НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилни връзки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Правилни връзки

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, себе, живот, божествен, всички, ново, работа, душа, закони, всичко, бог, мома, отношения, живее, има ,

Общ Окултен клас , София, 4 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление

Съвременните хора трябва да спазват няколко правила, ако искат да успяват в живота си. Те са следните: Никога не чоплете раната си. Имате ли някаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли някакви слабости, правете ред усилия да се издигнете над тях. Който не може да се справи със своите слабости, той не може да се нарече човек. Без да иска, чрез слабостите си, той изпада в животинско състояние.

Това са правила, които се отнасят до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек се стреми да стане уд на великия Божествен организъм, за да може правилно да расте и да се развива. Ръката на човека може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана с тялото му. Отдели ли се от тялото, тя престава да се развива и в скоро време изсъхва. Веруюто на човека може да се развива само тогава, когато той е свързан с всички разумни същества, които подържат същото верую. Аз говоря за онова верую, което носи Живот, Знание и Свобода на човека. Изгуби ли това верую, човек изгубва всичко. В него се зараждат ред болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртта? Смъртта не е нищо друго, освен постепенно отделяне на удовете от общия организъм. Мнозина мислят, че след смъртта всичко се свършва. Добре е със смъртта да се свърши всичко, но не е така. Човек продължава да живее и след смъртта, и то толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живял на Земята.

Днес всички хора се стремят към придобиване на щастие. Чудно е как могат да се стремят към щастие, когато делят живота, а също така и Любовта. Сам по себе си животът е неделим. Няма живот само на Земята или само на Небето. Животът е един и непреривен. Същото казваме и за Любовта. Това, което хората наричат щастие, се заключава в свързването им с Бога. Свържат ли се веднъж с Бога, щастието започва да тече в живота им като река. Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват. След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав. Въпреки това, със своите криви мисли и разбирания, те искат да заставят разумните същества да мислят като тях. Това е невъзможно.

Следователно разумният не може и не трябва да върви по пътя на неразумния. — "Ама Бог е всесилен. Той е в състояние да измени всичко." — Тъкмо защото е всесилен, Той оставя човека да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи с насилие. Веднъж дал свобода на човека, Той го оставя свободен: да изпълнява или да не изпълнява великите закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бъде свободен. Не ги ли изпълнява, сам се ограничава и лишава от дадената свобода. Щом се ограничи, страданията неизбежно го следват. Невъзможно е ръката да живее свободно и щастливо, щом се отдели от общия организъм. Отдели ли се от общото, човек няма условия вече за работа; той ходи тук-там, очаква на другите хора. Оттук иска няколко лева, оттам парче хляб, докато най-после всички затворят вратите си за него. Ще дойде ден, когато течението на реката за този човек ще се прекъсне и той ще остане сам в живота, без никаква външна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трябва да работи, но не отделно от общия организъм, а в съгласие с него. Той ще намери мястото си във великия организъм на Живота и ще почне да работи.

Следователно, докато работи в съгласие с общото, човек се ползва от Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение в живота. В изключенията няма никаква обмяна. Обаче обмяна съществува в работата. Когато две същества работят съзнателно и с любов, между тях става правилна обмяна. Като работи, като вярва, като люби, човек всякога ще бъде здрав. Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушаване на закона за правилната обмяна. Ще кажат някои, че болестите, нещастията са от Бога, че Бог е благоволил за това. Казано е обаче в Писанието, че Бог не благоволява в смъртта и страданията на човека. Може ли бащата, който е родил един син, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да оберат, да убият сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно!

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за Природата и за себе си. Той трябва да се откаже от своите механически разбирания и да ги замести с органически, които всякога могат да се подложат на опит. Щастието на човека не зависи от окръжаващата среда, а от самия него. Човек трябва да разчита на онази Божествена потенциална енергия, вложена в него. Има ли тази енергия в себе си, той може да разчита на външни и на вътрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, с нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за живот. Само Божественото в човека дава условия за работа, за градеж. Вън от Божественото всяка работа, всеки градеж е временен. Само Божественият живот осигурява на човека чистота, успех и щастие. Да живее човек в съгласие с Божественото, това значи да живее в душата си, която никога не се петни. Нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата.

Съвременните хора не живеят още в душата си, и въпреки това говорят за Любов, за сродни души. Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нещо хубаво от себе си. Тя изливала красиви чувства към него, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хляб на клиентите си, но не е сродна душа за тях. А какво по-хубаво нещо има в света от хляба? Въпреки това вие не можете да кажете, че който ви дава хляб, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертва за вас при всички условия на живота ви. Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите. Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена. Говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата.

Сега от всички хора се изисква разумен живот. За да живеете така, трябва да се освободите от своите слабости. Като видите нещо, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известен въпрос, човек трябва да има знания. Същевременно той трябва да бъде абсолютно справедлив. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се мъчете в чуждите работи. Задача на всеки човек е да работи върху себе си, да се справя със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде един идеален метод за живеене. Между хората трябва да съществуват правилни, разумни отношения, каквито съществуват между всички планети. Правилните отношения между планетите се определят от техните разстояния. Докато тия разстояния се пазят, и отношенията между тях остават едни и същи. Изменят ли се разстоянията, и отношенията между тях се накърняват. Каквото е външното отношение между планетите, такова е вътрешното отношение и между хората. Те са поставени на известни разстояния едни от други. Това разстояние не трябва да се нарушава. Наруши ли се веднъж, нарушават се отношенията помежду им.

Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения са абсолютно неизменни. Отношенията на хората са органически, а не механически, вследствие на което те подлежат на промени. Отношенията на планетите са неизменни, обаче психическите отношения на хората менят своите центрове. Както човек мени отношенията си към хората, така променя и отношенията си към различните планети. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета, а след тази възраст попада под влиянието на друга някоя планета. Сам човек се чуди какво е станало с него, че се е изменил толкова много. Например срещате един човек, който цели 20 години е живял в чистота и святост, но в един момент той се изменя и започва да живее по друг начин. По-рано молитвите са били единственото му развлечение, но сега не се интересува от тях. Защо? — Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало. Тази мома го отбива от неговия път и му дава ново направление в живота. Защо е тръгнал подир тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излезли от Бога, са сродни. Всяко обикновено човешко отношение хората го наричат сродство. Какво сродство е това, което трае само ден-два? Днес гледате парче желязо — чисто, светло, но след няколко дена го виждате, покрито с ръжда. Там, дето става окисляване, никакво сродство не съществува. Всяко окисляване говори за несъвършенство на нещата. Какво сродство е това, ако с приближаването си към една мома момъкът изопачава характера й? Сродни души са ония, които всеки момент повдигат и облагородяват характера си. Всеки човек трябва да съдържа качествата на златото. Истински характер е този, който при никакви условия не се изменя.

Като се намерят в трудни положения, на които не могат да издържат, хората казват: "Такава е Волята Божия." Не, така не се говори. Само светията, само праведният човек може да каже кое е Волята Божия и кое не е. Някой краде, заради което го турят в затвор. Като се види ограничен, той казва, че Волята Божия била такава. Не, Волята Божия не е в човешките закони. Краде ли човек, човешките закони непременно ще го хванат. Божествените закони нямат нищо общо с човешките. Светията познава Волята Божия и я изпълнява. Когато нечия красива мома дойде при него, той я погледне, измери я с погледа си и знае вече какви са намеренията й. Тя или бяга от някой момък, или иска да изкушава светията. Той й казва: "Сестро, ако си дошла при мене да водиш чист живот, ти трябва да минеш по този път, по който аз съм минал. Аз съм се молил по три-четири часа на ден, а ти искаш без молитва да постигнеш нещо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно." За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да даде място на Божественото в себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките пеят, изворите бликат, цветята цъфтят, плодовете зреят, децата скачат и се радват. Млъкнат ли птичките, пресъхнат ли изворите, не благоухаят ли цветята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човешкото ги разваля. Това се отнася и до личния живот на човека. Видите ли, че някой човек боледува, става песимист, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е закон на Природата. Не, това е резултат на нарушаване на природните закони. В Божиите и във великите природни закони няма никаква измяна. Те са постоянни и неизменни.

Следователно, докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Който живее според тия закони, той никога не петни душата си. Щом своята душа не опетнява, той никога не може да петни душите на своите ближни. Види ли някоя красива мома, той се радва на красотата й, без да опетни с нещо нейната душа. — "Ама тя го целунала." — Щом е по-слаба, тя може да го целуне. Ако беше по-силна от него, тя няма право да пристъпва към него. Закон е: слабият всякога пристъпва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си, от последното нищо няма да излезе. Първо детето трябва да пристъпва към баща си. После и бащата може да пристъпи към детето си. Дете, което първо пристъпва към баща си, да го целуне и погали, е на прав път. От това дете велик човек ще стане. Като живее по този начин, човек ще изработи в себе си онази вътрешна чистота, към която душата му се стреми. Не живее ли така, той изпада в механическите условия на живота, които водят към грях. Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал. Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. Дето влезе, той разнася своето благоухание. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения повдигат хората, физическите ги събарят.

Като говорим за отношенията на хората, това не значи, че трябва да се механизират. Отношенията на хората трябва да бъдат чисти и святи. Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие именно води към падане. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека. Ако чувствата на човека и в младини, и в старини са издържани, това говори за присъствие на Божественото в него. Ако външните условия не причиняват никакви промени в човека, той е дал път на Божественото в себе си.

И тъй, искате ли да живеете идеално, да бъдете в хармония с всички живи същества, отворете душите си за Божественото. Законите на Божественото са закони на Любовта. Те не са писани, както човешките закони. Те не подлежат на промени, както човешките. Законите на Любовта са написани в човешката душа. Отворете душата си и всеки ден прочитайте по един от законите, написани в нея. Четете и прилагайте тия закони. Щом е дошъл на Земята да учи, човек трябва да различава животинските закони от човешките, човешките — от ангелските, ангелските — от Божествените, и да знае къде и как да ги прилага. Невъзможно е човек да служи на Бога като човек, със своите ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трябва да има чистотата и знанието на ангелите. — "Как се постига тази чистота?" — Чрез молитва, чрез работа и чрез учене. Някой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигат нещата. Ония, които са се посвещавали на служене, са прекарвали по цели часове в молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но целият живот на човека трябва да се превърне в молитва. Това е новото в света.

И тъй, стремете се към Новото в света. Новото не се изказва с думи. Сегашните хора имат различни разбирания за отношения и за морал. Как ще им обясните кои отношения и кой морал са правилни? Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете.“Тъй щото, ако в дружбата между мома и момък има повдигане, ще знаете, че те са внесли нещо ново в отношенията си. Това показва, че мислите и чувствата на двамата са оказали добро влияние. Ако човекът на новото влезе в един дом, той ще донесе Божието благословение в този дом. Когато човекът на новото види, че някой греши, той нищо не му казва, нито го (ежди???), но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много - онзи, който греши, съзнава погрешката си и се изправя. Новото изключва всякаква обида, всякакво еждене, всякаква критика и недоволство. Живеете ли в Новото, ще пазите чистотата на сърцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човешката душа и Бога, между човека и разумните същества. Човекът на новото се отличава по това, че изключва от себе си всякаква лъжа, всякакво лицемерие, всякаква грубост. Направи ли някаква погрешка, той веднага я изправя. Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого - и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него.

Следователно, докато човек не изправи отношенията си към Бога, Божият Дух няма да работи в него. Не работи ли Духът в човека, всичко красиво в неговия живот се изгубва. Онзи, в когото Духът работи, живее в Новото. Той се е отказал от стария живот, от старите разбирания, от стария морал. Той никога не критикува, защото знае, че грехът не е нещо новосъздадено. Той води началото си от най-стари времена. Не е лесно човек да се откаже от старото, от изопаченото в себе си. Всеки човек носи нещо старо, т. е. изопачено в себе си. За да се справи с него, той трябва да има знания, да знае как да постъпва. Ако няма новото знание, човек ще има пак стари резултати: днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре — ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа. За да се справите със старото, вие трябва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за нов живот. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате в положението на богатски син, който, като получи голямо богатство от баща си, за което не е готов, впуща се само в ядене и пиене. Той скоро изяжда парите си, без да придобие нещо съществено. Защо не е придобил нещо съществено? Не знае човекът какво да прави с богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи със знанието, той ще си причини ред пакости. Засега човек придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда.

Като изучава себе си, човек дохожда до познаване на външния и на вътрешния свят. Той разбира какво може да възприеме от различните светове. Например, ако възприема нещата чрез черния дроб, той се свързва с низшия свят. Ако ги възприема чрез сърцето си, той се свързва с човешкия свят. И най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се свързва с възвишения свят, със света на мисълта. Мисълта е Божественият свят в човека. Който не може да възприема мислите чрез горната част на мозъка, той не знае какво нещо е Божественото. То може да се уподоби на чист планински извор, който слиза в долината и пои всичко, каквото срещне на пътя си.

Сега, за да прилагате Новото, образувайте помежду си малки групи, в които да влизат млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействате взаимно. Между млади и стари няма никаква разлика. Младият и старият са все един човек. Стар човек е онзи, който се връща у дома си. Той е ходил на работа и се връща вече у дома си. Млад е този, който отива на работа. Значи разликата между младия и стария се заключава само в посоката на тяхното движение. Дето се срещнат, те ще се спрат, ще си кажат по няколко думи и ще продължат пътя си. Когато говорим за стари и млади, ние разбираме физическия живот на хората. Дойдем ли до ангелския живот, там няма стари и млади. Там всички са 33-годишни. Там по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществуват.

Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта като закон за всеопрощаване. Правете опити в името на Любовта да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази великата хармония в живота. Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако той сам не се свърже с разумния свят, нищо не може да постигне. Гениалността, святостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени същества. Без общото участие на тия същества човек не може да разчита на никаква гениалност. Следователно всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на същества от човешкия, ангелския и Божествения светове. Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелност на трите свята — физически, ангелски и Божествен. Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога. Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните работи за човека са възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди.

Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята. Само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си.

"Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас."

Втора лекция от Учителя, държана на 4 септември 1929 г., София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, себе, живот, божествен, всички, ново, работа, душа, закони, всичко, бог, мома, отношения, живее, има ,

Общ Окултен клас , София, 4 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder