НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Обхода към себе си и към природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, колело, живот, природа, може, добре, течение, всички, воденица, система, върви, река, път, стомах, вода, аз, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Септември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Често се говори за възможни и невъзможни неща. Някои казват, че всичко е възможно. Това не е доказано. Други казват, че нищо не е възможно. Това е отричане на нещата, което също не е доказано. Първите казват, че човек може да хвърчи; вторите отричат това. Кое от двете положения е по-право? Ако се каже, че птицата хвърчи, това твърдение не се нуждае от доказателство. Следователно, твърденията, че птицата хвърчи и човек хвърчи, не са еднакво приемливи. Едното се приема без противоречие, а второто внася известно противоречие. Друг е въпросът, ако кажете, че воденичното колело се върти. Тук изпъква само въпроса: Кога се върти колелото? – Когато водата тече върху него. Щом престане течението на водата, и колелото престава да се движи. Значи, движението на колелото е в зависимост от течението на реката. Тук има две движения, които се различават в посоките си: реката се движи в плоскост, а колелото – около себе си. Реката е работила дълго време, за да приготви своя път. Колелото е в зависимост от реката. Тя го движи, и след това то определя посоката на своето движение. В случая, реката се явява като интелигентно, разумно същество, което само си пробива път. Обаче, за да се движи колелото, друга интелигентност му помага. Тя го поставя в такова положение, че да използва енергията на водата.

Когато реката се образувала, имала ли е предвид колелото? – Ни най-малко. В случая, колелото се изпречило съвсем непредвидено на пътя й. Ще кажете, че Онзи, Който е направил реката, имал пред вид колелото. Това е въпрос, който се нуждае от доказателство. Като мисъл, реката е важна, а колелото се явява като допълнителна, вторична мисъл. На същото основание намираме, че някои от мислите на човека са първични и естествени, а други – вторични, неестествени, които се явяват на пътя на първите, както колелото се изпречва на пътя на реката. Ако колелото се движи и върши работа, то е поставено на място; ако не се движи и не върши работа, то няма никакво предназначение. Следователно, и животът, като колело, има своето велико предназначение. Той туря в действие всички органи на човешкото тяло. В такъв случай, умът, сърцето и волята на човека имат също велико предназначение.

Като се вглеждате в живота, виждате, че една велика Разумност определя движенията на частите и отношенията им към себе си и към Цялото. Тези движения и отношения наричаме с общо име „обхода“. Следователно, когато казваме, че човек трябва да има правилна обхода, разбираме правилно отношение към частите на Цялото и към самото Цяло. Дето има правилна обхода, там съществува разумност в отношенията, или съгласуване на частта с великата Разумност на живота. За да се определи степента на разумността, която работи в живота, трябва да проследим условията, при които тя е действала. Например, ако воденичното колело е поставено на такова място, че при всички условия издържа на напрежението на водата, казваме, че разумен човек го е поставил там. Ако колелото не издържа на напрежението на водата и често отскача от мястото си, казваме, че разумността, която го поставила, не е голяма. Тя е изпуснала много неща от пред вид, поради което стават малки или големи катастрофи в работата на воденицата.

Какво представя реката? – Животът, който носи условията, при които човек се ражда и развива. Животът не зависи от човека. Той си върви по права линия. Обаче, от разумността на човека зависи, къде да постави своето колело, за да се движи правилно и равномерно, при всички условия, при всички външни мъчнотии и изпитания. На какво може да се уподоби колелото? – На човешкото тяло. Какво ще стане с воденицата, ако колелото не може да се върти? Задачата на човека се заключава в това, именно, така да постави колелото, че при всички условия да използва енергията на водата и да се върти. Следователно, както колелото използва енергията на реката, така и човек трябва да използва енергията на живота. – Трябва ли човек всякога да върви по течението на живота? – Това зависи от неговите разбирания и интереси. Как се движи параходът в морето? – Някога по течението на водата, а някога – срещу течението. И човек някога се движи по течението на живота, а някога – срещу течението.

Каква е разликата, когато човек се движи по течението на живота и когато се движи срещу течението? В първия случай той изразходва по-малко енергия, отколкото във втория. Това показва, че той върви по гладък път, без мъчнотии и съпротивления. Той прилича на параход, който се движи леко, безпрепятствено по течението на водата. Това наричат хората щастие. Обаче, какво щастие е това, да стигнеш до едно място, да разтовариш стоката си и да не можеш да се върнеш за нова стока? Какво щастие е това, да се качиш някъде и да не можеш да слезеш? Следователно, нежно е човек да се движи и срещу течението на живота, т. е. да минава през мъчнотии и изпитания, за да занесе старата си стока на едно място и да купи нова. Нужно е човек да се качва на височини и сам да слиза. В този смисъл, животът, като велико училище, трябва да се използва с мъчнотиите и препятствията си. Само така човек се калява и развива. Само така той расте, цъфти, връзва и дава сладки, вкусни плодове.

И тъй, когато срещне известно препятствие в живота си, човек трябва да знае, с каква физическа енергия разполага, за да може да се справи с положението си. Друг е случаят, когато вашите сили и силите на природата вървят успоредно и в една посока. Обаче, има случаи, когато вашите сили и тези на природата вървят в противоположни посоки. При това положение се явява борба между природата и човека. Как се свършва тази борба? – Или в полза на човека, или в полза на природата. Някога побеждава човек, а някога – природата. В повечето случаи природата излиза победителка. За да не бъде бит, човек трябва да върви в съгласие с законите на разумната природа. Така постъпва разумният воденичар. Той използва и горното, и долното течение на водата; колелото се върти, и воденицата му работи. Ето защо, разумният човек, за да не губи енергията си, трябва да върви по течението на реката, а не срещу течението й. Това значи, да познава човек действието и противодействието на силите на своя организъм. Който познава този закон, той лесно решава задачите си. Като живее, човек неизбежно се натъква на противодействия, но със силата на волята и на характера си, той ги преодолява. Трябва ли човек да отложи известна работа, или да не изпълни обещанието си, само за това, че времето се развалило, и трябвало да чака, докато се поправи. Който държи на обещанието си, ще се справи с времето. Че имало буря, че валяло силен дъжд или сняг, това не може да бъде за него пречка.

Мнозина изпадат в несъгласие с природата, с външния свят и отдават всичко на външни причини. Има и външни причини за дисхармонията в човешкия живот, но някои причини се крият и в самия човек. Като знае това, той трябва да изучава външните и вътрешните причини и да се справя разумно с тях. Ако течението на реката е силно и отвлече воденичното колело настрана, причината за спиране на воденицата не е само във водата. Воденичарят трябва да предвижда това и да постави колелото на друго място, дето течението е по слабо, да не го завлича водата. Бъдете разумни, да не се поставяте на пътя на механичните природни сили, защото те могат да ви завлекат. Ако трябва да застанете на пътя им, вземете всички предпазителни мерки, да можете да се справите с тях. – Може ли без воденици и воденичари в живота? – При сегашните условия на живота не може. Докато хората мелят житото, ще има и воденици, и воденичари. Един ден, когато житото се яде в естествения му вид, воденичарите и водениците, сами по себе си, ще изчезнат. Животът на воденичаря е най-грубата форма на живот. Колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова повече се отдалечава от живота на воденичаря.

Когато се говори за разумна и правилна обхода на човека към себе си и към природата, имаме пред вид живота на човек, в когото душата се проявява. В този живот не съществуват никакви воденичари и воденици. Воденицата, в която се мели житото, представя човешкия стомах; меленето на житото е подобно на храносмилането. Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането – освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите – неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволствува разстройват стомашната система. Когато стомахът не работи, и мозъчната система се разстройва. Значи, между стомаха и мозъка има известно съотношение. Щом стомахът не работи добре, и мозъкът не действа правилно, а оттам и обходата на човека не е издържана.

Всяка енергия трябва да се използва правилно, т. е. за възвишени и разумни цели. Ако енергията на водата се използва за някакво разумно предприятие, тя трябва да се употреби за някаква възвишена цел. Следователно, воденицата трябва да се използва за някаква разумна цел, за нуждите на хората, а не само за печалба. Всяко предприятие, което има пред вид първо печалби, а после ползата за човека, се отразява вредно върху целия човешки живот. Докато човек живее, за да бъде полезен на себе си и на своите ближни, работите му вървят добре. Измени ли на този принцип, животът му се влошава. Как познаваме, кога воденицата, т. е. стомахът на човека работи добре? – По неговата обхода, по неговата работоспособност и жизненост. Който има здрава и нормална храносмилателна система, той е весел, жизнерадостен, работлив. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, неразположен за работа, ще знаете, че храносмилателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, песимистично, няма вяра в живота. За да не изпадате в такова положение, дръжте храносмилателната си система в изправност – от нея зависи благосъстоянието на човека на физическия свят – първото стъпало на живота.

Върху доброто състояние на стомаха, т. е. воденицата на човека, голямо влияние оказват порите на кожата. Когато порите са отворени, стомахът действа добре; запушат ли се порите, храносмилането става неправилно. Порите представят канали, чрез които енергиите на природата се вливат в човешкия организъм. Когато казваме за някой човек, че е абсолютно здрав, ние подразбираме, че вливането на енергиите на природата в неговия организъм става правилно. Стане ли сутрин от сън, първата работа на човека е да приведе тялото си в изправно положение, за да могат енергиите на природата да се вливат в организма му. Бъдещето възпитание на децата ще има като първа задача, да следи за състоянието на храносмилателната система. Здрава и нормална храносмилателна система осигурява и нормална мозъчна система Щом двете системи са в изправност, и дихателната система действа добре. Това са трите главни системи, които регулират човешките мисли и чувства. Щом работят добре, мислите и чувствата на човека се изявяват правилно. Такъв човек мисли и чувства право, има правилни разбирания за живота и природата.

Един американски проповедник страдал от разстройство на стомаха, поради което проповедите му имали песимистичен характер. Един ден, при голямо стомашно разстройство, той държал проповед, с която наплашил слушателите си. Той им говорил за ада, за вечния огън, за страшния съд, който очаква всички хора и т. н. Силно изплашени, слушателите излезли от събранието и започнали да се разговарят помежду си, какво да правят с проповедника, за да го заставят да измени своя мрачен поглед за небето, за другия свят, за страшния съд. Като разбрали, че той страда от разстройство на стомаха, посъветвали го да се прегледа при някой виден лекар. Проповедникът отишъл в една болница на лечение, дето промили няколко пъти стомаха му и, след няколкодневно лекуване, той се върнал у дома си. Като очистил стомаха си от излишните киселини, той започнал да държи проповеди с оптимистичен характер. Той проповядвал за рая, за Божията Любов, за идване Царството Божие на земята, за братство и приятелство между хората. Значи, киселините в стомаха му били причина за отрицателно гледане на живота. Щом киселините изчезнали, погледът му към живота се изменил.

Следователно, чувате ли някой да казва, че характерът му се изопачил, ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? – Трябва да го промие няколко пъти. Ако и това не помогне, нека пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи няколко дена. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три дена нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота.

Когато се натъквате на препятствия, които изопачават характера ви, вижте, дали те са външни, или вътрешни. Като намерите произхода им, потърсете начин да се справите с тях. Не се ли справите разумно с препятствията, вие изпадате в погрешки, които могат да ви причинят мъчнотии и нещастия. Направите ли една погрешка, изправете я. – Как? – С мисълта си. Разумната мисъл изправя всички погрешки. Да изправя човек погрешките си, това е благо, първо за самия него, а после за окръжаващите и за природата. За да не правите погрешки, дръжте стомаха си в изправност. Не казвайте, че днес работите ви няма да се наредят добре. Сутрин като станете, кажете си: Ще работя, ще мисля право, за да наредя работите си добре. Който не внася положителни мисли в ума си, той мисли и чувства неправилно. Оттам и стомахът му не работи добре – в него се натрупват излишни киселини, които го правят песимист. Ако е студент и с такова настроение се яви на изпит, непременно ще пропадне. Когато храносмилателната система не работи добре, човек става раздразнителен, недоверчив и страхлив. Който е смел и решителен, той има доверие в себе си и в своите ближни. Това показва, че неговата храносмилателна система действа добре.

Какво представя храносмилателната система? – Основа на физическия живот. Веднъж създадена тази система, човек трябва да я пази, като основа на своя живот, Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвчи храната, съкращава живота си. Като ядете плодове, пак трябва да дъвчете. Мнозина ядат гроздето бързо, като гълтат цели зърна. В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използват, само при много дъвкане. Добре е семките на гроздето да не се гълтат. Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутринната закуска трябва да употребява половин час, за обед – около 40-50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. Правилното хранене е музикален процес. Приятно е да гледаш, когато някой човек яде музикално. Ходете на нивите, когато житото зрее, вземете няколко стръка, изяжте ги и, като ядете, разговаряйте се с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави. Житото, плодовете, зеленчуците правят голяма жертва за човека. Затова колкото по-съзнателно се отнася човек към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича.

Каквото е отношението на човека към храната, такова е отношението му и към неговите мисли, чувства и желания. Те са плодове, към които трябва да се отнасяте съзнателно и с любов. Ще ги разгледате внимателно, ще вземете от тях само онова, което може да ви ползва в дадения момент, а непотребното – семената им ще посадите в земята. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание трябва да се дъвче добре, да се използват хранителните му сокове. В мислите, чувствата и желанията на човека, както и в житото, което храни цялото човечество, се крие Божествен елемент. Разумният човек съзнава това и се отнася правилно, както към храната, която приема, така и към своите мисли, чувства и желания. Щастието на човека зависи от правилното хранене и от правилното отнасяне към своите мисли и чувства.

Задачата на човека на физическия свят е да държи в изправност храносмилателната си система – външно и вътрешно. Ако не спазвате законите на природата, ще влезете в разрез с нея и сами ще се натъкнете на големи страдания. Разумната природа пести енергията си. Тя не е разточителна, но не е и скъперница. Тя дава изобилно, но само на онези, които разумно използват енергиите й. Като се отнася добре със себе си, със своята храносмилателна система, човек може да се отнася добре и с природата, и със своите ближни. Това значи, да бъде човек доволен от себе си, както и от условията, при които живее.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

6. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г. София – Изгрев.

Правилна обхода към себе си и към природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, колело, живот, природа, може, добре, течение, всички, воденица, система, върви, река, път, стомах, вода, аз, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Септември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

5 часа сутринта

Отче наш

Аз вземам две думи: „обхода" и „внасяне". Внасям, възвождам. Казва се: всичко е възможно. То не е доказано. То се допуща. Или казвате: „Всичко е невъзможно." Това е едно отричане, но и то не е доказано. Вие казвате: „Всичко е възможно." На какво основание отгоре? Или казвате: „Всички хора хвъркат; или всички хора могат да хвъркат." Възможно ли е това? Казвате: „Птиците хвъркат." Също може да кажете: „Всички хора хвъркат." Каква е разликата между двете твърдения? Или казвате: „Всички птици могат да хвъркат." А някой казва: „Всички хора могат да хвъркат." Да допуснем, че двама ученици от първо отделение, единият казва: „Всички птици могат да хвъркат“, а другият казва: „Всички хора могат да хвъркат." Явяват се други двама и те казват: „Вярно е, че всички птици могат да хвъркат, но не и всички хора могат да хвъркат." У малкото пиле има стремеж да хвърка и хвърка. Обаче малкото дете, като се роди, има ли стремеж да хвърка? Някой казва: „Всички животни ходят и човек ходи." Между тези две твърдения има ли противоречие?





Това е колелото А. Да допуснем, че това е воденично колело. И да допуснем, че В е течението на една река. Вие правите едно твърдение и казвате: „Колелото може да се върти." Кога? Когато водата тече отгоре. Когато има това съчетание на нещата. Но, когато водата е отбита, колелото може ли да се върти? Значи, колелото може да се върти само при известно съчетание на нещата. Ако В е в движение, тогава и А ще бъде в движение. Имате две положения сега: има течение на водата по реката и второ, това колело е в движение. Но двете течения не са еднакви. Реката се движи в права посока, в плоскост, а колелото около себе си. Защо водата се движи в плоскост, а колелото около себе си? Тук имате две явления, тази река си е готвила сама пътя и върви, а колелото е направено от човека, турено е за използуване на тази енергия. Следователно, при реката имате една интелигентност, която е работила; а при колелото имате друга интелигентност.

Питам сега, когато тази река се образуваше, имаше ли пред вид това колело? Ни най-малко Нямаше. Тази първична причина ни най-малко не е мислила за колелото. В дадения случай това колело е вметнато в пътя и. Може да се направи едно твърдение, че онзи, който е направил реката, е имал пред вид това колело. Това е твърдение само за човека. Ред прояви във вашия живот приличат на тези движения. Има мисли, които са първични, естествени, природни, вървят в една посока; и после идат други мисли, които вие образувате. Те приличат на това колело, на колелото А. Онзи, който е направил колелото, има известни съображения. Ако това колело е турено, за да извърши своята работа, тогава е на място неговото въртение. Но ако колелото не извършва своята работа, на място ли въртението му? Ако животът е колело, значи животът има своето предназначение: сърдцето, умът, волята на човека си имат своето предназначение.

При обходата винаги подразбираме разумност. Когато кажем, че един човек трябва да има обхода, подразбираме разумност. Когато се говори за обхода, трябва да се подразбират всички условия, при които се намира тази обхода. Да допуснем, че това същество, което е създало колелото А, е съществото X. Питам сега: от двете букви А и В можете ли да определите степента на неговата разумност? Най-напред ще изследвате терена на тази река. И после, на какво място това разумно същество е поставило воденицата? Ако това същество е поставило колелото на такова силно течение, че често колелото се събаря, то тогава това същество не е било много от интелигентните. Значи, това същество само е имало желание да направи на реката някъде какво да е колело и същевременно да използува речната енергия. Но не е избрало сполучлив начин и място. Значи, от положението на А и В може да съдите за степента на разумността на това същество. Ако това същество е направило колелото така, че при всички условия колелото остава незасегнато от реката, тогава казваме, че това същество е разумно. А когато това колело често се счупва, то тогаз се подразбира, че неговата интелигентност не е на висока степен.

Реката, това е животът; това са условията, при които човек се ражда. Този живот не зависи от вас; той си върви по права линия, но вие си направете колело. Да допуснем, че това колело е вашето тяло. Тялото ви не може да върви с реката заедно. Но по всичката дължина на реката има условия да се върти воденицата.

Както това колело използува енергията, така и вие трябва да използувате живота. „Но трябва ли да вървим с живота заедно?" Това е частично разсъждение, че колелото непременно трябва да седи на своето място и да се върти, да използува тази енергия. Тогава имаме друго едно твърдение. Казваме така: Някой път трябва да вървим с течението, а някой път против течението. Да вземем корабът. Той върви по един път по течението от реките към морето. И отива към морето. Тогава казваш: корабът трябва да върви по течението, защото такива са интересите. Той занася стока нататък. Друг път той върви против течението, защото интересите на хората са такива.

Добре. Но ако върви по течението или срещу течението, от чисто физическо гледище, каква е разликата? Първия случай харчи по-малко енергия, а втория случай повече. Когато вървим по течението, няма да срещаме онова съпротивление, както във втория случай. Когато преодолявате известни мъчнотии, вие сте против течението. Когато всичко ви върви по един естествен път, тогава сте по течението.

Това е, което хората наричат щастие. Тогава приличате на кораб, който върви по течението. Няма никаква съпротива. А когато имате съпротивление, вие сте против течението. Ако се върви все с течението, какво можеш да свършиш? Ако отидеш, не можеш да се върнеш. И тогава какво добиваш? Ако слезнеш, не можеш да се качиш. Какво добиваш? Да кажем, че имате неща на трети етаж. Вие слизате и не може да се качите. Тогава нямате придобивка от слизането. Придобивка има само когато човек може да слезне и да се качи.

Та рекох, когато срещнете известно препятствие в живота, тогава трябва да прегледате физическата енергия. В някой случай вие сте в съгласие със силите около вас, вашите интереси и интересите на природата са в съгласие. Но някой път вашите сили и силите на природата ще вървят в точно противоположни посоки. Например баща ви, който пише писмо да си дойдете, но духа вятър. Ти, въз основа на писмото на баща си, тръгваш, макар и да духа вятър. Има ли престъпление в това? Забележете, че и природните течения всякога не вървят в една и съща посока. И колелата на природата се въртят навсякъде. Някой път се въртят от дясно към ляво, а друг път виждаш, че се въртят от ляво към дясно. Има воденици, на които водата иде от горе; а има воденици на които водата иде от долу. Хората използуват и горното течение и долното течение.

Разумната природа си има свой морал или свои научни постъпки. Тя е разпределила нещата по известен път и съобразно законите, които тя е поставила, те работят. Човек, като дойде на Земята, е в съгласие със силите на природата, но понякой път не е в съгласие и тогава се заражда известна временна борба между човека и природата. Понякой път в тази борба човек е победител; а понякой път природата е победител. Но в повечето случаи, природата всякога остава победител. Да допуснем, че човек върви против течението на една река. Тогава той ще похарчи по-голяма сила. Аз искам да ви наведа на тази основна мисъл на действията и противодействията, които се посрещат в човешкия дух. Някой път мислите и мислите ви са постижими и задачите лесно се решават; а някой път дойдете до известно положение, дето мисловия процес се спъва. И имате противодействие. Когато срещнете едно противодействие в живота си, какво трябва да направите? Трябва да усилите вашите сили. Затова казвам, че човек трябва да има характер.

Да допуснем простия пример, че вие обещавате да посетите вашия приятел след 10 дена, във вторник. Тръгвате от дома си в 9 часа и вие ще бъдете там в 10 часа. Но в това време излиза буря, завалява сняг и дъжд и ако вие отложите, може да се извините. И ще кажете: „Понеже имаше буря, валеше сняг и дъжд, аз закъснях малко." Ако вие отложите, вашият приятел може да разсъждава за вашия характер. Именно, че вие сте човек, който не обича да се бори с мъчнотиите на живота. Ако времето се оправи, ще пристигнете може би към 11 часа. Тогава ще кажете на вашия приятел: „Извинете, аз имах всичката добра воля, но времето стана причина да закъснея." Когато някое противодействие се явява в природата, например дойдат някои пороища, те могат да повредят на колелото. Тази река има ли някакво лошо разположение към колелото, нещо нарочно намислено? Не, но то е съвпадение. Някой път дойде порой и повреди колелото. Трябва ли да се каже: „Тази река е взела на око това колело." При такива разсъждения, че реката има лошо разположение към колелото, тогава се раждат известни суеверия. Тогава се раждат в живота известни погрешни заключения между вътрешния и външния свят.

Когато между външния свят (подразбираме този, естествения свят) и вас има разногласие, това подразбира, че вие не сте проучили нещата. Реката трябва да изучава колелото. Но на първичното същество е безразлично кои колела ще се турат на пътя и. То няма предвид воденицата. Това същество може да няма пред вид терена, дърветата, тревиците, които живеят на тази местност. Но тук не е имала пред вид водениците, тази река е нямала пред вид колелото. Поне колелото няма нужда от вода. То не може да пие вода. То не се нуждае от водата. Някой ще каже: „Необходима е водата за моето колело." Необходима ли е водата за това колело? Не е необходима. За не[го] е безразлично. Тази вода е необходима за вас. Колелото ще каже: „Ако се въртя или не се въртя, за мен е все едно. Ако се въртя, аз ще се изтрия и ще остарея. А ако не се въртя, ще живея повече." Когато вие използувате естествените сили, които са дадени, трябва да знаете, че има известни желания, като тези колела, които са механически. Не е необходимо да си направите някоя воденица. Воденичарите въобще много малко живеят. Съдбата на онзи воденичар не е толкова завидна. Неговите дробове се напълват само с паспал.[1] Аз не съм видел един воденичар свестен. Повечето от тях са пияници. И във воденицата чуват постоянно еднообразно трак-трак-трак-трак. И най-после този човек от нищо не се интересува. Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вътрешна утеха.

И мнозина от вас, които търсите развлечение, приличат на воденичари и каквото постига воденичарят, това ще постигне и той. Каквото и да облече непременно паспалът ще го засегне. Съдбата на воденичара не е много от завидните. Но питам, тази съдба от природата ли е турена? Не. Тази съдба е направена от човека. В Божествения свят няма воденици. В Божествения свят няма такива камъни. Водениците са измислени от ада. И само на Земята може да има воденици и хречели.[2] Водениците представляват живота в неговата най-груба форма. Те представляват достижението, до което човек е достигнал.

По въпроса за обходата ще кажа следното, ако аз намеря достатъчно воденици по вашия път, тогава ще се произнеса за вашата културност. Че вие сте културен. Тази култура е култура, но тя не е от първокласните култури. Аз ще намеря, че има известна дисхармония вътре в характера на човека.

Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравним със стомаха. И работата на воденицата ще сравним с чувството „храносмилане". В природата стомахът заема мястото на една воденица. И казват: „Моята воденица не мели." Ако вие накарате стомаха си да мели житото по същия начин, както воденичарят мели житото, тогава непременно в живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: „Стомахът ми не смели храната." Вие не трябва да мелите храната така, както воденичарят мели житото. Новите наблюдения показват, че храносмилането се разваля от противоположни мисли и желания, когато у човека има лакомство* и желание да се удоволствува чрезмерно, тогава винаги неговият стомах не работи правилно. А щом стомахът не работи правилно, той указва голямо влияние върху мозъчната система. Тогава проявата на умствения живот не може да бъде нормална и човек тогава не може да бъде здрав. Щом стомахът е анормален, ще бъде анормален и човешкият ум. Има едно съответствие между стомаха и мисълта. А щом има известна малка анормалност между стомаха и ума, тогава ще има анормалност и в обходата на човека.

Рекох сега, на пръв поглед дадена енергия трябва добре да се използува. Воденицата трябва да се построи разумно и да служи само за нуждите на хората, а не за техните печалби. Щом едно предприятие е като основна печалба, веднага се изменя и целия ход на работите. Докато човек живее в света, той е пратен да живее и да работи. И ако прави така, дотогава всичко върви добре. Но когато човек иска да бъде щастлив на Земята, да се удоволствува, тогава целият ход на живота се изменя.

Тогава кое положение е по-хубаво: на корабника ли или на воденичаря? На кого положението е по-мъчно? В сравнение, положението на онзи, който върви с кораба си, е по-приятно. И той ще има своите мъчнотии, но неговото положение, като се движи по дължината на цялата река, е по-приятно от положението на воденичаря, който седи забит като кол. Следователно вие няма да заемате в живота положението като воденицата, няма да мислите, че сте воденица.

Трябва да има една обмена при използуването на мъчнотиите вътре в природата. Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система.

Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата. Кожата винаги определя състоянието на човека. Определя какво ще бъде състоянието на стомаха. Когато порите на човешката кожа са отворени и енергиите на природата се вливат и тогава положението на стомаха е добро. Порите, това са отверстия, през които природата влива своята енергия вътре в организма. Всека пора е един канал, през който природата влива своите сили в човешкия организъм. И когато това вливане е правилно, тогава можем да кажем, че човек се намира в нормално състояние. Човек, щом стане сутрин, най-първо трябва да мисли за тялото, дали вливането от силите, от живата разумна природа е правилно. И дали те влизат през всички отверстия, през всички канали в тялото. Дали всички тези канали се намират в изправно положение.

За бъдещата култура, първото нещо, с което човек трябва да започне своето самовъзпитание, то е храната, храносмилането. Човек трябва да започне със стомашната система, ако иска нормално да развие своя мозък, своите чувства. За да се проявят чувствата и мислите у човека, те са зависими от храносмилателната система. Не, че тя ги ражда, но ако нашето храносмилане не върви правилно, тогава и нашето умствено и морално възприятие ще бъде слабо. И ще имаме изопачени схващания за природата и за околните. Някой казва: „Не съм разположен днес да говоря с хората." Защо не е разположен? Един американски проповедник започнал да говори в проповедите си много лошо за живота. Той казва: „Светът е лудница. Вие ще идете в ада. Никой от вас няма да се спаси." Неговите пасоми го пратили в болницата за лекуване. Лекарят в болницата му направил промивка на стомаха 3-4 пъти с топла вода няколко килограма. И след това, като се връща от болницата, проповядва една отлична лекция за любовта и приятелството, братството. По-рано тези киселини в стомаха му са били причината на отрицанието. Някой казва: „Изопачи се моя характер." Това е когато имаш киселини в стомаха си. Затова се явява нужда и от постенето. Постенето е за пречистване на стомаха. Няма да ядеш. Спри воденицата да я премиеш, да промиеш всичките нечистотии, които произвеждат тези неприятности.

Когато срещате едно препятствие в живота си, ще разглеждате дали тези препятствия са вън или вътре във вас. Та в това отношение, разумната човешка мисъл може да изправи всичките погрешки в света. Изправянето на погрешката се отнася само до нас. С изправянето на погрешката ще бъде по-добре за нас. Понеже ще бъдем в по-малки стълкновения с окръжающата среда, със самата природа. Да кажем, че ставате сутрин и вие сте песимист и казвате: "Днес няма да ми върви." Ако има доста вещества, набрани във вашия стомах и вътре в стомаха се образува ферментация, това ще се отрази на вашия ум. Да кажем, че вие следвате по математика или естествените науки или по химия, дето трябва по-сериозна мисъл. Аз ви казвам, че този ден, ако се явите на изпит, ще се замъгли ума ви; вие ще забравите формулите и ще се забъркате и ще ви скъсат на изпита. Коя е причината за забавянето? Вашият стомах. Когато у човека храносмилателната система не функционира правилно, тогава човек става много раздразнителен и страхлив, няма доверие в себе си. Всички онези, които са смели и имат доверие в себе си, те имат отлична храносмилателна система. У тях стомахът е здрав.

Под думата „храносмилателна система", разбирам основата на физическия живот. Когато Бог, природата са я положили, човек не трябва да изгуби тази основа. При това не трябва бързо да ядете. Всякога сдъвквайте добре храната си. Да кажем, че ядете грозде. Вие само превъртате гроздето с езика си и го глътнете цяло със семките. Извадете семките навън, ако искате правилно да се храните. И после, сдъвквайте хубаво кората на гроздето, така с многото витамини. Вие ядете неправилно и после казвате: „Тежко ми е. Имам уроки." Вие вземете 1,2,3 зърна, семките из[вадете] и сдъвчете добре зърната. Направете опит. Вие казвате: „Няма време." Човек, който бързо яде, бързо умира. За закуска сутринта трябва да ви вземе най-малко 25 минути, половин час е естествено. После 40 минути или един час за обед.

И половин час за вечеря. Това ще бъдат за вас свещени часове. Ако някой ви наблюдава, как бързо ядете, ще ви каже с колко време ще се измени положението ви. Така ще ядете било круши, било ябълки, било грозде и пр.

Същият закон ще приведем и за вътрешния живот: когато дойдат чувства, мисли и желания, не ги наслоявайте във вас. Сдъвчете хубаво това желание, което ви дойде, или посадете това желание да израстне, да даде своя плод; и след като опитате плода му, ще видите какво ще правите със семките. Ако плодът му е красив, тогава посадете това растение. Но ако плодът му не е добър, не го посявайте. Дойде ви някоя мисъл, опитайте плода. Ако плодът е красив, тогава посейте второ растение, трето растение и т.н. И тогава ще създадете в себе си характер. И човекът се цени според неговите мисли и желания. Но и повече човек се цени и според неговото ядене. Някой път е приятно да гледаш един човек, който яде красиво. Някой път, като ядеш, е музика. Някой, като яде, не е лаком, но има музика в яденето му. Човек, като яде, трябва да разбира смисъла на живота.

Аз, като съзная [...], ще кажа: „Ти много ме обичаш, ти жертвуваш толкова за мене. Аз ще ти дам всички условия, като дойдеш при мене, и аз ще направя една жертва за тебе." Изваждам една ябълка и казвам и: „Колко си красива, какво самоотричане имаш! Каква жертва правиш! И на тебе ще дам всички условия." Да допуснем, че някой път обичаме и кокошчица. Печена кокошчица. И на нея ще кажа: „Ти заради мен умре. Но и на тебе аз ще дам всички условия." Разумният човек така трябва да прави. И когато ти се храниш с жито, с хляб и не вземаш пред вид страданията, които житото е прекарало за тебе, не вземаш пред вид тяхната жертва, тогава ще дойде обратният процес. В житото е скрито Божественото, в житото Бог се пробужда и ти казва: „Ти познаваш ли, че и ти ще бъдеш на мое място? Тебе ти е приятно сега, но и ти ще бъдеш сдъвкан, ще дойдеш до смъртта." Що е смъртта? И тя те е хванала и те дъвче. Има смърт, която е благородна. След като те сдъвче, този ангел ще ти каже: „Ще извиняваш, аз ще ти дам условия да растеш и пак наново ще те пратя в света." Този ангел може да каже това, а може и да не го каже.

Разумният човек на Новата култура трябва да се спре при акта на храненето и трябва да се помоли. В какво седи молитвата? Не да плача аз за житото. Аз му казвам: „Много добър пример ми даваш. И аз желая да бъда като тебе." И после казвам на житното зърно: „Като влезеш в мене, мнозина в мен нямат това учение и вътре в мен държа своите проповеди и вътре трябва да им говоря." И казвам на всички слуги: „Слушайте проповедта на този проповедник, защото и той иде от далеч." И ако човек се храни по такъв начин, той ще внесе нов елемент вътре в живота си. И щастието на човека зависи от неговото ядене. Ако знае човек как да яде, той може да бъде щастлив човек.

Всеки човек трябва да почне от материалния свят, после да работи в света на мислите и чувствата, додето дойде до онзи, дълбокия свят. Някои от вас са изучили храносмилането. Съвременните физиолози изучават храносмилането. Ако един салон се измива и се употребява много вода, тогава какво показва това? За този наш салон можем да употребим две бурета или едно буре вода или половин буре. В първия случай, да кажем, че салонът е много кален. Това показва, че учениците не държат много чисто. А ако се употреби при измиване на салона четвърт буре, това показва, че салонът е много чист. Ако се излива много жлъчка в храносмилателната система, това показва, че тя не работи добре. Колкото по-малко жлъчка се излива, толкова по-добре. Колкото повече енергия употребяваме за известна работа, това показва, че сме толкова по-глупави. И колкото по-малко енергия употребяваме, толкова сме по-умни. Хабенето на енергията показва степента на човешката интелигентност. Трябва да икономисваме нейните сили, на природата. Природата не е разточителна. В нея има изобилие, но няма никаква разточителност.

Да ви наведа един пример. Представете си, че имате деца, момиченца и момченца. Майката е замесила хляб и турила е питата, заровила я е в огнището. Момченцето постоянно хленчи, хленчи: „Хляб, хляб!" Детето като плаче, питата ще се опече ли? Плачът ще ускори ли опичането? Вие казвате: „Това дете е много глупаво." И ако вие имате едно желание и това желание не се е сбъднало и вие плачете: „Мамо хляб, мамо хляб!" Какво принасяте на печенето? Нищо. Добре, умната майка ето какво ще направи. Тя, като тури питата, ще извади децата в градината, защото те, като сядат при питата, ще плачат. Тя ще им даде да поливат градината, да се занимава умът им с нещо и ще им каже: „Аз пратих питата на гости у баба ви, там ще седи половин час. И питата после, като се върне, ще похлопа на вратата." Детето ще пита: „Хлопа се, питата дали се връща от бабата?" Сега питата не ходи в буквален смисъл до бабата, но в преносен смисъл ходи. В нея става известен процес на обмена на веществата. По същия закон, като отиде някой при баба си, не става ли обмена между неговите чувства и чувствата на баба му? Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбъднало, ще кажете на вашето желание: „Питата отиде при баба ни," ще почакате и като извадите питата от огъня, ще имате отлично познание. И ако плачете с четири реда сълзи, ще считам, че не сте умни. Рекох, питата е още при баба си. И желанията ходят при баба си. И човешките мисли ходят при дядо си. Известно желание, трябва да мине по един Божествен път. То трябва да изходи цел Божествен кръг. И ако чакате, тогава ще го имате, но ако не чакате, то това желание ще мине и ще си замине.

За хубавото и красивото в света е необходимо една отлична стомашна система. И чувствата на човека са свързани със стомаха. Когато стомахът се разстрои, целият живот се намира в едно анормално състояние. И няма друг орган, който да упражнява такова голямо влияние както стомашната система.

Бъдете доволни. Да знаете добре да се обхождате със себе си. Знае ли човек добре да се обхожда със себе си, той ще знае добре да се обхожда и с другите.

За следующия път всеки един от вас ще си донесе по една чашка, чайна чашка и тази чашка ще бъде пълна с вода. Ще направим един опит. Онези, които нямат чаша, ще седят прави, а онези, които имат чаша, ще сядат. Водата да бъде студена и чашата да бъде един пръст или два сантиметра или близо един сантиметър празна. Можете ли да предвидите какъв ще бъде опитът? Ще направим един малък опит.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!




6 лекция на I-ви Младежки Окултен клас
28 септемврий 1928 г., петък,
Изгрев




-------------------------------------------------------------------------
[1]паспалъ (гр.) -брашнянъ прахъ въ воденица, полепналъ по околните предмети
[2] хречели - възможно да е отъ хромелъ - водениченъ камък, ръчна мелница отъ два камъка и една дръжка

НАГОРЕ


placeholder