Четирите качества

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, хора, има, казва, може, аз, себе, бъде, сега, бог, обикновен, работи, светия, направи, работа, тебе, иска ,
Утрини Слова , София, 3 Май 1936г., (Неделя) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

3 май 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето леко прошарено.
Времето ведро, бодро! Приятно.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Ще прочета Посланието към Филимону.
То е едно частно писмо, което Павел е писал на Филимона. Едно от най-хубавите му писма. И който го чете, може да го има като един образец. (1, 2 и 3 стих.) Туй е встъпление. Предисловие е това. (До 10 стих.) Онисим е един слуга на Филимон – раб, който е избягал от него и отишъл при Павел в Рим. А според тия закони, господарят е имал право да го вземе и всичко да направи. Павел се застъпва за него. Защо? Значи, обикнал го. „...“

„В начало бе Словото“

Потребно е човек да има четири качества едновременно. Да бъде обикновен човек, да бъде талантлив човек, да бъде гениален и да бъде светия едновременно. Сега хората имат понятие за обикновен, а като го видиш, казва: „Той е обикновен човек.“ Видиш друг, казваш: „Той е талантлив, гениален и светия.“ И наместо един човек, имаш четири човека. И не знаеш кого да предпочетеш. И всеки иска бъде светия. Но туй, което обикновеният човек може да направи, светията не може да направи. И туй, което светията може да направи, обикновеният не може да направи. Аз вземам крайните типове. Туй, което обикновеният човек може да направи, геният не може да направи; но и туй, което геният прави, обикновеният не може да направи.

Та казвам: Само така, ако сте, вие може да ме разберете какво ви говоря. Някой път вие ме разбирате като обикновени хора. Казвате: „Тази работа е много обикновена.“ Обикновеният човек, за да разбере себе си, трябва да стане светия. И светията, за да разбере себе си, трябва да стане обикновен човек. Нищо повече.

Ще кажете: „Как да го разберем?“ Как ще го разберете, като сте го разбрали другояче? Туй е правото разбиране. Ти ще кажеш: „Че как тъй, аз да се унижа, да стана обикновен човек?“ Обикновеният човек, това е новороденото дете. Светията, това е старецът, който е излезнал от обикновения човек. Вие не разбирате процеса. Че детето е обикновен човек, кряска, 4 килограма тежи. А старият се отличава по тежест, тежи 60–70 килограма. Голяма разлика има в тежестта. Но питам: Ако той не мине през пътя на обикновения човек, старец може ли да стане? Отношението е: обикновеният човек и светията, детето и стареца. Това е отношение. Та, в обикновения човек вие виждате зародишите, които са вложени от Бога. И този, обикновеният човек, се нуждае от условия, за да се развие Божественото в него. Вие не познавате обикновения човек. Това са зародиши в него. Това са възможности, които Бог е вложил. А вие казвате: „А, обикновен човек съм.“ Много хубаво, че познаваш, че си обикновен. Откога се познаваш? Ти светия бил ли си? – „Е, не.“ Ти нямаш понятие. Тогава за обикновен човек не може да ми говориш. Дойде друг, казва: „Аз съм светия.“ Казвам: Ти обикновен човек бил ли си? – „Не съм бил.“ Ти не си разбрал себе си. И ако светията мисли, че не е бил във формата на един обикновен човек, как ще се познае той?

Питам тогава: Ако такива са вашите понятия, за кого слезна Христос? За светиите или за обикновените хора? За праведните или за грешните? Още повече, кой греши? Обикновеният човек. И всичките спорове излизат все от обикновените хора. Децата правят погрешки с обикновени хора. Детето прави погрешка с обикновен орех. Детето ще откъсне този орех, ще го изяде; и майка му ще го набие, че откъснало и изяло един обикновен орех. Изядеш една обикновена ябълка – набият те, че си я откраднал.

Та, всичките погрешки в света стават все за обикновени работи. Наточат ти една баница – това е обикновено нещо. Сготвят ти една кокоша супа – това е обикновено нещо. Бият те после за кокошата супа, че друг трябвало да я изяде, а ти си я изял. Или пиеш едно кафе или чай – и то е обикновено нещо. Отношението ви казвам. Аз говоря за обикновени работи. Вие се спирате, кой е прав или кой е крив. Това са обикновени работи. Е, имал си някоя хубава шапка на главата. Това е обикновена работа. Каква шапка трябва да носи светията? Ама, той, казва, без шапка ходи. Как без шапка, той много хубава шапка носи. Природата му турила капела такава. Сега не говорим за светии с голи глави. Защото светия с гола глава няма. Голата глава, казват, че е учена глава, гениална може да бъде, но голата глава светийска не може да бъде.

Сега аз ви навождам тия неща за един начин. Ако нямате този начин за разсъждение, вие ще си създадете сами много нещастия. Вие не може да различите кой е прав и кой е крив и т.н. Вземете, като четете Библията, че Ева яла от плода – детинска работа. Изяла една обикновена ябълка. Погрешката не седи там, не е в яденето на плода. Погрешката на Ева е в неспазването на Божествената заповед! Казва там Господ: „От туй дърво няма да ядете!“ Нищо повече! Въпросът е там. И казва: „В който ден ядете, ще умрете.“ То не е за сега, за сегашната ви възраст, за сегашните ви разбирания. За сегашните ви възгледи не е. Той не им разправя много, той казва само: „От това дърво няма да ядете; в който ден ядете, ще умрете.“ Те се усъмниха, искаха да видят дали това е вярно или не. Искаха да проверят дали Божиите думи са верни или не. Значи, те не вярваха на Баща си. Казват: „Ние сме малко по-умни от Него. Той, Бащата, казва така.“

Че, хубаво, вие всеки ден не правите ли същите погрешки? Не ядете ли от забраненото дърво? И запример вземете, че вие одумвате някого. Погрешката не е това, че вие го одумвате. Вие ядете много обикновена работа. Ядете волска пастърма. Да одумваш човек е: волска пастърма на някой стар бивол глождиш. Като му гледам акъла, казвам: това е празна работа, колкото ядеш, нищо няма да изкараш. Не се занимавай с биволска пастърма; остави на кучетата да ядат това, а ти се занимавай с друга работа. Ти седиш и се занимаваш, че ти не си учен човек. Занимаваш себе си, че не си свят човек. Че нямаш достатъчно любов, че сърцето ти, че умът ти, това-онова. Всичките тия неща са заблуждения. Бог е турил велики работи в тебе и ти не ги признаваш, а казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Не си работил над себе си. Почни да работиш.

И гледам тук един брат, тук бяха го пратили, стар брат от Айтошко, го бяха пратили, за да го лекувам. Но какво ще го лекувам? Казва, че тъй не е на себе си. Той чел Евангелието и го разбрал по старчески, като стар човек. И защо почнал да го разбира тъй? Понеже неговата другарка, старицата, като била с него, давала му друга светлина; сега неговата другарка умира. Като умира, той не може да си представи къде е. А пък без нея не може. И тръгва той, намира вече посещава все стари сестри и им говори за любовта. Набедяват го, как тъй той, старият, да говори за любов. Чудни са тия хора! Ама говори човекът за Бога. Бог е Любов. Че говорил за любовта, какво има? И като е бил тук, една млада сестра при него се приближава, той казва: „По евангелски трябва да те целуна.“ Тя малко се стъписва. И след туй, да кажем, той си позволи да я целуне; тя си чисти лицето, казва: „Този дърхолек!“ Ще каже: „Той ли се намери? Да беше някой млад дошъл.“

Сега, изнасям ви възгледите, които мъчат хората. Не е това, което трябва да мъчи хората. Ние се измъчваме, че Бог обръща внимание на един червей, грижи се заради него, дава му храна. Ангелите обръщат внимание на растенията, дават част от времето си за тях. А хората считат, с презрение казват: „Това е дърво.“ Дърветата пред ангелите имат почитание, а пред нас са „дърво“. Животните, млекопитающите пред архангелите имат почитание, а ние казваме: „Това е вол.“ Благодарение на тия ангелски деца – защото животните са деца на архангелите – изорават се нивите на хората. Аз гледам, някой вол го дупчат, той погледне, казва: „Тя, тази работа, ще се свърши.“ Не бързай да изореш всичката земя. Господ ти дал да изореш 2–3 декара, а ти искаш да изореш 200–300 декара. Че, то е грешно да изореш 300 декара, то е грешно да изореш всичката земя. А че не изорал волът ти тази земя, ти го считаш за грешник и го биеш, дупчиш го.

Сега, върху характера на Павел. Той се застъпва за един роб. Онзи (Филимон) казва: как тъй той да избяга? Не слуша. Той (Павел) му казва: „Избяга твоят раб, дойде при мене и възприе Господа. Сега Господ го прие при себе си – казва апостол Павел – като Негово чадо, като Негов син.“ Казва: „Доброто, което има да направиш на него, направи го, а злото, което на него може да направиш, направи го на мене.“ Вече застъпва се за него. Казва: „Не го считай като твой раб, а твой брат!“ Хората са чужди дотогава, докато нямат вътрешна връзка. Кои неща са чужди, непотребни в света? Които гният, гниещи неща. Една гниеща ябълка е без съдържание в известно отношение. Една здрава ябълка, която е горе, на дървото, има съдържание. Всеки може да я яде, няма никой грях в това. Но като ядеш, не трябва да правиш престъпление. Ти като ядеш ябълката, може да направиш престъпление; ако не я сдъвчиш хубаво, ябълката, както трябва, ти ще направиш престъпление и ще имаш главоболие. Ти ще я сдъвчиш тъй, хубаво. А тази, изгнилата ябълка, която за тебе е изгнила, вие я изхвърляте. Не. Потребните семена са вътре в нея, ще вземеш и ще ги посадиш.

Та казвам сега: За да се образуват правите отношения, човек трябва да вижда Божественото навсякъде. Запример къде е погрешката? Хората, които едно време не изучиха каква сила се крие в Слънцето, почнаха да го обожават, считат го за Божествено. Погрешката е там, че Слънцето е направено от Бога, но Слънцето не е божество. Слънцето към вас няма тия отношения, които Бог има към вас. Тя е една колективна материя, която е един милион и половина пъти по-голяма от Земята. И съдържа повече материя. Питам сега: „В какво ще вярвате в Слънцето?“ Кое ще обичате в Слънцето? Ще обичате в Слънцето това, което ви дава. А това, което Слънцето дава, то е носител на онова, което Бог е вложил в Слънцето.

Та казвам: И всеки един човек, вие ще го обичате за онова, което Бог е вложил в него. Няма да считаш, че този човек е прост човек. Не. Обичен човек е. Даже и Христос за грешниците, не ги счита за обезнадеждни. Грешници са, има нещо в тях.

Та казвам: Ако сега светът би се повлиял... Сега ние считаме тия неща непотребни. Ние считаме едни хора праведни, а други грешни; едни по-обикновени, други светии. Тогава се заражда едно различие. Обикновените хора имат едно отвращение от светиите. И сегашните светии имат отвращение от обикновените хора. Сиромасите хора са обикновени хора, богатите хора са светии хора. Тъй е. И всеки от вас иска да бъде богат, защото богатият е светия. Как не, за праведник минава. А онзи сиромах човек, той е обикновен човек. Няма нищо той. Не че няма нищо. Има нещо вложено, което ти не си видял. Светийството и богатството на богатите хора се поддържа от обикновените хора. Не работят богатите хора, а работят сиромасите. Погрешката е там, че сиромасите искат да не работят. Сиромасите искат да не работят, а богатите искат сиромасите да работят. Възгледи. Сиромасите се учат, казват: „Не трябва да работим ние.“ Те мислят, че да не работиш, трябва да бъдеш светия. А светиите искат обикновените хора да работят. Богатите хора искат сиромасите да работят.

Сега трябва да виждате потънкостите, които трябва да пренесете във вашия живот. И вие сега едновременно имате положението на един богат човек и на един сиромах човек. Положението на един светия и на един обикновен човек. И не може да примирите тия два възгледа в себе си. Запример вие не може да примирите – едно дете ако имате, което обичате, и ви счупи една чаша, въпрос не правите за вашето дете. Но имате един слуга, когото не обичате, и той счупи чаша – ще го хукате, ще го биете, ще кажете: „Ти защо да счупиш чашата?“ Питам: Къде е вашата справедливост? Не че го хукате. У вас има известно пристрастие. Защо детето ви като счупи чашата, няма никаква погрешка, а слугата ви като счупи чашата, има погрешка? Де е погрешката? И защо чашата, като я счупи вашето дете, не я плаща; а слугата като я счупи, вие я тургате на сметката му? Защо? И при това, вие като постъпвате така несправедливо, като дойде до вас, Бог ще ви постави в положението на богат и на сиромах. Ще ви снема. Вие ще се обърнете и ще кажете: „Господи, не виждаш ли моите страдания?“

Когато хората постъпват тъй, както богатия и сиромаха, ти се обръщаш към Господа, как ще погледне Той на тебе. Ако ти си накарал твоя слуга да плати счупената чаша, като се помолиш на Господа, и Господ ще те накара и ти да платиш счупените неща по същия начин. Не е въпрос да извиняваме нещата. Аз не говоря да го извиниш; но в даден случай, аз вземам, че не разсъждаваме правилно. Ако аз съм на такова място, аз трябва да съзнавам това и да разсъждавам. И господарят нищо не трябва да казва, а слугата трябва да съзнава това в себе си. Слугата да има сам това съзнание. Тази работа, че е счупил чашата, то е негова работа. И богатият трябва да се занимава само със здравите чаши; а бедният трябва да се занимава само със счупените чаши. И питам тогава: Вие, които минавате за праведници и светии, имате ли нужда да си каляте ръцете с нечистите паници, да ги чистите? Да виждате какви помии има вътре. Е, да допуснем сега, че има книги. Защото и книги има добри и лоши. Има обикновени книги и светийски книги има. Ако ти четеш една обикновена книга...

Да ви наведа сега въпроса за сегашните автори, които пишат романи – не пишат право! Защо? Безсърдечни хора са те. Много безсърдечен е този автор! Ама той гьоз-гьоре, героят и героинята ще ги тури и после ги умъртвява. И сърцето му не мига. И ще го представят това на сцената – тъй, както авторът е писал. Не! Аз давам друга максима: автор, който не се е женил, няма право да пише! Той трябва да се ожени за една добра мома, да роди – да има една дъщеря и един син, те да израснат по на 21, 20 години и тогава да напише един роман; и тогава да умъртви героя и героинята си – синът и дъщерята. Ако те му са героите, той никога няма да напише такава трагедия – да умъртви сина и дъщеря си. А ще гледа малко по-мекичко да минат. Тогава, ако направят една погрешка, ще видим как ще ги съдете. Смъртно наказание няма да има.

Вие сега съдите хората, защото не са ваши деца. Нямате право да съдите никого! Ожени се, роди дете, и като направи погрешка, тогава го съди. А сега, не си женен, не си родил деца, като направят погрешка, ще ги съдиш. И то на смъртно наказание. Няма да говориш така!

Е, питам сега: Кои хора считате деца на Бога? Кои? Разни понятия имат хората. За да напишеш един роман, ти трябва да туриш сина си за герой, дъщерята за героиня. И тогава ще напишеш един роман. И на свят да бъде той! И тогава ти ще влезнеш в това, написаното.

Е, как ще обясните това? Всичкото разделение, което съществува между хората – че те не разбират тези потънкости. Те имат за Бога особено понятие; те мислят, че Бог към някои е разположен повече, а към някои е по-неразположен. Един господар е добре разположен спрямо слугата си, който работи за него. Който е умен, който добре работи, винаги е разположен. Спрямо силните хора човек е добре разположен. Защо? Силен е човекът, върши работа. Гледаш, там 10 души се пънкат. Разправят ми един случай, мисля, във Варненско, село Николаевка, преди 60–70 години е била тази работа. Дванадесет часа работници се пънкат да вдигнат един камък върху една чешма, както сегашните плочи, да я турят отгоре на чешмата, да я завъртят! Идва един и казва: „Какво се пънкате? Ти може ли да го вдигнеш?“ Те казват: „Не можем да го вдигнем.“ Гледа той този камък, казва: „Де искате да го турите?“ – „Там.“ Навежда се той и вдига камъка. Е, как ще се карате на този човек? И каква погрешка ще намериш? Че как ще се караш на един човек, който дойде вкъщи ти, отвори торбата си и остави храна и гозба на децата и жената? Как ще се караш? Туй разбирам аз силен човек, знаещ човек. Светията, като влезне вкъщи, с торба влиза той. Той не иде с празна торба и със сгънати ръце, хилав, очите му хлътнали. Туй е хафиф светия. Пожълтял, казват, той от пост. Тази работа с пост не става.

Мен ми разправяше една ученичка от осми клас от Варна. Актьорка, представлява и се смее. Казва: „Не си знаех веднъж урока, пък исках да покажа, че ми е жалко нещо. Зная, че той е строг, ще ми тури единица; пък аз почнах да плача и си намазах с плюнка очите. И той, като ме видя, каза: „Хайде, втори път ще си научиш урока.“ Ако не бях си намазала с плюнка очите, щях да получа единица.“

По някой път вие отидете при Господа и намажете се тъй. Престанете да си мажете очите с плюнка! Тази същата ученичка представляваше учителя и директора. Пак в осми клас, дошъл министърът на просветата да ги пресее, а те малко немирни седели. А той иска те да бъдат разположени, че като излезне министърът, да бъде урокът добре предаден. И после, от това как ще се държат учениците, ще зависи неговата работа. Това засяга и неговото поведение. Та, той, като говори с министъра, е сериозен, а после, като се обърне към тях, заканва се с пръст. Казва: „Хем да не отговорите нещо, да ме компрометирате.“ А пред министъра благоговее.

Че, ти седиш пред Господа, плачеш, молиш се, а идеш наругаеш жена си, децата си, слугата си. Този налагаш, онзи налагаш. Питам: Де е тук онази справедливост? Казвате: „Това са обикновени работи.“ Не. Човек като се разправя с Господа, туй положение трябва да го има към всички хора. Туй е идеално. Като дойдеш, да бъдеш снизходителен към погрешките на хората. Защото тия погрешки, които хората правят, и ти сам ги правиш, не си се освободил от тях. И като дойдем до Христа, виждаме, доведоха Му една такава, разпусната, казват Му: „Казано е според Моисеевия закон да ги чистим, с камъни да ги убиваме. Те развалиха света.“ Че, развалените жени са един резултат не на тях; това е един външен резултат на строя, на хората, на разбиранията, на религиозните разбирания, на учителите. И Христос казва: „Който от вас е безгрешен, той да хвърли камък.“ Не е писал Моисей. Той беше много умен човек. А после други натургаха, че това казал Моисей, онова казал.

Е, питам: Де е грехът сега? Ако един от касата си изважда пари, не е грешно; ако друг му извади парите, е грях. В какво седи грехът? Богатият като извади парите, не е грях; сиромахът като извади парите, било грях, че откраднал парите. Онзи, богатият, като извади парите, не ги е изял; крадецът като извади парите, и той не ги е изял. Къде е престъплението? Престъплението, според сегашния закон, е, че той откраднал парите. Е, парите могат ли да се крадат? То е едно заблуждение. И се съдят. И съдят; и онзи, който краде, и онези, които го съдят, всички са в заблуждение. Защо? Че откраднали парите, че са отишли парите. Изгубиха ли се парите? Не са изгубени. Ама той нямал право. Тогава ние сами се осъждаме.

Когато горя Чикаго, мисля, в 75-а година, един богат човек изнесъл касата си, минава един работник, той му дава 250 000 златни лева, да му изнесе касата на половин километър. Този му казал: „Не се нуждая от твоите пари, защото огънят иде.“ Ако той беше бръкнал в касата му да извади 1000 лева, той щеше да го предаде под съд; а сега му дава 250 000, а онзи се отказва. Питам сега... Онези, които изнасят примера, искат да покажат... Аз виждам разликата другаде. Този работник трябваше да вземе касата му, да я занесе и да каже: „Аз не ти искам нито един лев.“ Понеже той се намира на зор, затова дава парите.

Павел казва, че можал да остави неговия раб при себе си, но за да не накърни неговото чувство, иска туй, което направи заради него, от любов да го направи. Защото, ако този работник беше взел 250 000, то е престъпление. Той трябваше да вземе касата и да я занесе без пари. А този, богатият, трябваше да извади тия пари не когато се намира на зор, а когато е в добро разположение, да ги извади и да ги даде. А не в този случай – кой ще му помогне?

Та казвам: Не чакайте да ви заставят насила да дадете 250 000 лева, защото никой няма да ви вземе парите. И престанете да мислите, аз съм слушал много християни да казват: „Аз се моля заради него.“ Много хубаво. Ти да се молиш за едного – ти да го знаеш; даже аз да не зная. Някои казват: „Я се помоли за мен.“ Аз ще му кажа: Ако ти се молиш за мен, и аз ще се моля за тебе. Ако ти не се молиш за мен, и аз няма да се моля за тебе. Казано е: „Молете се един за друг.“ А не да ми се заповядва от някого: „Ти се помоли заради мене.“

Вие ще попаднете в онази погрешка, която един светия направил. Голям светия, първокласен. Туй е от житията. Явява се дяволът при него и му казва: „Аз съм голям грешник, помоли се заради мене на Бога, да ми се простят греховете.“ И той започнал да се моли, обезпокоил Господа, и Господ да прости на дявола. Идва един ангел и казва: „Слушай, молитвата ти не е приета.“ Защото този се явява като стар човек. И казва: „Този, старият, е дяволът. Но за да го познаеш, че той е, ще му кажеш да направи нещо.“ И му казва [да поиска от него да каже:] „Господи, аз съм мерзост на запустението, бъди милостив към мене!“ И [да] започн[e] този старец да се моли по този начин цяла една година. „И тогава твоята молитва ще бъде послушана.“ Идва старецът и [светията] казва: „Аз ще се помоля за тебе, но ти ще идеш на една чукара и ще кажеш: „Господи, аз съм мерзост на запустението, бъди милостив и да ми простиш!“ [...] Тогава му казал светията така: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел.“

Няма какво да се молите за дявола. На дявола аз бих му казал така: Ако ти се молиш за мен, и аз ще се моля за тебе. Моята формула: Ако ти се молиш за Господа и Господ те послуша, и аз ще се помоля за тебе. Но ще го туря така: Ако ти се помолиш на Господа и те послуша Господ, и аз ще се помоля за тебе. И мен ще ме послуша Господ. Но ако тебе не послуша Господ...

Сега прочетете вие посланието. За кого се молите, не говорете. Имайте една справедлива мисъл: да вършите Волята Божия. И не правете разлика в себе си между един човек и друг. Върху доброто, което вършиш, възхищавайте се от него; но не гледайте с презрение на хората, когато правят погрешки. Учете се от техните погрешки.

Много хора се мъчат за неща, дето няма никакви погрешки. Вие се мъчите, че живеете в едно общество, дето хората не ви разбират. Сега, в какво седи разбирането? Да ви хвалят ли хората трябва, или да ви обичат? И най после, оставете на всеки човек да прояви своята любов тъй, както той разбира. Не тургайте никакви правила, как да обичат хората. Вие за себе си може да имате едно правило, не много. И всеки човек трябва да си държи своето правило както той разбира. Едно правило за Любовта. Любовта се отличава. Ако вие имате само едно правило на Любовта, големите безпокойства, от които днес се мъчите, ще изчезнат. Ако имате едно правило на Любовта, вас сиромашия няма да ви мъчи, болест няма да ви мъчи, лоши мисли няма да ви мъчат. Всички ще бъдете свободни, като дойде Любовта. Щом се измъчвате, това показва, че вие говорите за Любовта. Но щом имате Любовта в себе си, тази Любов...

Какво нещо е Любовта? Вие си представяте Любовта като нещо неодушевено. Вие говорите за Любовта, но нямате понятие какво нещо е Любовта. Че, като дойде Любовта, Той е Бог, Който присъствува в Своето величие вече във всичките твои понятия, в разбирането ти. Той е взел най-последното място в тебе. И най-малката погрешка, която ти направиш – искаш да Му заповядваш. И Той се отдалечи, заминава си. Ти искаш да заповядваш на Господа да направи нещо за тебе. Той ще иде да направи това, но ти ще усетиш голямата загуба! Вие не разбирате какво нещо е да накарате Господа на работа. Че, ти искаш да накараш сърцето си да изоре нивата. Че, докато изоре нивата, ти какво ще правиш без сърце? Вие казвате: „Господи, това да направиш.“ Докато Той замине, вие ще останете без сърце, ще останете празен. А ти стани един отличен слуга, че каквото Господ иска от тебе, ти да го направиш. А не искай Господ да ти го направи за тебе. Защото, ако речеш Господ да направи нещо за тебе, ще дойдат най-големите страдания.

Аз ви превеждам пример: да изкараш сърцето си на работа и мозъка си на работа. Че, с какво ще мислиш тогава? Вие казвате, че еди-кой си не обича никого. Че как го разбраха, че не обичал? Вие били ли сте в сърцето на Господа? И после, вие казвате, че обичате някого. Аз не съм виждал един да ме обича. Както зная, когато джобовете ми са пълни с пари, повече ме обичат. Когато съм по-красив, пт ме обичат; когато съм облечен с хубави дрехи, когато съм повече напарфюмиран или когато вземам по-голяма власт, ме обичат. Привидно е това. Любовта е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света. Нищо повече! Любовта не се интересува от Слънцето, от звездите; не се интересува от царете, а се интересува от малките работи, дето никой не обръща внимание. И ако искате да я намерите, там ще я намерите. Ако искате да намерите Любовта, ще я намерите в един чист извор, дето камъни хлопат, който тече – там е тя. Тя взема участие там. Дето има мътна вода, блата, няма я там. В някое малко чисто изворче, Любовта е там, при малките работи. Любовта е при малката мушичка, но тя е седнала при един цвят и се мъчи, какво да направи? Интересува се тази малка мушичка, да влезе в този, малкия цвят вътре. Любовта е там.

Вие всички сега така сте възпитани, че търсите Любовта при младата мома, която иска да се ожени и търси някой княжески син. Тя търси Любовта там. Всичко може да намери, но не Любовта. Вие търсите Любовта в един светия. При светиите любов няма. Светията е една мома, облечена с хубави бели дрехи, и всеки иска да я пипне, да опетни дрехите ѝ. Ти, като идеш при светията, ще седиш най-малко [на] 4–5 метра, да не би да му окаляш дрехата. Туй е вашето разбиране. Туй е сегашното разбиране. Туй е религия. Какви ли не морали не са му чели. Че туй е морал. За мен морал съществува там, дето е Бог. Това е морал. Бог, Който обръща внимание на най-нищожните неща, които Бог е създал, и ги въздига. И туй, въздигнатото, е онова, което Бог е въздигнал. То са резултати. А вие не оценявате, което Бог е въздигнал. А вие на онова, което не е въздигнал Бог, вие на него давате всичкото уважение. Божиите работи и в началото, и в края имат една и съща цена. Само че вие не разбирате Божиите работи в началото и в края.

Един пример, за да се изяснят работите. Стоте клечки кибритени съдържат същата възможност и цена, колкото и едната кибритена клечка. Казвате: „Запали 100 клечки.“ Аз мога да запаля 100 неща с една кибритена клечка. Силата в какво седи? Като запалите огън. Вие мислите съвсем ограничено. Една клечка вземам и запалям огън. А този огън може да го изнесете навсякъде. А вие считате, че една клечка може да изгасне. Че клечка, която гасне, не са клечки.

Следователно тебе ти трябва само една клечка от кибритената кутия. А другите трябва да ги раздадеш. Туй е в Новото разбиране. А щом държиш всичките за себе си, ти не си разбрал Божия закон. Ти искаш само ти да чувствуваш Любовта за себе си. Ти не си разбрал Божия закон. Ти искаш само ти да чувствуваш Любовта. Ти се радвай, че Любовта е навсякъде. Ти се радвай, че Бог е навсякъде.

И понеже ние страдаме. Защо страдаме? Вие сте изпратили вашия Господ на работа, а вие сте останали да Го чакате. Там е вашата погрешка. Повикайте Го назад. Идете вие да работите, а Той да седи, дето сте вие! Само така ще ви се оправят работите. И ако не ме послушате, ще останете такива, каквито сте сега. Ще останете такива светии и обикновени хора, за да разберете света.

Божият Дух носи всичките блага на живота! (Три пъти.)

6.05 ч сутринта

(На поляната – упражненията.)

31-во неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 3.V.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев*

* След тази дата, до 19 август 1936 г., беседите не се изнасят редовно поради побоя, нанесен на Учителя от злосторници. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Четирите качества

Размишление.

Посланието на Павла към Филимона представя едно от неговите хубави писма.
То е образец на писмо. Първите десет стиха са встъпление към посланието. Онисим, за когото се говори в Посланието, бил слуга на Филимона, но го напуснал и отишъл при Павел в Рим. Според римските закони, господарят има право да постъпва със слугата си, както иска. Павел се застъпва за Онисима пред Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. – Защо Павел се застъпва за Онисима? – Защото го обикнал.

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде едновременно обикновен човек, талантлив, гениален и светия. Срещате някого, казвате, че е обикновен човек. За друг някой казвате, че е талантлив. За трети, че е гениален, а за четвърти, че е светия. Значи, в четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого от тях да предпочетете. Всъщност, истинският човек трябва да притежава и четирите качества. Той трябва да бъде едновременно и обикновен, и талантлив, и гениален, и светия. Чувате някой да казва, че иска да бъде гений, а друг – светия. Но това, което обикновеният човек може да направи, нито геният, нито светията могат да направят. И това, което геният и светията могат да направят, обикновеният човек не може да направи.

Следователно, за да разберете живота в неговата пълнота, трябва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновен човек, ще разбирате обикновените неща. И на живота ще гледате като на обикновено нещо. За да познае себе си, обикновеният човек трябва да бъде светия. И светията, за да разбере себе си, трябва да бъде и обикновен човек. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бъде обикновен човек, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновеният човек? – Нищо друго, освен новородено дете. Светията е старият човек, който има тежест, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-пет килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда от грижите на родителите си. Кой не е минал през детинството? Кой е станал възрастен и стар, преди да е бил дете? Детето и старецът са полюсите на живота, през които минава всеки човек.

В детето са вложени условията на бъдещия човек. В него се намират условия и възможности за развиване на Божественото Начало в човека. Това са зрънца, които чакат благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие в обикновения човек, гледа на него като на нещо долно. Друг пък казва за себе си, че е обикновен човек. С това иска да се оправдае, че прави погрешки. И единият, и другият не са прави. Да бъдеш обикновен човек и да съзнаваш това, значи, да си минал през светийството. Питам тогава обикновения човек: Бил ли си светия? – Не съм бил. – Тогава не познаваш себе си. Каже ли някой, че е светия, питам го, бил ли е обикновен човек. Ако каже, че не е бил, и той не познава себе си. Какъв светия можеш да бъдеш, ако не познаваш себе си? Хората не се познават още, но говорят за Христа, за великата любов и т. н. За кого дойде Христос на земята: за обикновените хора, или за светиите? За грешниците, или за праведните? – Христос дойде за обикновените хора, за грешниците, които правят погрешки. Погрешки правят децата и обикновените хора. Детето вижда орехи на дървото и без позволение ги бруля, да си хапне няколко ореха. След това ще го накажат. Обикновеният човек, който не разбира нещата, се кара, спори върху различни въпроси. – Какви са тези въпроси? – Обикновени, но, въпреки това, обикновеният човек обича да спори.

Всички погрешки произтичат от обикновени работи. Всички хора спорят. – За какво? – Кой бил прав и кой – крив. Това са обикновени работи. Ще се разправяш, че шапката трябвало да бъде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава с такива въпроси. Той носи шапка, дадена от природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва от студа. Ще кажете, че светията няма нужда и от такава шапка. Според мене, светията трябва да има коса. – Косата на учените хора окапвала. – Това е друг въпрос. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човек може да бъде без косми, но не и главата на светията. Той трябва да има гъста, хубава коса.

Задачата на човека е да мисли право, да не се спъва в живота. Кривата мисъл спъва хората, поради което правят погрешки. Така и първите човеци сгрешиха. Бог им каза да ядат от всички плодове на дърветата, само от едно дърво да не ядат. В който ден ядат от плодовете на това дърво, ще умрат. Обаче, те не повярваха в думите на Баща си. Те искаха да проверят, вярно ли е, че, ако ядат от забранения плод, ще умрат. Обикновен плод беше забраненият, но не трябваше да пристъпват Божията заповед. Погрeшката им се заключава не толкова в яденето на забранения плод, колкото в непослушанието и в незачитане на Божията заповед. Те искаха да знаят, защо не трябва да ядат от този плод. Обаче, възрастта им беше такава, че не можеше да им се обяснява. И до днес още хората правят същата погрeшка: ядат от плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носят последствията на своята погрeшка. Някой критикува приятеля си – това е нарушаване на Божията заповед. Друг критикува себе си, недоволен е от своя ум и от своето сърце, иска да бъде учен, гениален човек. – И това е нарушаване на Божията заповед. Защо критикуваш хората и себе си? Защо ядеш от забранения плод? Вдълбочи се в себе си и виж, за каква работа си определен. На всеки човек е дадена по-велика мисия от тази, с която той се занимава. Като се отклонил от пътя си, днес той се занимава с обикновени работи, които го карат да прави погрешки. Остави обикновените работи настрана. Работи върху себе си, да развиеш Божественото Начало, вложено в душата ти.

Какво представят обикновените работи? – Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си развалят зъбите, разстройват стомасите си с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновените неща, като на велики работи, а на великите – като на обикновени. Всичко, което Бог е създал – растения, животни, минерали са велики неща, но хората ги подценяват. Някой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава с тях. Ангелите се занимават с растенията, а човек не им обръща внимание. Архангелите се занимават с животните, а човек само ги използва и казва, че са същества от низка култура. Ценете живота във всички същества, колкото слабо да е проявен. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ А животът произтича от Бога. Пазете живота на всички същества, както пазите своя живот. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човек.

В посланието на Павла към Филимона ясно се вижда неговият характер и отношението му към хората. Той се обръща към Филимона с думите: „Моля ти се, за моего чадо Онисима, когото родих в оковите си. Който беше някога си непотребен на тебе, а сега и на тебе, и на мене потребен. А ти него, сиреч утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлъчил за малко време от тебе, за да го приемеш за всякога, не вече като роб, но по-горе от роб, брат възлюбен. Ако имаш мене за съдружник, приеми и него, както мене. И ако те е в нещо обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка. Тъй, брате, дано получа аз това добро от тебе в Господа.“ (– 10 – 20 ст.). – Така се застъпва Павел за Онисима, като за свой възлюбен брат и ближен. Когато хората са свързани тясно помежду си, те са близки и потребни един на друг. Щом се скъса тази връзка, те се отдалечават и стават чужди и ненужни един за друг. – Кои неща са непотребни за човека? – Гниещите. Всеки плод, който гние, хвърля се на сметта. Обаче, докато е на дървото, всеки поглежда към него с радост. Здравият плод има съдържание, а гнилият губи съдържанието си. Като ядеш здрав плод, ще дъвчеш хубаво, докато използваш всичкото му съдържание. Най-после ще вземеш семките и ще ги посееш. Попадне ли ти гнил плод, не го яж, но извади семките му и ги посей. Всяка семка носи живот. Дайте възможност на скрития живот в нея да се прояви и развие.

Правилни отношения са нужни между хората. За да се създадат такива отношения, те трябва да виждат във всичко Божественото, т. е. проявите на Бога. Като не разбирали това, в далечното минало на човечеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездите, като на божества. Те не са божества, но чрез тях се проявява Божественото Начало в света. Всичко, което ни обикаля, е създадено от Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не са божества. Слънцето, например, няма такива отношения към хората, каквито Бог има към тях. – Какво представя слънцето? – Грамадно количество материя, един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ние се радваме на слънцето за онова, което ни дава – за неговата светлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено в него от Бога. По същия начин ще гледате и на човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище, във всеки човек има нещо Божествено. И в най-големия грешник се крие нещо Божествено. Затова, именно, дойде Христос на земята, да повдигне грешниците и падналите.

Съвременните хора се делят на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грешни. Благодарение на това различие, те не могат да се търпят и изпадат в крайности. Богатият гледа на бедния с отвращение и недоволство. Той мисли, че бедният иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедният пък иска да стане богат. – Защо? – За да не работи. И двамата са на крив път. Праведният гледа на грешника с отвращение, без да подозира, че неговата святост се дължи на грешника, т. е. на погрешките му. Гледайте на нещата правилно. Всички хора са на мястото си. Всеки върши своята работа, както разбира. Учете се едни от други и си помагайте взаимно.

Съвременните хора трябва да бъдат справедливи, да имат еднакви отношения и към богатия, и към бедния; такива трябва да бъдат отношенията им към обикновения човек и към светията. На съзнателния човек не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате от господаря си, който туря на сметката ви всеки счупен предмет. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарят му веднага го глобява. Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голям, от него се изисква повече внимание. Въпреки това, и слугата прави погрешки. Господарят е пристрастен към детето си, защото го обича. Не е въпрос да извинявате погрешките на хората, но трябва да бъдете справедливи. Като види, че слугата е направил някаква погрешка, господарят трябва да мълчи. При това положение, слугата сам ще съзнае погрeшката си и ще я изправи. Чистота е нужна на човека: чистота в мислите, в чувствата и в постъпките. Погрешките и престъпленията на хората са нечиста вода, с която мият съдовете си и перат. Трябва ли човек да яде от нечистите чинии на хората? Трябва ли да чете книги, написани с нечиста ръка?

Бъдете будни и правете избор на книгите, които четете. Има добри книги, но има и такива, които внасят смут в човешката душа. Някой автор изнася добри характерни черти на своите герои и с това заставя четците да ги обикнат. След това ги поставя в условия да се самоубият, или друг някой да ги убие. Според мене, автор, който пише драми, трябва да бъде женен, да има син и дъщеря, които обича и за които е готов да се жертва. Как мислите, какъв край ще има романът или драмата, която този баща би написал? – Краят ще бъде добър. Никога бащата не би написал драма, в която героите му умират. Може ли бащата да осъди сина или дъщеря си на смъртно наказание? – Никога! Който съди хората и им налага смъртно наказание, той не е баща. Хората критикуват, осъждат този или тази, защото не са техни деца. Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Никой няма право да съди своя ближен. Ако искаш да съдиш, ожени се, роди дете и, като направи погрешка, тогава го съди. Ще видиш, каква присъда ще издадеш.

И тъй, както сте бащи и майки към своите деца, бъдете такива и към чуждите. Те са чужди за вас, но всички са деца на Бога. Малцина съзнават това, поради което не познават Бога, не разбират отношенията Му към хората и казват, че към едни хора Той е по-разположен, а към други – по-малко. – Към кой слуга господарят е по-разположен? – Към онзи, който работи добре и взима във внимание неговия интерес. Такъв слуга е силен и работлив. Виждате някъде десет работника се мъчат да вдигнат един голям камък, но не могат. Дойде друг работник, погледне камъка оттук-оттам, и сам го вдига. Ще се карате ли на този човек? Не само че няма да му се карате, но ще го обикнете и ще му благодарите. Силен човек е той, знае как да започне една работа и как да я свърши. Какво ще кажете за онзи, който влиза в дома ви с торба, пълна с провизии и раздаде всичко на децата ви? И този човек е силен, знае как да постъпва. Свят човек е той. Дето отиде, все носи нещо хубаво. Светията не е бледен, сух, жълт, изнемощял. Ще кажете, че той прекарва в пост и молитва. Постът и молитвата не правят човека светия. Ако се говори за чистота и святост, това е друг въпрос. Така можеш да станеш светия. И болните прекарват в пост и молитва, но не стават светии.

Някой се изправи на молитва и заеме положение на добър, благочестив човек. Щом свърши молитвата си, започва да се кара с жена си, с децата си, със слугите си. Това не е правилно отношение. Какъвто си към Бога, такъв ще бъдеш и към хората. Бог не търпи лицемерие. Ще бъдеш мек, добър и снизходителен към погрешките им. Техните погрешки са и твои погрешки, но ти не ги виждаш. Как постъпи Христос с блудницата, която доведоха при Него? Запитаха Го: „Какво да сторим с тази блудница? Според Мойсеевия закон, такива убиваме с камъни.“ Христос им отговори: „Който счита себе си за праведен, пръв да вземе камък и да я убие.“ Мойсей беше умен човек, познаваше Божиите закони. След него дойдоха други, които измениха законите му и казваха, че са от Мойсея.

Какво заключение може да се извади от това? – Че човешките закони са изложени на постоянни промени. Обаче, природните закони, които са Божествени, не се изменят. Според човешките закони, който взима парите на богатия, без негово позволение, е крадец и трябва да се накаже. Според законите на природата, крадецът не трябва да се наказва, защото парите не са загубени. Нищо в природата не се губи, нищо не се създава. Значи, парите нито са загубени, нито са създадени от някого. Като вещество, те и преди това са съществували в природата. Преди години, когато горя Чикаго, един богаташ предложил на един беден човек, да му даде 250,000 долара, ако влезе в къщата му и извади навън касата. Сиромахът погледнал към огъня и казал: Не мога да ти услужа. Огънят иде! Никакви пари не ми трябват. Богатият се намирал в трудно положение, затова предлагал на бедния такава голяма сума. В друго време, ако някой би се осмелил да вземе хиляда долара от касата му, щеше да бъде предаден на полицията, като крадец. Трябваше да се намери някой смел и честен човек, с висок морал, да извади касата на богаташа навън и да му каже: Не ми трябват парите ти! Ако бедният работник се хвърли в огъня за 250,000 долара, той ще извърши престъпление към своя живот. Но и богатият, който е готов да жертва част от парите си в тежки моменти на живота си, също върши престъпление.

И тъй, не чакайте да дойдат критични моменти в живота ви, които да ви заставят да жертвате част от богатството си. Не мислете, че като се молите за някого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трябва да се молите един за друг, но никой да не знае това. Молитвата е свободен, доброволен акт. Ако изисквате от някого да се моли за вас, нищо няма да постигнете. Молете се за ближните си, за да се молят и те за вас. Някой минава за голям грешник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа, да се простят греховете му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му, първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за грешника, преди той да се помолил за себе си. Така постъпва дяволът. Той иска другите да се молят за неговите грехове и престъпления. Смирение се иска от човека! Той трябва да бъде готов да се покае и да признае погрешките си.

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде справедлив, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щом е справедлив, той ще бъде снизходителен към погрешките на хората. Учете се от погрешките на другите, без да ги осъждате. Влизайте в положението им, за да разберат и те вашето положение. Каже ли някой, че хората не го разбират, той не мисли право. За да ви разбират другите, първо вие трябва да разбирате себе си. Щом разбирате себе си, и хората ще ви разбират. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на крив път. Как познахте, че никой не ви обича? Който люби, и него ще любят. Любовта ражда любов. Следователно, като любите, и вас ще любят. Любещият е свободен човек. Той не познава, нито болестите, нито беднотията, нито мъчението. За него е безразлично, дали има пари, или няма. Дето отиде, той е добре приет. Всички хора са негови братя и сестри.

Съвременните хора говорят за любовта, без да разбират, какво представя тя. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Дето любовта присъства, там е величието на Бога. Човек се разширява, смекчава и отваря ума и сърцето си за всички живи същества. Любящият става слуга на Господа. Той е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Ако очаква всичко наготово, Бог и ближните му да работят за него, той ще изгуби любовта, и животът му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животът на човека. Ти работи за своя ум и за своето сърце, без да очакваш на другите. Ако ги караш да работят за тебе, в скоро време ще ги изгубиш. Какво представя човек без ум и без сърце?

Мнозина търсят любовта, но малцина я намират. Къде се намира тя? Който иска да намери любовта, да отиде при някой малък, чист извор; при някоя малка мушичка, която има полет нагоре; при някое цвете или дръвче, което прави големи усилия да израстне нагоре, да цъфне и даде сладък плод, от който да се ползват и други същества. Не търсете любовта при големите извори, при големите дървета, при силните животни и хора. Дето любовта присъства, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. С една клечка кибрит можете да запалите толкова огньове, колкото и с цялата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъж огъня. Щом го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовта е в малката кибритена клечка, а не във всичките клечки. Задръж една клечка за себе си, а останалите раздай на своите ближни. Задръж само един лъч от любовта за себе си, а от останалите нека се ползват твоите ближни. Радвай се, когато всички хора възприемат любовта и се ползват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навсякъде.

Защо страдат съвременните хора? – Защото са изпратили Бога да работи вместо тях. За да се освободите от страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето място. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето място. Бог да бъде ваш господар, а вие – Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работите си.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

31. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) Послание към Филимона.