НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Лесно и мъчнопостижими неща (Леснопостижими и мъчнопостижими неща)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Лесно и мъчнопостижими неща (Леснопостижими и мъчнопостижими неща)

Най-често използвани думи в беседата: има, дум, параходът, любов, знаете, човек, природа, движение, живот, движи, съзнание, любиш, дреха, изгубената, всичко, натисне, спира ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Юни 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление върху силата на живота.

Съвременните хора се стремят да постигнат някакъв център в живота си, около който да се наредят всички техни възможности и условия. Те виждат, че им липсва нещо съществено. Като делят нещата на лесно и мъчнопостижими, казват, че любовта се постига мъчно. Въпреки това, те се стремят към любовта и, освен, че не я постигат, губят това, което имат. После, като се разочароват от живота, казват, че човек трябва да бъде разумен. А разумността не се постига лесно. Не е достатъчно да бъде човек разумен, но да разбира законите на разумната природа и да ги прилага.

Говори се за лесно и за мъчно постижими неща, но, преди всичко, за постигане на каква и да е идея, нужно е работа и постоянство. Невежият казва, че мъчно се постига изкуството да четеш и да пишеш. Какво виждаме ние? И шестгодишното дете се научава да чете и да пише. – Как става това? – Чрез постоянство. То започва с чертички и кукички, съединява ги, докато образува отделни букви, срички и думи. След това съединява по няколко думи заедно и образува изречения. Постоянството не подразбира да се седи с месеци върху една и съща буква, нито да държиш в ума си постоянно една и съща буква. Буквите трябва да се сменят една след друга; всяка предидеща буква трябва да отстъпва мястото си на последващата. Само така детето се научава да чете, съзнанието му се обогатява и разширява. Пишеш и четеш думата “любов.” Първо спираш вниманието си върху буквата “л”, после – върху “ю”, постепенно се изреждат останалите “б, о, в”, докато възприемеш в съзнанието си понятието, което се съдържа в тази дума. Тя пък съставя отделна буква от още по-голяма азбука – азбуката на необятната любов. Казваш, че любиш. Какво любиш? Може да любиш хора, дрехи, книги, цветя, животни, ядене и т.н. Ако любиш нещо за ядене, ще го изядеш. Да любиш, значи, да се проявиш в известно направление. Казваш, че любиш знанието. И това не е достатъчно. Ти любиш знанието, но то не те люби. Всички хора са опитали това. Всички са любили, без да бъдат любени. Някой харесва една дреха, обиква я, но дрехата не го обича, дрехарят – също. Има начин, по който можете да ги заставите да ви обикнат. – Как? – Като дадете добра сума за дрехата. Тогава туряте дрехата на гърба си, тя ви прилегне добре, и вие се радвате, че е отговорила на любовта ви. Значи, колкото и да е мъчнопостижима любовта, има начин, по който може да се придобие.

Първата работа на човека, като ученик на Великия живот, се свежда към изучаване външната страна на живота. От външната страна постепенно се отива към вътрешната. Не можеш да постигнеш нещата, ако не следваш естествения ход на живота. Какво трябва да правиш, като се върнеш вечер от работа? Първо ще измиеш ръцете и лицето си с чиста, топла вода, ще съблечеш дрехата си, ще я изчеткаш от праха и ще я закачиш на кука, да не се мачка. Сутрин пак ще облечеш дрехата си. Каквото е отношението на човека към дрехата, такова трябва да бъде и към тялото му. То трябва да се пази чисто, да се поддържа здравословното му състояние. От външната чистота човек постепенно отива към вътрешната, към чистотата на ума и на сърдцето. Както в обикновения живот се спазват известни правила, така трябва да се пазят правилата на разумната природа. Ако си поканен на вечеря, можеш ли да отидеш с простите си, работнически дрехи? Ще облечеш новите си дрехи и така ще отидеш на гости. Ако отидеш на бал, ще облечеш специални дрехи, според изискванията. Нямаш ли специални дрехи за бала, няма да те пуснат вътре. Ако отиваш на училище, без книги и тетрадки, ще те върнат.

Казвате, че човек трябва да има идея, да знае, какво му е нужно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание в него. Когато това съзнание се проявява, човек се отличава с постоянство. Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. Когато висшето съзнание действува в човека, всичко е постижимо за него; когато действува обикновеното съзнание, човек мъчно постига желанията си.

Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То импулсира човека; подтиква го към живот, работа и учене. Той се намира в постоянно движение, дава път и на другите същества да се движат. В неговия живот няма никакъв застой. Дето има застой, спиране, там се проявява обикновеното човешко съзнание. Трябва ли човек да държи само себе си в съзнанието си? Какво представя човекът? – Една буква от голямата азбука на козмоса. С една буква нищо не се постига. Следователно, за да се научиш да четеш и да пишеш, да разбираш езика на природата, ти трябва да държиш и другите хора в съзнанието си, като букви на голямата азбука и така да се обогатяваш, да придобиваш знания и опитности. Ще кажете, че знаете азбуката на много езици. – Много азбуки знаете, с много думи и изречения си служите, но, въпреки това ви липсва нещо. Има нещо, което сте изгубили и непрестанно го търсите. Всеки се оплаква, че нещо му недостига. Какво сте загубили? – Една дума. Щом намерите загубената дума, животът ви ще се осмисли.

Коя е изгубената дума за гладния? – Живият хляб, от който, като яде веднъж, никога не огладнява. Коя е изгубената дума за жадния? – Живата вода. За учения? – Знанието, което носи светлина. За нещастния? – Щастието, което никога не се губи. Мнозина казват, че са щастливи, но се страхуват да не загубят щастието си. Щастие, което се намира и губи, не е истинско. Изгубената дума не се среща в никой съвременен език. Тя нито се пише, нито се изговаря. Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята сила и красота. Единственият език, на който може да се изговори, е езикът на любовта. На този език говорят всички възвишени същества – адепти, светии, но никой не си позволява да произнесе тази дума.

Свещена дума е изгубената. всичко в живота и в природата се подчинява на нея. Чрез нея Бог създаде света. Чрез нея създаде и човека. Казано е в Писанието: “И рече Бог.” Много неща рече Бог, и много неща създаде, но чрез коя дума ги създаде, не е казано. Следователно, външният свят, който ни обикаля, е резултат на изгубената дума, която Великият е произнесъл. Хората търсят тази дума. Те мислят, че са я намерили, но след време виждат, че се заблудили, не са я намерили. На това самоизлъгване се дължат разочарованията. Без магическата дума, положението на човека е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходът му е в изправност, но той не знае, къде да го бутне, за да тръгне. Не се иска много, за да потегли параходът. Трябва да се натисне бутончето. Който знае мястото на това бутонче, ще го натисне и параходът ще тръгне. Който не знае мястото му, ще обикаля натук-натам, ще търси чужда помощ, докато най-после намери бутона, натисне го, и параходът поеме своя път. За онзи, който знае мястото на бутона, всичко е лесно. Обаче, за невежия нещата са мъчнопостижими.

Представете си, че параходът се движи вече, върви по пътя си, но не знаете да го управлявате, не знаете, как да го спрете. Какво ще правите тогава? Ще потърсите онзи, който разбира от работата. Той знае, къде е бутонът, който управлява парахода, дава му направление.Като дойде на пристанището, той пак натисне бутона, и параходът спира. Не можете ли да спрете парахода, ще изпитате ужас. Бъдете добри капитани, да знаете, как и кога да натиснете бутона, за до може параходът ви да тръгне и да спре навреме.

Какво представя организмът? – Параход, който вечер спира движението си и сутрин отново започва да се движи. Спирането на парахода наричаме заспиване, а тръгването – събуждане от сън. Как става това, не знаете. Лягате да спите и параходът спира някъде. Къде спира и това не знаете. Кой го спира, също не знаете. Има някой, който натиска бутончето. Като го натисне първия път, параходът започва да се движи. Щом го натисне втори път, параходът спира. Всеки параход има по един капитан, който се грижи за движението му. Той го движи и управлява. Ако за огъването на една права линия трябва да знаете свойствата на крайните й точки, колко по-големи знания трябва да има капитанът на парахода. Две са крайните точки на правата линия, но те представят две съзнания, А и В, на които трябва да разбирате езика.

Говори се за движение и за спиране на парахода, но това са относителни неща. В същност, всичко е в движение. Когато пътуваме с параход или с железница, вижда ни се, че предметите вън от нас се движат, а параходът стои на едно място. Това е илюзия – параходът се движи, а предметите са в покой. За да имате абсолютна представа за състоянията на движение и покой, вие трябва да излезете вън, в пространството, оттам да наблюдавате. Учителят изважда ученика пред дъската да решава задачи. Ученикът взема тебешира и започва да се движи, решава задачата. Той показва, какво е разбрал и научил от учителя си. Учителят го слуша и проверява знанията му. Външно той е в покой. Когато учителят разказва урока, той е в движение, а ученикът в покой. Учителят внася нещо ново в съзнанието му. В действителност, и учителят, и ученикът са в постоянно движение по ум, по съзнание. Ние говорим за външно, за физическо движение, а не за движение в мислите, в чувствата, в съзнанието на човека.

Има случаи в живота, когато човек се движи пред природата, държи изпита си. Природата го изслушва внимателно и му пише бележка. Понякога става обратното: Природата се движи пред човека, предава му урок. Той я слуша и се произнася върху работата й, казва, че предава добре, разбрано. Значи, и той й пише бележка. Каквито са отношенията между добрия учител и добрия ученик, такива трябва да бъдат отношенията между природата и човека. Природата, като добър учител, никога не прави погрешки. Погрешките, които забелязвате в нея, се дължат на елементите, с които тя работи. Представете си, че двама трезви, добри приятели се отбиват в една кръчма да си починат и да си хапнат нещо. Те никога не са пили вино, не познават свойствата му. Кръчмарят, освен хляб, им поднася по една чаша вино. Те изпиват виното и се развеселяват. Изпиват още по една чаша вино и се опиват. След това другарите им се смеят, началството им ги наказва. Къде е погрешката? – Във виното. Природата не позволява на човека да влиза в кръчма, била тя физическа или психическа. Страшно е да се стремите към виното, но още по-страшно е пиянството в мислите и в чувствата. Пазете се от мисли, чувства и желания, които опиват и разстройват организма. Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота. Който си позволява да пие, той дава ход на лошите си желания. няма да мине много време, ще дойдат лошите последствия: мъмрене, наказание, унижение и т.н. За да изправи погрешката си и да възстанови първото си положение, човек трябва да обещае, че втори път няма да влиза в кръчми, дето има вино, лоши мисли и желания.

Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар. Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без да знаете, как става това. Отивате си най-после в къщи, но оставате изненадан, че часовникът, парите, горната дреха ви липсват. Кой ги е взел? – Някое користолюбиво същество. Такива користолюбиви същества има и в сърдечния, и в умствения свят. Тяхната задача е да обират хората и да ги съсипват материално и морално.

Работете върху себе си, да имате ясна представа за нещата; за всеки даден случай да знаете, вие ли се движите, или предметите около вас се движат. Пазете се от погрешки, които могат да ви опропастят. – Не трябва ли да се пие? – Ще пиете, но само такива течности, които внасят живот, а не отнемат живот. Пийте вода, чай, сладко вино. Давайте място в ума и в сърдцето си на такива мисли и чувства, които повдигат и облагородяват. Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така да изврати вкуса си, че да не оценява и най-чистата вода. Така се извращават и мислите, и чувствата. Пазете се да не изгубите онзи тънък усет към нещата, онази нежност, които природата е вложила в умовете и в сърдцата ви. Пазете се от еднообразието в живота, което действува убийствено върху ума и сърдцето. Влюбените често попадат в това еднообразие и в скоро време изгубват любовта. След това плачат, страдат, търсят любовта, но не могат да я намерят. – Защо? – Любовта изключва еднообразието. Ако търсите разнообразието в живота, търсете го в света на великата любов. Влезете ли в този свят, навсякъде ще срещате същества, облечени най-разнообразно – в разноцветни костюми. Има нещо общо в тях, но има нещо особено, по което те се различават.

Сегашните хора търсят любовта, но същевременно се срамуват от нея. Срамът се дължи на нечистотата. Ако дрехата ти е чиста, без никакви петна, няма защо да се срамуваш. Срамува се онзи, който излиза пиян от кръчмата. Опие ли се, той не разбира любовта. Каквото и да му говорите за любовта, той остава чужд за нея.

Търсете онази любов, в която има пълно разнообразие и абсолютно безкористие.

Търсете онази любов, която ще донесе изгубената дума, т.е. магическата пръчица. Тя обновява, подмладява и възкресява.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

37. Лекция от Учителя, държана на 14 юни 1929г.

София – Изгрев

(Второто заглавие е взето от "Възможни неща", Младежки окултен клас - година осма, (1928-29), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.)

Най-често използвани думи в беседата: има, дум, параходът, любов, знаете, човек, природа, движение, живот, движи, съзнание, любиш, дреха, изгубената, всичко, натисне, спира ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Юни 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder