Вътрешните сили

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, съм, човек, мене, бог, свят, мисъл, път, сега, мисли, тебе, хора, искам, всички, иска, брат, любов ,
Общ Окултен клас , София, 26 Октомври 1932г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 2. глава от II. послание към Тимотея.

Животът има две страни: външна и вътрешна. Външната страна е изложена на постоянни промени. Формите на външния живот, обаче, са Божествени. Друг е въпросът за ония форми, които се менят като костюмите на човека. Като мени костюмите си, човек иска да се хареса на хората. Какво допринасят хубавите дрехи на човека? – И те носят някакво благо, но животът не е в това благо. Някой не обръща внимание на външността си, но това е неразбиране на живота. И като се облича добре, и като не се облича добре, човек все иска да обърне внимание на хората, но по различни начини. Богатият иска да обърне внимание с богатството си, а бедният с бедността си. Болният иска да обърне внимание с болестта си, а здравият – със здравето си. Чуйте болния, как усърдно говори за болестта си, като проповедник. В този смисъл, болният проповядва повече, отколкото здравият.

И тъй, човек трябва да разбира, както външната, така и вътрешната страна на живота. Казваш: Родил съм се, трябва да живея. – Не е така. Родил си се, и разумно трябва да живееш. То е все едно, някои да те пита, вярваш ли в Христа, или не вярваш. Казваш: Вярвам. Мислиш ли, че с това се свършва въпросът? Това е все едно да те питат, обичаш ли музиката. Отговаряш: Обичам музиката. – Пееш ли? – Пея. Обичаш музиката, обичаш пеенето, но нищо не си направил. Това е външната страна на нещата. Ще вярваш и ще прилагаш вярата. Ще говориш за музиката и ще я прилагаш. Ако не прилагаш, само ще си внушаваш, че си вярващ, че си музикален. Но ако те накарат да изпееш или да изсвириш нещо, сам няма да се харесаш. Ако трябва да приложиш вярата си, сам не си вярваш.

Помнете: Докато живеете на земята, вие сте под контрола на друго съзнание. Както кракът и ръката не са свободни да действат, както искат, така и твоето съзнание е под контрола на висшето съзнание. Ръката, кракът и всички останали органи на човешкото тяло представят сбор от живи, разумни клетки, които се подчиняват на човешкото съзнание, а човек – на Божественото съзнание. Една разумна душа управлява всички клетки. Ето защо, казваш на ръката си да се движи, и тя се движи. Кажеш на крака си да ходи, и той ходи. Ще кажеш, че това е механически процес. Не, това е разумно подчиняване. Някога заповядваш нещо на ръката си, но тя не се подчинява. Това се случва и с убежденията. Някога в съзнанието на човека се наслояват толкова много убеждения и възгледи, че дохожда до състояние на инертност – нищо не иска да прави. Щом се освободи от това наслояване, той е готов да се моли, да благодари на Бога. Питам: Какво ще правиш, ако си чиновник? Можеш ли да не отидеш на работа, под предлог, че си неразположен? Ще ти кажат: Щом не си разположен, друг ще те замести. И християнинът може да каже, че не е разположен, не може да се моли, да прави добро, но това не го извинява. Ако и ученикът е неразположен и не учи, ще остане на-зад от другарите си. Той казва: Не разбирам този предмет. – Ще учиш!

Сегашните хора говорят за свобода, но и те не я разбират. С тази свобода никой не може да влезе в Царството Божие. Аз не харесвам и вашата свобода. Така не се служи на Бога. Какво служене е това, като нямате страх от Бога и уважение към близките си? Днес и млади и стари са на един ум. Мислите, че и аз ще бъда на вашия ум? Един ден ще ви оставя, сами да се занимавате в школата. Ще се разправяте, кой е по-близо до мене и кой по-далеч. Близко до мене е само оня, който изпълнява Божията воля. Като останете сами, ще търсите друг учител. Ако той може да ви предаде идеите правилно, добре. Защо изпадате в заблуждения? – Защото умът ви е пълен с непотребни неща. Седиш на едно място и си недоволен – липсва ти нещо. Друг проповядва, но не от любов а от тщеславие. Какво можеш да разбереш от тази проповед?

Представете си, че пред вас са изложени няколко кубове. Учил си десет години; какво разбираш от тях? Има математици които не разбират вътрешния смисъл на куба. Ще кажете, че вие разбирате това тяло. Разбирате го по вашему. Морални сте по вашему, добри сте по вашему. Питате: Защо днес Учителят говори така? – Защото вие постъпвате така. Като ви наблюдавам, виждам, че нито гледането ви, нито движенията ви, нито сядането ви са както трябва. Срещне ме някой и си придаде вид на оскърбен. Не е вярно това. Друг се представя за много учен. Не е вярно това. Трети се представя за смирен. И това не е вярно. Аз зная, кой какво крие вътре в себе си. Не мислете, че можете да ме заблудите. Никой не може да ме заблуди. Пътят, по който вървите, нищо не може да ви предаде. По този път нищо не се постига. Човек трябва да бъде искрен към себе си. Само така, той може да служи на Бога. Ще кажете, че много съм ви проповядвал, много знания съм ви дал. Не е лошо това. Лошо е, ако с тези знания вие се възгордеете и помислите, че всичко знаете. Като знаете много, изпейте една песен. Ако задоволиш хората, добре пееш. Не се заблуждавайте, не се подавайте на много учители. Казвате, че аз съм говорил нещо. Всъщност, вашите учители са говорили това. Не ми приписвайте това, което не съм казвал. Освободете се от чуждите обявления.

Често някои ме запитват, дали са напреднали в духовния път. Нищо не отговарям, но изваждам термометъра и меря температурата. Ако топлината ви се е увеличила, добре сте; ако не се е увеличила, не сте добре. Докато живеете в заблуждения, никакво добро не ви чака; ще остареете, ще умрете, ще ви погребат, и след това поп ще пее на гроба ви, да прости Бог греховете ви. След време, всички ще ви забравят. Какъв смисъл има тогава животът? Това показва, че връзката между хората се прекъсва. Такива са отношенията между гостилничаря и неговите клиенти. Докато тенджерите са пълни, гостилницата се посещава. Щом тенджерите се изпразнят, няма гостилница, няма и посетители. Това е външно разбиране, което не почива на никаква основа. Вие сами разрушавате основата, на която сте стъпили. Старите казват, че младите не живеят както трябва. Как живеят старите? Според мене, и те живеят като младите, но се прикриват. Аз не се интересувам как живеете; не се занимавам с това. Казвам: Не можете да угодите на Бога, ако не изпълнявате Неговата воля. Не е въпрос, дали се обичате, или не и как се обичате. Важно е да водите чист живот. Това се иска от всички. Като се ръкуваш, да знаеш как. Който се ръкува с тебе да остане доволен. Като говориш с някого, първо той да остане доволен от разговора. Изкуство е да задоволиш човека!

Преди години, имаше един брат, който бягаше от упражненията. Щом се започваха упражненията, той веднага бягаше. – Защо? – Не могъл да взима участие в тях. – Може, или не може да взима участие, той трябва да стои и да гледа, как другите правят упражненията. Никой човек не е самостоятелен. Хората си влияят едни-други, особено в злото. Някои не слуша мене, че вас ще слуша! Вие се групирате в общества и философствате. Вместо да създавате, разрушавате. Ако е за разрушаване, и аз мога да руша. Всеки може да разрушава. В това отношение, всички хора са майстори. Аз мога в един момент да ви разпръсна като пилци, но какво ще придобия с това? Всеки може да запали една къща. Всеки може да пусне една дума, като запалителен фитил между хората, но какво ще постигне с това? – Еди-коя си млада сестра не върви в правия път. – Старата върви ли? Докато имате такива разбирания, и младите и старите ще постигнат толкова, колкото и апостолите на своето време. Те очакваха да дойде Царството Божие на земята, Христос да стане цар. Очакванията им не се сбъднаха. Един ден останаха сами и трябваше да проповядват, да бъдат гонени и преследвани. В края на краищата, те придобиха нещо ново. Днес едва ли ще се намерят 12 апостоли. Духът слезе над 12-те апостоли. Дали ще слезе над вас, не се знае.

Христос казва: „Ще изпратя Духа си да пребъдва във вас.” За да придобиете Христовия Дух, вие трябва да се проникнете от желанието да вършите Божията воля всеки момент. Някой мисли, че като се помоли един път, повече не трябва. Казано е: „Постоянно се молете!” Това не значи, да насочиш ума си към едно и също нещо, да изпаднете в еднообразие. За да бъде мисълта ви чиста, умът трябва да бъде насочен към възвишения свят. Влезе ли една нечиста мисъл във вашия ум, вие попадате в дисхармонията или в дисонанса на живота. Един неверен, нечист тон нарушава цялата хармония. Следователно, всеки дисонанс трябва или да се изхвърли навън, или да се изправи. Опитвал ли си да живееш за Бога?

Казваш: Не разбирам, как трябва да се живее за Бога. Не зная, кой е правият път. Не зная, какво да правя. – Ще дишаш, ще мислиш и чувстваш, ще работиш, ще ядеш и пиеш, но всяко нещо да бъде на своето място. Не влагай нищо непотребно в мислите и в чувствата си. Всичко непотребно внася смут и нечистота в човека. Ако се стремя да привличам хората, за да ми създават удобства, да се грижат за мене, да ме разхождат с такси и файтони, аз съм човек от старата култура. Това и царете имат, но аз не съм дошъл да ставам цар. Моята мисия е съвсем друга. Следователно, и вашата мисия не е да ставате големци. Запитайте се, доде сте дошли. Помолете се на Бога и вижте, дали молитвата ви ще се приеме. Ако не се приеме, има нещо криво в живота ви. Същото се отнася и до мене. Ако молитвата ми не се приема, има нещо криво, неправилно в моя живот. Аз зная, защо човек някога не успява, защо се развращава. Никой дявол не може да ме излъже и съблазни. Аз познавам намеренията му. Слушам някоя сестра говори с един брат любезно, меко. Казват, че сърцето й е запалено, гори от любов. – Запалено е сърцето й, но не от Бога – друг е запалил нейното сърце. Тази сестра се нуждае от хляб а не от пасти. Хлябът е от Бога, а пастите са човешко изобретение. Една сестра се оплаква, че очите й се зачервявали. Питаше ме какво, да прави, да се махне тази червенина. Посъветвах я да се подложи на житен режим: Всеки ден да яде само по сто грама сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дена яде сурово жито, и червенината на очите й се махна. Същевременно тя започна да мисли и разсъждава по-добре.

Сега и на вас казвам: Приложете режима на любовта във всекидневния си живот. Не е въпрос да се прославите чрез любовта, но тя да бъде вашият естествен живот. Щом приложиш любовта, всички ще те обичат. Дето е любовта, там е силата. Казано е: „Сине мои, дай ми сърцето си.” Значи, сърцето принадлежи само на Бога. Никой няма право да влезе в твоето сърце, нито ти имаш право да влезеш в сърцето на кого и да е. Никои няма право да влиза в твоя ум и в твоята воля, нито ти имаш право да влизаш в чуждия ум и чуждата воля. Божественото трябва да царува в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. – Стремим се и ние, искаме да постигнем нещо. – Вие се стремите, имате добри желания, но не мислете, че сте постигнали всичко. Трябва да учите и да работите. Ето, и аз съм дошъл между вас, да уча, да придобия нещо. Като придобия това, за което съм дошъл, ще отида на друго място. Какво правиш, като видиш чинията си пълна? – Нахраниш се и я оставяш настрана, за да свършиш друга работа. След време пак ще се върнеш към пълната чиния.

Казвате: Учителят ще ни остави. Не е въпрос за оставяне; въпросът е да разберете понятието „близост”. Божията Любов създава условия за близост. Дето има любов, там хората са близки; дето любовта отсъства, там никаква близост не съществува. Ако имаш любов, всичко можеш да постигнеш: без любов нищо не се постига. Казваш, че нещо ти е тежко, мъчно ти е. Търсиш причината вън, или вътре в себе си, но не можеш да я намериш. Причината се крие в натрупване на излишни вещества в мозъка, белите дробове или в стомаха. Тези вещества не се поддават на никаква обработка. Ако в малкия ти мозък се натрупа излишна материя, от сутрин до вечер ти ще мислиш за удоволствия и жени. Щом се освободиш от тази материя, ти ще гледаш на жената като на сестра. Знаеш ли, какво нещо е мъжът и какво – жената? Аз гледам на човешкото тяло като на свещен дом, в който душата живее. Като влизаш в този дом, ти ще изчистиш обувките си, ще ги събуеш, и така ще влезеш. Какво ще стане, ако влезеш с кални обувки? Калта ще проникне в очите, в носа, устата. Ако не разбираш, какво представя този дом, искаш да го пипнеш тук-там, да се докоснеш до него. Казваш: Зависи, кой ще се докосне. Това е лицеприятие. Често и на мене целуват ръка. Трябва да кажа, че ми е приятно едни да ми целуват ръка, а за други – неприятно. Ако днес си нечист, за утре ще се изчистиш. Душата трябва да се изчисти от наслоената върху нея кал. Не се чисти лесно тази кал – с векове се е наслоявала. Знание е нужно за това.

Какво се постига със знанието? Ако сега ви говоря с висок тон, какво означава това? Имам някаква цел. И музикантът взима високи и ниски тонове. Някога пее forte, някога piano. Каква е целта му? Има някаква цел. Ако някой е далеч от тебе, ще му говориш високо; ако е близо до тебе, ще говориш тихо. На културния и на музикалния човек ще пееш тихо; на некултурния и немузикален човек ще пееш високо. Това е външната страна на живота. Изобщо, външната, физическата страна представлява завършен процес. Тя е неподатлива материя, наслоена енергия. Когато едно същество от Божествения свят има нужда от материя, от която да създаде някаква форма, то слиза на физическия свят, т.е. в склада на Божествената енергия. Тук то изучава законите на енергията, от която изработва известна форма. Малко материя и енергия му трябват, но за да ги събере, то прекарва на земята 50-60 години. Така и търговецът, за да реализира своята мисъл, купува и продава стока. Ако една мисъл или едно чувство не се облекат в съответни форми, те остават недостъпни за човека. От отделните части висшите същества създават формите. От какво е съставена правата линия? – От множество точки. От какво е съставена плоскостта? От какво е съставен кубът? – От безброй плоскости. Когато линията се продължава, това показва, че плоскостта се разлага; когато линията се скъсява, частите на плоскостта се съединяват. Когато плоскостта се увеличава, тялото се разлага; когато плоскостта се намалява, частите на тялото се съединяват.

Питате: Какво се крие в плоскостта? – Голямо количество сили. Ако прекараме тези сили през едноизмерния свят, ще получим безкрайно дълга права линия. Ако скъсим тази линия, отново ще образуваме плоскост. Ограничим ли плоскостта, ще образуваме куб; ограничим ли куба,, ще образуваме четириизмерно тяло – тесаракт. И обратно: щом намалим тесаракта, образуваме куб; щом намалим куба, образуваме плоскост. Тази наука, приложена в живота, означава: когато силите на ума се увеличават, силите на тялото се намаляват; когато се увеличават силите на чувствата, намаляват се силите на волята. Значи, между ума, сърцето и волята има известно отношение. Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето. Ако разумната воля е най-висока проява на човека, има смисъл, да се намали дейността на ума и сърцето.

И тъй, в природата става пренасяне на енергиите от едно място на друго. Като се храни, човек придобива енергия, която пренася в умствения и сърдечния свят. Мислите и чувствата са материал за човешката душа. Без тях тя не може да се развива, не може да се прояви. Хората искат да работят, за да угодят на близките си, да угодят и на Бога. Същевременно, те искат и друго нещо: жената, например, иска да се харесва на мъжа си или на приятеля си. Това желание е на място, но ако човек не разбира закона, сам ще се спъне. Същото се отнася и до мъжа: той иска да се харесва на жена си или на приятелката си. Ако онзи, на когото искате да се харесате, стои по-високо от вас в умствено и в морално отношение, вие се повдигате; ако стои по-ниско от вас, понижавате се. За да се повдига, човек трябва да желае да се харесва на Бога. Той пък ще бъде справедлив към човека. При всички условия на нашия живот, като грешим и като правим добро, Бог всякога е постъпвал абсолютно справедливо към нас. – Това ни радва. – Като знаете това, не бързайте да се произнасяте за нещата. Не правете бързи заключения. Какво ще ми говорят за планината, когато аз съм бил там? Какво ще ми говорят за този или за онзи, когато аз ги зная по-добре от тях? Каквото и да ми се говори за някого, аз не се влияя от думите му – познавам човека много добре. Аз познавам работите добре, Че този брат бил лош, или добър, това не ми е чудно – аз зная причината за всичко. Зная пътя, по които е минал той. Един човек може да изпълнява службата на стражар, друг – на учител, на свещеник, или друга работа – важно е да изпълнява Божията воля и да учи, да придобива знания.

Казвате: Учителят знае всичко; всичко може да направи. – Това е заблуждение. Ако се мисли така, това подразбира, че има неща, които още не са направени. Ако остане нещата да се правят отсега нататък, всичко е свършено с нас. Бог е създал цялата вселена. Всичко живо е Божие творение. Сега, Той само поддържа онова, което е създал. Следователно, след Него никой нищо не може да направи. Задачата на всеки човек е да изучава създаденото. Някои идат при мене, да научат нещо. Те говорят за хиромантия, за тайните науки, искат да погледнат линиите на ръката ми, да видят, какво е написано там. Понеже те имат лоши линии на ръцете си, искат да видят, дали и аз ги имам, та да кажат, че и аз съм като тях. Това са анормални, патологически прояви. Слабостите, злото, грехът са дошли отвън, те са вметнати, чужди неща. Те нямат нищо общо с човека и с неговото съзнание. Както гвоздеят се забива в дъската, така и лошата мисъл може да се наложи на човешкия ум. Знание е нужно, за да извадиш гвоздея. Един млад брат ми разказваше една своя опитност. Казваше ми: Много моми съм срещал, все красиви, но нито една от тях не ми направи впечатление. Един ден срещнах една черна, грозна мома. Чудно нещо, тя ми спря вниманието. Колкото пъти я срещах, смущавах се. Казвам: Тази мома е проводник на сили от невидимия свят, чрез които искат да те спънат. Това са чужди мисли и чувства, които ти се натрапват отвън.

Една сестра ми казваше за един брат: Учителю, обичам този брат. – Няма нищо лошо в това, но запитай се, откъде иде гази любов – от Бога, или от друго място. – И той ме обича. – Това е въпрос. Ти си въобразяваш, че те обича; всъщност, той мисли за друга. Можеш ли да го обичаш, без да искаш нещо от него? Обичаи го и желай, той да се повдигне, да стане учен, богат, красив, без да искаш да се жениш за него. Това наричам любов. Да мислиш, как да му сложиш гем и да го управляваш, това не е любов. Ако е така, съжалявам, че съм говорил толкова много за любовта. Според мене, любовта е отношение между възвишени души. Свещено нещо е любовта! Като се говори за нея, тя се опетнява. По-добре е хората да си грешат, отколкото да им говоря за любовта и да я опетняват. Аз говоря на някого за любовта, а гой мисли за симпатията си. Помни: Никога не можеш да владееш една душа. Временно можеш да я обсебиш, както животно, но един ден тя ще се освободи от тебе и ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща при Него. Като замине тази душа, ти ще страдаш, че не си постъпил с нея, както трябва.

Сега, аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радвам се на вашите добродетели, а греховете ви оставям настрана. Те са резултат на вашите криви разбирания за любовта. Един брат се ръкувал с една сестра и стиснал ръката й по-силно, отколкото трябва. Тя е недоволна и се оплаква от него. Братът казва, че направил това от любов. Каква любов е тази? Сестрата трябва да бъде готова да му каже: Братко, Бог не стиска така ръцете на хората. Втори път не си позволявай да стискаш ръцете ми. Какво прави сестрата? От една страна се възмущава от брата, а от друга страна му се усмихва, пали сърцето му. Един ден е сериозна, а на другия ден се усмихва. Това е лицемерие. Едно поведение трябва да има човек! Ако се представяш такъв, какъвто не си, ти сам се осакатяваш. Това е лъжа. Ще се представиш такъв, какъвто си. Тогава и хората ще имат същите отношения. Искрени трябва да бъдете! Какво по-хубаво от това, да видиш на Божието лице изразено доволство или недоволство от тебе? Бог нищо не казва, но ти четеш по Неговото лице и изправяш живота си. Тогава лицето ти се озарява от Божествената светлина. Това значи да се подмлади човек. Аз мога да ви подмладя, но това е още опасно. Когото и да подмладя, ще се забрави и увлече в света. Ако направя някого велик музикант, и той ще се увлече в света. Малко хора използват красотата, младостта, дарбите си за полза на човечеството. Повечето се спъват от своите дарби и от благата, които им се дават. Има смисъл да бъдеш млад и красив, но ако с това повдигнеш обкръжаващите. Не можеш ли да направиш това, по-добре си върви в естествения път на живота.

Сега вие искате да знаете, защо си служа с примери от вашия живот. Това правя с цел, да ви предам по-отблизо своето учение. Не ми е приятно да си служа с тези примери, не ми е приятно да повиша и гласа си, но въпреки това, го правя. Искам, като приемете учението, да останете верни на него, да не го изопачавате. И способните, и неспособните могат да го изопачат. Къде ще бъдете след 50-60 години? Ще умрете и ще заприличате на един куб. Турят паметник върху вас и му предават геометрическа форма. Това е заблуждение. Като съедините шест куба в едно, ще получите тесаракта, който е в постоянно движение. Той е тяло в четириизмерния свят. Ако човек може да движи частите на тялото си, ще знае, как да подобри условията на своя живот. Днес учените, специално математиците, се интересуват от четвъртото измерение. Те искат да разберат какво представя това измерение. Едно е важно. Това, което не се постига в триизмерния свят, може да се постигне в четириизмерния. Това, което не се постига в плоскостта, в тялото се постига, т.е. в триизмерния СВЯТ. Невъзможното за човека е възможно за птицата. Човек не може да хвърчи, а птицата може. Обаче, има област, в която човек може да хвърчи, а птицата не може. Това е областта на мисълта. Чрез мисълта си човек прониква в обширните полета на многоизмерния свят. Едноизмерният свят е врата за двуизмерния, двуизмерният е врата за триизмерния, триизмерният свят е врата за четириизмерния и т.н. 0т четвъртото измерение нататък се влиза в духовния свят.

И тъй, невъзможното от физическо гледище е възможно от духовно гледище. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако употребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на духовния свят, със силата на молитвата и на мисълта си, хлябът ще дойде. Има един реален, духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде. – Как става това? -Има закони, които увеличават малкото, но все трябва да има нещо. От нищо нещо не става. Христос знаеше този закон. Когато петхиляден народ дойде да Го слуша, Той каза на учениците си: „Да нахраним народа'„. Те отговориха „Има само пет хляба. Много хляб е нужен за този народ „ – „Дайте хлябовете'„ – рече Христос. Той взе петте хляба, благослови ги и ги начупи. Те се увеличиха толкова много, че всички се нахраниха доволно и останаха 12 коша укрухи. Достатъчно е да има едно житно зърно в пустинята, за да се увеличи.

Казвам: Достатъчно е да имате една свещена мисъл в ума си, едно свещено чувство в сърцето си и една свещена постъпка във волята си, за да се създаде нещо ценно от тях. Обаче, без нищо нещо не става. – Не разбираме как става това. – Не е нужно да го разбирате – Защо? – Ако знаете всичко, ще се спънете. Все едно, че ви давам голяма площ земя да обработвате. Като не знаете, как да работите, ще изгубите времето, без да имате резултат. Дам ли ви малка площ, лесно ще я обработите и ще имате резултат. Твое е само това, което можеш да обработиш. Какво представя всичкият въздух, не зная, но се ползвам от въздуха, който поемам в дробовете си. Какво представя светлината, не зная, но се ползвам от онази светлина, която прониква в мене. Какво представя Бог в своето величие, не зная, но ако съм във връзка с Него, Той заставя обкръжаващите да ми съдействат в доброто, и аз се ползвам от Неговата Любов.

Дойде една сестра при мене, да се оплаква от един брат, че бил лош, че я гледал някак особено. – Братът не е толкова лош, но това станало причина, да дойде тя при мене, да й обясня известни неща. Много хора не гледат добре, не само този брат. Като гледа, човек трябва да внимава за движенията си. Някои движения внасят лошо разположение в човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно, да контролира движенията. Видиш една жена, и мускулите ти трепват. Ще се пазиш. Това трепване замъглява ума. Това е особен род пиянство. Знае се, че пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.

Дяволът отишъл при едного и му казал: Искам от тебе да направиш едно нещо. – Какво искаш? – Или да убиеш човек, или да блудстваш, или да изпиеш чаша вино. – Да убия, не мога; да блудствам, не мога; ще изпия чаша вино. Като изпил чашата вино, извършил и трите неща. Казвам: Нито ще пиеш вино, нито ще блудстваш, нито ще вършиш престъпления. Същият закон се отнася и за доброто. Ще дойде един ангел и ще ги предложи една чаша, но не с вино, а с вода. Като изпиеш водата, ще имаш разположение да правиш добро. След това ще се яви пред тебе една млада, красива мома, която ще събуди желание за нещо красиво и възвишено. Ти ще държиш образа на момата в ума си, като нещо свещено, и ще й услужиш. След това ще отидеш да съживиш някой умиращ. Следователно, една и съща форма – чашата, например, може да се употреби и за зло, и за добро. Важно е съдържанието й. Когато живееш нечист и порочен живот, ДЯВОЛЪТ е вътре в тебе, ангелът – отвън. Когато живееш чист и добър живот, ангелът е вътре, ДЯВОЛЪТ – отвън. Дяволът трябва да бъде отвън!

Сега, не искам да говорим и да мислим за дявола, защото се свързваме с всички нечистотии, които съществуват от памтивека. Колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре. Ние не желаем зло на дявола, но казваме: Нека си вземе стоката и си върви. Колкото стока има, да си я вземе, ние няма да задържим от нея нито грам. В нашия свят тази стока не се продава, нито купува. Ако може да направи нещо от нея, добре, да си я вземе. Аз искам да остане във вас мисълта да служите на Бога. Зная, че всички имате добри желания. Нито един от вас не мисли да върши зло и престъпления. От вас се иска чистота и будно съзнание. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите, откъде иде и защо е дошла. Пълен контрол на чуждите мисли и желания! – Не трябва ли да помагаме? – Има начини за помагане. Един млад брат дойде при мене и ми каза: По-рано мислех, че не е важно какво мисли външният свят за нас. Сега, обаче, разбрах, че ако не знаем законите да се пазим, лошите мисли отвън могат да проникнат в нас и да ни причинят зло.

И тъй, изучавайте законите на ума, на сърцето и на волята. За да се постигне една мисъл, трябва да се спазват известни правила. За да се изяви едно чувство, също са нужни известни правила. И добрата постъпка за да даде резултат, трябва да се съобразява с известни правила. При това положение, човек може да бъде здрав и разположен. Здравето се обуславя от хармонизирането на мислите, чувствата и постъпките. Ако тази хармония не съществува, нищо не можеш да постигнеш. Всеки човек иска да постигне нещо. Дадени ви са всички благоприятни условия за постигане на нещата. От вас се иска малко усилие.

Ще ви дам една работа за десет деня. Съсредоточете се в себе си и, без да се изобличавате, следете какви мисли и желания минават през вас. Ако намерите нещо нечисто, радвайте се, че ви се представя случай за работа. Освободете се по един правилен, естествен начин от нечистите мисли и чувства. Ако постъпката ви не е правилна, изправете я веднага. Често аз разглеждам по-раншните си действия и ги сравнявам с днешните. Виждам каква светлина съм имал тогава и каква имам сега. Не се питам, защо някога съм мислил по един начин, а сега мисля другояче. Много естествено, тогава съм имал по-малко светлина, сега имам по-голяма. При слабата светлина предметите се очертават слабо, неясно; при голямата светлина предметите са ясни. Кабалистът носи триъгълник на челото си – символ на хармония между ума, сърцето и волята. Този триъгълник е обърнат с върха нагоре – стремеж към Бога. Ако и вие имате този стремеж, на челото ви ще се опише същият триъгълник. Обърне ли се триъгълник с върха надолу и стремежът се обръща надолу. Известно време се стремиш към Бога, но после си кажеш: Не намерих Бога горе. Обръщаш върха на триъгълника към земята и казваш: Да си поживея малко. – Ще си поживееш, но резултатът ще бъде друг. В първия случай живееш като светия, придобиваш много знания, помагаш на хората и се ползваш от любовта им. Във втория случай, живееш само за себе си, ядеш и пиеш, нямаш приятели, хората не те обичат. И в двата случая ще умреш, но като си живял само за себе си, сега червеите ще има какво да ядат. Светията лесно излиза от гроба, а егоистът остава там дълго време, да се разправя с тялото си.

Много мъже са недоволни от жените си, че следват духовния път. Те не разбират живота. Вместо да скърбят, те трябва да се радват. Ако жената е станала духовна, тя ще излъчва светлина, от която и мъжът ще се ползва. Светлината помага за разрешаване на мъчнотиите и противоречията в живота. – Христос отне жена ми. – Христос не се нуждае от твоята жена. Той иска чрез жена ти да помогне и на тебе. Разбиране е нужно на сегашните хора!

Казвам: Има една тъмна зона, през която човек трябва да мине и на физическия свят, и в духовния. Като минаваш от светския в духовния живот, в първо време ще отслабнеш, ще изгубиш красотата си. Колкото повече навлизаш в духовния свят, толкова повече се укрепваш; чертите на лицето ти стават по-меки, нежни и красиви; тялото ти се изтънчва, линиите се оформяват. Лицето ти започва да свети. Казваш: Заслужава човек да мине през страдания, за да придобие тази светлина. Същата зона минава човек, когато напуща земята. Щом мине тъмната зона, той казва: И най-големите страдания са нищо пред този свят на светлината. Докато живееш само за земята, ти си нервен, недоволен, груб. Като се приближи някой до тебе, не можеш да го търпиш. Човек може да се докосне до човека не само физически, но и с мисълта, и с чувствата и с волята си. Казваш: Държа този човек в ума си, или държа го в сърцето си, във волята си. За да бъдеш свободен, трябва да живееш в чистота. Без чистота ти всякога ще бъдеш под влиянието на чужди мисли и желания. Затова е казано в Писанието:

„Молете се един за друг, за да изцелеете”. Много хора, много братя и сестри страдат, мъчи ги нещо. – Какво ги мъчи? Атакувани са от чужди мисли и желания. Чуждите мисли са като тенията. Влезнат ли в човешкото тяло, те изсмукват хранителните му сокове и може да го задигнат. Такива тении има и в духовния свят. Те отстъпват само при любовта. Влезе ли любовта в човека, всичко нечисто и вредно излиза навън.

Едно нещо искам от вас: Да се уважавате и да си давате свобода един на друг. Една идея имам в ума си: Любовта. Обаче, вашите умове са заети с други мисли. За да дойдете до любовта, трябва да разберете куба, като жива геометрическа форма. Ако разглеждате куба в едно положение, вие виждате само трите му страни. Останалите три са неизвестни; те са от по-високо измерение. Ако влезете в четвъртото измерение, в света на тесаракта, ще видите всичките страни на куба. В тесаракта всяка страна е куб, но и кубът от своя страна, е малък тесаракт. Тесарактът като геометрическо тяло, е свързан със съзнанието на живи, разумни същества. Същевременно, те са крепости. Превземеш ли крепостта, ще изучиш съдържанието й. Всяка външна крепост е свързана отвътре с друга, по-голяма крепост. Неприятелят като не знае това, минава през външната крепост, но отвътре го бомбардират. Влезеш ли в четвъртото измерение, мъчно се справяш с условията. В триизмерния свят лесно се справяш; в двуизмерния още по-лесно се справяш. Ако едно същество от четириизмерния свят е против тебе, то ще насочи същества от по-долните светове да се настроят против тебе, и ти ще се намериш вплетен в мрежа. Какво ще правиш? – Ще отидеш на главния телефон и оттам ще режеш с ножиците си жица след жица. Прережеш ли по-голямата част от жиците, ти ще произведеш дисхармония между противниците си. Те ще започнат да се карат помежду си, а в това време ти ще избягаш. Докато те се карат за богатството ти, кой повече да вземе, ти ще бъдеш свободен. В борбата помежду си, те ще се наранят. След това ти можеш да им помогнеш. Ако не можеш да прережеш жиците, ще изпиташ мъчнотията на положението и ще кажеш: Бог да ми е на помощ!

И тъй, вслушвайте се във всичко, което ви говоря. Вадете поука от всяка лекция! Вадете поука от всяка сказка! Ако сказчикът е по-глупав от тебе, кажи си: И от мене има по-глупав! Ако е по.умен от тебе, пожелай и ти да станеш умен. Така че, и в първия, и във втория случай може да се ползвате. Опитвайте се вие да говорите на хората, да им предадете нещо от себе си. И аз като засегнах въпроса за куба, искам да обърна вниманието ви върху неговия вътрешен смисъл. И за мене са нужни години, за да ви обясня смисъла му. За вас се иска още повече време, за да го разберете.

Казвам: Изкуство е да се предават мислите. За да предадеш мисълта си и да се възприеме, трябва да знаеш законите. Казвате: Мислите се предават чрез печата. – Това е добър метод, но има още по-добър, чрез мозъка. Едно време печат не съществуваше. Тогава мислите се предаваха чрез пространството. Няма по-добър метод от този, да приемеш една Божествена мисъл направо чрез мозъка си, като по антена. Едно време, когато хората не разчитаха на печата, работеха с мисълта си, затова мисълта им беше силна. Днес те работят повече с волята си. Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл. Ако мисълта на хората беше силна, те щяха да се лекуват с нея. Мисълта лекува. Много от болестите се дължат и на бързината с която хората действат. Яде ти се нещо, бързаш по-скоро да го изядеш. Не бързай. Изпотен си, пие ти се вода, бързаш да се напиеш. Чакай малко, почини си, докато потта ти се прибере. – Нямам време. – Имаш време. Седни, почини малко, благодари на Бога. Не бързайте да реализирате мислите и желанията си. За всичко има време. – Лоши са условията на живота ми. – Те не се поправят с бързане. Молитвата ще ви спаси. Моли се ден, два, три, седмици и ако след една година най-много, условията не се подобрят, ела при мене, да ти кажа, коя е причината за неуспеха ти. Същевременно, ще ти помогна. – Срещам големи препятствия. -Това е в реда на нещата. Христос нямаше ли препятствия? Кой велик човек – мъж или жена, не е минал по пътя на мъчнотиите и страданията?

Задачата на човека е да изправя грешките си, а не да избягва мъчнотиите. Ако и вие не изправите грешките си, аз ще ги изправя. В един ден аз ще ви направя светии, но за предпочитане е вие сами да станете светии. И войникът може в един ден да стане генерал, но по-добре е да е роден генерал, да отговаря на изискванията на генерала. Моето желание е да се промените, но да ви промени знанието, което сега ви се преподава. Един ден, когато престана да ви говоря, други ще дойдат да работят върху вас. Друг процес ще стане тогава. Сега аз проектирам известни мисли в съзнанието ви; онзи процес, който ще действа отпосле, ще разработи тези мисли и ще внесе нова светлина във умовете ви. Новата мисъл е проектирана вече. Тя работи за растенето на хората, както и за тяхното освобождаване. Когато дойдат Божиите работници, вие трябва да ги познаете и да разберете, какво носят и какво искат от вас.

Мнозина идват при мене, искат да ги запозная с невидимия свят. И аз желая същото, но то не става механически. Тези които работят върху вас, са учени. Щом видят някого, те първо го изпитват, да видят как може да се работи върху него и какво може да излезе. Те имат свои методи и знаят, с кого как да работят. Аз наричам тези работници „братя на човечеството”. От моя страна, те имат пълно доверие, затова не се меся в тяхната работа. Само мога да им кажа, че еди-кой си брат или сестра са физически слаби, да не ги товарят изведнъж с много работа. Да се меся в техните методи, това е престъпление. Те имат желание да ви осветлят по всички въпроси, да ви избавят от мочурите на живота, от несгодите и страданията и да ви покажат пътя към мъдростта, истината и любовта. Няма човек в света без мъчнотии и страдания, но тези братя ще ви помогнат да се справите, да решите задачите си. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си, да ви освободи.” Духът иде чрез тези братя. Без тях нищо не можете да направите. И Христос дойде на земята с тези братя ангели. Те взеха участие в Неговото възкресение. Духът се е изявявал в миналото; изявява се сега, ще се изявява и в бъдеще. Каквото възприемете от Духа, това ще бъде вашият капитал.

Бъдете носители на Божественото. Станете проводници на великия Божи Дух. За да постигнете това, не се занимавайте със странични работи, които само спъват. Като майка, добри и умни деца. Като баща, също ще раждаш добри и умни деца. Под „деца” не разбирам само физическите деца, но и вашите мисли и желания. Ще бъдеш добра майка и добър баща, да раждаш светли мисли и благородни желания. Питате: Не сме ли добри майки и бащи? – Нищо не мога да кажа. Ако ви хваля, трябва да заслужавате похвала; ако ви укорявам, трябва да заслужавате укор. При това аз зная закона: като ви хваля, ще ме хвалите; като ви укорявам, ще ме укорявате. Не искам нито едното, нито другото. Влизам в положението ви и казвам: Ако съм на вашето място, и аз ще постъпя като вас.

Работа се иска от всички! За да се постигнат нещата, аз прилагам следния метод: на всичко гледам както Бог гледа. Някой ми препятства в нещо. Казвам: Бог му е дал всички способности, дал му е ум и сърце, няма защо да се безпокоя. Един ден той ще постъпи както трябва, няма защо да се боря с него. Като се пробуди съзнанието му, аз му казвам: Ще излезе нещо добро от тебе. – Кога? – Не бързай, Бог мисли за тебе. – Ти какво мислиш? – Остави това, моята мисъл не е толкова насърчителна, дръж се за Божията мисъл. Като свършиш работата си, тогава ще кажа мнението си за тебе. Сега се дръж за Бога. Той има специфична мисъл за тебе.

Помнете: Аз имам към всички добро разположение. Ако не е така, ще влеза в стълкновение с Божия закон. Щом имам добро разположение към вас, готов съм и да изпълня Божия закон. Затова казвам: Ще търпя хората с всичките им грешки, с невежеството им, с всичките им слабости. Ако сте прости, ще употребя тоягата, от никого няма да се страхувам. Понеже сте царски синове, не смея. Бащата -Царят ще ми каже: Деца са, имат слабости, бъди по-снизходителен към тях. Казано ми е да бъда мек, и аз пазя заповедта на Бога. Някога не съм мек. Кога? Когато намествам счупената ръка или крак. Тогава я пипам, разтривам, въртя я на една и на друга страна. Щом човек е здрав, имам друга обхода към него. – Не може ли да се отнасяш по-меко към счупената ми ръка? – Не мога. Ще ме извиниш, но трябва да я наместя и бинтовам. Щом оздравее ръката ти, аз ще се отдалеча от тебе и ще приложа друг метод.

И тъй, ако искате да работите за Божието дело, трябва да прилагате мисълта, чувствата и волята си. Ще работите върху тях, за да ги усилите. Човек трябва да има силна и светла мисъл, чисти чувства и разумна воля.

- В светлината на Божията Любов всичко се постига.

6 Лекция от Учителя, държана на 26 октомври, 1932 г. София – Изгрев.

Вътрешни сили в човека

5 часа сутринта

Добрата Молитва

Ще прочета 2-ра глава от Второто Послание към Тимотея.

Има една вътрешна страна на живота, която трябва да се разбира. Външната страна на живота се изменя. Под „външен живот“ разбираме такива форми, които са Божествени. Хиляди форми седят в главата на човека. Някой път човек може да посвети целия си живот за някой костюм, дрехи, за някоя шапка. Иска да се нрави на хората, иска да бъде на хубава служба, иска да има хубави дрехи. Хубавите дрехи какво могат да донесат? Могат да донесат едно благо, но те не подобряват живота. От друга страна, когато човек не обръща внимание на външността си, той няма разбиране. Когато човек се стреми да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по един начин, а когато не иска да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по друг начин. Богатият иска да обърне внимание с богатството. Сиромахът – със сиромашията. Болният, когото и да срещне, все ще му разправи за своята болест. Усърдно ще разправя, като някой проповедник. В това отношение, болните хора проповядват повече отколкото здравите. Здравите говорят широко, а болният е специалист. Той, дето се спре, говори само за своята болест.

Казваме сега: „Родил се е човек.“ Ние седим и вярваме. Ще дойде някой и ще те попита: „Ти вярваш ли в Исуса Христа“ и ще се свърши въпросът. Това прилича, както когато влезеш в едно музикално училище и те питат: „Ти обичаш ли музиката?“ – „Обичам.“ – „Пееш ли?“ – „Пея.“ И си замине. Втори път пак пита така. След това, след 10 години ще кажеш: „Аз държа за музиката.“ Това е една повърхностна страна на живота. След това човек ще внуши на себе си, че е музикален, че може да пее. Но, ако дойде да изпее някоя песен, сам няма да се хареса. Така и онзи, който не разбира живота. Ние, които живеем на Земята, ние сме под контрола на друго едно съзнание. Както ръката ти не е свободна, както кракът ти не е свободен. Кракът и той си има свое съзнание, същото и ръката, понеже кракът е съграден от живи клетки, които са души. Но има една душа, която ги управява. Следователно като кажеш на ръката си да се движи, тя се движи. Ние наричаме това механически процес. Това не е механически процес, но е едно подчинение разумно.

Някой път душата заповядва на ръката и тя не се мърда. Така се случва в убежденията, наслояват се известни убеждения. Дойде едно неразположение на душата и човек не иска да прави нищо. Когато имаш разположение, ти се молиш, благодариш на Бога. Щом нямаш разположение, ти не искаш да се молиш. Ти казваш: „Не искам да се моля, понеже нямам разположение.“ Но представете си, че вие сте чиновник някъде. Трябва да работите, но нямате разположение. Може ли да не идете да работите? Ти ще кажеш: „Не съм разположен.“ Те ще кажат: „Нас не ни интересува това, трябва да работиш.“ Един християнин казва: „Аз не мога да се моля, аз не мога да направя това, понеже не съм разположен.“ Казваш: „Не мога да го разбера.“ И това е извинение. Ако ти не си учиш уроците, не може да разбереш. Това не е извинение. Ти казваш: „Не разбирам този предмет.“ Вие не разбирате нещата. Всички вие имате една свобода, която не е хубава. Върху този въпрос сте невежи. Нито един, досега както сте, не можете да влезете в Царството Божие. Аз не искам да [ви] губя времето, нито аз да си губя времето с вас. Толкоз години аз съм търпял, но не искам. Ако ще искате да служите на Бога, добре, ако ли не, на добър ви път на всичките.

Нито уважение имате, нямате страх от Бога, нямате почитание към себе си и към ближните си. Всички, млади и стари, вървите по един и същи ум. Искате да изкарате и мене из търпение. Един ден аз ще ви оставя да се занимавате сами в школата. Ще дойде един и ще каже, че е близък до мене. Никой не е близък до мене, освен онзи, който изпълнява волята Божия. Ако друг може да ви предаде това знание – добре. Всички сте уморени. Вие си имате съвсем друга идея. Аз разбирам живота. Умът ви е пълен с неща непотребни. Някой седи тук и е недоволен. Аз зная защо е недоволен. Някой проповядва, но от тщеславие, а няма любовта. Не е за ученост сега.

Ето, учени работи. Кажете ми какво ще разберете от това? (Учителят показва кубове.) След като учи 10 години, човек едва може да разбере този предмет. Даже има математици, на които е тъмен този въпрос. Едвам аз го разбирам, пък вие ще го разберете! И след това вие ще кажете: „Разбрахме тази работа.“ Вие само го разбирате по вашему и си ходите по вашему.

Ще кажете сега, че морал имате. Казвате: „Учителят защо така говори?“ Аз питам тогава: Защо така постъпвате? Нито държанието ви, нито очите ви, нито главата ви, нито ръцете ви са място. Нито един от вас не седи както трябва. Ще ме срещне някой и ще направи лице, че е оскърбен. Не е вярно това. Някой ще каже, че е учен, че е радостен, че е смирен. И това не е вярно. Някой ще се покаже, че е доволен, и това не е вярно. В даденият случай, той има нещо, което аз го зная. Той иска да ме заблуди. Не може да ме заблудите. Тези духове, които са във вас, не могат да ме заблудят. По този път, по който сега вървите, нищо не можете да постигнете. Никой не е постигнал. Аз живея една година светски живот, че след този, порочния живот... Лъже се. Във всеки човек трябва да има едно усилие да служи на Бога. Някой ще каже, че аз съм проповядвал, проповядвал. Какво ще придобия, като ви уча? Вие ще набъбнете, ще се възгордеете и ще кажете: „И ние знаем тези работи.“ Добре, знаеш. Я, попей! След като съм говорил, това ще се предава. Всичките хора един ден ще поддържат [това]. Един ден ще четете молитва някому, както аз говоря и ще му кажете: „Ти си невежа.“ Нищо не се постига така.

Рекох, вие сте прави, но известни същества има, които искат да ви заблуждават. Вие си имате съвсем други учители. Някой ще каже: „Учителят е казал това.“ Не, вашите учители са казали това. Не притуряйте на мене това, което не съм казал. Някой път носите обявления на съвсем други неща, та ще се освободите от това. Някой ще дойде и ще ми каже: „Как мислите, Учителю, аз успял ли съм в духовния живот?“ Ще извадя един термометър и ще ви измеря. Ако топлината ви се е увеличила, добре. Ако се е намалила, не е добре.

Освободете се от заблужденията. Какво ще се постигне най-после? Ще остареете, ще умрете, ще повикате един поп и ще ви отнесат в другият свят, ще се молят на гроба ви Господ да ви прости. След това ще ви забравят, ще дойдат други. Един брат имаме тук, замина си и забравиха го хората. Един ден и вас ще забравят. Какъв смисъл има животът? Няма връзка между вас. Връзката е само такава, както при един гостилничар, дето всичките отиват да ядат. Докато тенджери има, ядене има, гостилница има. Като няма, свършено е. Но това е много външно разбиране. Нямате една основа или сами разрушавате основата си. Някой път може да мислите, казва: „Един млад брат и една млада сестра се оплакват.“ Старите хора не живеят така. Привидно живеят така, но ние вътрешно трябва да живеем като млади. Всички така живеят, но крият.

Мене ми е безразлично как ще живеете вие. Не искам да се занимавате с това. Мене не ме интересува кой как живее, но не можете да бъдете благоугодни на Бога, ако не изпълнявате Неговата воля. Вие трябва да живеете един чист живот. Не да не обичате човека. Обичаш, но как ще обичаш. Ще се ръкуваш, но как ще се ръкуваш. Който и да се ръкува, да е доволен, че се е ръкувал. Ще приказваш с някого, но той да е доволен от онова, което си приказвал. Да е доволен от това, че си отишъл в дома му, но това е едно изкуство.

Години има, един стар брат има, който като си правят упражненията другите, той бяга, понеже не може да вземе участие в упражненията. Той прави погрешка. Ако съм на неговото място, ще стоя и ще гледам. И всички бягате, като не можете да направите нещо. Нито един от вас не е самостоятелен. Вие един друг си влияете за зло. Той мене не слуша, но другиго слуша. Разпределили са се на малки общества и философствуват. Ако е за разрушение и аз мога да разруша. Аз мога да ви разпръсна като пилци. Какво ще се постигне с това? Всеки един от вас е майстор да разруши. Всеки един от вас може да запали едно здание, да пусне един фитил и да каже: „За тебе този каза така, онзи каза така.“ Какво се постига с това?

Казвате: „Еди-коя си сестра имала сън, но тя не върви по правият път.“ Младата не върви по правия път. Старата не върви по правия път. Някои очакват много. С такива разбирания, вие ще постигнете толкоз, колкото постигнаха апостолите. Те очакваха, че ще дойде Царството Божие, че Христос ще стане цар, а те – министри. Но всичко това не стана и един ден останаха 12-те, ходиха, гониха ги и придобиха нещо. Вие не сте готови да направите толкоз, колкото 12-те апостоли. Над тях слезе Духът. Вие още не знаете дали Духът ще слезе върху вас. Христос казва: „Аз ще изпратя Духът си, да пребъде с вас.“ У вас трябва да има желание да извършите волята Божия. Вие се самозаблуждавате и мислите, че само един момент, като се помолите малко, от там насетне нищо не трябва да направите. Вие сте прави до известна степен. Умът не трябва да е съсредоточен еднообразно върху едно и също нещо. Сега да бъде умът ви свободен. Всякога в една добре организирана мисъл, щом се яви една мисъл нечиста, тя е един дисонанс. В музиката, когато се яви един неверен звук, той нарушава цялата хармония. И следователно, този дисонанс трябва да се изхвърли или да се поправи.

Вие правили ли сте си наблюдения върху себе си да живеете за Бога? Ако не разбирате този път, ще кажете: „Този не прави, онзи не прави.“ Но какво трябва да прави човек? Някой казва: „Човек ще яде, ще диша, ще обича, ще мисли.“ Всичкият свят е създаден за човека, но трябва да знаеш всяко нещо да го направиш на неговото място, и ако ние дойдем до отрицателната страна, то ние ще изпълним ума си с непотребни мисли, които ще ни отдалечат от Бога. Грехът седи в това. Ако аз мисля за себе си, да ви привлеча, да ви убедя, че аз съм едно същество, пратено от Бога, да ме уважавате, да ми давате пари, да се мобелирам добре, да имам такси или кабриолет, да треперите наоколо ми, тази култура съществува. Ако това правите, това не е нещо ново, това го имат царете. Ако исках това, щях да бъда цар, но не между вас. Целта ми ни най-малко не е тази.

Помислете сега върху степента, докъдето сте дошли. Ако се помолите сега на Господа, аз не казвам дали ще ви послуша или не, но питам: ако се помолите на Бога, ще ви послуша ли? Ако ви послуша, на прав път сте, но ако не ви послуша, имате нещо виновно във вашия живот. Ако мене не послуша, има нещо виновно в моя живот. Няма да търсите вината отвън. Аз зная причините защо човек не успява, защо човек е невежа, защо човек е лош, защо човек се развращава. Всички тези неща ги зная. Няма нещо, с което мене дяволът може да ме съблазни. Ще дойде някоя млада жена. Зная, че дяволът е дошъл с нея. Тази сестра ми говори сладко, любезно. Тя казва: „Сърдцето ми е запалено.“ Друг е запалил сърдцето и, но не Бог. Тя има съвсем друго разбиране. На нея й трябват не пасти, а хубав хляб. Тук има една млада сестра, зачервяват и се очите. Казах и: „Ще вземеш житен режим 10 деня да караш.“ Като яде жито, очите и не се зачервяват, но стана суха, лицето и се изглади, 10 деня по 100 грама жито ядеше. Ти казваш: „Глупава работа“, но червенината на очите и изчезна, почна да разсъждава по-здраво, придоби по-свежа мисъл.

Тури един режим на любовта. Не да се прославим в любовта си, но тя да бъде естественото положение в нас. Ако ти вложиш любовта, ти ще бъдеш обичан от всичките. Ако искаш да имаш сила, ти трябва да имаш любовта в себе си. Щом предадеш своето сърдце на другите, ти ще станеш дрипав, помнете това. Ако ти предадеш сърдцето си комуто и да е, ще станеш дрипав. Сърдцето ти принадлежи само на Бога. Никой няма право да влиза в твоето сърдце, нито ти имаш право да влизаш в чужди сърдца. Никой няма право да бърка в твоя ум и в твоята воля, нито пък ти имаш право да бъркаш в чужд ум и воля. Във вашия ум трябва да царува Божественото. Вие имате добри желания. Не мислете, че сте постигнали всичко. Вие мислите запример, че аз съм тук. Мене не ме интересува това. Аз правя известни изучвания тук. Като постигна това, което аз имам да постигам, като си свърша работата, ще отида на друго място да уча. Като изядеш това, което е в паницата, ще напуснеш паницата и ще гледаш другата работа. След време пак може да отидеш при паницата.

Някой тогава ще каже: „Учителят ще ни остави.“ Щом нямате любов и нямате близост. Само Божествената Любов създава близост. Ако имате любов вие сте близки. Ако нямате любов, нямате близост. Ако аз имам любов, всичко мога да постигна. Ако нямам любов, не мога да постигна. Ти казваш: „Тежко ми е, мъчно ми е.“ Ни най-малко не си виновен, но има причина. Става натрупване в мозъка или в белите дробове или в стомаха, в нервната система или специално в предната част на мозъка има натрупана излишна материя, непотребна, която не се поддава на никаква култура. Следователно, ако в задната част на твоя малък мозък се натрупа излишна материя, непотребна, от сутрин до вечер ти ще мислиш само за жени. И ако аз изхвърля тази материя, няма да мисля за жените, а всички жени ще станат сестри.

Ти разбираш ли какво е жена и какво е мъж. Аз гледам на човешкото тяло като на свещено, свещен дом, в който Бог е турил човешката душа. Като дойдеш до дома, изчистиш обущата отдолу, ако си кален, тогава влез в къщата, тогаз ще влезеш, ще оставиш калта. Онзи ще влезе и ще остави калта и после, какво ще стане? Калта влиза чрез очите, чрез носа, чрез ръцете. Някой ще иска да попипне. Добре, но защо искате да попипвате? Някой път и на мене ми е приятно да ми целуват ръката. Един, като ми целуне ръката, приятно ми е; друг, ако ми целуне ръката, не ми е приятно. Че това е лицеприятие. Ако [е] приятно, то е от Бога. Който не ти е приятен, да ти целуне ръката, един ден и той ще се очисти и ще ти бъде приятно и той да ти целуне ръката. Душата ви трябва да се изчисти от тази кал, която е набрана от хиляди години.

Какво ще се постигне с знанието. (Учителят показва куба.) Аз ви говоря с един много висок тон. Защо? Когато един музикант вземе един по-висок или по-нисък тон, каква е целта му? Или когато някой [пее] тихо, а някой път форте, каква е целта му? – Има известна цел и без всички тези музикални правила. Когато един предмет е далече, трябва да му говорите високо. Ако е близко до тебе, [да] говориш високо е неприятно. Колкото е по-близко, ще му говориш по-тихо. Когато някои хора имат вкус към музиката, ще им пееш тихо. Ако са по-некултурни, ще им пееш по-високо, за да те разберат. Външната, физическата страна, това са завършените резултати в живота. Физическата страна е неподатлива материя, то е склад, напластена енергия. Когато едно същество във висшия, Божествен свят му трябва материя, за да създаде някаква форма, каквато и да е, това същество трябва да слезе в физическия свят, в този склад на Божествена енергия, да започне да изучава законите на тази енергия и със своя ум да изкара нещо, да занесе материал, за да образува тази форма. Трябва му много малко материя, но му трябват 50 – 60 години да прекара на земята, за да събере от тази материя, както един търговец, който купува нещо, за да създаде формата на една мисъл. Ако една мисъл не се облече в каквато и да е форма; ако едно чувство не се облече в каквато и да е форма, тази мисъл и това чувство не са достъпни.

Съществува един закон в света, който е следния, да кажем, че имате тази дълга линия. Какво означават дългите линии? Всяка плоскост, като се разложи на своите части, ще образува права линия. Когато линиите се продължават, това показва, че светът на плоскостта е разложен, а когато линиите се скъсяват, тогава плоскостта се увеличава. Когато плоскостта се увеличава, телата се разлагат. Всякога, когато едно тяло се разложи, ще имаме една голяма площ. В една плоскост се съдържа голямо количество сили и ако тези сили ги преведем в едноизмерния свят, даваме им само една посока, те ще образуват една много дълга линия, безконечна дълга линия. Ако скъсим тази дълга линия, ние ще образуваме плоскостта. А пък, ако съкратим тази плоскост, ако я ограничим, ние ще образуваме куба. Ако смалим куба още повече, ние ще дойдем тогава до тесаракта.

Сега обратен е законът: Ако смалим тесаракта отгоре надолу, ще се увеличи кубът. Тук имате 8 куба на едно място. Имате една плоскост (квадратът), тя има 4 линии за граница. Ако тези линии се проектират в прав ъгъл нагоре, те ще дадат 4 страни, отгоре и отдолу ще има по една страна. Ще се образува куб с шест стени. От 4-те страни на тази плоскост ще излезе куб. Ако вие разложите този куб на неговите части, то ще се образува плоскостта. Той ще заеме 6 пъти по-голямо пространство. Ако го разложите на неговите 6 части, той ще вземе по-голямо пространство.

Приложението на тази наука седи в следното: Когато се увеличават силите на ума, смаляват се силите на тялото. Когато се увеличават силите на чувствата, законът е пак същия и между волята, ума, чувствата, образува същите отношения. Ако твоята воля се увеличава, ако ти не разбираш закона и ако твоята воля стане чрезмерно силна, ще се смалят в тебе и чувствата, и умът ти. Ако волята е най-високото проявление на чувствата, тогава заслужава умът и чувствата да се смалят. Тогава във волята вече се изявяват човешките чувства и ум, в разумната проява на волята. Та има пренасяне на енергиите. Ние се храним, за да можем да пренесем известни енергии в умствения свят. Ако нямаме достатъчно мисъл и чувства, то човешката душа не може да се изявява и не може да напредва, тя няма материал, с който да работи.

Вие искате сега да бъдете благоприятни на този или онзи, да ви харесва учителят, но вие едновременно искате и друго. Една жена иска същевременно да се харесва на мъжа си, на своя приятел. Това чувство е правилно, но ако вие не разбирате закона, ще се спънете. Ако онзи, комуто искате да се харесате, седи по-високо от вас, вие ще се повдигнете, но ако той морално или умствено седи по-ниско от вас, вие ще се понижите. Следователно, зависи кому трябва да се харесате. Вие всякога трябва да се харесвате на този, който седи по-високо от вас. Това висше същество е Бог. Той държи една мисъл. Ние искаме да се харесаме на Бога, а пък Бог иска всякога да бъде справедлив към нас. Каквато и постъпка да направим, Той не ни съди. Веднага ни претегля всичките условия, при които сме живели, за да не би да кажем, че един ден е постъпил спрямо нас не тъй, както трябва, но да разберем един ден, че Бог е постъпил спрямо нас абсолютно справедливо. Това е, което ни радва. И всички вие трябва да спазвате този закон, и вие не бързайте да се произнасяте върху някои работи и аз не бързам да се произнасям.

Мене са ми разправяли много работи. Какво ще ми разправя някой за планината, когато аз съм бил там. Тук някой ми разправя, разправя, мисли, че нищо не знам. Някой ще ми разправя за един брат или сестра, аз ги познавам по-добре от вас. Един казва: „Някой ви е казал за мене.“ – Може да е казал, но аз ни най-малко не се влияя от казаното на другия. Аз виждам работите как стоят. Този брат, дето се намира в това положение, дали е добър или лош, аз зная причините. Аз съм минал по този път, вършил съм тези работи. Той седи на моето място и обира хората. Аз, като бях на неговото място, аз правех благодеяние на хората. Тази е разликата. Вие може да седите на едно място и да изпълнявате длъжността на стажар, или може да седите на едно място и да показвате пътя на хората. В какво седи вашата наука?

Вие сега ще кажете: „Учителят всичко може да направи.“ Това е едно голямо заблуждение. Ако остане всичко сега да направим, то отиде вече. Ако каже[м], че Бог всичко може да направи, Той е направил вече. Цялата вселена съществува, това е идея велика, и Той сега поддържа вселената. Сега съществува една наука, която вие трябва да изучавате. Запример мнозина са идвали при мене и питат за хиромантия, за тайни работи. Той иска да надзърне в ръката ми, да види някои линии. Той си има някои дефекти в себе си, иска да види дали тази линия я има в ръката ми и да каже: „Той и Учителят има това.“ Това са анормални работи. Не се занимавайте с патологически работи. Ако някой има слабост, това е вметнато вътре. Злото е внесено в човека отвън. То е чуждо съзнание. Грехът не излиза от мене, нито аз имам лошо желание, обаче може да ми се наложи една мисъл отвън, както може да забиете един гвоздей в една дъска, така също и един може да набие, една лоша мисъл във вас. Трябва знание, за да може да извадите този гвоздей.

Един млад брат ми разправи своята опитност, той ми казва: „Аз съм срещал много красиви моми, нито една мома не ми обърна внимание. А една сополеста, черна ме безпокои, да е някоя красива, не е и не мога да се справя.“ Той не разбира съвсем де е причината. Външна е причината. Този брат от невидимия свят искат да го спънат. Това същество служи като един проводник на чужди мисли. В даден случай вие може да носите чужди мисли, мисли на другите.

Аз се разправях с един брат и една сестра дойде и ми казва: „Учителю, този брат много го обичам.“ Тя искаше да се жени за него. Тя не казва това, но младият брат и казва: „Да си вървиш.“ Тя е носителка на чужд дух. Този брат ни най-малко не мисли заради* нея, тя мисли заради него. Аз зная следното: тя мисли, че този брат мисли заради нея, а той мисли за съвсем друга. Тя го е обикнала. Хубаво, да го обича, няма нищо лошо в това. Ако го е обикнала, от Бога е. Да желае неговото добро, той да се повдигне, да се учи, да бъде богат, силен, учен да стане, красив. Разбирам тази любов, но да тури един гем* и каквото каже тя, това да става, аз не разбирам такава любов. Аз съжалявам, че съм говорил толкоз много за любовта. За мен любовта е едно отношение на възвишените, свети неща. Като говоря за любовта, опетнява се и рекох, трябваше да мълча. По-добре да грешат хората, отколкото да говорят за любовта. Аз му говоря, а той има предвид някоя си жена. Или пък, като говоря, той за симпатията си пак има една мисъл.

Помнете това: ти не може да владееш никоя душа. Ти може временно да я обсебиш, като животно, но един ден тази душа ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща към Бога. Като замине тази душа, ти ще скърбиш, ще страдаш, че не си постъпил както трябва. Аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радват ме вашите добродетели и вашите грехове. Греховете ви са все криви разбирания на любовта. Дошъл един, стиснал ръката на една сестра и изкълчил ръката от любов и тя казва: „Много ме стисна.“ Рекох й: „Ще претърпиш за Божията Любов. Кажи му: Братко, Господ така не стиска.“ Ако ще търпиш, търпи. Ако кажеш истината, кажи я както трябва, но не бъди користолюбив. Тази сестра не иска никой брат да я безпокои, но като минава, усмихне му се и му запали чергата. Един ден мине сериозна. Това е друго лицемерие. Трябва да имаме едно поведение, помнете това. Аз вървя по един път, и лошото и доброто може да те осакати. Ако аз се представя такъв, какъвто не съм, това е осакатяване, това е лъжа.

Някои други има, които така гледат на мене, както аз гледам на вас. За тях моите мисли и желания са явни. Аз мога да минавам, тук в света, като един светия, а онези никога няма да кажат, че аз съм такъв или онакъв. Те мълчат, но аз, като ги срещна, че има нещо в мене, което не им харесва – прави са. Те нищо не ми казват. Тогава аз търся кое е онова, което не им харесва. Поправям го. Втори път, като ги срещна, виждам веднага стане промяна в тяхното лице. Това е обръщение. Ако в нас не стане онази великата промяна, понеже Бог никога няма да ни каже, че сме направили това или онова, но ще видим нашият живот се отразява в лицето на Бога. Той не е доволен, в тебе има нещо, което се отразява. Когато ти изправиш живота си, умът ти светне и се яви в тебе Божествената светлина и умът ти започне да функционира правилно. Това пак ще се отрази върху лицето на Бога.

Аз мога да ви кажа как да се подмладите, как да станете силни, красиви, богати. Но, ако ви кажа, вие всички ще се развалите. Ако направим когото и да е от вас красив, той ще се развали. Която и сестра да направим красива, тя ще хвърли око на този или на онзи и няма да бъде в събранието. Ще каже: „Едно време бях глупава. Ходих да слушам там.“ Или можем да направим когото и да е от вас музикант, да има гласа на Аделина Пати, да взема три и половина октави, но няма да го видим вече в събранието, той ще се увлече от света и тогава отнемам тази музика и тази сестра, като обеднее, пак се връща в събранието, пак е смирена, пак седи в салона тук. А пък, като тръгне онази, красивата сестра, всички момци да станат подобри, също така и при музиката, като се развие една дарба, тя трябва да се употреби за славата на Бога.

Сега вие понякой път искате да опитате какво е търпението. Мене ми е крайно неприятно, на мене ми е неприятно да повиша тона. Мене ми е крайно неприятно да вземам примери от вас. Аз като изнасям известен пример от вас или от света, мене ми е неприятно, свива ми се сърдцето. Тези примери аз ги нося в торбата, толкоз хиляди години съм събирал и още много имам. Не искам да кажа, че аз не се интересувам. Аз се интересувам, но като желая да ви предам едно учение, приготвям ви да бъдете верни на него. Ако пък ви предам едно учение и вие го изопачите, тогава няма смисъл. Във вас има една опасност. Вие, и способни да сте, може да се изопачите.

Рекох, каква е сега целта? След 50 – 60 години къде ще бъдете вие? (Учителят е донесъл няколко куба и показва големия куб.) Ще приличате на един голям куб. Като умре човек, правят му един паметник. Там е заблуждението. Невъзможните неща в света, стават възможни. Тук имате 8 куба. Имате най-хубавите условия за живот. Тесарактът е в постоянно движение. Всичко това се мени. Това, което е невъзможно за тебе, ако ти знаеш как да подвижиш, каквато и да е част, лошите условия, при които живееш, веднага ще се изменят. Онези математици, които са изучавали това, те искат да изучат какво е четвъртото измерение. Това е външната, физическата страна. Неща, които не могат да се постигнат на физическото поле, могат да се постигнат в четвъртото измерение. Това, което не може да се постигне в плоскостта, се постига в тялото. В една плоскост един кораб не може да плува. Но в едно пространство, което има дълбочина, в едно море – може. Невъзможното в плоскостта, може да стане в тялото. В едно море, дето има дълбочина, корабът плува. Невъзможното за човека, за птиците е възможно. Птицата хвърка из въздуха, но човек се отличава. Има една област, в която човек хвърка, там, дето птицата не може. „Птицата не може да мисли.“ – И птицата мисли. Ние надникваме в един свят много по-обширен, защото едноизмерният свят е една врата за двуизмерния. Двуизмерният свят е врата за света на трите измерения. Триизмерният свят е врата, през която можем да влезем в четириизмерния свят. Четириизмерният свят е врата, за да влезем в Духовния свят. Силите на четвъртото измерение владеят триизмерния свят. Следователно, от едно по-висше състояние, в света ти може да владееш физиката, материята. Това, което от физическо гледище е невъзможно, от духовно гледище е възможно.

Например боли те пръста, търпиш, не минава, а пък, ако употребиш мисълта си, молитвата, може да оздравееш. Беден си, гладен си, в пустинята, ако разбираш закона, ако разбираш молитвата, то хлябът ще дойде. Има един реален начин, по който хлябът ще дойде в пустинята. Христос от нищо не можеше да създаде хляб. Имаше там пет хляба, но трябваше там да има пет хляба. Той от нищо не може да направи. Той казва: „Дайте ми петте хляба“ и тези пет хляба взе, че ги увеличи. Вие може да мислите, че и без хляб може да нахраните хората. Аз, като отида в пустинята, ще насея поне едно житено зърно, тогава всичко можете да направите. Ако не нося, нищо не можете да направите. Ако вие носите една мисъл в ума си, в сърдцето си едно чувство, във волята една постъпка – можете да направите. Едно добро имате, но без да имате една свещена мисъл, без да имате едно свещено чувство, без да имате една свещена постъпка, не може да направите нищо.

Аз не искам да разбирате всичко. Това не ми е желанието. Защото, ако разбирате нещата, вие ще се спънете. Вие ще се спънете така, както ако ви дам една площ земя, вие ще изгубите време за посев, а пък ако ви дам малко земя и не знаете какво има в нея, вие ще посеете и ще има резултат. Само това е мое, което аз мога да обработя. Аз не зная какво е въздухът, но от онзи въздух, който поемам, аз се ползувам. Аз не зная какво нещо е светлината, но тази светлина, която прониква в мене, от нея се ползувам. Ако аз съм във връзка с Бога, Бог владее един велик закон. Когато аз съм благоугоден на Бога, тогава Бог събужда желание в окръжаващите около мене, да имат разположение към мене и да ми оказват съдействие, едно чувство на любов.

Дошла някоя сестра и се оплаква от някой брат. Това е да я изпрати да дойде при мене. Ако тази сестра каже, че онзи брат е добър, тогава Бог я изпратил при мене. Аз зная, че той не е толкоз голям грешник, както тя мисли. Нейният ум е такъв. Този брат и постиснал ръката, да кажем. Сега аз изнасям нещата, за да ги направя явни. Някой път и вие не знаете как да гледате. Когато аз гледам, някой път се пазя, в тялото и в мускулите има неверни движения, ако ти не се пазиш, ще дадеш друго настроение, ти трябва да пазиш движенията на мускулите си. Съзнанието ти трябва да държи отчет за всичките ти движения. Някой път видиш една жена, мускулите ти треперят. Тези движения са неверни. Ти ще се пазиш да не става това треперене. И като трепериш, ще се замъгли умът ти, ще пиеш. Пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.

Като отишъл дяволът при едного, казал му: „Или да убиеш някого, или да блудствуваш с жени или да изпиеш една чаша с вино.“ Той казал: „Да убия някого не искам, нито блудство, но ще изпия една чаша.“ Като изпил виното, той направил и трите. Ти нито ще пиеш вино, нито ще блудствуваш, нито ще вършиш престъпление. И за доброто е същото. Ако дойде един ангел, и той ще ти влияе с чашата. Само че, той ще ти даде една чаша с чиста вода. Ще ти доведе една млада мома и тя, като те погледне, в тебе ще се зароди едно свещено чувство да й направиш една услуга и ще я държиш като светица в ума си. Вместо да отидеш да убиеш някого, ще отидеш да съживиш някой умрял. Една форма, може да я употребиш и за добро, и за зло. В една чаша съдържанието е важно. Когато живееш чист и свят живот, дяволът го няма, но когато живееш порочен живот, дяволът е вътре в тебе. Като не живееш добре, дяволът е отвътре. А щом живееш добре, дяволът е отвън. Дяволът трябва да бъде отвън, а не отвътре.

Не искам да говоря за дявола, защото като мислим за него, ние привличаме всички онези нечистотии, които от памти века съществуват в света, и колкото по-малко говорим, по-добре е. Ние искаме той да си вземе всичката стока и да си отиде. На дявола не му искаме зло, но нека да вземе колкото зло има и да го отнесе със себе си. Да му кажем: „Тази стока не е за нас. В нашият свят тази стока не може да се продава. Ако можеш да направиш нещо хубаво, добре.“

Искам да ви остане мисълта. Вие всички искате да служите на Бога. Няма нито един от вас, който да има лошо желание и който съзнателно да иска да направи едно престъпление. Трябва да се държи абсолютно чист навсякъде. Някой път дойде една мисъл отвън, да я контролирате, именно тези чужди мисли трябва да се контролират. Та, има един начин, дето трябва да се помага. Онзи ден дойде един млад брат и разправи следното, той казва: „Едно време мислех: Какво от това, че светът мисли лошо за нас, но сега чувствувам, че хората в света, като ни пращат лоши мисли, може да ни заставят да вършим същите престъпления, които светът върши, ако не знаем законите.“

Аз искам да изучавате законите на човешката мисъл, сърдце и воля. Всяка мисъл, за да се постигне, има известни правила. За да ходиш в нормално състояние, има си известни закони и за чувствата, ако не спазваш тези закони, това чувство не може да се поддържа. Тогава естественото, здравословно състояние и то изчезва. Здравето подразбира тониране на мислите, чувствата и волята. Тогава и външните отправления на тялото и те трябва да бъдат нормални. Ако мисълта, чувствата и волята ти не действуват както трябва, ти нищо не може да постигнеш. А пък всички вие искате да постигнете нещо. При сегашните условия, вие имате всичките добри условия дадени, но трябва едно малко усилие.

Аз искам за 10 деня, най-малко да се съсредоточите, без да сте разсеяни и да разгледате вашия живот и да не спирате върху греховете си. Като се спреш и като намериш в себе си една погрешка, да благодариш и да се зарадваш, че си намерил в себе си една погрешка, гдето да може да работиш и да я поправиш. Намериш в себе си една крива мисъл, може да я поправиш. Аз правя неща, но много работи, които едно време съм ги разглеждал и сега ги разглеждам. Виждам каква е била тогава светлината. Мене не ме интересува защо така съм мислил. Кои са били причините, че съм мислил така. Ако за мене не са били предметите ясни, значи светлината не е била така силна, за да ми даде тогава ясна представа, а пък днес има по-голяма светлина.

Някои кабалисти носят кръстове, триъгълници [на] челото. Триъглникът, това е ума, сърдцето и волята. Този триъгълник, ако ти съзнаваш и го туриш на главата си, тогава всичко ще ти върви. За да могат умът, сърдцето и волята ти да действуват еднакво, ти трябва да имаш една цел, към която да се стремиш. Бог, ако бъде целта, към която се стремиш, тогава може да имаш този триъгълник. Ако този триъгълник го обърнеш, тогава ще имаш противоположен, обратен стремеж. Да кажем, че ти вървиш към Бога и обръщат триъгълника надолу и кажеш, че Бог го няма горе, казваш: „Да се обърна към земята, да си поживея.“ Като обръщаш триъгълника надолу, какво ще придобиеш? – Разликата ще бъде в следното: ако живееш по Бога, ще имаш 40 – 50 килограма, а ако обърнеш триъгълника надолу, ще имаш 120 килограма тяжест и в единия, и в другия случай ще умреш. При втория случай, като дойдат онези, които вземат от тебе, ще вземат повече и ще кажат: „Много угоена крава е.“ А пък, като умре светията, казват: „Много изпостела е“, и казват: „Трябваше да го храним.“ Те, под думата „храним“, разбират следното: Трябваше да го направим светски, щом станеш светски, ти се угояваш.

Мнозина мъже идват при мене и казват: „Много духовна е станала тя, хлътнала е. По-рано имаше какво да прегръщам, а сега няма какво да прегръщам, искам да се върне първата ми жена, да е тлъстичка.“ Това е криво разбиране. Ако тя е духовна, нейният мъж, като се приближи, ще чувствува, че от нея лъха една светлина, една топлина, а пък тя се е влюбила в другиго. Някой път хората се влюбват в духовния свят и се зароди една ревност в мъжа и той казва: „Христос ми я отне.“ Не. Христос не се жени. Той иска чрез нея да вкара и тебе.

Ще се избавим от следното заблуждение: Когато дойдем до истинската любов, ние ще имаме едно тяло красиво, пластично, няма да има тези черти. Някой път, когато движим лицето си, обезобразява се, това не се дължи на духовния живот. Ако имате духовен живот, вие ще имате едно тяло чисто, правилно и лицето ви ще бъде правилно. Първоначално, ще изгубите. Когато преминете първоначално от физическия свят към духовния, първоначално ще ви потънат очите, бузите. Когато минете през тази зона, ще кажете: „Струва си да мина през тези страдания“ и ще бъдеш доволен, и другите ще бъдат доволни. Ние казваме: „Никой да не се допира до мене.“ Че до тебе той се допира със своята мисъл. Цяла нощ той те държи в своите мисли. Тоя казва: „Аз не мога да спя.“ Със своята мисъл, той те държи в ума си. Някой път може да те държи със сърдцето си, а пък някой път може да те държи с волята си. Някой път и ти може да безпокоиш хората. Необходимо е да имаме една чиста мисъл, за да влияем добре на другите. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Много братя и сестри са тъжни, скръбни, атакувани са от чужди същества. Аз наричам като някои тении или трихини. Тези трихини знаете колко са опасни. Някой път влезе в тялото някоя трихина и става опасно за човека. Някой път с залъците влиза и тенията.

От тези същества в другия свят, за които ви разправям, може би да се изпоплашите. Любовта, за която ви разправям, ако започнете да я прилагате, всички тези недъзи ще изчезнат. Искам да си дадете свобода един на друг, да имате уважение един към друг. Онзи, главния предмет, за който искам да ви говоря, вие, които сте в състояние да го разберете, защото съвсем друго нещо занимава умовете ви. Този куб е съвсем неясна работа за вас и от стъкло можем да го направим, но непрозрачна е тази материя. Ако вие разгледате куба от тази страна, колко страни може да видите? – Три страни, другите ще бъдат неизвестни. Това, неизвестното е по-висше измерение. Ако влезете в един по-висш свят, в света на тесаракта, тогава вие ще го видите отвсякъде: и отгоре и отдолу, а сега, понеже сме на физическото поле, ние виждаме куба така, както го виждаме. Един куб това е страна, едновременно на тесаракта, но този куб е същевременно един малък тесаракт. От този куб може да направите 8 по-малки кубове. Един тесаракт е свързан със съзнанието на живи същества. Това са крепости. Като превземеш крепостта, ти ще изучиш крепостта. Но тази крепост е вътрешна, по-голяма крепост. Онзи неприятел излиза от крепостта и другите бомбардират. Много опасно е. В четвъртото измерение е много мъчно да се справиш, в третото измерение е по-лесно. В двуизмерните е още по-лесно.

Едно същество от четириизмерното е внушило лошо за тебе в този – в онзи, работи против тебе. Ти ще скъсаш най-първо тази мрежа, ще отидеш при главните телефони и с ножиците ще скъсаш тези жици. Половината от тези жици, като ги разрежеш, ще стане дисхармония в тях. Ще се произведе дисхармония между лошите хора и от това и те ще започнат да се карат помежду си, искат да ме оберат, ако съм богат. Да кажем, че ме оберат. Аз ги скарам за парите ми и те се бият и се скарат едни други, наранят се. Аз отивам да ги лекувам. Взема си парите и си замина. Но, ако не мога да направя това, ще пия една студена вода и ще кажа: „За втори път, Господ да ми е на помощ.“

Вслушвайте се и от всяка лекция гледайте да извадите една поука. Ако някой сказчик е по-глупав от вас, кажете, че и от вас има по-глупави. Ако пък е по-умен от вас, тогава старайте се да станете по-умен. Така че в първия и във втория случай да се ползувате. Опитайте се и вие да говорите, за да разберете този въпрос за куба. Трябват най-малко 10 години, за да се изложи.

Да изпратиш една мисъл, да се възприеме една мисъл, да се предаде някъде, тогава ти вече разбираш законите. В старо време как се е предавало Словото Божие? Ние мислим – чрез вестниците. Във времето на апостолите трябваше хората да пишат, нямаше печат. Ние казваме, че трябва да печатаме книги и да ги издаваме. Вярно е така. Туй е по-добър метод, но няма по-хубав метод от проектирането на една Божествена мисъл чрез човешката мисъл. Едно време хората бяха по-силни в мисълта си, отколкото сега. Сега са по-волеви. Там имат по-големи възможности, но в мисълта са по-слаби, [сега] се изисква силна мисъл. Ако имате силна мисъл, ще избягвате и много болести. Много болести у вас се дължат на отслабването на мисълта. Еде ти се нещо, не бързай да едеш. Пие ти се нещо, не бързай да пиеш. Отишъл си при извора, опетнен е, почакай половина час. Ти казваш: „Време нямам.“ Имаш време, ще почакаш 15 минути, половина час, поблагодари на Бога. Не бързайте да реализирате вашите желания, които сега имате. Чакайте половина час. Мнозина от вас живеят при лоши условия, вие трябва да се радвате. Молете се ден, два, три, четири, цяла година се молете. Ако след една година нямате резултат, елате и аз ще ви кажа къде е препятствието, коя е причината. А пък вие се молите, някой път нямате резултати, оставите. За Христа нямаше ли препятствия? За апостолите нямаше ли препятствия? Кой велик човек, коя велика жена е минала без препятствия. И кой праведен е минал без препятствия?

Не трябва да оставяме погрешките така. На Изгрева е започнало нещо, което, ако не искате да го поправите, аз ще го поправя. Най-първо ще ви направя всичките светии. Мога да ви направя светии. Но за предпочитане е вие сами да станете светии. Как може да се произведе един войник в генерал? Но бих желал вие да сте роден генерал, но без да ви направя, вие да отговаряте на генералски чин. Желанието ми е следното: Знанието, което сега ви предават от Невидимия свят, е да ви промени. След като аз престана да ви говоря, друг процес има в света, който иде да работи. Не работя само аз. След като съм проектирал известни мисли във вас, ще дойдат други работници и след 4-5 деня една мисъл ще започнат да я разработват във вас, ще ви дадат нова светлина. Те работят за вашия растеж, за освобождение на света.

Мене ми е желателно, когато дойдат тези работници, да възприемете, което те ви носят. Мнозина идват при мене и искат да ги запозная с Невидимия свят. Аз толкоз години имам това желание за вас, но вие искате механическо познаване. Такова запознанство няма. И без това някои ви познават. Тези, които са дошли да работят върху вас, са много учени. Те идат да работят, идват при вас и като дойдат, ще видят какво може да излезе от вас, съобразно с това, което намерят, ще почнат да работят. Толкоз години идват да работят. Ние сме дали на тях свободен ход. Те ще работят по методи, които те ще изберат. Аз не мога да им се наложа, не мога да им кажа: „Този брат е малко слаб.“ Тези братя идват да работят върху вас. Аз ги наричам „братя, които са завършили своето развитие“. Всеки един от тези братя, които идват да работят върху вас, си има специфични методи. Да изменим техните методи, това е престъпление. Те идват да ви осветлят, да ви избавят от мочурляците на този живот, от страданията, от неволите и да ви покажат по кой начин да реализирате Любовта, Мъдростта и как да премахнете препятствията. Всички вие имате препятствия, мъчнотии. Няма нито един от вас, който да няма такива. Има много трудни въпроси, които те ще разрешат. И Писанието казва: „Ще ви изпратя Духа си и Той ще ви освободи.“ Бог ще изпрати Духа си и ако те не дойдат, да ви освободят, не може да направите нищо. И Христос, като беше на Земята, дойдоха ангели да работят с Него. Като възкръсна, пак му помагаха и на тях се дължи тази промяна, която стана. И сега, и в бъдеще пак всичко ще се дължи на този, Божия Дух.

Онова, което вие приложите и развиете, това ще ви ползува. Някои мои примери, и някои мои думи може да са подействували. Някой път аз съм привеждал някой пример, който на някой не действува добре. Аз някой път говоря, че не трябва да раждате такива глупави деца. На някоя майка, като погледнат, че нейното дете не е умно, аз като разправям това, ни най-малко нямам предвид да огорчавам една майка. За да бъдете носители на Божественото, не трябва да носите в себе си никакви посторонни неща. Една майка може да е майка не само на децата, но майка и на своите мисли и на своите желания и на своите постъпки, и бащи трябва да бъдете едновременно.

Не искам сега изведнъж да туря тези неща, да ви спъват, нито мога да ви похваля, ако ви похваля и не отговаряте и ако ви коря и ако не заслужавате укора, тогава какво искам да кажа? Укора не заслужавате и похвалата не заслужавате, тогава какво заслужавате? Нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Защото знам какъв е законът: Ако ви хваля, ще ме хвалите; ако ви укорявам, ще ме укорявате. А пък аз, за да се избавя от тази беля, нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Пазя себе си. Ако вие ме хвалите, ще искате и аз да ви хваля. Аз влизам в положението ви. Ако аз съм на вашето място, какво ще направя? Може би, ще направя нещо по-умно, ако съм на моето гледище, но ако съм с вашето разбиране, ще направя като вас.

Но има един начин, по който нещата може да се постигнат. Този начин е следния: Аз искам да гледам нещата, както Бог гледа. Аз виждам някой брат е способен по видимому. Рекох, Бог му е дал способности, чувства, няма какво да се безпокоя. Рекох му: „Ще стане нещо от тебе, но как ще стане?“ Рекох му: „Бог те има предвид, ще стане нещо от тебе.“ Той казва: „Ти какво мислиш?“ Ти не желай още моята мисъл. Тя не е насърчителна, но Божията мисъл е насърчителна, защото и в единия, и в другият случай аз мога да те спъна. Бог ви е дал нещо, Той има едно специфично разположение към тебе. Аз какво мисля, след като завършиш работата си, след време аз ще ти кажа тогава, какво е било моето мнение за тебе.

Сега искам да бъдете свободни. Ще ви кажа на ваш език: спрямо всички аз имам най-доброто разположение, защото, ако нямам добро разположение, това значи да вляза в стълкновение с Божия закон. Като казвам, че имам добро разположение, с това казвам, че искам да изпълня Божия закон, а ако нямам добро разположение, тогава не съм в съгласие с Божия закон. Ще грпиш хората с невежеството им, с погрешките им. Ако вие бяхте съвсем прости, щях да имам едно особено отношение към вас, тогава нищо не плащате. Но представете си, че сте царски синове. Тогава колкото и да сте невежи, друго е, ще се оплача на баща ви. Ако бяхте прости, щях да употребя тоягата, но понеже сте царски синове, не мога да я употребя. Бащата ще каже за детето: „Той има малки недъзи, но ще бъдеш снизходителен.“ Господ ми е дал едно разпореждане да бъда мек. Някой път вие мислите, че не съм мек, лъжете си. Аз не съм мек някой път, когато разтривам. Хвана ръката, намествам я, изтеглям я, правя масаж, но за обхода, щом е здрав човек, аз съм най-мек. Щом има някой болна ръка, рана, аз го хвана и да не иска, казвам на някого: „Хвани оттам“, и разтривам. Ти казваш: „Защо правиш така?“ Рекох, за да оздравее ръката. Щом оздравее, аз стоя на няколко метра разстояние. Някой път ще ме извините за моята нескромност, че си позволявам да ви бинтовам. След като заздравее ръката, аз извадя и измия. Рекох, свърши се работата. Превързвам и отвързвам, а пък щом сте здрави, тогава отивате на работа.

Върху силата на човешката мисъл, чувства и воля, тепърва ще се спра върху това. Трябва да имате ясна представа за това, за да може да употребите своята мисъл, за да работите за Божието дело.

В светлината на Божията Любов всичко се постига! (Три пъти.)

12 година ООК,
6-та лекция от Учителя,
държана на 26.Х.1932г,.сряда,
София

Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека

Вътрешните сили

Вътрешни сили в човека