НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Стотникът

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Стотникът

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, свят, хора, сега, живот, казва, аз, себе, бъде, умре, всички, лева, две, бог, мисли ,

 Неделни беседи , София, 8 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

2. Беседа от Учителя, държана на 8 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

„Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч и ще оздравее момчето ми.““ (Матея 8:8)

В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия живот – по простому, а в необикновения – по необикновен начин. Простите хора говорят за прости, за обикновени работи; учените – – за учени работи, а необикновените – за необикновени работи. Необикновените работи са красиви неща; те идат в света периодически. Необикновените неща не са присъщи на физическия свят. Обаче, обикновените са присъщи на света, в който живеем, т. е. на физическия свят. Например, човек всеки ден трябва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори и то все за обикновени работи. Обикновените, дребните работи са причина за спорове, за недоразумения в света. Обикновените хора, прости или учени, с години могат да спорят за една къща, или за някакво имане. Чие е това имане? – На баща им. Този баща обрал дърветата из горите, камъните от канарите и от тях направил къща, която нарекъл своя собственост. След смъртта му, за тази къща, именно, синовете и дъщерите му ще се карат, кой от тях да вземе по-голям дял. В това отношение съвременните хора постъпват като крадци и разбойници, които взимат от природата онова, което не е позволено. След това ще дойде някой да се оправдава, че имал право да реже дърветата и да чупи канарите. Ако наистина човек има право да сече горите и да кърти канарите, в резултат на това, между природата и човешкия живот, би трябвало да съществува пълна хармония. Какво виждаме всъщност? Тук-таме станало някакво земетресение или наводнение, което отнася един или двама от членовете на някои семейства. Човек сече горите, и природата сече хората от домовете им; човек чупи камъните в природата, но и тя изнася хората от домовете им.

Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да живее, да страда, да боледува и, като умре, отново да се роди. – Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, Който е създал света толкова мъдро, пита хората, защо трябва да умират за глупави работи? Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората. Какво се ползува бащата от куклите и къщичките, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата – свободен. Какво правят съвременните хора? Те стоят сериозни, замислени, искат да минат за умни, за учени хора. Всички хора минават за умни, за силни, но и те търсят истината. И те се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действува външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете.

Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лекуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой. На друго място момък излъгал някоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв, и трябва да се носи. – Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжете и жените, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гневят, карат се, а после се примиряват. Защо се гневят и защо се карат, и те не знаят. Защо се примиряват, и това не знаят. Някоя жена напуснала мъжа си. – Защо? – Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът й да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на никого. Когато умира, човек пристава на никое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек трябва да се освободи от своите криви възгледи за нещата. Щом се освободи от заблужденията си, той ще се домогне до вътрешната наука, до познаване на Бога.

Познаването на Бога представя велик, кардинален въпрос. Това, което съвременните хора знаят за Бога, е толкова вярно, колкото е вярно, че слънцето е малко, светло тяло. Простият човек вижда, че слънцето е малко тяло, и така го познава. Обаче, щом се срещне с някой учен човек, последният ще му докаже, че слънцето е грамадно тяло, а не както го вижда – малко, светещо тяло. Наистина, учените трябва с години да доказват на хората известна истина, докато най-после я възприемат. Значи, за да се домогне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. И след като приеме известна истина, човек още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеден вече в големината на слънцето, на звездите, но стане ли въпрос да си ги представи, не може. За него те остават чужди, далечни тела. След като хората повярват, че Бог е всесилен, безграничен, всеблаг, вечен, те пак не могат да си представят, какво всъщност е Той. Каква вяра е тази, която няма приложение? Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, те веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. – Защо? – Защото в Бога няма смърт, няма страдания, няма никакви противоречия. Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира.

Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Вие казвате, че само физическият живот е реален, а щом умре човек, казвате, че всичко с него е свършено. – Защо? – Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали, какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, те го изправяли до стената, близо до спящия, и започвали да му дават различни неща за ядене. На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захар и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде захар. Това показва, че между двойника на човека и физическото му тяло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста, като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечатаното в книгата и го предавал на мозъка на спящия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи, реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло. Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените.

Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.

Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете, какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. Оттук можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат сегашните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? Как е възможно, от гледището на коя и да е човешка азбука, да се разрешават проблеми на азбука от 35 милиона букви? Малкото ли определя голямото, или голямото определя малкото? Детето ли учи философа, или философът – детето?

Сегашните учени казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Те казват още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Това е вярно при известно положение, обаче, новите учени казват, че между две точки могат да се прекарат безброй прави. – Защо? – Защото правата линия не е нищо друго, освен сбор от много точки, които се движат в една и съща посока, в едно поле. Тия точки образуват все прави линии, обаче, едновременно само две точки могат да се движат и да образуват права линия. Възможността на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскост. И плоскостта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайният предел, до който плоскостта може да се развие, е тялото. Значи, плоскостта е сбор от много линии, които се движат в две посоки: на дължина и широчина.

Сега, това са ред разсъждения, които трябва да приложите за живота си. Представете си, че някой човек пожелае да стане господар, да има слуги на разположение. В дадения случай господарят и слугата представят две точки, между които се образува права линия. Като получава пари от господаря си, слугата иска да стане богат. А като използува труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и също, но начинът за реализиране на това желание е различен. Пожелае ли слугата да стане богат по същия начин, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуват, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? – Сблъскване. Изобщо, когато се срещнат две еднакви желания, които имат един и същ начин на реализиране, те всякога се сблъскват. Това се забелязва и в психическия живот на човека – в неговите мисли и чувства. Едни от мислите и чувствата на човека са господари, с различни положения – царе, князе, графове, а други са слуги. За да не стават вътрешни конфликти и сблъсквания между мислите на човека от една страна и чувствата му от друга, те всякога трябва да запазват помежду си отношения на слуги и господари и да образуват права линия.

Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите, как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае, запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва; изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере, дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за някой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета; ако не оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скърбен и вижте, какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е на място. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере, какво представя физическият свят и какво – духовният.

И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе, колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае, как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря. Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не.

Следователно, физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, например, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки.

Това са мисли, които трябва да имате предвид, за да се освободите от заблужденията. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да живеят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човек нещо, мъчно е, обаче, да го придобие. За да живеят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вярата в нещо, съвременните хора са в положението на идолопоклонници: създадат си някаква идея, кланят й се и вярват, че тя ще ги спаси. – Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава, какво представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината". Или „ходила е Мара за вода студена". Мара е еврейско име и означава „горчив". Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат, какво представя то, отде иде и т. н. Това не е тяхна работа. Който се е занимавал със злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже и учените, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече! Например, красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. – Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки свещеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думите: Да знаеш, че свещеник ще те владее сега! Нивата му отговорила: На колко хора като тебе съм одрала кожата! За красивата мома пък може да се каже: Колко млади момци е отбила от пътя им!

Красотата не е нещо физическо. Тя е израз на идея, която не може да се осъществи на земята. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красотата, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Като не разбират това, хората се стремят към богатство, към знание, за да станат щастливи. Те не подозират даже, че като придобият богатство, вместо да станат щастливи, ще се натоварят с излишен багаж. Като придобият знание, вместо да станат учени, ще изгубят и това, което имат. Има едно богатство, едно знание, от които хората не само че не стават щастливи, но всичко загубват. То е човешко, материално богатство и знание. Обаче, има и такова богатство и знание, от които човек става и щастлив, и учен, и здрав. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пък мислят, че като остаряват, ще станат по-умни, по-учени. – Ако те са служили на човешкото в себе си, не само че няма да станат учени, но ще станат за посмешище на хората. Религиозните пък казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко. – Те ходили ли са на онзи свят, да знаят, какво има там? – Пророците са говорили за онзи свят. – Ти сам имаш ли някаква опитност за онзи свят? – Имал съм малки прозрения. – Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч, или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползува от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва да познава добре живота на земята, за да се ползува от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере законите на онзи свят, ще ги използува добре и ще види, че във всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе, и да влезе в онзи свят, нищо няма да разбере. Както е влязъл, така ще излезе – без никакви опитности и знания.

