НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Освобождаване

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, аз, може, истина, себе, сега, лъжа, всички, хора, можеш, ангел, казва, природа, животни, метод ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Юли 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Чете се темата: "Предназначение на съня в Природата."

Имате дробите: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Как са образувани тия дроби? Кои са причините за образуването им? Какво означават тия дроби. Дробите 1/2 показва, че цялото е разделено на две части, от които мъжът задържа едната половина за себе си, а другата половина дава на своята другарка. Дробта 2/3 показва, че цялото е разделено на три части: едната третина взима майката, втората - детето, а третата - бащата, който не се вижда. Присъствието на бащата в дадения случай не се отбелязва. Дробта 3/4 показва, че цялата единица е разделена на четири равни части, от които първата четвърт се дава на майката, втората - на първото дете - на сина, а третата - на второто дете - на дъщерята. И в този случай бащата не присъства. Дробта 4/5 показва, че цялата единица е разделена на най-малки частици, на петинки, но ако вземем четири петинки, тази дроб излиза най-голяма. От четирите дроби, 4/5 е най-голяма. Като се приведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи, най-голяма е последната дроб. Това показва, че привидно малките величини са най-големи и дават тон на нещата. Малките величини в Природата са подобни на запетаите в изреченията.

Следователно, както чрез запетаите се изяснява мисълта в изречението, така и с малките величини се решават трудни задачи. Предназначението на запетаята не е само за почивка, т.е. за спиране на някои места, но и за изясняване на мисълта. Една запетая може да закачи човека на въжето, но може и да го освободи. В живота на човека има много запетаи. Едни от тях са останали на местата си, а други са заличени, вследствие на което са създали безпорядък в живота. За да се справите с този безпорядък, запетаите трябва да се поставят на местата си. Ще кажете, че и без запетаи може. Някои пишат без запетаи и оставят нещата да се подразбират. Някога се подразбират, а някога - не. Щом нещо не се разбере, както трябва, може да се изопачи. Евреите си служат главно със съгласни букви. Те пишат само съгласни, а гласните се подразбират. В български език, обаче, се пишат и гласни, и съгласни. Малки са буквите, могат да се пропуснат една-две букви. И без тях мисълта се разбира. В математиката, обаче, пропусне ли се една малка величина, задачата се обърква. Ако в дробта липсва чертичката, която отделя числителя от знаменателя, ние не знаем, какви са дадените числа, цели или дробни. Когато работите с цели числа, вие имате една представа за нещата. Когато работите с дробни числа, вие знаете, че те са получени при деление на цели числа; при това деление всякога има остатък. Значи, дробта подразбира остатък от нещо цяло. Същевременно, дробта е свързана с деление на нещата. Само при делението се получава остатък, който се изразява във вид на дроб. Малките деца вървят по пътя на дробите. Те не признават целите единици. Колко време бозае детето? - Докато се нахрани. Дали е минало час или повече, то не иска да знае. При това, не е определено, колко време - година, две или три, трябва да бозае детето. Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които са бозали две или три години, са по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравият човек е същевременно добър. Забелязано е още, че лошавината на човека се дължи на анормалност в него, външна или вътрешна. Тази анормалност е причина на някакво болезнено състояние.

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека, или на живите същества, изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Като се натъкне на някакво неразположение, човек е като болен: не му се иска да говори, никога не може да търпи и т.н. Той е в положение на надута гайда. Ако от време на време гайдарджията не отпушва вречилото, гайдата ще се пръсне. Щом се надуе гайдата, хорото започва да се върти - движение става. Ето защо, когато сте недоволни, неразположени, използвайте състоянието си, да внесете движение в себе си. Щом започнете да се движите, мисълта ви ще се смени, а с нея заедно ще се смени и състоянието ви.

Кой човек наричаме добър? - Една от проявите на добрия човек е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в окръжаващите. Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори. Когато слушате някой виден цигулар, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи, инструментите, с които хората в миналото и днес си служат, не са нищо друго, освен методи за разрешаване на мъчни задачи в живота. Всеки инструмент има началото си през известна епоха, в известни народи, които са го използвали като метод за работа, за решаване на някои задачи. Цигулката и начинът, по който човек свири на нея, представя кръстът. Значи, като свири на цигулка, човек търси правилен метод за разрешаване на страданията. Всички инструменти представят методи за работа. Единственият инструмент, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. - Какво показва това? - Това показва, че колкото повече даден метод не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенства, толкова по-ценен е той. Този метод е Божествен. Човешките методи са временни и нетрайни.

И тъй, като ученици, ще се учите, да различавате методите, кой е човешки и кой природен, или Божествен. Ако даден метод остарява, ще знаете, че е човешки. Ако се усилва и подобрява, той е природен. Целта на Природата е да застави човека да работи. Всички хора нямат еднакви желания, затова и методите за постигането им са различни. Обаче, за постигане на своите желания, разумният човек използува онази енергия, която Природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посели в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества - ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползуват от миналия живот на хората, който те са посели в тяхното съзнание; хората се ползуват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползуват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира.

Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод.

Хората се нуждаят от нови методи за възпитание и самовъзпитание, от нов морал и нови разбирания. Ако вървите по старите методи, ще има затвори, наказания, съдене и т.н. Щом длъжникът ви не може да плати дълга си, ще го дадете под съд, ще го осъдите на няколко годишен затвор. Какво се постига с това? Дългът плаща ли се? Не се плаща. Защо не постъпите по нов начин? Извикайте длъжника при себе си и го питайте: Можеш ли да платиш дълга си? - Не мога. - Поне половината можеш ли да платиш? - Не мога. - Ами четвъртината? - Не мога. - Дай тогава полицата. Вземи полицата и я скъсай. Кажи на длъжника си: Нека от мене да мине. Бъди свободен! И тогава, като се срещнете втори път със своя длъжник, вие ще имате приятелски отношения.

Един господин, мой познат, ми разправяше една своя опитност. Той бил адвокат и, за някакво нарушение на един закон, бил осъден на четиригодишен затвор. До това време той гледал доста лекомислено на живота и при всички недоразумения бил готов да се съди с хората. Много от неговите познати му дължали известни суми. С ония които не изплащали дълга си на време, той постоянно се карал и водил дела. Като влязъл в затвора, започнал да чете Евангелието. Едва сега той разбрал, колко далеч бил от истинския живот и често си мислел: щом изляза от затвора, ще започна да живея по нов начин. Дошъл денят на освобождаването му. Като се видял свободен, той решил да посети своите длъжници и да оправи сметките си с тях. Отишъл при един от тях и го запитал: Можеш ли да платиш дълга си? - Не мога. - Половината поне? - Не мога. - Четвъртината? - Мога. Той обиколил всичките си длъжници и някъде получил само четвъртината от дължимата му сума, някъде нищо, но скъсал полиците и ликвидирал с тях. Щом ликвидирал правилно със сметките и задълженията си, гражданските му права се възстановили, и той станал свободен гражданин. От този момент работите му започнали да се нареждат добре. Той разбрал вече, какво значи, да живееш с ближния си в мир.

Някой не е готов да живее в мир със своя ближен и, като не е готов да се справи с положението си, той казва: Аз ли съм най-лошият човек в света? - Не си най-лош, но и най-добър не си. - Аз ли съм най-глупав? - Но и най-разумен не си. Ако си истински учен и разумен, трябва да напишеш една книга, от която да остане нещо на земята, а другото да занесеш със себе си на онзи свят. Всеки човек трябва да има желанието да напише поне една книга, която да остане на земята за вечни времена. Ако това не става, по-добре нищо да не пише. Ако майката роди дете, за да умре след няколко години, по-добре да не ражда. Ако книгата, която си написал, не преживее вековете, и ако детето не преживее родителите си, това показва слабата страна на човека. Мисли, желания и постъпки, които остават след човека за вечни времена, показват, че той е работил с природни или Божествени методи. От дълголетието на мислите, чувствата и постъпките на човека зависи и неговото здравословно състояние. Хората се оплакват от страданията, но забелязано е, че колкото повече страда човек, толкова е по-здрав. Организмът му се калява, и той става по-издръжлив. Хора, които не са страдали, още при първото страдание, или болест, отпадат. Затова казват, че човек, когото мечка е газила, е здрав. Онзи, който не е мачкан от мечка, е слаб, не издържа на болести и страдания. - Какво представя мечката в живота? - Съдбата. Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив. Който не е газен от съдбата, той е слаб, хилав и лесно пада. Тъй щото, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелствуван. Докато е на земята, човек трябва да боледува. Ако никак не е боледувал и му дойде една болест, веднага ще го завлече. Ако често е боледувал, той се е калил, придобил е имунитет, вследствие на което организмът му е станал устойчив. Следователно, страданията не са нищо друго, освен метод за каляване, за вътрешно самовъзпитание, за укрепване на мислите и чувствата на човека. Какво лошо има в това, ако учителят хване учениците си за ръце и ги вкара в класа? Какво лошо има в това, ако Бог ви хване за ръце и ви заведе при себе си? Ако силният ви хване за ръце и ви поведе към себе си, вие трябва да знаете, защо прави това.

Изобщо, като ученици, вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. Ще кажете, че признавате само добрите прояви в живота. И лошите прояви имат смисъл, както и добрите. Животът се движи между два полюса - добро и зло. Важно е, да можете да се ползувате от тия две сили. Не е лошо, че съществува добро и зло. Лошо е, когато човек нито доброто може да реализира, нито злото може да използува. Например, пияницата ходи от кръчма на кръчма, да пие. На една кръчма го бият, на втора, на трета също го бият, но той продължава да пие. На десет кръчми го бият, пак пие. Какво е научил той от злото? Нищо не е научил. Да го бият един път и да научи нещо от боя, то е на място. Обаче, десет пъти да го бият и да не научи урока си, казваме, че този човек не е способен, не може да се ползува от уроците на живота. По отношение на изпитанията, животните по-лесно се възпитават.

Един господин отглеждал в градината си охлюви и правил опити, да види, доколко са чувствителни и съобразителни в живота. Понеже охлювите лазели по цялата градина, той поставил като препятствие на пътя им една електрическа жица. Какво забелязал? Като дохождали до жицата, през която минавал електрически ток, ония, през които токът минавал, веднага отстъпвали назад. Той слагал знак върху тия, които опитали вече тока и забелязал, че втори път те не посмели да се приближат до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били от неопитните, т.е. за пръв път се докосвали до тока. Нито един от парените охлюви не пристъпил втори път до жицата. С този опит той се уверил, че охлювите имат памет и избягват изпитанието, на което веднъж се натъкнали. Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, Природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тефтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използува разумно. Колкото повече придобива човек от тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трябва да я използува. Когато заставят човека да плаща за неразумното използуване на енергията си, за направените дългове, той плаче, страда, моли се да му простят. Той казва: Тежка е кармата ми! Какво нещо е кармата? - Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човек не мисли. Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша. Христос дава пример, как може да се плати кармата. Един цар имал един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после царят му казал: Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и да бъдеш разумен, да не правиш нови дългове. Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал един свой съслужител, който му дължал само сто пенязи, хванал го за врата и започнал да го души да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането.

Кредиторът, обаче, останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора. Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал: Аз ти простих целия дълг от десет хиляди таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си 150-те пенязи, които ти дължи?

Каква поука можем да извадим от този пример? Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш десет хиляди таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички. Сега ще учите, ще работите, ще правите опити, да се приготвите за високите служби, които ще ви се дадат в бъдеще. Ако някой пита, защо трябва да учи и да работи, той не е още кандидат за бъдещата висока служба.

Това са бъдещи проекти, за които днес не можете да мислите. За вас е важна задачата на деня, какво днес можете да направите. Ще кажете, че трябва да се живее. - Трябва да се живее, но разумно. Да живееш разумно, това значи, да знаеш, къде да туриш запетаи и точки, а разбърканите да поставиш на местата им. Малки са точките и запетаите, но поставени на място, те оправят работите.

Човек трябва да се познава, да изучава линиите на лицето си, да знае, как е работил в миналото си и какво му предстои в бъдеще. Ако лицето му има правилни черти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работил върху себе си, но и ангелите са работили върху него. Те са влели нещо свое в него, вследствие на което са оформили лицето му. Това наричаме прилив на ангелския живот в човешкия. Човек пък оставя нещо от себе си в животните. Това, което за човека е отлив, за животните е прилив. И това, което за ангелите е отлив, за човек е прилив. Значи, между животните, хората и ангелите има непреривна връзка. Миналото на човека е отлив, а бъдещето - прилив. Той трябва да използува тези две сили в Природата, от една страна, да се справя с недостатъците, които носи от миналото, а от друга, да се стреми към възможностите на бъдещето. Например, отслабването на паметта се дължи на миналия живот на човека, който е изопачил чувствата си. Неестествените чувства стават причина за отслабване на паметта. Като ял и пил много, човек придобил едно отрицателно качество - лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи, произходът на лъжата се крие в яденето.

Казано е в Битието, че Адам и Ева сгрешиха, когато ядоха от забранения плод. Те не знаеха, какво нещо е лъжа, грях. Обаче, щом ядоха от забраненото дърво, те прибягнаха към лъжата, да се оправдаят. Те се извиниха със змията, но не признаха, че искаха да станат големи, като Бога, затова ядоха от плодовете на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адам пък се оправда с Ева. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето. Има храни, които внасят лъжата в човека. Като знаете това, правете избор в храните, които ви се дават. Ядете ли безразборно, непременно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си от лъжата, вие трябва да бъдете безпощадни към нея. Хванете ли лъжата в себе си, веднага я извадете извън и я питайте, защо лъже. Разгледайте я научно, от къде иде тя, каква цел има и т.н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че няма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: не затваряйте очите пред лъжата в себе си. Не я защищавайте. Бъдете строги, както към лъжата, така и към всички погрешки. Сгрешиш ли, не се извинявай, но изправи погрешката си. Може никой да не те е видял, когато си грешил - това нищо не значи. Ако никой не те е видял, че грешиш, изправи погрешката си така, че пак никой да не те види. Погрешките представят неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щом се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете?

Преди две хиляди години един от старите евреи поканил Христа в дома си и Му казал: "Давам половина от имането си на бедните. Каквато пакост и да съм причинил на хората, каквото съм им изял и изпил, ще го върна четирикратно." Христос отговорил: "Днес стана спасението на този дом." Постъпете и вие като този стар евреин. Не се извинявайте, че сте млади и зелени, че на стари години ще живеете добре. Не, още сега хванете брадата на стария човек в себе си и го разтърсете добре, да се проясни съзнанието му. Ако младият във вас греши, хранете го за косата и го разтърсете. Младият в човека е жената, а старият - мъжът. Следователно, хванете жената за косата, а мъжът - за брадата и ги разтърсете добре, да се откажат от лъжата и греха.

Като ученици, работете върху сърцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е в състояние да разтопи и най-коравия камък. Да бъде човек мек, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия. Обаче, пристъпите ли към суровия със строгост, нищо няма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мек, т.е. докато имаш вода в себе си, ти можеш да влияеш на хората благотворно. Изгубиш ли мекотата си, нищо не можеш да постигнеш. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, с която да работите, като с мощно оръжие.

Като говоря по този начин, това не значи, че в един момент можете да станете светии или гении. Ако можете да обработите дарбите си, да станете талантливи, това е достатъчно. Ако можете да се освободите абсолютно от лъжата, която е залегнала дълбоко в душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си, да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат "бели лъжи". Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата.

Кой човек е истински герой? - Истински герой е онзи, който всякога говори истината. По-голям герой от него няма. Да говориш истината, това не значи, да се самоосъждаш. Да говориш истината, това значи, да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже истината, защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжат, и той лъже, това не е изповед, нито изнасяне на истината.

Следователно, искате ли да бъдете герои, говорете истината. Човек може да бъде герой поне веднъж в живота си. С написване на своята "Изповед", Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това, да изнесе човек истината с всичкото си смирение. Да говориш истината, това значи освобождаване. Кажеш ли истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с истината, това значи, да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота.

Сега и на вас казвам: Бъдете герои за истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този, да бъде герой за истината, да постави истината на първо място в живота си. Това значи, да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на възкресението.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.





43. Лекция от Учителя, държана на 4 юли, 1930 г.

София – Изгрев.

Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, аз, може, истина, себе, сега, лъжа, всички, хора, можеш, ангел, казва, природа, животни, метод ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Юли 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Пет души да прочетат темата си „Предназначението на съня 6 природата".

Дават ви една дроб 1/2, 2/3, 3/4, 4/5. Сега кои са причините, които са разделили тези дроби? Как ще изтълкувате първата дроб? 1/2 - едно тълкувание, това е младият баща и майката, които имат една ябълка. Половината дава на своята другарка и половината оставя за себе си. Втората дроб - 2/3, това показва, че във фамилията имат едно дете и бащата дава 1/3 на майката и 1/3 на детето. Той не фигурира. 1/4 какво показва? („ Че се е явила и една дъщеря. ) А 4/5 в дадения случай, както дробта е поставена, малките неща в света дават тон на нещата. Ако кажем така: 2, 1, 2, 3, 4, 5 - все цели числа, това са големи величини. Някой път вие казвате - малките работи не зависят. Изтривам аз една запетайка, какви ще бъдат вашите разбирания? Тази запетайка решава 6 дадения случай мисълта. Малките неща са запетайки в природата, от които зависи решаването. Ако не знаеш предназначението на запетайката, какво съдържа тя, запетайката не е само да спреш малко. Кажете запример едно изречение. Де се турга запетайка? Или кажете ми едно предложение, де се турга запетайка. Я, К., ти кажи. („Аз виждам Учителя, който говори.") Тук къде е запетайката? („След Учителя.") Защо? Като си го видял, какво от това? Има да излезе нещо, не е само да видиш човека. Например виждам слънцето. Във виждането на слънцето имам да придобия нещо. Нещата в природата не са мъртви. Сега ще определите запетайките. Във вашия живот има много запетайки, които сте ги изтривали, и трябва да ги наместите всичките на местата им. Защото безпорядъчният живот иде от това, че всичките запетайки сте ги разместили. Запример евреите, като пишат, гласните букви не ги поставят, всичко пишат със съгласните, а гласните се подразбират. В българския език гласните не се подразбират, но в математиката се вижда, че малките неща имат предназначение или тъй наречените предпазителни мерки - да знаем числата цели ли са, или дроби.

Сега именно кое е дало повод на хората в сегашния живот да употребяват дробите? Има ли някоя теория за произхода на дробите? След като направите изчисленията на кръга, вие дойдете до едно число, което не може да се дели. И дробите са произлезли от числа, които не могат да се делят. И всякога остава един остатък. Причината е онова дете, което суче от майка си. То ни най-малко не се интересува от реда и порядъка на природата или как се е образувало млякото, защо майка му го храни. То постоянно ще плаче, ще настоява да му даде майка му още мляко. То настоява и заповядва и по някой път майката изпълнява неговата воля. Най- първо майката е много внимателна към неговата воля, към него, гали го и все му дава. Но колкото расте това дете, майката, и в нея става една промяна. Най-първо тя го държи на ръцете си, не дава прах да падне отгоре му. То плаче или не плаче, тя го държи. До една-две или три години му дава да гълта и след това каже „не". Сега, ако вземем какво влияние упражнява подуването на майката, каква разлика има между онези деца, които са сукали една година, и тези, които са сукали две и три години? Изучавали ли сте този въпрос? („Които са бозали по-дълго време, са по-силни") По-здрави са, ако майката е здрава, нали? Законът е същият. Когато човек се запознае с известно учение, най-първо той се храни с млякото на майка си. Колкото по-дълго време се храни със здраво мляко от майка си, толкова той става по-здрав. А здравият човек е всякога по-умен.

В природата е така. Умният човек е здрав човек. А здравият човек е добър човек. Болестта всякога се дължи на някое вътрешно анормално състояние - дали съзнателно, или несъзнателно. Сега в природата болестите имат друго предназначение. Често, когато някое същество злоупотреби със силата, която му е дадена, природата праща болестта да го лиши от възможността да греши. Болестта е един вид едно малко ограничение на свободата на човека. Това може да бъде едно болезнено състояние, едно неразположение на духа. Казвате: „Днес съм неразположен." Ограничение имате, неразположен сте. Или има едно друго изречение: не си разположен, вървиш и искаш никой да не ти каже нищо, да те оставят свободен. Тъй си в едно натегнато състояние, или, аз го наричам това състояние - една надута гайда. Ако много те надуят, можеш да се пукнеш. Затова гайдарджията трябва да пусне връчилото. Той свири-свири и после каже „дуууууу". И след като каже „дуууу", пак започне гайдарджията да свири. И след като свири, гайдата се отпушва. Каквото е намислила гайдата, тя го е изкарала, и тогава, наместо гайдата да играе, тя кара хората да играят. И казвам, в гайдата или във всичките инструменти седи едно изкуство - наместо ти да играеш, накарваш хората да играят. За да се избавиш от едно зло, значи може да е една гайда или друг инструмент, китара, пиано или орган, каквото и да е, ти започни да занимаваш умовете на хората, тогава ти си умен човек.

Или да преведем - да се научиш сладко да говориш. Сладкото говорене значи да бъдеш добър. Щом почнеш да говориш сладко, ти имаш вече музика в себе си и хората почнат да играят. Пък ако не знаеш сладко да говориш, всичките хора наоколо ще се наострят. Та казвам сега, ако дойдете да изучавате родния език на който и да е народ, може да преведете техните инструменти. Кога се родиха гайдите, цигулките, кавалите? Ако вие изучавате техните епохи, защото те се родили при известни епохи на човешкото съзнание... Запример цигулките се родиха, когато човек дойде да разреши епохата на кръста, разумно да го приложи и затова цигулките, като ходят да свирят, те показват по кой разумен начин могат да се разрешат мъчнотиите на света. Онези китаристи, които дрънкат само, не са го разрешили. Най-гениалните хора свирят на органи, на гайди, на кавали, но не може да се разреши. Цигулките дойдоха като един метод, това е в съзнанието. И ще трябва да се разреши този въпрос, защото нещата, които не се разрешават в човешкото съзнание, те не могат да се разрешат и отвънка. Да кажем, че всеки един от вас иска да бъде цигулар. Някой на цигулка, на китара, това са все сили, методи за подобрение и за самоусъвършенстване в природата. Флейтата също е един метод за самоусъвършенстване. Гайдата, кавалът, пианото, старите арфи, те са и сега модерни. И даже пението. Казват - в онзи свят всички са били с китари. Старите китари не са мязали на сегашните китари.

Та казвам, инструментите съответстват на онзи вътрешен характер, на онзи вътрешния закон. Цигулката е единственият инструмент, при който колкото времето минава, и тя се подобрява, когато при другите - пиано било, орган - те остаряват, не могат да издържат. Та онзи метод, който е правилен, колкото времето минава, той става по-ясен, по-силен. И всички методи на вярата са такива: колкото времето минава, толкова методите стават no-ясни, по-силни, а при човешките методи, колкото времето минава, и те изгубват своята сила.

