Най-често използвани думи в беседата:може, човек, има, причина, условия, мажор, аз, път, музика, причините, искате, известни, природа, хора, вътре, внимание, казва, бъде ,
"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание,
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3 Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето
Пишете и върху втора тема: „Съществените качества на свободата.“ Човешкият организъм е създаден от ред числа, произхожда от ред числа. Имате в света две величини: малка величина и голяма величина. Какво се подразбира под думите малка величина? Коя е най-малката величина? (Която завзема най-малкото пространство.) Коя е най-голямата величина? (Която завзема най-голямото пространство.) Най-малката величина е тази, която не може да бъде по-малка. И най-голямата величина е тази, която не може да бъде по-голяма, защото, щом кажем, че завзема най-малкото пространство, с това не се определя.
Имате известни дробни числа, части от едно цяло: 1/10, 2/9, 3/8, 4/7, 5/6 и т. н. Колко цели числа имаме и колко дробни числа? 2/10 е взето от едно число. Еднакви ли са тия числа? Щом се събират, подразбира се, че са еднакви според правилата на аритметиката. Ние минаваме от математичните правила към органичните правила на математиката. Да кажем, че имате 1/10 част от една ябълка или 2/9 части от една круша и т. н. Не може да ги съберете тези части. В дадения случай имате една парична сметка. Как ще ги приведете към еднакъв знаменател тези дроби? Какви са правилата на аритметиката? Аз наричам тези дроби прогресивни. Дробите прогресират, а знаменателите регресират. Имате първо 1/10 после 2/9. Числата в знаменателите вървят в низходяща степен − 10, 9, 8, 7, 6 и т. н., а горе в числителите вървят така: 1, 2, 3, 4, 5. Сега коя категория от тези дроби, които съставят системите, предпочитате? Всяка дроб е една система. В коя система бихте желали да бъдете? 1/10 е една система, нали? Математиката е наредена по известни закони. Ако знаете, ще разрешите една задача. Аритметически това не е много трудна задача, тя е проста, но щом дойдете до органическите задачи, те не са прости. Тези дроби имат ли някои цифри, които да не са влезли в числителите? Няма. И в знаменателите има ли някои цифри които да не са влезли? И там няма. Там са влезли 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Както и да смятаме, нови цифри не могат да влязат. Всичките цифри са тук.
Природата работи с известни числа. Например посяваш една ябълчна семка, костилка от слива. Да допуснем, че най-първо израсне едно стъбло. Стъблото се разклонява и някой път израстват две клончета, някой път три клончета. Може да се изчисли в следния момент колко други клончета ще се явят. Може да знаете колко клончета ще се явят на едно дърво и колко листа и след това да изчислите, според вида на растението, в коя година ще цъфти, колко цвят ще даде и колко ще окапят, колко ще бъдат първостепенни, второстепенни, третостепенни. Например вие правите наблюдение по какво се различават хората. Вие правите наблюдения на човешките лица. Например някои лица са валчести, някои елипсовидни, а някои продълговати (фиг. 1). Допуснете, че горната линия представя полето на зрението. Коя е причината, че някой път очите са по-близо до носа, а пък друг път са по-отдалечени. Коя е причината, че носната част е по-дълга, а другите части са по-къси? Коя е причината, че някой път устата е по-близо до носа, а пък друг път е по-далече? Това са научни работи. Това е философия. Някой ще каже: „Хубаво, устата може да бъде голяма, може да бъде и малка.“ Коя е причината? Какво означава голямата уста. Голямата уста означава, че яде много, нищо повече. Означава лакомия. Първоначално голямата уста означава това. Малката уста означават, че този човек яде малко, но пак се определя. Важно е какви са горните бърни, обемисти ли са неговите бърни или не. Ако са обемисти, има апетит, обича да хапва и, като яде, плющят му ушите. Ако устните му са много тънки и са големи, той е взискателен. Той яде опържени картофи, пиленце печено или пържено, яйца пържени. Ако устата му са много тънки, много е взискателен в яденето; ако устата му са дебели, апетит има, но не е взискателен. Те са второстепенни работи. Коя е причината на това? Причината е следната: Ако горната и долната устна са по-дебели, значи двете устни са хранени, по-богати са. Този, който има дебели устни, майка му и баща му сто поколения са били богати хора и вследствие на това са дебели тези бърни, а пък тези хора с тънките бърни, те са били в голяма сиромашия и затова са изтънели устните им, та имат тънки устни.