Когато говорят за онзи свят, съвременните хора си го представят като нещо въздухообразно, което се намира в пространството някъде. – Не, онзи свят не е въздухообразен. Тъй щото, когато говори за нещо, човек трябва да има ясна, точна представа за нещата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свят е такова, каквото е мнението на мравката за човешкия свят. Ако запитате мравката де е човешкият свят, тя ще каже, че е някъде далеч от нея, в пространството. – Защо е така? – Защото човешкият свят е отдалечено понятие за мравката. Всъщност, мравката и човекът живеят на едно и също място. Разликата е само в съзнанието им. Следователно, този и онзи свят са на едно и също място. Дето човек живее, там и ангелите живеят. Както мравката лази по човека, и той я хвърля долу, така и човек понякога се качва на врата, или на гърба на някой ангел, който му казва: Слез долу, мястото ти не е тук. За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя". Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там.

Стотникът казва на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво!" Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днес за здравето му, всеки ще каже, че не е напълно добре – все го боли нещо. В който дом и да влезете, все ще намерите някой болен: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее." Момчето представя човешкия ум; момичето – човешкото сърце. Заболее ли умът или сърцето на човека, той трябва да се обърне към Христа, да го излекува. Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. Човешката мисъл, т.е. момчето в човека трябва да вземе ралото и да започне да пише и да рисува върху земята, за да оздравее. И ако човек с ума си не може да разреши задачите, които животът му представя, защо му е този ум? Ако сърцето у човека не може да реши задачите, които животът му представя, защо му е това сърце? Ние знаем, че сърцето на човека, с милиони и милиарди клетки в него, изпраща кръв по цялото тяло. Същото сърце трябва да се подхранва от велики и благородни чувства. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде много чувствителен, за да не страда. Щом е така, тогава и сърцето на човека не трябва да изпраща кръв по тялото. – Не, както сърцето храни тялото чрез кръвта, така също чувствата, са необходими за храна на сърцето. Мисълта на човека представя нервната система, която трябва да се храни с артериална кръв. Ако артериалната кръв престане да функционира, с нея заедно престава и нервната система. Значи, между кръвта в сърцето и кръвта в мисълта на човека има тясна връзка. Ако човек осакати сърцето си, ще осакати и мозъка си.

Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си – с възвишени и благородни чувства и волята си – с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек. Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората, и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение, с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на света. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опъва. – Как е възможно това? – Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опъват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опъват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава животът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: Какъв ще бъде краят на нашия живот? Под край на живота си те разбират смъртта. Според нас, нито раждането е начало на живота, нито смъртта – край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. – Докажи това! – Няма какво да го доказвам. Преди още да се е родил някой човек, аз съм се разговарял с него. Преди да дойде на земята, Христос се разговаряше с учениците си. След възкресението Той пак се разговаряше с тях. Преди да слезе на земята, Христос е бил по-велик. Обаче, като слезе на земята, Той се смири, прие рабски образ. Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с големи проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче, близките му ще го облекат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пуснат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: Бог да го прости! Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невярна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил погребан, но Той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна.

Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособният ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенствува. В народното събрание има квестори, които изпъждат навън всеки, който говори повече, отколкото трябва. Взимат думата му и го изпращат на мястото му. В това отношение смъртта е квестор, който задига със себе си всеки неспособен, мързелив ученик.

И тъй, за да се справите с проблемите на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа в себе си. Който приема, че Бог живее в него, той не може да допусне, че Бог в него ще умре. Или, щом приема, че той живее в Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът." Докато живее на земята, човек може да греши, да се натъква на ред противоречия, но никога не трябва да мисли, че ще умре. Да допусне човек, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртта разрешава въпросите на живота, има смисъл тя да се приеме. Но ако смъртта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човек е бил щастлив, когато някой от близките му е заминал за онзи свят? Когато някои са загубвали близките си, идвали са при мене да ме питат, има ли друг свят, могат ли да видят своя близък. Казвал съм им, че има друг свят, и когато пожелаят, могат да видят своя близък. Те могат да го видят, но той не може да отиде при тях, защото вратата за този свят е много тясна. Който иска да отиде на онзи свят, той трябва да се смали, съвършено да се разтовари, да няма никакъв багаж със себе си. Мнозина питат, могат ли да се разговарят с мъртвите. С мъртвите не могат да се разговарят, но с живите, а мъртвите са живи. Щом мъртвите са живи, вие можете да се разговаряте с тях. Както човек може да излезе от къщата си, да се среща с хора и да се разговаря с тях, така и заминалият за онзи свят може да излезе от тялото си и пак да е жив.

По отношение на въпросите за смъртта и за живота, както и за ред още въпроси, хората се намират пред противоречия или пред големи заблуждения поради това, че не могат да се домогнат до истината. От заинтересувани хора те чуват най-противоречиви неща за това, кое е право учение и кое – криво. Според нас, всяко учение, което помага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, е право; всяко учение, което помага на човешката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всяко право учение пък е Божествено. Всяко друго учение, което помрачава човешкия ум, огрубява човешкото сърце и обезсилва човешката воля, е криво. Кривото учение не може да бъде Божествено. Божественото учение трябва да се отдели от човешкото. То носи живот в себе си. Човешките учения носят повече смърт, а по-малко живот. Следователно, човек сам си създава смъртта. Докато човек разреши проблемата за живота и за смъртта, главата му ще побелее. Какво по-красиво от това, да побелее главата на човека? Когато платното е небелено, то не е хубаво. Щом се избели, то става за работа. Същото може да се каже и за човека: когато косата на човека побелее, той става вече за работа. Хората мислят тъкмо обратно. Те казват: Човек мисли право, докато косата му не е побеляла. Побелее ли веднъж, той вече изветрява. Според нас, човек, на когото косите не са побелели, минава за ветрен човек, за човек на настроения. Когато мома или момък види първия бял косъм на главата си, въздъхва дълбоко и казва: Започнах вече да остарявам. Щом види втори бял косъм, пак въздъхва и казва: Старея вече. Губя силите си, губя красотата си. Ден след ден белите коси се явяват на главата му, и той все повече съжалява, че старостта иде. Не съжалявайте за черните коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за черните, и за белите коси и ползувайте се от условията, които те носят със себе си. Какво носят белите коси? – Те носят същото благословение за човека, каквото и черните коси. Който иска да има черни коси, той не трябва да чака времето, косите му да побелеят, и тогава да ги черни, но още сега да пристъпи към опита: да направи косите си черни и същевременно да се подмлади. В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. За да постигне това, той трябва да пристъпи към следния опит: Всяка вечер, като си ляга, да си каже, че на сутринта ще намери на главата си един черен косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина, всяка сутрин той ще намира по един почернял косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цялата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това, обаче, се иска нова философия, нов начин на мислене. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да изменят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата, хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. – Какво трябва да се прави тогава? – Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва. Колцина от вас се наемат с опита да почернят косата си? Ще кажат някои, че не е добре човек да прави косата си черна. – Ами добре ли е направил, като я побелил? Колкото добре е направил, като я побелил, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на един косъм е в състояние да повдигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си със силата на своята мисъл, отколкото да прибягва до различни козметически средства.

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее." Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се указва, че печели 30 000 лв. Значи, той е платил 10 000 лв., но е спечелил 20 000 лв. Астрологът може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той от десетина души по десет хиляди лева, за услугата, която им е направил. Ще питате, дали е позволено на човека да използува знанията на учените, за да спечели някаква сума. – Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука чрез изчисления тя ще разбере, дали болното й дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят. Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисъл, че ще умре. Както е мислила, така става – детето умира.

Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото, човек трябва да знае, каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека, да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата – към огъня. Като не подозира, колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй, както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека, може ли да бъде щастлив, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някой човек, той вижда неща, които другиго не виждат. Когато химикът анализира кръвта на някой човек, той веднага ще му каже, че кръвта му е нечиста, и същевременно ще му препоръча метод за пречистването й: начин на хранене, на живеене и т.н. Всяка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начин за правилно живеене. За това, обаче, тя сама трябва да води чист, свят живот. Ако майката не води добър, чист живот, тя сама ще умори децата си. Как? – С храната, с начина, по който ги учи да живеят.

Един млад българин прекарал шест години във Франция, дето се научил да яде малко. Като се върнал в България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото й се виждал слаб. Синът винаги протестирал, защото се отвикнал от много ядене и казвал на майка си, че докато бил във Франция, винаги ял малко, но сладко. Откак се е върнал, не се чувствува добре.

Сега и на вас казвам: Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. Англичаните ядат по три пъти на ден, а лордовете по четири пъти, но това не говори за никаква висока култура. По отношение на храната, англичаните водят много нехигиеничен живот. Например, след като изпият едно горещо кафе, те изяждат най-малко 250 грама сладолед. Тази е причината, задето зъбите им лесно падат, а същевременно и стомахът им се разстройва. Обикновено рязката промяна на температурата се отразява зле върху човешкия организъм. По-разумните англичани почват да избягват този начин на хранене, на живеене. След всичко това, хората обичат да подражават на западно-европейските народи, като на високо културни. Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно.

Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават, как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изгряването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи, като най-полезни, те ги осъждат. Въпреки това, в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използуват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастиките, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин, преди изгрев слънце, на разходка, наричат го идолопоклонник. Като физическо същество, човек трябва да прави упражнения – нищо повече. Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обедните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие.

Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия. Физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нищо вечно и неизменно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно.

Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тяло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новият човек от стария. Като се взрете внимателно в лицето на човека, вие веднага ще определите, колко години ще живее. Всичко е написано върху лицето на човека. Някой иска да му се предскаже, каква съдба го чака. Всичко, което е определено на човека да мине, може да се предскаже, но той не е готов да го чуе – от страх ще умре.

Един ден чумата отивала в Багдад. Един Човек я срещнал и я запитал: Къде отиваш? – В Багдад. – Колко души ще вземеш? – Хиляда. На връщане от Багдад същият човек я срещнал и я запитал: Свърши ли си работата? – Свърших. – Колко души взе? – Около 20 000. – Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? – Да, аз взех само хиляда души, но останалите 19 000 умряха от страх. Наистина, ако проследите процента на смъртните случаи в човешкия живот, ще видите, че голяма част от хората умират от страх. Когото срещнете днес, все за смърт говори. Всеки казва, че ще умре, ще го опяват, ще го погребат в черната земя и т.н. Малцина говорят за живота, като за нещо реално и вечно. Това са само ония, които вярват в Бога, вярват в живота, в любовта и уповават на великото и възвишеното.

Един свещеник, добър и чистосърдечен човек, разправяше един ден, какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, 30 години вече служа на Бога, но виждам, че вярата ми е слаба. Често си мисля, какво ще стане с мене, като умра". – Нали вярваш в Бога, в онзи свят? Защо се смущаваш? – Вярвам, но се безпокоя, какво ще бъде състоянието ми, докато вляза в онзи свят. Какво ще правя в гроба? Дано не прекарам много време там.

Новото поколение се нуждае от нова наука, от светлината на Христовото учение, от положителната философия на живота. При тези условия на живота, човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умира; той има по-големи възможности да бъде богат, отколкото сиромах; той има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото болен; той има по-големи възможности да бъде учен, да разполага с положителни знания, отколкото да бъде невежа, или човек, натоварен с голям багаж от знания, които не може да приложи в живота си. Какво виждаме всъщност? – Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави; повече сиромаси, отколкото богати; повече невежи, или привидно учени, отколкото истински учени. Например, днес хората боравят с числа, пишат ги, извършват с тях различни действия, без да подозират, че всяко число крие в себе си ред положителни или отрицателни сили, които могат да се използуват в живота на своето време и място. Ако хората могат да използуват съзнателно силите, които са вложени в числата, те коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13 число и т.н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два петела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси.

Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането. Когато петелът на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие. Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате, как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други – по-лошо.

Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си.

И тъй, 2 X 2 = 4. Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата петела, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво. Хранете петела си с жито! Това значи: хранете ума си със светли и възвишени мисли! Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите – за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така само ангели ще слязат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си! Момчето ви ще бъде здраво".

„И ще оздравее момчето ви в този час".

2. Беседа от Учителя, държана на 8 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

Стотникът

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, свят, хора, сега, живот, казва, аз, себе, бъде, умре, всички, лева, две, бог, мисли ,

 Неделни беседи , София, 8 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отговори стотникът и рече му: „Господи, речи само реч! Не съм достоен да влезеш под покрива ми. Речи само реч и момчето ми ще оздравее!" (Мато. 8:8)

В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин. Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи. Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода. Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи. И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.

Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират?" Той не се нуждае от един такъв жаргон. Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта. Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.

Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек? Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."

Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света. Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин. Затова има една вътрешна наука.

Познаването на Бога е един кардинален въпрос. Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите. И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.

Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога. Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни. Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.

Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа. И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.

Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите? Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия. И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата. Тогава вече се образува тялото. Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?

Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение. Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки. Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги. Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.

Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас. Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.

Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.

В духовния свят има друг един процес - процес на разширение. Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно. Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече. И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.

След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека. В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе. Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо. Каква е разликата тогава?

Един човек ангел може ли да стане? По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо? Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки. Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията. Едновременно той работи в две посоки.

Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.

И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.

Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо. Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята. Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.

Сега ще ви наведа една аналогия. Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя? Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти? Това е отношение на нещата.

И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа? Сега почти всички хора са болни. Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце? Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни. Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.

Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва. Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв. Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така?" Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му?" Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си. Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.

Някой ще каже: „Така ли? Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам. Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н. След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст. Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.

Колко е опетнено съвременното християнство. Казват, че и Христос беше погребан. Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти. Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв. И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."

Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"? Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"? Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори. Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън. И смъртта е един такъв квестор.

Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си. Мислете като разумните хора. Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят?" Има. „Мога ли да го видя?" Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там?" Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите?" Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така?" Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така?" Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си. Такива са отношенията.

И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво. Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение. Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят. Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.

Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее. Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост? В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади. Вие в продължение на пет години можете да се подмладите. И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.

Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял]. На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо. И вторият косъм ще стане черен. Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни. В продължение на пет години космите ти ще почернеят. Така ще видиш как работи човешката мисъл. Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.

Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене. Само така ще се провери, че законът работи. Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит. Това ще постигнете със силата на своята мисъл. Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.

Сега да се върнем към съществената мисъл. Има привилегии, в които всички хора могат да участват. Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо?" Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство. Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.

По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее. Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не. Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия. И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.

Че колко хора убиват животните. Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен. Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш. Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си. При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.

Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин. Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката. По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят. Но умните от тях започват по обратен път.

А сега българите искат да подражават на западната култура. Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце?" Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва. Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.

Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия. Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира. Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре. Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко. Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.

Отивала един ден чумата в Багдад. Среща я един човек и я пита: „Де отиваш?" „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш?" „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе?" „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда?" „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н. И такива работи все говорят. И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.

Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят?" „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия. Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.

Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет? Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.

Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу!" Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига. Не - определена мисъл има той в това кукуригане.

Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това? Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел. Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."

8 септември 1929 г., неделя, 10 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder