Има неща ясни, има неща неясни. Скръбта може да има причина, може да бъде и без причина. Скръбта може да я познаваш, пък може и да я не познаваш - скърбиш, а не знаеш защо, причини няма, здрав си, богат си, всичко имаш, а при това пак имаш скръб. И за радостта може да знаеш причината, а може и да не знаеш. Казвам: радостта е един падащ лъч, който иде отгоре. Радостта всякога поощрява, а скръбта всякога спира човека. Радостта дава, а скръбта събира, т. е. всеки, който скърби, събира, той е търговец, а всеки, който се радва, раздава от себе си. Човек, който се радва, мяза на запалена свещ; човек, който скърби, мяза на димяща свещ, която изгасва. Вземете, например, взривните вещества - при тях има нарушение на един закон в природата. Когато едно разумно тяло наруши пътя на своето движение, то всякога ще дойде в стълкновение. В какво седи опасността от един сгъстен газ, от динамита или барута, например? Тия газове са сгъстени така плътно, че от най-малката искра искат да добият своята първоначална свобода. Но когато те добият своята свобода, хората се избиват. когато една бомба избухне, тя казва: "свобода искам, не искам да стоя затворена!" Бомбата добива своята свобода, но хората наоколо изгубват своята свобода.
Та казвам: от окултно гледище човек трябва да разбира магията на думите. Сега вие ще кажете: "Какво толкова става от една дума?" С една дума аз мога да ви отдалеча на един километър, с една дума мога да ви туря за двадесет години в затвора, с една дума мога да ви привлека. Трябва да изучавате езика, всяка една дума има известни възможности в себе си. Понякога вие имате понятие за живота като на пътник, който очаква някой гостилничар да му е опекъл хляб, да му е сготвил ядене, а той само да плати, когато се наяде. Представете си, че сте в една област, дето няма хлебари и гостилничари, какво трябва да правите? В живота често се случва, че искате някой да ви обича. Щом имате някой, който ви обича, значи имате един хлебар, имате един гостилничар, имате един бакалин, които ви дават. Но представете си, че нямате хлебар, нямате гостилничар, нямате и бакалин. При това, ако вадим заключенията си от този живот, всеки гостилничар изисква клиентите му да са изправни, т. е. ти не можеш да ходиш и да се храниш даром. Сега ще цитирате стиха: "Даром сте взели, даром давайте." Гостилничарят казва: "Аз даром ще дам, но и ти даром ще дадеш. Аз ще дам от тенджерата моя дар, пък ти ща дадеш от джоба си твоя дар - ще си разменим дарове." Добре, ако дойде някой и ви каже, че много ви обича, какво ще направите? Можете ли да определите сега кой е гостилничарят и кой е пътникът? Дайте образ на онзи, който казва, че много ви обича. Какво трябва да му отговорите? Казваш: "Аз много ви обичам." Хубав ли е този отговор? Това е отражение - все едно, че си в планината, викаш: "Стояне", отговаря ти: "Стояне", т. е. ти чуваш отговор на собствения си глас. И тогава какво трябва да кажеш? Не засягайте въпроса от лично гледище, защото така не може да се разреши. В окултната наука другояче се разглеждат въпросите.
Сега, вземете един музикален тон - той може да е чист, може да не е чист. Казвате: "Нечист, неясен тон." , може и на цигулка, и на пиано да направите неправилно съчетание на тоновете - едно скарване на тонове. С цигулката вие можете да скарате няколко човека, а можете и да ги примирите. Аз мога да ви изпея една песен и да се зарадвате, пък мога да ви изпея една песен и да се скарате. Мислете върху пеенето. То може да причини сума пакости, може да причини и сума добродетели.
Питам какво представлява смъртта сама - по себе си? Ако вземем думата радост, първият слог ра - значи изгряващо слънце, а -дост на турски значи приятел. Значи радостта носи светлина за душата, пък е и приятел, на когото всякога можеш да разчиташ. А пък ако вземете скръбта, тя винаги има един ръб, който всякога причинява болка, всякога охлузва. Когато влезе в обущата, когато влезе в сърцето, той е като пила и ще те охлузи. Може да сте с модни лачени обувки, но когато вървите с тях, осакатявате се. Защо? Защото слушате хората. Защо трябва тия обуща да ви са неудобни, защо да не ви са по мярка? Някои искат да се облекат така, че да се покажат пълни, т. е. в тях има желание да се покажат това, което не са. Други пък искат такива тесни дрехи, че да изглеждат стройни. Защо едни искат да бъдат пълни, а други искат да бъдат стройни? Има закон, който определя положението на нещата.
Сега, да кажем, че имате един център. Представете си, че имате една планина, а долу в местността имате равнина. Да допуснем, че искате да отидете или на планината, или в равнината. Когато се качите горе или слезете долу, този ъгъл се отваря. По същия начин и вие в живота трябва да бъдете точни, защото понякога, щом покажеш на човека възвишеното, той може да слезе в равнината, а друг път, щом му покажеш пътя в равнината, можеш да го накараш да се качи горе в планината. Понякога, когато му покажеш къде седи животът на радостта, можеш да го туриш в скръбта, а когато му покажеш скръбта, можеш да го туриш в пътя на радостта.
Сега, допуснете, че тук, на чертежа,имате един ъгъл. В дадения случай това са ред възможности. Да кажем, че това е един съд, в който туряте един човек и наливате вода до двадесет сантиметра, после увеличите водата до тридесет, четиридесет, петдесет сантиметра, до един метър и т. н. когато водата дойде до два метра, какво ще бъде положението на човека? Понякога и вие в живота искате голяма радост, но в нея можете да се удавите. Следователно скръбта винаги изважда човека от една радост, която може да го удави. Радостта суши, а скръбта овлажнява. Когато има опасност много да изсъхнете, трябва да дойде скръбта, за да даде влага на радостта.Колкото скръбта е по-голяма, толкоз по-голяма е и влагата, че може да се образува мухъл и разлагане.Тогава е необходима радостта, която да премахне голямата влага. И така, има закон: скърбите и радостите се менят. В радостта и страданието човек расте, развива се и дава своите плодове. Без скръбта и без радостта човешката мисъл не може да се прояви. Това са закони.
Сега, как ще разпознаете дали един музикален тон е правилен, дали е чист или не? Трябва да имате мярка.
Всички искате да бъдете щастливи, но вие сте щастливи и трябва да знаете, че сте. Да кажем, че скърбите за вашия баща. баща ви е един пътник, дошъл от невидимия свят на земята, свършил мисията си и заминал за своето отечество. Той се връща в място, дето е десет пъти по-щастлив, отколкото тук, на земята. Питам защо скърбите за баща си. Казвате, че е умрял. Да допуснем, че сте богати, но изгубвате богатството си; защо скърбите за изгубеното богатство? Има си причини. Понякога не трябва да губите богатството си, понеже е баласт в параход, който плува през океана, т. е. това богатство трябва да седи на мястото си. Но щом параходът пристигне в пристанището, има ли нужда от баласт? Следователно един ден, когато стигнете до пристанището на живота, богатството няма да ви е потребно. Например, имате една идея, богат сте в културно отношение, но ще дойде време, когато това богатство няма да ви е потребно. Ако отидете между богаташи, вие не можете да минете за почтен човек, ако сте беден. Ако пък ви е слаб умът и сте между учени, ще имате ли тяхното уважение? Учените не ги интересува богатството, особено ако сте при ония учени, които знаят къде е всичкото богатство, заровено в земята. Сега вие казвате: "Да имам няколко милиона в банката!" Ако имаш гласа на Карузо и нямаш пет пари, няма ли да извадиш милиони от банката?
Всъщност вие сега говорите за една добродетел, която не е активна. Добрият човек е богат, любещият човек е богат. Вие казвате: "Имаме любов, но сме много бедни хора." Беднотия и любов са две несъвместими неща. Любовта много обича бедните, не търпи богати хора - тя ходи и търси къде има бедни хора.
Сега, аз мога да ви обясня тези неща. Често, когато обясняваш едно противоречие, създаваш две противоречия. Ако сега ви кажа да ми дадете един чист тон до, или чисто ми, или чисто ре... вие се занимавате с една музика, която е още само спорт за вас, а няма приложение в живота. Ние сега употребяваме музиката само за развлечение, а с музика можете да се лекувате. Например, имате една скръб и по никакъв начин не успявате да се освободите от нея; можете да се лекувате с музика. Или да кажем, че ви боли крак; пиша ви едно стихотворение: "Няма да оздравее твоя крак!" И вие се наскърбявате. Но мога да ви напиша друга песен: "След няколко дена твоят крак ще оздравее!" И когато пеете тази песен, след няколко дена кракът ви наистина оздравява и вие се радвате. Понякога скърбите и казвате: "Счупено е сърцето ми, счупено е сърцето ми!" Не, попейте на вашето счупено сърце така: "Счупеното ми сърце ще се поправи!" Казвате: "Аз съм нечист." Много добре скърбите за това, че сте нечист, но какво трябва да направите? Трябва лекуване - веднага ще се зазмете да се поправите.
Често се забелязва, че в цигулката на най-добрия майстор има известни места върху грифа, които са фатални. Рядко се случва, но когато в цигулка или в пиано се получи скъсване на струна, то се дължи на тях. Понякога при изпълнение на някоя творба става тъй, че бутнеш точно този тон - на това място и веднага струната се скъсва. И в пътя на живота има много опасни места и ако сте невнимателни, можете да си напакостите. Грешката не е ваша, но можете да обидите един човек само с едно движение. Представете си, че пред вас има един много наблюдателен и много чувствителен човек и вие го погледнете със свити вежди. Той може да се докачи, защото в неговия ум вие сте направили едно постъпление. Кажете ми как трябва да го погледнете. Друг път пък вие мислите за себе си, че сте нещастни, защото или не сте яли, или не сте спали, или обуща нямате, или пари нямате и т. н. Питам дали добрите певци ядат много? - Много малко ядат. Добрите свирци пият ли много? Не, въобще не пият, защото започнат ли да пият, не могат да бъдат свирци. И певецът, щом започне много да яде, не може да бъде певец. Ученият, щом започне много да яде, не може да бъде учен човек. Изобщо, ученият човек си има особена мярка, богатият човек си има особена мярка, красивият човек си има особена мярка - всички си имат своя форма. Казвам: трябва да се научите на този велик закон.
Понякога вашите мисли се изразяват в чувствата, стават динамични и тогава вие падате в мисълта си и признавате, че имате неприязнени чувства. Например, казвате за някого: "Много лош човек!" Какво разбирате в дадения случай под израза "Много лош човек"? Наистина има лоши хора, но те всякога показват най-добрата си страна. Когато дойде при вас, лошият човек ще ви даде пари назаем, няма да ви излъже. Но всякога имайте предвид и не отивайте при лош човек. Един такъв лош човек искал да измами един полицай: най-първо той взел сто франка назаем и ги върнал точно навреме. После взел хиляда - и тях върнал, взел пет хиляди - и тях върнал навреме, взел десет хиляди - минали една, две, три години, върнал ги. Накрая взел сума от един милион франка и изчезнал. Ами че така правят и ония хора, които първо започват с любовта - влюбват се, пишат писма на възлюбената си, а след години момата се оплаква, че й е откраднато сърцето. Възлюбеният е откраднал сърцето й, тя няма кръвообращение, не може да диша. Злото не седи в това, че той обича момата, ами че е откраднал сърцето й и кръвообращението няма в какво да функционира. Сега тя търси ново сърце, намира друго откраднато сърце и го туря на мястото. Днес хората са разместили сърцата си, не ходят със своите, а с крадени сърца живеят.
Христос дойде в света, за да сложи сърцата на хората на място. Вие трябва да държите сърцето, което Бог е направил. Всички други неща назаем можете да дадете, но сърцето си само на едного можете да поверите! За да бъдете щастливи в света, трябва да разбирате този вътрешен закон. Вие сте длъжни да го разбирате, защото ако не обичате, не можете да се развивате. Ако аз казвам, че обичам хората, това е моята длъжност да обичам. Ако един извор тече, това е неговата длъжност, защото ако пресъхне, той няма вече стойност. Докато съм извор, който тече, докато обичам, аз съм човек, който имам цена, а щом престана да обичам, аз съм сух извор. Сега хората казват, че не си струва да бъдеш добър. Докато си добър, имаш цена, а когато престанеш да си добър, ти си пресъхнал извор, буренясала нива, която вече няма цена.
Та казвам: за всички ваши състояния има лек в света. За да напишете думата любов на български, колко букви ви трябват? В буквата л има ли любов, в ю има ли любов, в б има ли любов? Ако ви кажа любов, това е само автомобил, който ще ви заведе на хубаво място. Когато слезете от думата любов, ще намерите любовта; докато сте в нея, тя ще бъде автомобил, който ще ви кара там, дето не искате. Думата любов заблуждава, защото като всеки автомобил и тя си има маршрут. Когато ви каже, че ви обича, трябва да платите. Вие трябва да влезете в нейния автомобил и да кажете: "Ще ме закарате на мястото на любовта!" Също и думата добро е автомобил, с който трябва да пътувате някъде.
Та казвам: когато влезете в онзи велик свят, животът ще се измени за вас. Докато сте в света на думите, докато не разбирате вътрешния им смисъл и очаквате от една дума повече, в какво положение ще бъдете? Аз съм привеждал примера за онзи дервиш, който отива на баня, изкъпва се, тръгва да си излиза, а баняджията го хваща и му казва: "Ще платиш!" Дервишът отговаря: "Благодаря, че сте направили тази баня." - "Ще платиш десет стотинки за банята." - "Нямам пари." - "Тук с благодарене не става, трябва да се плати!" Питам: този дервиш не можеше ли без баня? Можеше, разбира се.
Сега да се повърнем на съществения въпрос. В думата радост трябва всякога да разбирате изгряващото Божествено сърце във вашата душа. Когато кажете радост, трябва да почувствате, че Божието сърце е изгряло във вас. За да разбирате правилно радостта, трябва да разбирате думата скръб. Божествената спирачка, която действа, за да не катастрофира автомобилът ви някъде, е скръбта. Тя е велико благо за хората, за да не изгубят своето равновесие. Ако разбирате скръбта като Божествена спирачка, ражда се радостта. Скръбта е създала вътрешната връзка на живота. Но ако разбирате скръбта само като нещо, което ви препятства, което не ви дава радост, не ви дава веселие, тогава за вас тя е едно безизходно състояние. ако сте художници, как ще нарисувате един скърбящ човек? На скръбния трябва да му турите такива линии, които да показват, че е скръбен. А музикантът как ще изрази ония, които скърбят? А когато рисувате един добродетелен човек, как ще го изобразите точно такъв, какъвто е? Значи в даден момент трябва да нарисувате човека такъв, какъвто е. Това е едно негово състояние. Някой казва: "Скръбен съм." Кой е скръбният тон? Казват, че скръбта е съзвучие между три тона. Дайте това съзвучие - ла, до, ми. Положението на тона ла се определя от тона сол, трептенията на ла определят трептенията на си. Когато минавате във възходяща степен от сол в ла, трябва да знаете колко да прекрачите. Сега дайте ми един дисонанс. Вие имате толкова дисонанси в живота - щом сте скръбни, имате дисонанс. Изразете скръбта си музикално - можете да я изразите чрез музиката. Например, казвате: "Много съм нещастен!" Скръбта се изразява в интонацията. Сега можете ли да изразите закона? Казвате: "Много съм щастлив!", пък изразът ви е скръбен. Това не е естествено.
Казвам: престанете да живеете в света на пастърмите! Съществува сушена философия, съществува сушена религия, но престанете на живеете в сушените неща! Трябва да влезете в света, където всичко е в движение. Щом влезете в света на движението, там вече е вашето предназначение, там е истинското време. Истинското време е само тогава, когато чувствате радостта. Това са две течения: радостта е изгревът, скръбта е залезът. Радвайте се, че вашето слънце с изминало сто и осемдесет градуса. Така вече имате една мярка. Значи, ако искате да нямате скръб, живейте на северния полюс. Всъщност и там ще дойде скръбта, но шест месеца ще имате скръб, а следващите шест месеца радост ще имате. Когато на северния полюс е радостта, на южния е скръбта; когато на южния е скръбта, на северния е радостта. Това се забелязва и в дома - когато един човек е радостен, друг трябва да е скръбен. Например, двама приятели не могат да бъдат радостни едновременно - единият ще е скръбен, а другият ще е радостен. Дори и слънцето се мени. Не можете да бъдете винаги скръбни, не можете да бъдете винаги радостни. Това е закон, който определя битието: щом дойде скръбта, тогава за него започва нов ден. Щом скърбите в сърцето си, радвате се в ума си, защото щом слънцето на сърцето залязва, слънцето на ума изгрява. Понеже сега слънцето на сърцето залязва, умът е, който ще спаси сърцето - сега слънцето на ума изгрява. Следователно изгряващото слънце носи спасение. И онзи, на когото слънцето на сърцето залязва, може да уповава само на своя ум, а не на сърцето си. Значи има един вътрешен закон.
Казвате: "Трябва да мислим." Защо?Понеже чувстването, което имаме, не може да допринесе нещо съществено, то мисълта е тази, която може да ни доведе до правия път. Затуй трябва да се мисли право. Сега правата мисъл е спасителна, а право чувство аз наричам онова, което вече разчита на ума. Вие трябва да разчитате на ума, който Бог е положил във вас. А сърцето може да живее по единствената причина, че разчита на онова, което Господ е положил.
И така, когато се намирате в едно противоречие в живота, разчитайте на вашата добродетел. Коя е обикновената добродетел в човека? Доброто е основата на обикновената добродетел. А най-основната добродетел на човека е справедливостта. Тогава казваме, че ръцете, т. е. справедливостта е това, което спасява човека, а краката го занасят до мястото на неговото предназначение. Всеки, който е справедлив, е в областта на спасението. Затова именно всички трябва да бъдете справедливи, защото без справедливост умът не може да се прояви, спасението не може да се прояви и човек не може да прогресира. Трябва да сте абсолютно справедливи в себе си - във всяко ваше желание, във всяка ваша мисъл, във всяка ваша постъпка. Ако сте винаги абсолютно справедливи, ще имате вътрешна радост, ще имате мир. Това е окултният лек, с който да премахне човек всяко едно противоречие от своята душа.
Сега, как ще дадете един музикален тон на движение? Когато пеете, най-първо създайте един образ на движение и оттам запейте. Ако пък искате да изпеете музикалния тон на почивката, създайте образа на почивката. Почивката има образ и ако не го знаете, тогава и тона няма да може да вземете. Ако искате да бъдете религиозни, създайте образа на религиозността и само тогава можете да вземете нейния тон. Правилен тон си може да се вземе само при любовта, т. е. правилно не можете да вземете тона си, ако нямате божественото чувство на любовта. Нашият тон си е само предговор. За да вземете онова си, умът, сърцето и волята ви трябва да дойдат на една линия, както е при съвпад в астрологията. Когато вземаме си, ние предаваме своята мисъл. Когато предаваме своите мисли, чувства и постъпки, този тон ще бъде ясен и от него ще излезе светлина.
Сега, понякога вие искате да разберете човешкия живот. докато не изучите музиката, не може да го разберете. Човек може да разбере живота само музикално. При музиката всички хора се примиряват - и богати, и сиромаси, престават да имат всички тия изкуствени разделения, забравят всичко старо, вземат ново становище и всеки слуша онова, което е разбрал.
Сега, на какво мяза тази наша работа днес? Говорим за богатите хора, но вие сте сиромаси; говорим за учените хора, но вие не сте учени; говорим за музика, но вие още не сте такива истински музиканти. Когато се върнете вкъщи, трябва да нагласите цигулката си, добре да настроите струните й. Трябва всички да имате по една хубава цигулка и да й сложите най-хубавите струни. Тогава ще вземете основните тонове сол, ре, ла и ми, ще ги поставите музикално, ще ги нагласите и ще започнете да свирите.
Само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.
32-а лекция от учителя,
държана пред Младежкия Окултен клас
9 юли 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев
Най-често използвани думи в беседата:може, има, човек, скръб, сега, можете, радост, сърце, аз, тон, живот, казвате, искате, дойде, всякога, разбирате, любов, вземете, съм ,
