НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Точка и свобода / Точката и свободата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Точка и свобода

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, злато, носи, точка, аз, сега, килограм, прави, земя, казва, вода, линия, свят, себе, гърба ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м.

Кое е най-възможното нещо на физическия свят? Кой може да носи земята на гърба си? – И най-силният човек не може да я носи. Нужно ли е да носиш земята на гърба си? Може ли човек да реализира идеята „perpetuum mobile“? Може ли той да израсне на височина до слънцето? Какъв ще бъде този човек, който стъпва с краката си на земята, а главата му стига до слънцето? Може ли да го издържи земята?

Кое е най-непостоянното нещо в света? Като изучавате геометрията, вие изхождате от точката, линията, плоскостта и тялото, като елементи, с които си служите. За точката се казва, че не заема никакво пространство. Правата линия, обаче, заема известно пространство. Тя има само едно измерение – дължина. Ако вземете една тънка игла, геометрически тя представлява права линия. Може ли да я закрепите на върха й и да запази равновесие? Може ли да намерите центъра на тежестта й и да я подпрете в тази точка? Какво определение може да се даде още за точката? – Тя е общ елемент на две прави, които взаимно се пресичат. Точката няма отношение към нищо и към никого. Значи, тя е абсолютно свободна. Следователно, ако искаш да бъдеш свободен, трябва да се превърнеш на точка. Каквото положение и да заемаш, щом си тяло, все ще бъдеш ограничен. Може ли правата линия да се удължава до безконечност? Може ли човек да живее безконечно? За правата линия се казва, че като се движи перпендикулярно на себе си, образува плоскост.

Какво представя движението? Какво се развива при движението? – Топлина. – А при търкането на телата едно в друго? – Освен топлина още и светлина. С каква бързина трябва да се движат телата, за да бъдат видими? Ако човек се движи с бързината на светлината, ще се вижда ли? Ясновидецът, който изучава астралния свят, дето телата се движат с голяма бързина, се приспособява към тази бързина и вижда това, което обикновеният човек не може да види.

Каква работа може да върши точката? Тя може да служи само като опора на нещо. Строиш къща. Взимаш една греда, т.е. една права линия – с две опорни точки – крайните точки на гредата. Крайните точки на гредата са мисълта и чувството. Те са опорните точки на морала. – Що е морал? Кой го създава? – Мислите и желанията. Моралът на човека се вижда в желанието му да постигне нещо. Той се мени според реда и изискванията на живота. Някога било лесно да станеш учител. Сега, обаче, се иска много: да свършиш основно училище, прогимназия, гимназия и университет. После ще се специализираш, ще държиш държавен изпит. Като учителстваш няколко години, ще те пенсионират. След това ще получиш билет за другия свят. Докато работи, човек не мисли за другия свят. Щом го пенсионират, започва вече да мисли. За всеки даден случай, човек има специфичен интерес. На гладния, каквото и да му се говори, все за хляба мисли. Онзи, който обича да пие, за виното си мисли. Пушачът си мисли за тютюна. Ако тези трима души ме слушат, ще кажат: Не е време сега да ни се държи лекция. Първият казва: Първо ще се нахраня, после ще слушам. Вторият: Първо ще си пийна. Третият: Първо ще си изпуша една цигара. – Как постъпвате вие с шивача, който ви шие дреха: в началото ли плащате, или накрая? – Накрая. Така постъпва и природата. Следователно, капиталът, с който днес разполагате, е това, което сте изработили в миналото. Каквото изработите днес, това е бъдещият ви капитал.

Казвате, че дарбите и способностите растат и се развиват. Значи, в бъдеще ще имате по-големи дарби. Къде е мястото, дето дарбите се развиват? Това е въпрос, който заслужава изучаване. Любознателен си. Де е мястото на любознателността в човешката глава? Някои смесват любознателност с любопитство. Котката проявява любопитство към мишката, а не любознателност. Тя дебне мишката, къде влиза и откъде излиза, с цел да я хване. Така, котката развива своята способност да лови мишки. Тревопасното животно не се интересува от мишките.

Каква е разликата между месоядните и тревопасните животни? Главата на месоядните е по-широка, отколкото на тревопасните. Освен това, зъбите на месоядните се отличават от тези на тревопасните. Има разлика в устройството на стомаха на едните и другите. Като измервате черепа на месоядното и на тревопасното животно, виждате, че те се различават по големината на ъглите по тях. Някъде има прави ъгли, някъде остри. Острите ъгли са видоизменения на правия ъгъл. Кога правият ъгъл става остър? Това зависи от гъстотата на средата, в която се движи. Изобщо, от ъглите на черепа се съди за умственото развитие на човека. Много френолози правят сравнителни измервания на хора и животни и дохождат до онази норма, от която човек се отклонил. От многобройните си изследвания и изчисления, един виден английски френолог дошъл до заключението, че между всички велики хора само 19 са гениални: Христос, Буда, Мохамед и др. Геният се отличава по едно специфично качество: Той не знае, що е обезсърчаване. На каквато мъчнотия и да се натъкне, той казва: Няма нещо невъзможно на този свят. Всички мъчнотии се преодоляват.

