Първият и последният

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, има, любов, човек, бог, опашката, пръв, работа, казва, дойде, казвам, последен, риба, място, съм, можеш, бъдете, живот ,
Утрини Слова , София, 7 Февруари 1937г., (Неделя) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 11-та глава на Евангелието на Йоана, от 1-ви до 27-ми стих.
Има много неща в света, които трябва добре да се разберат. Много неща разбирате и много неща не разбирате. Онова, което сте разбрали, е останало назад; онова, което не сте разбрали, е напред. Следователно разбирането е непреривен процес, който показва, че човек не стои на едно място. Разбирането не е механичен процес. Казано е: „Да вярваме в Господа“. Вярването не е механичен процес. Както в разбирането има движение, така и вярата е процес на съзнателно движение. Ако пътник трябва да извърви 500 километра път за известно време, той трябва да си направи сметка, по колко километра да върви на ден. Не си ли направи точна сметка, времето ще изтече и той ще остане сред пътя. Ако сметката му е точна, той ще стигне навреме, но ще се усети уморен, след което трябва да си почива няколко дена. Какво придобива пътникът? – Придобива нещо. Той се спрял при един хубав планински извор, пил от неговата вода и занесъл от нея на близките си. Водата, от която пил, представя знанието, което човек придобива като пътник в своя дълъг живот на земята.

И тъй, като придобива знания, човек трябва да се подмладява. Всъщност става точно обратното: човек придобива знания и остарява. Значи сегашният човек се товари със знанието, а не се разтоваря. Много естествено, човек не търси начин да изправи погрешките си, но се пита защо е сгрешил и защо греши. Не питай защо си сгрешил и защо грешиш, но питай защо си служиш с белите и черни лъжи. Лъжата е причина за преждевременното остаряване на човека. Казваш: „Аз никога не лъжа“. – Днес малко хора говорят истината. Ти се оплакваш от живота – не говориш истината. Казваш, че Бог не те е надарил, нямаш никаква дарба – не говориш истината. Ти не си орал, не си сял, а поглеждаш със завист към нивите на другите хора и казваш: „Моята нива нищо не роди, а нивите на съседите ми дадоха много плод“. – Ти не говориш истината. Твоите съседи ораха, сяха, затова имат плод, а ти нищо не работи. Ти говориш лошо за своя ближен, че греши, без да знаеш как е сгрешил. Нямаш право да съдиш! Ти не познаваш правото, не си поставен за съдия. Никой няма право да се заема с работа, за която не се е учил. Преди години бях в едно село. При мене дойде един стар човек да си поговорим, да се оплаче от живота. Първата му работа беше да се оплаче от един селянин, който го излъгал, че знае да стриже. Старецът му казал: „Щом е така, острижи ме“. – „Острига ме, но виж какво направи.“ Той свали шапката си и какво да видя? Остригал го на стълби. Срам го е човекът да си открие главата. Принуден е в най-горещото време да носи шапка. Казвам: Не оставяйте да ви стрижат чираци, които не знаят занаята. Ако искате да ви острижат, идете при майстор. Дръжте се за възгледите, които Бог и природата са вложили във вас. Всичко друго, което хората ви говорят, да бъде външно условие. Казано е: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това не значи, че не трябва да вярвате на хората. Ще ги изслушвате, но ще се вслушвате и в себе си.

Едно време заекът имал рунтава опашка, по-дълга от сегашната. Като се разхождал из гората, той срещнал лисицата. Спрял се пред нея и започнали да се разговарят. Тя махала опашката си и той махал своята. Отвреме-навреме заекът поглеждал към лисицата, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал: „Защо опашката ти е толкова дълга?“ Тя отговорила: „Откак започнах да ловя риба с опашката си, тя се проточи, стана по-дълга“. – „Как ловиш риба с опашката си?“ – „Много лесно. Отивам на определено място на реката, където има много риба, потопявам опашката си във водата и чакам известно време. Като усетя, че много риба се натрупва на опашката ми, излизам от водата с рибата заедно.“ Заекът казал: „Хубав е тоя занаят. Покажи ми на кое място ловиш риба“. Лисицата го завела на реката, показала му едно място и си отишла. Заекът останал сам и приложил първия урок. Пъхнал опашката си във водата и започнал да чака да се натрупа много риба. Било студено, зимно време. Заекът мислил, че много риба е наловил и дръпнал опашката си. Дърпа, но тя не излиза – замръзнала. – „Много риба налових, не мога да извадя опашката си. Ще почакам още малко, да наловя повече риба.“ Почакал още, но опашката вече замръзнала. Дърпал се той, обаче опашката не излизала. Дръпнал се по-силно и опашката се скъсала. И до днес заекът носи последствието на своя пръв урок – късата опашка. Питам: С опашка лови ли се риба? Заекът си казал: „Аз не знаех как се лови риба с опашка, затова отидох да се науча. Понеже опашката ми натежа от риба, не можа да издържи и се скъса. Като я теглих, ушите ми се продължиха“. Един съветник, подобен на лисицата, му казал: „Аз ще ти дам метод, как да скъсиш ушите си“. – „Не искам да слушам чужд съвет. Послушах лисицата и ето, опашката ми се скъса. Предпочитам ушите ми да останат такива, каквито са.“ Откак се скъсала опашката на заека, той не слуша чужди съвети. Какво представя опашката на животните? – Каквото е носът за човека, това е опашката за животното. Лицето на заека е кръгло, като луната. Това показва, че той повече чувства, по-малко мисли. Това се потвърждава и от късата му опашка. Един от първите учени на времето си казал на заека: „Аз ще ти помогна да удължиш задните си крака, че като видиш опасност, да бягаш. Твоето спасение е в бягането. Ако бягаш, кожата ти ще бъде здрава; ако не бягаш, ще ти одерат кожата“. Наистина, заекът трябва да бяга. Ако не бяга, нещастието го следва. И вашето нещастие се крие във философията на лисицата и на заека. Докато искате в ума си да правите опити, които нямат никаква основа, вие всякога ще се натъквате на нещастия.

Казвам на заека: Не мисли, че с опашката си можеш да ловиш риба. На вас казвам: Не мислете, че с вашия ум може да направите нещо велико. Разберете ме право. Аз не отричам вашите способности, но не се простирайте по-далеч от тях. Често хората се занимават с велики работи, а като дойдат до елементарните, не могат да ги обяснят. Например, те знаят, че като умножат единицата сама на себе си, пак единица остава: 1х1=1. Като я съберат с друга единица, получават две единици: 1+1=2. Защо е така, не знаят. Обаче като умножават 2х2, получават четири. Като събират 2+2, получават пак четири. Защо в тоя случай и при умножаване на двойката сама на себе си, и при събирането ѝ се получава един и същ резултат, и това не знаят. Освен в смятането има елементарни неща и в писането, които също не знаят. Например, думите „ама“ и „ала“, четени и напред, и назад, остават едни и същи, с един и същ смисъл. С други думи не е така: отпред четени имат един смисъл, отзад – друг смисъл. Какво виждате, като се огледате в огледало, съставено от няколко огледала, поставени под ъгъл? Ще се видите в няколко образа. Действителни образи ли са те? Не, те са сенки на истинския образ. Сянката предава ли нещо на човека? – Нищо не предава. Следователно единицата, умножена на своята сянка – единица, дава пак единица. Значи, когато умът се проявява в човека, той само увеличава сянката му. Така той показва реалността в света, в който човек живее. Реалните неща се познават само чрез ума.

Как се изразява реалността в човешкия живот? – Чрез четири процеса: чрез мислене, чувстване, дишане и хранене. Някой казва: „Не искам да ям“. Друг казва: „Не искам да дишам“. Трети: „Не искам да мисля“. Четвърти: „Не искам да чувствам“. Колкото и да се отказваш, и ще ядеш, и ще дишаш, и ще мислиш, и ще чувстваш. Ако имаш сила да се откажеш от един от тия процеси, ти ще се намериш вън от живота. Правили ли сте опит да излезете вън от живота? Ще кажете, че като излезете от живота, ще влезете в смъртта. Правили ли сте опит да излезете вън от тялото си и да видите, че извън вас съществува друг свят? Има хора, които съзнателно излизат от тялото си и се разхождат, както вечер, във време на сън, ходите на едно, на друго място; слизате, качвате се, хвърчите из въздуха. С кое тяло излизате? Ще кажете, че това е въображение. Това е състояние, чрез което човек проверява връзката между физичния и астралния свят. Ще кажете, че това са сънища. Но сънищата се сбъдват. Вечер сънуваш нещо, което на другия ден се сбъдва. Какво показва това? В бъдеще, като се освободите напълно от тялото си, ще имате съвсем друг род сънища.

Сега, мнозина от вас искат да станат по-добри, по-учени, по-силни. Колко по-добри ще станете? Определен ли е размерът на добротата, на учеността, на силата? Колко голяма може да стане една гайда? Като духнеш веднъж, гайдата не издава никакъв звук. Духнеш два–три пъти, пак не свири. Духнеш десет пъти, гайдата се разширява и издава глас. Щом започне да свири, колкото и да надуваш, обемът ѝ не се увеличава, но звукът става по-силен.

Следователно и вие може да се надувате, да станете по-добри, по-учени, по-силни, но дотолкова, че вашата гайда да започне да свири и да издава ясни, чисти тонове. Казваш: „Живея добре, колкото мога“. Така не се говори. Детето може да свири слабо на гайдата, но всички го извиняват. Обаче не е простено на виртуоза да свири слабо. Когато бил дете, той е свирил слабо, но като виртуоз, от него се иска сериозна, класическа музика, с хубав тон и добро изпълнение.

И тъй, когато говорим за живота, имаме предвид оня живот, който може да ни донесе радост и веселие. Това е реалният живот, на който всякога можем да разчитаме. Който се е домогнал до тоя живот, прилича на майстор-цигулар или певец, който разполага с цигулката или с гласа си. При всяка болест той сам може да си помогне. Ако се яви хрема, кашлица, треска или друга болест, той ще изсвири или ще изпее съответно парче и болестта ще изчезне. Мъчно се пее или свири, когато си болен. Здравият всякога може да свири и пее. Ще свирите, ще пеете и ще се учите. Затова сте дошли на земята. – „Трябва да се молим!“ – Ще се молите, но молитвата иска разбиране. Първо ще се помолиш, после ще отидеш на училище да учиш. Молитвата ще ти помогне да разбираш това, което ти се преподава. Като се върнеш, ще приложиш онова, което си научил. Не прилагаш ли наученото, молитвата е безпредметна. То е все едно да търгуваш, без да знаеш защо си станал търговец. Задачата на търговеца е да продава стоката си и да печели пари. Задачата на лекаря е да лекува болни и да печели пари. Задачата на учителя е да учи учениците и да печели пари. И религиозният има задача да проповядва и да печели души. Докато е живял на земята, човек трябва да е спечелил поне една душа. В това се заключава смисъла на живота.

Да се върнем към думите „ама“ и „ала“. Първата дума е по-груба от втората. Причината за мекотата на думата „ала“ се дължи на буквата „Л“, в която има възлизане. Наистина, когато слиза, човек става по-груб; той влиза в гъста, груба материя. Когато възлиза, той става по-мек. Когато художникът трябва да нарисува поне една картина, да покаже, че е художник, че е работил, така и духовния човек трябва да придобие нещо ново, да покаже, че е работил върху себе си, че е смекчил своята груба природа. Казваш: „Измъчих се, докато постигна желанието си“. Друг казва: „Много се трудих“. Трети казва: „Усилено работих“. Следователно имаме думите „мъчение“, „труд“ и „работа“. Каква е съществената разлика между тях? Мъчи се оня, който след като прави големи усилия, нищо не придобива. Труди се оня, който след големи усилия придобива нещо, от което други се ползват. Работи оня, който след големи усилия придобива нещо и пръв той се ползва от придобитото. Например, ти посаждащ едно дърво, поливаш го, копаеш го и след време придобиваш плодове. Това е работа, която те възнаграждава. При това ти си първият, който опитваш плода на своята работа. В тоя смисъл яденето, мисленето, чувстването са работа, защото ти пръв се ползваш от плода на тая работа. Самата работа храни, задоволява човека. В работата той расте, възраства и силен става.

Като ученици, от вас се иска учене и работа. Вие сте дошли на земята да работите и в работата да бъдете благословени. Работа без учене не може. Работата е опитната страна на ученето. Първо ще учиш, после ще работиш. Ако никак не си учил, не можеш да работиш. Учене без любов не може. Ако имаш малко любов, малко ще учиш. В това отношение Любовта действа като парата. С малко пара можеш да свариш няколко картофи. Със същата пара, обаче, не може да накараш една кола да се движи. За да се движи една кола, един влак или един параход, парата трябва да се сгъсти. Само при голямо налягане парата има двигателна сила. Значи има любов, на силата на която можем да сготвим само едно ядене. Обаче има любов, която движи коли, влакове и параходи.

Обикновено хората искат да бъдат много обичани и те да обичат много. Кога Любовта се изявява в своята сила? – Когато се постави на голямо налягане. Тогава, като срещне беден, страдалец човек, тя го поставя в движение. Тя започва да му дава сто, двеста, до хиляда лева. Ако има повече нужда, повече му дава. Бедният е доволен от тоя, който проявява любовта си към него, и го нарича добър човек. Какво прави бащата със своята любима дъщеря? Той ѝ дава възможност да учи, облича я добре, купува ѝ различни украшения, докато най-после я оставя наследница на всичките си имоти. Някой се оплаква от баща си, че не разпределил наследството справедливо: на най-големия брат дал по-голям дял, а на останалите – по-малко. Той е недоволен от баща си, без да потърси причината за привидната несправедливост. Всъщност бащата е справедлив. Като има предвид, че след смъртта си ще се прероди, той влага капитала си в големия син, защото има доверие в него. Той ще се прероди чрез него, затова го осигурява. По-малките синове са егоисти, мислят само за себе си, на никого нищо не дават. Бащата разчита на големия си син, затова го възнаграждава повече. Следователно човек може да обича само оня, който е отворен път за него. И Христос обича повече грешните хора, защото те бяха път за Него. Чрез тях Той се повдигна. Чрез тях Той изпълни Божията воля. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Еднороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Като знаеше, че Бог обича света, Христос слезе на земята и се пожертва за тоя свят. Синът се пожертва за Баща си и жертвата Му даде плод. Питам: Искате ли и вие да бъдете обичани от Бога? Нямам право да ви задавам такъв въпрос, но искам да зная какво сте направили вие за Него. Ако сте намислили да правите нещо за Него, направете го. Само така ще се повдигнете. Да се повдигнеш, това значи да минеш от човешката любов, която спъва, в Божествената. Ако двама души те обикнат по човешки, ще почнат да те делят. Страшна е човешката любов. Някой дойде при мене, седи един час и половина. Друг седи половин час. Като разбере, че първият е седял много, той се огорчава, недоволен е от мене. Аз не съм виновен за това. Първият е болен, трябва да го оперирам. За операцията е необходимо повече време, отколкото за написването на една рецепта. Вторият има хрема. Дам му едно лекарство и го изпратя. Той е здрав. Естествено, че ще седи по-малко време при мене. Някой може да седи при мене десет години, друг – десет дена, трети – един ден, а четвърти – само осем минути, за колкото време пристига светлината на слънцето при нас. В първите три случая всеки ще свърши толкова работа, колкото свършва светлината за осем минути. И тъй, учете се да мислите право и да бъдете доволни от това, което Бог ви е дал. На здрава греда се слага повече товар. Силният кон се товари повече, а слабият – по-малко. Детето яде по-малко от възрастния. С една дума, на всеки човек се дава съответна работа. Благодарение на работата, която ви е дадена. В Царството Божие вие не може да бъдете нито пръв, нито последен. Първото и последното място са прерогатив на Бога. Казваш: „Аз съм пръв и последен“. – Не говориш истината. Ти не можеш да бъдеш нито пръв, нито последен. Бог казва: „Аз съм алфа и омега“, т.е. начало и край на нещата. Всичко е в Бога. Той е в началото, Той е и в края. Хората са в средата, между първия и последния. Колкото и да се силиш да бъдеш пръв, не можеш – Бог е на това място. Колкото и да се бориш за последното място, пак не можеш – Бог е и там. Мнозина се борят за първенство – това е невъзможно. Защо? – Първото място е заето. – „Да бъдем последни.“ – И това място е заето. Да бъдеш последен, това значи да си свършил вече училището. А ти едва сега постъпваш, малко дете си. Ще знаете: Пръв в света е Бог. И последен в света е пак Бог. Кажеш ли, че си пръв, ще дадеш това място на Бога в себе си. Кажеш ли, че си последен, ще дадеш това място пак на Бога в себе си. Ти си в средата между първото и последното място. Радвай се, че заемаш средата. Бог е на границите на нашия живот. Така Той ни пази. Бог ни е преден и заден страж. – „Искам да бъда пръв в Любовта, да ме обичат всички.“ – Това е невъзможно. – „Тогава да бъда последен.“ – И това е невъзможно. Ще бъдеш някъде по средата. Ако те обичат много, ще се стопиш, нищо няма да остане от тебе. Ако те обичат малко, ще замръзнеш, пак нищо няма да остане от тебе. Ще бъдеш по средата, че нито да се стопиш, нито да замръзнеш. Само Бог се справя със законите на топлината и студа. При студа меките неща стават твърди; при топлината твърдите неща стават меки. – „Твърд съм.“ – Ти не си виновен, студът те е направил такъв. – „Мек съм.“ – Топлината те е направила такъв. – „Искам да бъда добър.“ – Това не зависи от тебе. – „От кого зависи?“ – Питай плода. Както узряването на плода зависи от земята и от слънцето, така и твоята доброта зависи от земята и от слънцето. Ако почвата не е добра и слънцето не грее, както трябва, плодът не може да узрее. Сега, да дойдем до новите условия, да видим какво изискват те от човека. Новите условия искат ново знание. Вие сте минали известен път, извървели сте голямо пространство и сте придобили много знания. Вашето знание е само до известно време. В детинството си вие сте придобили знание, което днес, в напреднала възраст, не ви трябва. Апостол Павел казва: „Като бях младенец, по младенчески мъдрувах; като станах мъж, напуснах това, което е младенческо“. Затова казвам: Човешката любов е създала пелените на детето. Божията Любов е създала тялото на човека, т.е. неговия живот. Следователно човешката любов създава пелените на живота, а Божията – самия живот. Като дойде детето, пелени са нужни. Щом детето израсте и стане голям човек, защо му са пелените? Тогава животът е нужен, т.е. Божията Любов. Ще сложите пелените, т.е. човешката любов настрана и ще се облечете в Божията Любов – в самия живот. После пак ще потърсите пелените, пак ще ги хвърлите и отново ще дойдете до Божията Любов. Щом се нуждаеш от пелени, ще търсиш човешката любов. Щом дойдеш до развитието на ума, на сърцето, на душата и на духа си, ще търсиш Божията Любов.

Докато си във външната страна на живота, ще живееш с човешката любов; щом дойдеш до вътрешната страна на живота, ще приложиш Божията Любов. Човешката любов е служителка на първия и последния, т.е. на духа и на душата. Духът е първият, а душата – последният. Умът и сърцето са по средата – нито първи, нито последни. Когато сърцето иска да вземе последно място, отива при майка си, т.е. при душата. Когато умът иска да вземе първо място, отива при баща си, т.е. при духа. Всъщност, нито сърцето е последно, нито умът е пръв. Същото се отнася и до вас. Вие може да отидете при първия, но не може да бъдете пръв; може да отидете при последния, без да бъдете последен. Пръв е духът, последна е душата. Умът и сърцето са техни деца. Такъв трябва да бъде вашият духовен възглед, за да не влизате в стълкновение със себе си.

Един ден влиза една сестра в стаята ми, иска да поседи, да си поговорим. Питам я: Какво искаш? – „Да поговоря малко и да чуя нещо от вас.“ Казвам: Ако учиш добре, ще видиш моето засмяно лице. Ще се радвам, че имам една способна ученичка. Ако не учиш добре, ще видиш гърба ми. – „Ти си добър човек.“ – Аз съм и добър, и лош – от тебе зависи кое лице ще ти покажа. Ако ученикът не учи и лъже, учителят му показва строгото си лице. Не се позволява никаква лъжа – нито бяла, нито черна!

Един наш брат разправяше една своя опитност от ученическия си живот. Като ученик в Габровската гимназия, той си позволил един път да си послужи с една бяла лъжа, за която скъпо платил. Бил ученик в шести клас. Един ден отишъл на училище неприготвен. Един от учителите му го вдигнал на урок. Той веднага се извинил под предлог, че предишния ден страдал от зъб. Учителят го извинил. Като се върнал у дома си, до вечерта още го заболял съвършено здрав зъб. От силни болки той се принудил да го извади. Със здравия си зъб трябвало да плати за една бяла лъжа.

Не е позволено на ученика да си служи с лъжа – нито бяла, нито черна! Само така ще бъдете свободни. Съзнанието ви трябва да бъде будно, за да не се поддава на лъжата. Направиш една погрешка – не се извинявай. Колкото и да е малка, изправи я. Ако не я изправиш, ще дойдеш до лъжата. Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие. Като отидете на оня свят, белите лъжи ще тръгнат след вас, като ваши деца. Те ще викат: „Мамо, тате, вие ни родихте“. Вие ще се чудите откъде излязоха тия деца. Докато е вън от вас, лъжата е в спящо състояние. Щом влезе във вас, тя се събужда и оживява. Не поддържайте лъжата. Нека стои далеч от вас. Който я създал, той да се грижи за нея. Ти не трябва да разпределяш чуждата стока. Защо ти е стоката на лъжата? Не казвай, че така мислиш и така говориш. Всичко, което минава през ума ти, първо го провери и после говори за него. Не говори непроверени неща.

Дойде една млада сестра при мене, а отвън приятелките ѝ стоят и си мислят: „Какво ли ѝ говори Учителят?“ Аз обръщам внимание на техните мисли и казвам на сестрата: Ако и ти си вън, ще мислиш като тях. Какво ти говоря? Аз искам да ти помогна, да те освободя от бялата лъжа, с която си служиш. Те мислят, че нещо особено ти говоря, не знаят, че минаваш през стъргало. Който си служи с бели и с черни лъжи, не може да бъде щастлив. Ще каже някой, че не го обичам. Това е бяла лъжа. Откъде знаеш, че не те обичам? Какви доказателства имаш за това? Ако не те обичам, ти не можеш да живееш. Щом живееш, това показва, че те обичам. Бог е Любов. Значи Бог в мене те обича. Не казвай, че хората не те обичат. Ако, наистина, не те обичат, Бог те обича. Закон е: ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш. Сега вие сте в гроба, като Лазара, и минавате през голямо посвещение. Христос застава пред гроба и ви пита: „Ще се откажете ли от вашите бели и черни лъжи?“ Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта. Иде новото в света. То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: „Искам да бъда като Бога. Искам да бъда истинолюбив!“ Някой мисли, че като говори истината, ще изгуби много неща. – Нищо няма да изгубиш. Казваш: „Не мога да кажа на някого, че го обичам“. – Не можеш, защото не си се научил да говориш истината. Можеш да говориш за Любовта само тогава, когато мислите, чувствата и постъпките ти са в хармония. Това значи да проявиш Божията Любов. И Бог, когато ни е обикнал, първо е мислил за нас, после ни е чувствал и най-после е действал за нас. Ние трябва да Му благодарим! Ти си недоволен, че хората не те обичат. – Бъди доволен, че Бог те обича. Щом Той те обича, ти имаш всичко на разположение. И тъй, да се свържеш с Бога, това значи да бъдеш постоянно в молитва, Колко време се моли човек на Бога? По колко часа се молите вие? Доколкото зная, най-напредналите от вас се молят най-много по три часа. Останалите се молят от 5 до 30 минути. Повече от три часа никой не се моли. Ако някой се опита да се моли по десет часа, той ще се стопи. Това е извън силите на човека. Никой не може да издържи това напрегнато състояние. Как се молят православните? Някой влезе в черква, прекръсти се набързо, прочете набързо „Отче наш“ и бърза да си излезе.

Като четеш „Отче наш“, чети бавно, съзнателно, с мисъл. Чети: „Отче наш“. (Учителят произнася бавно.) „Който Си на небето.“ (Бавно, спокойно.) „Да се свети името Твое.“ (Пак бавно, тихо.) „Да дойде Царството Твое.“ (Бавно, с мисъл върху думите.) „Да бъде Твоята воля!“ (Тихо, спокойно.) Пожелай дълбоко в сърцето си да дойде Царството Божие на земята. Когато всички хора пожелаят това от сърце, светът ще се оправи. Вие четете набързо „Отче наш“ и както четете, така става. Светът бързо си върви и не се оправя. Не ви упреквам, но казвам, че вие сте чели Свещената книга набързо, като литературно произведение, и нищо не сте разбрали. Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с Любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с Любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.

Кое е новото в света? По кой начин иде то? – Чрез първата хапка, която приемате при ядене. Ядеш нещо вкусно. В който момент усетиш, че ти е най-сладко, там спри. Нека остане в тебе желание да продължиш яденето следния път. Ако престъпиш това правило, непременно ще преядеш. Това упражнение дадох на младите. Ако отидеш на гости и поседиш известно време, в който момент се разположиш добре, веднага тръгни, не стой повече. Щом излезеш от едно място, иди на друго, там те чака нова работа. Това изисква Божественото. Когато десният крак е напред, левият остава назад. Щом левият излезе напред, десният остава назад. Краката сменят местата си: когато единият е пръв, другият е последен. И обратно: когато последният става пръв, първият става последен. Има ли нещо лошо в това? Десният е една крачка напред, а левият е след него. После левият излиза напред, а десният остава назад. Така първият и последният вършат успешно своята работа. И тъй, да застанеш съзнателно по средата, между първия и последния, това значи да придобиеш самообладание. Щом можеш да се владееш, няма да се тревожиш за това, което става. – „Какво ще стане с нас?“ – Най-много, което ще стане, е да ви съдят. – „Кой ще ни съди?“ – Дяволът. По-голям прокурор от дявола не сте виждали. Били ли сте под ударите на прокурорската съдба на дявола? Били сте, но сте забравили. Всички светии са минали през тая съдба. Като дойде дяволът, веднага започват обвинителните речи, фактите се нижат един след друг. Еди-кога си направил това и онова. Еди-кога си не си направил, каквото трябва. Какво ще кажеш против тия обвинения? Как ще се освободиш от дявола? Трябва да му кажеш: „Вземи си стоката, повече не я искам, не искам и парите ѝ. Отказвам се от твоята стока. Ако искаш обезщетение, и това ще платя. Аз започвам да работя отново“. Платете всички полици на дявола. Скъсайте всички договори и повече не се свързвайте с него. Вие трябва да постъпите с него честно, без никаква лъжа. И дяволът обича истината.

Едно малко дяволче се опитало да излъже големия дявол, учителят на лъжата. Той му казал: „Слушай, аз те учих да лъжеш. Мене ли ще лъжеш сега? На мене ще говориш истината, а другите ще лъжеш“. Дойдете ли до Божественото, там не се търпи абсолютно никаква лъжа. Там ще говорите абсолютната истина. Затова предварително ще ликвидирате с всички полици на дявола. Ще претърсите добре сандъците си и ще извадите и последната полица. Вие сте подписали полици и с Господа – и тях ще платите. Време е вече да се работи за Господа. Казвате: „Като станем добри, тогава ще работим за Господа“. Не, всяка вечер ще се явявате пред Господа със сметката си, какво сте направили през деня за Него. След това ще легнете да си починете, а не да спите. Сутринта ще станете радостни, че отивате на работа за Господа, ще изплащате задълженията си към Него. Само така молитвата ви ще бъде съсредоточена. Вие знаете вече, че нямате никакви полици и дългове към дявола. Като дойде дяволът, ще види, че няма какво да ви вземе. Обаче отвреме-навреме той пак ще ви обикаля и ще ви предлага нова стока. Ще му кажете: „Благодаря, аз ликвидирах вече с тая търговия, не съм способен за нея“.

Желая ви да видите Христа пред гробовете си и да чуете Неговия глас: „Лазаре, излез вън! Махнете саваните си настрана. Бъдете свободни и идете по домовете си!“ Гробът е място на лъжата. И Христа сложиха в гроба, но още на третия ден Той излезе от тая търговска борса. Аз наричам гроба дяволска борса. Всеки ще мине през тая борса, но не оставайте там, да играете с дявола. Христос казва: „Да ида да го събудя!“ (– 11-ти стих.) „Аз съм възкресение и живот. Който вярва в мене, и да умре, ще оживее.“ (– 25-ти стих.)

Казано е в Писанието: „Ще им дам ново сърце и ще напиша закона си на него“. Желая ви да имате ново сърце, с което да възкръснете и оживеете. Това е красивото и великото, към което и вие се стремите. Всички трябва да бъдете готови за тоя момент.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 7 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Първият и последният!

10-то Неделно Утринно Слово 7. 02. 1937 г. 5 ч. с. Небето облачно. Времето влажно, меко. Изгрев

Нарядит: Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството.

Ще прочета част от 11 гл. на Ев. на Йоана до 27 ст.

В начало бе Словото.

Има известни неща в света, които трябва добре да се разберат. Много неща разбираме, и много не разбираме; онова, което сме разбрали, е останало назад и онова, което не сме разбрали е напред. Процес е.

Не седим на едно място. Сега някой път става тягостно. Проповядването става еднообразно. Когато се проповядва: Да повярваме в Господа, да повярваме в Господа - направи се вярата механическа. Сега да допуснем, един пътник е тръгнал напред на път. И той си е изчислил всеки ден да извървява по 20 километра. Има 500 километра да пътува. Колко дена му трябват? Питам, след като пристигнеш на целта си, какво си добил? Най-първо ти чувствуваш една умора на краката си; Трябват ти няколко дена да си починеш. Може би си бил в странство, и сега се връщаш в къщи. Сега тъй като се разправя, ние не знаем, онзи, който е пътувал 500 километра, и след като е пристигнал, какво е постигнал. Той е добил нещо. Добре, ти трябва да пътуваш 500 километра, за да пиеш от една хубава чешма с първокласна вода. Казвам, след като си пристигнал на чешмата, какво си добил? - Пил си от водата, след туй си напълнил едно шишенце, и може пак да се върнеш назад.

Сега, в знанието какво си добил? Човека като знае, трябва да се подмладява. А сега е жалкото, че ние като придобиваме знанието остаряваме. И ние с знанието се товарим. Запример изучаваме, защо човек е съгрешил? И тогава всеки ден броим греховете си. Аз да ви кажа, къде е слабостта на всички хора: Причината не е в погрешките, които правим и в греховете. Не. Застоят е в белите и черни лъжи, които употребяваме. Ще каже някой: Аз не лъжа. Малко хора има в света, които говорят Истината. Ама че ти се оплакваш от живота. Ти не говориш Истината. Ти казваш: Господ не ме е одарил; Той не ми е дал една дарба. Че ти не говориш Истината, ти говориш една бяла лъжа. Ти не си сял нищо на нивата. Ти казваш: На другите хора, нивите израснаха и дадоха берикет, а на моята само бодили има. Че другите хора ораха и работиха, а ти остави нивите си тъй. Говориш нещо, което не е вярно. После говориш за греховете на един човек, съдиш го. Че ти говориш бяла лъжа, понеже ти не знаеш, как е съгрешил той. И не знаеш, дето е съгрешил, дали е тъй или не е. И не си съдил по правото. Сега тургат един човек, който е свършил по правото. И как ще турат, който не е свършил? - Ама аз мога да съдя. - Не можеш да съдиш. Аз имах един пример, бях в едно село, и дойде при мен един стар човек, и ми се оплаква от какво? Дошъл един човек и казва: Аз зная да стрижа. Хубаво, я ме подстрижи тогава. И после, той си сне калпака и казва: Я, ме виж, какво ми направи главата! Какво ме окълца? И като погледнах, на какво мяза, накълцал му главата така. Не давайте да ви стрижат косите такива, които нищо не знаят. Като ще те стриже някой, дай, на който е майстор. И не се учете от всичките. Дръжте вашите възгледи, които са вложени от Бога и от Природата. А пък всичко онова, което хората ви говорят, да бъде само едно външно условие. Първото нещо: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте". И не само това, не да не вярваме на хората, но като ни разправят Някои, ние може да не разберем. Е, сега аз да ви приведа има една приказка направена за заяка. Срещнал се заякът едно време с лисицата. Едно време заякът не е бил с такава къса опашка както сега, но той е имал една рунтава опашка както лисицата. И двамата си размърдват опашките и той видял някак си, че на лисицата опашката била малко по-рунтава и по-дълга. Е, как стана това? - Е, аз с опашката си ловя риба. И като извадя рибата, опашката ми се оправя, и става по-дълга, от ловенето на рибата. - Че как се лови риба с опашката? - Ида на реката, и като си туря опашката във водата, и като седя там, рибата се налепи на опашката; и аз като я издърпам - риба е това! - Тъй ли? - Еди на кое място. - Да ида и аз, този занаят не съм го учил. Тръгнал заякът, турил си опашката във водата. Било студено, и опашката му замръзнала. Като потеглил, казал: Набрала се е много риба, да поседя още малко. И най-после той дръпнал и се скъсала опашката му. И върнал се без опашка. Вижда го лисицата, тя като по-умна, каза: Къде ти е опашката? - Много риба се хвана, та ми скъсаха опашката.

Питам сега, с опашка риба лови ли се? И заякът казва: Не съм учил аз това, да ловя риба, трябва да ида на училище, да видя, как се лови риба. И казва: Хванах толкова риба, че не можах да я извлека, скъса ми се опашката. Лисицата се позасмяла малко, тя знаела причината. А пък ушите на заяка му се проточили, като теглил да извади рибата, та му се проточили ушите. Дошъл един учен човек, и му казал: Много ти са дълги ушите, поскъси ги малко. Да ти кажа един начин как да ги скъсиш. - Е, аз отидох да ловя риба с опашката си, и загазих в този занаят, нека ми седят ушите такива каквито са станали, не искам друго. Може и те да ми се скъсат. Втори път не искам да правя опит. От както се е скъсала опашката на заяка, той не иска да слуша чужди съвети. Сега какво представлява опашката? Като погледнете главата на заяка, той има валчесто лице, той мяза на месечината. Той не мисли за нищо. Мисли, че Целият свят е за него. Не мисли той, той чувствува работите. А туй дето се скъсала опашката на заяка, показва, че много не мисли той, и минал един философ, и му казва: Слушай ти си още едно малко дете, та не си се научил още да мислиш, та аз ще ти направя задните крака дълги, че като дойде да хукнеш, бягай. Всичко в света е в бягането. Ако бягаш, кожата ти ще бъде здрава, ако не бягаш, няма да ти бъде здрава кожата. И оттам насетне заякът табана кове. И какво става с бягането най-после? И право е, че заякът трябва да бяга. До кога? До като го гонят. А щом престанат да го гонят, какво трябва да прави? Трябва да се спи. Та казвам, всичките ваши нещастия в света, в живота произтичат от философията на лисицата и заяка. Че искате с вашия ум неща, които не сте проучили сега. Новото? Като заякът, - с опашката си да ловите риба? Никога с опашката не може да се лови риба. И Някои казват: Не мислете, че с вашия голям ум вие може да направите нещо. Сега да ме разберете правилно.

Сега ще ви приведа една елементарна работа, защо като умножаващ едно по едно прави пак едно? А едно и едно като ги събереш прави две? Обяснете ми защо като умножаваш единицата на себе си, остава същото; а като я събереш с друга единица, увеличава се? Да обясним, вие казвате тъй 1 по 1 прави 1, а 1 и 1 прави 2. После има друг закон: В събирането 2 по 2 е 4, и 2 и 2 е 4. Защо? Защо и като се умножава и като се събира е 4? Питам, ако първото умножаваш, ти нищо няма да добиеш, ако го събираш, ще спечелиш, нещо ще се удвои; а при второто положение все са същите резултати. Питам, при 2 - те каква полза има умножението и събирането?

Вземете думата АМА и АЛА, и от пред като ги четеш и отзад все е същото; сега можеш да измениш два смисъла. Има Някои думи като ги четеш от зад имат един смисъл, а от пред друг смисъл. А АМА все остава АМА, е сега какъв е смисълът. В единицата като се умножава, се умножава сянката й. Вие може в едно огледало да създадете десет образа, все себе си да видите; но туй, което се отразява в огледалото, то остава все едно и също. То не се увеличава. Ако се огледаш в 10 огледала, твоите сенки няма нищо да ти предадат. Следователно, щом умът дойде у тебе, човека, той само ще увеличи твоята сянка. Умът ще ти покаже реалността в света, в който ти живееш. Защото реалните неща се познават само чрез умът. В какво седи сега реалният свят? В какво седи реалността на живота? Реалността на света за сега седи в четири процеса: Трябва да ядеш, да дишаш, трябва да чувствуваш и да мислиш. ТЕ са двойни. Ако ти се откажеш от един от процесите, да кажеш: няма да ям! Може много пъти да се отказваш - Няма да ям, и пак ще ядеш. Няма да дишаш. И пак ще дишаш. И ако имаш сила да се откажеш, тогава ще излезнеш извънка света. Направили ли сте опит да излезнете вънка от живота? Ще каже някой: Ще умрем. Правили ли сте опит да излезнете вънка от тялото си, и да видите, че има друг свят? Вие нямате опит. Има хора, за себе си зная, може да излезнете из тялото тъй съзнателно както вечерно време в съня си излизате. Нали вечерно време ходите, качвате се, хвъркате из въздуха, слизате долу и къде ли не ходите. Питам с кои тела ходите горе? - Ама то си въобразява човек. Не е въображение това. То е едно състояние, свързан си ти с физическото тяло, има една връзка. И щом като слезнеш; Ти запример сънуваш нещата, и сънуваш само ония неща, които след като се върнеш в физическото тяло през деня, ще ги преживееш. Ти виждаш неща, само които ще преживееш. И ако един ден ти се освободиш съвършено от тялото си, да нямаш никакво връзка, съвсем други сънища ще имаш.

Но сега да се повърнем към туй, което изучавате. Сега мнозина от вас искате да станете по-добри. Добро е това. Но не зная до колко ти искаш да станеш по-добър, или искаш да станеш по-учен и т. н. Питам, онзи гайдарджия, който носи гайдата си; колко голяма ще стане тази гайда? Де е максимата на гайдата? Най-първо започва да надуе веднъж гайдата си, не свири; като духне 10 пъти току издаде гласа си, тя е вече дошла до крайния предел и от там насетне по- голяма не може да стане. След това тя ще се развие в свирене. Като почне да свири, из въздуха тази гайда се разширява в своя живот. Та казвам сега, ние трябва да понадуем, не в надуването на гайдата, колко големи ще станем, но тази гайда трябва да свири. И този гайдарджия хубаво трябва да свири. Сега някой казва: Ама аз живея добре колкото мога. Не, не е така. Едно малко дете може да свири в началото слабо, може да се извинява, но когато един виртуоз излезна да свири на сцената! Той с детинско свирене не става такъв. Изисква се нещо много класическо, много хубаво, което той трябва да свири. И когато ние говорим за живота, подразбираме онзи живот, който за нас може да ни донесе радост и веселие - да имаш една реалност, на която всякога можеш да разчиташ. Ама представи си, че ти си един цигулар. Хване те хрема, и ти знаеш едно парче като рецепта, като го изсвириш, веднага хремата изчезне; или си певец, като изпееш тази малката песен, веднага хремата изчезне. Или имаш треска, пак има парчета, песен за треската; хване те бронхит или друга някоя болест. Всяка болест има своя песен. Като изпееш песента, отива си болестта. Но имено да се пее при едно болезнено състояние, много мъчно се пее, когато си болен. Когато си здрав и по- лесно да се пее. И казвам сега, при онова разбиране, което имаме, ние сме дошли в света, Бог е създал един свят, за да се учим! Сега някой казва: Трябва да се молим. Но трябва да разбираме. Преди всичко молитвата, ти ще се помолиш и ще идеш на училище да учиш, и като се върнеш от училището, туй, което си научил в училището, трябва да приложиш нещо от него! Питам ви сега, какъв е смисълът, човекът като стане религиозен, какво трябва да прави? Аз разсъждавам много обективно. Каква е целта на търговеца? Да продаде стоката си, и да спечели пари; какъв е смисълът на лекаря? - Да лекува хората, за да спечели пари; Каква е задачата на учителя? - Да научи хората, и той да вземе пари. Аз говоря за сегашния живот. Така е. Е, каква е целта на един религиозен човек, той какво трябва да прави? Че и той, Писанието казва: Придобивайте души. Колко души имате вие придобити? Човек като заминава за другия свят поне най-малкото трябва да е придобил една душа! Че то е смисъла на живота! АМА може да кажа, АЛА ще кажа; аз намирам АМА е малко по-груба дума, АЛА е малко по-мека. „Л"-то я смекчава, понеже в „Л"-то има един възходен закон, закон възлизащ. АЛА има възлизане, а АМА имаме слизане на долу. И всякога когато човек слиза, условията са по-груби. Казвам един, който е бил в училището по рисуване, питам какъв художник ще бъде този, който не е нарисувал поне една картина в живота; че той трябва да има поне една картина, да покаже, че е рисувал. После като срещнеш един човек, като стане той духовен, трябва да преработи себе си. И сега вие ще ми кажете: Как? Ето въпросът. Казва някой: Да го излекувам. - Как? - Е, да му помогнем. По кой начин да му помогнем? Не всеки един начин на правото може да постигне своята цел. Сега аз ви виждам противоречията в какво седят. Има известни противоречия, ние разглеждаме живота много статически. Само еднообразно го разглеждаме. Вземете мъчение, труд и работа. Каква е съществената разлика? Да си обясните, какво значи мъчението? Мъчи се онзи, който след като е работил, нищо не е придобил. Труди се онзи, който след като придобива нещо, което е спечелил, дал го е на другите. А работи онзи, на когото работата му помага. Аз считам работата, туй, което само ти помага. Ще ви приведа един пример, кое считам работа. Ти посаждаш едно дърво, това е една работа на дървото. Ама дървото ти плаща. То ще ти роди плодове. Тази работа сама те възнаграждава. И ти си първият, който ще опиташ плода на работата си. Ти пръв ще опиташ плода, а после другите хора. Ти ядеш, то е работа; ти мислиш, правилно мислиш, то е работа; ти чувствуваш, то е работа; ти постъпваш, и то е работа. И ако можеш да не кажеш тази работа - как аз я направих; ти чувствуваш само работата си. Това е РАБОТА. Самата работа те храни вече. В работата човек расте, възраства, силен става той.

Та казвам ви сега, учение трябва на Земята. Всички сте дошли да работите! И в работата да намерите вашето благословение! Работа без учение не може. В работата е опитната страна на учението. След като си учил, ще работиш. Ако никак не си учил, не можеш да работиш. Сега да ви кажа, коя е причината, Любовта, която имаме сега е още малка. Ние сме се запознали само отчасти с Любовта. Запример да ви обясня, ти вариш едно ядене, при обикновената пара ти можеш да свариш само картошки; но с тази обикновена пара ти не можеш да накараш една кола да се движи. Обаче ако вземеш онзи другия закон при силното налягане, парата тъй да я събереш, ти можеш да накараш цял един параход да се движи, цяла една кола да се движи; но туй не е парата в тенджерата. Следователно има една Любов, с която нищо друго не може да направим освен да си сготвим, но не и да движим една кола. Тази пара е малка в тенджерата, и трябва да се увеличи. Та казвам, какъв е законът на увеличението на Любовта. По някой път вие искате много да ви обичат. Добре. Или вие искате много да обичате. Какво разбирате под думата „много" или „малко"? На прост език обикновен казано, ти си беден човек, дойдеш при мен, дам ти една английска лира. Аз съм богат човек. То е най-малката Любов. Дам ти две лири, по-голяма Любов. Дам 5, 10, 15, 20, 100, хиляда, 2, 3, 5, 10, 100 хиляди, 200, 300, 400, 500, 600 хиляди, един милион, 2 милиона, 3, 5, 10, 50 милиона. То е все Любов. Кое ще ме накара мен, аз да ти дам всичките пари, кажете ми сега? Любовта си има край. Ако този богат човек е обикнал една мома, той няма да и даде сто милиона. Той може би ще даде 100, 200, 300, 500, един милион за дрехи ще даде, ще я облече с пръстени, нанизи, ще и направи някой апартамент, ще направи шадравани, слуги, Навсякъде каквото тя пожелае, ще направи, и най-после като наближи да умира, ще я остави наследница на своето имане, каквото има. Туй ще покаже, че той я люби. Туй е Любов. Питам сега, той умира, защо и остава имането си? Какво се ползува той като си остави имането си? В закона на наследсвеността, при мен са идвали много пъти да се оплакват, казва: Баща ми не постъпи справедливо, той всичко на големия брат го даде, а на нас, 4 - 5 братя нищо не остави, особена слабост има към големия брат. Казвам, баща ти е решил, понеже за бъдеще той иска да се прероди, умен човек е той, и вижда вие няма да му бъдете полезни и той дава на брата ви всичко. И в него той ще се въплоти, а във вас той няма доверие, каквото вземете, няма да дадете. И Яков имаше един обичен син, той имаше 12 сина, а Йосиф с особени дрехи обличаше, пъстра дреха му направи. Защо го обичаше Яков? Защото чрез неговата линия ще се прероди. Та онзи, когото обичате, той е път заради вас. Можеш да обичаш само онзи човек, който е път заради тебе. И Христос обичаше грешните хора, понеже те бяха път за Него да се подигне, в Изпълнението Волята на Бога. И Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света". И Синът като знае, че Баща Му обича този свят, Той слезе да изправи този свят, за да се подигне в очите на Баща си! Имаше смисъл значи.

Та казвам сега, вие искате да бъдете обични на Бога; сега аз нямам право да ви питам; Аз ви питам, какво сте свършили за Господа? Аз само питам, не казвам, какво сте направили заради Него. Туй, което сте намислили, направили ли сте го? И ви казвам, туй което сте намислили, направете го, то ще ви подигне. Човешката Любов е Любов на спънки. Опасната страна на човешката Любов е тази, че двама души като се обикнат, почват да те дялат. И ти не можеш да се избавиш от дележ. Двама, трима като се съберат, всеки си има тевтерче. Ти си бил при някого, той ще го отбележи. Час и половина е седял при него. Дойде вторият, седи само половин час, казва: Как той седя час и половина мене държа само половин час. Е, питам, ако държа някого при себе си час и половина, а другиго държа половин час, къде е лошото? Аз сега разсъждавам, онзи го държа един час и половина, аз съм груб, правя му операция, режа го, изваждам му мазнини, зашия го, и хайде, изпратя го. А другият е здрав. Хрема го е хванала малко, дам му рецепта, и го изпратя. Де съм аз крив? Аз разсъждавам сега, ако влезе един при мен, или при вас час и половина, той или вие какво ще спечелите? Аз не казвам, че няма да спечелиш. Но това не е едно правилно разглеждане на въпроса. Един човек може да седи при тебе един час и половина, и може да седи и 10 дена, и може да се ползува толкова, и светлината може в 8 минути да свърши толкова работа, че на човека му трябват милиони години да я свърши, или да изходи туй пространство, което тя е извървяла за 8 минути.

Та сега, първото нещо, научете се да мислите, и да бъдете доволни от онова, което Бог ви е дал. Мислете в себе си, и не се самозаблуждавайте. На една силна греда се турга повече товар; един по-силен кон, повече се товари, на по-слабия кон по-малко се турга; на малкото дете по-малко му се дава да яде. На всеки един човек в света му се дава подходящото. Бъдете благодарни на това, което Бог в даден момент ви е дал. Вие в Божието царство не може да бъдете нито пръв нито последен. Туй е прерогатив само на Бога! Вие не можете да бъдете нито пръв нито последен. Вие казвате: Аз съм пръв и последен. Нито пръв можеш да бъдеш, нито последен! Защото Той казва: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. Защото всичко е в Него. Бог е в началото, и Той е в края. Следователно всичките хора, вие сте по средата. В помеждината сте. Какво има да си тургате привилегия, че вие сте пръв. Пръв не може да бъдете, и последен не може да бъдете. То е един прерогатив само на Бога! Вие изключвате тази идея. Всички искате първенство. Или казвате: Последен съм аз. Не сте последен. Че последен е титла. Ако си последен, ти вече свършваш училището. Ти си едно дете, което сега влиза в училището. Ти си пръв дошъл, той е последен дошъл. Пръв в света е Бог, и последен е Той. Ние не определяме. Като дойдете тогава трябва да мислим. Ще кажеш: Последен съм. Пак е Той последен в мене. Аз съм по средата на Него. Аз се уча. Радвайте се, че вие сте по средата. Бог е на двете граници на нашия живот. Той ни пази! И преден страж и задна страж е Бог! И благодарете, че е така. Така трябва да мислите. Ние не сме нито пръв нито последен. Ние сме по средата. Сега не сте първи. Вие искате първи да бъдете по Любовта, да ви обичат най-много. Туй е невъзможно. Е, последен да бъдете. И последен не можете да бъдете. По средата може да бъдете всички. Ако много ви обичат при сегашните условия, вие ще се стопите и нищо няма да остане от вас. Нито едното нито другото, по средата. Защото законите за топлината и закона за студа само Бог ги знае. Най-меките работи, най-приятните работи при студа корави стават. Главата ви може да пукне. А при топлината най-твърдите работи меки стават. Та сега, ако сте твърд, то не зависи от вас. Топлината ви е направила меки, а студът ви е направил твърд. Ако сте меки, топлината ви е направила меки. Следователно, вие искате да бъдете много добър, то не зависи от вас. Да кажем, от какво зависи узряването на плода? Зависи от Слънцето, зависи от Земята. Ако Слънцето не грее тъй както трябва, и ако почвата не е тъй хубава както трябва, този плод не може да узрее.

Е, в дадения случай какво може да извадите от примера на Лазара? Сега аз разглеждам новите условия. Вие сте изходили едно пространство, вие имате много знания; но всяко едно знание е до време. Има работи, които в детинство сте научили, но в по-напреднала възраст не ви е потребно туй знание. И апостол Павел казва на едно място: Като бях дете, мислех като дете, като станах мъж, възрастен, напуснах вече детските работи. Та ви казвам службата на човешката Любов, тя създава пелените на човека. А Божията Любов създава тялото на човека, живота у него. Следователно човешката Любов е Потребна за пелените, а Божията Любов е Потребна за живота. Туй трябва да го знаете. Защо ви са пелени? Ако дойде детето, Потребна е човешката Любов, - човешката Любов е на място. И пелени трябват тогава. Тогава ако пелените дойдат понапред, тогава все ви трябва да дойде Божията Любов, да създаде тялото, живота. Пък като дойде Божията Любов и създаде тялото - живота, тогава ще извикате човешката Любов, да направи пелените. Туй е едно различие, което трябва да знаете, да правите. При службата на човешката Любов пелените са потребни. А Божията Любов е Потребна за нашата душа, Потребна е за нашето сърдце; Божията Любов е Потребна за нашия Дух, Потребна е за всичко в нас. А щом дойдем до външната страна, Потребна е човешката Любов. Аз не казвам, че човешката Любов нищо не струва. Струва. Тя е слугиня, която служи за първите и последните. Първи и последни в човека са Духът и душата. Духът е първият, а душата е последната. А умът и сърдцето са по средата. ТЕ нито са първи нито са последни. Някой път сърдцето като иска да стане последно, отива при майка си - при душата. Умът като иска да стане пръв - отива при баща си, при Духа. И той става пръв, но не е умът пръв. Пръв е баща му. Значи, вие може да идете при първият, но пръв не може да бъдете. Пръв е Духът, а последен - душата. А другите две - умът и сърдцето, това са децата на Духа; чрез които духът и душата се проявяват. Та казвам, туй разбиране трябва да имате за религията, за вашия религиозен мироглед, за да не влезете в стълкновение със себе си.

При мен идва една сестра, че иска да седи много. Аз виждам, че тя иска да седи много. Млада сестра, че ми казва: Ти си много добър. Казвам й много добър съм и много лош съм, когато не учиш. Рекох, щом учиш хубаво, тогава ще видиш лицето ми засмяно, доволен съм, че имам един способен отличен ученик, който разбира! Приятно ми е, че разбира. А когато не учи, и ме лъже, казва тия белите лъжи; ще дойде при мен и ще ме Смята той. Та какво право имате да ме Смятате. Мен ми разправяше един наш брат, който е заминал за другия свят, Константин Иларионов. Ученик бях в Габровската гимназия, та като му разправях, че не трябва да лъже. Аз съм ял попарата в 5 или 6-ти клас казва, не бях си приготвил урока и учителят ме изпитва. Казах: Господин учителю, ще ме извиниш, но много ме болеше зъба! И той ме извини. А мен зъб не ме болеше. И до вечерта ме заболя толкова много зъб, че го извадих. Не ви трябва да лъжете. Не казвайте, че ви боли зъба, то е все лъжа. Никаква лъжа! Освободете се от това. Ето какво разбирам да ви е свободно съзнанието. Не от вънка да кажеш, че аз не лъжа. И като ти дойде да кажеш нещо, като дойде дяволът, кажи: туй е лъжа! Туй е право. И в себе си всякога да разпознаваш, кое е истина, и кое е лъжа. В съзнанието си никога да не допущаш лъжата. И тогава ще бъдеш свободен, съзнанието ти да е будно, без никаква лъжа. Направиш една погрешка, не се извинявай. Поправи погрешката; може да е много малка погрешката микроскопическа, поправи я! Щом не я поправиш, ти ще дойдеш до лъжата. А щом влезе лъжата, спира се прогреса. Туй е едно правило, което трябва да имате. И щом идете в онзи свят, ще ви изкарат всичките бели лъжи. Тъй ще ги видите като синове и дъщери, наоколо ви. И ще се очудите вие, толкова лъжи, всичките все живи. И те ще ви кажат: Вие ни родихте, татко, татко, мамо, мамо. То е лъжата. Ние като излъжем, ние и даваме живот. Няма какво да подържаме лъжите. Нека си заминат те от нас. Който ги е създал, той да се грижи за тях. А ние няма какво да разпродаваме чужди стоки. Не ни трябват стоките на лъжите. И после, проверявайте всичките работи. Не казвайте - аз тъй мисля. Какво ще мислиш, дръж в ума си. Всички неща, които говорите в съзнанието си, по възможност проверявайте, проверявайте. Аз гледам някой път, непроверени работи.

Седи една млада сестра дълго време, има и други сестри от вънка, които седят. Казвам и, ти имаш приятелки, знаеш ли какво мислят за тебе? Вие сега си представяте нещо, което не е. Ти не знаеш. Казвам, погрешката е в тебе, че и ти като излезеш от вънка, и ти един ден ще мислиш точно това, което и те мислят. А ти знаеш какво е. Който е вътре, ако яде, яде, яде, а онези си предполагат: Какво ли прави? Или пък се учи? Дойде някой и казва: Той Учителят много говори на тази сестра. На сестрата пък казвам: Ти обичаш балите лъжи. Обичаш много да лъжеш. Знаеш ли го това ти? Обичаш да лъжеш не че мен лъжеш, ама ти роптаеш, оплакваш се от условията, че това нямаш, онова; че тази сестра казала нещо за тебе, онази казала. Това са все лъжи. И тебе не те е пратил Господ за прокурор в света. Ти си взела една служба, която не ти се пада. И след туй я изпратих навънка. Сега ще те питат: Какво ти каза Учителя? Тя знае. цяло стъргало е това. Аз искам да те освободя. По този начин, по който вървиш, не можеш да бъдеш щастлива. Белите и черни лъжи носят лошо. Бъди доволен от това и работи! Ще дойдеш, казваш, че аз не те обичам. Ти другите обичаш, мен не обичаш. Че ти от де знаеш, дали те обичам или не? Ти говориш една лъжа. Какви са ти доказателствата, че не те обичам? Ако аз не те обичам, ти ще живееш ли? Щом живееш, туй показва, че те обичам. Че то е Бог, Който живее. Ти ми говориш една лъжа. Искаш да ме убедиш, че не те обича Бог чрез мене. Бог те обича чрез мене, и ако аз не те обичам, ако Бог не те обича, ти не можеш да живееш. Но щом живееш, ти си здрава, обичам те. Аз другояче разглеждам въпроса. Не си мисли така. Какво ще ми говориш сега и да ме учиш? Та казвам сега, не се мисли така. И вие не мислете така. Не казвайте: Мен не ме обичат хората. Хората могат да не те обичат, но Бог те обича. Тогава ако хората не те обичат, обичай ги ти. Законът е такъв.

Та казвам сега, вие сте в гроба, минавате през едно посвещение. Идва Христос и казва: Ще се откажете ли от вашите бели лъжи, и от черните лъжи? И Той като дойде при вас, ще каже: А от това ще се откажете ли вие? Защото вие сте в гроба по причина на лъжата. И Лазар защо умре? Старият живот трябваше да умре. От тия стари разбирания човек трябва да се освободи. Това е смъртта. А Новото трябва да се роди в онази Божествена Любов. Туй е онова, което Бог изисква от нас. Да бъдем тъй както Бога. В ума си да кажем: спри се. Както е Бог Истинен, такива и ние да бъдем. Не се безпокой. Сега не мислете, че като трябва да кажем истината. За да изкажем една Истина трябва да направим три неща: Първо да мислим, да чувствуваме, и да действуваме. Не мога да кажа: Аз ви обичам. Три процеса трябва да направя. То е обич. Ако аз само помисля, то е едното, по средата е чувствуването; трите процеса събрани в едно, то е проявената Любов. И Бог прави така. Бог е помислил за нас, Той е чувствувал за нас, имал ни е в себе си, и е действувал за нас. И трябва да Му благодарим. Ти си недоволен, че хората не те обичали. Че ти благодари на Бога. Благодари Му за онова, което имаш. Ама много малко е.

Много малко се молим ние. По колко часа се молите вие на ден? Аз доколкото съм виждал, най-напредналите от вас се молят три часа. Другите се молят 5 минути, 10, 15, 20 минути. А от три часа повече никой не се моли. 10 часа никой не се е молил. Че то е свръх силите на човека! 10 часа ако се молиш, да е напрегнато вниманието ти, да се молиш!? Той човека ще се разтопи! Аз гледам православните като дойдат в църквата, той ще се прекръсти набързо, бързо, и хайде, да се свърши! Онзи в църквата ако чете „Отче наш“, бързо, бързо, и свърши се. Че ти кажи Отче наш! Учителя произнася бавно думите. Който си на небето. /пауза/ Да се свети името Твое. /бавно, пак пауза./ Да дойде царството Твое. /пауза/. Да бъде волята Твоя. /също бавно и пак пауза/ Че ти мислиш! Ти пожелай да дойде Царството Божие. Ти го желай, и когато всички хора възприемат това, и го желаят, ще се оправи света. А сега набързо го четем, и виждаме, че света, и той набързо върви, и нищо не е станало тъй както трябва. Сега искам да ви кажа, ще ме извините, не ви съдя, може вие сте чели една литература, която не сте разбрали. Чели сте много, без да сте разбрали литературата. И ако четете Свещената книга. Едно четене има, разбиране има. Ще дойде една светлина. Когато човек чете с Любов, една особена светлина го озарява и нещата се виждат. В Писанието има известни стихове, тъй, като дойдете до тях, ако ги четете с прозрение, веднага тази цялата история на нещата ще се яви пред вас, тъй като на картини се представя пред вас, и действителност и бъдеще. Защото Бог не е престанал да не говори постояно. От 2 хиляди години Той все говори. Но онова, което говори, то минава, ние не можем да го схванем.

И кое е Новото? Новото е първата хапка, която се взема при яденето. Аз дадох на младите едно упражнение за ядене. Като ядат Някои, и някой ако каже: А, хубаво е това! Казвам, щом като ядеш и ти дойде едно желание да ядеш още повече, спри там! Това желание е вече за следующия обед. Ако престъпиш този закон, можеш да кажеш: Още ми е сладко, ако ядеш още, ти ще преядеш. Някъде седиш на гости, искаш още да поседиш. Върви си тогава. Щом ти дойде още да поседиш, върви си. А някъде ти дойде на ума, искаш да си идеш, да си ходиш, а пък седиш продължаваш работите. Тогава Божественото е: Ти щом излезнеш от едно място, имаш друга една работа. Щом от едно място излезнеш, имаш друга работа. Ще идеш на друго място. Щом стъпи десния крак напред, левия остава назад; Левият иде напред, десният остане назад. И т. н. те се менат. Кракът ви става ту пръв, ту последен. Питам де е кривото в онзи крак, който е последен, или който е пръв? Който е пръв е прекрачил по-напред, който остава, той се приготовлява пак пръв да стане. Няма да мине няколко секунди, и той пак ще бъде пръв.

Та казвам, този е един вътрешен процес на самообладание. Не се тревожете. Вие се тревожите, какво ще стане с нас? Че вие по-голям прокурор от дявола не сте виждали. Той като дойде, вие били ли сте под осъждението на прокурорството на дявола. Всички светии са били съдени, като им се изнасят обвинителни речи, факти, факти, даже: Еди кога си това не го ли е направил? Еди какво не го ли е направил? Че туй не е отговорил. И какво ще кажеш като дойде този прокурор? От неговото гледище, как ще се освободите от дявола? Ще му кажеш тъй: Вземи си стоката! Всичко туй е твоя стока, аз не ти искам парите. Пък аз наново ще работя. От всичката твоя стока аз се отказвам. Пък ако искаш обещетение, и него ще платя. Ортаклък да няма. Той ти продаде една стока, вече има ортаклък. Е договор и полици и всичко е подписано. Платете всичко това. Платете всичко това. Освободете се. Не оставайте нито една полица. Най-доброто е, ще скъсаме всичките полици. Честно. Няма да искаме ние да го излъжем.

Дошло е едно малко дяволче, още не знае да лъже, че почнало да лъже големия дявол. Та големият дявол казва: Аз създадох лъжата, на мене Истината ще казваш, лъжата е за другите. Дяволът не обича да го лъжеш. Та и вие сега, ако дяволът иска да му говорите Истината. Има един човек вътре, Божественият човек, на него, като дойдете при него, говорете пълната истина! Никаква лъжа като дойдете при него! И все има останали Някои полици от тук от там, ще ги потърсите из сандъка си. Има полици още на дявола останали от тук от там, ще му ги платите. Най-малкото аз не искам да го лъжете. Пък има и други полици, които сте обещали, да вършите нещо на Господа, и Тях не сте ги платили. Ще ги платите и тях.

Трябва да се работи вече за Господа! Ще се върнем, ще направим една сметка. Щом сме свършили нещо за Господа. И ние сега искаме да се учим. Да станем добри тогава да служим на Господа. Не. Всяка вечер ще се представиш пред Господа със сметката си: Господи, това и това направих. И да ликвидираш. И тогава ще легнеш. Не да спите, а да си починете. И така другата сутрин като станете, ще се радвате, и пак ще идете на работа, и ще изплащате. И като се молите, да чувствувате, че нямате никакви полици. Дойде дяволът, няма какво да ти вземе. Законът не те хваща. И той заминава. Пак ще дойде, той казва: Не обичате ли, нова стока имам. Ти кажи: Аз напуснах тази търговия, видях, че не съм способен за нея.

Искам сега, като излезнете из вашите гробници, ще каже Христос: Този саван да се махне, и тази превръзка да се снеме. Че в къщи вече. Гробът, това е място на лъжата. И Христос Го туриха там, но Той излезна из тази гробница, из тази търговска борса. Аз я наричам борса на дявола. Там няма да ходите да играете там. Но ще минем през борсата, през митницата.

Сега да остане мисълта - учете Писанието. Казва Христос: „Радвам се, че не бях там, но да идем да го възкресим“. И на двете сестри казва: „Ако вярваш, брат ти ще оживее". Та сега аз искам вашият Лазар да възкръсне във вас. Лазар то е вашето сърдце. Искам сърдцето ви, на всинца ви, вашето сърдце да възкръсне, и да оживее. И да имате едно ново сърдце. И Писанието казва: „Ще им дам едно ново сърдце, и ще напиша на него закона си". То е най-красивото, същественото, към което ние се стремим, и отиваме. И всички трябва да бъдете готови заради него.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека /три пъти/. 6. 30 ч. с.

На поляната направихме упражненията си.