Та най-първо ще разграничите методите какви са. Имате един метод у вас. Ако този метод остарява, той е човешки, ако този метод се усилва, този метод е на природата. Природата всякога иска да застави човека да работи. И с всичките хора тя има специални методи. У всички хора желанията не се пробуждат еднакво и поривите у всички са различни. Но умен човек е онзи, който може да впрегне тази енергия, която природата е вложила. Някой път тя може да те уплаши. Седиш ти и спиш, можеш да се стреснеш и да скочиш. Сънуваш някой страшен сън и ти скочиш, но след този страшен сън у тебе проникне една идея. Да кажем, ти си скаран с баща си, с майка си, но дълго време не си получил писмо, сядаш на масата и почнеш да пишеш едно любезничко писмо: „Мамо, тате" - и им пишеш едно много хубаво писмо. Ако не беше дошъл този страшен сън, ти не би писал това писмо на майка си и баща си и те биха се безпокоили за тебе. Или може да е обратното - ти си легнеш неспокоен, тъжен и сънуваш. Някой твой приятел се явява или един ангел, хубаво облечен, казва ти няколко думи и си отива, на сутринта веднага твоето състояние е сменено.

Сега ще приведете общия знаменател на живота, физическата страна каква е? Животът е един метод на самовъзпитание. Там са всичките всевъзможни методи от памтивека. Пък и другите. Та идейно трябва да се изучат някои методи. Които ние сме ги минали, няма какво да ги проучваме. Та трябва да имате едно хубаво разбиране. В индуската философия се казва - кармата е на миналото. Какво влияние може да има кармата на миналото с моя сегашен живот? Да обясня, че да имате една по-ясна представа. Това, което сега преживяваме, това е един плод, който ние трябва да посеем някъде. Кармата е плод. Следователно нашият минал живот ще се посее в съзнанието на животните. Животните са поле за нашия минал живот. Ние сме в сегашния живот непосети с всичките желания и след време от нашия минал живот тези желания дават своя плод. И ние ще ядем от същия плод, който сме посели някога. Следователно съзнанието на хората постоянно произвежда нашите мисли и желания и те се завръщат в нас. И този именно живот нас ни измъчва. Ако провидението би ни оставило в това положение, от нас нищо не би останало. И хората щяха да измрат гладни. Но понеже при нас има същества от друга една еволюция, ангелите, които са живели един възвишен живот, техният живот пък е посят в нашето съзнание, изобилие има. Следователно миналият живот на ангелите спасява нашето положение в живота. Затова именно онези красивите моменти, които вие усещате във вашия живот, това е животът на ангелите, посят във вашето съзнание. Пък някой път ти се пържиш, дигаш врява. Това е животът на миналото, който си посял в животните. Защото твоят минал живот е посят у животните.

Та казвам, затова трябва да се обърнем към Бога. Тоест да се обърнем към онзи възвишен живот, живот, който ангелите са живели. В него да се покае човек и да се обърне. Не да се обръща към своето минало, те са животните там и невежеството на животните, това е нашето невежество. Животните във всичките свои лоши черти, това сме ние. Вълкът, мечката - това са все хората. После вземи и унищожителните черти у животните - това са хората. Та по същия начин и ние гълтаме, че ние цял един човек го обесваме, на това ние сме майстори.

Сега, казвам, да напуснем това животинско състояние, да напуснем себе си и да се върнем към красивия живот. Всичко онова красивото, великото, поезия, благородство в постъпки, което се заражда, да се самопожертваме - това е животът на ангелите на мира. Като дойде този живот, той ни спасява. Та за кармата. Всеки един от вас каквото посеете, такова и ще жънете. Някой има, да кажем, някое куче или котка. Та котката, това си ти в миналото. Но котката не вижда това на земята, колко е мазна тази котка. Маже се, глади се и щом си вземе от тебе това, което й трябва, излезе си. Яде и пие, но тя не работи. Я й кажете да ви донесе вода тази котка, нея я няма. Където няма ядене и пиене, котката не иде. Тя участва при най-хубавото ядене, мазничко, но щом дойде да работи, тя казва: „Извинете, аз съм много заета." Тя си обича кефа. Това са схващанията на котката. Така е мислил човек в миналото. Той не е орал, нито е сял, той отпосле е почнал да сее. Тогава ще дойдете до най- модерните изобретения в сегашната наука. Тъй както се развива математиката и геометрията, това не е наше. Това е наука на ангелите 1/2, 2/3 - тези неща са математика, геометрия, те са от невидимия свят и те идат да ни спасят от онова криво разбиране на живота. Щом дойдеш до математика и геометрия, ти не можеш да гледаш на земята, на материалните работи. Ти ще обърнеш погледа си към небето и звездите. Те са създание на ангелите, плод са те на духовния свят.

Аз само нахвърлям тези мисли, един нов начин за размишление, за да се спасиш, да смениш своето състояние, едно лошо състояние в добро - това е едно спасение. Има някой да ти дава 10 хиляди лева. Ти му ги искаш веднъж, два пъти и най-после кажеш: „Ще му тегля куршума." След като му теглиш куршума, какво си постигнал? Иди и кажи на този човек приятелски: „Дай си записа." И като ти даде записа, скъсай го. Така ти казва нещо у тебе. Иди и скъсай този запис и кажи му: „Нямам нищо да вземам от тебе." Какво ще стане? Кажете ми вие какво ще стане, аз като скъсам записа?

Тук имаше един адвокат, наричаше се Бъчваров. Той ми разправяше една своя опитност, аз ще я приведа на вас. Той разправя тъй: „Като всеки адвокат, обичах да полъгвам, но най-после ме хвана законът, осъдиха ме и трябваше да лежа четири години в затвора и ме лишиха от граждански права. По-напред бях един спретнат човек. Който има да дава, до девети род ще го следвам, но до стотинка да ми плати. Като ме затвориха, нямах какво да правя, почнах да чета Евангелието и казах: така не се живее. И реших, като изляза от затвора, ще живея, както Христос е живял. И виждам, тази работа е трудна. Отивам при един, който има да ми дава, казвам му: „Приятелю, ти признаваш ли, че имаш да ми даваш?" „Признавам." „Е, това, което имаш да ми даваш, без лихва ще можеш ли да ми го дадеш?" „Не мога." „Четвърт от това можеш ли да ми дадеш?" Отивам при втори: „Ти признаваш ли, че имаш да ми даваш? С лихвите можеш ли да ми го дадеш?" „Не." „Без лихвите?" „Не." „Три четвърти?" „Не." „Половината?" „Е, половината мога да ти дам." И тъй постъпих с останалите. Скъсах си всички записи, разбрах сега, и останахме всички приятели. А по-напред с тях трябваше да се съдя. А сега се ръкувам с тях и тъй ми провървя. След четири години пак се възстановиха моите граждански права, направих си къща, немного голяма."

Та работи законът. Това е един действителен пример. Този господин си разправя своята опитност. И казвам, докато човек не дойде от затвора както Бъчваров, да ликвидира с всичките си длъжници, какво ще се случи с него? Казва някой: „Та аз ли съм най-лошият човек?" Какво разбираш под думата „лош човек"? Та не си и най-добрият. Ама аз не съм и най- глупавият човек. Но не си и най-умният. Защото, като погледнеш на тези хора от миналото с книгите си, а ти ще напишеш една книга, и ще остане ли нещо от това, което си казал? Та всеки трябва да има желанието, като напише нещо, да остане, а не само да пише. Но това, което си писал, да остане да живее. По същия закон, както майката, която е родила дете, не само да го роди, че да умре. Ако ти ще раждаш, и да умира, в това няма логика. Ако ще напишеш нещо, че то да живее - да, разбирам. Ти ще имаш дълбокото желание то да живее. Ако не живее, то ще покаже слабата ти страна, но ако живее, този резултат ще покаже, че ти си работил. Защото нашите дела, нашите мисли и желания остават. И ако останат, те почиват на един здравословен природен метод в света. Доколкото ние имаме мисли, които са с дълъг живот и желания с дълъг живот, от това зависи и здравето на човека.

Запример който и да е от вас може да лекува. Вземете треската, например. Който е боледувал три години от треска, нищо не го лекува, аз имам един метод, много хубаво работи. Който и да е трескав, ти го постави само да го срещне мечка и да го плюе - от този човек ни треска, ни нищо няма да остане. Болният при мечката оздравява, а здравият при мечката болен става. Човек, който мечка е газила, здрав става. Но здрав човек, който мечка е газила, болен става. Та вследствие на това привеждам аз аналогията и изводът е много верен: големите страдания, които мачкат човека като мечка, правят го здрав, а онзи, който не е имал страдания в живота, като дойде мечката, той умира. Има много хора, които ги е мачкала съдбата и те не умират, а стават жилави, но не умират. Та да се не радвате, казва някой: „Аз никога не съм боледувал." На земята е опасно да не боледува човек, защото, като дойде една болест, тя ще те завлече. Пък ако често боледуваш, ти вече се присаждаш, организмът придобива една голяма устойчивост.

И тъй, страданията на живота не са нищо друго освен едно вътрешно самовъзпитание и въздигане на човешките способности и чувства. Страданията не са нещо лошо. Нас ни се вижда нещо механическо. Ако онзи големият герой ви стисне за ръката и не ви пуща да върбите, хване ви той на пътя и не ви пуща, той ви управлява, какви са неговите желания? И ако тебе Господ те хване за ръцете и каже: „Седи тук при мен", какви са неговите желания? Какви са желанията на Бога? Ако учителят види тези деца, които играят, и каже: „Влезте на чиновете", какво е желанието на учителя? Ако онзи кредитор види своите длъжници и каже: „Елате насам тук", какво иска да му каже? Всичките неща си имат свой вътрешен смисъл. И ако ние не разгадаваме живота така правилно, ако вътрешния си живот не можем отчасти да разгадаем, тогава животът сам по себе си няма смисъл. Ако не можем да разгадаем страданията и мъчнотиите, препятствията в какъвто и да е смисъл, защото и доброто, и злото трябва да се разберат. Някой път и доброто не можем да реализираме, и злото не можем да използваме.

Запример вземете онзи, който обича да пие. Може десет пъти да го е бил кръчмарят, но научил ли си е урока? Веднъж да те бият, разбирам, но десет пъти? В това отношение охлювите са много по-умни от хората. Мене ми разправяше един наш приятел, Захари Желев. Той се е занимавал с охлюви, имал е пет-шест хиляди охлюва в градината си. И за да не излизат вън, той турил една електрическа жица с много слаб ток. И като рекат охлювите да минат, токът ги опари, и те не могат да минат към съседните места. На сутринта вижда, някои са залепнали на жицата, той ги отбележи и всичките, които се опарвали на жицата, не ги намирал вече на жицата, а всички, които не са се парили на жицата, ги намирал на жицата. Ние казваме, че охлювът е много глупав. Но той, веднъж като се опари, не отива втори път. Но един човек ще каже - има един начин да се излезе оттам.

Та казвам, в съзнанието на охлюва, той е по- благоразумен в това отношение, не харчи своята енергия напразно. И според мене, не че ние не разбираме, но ние изхарчваме енергията си напразно. Всяка енергия, така изразходвана, кога и да е все трябва да се плати. И колкото по-малко харчи - по-добре. Колкото по-добре печели - по-добре. Ти може да заборчееш, с милиони да направиш дългове, природата все те кредитира, но пише на тефтера. И знаете онзи пример за онзи цар, който имал да взема от един свой длъжник 10 хиляди таланта. Това е законът на кармата. Казва му да му ги плати. Казва: „Е, нямам." И го моли да почака малко. Моли го, плаче и най-после царят казва: „Прощавам ти всичкия дълг, иди и работи." Обаче този господин излиза навън и намира друг, който имал да му дава сто и петдесет пенязи, хваща го за врата и му казва: „Плати ми парите." Онзи пада на колене, моли му се, но този го турга в затвора, продава слугите му. Тогава царят, като се научава, вика този длъжник и му казва: „Не ти ли простих аз 10 хиляди таланта, ти защо не прости на онзи сто и петдесетте пенязи?" Та законът на прощението следва: всичко онова, което Бог прощава, и ние трябва да простим. Комуто Бог прощава, и той трябва да прощава. И комуто Бог не прощава, и той да не прости. Казва някой - щом Бог ти е простил, ако ти не простиш, ще влезеш в затвора. Това значи прощавайте. Това е разумното разбиране. Прощавайте, за да ви се прости. Както Бог е постъпил спрямо вас, постъпвайте и вие в малък размер. Можеш да нямаш такъв замах да простиш 10 хиляди таланта, но в най-малък размер можеш да постъпиш и ти така. Ако ти постъпиш тъй, се счита, че ти вървиш по Божия път.

Сега Божият път е друг, Бог не иска ние да грешим. Това е едно вметнато предложение. Нашите погрешки не са в съзнанието на Бога, те ни най-малко не съществуват в съзнанието на Бога. В съзнанието на Бога съществува желанието ние да се развиваме и самоусъвършенстваме. Понеже има място за всички.

Всички можете да работите и всички ще ви турят на известна работа. И кандидати ще бъдете. Вие ще учите в гимназията, ще станете чиновници и работата, която ще ви дадат, трябва да знаете как да я извършите. Всички тези неща трябва да ги учите, за да знаете един ден как да постъпвате. Та за в бъдеще всички сте кандидати за високи длъжности. Казват някои: „Защо трябва да живея?" или „Защо трябва да уча?" Който така пита, той не е кандидат за висока длъжност.

Сега да оставим, това са бъдещи проспекти, този морал, който трябва да държите в ума си. Другояче, ако нямате това схващане, вие ще дойдете до обикновеното изяснение на живота. Казвате: „Трябва да се живее." Да се живее, но разумно. Не трябва да се тургат такива запетайки, защото, ако кажете тъй: „Този човек има да ми дава две цяло и толкова хилядни" 2,345, това е една малка сума, но ако ти завъртиш запетайката и кажеш тъй - този човек има да ти дава 256, а туриш една точка и още една нула отподире, и още едно число, при това кажеш - няма нищо. 256, 060. Това нищо вече се обръща на голямо нещо. И казват - от нищо нещо излезе. Та ако туриш нищото някъде, това нищо създава цяла тревога в душата ти.

Та в новата философия и в числата, и в геометрията е скрит дълбок смисъл. Затова е новата наука. Аз, като разглеждам хората, изучавам две неща. Най-първо гледам естествения ход. Като изучавам човешкото лице, аз изучавам как човек е работил върху себе си и как ангелите са работили върху него. И в неговото минало е отбелязано как човек е работил сам върху себе си в миналото и после в бъдещото съзнание - интелигентността на ангелите, които работят върху човека. Ако човек е работил животински, значи не е работил в миналия си живот. Тази страна долу, брадата, е по-широка, по-голяма. Ако ангелите са работили правилно, тогава челото му е правилно оформено, лицето му има един правилен оттенък. Пък ако те са работили неправилно, лицето има една неправилна геометрическа форма. И в този човек има едно несъответствие. Но ангелите могат да загладят всичките наши постъпки. Работата на ангелите е един придатък вътре в живота ни. Това е вливане вътре. А нашият живот е едно изтичане към животните. Та в сегашния строй всички вие, младите, кармата на човека или човешката карма, прави отлив - вземане, а животът на ангелите, това е един прилив в нас. Отливът на ангелите е прилив у нас. А нашият отлив е прилив на животните. Та миналото на човек е един отлив, а бъдещето е един прилив. И човек трябва да използва силите на тези двете състояния. Като знае какви са неговите дефекти, какви са в миналото, той трябва да знае и възможностите за бъдещето.

Запример, вземете, покварата на паметта, или отслабването на паметта, се дължи на един неестествен развой на чувствата, в яденето и пиенето. Ако човек е ял много, ял и пил, той се научава да стане „мазна Гана" като котката. И обича да полъгва. Ако много яде - и много лъже. Лъжата е произлязла от яденето. Затова, когато аз говоря за яденето, най-първо човек трябва да регулира хубаво яденето, за да се избави от лъжата. Лъжата се е явила, когато човек се е научил да яде. Преди да ядоха от онзи плод, те не знаеха да лъжат. В рая живееха естествено, но като ядоха от този плод забранения, в рая се наядоха хубаво, набъбнаха, станаха големи. Те искаха да станат като Бога, те станаха дебелички, но нямаха какво да платят. Така предстоя лъжата. Лъжата ще покажете, че е голям човек, той с треска се чеше, а е голям. Та казвам, в дадения случай имаме храната, която ражда известна лъжа. В това отношение, в морално отношение човек като употребява известна храна, като пояде, непременно той ще дойде до закона на лъжата. А щом като излъже, у него потъмнява съзнанието. Винаги изявявайте лъжата у себе си. Каквато лъжа хванеш, разтърси я малко и кажи: „Не те ли е срам да лъжеш?" Ти си свършил университета, четири факултета по математика, геометрия, но ти не трябва да лъжеш. Лъжа е това. Ама ще се изменя. Не е хубаво. И да се измениш, няма да го правиш втори път. Е, няма да го правя. Всяка вечер си кажи какво ще правиш. Ако е нещо хубаво, констатирай го добре. Аз не искам да вземате нещата да ги увеличавате.

Запример, да допуснем, че вие имате един ваш приятел, той е беден, но си е турил 10-20 лева в джоба си, иска да си купи нещо. Нещо, което му е много нужно. Но вие искате да идете на театър. Оттук-оттам вие бръквате в джоба му и задигате парите. Отивате на театър и гледате някоя пиеса. Бедният гледа тук- там, парите ги няма. Вечерта ти го срещаш, той тъжен: „Задигнал ми някой парите." Какво трябва да правиш сега? Я ми кажете. Аз не искам да му кажете: „Аз ти взех парите." Ще кажеш на себе си: „Как не те е срам да вземеш на този човек парите, да се мъчи сега!" Иди на втория ден и тури парите пак в джоба му с два лева повече. И нищо няма да му казваш. После той пак ще ти каже: „Намерих си аз парите, не зная как е станало това." И ти ще кажеш: „Много се радвам, че си ги намерил."

Такива поправки трябва постоянно да правите в живота си. Понеже ти погрешката си направил, без да знае никой, поправи я пак, без да знае никой. Няма какво да се извинявате. Такива поправки иска да правите постоянно в живота. На някой стар отшелник ти ще му разправяш всичките си грехове, това не е изповед. Имаме един такъв пример. Един от старите евреи повика Христа на гости и му казва: „Давам половината от имането си на бедните, каквото съм изял и изпил от тях, ще върна и ако съм направил някоя пакост, четворно ще го върна." Казва Христос: „Днес се спаси тоя дом." Тъй ще постъпиш широко, няма да кажеш: „Млад съм, това-онова, като остарея.“ Сега, като хванеш стария, поразтърси го за брадата. А младия - за косата. Ако съм аз, ще хвана младия за косата, ще го разтърся, защото младите са жените, а старите са мъжете. Мъжа можеш да го хванеш за брадата, а жената - за косата. Всеки мъж, който няма брада, е жена. Ще ви приведа друг принцип. Едно нещо внимавайте в себе си - дотогава, докато ти си мек, ти влияеш на ония упоритите. Мекотата винаги влияе върху строгите принципи на човека. Щом станеш строг, ти вече не можеш да влияеш на строгия. Строгият не може да направи строгия мек. Мекият може да направи строгия мек. Следователно, докато си мек, можеш да действаш, можеш да влияеш. Престанеш ли да си мек, не можеш да действаш. Или, казано другояче, докато имаш вода, ти можеш да поливаш градината. Докато имаш вода, всичко можеш да поливаш. Престане ли водата, всичко е безполезно, безплодно. Та развивайте онзи мекия елемент в себе си. Не считайте, че онзи, който е мек, че е баба. Не считайте дрехите. Има подобни чувства, една естествена мекота, едно разположение на духа. Това е голямото богатство, с което човек трябва да работи, стига човек да е разумен.

Сега от това, което ви говорих, какво правило бихте извадили за живота си? Аз не искам, като ви говоря тази лекция, да станете светии, нито пък гении да станете. Искам най-малкото - да бъдете талантливи. За обикновените и въпрос не правя. Първото нещо - освобождавайте се от лъжата в себе си. Абсолютно освобождение от лъжата в себе си, в съзнанието си вътре. Докато се освободим, ще мине дълго време. Някой път несъзнателно лъжем. Запример някой ме пита: „Кога дойде?" Казвам: „Ей сега дойдох." А аз съм дошъл преди половин час, а казвам: „Ей сега, преди 5 минути." А друг, той е дошъл преди 5 минути, а казва: „Половин час вече чакам." Но това са търговски фирми. Иска да покаже, че прави голям жест. Чакал е много време. Сега лъжата къде е? Казва: „Аз толкова време изгубих." Пък той 5 минути е чакал. А другият е чакал половин час и казва: „Сега дойдох." Не е лошо това. Белите лъжи пари не струват. И те имат смисъл. Сега най-първо с най-големите лъжи, с дългите, опашати по 3-4 метра дълги, и като се освободите от дългите опашки, иде дойдете до късите опашки. Ако с дългите опашки не се справите, с късите по-мъчно ще можете да се справите. Те са много сродни. И аз считам, според мене няма по-голямо геройство в света от това, да кажеш истината. Най-голямото геройство в света според мен е да кажеш истината. И по-голям герой, каквото и да ми кажете, няма. За мене най-големият герой, това е да кажете истината. И като кажеш истината, това не значи да осъждаш себе си. Да осъждам себе си, значи да обвинявам Бога. Но аз ще кажа: „Аз разбирам всичко това, аз направих една погрешка не от неведение." Защото, ако кажа - слабост имам, майка ми така ме е родила, баща ми... Не, не, аз това го зная. Защото тогава аз ще направя друга погрешка.

Изповядвай истината. Това е геройство. Вземам всичката отговорност върху себе си. Човек, който вземе всичката отговорност върху себе си, Бог го благославя. Но ако кажеш - всичките хора лъжат, а аз не, това не е право. За да бъде човек герой, той трябва да каже истината. Поне в живота си веднъж може да бъдете герои. Не зная дали някои са били герои. Толстой веднъж беше герой и писа своята „Изповед". Двама души има, които така се изповядали. Геройство е това. Тъй, с всичкото смирение да се изповяда човек, да каже истината, геройство е това.

И според мене няма по-голямо геройство от това, да кажеш истината. Защото, щом кажеш истината, тя не е негативна, тя е положителна, от него ден всичките несрети в живота ти, всичките страдания, несгоди, всичко това ще се превърне. Кажеш ли веднъж истината, всичко тръгне напред. Това е един алхимически закон. Това е геройство. Но докато дойдеш да кажеш истината, три пъти ще се изпотиш. Ще ходиш, ще се връщаш, ще чупиш ръцете си, цяла борба ще имаш. Толстой каква - борба имаше, докато каже истината. И оттам насетне дойде една нова фаза в живота му. Та и вие сега ще си турите задача - геройство за истината. Да говорите истината. И когато дойде един ден да кажете истината, ще я кажете. И това ще бъде най-щастливият ден във вашия живот.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът"

Четиридесет и трета лекция
на Младежкия окултен клас
4 юли 1930 г., петък, 6 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder