалъ да почнете между васъ да се отличаватъ нѣкой съ деликатность и да има у васъ едно състезание, естествено да бѫде то. Да бѫдете учтиви. Кажете си: „Тъй както азъ искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и азъ брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави. Тъй както аз чувствувамъ за себе си, тъй да правя и за другитѣ. Приложете това и направете единъ опитъ. И тъй започнете съ опити. Малки опити правете, нека бѫдатъ микроскопични, незабѣлѣзани, но да бѫдатъ отъ Любовь.

Да допуснемъ, една сестра, която вие не обичате, казвате: „Не зная защо, какво имамъ от миналото, но не може да се спогаждамъ съ нея, карма.“ Е, хубаво, тази карма какъ ще я смекчишъ? Дойде друга нѣкоя сестра, която обичашъ, но понеже ти не обичашъ първата и тази не я обича, не е симпатична и тя носи ти единъ гроздъ, но на първата нѣма гроздъ. Сега ти какво трѣбва да направишъ? – Да разрѣжешъ този гроздъ и да дадешъ на тази сестра добрата часть и да кажешъ: „Сестро, вземи“ и тя да види, че ти си дала по-хубавата часть. Има ли нещо лошо? А тази сестра, като види тази твоя постѫпка, ще каже: „Аз имахъ лошо мнѣние за нея, но въ нея има нѣщо добро.“ Тѣзи сѫ малки примѣри, има и още по-микроскопически примѣри. Разкаляли сѫ се обущата на сестра ти, ще кажешъ: „Чакай, сестро.“ Ще вземешъ кърпата си и ще се наведешъ да ги почистишъ. – „Ама какъ да се наведа?“ – Ти ще се наведешъ и съ туй навеждане и като очистишъ обущата, ти ще направишъ цѣлъ единъ прѣвратъ. За примеръ, всѣки ученикъ трѣбва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро.

Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ. Азъ ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога. И тогава вие, като го направите и азъ като го направя, всичко е рѣшено. Но когато азъ правя, а вие не правите; или вие правите, а азъ не правя, тогава нищо нѣма да стане.

Тъй седи въпросътъ. Тогава азъ ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало. Той турилъ 60 000 лв. и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха. И ще остане за идущата година. Но идущата година не сѣя вече бостани. Втория пѫть като дойда, градина ще сѣя, а ако и тя не стане, тогава ще намѣря нѣщо, което да стане. А туй, че не става моя бостанъ, може да има причини. Но и онази диня, която не стане и тя губи и човѣкътъ казва: „Още веднажъ въ този бостанъ не ходя.“ Азъ не смѣя да го поясна. Но тъй седи въпросътъ. Ако вие посѣете, ползата е за васъ, полза е и за други; но ако сѣмето не стане и вие губите и то губи. Вие загубвате плода си, а другиятъ губи капитала си.

Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Ще излѣзе!) Добрѣ. Ще стане ли този бостанъ? (– Ще стане.) Искамъ голѣми дини, по 10–12 кила, не като софийскитѣ, а като пловдивскитѣ – сладки да бѫдатъ.

Сега азъ ви говоря на интименъ езикъ, не на фамилиаренъ. Говоря ви интимино. Другояче не ви говоря. Всичко у васъ искамъ да бѫде естествено, непринудено. Искамъ нищо прѣсилено да нѣма. Всички да бѫдете естествени, тъй както Богъ ви е създалъ първоначално. Да излѣзе великото у насъ. У всинца ви искамъ да се събудятъ благородни чувства, възвишени мисли и онѣзи органи, които сѫ необходими за Божията Любовь въ сегашната епоха.

Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Може.)

– Тъй да бѫде.

Тайна молитва

Бесѣда, държана на 2 октомврий 1921 година въ София.

(Само за тѣзи отъ веригата.)

Сега ще ви прѣдложа друго нѣщо. На женитѣ. Тази бесѣда, сега като се дешифрира, като се изглади хубаво, искамъ да се яватъ 10–15 жени, да я прѣпишатъ и да се разпрати по всичкитѣ крѫжоци. Ще се прѣпише не за васъ, но за изпращане. Които искатъ отъ Любовь да сторятъ това, само тѣ. За бесѣдата да нѣма отлагане, спѣшно да стане работата. Ще пишете само ръкописъ, съ мастило и единъ екземпляръ, да мине прѣзъ рѫката ви. Нали ще опитваме Любовьта ви? Ние може да дадемъ пари и да се изкара на машина, но искамъ отъ васъ. Съ женитѣ правя опитъ, понеже мъжетѣ сѫ заняти. Женитѣ, които ще пишатъ, ще се събератъ на едно мѣсто. Азъ турямъ срокъ въ 12 дена отъ днесъ най-кѫсно всичко туй да бѫде свършено.

Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Поздравът на Любовта

Поздравътъ на Любовьта