НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Огъната плоскост

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Огъната плоскост

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, плоскост, живот, огъната, сега, всички, аз, морал, свят, площ, вода, казва, любов ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Април 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?

Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.

Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.

Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.

Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.

Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.

Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.

Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.

Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.

Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.

Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.

Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.

Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.

Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види, какво правят хората, може да стане шпионин.

Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.

Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.

Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.

Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? - Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.

Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.

Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. - Коя е причината за това убийство? - Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.

Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам. - Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.

Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.

Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.

Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.

Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.

Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.

Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.

Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.

Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието. То води към грешки и престъпления.

Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.

Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане?

Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.

Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.

Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.

Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема. Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.

Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.

И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно.

Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.

Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!

- Само проявената Божия Любов носи пълния живот.



30. Лекция от Учителя, държана на 4-ти април, 1930 г., София – Изгрев.

Огъната плоскост

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, плоскост, живот, огъната, сега, всички, аз, морал, свят, площ, вода, казва, любов ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Април 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление

Представеше си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, дето няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по- дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. Какво ще кажат учените хора за това явление? Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?

Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. В какво състояние ще се намират тия тела? В покой. Докога? Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, дето е станало огъването. Колкото по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тия тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.

Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тия неща, той мисли както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост само когато тя е в покой. Обаче когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.

Мнозина казват, че могат да правят каквото искат. Не е така. Те не могат да правят каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както u когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо човек се стреми към свобода, но още не е свободен.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята, Той е достояние на възвишените същества. Тъй щото свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвина, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е., че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина. Той подържал мисълта, че човек има свободна воля.

Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.

Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.

Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.

Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.

Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.

Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се!" От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.

Сега да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек

Всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се, и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.

Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: „Синко, знаеш ли какво те очаква на онзи свят?" „Не зная." „Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил." „Пълни ли ще бъдат, или празни?" „Пълни, разбира се." „Щом е тъй, радвам се, че и там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия." Както виждате, със заплашване погрешките не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.

Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си или да извади окото си.

Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, дето момите се събирали на седенки, да види кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче момъкът пак не се отказал от навика си, да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по- внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.

Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види какво правят хората, може да стане шпионин.

Сега да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започваш да се търкаляш, да се блъскаш едно в друго. Защо се блъскат? Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбнатата? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Запример в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.

Представете си, че някой човек е гладувал осем деня и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, пред втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли обаче до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: „Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем деня не съм ял! Ако искаше да не взимат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад." Явява се въпросът, има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което ония, на неогънатата плоскост, не си позволяват.

Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.

Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека, това значи да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.

Сега да видим какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.

Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. Коя е причината за това убийство? Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава на онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. Как ще се примири убитият? Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени, не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му, или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.

Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сели някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят, те ще изгубят свободата си. Ама срещнали се. Това нищо не значи. Кашо дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват. Щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. Защо умират хората? Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жена ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. Ама аз я обичам. Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.

Под понятието „женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по- пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.

Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче u при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. Какво да прави човек, като няма крила? Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.

Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взима торбата му и бяга. Обаче собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взима торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.

Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представят слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, дето изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.

Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.

Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории. Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.

Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.

Казва се, че човек трябва да вярва. За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото. Коя е причината за скъсване на тази връзка? Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.

Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? Да се роди отново не от майка и от баща, но от вода и от дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: „Роденото от плътта плът е, роденото от духа дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо. Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.

Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. Ама защо паднал? Как стана това падане?

Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?" На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си. Като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?" „Това не е наша работа" - отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената погрешка.

Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака, още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.

Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от ония желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.

Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света без пет пари в джоба си - знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем деня, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да - помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: „Аз мога да излекувам дъщеря ти." „Колко искаш?" „Един милион." „Ще ти дам, но да я излекуваш." „Ако не я излекувам, нищо няма да взема." Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.

Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко деня и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.

И тъй, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят законите на живота и на природата и ги прилагат правилно.

Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Запример, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди защо му трябват тия предмети. Плюшкин, един от героите на „Мъртви души" от Гоголя, събира каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае защо му са. Мнозина представят типове, подобни на Плюшкина. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче всичко това трябва да се изхвърли навън и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според законите на разумната природа.

Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избегнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за погрешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. Защо? Защото

Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват шия блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка погрешка, всяко престъпление представя затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвора, сам иде го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите, сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: излез на свобода и живей по нов начин.

„Само проявената Божия любов носи пълния живот."

Тридесета лекция
на Младежкия окултен клас
4 април, 1930 г., петък, 6 часа

София - Изгрев

ОГЪНАТА ПЛОЩ



„Отче наш"

Носите ли си бучката захар? (Не всички си носят бучката.) Сега допуснете, че някой човек е направен от захар, от сладко вещество е направен. И допуснете, че това същество е живяло в един свят, дето няма вода. Какво ще бъде положението на захарта без вода? Ще бъде устойчиво вещество, няма да знае какво нещо е смъртта. Но допуснете, в този свят дойде друго едно същество и направи една малка дупка, и пусне малко вода. Какво ще стане с тия същества, направени от сладко вещество? Най-първо ще почнат да се вглъбяват. Какво обяснение ще си дадете на това -днес се стопи една форма, утре друга, и най-после всички се стопят. Как ще си обяснят учените хора тази работа, че се топят бучките? Ако вие поставите захарта на влагата, какво ще стане с нея? Ще стане известно разтопяване. Значи водата е опасна за хора, които имат захар.

Сега на какво се дължи сладчината? Как обясняват съвременните учени хора това? Нали някои вещества са горчиви, а други сладки. На какво се дължат тия впечатления, които човек има, които той добива от външните вещества? Това е все същият въпрос - защо едни хора са добри, а други лоши.



Сега, допуснете, че това е една равнина. Ако вие поставите две тела върху тази равнина, в какво положение ще се намерят те? В покой ще се намират, нали. Но представете си, че по някаква си външна причина тази равнина почва да се огъва в своя център. Какво ще стане тогава с тия две тела, които първоначално са били в покой? Според закона на тяготението те ще [се] стремят към средата. Де ще се срещнат? В центъра. Тази повърхност е гладка, без никакво съпротивление. Тогава тия същества ще се срещнат към центъра. Колкото тази плоскост се огъва повече, толкова и това движение е по-голямо. Имаме съществата А и В и огъванията 1, 2, 3, 4, 5. Двете същества се сблъскват и отскачат. Как ще си обясните вие това? Кои са причините на тяхното сблъскване? Образува се едно вътрешно сътресение.

Сега вие седите някой път и философствате. Но как ще си обясните вие вашите морални сътресения? Това не е вятър, това са морални сътресения и някой път са такива големи, че ти се търкулиш на земята. Има морални сътресения толкова големи, че човек пада на земята и става разрив на сърцето. Не могат да го насърчат. Не е вятър това, но сътресение на сърцето. Някой път има сътресение на нервната система.

Добре, какво трябва да се прави, за да се избегне това? Най-първо тези същества се убедили, че тяхната повърхност не може да се измени. Така и вие мислите. Някой път - човек е млад и чувства, че е стабилен. Допуснете, АВ, това е моралът на един човек, природата на неговата плоскост, в която той живее. Сега може ли това да ви послужи като закон на предсказване? Допуснете, че това е плоскостта, в която той се движи. Той не знае закона на огъването, а знае само плоскостта без огъването. И той казва: „Според законите на плоскостта моят характер не може да се измени, аз мога да работя, каквото си искам."

Питам, кой от вас върши това, което той иска, което той мисли? Нали философите казват, че човек бил свободен, може да върши, каквото иска. Аз бих желал някой от вас да каже, че е извършил нещо самостоятелно, че никой друг да не го е извършил. Аз критикувам, а вие застъпвайте тезата. Кажете ми едно деяние, което само вие може да направите и което вашите приятели не са направили. Покажете ми едно такова ново деяние, за да покажете, че наистина вие сте свободен човек. Защото, ако вие правите това, което вашите деди са направили, това не е свобода. Вашият дядо е ял, и вие ядете. Ама ще кажете: „Аз мога да спя, както аз искам." Но и дядо ви е спал. И то ще спите, не когато вие искате, но когато ви наложат спането. Казвате: „Аз мога да ям, когато искам." Не. Когато си гладен ще ядеш. Даже когато кажете: „Аз съм свободен да мисля", и пак не сте свободен. Вас ви заставят да мислите.

Та ние изучаваме не нашата свобода. Когато ние говорим за свобода, ние всякога изучаваме свободата на едно друго същество. Когато аз говоря [за] своята свобода, подразбирам едно друго същество, а не себе си. Схващате ли сега къде отива мисълта? Да допуснем, че някой казва: човек е безсмъртен. Хубаво, но човек, който се е родил на земята, е смъртен. Тогава де е неговата свобода? Когато говорим за безсмъртието, подразбираме същества, които не са в това състояние, в което ние се намираме. Те са извънка, те са свободни. И когато ние говорим за съвършен морал, ние сме само отражение на техния морал. Следователно на някои същества аз казвам: „Няма да ме тургате в положението да се огрешавам много." Ако той прокарва някоя идея, няма защо да ми я налага.

Има ли някой от вас да е изучавал богословието? Там се говори какво е поддържал Калвин, каква е била неговата теория. („Той е поддържал предопределението.") А в противовес на него кой е поддържал свободата? („Цвингли е поддържал свободата.") Питам, Калвин прав ли е? („Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие."

Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.

Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо?" Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание.

Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече. Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се!" Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се!" И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.

Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.

Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта. Сега всички ли хора грешат? Има ли хора в света, които да не грешат? Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се. Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.

Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?" „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява.

Следователно разумният живот трябва да дойде до онова положение, да премахне всички съблазни от нашия живот. Където и да е сблъсъкът, все ще дойде - все ще налетиш на съблазън. Съблазънта е един предмет, на който можеш да си счупиш крака, можеш да си извадиш окото.

Един млад момък имал обичай да гледа през дупките на прозорците по седенките кои моми се събирали. Една мома мукалитин турга един гвоздей на прозореца и затваря дупката, и той втория път като отива вечерта на седянката да гледа, не вижда светлина. Мисли, че са изгасили огъня, понеже дупката не свети. Мушнал си той главата, но си ударил окото на пирона. Питам, защо момата е турила този гвоздей на прозореца при дупката? Какво прегрешение има, ако момъкът гледа? Ако вие сте един апаш, който обичате да обирате къщите, бихте ли обичали да ви гледа някой през дупката? Следователно защо не обичаме дупките? Понеже ще ни видят какво правим. Обаче втория път той вече направо не си тургал главата, имал вече опитността на гвоздея. Като стигнел до дупката, той си тургал ръката. Всякъде, където имало опасност, той си тургал ръката.

Но това са все палиативни средства. Онзи човек, който иска през дупката да научи истината, той нищо няма да научи. Дупките аз ги наричам закон на шпионаж. От дупките е произлезнал шпионажът. Всеки човек, който си турга окото през някоя дупка, да види какво става, той шпионин може да стане.

Та щом се огъне тази повърхност, то ще има търкаляне, сблъскване, и вече ще се нарушат интересите. Сега питам, защо Провидението е направило земята валчеста, а не вглъбната? Защо не е турило нещата в една коруба? Някои поддържат, че хората живеят в една коруба.

Засега хората в моралния свят живеят в един огънат свят и нямат много голяма свобода в своите действия. Запример вие не сте имали случай да опитате вашата сила. Да допуснем, вие поддържате известен морал, но представете си, че сте гладували седем-осем дена и минавате покрай една фурна, но хлебаря го няма там. Но хлябовете седят опечени там. Питам, можете ли да минете всичките тези осем фурни, без да си вземете един хляб? Като погледнете хляба, да си кажете: „Не искам да бутам, няма да си взема хляб." Най-първо, едни от вас още от първата фурна ще задигнат един самун. Втори ще стигнат до втората фурна, но като дойдат дотам, и те ще задигнат един хляб. При третата, четвъртата, но почти всички, като дойдете до петата фурна, ще задигнете един хляб. И ще кажете: „Гладни сме. Гладен съм, нека ме затворят най-после. Няма да остана гладен, я! Този фурнаджия трябва да е на мястото си. Осем дена аз съм гладувал. Къде ще го чакам?"

Питам ви сега, имате ли право да вземете хляб, ако фурнаджията го няма там, а вие сте гладували толкова дни? Имате право, разбира се. Защо не? И чудни са хората. Ще кажете, нямат право. Вярно е, че нямат право, но кога? А и В нямат право - плоскостта е права. Щом си на гладката площ, нямаш право да вършиш престъпление. Но щом се огъне площта, имате право. И колкото повече се огъне площта, толкова повече право имат хората. Колкото повече се увеличават нуждите па хората, толкова повече право имам аз да върша това, което другите хора не вършат.

Днешният ден мяза на една огъната площ, дето се създават законите. Те огъват тази равнина и при това искат да запазят същите отношения. Казват: „Ти трябва да имаш морал." Не огъвай площта си, нищо повече. Ще се даде научно стойност на морала. Те огъват тази площ и казват: „Ти трябва да бъдеш морален. Няма да правиш никакви престъпления." Казвам, щом огънеш тази площ, непременно ще направиш една беля на главата си. Не може да не направите.

Сега вие мислите, че човек е свободен. Човек не е свободен. Вие сте в една равнина неогъната, при благоприятни условия, дето светът е едно. Но вие не сте опитали при неблагоприятно условия, при огъната повърхнина. Има един изходен път. Ако вие сте един разумен човек, в този свят има едно разрешение. Но казвам, тъй както вие се намирате при сегашните условия, невъзможно с да се живее един морален живот. Огъват се тия плоскости.

Когато се каже, че трябва да се изучи характерът на един човек, то значи: трябва да се изучат ония огънати плоскости у него. Аз поддържам огъването на човешките способности, на човешките чувства. Аз съм дошъл до едно заключение. Колкото едно чувство е по-огънато и колкото една способност е по-огъната, толкова този човек не може да се контролира. И аз бих казал: огъната способност има или огънато чувство има. Вземете един адвокат. Той не може да мисли право. Той седи на една огъната площ. Или вземете един крадец. Той може да ви докаже, че не е направил престъпление, не е откраднал нищо. А друг адвокат - на противоположната страна - доказва, че този човек е откраднал парите. Питам, кой е на правата страна? И този, който иска да докаже, че той е откраднал и е виновен, и онзи, който има да дава или да взема, и двамата се намират в една огъната площ, нищо повече. Ако се намирате на една огъната площ, така се извиняват вашите постъпки. Така се изменят и убежденията на хората.

Казва някой, че имал едно вярване, но престанал да вярва. Не че е добил нещо друго, но щом се огъне неговата площ, той е изгубил своите вярвания. Ще кажете: „Защо?" Огънала се е неговата площ.

Сега трябва да се дойде до другите велики мисли, които направляват живота, тоест да създадете в себе си възможност. Защото само в себе си човек може да създаде своите възможности. Условията са отвън, а това, което е у него, това са възможностите. Условията съществуват отвън, а възможността да се използват тия условия се намира вътре у човека. И единственото нещо, което човек трябва да изучава, това е - вие трябва да изучите условията, при които живеете с вътрешната възможност. Само тогава вие сте господари на последствията. Защото хората на земята, това са последствия. Нали в причинния свят имате причина и последствие. Кой е подтикът на причината? Причина е онази разумна творческа сила. Казвам, всяко нещо си има причина. Тогава от какво произлиза причината? Казвате, един човек убива другиго.

Да вземем, двама момци имат известни връзки с една мома, нали. Те се сбиват и единият убива другия. Тогава, който убива е причината, а другият е последствието. Но какво е момата? Момата създава първата причина. Тя е, която създава причината. И тогава имаме: единият момък е причината, а другият е последствието. И този в последствието, той умира. Единият умира, а другият остава на физическото поле, но и двамата живеят. Онзи, който остава жив, той се оженва за момата, нали. Тъй се събират те. Но третият, който се ражда, той е убитият. Ако той не умреше, те не можеха да се оженят. Всички, които се женят - все е убит някой заради вас.

Сега, ние говорим на основание на това. Вашите възгледи са други. Сега, според тази теория, огъната площ е тази, но не мислете, че вие като се жените, че вие сте свободни. Не. Насила могат да ви оженят. Някой казва: „Аз мога да се оженя." Не - ако ви оженят, нищо повече. Баща ти, майка ти, обществото, те ще ви оженят, и вие искате, не искате, ще се ожените.

Той, Мойсей, се оженил веднъж заради убития египтянин. И още веднъж се оженил той - той беше заповядал да се избият петнайсет хиляди души.

Сегашният живот, това е едно последствие. Тъй както сега върви светът, има известни последствия, които са неизбежни. Това, което хората наричат женитба - в света трябва да се обяснят трояко причините, които работят в света. Някой казва: „Аз обичам някого." Ти, щом го обичаш, няма защо да се жениш, защото с женитбата се разваля любовта, нищо повече. Ти можеш да се жениш, но щом се ожениш, ти не си свободен. Два предмета могат да се сблъскат, но това не е свобода, защото ще стане едно стълкновение. Двамата, щом се оженят, непременно ще умрат. Всеки, който се жени, трябва да умре. Че тия двамата момци, които се спореха за момата, не плати ли единият с живота си? Утре друг ще се влюби в жената и той ще го убие. Тогава ще имат второ дете. Тя ще се ожени за третия. Следователно колкото деца има тя, толкова любовници е имала.