Но в природата нещата се менят. Богатството се превръща в сиромашия, а сиромашията се превръща в богатство. Как ще обясните вие, че богатството може да се превърне в сиромашия и сиромашията в богатство? Например в музиката да допуснем, че имате една нота и тази нота е С. Имате до мажор. Да допуснем голямото до мажор. Искате да пеете. От до мажор в терца, коя е следната нота? Ми. Ще имате два цели тона. Интервалът от до до ре има един тон. От ре до ми още един. Всичко два тона. Добре. Ако вземете терца надолу от до, ще имате тоновете до, ла. Имате до, ла, в обратна посока. В музиката това е един метод. Когато един музикант работи, за да направи една смяна в музикалните тонове, той трябва да мине от една гама в друга. Например от мажорната в миньорната и обратно. Миньорната дава по-голяма мекота, а мажорната дава по-голяма интензивност. Но в миньорната гама, ми е в органическо отношение; подразбираме, че има един недоимък, една липса, музикална липса. Искаш да пееш, но нещо ти липсва. Пееш, но от немай къде, с последни сили. Усилия правиш. До миньор е това. А при до мажор певицата пее свободно. При до миньор прави усилия, казва: „Изпотих се.“ За да пеете до миньор, в коя гама трябва да минете? Кой тон трябва да повишите? Защото с понижение не работите. Ако понижите още с един бемол, на музиканта ще му се скъсат струните. От това състояние той трябва да мине в едно мажорно състояние. В до мажор той не може да мине вече. (Той ще мине в ми бемол мажор.) Вземете до, ми, ре. Между тях ще вземете като да има пауза. В този случай ре има отзвук. Ре пее вътре, а до и ми вземат участие отвън. Ре е вътре, то пее и е активно. Трите тона вземат участие. Двата се чуват, а единия не се чува. Тогава трябва ли да повишите? Вземете ре мажор. От до мажор ще минете в ре мажор. Коя нота ще вземете тогава? Ще повишите фа, за да поправите до мажор, защото до мажор, това е живот, подтик. Вие сте се родили, излезли сте от това състояние, но на вас ви трябва подтик за движение. Това ще ви се даде от ре. Но за да ви даде ре това, трябва да повишите фа с половин тон. А пък фа диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят. Майка ви и баща ви трябва да са здрави, за да може вашият ум и вашето сърце да вървят в мажорната система.
От музиката ние преминаваме в други области. Това е една музикална теория в органическия свят. Да кажем, че вие имате едно болезнено състояние. С този музикален метод вие може да се излекувате. Имате понижение на тона. Всичко ви е криво, не искате да пеете на сцената. Искате да отложите концерта си или не искате да пеете даден номер. Казвате: „Не съм разположен.“ Това е ре мажор. Ще повишите фа, значи ще подобрите материалните условия. С един диез е сол мажор, а с два диеза ре мажор. Понеже вие искате да дадете подтик на живота, то ще повишите два пъти фа и до. Казваме, че фа е на материалните условия, а до на какво е? Вие по стремление вече имате усилена дейност на живота. В дадения случай с повишението на фа, условията се подобряват, но имате повишение и на самия живот вътре. Повишението на фа е външно повишение, а с повишението на до имате вътрешно повишение.
Две повишения. Едното е вътрешно, другото е външно повишение. В първия случай казвам: Вземете в терца до, ми. Това са външни условия. Вие минавате от до до ми, но прескачате ре. А пък в органическата музика вие не можете да прескачате един тон. Всички тонове едновременно вибрират, но понеже са в разни полета, то когато два тона вибрират в едно поле, и другите тонове вибрират, но в друго поле. В природата не може един тон да бъде мълчалив. Вие казвате в този случай, че ре му дава звук. Това не е вярно. Всички музикални тонове в този случай се проявяват. Но в органическата музика е един напън за разширение, както пилето в яйцето, за да счупи черупката. И когато след излюпването, пилето иска да тръгне в известна посока, това е ре. Ми − това пиле се спира, мисли да намери храна. Ми е вземане на първата семка. Това е пак един музикален акт − вземане на семката. Вие влизате в една отвлечена област. Толкова отвлечена, толкова отвлечена от сегашната видима музика, която е свойствена на вас. Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие чувствувате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък слух, може да започнете да слушате. Ако хората биха били толкова музикални, че да развият слуха си, щяха да избегнат много неприятности в живота. Защото там, където престава музиката, започват нещастията. Значи става обезформяване. Там, дето става нещастие, няма никакъв закон. Няма нищо, върху което човек може да се обоснове. Щом изчезне последната надежда, щом човек стане песимист и се отчае, то той взема последния тон на музиката и замълчава. Тогава в него този живот трябва да се излее в нова форма и да започне пак музикално. Да допуснем, че един човек се е развил в до миньор. Родил се е така и го постигнало нещастие. Следният път в коя гама трябва да се развие? (В до мажор.) Но за да имате до мажор, как и с кое ще го поправите? Със сол мажор? С едно повишение. Това са пътища, по които може да направите една пиеса приятна за публиката. Да я задоволите. Добре, да допуснем, че един музикант пише едно музикално съчинение, което не излиза сполучливо, няма успех. Какво трябва да направи?
Кои са най-щастливите, най-хармоничните гами? В сегашната музика кои са те? (Не се занимават с този въпрос.) Сегашните музиканти вървят по правилен път. Добре се развиват. Там, додето са постигнали, доста добре върви музиката. Но казвам: Имаме известни философски разсъждения, които не вземат музиката като една специалност. Специалното развитие на музиката, това е за хора, които са родени за музиканти, но трябва да разбирате приложението. И музиката си има свое приложение. Човек може да знае теоретически много работи, но да няма специалност. Няма подходящи качества или друго нещо го занимава. Мнозина от вас сте музиканти, но ако ви накарат да пеете някъде, не можете да дадете израз на пеенето. Ще пеете. Може да изпеете една българска песен „Заплакала е гората, гората и планината“. Но как ще изпеете думите „заплакала е гората“? Най-първо гората не може да плаче. И планината не може да плаче. И на човека по някой път не му е свойствено да плаче. Една ученичка от софийските гимназии ми разправяше: Искала да омилостиви учителката си и уж плаче, с плюнка си намазала отдолу очите, не може да плаче и с плюнка маже очите си. По някой път на човека не му е свойствено да плаче. Сълзите какво са? В очите се намират известни жлези. При някаква тъга в човека се намира известен психологически прах, при който ще се пукне човек и сълзите са една мярка в природата, за да се измие този прах. И като се измие, поолекне на човека. Нали знаете, някоя рана, като се запали трябва да я измиете, ако не я измиете, ще ви боли. Сълзите са една мярка, за да се измие този психологически прах. А второто предназначение на плача е: сълзите означават голяма тъга. От голяма скръб плаче човек.
Носът у човека е с различна дължина. Човек с дълъг нос е взискателен, човек с валчесто лице скоро решава работите. Един човек с продълговато лице обмисля работите; човек може да погледне повърхностно, но да има далечни причини, които са чисто логически. Да кажем, че един човек с валчесто лице, който и да е от вас, дойде в съприкосновение с човек с продълговато лице, какво ще бъде неговото положение? Той трябва да бъде много съобразителен. Върху хората с валчесто лице влияе въображението, месечината. Той мисли, че като се кажат две думи, всичко е свършено. Например ти отиваш при един търговец с продълговато лице. Ти казваш една дума, а пък той започва да му мисли. Минава се една минута, пет минути, ти говориш, а не върви. Какво трябва да правиш в дадения случай. Да кажем, че ти си студент, имаш професор с продълговато лице и дълги пръсти. Човек, който обръща внимание на фактите. Ти искаш да го позалъжеш. Ако той е професор по история, той ще те бутне в някоя област. Например ще те пита за някоя забутана дата, ще те пита за това, което не си сънувал. Трябва да знаеш всичко в подробности, той иска така.
Разбира се, има известни съотношения в природата. Щом лицето е дълго и пръстите са дълги, щом лицето е късо и пръстите са къси. Каквото е лицето, такива са пръстите. Каквито са пръстите, такива са разсъжденията на човека. Не само това, но каквито му са пръстите в основата и краищата, такъв е и човек. Има съответствие. Ако този човек има пръсти, дебели в основата, а тънки в краищата, и пръстите са къси, този човек се задоволява с малки работи. И като му опечеш една кокошка, винце, доволен е, ако е някой пътник. А ако е жена, една пъстра шапка с няколко панделки, едни изпъстрени обуща и веднага се задоволява. От какво се задоволява? Стига предметът да има хубав външен изглед.
Какво съотношение има между формите? Зад всяка форма се крият известни сили. Зад всяко едно лице седят ред поколения, седят динамически сили и, щом ги бутнеш, те ще се проявят. Някой човек казва, че е господар на своята съдба. Ни най-малко той не е господар на своята съдба. Той е прав, ако е разумен и ако разбира законите. Но щом не разбира законите, той може да си въобразява, че е господар. Само умният човек е господар. Кой е господар на цигулката? Кой разбира цигулката? Петнадесет години е учил и е майстор на лъка. Основно разбира това музикално изкуство, а не само отгоре. При всичките положения, каквато и пиеса да му дадете, ще я изсвири добре.
Вие сега всички искате да бъдете щастливи в живота, но щастието е обосновано на един разумен закон. Искате да добрувате. Щастието е една мярка, с която се определя как ще бъдете щастливи. Щастлив е онзи музикант, който знае да свири хубаво, за да задоволи публиката. А пък онзи, който свири донякъде, но не може да свири добре, какво ще бъде неговото щастие? Имате един обикновен музикант, талантлив и гениален. Кой ще бъде щастлив? − Гениалният. Допуснете, че вие искате да бъдете щастливи в живота си, вие трябва да разбирате хората. Ако на един музикант му дадете разни парчета, по един и същи начин ли ще ги изсвири? Онзи, който разбира музиката, няма какво да му разправяте по кой начин. Той веднага ще ги изсвири по всички правила на музиката. Той знае времето, което е определено за свирене. После знае силите; че ако не знае какво време да употреби, дали полека или бързо, той ще сбърка.
Срещате един човек и ако не знаете основния тон на неговия живот, няма да имате трайни отношения с него. Например срещате един човек математик, прецизен, който иска отривисто да му се говори и вие започвате да му разправяте надълго откъде сте, той ще ви каже: „Направо на въпроса.“ Какво искате вие? Къде сте свършили, той не иска да знае. Той казва: „Това не ме интересува.“ Той ще ви даде известна задача. Казва: „Трябва да държите изпит и след като издържите изпита, тогава ще си покажете свидетелството. Тогава свидетелството ви ще има валидност. Манталитетът на този човек е такъв.
Вие сте ученици, седите на скамейката и ви скъсат. Кой е крив? Провидението ли е криво или вие? Вие сте криви. Не сте учили в миналото, но казвате: „Аз искам да бъда щастлив.“ Може да бъдеш, но как? След две прераждания може да бъдеш щастлив, но трябва една добра среда. Де ще я намерите тази среда? Или трябва да си създадете тази среда. Ще кажете: „Средата не може да се създаде, тя съществува.“ Тази среда вие може да я намерите. Най-първо във вас се заражда едно желание. Ти казваш: „Аз не мога да отстъпя от моето верую.“ Прави сте. Човек от своето верую да не отстъпва, но трябва да знаете кое е вашето верую. Кое е веруюто на човека? Аз имам известни принципи, от които се водя. Не мога да отстъпя от тях. Казваш: „Кои са вашите принципи?“ Аз си представям един пример. Представете си, че вие носите една печена кокошка. Вие мислите сами да я изядете. Вие сте слаб човек, не сте силен. Идва един човек, който не носи никаква кокошка, той е здравеняк. Главата му е развита, той ще ви каже: „Ще обичате ли да ми услужите с вашата кокошка, няма стражари наоколо?“ Вие ако кажете „заповядайте, давам половината от кокошката“, така ще спасите положението. Ако не знаете как да кажете, цялата кокошка ще отиде. Защо е така? Така е. Ти като погледнеш и си кажеш „чакай да му услужа“, тогава здравенякът веднага ще бъде на твоите услуги. Ти си барнал един основен тон на неговия живот, на неговото разбиране. Той е признателен за услугата, че си го разбрал. Той не иска да му се противопоставяте. Той се смята за силен, казва: „Пред моята сила всеки трябва да отстъпи. Кое е за ядене?“ И ще отстъпиш половината от кокошката. Ти си слаб. Половината кокошка ти стига. Ако ти сега си скържав и за утре искаш да оставиш половината кокошка, то цялата кокошка ще отиде. По-добре е да отстъпиш половината на този здравеняк. Веднъж Хитър Петър и Настрадин Ходжа пътували. Наклали огън, а един змей се разхождал там и останал при тях. Убили една сърна. Отишли за вода. Настрадин Ходжа напълнил меха, но не можел да го вдигне. Хитър Петър не искал да каже, че не може да вдигне меха − ще му падне авторитетът. Той казал: „Един кожен мех вода не ми стига, искам да докарам цялата чешма.“ Взел едно дърво да работи за това и през това време змеят вдигнал меха и го занесъл. Всичко се свършило благополучно. Змеят е силен, а пък Хитър Петър е умен. Между силните хора и умните хора има съответствие. Силният може да служи на умния само тогава, когато умният разбере, че не е най-силният и постъпва съобразно това. И в природата трябва да впрегнем известни сили. В някои работи трябва да отстъпим, за да извършат известни сили разумна работа. Онова във вас, което някога ви спъва, е следното: вие искате да запитате защо природата е създала живота така. Тези работи сега няма да се разрешат. По-важно е как трябва да се постъпи в дадения случай. Защо човек може да отпадне духом. Някой човек има чрезмерни желания за големи постижения. В дадения момент е невъзможно, но в следващия момент е възможно. В природата съществува едно нещо. В един момент само едно нещо е възможно. Ти не може едновременно, като ядеш, и да говориш. Ти казваш: „Аз, като ям, мога да говоря.“ Може да говориш докато дъвчеш, но като глътнеш храната ти ще млъкнеш и след това пак ще си свободен да говориш. Значи, като свършиш една работа, може да почнеш следващата работа. Две работи едновременно не може да вършиш. Всяка работа си има свое определено време. Някой от вас се оплаква, казва: „На мен никой не обръща внимание.“ За да ти обърнат внимание, трябва да имаш нещо. За какво трябва да ти обръщат внимание? За колко неща хората могат да обърнат внимание на човека? Първо, за какво? За неговия бой. Да кажем, че има ръст 2 метра.
На второ място, че може да вдигне 50 килограма. На трето място, че може да изяде цял овен. На четвърто място, че е голям борец. Всички, които среща, ги поваля на земята. На пето място, че е много учен. На какво основание трябва да ти обърнат внимание? Всеки човек иска да му обърнат внимание. Няма човек, няма същество, което да не иска да му обърнат внимание. Психологически желанието да ти обърнат внимание е право, но ти трябва да знаеш реално какво внимание искаш. Може би ти трябва да обърнеш най-първо внимание и после да ти обърнат внимание на тебе. Да ви приведа един пример. Отива една гражданка на село, сяда там на стол и чака да се завърнат хората от нивата. Като се върнали, селянинът ù казал: „И кога ще си ходиш? Тя чакала да ù даде да яде, но разбрала, че не е добре дошла. На другия ден иде друга гражданка, намира отворена вратата, взема ситото, замесва брашно, наточва баница, запалва огъня, шета и, като се върнали домашните от нивата, казали й: „Нали ще останеш у нас дълго време? Искаме да останеш за по-дълго време у нас.“ Съобразителни са хората. Някога хората, когато усещат, че можем да им бъдем полезни, казват да им останем на гости. Иначе казват: „Кога ще си ходите?“ Та щом почне природата да те пита кога ще си ходиш, това какво значи? Аз да ви кажа. Щом почнеш да боледуваш, природата казва: „Кога ще си ходиш?“ На теб не ти се ходи, тогава трябва да измениш отношението си към природата. Щом измениш това отношение, веднага ще оздравееш. Много състояния, през които минавате, показват, че вие не постъпвате разумно, както трябва. Някой път ние не съзнаваме това. Всякога търсим причините извън нас. Аз съм съгласен с това. Много условия се дължат на външния свят, но причините са вътре. Никога една причина не е външна. Всички причини за неуспех, за нашето нещастие са отвътре. А пък условията за нашето щастие са отвън. Помнете това. Никога не търсете причините за нещастието само отвън, а вътре. Условията са отвън. Например професорът може да те скъса, но причината е отвътре. Може да греши човек поради външни условия, но причината е отвътре. Това да го имате предвид, ако искате да прогресирате правилно. И това правило има навсякъде приложение. Ако не успеете в обществения живот, причината е у вас. Защото, в обществото има едновременно условия и за успеха, и за неуспеха, но причината е у вас. Причината да устоявате или да не устоявате не е в условията, а във вас и благодарете за това. В това сте господар. Искате да знаете, дали сте господар. Ако причините са във вас, тогава вие сте господар. Ако причините не са във вас, вие не можете да бъдете господар на условията. Например онзи, който е извършил едно престъпление, причината е в него, но не в мене. Аз мога да бъда само едно условие за неговото престъпление, но причината е в него, а не в мене. Аз мога да бъда само едно условие за неговото престъпление и той не може да каже, че причината съм аз. И аз не мога да кажа, че другите хора са причина за неговото престъпление. Те са били условия.
Когато дяволът влезе в градината, той беше само условие, а причината е вътре в самия човек. Сега вие искате да избягате от отговорност, но ако вие извадите причината извън себе си, тогава ще изпаднете в едно състояние, дето вашето положение не може да се подобри.
Ако хората са причина за вашите нещастия, вие сами не може да ги премахнете. Дяволът беше едно условие за човека, но причината е в човека. Едновременно у човека има не само един вид причина, но има два вида причини: причини за неговото щастие и причини за неговото нещастие. Или това да го преведа. Вие казвате: Добро и зло. Това са причини. Доброто и злото в човека, това са причините. Вие вземате доброто като причина, която зависи от вас, за да направите едно добро. Но това не го вземате за зло − вие можете да турите едната или другата причина в действие. Вие сте напълно свободни в дадения случай. Имате в света злото като условие отвън, като изкушение. Досега вие мислехте, че причините са външни, че причината за злото е дяволът, нали така мислехте, а причината за доброто е Бог. Тогава питам: Когато дяволът съгреши, де беше причината? За човека казваме, че причината за злото е дяволът, а причината за доброто е Бог, но дяволът като съгреши, де беше причината? (Някой казва: „Пак в Бога.“) Човек, като дойде, не съзнава, че причината за съгрешението е вътре в него. То е една възможност в него да направи една погрешка, ако не внимава.
Къде е причината, за да обичате вие? − Вън от вас ли е? (Вътре в нас). Вие казвате, че не ви обичат. Къде е причината? (У нас.) Защо тогава я туряте вън от вас? Някой казва: Не ме обичат. Причината е в него. Вън са условията. Ако някой те обича, как може да измени една причина на безлюбие, за да тури в действие един резултат на Любовта. Ако някой не ви обича, вие тогава ще турите в действие причината на Любовта ви. Вие ще го обичате. Вие не мислете, дали той ви обича или не. Не дръжте това във вашия ум. Когато учите, вие не вземате ни най-малко предвид дали учителят ще люби това или не, това е друг въпрос. Като учите, вие ще се ползувате. Вие трябва да изправите известни възгледи, които имате и които не са прави, и вследствие на това резултатите не са прави. Например условията за музиката не са във вас, те са вън, а пък причината за музиката е вътре във вас. Вие искате да пеете, вие съзнавате, че причината да пеете е във вас, а пък условията са вън, те съществуват. Кой ражда условията? Условията ли раждат причината или причината ражда условията? Там, дето има една причина, всякога има условия. (По някой път условията заставят човека да действува, както не иска.) Най-първо трябва да отграничим нещата. Психологически трябва да разрешим какво разбираме под думата условие. Да обясня. Вие сте земеделец, какви условия ви трябват? Най-първо ви трябва нива, земя, после ви трябва добитък, едно рало, познание. Трябва ви и семе. Това са външни условия. Причината къде е? Често имате едно дълбоко желание в себе си. Ако няма подтик, не може да работите земята. Къртовете и червеите, като са ровили земята, са я разработили. Условията са дадени вече отвън. Няма какво да създаваме волове. Аз не ги създавам, аз ги купувам, те съществуват вече. И ралото вече трябва да е направено. Аз мога да го направя. Хората правят и парите. Парите съществуват. Нивите съществуват. Воловете съществуват. А единственото нещо, което нося в себе си, е, че имам дълбокото желание да бъда земеделец, да използувам тези външни условия. Това е едно обяснение. Има и друго обяснение. Има и други дълбоки обяснения. Та, условия са дадени, ние не ги създаваме, но ние ги използуваме. А пък ако има нещастни случаи в живота, това си има обяснение. Например отивате на едно място, дето има богати условия. Но богати условия може да има тука за 4 − 5 − 10 души най-много, но ако дойдат 100 души, тогава ще се влошат условията, защото земята е малка, семе няма достатъчно, добитък няма достатъчно. Например хлебар сте, но има 100 фурни на същата улица, какво ще правите? Дигнете се, идете на друга някоя улица, дето няма хлебар. Преместете се някъде, дето няма хлебари. И ще ви тръгне. Да допуснем, че вие сте гадател, явяват се 100 души гадатели, не върви. Идете на друго място, дето няма никакъв гадател. Хората имат желание да им кажете нещо и ще ви тръгне напред. Под лоши условия се разбира, че в даденото поле, в тази област, дето сте вие, има мнозина, които вървят по същата линия, по същите пътища, по които вие вървите. Изменете тогава тези условия. Идете тогава при условия, които не са използувани, а пък тези условия, които другите използуват, вие ги оставете настрани. Ясно ли е това? (Само че ако отвори фурна в крайните квартали, ще го завлекат тия хора.) А инак няма да спечели нищо. За предпочитане е да изгуби половината богатство, но да спечели.
Да се върнем към музиката. На тези музиканти що им трябваше да създават толкова гами. Защо не се задоволиха само с една гама? Кое им даде повод да създадат тези гами, миньорните и мажорните? (Наложени им са, защото съществуват в самата природа, а те просто ги откриха.) Това са вече условия. Това са външни условия, които те използуват. Причините на пеенето са вътре, а пък условията се предават на ред поколения. И в най-старите времена все са разбирали музиката, но сега разбират малко повече. Не сте правили още опити над себе си. Аз бих ви дал някой път известни упражнения. Всеки път, когато станете сутрин, вземете един тон какъвто и да е, и го проверете или на пианото, или на цигулката, или на друг инструмент, дали е верен. За да видите кой тон вземате най-вярно. Сутрин, без да мислите, вземете до, ре, ми и проверете дали тези тонове, които сте взели, са верни. Някой път ми-то може да вземеш като ре, или ре като ми, сол като ла, ла като сол. Нищо не значи това. Аз ви навеждам на това. Аз вземам това само за изяснение. Имате гамите до мажор и до минор. Ако вие сте в здравословно състояние, ако имате добро разположение на чувствата, до мажор ще вземете по-правилно. Щом имате болезнено състояние, неразположени сте духом, ще вземете до минор, ще вземете с половин тон понижение. Щом почнеш да пееш с понижение, гамите са изменени. Ти вървиш по обратен път. В органическата музика, когато си във възходяще положение, трябва да слизаш, за да се качиш. По една необходимост между два върха има една долина; едно минорно състояние е долина. След всеки подем пък трябва да слизаш, то е едно движение. Минорното е слизане, а мажорното е качване. Едното е растене, а пък другото дава известна дълбочина в организма или вътрешно развитие на организма. В скърбите при минорните гами, човек става по-силен, организмът е по-издръжлив. Децата, които са боледували в една възраст, ако са издържали, стават много здрави. Онези деца, които никога не са боледували, към 30 − 35 година заболяват от малка причина.
Та минорните гами или състояния помагат за заякчаването на организма. Но не стой по-дълго в тази гама, отколкото гамата изисква. Аз не мога да ви говоря за причините, но ако ти стоиш по-дълго в минорните гами, ще се спънеш. Или ако седиш по-дълго време при мажорните гами при сегашното си устройство, както сега сте устроени, пак ще се спънеш. Да кажем, че ти дойде известно скръбно чувство. Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние. След всяка скръб, идва една радост. И след всяка радост иде една скръб. Те се редуват. Скръбта и радостта не са произволни, те се редуват. Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път две радости и една скръб. Да ви кажа как. Минава един човек, носи 10 хиляди лева. Хващат го двама души разбойници, изваждат му парите, вземат 5 хиляди лева, а другите му ги дават. Онзи казва: „Слава Богу.“ Срещат го още двама души, вземат всичките му пари и той остава без пари. Сега започва другото. Той върви и плаче. Среща го един благочестив човек и го пита защо плаче. Той казва: „Взеха ми парите.“ − „Колко ти взеха?“ − „Пет хиляди лева. Жена имам, деца имам, какво ще прява?“ Онзи изважда и му дава пет хиляди. Дава му едно препоръчително писмо. Да спи при един приятел. Той се запознава с тези добри хора, взема им адреса, образува се вече връзка между този религиозен човек и него. Сприятелява се с човека. Онези разбойници го обрали. Защо? За да намери тези добри хора. Но, докато човек разбере тази тънка философия, главата му побелява. Единственото правило е: Олге, какво правило ще извадиш за себе си? (Трябва да помисля.) Причините за щастливия и нещастен живот са в самия човек, а условията са отвън. Тогава ние сме зависими от условията. Това е така. От причините не сме зависими, но сме зависими от външните условия. Всеки един човек отвън, всяко едно живо същество е условие за вашия прогрес или регрес. Писанието казва: „Избирайте си приятели от хората“ Там, дето можете да прогресирате, там оставайте. Това са обикновени практически правила. Навсякъде, където и да сте, дали сте в света, или където и да е, във всички области на живота, трябва да бъдете умни, добри и силни. Във всяка една причина е скрит Бог в нас. В причините, в нас, е скрит Бог. Причините са мястото, дето Бог действува в нас. Трябва да благодарите, че е така, защото, ако причините не бяха вътре в нас, Бог не щеше да бъде вътре в нас. Причините за мъчнотиите са в самия човек. Ако причината за мъчнотията е в ума, човек трябва да повиши чувствата. Ако причината на мъчнотията е в чувствата, човек трябва да направи повишение в ума. Когато човек има едно понижено състояние, трябва да знае причината къде е: в ума, в чувствата или във волята. Двама търговци имат съдружие. Единият вложил 100 хиляди лева, другият вложил 200 хиляди лева. Вторият има обичай да играе на хазартни игри два пъти в седмицата. Той може да похарчи стоте хиляди лева, но когато дойде до другите пари, онзи ще му каже: „Или ще ликвидираш, или ще престанеш да играеш.“ Ти си в една среда. Докато не увреждаш интересите на Цялото, свободен си, но ако увредиш интересите на Цялото, на природата, или ще престанеш, или ще ликвидираш.
Когато видиш един човек, ще познаеш в коя гама е, миньорна или мажорна, по това, дали гледа нагоре или надолу.
„Отче наш“
7 лекция от Учителя, държана на 23 ноември 1934 г., София, Изгрев.
Най-често използвани думи в беседата:може, човек, има, причина, условия, мажор, аз, път, музика, причините, искате, известни, природа, хора, вътре, внимание, казва, бъде ,
