Път към новото

Най-често използвани думи в беседата: аз, казвам, сега, може, казва, път, съм, има, мене, човек, хора, работа, всички, бог, мисли, свят, направи, всичко, кой, любов ,
Общ Окултен клас , София, 14 Април 1937г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва.

Ще ви прочета няколко стиха от 18 глава на Иезекийл.

(Учителят прочете първите четири стиха и каза) Макар да са Божии, душите ще умрат. Някои мислят, че са Божии. Всички души са Божии. (Учителят прочете петия стих и първата част от шестия стих и каза) Сега, в какво седи Правдата? Някой път трябва да се спрем на някои основни положения. (Учителят прочете от шестия до 14-и стих.)

Сега, често вас ви се проповядва върху Любовта, но вие имате едно смътно понятие. Това, което вие разбирате не е добро. Хубаво, питам: Ако един ден вие родите един син разбойник, пък казвате, „Какъвто бащата, такъв и синът“, вие имате едно противоречие. Защото от един грешник баща може да се роди един добър син. Като четете там в Библията имате такива примери. Казвам: Откъде произтичат противоречията сега в живота. Ние се спираме частно само върху някои проявления. Но тук принципно какво се разбира „яде върху горите“. Когато някой човек яде и мисли за себе си, че е някакво божество, че той е особен човек, той яде върху горите, на високите места. Тогава тук показва един горделив човек. Или „гледа на идолите си“ – то е един човек, който има няколко милиона лева в банката, който се покланя на своите пари, който има една къща и уповава на нея; онзи който има няколко сина и уповава на своите синове и дъщери, онзи, който уповава, че е министър или чиновник някъде. Как мислите вие, ще влезе ли той в Царството Божие?

После като вземете съвременния живот, ония потънкости, които се забелязват. Казвам: Светът прави опити с калугери и не успя. Прави опити да оправи света само с калугерици, пак не успя. Съедини калугери и калугерици, пак не успя. Само с калугери не върви. Само с калугерици пак не върви. Съберат се калугери и калугерици, пак не върви. Как ще оправи светът, кажете ми сега? Има един начин. Родите калугерчета, не върви, родите калугерички, пак не върви. Сега за да се поправи светът, почти този метод хората още не са го подобрили. Значи да родиш един син, то той може да е разбойник. Може бащата да е разбойник и да роди един син праведен, няма полза. Може бащата да е грешник и синът праведен, остава за сметка на сина. Синът ще живее, бащата ще умре. Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее. Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре. Питам: Какво се постига с туй? Не се постига туй, което бащата иска. Защо се женят хората?

Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник. Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака. Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак?“ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете. Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени. Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.

Казвате: „Всичките души са на Бога“. Пророкът казва, че всички души са мои, но онази душа, която греши, ще умре. Е питам: Струва ли човек да се жени, за да роди грешници? Струва ли един баща да се жени за да народи грешни дъщери? Струва ли си една мома да се ожени, за да народи грешни синове? Сега остава вие именно какво ще правите? Трябва да ги раждате праведни. А може ли да ги родите праведни? Струва ли си един млад момък и една млада мома да се оженят и да родят грешници? Кажете ми, какво ще придобият бащата и майката, ако родят грешни синове? Как е възможно един праведен баща да роди един грешен син? Хубаво, един земледелец, ако посее нивата си с ечемик, ще излезе ли пшеница. Ечемик ще се роди. Или ако сее просо, или ако сее къклица, какво ще израстне на неговата нива? Ако сее гъби, гъби ще израстнат. Ако сее къклица, къклица ще израсте. Ако сее жито, жито ще израсте. Гледам някои казват: „Господ тъй определил“. То е философия: „Тъй е определено, тъй е предопределено“. – Нищо в света не е предопределено. Нещата се предопределени, но разбирайте предопределението в какво седи. Не е предопределил Бог ти да бъдеш разбойник; не е предопределил Бог ти да бъдеш праведник. Защото физически разгледано, Бог е праведен и праведните нищо няма да му придадат, грешните нищо няма да му отнемат. И Господ не може да носи нашите престъпления. Как може Господ да създаде нещо и то да бъде грешно. За ваша сметка остават греховете. Вашите грехове сами сте си създали. Ако вие сте ги създали, вие носите отговорността. За всяко нещо, което вие сте си създали, никой не може да ви помогне. Какви ли не неща не се проповядват. Тогава вие мислите, че всичко онова, което се проповядва е вярно в света. Не е вярно.

Казвам: Принципално ще поставите въпроса – трябва да живеете добре, то е за ваше добро. Не можете да се подигнете, ако вие не изпълнявате волята Божия. Сега не е въпрос за човешката воля. Ще кажете, аз тъй съм слушал. Не. Сега вие казвате, че понякой път нещо ви говори отвътре. Ами че нима мислите, че онзи крадец, който отива да краде, не му говори нещо отвътре? Нима онова дете, което отива там да краде ябълки, не му говори нещо отвътре. Казва: „Тия ябълки са на Бога, туй дърво е Божествено, имаш право да ядеш“. На друг казва: „Тази жена е Божествена, поопитай я“. Тъй и мъже и жени мислят. Хубаво, аз нямам нищо против яденето. Но, ако ти ядеш едно ядене само да задоволиш апетита си, ти ще платиш с живота си. И после де е писано, че тази ябълка трябва да ядеш. Вие знаете ли коя ябълка трябва да ядете? Всяка червива ябълка, която сте яли, вие сте направили едно престъпление. Вие се мислите, че сте от много праведните, но колко червеи сте стъпкали на земята? Кой ви позволи да ги тъпчите? Колко дървета вие сте отсекли? И ние вчера отсякохме няколко дървета. Кой ни позволи? – Ние си позволихме. И после ние колко пъти говорим неща, които не са верни.

Идва някой при мене и ми казва: „Аз обичам Господа Исуса Христа, искам да ида при Него“. Казвам: Иди да ми донесеш една стомна вода. Казва: „Ще ме извиниш, имам работа, чака ме жена ми в къщи, болна е“. Той ме лъже, че жена му е болна. Не че жена му е болна, че не иска да иде, но той не отива, неговото достойнство се унижава. Той може да ми каже: „Моето достойнство не ме пуща. Моето достойнство ми допуща да искам пари на заем, но моето достойнство не ми допуща да донеса една стомна вода на хората.“ Сега питам: В какво седи различието да поискаш или да донесеш вода? Аз ако съм на неговото място, какво ще направя?

Това се случило в Турция, седи един арменец горе на втория етаж на една къща, пред къщата има едно умряло куче. Минава един турчин и арменецът му казва: „Давам ти един бешлик да хвърлиш това куче“. – „Давам ти пет бешлика, ти да го хвърлиш“. Арменецът слиза, задига кучето и казва: „Дай бешлиците, хвърлих кучето“. Значи тук е алчността за пари. Онзи дава бешлик, турчинът дава пет и онзи го носи. Питам: Кой е по-умен – арменецът или турчинът? Арменецът е по-умен, армени долапи. Сега как ще го приложите. Този пример приложете го на себе си. Сега не искам да го изясняваме, как ще го изясните. Ти си женен, жена ти казва: „Ти си мъж, давам ти пет лева да изхвърлиш това куче навън“. Той ще каже: „Аз ти давам 25 лева ти да изхвърлиш кучето“. И жената изхвърля туй куче. Питам: Кой е по-благороден, жената или мъжът? В дадения случай жената взима кучето и го хвърля. Кой е по-благороден?

Ами че когато ние отиваме да обръщаме хората, нали някои евангелисти проповедници, пък често и вие ходите да обръщате хората, да хванете някоя мазна риба. Казвате: „Той е учен човек, благороден, къща има, доста е богат“. Тук има наши проповедници, които доведоха много мазни риби, които като дойдоха, задигнаха и туй, което имаше. Казват: „Ние го обърнахме Учителю, той е вече наш, тръгна по Бога“. Той е един първокласен долапчия. Дойде този долапчия и казва: „Нали имаш Любовта Христова?“ Казвам: Любовта Христова, която имам е заради мене, но за да те ползува твоята Любов, трябва да идеш и да вземеш от Любовта Христова. Както в мене функционира, така и в тебе да функционира. Сега мене не ме интересува вие как постъпвате, но ако аз съм на вашето място, аз никога няма да ида да взема такава мазна риба. Ще ида, ще намеря някой болен човек, който е от тези парии, които са в Индия. Струва си да проповядваш по-добре на бедните, отколкото на учените.

Сега много теории има. И като християнин той ще се помоли на Христос да му намери някоя мома. Тогава къде е погрешката? Ами че ако тази, добрата мома, която Христос ти даде на тебе, избере една негова душа от невидимия свят, чиста и ти с тази душа не знаеш как да се обхождаш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Ти тогава няма ли да бъдеш един престъпник? То е общ принцип и за мъже и за жени еднакъв. Вие ще кажете: „Това не се отнася до мене“. Ще се отнася до вашите дъщери. Светът как ще го поправите, кажете ми? Как ще поправите този свят?

Аз запример правя един опит с вас. Свободни сте. Никога в миналото не се допущало, когато съм ви събирал вас и съм ви оставил свободни. И в християнството не са правили този опит. Вие мислите, че в Царството Божие може да влезете, вие мислите, че много лесно може да влезете. Аз ви казвам: С тия характери, които имате, тъй както сега се носите, нито един от вас не можете да влезете. Кракът ви не може да стъпи. Вие ще си умрете с голямо разочарование – туй да ви кажа. Ще остареете, (ще кажат) че те са били много будали. Будали сте, понеже служите на дявола. Нищо повече! Как на дявола? – Аз може да ви дам много примери. Вчера имах работа, дошъл някой тропа: трук-трук-трак-трук. Някои иде от Пловдив, иска да ме види по важна работа. Толкова важна, че щял да направи голямо добро на целия свят. Отварям прозореца, казват: „Учителю, този е изпратен с особена мисия, носи писмо от братята от Пловдив“. Слизам долу, той, един войник, който носи документи, че се уволнил. Сестра му заболяла от охтика, че се преглеждала някъде от дълго време, имал 800 лева, та му трябвали пари. Казва ми: „Аз съм чул за вас, че сте много добър човек, да ми услужите“. Дава ми всичките документи. Аз не искам да му разглеждам документите, не го питам колко иска сега. Дали сестра му е болна от охтика е въпрос. Той седи и иска да ме ангажира. Най-първо аз мислех нищо да не му дам, понеже обходата му не е така, както трябва. Но той се обръща и ми казва: „За Любовта към Бога! За Господа ми услужете“. Казвам: Хайде, като е за Господа, ще му помогна, ще му дам 50, 100, 200 лева. Казвам: От умните е, за Господа иска. Ако не му дам, ще каже: Той няма никакъв Господ, в неговия Господ не вярвам. Като му дам, промени се, казва: „Много е добър неговия Господ“. Казвам: Благодари на моя Господ, защото ако той не беше дошъл, щях да те изпратя без нищо. Благодари на моя Господ, понеже Той дава всякога. Та и на вас казвам: Благодарете на моя Господ. Ако остане на мене, тогава работата ви ще бъде друга. Вие едно нещо трябва да знаете, че Господ на когото аз служа е много справедлив. В края на краищата Той много тънко преде. Той чака, но не мислете, че вие тъй ще минете контрабанда. Казвате: „Той Учителят гарантира, ще стане“. Никакъв гарантин не ставам. Аз от гарантлък се отказвам. Един път се става гарантин, два пъти човек не може гарантин да стане. Веднъж се прощават греховете. Когато дойде някой при мене, казва: „Ще ми простиш“. Но аз само веднъж прощавам. Като дойде някой при мене, казвам му: Иди се нагреши, направи всичките грехове и като няма какво да правиш, тогава ела, аз ще ти простя греховете. Но тъй с грехове при мене не се дохожда много пъти. Той дошъл веднъж, че втори път. Като направиш всичките борчове, че да няма вече да правиш, тогава ела наведнъж да ти ги платя. Тъй разбирам аз. Той да си отбил, да е направил всичките прегрешения, че да няма никакви прегрешения да прави. Тогава разбирам да му простя греховете. Направил първия грях, иде. Казвам: Ти още не си свършил това училище. Пък когато дойде при мене някой праведник същото му казвам: Ти още си в началото. – Той направил едно добро и иде при мене. Той да завърши всичките добрини, да няма вече добрина, която да прави и тогава да дойде. На грешника казвам, иди направи всичките грехове, които можеш да направиш в света, да не би да остане някой грях, който не си направил, да не си опитал. И на проповедника казвам: Иди ти направи всичките добрини, че тогава елате при мене да ви покажа новия път. В новия път трябва да сте свършили тия две училища. Трябва да сте свършили пътя на греха и пътя на правдата и тогава да дойдете до Любовта.

Един малък опит показва, че всички треперите за кожата, пет пари като иде от вас, треперите. Тук гледам на Изгрева с по 300 метра места турили бодливи телове. От новото учение са тия с бодливите огради, с по триста метра праведните на Изгрева. Първоначално казват да имало за всичките братя по 300 метра да си купят. Че 10–15 декара всичките братя де ще ви събере. Според мене не е в Божествения път това. Че между една клетка в мозъка и друга има голямо разстояние. Какво е разстоянието между слънцето и планетите. Между Меркурий и Слънцето, между Венера и Слънцето, между Земята и Слънцето има милиони километра. Братя и сестри трябва да бъдат на милиони метра разстояние за да живеят добре. Вие ще ги турите по на триста метра, за да има место за всичките братя. Туй место не събира всичките братя. После ходеха да проповядват да дойдат всички да живеят тук на Изгрева. Сестрите казват: „Елате да видите как живеят на Изгрева“. – Как живеят? – Както другите. Отличавате се по едно, че вие носите големи пръстени, със скъпоценни камъни, с гирлянди, с венци, с фракове ходите, велики идеи имате във вас, че сте синове Божий, избраници, че вие сте в една окултна школа и ще поправите света. Всичко тук се бърка във вашите умове. Пък ще ходите да разправяте, че дошъл един Учител, от Господа пратен. Че съм пратен от Господа, това е моя работа, то не е ваша работа. Дали съм пратен или не, не е ваша работа. Ваша работа е дали вие ще изпълните туй, което аз казвам или не. Аз не съм срещнал нито един от вас, който е готов затова. Аз съм опитвал, опитвал и аз съм намерил само един човек, който изпълнява и това съм аз. Каквото кажа, го изпълнявам. Но нито един ученик, каквото съм казал, не е изпълнил. Казва ми някой: „Това е невъзможно“. Казвам: Елате да видите как е възможна тази работа. Казвам: Скъсай това въже. Казва: „Не мога да го скъсам“. – Аз ще ти покажа как се къса това въже. – „Не може, човек трябва да е глупав. Как ще се скъса това въже?“ Аз вземам игла и конец по конец късам от въжето. Казва: „И аз мога да го направя“. Че аз ти казвам как се къса. Започнете нишка след нишка да късате. Като ви казвам да поправите себе си, не ви казвам да скъсате въжето. Започнете да мислите, да видите ония нишки, които станали причина да се заробите в света. Ние сме роби на известни желания, желания които не са наши. Едно дете дошло около тебе, завъртяло се веднъж. Дошло второ и то се завъртяло, трето се завъртяло, четвърто, пето, 10, 20, 30, 100, 500 деца се завъртяли и образували едно въже, което не можете да го скъсате. Пак трябва да дойдат 500, 1000 деца да се завъртят в обратна посока и да отвъртят този конец. Ако вие имате една игла, какво трябва да правите? Конец по конец ще късате, докато скъсате всичките нишки на въжето, за да се освободите.

Вие казвате: „Аз не съм най-големият грешник“. Аз бих желал да срещна между вас най-големия грешник. Аз бих желал да срещна и най-големия праведник. По средата хората не ме интересуват. Големият грешник по-лесно може да се изправи, отколкото малките грешници. Човек с малки прегрешения много мъчно може да го изправиш. Човек с много големи добродетели много мъчно може да го внесеш в Царството Божие. Човек с най-малките добродетели лесно може да влезе. Вие след като живеете дълго време, почвате да мислите, че сте много добри. Ще дойдете до едно положение да мислите, че не сте толкова добри, колкото сте мислили. Тогава ще дойдете до края. Вие мислите, че сте много добри. Аз разсъждавам. Понякой път аз мисля в какво аз съм добър. Дали са на мене пари и аз ги давам на хората. Те не са мои. Проповядвам Словото, но и туй Слово не е мое. В какво седи моята доброта. Хващам една кокошка, хващам една ябълка, защо я хващам. Донесат ми едно ядене, защо го вземам, понеже имам интерес да ям. Донесат хляб или мляко ще ми донесат и аз ще мина, че съм направил едно снизхождение, че съм ял от тяхното ядене. Но аз имам интереси. Онзи, който ми носи млякото, какво скрито има зад млекото, това аз гледам. Или когато идва мома ми дава цвете. Срещна някоя мома, даде ми едно цвете. Има скрита мисъл. Или щом ме срещне една мома и ми казва: „Харесваш ли ми дрехите, шапката, обущата?“ Има нещо скрито зад нейните обуща, шапка, дрехи. Тя се облича, за да се продава. Тя е търговец и всякога ще те изиграе. Всеки, който купувал стока от младата мома е изигран и всеки, който купува стока от младия момък е изигран. То е моята философия. Туй е, което зная аз.

Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога. То е немислимо. Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам? И двамата говорят право. Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.

Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква. Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева. Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша. Сега го вземам за пример. Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо. И в него се заражда идеята да вземе докторат. Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане. Рекох: Тая работа обмисли ли я хубаво. – „Да ти чета тезата?“ Казвам: Няма защо да ми четеш тезата. Писал върху дунавския въпрос. Казвам: Обмисли ли хубаво? Казвам: Ха, опитай! Той отиде, но не за три месеца и за шест месеца, не и година, и година и половина мина и той минава сега една криза: не дават докторат хората. Всички професори по тезата му дават книги да учи, да поправя. – „Ще ме подлудят тия хора!“ Не ще го подлудят, но учение, знание трябва. Не е така лесна работата. Тук имаме сестри, които ходиха в странство, в Италия да обърнат хората. Те мислеха като кажат няколко думи, ще ги обърнат. Не се обръщат така тия хора. Пише един брат от Америка, казва: „Да напишем една история на Учителя, откъде е роден, на колко години е, къде се учил, че да разпространим Учението“. – Няма нужда. Ако е за история на един учител вземете историята на Христа. По-хубава история няма. Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреци от Индия да му се поклонят. Каква друга история ще пишете. Че кажете сега, че някой учител се родил в България за тщеславие. В България никой учител не се родил. Учителите не се раждат. Тъй си говорят хората. Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България. Там в Америка се заинтересували. Казва: „Даже една американка държала една лекция, в която казва, че обиколила света и намерила само двама учители: единият бил в Индия и другият в Сърбия“.

Казвам: Убежденията вървят по един прогресивен път. Щом се спреш върху една минала добродетел, ти вече си се отклонил от пътя си. Грешникът щом се спре да мисли, той е на спасителния път. Щом грешникът се спре и мисли, той е на спасителния път. Но праведникът щом се спре и мисли, той е на крив път. Ако грешникът се спре и каже: „Къде отивам, какво правя?“ – Той е на спасителния път. Ако праведникът направи същото, той е на кривия път, той е на пътя, който в греховете ще го заведе. Праведникът никога не трябва да се спира в пътя си. Грешникът трябва да се спира. Разликата им е във философията. Грешникът непременно трябва да се спре, за да се спаси. Ако праведникът направи същото, каквото грешникът прави, той е изгубил и това, което имал. Следователно, ако вие, които вървите по Божия път, ако се спрете, вашата работа е изгубена. Ако онези, които вървят в кривия път не се спрат, и тяхната работа е изгубена. Ще каже някой: „Да се спрем да помислим“. Свършена работа. Вземете сега Божия трен, той не може да се спре. Така и трена на един праведник, ако речеш да го спреш, цяла една катастрофа ще стане. На грешника може да спреш трена, понеже бързината не е голяма. Но тренът на праведника се движи с грамадна бързина и ти не може да го спреш. На праведника никак не се позволява трена му да спре. Неговият трен е експрес. Той трябва да мине от една станция до друга станция. Грешникът той (е) от ония смесените тренове, които се спират не само по гарите, но и по спирките. Затуй по пътя на грешните хора се спирате навсякъде, а по пътя на праведника няма да се спирате никъде. Туй трябва да бъде една основна мисъл във вас. Другите работи са изгубени работи.

Ако остане сега да се учите, какво трябва да правите и как да се обичате, тя е изгубена работа. Бръмбарите знаят как да се обичат. Пеперудите знаят как да се обичат, птиците знаят как да се обичат. Животните знаят как да се обичат. Та сега хората ще се учат как да се обичат. Туй го знаете всички вие. Аз съм от търпеливите хора. Мене не (ме) смущават греховете на хората – помнете го туй. Мене не ме смущават ни греховете на хората, нито дяволите, нито ада ме смущава. Адът си е на място, то е занимание на дяволите, техният свят дето ядат и пият, женят се, деца раждат. В ада всичко има. Вие мислите, че няма деца. Те в огън са родени. Аз ви казвам моята философия. Какво има аз да се меся. Господ допуснал дявола в света, мене това не ме безпокои. Бог създал ангелите. Казвам: Всичко онова, което Бог допуснал, то си има свое предназначение. Аз ни най-малко няма да ходя да се съюзявам с тяхната мисъл. Когато дойде един дявол при мене, аз му казвам тъй, просто и ясно: Твоята философия е за тебе, моята е за мене. Като завършиш философията си, ела че напиши едно съчинение и аз като завърша моята философия ще чета, ще разменим мисли. Сега ти си започнал, върви в своя път, не се разправяй с дявола. Той иска последователи. Сега всинца казвате: „Еди коя си сестра проповядва много добре Христа“. – Не, вие сте на крив път. Коя сестра или кой брат живеят като Христа, нищо повече. То е въпрос. Кой вярва и кой проповядва, вие оставете тия работи. – „Но може ли да живеем като Христа?“ – Че може разбира се. Вие мислите, че Христос не познава живота. Колкото време Христос беше на земята, Той преживя всичко. Нямаше човешки живот, който да не го преживее Христос. Той преживя живота на всичките хора, нямаше живот, който да не преживя. В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всичките хора, за да има една опитност. Не само туй, но греховете на хората и доброто и злото на хората го премина, имаше ясна представа за живота, знаеше в какво седи кривия път и в какво седи правия път. Вие мислите, че като станете християни ще се лишите от известни блага. Всичкия живот ще имате. Като станете християни всичко ще опитате. Ама на опит не само греха ще опитате, но и доброто и злото заедно ще ги опитате. Сега тъй както ви говоря, на вас са проповядвали: „Не барай злото на хората!“ Но то се отнася за праведните, които са завършили пътя си, които станали съвършени. Но ти сега човек, който искаш сега да тръгнеш в правия път, какво трябва да правиш? Сега мнозина оттук идват да сравняват своите възгледи. Знаеш ли в света как живеят? Следователно, на тях казвам: Вие, които не сте живели, идете в света отживейте си тъй, както светът живее и като свършите живота на света, елате. Като свършите живота на праведния, ходете тогава във всички черкви и като свършите неговия път, то е пътят на праведния, елате тогава. Сега казвате: „В православната или в евангелската, или в окултната школа“, размесвате всичко. Като изходите всички църкви и окултната школа – думата „изхождаме“ има няколко значения.

Та казвам за бъдеще, ако искате да бъдете благоугодни на Бога. То е, което казва пророкът: Всичките души са на Бога. Значи Господ ще ни спаси. Че ще ви спаси, ще ви спаси. Един брат имахме, Тихчев, той като се намереше на някоя мъчнотия казват му: „Ще се оправи работата“. Той казва: „Аз зная, че ще се оправи, но сега е зор. Сега е въпросът, но че ще се оправи, ще се оправи“. Всички сега са на зор. Кой как дойде при мене казва: „На зор съм сега“. Някой къща няма, някой пари няма, някой дъщерите не го слушат, някого синовете не го слушат, някого братята не го слушат. Навсякъде има нещо. Има едно разрешение на всичките въпроси. Ти богатия за да го направиш щедър, дай му 50 кг. злато, тури го в една лодка, направи тази лодка да потъва, като дойде насред и лодката потъва той ще каже: „Всичкото злато давам“. Ами че смъртта не е нищо друго, освен лодка, в която ние потъваме, за да дадем всичко. Със смъртта Господ ни учи да се откажем от всичко, да дадем всичко. Защо ти са парите? – То е знанието, което хората търсят. Дето хората искат пари, то е знанието. А пък зад знанието седят човешките добродетели. Зад човешките добродетели седи Божията Любов. Ако парите тебе те доведат до знанието, ако знанието те доведе до добродетелите, ако добродетелите те доведат до Любовта ти вече си на правия път. Но ако ти започнеш без знание със своите удоволствия, и ако с добродетелите се роди тщеславието, и ако в Любовта се роди развлечението, ти си в кривия път. Сега ще се пазите. Писанието казва: Онзи, който стои, да гледа да не падне. Няма да паднем, но ако вие не внимавате, ще паднете. Като паднете ще ви изведат. Дето паднете ще ви изведат, но ще ви изведат със строшени крака, със строшени ребра. Всичко ще мине, но време ще мине докато оздравеят ребрата, ръцете, краката. Казвам: Не е ли по-хубаво да не падате долу? Не правете опити да ви изваждат. По-добре без изваждане.

Сега ще ме питате: На кого говоря? – На всинца ви говоря, без изключение. Вие мислите, че някои сте по-напреднали. Вие искате да знаете. Вие понякой път в ума си мислите: „Този Учител ни замотал“. – Не искам да ви замотавам. Най-после не уповавайте на моята доброта. Защото моето богатство, моята доброта, моята Любов те са за мене. Не уповавайте на тях. Аз искам вашето знание, което придобиете, вашето богатство, вашата доброта, да останат за вас, че после ще дойде обмяната. Като дойдем до Любовта, аз съм готов да обменя. Какво ще ви обменя сега. Защото кой не се влюбвал да направи другите щастливи. Не може да направим другите хора щастливи. Казвам: Аз не искам да ви измамя. Бог е вложил във вас толкова блага, ако вие онова, което Бог е вложил (не) развиете, как ще развиете онова, което аз може да вложа. Какво може да вложа? Трябва да ви заблудя вас. Аз слушам някои да казват: „Аз го обърнах, аз го просветих“. Ако някой се просветил е добре, но работата е да се върши Божията работа. Аз искам да се върши Божията работа. Ако върша Божията работа, то съм на прав път, и аз трябва да върша Божията работа. Вие всички трябва да вършите Божията работа кой колкото може, по малко.

Та мисълта е ясна. Онези, които разбират онова, което казвам, ще разберат от малко. Има една турска пословица: „Онзи, който разбира, разбира и когато комарът бръмне, който не разбира и зурла да му свири, не разбира“. Та понеже вие сте от ония, които разбирате, нека комарът като ви засвири, да разберете. Комарът като пее, то е като масажа на един виртуоз. Пък онзи, който не разбира и тъпан да му бие, и зурла да му свири, не разбира.

Отче наш.

Аз мислех днес да ви свиря. Казвам: С пеене и със свирене да се маже, не става. Втория път като направите хубава превръзка, да нямате никаква болка. Тогава ще свирим и ще пеем.

XVI година.
20 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 14 април 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.