Самосветеща лампа

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, сиромашия, има, природа, сега, аз, богтство, живот, стомна, работи, всички, казвате, можете, себе, лампа, бъде, плаче, хора, условия ,
Младежки окултен клас , София, 17 Януари 1930г., (Петък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м.

Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.

Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.

Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.

Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:

1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 = 6.

2 + 2 + 2 = 6.

3 + 3 = 6.

Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща. Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?

Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?

Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.

Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място. Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.

Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.

Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.

Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград. Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.

Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.

Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.

Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.

Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.

Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.

Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.

Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вярно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа. Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.

Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората. За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа. Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си. От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.

Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си. Който е здрава стомна, той може да влезе в употреба. Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.

Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана. Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата. Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва. Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.

И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете. Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбите също са нужни специфични условия. Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

19. Лекция от Учителя, държана на 17 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Самосветеща лампа

Тайна молитва

Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо? С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват неуловима е любовта. Тя се проявява във всичките свои форми.

Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение. Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма. Ако е обществена, има обществена форма.

Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6. Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени. При 3+3 имате 6 деца. Взимам трите, представлява дете като символ. Трите представляват формата на едно дете. Какво представляват трите единици в детето? Не разлагаме трите, само по себе си го вземаме като форма, която представлява детето. Но самото 3 съдържа три единици.

Та казвам, числата сами по себе си могат да имат няколко смисъла, които трябва да обяснят идеите. Ако вземете идеите като числа, трябва да разберете основата, на която почива тази единица. Имате идеята за доброто. Вие трябва да имате една ясна представа за доброто. Какво нещо е доброто? Казваш добро е това, да не правиш зло. Но трябва да имате ясна представа за злото. Следователно ние започваме с един отрицателен път. Ти не можеш да познаеш доброто освен по негативния път на злото. Или не можеш да оцениш доброто, докато не го изучиш по негативния път на злото. Следователно злото за дадения случай е един метод, чрез който може да се познае доброто. Но то струва много скъпо. Научно тъй седи въпросът. Опитът, добит по този път, струва скъпо. Но е научено. А че скъпо струва, какво от това? Не трябва ли да купите скъпите дрехи? Скъпи са, но са хубави, не трябва ли да платиш тогава за тях? Опит е това. Може да гладуваш 45 дена, да останеш без пет пари, но ще вземеш скъпите дрехи. Тогава в тебе се поставят две идеи противоположни. Първата идея ти искаш да бъдеш хубав. Това лошо ли е? Добре. Друг казва: “Не ти трябва да бъдеш много хубав, не му мисли много, но гледай да имаш пари в джоба си, да можеш да ядеш.” Това е другата идея. И това е една хубава идея. Казвам, всеки един от вас има един дефект.

Представете си, че този човек е бил в пространството.

Той е един грамаден човек в пространството. Там представлява цяла една идея. Ако се фотографира човекът, ще излезе в едно малко пространство, и тогава може да се види какъв е. Тази линия може да я теглите на дъската, но в пространството, за да изходите тази линия, знаете ли колко време се изисква?

За да извървите тази малка линия при носа, в астрономията знаете ли колко хиляди години трябват? Че това е една проекция на едно тяло, което е работило. Всичките тези са силови центрове, които работят. Движения са това. Тук имате резултатни линии. Вижте носа, това е един резултат на известни центрове, които са работили някъде в пространството в далечните времена. Силови центрове са те. И казвам, едно тяло, когато иде от по-висок произход на нещата, трябва да бъде много далеч. Но някой път телата могат да бъдат много близо до носа, но са невидими. Запример едно тяло може да бъде от един по-висш порядък, ако се движи по-бързо. А щом се движи по-медленно, е от по-низш порядък. Един ум, който работи по-бързо, има по-голяма моралност. Но ум, който мисли по-медленно, по-слаба е неговата моралност. Тогава да приложа механически закона. Тяло, което се движи с по-голяма бързина, какво прави? Пробива по-големи дупки. А което се движи с малка бързина, пробива по-малки дупки. Ако ти в моралния свят трябва да пробиеш една стена, да кажем, имаш известно препятствие в живота, ако не преодолееш това препятствие, ти ще съгрешиш.

Следователно ти трябва да се движиш с такава морална сила или да се движиш с такава бързина, че да пробиеш стената. Ако не я пробиеш, ти оставаш слаб. А ако я пробиеш, ти оставаш морален. Нали мнозина хора, като отиват да пробиват една каса, остават вътре в касата. Е, какво прави стражарят? Хване го и го тури в дрангулника, и го остави за 34 години. А друг, който е морален, мине покрай касата и замине. Той нищо не взема от касата и така я пробива. Следователно стражарите не могат да го хванат. Вие ще кажете той обрал касата. Не. Той нищо не е взел, той минава и заминава, пробива касата. Тогава, ако ти пробиеш касата на банкерина и останеш вътре, ти се движиш със слаба скорост. Ако минеш и заминеш, не останеш вътре, ти си морален човек.

Сега искам да ви представя идеите в обществения живот. Сега вие седите и казвате тъй: “Човек да се осигури.” Тази идея съществува. Ами че вие сте осигурени. Щом главата ви е намясто, щом дробовете ви са намясто, щом стомахът ви е намясто, физически вие сте осигурени. Щом умът ви мисли, сърцето чувства и ръцете ви работят, каква по-голяма осигуреност искате в света? Съществува ли някоя сигурност вънка от теб? Всичката погрешка е там, че вие искате да бъдете осигурени отвънка. Като туриш 500 хиляди лева в някоя банка, за да бъдеш икономически осигурен донякъде, това осигуряване ли е, сигурност ли е? Тази сигурност на тия 500 хиляди лева зависи от сигурността на всичките тия банкери, които образуват банката. Ако те са хора здравомислещи, ако умовете им, главите им са намясто, стомахът, дробовете им са намясто, и твоите пари ще бъдат намясто. Ако техните умове не са намясто, и твоите пари няма да бъдат намясто. Ако пък твоите пари останат в тяхната каса, ти казваш: “Аз влагам тия пари да се осигуря.” Ти ходил ли си да видиш с каква бързина се движат тези банкери. Ако всичките тези банкери се намират затворени вътре в касата, къде ще идат вашите пари? Ще изчезнат, ще се стопят.

Сега, представете си, че вие не сте изучавали свойството на златото. То се стопява, тъй както снегът и ледът. Представете си, че вие носите една торба 50 хиляди лева злато и почва да се топи златото ти. Да допуснем, ти видиш, че нещо капе от торбата ти. Ти казваш: “Какво капе?” Е, вода. Ти вървиш и усещаш, че нещо олеква на ръката ти и най-после остане само празната торба. Питам, къде е отишло златото, след като се е стопило от торбата? Ти казваш: “Аз изгубих парите си.” Тия изгубени пари изгубени ли са? Не са изгубени. Питам, защо, ако ти вложиш парите си в касата на онези банкери, които утре ще фалират, а ти предполагаш, че няма да фалират. И ако твоето злато се стопи и иде в касата на природата, защо ти го считаш за загубено. Но природата, когато е текло твоето злато, агентите са събирали всяка една капка и са го записали на ваше име. Името ви е х4. Те казват: “X4 мина през тази линия, тогава ние събрахме от него 500 хиляди капки злато, които се тургат в книгата на природата на ваша сметка.” А вие казвате: “Отидоха парите.” И не отивате да ги търсите. Минава се едно поколение, две, три, тези пари все работят в природата на ваша сметка. Казвате вие: “Обедняхме ние, изгубиха се парите.” Ако това беше в тази обикновената банка на името на другиго, те щяха да се изгубят. Но те са в природата. Като идете в нейните банки, те са такива безсрочни влогове. Там, като идат парите, те не излизат навънка. Хората считат природата като един крадец, че каквото влезе вътре, не излиза навънка. По-изправен платец от природата няма. Обаче ти трябва да знаеш езика на природата. Аз толкова време ви говоря за природата, но кой от вас се е разговарял с нея? Кажете ми една дума на природата. Природата е една много красива и внимателна мома. Банкерин е тя, но всякога си носи едно перо на ухото. Който дойде, тя все за пари мисли. Пита те: “Как ти е името?” Всичко записва и си заминава. Тя се занимава с хората. Но кой от вас се е занимавал с нея? Казваш: “Хей, Иване.” Тъй е на български. На френски е Жан. Как е на английски?

Казвате за някого, че говорил с природата. Вие говорите, без да знаете нейния език. Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата. Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос. Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън. Това не е учен човек.

Сега между вас има няколко души, на които говоря. Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е?” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате?” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш?” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка?” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил?” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи?” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.

Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас?” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия?” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.

Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.

Разрешете сега що е сиромашия. Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията. Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.

Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота. Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси. Но трябва да бъдете разумни. Разумността седи в силите, които имате. В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат. Вие имате механически способности на изобретения. Я сега един от вас да направи една лампа. И той може да подобри положението на всинца ви, да ви осигури. Но един от вас, който може да впрегне мозъка си в едно изобретение, да направи една лампа, че като запали тази лампа веднъж, да гори и да не изгасва. Един ваш патент ще бъде това. Който и да е от вас, ще купите само лампата и оттам насетне тя сама ще гори. Всеки няма да купи вашето изобретение. Всеки няма да знае тази ваша лампичка. Който би измислил тази лампа, може да добие един милион в 45 години и той ще има едно положение от сто милиона. Лампите му ще се продават. Сега, като не сте способни, казвате: “Трудна работа е тази, как ще се измисли?” Ум се изисква. Може да се измисли, може да се направи. Даже някои от вас има способни, но не ви иде наум да измислите. Сега вие седите и казвате тъй: “Тежък е животът, какво ще се прави на този “Изгрев”? Не е уреден животът.” Какво ще правите? Ето, измислете лампата. Вие седите, целия ден се молите, молите. Е, Господ ви казва: “Измислете тази лампа.” И най-после вие казвате: “Няма да се молим.” Ти се молиш. Казвам, учи. Ти се молиш Господ да направи тази лампа. Всички хора имат нужда от нея и могат да станат милионери, но никому не иде наум да я измисли. Хубаво, най-после измисли един аероплан да хвърчи без пилот. Ти като седнеш отгоре, той сам да те разхожда навсякъде, без да държиш в ръцете си кормилото.

Питам, кой няма да се качи на такъв аероплан? Или измисли един автомобил, че като седнеш отгоре, без шофьор да кара. Измисли една дреха, която сама да се облича. Най-после измислете едни обуща, които сами да се обуват. Ти като седиш, като помислиш, те сами да се обуват. Ще кажете: “Как може това нещо?” Може. Чрез привлекателната сила на частиците на обущата. Само като помислите, и обущата да се обуват. И вие ще кажете: “Много хубаво се обуха обущата.” Сега да направите едни обуща сами да се обуват, е по-трудно, отколкото да измислите тази лампа. Да направите дрехите сами да се обличат, и тя е сложна работа. Всичките тези ще оставите настрана, но лампата е една от най-лесните задачи.

После друга една задача има. Мнозина от нас има способни, да намерите начина да превърнете желязото, медта, оловото в злато. Можете да бъдете алхимици. Че кой от вас ще го направи? И аз се чудя как досега не го направихте, толкова способни хора. Този начин султан Махмуд не го измислил за лодкаря, той само му е дал формулата, а лодкарят веднага се досетил, казва: “Хубаво.” И започва да изучава положенията, математически изучил формулата и станал везир. А да превърнете един метал в друг, тя е лесна работа. Всеки един от вас може да го направи. И аз се чудя как не сте направили тази лампа? Досега щеше да се разреши положението ви. Вие сега се спирате и казвате: “Трябва да бъдем добри.” Това аз считам за изгубено време. Според мене това не е морал. “Ама трябва да бъдем умни.” И това не е морал. Ти щом кажеш: “Искам да бъда умен”, ти си един първокласен глупак. Така не се разсъждава. Ако отсега нататък искате да бъдете умни... Тъй не се говори. “Ама силен искам да стана.” Тя е изгубена работа. В дадения случай, в природата ти ще приемеш, че нещата съществуват в тебе. Че ти си умен, ти си силен, само че твоят ум не е проявен и твоята сила не е проявена. И ще търсиш един начин, по който умът ти да се прояви. Но ти не тургай задача: аз искам да бъда умен. Така не се разсъждава. Ще намериш една формула, с която силата на твоя ум ще се прояви. Ти ще посееш житното зърно, и то само ще се прояви.

Та казвам, при дадените дарби, които имате в себе си, вие седите и казвате: “Аз съм беден.” Криво разсъждавате. Аз не съм чел на гърба на никого от вас, че сте беден човек. Според мене всеки, който казва, че е беден човек, той ме лъже. И като каже, че е богат, пак ме лъже. Нито си богат, нито си беден, сиромах. Казвам, ти имаш в заложба сили и добродетели. И на всичко това тебе ти трябва работа. Ти трябва да работиш над себе си. Не казвай: “Аз съм сиромах.” Не. Кажи сиромашията, това е една божествена възможност, богатството, това е друга възможност. Сиромашия и богатство, това са възможности, това не са спънки. Методи са това. Природата, като те накара да мислиш, тя ще ти тури метода на сиромашията, да те застави да работиш. Ти си инертно тяло, тя ще тури метода на сиромашията като един начин да стимулира в тебе твоята воля да работиш. Тя може да употреби богатството като друг стимул. Това са стимули. Вие трябва да считате богатството само по себе си като метод да работиш. И сиромашията е друг метод да работиш. Но ако считате богатството и сиромашията като особени единства, вие сте на кривата страна.

Сега на вас ви оставям да мислите върху лампата. Представете си този патент и аз ще го купя. (Помогнете и вие.) Така не се разсъждава. Няма какво да ви помагам. Ние съвсем сме изолирали положителния живот, защото реално е това, което мислим. Това е, което заповядва на останалия живот, на по-низшите състояния, които мислим. Та у всинца ви ще се зароди мисълта да мислите. Съвременната наука, и тя си има свой път. Аз харесвам само едно качество на света: всеки иска да изобрети нещо, да направи нещо. Това са опити, които те правят. Това е реалността. Как използват те опита, то е друг въпрос. Но желанието на всеки един човек е да измисли нещо. Това е една права посока. Гледаш, някой е работил 2023 години върху нещо и след това отива да го патентова. Друг е работил върху музиката или върху някой инструмент. Мислят хората и работят. Та и производството на тази работа създава и културата. Та и вие ще развивате вашите таланти. Аз зная, някои от вас има, които могат да ходят като Карузо и Шаляпин и да пеят. Тогава в десет концерта вие може да оправите работите на всички. Десет концерта като дадете, по десет хиляди лева, може да имате повече от петстотин хиляди лева. Че какво ви коства да развиете дарбите си? Вземете днес и пейте, та мало и голямо да ви слуша. А сега казвате: “Господ не ми е дал дарба.” Как така? Грехота е това. Човек, който има ларинкс да говори и пее малко, той може да се научи да пее хубаво. Аз зная и няколко души цигулари има, които можете да станете и по-големи от Паганини. Досега не съм видял нито един като Паганини, нито един като Аделина Пате. Сега някои от старите твърдят, че има такива лампи. Но може да се направи един патент за самогорящи свещи.

(Мичето свири на цигулка и няколко души пеят новата песен “Зора се светла зазорява”.)

В тази песен има две идеи. В първата част на песента влиза природата. “Зора се светла зазорява.” Това не е за нас. Съвсем обективно е. Във втората част вие взимате пълно участие. Ако можете да използвате това, което природата направи, “Мъдрите ще добруват, младите ще благуват”. И след това накрая пак иде природата. Започва с природата, вие влизате в природата, и пак се свършва с природата.

Та казвам, идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.

(Всички пяхме “Песента на зората”.)

Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така?” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места. Може, но ще струва скъпо.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Деветнадесета лекция
на Младежкия окултен клас
17 януари 1930 г., петък, 68.20 часа
София Изгрев

Самосветещата лампа

Самосветеща лампа

Самосветеща лампа