Служба на уравненията

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, работа, материя, живот, себе, сега, бъде, хора, аз, линии, казва, години, свят, страдания ,
Общ Окултен клас , София, 4 Април 1928г., (Сряда) 6:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Размишление.

Чете се темата: „За какво служат уравненията?"

За следния път пишете върху темата: „Отношение между корените на растенията и краката на животните".

„Който бие млякото, той все ще извади малко масло." – казва българската поговорка. Следователно, всички въпроси в света не могат да се разрешат, но от всеки разрешен въпрос все ще се получи малко масло. Как се разрешават въпросите в живота? Въпросите се разрешават посредством опитностите на човека, от една страна, а от друга-посредством знанията, посредством науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човека, отвлича го от трудностите в живота. Без наука човешкият живот щеше да бъде много тежък. Каквото са игрите и забавите за децата, такова нещо е науката за човека на земята. Още с дохождането си на земята, човек започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи как да се отнася с хората, с по-големите и с по-малките от себе си. Щом стане на седем години, пращат го на училище да учи писане, смятане, граматика и т. н. Колкото по-голям става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнем някой възрастен човек, виждаме, че той все уравнения решава: духовният решава духовни уравнения, а светският – светски уравнения. Обаче има голяма разлика между духовните и светските, или материалните, физическите уравнения. Как ще решите едно уравнение от мисли, в което едната е неизвестна? Ако навлезете в геометрията, как ще определите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всяка права представя силова линия, следователно тя е жива линия. Щом е жива линия, вие трябва да определите нейния стремеж. Това може да се определи по посоката на нейното движение. Всяко движение е разумно, т. е. зад движещото се тяло седи някаква разумна сила. От математиката знаем, че две величини, по- отделно равни на трета величина, са равни помежду си. Значи две мисли от умствения или от духовния свят поотделно равни на трета, са равни помежду си. Щом знаете двете мисли, ще намерите и третата.

Тъй щото, каквито задачи решавате с числата в обикновената математика, такива задачи можете да решавате и в психическия живот. Следователно, както има уравнения в алгебрата, така съществуват уравнения в сърдечния, в умствения и в Божествения свят. Това е новата и положителната наука на живота, с която хората ще се занимават в бъдеще. Те още не могат да приемат тази наука, понеже трябва да намерят място на новите теории, на новите идеи. Ако ги поставят между старите идеи, в умовете им ще стане голяма каша и голямо объркване. Когато някой човек се домогне до новите идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: „Не е време още за вас. Вие можете да почакате малко.” Но новите идеи не чакат. Те хлопат от врата на врата, безпокоят този или онзи академик, подават заявленията си, искат да бъдат разгледани. Академиците, учените вземат тези заявления и ги оставят настрана, отлагат тяхното разглеждане. Отхвърлени от учените, новите идеи тръгват от човек на човек и хлопат на главите им, искат прием. Но и тези хора не ги приемат. Те намират, че първо трябва да уредят рабо-тите си, и тогава да се занимават с тях. И така новите идеи остават на заден план. Тук-там ще се намери някой свободен човек, луда глава, както хората го наричат, и той ще възприеме новите идеи, ще започне да ги изучава и прилага.

Добре е човек да уравнява нещата, да се стреми към уреждането им, но той трябва да знае как да уравнява. Представете си, че един млад човек има в касата си десет хиляди лева, но същевременно дължи десет хиляди лева. Как ще реши той задачата си? Понеже е млад човек, неженен, той лесно може да реши задачата си: ще извади десетте хиляди лева от касата си и ще плати всичкия си дълг. Всъщност така ли я решава?–Не, той дава пет хиляди лева срещу дълга си, а останалите пет хиляди остава за себе си, да си купи нови дрехи, обуща, шапка, да излезе пред хората да го харесат. Значи този млад е решил само едното неизвестно – х, а второто неизвестно – у, остава за следната година, отлага решаването му. Какво става по-нататък? Следната година той се оженва, вследствие на което разходите му се увеличават. В резултат на това, решаването на задачата става по-мъчно: той внася в нея още едно неизвестно –z . Той се намира пред уравнение с три неизвестни. От година на година неизвестните се увеличават и решаването на уравнението се затруднява. В природата съществува закон, според който могат да се решават и най-мъчните уравнения. Ще преведа този закон на обикновен език: докато имаш да плащаш, никакви удоволствия не ти се позволяват. Плати първо дълга си, а после прави каквото искаш. С останалите пари можеш да си купиш най-хубави дрехи, обуща, шапка. С останалите пари можеш и да се ожениш. Обаче докато не изплатиш дълга си до стотинка, нищо друго не трябва да предприемаш.

И тъй, като превеждам закона на обикновен език, той става разбран за всички. Често езикът спъва хората. Значи има разлика в езиците, но има разлика и в това, кой говори и как говори. Например някой казва : „Няма какво да се прави, трябва да се живее.” Според мене това са излишни, празни думи. Човек не може да определи, трябва ли да живее, или не трябва. Да живеем – това не зависи от нас. Някой окултисти казват, че като твърди човек нещо, с това той го усилва или продължава. Значи като казва човек, че трябва да живее, с това той продължава живота си. Не е въпрос във внушението. Има известен род шарани, които живеят около 400 години. Тези шарани не твърдят, че трябва да се живее, въпреки това имат дълъг живот. Някои хора специално подчертават, че ще живеят дълго време на земята, а едва достигат 50-60 години. Дългият живот не се определя от внушението, което човек сам си прави, че ще живее много години. Продължителността на живота зависи от правилните отношения, които човек има към Първата Причина, към ближните си и към себе си. Спазва ли тия отношения, върви ли по законите на правата линия, той има условия за дълъг живот. Човек сам определя линията на своя живот – дали ще бъде къса или дълга.

Като изучавате закона за наследствеността, ще видите, че цели родове следват живота на късите линии, а други–живота на дългите линии Следователно деца, родени от родители, които произлизат от рода на късите линии, ще живеят малко време на земята. Ако се раждат деца от вторите родове, те ще следват пътя на дългите линии, ще живеят дълго време на земята. Често в живота стават кръстосвания: майката е от рода на тия, които следват пътя на късите линии, а бащата – от тия, които следват дългите линии. Тогава, ако синът или дъщерята на това семейство мяза на баща си, ще има възможност да живее дълъг живот. Ако мяза на майка си, ще живее къс живот. В такъв случай синът или дъщерята ще живеят толкова години, колкото е живял бащата или колкото е живяла майката. Обаче ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се продължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им.

Обаче законът за наследствеността се изразява не само по отношение продължителността на човешкия живот, дали животът на човека ще бъде по-дълъг или по-къс, но още и по отношение на неговите чувства. Има човешки чувства, които вървят по пътя на късите линии, вследствие на което те траят няколко месеца само. Има човешки чувства, които траят години; те вървят по пътя на дългите линии. Същият закон се отнася и до човешките мисли. Има мисли, които вървят по пътя на късите линии; те са кратковременни. Има мисли, които вървят по пътя на дългите линии; те са дълготрайни. Обаче ние не се занимаваме с мисли и чувства, които умират преждевременно. За да дойде до истинското положение на живота, човек трябва да следва пътя на дългите линии във всяко отношение. И тогава, ако баща му е живял 93 години, и той ще живее толкова; ако баща му е бил гениален , и той ще бъде гениален. Какво виждаме днес ? Ако бащата е бил гениален, синът не излиза такъв. Значи бащата не е могъл да предаде своята гениалност на сина си. Изобщо бащите са слаби да предават гениалността си на своите синове. Майките могат да предават повече неща на синовете си, отколкото бащите.

Следователно гениалността се предава по женска линия, по линията на чувствата. Духът носи гениалността, а душата я отхранва. Думата „гений" е гръцка и означава начало, зараждане на нещата. Разумните, учените хора са дали друго значение на тази дума. Под думата „гений, гениален човек", те разбират човек, който твори, който създава епохи. Гениите работят в твърдата материя. Техният живот е изложен на големи пертурбации, вследствие на което те умират преждевременно. За да живее много години на земята, геният трябва да стане светия. Светията върви по пътя на дългите линии, а геният – по пътя на късите линии. Когато смъртта дойде при светията, той я посреща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назад, не го взема със себе си. Смъртта има слабост към светиите. Като види един светия, тя веднага се влюбва в него, вследствие на което той може да живее на земята, колкото време желае. Геният обаче се бори със смъртта. Тя подкопава основите на неговия живот. Геният иска да живее, да се учи, но смъртта го отстранява от пътя си, не иска да й препятства.

Допуснете, че бащата в някое семейство е живял само 45 години. Майката също е живяла около 45 години. Как мислите, детето им може ли да живее по-дълъг живот от тях ? Обстоятелството, че родителите са живели малко време на земята, показва, че те са били слаби, хилави. Следователно и децата им не могат да бъдат по-здрави от тях. Ние говорим за естествената смърт. Някой млади умират преждевременно, от неестествена смърт. Ако някой хиромантик разглежда ръцете на хората, той ще види, че на ония, които имат дълъг живот, линиите на ръцете са дълги. Колкото е по-кратък животът на хората, толкова линиите на ръцете им са по-къси. Това не е абсолютно правило, не е закон. Като правило и в него има изключения. Късите линии са дошли впоследствие. Съвременните хора вървят по пътя на късите линии. Първоначално хората са живели много години на земята. Такива примери имаме в Библията, в Стария Завет. Тогава животът на хората е бил около 900 години; после се е намалил до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днес хората живеят най-много до 60-годишна възраст. Като изследват въпроса за дълготрайността на живота, съвременните учени са дошли до заключението, че животът на хората е толкова по-дълъг, колкото е по-щастливо съчетанието на дългите линии на мислите и на чувствата им. Щом линиите на мислите и чувствата им са дълги и правилно съчетани, те ще разполагат с разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тяло, в което душата ще обитава, колкото време желае. Задачата на всеки човек е да си създаде здраво, добре развито тело, в което силите функционират правилно. Ето защо човек трябва да избягва тези чувства, или по-право чувствания, които са кратковременни и му са наложени отвън. Само възвишените, благородните чувства и светли мисли, които

произтичат от душата и духа на човека, са в състояние да образуват дълги линии, да продължат неговия живот. В чувствата и мислите на човека има много присадки, които не представят истинския човек. Чувствата и мислите на човека вървят по съвсем друг закон, а не по закона на присаждането.

За да разбере пътя на своето развитие, човек трябва да изучава себе си, да изучава законите, които вземат участие в неговото развитие. Когато изучава себе си, човек трябва да дойде до онова първично положение, когато е живял в Бога като разумна душа, с вложени в него сили, дарби и способности, които са създали тялото му. Да изучи човек себе си, т. е. да намери себе си, това значи да се подложи на щателно пречистване, да се освободи от ония мисли и чувства, които са наслоени върху него от вековете. Когато търси себе си, човек дохожда до положение на индиферентност. Той става индиферентен към всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напушат и той се чувства съвър-шено изпразнен. Това е временно положение, но човек непременно трябва да мине през него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората са фиктивни. Например някой плаче, защото чел във вестниците, че баща му умрял. Всъщност баща му е жив. Поради някакво съвпадение в имената на двама души, станало е погрешно съобщаване за смъртта на баща му. Друг някой плаче за някакви изгубени пари, които всъщност не е изгубил. Това са несъществени страдания, които не засягат дълбоко човешката душа.

Обаче има съществени страдания, които дълбоко засягат човешката душа и се отразяват и върху тялото му. Истинските, съществените страдания облагородяват човешкото сърце и разширяват съзнанието му. Фиктивните страдания огрубяват, ожесточават човека. Опасни страдания са ония, които довеждат човека до положение да роптае против Бога, да се настройва срещу хората. След като прекара големи страдания и мъчения, Йов изпадна в положение да иска отговор от Бога защо, като отне богатството му, синовете и дъщерите му, най-после посегна и на тялото му? В първо време той носеше страданията мълчаливо, но след като се засегна и тялото му, взе да пита Господа къде е Божията правда, къде е Божественият ред на нещата. Той не можеше, повече да си дава отговор на страданията, които го сполетяваха едно след друго, и се обезсърчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Йов мина в нова фаза на живота, дето страданията придобиха нов смисъл. Йов мина от човешкия в Божествения живот, във Висшия порядък на живота, свободен от съмнения, от противоречия. Всеки човек трябва да мине през страданията на Йова, да бъде изпитан. Като издържи изпита си, тогава ще влезе в новия живот.

И тъй, страданията са голяма спънка в живота на човека, но същевременно те са и силен подтик за растене и за развитие. Досега никой обикновен човек не си е отговорил на въпросите, защо идват страданията и скърбите в света и не може ли без тях. Духът се мъчи, тялото – скърби, а душата – страда. Щом е дошъл на земята, човеж едновременно ще се мъчи, ще скърби и ще страда. Веднъж слязъл на земята и се облякъл в материя, духът е изложен на веч-ни мъки, както се мъчат духовете в ада. Всички духове, които не разбират същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в ада, е Луцифер – князът на света. Казва се за него, че е лишен от светлината си и изпратен в ада на вечен огън и мъчение. Кои са причините за това, не се казва. При тези условия поставен, Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това ? Следователно, когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно!

Кога скърби човек? – Когато му се препятства да постигне някое свое желание. Казва се, че тялото скърби, понеже в него има същества, които са на низка степен на развитие. Има силни духове, които, подложени на мъчение, толкова се ожесточават, че са готови да унищожат целия свят. Какво ще стане тогава ? Светът ще се унищожи, а те само ще останат да съществуват. Това е невъзможно. Щом светът се унищожи, с него заедно и те ще изчезнат. – Не, човек трябва да изучава състоянията на мъчения, скръб и страдания в себе си и да различава кои са негови и кои чужди. Неговите мъчения, скърби и страдания ще го спъват по един начин, а чуждите – по друг.

Мъчението, скръбта и страданието са елементи, т. е. известен род сили, с които природата работи. Затова именно Господ ги е допуснал. Като ученици вие трябва да превръщате тия сили в себе си, да ги из-ползвате за добро. Какво печелят разрушителните духове? Нищо не печелят. В тяхното разрушаване няма никаква философия, никаква наука. Когато силните духове участват във войни, след голямо мъчение те побеждават. Щом победят неприятеля си, те влизат в областта на разрушението: горят градове и села, разрушават, грабят, изнасилват. Дето кракът им стъпи, всичко се превръща на пепел. И след всичко това те се считат герои, господари на положението. Ученикът обаче трябва да се справи с разрушителния елемент в себе си, да му даде права насока.

Това, което се говори относно разрушението като резултат на мъчението, е предмет за размишление само за ония, които ня-мат работа. Безработните трябва да размишляват върху казаното, да изучават себе си и ближните си, да не се обезсмисли животът им. Ония, които имат работа, трябва да се занимават с други задачи, да превръщат отрицателните сили в положителни. На работещите се дава задача да размишлявате върху състоянията на материята и службата й в природата. Всички говорят за твърдата материя. За какво е нужна тази материя? – За проява на живота. Без твърда материя животът не може да се прояви. Обаче това не е достатъчно. Животът трябва да се подхранва. Той се подхранва с течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освен течната материя, животът трябва да се прониква от нещо. За това служи въздухообразната материя. И най-после животът трябва да бъде обвит в нещо. За това служи етерът, т. е. светлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и светлинна материя, това са четирите вида материя, с които се занимава и обикновената, и окултната наука.

И тъй, човек трябва да разбира законите на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя – като условие за подхранване на живота; въздухообразната – като условие за проникване на мисълта в живота; и светлинната – като обвивка на живота. Тези четири вида материя са различни области, които трябва да се изучават. Човек трябва да започне изучаването им първо от себе си. Той трябва да стане господар на четирите вида материя в себе си, да научи законите, на които се подчиняват. Той трябва да владее естеството на всички видове материя, които съставят неговото физическо, духовно и умствено тяло. Тези тела са неразривно свързани помежду си. Който владее материята на физическото тяло, в различните й видове, той ще владее и своето духовно и ментално тяло. Твърдата материя определя формите на физическото тяло. Който не знае законите, които я управляват, той ще доведе тялото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствата на човека. По тегло тя съставя по-голяма част от теглото на тялото. Ако не знае как да се справя с нея, тя може да залее сушата, да създаде наводнение в човешкия организъм. За да спаси човека от това наводнение, природата му създава някаква болест. Чрез болестта изпарява голяма част от водата и по този начин организмът дохожда в естествено състояние. Обаче има болести, при които изпаряването на водата става чрезмерно силно, в резултат на което организмът изсъхва. Човек трябва да се пази от наводнения и от чрезмерно изсушаване. За тази цел той трябва да знае законите за регулиране на своите чувства. Въздухообразната материя е свързана с човешката мисъл. За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават, човек трябва да знае законите за газовете, законите на мисълта. Никога мисълта на човека не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия. Мислите трябва да запазват своето естествено състояние. Най-после човек трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишените мисли в него. Всякакво противодействие на мислите у човека създава смърт – умствено умиране.

Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трябва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десет часа на ден, в продължение на три години ще имате миокроскопически резултати. Изкуство е човек да владее силите на своя организъм! Това не се постига лесно – да удари с магическата пръчица и да постигне всичко изведнъж. Има хора, които владеят магическата пръчица, но те са работили с векове, с голямо постоянство и усилие, докато се домогнат до нея. Следователно владението или невладението на тази пръчица зависи от усилията, които човек прави, от неговата карма и т. н. Колкото по-близко е човек до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голяма е вероятността да придобие магическата пръчица Кармата на някои хора е много тежка, вследствие на което мъчно могат да придобият тази пръчица. Но все таки усилията им няма да отидат напразно. Най-малкото усилие от тяхна страна ще им донесе поне микроскопически резултати. Усилията, които човек прави в пътя на своето повдигане, го улесняват при ликвидиране на неговата карма.

Тъй щото, дали лесно или мъчно ще придобиете магическата пръчица, от всички се иска работа, труд, усилие. Само така ще дойдете до самообладанието – необходимо условие за вашето развитие Самообладанието е във връзка с твърдата материя. Да се владее човек, това значи да владее твърдата материя в себе си. Тя е най-устойчивата материя. Който владее твърдата материя в себе си, той има устойчив характер Твърдата материя е основният камък на живота. Следователно, който иска да работи върху себе си, той трябва да започне от твърдата материя.Твърдата материя представя конкретната човешка мисъл Твърдата материя придава формите на телата. Тя е първото състояние на материята, чрез което животът е почнал да се изявява навън. Когато се казва, че човек трябва да има поне една основна идея в живота си, имаме предвид, че той трябва да владее поне твърдата материя в себе си. Щом владее тази материя, той ще може да се справи и с другите видове материи. Ако човек не владее твърдата материя, животът му ще представя преплитане на всички видове материи, в резултат на което организмът му ще бъде изложен на големи пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т. н При това положение, топлинната и светлинната енергия в човешкия организъм ще се намират в неестествено състояние.

Като ученици вие трябва да изучавате топлинните и светлинните енергии на вашия организъм и във връзка с това да познавате кога сте в нормално и кога – в анормално състояние. Има случаи, когато става чрезмерно изтичане на топлинната енергия от човека, вследствие на което ръцете му са винаги студени. Понякога в човека се развива повече топлинна енергия, отколкото трябва, поради което ръцете му са много горещи Има два вида топлина: външна, която изсушава човешкия организъм, и вътрешна, която произтича от самия живот. Вътрешната топлина е естествената топлина на организма. Тя е носителка на красивото, на възвишеното в живота. Тази топлина регулира силите на човешкия организъм, като го предпазва от изсушаване, от наводнение.

Следователно, който иска да бъде здрав в пълния смисъл на думата, той трябва да се стреми към новото в живота – да има висок идеал, да храни ума си със светли, възвишени мисли – с етерна материя, а сърцето си – с топли и благородни чувства – с най-чистата вода, но взета в определено количество. Това значи истински здрав човек. Няма ли такъв идеал в себе си, човек ще бъде здрав като всички обикновени хора. И тогава, каквато работа започне, в края на краищата ще я развали. Ако намери човек, с когото да създаде добро приятелство, в скоро време това приятелство ще се развали. Нека всеки от вас си зададе въпроса, колко приятели има, които са готови да пожертват живота си заради него. Няма по-велико нещо от това да имате поне един приятел, който е готов да се пожертва за вас и вие за него. Колко души от вас могат да се пожертват за себе си, т. е. за Божественото в себе си ? Има жертви в света, но те са принудителни, а не доброволни. Доброволни жертви се искат от хората. Всяка принудителна жертва дава пет, получава три, вследствие на което хората се разочароват .

В доброволната жертва човек може да даде десет и нищо да не получи. Така жертват истински моралните хора. Те жертват, без да очакват нещо. Тези хора са бедни на физическия свят, а богати – в духовния. Който не прави доброволни жертви, той може да бъде богат на земята, но не и в духовния свят. За такива богати Христос е казал: „По-скоро камила може да влезе в иглени уши, отколкото богат в Царството Божие." Това не значи, че човек не трябва да бъде богат. Не е въпрос за външното богатство. Казано е в Писанието: „Какво се ползва човек, ако за външното богатство продаде душата си?" Значи истинското богатство е в душата на човека. Има ли това вътрешно богатство в себе си, човек всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално. Той знае, къде има заровено злато в земята, за да си вземе толкова, колкото му е нужно. Може ли този богат човек да краде? Може ли царят на една държава да краде ? Може ли жената да краде от мъжа си ? Има семейства, в които жената краде пари от джоба на мъжа си.–Кога?–Когато мъжът не внася нищо вкъщи. Обаче това е една от външните, изопачени страни на живота. Там, дето животът правилно се развива, мъжът и жената представят едно цяло.

И тъй, когато мъжът краде жена си или жената краде мъжа си, това показва, че в този дом съществуват две каси, две различни банки. Всяка банка мисли само за себе си, по какъв начин по-лесно да забогатее. В края на краищата едната банка ще изчерпи другата, но и тя няма да издържи много време. Всяко благо, което човек е придобил с насилие, в най-скоро време ще го изгуби. Същото нещо става и в самия човек. Докато не се възстанови вътрешната хармония в човека, той всякога ще се стреми да уреди първо своите физически, материални нужди и тогава да се занимава с възвишени работи. – Не, преди всичко човек трябва да определи отношенията си към Първата Причина, която му е дала власт върху твърдата материя, да я владее и управлява. Твърдата материя може да се уподоби на човешкия мозък. Най-устойчивата материя в човешкия организъм е мозъкът. Той не се изменя. Колкото тежка болест да прекара човек, теглото на мозъка не се намалява.

Сега, като говорим за завладяване, мо-жем да си зададем въпроса: кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятства, но по никой начине не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си.

Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек, добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея.” – „ Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си на-правил нито едно добро. Животът ти е пъ-лен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?”

Същото нещо може да се каже и на всеки човек по отделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майка ви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена.” Някой тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди.

Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт." И човек казва: „Скръбна е душата ми.” Какво показва това? Това показва, че човек е заробил душата си, потопил я в скърби и страдания, от които трябва да я освободи. На всеки човек е дадена задача да освободи душата си от скърбите и страданията. Скърбите и страданията спъват човека в развитието му. Той не може лесно да се освободи от тия спънки, защото погледът му не е насочен към душата му, а е насочен навън някъде, за изправяне на човечеството. Изправянето на човечеството е работа на Бога, а работа, задача на човека е изправянето на самия себе.

Следователно, дойде ли въпрос за изправяне на света, на цялото човечество, това е работа на Бога. Бог е създал света. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи света, да оправи човечеството, той трябва да отиде при Бога и с Него да се посъветва. Дойде ли въпрос за изправяне на обществата, на домовете, това е работа на ангелите. Който иска да изправя обществата, домовете, той трябва да се обърне към ангелите, те да го посъветват как да постъпи. Ангелите женят хората. Ако някой иска да се ожени, нека отиде при ангелите и ги помоли да му помогнат. Те ще го оженят. Те имат грижа за младите, които искат да се женят. Дойде ли въпрос за изправяне на отделния човек, това е лично негова работа. Всеки сам може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всякога ще имате добри постижения и резултати в живота си. Мнозина не успяват, защото очакват светът да се изправи, обществата да се изправят, младите да се оженят, че тогава техните работи да се наредят. Това е невъзможно. Не очаквайте на другите хора. Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени, и младите са настанени.

И тъй, щом се запитате кой ще оправи света, ще си отговорите, че това е работа на Бога. – Кой ще уреди отношенията между членовете на семействата? – Това е работа на ангелите. – Кой ще се грижи за тебе?–Това е лично твоя работа. Дали ще ядеш, ще се обличаш, ще учиш, това е твоя работа.

Единствената ти работа е да вземеш книжката си и да отидеш на училище. Когато човек разграничи тия неща в себе си, той се намира пред условията на новия живот.

Красив е новият живот, но за неподготвения и той носи противоречия. Например ако някой неподготвен влезе в новия живот, той първо ще иска да се осигури. Право е това желание, но каква по-голяма осигуровка за човека от осигуровката, която Бог ще му даде? Каква по-голяма осигуровка за човека от тази, която ангелите ще му направят? И каква по-голяма осигуровка може да желае човек от тази, която той сам е в сила да си направи? Когато Бог, ангелите и човекът се съединят в едно, човек става силен, всичко може да направи. Много хора днес не успяват в живота си, защото се наемат с непосилен товар. Те поемат работата на Бога, на ангелите и своята, и след това пъшкат под голямото бреме на живота.

Следователно дойдете ли до трудностите в живота, ще се обърнете към ангелите, към светиите с молба да ви помогнат. После, ще се обърнете към Бога да оправи работите ви. И най-после, ще уповавате и на себе си. Тъй щото Бог ще оправи обърканите работи от миналото и от настоящето ви. Светиите ще подобрят условията ви, а вие ще учите. Вие се безпокоите за децата си, не знаете, дали ще могат да учат. Това е тяхна работа. Вие се безпокоите за сина си, за дъщеря си, дали ще могат навреме да се оженят. – И това не е ваша работа. Това е работа на ангелите – Ама дали ще се спасят децата ми? – Това е работа на Бога. От вас се иска само едно: да обичате децата си. Който обича, той е здрав човек. Да обичаш, това значи да владееш твърдата материя. Под думата „твърда материя" разбираме първичната материя, която се отличава с абсолютна устойчивост; тази материя не се мени, не се разлага – никакъв клин не може да се вмъкне в нея. Който няма тази материя в себе си, той е песъчлива почва. За такъв човек се отнася стиха: „Дом, съграден на пясък, не може да устои." Които не разбират свойствата на разните видове материя и не могат да ги владеят, те изпадат в противоречия и се залавят с решаването на задачи, които не влизат в кръга на тяхната дейност. Човек трябва да се занимава с ония задачи, които се отнасят до благото на неговата душа. Останалите задачи са предмет на разрешаване от напреднали, разумни същества.

Сега, коя е най-важната мисъл в тази лекция? Коя мисъл остана в ума ви? Едно дете слушало една приказка, как една млада, красива мома се оженила за царския син. Като го запитали какво разбрало от приказката, то отговорило „: Разбрах, че е хубаво човек да се ожени за царския син. “Ако и вас запитаме какво най-много ви хареса в лекцията, навярно ще кажете, че хубаво е човек да се ожени за царския син. Наистина, най-важна мисъл в една лекция е тази, която засяга човешката душа. Тази мисъл не е нищо друго освен царският син или царската дъщеря, за която всеки иска да се ожени. Около тази мисъл се координират всички останали мисли. Тази мисъл трябва да се приложи в живота. Когато в ума на човека се роди една координираща мисъл, Бог я благославя, ангелите я поливат, възрастват, а човек събира плодовете й и ги опитва. И от вас се иска приложение. Силните ученици трябва да прилагат, да видят плода на своите мисли.

Кои ученици наричаме силни ? Ще кажете, че силни ученици са тия, които минават за учени. Турците казват, че колкото по-учен е човек, толкова повече страда. Не е така. Ученият не трябва да страда. Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, с които човек не може да се справи? Не е учен онзи, който много страда. Ако ученият страда много, това показва, че той се е натоварил с работи, които не са по силите му. Истински ученият избира такъв път, по който среща най-малко препятствия, най-малко страдания. Една от задачите на Школата, която следвате, е да намали до минимум скърбите, страданията и мъчнотиите на човека. Скърбите и страданията имат смисъл, но само дотолкова, доколкото облагородяват човека. Дойдат ли до положение да го ожесточат, да го огрубят, те губят своя смисъл. Ето защо при страданията си човек се нуждае от светлина, да разбира защо страда, за да не се обезсмисли живота му. Няма ли тази светлина и най-малките му страдания могат да се превърнат в големи. Големите страдания не могат да станат малки, но малките всякога могат да станат големи.

Сега представете си, че на сестрите дам задача в 15 минути да изплетат шапка от памук или от вълна. Колко сестри биха се заели с тази задача ? Тази задача изисква голяма сръчност. Дупките на плетката могат да бъдат едри. Важно е шапката да се изплете за 15 минути. Задачата може да ви се види смешна, но имайте предвид, че всяка задача, колкото проста или мъчна да е на вид, съдържа нещо смислено в себе си. В живота си човек често се поставя на положения да действа бързо, сръчно, съсредоточено. Най-малкото забавяне води след себе си някакво нещастие или катастрофа. За тази цел човек трябва да прави различни опити, за да бъде готов правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животът му предлага.

Като ученици на живота вие ще бъдете поставени в положение да ядете един или два пъти най-много през седмицата. Какво ще правите тогава ? Днес хората ядат по три пъти на ден, а при известни положения някой човек ще трябва да яде само един път през седмицата. За това се изисква подготовка. Има смисъл човек да не яде много, но той трябва да понесе това положение със съзнание, да не се дразни. Всяко дразнене влошава положението. Това изпитание може да се случи един път в живота на човека, но той трябва да е готов да го понесе, да го използва, да придобие нещо от него. Забелязано е, че колкото храната е по-рядка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гъста, толкова по-малко се консумира. Например човек приема твърда храна три пъти на ден; течна – повече пъти; въздухообразна – по 20 пъти на минута, а светлинна, т. е. етерна – непрекъснато. Който знае законите за трансформиране на материята, той би могъл да се справи с всички положения, с всички изпитания, които се отнасят било до храната, било до мислите или чувствата. Това са задачи за далечното бъдеще. Един ден, когато порасне, човек ще може да се справя с всички трудности в живота, но днес, като дете, той трябва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него. Докато е в детинското си състояние, човек трябва да се учи поне да не разваля онова, което разумните същества правят за него и което природата наготово му дава.

Кое разваля добрите неща у човека? – Гневът. Като се гневи, човек разрушава хубавото, доброто в себе си, което с години е съграждал. Гневът е във връзка с центъра на разрушителността у човека, който се намира зад горната част на ушите. Не е лошо да се гневи човек, но той трябва да впряга тази енергия в себе си на работа, да придобива нещо. Остави ли се на гнева, той ще разруши много красиви работи в него. По отношение на гнева, човек трябва да бъде буден, той да го управлява и възпитава, а не гневът него. В какво седи възпитанието на гнева? – В работа. Впрегни гнева на работа и повече не мисли. Щом се разгневиш, вземи трион да режеш дърва, или перо да пишеш, или някаква научна книга да четеш, или най-после започни да се молиш. Гневът иска работа – нищо повече. Дали си духовен или светски човек – безразлично ; щом се разгневиш, работи! Гневът представя общество от същества, които търсят работа. Те са безработни сили, които трябва да се впрегнат на работа. Те казват: „Ако искате да не рушим, да не разваляме готовите неща, дайте ни работа.” Същото се отнася и до човека. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да има работа. Без работа животът съвсем ще се обезсмисли.

Т. м.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

23. Лекция от Учителя, държана на 4 април, 1928 г. София. – Изгрев.

Служба на уравненията

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."

Размишление.

Чете се темата: "За какво служат уравненията ".

За втория път пишете: "Отношението между корените на растенията и краката на животните".

Който бие млякото, все ще извади малко масло. Всичките въпроси в света няма да се разрешат, но всеки разрешен въпрос все дава по малко масълце.

Вие вземете науката като едно приятно занимание. Науката е едно детинско развлечение за човека на земята. Скучен щеше да бъде животът на човека на земята, ако нямаше наука. Тъй щото науката е първото развлечение за деца, не в нейния сериозен вид, но тъй да се забавлява. С какво ще се забавлява човек, ако не с наука. Учиш се да ходиш, учиш се да гледаш, учиш се да слушаш, учиш се да ядеш, учиш се как да се обхождаш с хората, учиш се да пишеш, учиш граматика, геометрия, смятане: едно, две три. После учиш уравненията.

Хората все уравняват живота. Учените хора го уравняват по един начин, то е в умствения свят.

Има една голяма разлика между духовното уравнение и физическото уравнение. Запример как ще уравниш две мисли? Да кажем, едната мисъл е неизвестна, другата е известна. Как ще ги уравниш, как ще намериш неизвестната мисъл? Представете си, че в геометрията имате една права линия. Да кажем, а. Тя е дълга десет сантиметра. Понеже се предполага, че живите линии имат някакъв стремеж, как ще определите накъде се движи, посоката на линията. Ще вземете пергел, ще опишете два кръга и там, дето се пресичат кръговете, е другата точка на силите.

Всяко движение е разумно. Щом имате две мисли, те образуват друга. Как ще намерите третата?

Сега аз бих развил този въпрос, но ако река да го развия, половината от вас ще се намерят в едно чудо. Ако се въведе психологическа математика, ще ви се види, че тя е цяла една каша, ще бъде в противоречие. Всяка нова теория в науката учените хора оставят да чака на вратата, понеже трябва да й намерят място. Не че не обичат новите идеи, но трябва да направят цяло [пренареждане], нова система, а туй изисква работа. Ще турим хората в смущение. Затуй казваме на новите идеи: "Чакайте!" А пък те тропат, хлопат, оставят своите прошения, казват на академиците: "Молим, разгледайте нашите прошения." Те отлагат ден, два, три, четири.

Сега новите идеи хлопат не само на вратите на академиците. Новите идеи хлопат на нашите глави. Ние казваме: "Чакайте, имаме други работи да се уредят." Тези идеи остават на заден план.

Сега, хубаво е, човек да мисли, да уравнява. Допуснете сега, че човек има в касата си десет хиляди лева и има да дава десет хиляди лева. Как ще ги уравни? Ще кажете: "Таман ще си плати дълговете." Добре. Какви елементи влизат? Ако си неженен, този въпрос по-лесно се решава. Ти ще гледаш положението си. Теб ще ти трябва един цилиндър. Теб ще ти трябват лачени обуща, хубави дрехи, най-модните, от пет-шест хиляди лева. Те са елементи, които влияят на ума. Как направи уравнението?

Сега този човек ще може ли да направи уравнението? Сега тези елементи видоизменят първата идея на уравнението по известни правила. Сега този човек не плаща, не прави цялото уравнение. Той плаща половината от дълга си и уравнението остава неразрешено. Дава наполовина, пет хиляди лева, и пет хиляди остават. Питам тогава, разрешено ли е уравнението? Хе намерен, но y остава неизвестен. Там, в ума на този господин, х е разрешен, понеже дал пет хиляди лева. Казвам: "Щом х е разрешен, идната година ще разреша у." Но идната година той се ожени, булски дрехи му трябват, къща му трябва, това-онова му трябва.

Това е само за изяснение. То са влияния, елементи, които влизат да видоизменят нашите идеи. Какво става с уравнението? Веднага трябва да плати дълга си, нищо повече. След като уреди дълга си, може тогава [да се жени].

Съществува един закон в природата. Тя казва: "Щом имаш да плащаш, цилиндър не купувай. Щом имаш да плащаш, дрехи не си прави. Щом имаш да плащаш, лачени обуща не ти трябват, часовник, ново не ти трябва. След като си платиш дълга, като нямаш какво да плащаш, тогава купи си най-хубавия цилиндър, всичко най-хубаво." Такова правило има природата. Който я слуша, глава не го боли, кракът не го боли. Който не я слуша, всичко ще го боли.

Сега разбира се, това е обикновеният език в света. Често езикът нас ни спъва. Казваме, трябва да се живее. Не, няма какво да твърдим, че трябва да се живее. Не е от нас да живеем. Казват, че като твърдим, че ще живеем, ще живеем повече.

Сега на това ще направя едно възражение на съвременните окултисти, които казват, че като се твърди, продължава се животът. Има шарани, които живеят четиристотин години. Какво твърдение прави шаранът във водата? Има окултисти, които по десет пъти правят твърдения, че ще живеят дълъг живот, а умират на петдесет-шейсет години, а шаранът, без да прави твърдения, живее четиристотин години. Ако е за дълъг живот, не е чрез внушението, което си туряме в живота, но има един закон, който регулира отношенията.

За да живееш дълъг живот, трябва да бъдеш свързан с хората, да дойдеш по тази права линия, дето хората живеят дълъг живот, да бъдеш

Когато се изучава законът на наследствеността в съвременния живот, ще видите, че има фамилии, които вървят по късите линии, АВ, а други - по дългите линии, CD. Ако майката и бащата вървят по късите линии, детето ще върви, и то по късите. Неговият живот не може да бъде дълговременен. В природата стават прекръстосвания. Ако майката е от тия кратките линии, а бащата от дългите, трябва да има едно съединение. В такива случаи, ако синът мяза на бащата, ще живее по дългите линии, ако мяза на майката, ще живее по късите линии, ще умре на тази година, на която майката умряла. Някой път може да продължи животът с четири-пет години. Или, ако не е живял добър живот, може да иде по-рано.

Но има черти не само на дълъг живот. Има унаследява- не и на чувствата. Има чувства у някои хора, които спадат към късите линии, чувства, които мимолетно се появяват, един два месеца, кратък е животът. Някои чувства траят година, две, пет, десет, петнайсет години. То е дълъг живот на чувствата. Същият закон съществува в природата и за мислите. Има мисли, които имат мимолетен живот, минават кратък живот.

Ние не сме отговорни за чувствата, които умират преждевременно, и мислите, които умират преждевременно. Този техен живот е извън нашето желание.

Затуй, за да добие човек истинска мисъл, най-първо, трябва да се създаде онази фаза, тоест човек да придобие един живот, който върви по дългите линии. Имаш един баща, който живее деветстотин години. И ти ще живееш толкоз, този закон не може да се измени. Ако баща ти е бил гениален, и ги ще бъдеш. В сегашния живот, ако бащата е гениален, синът не може да бъде гениален, защото бащата не може да предаде своята гениалност. Бащите са слаби да предадат своята гениалност на сина. Майката предава повече.

Следователно гениалността иде по закона на чувствата, по закона на душата. Духът носи гениалността, душата я отхранва. Думата "гений" е гръцка дума, което значи начало. Малко друго значение са дали: разумните хора, хората, които творят, които създават епохи, ги наричат гении. Но гениите изобщо работят в твърдата материя, техният живот е изложен на големи пертурбации и вследствие на това гениите умират преждевременно.

Затуй геният, за да живее дълъг живот, трябва да стане светия. Светиите живеят дълъг живот, гениите все вървят по кратките линии. Светията върви по дългите линии. Той от естествена смърт много рядко умира. Него трябва да го убият. Светията не умира. Смъртта дойде десет пъти да го вземе, той я посрещне и изпрати като светия. Тя, като дойде, колкото и да е лоша, отказва се да го вземе. Харесва й се на нея. Смъртта има една слаба страна. Влюбва се в светията и казва: "Да го оставим да живее." Обаче геният се бори със смъртта, подкопава корените, казва: "Ти си в моето царство. Искам да учиш." Затуй смъртта задига тия гении, да не й препятстват.

Сега да допуснем, че бащата е живял четиридесет и пет години, майката е живяла четиридесет и пет години, слаби организми. Детето не може да живее по-дълго от тия години. Изобщо така са фактите. Онаследява се слабият организъм, който не може да издържи.

Ние говорим за онази смърт, която иде по естествен път. Много млади умират от неестествена смърт. От хиромантичес- ко гледище линиите на ръцете на тия хора да къси. Те нямат голям запас от енергия, малък капитал имат.

Всяко правило има изключения. То не е закон. Късите и дългите линии отпосле са влезли. По-напред хората са живели дълъг живот. Сега тия линии са скрити, ние сме дошли до късите линии. Хората са живели деветстотин години, после дошли до петстотин, после до двеста, а сега до сто и петдесет години. Общият живот сега обаче е до четиридесет и пет - петдесет години.

Учените хора, които изследват този въпрос на живота, казват, че животът зависи от щастливото съчетание на дългите линии. Мислите трябва да имат дълъг живот, чувствата трябва да имат дълъг живот, и тогава волята може да съгради едно тяло разумно, в което душата може да живее толкоз, колкото иска. Туй е задача.

Аз друга идея имам. Туй, което ние чувстваме, то не е дълъг живот. Има едно спесифично чувстване. Туй, което ние чувстваме всеки ден, то не определя. Трябва да се освободим от ред чувствания, които са наложени, не са наши, и да дойдем до онова, което произтича от нашия живот. Има неща присадени, които не представляват човека. Чувствата идат тъй, както в растителното царство. Те вървят по съвсем друг закон.

Когато искаме да проучваме себе си, ние ще дойдем до първичната причина, да определим себе си като разумна душа, кое е собствено това, което ние имаме. Върху това ще се съгради животът. Най-първо, учениците започват с това, едно пречистване, отделяне, докато дойдат да намерят себе си. Ние говорим за намирането на човека. Човек трябва да намери своето сърце, понеже имаме много възгледи, имаме ред опитности, които ни препятстват, и един от най-трудните въпроси е човек да намери себе си. Да намери човек себе си, понеже има една граница в намирането на себе си. Той става индиферентен към всичко, става индиферентен към хората.

Той трябва да бъде индиферентен.

Има желания у хората, които са фиктивни. Не всички плачове у хората произтичат от страдания. Някой плаче, че баща му умрял, вестниците са писали. Баща му е жив. То е фиктивна скръб. Някой плаче, че е изгубил пари, без да ги е изгубил. Някой плаче за някакво нещастие, без да го има.

Има страдания, които са съществени. Тия, съществените, страдания дълбоко засягат душата. Те не спадат към обикновения живот. Сега тия, необикновените, страдания повлияват някой път върху нашето тяло, изменят краските. Необикновените, съществените страдания на съзнанието създават нещо хубаво, красиво. Когато човек има дълбоките страдания, страда, върви напред, у него се облагородява сърцето.

Има едни страдания, които облагородяват сърцето. Има други страдания, които огрубяват сърцето. Щом каже, че страданията му дойдоха до гушата като Йова, човек върви по един неестествен път. Страданията дойдат до крайния предел и казва: "Да намеря Господа. Искам да се съдя с Него. Взе ми всичкото имане, мълчах. Взе ми синовете и дъщерите, пак мълчах. Отдалечи ме от приятелите, мълчах. Казвах: "Тъй е волята Божия." Най-после, засегна тялото ми и вътрешно се смутих, и взех да мисля, че няма правда, и питах къде е порядъкът на света." Господ казва: "Я се опретни. Аз пак ще ти дам. Аз ще те опитам. Ти нали си от тези, големите, философи." И Йов мина в нова фаза. Като мина в новата фаза на страданията, този въпрос се разреши. Но докато минем този човешки предел на страданията, ще бъдем изпитани като Йова.

Ти се съмняваш. Знаеш ли дали този човек е минал страданията? Кой може да го залъгва? Той казва: "Ти изпитвал ли си страданията?"

И действително страданията са най-голяма спънка в живота, но те са и най-голям подтик. Никой досега не е решил въпроса, защо са допуснати страданията. Без страдания и без скърби може ли? Тогава ние казваме така: "Скърби тялото, страда душата, учи се духът."

Всичките тези, и скърбите, и страданието, и мъчението, трябва да ги съединим. Духът е най-силен, мъки има, мъчение. В ада не се мъчат. Нито телата, нито душите се мъчат, духът се мъчи. Духът е в голямо мъчение във вечния огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим.

Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. Сега се мъчи. Лишава се от своята светлина, влиза в противоречие. Той болка не чувства, но чувства една такава омраза, с която иска всичко, каквото е създадено, да го разруши, да унищожи целия свят. Туй е мъчение. Понеже не може да го направи, той се мъчи. Защо се мъчи? Защото не може да разруши света.

Когато някой казва: "Аз много се мъча", казвам: "Ти си хванал най-трудната задача." Понеже не можеш да разрушиш света, мъчиш се. Тогава идваме до второто положение. Казва: "Аз много страдам."

Хубаво, кажете ми сега, кое съответства на страданието? От какво произтича страданието? В страданието туй, което искаш, не ти го дават, лишават те. Скръбта ще ти вземе това, което си имал. Значи вземат ли ти туй, което имаш, скърбиш. Страдаш, понеже не ти дават нещо. Скърбиш за нещо, което ти е дадено, а в страданието имаш желание, на което ти препятстват, не ти го дават да го реализираш, а в мъчението те спират, не ти дават да разрушиш целия свят.

Казва някой: "Господи, аз да съм на Твоето място, ще из- беся всичките хора." Мъчи се той. Че като избесиш всичките хора, ще останеш сам. Казва: "Няма да има с кого да се мъча." Обаче тия идеи трябва да ги преведем в едно съгласие с този живот, с който живеем. По някой път мъчението ни спъва, по някой път страданието ни спъва, по някой път скръбта ни спъва.

Сега може да е наше мъчението, може да е наша скръбта, може да е наше страданието. Но мъчението може да е като един фактор, като елемент, външно. Може би чувствате тази разлика. Ако е моя мисъл, ще ме спъне по един начин. Ако е чужда мисъл, ще ме спъне по друг начин.

Сега, това са елементи, с които природата работи. Допуща ги Господ в света да съществуват. Може да ги разреши частично за нас. Тогава мъчението в какво може да се превърне?

Сега именно ние не знаем защо се е зародило туй желание у него, да разруши света. Когато всичките силни духове във войната победят, всичко опожаряват, разрушават. Превземат един град, запалят го, опожарят го. После направят други грабежи. Всичко вземат, оберат парахода. Чудят се хората по някой път как не им е жалко за културата, изкуството. Този дух на разрушение, за нищо не му е жалко. Той, като разруши всичко, усеща приятност, че е направил нещо. Казва: "Аз съм господар на туй положение. Значи, ако аз позволя, нещата ще съществуват. Ако аз не позволя, няма да съществуват. Да ме познаят, че аз съм господар, а не те." Туй е желанието. Такъв един извод общ правя. Но важното е вие да мислите. Тази е философската мисъл, която няма практическо приложение.

Туй, за което говорих досега, то е за онези от вас, които нямат никаква работа. То е за тях, тези, които казват, че нямат работа, за безработниците, за да имат какво да работят. Като няма какво да работят, ще гледат да разрушават. А онези, които имате работа, които казвате, че нямате време, за вас друга задача ще ви дам. Тя е следната.

Досега ние знаем, че има четири елемента, в които животът се проявява. Животът може да се прояви само в твърдите частици. Там, дето няма твърда материя, никакъв живот не може да се прояви. Сега, какво говорят учените хора, може да прочетете, но то е едно твърдение, тъй както в математиката. Може да не е доказано, но фактически така седи. Обаче този живот не може да се гради без друго едно състояние. Тази материя трябва да бъде пластична, жидка трябва да бъде. Друго едно условие е то. Тази жидката материя служи, за да се даде храна и животът да се подхрани.

Твърдата материя и жидката материя са в съседство. Между жидката материя и твърдата има едно съчетание. След туй, не само жидка материя трябва да има, но трябва да има и въздухообразна материя, и светлообразна материя или етер, в който сега животът е увит. Това са четири елемента, които ги разбираме. Който ги влада, той разбира какво нещо е твърдата материя.

По-голямата част от веществото у нас е в жидко състояние и вследствие на това, при боледуването, изпарява се тачи жидкост и ние олекваме. Най-първо, ние трябва да научим закона, да не става голямо изпарение у нас. После, въздухообразната материя служи за друго, тя има друго едно качество, тя съставя взривната материя. Ако събирате въздух, пресирате го, той ще те разруши. Ти ще го оставиш в естественото му състояние. Сегашните техници по някой път използват тази сила на въздуха.

Значи, ако вие не знаете как да използвате вашата мисъл, тя ще ви докара една пертурбация. Във вашия въздух ще има постоянно експлозии, и в мозъка ви също. Пък ако не знаете как да владате вашите чувства, всякога ще има наводнение във вас. Ако не знаете как да владате твърдата материя, ще има вцепеняване, замръзване и животът няма да се прояви. И най- после, ако не знаете как да владате тази светлообразна материя, почти вашата мисъл ще замре, и тогава ще имате един обикновен живот. Човек трябва да стане господар на твърдата материя, жидката, въздухообразната и светлообразната. Това са области за изучаване.

От себе си ще започнете. В окултната наука има ред методи и начини.

Сага, аз като говоря върху този въпрос, резултати не може да се постигнат в една година. За да имате един микроскопически резултат, трябва да работите усилено по десет часа на ден в три години, за да имате един малък резултат. Като дойдете до този резултат, ще бъде като в радиото ефикасен, с него може да слушате навсякъде.

Като ви говоря тъй насърчително, мнозина от вас очакват големи резултати. Вие очаквате да дойде някой маг с някоя пръчка и да се изменят всичките условия в живота. Възможно е някой път да се изменят, но магическата пръчка зависи от състоянието на хората или от тяхната карма. Ако някои хора са близо да изплатят своята карма, за тях тази магическа пръчка ще дойде. На някои хора кармата е тежка, следователно този закон не може да проработи. Той все работи, но той улеснява техния път. Тъй щото всякога трябва да знаете, че когато вие се учите, все-таки спомагате за вашето развитие. Но ще се трудите, да дойде самообладанието.

Когато ние говорим за самообладанието, подразбираме винаги твърдата материя. Тя е най-устойчива. Не може ли да владаш твърдата материя, не може да владаш и другите, защото всичките други материи са извън твърдото състояние. Твърдата материя е основният камък, от който ще започнете. То е да имаш конкретна мисъл. Конкретната мисъл ще бъде в твърдо състояние, ама туй състояние ти не можеш да го измериш с никаква мярка. Може да кажем, че твърдата материя е тази първична форма, от която материята е създадена, от която животът започва да функционира. В гръцки го наричат Божествена идея.

Казвам, ще имате една основна мисъл, една твърда част. Може ли да я контролирате, от нея ще може да контролирате вече и другите състояния на материята. Но не може ли да контролирате твърдата материя, животът ви ще бъде преплетен, ще има катаклизми, наводнения, вътрешни бури, взривове, и тогава светлината и топлината в живота ви няма да бъдат нормални.

Ако сега ви се даде едно познание, да се измерва топлината, по някой път ще се изплашите. Някой път става изстиване, някой път става стопляне. Има хора, на които ръцете са така студени, усещат, че излиза топлина. Има хора, на които ръцете са топли, а те усещат, че са студени, усещат [ръцете си] студени. То е вътрешно състояние. Има една топлина, която е външна на организма, има една топлина, която е вътрешна. Аз наричам, тя е свойствена, произтича от самия живот. Тя е именно, която носи хубавото, приятното. Онази физическата топлина по някой път изсушава човека. Хората, които имат тази топлина, обичат мира, много жидко вещество имат, за да регулира туй горение, което става в организма.

Та най-първо, всеки, който иска да бъде здрав, не че сега не сте здрави, но вие сте здрави, както всичките хора, но ако искате да имате туй здраве, към което един ученик може да се стреми за бъдеще, непременно трябва да дойдете до туй новото състояние. Туй новото състояние седи в това, че вие имате един идеал, един здрав смисъл или един красив живот, който седи пред вас. Как трябва да живеете? Какво трябва да бъде вашето съществуване? Какви чувства имате? Речете да приложите, таман направите този опит, ще се развали. Таман завържете някои приятелски отношения с някой човек, казвате: "Поуреди се работата", но не се минат четири деня, някоя котка мине път, свадите се и се развали красивото.

Сега, ако ви попитам, всеки един от вас, колко души приятели имате, които може да пожертват живота си заради вас? Да имаш един приятел, който е готов да се пожертва, то е красиво. Не казвам, че нямате. Някой може да има един, някой двама, пък някой може да няма нито един. Пък най-после, колцина от вас сте готови да се жертвате сами за себе си? Има една жертва, която ние правим сами за себе си чрез примамка, има нещо, което ни мами. Ние се жертваме не доброволно. Има една жертва, която човек прави не доброволно. Доброволно трябва да направим.

Някой спомена, че който жертва, пет дава, три взема. То с вярно в ограничен смисъл. Един морален човек ще дава десет, а може нищо да не вземе. Най-малко може да умре беден.

Той е умен човек. Обаче, когато кажем, три дал, две спечелил, подразбираме морална загуба, умствена загуба, че той не е спечелил на физическото поле.

Този закон е верен, но в духовния свят няма валидност. Тогава какво значение имат думите Христови? Богатите навсякъде път имат, отворено е за тях. Богатия човек, като се яви, го канят на гости, угощават го. Обаче този богатият, в небето като иде, затварят му вратата, обръщат гръб. И Христос казва: "По- лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият в Царството Божие." Где е почитта тогава на богатите хора?

Вие всинца искате да бъдете богати. Тогава, като сте богати, кой от вас ще влезе в Царството Божие? Ще извадите друг краен извод. Някой от вас може да каже: "Не трябва да бъдем богати." Не, не. Не е материалното богатство. Тук се говори за богатство, когато за материалното богатство сме пожертвали възвишеното и благородното у човека. Човек трябва да бъде богат, но богатството не може да бъде материално. Онзи човек, който имал възвишени мисли, той може да влада тия четири елемента. Той не може да бъде сиромах. Той може да направи злато колкото иска. Той ще го превърне. Колкото пари му трябват, той ще намери. Този умният човек, ако иска, отвсякъде може да извади, от всяка банка може да извади.

Вие мислите за кражбата. Крадат само хората, които не са умни. Крадат само невежите. Умният човек няма какво да краде. Колко е смешно един цар да краде. Ще бъде смешно майката да краде или жената да краде от мъжа си. Понеже мъжът не дава, тя става, пребърква джобовете, краде. Или мъжът краде жена си. Питам сега, какво се постига с това? Там, дето мъжът краде жената или жената краде мъжа, аз зная, две каси има в този дом, две банки има. Тогава, ако едната банка опропастява другата, краде, не може да има никаква прокопсия.

Тия мисли ги превеждаме в живота. Когато говорим принципално как трябва да се живее, ние се спъваме с обикновения живот. Ние мислим, ако уредим ежедневния живот, всичко ще тръгне по мед и масло. Едно от най-големите заблуждения в света. Светът може да мисли така. Най-първо, човек трябва да има свои отношения към първичната, разумната причина, която работи у него. Той трябва да бъде в съгласие. Тази първа причина казва: "Ще завлазаш тия четири елемента."

Затуй в миналата беседа говорих, че твърдата материя, то е мозъкът на човека. Оттам ще започнете. То е туй, което не се мени. Твърдата материя е тази, която не се изменя в своето тегло. После, тази твърда материя не може да откраднат, никой не може да я вземе. Тя не е нещо, което може да се вземе някак.

Тази вечер, като вървя по пътя, говорих. Божественото у себе си ти може да го изнудиш, да му препятстваш, но никога не може да го завладаш. Божественото може да го спънеш, малтретираш, всичко може да направиш, по никой начин, не само хората, но няма същество в света, което може да завлада Божественото. Този е принципът. Който се е опитвал да го изнуди, това е довеждало неговата катастрофа. Не може да се завла- да Божественото. Божественото трябва да го оставим свободно. Ние искаме да завладаме Божествения принцип, да го подчиним и заповядваме. Щом речеш да завладаш Божественото, ти ще пострадаш. Ще дадеш свобода на себе си, то само да се жертва. Понеже то е разумно, абсолютно разумно, то ще направи повече, отколкото ти мислиш. Сега, то е една от задачите.

Някой казва: "Помоли се заради мене." Хубаво, може да се помоля, но знаете ли как може да се помоля? При един американски проповедник, наричат ги в Америка [реверънт], идва един богат човек, който се разболял, и му казва: "Искам да се помолиш на Бога, да ми продължи живота." Казва: "Какво ще се моля заради тебе? Какво добро си направил? Ти досега нищо не си направил. Какво ще кажа на Господа? Ако река да се моля, няма какво да туря под колената си. Ако кажеш, че ще направиш нещо... Посвети живота си, ще дадеш половината или целия си имот за Бога, тогава има какво да направиш."

Когато вие кажете, че някой брат трябва да се моли заради вас, в ума ви трябва да направите някаква жертва, от вас трябва да има една готовност. За себе си, когато аз моля и когато вие се молите, за да бъде послушана молитвата, трябва да направите жертва. Не само да признаете каква грешка си направил пред Бога. Господ това признание не иска. Кажи: "Аз ще направя това и това." Какво мислиш да направиш ти. Че баща ти бил грешен, че майка ти била грешна, че в грях те зачна майка ти... какво мислиш да направиш ти? Като оздравееш, ще започнеш туй, което си казал. Молитвата ще бъде послушана. Няма човек, който да е направил така, че молитвата да не е послушана.

Аз гледам, и млади, и стари казват: "Той, Учителят, говори тъй, но той не е живял като нас. Ние сме млади." Че какво подразбира младият? "Ама ние сме стари, женени." Оставете. Нито сте млади, нито стари, нито сте женени. Как ще докажете, че сте женени? Вие ще мязате в онова положение, дето

Толстой разправя, че сънувал една вечер, че е женен и зачнал, и носи дете. Цяла нощ се мъчи да роди дете, че едва го роди. Събудил се и видял, че не е жена, а мъж. Казва: "Ако раждането е така, не си струва, опасна работа е." Някои дават тълкувание, че това може да е неговото учение, много мъчно родил. То е второстепенна работа. Усеща той, че е бременен.

Вие сега мислите, че сте женени. Вие сте като Толстоя, сън сънувате. Я сте женени, я не сте. Не че ние отричаме, че сте женени, но всяко нещо е относително. Имаш известна скръб, зачнал си нещо като Толстоя, искаш да родиш. Ще кажеш: "Това нещо мяза на Толстоевата работа."

Положението, в което се намираме сега, в което сме, е да се освободи нашата душа. Ние имаме известна задача, да освободим душата си от известни страдания, от известни скърби и мъчения, които ни спъват в онова развитие. Нашият поглед е насочен повече навън и се спъваме е този, с онзи, искаме целият свят да се поправи. Поправката на целия свят, то е вече задача на Бога.

Когато говорим за поправката на света, то е задача на Бога. Когато говорим за поправка на дома, то е задача на ангелите, не е наша задача. Когато говорим за поправка на себе си, то е наша задача. Светът, човечеството, то е задача на Бога. Бог създал света, Той се грижи за него. За обществото ангелите се грижат. Ангелите женят хората. Ако някой иска да се ожени, ангелите ще го оженят. Ти не може да се ожениш, ако ангелите не уредят. Щом искаш да се оправиш, казвам, че тази работа е твоя. Сам може да се оправиш. Иска някой да се жени, да иде при ангелите, те ще го оженят. Иска някой да подобри цялото човечество, иди при Бога, тя е Негова работа.

Защо се пънкаш за работа, която не ти влиза ни в клин, ни в ръкав? Какво ще стане със [света], то е Божия работа. Какво ще стане с тия двамата, които искат да се женят, това е работа на ангелите. Дали ще се оженят, не е моя работа, тяхна работа е. Дали аз ще оправя живота си, това е вече моя работа, тази работа аз я зная вече.

Ние по-голямата част очакваме да се поправи светът. После очакваме да се оженят някои, че да се оправи нашата работа. Ти не очаквай да се оправи светът и да се ожени някой, но започни работа. Ангелите отдавна са започнали работа, сега остава ние да работим.

Сега този закон като го положите, тогава има едно положение в живота, което съответства на цялото човечество. Вашата карма в миналото се връща в човечеството, те са свързани. Казва някой: "Какво ще стане с душата? Как ще се спаси?" Ще кажете: "Моето спасение [не] е моя работа. Бог тази работа ще уреди, тя не е заради мене." Кой ще ме спаси? То е Божия работа. Кой ще уреди отношението отвън, условията? Тази работа е е ангелите. Кой ще яде? Аз, ето моята работа. Кой ще се облече? Аз. Кой ще живее вкъщи? Аз. Кой ще учи? Аз. Моята работа е да взема книжката. Ами условията отвън? Тази работа не е моя.

Сега ние ще седнем да чакаме, да видим как ще се създадат условия. Как се създават? Не може да се създават. Го е разграничение, което трябва да имате в ума си. Ако започнете по този начин, ние ще създадем новия живот, който с красив.

Сега може да се създадат много противоречия. Казват: "Човек не трябва да бъде глупав. Той трябва да бъде умен, да осигури живота." Разбирам, аз всичко туй го разбирам. По- добро осигуряване от първото, когато Бог те осигурил, не може да намериш. По-добра, по-разумна осигуровка [от тази], която ангелите направили, не може да намериш. По-добра осигуровка [от тази], която разумните ангели може да направят, светиите може да направят, и онова, което ти може да направиш, няма да намериш. Бог, ангелите и ти, тримата като се съедините в едно, всичко може да направите.

Ти вземеш, и вършиш Божията работа. И работата на ангелите вършиш. И твоята работа вършиш. Това е непоносима работа в живота. Ще кажеш на светиите, на разумните хора в света: "Бог, Който създаде [света], и вие, елате в мене да свършим тази работа. Аз ще уча, вие ще създадете условия, Господ ще поправи и миналото, и бъдещето, то е отворено. Аз ще вървя напред."

Мнозина от вас, които имате деца, казвате: "Какво ще стане с нашите деца?" Това не е ваша работа. Дали детето ще се изучи, това не е ваша работа. Дали детето ще се учи, това е негова работа. Дали ще се ожени син ви, това е работа на ангелите, не е ваша работа. Дали ще се спаси, това е работа на Бога. Вашата работа каква е? Вие да обичате детето си, нищо повече.

Щом един човек работи за себе си, той може да бъде здрав човек. За да обичаш, трябва да бъдеш здрав. Най-първото нещо е да обичаш. То е именно онази твърда материя, която не се разлага. Аз разбирам твърда материя, първична материя, в която не може да туриш клин, не може да разложиш. С нея може да манипулираш, както искаш. Ако нямаш тази материя в себе си, тогава ще бъдеш един човек, дето Христос казва, че животът е съграден на пясък. Той разбира вътрешния окултен закон, който работи.

Сега вие се намирате в едно голямо противоречие. Имате да разрешите задачи, които не се отнасят до вас. В живота ще намерите само тия задачи, които засягат вашата душа, и тях като разрешите, другите задачи сами по себе си ще се разрешат, тоест други разумни същества ще се намесят и ще разрешат за вас този въпрос.

Кое е най-важното, което остана в ума ви? Едно младо момиче на петнайсет години разправя, как една мома се оженила за един царски син. Разправя целия разказ. Казвам: "Кое е най- важното в целия разказ?" "А-а, казва. Да се оженя, като тази мома, за царския син." И тя разправя: там ходил, учил се, ходил на разходка. Но кое е принципалното в разказа? Да се ожени за царския син е най-важно. Аз бих желал същото. То е най-важното.

Сега вас ви питам конкретно, кое е най важното. Действително то е най-важното. Мисълта, която засяга разумното сърце на човека, неговата душа в дадения случай, тя е най-важна, която има приложение. И около тази мисъл след време всичките други идеи ще се координират.

Координация има в света. Всякога има закон, който координира хората. Когато говорим за добро, подразбираме разумен човек. Щом е разумен, координира. Има закон, който групира хората. Ако в душата ви се роди велика идея, почувствате със сърцето си, с душата си, с духа си, около вас ще се координират, и тогава тази мисъл Бог благославя, ангелите поливат, и вие хапвате плода. Ангелите възрастват, а вас ще пратят да съберете плода.

Време е сега за силните ученици. Аз не разбирам "силни", които много знаят. Турците имат една поговорка, казват: "Онзи, който много знае, много тегли." Според мене човек, който много тегли, не е много учен човек. То е човек, който прави опит, то е недоучен човек. Понеже започва една работа, която не е по силите, много се е мъчил, много е теглил. Казва: "Много научих, много теглих." Ученият човек в истинския смисъл, той минава по един път по възможност с най-малки страдания.

Сега нали задачата е в школата е да намалим по възможност скърбите, до минимум да намалим страданията, до минимум да намалим мъченията. То е една от задачите. Спъваме се. По някой път дойдем до едно мъчение, напуснеш тази работа, животът се обезсмисля. Откажат ти нещо, обърнеш се против себе си, пак се обезсмисли животът. Като намалим всичките скърби, страдания, мъчения до минимум, ще започнем тогава напред да вървим. За тия скърби говоря.

Когато говоря за скърбите, не говоря за максимум скърби, но говоря за минимална скръб в света, която е благородна. Малката скръб може да произведе голямата, но голямата скръб не може да произведе малката.

Сега дайте един проект за един малък опит, който може да направим. Да кажем, една такава задача: в петнайсет минути сестрите да оплетат един кюлаф. Сестрите да ги турим на състезание. Един кюлаф не много сбит, но рядък, с дупки. Аз като говоря да направите опит, аз ще ви дам, сестрите да направят опита, тези, които могат. Дупките може да са по един квадратен сантиметър. Сестрите ще направите тази задача. Ще ви дам повече време, но голяма сръчност се изисква, за петнайсет минути да се оплете. От памук е най-евтино, не от коприна. Да не е скъпо. Може и от вълна да го оплете, по-лесно е. Може да изберете евтина материя, понеже е за опит. Направете един опит, за колко време може да се оплете една шапка.

Нам често известните задачи ни се виждат не намясто. Но аз давам задачата така: не може ли сегашният живот, тъй както е създаден, да имаме едно общество, което в седмицата да има само един обед, не три пъти на ден. На седмицата да се яде веднъж, и то да бъде естествено, тъй както сега е естествено да се яде три пъти на ден.

Сега знанието не седи в многото ядене, нито в неяденето. Де седи знанието?

Забележете едно, че колкото материята е по-рядка, толкоз обедите са по-чести. Три пъти ядем твърда и жидка материя. Въздухообразната е повече, взема почти двайсет обяда на минута. А пък светлообразната материя е непреривна. То е закон на самата природа.

Един ден, когато разберем смисъла на яденето, когато разберем точния смисъл на живота, мисленето, чувстването, то са задачи на далечното бъдеще. Когато човешката душа израсне, тя ще знае как вече да работи. А сега, като дете, тя трябва да цени онова, което й направите.

Сега трябва да се учите да не разваляте. Аз съм намерил едно нещо. Някой път казваме, да не се гневим. Аз разбирам закона, да не разваляме. Защото всякога човек разваля добрите неща в главата си. Той не оценява онова, което има. Но фактът, че се е разгневил, не всякога с гнева иде едно вътрешно разрушение на онова, което ти е дадено. Тогава ще се намерите в едно противоречие с живота.

Но гневът сам по себе си, като проявление, във всеки момент разваля нещо, което му е дадено. Някой път ние го съзнаваме, някой път не го съзнаваме. Не да се яви страхът да се не гневиш, но да задържиш туй чувство, да го туриш в ново направление. Че във всеки гняв ще изгубиш нещо, което Бог ти дал. Ще кажеш, за това, което ти е дадено, този гняв ще го посрещнеш с благост, ще го погледаш, ще го укротиш, и той няма да се разгневи. Защото гневът трябва да не се гневи. Казва: "Аз се разгневих."

В човека има два центъра при ушите. Те са едно общество от клетки, те образуват гнева. Те се гневят, не се гневим ние. Обаче те, като се гневят, налагат своето мнение върху мозъка. Ти следователно ще възпитаваш тия клетки, да бъдат нормални. Тяхната енергия е потребна. Ще ги възпитаваш тъй, да се не гневят, ще ги впрегнеш на работа. Като дойде да се гневиш, ще вземеш триона, ще режеш дърва или ще вземеш перото да пишеш. Ще ги ангажираш в каквато и да е работа или в научна мисъл, или молитва.

Следователно ще използваш енергията в правата посока. Тъй е от окултно гледище. Казваме, набожните хора, религиозните хора, и те се сърдят. Не е лошо, че се сърдят, без сръдня не може. Те са общества, работят. Казват: "Работа ни дайте." Работа искат.

Ще им дадеш работа, най-трудната работа.

Тайна молитва.

VII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1927-1928)

Двадесет и четвърта лекция 4 април 1928 г.,

София - Изгрев