НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Правото на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, любов, аз, сега, казва, право, свят, хора, отношение, бъде, всички, духовния, живот, имаш, семе, работи, дойде ,

 Утрини Слова , София, 12 Май 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 61 глава от Исаия.

Тази глава е важна, но мъчно се разбира. Изобщо, за разбирането на важните неща са нужни специфични условия. Днес хората разполагат с повече и по-благоприятни условия за разбиране на великите истини, отколкото във времето на пророка. - Защо? - Съзнанието им е по-будно.

"Духът на Господа Иеова е върху мене, защото Господ ме помаза, за да благовествам на смирените: проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождаване на пленниците и на затворниците отваряне на тъмницата". (- 1 ст.). - Този стих има отношение към духовния живот на хората, но те често го смесват с физическия, поради което се объркват. Всъщност, духовният свят се различава коренно от физическия. Физическите чувствания траят няколко часа, дни или недели и след това се прекратяват. Като не могат отново да се запалят, човек изпитва вътрешно недоволство.

Мнозина са правели опити да опишат духовния свят, но не са успявали. Те имат само умствена представа за него, а това не е достатъчно, за да го опишат. Трябва да са видели духовния свят, да са го разбрали и тогава да го описват. След това идва умственото виждане, което увеличава светлината на човешкото съзнание и той започва да вижда и разбира нещата. Ще кажете, че духовният живот не ви интересува, че вие искате първо да си наредите физическия живот, а след това ще мислите за отвлечени работи. И това е вярно, обаче, всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Ето защо и физическият живот е ценен дотолкова, доколкото има отношение към духовния и Божествения. Много хора живеят в България, но същевременно изучават и други езици - немски, френски, английски. - Защо? - Все ще им потрябват някога. При това, те могат да живеят в България и да се ползват от литературата на другите културни народи. Защо тогава, като жители на физическия свят, да не се интересувате от духовния? Защо, като знаете земния език и земните работи, да не изучавате духовните? Ще дойде ден, когато ще влезете в духовния свят и трябва да знаете неговия език. Докато дойде този ден, можете да се ползвате от неговата литература.

И тъй, изучавайте духовния език, за да разбирате отношенията, които съществуват между живите същества, както граматикът изучава не само отделните букви, но отношенията между тях, значението им в сричките, в думите и в изреченията. Като изучава отношенията между буквите, сричките, думите и изреченията, човек изучава и законите, на които те се подчиняват. Като се стремите да влезете в духовния живот, не мислете, че трябва да придобиете само знания, но те трябва да се приложат, да се съчетаят със знанията за физическия свят и така да се осмислят.

Представете си, че имате десетки или стотици семена от различни плодове, които държите в кутии, без да ги садите. Като дойде някой приятел в дома ви, вие веднага изваждате семената и му ги показвате: толкова семена имам от ябълки, толкова от круши, от дини, от пъпеши. После му разказвате, от каква порода са семената, при какви условия се развиват и т.н. След това пак ги слагате в кутии и ги оставате настрана. Голямо, но неизползвано богатство представляват тия семена. Докога ще ги държите затворени и вие не знаете. Най-после решавате, че бъдещото поколение, което идва след вас, ще използва семената. Често духовните хора приличат на тези със затворените семена в кутии. Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии, не ги поставят в земята да израстат, да вкусят един ден от техните плодове. Смисълът на живота се заключава в това, именно да опитате плодовете на вашите мисли, чувства и постъпки.

"Духът на Господа Иеова е върху мене". - Това е идея, която може да стои във вашия ум като семка, затворена в кутия, а може да бъде семка, посята в земята. В първия случай семката ще остане неразбрана за вас, а във втория случай тя ще покълне, ще израсте, ще даде плод, който след време ще узрее и ще го опитате. Следователно, истинското познаване на Духа подразбира, че плодът е опитан. Също така не е все едно, само да знаете нотите, без да пеете, или да знаете нотите и да пеете. В първия случай нотите представляват мъртви величини, а във втория - живи. Някой казва, че има мажорни и минорни гами и започва да ги изрежда: до мажор, ре мажор, ла минор и т.н. - Какво разбира той от тези гами? - Нищо особено. Само едно знае, че мажорните гами са възходящи, а минорните - низходящи. Друг пък навлиза по-дълбоко в музиката и казва, че не всички тонове в гамата са еднакво важни. За пример, в до мажор, тонът до е господарят, а останалите - слуги. Като господар, той има повече гласове, а останалите тонове - всеки по един глас. Същото е в ре мажор: ре е господарят, с повече гласове, а останалите тонове - слуги, с по един глас. Всички гами съществуват и в природата, където оказват специфично въздействие върху живите същества. За пример, гамата до мажор, в която тонът до заема първо място, означава импулс, който дава направление в живота. За да разбере този импулс, човек трябва да мине през седем стъпала: пет с цели тонове, а две - по половин тон. Ще кажете, че не разбирате гамите в природата. - Възможно е. Не е лесно да разбере човек музиката в природата, докато не я превърне в математическо отношение, а после в геометрически форми. Това са понятия, мъчни за разбиране, защото стоят далеч от вашето съзнание.

Съвременните хора говорят за далечни и близки неща до съзнанието си, откъдето произлиза разбирането и неразбирането на нещата. В такъв случай, кой човек може да ви бъде близък и кой - далечен? Близък човек може да ви бъде само този, който в трудни моменти ви се притичва на помощ. Не може ли да ви помогне в такива моменти, той не е ваш близък. Кой може да бъде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота му, освен Бог? Значи, Бог е първият, Който може да се нарече близък на човека. Силният всякога дава на слабия. Той задоволява нуждите му на всяко време. Затова от устата на всички слаби, малки същества чувате думата "дай". Силният дава, но се ползва с правото да взима. Какво прави пчеларят, когато иска да вземе мед от кошерите на пчелите? Той отива при кошерите и се готви да вземе мед, но ако пчелите не дават меда си, той ги опушва, замайва ги и свободно си взима, колкото желае. Ще кажете, че това е насилие. Обаче, господарят казва, че това е негово право.

В какво се заключава правото на човека? Ако видиш, че някой човек се е натоварил толкова много, че пъшка под тежестта на товара си, ти имаш право да отнемеш част от теглото му, да го облекчиш. Или ако видиш, че някой е олекнал толкова много и губи равновесието си, ти имаш право да го натовариш малко, за да не се вдигне във въздуха от лекота. Следователно, право е на човека да отнеме част от товара на онзи, който се е натоварил чрезмерно и да натовари онзи, който е олекнал много и губи естественото си равновесие. Накратко казано: човек има право да отнеме, има право и да даде. На физическия свят любовта се изявява, именно, чрез даване и взимане. Който не спазва тези прояви и не знае, как да постъпва, той не разбира любовта. За пример, някой знае, че любовта, и дава, и взима, но не знае, кога как да постъпва, поради което взима, където не трябва и дава, където не трябва. Като види някой натоварен, той го товари още, като мисли, че изпълнява закона на любовта. Другаде вижда, че някой е олекнал до крайност и той отива при него да взима, още повече го разтоварва. Човекът на любовта знае, кога да товари и кога да да разтоварва, т.е. кога да дава и кога да взема. Често между влюбените се явяват дисхармонични отношения, защото не разбират езика на любовта и не могат да си служат с него. В първо време влюбените са весели, разположени, смели, мислят, че са разрешили всички въпроси. Това се дължи на особеното опияняване, в което се намират. Като изтрезнеят и видят погрешките си, те са недоволни. Кое е по- добро: да бъдеш опиянен и да не виждаш истината, или да изтрезнееш и да виждаш истината? Приятно е да пиете гроздовия сок, но ако не е ферментирал. Щом ферментира, той може да ви развесели, но после ще плащате за погрешките, които сте направили. Влюбеният е смел, вади надясно- наляво пушката си да гърми. Важно е, с какво гърми - с куршуми или със сачми. Ако гърми с куршуми, може да мине за юнак; ако гърми със сачми, от които една ще улучи целта - това не е геройство. Повечето влюбени са герои от втората категория, стрелят със сачми. За тях се казва, че правят дупка в морето. Има духовни хора, които приличат на влюбени и си служат с пушка, пълна със сачми. Те са опиянени, затова обичат да предсказват на хората, какво ще им се случи. От много предсказания, едва едно ще се сбъдне. Значи, само една от сачмите им улучва. Това не са истински гадатели. Истинският гадател си служи с куршуми и като се прицели, веднага улучва. Той не лъже нито себе си, нито окръжаващите. Каквото каже, сбъдва се.

Сега и вие слушате, какво ви се говори и си казвате: Кого ли ще улучат днес? Щом мислите така, или вие не сте попаднали на добър стрелец, или сте опиянени, че не можете да разберете, какво ви се говори. Ако приемете, че куршумът има отношение към всички, вие сте на прав път и ще се ползвате от думите на говорителя. Не мислете, че се говори за този или за онзи, но приемете, че всичко е за вас. Иначе, ще изпаднете в положението на онзи баща, при когото дошли да искат дъщеря му за снаха на неговия богат съсед, но той не разбрал, какво му говорят. - Защо не разбрал? - Защото или сватът не знае добре да стреля, или бащата не е попаднал на фокуса на стрелянето. Ще приведа този пример. Един селянин имал красива, добра и разумна дъщеря, а съседът му, богат чифликчия, имал млад, добър син. Чифликчията искал да вземе дъщерята за жена на своя син, но не се решавал да отиде сам, затова изпратил един свой познат, да говори от негово име. Сватът отишъл при селянина и решил да постъпи малко дипломатически. Той започнал: Комшо, имаш няколко ниви, но една от тях много ни харесва. Житото и е добро, вкусно, едро, можеш ли да ни дадеш тази нива? - Нивата не мога да ви дам, но като я ожънем, ще ви дам семе, да си посадите идната година. Не се сеща човекът, че нивата е дъщеря му. След това сватът продължил: Много ни харесва градината ви, съседът иска да я вземе. Хубави цветя имате, добре е уредена. - И от нея можем да ви дадем семена, каквито желаете, но градината не си продавам - казал селянинът. - Какво излязло от сватлъка? - Нищо. Селянинът не разбирал от толкова отвлечена дипломация, но и сватът не бил добър дипломат, не улучвал в целта.

Следователно, пазете се да не изпаднете в положението на този дипломат, да очаквате само на Бога, Той да ви помага. Бог помага, но вие трябва да посеете семките, а не да ги държите в кутии. Бог благославя онези, които посяват семето. Като го посеят, Той ще изпрати светлина, топлина и влага, да израсте, да върже плод и да узрее. Ето защо, отворете сега кутиите си, в които от години събирате семена и вижте, кои от тях са годни за посяване. Щом разчитате на тях, посейте ги. В духовния свят всяко семе представлява същество, с което можете да се свържете. Но и това не е достатъчно. Истинска връзка е тази, на която и двете страни могат да разчитат: семето на вас, а вие - на него. Следователно, поддържайте онези връзки, при които отношенията са правилни: вие да разчитате на приятеля си, но и той да разчита на вас.

"Да благовествам на смирените". Само онзи може да благовества, който е готов да предаде на хората великата истина, която освобождава. - От какво трябва да се освободи човек? - От всичко, което се е наслоило в съзнанието му от далечното минало. Това става не само с обикновените хора, но и със светии, с хора, които посветили живота си на служене. Срещате някой свят, благочестив човек, който служи на Бога от сърце, но се оплаква, че преживява известни изкушения. Моли се, пости, работи, но изкушението го дебне от една и от друга страна. - Защо? - То идва от съзнанието му, в което се е наслоило миналото. Много животи са нужни, за да се изчисти съзнанието на човека. - Аз живея чист живот. - От колко време? - От 20-30 години. - Това не е достатъчно. Огън е нужен, за да изгори нечистото. Идва огънят, който ще пречисти съзнанието на обикновения човек и на праведния. Всеки трябва да бъде готов да издържи на този огън.

Защо се мъчи благочестивият човек? Трябва ли да се изкушава той? Съблазънта и изкушенията неизбежно ще дойдат за всички хора - праведни и грешни, но трябва да знаят, как да се справят с тях. Ако праведният се изкушава с някоя млада, красива мома, той трябва да я отхвърли от ума си като чуждо имане. Чуждото никога не се взима. Не е страшно, че изкушението идва; страшно е, ако му се подадеш. Какво лошо има в това, ако посаденото семе даде лош плод? Това е негово качество. Щом плодът е лош, ще го сложиш настрана, няма да го ядеш. - Ще изгние. - Ти не мисли за това. Все ще се намери някой да го изяде, без да му причини някаква вреда. Неговият стомах понася такива плодове. За праведния, обаче, който се е предал в служене на Бога, изкушението е лош плод, който ще разстрои стомаха му. Тогава и той ще страда и окръжаващите ще страдат.

Има неща в живота, които не си съответстват. Направите ли опит да ги съчетаете, вие ще се натъкнете на най-големите нещастия. Невъзможно е светията да живее заедно с една обикновена, светска мома. Първата му работа ще бъде да я обърне към Бога. Като я види модерно облечена, с украшения, той ще я посъветва да се облече скромно, да хвърли украшенията, да се моли по няколко часа на ден и така ще я направи нещастна. Тя не може да разбере, защо да свали модерните си дрехи, защо трябва да се моли на Бога по три-четири часа. Това положение е непоносимо за нея. Тя не може да издържи на него и едно от двете и предстои: или да бяга далеч някъде, или да приеме тежкото за нея бреме и да стане нещастна. Като знаете това, не изнасилвайте собствената си душа, не я товарете с неща, които тя не може да направи. Не изнасилвайте и душата на своя ближен. Човек трябва да бъде свободен, да прави това, което душата му желае. Където съществува насилие, там животът е неразбран. Където е свободата, там е разбирането.

Как трябва да постъпи праведният или светията с красивата мома? Щом я види добре облечена, с украшения и с грижи само за себе си, той трябва да я остави свободна. Ще кажете, че тя върти момците. - Нека ги върти. Воденицата мели жито, докато се върти воденичният камък. Щом престане да се върти, житото не се мели вече. Следователно, докато главата се движи и върти на една и на друга страна, човек мисли. Щом главата престане да се върти, мисълта изчезва.

Пророкът казва: "Духът на Господа Иеова е върху мене". Това значи: Любовта на Господа е върху мене. Дойде ли любовта в душата ти, всичко можеш да направиш. Преди още да е влязла любовта в душата, ти започваш да вършиш неща, за които не си готов. Как ще изправиш живота си без любов? Или как ще изправиш ближния си без любов? Любовта оправя нещата. Следователно, не се бъркай в Божиите работи. Бог има предвид нуждите на всички същества и ще ги задоволи навремето им. Той има предвид всички хора и когато дойде времето, сам ще ги оправи. Не си поставяйте задача да оправяте хората. Оставете ги да се проявяват такива, каквито Бог ги е създал. Нека всеки човек прояви това, което е вложено в него. Ако искате вие да го изправите, можете да се опитате, но ще знаете, че както постъпвате с другите, така ще постъпват и с вас.

Да се върнем към правото на любовта. Ако обичате един човек, имате право да снемете част от товара му, да го облекчите; ако пък е много олекнал, имате право да сложите нещо на гърба му, да не губи почва под краката си. Мислите ли, че ако постъпите с човека така, няма да ви обича? Той ще ви обича, защото му давате условия да расте. С любовта си, вие го посявате, както посявате семената, заради което един ден ще се ползвате от плодовете му. Плодът казва: Изяж ме, но семката ми посей. Трябва ли, като живеете в такова изобилие, да бъдете недоволни? Вие сте недоволни, че дините, които сте посели, не са хубави. - Кой е виновен за това? Каквото е семето, такъв ще бъде плодът. Ако не сте доволни от плода, следващата година ще посеете по-добри семена. - Съжалявам, че семената били лоши. Това значи: съжалявам, че съм обичал еди-кого си. - Не съжалявайте, че семената, които сте посели, били лоши. С други думи казано: не съжалявайте, че сте обичали даден човек. Не е лошо, че сте обичали; лошо е, когато продавате семената на любовта. Семената и не се продават, но се сеят. Ако първата година не дадат добри плодове, втората, третата година ще дадат добри плодове. Дойде ли някой в бостана ви, да си хапне от вашите дини, ще му кажете: Ако можеш да ядеш от дините ми, както аз ям и ако можеш да направиш за тях това, което аз правя, седни да ядем заедно. Ако не можеш да направиш това, ти не си за моите дини, иди на друг бостан.

Прилагайте разумно любовта, та като заминете за онзи свят, да съзнаете погрешките си и да разберете, че там нямате условия да ги изправите. Ето защо, докато сте на земята още, оглеждайте се в хората и се изправяйте. Красивият човек е огледало, в което можете да се видите и да се изправите. Силният човек е друго огледало. Изобщо, всяка добродетел е огледало, в което можете да се огледате и изучавате. Най-доброто огледало за човека е любовта. Като люби, той всичко вижда, но мълчи, нищо не говори. Ето защо, като влезете в областта на любовта, трябва да мълчите. Каквито противоречия и да имате, трябва да виждате красивото и доброто, които се крият в тях. Зад всяко страдание и мъчение се крие едно велико благо. Който не може да намери това благо, той не разбира смисъла на страданията. Ако се беше отказал от страданията, Христос нямаше да бъде известен на света. Той доброволно прие страданията, които Бог Му даде, за което, именно всякога ще се ползва с Божието благословение и с името Син Божи. Не само настоящето, но и бъдещето е на Христа.

Сега и аз, като изучавам живота на хората, виждам, че наистина, страданията носят блага. И досега още не съм намерил изключения от това правило. Зад всяко страдание се крие радост и зад всяка радост - страдание. Страданието пише върху лицето на човека. Няма човек на земята, на чието лице страданието да не е написало нещо. Когато Бог слезе на земята, между хората, Той всичко ще заличи. Затова казваме, че Бог примирява човека с противоречията.

"Така Господ Иеова ще направи, правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи". (- 11 ст.).

Като говорим за любовта, това не значи, изведнъж да станете светии. Човек постепенно се повдига. Какво означава светията? Какви са качествата му? Светията осветява пътя на хората. Той внася живот и свобода в човешката душа. Къщата на светията има три врати, които всякога са отворени. Това са вратите на любовта, мъдростта и истината, през които хората влизат и излизат.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

29. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 май 1935 г.

София. – Изгрев.

Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, любов, аз, сега, казва, право, свят, хора, отношение, бъде, всички, духовния, живот, имаш, семе, работи, дойде ,

 Утрини Слова , София, 12 Май 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление –15 минути

Шестдесет и първа глава от „Книга на пророк Исая“

„Ще се развеселя“

Пророкът е казал това отдавна. Тази глава е важна. Може да си я прочетете. Важните работи никога не губят своята цена. Само те изискват условия, при които да се разберат. Когато тази истина е била казана във времето на Исая, е имало много по– малко условия хората да я разберат. Хората, съзнанието на хората, душите не са били готови да я разберат. „Духът на Господа е върху мен“, с духовния свят, това е онова непреривно разбиране. Ние често смесваме физическия живот с духовния, та се оплитаме. Чувстванията на физическия свят се отличават от чувстванията на духовния свят. Има грамадно различие. Едно чувстване на физическия свят може да трае само час–два или неделя и престава, изгубва се. И понеже няма с какво да се запалят тия чувствания, у вас настава един вътрешен смут, едно вътрешно недоволство. Запример всеки един мисли, че знае да пее. Но пението има три положения. Ти трябва да мислиш, да чувстваш и да пееш. Ако ти не си помислил и не си почувствал пението, и пееш, ти не си никакъв певец, само едно отвлечено понятие може да имаш, че можеш да пееш. Имаш заложбите.

Да се обясни духовният свят, е мъчно, мъчно могат да се намерят подходящи примери. Докато ти не видиш нещата, ти не можеш да ги разбереш. Когато човек мисли, той умствено трябва да вижда. И трябва добре да вижда. Без светлина не можеш да разбираш. Сега някой път вие казвате: „Да оставим тия работи. Тук, на земята, да си уредим живота.“ Право е да си уредиш на земята този живот. Всичките неща имат ценност, доколкото имат отношение един към друг. Запример буквата „А“ сама по себе си, отделена от азбуката, тя няма никакво отношение. Но вземете в еврейския език, те имат двадесет и две съгласни букви. Всяка една буква има отношение към другите. И като се нареждат тия съгласни букви в еврейския език, се подразбират гласните. Гласните не се пишат, те се подразбират. Всяка дума е написана само със съгласни букви, а гласните се разбират. По някой път в модерното писане има известни правила, тургане на известни знаци под думата, те имат камец и сегулец. Цялата дума е от съгласни букви, а другото се турга отдолу, като българското „п“, а другото се турга като една, две или три точки. Но да оставим сега това, то не е важно.

Важно е за онези, които изучават езиците. Ако знаеш еврейски или немски, или френски, какво ще те ползва това? Отношение трябва да имаш. Ако си в България и знаеш френски, какво ще те ползва и какво ще придобиеш? Но ако идеш във Франция, френски език ще ти бъде една отворена врата. После французите имат литература, ще четеш, ще се ползваш от езика. Сега искате да изучавате духовния език и искате да живеете на земята. Тогава безпредметен е духовният свят, но понеже когато и да е вие ще бъдете заставени да влезете в духовния свят, и духовният език вас ви е потребен. Сега ние се отвличаме от въпроса.

Духовният език, то е да се научат ония отношения, които съществуват. „а“–то само по себе си няма отношение, но „А“–то в българската азбука, свързано с другите букви, има отношение. Има известни закони, образуват се известни съчетания, образуват се слогове и думи. Да кажем, аз ви говоря за неща, вие сте ги изучавали още в първото отделение, във второто. Онези, които сте свършили гимназия, университет, учили сте, но тия работи са разпокъсани. Отношенията са разпокъсани.

Сега защо човек трябва да бъде духовен? Да трупа само знание? Някои искат да използват знанието. Ще ви приведа един прост пример. Той е толкова прост пример, че и малките деца могат да го разберат, но да го поставиш в съотношение за разбиране, там е всичката философия и правило.

Вие имате един лист, семенце. Всяка година събирате семена – едно, две, три, четири, десет кила семена, но ги държите, не ги сеете. Питам, какво ще ви ползват тия семена? Дойде някой ваш приятел и ви чете – толкова семена имате, пак ги тургате в касата. И вие имате едно ценно богатство, което не знаете как да използвате.
Дошли сте дотам, че държите ги и кой как дойде, вие се хвалите с динените семена. Казвате, такава порода имате, едни жълти, други червени, някои са валчести, едни са дребни, но са сладки, имате разни породи. Но досега не сте направили нито един опит да садите семената. Само за семената говорите всичко, което е казано. Имате написано всички дини кога се садят и по колко се садят, но вие не сте садили от тях. Казвате – за бъдеще онези, които ще дойдат след нас, те да садят. По някой път вашите идеи за духовния свят мязат на такъв човек, който събира динените семена. Хубаво, то е едно богатство. Но диненото семе никога няма да ви даде дини, ако не ги сеете. Хубостта е да вкусиш и да ядеш от тях. То е смисълът, туй е правата мисъл. Как ще разберете сега това? Сега думите „Духът на Господа“ може у вас да е като едно динено семе. Говорите за духа, а идеята за духа може да е у вас като едно просто динено семе, което е дало своя плод.

Казвам, то са две понятия различни. Сега, така като се говори, зараждат се две идеи, две идеи изпъкват в духовния свят. Ще кажете: „Тия работи ние не ги ли знаем?“ Не е въпрос за знанието. В музиката може да пее някой. Известен тон може да е крив, да не е правилен, а някой да е правилен. Известен тон, като се взема, трябва да съдържа в себе си известна мекота. В какво седи остротата на един тон? Запример влизаме в една област, дето някои от вас малко са запознати. Запример някой път вие смесвате октавите с гамите. Гама и октава са две неща. По какво се различават те? Може да четете. Да кажем, първата октава – наредени нотите една подир друга. А гама, то е вече отношение на нотите. Гамите са правилни форми, в които тоновете функционират. Запример вие имате до мажор. В тази гама до мажор е господар, той има единайсет гласа в гамата. А всички други тонове имат само един глас. Като влезете в ре мажор, там ре има единайсет гласа, а всичките други тонове, които идат, имат само по един глас. Е, как ще разберете вие това? Как тъй единайсет гласа? Той има единайсет гласа, единайсет права – той доминира. Най–първо до мажор е гама в природата. От гледището на природата е гама, в която трябва да вземеш едно правилно направление. Той е първият импулс на живота. Музикален импулс. Понеже музиката дава първия импулс, нормален импулс на онова нормално движение на живота, общо на живота. И в тази гама ти ще минеш нещо през дванайсет степени. Сега на музикантите са известни седем степени. Петте степени от тях имат по цели тонове, а двете степени имат половин тон. Сега да оставим това, аз ви разправям една работа, която е разбрана и неразбрана. Музиката, това е отношение, математическо отношение. Даже в музиката един тон ти трябва да го превърнеш в геометрия. Когато вие пеете, то е първият опит да преведеш математиката в разбиране. Затова вие казвате – А се отнася към В, както в към С. То е отношение. Първо отношение. Как ще го обясните?

Казвам, имаш отношение. Какво отношение? Е, любовно отношение. Какво е любовното отношение? Две същества, които са свързани любовно, се отличават с това, че са много близки. И винаги деца, като се обичат, те се хващат ръка за ръка. А като нямат туй любовно отношение, те седят надалеч. Колкото две тела са по–близо, любовта е по–голяма и колкото са по–далеч, и любовта е по–малка във физическо гледище. Затуй във всинца ви има желание, като обичате някого, искате да сте по–близо до него. Но физическата близост не е близост. То е само едно понятие, насока е – близък. Тогава какво обяснение ще дадете на „близък“? Тя е неразбрана дума. Близък човек е всеки един, който може да ви бъде полезен в даден случай. Той ви е близък. Ако той в даден случай не може да ви бъде полезен, да ви служи, този човек не може да ви бъде близък. Вие може да сте ръка за ръка хванати с него, но ако той във време на нужда не ви услужи, ако не може да услужи, той не е близък.

И следователно, когато ние говорим за Бога, подразбираме, че във всеки един случай той може да ни бъде полезен. Тоест може да ни помогне, може да ни упъти, може да ни даде онова, от което ние имаме нужда. Ще кажете: „Че каква нужда може да имаме?“ В света малките работи всякога имат нужда, а големите неща всякога могат да помогнат, а малките неща всякога се нуждаят от нещо. Малките неща казват: „Дай!“ И при тях, дето и да минеш в света, ще слушаш: „Дай, дай, дай!“ Една дума, която я произнасят в цялата вечност. И такива ярци има много, малки мушички, които, като влезнат в един цвят, казват: „Дай!“ Ти идеш в кошера, в пчелния кошер, казваш: „Дай!“ Те не дават. Тогава човекът се въоръжи със своето оръжие. Защото един пчелар, като иде при пчелите, той си носи едно топче, такъв револвер има, и като влезне при мухите, казва: „Трак, трак, трак.“ Те са всички вътре, те се изпоплашат, сгушат се, и той извади меда и казва: „Това е мое право.“

Да оставим сега това. Аз разбирам правото, какво нещо е право. Всеки един човек, който е натоварен излишно с някой товар и пъшка под него, този товар ти имаш право да го облекчиш. Това е правото на тебе. Да снемеш товара на ближния си, че да му олекне. Това е право. И после другото. Всеки един човек, който така е олекнал в морето, че има опасност да си изгуби своето равновесие, да се превърне, имаш право да му туриш на дъното нещо. Туй, щото имаш право да снемеш от гърба някому излишното и имаш право да туриш на гърба на някого, да не изгуби равновесието. Това е правото в света.

Ти казваш – имаш право да обичаш. Какво разбираш под това право – имаш право да обичаш? В дадения случай, в първия случай, имаш право да вземеш от товара, който има, а някъде имаш право – ще предадеш нещо. Е, добре. Ти не разбираш езика – онзи, един се нуждае да му предадеш, а ти отиваш да отнемеш от него. А друг има нужда да отнемеш от гърба му, а ти тургаш още на гърба му. Тогава ти не си разбрал езика на любовта. И тогава се заражда между онези влюбените хора, аз бих употребил една дума, много красива е тя, но няма да ви я кажа. Няма да ви кажа, понеже, ако я кажа, вие всички ще се обидите и после ще започнете да залитате наляво–надясно. И ще мязате на пияни хора. Соковете на любовта опиват хората. И жалкото е там, когато хората пият. Аз не зная, когато хората пият, аз не зная как наричат, когато изцеждат гроздето, те имат една дума, която и аз съм забравил. Когато хората изцеждат соковете, като пият, всякога добиват едно неестествено състояние. Минава човек в едно особено състояние на духа. И след туй, след като се повърне назад, има друга една реакция в него. Колкото и да е радостен, като се повърне в естественото състояние, той се усеща махмурлия, неразположен, гледа на света малко песимистически. Най–първо онези, които се напиват с любовта, те са весели, мислят, че всичко са разрешили и са готови за всяка жертва. Защото влюбеният човек, той е въоръжен с оръжие от главата до петите, с патрондаш, той е готов всякога да тегли куршуми. Казват, че влюбените хора са много миролюбиви. Аз ще употребя, пак ми иде една дума, но няма да ви я кажа. Без малко да излезе из езика ми. Смели хора са. Някой казва: „Слушай, не ме бутай!“ Тегли ти куршума. Сега тези неща са иносказания. Казва, тегли ти куршума. Питам, ако ти извадиш кобура си и теглиш един куршум на морето, питам, дупка ще направиш ли на морето? Често вие с вашите любовни кобури стреляте, в морето дупки правите. Не зная, то е ваше схващане. Може би има ловци, които не знаят хубаво да мерят на целта, та тургат от ситните сачми, та пушката, като гръмне, разхвърля сачмите нашироко. И той, като хвърли в един голям бюлюк птици, все ще улучи някоя, и казва: „Браво!“ А не онзи, който със сачми бие, той не е никакъв ловец с куршуми. Като тегли куршума, че удари намясто. Той е онзи, който се цели.

Често в духовния свят има гадатели, които си служат с револверите на сачмите. Като гръмнат, все таки ще ударят едного. И казват: „Той предсказа работи.“ А има някой, като удари един куршум, и удари намясто. Аз го наричам този с единия куршум, той е майстор.

Сега аз като говоря, вие седите и се запитвате какво искам да кажа, каква ми е целта. Ще си послужа с един малък разказ от обикновения живот. В един дом живее една красива мома. Съседите, много богат чорбаджия, решили да поискат момата, но ги е срам тъй да идат. И отива един техен познат при бащата и започва отдалеч. Казва, започва дипломатически, казва: „Имате една много хубава нива посадена. Не зная как сте я орали, много израсна житото. Много хубаво е. – Отдалече за житото приказва. – Не зная откъде сте взели това семе. Не може ли и на нас малко да дадете, че и ние да си посеем, нашата нива така да израсне?“ „Абе чакай, като узрее, като се овършее.“ Онзи говори за житото, но в ума си има нещо много отвлечено. А бащата казва: „Имам и друго жито, може да ви дадем колкото искате от него – една крина, две крини.“ Този пак казва: „Имате в градината дървета много хубави.“ Той пак за градината приказва, но пак в ума му е момата, тя е причина. Бащата казва: „Като узреят ябълките, ще ви дадем колкото искате. Ама – казва – да си садите. Съгласни ли сте?“ „Бъдете уверен.“ Е, мислите ли, че работата е опечена, като говорите по този начин?

Вие седите и в ума си казвате – добър е Господ. Той ще ни помогне. Туй. Но вие имате в ума си една лъжлива философия: ще помогне Бог. Бог помага на всички онези, които сеят диненото семе. А онези, които не садят диненото семе, не им помага в това, че те оставят диненото семе да седи толкова, колкото си е било. Пък Божието благословение седи в това, като посееш диненото семе, то ще се увеличи. Вземете сега във вашия живот, някои от вас сте от десет, петнайсет, двайсет години, и ако си дадете отчет, ако пресметнете какво сте добили досега в живота, първоначално, додето сте достигнали и досега как ви се представя духовния живот. И как разбирате духовния живот? И кого познавате в другия свят? Колко познати имате, на които може да разчитате? Не казвам, че нямате познати. Ни най–малко в ума ми не е това. Колко познати, на които вие разчитате, но и те да разчитат на вас. Не само да казвам – аз разчитам на него, но и той да може да разчита на мене. Аз наричам, това са правилните отношения – когато ти разчиташ на едного, но и другите да разчитат на тебе. Това са правилните отношения, които съществуват в света.

Та казвам, „Да благовества“, да се изкаже онази вътрешна велика истина, която да освободи човека. Има неща, които са се натрупали от незапомнени времена и които постоянно сега видоизменят живота ви. Даже един светия, който е живял двайсет години, се е молил на Бога, та някоя година настане такава криза в живота му, че той се чуди откъде ще му дойдат най–големите изкушения. Едно просто изкушение. Запример този светия от най–ранна възраст е живял толкова целомъдрено, никога не му е идвало на ума за някоя жена или за пари, или за слава. Но седял Господ в ума му като една свещена идея двайсет години. Но на стари години, станал той на шейсет–седемдесет години, нему му хрумнало в ума да си има една млада мома. Идея сега. Духовен той. Моли се той. Таман се успокои, току дойде отляво момата. Пъшка човека, двайсет години е тази мома. Ще кажете – защо му е на този светия една мома? Светиите не се раждат. Светията не се ражда. Виж сега, да може да ме разберете. Когато аз садя едно динено семе в земята, това динено семе, понеже аз го садих, затова ли става? Не, то семето съдържа в себе си качествата.

Но сега къде е, кое е онова, което мъчи светията? Тази младата мома, която му я представят в ума, тя не е заради него. Нищо повече. Тя е едно чуждо имане. И казват – може ти да го вземеш. Той трябва да го остави, той трябва да го отхвърли. Тази мома, която иде в ума му, тя е чуждо имане, тя не му трябва. Той няма нужда от нея. То е чуждо. Идеята е чужда за него. И чуждото по никой начин, ако си тури в ума да я притежава, той ще спъне себе си и ще спъне и другите. Той да пожелае на тази мома щастието. Понеже тази мома, която е влязла в ума му, той не може да я направи щастлива, той ще я направи нещастна и по следующия начин. Тя си е облечена хубаво със своята шапка, с дрехите, накитена е с панделки, с пендари, радва се на слънцето. Той ще й каже: „Хвърли тази шапка, тия дрехи, не ти трябват. После боса ще ходиш.“ Той може да си има свои вътрешни разбирания, но тази мома е далеч от неговите разбирания. Тя ще каже: „Защо трябва да си хвърля шапката? Пък и защо трябва да си хвърля дрехите?“ Защо именно? Те са стари понятия – че ако е хубаво облечен, то е дрехата. Пък ако е скромно облечен, това е неразбрана работа.
Неразбрана е работата, когато някой иска да каже, че човек, когато не е облечен, не го почитат хората. То е другата погрешка. Светията иска да съблече тази мома от дрехите й за да я обича Господ. Той й казва: „Ако ти не си хвърлиш шапката, дрехите, обущата, и целия ден ще седиш на колене, ще се молиш на Господа.“ И тя горката не е свикнала, седи един час, но не от любов. И като й дотегне, ще гледа дали може да излезе отнякъде навън вече. А туй е частното схващане на светията. Или той се изправил прав на краката си, че един, два, три, четири часа се моли. И ще накара и нея четири–пет часа да се моли. На нея щом й дойде на ума, че четири–пет часа ще седи на краката си, нея й се стегне сърцето, дигне ръцете си и тя ще бяга вече.

Туй е сега външната страна на живота, която не е разбрана. Ако аз бях един светия на мястото му, ето какво аз щях да направя. Ще й кажа: „Гледай, облечи се колкото се може по– хубаво. Не да се харесаш, да те харесат отвън.“ Ако имаш една шапка, ще кажа: „Още две.“ Ако имаш един чифт обуща, ще кажа: „Още няколко обуща.“ Всеки ден да се облича хубаво, да завъртиш главата комуто и да е, но само моята не завъртай. А всяка друга глава да завърта. И да му е приятно, че главите на всички хора са завъртени. Защото, ако тя не завърти главите на другите хора, тя ще завърти моята глава. Но какво разбирам аз, да завърти моята глава. В мен ще влезне онзи егоизъм в душата, че всички хора, на които тази мома е завъртяла главите, то ще бъде едно благословение за тях. Нека им предаде своето благословение, че туй е любовта. В нейната любов аз се радвам. Нека завърти главите на хората. Нека се въртят главите на хората. Казват, въртяла се главата. Че докато се върти главата на човека, той живее. Щом не се върти главата му – воденицата, докато се върти, мели брашно, щом престане да се върти, тя запустява. Докато се върти главата на човека, той мисли. Чудни са хората. Докато главата се върти, значи работи човешката мисъл. Ама страда този човек. Радвам се, че той страда. Докато мисли, става един оборот в него.

Та казвам сега, пророкът като е взел този стих „Любовта на Господа Йехова е върху мене“ – любовта на Господа всякога се изявява в душата. Има неща, които ние сме взели в живота си, в себе си, има известни положения в живота, които ние трябва да оставим само на Бога, той да ги оправи. Ние някой път се месим в работата на Господа. Неща, има неща, за които ние не трябва да се месим. Ти се намесиш, искаш да оправиш един човек. Не си тургай такава задача. Остави този човек да се прояви така, каквото Бог е вложил в него. А ти не ходи да се месиш в Божиите работи. И ти можеш да се месиш, но ако ти се месиш в Божиите работи, ще дойде друго: каквото направиш ти, ще го направят и на тебе. Туй трябва да го знаете.

Но сега да дойдем до правата мисъл. В любовта в дадения случай къде седи правилното отношение? Вие имате право да обичате някого, да снемете от товара му и имате право да внесете нещо и да оставите този човек свободен да се развива. И тогава той ще има обич към вас. Щом посеете диненото семе, то вече има любов към вас. То казва: „Всичките плодове, които аз ще родя, те са за вас.“ Туй казва динята. И казва: „Изяж всичко онова, само семето посей.“ Това е любов. Динята казва: „Всичко, каквото аз родя, е за тебе.“ Следователно, ако вие сеете диненото семе, каквото се роди, то е заради вас. Тогава какво има да се оплаквате вие? Че сте посели динята, и тя не роди такива дини? Каквито дини сте посели, такива ще роди. Тогава защо не сте доволни от това, което имате? За идущата година посейте по– хубави дини, ще имате по–сладки плодове. Тогава защо съжалявате? Някой път казвате: „Аз съжалявам, че съм го обичал.“ Има една крива страна на любовта. Тя е: като се родят дините, вие ги продавате на другите хора. Там е престъплението. В любовта никакви дини не се продават. И ако някой дойде на моя бостан, ще му кажа: „Можеш ли да ядеш дините, тъй както аз ги ям? И можеш ли да правиш за дините туй, което аз правя?“ Ако каже: „Не. Моите дини не са за тебе. Ще идеш в друг бостан.“

Сега давам ви едно правило, защото вие към края на живота си ще забележите де са вашите погрешки, вашите криви схващания. Вие, като идете в другия свят, там ще забележите това по единствената причина – в духовния свят има един език, не се казва, че ти си направил погрешка. Но като се примириш с един красив човек, ти, като се огледаш и го видиш, ще видиш, че ти не си красив като него. Ти, като се примириш с един красив човек, ще видиш какъв си. И той няма да ти каже, че ти си грозен. Като се примириш с него, ще видиш, че си грозен. Ти можеш да си обясняваш, че провидението, че Господ не те е облякъл, тъй те е създал. Вие не може да си обясните защо този човек е красив. Красивият човек в даден случай има по–голяма цена, отколкото ти, който си грозен. Тогава грозните хора в света, в тях се заражда едно желание, понеже не може да стане красив, грозният човек може да стане по–силен. И грозните хора са по–силни. И той разполага със силата си. И ако искаш работа в света, търси силния човек. Ако искаш работа, не търси красивия човек, търси грозния човек. Той може да работи. А ако искаш тъй за угощение,
за дипломатически работи, търси красивите хора, те са дипломати. Но пък не трябва да има сравнението – пак ще внесете едно разбиране, което не е право.

Целта в живота не е всеки човек да бъде красив, понеже красотата най–първо трябва да радва тебе. Ти трябва да се радваш на твоята красота. Не трябва да бъде за другите. И посторонна трябва да бъде. Ако ти си красив, красотата е външно облекло и доброта в човека. А добродетелта е облекло на любовта в живота. Доброто е образ на любовта, ако красотата е образ на доброто. Тогава едно сравнение. Следователно, моята доброта в света мен трябва да ме радва, че аз съм добър. А доброто е благо на любовта, мен трябва да ме радва, защото от любовта иде животът. Туй е обединяването, връзките, които има. А щом вляза в любовта, там вече не говоря. Ти нещата не пожелаваш. Щом влезем в любовта, там ще мълчим. Щом дойдем в любовта, там всички трябва да мълчим. Не говорете за любовта. Говорете за доброто, за милосърдието, за кротостта, за въздържанието. За любов в духовния свят не говорете. На физическото поле може да говорите колкото искате за любовта.

Ако искате да имате едно правилно разбиране. Или любовта разбира онова красивото състояние на душата, онзи вечен мир – във всичките противоречия, които имаш на земята, да виждаш дълбокия смисъл. Да не виждаш нищо лошо, защото зад всички страдания, зад всички най–големи мъчения седи едно велико благо. И онези души, които не могат да намерят, като страдат, своето благо, те не знаят защо страдат.

Сега аз бих ви привел много примери. Те са безпредметни, но казвам само едно положение: зад най–големите нещастия в света седят най–големите блага за великите души. Нищо повече. Зад най–голямото нещастие, което Христос приживе имаше, седеше едно от най–великите блага. Ако той би се отказал, Христос нямаше да бъде известен в света. Той не се отказа от страданията. Той каза – страданията са една преграда за едно благо, което се намира зад това страдание. Следователно зад всяко едно страдание трябва да знаете, че седи едно велико благо, докато се убедите. И мнозина са ми казвали на мене – то се говори лесно. Не, аз не искам да говоря лесно, но толкова години аз се занимавам, даже някой път аз се спирам, като видя едно нещастие, да мисля: дали има някое благо зад това нещастие. И досега все опитвам нещата, да намеря едно изключение. И още не съм намерил. Някой път иде мисълта, да кажа, че няма нищо, но като разрешавам, намирам, казвам, вярно е. Ама, който е минал през страданието, все ще остане нещо. Не можеш да минеш през една преграда, дето е скрито едно благо, и да не турнат една черта на страданието. Не може да не остане белег, следа. Всякога ще остане там, има нещо написано. И един ден туй написаното ще дойде напред, ще дойде навън, когато всичките противоречия в света изчезнат. Но туй е вече закон за Бога. Той ще примири. Най–после Бог в света сам по себе си той ще примири противоречията. И ние ще примирим противоречията, които стават в нас. А един ден Бог ще примири всичките противоречия, които стават в душите на всички хора. Кога ще бъде туй? Това само Господ знае.

И най–после пророкът завършва, казва: „Така Господ Йехова ще направи правдата и хвалата да прозяпнат пред всичките народи“ (11. стих). Сега аз не искам вие да станете всички светии. Защото, ако станете светии, не зная кой ще работи на земята. Ако бяхте тия светии в сегашното разбиране, светията трябва да свети, да има меката бяла светлина. После той трябва да мисли, трябва да има най–доброто сърце. На светията му трябва на къщата да има три врати. И всичките му врати всякога да бъдат отворени, да не бъдат заключени. И после в неговата стая не трябва да има нищо, което да съблазнява хората. Да има един стол, една маса, една саксия, посята с динено семе, което да е за разсад. Да има едно огледало, да има един отличен умивалник, да се измива хубаво, като дойде от работа. Ръцете му да са чисти. После и отвънка, в двора си, да има една малка чешмичка, която постоянно да тече.
Добре, сега това ви пожелавам на всинца ви.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Двадесет и девето утринно слово
12 май 1935 г., неделя, 5–6.10 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder