НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Абсолютна вяра / Абсолютно доверие

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Абсолютна вяра

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, сега, бог, свят, казва, доверие, всички, бъде, живот, мисли, всичко, казвам, работа, път, вяра, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 18 Юни 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Ако видите яйца в едно гнездо, вие се интересувате от тях дотолкова, доколкото могат да ви послужат за храна. Природата, която е създала яйцата, се интересува за тях дотолкова, доколкото може да ги запази, за да използва съдържанието им за нов живот. За нея всяко яйце е живот, създаден с големи усилия. За нас яйцето не струва много, но за природата не е така. Понеже в природата всичко е процеси, следователно, и яйцето е сбор от процеси. За пиленцето, което излиза от яйцето, важна е майката. То се интересува от майка си, къде е отишла, кога ще дойде и какво ще донесе. Щом види майка си, то веднага отваря устата си и чака да му тури нещо вътре. Кой научи пиленцето на изкуството да отваря устата си?

Какво означава отворената уста? Минавате край една котка, виждате, че тя мяучи, отворила устата си. По-нататък виждате, че един вол отворил устата си и преживя. Срещате един човек , и той си отворил устата. В едно гнездо виждате пиленце, което също отворило устата си. Какво ще кажете за отворената уста? Ако вървите замислен, обременен, с глава, наведена към земята, вие нищо няма да постигнете. За да постигнете нещо, вземете пример от пиленцата в гнездото. Докато стоят със затворена уста, майката нищо няма да им даде. Обаче, отворят ли устичките си, майка им непременно ще им пъхне нещо вътре.На същото основание, искате ли да получите нещо, и вие, като пиленцата, трябва да дигнете главите си нагоре и да отворите устата си. Майка ви непременно ще пъхне нещо в устата ви. Някаква мисъл ще слезе отгоре, и вие ще я приемете. Щом се обезсърчите, вие отричате онзи велик закон, върху който е построен вашият живот. Не се обезсърчавайте, но вземете пример от растенията. Когато някой човек отреже клон от едно дърво, или насече кората му, дървото не се обезсърчава, но започва да изправя грешката. По какъв начин изправя грешката? Ако един клон е отрязан, нов израства; ако кората му някъде е насечена, дървото отделя особени сокове от себе си, с които заварява наранените места.

Оттук вадим заключението: не коригирайте Божественото в себе си,но оставете го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, то само ще коригира всички погрешки. Като не разбират Божиите закони, хората казват, че човек трябва да бъде добър. Те мислят, че ако човек е добър, няма да има никакви мъчнотии и изпитания. Какво нещо е доброто? Каквито определения да дадете за доброто, те са относителни. Досега никой философ не е дал абсолютно определение за понятието добро. И нашето определение ще бъде относително. Ние казваме: Добро е това, което при всички случаи остава едно и също. То не се огъва. Както да въртиш, накъдето да обръщаш, доброто не се огъва. Добрият човек е извор, който постоянно дава. Казвате му: Дай! – и той дава. Добрият човек дава и не мисли, колко е дал, защо е дал, заслужено ли е дал. Това не значи, че добрият човек не разсъждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате от добрия човек, толкова ще ви даде. С добрия човек никой не злоупотребява. Всеки иска от него толкова, колкото е в състояние да даде. Най-малкото, дадено от добрия и праведния, има тежест. То крие в себе си нещо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вътрешен смисъл и съдържание.

Следователно, дръжте се за Божествените идеи в себе си, защото в тях е вашето спасение. Те съдържат мощна, велика сила. Откажете ли се от една Божествена идея, вие губите силата си. Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен живота на първия човек, е абсолютната вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха абсолютна вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото, и те послушаха. Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита, защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха. Те не знаяха, какво да отговорят. Когато новият учител им каза, че, ако ядат от забраненото дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха вярата си. С изгубване на вярата си в Бога, те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във вярата.

След всичко това някой пита, какво да прави, за да стане истински човек. Ако си загубил вярата си в Бога, ти не можеш да станеш човек. Бог е първият човек в света, а ти – вторият. Ако си изгубил вярата си в първия човек, твоята съдба е подписана вече. Каква вяра е тази, която от най-малкия ветрец се разколебава? Ако видите, че една запетая, точка или удивителна, не е поставена на място, вие се разколебавате. Това разколебаване се предизвиква от мъртви точки и запетаи. Какво ще правите, ако видите една жива точка или запетая, която не е турена на място? Знаете ли, къде се турят живите точки и запетаи? Според българския правопис точките, запетаите, двоеточието, се турят на едни места, а според английския – на други. Според строежа на българския език, членът се туря на края на думите, а в английски и в други езици – в началото на думите, пред самата дума. Защо в едни езици членът е отпред, а в други – отзад, за нас не е важно. Ние констатираме само фактите. На български език пишем: човек-ът. Членът ът на края показва преодоляване на известни мъчнотии.

Изобщо, човек е същество, което се движи в две противоположни посоки, но преодолява всички мъчнотии, които среща на пътя си. Човек е същество, което мисли, което дава и което не лъже. Няма ли тия качества, не можем да го наречем човек. Който си позволи да лъже, той непременно ще понесе и последствията на лъжата. Лъжата е нарушение на известен закон, а всеки закон е свързан с динамическите сили на природата.
Следователно, природата държи отговорен всеки, който лъже. Не е позволено на човека на изменя хода на природните сили. Който си позволи да направи това, той плаща с живота си. Всяка дума съдържа в себе си известен род сили. Като знае това, човек не може да употреби една дума вместо друга. Той не може да купи азотна киселина вместо глицерин и да у употреби за същото, за което е употребил глицерина. Всяко нещо трябва да се постави на своето място. Всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да се поставят на мястото си. Не поставяте ли нещата на техните места, вие можете да създадете цяла катастрофа в своя организъм.

Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на всички неща, с които оперирате. Вие трябва да изучавате свойствата на храната, на въздуха, на водата, на светлината, на мислите и на чувствата си. Като изучавате тия елементи, заедно с тях изучавате и системите, с които те са свързани. С храната заедно изучавате стомашната система, с въздуха – дихателната система, с мислите – нервната система, с чувствата – сърцето и кръвообращението. Съвременните учени и физиолози говорят за сърцето, но не знаят, какви са ония вътрешни сили, които го карат да се свива и разпуща, да тласка кръвта из целия организъм. Да познаваш един орган, това значи, да си свързан със силите, които го управляват, и да бъдеш господар на тия сили. Учените говорят за дробовете, без да са свързани със силите, които ги управляват. Човек трябва да бъде господар на своето знание. Той трябва да влезе в хармония с всички сили, за които говори. Говорите ли за въздуха, вие трябва да влезете в хармония с него.

За да бъдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: дишайте всякога чист въздух. Ако влезете в стая, дето въздухът не е чист, веднага отворете прозорците, да влезе чист въздух. Ако влезете в едно религиозно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своето сърце и проветрете своята стая. Ако влезете в някое научно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своя ум. Ама другите щели да бъдат недоволни – това не е важно. Проветрявайте стаите, в които живеете. Проветрявайте мислите и чувствата, с които се храните. Когато видят, че проветрявате стаите си, за да влезе отвън чист въздух, разумните същества казват: Ето един човек, който знае да живее. Въздухът, който влиза в човешките дробове, в човешкия ум и в човешкото сърце, трябва да бъде чист, да внася в човека радост и веселие, да подига мисълта му, да облагородява неговите чувства.
Следователно, влезете ли в клас, веднага отваряйте прозорците. Отваряйте широко прозорците на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло, да влезе чиста, нова струя въздух, да ви преобрази. Само чистият въздух е в състояние да произведе коренен преврат в човека. Сега вие не разбирате, буквално ли говоря, или преносно. И буквално, и преносно. Понякога човек мъчно разбира нещата. Някои казват, че не разбират великите принципи на живота и не могат да ги приложат. Те не разбират, какво представят любовта, мъдростта и истината, вследствие на което не могат да се ползват от тях. Те трябва да се радват, че не ги разбират. Ако ги разберат, ще бъдат нещастни. Те трябва да се прилагат, без да се разбират. Трябва ли да разбереш любовта, за да я приложиш? Майката прилага любовта към детето си, без да я разбира.

Мнозина мислят, че ако знаят истината за нещата, ще бъдат щастливи. Представете си, че отворите черепа на някой човек, да видите, какво нещо е мозъкът и как работи. Вие ще видите едно особено вещество, на едно място бяло, на друго – сиво. Като спрете вниманието си върху това вещество, ще забележите, че в него стават особени подигания и снишавания, някакво пулсиране. В случая вие знаете истината повече от онзи, който не е видял мозъка на човека в процеса на неговата дейност, но станахте ли по-щастлив? Обаче, за разумния човек това не е нужно. Той познава дейността на мозъка не по издиганията и снишаванията, които стават в него, но по промените на лицето. Всяка мисъл се отразява върху човешкото лице. Достатъчно е да погледнете лицето на човека, за да разберете, какви мисли и чувства го вълнуват. Виждате един човек, който подига очите си нагоре – някаква идея има той. Друг пък гледа надолу – и той има някаква идея. Вие трябва да се научите да четете, каква е идеята на първия и каква – на втория. С една дума: Човек трябва да бъде тънък познавач на човешките мисли, да чете по тях и да разбира. Има хора, които четат мислите и на животните.

Когато котката мяучи, аз зная, какво иска. Ако някоя котка мяучи пред мене, тя иска да ми каже: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно намирах прехраната си. Днес, като приех новото учение, не намирам храна. Според новото учение мишки и плъхове не трябва да ям, птички – също. Тогава нищо друго не остава, освен ти да ми дадеш хляб и сирене. Като се оплаква котката, аз и отговарям: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляб и сирене, ти трябва да хващаш мишките и плъховете, да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти, и тогава да ги пуснеш далеч от къщите. Като казвам, че се разговарям с котката, аз имам предвид езика на животните, а не човешкия.

Това, което котката казва, е мисъл, каквато съществува и във вас. Някой казва: Едно време бях смел и решителен, никой не можеше да излезе срещу мене. Обаче, откак приех новото учение, изгубих смелостта си, изгубих силите си и всеки ме тъпче. Ако новото учение те е направило слаб, страхлив, ти не си го разбрал, както трябва. Човекът на новото учение трябва да бъде силен, смел и решителен. Той не трябва да прилага силата си за унищожаване и разрушаване, нито за убиване на хората, но за тяхното подигане. Видиш ли някой човек, който иска да те напада, хвани го за краката и го вдигни във въздуха, като свещ. Като го подържиш няколко минути във въздуха, той ще разбере, че силен човек стои пред него и ще отстъпи. Духовният човек трябва да бъде силен. Както борецът всеки ден прави упражнения, за да увеличи силата си, така и духовният човек трябва постоянно да увеличава силата си. Губи ли силата, която дава устой на мислите и чувствата, човек не върви в правия път. Какво знание е това, което може да се изгуби? Изгуби ли знанието, паметта си, човек трябва да търси начин, да ги възстанови. Един от начините за възстановяване на умствените и физическите сили на човека е храненето. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си; има храна, чрез която може да възстанови центъра за възприемане на красивото, за развиване на изкуство, поезия, музика, наука и други.

За да дойде до ония храни, чрез които може да възстанови онова, което е изгубил, преди всичко човек трябва да развие съответни мисли и чувства. Запример, какви мисли отговарят на черешата, на сливата, на ябълката, на крушата? Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл. Знае ли мислите, които са свързани с плодовете, човек може да се ползва от силата на тия плодове. Достатъчно е само да произесе името на крушата, запример, за да му се притече тя веднага на помощ. Ето, Мойсей дигна тоягата си, удари канарата, и вода потече от нея. С тоягата си, като с магическа пръчица, Мойсей постигаше всичко, каквото желаеше. Защо Мойсей можеше да си служи с тоягата толкова сполучливо? Ако тази тояга попадне във ваши ръце, ще има ли някаква сила? Няма да има. Значи, силата беше в Мойсея, а не в тоягата. Мойсей предаваше силата си в тоягата и по този начин вършеше с нея чудеса.

Следователно, ако имате любов в себе си и знаете, как да произнесете думата любов, вие ще вършите по-големи чудеса от тия, които Мойсей правеше. Правете опити, да видите, каква е силата на вашата любов. Ако сте разгневен и мислите да биете някого, преди да сте го набили, произнесете думата любов. Можете ли да я произнесете така, че да измените решението си, вие имате любов. Някой се разгневи, набие брата си, а после казва, че се разкаял за постъпката си. „След дъжд качулка.” Като се счупи гърнето, мъчно се поправя вече. Друго нещо е, ако сте майстор и можете на направите ново гърне. Но тъй, счупил си гърнето и съжаляваш, че си го счупил, а не можеш да направиш ново, това не е никаква наука. Като направи някаква погрешка, човек започва да се моли, да изправи грешката си. Ако молитвата му е силна, той може да призове на помощ разумните същества, които ще му помогнат да изправи грешката си. Ако молитвата му не е силна, грешката ще си остане неизправена, както счупеното гърне.

Като ученици, вие трябва да правите опити, да проверявате силата на мисълта си. Запример, вземете една стъклена чаша и я пуснете отвисоко, да видите, дали ще се счупи. Първият път хвърлете чашата на тревата; вторият път – на земята, а третият път – на камък и вижте, кога ще се счупи чашата, и дали ще се счупи. Правете опити с мисълта си, да я усилвате. Щом усилите мисълта си, вие можете да се справяте с всички мъчнотии и препятствия в живота си. Всички препятствия, които срещате на пътя си, показват, че вие сте стеснили канализацията на вашите мисли. Разширете тръбите на канализацията си, и препятствието ще изчезне. Тъй щото, не търсете причината за препятствията и мъчнотиите си във външната среда. Причините са в самите вас, във вашите мисли и чувства. Разширете каналите на своите мисли и чувства, да потече през тях повече енергия, и препятствията ще се махнат от пътя ви. Хората, които се движат около вас, се настройват от вашите мисли и чувства. Колкото мислите и чувствата на човека са по-обилни и широки, толкова и окръжаващите са по-добре разположени. Щом окръжаващите са разположени, те не му създават никакви препятствия. За да се справя лесно с мъчнотиите си, човек трябва да внася всеки ден по нещо ново в мислите и в чувствата си. Новото е приток на живота. Колкото повече и по-големи са притоците в човешкия живот, толкова по-големи са и благата му.

И тъй, правете опити да усилвате мисълта си. Мнозина се оплакват, че са сиромаси. Според мене няма сиромаси в света. Има хора, които не са разработили талантите си, но те не са бедни. Докато развие талантите си и стане богат, човек може да работи и с мисълта си. Когато има нужда от пари, той може да проектира мисълта си към някой богат човек в света, да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо към този банкер, той непременно ще иска трима души поръчители. Малко хора дават днес пари без поръчители. Като се намерите в трудно положение, вие започвате да се молите на Бога, да ви помогне някак, да подобрите материалното си положение. Молите се ден-два, но не получавате отговор на молитвата си. Защо? И тук се иска някой поръчител. За да ви даде известна сума, Бог търси някой добър, праведен човек, чрез когото да ви я предаде. Добрият човек играе роля на поръчител. Значи, и Бог иска поръчители. Когато дава, Бог никога не губи. Ако този, на когото е дал нещо, не е в състояние да плати дълга си, вместо него плаща онзи, който му е станал поръчител. Докато праведният не се подпише за поръчител на някого, Бог не му отпуща никаква сума.

Казвам: И до днес още невидимият свят отпуща пари само срещу подписа на някой праведен. Това, което става в невидимия свят, става и на физическия. Като не успяват в работите си, мнозина се оплакват, че всички дяволи се опълчили срещу тях. Какво от това? Тяхна работа е да се опълчват, а ваша работа е да се справяте с мъчнотиите си. Ако дяволите излязат по-силни от вас, вие временно ще отстъпите, докато се засилите. Щом се засилите, вие ще настъпите, а те ще отстъпят. Щом сте дошли на земята, вашата задача е да гледате с радост на живота, да бъдете всякога поетически настроени, да вярвате в доброто.
Съвременните хора искат да имат резултати на земята, преди да са научили законите на мисълта, преди да са проявили своите чувства. Това е невъзможно. Какво виждате в семействата? Влизате в едно семейство, дето майката и бащата са строги. Децата обикалят около тях, не смеят да поискат нещо, страх ги е от родителите си. Те не могат да се доберат до някакво физическо благо от тях, докато не се отворят вътрешно към родителите си. Най-малкото дете отива полека при баща си, поглежда го в очите, милва го по главата и се усмихва. С тази постъпка то отваря сърцето на бащата. Той взима детето си на ръце, целува го, милва го, става весел и разположен. Щом отвори сърцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другите деца. Всички деца въздъхват свободно и започват да пеят и да скачат. Целият дом е радостен. Малкото дете има вяра в баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Те имат отношения помежду си.

Казано е в Писанието: Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Сега и аз ви казвам: Станете като децата, за да направите връзка с вашия велик Баща. Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? Какви отношения можете да имате с даден човек, ако постоянно го подозирате и нямате никакво доверие в него? Ето защо, първата работа на човека е да възстанови своята вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага, без никакви поръчители, без никакви посредници. Без вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено.

Като ученици, от всички се иска пълна вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете вяра в Божественото. Кога да е, вие ще получите отговор на молитвата си. Ако искате да станете поет, музикант или художник, не губете вяра в постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато един ден постигнете желанието си. Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство. Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вярата си! Какви препятствия да срещате, не се обезсърчавайте. Хората могат да ви се смеят, това нищо не значи. Знайте, че невидимият свят цени усилията на човека и, в края на краищата, ще го възнагради. За да опита вярата ви, разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора, пред които стои сериозна работа.

Ще дойде ден, и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат непоколебима вяра в Бога. Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. Не е въпрос в смъртта на човека, но той трябва да се измени, да мине от едно състояние в друго. Никой не може да се избави от този огън. Той е определен за чистене. Той ще пречисти всички човешки мисли, чувства, желания и постъпки. Всичко човешко ще изгори, а ще остане само Божественото. Няма да остане същество на земята, което да не мине през този огън. Който издържи, той ще влезе в новия живот; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бъдещи времена. Кога да е, в настоящето, или в бъдещето, човек неизбежно трябва да мине през огън.

Сегашните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Защо не успяват? Защото още живеят със стари разбирания. Запример, слушате някои да казват: Един ден, когато баща ни умре, ще ни остави някакво наследство. Откажете се от всякакво наследство. За предпочитане е баща ви да живее, да му се радвате, отколкото да очаквате неговото наследство. Откажете се от всякакво завещание за бъдещо богатство. За предпочитане е да разчитате на онова богатство, което Бог е вложил в главата ви, отколкото да очаквате на някакво външно богатство.

Едно нещо мога да ви посъветвам: Уповавайте на главата си. Уповавайте на дробовете си. Уповавайте на стомаха си. След това уповавайте на всички разумни закони, чрез които работят възвишените и разумни същества. Свържете се с тия същества, за да се ползвате от живота. Изучавайте техния характер и техните прояви, за да познавате и своите ближни. И тогава, като срещнете един човек, не гледайте на неговите отрицателни прояви. Търсете доброто във всеки човек, за да се ползвате от него. Вие ще намерите доброто и благородното в човешкото лице, но затова се иска специално изучаване и наблюдаване. Запример, благородството на човека е написано в средата на долната устна, във вид на малка вдлъбнатина. Благородството на човека стои по-високо от човешката любов. Човешката любов подразбира отношения на взимане и даване. Който има това чувство силно развито в себе си, той може да ви бъде приятел. На такъв човек, бил той учен или прост, богат или беден, всякога може да се разчита. Стане ли въпрос за приятелство между двама души, ние всякога разбираме разумни хора.

Приятелство съществува само между разумни хора. Разумният човек има добре оформена глава. Има хора, на които главата едва сега се оформя. Те не са способни за приятелство. След време, обаче, и това може да се постигне. Черепът на човека е подложен на постоянни промени, благодарение на непреривната дейност на мозъка. Има ангели, които работят изключително върху развиване на приятелското чувство в човека. Свърже ли се с тия същества, човек се ползва от тяхното благословение. Само онзи може да бъде свързан с тях и да се ползва от тяхното благословение, който съзнателно и с любов работи за развиване на това чувство в себе си. Същевременно, за да се свържете с тия същества, вие трябва да имате поне един приятел на земята, чрез когото те да работят.

Като се говори за разумния свят, хората искат да знаят, къде е този свят, какво представя той. За да имате правилно разбиране за разумния свят, трябва да го съпоставите със земния свят, дето живеят обикновените хора. Ще си послужа с един пример, за да имате ясна представа за разумния и неразумния свят. Двама господари пазарили по един работник да копае нивата им. И двамата работници били пазарени по сто лева на ден- Първият работник свършил работата си на време и добре, но вечерта, вместо да получи уговорената надница, господарят му дал 50 лв., а отгоре на това го наругал и изпъдил, като му казал втори път да не се явява пред очите му. Вторият работник работил усърдно, но заедно с него работил и господарят му. През всичкото време те се разговаряли за нивата, за лозето и се разделили другарски. Господарят турил парите в джоба му и го поканил и друг път да му работи. Като погледнал в джоба си, вместо сто лева, работникът намерил 200 лева. Като отишъл втори път на работа, господарят му дал 400 лева. Отношенията на първия господар към работника представят неразумния свят; отношенията на втория господар, представят разумния свят. И двата свята, които наричаме видим и невидим, се намират на земята. Неразумните хора се водят по законите на неразумния свят, а разумните – по законите на разумния свят.
Сега, всички вие трябва да отворите сърцата си за разумните същества, да влезете във връзка с тях. Това може да стане, само ако възстановите вярата си в Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичките си прозорци, през които ще прониква Божествената светлина. Дойде ли тази светлина у вас, вие ще се ползвате от благословението на Божествения свят. Вие ще бъдете в положението на царския син. Може ли царският син да бъде гладен и гол? Докато е свързан с баща си, той има на разположение всичко. Обаче, ако царският син ходи гладен, гол и бос, това показва, че той е скъсал връзката си с баща си, а оттам и с източниците на живота.

И тъй, човек трябва да има вяра в Бога, а Бог – доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на разумния свят. Той владее магическата пръчица, както флейтистът – своята флейта. Тури ли пръстите си на флейтата, всички се възхищават и ръкопляскат. Не знае ли да свири, колкото да се движат пръстите, нищо не излиза. Да владееш магическата пръчица, това значи, да поставяш разумно и съзнателно пръстите си на флейтата. За това се изисква участието и на ума. Когато останете без работа, турете пръстите си на флейтата и започнете да ги движите, макар и да не знаете да свирите. За предпочитане е да мърдате пръстите си по флейтата, отколкото да мислите за работи, които нищо не ви ползват.

Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Как ще се изменим: по-красиви ли ще станем, или по-грозни? По-красиви, по-съвършени. Само новото може да внесе красота в човека. Само новото, изразено в мисли, чувства и постъпки, прави човека красив. Нова обхода, нови, съзнателни движения се искат от човека. Като се моли на Бога, някой човек дига ръцете си нагоре, с което иска да каже, че е готов с ум, със сърце, с воля да служи на Бога. Докато държи ръцете си нагоре, той всичко обещава. Щом спусне ръцете си надолу, мисълта му коренно се изменя. Значи промяната на движението изменя мисълта, както и целта на човека. Новото, което сега иде, изисква единство в човешките мисли и стремежи. В каквато посока да се движи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да не изменя посоката на своята мисъл.

Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате с уроците и със зададените задачи. Какво прави учителят, това не е ваша работа. Учителят се интересува от вас, дотолкова, доколкото решавате задачите си. В този смисъл отношенията между учителя и ученика са строго определени. Каквито препятствия да среща на пътя си, ученикът трябва да постоянствува. Той трябва да бъде като гумена топка: колкото пъти да се удари в препятствието, всякога да е готов да отскочи, да се върне назад и пак да настъпи. Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на абсолютна вяра в Първата Причина. Само така човек вижда, че може да направи всичко, каквото неговите възможности позволяват. Кога може човек да реализира своите възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човек се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свят, преди да определят мястото му, пред него, като на филм, се изреждат всички негови мисли, чувства и постъпки. Той сам дава преценката им като добри и лоши и се поучава от тях. Филмът на вашия земен живот ще определи, можете ли да останете на небето, или ще ви върнат на земята да приложите онова, което сте научили на небето.

Докато е на земята, човек трябва да изпълни всичко, което е обещал. Ако не може да изпълни обещанията си, човек започва да се срамува. Той вижда, че се е подписал под обещанията си, а днес не може да ги реализира. Защо? Защото среща големи препятствия на земята. Обаче, като преодолява препятствията, той става по-силен.

Дръжте в ума си основната мисъл: абсолютна вяра в Божественото, без никакво съмнение и подозрение. Във всеки човек има нещо благородно и възвишено, въпреки това той може да сгреши. Никой не желае злото, но понякога му се подава. И спортистът не желае да падне, да счупи крака си, но някога, по невнимание, той пострадва. Без да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчерите на живота, човек непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не съдете, да не бъдете съдени.” Всеки, който съди и критикува, ако го турят на мястото на падналия, и той ще сгреши по същия начин.

Разумност се иска от хората. Само разумният може да възстанови своята първоначална вяра в Бога. Вярата в Бога, това е магията на живота.

Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот.

43. Лекция от Учителя, държана на 18 юни, 1930 г. София – Изгрев.

Абсолютно доверие

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, сега, бог, свят, казва, доверие, всички, бъде, живот, мисли, всичко, казвам, работа, път, вяра, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 18 Юни 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Смесените яйца в положката на една птичка как­во стават? Трябва да правите преводи. В природата всичко е процес. Казвам, това са яйца. Вас ви интере­суват яйцата, доколкото може да ги изядете. Онзи вът­решен процес, който интересува природата, вас не ви интересува. Понеже не сме снесли яйцата, не знаем как­ва цена имат. Намериш снесено яйце, опечеш го, изядеш го, казваш: „Хубаво е това яйце.“ Това яйце е хубаво, обаче това не е едно определение, това не е хубавото яйце, което се изяда. Добре, дойде второто положение, може би това яйце да се излюпи. Какво мислят пилците в гнездото, тяхното внимание къде е насочено? В яйце­то всичкото внимание е насочено. Това, което има, да го запази. Вниманието на пилето е насочено навън, мис­ли за майка си, какво ще донесе за ядене, за папото. Най-първо мисли, след туй, ако майката закъснее, започва да се чува в положката един настоятелен глас. Питат се пилците какво стана, майка им закъсня. Щом майката се зададе, всичките пилци отворят устата си насреща.

Питам, кога тия пилци научиха това изкуство да си отварят устата. Ако една уста е отворена, тога­ва, щом направиш един хубав превод, какво значи от­ворената уста? Казваш, той си отворил хубаво уста­та. Казваш, някоя котка си отворила устата, някой вол преживя и си отворил устата. Че пилците си от­варят устата, какъв превод ще направите? Може да философствате, колкото искате, философстването не важи, но важно е в дадения случай да дадете един пра­вилен отговор. Минавате покрай някоя положка, но съ­щевременно си обременен с някаква идея, несполучил в живота, казва, няма да я бъде тази работа, навел гла­ва. Ти, като дойде майката, не си навеждай главата, отвори си устата, ще турят една мисъл. Вдигни гла­вата си. Защото, щом ти се обезсърчиш, обезсърчаването е отрицание на един велик закон, който същес­твува. Ти отричаш великия закон, на който е постро­ен целият твой живот.

Правете наблюдения върху растенията. В техния свят се е запазила първичната мисъл - щом отрежеш един клон на едно растение, туй растение близо до отрязания клон започва да поправя погрешката. Сега рас­тението казва: „Защо Господ ми отряза клона?“ Господ не е направил туй, но едно глупаво същество, което не разбира Божиите закони, дошло, че скъсало растение­то. То казва: „Аз ще коригирам погрешката.“ Поглед­неш, пак израснало, Божественото поправя. Този човек дойде, пак реже, казва: „Нагоре ще вървиш.“ На трета­та година пак подкастря и като един бор кара все на­горе да расте.

Питам тогава, как станаха високи растенията? Високостеблените плодни дървета насила са ги заста­вили да станат високостеблени. Хората имат интерес да не крадат плодовете, да не би децата да се качват. Вследствие на това дърветата се научиха да растат нависоко, за да не се качват човешките деца. Но и без това децата пак се качват. Ние трябва да оставим всеки процес такъв, какъвто е. Не трябва да коригира­ме Божественото в себе си.

Първото правило - не коригирай Божественото в себе си, но го прилагай.

Ние седим, имаме идея, казваме, човек трябва да бъде добър. Но конкретно какво подразбираме? В Бо­жествения живот какво се подразбира да бъде човек добър? Някои от вас, като искат да определят какво нещо е доброто, да си дадат мнението. Казва: „Ще ми се смеят.“ Но ако не може да го определят, ще им се смеят окръжающите. Щом ще ти се смеят окръжающите, ти не си сигурен какво нещо е доброто. Тогава мълчи. Да кажем, десет души дадат определение за доб­рото. Мислите ли, че тези определения са верни. Нито едно определение, което е дадено досега за доброто, не е вярно. Всичките философи от памтивека, които са давали определения за доброто, не са верни. И ние оп­ределението, което ще дадем, няма да бъде вярно. То е вярно относително.

Ти казваш: „Много добър човек.“ Щом като гово­рим за доброто, под добър човек ние разбираме онзи, който абсолютно при никакви условия не се огъва. Доб­ро е това, което при никакви условия не се огъва. Доб­рият човек при всички условия остава един и същ. Ка­то един извор постоянно тече. Казва: „Дай.“ Дава. И той никога не разсъждава. Не че не мисли. Казваш: „Дай пет лева.“ Даде. Добрият човек цени времето. Той не се спира да пита теб защо са ти пари. „Дай ми десет лева.“ Дава. „Дай ми хиляда лева.“ Дава. Казва­те, може някой да поиска един милион. Ти от добрия човек никога не може да поискаш един милион, понеже, щом като поискаш един милион, той ще ти даде пет лева и те ще тежат колкото един милион. Казвате, как може да бъде?

Тежестта е една идея вътре в ума. Той като даде пет лева, ти ще се задоволиш. Ти като погледнеш, имат динамическа сила. Много пъти, един праведник ако ти даде пет лева и един грешник - един милион, те са равни. Петте лева имат динамическа сила. Ти като ги имаш в джоба си, ти щ,е спечелиш повече от един ми­лион. Тук имате един възходящ процес. Тия пет лева постепенно се увеличават. Тия един милион лева, ако започнеш с тях да оперираш, те се смаляват, омаляват и в края ще свършат така. Зависи вътрешната сила, която се съдържа в една идея.

Всичките Божествени мисли имат велика сила. Щом добиеш една Божествена идея, ти вече имаш спа­сително място. Първото нещо - вие сте оставили ва­шите Божествени идеи. Защо съгреши първият човек? Той остави единствената своя идея, върху която почи­ваше животът. Той имаше една основна черта - абсо­лютно доверие в Бога. Той остави доверието. Господ каза: „От туй дърво няма да ядеш.“ Той имаше абсо­лютно доверие, че каквото Господ каже, така е. Защо дойде нещастието в света? Дойде онзи учител в рая със своите гердани, с всички тържествени значки, пръс­тени, с всичко туй, казва: „Защо ти не ядеш от това дърво?“ Казват: „Не знаем защо не ядем.“ Казва: „В който ден ядете, ще станете като него.“

Образува се едно раздвояване, изгуби се доверие­то, основата, върху която седеше, се изгуби. Като из­губи доверието, там е падането. Яденето на плода е следствие от изгубването на доверието. Вие казвате: „Как ще стана човек?“ Щом ти си изгубил вяра в Бога, ти човек не може да станеш. Че Бог е първият човек на земята. Вторият човек си ти. Ако ти изгубиш вяра в първия човек, всички твои качества ще се анулират в тебе. Ти си вторият човек. Искате да кажете: „Сега ние нямаме ли вяра в Бога?“ Аз не съм намерил нито един от учениците, който да не се е поколебал във вярата. Аз може да приведа примери. Кажа нещо, той се подвоуми. Някоя постъпка види, някоя точка или някоя запетая не е турена намясто.

Знаете ли да туряте живите запетайки? Има жи­ви запетайки, има живи двоеточия. Англичаните не ту­рят двоеточието там, където българите го турят. Точка и запетая не турят там, където българите ту­рят. Някъде ги турят на същото място. Казвам, туй правило, което е вярно за българското правописание, не е вярно за английското правописание. Българите турят своя член отзад, англичаните турят члена отпред. Гър­ците, и те турят отпред - the, -ът. Защо българите го турят отзад, англичаните отпред? Сега не е въпрос ние да разрешим. The man, човекът.

Онзи човек, който има доброто в себе си, няма нужда да се туря човекът. На английски си е добрият човек. Кой е добрият човек? В този случай само доб­рият човек може да се членува. И в български, както е турен членът, човек е онзи, който може да се справи с противоположностите вътре в живота. Човек, кой­то е завършил плода, който виси, човек, каквото благо има, го разлива надолу - „H-h“, „е“-то е образувано от семето. В гръцки е турено ерос, но това е гръцки знак. То е йерографически знак. Как е станало „е“-то?

Това е семето. Туй семе първо праща едно коренче, след туй едно клонче. Показ­ва, че това същество има възможности в себе си да прояви закона. Туй същество, каквото и да е по силата, знанието, мъд­ростта за живота, преодоляло всичките мъчнотии. Туй значи човек, който преодо­лял мъчнотиите.

Така е на български - -ът. Този знак има няколко значения. Той хем показва, че човек трябва да бъде щедър, но същевременно казва, че човек е онзи, който не лъже. Не само, който ги дава, но и който не лъже. Тъй определя българинът човека. Той трябва да има две качества. Англичаните го определят да преодо­лява всичките мъчнотии. Затуй в българите лъжата е най-голяма. Той счита, че като излъже, казва: „Из­лъгах го, казах му една дубара.“ То е друг въпрос. Сега един българин лъже. Ти в природата не може да ка­жеш една лъжа, на която да не понесеш последстви­ята. Понеже всяка една дума е свързана с една дина­мическа сила.

Следователно, ако ти се опиташ да измениш пър­вата дума, ти изменяш хода на силите, които действат в природата. То е все таки да измениш думата. Да кажем, отиваш, искаш глицерин, туряш друга дума на някоя киселина. Думата за глицерина и киселината все една и съща ли е? Казваш: „Какво има, че съм изменил една дума?“ Тази дума може да ти коства живота. Каз­ваш, азотна киселина и лимонена киселина все едно е. Казваш, все едно азотна или лимонена киселина. Какви са резултатите? Резултатите на азотната и лимоне­ната киселина не са едни и същи. Всяка една дума, ко­ято вие може да кажете в даден случай, тя може да произведе цял един преврат във вашия мозък.

Три неща турете и ги превеждайте. Човек се влияе от храната, влияе се от въздуха, влияе се от мислите. Три неща има. Ако ти не може да разбираш свойствата на храната, ако ти не може да разбираш свойствата на въздуха,_ако ти не може да разбираш свойствата на мислите, не на ума, но на мислите, които оперират в дадения случай, понеже тия мисли, с които сега оперира­те, утре няма да оперирате, идущата година от тях няма да остане, може би една, две, три. Тогава ще дойде да изучавате вашия стомах, значи цялата храносмила­телна система ще изучавате. След туй, щом дойде да се занимавате с въздуха, ще трябва да изучавате цялата ваша дихателна система с кръвообращението, не тъй, както сега се изучава кръвообращението.
Сега още не е никаква култура. Даже сегашните физиолози не знаят ония вътрешни сили, които посто­янно карат сърцето да се свива. Какви са ония сили, които изпращат горе на повърхността на тялото и другите, които събират венозната кръв, и пак препра­щат назад, опресняват се донякъде, но това не е опре­деление. Защото, когато трябва да изясниш един про­цес в природата, трябва да бъдеш майстор, да владаш силите. Ние въздуха почти сега започваме да го проуч­ваме, но ние не сме още господари на въздуха. Та във въздуха трябва да влезем сега. Вие всички трябва да влезете в хармония с въздуха.
Първото правило тогава. Никога не дишай нечист въздух. Като влезеш в една стая, веднага отвори про­зорците. Влезеш в едно общество, задушно е, атмосфе­рата е задушна. В себе си имаш голям прозорец, отвори твоя прозорец, направи проветрение, да се пречисти въздухът, да не те е страх. Направи проветрение. Ама щяло да се вдигне скандал. Всичкият скандал, който ще стане, не струва толкоз, колкото ако не отвориш прозореца. Отвори прозореца, направи проветрение. Щом направиш проветрение, от невидимия свят каз­ват: „Ето един разумен човек.“ Ако отвориш прозор­ците, познават, че ти си човек, който обичаш чистия въздух. Поблагодари, кажи, малко весел съм аз, внеси новата идея. Не новата идея. Въздухът, който влиза отвън вътре в стаята, трябва да бъде чист, да произ­веде туй опресняване.

Сега ви гледам, цял ден все със затворени прозор­ци. Като дойдете тук, в класа, ще отворите всичките прозорци, източните прозорци ще отворите. Аз ще заставя някого, казвам, отвори си прозорците. Сега ще ме запитате тъй, туй как да го разберем. Кажете ми сега как да го разберем. Казва ми един брат, казва ми една сестра - и млади, и стари ми казват: „Молих се, но любовта не можах да разбера.“ Какво нещо е любовта, какво нещо е мъдростта, какво нещо е ис­тината, не знаем. Да се радваш, че не знаеш. Ако зна­еш какво нещо е любовта, щеше да бъдеш нещастен. Ако знаеш какво нещо е мъдростта, щеше да бъдеш нещастен. Ако знаеш какво нещо е истината, щеше да бъдеш нещастен.

Вие сега мислите, да знаете истината, ще бъдете щастливи. Хубаво, ако отворите моя мозък, какво ще намерите? Мислите ли, ще намерите нещо в моя мо­зък? Ще видите една физхармоника. Той се свива, ту разпуща, ту се свива, спадане, вдигане, това е мозъкът. Става някакво вълнение. Ще забележите, мозъкът ка­то в едно море се вълнува. Тия вълни, които идат от мозъка, постоянно в лицето се отразяват. Има разум­ни същества, които се отразяват. Съкратяване и разпущане на мускулите. Затова, когато някой човек иска да покаже, че неговите мисли са възвишени, примигва. Иска да покаже, че той с обикновени работи в света не се занимава. Пък някой, като дойде, иска да ти се кара, казва: „Слушай, аз нагоре не гледам. Моите очи са от­ворени. Аз не съм глупав човек, да ме лъжеш. Аз не съм като онзи, нагоре да гледам. Аз съм търговец,*ще пла­щаш. Какво говориш за мене.“

Питам сега, кой седи по-високо - онзи, който има очите си отворени, или онзи, който има затворени.
Аз имам един котак. Той ходи и ми се оплаква. Цял ден мечи, глади се, казва, какво да се прави, разправя се с мене. „Слушай - казва, - аз възприех твоето учение. Отказах се да ям мишки. Какво ще правя? Котараците ми се смеят. Какво ще правя? С какво ще се храня? Остави че се отказах да ловя мишки, но по-рано от време на време хващах птички. Твоето учение не поз­волява. Гладен ще умра. Да ми дадеш малко сирене, от­вори долапа.“ Казвам: „Ти хвани една мишка, разтърси я, изнеси я навънка, кажи й: ха, да си вървиш.“ Хване някой плъх, разтърси го, хвърли го, каже: „Да не седиш в стаята на господаря ми.“ Казвам: „Така като правиш, за всяка мишка ще ти давам баница.“ В съзнанието на това същество говоря не по човешки. На котарака та­ка може ли да говоря. Той като котарак, аз като човек се разговаряме. И той даже никак не знае, че аз ще го изнеса пред вас. Тази идея е ваша.

Казвате: „Едно време бях смел човек. Сега станах баба.“ Едно време срещнеш човека, повалиш го на земя­та, ритнеш един ритник, повалиш го на земята, стъ­пиш отгоре му. Кажеш: „Ти знаеш ли с кого имаш рабо­та.“ Ти сега по новото учение. Срещне те някой, ти го вдигни във въздуха, да живее. По първия начин ти ги тъпчеше. По втория начин вдигни го във въздуха. Като го сложиш този човек на земята, той ще те хване за ръката, казва, ти си светия. Това не е светийство. Ти силен ще бъдеш.
Аз бих желал някой от вас да стане така силен, че да го вдигне с едната ръка, има известен прогрес. Казва: „Какво да правя?“ Хвани го за крака веднъж, дваж. Ако за една година може да придобиеш една сила, ти си прогре­сирал вътре в живота. Ако това нещо не може да напра­вите, заемете се с друго нещо. Вземи, с ръката прави едно упражнение. Най-първо вземи един килограм, вдигни го. После два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, докато добиете вашата сила, че тъй като вземе­те, с едната ръка да вдигнете петдесет-шестдесет ки­лограма. Онзи човек, който може да вдигне сто килогра­ма, никога не се обезсърчава. Щом някой се демагнетизира, всичките сили, които дават стабилност, щом като ги изгубиш, останеш като празна каца, като търговец без капитал, като бакалин без стока.

Щом изгубиш своето знание, мнозина от вас не знаят каква храна да ядат, за да възстановят своята памет. Има известни храни, като ги ядеш, ще възста­новиш своята памет. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своите музикални способности. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своите чувства за художество, поезия и т.н. Ще кажете сега: „Кажете ни каква е.“ Казвате сега, тази работа да я проучим.

Най-първо ще научите ония мисли, които съот­ветстват на ония храни. Запример каква храна съот­ветства на черешата, каква храна съответства на сли­вата, каква храна съответства на крушата и защо кру­шата е круша? Това е една конкретна Божествена ми­съл в света. Ако ти може да знаеш името на тази круша, тази конкретна Божествена мисъл, вече имаш на разположение силата на крушата. Като кажеш „кру­ша“, тя ще каже „какво искаш“. Веднага тя ще помогне. То е магия. Казва, Мойсей вдигна тоягата си и каквото кажеше, ставаше. Че кой от вас като Мойсей може да вдигне тоягата си. Защо Мойсей вдигаше тоягата си и всичко ставаше, вие като вдигнете тоягата си, нищо не става? Ако аз ви кажа: „Направете тази работа.“ Вие казвате: „Ние толкоз се трудим.“ Вие се трудите по обикновен начин.

Да кажем, аз се уча сега да пиша. Напиша думата „любов“. Трябва да разбираш думата „любов“. Като я произнесеш, да произведе в тебе топлина. Запример обезсърчил си се съвършено, разгневил си се да удариш ня­кого, кажеш: чакай да произнеса думата любов, веднага се смени това състояние. Този човек намясто да го удариш, да го повалиш на земята, като произнесеш ду­мата „любов“, ти му направиш едно добро. Казвате, тази работа с любов не става. Ти набиеш човека и след туй кажеш: аз се разкаях, ще направя някакви добрини. След като се счупи гърнето, колкото и пари да давате, е счупено. Аз наричам майстор онзи, който, след като счупи гърнето, може да го поправи.

Някой казва: „Какви молитви трябва да се четат?“ Като счупиш гърнето, ако четеш молитва, ще се помо­лиш да дойдат тия същества, да съберат гърнето, да го поправят, разбирам, сила имаш. Но като счупиш гър­нето, четеш молитва и никой не иде да поправи гърне­то, защо ти е тази магия?

После, за да покажете какво сте постигнали, взе­мете една стъклена чаша, пуснете я отвисоко, ще ви­дите ще се счупи или не. Най-първо я спуснете на тре­вата, после я спуснете на твърдата почва и най-после на камък. Ако вие може да я спуснете и не се счупи, ако може тази стъклена чаша да се не счупи, вие имате сила. Може да направите един фокус. Не да правите фокус, но да не се счупи чашата. Аз от ред години правя наблюдение какво влияние упражнява една мисъл. Аз имам едно американско златно перо, много пари стру­ва, по някой път не пуща мастило. Вземам перото, не пуща. Не може да пише. Каналът, по който е направено да минава мастилото, става по-тесен. Някой път си­лите, които действат в мене, са динамически, стесня­ват канала. Когато съм разположен, имам най-хубавото разположение на духа, перото пише. Щом аз не съм разположен, и то не е разположено.

Сега някой ще иска да покаже, че това са духове. Както и да е. Аз съм стеснил този канал, по който мастилото минава, от мислите си. Онзи майстор, кой­то го е правил, го е направил по обикновен начин да излиза мастилото. Щом се стесни, изменя се законът. Жизнените вещества и те не може да излизат. Щом имам доброто разположение, и мастилото излиза ре­довно. Някой път става друго нещо. Някой път се раз­ширява, че натрупва капки по книгата, оцапва. Някой път го стеснявам, без да искам.
Ти срещнеш едно препятствие в живота, второ, трето. Ти си стеснил канала. Казва: „Защо са тия пре­пятствия?“ Ще махнеш препятствията от своите мис­ли. Всичките препятствия в живота, които стават, ги предизвикваме със своите мисли и чувства. Не сърце­то, а чувствата и мислите ги предизвикват. Окръжа­ващата среда се изменя от нашето състояние. Не че сме господари на цялата природа, но кръгът, в който живеем, изменя окръжающата среда, настройва хората против тебе. Някой казва: „Аз познавам хората.“ Аз толкова години ги проучвам, че не ги познавам, вие ще ги познаете. Познавате ги. Не е лесна работа да поз­наваш човека. Но сега схващайте. Всеки ден има нещо ново да се внесе в живота. Ние изгубваме своята сила, ние изгубваме своята трезва мисъл по причина, че не внасяме новото, искаме да живеем в старото. Почва­та на живота започва с постоянни притоци, те в тази почва постоянно прииждат.

Сега какво разбрахте? Сега да ви дам една задача. Сега на първа ръка да ми внесете десет хиляди лева. Вие ще кажете богатите да дадат. Не е въпросът за богатите. Че кой от вас не е богат? Богатството не седи в парите. Вие имате в касата. Някои от вас ще кажат, че имате силна мисъл. Да проектира своята мисъл, да накара един американски богаташ да изпрати десет хиляди лева. А пък сега вие сте толкова силни в мисълта си, че за да ви дадат десет хиляди лева, тряб­ват ви трима души гаранти да гарантират. Такава е магическата мисъл. Трима гаранти, които гарантират. Но вие я идете при някой гарантин, кажете му: „Дайте ми десет хиляди лева назаем.“ Той ще каже: „Има ред и порядък.“ Той, като те погледне, той има много жива опитност, той назаем не дава. Трима гаранти. Ти като идеш, първата година иска трима гаранти. Втората година казва: „Дай ми двама гаранти.“ Третата година казва: „Един гарант.“ Четвъртата година, като идеш без гарант, прогрес си направил.
Хубаво, по същия закон вие на Бога се молите. Той казва: „Дайте гаранти.“ Господ казва: „Ти се молиш, но я да дойде някой светия или някой добър човек.“ Добри­ят човек трябва да се моли заради тебе. Той какво означава на търговски език? Аз се моля на Бога, но да дойде праведният, той да подпише. Ако ти не изпъл­ниш, той ще плаща. Господ никога не губи. Някой път и на Господа трябват трима души праведници, за да даде. Ако не дойдат да подпишат, пари няма да даде.

Сега още с гаранция дават от невидимия свят. Аз изнасям вашата опитност, не конкретно работите как седят. Искаш да направиш нещо, направи го. Че кой се опълчва в обществото. Казва, всички дяволи се опълчи­ха. То е тяхна работа да се опълчат. Че се опълчил дяволът, какво има? Щом се опълчи дяволът, ако е по-силен от тебе, ще се оттегли. Ако съм по-силен, аз ще се опълча. Щом той се опълчи - не до практическата страна, практическото разбирам разумното и велико­то. Под практическо разбирам поетическо. Човек, кой­то не е поет, и практичен не може да бъде. В живота човек всякога трябва да бъде поетически настроен. Не да фантазира това, което не може да бъде. Всички не­ща в даден случай може да бъдат.

Сега някои ще кажеше едно възражение. Може ли да направиш един поет. Казвам, теб в дадения случай поет трябва ли ти? Нещата започват отвътре. Вие най-първо не търсете влиянието във физическия жи­вот. Вие трябва да проучвате закона на мисълта, да проучвате закона на храната. След туй вие може да влияете на физическия свят. Туй и малките деца го знаят. Бащата, майката са строги, нищо не дават, всички треперят. Туй малкото детенце дойде, поглади го малко, като поглади този упорития човек по глава­та, шепне нещо на ухото, каквото поиска, дава на де­тето и бащата целия ден е добър към всичките.
Туй дете знае магия. То поглади баща си, той це­лия ден ходи с него. Когато го няма туй дете, бащата е строг целия ден. Туй дете разбира, има отглас между бащата и детето. Между тия две души има отворени прозорци.

Ние отиваме при Бога и нямаме доверие, как ще се направи връзка. Ако ти отиваш при един човек, по­дозираш го, нямаш доверие в него. Бог може да върши заради нас всичко, когато имаме абсолютна вяра. Щом изгубим доверието в Бога, и той не върши нищо заради нас. Първото нещо е да възстановим абсолютно дове­рие в Бога. Няма какво да ви се доказва. Ако имате доверие, всичко може да имате. Свидетели няма да ви трябват.

Вие като седите пред мене, аз зная, че вие доверие в Бога нямате. На стола като седите, вие доверие ня­мате. И аз, като седя, поддържам вашето учение, че тъй е. Аз пък нямам доверие във вас. Вие нямате дове­рие в Бога, аз нямам доверие във вас. Затова седя. Щом стана на краката си, аз имам доверие. Щом седна на файтон, аз нямам доверие. Щом се изправя на краката си, аз имам доверие. Защото, щом седна на масата, ра­ботата е малко чапрашик. Взема перото, погледна.

Да остане мисълта доверие. Първото нещо е да имате абсолютно доверие, да възстановите доверие при всичките противоречия, които имате в света. Да възстановите вашето детинско доверие, че може да бъ­де. Ако не възстановите, нищо тъй да не ви смущава, доверието да се не разклаща, че си се молил сто пъти - пак имай доверие. Ако по един начин не са дали, втори, трети, но доверието не нарушавай. Ти ще кажеш: „Аз десет пъти се молих.“ Ти си изгубил доверието. Напиши една страница, втора, трета, десет - не губи доверието. Една година пишеш, поет не си станал - не губи доверие. Една година, втора, трета, десет години - ще станеш поет, че целият свят да те поменава. Не губи доверие.

Ако вие търсите закона на доверието, чрез този закон на доверие не туряйте никаква граница на Божес­твеното проявление. Оставете Божественият свят да се прояви тъй, според своите закони. Може да ви се смеят хората. Някой път няма да станат работите, може да не станат, отгоре може да ви поставят на изпит, но ни най-малко не показва, че невидимият свят, разумният свят не ви оценяват. Те искат да видят доколко е вашето доверие. Първото нещо е доверие. Не суеверие. Доверие в кого? В Бога.

Сега аз ви го давам като една задача. Не доверие в хората. В хората вие дръжте по вашему. Но абсо­лютно доверие в Бога. Защото пристъпваме за една сериозна работа. Знаете каква работа предстои сега? Ще се намерим един ден, земята ще бъде обгърната с огън. Тогава при този огън трябва да останем живи. При сегашното състояние вие ще се стопите като во­сък. Ще кажете, един ден като умрем. Като умреш, това не е никаква философия. Ние за смъртта не гово­рим. За изменение говорим. Сега трябва да имаме една стабилност. Туй, което иде, то е като златаря, който туря златото в огъня, да го пречисти. Такъв огън иде в света - той пречиства всички човешки мисли. От не­видимия свят това е определено. Иде небесен огън, кой­то ще пречисти всички човешки мисли, всички човешки желания, чувствания, всички човешки постъпки. Този огън иде и той ще мине през всичко и няма да остане нещо, което да не се пречисти. Който издържи, влиза в новия живот. Който не издържи, ще остане за следущия живот. Един изпит. Това е една философия.

Сега, разбира се, някои от вас имате стари идеи. Когато бащата умира, тези, които имат стари идеи, обикалят баща си, какво ще му остави. Аз ще кажа да живее бащата, че нищо да не остави. По-добре да е жив бащата, че нищо да не остави. Ние да се радваме. Отколкото да умре бащата и да остави нещо. Този баща да дава, без да остава. Ще остави завещание. Никакво завещание. Сега според новото учение онзи, който умира, от него нищо не взимай. Нека други да вземат, други да се ангажират с тази работа. Мнози­на от вас ще постъпят, казвате: „Аз бях глупав, че не си взех наследство.“

Ти, за да приложиш този закон, трябва да имаш доверие в Бога. Бог, който дава, ще ти даде. Тогава ще уповаваш на даването на Бога, на онова, което влага в тебе. Той ще вложи в тебе една дарба, една сила. Ти ще носиш всичките богатства. Що ти трябва наследство оттук-оттам.

Най-първо ти уповавай на главата си, уповавай на дробовете си, уповавай на стомаха си, на тази система, на разумното в тебе. На три неща уповавай - на сто­маха, на дробовете, на главата. След туй ще направиш един превод. Уповавай на ония разумни закони, които знаеш. Законът разбира всички разумни същества, с ко­ито си свързан. Изучавай техния характер. Срещнеш някой твой брат. По закона трябва да го познаваш, да познаваш добрата му страна. Какъв е братът? Как познавате вашите приятели? Всички физиологически, всеки от вас може да покаже туй чувство на приятел­ство. Да кажем, вземете долната бърна. Тук, на среда­та на бърната се образува една малка вглъбина. Колко­то туй вглъбяване е по-хармонично, тия хора са по-благородни, никога няма да изневерят.

То седи по-високо от обикновената човешка любов. Обикновената човешка любов е вземане-даване. Туй чувство е много благородно. Туй чувство, без разлика у когото и да е, ако туй чувство е силно развито, може да е селянин някой човек за приятел, но винаги оценява. За да бъдат двама души приятели, те не може да бъдат глупави хора, това са най-умните хора. Приятелство­то се проявява между най-умните хора.

Сега, умността на хората е сформирана вече на главата. А у някои едва сега се сформира черепът. Че­репът може лесно да се промени. Всяка година става промяна в черепа. Ние постоянно изменяме външните условия на лицето, мускулите, веждите - всичко се из­меня. На някои от вас ако се спрем, както са направени веждите, тази черта в мозъка е динамическа сила. Туй чувство на приятелство е свързано с известна форма, с цял свят, който специфично развива чувството на приятелство. Има ангели, които се занимават с прия­телството. Когато видят двама души приятели, всеки ден им долагат, обаждат. На двама души, които са приятели, всичко върви напред, те имат благословение. Някой път казвате: „Нямам нито един приятел.“ Щом нямаш приятел, отгоре не могат да ти помогнат. Ти трябва да имаш един приятел. На този приятелите ще предизвикат горния свят, разумните същества, и те в материалния свят ще подобрят условията. Казвам, кол­кото вие се хармонирате вътре с това, ще предизвика­те разумните сили от невидимия свят, да добиете то­ва чувство.

Вие искате да ви докажа къде е оня свят. Оня свят не е нещо материално. Ти дойдеш при мене, ти си беден, просиш от мене. Казвам: „Ха да си вървиш, впрег­ни се да работиш.“ Набия те хубаво, изправя те навън. Това е този свят. Набия те хубаво, по всичките прави­ла, казвам, нищо не ти давам. Ти си слуга при мене да работиш, обещал съм ти да ти дам сто лева, но вечер­та и половината не ти давам. Вечерта, след като ра­ботиш целия ден на лозето, едва петдесет лева ти давам. Казвам: „Не заслужаваш. Да благодариш, че пет­десет лева ти давам. Друг път не те хващам на рабо­та.“ Това е този свят. Кое е оня свят? Какъв е оня свят?

Дойдеш при мене, нагостя те, тръгна с тебе, взе­ма мотиката. Дам ти и на тебе една мотика. Целия ден се разговаряме приятелски, работим, разговаряме се за лозето. Ти си заминеш, аз съм ти дал пари. Ти, като бръкнеш в джоба, намериш двеста лева. Казвам: „Заповядайте пак. Пак ще идем двамата.“ Дойдеш пак, върнеш се вечерта, намериш четиристотин лева. От­къде идат, не знаеш. Само в джоба намериш, не знаеш откъде са. Туй е оня свят. Туй е особено сега. В този свят ставате с обикновено разположение на ума. Ако имам грубо разположение към тебе, то е сегашният свят. Ако имам едно благородно чувство, то е оня свят.

Та казвам, сега ще се учим на закона да проявим оня свят. Като помислим заради него, да стане, да се отвори, за да може Бог чрез нас да се прояви. Казвам, Бог чрез нас да се прояви. Не да ни чуе как, но ти ще имаш абсолютно доверие в Бога. Всичките ти работи, както са били отначало оправени, ще се оправят. Може ли един цар или богат човек да остави сина си гладен? Все таки най-малкото, което ще даде, ще бъде положе­нието на един богат човек. Ако Бог не се грижи заради нас, какво показва? Казва, никой не се грижи заради мене. Какво трябва да бъде положението на небето? Какво е положението на небето, аз не взимам. Туй е специално. Може да прекарам едно състояние една ми­нута, един час на обезсърчение. Този час може да бъде много дълъг. В един час може да прекараш страдания за една година. Някой път може да прекараш в пет, десет минути страданията за цяла година.

Казвам, трябва да отмахнем всички обезсърчи­телни мисли и чувства, които разклащат в нас живо­та, ние изгубваме своята красота. Човек чрез тия мис­ли се обезсърчава, устата се деформира, очите се де­формират, лицето се деформира, човек тръгне с отпус­нати мускули. Казва: „Едно време се занимавах с поезия. Сега с нищо не се занимавам. Едно време се занимавах с търговия. Сега с нищо не се занимавам, нищо не ме интересува.“ Защо не те интересува? Изгубено е това доверие в Бога. И Бог е изгубил доверие в него. Ето в какво седи погубването доверието в нас. Да кажем, как­то нашия салон, както влиза светлина. Но ако този салон го поставим десетина метра под земята, херме­тически го затворим, да не прониква светлина, ако че­тири-пет месеца живеем в него, какво ще бъде нашето положение, ние със своето недоверие в този хермети­чески затвор? Тогава Божественото благо не може да дойде. Вие казвате: „Аз на хората не вярвам.“ Това е отживяла философия. Не аз, но ти, питам, дали вярваш на хората. Мене не ме интересува дали ти вярваш на хората, или не. Най-първо, дали ти вярваш в Бога. Под Бог разбираме това, което Бог е дал. Вярваш ли абсо­лютно, че аз може да направя всичко, което Бог иска. Всичко онова благородно, възвишено, което няма да бъ­де в ущърб нито на мене, нито на моите ближни, нито даже на една мушица. Това разбирам в дадения случай, че трябва да бъдем добри към всички.

Второто положение. Доверието на Бога седи в туй, че аз ще имам неговата подкрепа, неговата мисъл. Но изгубиш ли доверие, законът не работи. Най-малко­то недоверие, което имаш, всякога ще фалираш. Вслед­ствие на това няма да имаш стабилност. При недове­рието постоянно правим погрешки. Изисква се устой­чивост в доверието в Бога. Ако изгубиш доверие, всич­ко това, което е направено, ще изгубиш доверието на Бога и в себе си, нищо не може да направиш. Ето нова­та философия на живота.

Магическо ви давам едно правило. Аз ви казвам да си направите един жезъл. Всеки един маг носи в джоба си един жезъл. Казвате, изясни го. Сложна работа. Представете си, че нося флейта. На нея има дупки, трябва да туря пръстите си, да свири. Вие сега ако си турите пръстите и не ги мърдате, не върви. Че ти с твоята магическа пръчица ще свириш. Ако можеш да свириш, ще има ръкопляскане. Ако не можеш да свириш, казва: „Я, ти какво си турил пръстите. И аз мога като тебе, всеки може тъй.“

Туй значи магическата тояжка - игране на пръс­тите. Туй е разумното игране на пръстите на флейта­та. Умът трябва да работи. Ти някой път не се мър­даш. Ти седиш. Тури флейтата. Запример някои от вас, макар да не знаете да свирите, турете пръстите на флейтата, правете упражнения. Вие казвате: „С такива работи не се занимавам.“ Ако седнеш сутрин и се занимаваш със следната мисъл - едно време, като бях млад момък, една млада мома... Почесваш се и раз­правяш за една млада мома. Каква философия има в туй? Да си мърдаш ръцете, струва повече, отколкото да разправяш, че преди двадесет години имало една мла­да мома.
Вие, когато някой съедини ръцете, вдигне ги към Бога, какво искате да кажете? Ти на Господа казваш: Господи, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, каквото ми кажеш, Господи, и волята ми, и ръцете ми, всичко ще направя. Абсолютно доверие. Господ казва: „Дайте му.“ Снемеш ръцете, измениш. Ти се молиш, но като снемеш ръцете долу, дойде другата мисъл. Казва, то тъй не върви. Впрегнеш ума си, впрегнеш сърцето си, впрегнеш волята си към Бога, ти се поставиш на един кръстопът. Като ги поставиш така, ти обещаваш. Ние защо правим тия упражнения? Като деца пляскаме. Каз­ваме, впрегни сърцето си, впрегни волята си, тази ра­бота ще свършиш в света, нищо не може да те спъне. Тогава казваме, напред-назад, една цел имаме. Като от­стъпваме, една цел имаме и като настъпваме, една цел имаме. Те са упражнения. Тъй като мислим, има смисъл. Защото по някой път и назад ще отстъпиш, и напред ще настъпиш. Те са упражнения. Тъй като мислиш, има смисъл. Всяко движение има вътрешен смисъл. Ако ти може да намериш произхода на това движение, ти си дошъл до основните сили, които може да впрегнеш на работа.

Така седи възпитанието на човешкия характер, създаването на човешкото тяло и облагородяването. Не наново ще го създадем, но ще го облагородим. Всич­ки няма да умрем, но всички ще се изменим. Няма да станем сега хилави. Това не е красотата. Трябва да се изменим. Като се погледнеш в огледалото, да се харе­саш. Има нещо ново в нас, което се гради.

Казвам сега, хубавото, което имате, то е ново­то. Всички вие търсите един път. Ако вие очаквате, че след като идете в другия свят, ще дойде апостол Павел и апостол Петър да ви проповядват. Хиляди хора мис­лят така. Апостол Петър в другия свят си има рабо­та. Апостол Петър и апостол Павел ще имат ли време да се занимават с вас? Американци чакат, българи ча­кат, французи, германци, японци, китайци, индуси, кои­то чакат апостол Петър и Павел. С кого ще се зани­мават най-напред? Не очаквайте апостол Петър и апос­тол Павел да се занимават с вас. Но вие, като идете, вие трябва да се занимавате с тях. Не се занимавайте с вашия учител, но се занимавайте с това, което учи­телят дал. Защото, след като дал задачите, занимавай се с тия задачи, които ви е дал. Вие, като решите задачата, той ще се занимава с вас. Но ако не я реши­те, учителят ви не може да се занимава с вас. Той може да се занимава с туй, което учим, туй, което прилага­ме, туй, което реализираме, това е работа. Ако ти не мислиш, ако ти това не го чувстваш в дълбочината на своята душа, ако ти това не го чувстваш да го прило­жиш в живота си, това не е никаква философия.

Туй желание трябва да бъде толкова мощно. То трябва да бъде толкова силно, че никоя сила в света да не бъде в състояние да те изкара из релси. Може да те бият, но като гумена топка трябва да бъдеш, да от­скочиш. Десет пъти да те бият, пак да отскочиш. Каз­вам, гумената топка какво означава? Като видиш, че някое дете си играе с тази топка, казвам, имай поведе­нието на топката. Като те ударят, отскачай. Най-после вземи топката, тури я в джоба си.

Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. Ти имаш този талант. Всеки ден нас трябва да ни разтръсват. Ние седим и казваме: „Да стана по-умен.“ Ти си много учен човек. Ти, като мислиш да станеш учен човек, ти се изгубиш. Ти мисли, че си учен, но речи само да прилагаш своето учение. Аз съм учен човек, но не прилагам своето учение. Имам музика, но не съм я приложил. Затуй трябва да ида да пея.

Така трябва да мислите вие, учениците на новата култура. Тази мисъл е насвят. Тази мисъл, новата ми­съл се отличава с едно нещо, че имаме абсолютно до­верие в Бога. Тогава имаме доверие, че всичко можем да направим, каквото Бог е вложил в нас. Кога ще бъде, то е друг въпрос. Че може да направим всяка работа, ко­ято почваме, то е важното. Тогава аз не турям, че може да направиш една погрешка. Аз изключвам всички­те погрешки. Що е една погрешка? Не може да напи­шеш едно писмо. Аз пиша десет пъти едно писмо и съдирам листа. Пиша, някой път се замисля и направя някоя погрешка, съдера листа, взема втори. Някой път го напиша много хубаво, но най-после зацапам листа. Не така добре започваме и зле свършваме. Както започва­те, така свършвате. Да знаеш, че и като идеш в небе­то, всички твои любовни писма, които сте писали на земята, вие като идете в небето, ще ви ги четат.

Апостол Петър, като идеш в рая, той най-първо ще каже, имаш едно любовно писмо. Извадете сега компли­ментите. „О, моя възлюблена, откак те видях, сърцето ми загоря за тебе, животът ми беше безсмислен.“ Апос­тол Петър изважда едно писмо, второ, трето, ще из­вади всичките любовни писма. Ще дойде твоята въз­люблена, ще се четат писмата там. Не е лошо.

Казвам, отлични писма, но как ще се реализират. Тия любовни писма, каквото си писал, трябва да се ре­ализира. Седят любовните писма, цяла архива има. Ня­кои търговски сделки, обещал си някакво съдружие, каз­ваш, с такъв и такъв капитал, постъпил си в универ­ситета - всичко това, което си направил в живота, става пред вас в рая - и любовните ви писма, и търгов­ските, и училището, дома на бащата, на майката. Всич­ко, каквото сте писали, всичко това ще се разгледа. След туй решат в рая да те приемат или да те пратят наново на земята. Тази е сериозна работа.

Казвам, вие, хората на новото учение, трябва да знаете. То е една истина. Кое е онова, което е хубаво. Онова хубавото, благородното ще видите, което е нап­равено, как трябва да го приложите. Ще кажеш: „Мо­ите разбирания били такива. Ако трябва да се върна, каквото съм писал, ще го поправя.“ Нищо повече. Ние в света трябва да изпълним онова, което сме обещали съзнателно, защото има някои неща, които не са съз­нателни. Несъзнателното нещо, това е благородство.

Сега, защо някой път се срамувате от вашите любовни писма? Защото не може да го изпълниш. Каз­вам, в туй седи силата на нашия живот. Ако сегашния живот не бъдем в състояние да го видоизменим, има големи препятствия. Срещнете се двама, не може да се търпите, не сте достатъчно умни. Гледам, някой дой­де при мене, аз някой път не може да търпя. Когато аз искам той да си иде по-рано, да ми каже конкретно в какво седи, той започва да ми разправя надълго. Аз ще ви приведа един пример.

Тук имаше един, идва при мене, казва: „Само пеш минути. „Хубаво, но ще свършим. Влизам, три часа ми говори. Казвам: „Свършихте ли? Да излезем да се раз­ходим.“ Той като започна, от Битието цитира стихо­ве, откак се е създал светът, като мина през проро­ците, дойде до Евангелието и свърши с Откровение­то. Цели три часа ми говори, говори. Аз гледам, каз­вам, за мене е урок. Аз може би някъде говоря три часа. Казва: „Три минути.“ Казвам, това са три мину­ти. Втори път като искаше да ме намери, аз ставах невидим. Щом съм видим, трябва да го приема. „Тук ли е Учителят?“ Няма го.

Та новото. Абсолютно доверие в Божественото начало. За него трябва да имаме свещена идея, без да се осиновяваме, защото няма човек, който в душата си да не е благодарен. Всеки човек има възвишени и благородни чувства. В началото никой не е мислил да направи зло. После се случва нещо, че не излиза според сметките на човека. Аз го наричам като човек спор­тист, юнак, ще иска някой да прекрачи, някой подско­чи, става опущение, изгуби равновесие. Като клекне на хлъзгавата почва, току видиш, всичкото геройство, знание не може да помогне. Той изгуби своето равно­весие. Може да намери някаква авария в живота. Чес­то ние минаваме през глетчерите на живота, изгубва­ме равновесието. Като се подхлъзне, иска да бъде сери­озен. Като се подхлъзнеш, знанието и твоят морал не може да ти помогнат.

Казваме, не трябва да съдим. Човек, който се е подхлъзнал, който е паднал, не трябва да го съдим. Той на глетчера минава. Не знаеш как ще мине. Ти казваш, това не трябва да прави. Ти, на негово място ако беше, как щеше да постъпиш? Отива едно малко дете при баща си, казва, че го бил учителят. Срещне го учите­лят, детето си намокри гащите от страх. Казва му бащата: „Много си страхлив.“ „Татко - казва, - ако беше на моето място, какво щеше да направиш?“

Разумни трябва да бъдем. Сега ще оставим други­те неща настрана. Основната мисъл. Да възстановим абсолютно доверие в Бога, което сме имали първоначално. То е силата, магията на живота. То е, с което трябва да започнем.
„Само проявената Божия любов, само проявената Божия мъдрост и само проявената Божия истина но­сят пълния живот.“

Сега да допълня. Ако вие ме слушате и приложи­те, аз ще ви помагам, ще ви помага и Бог.

Четиридесет и трета лекция
на Общия окултен клас
18 юни 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder