НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов и милосърдие

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Любов и милосърдие

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, любов, мисъл, мисли, процес, сега, може, условия, себе, хора, всички, живот, идея, зърна, вътре, дум ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Декември 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Ползата от доброто храносмилане“.

Представете си, че имате 3 житни зърна от България, 4 от Германия, 5 от Франция, 6 от Англия и 7 от Русия. Като съберете всички зърна, имате на разположение всичко 25 житни зърна. Това е прост процес на събиране. Житните зърна представят обекти с потенциална енергия. Ако посеете тия зърна в почвата при благоприятни условия, ще имате различни резултати. – От какво зависи различието? – От числата. Числата 4, 5 и 7 ще дадат повече плод, а 3 и 6 – по-малко. Има закон, според който може да се определи точно, всяко число колко плод ще даде.

Представете си, че числата 3, 4, 5, 6 и 7 не са житни зърна, но хора с различни специалности. Значи имате трима земеделци, 4 техници, 5 музиканти, 6 мореплаватели и 7 педагози. Ако съберете тези хора на едно място, те ще образуват общество, в което всеки ще приложи своите знания. Ако условията, при които тия хора живеят, са благоприятни, за всички ще има работа. Земеделците ще орат, сеят и жънат; техниците ще подобряват условията им; музикантите ще ги веселят; мореплавателите ще съдействат за износа на храните им, а педагозите ще учат и възпитават децата им.

Като изучавате външните отношения между хората, дохождате до заключение, че човек има нужда от различни специалисти в себе си, които да съдействат за неговото развитие. Запример, някой човек има високо и широко чело. Това е земята, която той трябва да обработва. Ако няма земеделец в себе си, който да разорава почвата, челото му ще остане необработено. Ако няма техник, който да подобрява условията, челото му бавно ще се обработва. Ако няма музикант, да пее и да свири, човек ще бъде лишен от музиката и поезията в живота. Ако няма мореплавател, да разнася стоките му като на производител, в живота му ще настане застой. И най-после, ако няма педагог, да възпитава и организира силите, човек не може да се ползва правилно от своите дарби и способности. Земеделците, техниците, музикантите, мореплавателите, педагозите представят скачени съдове помежду си. Когато работите на един от тях вървят добре, на всички останали е добре. Между всички органи на човешкото тяло съществува известна зависимост. В това отношение и те представят скачени съдове. Запример, ако очите на човека пожълтяват, това показва, че черният дроб не действа добре. Черният дроб е свързан с храносмилането; храносмилането пък е свързано с кръвообръщението. Ако храносмилателните органи действат добре, кръвообръщението става правилно. От правилното кръвообръщение зависи чистотата на кръвта. Ако кръвта е чиста, човек мисли и разсъждава правилно. Нечистата кръв помрачава съзнанието. Щом съзнанието не е ясно, и мисълта не е права. Значи доброто храносмилане, дишане, кръвообръщение, мислене, чувстване са добрите условия, които човек трябва разумно да използва.

Мнозина гледат на земеделието като на долна, низка работа. Това е криво разбиране. За да оре, обработва и посява земята, земеделецът трябва да носи в себе си качествата на техника; техникът трябва да носи качествата на музиканта; музикантът – на мореплавателя; мореплавателят – на педагога и т.н. Трябва да има допирни точки между хората, за да се разбират. Техникът внася в земеделеца похват в работата, а музикантът – оптимизъм. Без музика човек не може да работи правилно. Музиката дава красота и подтик на човешката мисъл. Изчезне ли музиката, мисълта не се развива правилно. Музиката е подобна на топлината. Каквото е действието на топлината в природата, такова нещо е музиката за човешката душа. Когато слънцето изпраща топлината си в природата, тя изважда инструментите и започва да твори. Под звуковете на тази музика растенията се накичват като млади моми и хорото се залюлява. Без музика няма растене. Културата, т.е. растенето и развиването, са резултат на музиката. В природата на първо място стоят техниците. Тяхната задача е да създават формите, да приготвят дрехите им. След това идат другите условия – топлина, светлина и влага. Тогава земеделците започват своята работа.

Педагозите пък дават правила как трябва да се облече човек, кои цветове да носи, как да ги съчетава и т.н. Както виждате, развитието на човека е сложен процес, вследствие на което той се нуждае от земеделец, от техник, от музикант, от педагог и т.н. Той трябва да носи в себе си специалисти от всички области и отрасли на живота.

Какво представя орането в човека? – Храненето. Преди да яде, човек слага трапеза пред себе си, разчупва хляба на парчета. Както земеделецът разбива земята с ралото си, така човек разчупва хляба с ръцете си и го слага на трапезата. След това той призовава силите в себе си и започва да яде. Силите в човека представят житните зрънца на земеделеца, който той посява в добре разораната земя. Като културно същество, човек трябва да разбира реда и порядъка, който съществува в разумната природа. Той трябва да знае мястото, което заема в природата. Когато намери мястото си в природата като число, човек е наредил работите си добре. Всяко число има своето предназначение. От числата 1 до 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. Числото 3 съдържа в себе си основните принципи за образуване на числото 4, през което минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. Числото 7 е строго число. То изисква от човека правилно прилагане на основните принципи на живота. Който не ги прилага правилно, той се натъква на големи нещастия и страдания. Тъй щото, страданията, през които минава цялото човечество, не са нищо друго, освен противодействия, които природата му поставя, за да го върне в правия път, от който се е отклонил. Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него.

Какви елементи се съдържат в думата „благост“? Вижте в кой час, в коя минута и секунда изговорихме думата „благост“. – В 6 часа, 25 минути, 30 секунди, 56 стотни. Значи тези данни показват времето на раждането на благостта. Ако направите хороскоп на тази дума, ще видите кои планети господстват при раждането ѝ. При раждането на благостта, Слънцето и Сатурн се намират малко под хоризонта, в първия дом, в знака Стрелец. Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно с нея се раждат и буквите, от които тя е съставена, като нейни елементи. От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи и благоприятното раждане на самата дума.

Същият закон има отношение към раждането на идеите, на мислите и на чувствата в човека. Запример, раждането на една идея в главата на човека е сложен процес. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. – Защо? – Защото се намира в зависимост от раждането на всички мисли и чувства, които имат отношение към дадената идея. Ако отделните мисли и чувства са родени при благоприятни условия за идеята, последната може да се реализира. От колко мисли е съставена една идея? Запример, колко мисли влизат в идеята за доброто? Кои са качествата на добрия човек? Добрият човек има качества, каквито имат скъпоценният камък и благородните метали. Скъпоценният камък се отличава от обикновения по свойството си да пречупва лъчите на светлината. Благородният метал се отличава от неблагородния по това, че не се окислява лесно. Колкото по-мъчно се окислява един метал, толкова е по-благороден. Освен това, скъпоценните камъни и благородните метали оказват добро влияние върху здравето на човека. Най-добро влияние оказва златото, понеже носи в себе си магнетическа сила. Защо златото, което действа добре върху здравето, прави човека лош? В желанието си да придобие повече злато, човек става лош, жесток за окръжаващите. Причината за това се крие в неправилното отношение на човека към златото. Когато се стреми към придобиване само на външно злато, човек става жесток. За да облагороди характера си, той трябва да придобива и вътрешно злато, т.е. да увеличава златото в кръвта си. Когато човек има и външно, и вътрешно злато в себе си, той става благороден, здрав, учен и самостоятелен.

Да се върнем към думата „благост“. – Кой човек може да бъде благ? – Любещият. Думата „любов“ започва с буквата „Л“, която показва, че силите, които действат в нея, са възходящи. Любовта изключва смъртта, обезсърчението, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. Любовта ражда живота. – Кои са пелените на живота? – Милосърдието. Значи животът се обвива в милосърдието. Любовта и милосърдието имат две различни посоки на движение: любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики работи; милосърдието е низходящ процес, т.е. процес на слизане, на жертва. Милосърдието включва съжалението, снизхождението към малките и слаби същества. Между любовта и милосърдието съществува тясна връзка. Ако любовта не се прояви между майката и бащата, дете не може да се роди. Обаче щом се роди детето, милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако милосърдието не поеме детето в пелените си, то ще умре. Много деца умират по единствената причина, че милосърдието не е слязло при тях да ги завие в своите пелени и да ги отгледа.

Следователно, за да реализирате своя идеал, любовта трябва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейните сили. Тогава се образува буквата „М“, която започва с възлизане и свършва със слизане. В тази буква има две качвания и две слизания. Човек се качва, за да приеме нещо от възвишения свят. След това той слиза, да даде условия на благото, което е взел, да се развива. Животът и благата, които той носи, се развиват в долините. Някои религиозни хора искат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в постоянна чистота. Те не искат да слизат в долините между хората, да не се опетнят. Щом искат да живеят по върховете, те сами се лишават от благата на живота. Човек трябва да слиза и да се качва, да влиза в положението на окръжаващите и да им помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Някой казва: „Важно е да е добре на мене, на жената и на децата. За другите хора не мисля“. Това е човек, който се качил на някой планински връх и не мисли да слиза. Човек е член от голямата фамилия на човечеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, с които е свързан. Неговото благосъстояние зависи от благосъстоянието на всички хора, с които е свързан. Той се качил на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините. Те страдат, мъчат се, чакат някой да им помогне. Ти, който стоиш на върха, трябва да слезеш между тия хора, да работиш рамо до рамо с тях, да им помагаш.

И тъй, да мисли човек, че от върха на планината може да разреши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да мисли човек, че в един момент може да стане ангел, да прехвръкне пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това е заблуждение. Любовта трябва да роди милосърдието. Ако не роди милосърдието, тя няма правилни прояви. Ако любещият не прояви милосърдие към ближните си, любовта ще му създаде големи противоречия. Любов без милосърдие не е истинска любов. Хората не са опитали любовта, а говорят за нея. Това, което те наричат любов, е огънят на любовта, който ги поопърлил или поизгорил малко. Като усетят този огън на кожата си, те казват: „Човек трябва да бяга от любовта. Страшно нещо е любовта!“ – Това е криво разбиране на любовта. – Кого опърля или изгаря любовта? – Онзи, на когото трептенията на организма са по-слаби от тия на любовта. Ако трептенията на организма му са по-силни от тия на любовта, огънят на любовта не го засяга. За да не изгори от огъня на любовта, нито да се опърли, човек трябва да приложи милосърдието в живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовта без милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената захар. За да се ползва от захарина, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода. Значи милосърдието е средата, в която любовта се разредява, да стане лесно поносима за човека. Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, в всичката ѝ сила и пълнота.

И тъй, искате ли да приемете захарина вътрешно, трябва да го разтворите в много вода. Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия вкус. Значи, за да се ползвате от горчивите и сладки неща, трябва да ги приемате в разредено състояние. Това правило се отнася и до горчивите и сладки мисли и чувства. Ако една мисъл или едно чувство са много сладки или много горчиви, трябва да се приемат в разредено състояние, за да може организмът да се ползва от тях. Запример, някой ви казва, че сте страшен нехранимайко. Ако сте чувствителен човек, тия думи произвеждат горчиви чувства. За да се освободите от тяхната горчевина, трябва да ги разредите. Разредяването подразбира анализиране. Вие ще отделите сричката „стра“ от останалата сричка „шен“, която означава весел човек. От думата „нехранимайко“ ще махнете частицата „не“ и ще остане „весел хранимайко“. Значи, докато мисли само за себе си, за своите лични интереси, човек минава за нехранимайко. Той мисли само за големи предприятия, от които да печели. Обаче като стане „весел хранимайко“, той разбира, че единственото място, от което иде богатството му, е майката. Щом се привърже към нея, както кучето към господаря си, той разрешава противоречията на своя живот.

Като ученици, вие трябва да анализирате нещата, да видите доброто, което се крие в тях. Дойде ли някоя добра мисъл в ума ви, не я отхвърляйте, не казвайте, че не е дошла на време. Може би чрез нея се изявява някой ваш приятел, който с години не ви е виждал. След всичко това вие казвате: „Нямам време за тебе, не мога да те приема“. Той ви носи една светла мисъл. Щом отхвърлите тази мисъл, работите ви се объркват. Всяка добра, светла мисъл е един добър приятел. Ако знаете как да приемете тази мисъл и как да я реализирате, вие ще станете гениален човек. Ако някой цар минава покрай стотици гладни, бедни хора и с една дума само може да им помогне, защо да не каже тази дума? Достатъчно е да каже на слугите си: „Дайте на тези хора изобилно хляб!“ – Той ще се благослови. Защо да не каже човек на ума и на сърдцето си думата „дай“? Във всеки човек има хиляди мисли и чувства, които чакат да дойде някой, да им даде условия да се развиват. Този народ от мисли и чувства вика във вас. Дайте ход на вашето сърце и на вашия ум да се проявят! И тъй, когато попадне при неблагоприятни условия на живота, човек се намира в положението на гладните, на просяците в него, които викат за хляб. Защо трябва да викат? Ти си учен човек, свършил си университет, влез в положението им и ги задоволи. – „Какво ще кажат хората?“ – Къде са тия хора? Ако е въпрос за майка ти, баща ти, за брат ти и сестра ти, те са твоите ближни, които са в самия тебе. Ближните ви, това са притоците на вашия живот; те не са извън вас. Следователно, като задоволите ближните си в самите вас, вие ги задоволявате и извън вас. Каквото е отношението на човека към неговите ближни, такова е отношението и на Бога към нас. Ние съществуваме благодарение на Божията мисъл. Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Той престане да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света. Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си, да потече вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи да бъде човек извор, да носи в себе си светлата идея за Бога. Не носи ли тази идея в ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любов. – Каква е любовта ви? Мени ли се, или не? Ако любовта ви не се мени, наистина имате любов.

Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си. Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърчиш, че си сиромах, кажи в себе си: „Всичко имам“. – „Как ще кажа така, като нямам пари?“ – Обърни се към слънцето и поискай от него злато. То ще ти даде, колкото искаш. Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания“. – Наистина, достатъчно е човек да се вглъби в себе си, да види какви големи богатства са вложени в него. Ако имаш в себе си всичко, от което се нуждаеш, трябва ли да страдаш? Достатъчно е човек да поддържа в ума си положителни мисли за постигане на някаква своя цел, без никакво съмнение и противоречие, за да я реализира, както е намислил. Каквото мисли човек, това става. Каквото пожелае човек, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно. Всяко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време. Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва. Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби.

Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво?“ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо. Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква. Запример, днес и децата знаят да събират числата, но в това събиране още не се прилагат законите на истинското събиране. Запример, да събереш 3 единици на едно място, това значи да събереш всичкото жито, което си посял; да събереш 4 единици, това значи да събереш всичките рала, с които си работил; да събереш 5 единици, това значи да събереш всичките музиканти на едно място; да събереш 6 единици, това значи да събереш моряците около себе си, да те разхождат с лодка по морето; да събереш 7 единици, това значи да се домогнеш до ония педагози в себе си, които ще те възпитават. Следователно, искате ли да работите с числата, трябва да разбирате техния език. Всяко нещо има свой език. Говорите ли езика на нещата, ще се ползвате от тях. Запример, ако говорите езика на земеделеца, на техника, на музиканта, те ще ви разбират и ще ви отговарят. Не знаете ли езика им, никаква връзка не можете да създадете с тях.

Човек трябва да се стреми към онова вътрешно знание, което произтича от мисълта. За да придобие това знание, той трябва да има прави мисли и прави чувства, свободни от всякакви чужди влияния и примеси.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 26 декември 1930 г., София, Изгрев.

Любов и милосердие

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, любов, мисъл, мисли, процес, сега, може, условия, себе, хора, всички, живот, идея, зърна, вътре, дум ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Декември 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Х година
16 школна лекция на 1 мл.ок.клас
26 декември 1930 г. петък 6 ч.с.
Изгрев.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(с дясната ръка, дигната като за поздрав).

ТЕМА 12 да ви бъде ПОЛЗАТА ОТ ДОБРОТО ХРАНОСМИЛАНЕ.

Има ли някой от вас знающ да смята? (Т. излезна на дъската). Пишете, 3 житени зърна от България, 4 житени зърна от Германия, 5 – от Франция, 6 – от Англия и 7 – от Русия. Колко житени зърна стават всичко? (25). Сега в какво седи простият процес? (Те са обекти с потенциална енергия). Сега, ако на тези житени зърна им дадем количествени обекти и ако на всяко едно дадем условия да се развива, какъв ще бъде процесът? Ако посеем всичките житени зърна, какъв резултат ще дадат те? (Има много неизвестни, почва, климат, самото семе). Има един закон на числата, който определя кои зърна ще бъдат по-плодовити. Числата 4, 7 и 5 ще бъдат по-плодовити, а 3 и 6 ще дадат по-малко плод. Сега има един закон по който можем да определим всяко едно от тях колко зърна ща даде, ако се посеят; като видя колко зърна ще се посеят. Например три зърна колко ще даде? За 4 също. Да допуснем само за изяснение, трите житни зърна са три мъже от България – земледелци; 4 души са от Германия – техници; 5 души са от Франция – те са музиканти. 6 души са от Англия – мореплаватели и 7 души са от Русия – педагози. Ако ги съберем като хора, колко души са всичко? (пак 25). Ако сега всички души се съберат на едно място, какво биха желали да направят? Ще образуват едно общество, (от които ще има 3 души земледелци, 4 – техници, 5 – музиканти, 6 – мореплаватели и 7 – педагози), почти от всичките области на човешкото познание ще има. Сега ние пристъпяме към друг род разсъждения. Ако вземем тримата души земеделци при благоприятни условия, да кажем през пролетта и пролетта е влажна, значи има благоприятни условия за тях. Тогава щом има земледелци, ще има и техници, и за тях ще има работа при тези условия. И за музикантите, и за тях ще има условия и работа. Като се върнат другите от работа, те ще им пеят, ще свирят, ако работата върви. (И мореплавателите ще имат какво да пренасят). И щом на всички върви, и педагозите ще са необходими, понеже повече деца ще се народят, ще има какво да възпитават.

Та казвам, това е един закон, една нова светлина за наблюдение. По същия начин вие можете да наблюдавате и човека, от каквато и да е област. И това е тъй различно, понеже от всяка една област възникват разни функции. Следователно ще видите каква функция има и в какво отношение са те. После какви са благоприятните условия. Запример какво може да покаже едно високо и широко чело? Най-първо, ако разгледаме високото и широко чело от гледището на трите свята, значи има земя за обработване; но онези, които ще обработят земята, ще бъдат ли способни да използуват условията, при които се намират? Много пъти челото може да бъде много широко и високо, а при това земята не се обработва. Значи няма смисъл; значи съществото, което живее вътре в този организъм, не е в състояние да обработи мисълта, която е скрита. Съществува такъв ред на нещата, щом за земледелците условията не са благоприятни, и за техниците няма да бъдат благоприятни условията, и за музикантите; те всички са като скачени съдове. Запример, ако вие погледнете човешките очи и намерите един малък дефект, не функционират добре, са малко жълтеникави; жълтеникавите очи показват една малка деформация на черния дроб. Следователно черният дроб е свързан с храносмилането, а храносмилането е свързано с човешкия стомах; ако храносмилането не е правилно, и кръвта няма да бъде чиста; щом няма чиста кръв, мислите не могат да бъдат светли. Човек, на когото кръвта е пълна с нечистотии, той не може да разсъждава. Един човек трябва да има много чиста кръв. Това са външните страни, това, което ние наричаме – условията. Всеки един човек трябва да знае как да използува условията.

Сега да се повърнем към тези същества. Всеки един земледелец трябва да има едно разбиране. Трите трябва да имат качествата на четирите, четирите трябва да имат качествата на седемте, между всички тия числа трябва да има известни допирни точки. Ако гледаме така просто на тези числа, ще кажем, а, 3-та земледелци! Но 3-та земледелци много работа могат да свършат. После, 5-та души музиканти, те ще внесат онзи оптимизъм. Ще кажете, защо ви е музиката? Всяка една хубава, красива мисъл, която дава подтик на човека, тя е музикална мисъл. И щом се премахне музикалното, спира всяка деятелност. Музиката е като топлината. Вие схващате музиката само като един процес – слушане само на някои гласове. Тя е равносилна на топлината. Когато дойде топлината в природата, тя извади инструмента си и свири, и всичките онези растения се накичат като млади моми, и започнат да играят на хорото. Сега една аналогия вътре. Без свирене растене няма. Растенето е процес на музиката. Да растеш, да се развиваш, това, което хората наричат култура, то е процес на музикантите. Най-първо техниците трябва да направят тези дрехи, шивачи са те, после топлина и вода трябва. Тази вода е потребна малко да се измият ръцете и краката. Нали все човек като се поизмие, по-добре върши работата. Най-после педагозите имат правило как трябва да се облекат, как да се турят дрехите. Има едно съотношение вътре. Ако човек разсъждава малко по-дълбоко, може тези процеси да ги отнесе към самия себе си. Най-първо ние започваме с простата мисъл. Земледелието е обработка, работата. Коя е най-простата мисъл в живота? Човек иска да живее, това е земледелие. На какво можете да уподобите този процес, когато земледелецът впрегне ралото си? На какъв процес може да сравните у човека орането на земята? На какво прилича той? Като седнете на трапезата, нали разчупвате хляба? Земледелецът обръща земята с ралото, разчупва хляба той, слага го. Следователно, щом земледелецът сложи своята трапеза, повика на гости житните зрънца, хвърли ги и те започват своята работа. Та казвам, културният човек трябва да разбира онзи ред и порядък на живата природа. Щом го е поставила природата там, най-първо той трябва да намери, какво е неговото място вътре в природата. Всеки един човек си има своето място. Щом намериш ти своето място като едно число, ти навсякъде можеш да минеш добре. Трима души са събрани, нали? Каква е разликата тогава между 3, 4, 5, 6 и 7. Ако вие разгледате чисто от кабалистическо гледище, кое число е най-силно? (Доколкото аз зная 7). Да, 7. Кабалистите считат това число за най-силно. В него са съединени два свята. Числото 4 същевременно съдържа всичкия процес. Те считат този процес на развиването от най-низшето до най-висшето – образуването на един кръг. А 3-те това са основните принципи за образуването на числото 4. Следователно, когато се тури 3 и 4, значи онзи процес на развитието с 3-те Божествени принципи, които действуват вътре в процеса. Щом имаш числото 7, то е строго число! И там трябва да се развиваш правилно и да управляваш принципите на своя живот. Щом речеш да измениш основните принципи, които действуват върху човека, ще дойдат най-големите нещастия и нещастията на съвременните хора идат (от) противодействуването на тези Божествени принципи. Сега тези противодействия работят върху човечеството; и постоянно природата изправя всичките наши отклонения и отклоненията на цялото човечество от правия път. И всички хора сега са се отклонили и по този път, по който те сега вървят, нищо не могат да постигнат. И природата постоянно е турила бентове и спънки, за да направи едно отклонение. Разбира се това са сега само твърдения, да се направи един предмет ясен. Как ще се изнесе неговата яснота?

Запример напишете думата БЛАГОСТ. Нали тази дума сега се роди. Написана е сега. Направете и хороскопа. Запишете сега кога се е родила тази дума; часът е 6 часът, 25 минути и 30 секунди и 56 терци. (Учителят държи часовника си в ръка). Представете си, че всички тези хора образуват тази фирма при рождението на „БЛАГОСТ“. Коя планета господствува в 6.30 ч. с. Де е слънцето сега? Г.Р. (Слънцето сега се намира малко под хоризонта, в първия ден при Стрелеца, там се намира и Сатурн). Как мислите, на тези хора ще им върви ли предприятието? Ще върви ли на тази „БЛАГОСТ“? Какви ще бъдат условията на БЛАГОСТТА? Благост! Най-първо тази работа ще има една малка спънка, понеже тъй както е написана тази дума, Б-то е малко прерязано отгоре; после друга една спънка, между Л и А няма връзка, между А и Г пак няма връзка. Ще кажете така са написани при раждането. Не, какви спънки се явяват. Но забележете, че когато вие напишете едно писмо, всяка една буква, която вие пишете, представете си, че тя е жива, тя се ражда. Едновременно думата Благост се е родила, но и всяка една буква от тази дума и тя се е родила. Тогава трябва да намерите елементите на Б. при какви условия се е родила, на Л., на А., на Г. и всички тези условия вие трябва да ги знаете; и след това и цялата дума, която седи от тези букви,които са родени, и общите резултати на думата ще зависят от елементите, които влизат вътре – при какви благоприятни условия са се родили. Когато човек почне да мисли, да има някоя обща идея, зависи от ония мисли, които влизат в ума му. От колко мисли е съставена една идея? Искаш да бъдеш добър. Вземете идеята за ДОБРОТА, кои мисли влизат в тази идея? Запример, какви са качествата на вашия ум за добрия човек? По какво се отличава добрият човек. Или вие ще определите добрия човек, тъй както определяме един скъпоценен камък. По какво се определя един скъпоценен камък от един обикновен? Нали по силата на своите пречупвания; или по какво се отличават благородните метали, да вземем златото от друг някой метал? (По това, че златото не се окислява). Не само това, но ако вие вземете в здравословно отношение, ако вие носите в джоба си злато или сребро, то ще упражни върху здравето ви известно влияние. Златото упражнява едни влияния, среброто – други; оловото, медта, каквото носите, все упражнява известно влияние върху здравето на човека. Сега кой от тези елементи ще упражни най-добро влияние? (Златото). Кой елемент има златото? То съдържа известна магнетическа сила. Тогава иде другият въпрос, понеже златото упражнява такова влияние, защо между хората са се явили толкова лоши работи от златото? Как ще обясните закона? Защо златото, което действува тъй благотворно върху здравето на хората, защо тогава ги прави толкова лоши? Кои хора са лоши? Които имат пари, или които нямат пари? Които имат злато, или които нямат злато, кой човек е по-добър? Който е гладен, или който е сит? (Който е сит). Ситият. От нямането на злато хората са лоши. Когато златото се натрупа отвънка на хората, а няма вътрешно съотношение. Понеже външни отношения имате, а вътрешната работа не върви по един механически начин. Не е само механическият процес. Механическият процес е крайният резултат. Във всеки един механически процес всяка една мисъл спира. Но щом имате златото, то най-първо ви дава нещо самостоятелно, нали. Щом човек има злато, той става по-учен, по-силен, по-самостоятелен, като говори, ще говори тежко, после ще говори на място.



Сега в какво отношение се намира Сатурн при думата БЛАГОСТ? Кога човек може да бъде благ? Може да обясним. Имате процес B. и процес A. Значи Любовта е едно чувство. Любов започва с буквата Л. Това чувство е възходящо, то спада към числото 4. Любовта е един процес, който не знае да умира. Любовта не знае какво е обезсърдчение и какво страдание. Нейният идеал е толкова висок, че в нейния ум страданията на хората не съществуват. В ума на Любовта не съществуват никакви сълзи, никакъв грях, никакви страдания, никакво падение, тя има съвсем други разбирания. Имате две същества, какво се ражда от Любовта? (От Любовта се ражда животът). Животът, но след като се роди Любовта, в живота кои ще бъдат пелените на живота, с които трябва да се увие животът? (Пелените, това могат да бъдат условията, които могат да подхранят Любовта). Аз превеждам пелените, това е милосердието. В милосердието има жертва, значи милосердието не е един процес, който отива нагоре. Като кажем, че трябва да обичаме, това е един процес, който отива към вечността, той се занимава с грандиозни работи. Любовта не се занимава с дребнави работи. А щом кажем милосердие, ние имаме обратния процес, слизане отгоре надолу към малките работи. В милосердието кое се проявява? Там имаме ред други прояви: съжаление, снизхождение. Следователно, Любовта на майката и бащата са родили живота. След това, ако не слезне милосердието отгоре, това дете няма условия да живее и това дете е осъдено да си замине. Както е дошло, така и ще си отиде. И много деца умират, то е защото милосердието не е слезло.


В Любовта трябва да имате две течения. Ако вашата Любов не се поляризира в даден случай и образува един стремеж надолу към земята, всичките ваши идеи ще бъдат някъде не на земята и нищо не може да се реализира. Но представете си, че тези центрове не действуват еднакво, ние говорим за милосердието, когато тези центрове B. и A. действуват направо, тогава енергиите на милосердието ще се пресекат хармонично.



Но представете си, че един от тези центрове, тази линия е по-къса, какво ще се образува? Питам ви тогава, ако вие образувате една права линия A и B, имате ли на тези върхове благоприятни условия за развиване? (Животът се развива само в долините). Следователно, когато хората поставят този закон да живеят за Бога, че само се молят, искат да живеят чист и свят живот, те искат само по върховете да живеят. И какво могат да постигнат там? Нали всички искат да бъдат чисти, да се не опетнят. Да бъдат чисти нектите им, да няма кал отдолу, космите, всичко това, какво се постига? Ние говорим за една външна страна на живота, която трябва да бъде израз на вътрешните наши идеи. Ако в нашия живот няма слизане, да схванем положението на окръжающите хора, ние много нависоко гледаме. Ти си женен, казваш, на мен и жената като е добре, на целия свят е добре! Целият свят в даден случай представлява една фамилия. Ти си член на човечеството, толкова братя имаш и приятели, 100, 200, 300 хиляди братя, както и да е, отношението е вярно. Ако ти в даден случай не можеш да чувстваш човечеството като една фамилия и ти като един член на тази фамилия и не можеш да имаш присърдце всичко това, което Божият Дух е турил за живота ти, ще мязаш на едно въже, което е опънато, ти си един карагьозчия и ще минаваш няколко пъти на ден с върлината по това въже и като минаваш по въжето отгоре, от единия край до другия и тогава ще напишеш един трактат и всичките вестници ще пишат, че еди-кой си карагьозчия е минал от единия бряг до другия с върлината си! Какво от това, като е минал от единия бряг на любовта до другия? Когато тези хора долу със своите нужди и страдания чакат, казвам слез долу от върлината! Запример често някой от вас има идеята, искате да бъдете някой ангел и да прехвръкнете по света с крилата си, да ви видят хората, такава идея имате. Аз разглеждам този човек, който минава с върлината си по този път, по въжето, това е неговото съзнание. Той не схваща живота. Неговите разбирания са такива. Но казвам, това не е единственото най-хубавото разбиране, най-правилното схващане за живота. Ако Любовта не ражда в себе си милосердието, тя няма правилно проявление. И всяка Любов, в която не се ражда милосердието като един процес, тя Любовта не е правилна. От гледището на земята не е правилна. Така се раждат противоречията в Любовта. Защото и тя си има своите противоречия. Кои са противоречията на Любовта? Сега гледайте обективно на въпроса. Вие още не сте опитали Любовта, засегнал ви е огънят на Любовта тук-там, някого може да е поопърлила, какво от това? Някого може да е изгорила, нищо не значи; значи, че някъде трептенията на Любовта са по-силни отколкото вашите, условията, при които вие можете да бъдете опърлени и изгорени, са били неблагоприятни условия. Някъде трептенията на Любовта са били по-силни от вашите. Какво показва опърлянето и изгоряването? Когато трептенията на Любовта са по-силни от трептенията на човешкия организъм, човек се опърля. Когато трептенията на човешкия организъм са по-силни отколкото трептенията на Любовта, тогава човек има най-благоприятните условия на Любовта. Следователно процесът на милосердието е процес да смекчим нещо, то трябва да стане като онази есенция в алхимията, когато ти имаш един екстракт, да кажем както захарина, на колко килограма е равен? На 700, 800 кг захар. И ти трябва да вземеш от захарина една малка капчица и трябва да я размиеш в една голяма доза; защото и тази доза е толкова силна, че трябва да се размие; другояче ще се образува един процес, ако ти вземеш един грам захарин, целия ден ще ти текат лигите. И като е много сладка, ражда се горчивото.

Що е горчевината? Горчивите работи са много сладки. И трябва да ги разтриваш; и като разтриваш горчивите работи, те стават сладки. В сладките работи трептенията са по-слаби; трептенията на горчивото са 10 милиарда, а сладкото има 10 милиона трептения. Може да направите един опит, имате една горчива мисъл, нали? Допуснете, че някой ви каже, страшен нехранимайко си. Да допуснем, че вие сте чувствителен и във вас се заражда едно горчиво чувство. Или ви кажат: От тебе човек няма да стане! Е, с какво трябва да размиете „СТРАШЕН НЕХРАНИМАЙКО“? Ако се напише СТРАШЕН ХРАНИМАЙКО, каква ще бъде идеята? После остава ШЕН какво означава това? Весел означава. Значи в страшен нехранимайко отделяме противоречието – не. Защо е той нехранимайко? Понеже е занят повече със своите интереси, следователно трябва да отделим от ума му идеята, че не мисли за майка си, започнал той едно предприятие, забравил го, но законът казва: майка ти ще донесе повече богатство, от всичките твои противоречия нищо не може да излезе. При СТРА – има 4 елемента. Като махнем стра, остава весел човек да си помисли за майка си, че е направила нещо за него. Тогава остава ШЕН ХРАНИМАЙКО. А шен, ишиен значи весел е към майка си, тъй както кучето към господаря си. Защото в кучето има една черта, да се привържеш, че при всички условия ти да не забравиш майка си!

Та във всяка една идея, която може да се сложи вътре в човешкия ум, могат да станат всичките тези процеси. Тези процеси стават. Ти можеш към една своя мисъл да си тъй несправедлив, както когато някой ти каже, че си страшен нехранимайко. Дойде ти на тебе една благородна мисъл, но ти кажеш, не ѝ е сега времето. Представи си, че тази твоя мисъл представлява един твой приятел, който с векове не те е виждал и ти му кажеш, нямам време сега за тебе. Така ти го изхвърляш, а той ти носи една светла идея; и откак го отхвърляш, работите ти тръгнат назад. Всяка хубава мисъл е един приятел. Всяка светла мисъл е един твой приятел; ако ти знаеш как да произнесеш една дума и ако ти знаеш как да проектираш тази дума през очите си и как да я реализираш през ръцете си, ти човек ще станеш гениален! И всеки ще говори заради тебе. Хубаво, ако дойдат хиляди хора, седат гладни, минава един цар, който има сила и идва една мисъл в неговия ум, само една дума да каже той, коя дума да каже той? Да каже: Дайте на тях! Дайте им изобилно! Защо ти ще седиш? Защо да не кажеш в сърдцето си и в ума си: ДАЙ! В тебе има не един, не двама, хиляди мисли има, които те занимават, този народ вика вътре в тебе! Дайте им условия да се развиват! Дай ход на своето сърдце! Дай ход на своята мисъл! Та когато ние се поставяме в неблагоприятни условия, ние вземаме положението на онези просяци. Ние сме философи, свършили с академическо образование, а като дойде да приложим, тебе ти треперят гащите. Какво ще кажат хората? (Де) са хората? Ако ти не знаеш да говориш на своите хора и на външните хора не можеш да говориш. Кои са външните хора? Че баща ти и майка ти са вътре в тебе, отвън никакъв баща няма. Казваш баща ми и майка ми; че вие нямате философия. Представете си, че тук имате едно малко езеро, от което слиза един малък приток, сега кое е реалното, езерото ли е реално или този извор, който вие не виждате да слиза? Щом се прекъсне този приток, и езерото ще пресъхне. Баща ти и майка ти, това е една реалност, която се проявява вътре в битието. Езерото изсъхне, но къде е бащата? Той се е върнал вътре в тебе. Та казвам, всичките наши мисли в света си имат своето проявление; могат да се проявяват в някоя геометрическа фигура, в някое тяло, в някой предмет, в някое растение и т.н. Ще дойдем до едно вътрешно обяснение. Вътрешният живот, той се изявява. Това, което е било скрито вътре в битието, значи в мисълта на Бога. Той като е мислил, проектирал е своята мисъл навънка и ние всички съществуваме по причина на това, че Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Бог престане да мисли за нас, всички тъй ще се разкапем. Следователно, Божествено е онзи процес, който става вътре в нас и трябва да се свържем с целия космос. Това, което мисли Бог в себе си, то е, което движи целия свят. Какво нещо е Бог? Бог е това Същество, което със своята мисъл поддържа видимото. Друго едно определение, какво нещо е Господ? Това, което поддържа моето тяло в дадения случай, моето тяло, аз да живея, да ям, да пия, това е Господ! После като ходя, това, което ме кара да ходя, това, което поддържа моето движение, моята мисъл, която ме е накарала да направя моята къща, да я поддържам, това е мисълта на Бога, не че Господ е вътре в тях, но Той е свързан, ако престане тази мисъл у Бога за мен и всяко движение престава. Ако Бог престане да мисли за тебе, всичко това ще рухне и здравето ще рухне, и знанието ще рухне, а щом Господ мисли за тебе и знанието иде, и здравето, и светлите мисли идат. Целият живот потича! Та вие някой път пресичате този поток с вашето неразбиране. Дайте ми един философ от историческите времена, който е дал едно определение какво нещо е Господ. Тези философи даже не са дали такова определение както малките деца. Питайте малките деца, те ще ви дадат едно по-хубаво определение от тези философи. Че това е един жаргон, който те са създали. Има ли Господ, това е само за адептите, не е за простите хора. Някой казва: Има Господ. Но какво разбираш под думите: Има Господ. Когато един учен човек каже: ИМА ГОСПОД. Тук имате два върха на Любовта. Най-първо И. това е началото. Значи това същество, което е дало начало на всички неща, има Господ. И това същество, което е дало начало на всичко в света, това е единият върх. А М-то показва милосердието, това същество се грижи и промишлява за всичко в света; и това нещо, което поддържа всички неща, то показва, че има Господ!

Трябва да има един, който постоянно да дава, да извира и ако той не извира, никакъв извор не е. Под думата извор, трябва да разбираме, че имаме идея. Тогава ти трябва да си представиш в себе си една идея като един извор, че твоите идеи постоянно да извират. Ако ти туриш твоите идеи като кал, това никаква идея не е. Като кажеш: Имам идея! Трябва да разбираш извор, който постоянно тече у тебе и нищо друго. Следователно нищо да не е в състояние да измени идеята ти. Щом идеята ти се измени, ти нямаш идея! Ама аз имам Любов. Ако твоята Любов се мени, никаква Любов нямаш! Ако твоята Любов не се мени, имаш Любов.

Сега ИМАМ е силна дума. При всички условия трябва да я имаш. Да кажем, че ти си сиромах и кажеш аз осиромашах. Не е право. Ще кажеш: Милиони имам, вложени в банката. Защо да не вярваш? Ти ще кажеш, ама защо да вярвам в тези суеверия? Никакви суеверия не са това. Ще каже някой, та аз суеверен ли съм. Не е въпрос да убеждаваме външния свят. Ние сме безверници, за самите нас е важно това. И най-страшните хора, които рушат нашите убеждения и вяра, това сме ние самите. Ти казваш, нямам пари. Но разбери какво нещо са парите. Разбери идеята – нямам пари. Защо нямаш? Значи нямаш злато. Колко злато искаш? Отправи ума си към слънцето и веднага ще имаш злато, колкото искаш. Напиши един чек, прати го при слънцето и веднага банките на слънцето ще го кредитират и ще имаш толкова, колкото си вложил в банката. Казваш, толкова и толкова злато ми трябва засега. Ще ги имаш. В беседите има един пример, в Америка има едно общество, образувано, ДЕЙ ОПУЛЕНС, това е един закон, който са го изучавали адептите в старо време и сега се изучава. Това, което намислиш и поддържаш дълго време в ума си, ще стане. Но само в тази мисъл да не влезне никакво противоречие. Та някой си американец станал член в това общество. И дал една голяма сума. Неговите учители казали, ти ще си намислиш една сума в ума и тя ще се реализира. Той намислил да получи 10 хиляди долара. Мислил ден, два, три, парите не идат. Пък бил в стеснителни условия, закъсал съвсем. Захвърлил той теорията, казал, това е лъжа! И тръгнал на запад, пристига в едно малко градче и се разгневил на този закон как така парите да не идат на мястото? Явява се един циклон, разрушава целия градец, пада една греда и му счупва крака. Той паднал в безсъзнание, но като дошъл в съзнание, вижда един чек от десет хиляди долари, но кракът му разрушен. Та често и ние като американеца, като дигаме шум, ще дойдат парите, но и кракът ни ще се счупи. Ти не дигай шум, ти не си видял закона на ОПУЛЕНС. Щастливите моменти на живота ще дойдат, то не е една химера, но ти искаш нещата преди време. Пак могат да ти ги дадат, но кракът ни ще бъде счупен и вследствие на това целият град ще бъде разрушен; и често ние по незнание ставаме причина на всичките свои нещастия. И млади, и стари чакат, всяко нещо си има своето точно определено време. И ако не чакаш, ти ще остарееш; и ако не чакаш, ти ще обеднееш и ще оглупееш, и всичко ще стане. И ако чакаш, всичко ще стане. Турците казват, с цъкане нищо не става, но прахан се запалва. Той подразбира, че той като си цъкал със своето огниво, той си е играл и огнивото развалил, и кремъкът развалил. Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали праханта.

Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата. Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре. Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото. Та казвам праханта и да е суха, в кожена кесия да се държи. Сега вие ще кажете, това са празни работи. Да преведем. Ако ти не държиш своята мисъл в своето естествено положение, ако ти не опазваш онези естествени закони, които движат целия живот, ти нищо не можеш да постигнеш. Ние влизаме в областта на техниката, на музиката, навсякъде си има известни правила, които трябва да спазваш. Вземете един прост процес събирането и децата знаят как да събират.Но като стигнеш числото 3 да извадиш жито, като стигнеш числото 4 да извадиш ралата на място, като дойде числото 5, да дойдат музикантите; като дойде числото 6 да дойдат моряците и да те разхождат с лодките; като стигнеш числото 7 да дойдат всичките педагози. Ако знаеш езика на числата, защото всяко число си има свой език. Онзи техник, той си има свой език. И ако ти им говориш на техния език, всичко ще придобиеш. Но ако ти не знаеш как да говориш на земледелеца, работата не върви. Та ще превеждате вътрешно. Ако човек не знае как да говори на себе си, той нищо не може да постигне.

Сега какво разбрахте? (При Любовта трябва да дойде и милосердието. След това, животът не се развива по върховете, по долините. И когато между две същества има Любов, явява се милосердието). Тъй, затова хората се сдружават, да се роди нещо от тях. И когато хората живеят самостоятелно и този живот е хубав, той мяза само на върховете. При върховете се ражда човешкият егоизъм, личните чувства. И действително, съответствие има, гордостта на човека седи във вирнатата глава. Това подразбира задната част на главата. Ако се тегли една линия от гръбначния стълб, тази част на главата е най-вирната. Ако този върх стане по-висок нагоре, тогава теченията на главата придобиват едно неестествено положение.

Има една вътрешна наука. Наука на човешката мисъл. Мисълта на всеки човек трябва да бъде права! Непокварена с никакви външни влияния. Всякога трябва да имаш една чиста мисъл! Без никакви задни примеси. От такава мисъл няма нищо по-силно! Или да имаш едно чувство, също да няма никакви примеси!

Станете сега.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

7.24 ч.с.

НАГОРЕ


placeholder