Сега това е теория, която засяга живота. Да погледнем малко реалистически на живота. Дали е така, или не е, това е друг въпрос, философски вие можете да се спорите. Но казвам, щом се огъне тази площ, тя може да се изправи. Ако допуснем, че нещата в света са разумни, да допуснем, че има известен спор. Щом нещата са неразумни, всякога има смърт. И смъртта винаги показва, че живеем в един свят, който е неразумен. А щом живеем в един разумен свят, не може да има смърт, не може да има стълкновение. Щом има стълкновение в нашия морален свят, в нашите възгледи, това показва, че има известни същества, които не са в хармония, които са неразумни. Значи ние живеем в един свят, дето всякога можем да се лишим от живота. И следователно, при такъв един свят, и десет пъти да се жениш, пак ще ти вземат жената. Тя не може да остане при тебе.

Ти можеш само при един разумен свят да бъдеш свободен. Щом имаш любовта, ти не можеш да бъдеш ограничен. Под „женитба" ние подразбираме най-идеалните отношения, които разумните същества могат да имат. Показва, че отношенията на нещата са разумни. Да кажем, ако две реки се съединят и образуват една по-голяма река, какви отношения имат те? Стават по-големи. Тогава питам, този закон спрямо хората такъв ли е? Сливат ли се хората? Нали като се сливат реките, водата става по-голяма. Тъй както схващате вие идеята за женитбата, това е съвсем механически процес. Мислите ли, че двама хора, които се събират да живеят в една къща, че това са женени хора? Мислите ли, че онзи мъж, който бие жена си по два пъти на ден, че това е женитба? Мислите ли, че онзи учител, който учи децата и всеки ден ги налага по два пъти, че това е учение? Това са неща допуснати, по те нямат нищо общо с любовта.

Тогава допуснете следующето. Ако един майстор, или един чирак, слуга, се научи на грънчарство, питам, имат ли отношение?Неговият майстор, който го е научил да моделира и да пече калта и да направя грънците, кажете ми какво отношение имат този майстор и неговият слуга? Те ще пекат грънците и най-после ще делят печалбата, но знание трябва.

Сега аз ще ви наведа на вашия морален свят. Докато вашите способности и чувства са огънати, вие всякога ще бъдете изложени на известни страдания в света. Аз така обяснявам. Страдате някой път. Няма никакви причини, но страдате. Защо? Огъната е площта. И в природата, когато птиците се занимават с този философски въпрос на огъната площ и донякъде те разрешиха въпроса и създадоха крила. У птиците по-малко може да стане сблъскване, понеже те при една огъната площ ще се повдигнат нагоре, но и при тях става едно частично сблъскване. При хвръкването много пъти може да стане едно частично сблъскване, но въобще те са освободени от закона на сблъскването.

Следователно ние, за да станем като птиците, трябва да започнем да мислим. Казва: „Този човек е морален." Но ти разгледал ли си на какво почива този морал? Казвате, човек трябва да бъде морален, но какво нещо е моралът? Ако аз съм по-силен човек и вие сте ми задигнали торбата и аз ви настигна, и започне една борба между мен и вас, и ако съм по-силен и ви наложа тъй хубаво, че ви взема торбата, и ако някой гледа отстрани, ще каже: „Защо върши този човек тази работа?" Как ще докажа, че тази торба е моя? Той е взел торбата на онзи, който ме гледа, и той казва: „Торбата е моя." И аз казвам, че е моя. Но в дадения случай аз съм по-силен човек, казвам: „Правото е мое, торбата е моя." Но някой път, макар че са ми взели торбата, онзи, който ми е взел торбата, е по-силен, и тогава, освен, че ми е взел торбата, но и ме наложат. Питам, де е моралът?

Моралът е там: не носи торба, която могат да ти откраднат. Щом имаш пълна каса със злато, скрий касата си някъде, защото другояче твоята каса ще бъде едно изкушение за другите.

Та казвам сега, във вашия живот има известни впечатления и мисли, и чувства, набрани от миналото. И винаги при дадени условия изкушението се явява. И човек трябва да знае възможността, де може да се прояви слабата страна на неговия живот. Даже по астрологията, ако разгледате хороскопа на някой човек, при сегашното развитие можете точно да му предскажете в коя година или в кой ден може да се случи едно събитие в неговия живот. И ако той е умен, той може да го избегне. Ако не, може да дойде една колизия в неговия живот. И на това се основава, дето казваме, че Бог е милостив и снизходителен. Та именно на това се основава Божието снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в един огънат свят и известни изкушения са неизбежни, и затова Той постоянно ни прощава.

Защо трябва да простиш? Трябва да му простиш, понеже е огъната площ. И ти да си там, и ти ще постъпиш така.

Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ. Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора. Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.

Тия огънати места са направени все от хората. Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така. Много малко праведни хора има сега на земята.

Сега, на първо място седи гладния човек да го поставиш да не съгрешава. Или жадния - да го заставиш да не съгрешава. И онзи, който дълго време не е спал - да го поставиш да не [съгрешава].

При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество. Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване. И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.

Защо аз говоря за любовта? Защото единствената сила, която може да ни избави от престъпление, това е любовта. Щом любовта действа вътре у човека, истината почва да действа в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм и всички тия огънати плоскости ще изменят своето естество.

Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко. В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото. И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.

Често казвате, че трябва да се вярва в Бога. Какво нещо е вярата? Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло. Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл. Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.

Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление? Не може. По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази. Понеже и самата майка, и тя е съгрешила. Нали казваме, че няма нито един праведен. Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове? Възможно ли е това? Затова човек трябва да се роди втори път, да се роди без баща и без майка. Докато той се ражда с баща и майка, той всякога ще греши. Как ще ме разберете тогава? Ще кажете, какво ще стане тогава? Казва Христос: „Роденото от плътта плът е." Значи роденото от такива бащи и майки - непременно ще правят престъпление. И вследствие на това хората остаряват, умират, погребват ги, разлагат се. Костите им се разхвърлят по лицето на земята. И тогава ни проповядват, че ще идем в онзи свят. Това са предположения, но мито един от вас няма опитността на онзи свят. Чудното с, че слизате в другия свят и да нямате никакво възпоменание от него.

Сега аз тук развивам тази научна теория, понеже вие се намирате като [в] една лодка в морето. И не ви казвам да излезнете от вашата лодка, да се хвърляте, но ви казвам: с вашата лодка можете да функционирате само покрай брега на морето, но ако влезете вътре в морето, нищо няма да остане от вас. Тя не мяза на онзи голям кораб, който пропътува през целия океан.

Та в живота, със сегашните ваши разбирания, вие не можете да издържите изпитите, които може да ви дойдат. Защото герой е онзи, който може да премине целия живот с всичките несгоди. Той е герой. Ти си живял в един живот с много малко изпитания, ти още не си човек. Но човек е онзи, който е минал от единия край на живота до другия. Човек е онзи, който може да мине и по огъната площ без колизии.

С това искам да ви освободя, да ви улесня в живота. Снемам малко от отговорността ви. Ще казвате: „Е, огъната площ е." Ама защо го направи това? Огъната площ.

Един честен ходжа, като си правил къщата, паднал и си счупил крака. Срещнали го едни и го питат: „Как стана тази работа?" „Качих се горе на къщата да си покривам къщата и паднах и си счупих крака." Среща го друг, пита: „Как стана тази работа?" „Е, качих се горе на къщата и паднах." „Е защо не внимаваш?" „Е на, стана." И деветдесет и девет го питали, и най-после той казва: „Няма ли някой от вас, който да е падал и да знае как се пада, как става тази работа?" Сега всеки пита защо и как стана тази работа. Казва, че „бях невнимателен, изкълчих си крака". Сега, има ли някой да го намести? Всички тези деветдесет и девет казват: „Това не с наша работа. Ще търсиш някой черъкчия." Като питаш, трябва да можеш и да наместиш крака.

Та именно при сегашните условия, тъй както са създадени, всички имат право да питат: „Как си навехна крака?", но никой няма право да намества крака. Не [е] така. Ти, който питаш: „Защо си навехна крака?", ще го направиш. Ще му кажеш: „Ела сам тук, аз ще ти го наместя."

Та вие всички имате едно много криво схващане за човешката свобода и вследствие на това вие се излагате на ненужни изкушения и страдания. И така преувеличавате страданията си и преувеличавате изкушенията си. Ще знаете едно - колкото плоскостта е по-огъната, толкова и страданията ще бъдат и по-големи.

Сега, какъв трябва да бъде изходният път? Изходният път е знанието. Този морал, който сега живеете, ще се опростите. Ако не се опростите, страданията няма да ви напуснат. Каквото и да казвате, аз не съм срещнал нито един, който да е устоял на думата си. Някой обещава, казва: „В пет часа ще дойда." И после след половин час ще каже: това било, онова било. Даже англичаните, които са толкова точни, и у тях се случва много пъти, дето не могат да издържат на думата си. Там ще кажат, че станало катастрофа с автомобила. Та и те не могат да бъдат толкова точни.

Та трябва ви на вас един морал, един закон, на който да разчитате.

Сега какво разбрахте? Вие сега се изпоплашихте. Научна работа е тази - огъната плоскост. Аз другояче гледам на това. Има известни прегрешения, които стават но стечение на обстоятелствата, по закона на условията. Но виноват е само онзи човек, който напрани престъпление на линията АВ. Само той е виноват. Ако тук е направено престъпление, при А, и това е престъпление. А при всички други постъпки, които стават, при 1, 2, 3, 4 и 5, това са изключения на огъната плоскост.

Сега законът какъв е? Щом у две същества се ронят желания, те огъват площта. Докато ти нямаш желания, тази площ е права. Щом у тебе се роди желание да обсебиш, тази площ се огъва. Ти ставаш причина, със своето желание, да огънеш равнината на площта. Така ги изменяш целия ход на площта. Ти можеш да държиш така тебешира, без да го желаеш за себе си. Сега аз държа тебешира в ръката си и работя, но после го тур-гам в кутията. Но ако той беше от злато, аз го тургам в джоба си. И който и да работи с такъв тебешир, ще го тури в джоба си. Затова желанията, съединени с мислите, огъват нашата морална площ, в която ние живеем. И понеже площта се огънала, без да разбираме, че живеем, вследствие на това преживяваме известни морални сътресения.

Та именно трябва да оправим огънатите плоскости. Ако човек не може да оправи своята огъната площ, той не може да прогресира. В новия морал трябва хората да се учат да изправят огъната площ, тази равнина, за да бъдат свободни. Щом площта е огъната, те не могат да бъдат свободни - законът на тяготението действа. Условията са условия; щом се огъне площта, там условията не могат да се използват, нито възможностите у самия вас могат да се използват. А щом площта не се огъне, тогава може да използвате условията и възможностите.

Та казвам сега, трябва да се преведе. Ако механически изясняваме какво нещо е морал, това е друг въпрос. Аз сега изяснявам какво е разбирането. При сегашния строй невъзможно е да се живее един морален живот. Щом се приведат тия механически закони в моралния закон, тази огъната площ може да се изправи.

Представете си, че вие сте един знаменит лекар, един от капацитетите в света и вие пътувате инкогнито по света, но нямате нито пет пари. А светът е пълен със злато. И вие дойдете до един милионер, който е скържав, но има болна дъщеря. Да кажем, че вие сте десет души професори в медицината. Но вие сте гладували осем дена, никой не ви е дал хляб. И вие казвате: „Аз ще спася дъщеря ви." Огъната площ е това. Кажете: „Аз ще изправя своята площ." Вие имате вече условията. Аз взимам така. Този богаташ е вече за мен условие да изправя площта си. За да се изправи огънатото, казвам: „Аз мога да излекувам дъщеря ви, но какво ще платите?" „Един милион долара." „Ако не мога да я излекувам, пет пари не взимам, но отгоре в пет минути тя ще бъде здрава." Но ако не зная това изкуство, тогава гладен ще умра. Знание трябва.

Ти си един отличен цигулар в света. Осем дена си гладувал. Отиваш при онези моми и момци, които искат да им свириш. Ти казваш: „Аз мога да ви свиря, но вие ще ме нахраните." Питам, няма ли да го нахранят? Ще го нахранят. И той като вземе цигулката, всички наоколо се разиграят, и всички изправят своята площ.

Способностите, които има човек, и силите, които има, той трябва да ги тури да работят за полза на другите. Ще кажете, за удоволствие свири този човек. Не за удоволствие свири той, но ти на тия момци и моми ще им четеш един морал, ще им кажеш: „Тази цигулка мен ме спасява. Ако аз нямах тази цигулка, ни най-малко нямаше да ме приемете, но понеже съм цигулар, ще ме турите на средата и тогава аз ще свиря, а вие ще играете."

Та е потребно знанието за разбиране на живота. И отношенията, които съществуват - няма да казвате: „Лоши условия." Защото лоши и добри условия съществуват само при знание и незнание. Добрите отношения съществуват само при знанието, а лошите отношения съществуват при незнанието. Добрият живот съществува при знанието, а лошият живот съществува при незнанието на законите, които управляват света?

„Защо при огъната площ не може да има престъпление, когато само там са престъпленията, пък ако и да има такива, са извинени като зависещи от условията? Как тогава може да има престъпление на правата линия, дето няма престъпления?"

Да ви дам едно изяснение. (Виж чертежа.) При В - този е един милионер, има всичко. А при А - този е един бедняк, той си има само една овца. Милионерът изпраща своите слуги и му задигат овцата. Това е престъпление. И тогава, след такова едно съгрешение, идат в света огънатите площи.

Огънатите площи са направени от греха. Всяка една огъната площ, това е закон на прегрешението. („Значи едно огъване включва и едно прегрешение, и едно оправдание.") Запример онзи честният човек, той върви тъй изправен по площта. Но щом направи едно малко престъпление, той почва вече да се огъва, като че дебне някого. Вече огъната площ е той.

И този закон на огъната площ съществува навсякъде. И според огъването на змията или на котката може да се съди за техните мисли. И ще видиш - колкото площта е по-огъната, толкова и желанието е по-силно в това същество.

Следователно трябва да знаем, колкото желанията са по-силни, ние седим при една огъната площ. Тогава неизбежно е изкушението. А изкушението е една сила - като се подхлъзнеш, не можеш да се спреш. Това е момент. И в гнева си един човек върви, огъната площ има. Ако жертвата избегне окото на човека, добре е. Ако не - той ще забие ножа. След време може да дойде съзнанието в него. И затова заекът, който е научил този закон, той никога не чака онзи, който го гони. Той плюе на краката си и бяга. Бягане има. Сега някой казва: „Срамота е да се бяга." Това е срамота, а да убиеш някого не е срамота.

Та сега ще си съставите едно ясно понятие, при сегашното възпитание какво значи да бъдете силен човек. За да бъдете силни, вие трябва да изправите огъната площ. Човек е силен само когато знае истината. Тогава добива човек вътрешна сила. Запример вземете тези клептоманите. Богата жена - милиони има, а краде. Влиза в магазините и краде. И после мъжът праща няколко души слуги, които връщат вещите по магазините, или ги плаща.

Та много от нашите навици вътре в нас са, както клептоманите - правиш нещо, и не знаеш защо го правиш. Нали Плюшкин, и той е събирал петала, гвоздеи, стари вещи. Събира и трупа. Не му трябват, но казва: „Може да ми потрябват."

Сега ние сме един битпазар. Има събрани от цялото минало гвоздеи. Всичко това трябва да изтърсим, че да остане същественото у нас. Всички тези навици и наследени черти трябва да изхвърлим единично, че да дойдем до чистотата, ако искаме да създадем един характер. А ако искаме да постъпим според правилата на обществото, ще имаме пак същите правила, които обществото има. И прави са, когато казват, че съвременното общество трябва да се измени. Но то трябва да се измени съобразно тези закони, които съществуват в живота. Трябва да се изправят всички тези закони, всичките огънати плоскости, и трябва да се създаде свобода, хората да живеят един правилен, разумен живот и да не ги поставят на изкушение. Щом влезне един беден човек някъде, може да няма той пари - да има хотели без пари, да може да влезне. Защото сега бедните ще бъдат заставени да направя едно престъпление. Пък ако има кой да им даде храна, дом, ще се избегнат изкушенията. В Америка сега има голяма безработица, казват: „Господ ще промисли." Господ ще промисли, но трябва да бъдем разумни. Господ е дал достатъчно храна, но оне-зи богаташи събрали тази храна и те не дават. Господ дава, но те не дават. И тогава верующите ще кажат: „Ти няма да крадеш." Прави са, няма да крадеш.

Всякога аз имам право да си служа с дърветата. Тези дървета не са на богатия, той не ги е създал. Хиляди дървета има, той не е работил над тях. На днешните хора, ако им се проповядва морал, те ще кажат, това не е морал. Е, какво е морал? Морал е да ги затваряме, да ги бесим, да ги развращаваме, а не е морал да им кажем истината. Значи развращават се хората. Най-първо трябва да се каже истината. Не е морал да има затвори. И ще ни убедят, че в онзи свят имало затвори. Няма в онзи свят затвор. Всеки сам си образува затвор. Ти, като грешиш, вече сам си образуваш затвор и себе си затваряш вътре. И тогава ще кажеш: „Затвор има." Ти сам си направил затвора и сам ще го разрушиш. Тогава, в това отношение ние сами можем да се освободим от затворите, от недъзите, които съществуват в нас, по един правилен начин.

Малка забележка. Желанията, които човек има, тe са пристрастни, а любовта е непристрастна. При любовта има пълнота. Защо погрешката на правата линия с престъпление? На правата линия човек не трябва да греши. Адам имаше толкова дървета, но той взе от забранения плод. Там има вече престъпление. Докато ти желаеш храна, само да поддържаш живота си, това не е престъпление.

Затова всички трябва да изправяте огъната площ. Когато в тебе се зароди желанието да помагаш на другите, ти изправяш огъната площ.

Само проявената Божия любов носи пълния живот.

Девета година на МОК (1929-1930)
Тридесета лекция
4 април 1930 г., петък, 6:08 ч.
София - Изгрев


НАГОРЕ


placeholder