Полянката над палатката на Учителя
5.30 ч. сутринта. Слънцето изгря 5.31м
Небето чисто, синьо. Времето тихо и меко. Хубав изгрев.
“Духът Божий”
Добрата молитва
Малко размишление
Ако ви запитат защо ходите на планината, какъв отговор бихте дали? Ако попитат ученика, защо ходи в училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитат молещия се: “Защо ходите в църква?” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитат гладния защо ходи в гостилницата той ще каже: “За да се храня.”
Но тези процеси не са статически. Те не са само за един момент. Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря. Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир. Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си. Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят? Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли?” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдот. Дали се е случило, то е въпрос.
Но съществуват два велики закона в света, които направляват човешкият живот. То е закона за човешката мисъл и закона за човешките чувства. Тези закони се отличават със следните качества: Когато влезеш в първия закон на човешката мисъл, ти усещаш всичкото разположение, не може да имаш безпокойствие на мисълта си. Когато влезеш във втория закон, имаш всичкото разположение на чувствата си. И човек се намира в процесите на постоянно вдъхновяване, както го наричат поетите. Ако поканите на гости един французин и един англичанин и им кажете: “заповядайте”, то на англичанина ще го кажете по английски, на французина по френски, на българина по български. Как ще започнат те яденето? По различни начини ли? Те ще нарушат един закон на съвременната етика. Те ще почнат и тримата да си кривят устата. И след като са си кривили устата за половин час, ще ви кажат: “Благодарим.” Французинът ще каже: “Мерси боку.” Англичанинът ще каже: “Ай танк ю вери мъч.” Българинът ще каже: “Аз ви благодаря много.” Тези хора, които говорят така, са разбрали вътрешното съдържание на храненето и поНякой път, когато хората са повикани да живеят, те се кривят, както хората, които ядат. И някои ще кажат: “Какво се кривят тези хора?” няма да бързаш. Ще чакаш додето дойде до: “Ай танк ю.” Можеш да учиш българина, англичанина и французина как да говорят, но как да ядат, няма да ги учиш.
В живота, някои постъпки на някои хора ни се виждат неестествени. Художникът най-първо започва с цапането на платното. Поетът се учи да драска по чистата си книга, която има. Но художникът разумно цапа. И поетът разумно драска. Разумните и неразумните цапания и разумните и неразумните драскания, се отличават по това, че едните се прочитат, а пък другите не могат. Сегашната светлина, която влиза в човешките очи, произвежда едновременно 7 процеса. Тези процеси само разумните хора ги разбират. Тези процеси са процеси на червената светлина, на портокалената, жълтата, зелената, синята, тъмно синята и виолятовата. Червената светлина е процес на сърдцето. Портокалената е процес на ума. Зелената е процес на сърдцето. Жълтата е процес на ума. Синята е процес за душата. Виолетовата е процес на духа. Червената светлина има особен език, който трябва да се знае. Светлината едновременно говори на 7 езици на човека. И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането. И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли. Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас. Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата. А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни. Нищо не са направили и пак Бог ги обича. Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното. Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен. Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес. И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост. В какво седи мъчнотията? Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето. Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне. В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават. Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените. Не ви съветвам да вземете учените книги. Букварите да вземете.
Ще завърша само с едно изречение, времето напредва. Защо трябва да заключа? Понеже наближава вече една зона, дето Господ трябва да работи и ние трябва да прекратим нашата работа.
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост. Думата скържав не е хармонична. И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много?” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните. Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
Приложете тая постъпка на младата мома.
Отче наш
(Упражнения при третото езеро.)
22 Рилска беседа
Среда, 16 август 1939г.