Животът изпитва хората чрез мъчнотиите. Турят една мъчнотия на гърба на обикновения човек. Той пъшка, топи се, не може да я реши. Колко тежи тази мъчнотия? – Едва 50 кг. Турят на гърба на талантливия една мъчнотия, тежка 100 – 150 кг. Той я носи, но пъшка, оплаква се, че му тежи. На гърба на гения турят още по-голяма мъчнотия – 800 кг тежка. Той я носи и свободно се разговаря с хората. Всички се отнасят с уважение към него. Той съзнателно носи товара си и служи. – Как да се справим с мъчнотиите си? Какво представя мъчнотията? Ще ви дам една трудна математическа задача. Давам ви един килограм брашно – 100 лв.; 1/2 кг к.сирене – 250 лв.; 1/2 кг масло – 700 лв. Направете една баница от този материал и виждате, може ли да я изядете. Който прави баницата, мисли, решава задачата. Който яде, нищо не мисли. Кой от двамата е по-силен: който яде баницата, или който я прави? – Който я прави, е по-силен – Защо? – Той прави и една и повече баници за много хора. Който яде баницата, само за себе си мисли.

Един българин, железничар, се отбил в една турска гостилница да се нахрани. Там било приготвено ядене в 25 тенджери. Той пожелал да му сипят най-напред от първата тенджера, после – от втората тенджера, от третата и т.н. Така изредил всичките тенджери. Изял два килограма хляб, изпил едно шише вино и си казал: Нахраних се добре. Като го гледал, гостилничарят казал: Ако имам само шест души абонати като тебе, повече не ми трябват. – Вие се нуждаете вече от ново разбиране за живота. Не мислете, че с много ядене ще разрешите всички въпроси. Това е старо разбиране. Многото ядене не разрешава противоречията. С разбирането на петгодишното дете нищо не се разрешава. Ще станеш пълнолетен, ще възмъжееш и тогава ще решаваш правилно задачите си. Всяка възраст си има специфично разбиране. – Кой е истинският морал? Коя е общата мярка за живота? – Искаш да пиеш чиста, хубава вода. Трябва да отиваш всеки ден на разстояние 5 – 6 км за вода. Ученият, обаче, ще използва подпочвената вода, на дълбочина сто метра и ще я прекара в къщата си. Значи, неразумният ще ходи за вода с километри разстояние, а разумният ще я внесе в дома си. Всеки човек има мъчнотии. – Как ще ги разреши? – Той трябва да използва най-близкия извор, оттам да си носи вода.

Съобразителност се иска от човека. Който не е съобразителен, не може да се освободи от мъчнотиите на живота. Какво е нужно на човека, за да забогатее? За да събира сладкия сок от цветята, пчелата се нуждае от обоняние. Окултната наука твърди, че златото расте и се развива като растение. Значи, златото расте, цъфти, връзва и узрява – придобива жълт цвят. Следователно и човек, като пчелата, трябва да развива обонянието си и по миризмата на златото да познае, къде е заровено то. Познавате ли миризмата на златото? Съветвам ви винаги да носите по една златна монета в себе си. Златото носи щастие на човека. Вие се оплаквате, че нямате пари. Аз мога да ви заведа на мястото, където има заровено злато, но обонянието ви трябва да е силно развито. Само така златото ще дойде при вас и вие ще отидете при него. – Много сме закъснели. – Вярно е, много сте закъснели. Като гледам кошерите ви, виждам, че нямате мед, празни са, не са ходили при цветята. Ще кажете, че парите са съблазън. – Съблазнително е, наистина, човек да има 50 кг злато. Един килограм злато струва 50 хиляди лева. Колко килограма средно трябват на един човек през целия му живот? – Около 10 – 15 кг. Приятно е да носиш на гърба си 10 – 15 кг злато!

Представете си, че един човек носи на гърба си 15 кг пясък, втори носи 15 кг брашно, а трети – 15 кг злато. Какъв е външният изглед на тримата? Може ли по изгледа им да познаете, кой носи пясък, той носи брашно и кой – злато? Който носи пясъка, казва: И този пясък няма да стигне, още ще се носи. Вторият казва: Скоро ще изядем това брашно. Пак трябва да се търси. Третият върви самоуверено, разчита на нещо сигурно. Златото е като водата, движи воденичното колело. Пясъкът и брашното не могат да го въртят. Те не са подвижни като златото. Защо човек избра златото за постоянна монета, при това международна, а не желязото и медта? Златото има красив цвят, не се окислява. За тези си свойства, то се цени много. Златото причинява радост на човека. То може да лекува, главно нервни хора, неврастеници. Турете една златна монета в чиста вода, да стои няколко часа. Микроскопически частици от златото ще се разтворят във водата и тя ще стане лековита. Ако нервен, раздразнен или гневен човек пие от златната вода, ще се успокои. Златото регулира нервната система. Достатъчно е да погледнеш една златна монета, за да се успокоиш. Ето защо, носенето на златни украшения не е без значение.

Да се върнем към въпроса за опорните точки. Искам да привлека вниманието ви към една от тези точки. Казах, че точката е най-свободното място. И Бог, като централна точка във вселената е най-свободният. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на тази точка. Как ще го привлечеш? Достатъчно е да дадеш ход на твоята разумност, доброта, любов, мъдрост, истина, за да привлечеш вниманието на Бога. – Как ще проявя тези качества? – Представи си, че си затворен херметически в една сфера. Ти се намираш при тежки условия, всеки момент може да се задушиш. Тук ще проявиш своята разумност, ще търсиш начин да направиш една малка дупчица, за да влезе отвън въздух и светлина.

Иначе, ти си осъден на смърт. Чрез въздуха и светлината, Бог отправя вниманието си към тебе. От този момент, всичките ти работи се оправят. Всеки човек трябва да има едно малко отверстие към Божествения свят. Без него той не може да живее. Представи си, че ти единствен попаднеш в света на възвишените същества. Те са щастливи, радостни, а ти носиш със себе си своите страдания и нещастия. Ще страдаш ли в този свят? От научно гледище, мъчението и страданието не са нещо произволно. Те са необходимост и за самата природа. Какво ще стане с плода, ако не мине през човешките зъби или през хобота на насекомите? Паднал на земята, той ще изгние, а семката му ще се посее в земята. Въпреки това, човек трябва да го изяде. Чрез страданието и дървото се повдига. Страданието обновява човека. То го освобождава от ненужни мъчнотии. Поставете двама души при различни условия – единият при добри условия, а другият – при лоши и вижте, какво ще стане с тях. Първият ще бъде задоволен от всичко: каквото пожелае, ще му се достави. Той няма условия да мисли, да чувствува, да действа. Всяка инициатива в него ще се ограничи. Вторият ще се бори с условията, ще пада, ще става, ще се мъчи, ще страда, но, в края на краищата, ще израсте, човек ще стане. Първият, понеже нямал условия за растене, ще си остане на същия уровен на развитие.

Днес ви говорих много неща. Дадох ви брашно, сирене, масло, яйца и каймак. Каква баница ще ми направите от този материал? Внесете новата мисъл в своя ум. Не преживайте триците. Всеки ден внасяйте по нещо ново в себе си, колкото и да е малко то. Новото, което иде, ще внесе нов подтик в мисълта, в чувствата и в стремежите ви. – Какво можем да направим отсега нататък? Ние имаме известно знание. Какво ще правим с него? В какво се заключава знанието на съвременните учени? – В многото факти. Може ли един от съвременните учени да каже, де има заровено злато в земята? Вие сте близо до мястото, дето има злато, едва на 30 см разстояние от него. Близо сте, копаете отдясно и отляво на златото, но не можете да го намерите. Аз го намирам лесно. Чукна на земята и веднага разбера, де е златото. И вас мога да науча, как да го намирате, но ще ви изложа на голяма опасност. Как ще ви отвикна после?

Един турски дервиш отишъл при учителя си с молба, да го научи да вика духове. Учителят му казал: Лесно ще те науча да викаш духове, но как ще ги пъдиш? – Ти ме научи да ги викам, та после аз ще му мисля. Учителят задоволил желанието му. Дервишът научил, как се викат духове, но не могъл да се освободи от тях. Като придобил знанието, което искал, ученикът казал: Наистина, мъчно се пъдят духовете. Казвам: Лесно се придобива богатство, но мъчно се справя човек с него. Лесно се придобива знание, но мъчно се прилага. Лесно се придобива здраве, но мъчно се запазва. Нужно е истинско знание. (В този момент светлината на лампите се усили). Усилването на светлината показва, че средата, през която минава токът, е станала по-рядка.

Какво искате днес от мене? След тази лекция мога да дам на всекиго по един малък подарък: лист или перо за писане, игла, марка. Кой каквото поиска, ще му дам. Като става сутрин от сън, човек трябва да знае, какво иска. И вие трябва да знаете, какво искате. Щом станеш от сън, ще кажеш нещо и ще поискаш нещо. – Нищо не искам. – Не говориш истината. В една минута човек прави 20 вдишки. Значи, той има 20 желания: да излезе, да влезе; да стане или да легне; да се облече или съблече; да яде, да чете, да се разхожда. Това са все желания. Всичко, което забавлява човека, са все желания. Важно е желанията му да бъдат разумни, да ги използва и за себе си и за другите. Щом вземете нещо, после вие ще дадете. Взимане и даване са два непреривни процеса. Ще вземеш разумно и ще даваш разумно. Аз забелязвам, че вие не обичате да давате, не сте щедри. Не давайте повече, отколкото трябва, но и не взимайте повече. Природата обича хора, които дават и взимат. От тях излиза топлина, потребна на природата. От въздуха, който те издишат, природата изкарва нещо скъпоценно. Казвате, че този въздух е нечист. Вие се заблуждавате. От въздуха, който добрият човек издиша, излиза нещо много хубаво. Дишането, като процес на взимане и даване, лежи в основата на живота. Този процес става и в мислите и в чувствата. Например, изпращаш една мисъл, тя се връща пак към тебе, а след това приемаш нова мисъл. Върху това приемане и предаване на мислите и чувствата се крепи здравето на човека. Ако в приемането и предаването обмяната не е правилна, не може да очаквате щастлив живот. Взимай правилно с приятност, но не с лакомия. Давай също правилно, за да имаш възможност, отново да вземеш. Това значи равновесие на силите. Само разумният човек може да се закрепи в точката, или да има правилно отношение към нея. Тя е образ на истинска свобода. Като казваме, че точката не заема никакво пространство, подразбираме, че тя е вън от всякакво ограничение. Без точката, свободата е непостижима; вън от нея има робство и ограничение. Като говоря за точката, всякога имам предвид свободата. За да се разбере свободата, трябва да се знаят нейните елементи.

Т. м.

Един е пътят на истината и живота.

19. Лекция от Учителя, държана на 3 февруари, 1933 г.

София – Изгрев.

Точка и свобода

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, злато, носи, точка, аз, сега, килограм, прави, земя, казва, вода, линия, свят, себе, гърба ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва“

Колко невъзможни неща има в света? Кое е най- невъзможното на физическото поле? Може ли човек, който, колкото и да е силен, колкото и хиляди години да се е упражнявал земята да я носи на гърба си, по каква площ ще ходи той? Потребно ли е човек да носи земята на гърба си? Допуснете, че влезе в ума ви една философска идея както перпетуум-мобиле. Възможно ли е перпетуум-мобиле? Друго невъзможно нещо е: може ли да израсне човек от земята до слънцето висок? Може ли да има такъв човек, че краката му да са на земята, а главата му на слънцето? Ако такъв човек би се построил, дали ще може земята да го издържи? Тогава от тежестта му как ще се отдели земната кора? Може ли да изчислиш? Каква трябва да бъде площта на неговото ходило?

Кое е най-непостоянното в света? Често в геометрията вие вземате и пишете една точка. От математическо гледище точката не завзема ли някакво пространство? После в геометрията вие вземате правата линия, плоскостта и тялото. Сега можете ли да заставите, да кажем, едно тънко тяло - например иглата, да застане на върха си и да придобие такова равновесие? Може ли на една игла да намерите равновесната точка? Аз бих желал някой да направи една игла и да намери равновесното положение. Тогава как можем да определим какво нещо е точката? (Отговарят: „Общият елемент на две прави при тяхното пресичане.) То е вече едно геометрическо положение. Точката няма отношение към нищо и никого. Ако човек някой път вземе положението на точката, той е свободен. Вие трябва да станете точка. Щом не можете да станете точка, не можете да бъдете свободен. Каквото и положение да завземаш, ако заемеш положението на едно плоско тяло, все ще бъдеш ограничен.

Защо именно правата линия не може да се удължава безконечно? Ние предполагаме, че се удължава. Но един човек може ли да продължи безконечно? Една права, до де може да продължи линията? Когато аз образувам площта, аз продължавам правата линия. Нали всичката тази площ е образувана от прави линии. Правата линия има едно измерение. Тя няма никаква дебелина, но тогава, щом няма никаква дебелина, как е възможно да даде плоскост? (Отговарят: „Плоскостта е получена от движението на правата линия, перпендикулярна сама на себе си.)

Какво трябва да разбирате под думата „движение“? Допуснете, че имаме три системи. В тези три системи какво ще се образува? Защо се повдига въпросът за движението? Да допуснем, че точката няма място, че точката е несъвместима в техния свят, не завзема никакво място. Тогава съвместима ли е в друг свят? (Отговарят: „Изглежда, че е съвместима, щом като съществува. “) Да допуснем, че движението може да прави светлината, но това движение на земята не може да се измери, понеже движението е силно. Но това движение може да се измери, ако имаме площ от слънцето до земята. Тогава може да се забележи момент, когато светлината се появява и когато светлината изчезва.

За пример, ако вие бихте се движили с бързината на светлината, биха ли знаели хората, че някой се движи? Онзи ясновидец, който изучавал астралния свят, понеже телата там се движат по-бързо, те приспособяват своя организъм към бързите движения. Тогава в какво можем да впрегнем точката? Каква служба да й дадем? Първото нещо, за да построим къща в света, трябва да имаме подпора. Най-напред турете два стълба, за да почнете своя градеж. Значи една мисъл, едно чувство, за да закрепят нещо, трябва да имате едно опорно тяло. Това опорно тяло го наричат морал.

Как определяте морала? Как определяте желанието? Например желанието да постигнеш нещо? При вашето разбиране на живота ние досега имаме едни неустановени постижения. За пример вие разчитате на сегашния ред и порядък. При сегашния ред, за да бъдете учители, трябва да свършите отделенията, прогимназията, университета, после трябва да се специализираш, за да станеш учител. Ще прекараш известно число години, после ще те пенсионират, после ще вземеш билет за онзи свят и твоето място ще го завземе някой друг. И той ще се зарадва, че си заминал за онзи свят и че си оставил мястото за него, ако има много кандидати. А пък ако има малко кандидати, ще съжалява, че си заминал. В началото като учител ще бъдеш доволен, но после ще мислиш дали съществува онзи свят, или не.

Представете си, че имаме един човек гладен, който три деня не е ял. От друга страна, имаме един човек, който пие вино, и трети, който пуши тютюн. Сега единият казва: „Да остави този човек лекцията, за да се нахраня.“ Вторият пък казва: „Да спре този човек лекцията, за да се напия с вино.“ Третият казва: „Да спре лекцията, за да пуша тютюн.“ Значи мотивите са различни. Кой от тези мотиви е прав? Защо онзи, който е гладен, няма достатъчно търпение да чака да свърша лекцията си. Какво го човърка, че не може да търпи един човек? Той казва: „Не му е времето за лекция сега. Хората гладуват.“ Аз като се наям, сигурен ли съм, че той, като се наяде, ще слуша лекцията?

Да ви дам друг пример. Онези, които са занаятчии, да кажем, че вие искате да направите някои дрехи, да предплатите предварително или да му платите, като ги направи. Вашата практика коя е? (Второто.) Като е така, защо някой път казвате на природата да ви даде даром? Тя казва: „Свърши работата си, па тогаз.“ Защо не намирате тази постъпка на природата нецелесъобразна според вашето разбиране. Но тя постъпва по същия начин, както всичките ваши умствени дарби и способности, които имате, са един капитал съобразно с това, което сте изработили. Това, което имате сега, то подразбира туй, което сте изработили. Вие имате сега точно един капитал, който сте изработили и в бъдеще като работите, ще имате повече, но ако не работите, вие пак можете да изгубите капитала.

Вие казвате, че човешките дарби се развиват, растат. Растат - да завземат по-голямо пространство. Де се развиват, на кое място се развиват? За пример де седи любопитството на човека? Някой път вие сте любопитен. Друг някой не се интересува. Котката, когато яде една мишка, е любопитна. Но да допуснем, че имате едно същество тревопасно. То ни най-малко не се занимава от мишката. Котката се интересува влиза ли мишката, или излиза от дупката, колко е излязла и колко е дълбоко в дупката. За други същества това е безразлично. Откъде този научен интерес на котката спрямо мишката? Кои са признаците на месоядството? По какво се отличават месоядните? По строежа на зъбите, червата и стомаха. Не само това, но измерванията показват, че тяхната глава е другояче построена. У всички месоядни животни главата е по- широка. В тревопасните широчината е по-малка. Има едно съотношение.



Какво е предназначението на ъгъла (Фиг. 1)? Да вземем правия ъгъл. Всички други ъгли са видоизменения на правия. За да се измени един прав ъгъл, какви са външните условия? Ако този ъгъл го пуснете в една много пуста среда да допуснем, че минава през дълбочина 1000 метра, после пак излиза в рядка среда. Тогава правият ъгъл ще излезе такъв, какъвто си е. Този ъгъл все ще се огъне малко. Тази хоризонталната площ е физическото поле, в което се намираме. Перпендикулярната линия показва усилието на този организъм в каквато и да е посока.

Когато това усилие върви хоризонтално, успоредно с плоскостта, по която се намира, тогава се развива неговият организъм, тялото. А пък неговото умствено развитие върви с перпендикуляра. За пример, ако прекарате линия от очите до ушното отвърстие и от ушното отвърстие до под носа, то перпендикулярът, спуснат към долната линия показва степента на вашето развитие. Колкото тази линия е по-дълга и колкото ъгълът между двете страни, които излизат от външното отвърстие в по-голямо, толкоз вие сте по-развит. Има едно съотношение. Като изучаваме всичките черепи, има една мярка, която показва общото умствено развитие на човека. Не само това - но има известни гънки, известни кривини.

За пример вземете един гениален човек. Вие изучавали ли сте главите на гениалните хора? Един англичанин разглежда 1000 души талантливи и намира само 19 гениални. В тях туря Буда, Христа, Мохамеда и други. В тези гениални души има пробудена една специфична дарба. Гениалният човек се отличава с едно. Той не знае какво нещо е обезсърчение. Обезсърчение няма за него. Той, като срещне мъчнотии, не казва, че не е възможно да се преодолеят. Ще ви приведа един пример.

Представеше си, че вие вървите по един път и срещате един модерен хамалин, който е свършил университет. Той 15 килограма носи на гърба си. Върви той, питат го някои, той казва: „Тебе ти е широко.“ Ти питаш физически работи, но я вземи този товар, да видиш какво ще мислиш.

Представете си, че вие сте юнак, който над 150, над 300 килограма може да носи на гърба си. Вие казвате: „Я турете на гърба си товара.“ Турите му още 150 килограма. Нека се разговаряме. Тогава какво ще бъде неговото състояние? Той веднага ще погледне с уважение и ще каже: „Това е баш хамалин.“ Той ще направи едно различие. Той с уважение ще погледне и ще каже: „Досега той считаше, че си слаб и казва: „Я ми кажи как си добил тази сила, да носиш такъв товар на гърба си.“ Ти можеш да му държиш една лекция. Дойдеш до мястото, смениш му товара и се разделиш.

Вие сега искате да бъдете герои. Герои са баш хамалите. Под думата „хамалин“ аз разбирам онзи, който е свършил, съвременен университетски хамалин - който съзнателно може да носи товара, съзнателно може да служи. Сега у вас се явява един въпрос. Как да се справим с нашите мъчнотии? В какво седи една мъчнотия? Да кажем, че имате една трудна математична задача. В какво седи трудността на задачата? Да ви дам една математична задача. Един килограм брашно колко струва? По 100 лева килограма. Половин килограм сирене, което струва 500 килограма, половин килограм масло струва по 2000 килограма, да се направи една баница, може ли да я изядете? Много сериозна работа е това и приятна работа. Най-първо онзи, който ще прави, ще я мисли. А пък аз, който я ям, какво ще мисля?

Питам, онзи, който прави баницата, и онзи, който яде баницата, равнява ли се силата им? Кой е по- силен? Който я прави или който я яде? Който я яде е no-изкусен или който я прави? (Който я прави.) Как ще обосновеш това? Онзи, който прави баницата, прави повече баници, а не само за едного. Един човек, който яде, не може да изяде всичките баници. Всичката баница е на онзи, който я е правил.

Спира се един българин - железничар в Разград, в една турска гостилница, дето имало 25 турски тенджери големи. Всяка тенджера може да събира по 5 килограма и казал на гостилничаря: „Дай ми от първата тенджера.“ После казал от втората, от третата и т.н. Изрежда всичките 25 тенджери и изял един голям хляб от 2 килограма. И после казал: „Дайте ми едно вино.“ Гостилничарят казал: „Много съм доволен от тебе. Шест души абонати да имам като тебе, достатъчни са. Не ми трябват повече.“

Ние сме в едно положение - трябват ни нови схващания за живота. Ние имаме стари схващания за настоящето и за бъдещето и следствие на това ние се намираме в едно малко противоречие и не можем да разрешим противоречието. Ти не можеш да го разрешиш с разбирането на 5-годишното дете. Когато си на 25 години, ти със своите детински разбирания не може да разрешиш тия условия. Трябва да се приспособиш. Всяка една фаза си има свои специфични разбирания. Тогава какъв трябва да бъде общият морал на хората. Под думата „общ морал“ трябва да разбираме обща мярка. Каква трябва да бъде общата мярка? Да кажем, че трябва да ходите да си вземете вода от далечина един-два километра. А долу на дълбочина няколко метра има едно водно течение и ако вие може да пробиете почвата, ще изкарате вода. Умният човек ще извади тази вода, а пък онзи, който не е умен, ще ходи да взема вода от разстояние на един-два километра и ще се окайва. Разумният човек ще намери, че действително Господ е поставил и водата близо до него.

Вие се намирате в известни мъчнотии. Всеки един от вас има по един извор някъде и трябва да го разкопае. Ако отидете 6 света и ви попитат кое изкуство ще изберете, в света кое е най-лесното изкуство? Този молив може ли да го съкратите? (Отговор: „Ако сложим горе диск и го завъртим.) Без диск. Представете си, че ви дават 10 хиляди лева, за да го закривите. Животните ходят на четири крака и още не са се научили да ходят на два крака. Човек е намерил опорна точка да ходи на два крака и да пази равновесие. За животните това е непонятно как човек ходи на два крака. Де сега пада тежестта на човека, като ходи на два крака? (Между двата крака.) Щом изгуби равновесие, може да падне на едната и на другата страна. Сега, за да стане човек богат, какво му трябва? От вашето гледище, за да стане богат, какво му трябва? Пчелите, за да добият храна от цветята, развиха своето обоняние. Окултната наука поддържа, че златото расте. То е растение. То цъфти, завързва и узрява. И като узрее, става жълто. И като узрее, има известен мирис. Ако вие като пчелите имате тяхното ухание, вие щяхте да знаете къде има злато.

Вие мирисали ли сте злато някой път? Аз ви препоръчвам да носите една златна монета в себе си винаги, за да бъдете късметлия. Има известно ухание златото. Вие се оплаквате. И ако имате развито ухание, ще ви заведа за някое място и ще изкопаете златото. Но само ако чувстваш уханието на златото. То вече идва при тебе, и ти отиваш при него. Вие се оплаквате сега, че сте много закъснели и аз виждам, че много сте закъснели. Погледна вашия кошер, и виждам, че няма мед в него. Казвам, тези хора не са ходили при цветята. Някой от вас ще каже: „Съблазнително е човек да има пари.“ Съблазнително е. Съблазнителни са 50 килограма злато. Един килограм е приятен, струва 90 хиляди лева. Колко килограма трябват на човека? (Десет-петнайсет килограма.) Колко приятно ще бъде да нося 10-15 килограма злато. Представете си, някой човек носи 15 килограма брашно, 15 килограма пясък, а друг носи 15 килограма злато. Психически може ли да познаете от външния изглед кой носи пясъка, кой носи златото и кой носи брашното? Онзи, който носи златото, има самоувереност в себе си, а пък онзи, който носи брашното, казва: „Нося 15 килограма брашно и като го изядем, пак трябва да търсим.“ А пък онзи, който носи пясък, ще каже: „Този пясък няма да стигне.“ Онзи, който носи златото, очите му изразяват самоувереност. Златото е като водата. Като пуснеш водата, движи се келевото. Златото върти келевото, а пък брашното и пясъкът не може да го въртят, не са подвижни. Защо именно човек избра златото за монета, а не желязото или медта? Защо се е установил на златото? Защо избраха това дърво? За ос - дъбът. Малко българи ще намерите, които да турят една върбова ос. Значи в златото има една стабилност, не се окислява. Не губи своята тежест. Причинява радост на хората.

Който от вас е най-верен, бих желал да направи един опит. Три пъти да пие златна вода, за да видим какво ще стане с тебе. Какво влияние ще окаже тази златна вода върху твоето състояние. Че си нервен, това показва, че си чрезмерно активен. Да видим как златната вода ще урегулира твоето състояние. Ако турите една златна монета в чистата вода, то е една малка, микроскопическа част от златото ще се отдели във водата. Съвсем малко и среброто отделя такава част. И тази част от среброто, която се отделя във водата, уморява вредните микроби. Също така и златото. То е хубавото предохранително средство.

Някой път е хубаво следното. Да имате една златна монета и като се сърдите, като я погледнете, минава ви. Тя действа благотворно и ако носиш една златна монета със себе си на път, хубаво е. Онези хора, които носят златни украшения, това не е произволно.

Сега трябва да се занимаем с опорните точки. Как трябва да се закрепи един предмет? Да привлека вниманието на една свободна точка. Най-свободното същество в света е Бог. И най-голямото изкуство в света е да привлечеш неговото внимание. Как ще го привлечеш? Това същество от нищо не се нуждае. Но допущаме, че можем да привлечем вниманието му. И щом привлечем вниманието му, всичките ти работи ще се оправят. Да изясня сега моята идея. Аз искам сега по един логичен път да изясня. Представете си, че вие сте затворени, херметически затворени в една сфера и нямате въздух. Какво трябва да направите? Ако се пробие една малка дупчица, тогава външната атмосфера се интересува не толкова от вас. Тя се интересува от малката дупчица. Вие оттам може да черпите известни сили. Дупчицата може да не е съвсем малка или много голяма, но е достатъчно, за да влиза достатъчно въздух. Каква дупка трябва да направим? Коя е тази дупка сега в човека? Тази дупка, това малко отвърстие го наричат разумност, доброта, любов, мъдрост, истина. Кръщават го хората така.

Всеки един трябва да има едно малко отвърстие. Без него той е осъден на страдание. Допуснете сега, че вие живеете в един свят между разумни същества. Само един екземпляр сте. Всички те са щастливи, а пък ти си единственият, който се отличаваш с малко нещастия, сиромах си, с всичките други несгоди на живота. Тези разумни същества ще те оставят ли да страдаш, или не? Страданията имат една научна страна. Страданията не са нещо произволно. Мъченията също. Страданието е една потреба вътре в природата. За пример един плод непременно трябва да опита моите зъби. Този плод на полето ще изгние и ще остави семките, но обвивката все ще опита моите зъби или насекомите ще я доизядат. Все таки тази ябълка трябва да пострада. И ако пострада, тя има шанс да се повдигне.

Страданията в света произтичат от нещо. След като страдате, вие чувствате обновление. Значи страданието - ти си се освободил от нещо ненужно. Страданията произтичат от факта, че излизате от едно положение и влизате в друго положение. Допуснете, двама души. Единия го поставям в лоши условия, а пък другия - каквото душата му иска, му се дава. Но не да се учи, а само да се удоволства. Няма да го карам да учи, понеже учението е мъчно. Ще го обувам, ще го събувам, ще го обличам, ще го измивам, а пък той няма да се мърда. Първият ще напредва, а вторият - не.

От всичко това, което ви говорих, каква баница ще ми направите? Аз ви дадох брашно, масло, сирене. Каква баница ще направите? Трябват ми 10 яйца отгоре - 10 яйца по 10 лева, давам ви най-хубавия каймак. Той струва 40 лева.

Внесете всякога новата мисъл в себе си. Не бъдете такива, че да преживяте триците. Сегашния живот да вървите с времето. Всеки ден внасяйте, колкото и да е малко, микроскопическо - нещо ново в себе си. Никога не мисли за последствията, които ще дойдат. Това новото, което ще дойде във вас, то ще даде нов подтик на вас, на вашата мисъл, чувства и стремежи. Вие сега мислите така: „Ние какво можем да направим? Ние сме учени хора.“ В какво седи учението на учените хора? (Отговарят, че знаят известно количество факти.) Ученият математик може ли да покаже на каква дълбочина има злато? Нито един от вас не може да намери къде има в земята пари. Вие сте дошли до едно малко разстояние - на 30 сантиметра, от мястото, дето са парите. Вие сте близо и не може да ги намерите. Копаете встрани. Казвате: „Празна работа.“ А пък аз отида там и извадя гърнето. Като удариш на гърнето, да ги извадиш. Ще им кажеш: „Тук няма какво да седите. Толкоз време аз ви търся, аз съм нещастен.“ Сега има една опасност. Да отидеш да търсиш парите, е много лесна работа. Аз мога да ви науча да намирате парите, но после как ще ви отуча?

Един дервиш турчин 20 години го е учил учителят му и бика духове да се разговаря с тях. Приготвил го е. Той е казал на ученика: „Много е лесно да се вика духове, но мъчно е да ги изпъдиш. Да ги изпъдиш, там е всичкото знание.“ Онзи ученик казал: „Ти ми кажи как да ги викам, че после е лесно.“ Той ги повикал и после му казал: „Много е мъчно да ги изгоня.“

Да придобиеш богатството, е по-лесно, но да се справиш с него, е мъчно. Лесно се придобива знание, но мъчно се справя човек с него. Лесно се придобива здраве, но мъчно се запазва то. Потребно е знанието. (В този момент електрическите лампи станаха по-силни в салона.) Значи средата стана по-рядка.

Кажете какво искате да спечелите. От днешната лекция, ако искате, ще ви дам един много малък подарък - едно пръстенче, карфица, едно перце за писане, един лист за писане, една марка. Какъв подарък искате? Човек, като стане сутрин, трябва да знае какво да поиска. Най-първо какво казваш и какво ще поискаш. После ще дойдеш до другите работи. Ще кажеш нещо и ще поискаш нещо. Това е един закон. Ти казваш: „Аз не искам нищо.“ Не, не говорете така. В една минута човек може да има 20 желания. Той има желания да яде, има желания да легне на леглото. Това е пак желание. Туря си обущата, това е пак желание. Туря си шапката, желание е това. Чете една книга, и това е желание. Всичко това, което ни забавлява, е все искане, но разумно трябва да се иска. Сега трябва да искаме разумното в света. Онова, което може да използваме за нас и за другите. След това ще дадеш нещо от себе си. Вземам, давам, вземам, давам. Това са два процеса. Ще вземате разумно, но и ще давате разумно.

Аз забелязвам едно нещо у вас. Не сте щедри, не давате повече. Не давайте повече, но и не взимайте повече. Природата обича хора, които взимат и дават. От тебе ще излезе една топлина, която е потребна на природата. Ти си издишал въздуха, и от него природата ще изкара нещо много скъпоценно. Ти казваш: „Нечист е въздухът.“ Не, ти се самозаблуждаваш. Добрият човек като издиша, от него излиза много ценно нещо. Та дишането е приемане. Дишането - този процес, лежи в основата на живота. Всяка една мисъл, всяко едно чувство се приема и после има повръщане. Тази мисъл трябва да се върне, за да имаш нова мисъл. Същото е и за чувстването. Върху това почива здравето. Ти казваш: „Това ми трябва, онова ми трябва.“ Ако няма правилна обмяна на възприемането и на даването, ако няма правилно вземане и даване, не може да имате щастлив живот. Правилно да вземаш, не с лакомия. Като вземеш въздуха, да ти е приятно, че си взел. И като излезе въздухът, пак да ти е приятно, че си дал. После пак вземаш. И това са процеси сега. Това значи равновесие. Само тогава можете да дойдете в положението на равновесието.

Само разумният човек може да закрепи точката или да има правилни разумни отношения с тази точка. Тази точка седи като образ на крайна свобода. Тя не е ограничена. Като мисля за точката, аз мисля за свободата. Свободата без точката не е постижима. Или ако е постижима, образува се робство. В подвижната точка е свободата. Трябва да знаеш какви са елементите на свободата. Следователно има три неща, които закрепват точката.

Тайна молитва

„Един е пътят на истината и живота.“ (3 пъти)

Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас 3 февруари 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder