НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественото буталце

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Божественото буталце

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, човек, мога, казва, идея, живот, може, има, всички, всичко, един, години, път, бъдете, мисли, идеи, бъде ,

Младежки окултен клас , София, 21 Декември 1924г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Любовта ражда доброто!
доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Шест души прочетоха темите: "Ролята на съзнанието".
Прочете се резюме от темата: "Защо благоухаят цветята?"
Тема 9: "Защо се ражда и умира човек?"


Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили? (- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.

Сега, каква е вашата представа за живота? Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище? Всякога трябва да си съставяте една картина.

Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.

Представете си, че вие излизате навън от този затвор. След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява?" А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята!" Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.

Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.

Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.

Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.

Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.

Пита някой: "Как да прогресирам?" Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.

Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.

Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.

Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."

Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.

Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."

Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.

И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята?" Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.

Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!" Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!" Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.

Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.

Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потребно.
Станете да направим едно упражнение.

И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред. И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.


Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
IV година, 10-та окултна лекция на 1-ви младежки окултен клас. 21.XII.1924 г., София

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА
Какво нещо е животът сам по себе си?
Първото чувство, което може да изпита едно затворено същество в един кръг, при побутването от едно друго велико същество.
Божественото е туй, което осмисля живота.
Всички трябва да имаме една вътрешна духовна опитност.
Два недостатъка: немарливост и отлагане.
При пожертването на живота, той става по-интензивен.
От божествените идеи, които човек е записал в душата си, може да се съди за неговия характер.
Разсъжденията ни трябва да бъдат смислени.
Всичко, което е дал Бог за нас, то е необходимо.
Трябва да изпълним Божествената програма, дадена ни от природата.
Мозъкът - една съвършена химическа лаборатория.

Божественото буталце

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, човек, мога, казва, идея, живот, може, има, всички, всичко, един, години, път, бъдете, мисли, идеи, бъде ,

Младежки окултен клас , София, 21 Декември 1924г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Десета лекция
13 декември 1924 г.*

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Прочетоха се няколко от работите върху темата „Ролята на съзнанието“.

Прочете се резюме от темата „Защо благоухаят цветята?“

Защо човек се ражда и умира? (№9)&tema2=Ролята на съзнанието (№7)#T94">За следния път ще пишете върху тема №9: Защо човек се ражда и умира?

Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае една сума от десет милиона лева злато. За какво бихте ги употребили?

Отговор: Аз бих си платил дълговете, а останалите бих раздал на други, които имат дългове.

Всички съгласни ли сте с това?

Отговор: Аз бих се отказал от тия пари.

И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище? Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.



Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората. В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.

Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!“ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние.

Та казвам: в сегашното си положение всички вие трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Трябва да имате най-малко един, два, три и повече опита, които да бъдат ръководеща звезда в живота ви. На тях ще можете да разчитате. Такива опити всеки от вас може да има. Например колцина от вас имате опитността да знаете, че някъде извън Земята имате един добър приятел, един ръководител, един ангел хранител, или както някои го наричат Аз-ът?Той е онова същество, което взема голямо участие във вашия земен живот: той се интересува от всичко около вас и всякога, в най-големите мъчнотии, ви идва на помощ – той е първият и последен приятел в живота ви. Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е Абсолютна истина, не знаете. Вие ще кажете: „Ние сме още млади, не сме остарели, за да имаме такива опитности.“ – Не, младите виждат повече, отколкото старите. Според моите наблюдения очите на младите виждат по-надалече, отколкото очите на старите хора. Стар човек в окултен смисъл е проявеният човек. Когато някой мисли, че трябва да бъде по-възрастен, за да го признаят за по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че като преминете повече години, ще станете по-знаещи. Който чака да стане на тридесет и три години, за да поумнее, това значи да изгуби време. Това е състояние на изгубена Станка. Не трябва да мислите, че след като остареете, ще станете по-умни. Аз искам да имате положителна философия за живота, да разсъждавате положително. Ще бъдете умни още сега! Ако не, никога няма да бъдете умни. Това зная аз. Сега или никога! Ако аз се силя да докажа, че някои неща ще станат за в бъдеще, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще го дочакам да изникне утре? Значи туй, което е станало днес, и утре ще стане. Това е непреривност на нещата.

Та във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена, т.е. никога няма да я направите. Вие може да проверите този факт. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се, искате да го запишете, но отлагате за другия ден – отложите ли, всичко е забравено вече. Същото няма да се яви втори път. Ако трябва, ти веднага ще станеш и ще запишеш съня си. Този закон действа навсякъде в живота. Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: „Ще я изпълня, когато имам повече време.“ – Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма да я изпълниш никога, ти няма да я запишеш никога. Напиши, не отлагай, защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Всяка свещена мисъл се проявява в света на мисълта, после в астралния свят и най-после на физическия свят. След като и се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: „Днес не съм разположен, утре ела!“ Утре вече тя намира друго място. Втори път не се връща при теб. Законът действа много рязко, затуй трябва да бъдете внимателни.

И тъй, настоящето е Божественото. Значи Божествените идеи действат в настоящето. Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път на сърцето, и трети път – на волята. Ти ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес; за друг ден – друга идея; за трети ден – трета идея, и т.н. В края на краищата, като събереш всички Божествени идеи, които си възприел в един цикъл на живот от петдесет-шестдесет години, от тях ще може да се оцени какъв е бил твоят характер на Земята. Пита някой: „Как да прогресирам?“ Казвам: доколко си прогресирал, ще познаеш по това, колко Божествени идеи си възприел от Бога и колко от тях си реализирал. В това седи ценността на човешкия характер. Качествата на идеите и броят им определя характера ти. Дойде ли при тебе една Божествена идея, това е един знаменит ден, това е един велик ден, ако я възприемеш. Няма по-велико нещо от това. Тази идея може да се разрасне дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.

Днес всички вие страдате от немарливост и от отлагане на нещата. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: „И без това може.“ Онзи, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата си, тогава ще го направя.“ – Не, не е така. На Божествените идеи, които проникват в нашата душа, трябва да отдадем всичкото си внимание, докато ги реализираме. А сега, като проникне във вашия ум една такава идея, вие я написвате и казвате: „Аз написах тази идея.“ Вие не признавате, че тази идея е дошла отнякъде, не признавате авторитета и, а мислите, че е излязла от вашия ум, и тръгвате да се хвалите с нея. Но не се минават една-две седмици, показват ви, че тая идея не е израсла от вашия ум. Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече. Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно. И те някога са били затваряни херметически.

Сега всички вие се намирате в една гъста материя и страдате. Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи и с тях ви стегна ръката, ще бъдете ли разположени? Ако аз взема една игла и ви бодна с нея, ще бъдете ли разположени? Ако аз изгоря една ваша хубава книга, която обичате, ще бъдете ли разположени? Въобще ако ви отнема нещо, което вие обичате и с което сте свързани, вашето настроение веднага ще се измени. Прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича Свободата, но и всеки сам трябва да пази свободата си. Отговорете ми сега защо ви навеждам към тия мисли? Вие сега сте в Египет, при Йосиф. Казвам ви: ще има седем плодородни години. Сейте и прибирайте жито! Пълнете вашите житници, понеже ще дойдат седем гладни години. Та когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страдания и изпитания, а те ще дойдат, трябва да имате един голям запас – да можете да издържите глада. Изпитанията ще дойдат и трябва да ги издържите. Като ви се говори за изпитания, някои казват: „Неприятни неща са тия – да бъде човек на изпитания.“ – Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плувам, но не се опитвам да плувам, това знание ли е? Ако някой ми каже да направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога да се удавя. Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. Затова аз трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вяра в себе си. Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в себе си и тогава ще мога да кажа: „Аз мога да преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога да я преплувам, без да съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание?

Отговор: Към въображаемите числа.

Някои казват: „Наистина, аз мога да преплувам реката.“ Как? – Мислено само. Като дойде до опита, тия хора казват: „Аз потънах във водата.“ – Как тъй? – „Схванаха ми се краката.“ Не, трябва да си говорим Истината. Такъв неопитен човек трябва да каже: „Аз преплувах тази река мислено само.“ В живота всинца имате този опит. На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме.

Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, но остави училището, напуска го и казва: „И без знание мога, и без учение мога.“ –Можеш без учение, разбира се. Друг някой казва: „Господ ми даде две очи. Защо ми са двете? И с едно око мога.“ Изважда едното. – „Имам две уши. Защо ми са и двете?“ Отреже едното си ухо. После казва: „Имам два крака. Защо ми са и двата? И с един крак мога.“ Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: „Човек не трябва да бъде много набожен.“ – Смешни сте! Набожността е качество на човека, тя е едно благородно чувство. Друг казва: „Човек не трябва да бъде и умен.“ – Да, може да не бъде и умен, но на какво ще се обърне тогава? Това обаче не е правилен начин на разсъждение.

И тъй, какви изводи може да направите от всичко това? Туй не са лични забележки, но това са принципиални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от Невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате Светлина, да утешавате страдащи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг – и още хиляди други работи те изискват от вас. И когато вие се съгласите с всичко това и започнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост. Душата ви ще се разшири, умът ви – също. Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Те ви казват: „Вървете напред и ние ще ви помагаме!“ Пък щом не изпълнявате техните изисквания, вие се разклащате, разстройвате се и животът ви се обезсмисля. Някой седи, не знае какво да прави и казва: „Не зная какво да правя.“ Ще ви запитам обаче: младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ги! Ако идете в някое село, ще видите, че младите моми и момци играят на хоро. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия влиза в средата на хорото, свири им. Те правят опити – търсят се един друг. Но след като се ожени някой от тия млади, не ходи вече да тропа на хорото. Защо по-напред е ходил, а сега престава? Казва: „Това са глупави работи.“ Значи ти вече си поумнял. Питам: от глупаво нещо може ли да се роди умно? Кое взема най-голямо участие при хорото?

Отговор: Краката.

Какво означават в този случай краката? Младият казва: „С краката си аз мога да направя всичко.“ Но след като се ожени, казва: „Аз криво съм разсъждавал.“ Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Това значи, че всяка постъпка на човека трябва да бъде разумна. Всяко упражнение, всяко движение, всяко действие, каквото и да е то, трябва да е разумно, да е обосновано на някакъв закон.

И тъй, щом сте в Божествения свят, ще се стремите към следния закон: вие трябва да реализирате всичко онова, което е определено от Бога. Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Изпълнете програмата, която е дадена за вас, и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от Природата, и животът ви ще тече по мед и масло. Мнозина се спират пред идеята защо са се родили на Земята. Според мене това е смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. – Да уча, разбира се. Имам геометрия. Първия път не разбирам нищо, втория път – също, но третия път вече започвам да разбирам. С какво започва учителят геометрията?

Отговор: С точката.

Да, но аз не зная нищо. Това не е срамота. Второ нещо: учителят казва, че от движението на точката се образува правата линия. Правата линия пък образува плоскостта; плоскостта образува куба и т.н. Този учител е белялия, не се спира само на точката, линията и куба, ами туря и букви: а, в, с, туря и знаци плюс и минус. Той дели, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.

Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де!“ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.

Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потребно и материалното учение.

Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.


Божественото буталце



Любовьта ражда доброто!
Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!
Шесть души прочетоха темитѣ: “Ролята на съзнанието”.
Прочете се резюме отъ темата: “Защо благоухаятъ цвѣтята?”
Тема 9: “Защо се ражда и умира човѣкъ?”

Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили? (-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте? (-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.

Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ? Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище? Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина.

Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.

Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява?” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята!” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина. Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.

Рекохъ, въ сегашното си положение вие всички трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Всѣки единъ отъ васъ, отъ младитѣ, трѣбва да имате единъ опитъ. Самиятъ животъ безъ опитъ не върви въ права посока. Най-малко единъ опитъ, два три трѣбва да имате, които трѣбва да бѫдатъ рѫководяща звѣзда, да имате нѣщо, на което да разчитате. А такъвъ опитъ всѣки единъ отъ васъ може да има. Запримѣръ колцина отъ васъ иматъ опитностьта да знаете, че имате нѣкой приятель извънъ земята, единъ рѫководитель, ангелъ-хранитель го наричатъ, единъ добъръ приятель, а нѣкои го наричатъ “Азъ”. Едно сѫщество, което взима много дълбоко участие въ вашия земенъ животъ. Интересува се отъ всичко и всѣкога, въ най-голѣмитѣ мѫчнотии, туй сѫщество иде да ви помогне. То е пръвъ и послѣденъ въ вашия животъ. Сега, туй като едно философско твърдение мнозина отъ васъ го приематъ, възможно е да е тъй, като една вѣроятность, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.

Сега вие ще кажете: “Ние сме млади още, не сме остарѣли.” Но младитѣ виждатъ повече отколкото старитѣ. Спо-редъ моитѣ разсѫждения очитѣ на младитѣ виждатъ по-надалечъ, отколкото на старитѣ хора, нали е така? Старъ човѣкъ, въ окултенъ смисълъ, е проявения човѣкъ. Когато иска нѣкой да стане по-възрастенъ на години, че да е по-уменъ, това е криво разсѫждение. Да не мислите, че прѣминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено врѣме, който чака да стане на 33 години, че да поумнѣе, то е изгубено врѣме - “изгубена Станка”. Не трѣбва да мислите, че слѣдъ като остарѣете ще станете по-умни. Не. Азъ искамъ въ ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсѫждавате. Ще бѫдете умни сега. Сега, ако не никога! Туй, което азъ зная: Сега или никога. Защото, ако азъ се силя да докажа, че нѣкои нѣща за бѫдеще ще станатъ, тѣ сѫ станали вече. Ако азъ не посѣя сѣмето днесъ, какъ ще дочакамъ то утрѣ да изникне. Значи туй, което е станало днесъ и утрѣ ще стане, това е непреривность на нѣщата.

Та въ вашия умъ всѣкога идеитѣ трѣбва да бѫдатъ положителни. Когато дѣйствуватъ окултнитѣ сили, тѣ дѣйствуватъ сега, веднага, днесъ. Отложите ли за утрѣ, работата е свършена - т.е. никога нѣма да я направишъ. И този фактъ може да го провѣрите. Нѣкой пѫть сънувате много хубавъ сънь, събуждате се следъ това, искате да го запишете, но отлагате за утрѣ. Като станете, всичко е забравено вече. Втори пѫть то нѣма да се яви вече. Ти веднага ще станешъ и ще запишешъ съня, ако трѣбва. Този законъ дѣйствува и въ живота. Една добра мисъль, като дойде, приеми я, не казвай: “Като имамъ повече врѣме.” Не, не, ако сега не я запишешъ, ти нѣма да я запишешъ никога. Напиши двѣ думи само, но напиши нѣщо. Защото нѣщата трѣбва да се завѣряватъ едновременно и въ трите свѣта. Тази свещена мисъль се е проявила въ свѣта на мисъльта. Тя се е проявила и на физическия свѣтъ и слѣдъ като и дадешъ форма, тя ще придобие сѫществувание. Тя е дошла днесъ, ти кажешъ: “Днесъ не съмъ разположена, утрѣ.” Но утрѣ тя намира друго мѣсто, втори пѫть не се връща при тебе.

Затуй трѣбва да бѫдете внимателни, законътъ дѣйствува много рѣзко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи въ настоящето дѣйствуватъ Божественитѣ идеи. Въ настоящето Богъ ни говори. А Богъ не повтаря. Той говори веднажъ на ума и говори ли втори пѫть - на сърцето и трети пѫть - на волята. А ти, като не си слушалъ, не си възприелъ и въпросътъ е свършенъ. Тази идея ти не можешъ да възприемешъ другъ день. Тя е само за днесъ. За другъ день - друга [идея]; трети день - трета идея, четвърта, пета, шеста. Въ края на краищата въ цѣлъ единъ цикълъ на живота си отъ 50-60 години като съберешъ всичкитѣ Божествени идеи, които си възприелъ, отъ тѣхъ може да се оцѣни какъвъ е билъ твоя характеръ на земята.

Пита нѣкой: “Какъ да прогресирамъ?” Рекохъ, колко Божествени идеи си възприелъ отъ Бога? Въ това сѣди ценностьта на твоя характер. Идеитѣ по число и качество - тѣ определятъ характера ти. Ще дойде една Божествена идея, това е единъ знаменитъ день, то е единь великъ день. Щомъ възприемешъ една Божествена мисъль, нѣма нищо по-велико отъ това. Тазъ идея може да се разрасте дотолкова, че да направи отъ тебе една велика душа.

Сега, всинца страдате отъ немарливость - едно; отъ отлагане - двѣ. Каква е разликата между немарливость и отлагане? Немарливиятъ казва: “И безъ това може.” А, който отлага, казва: “Сега съмъ заетъ, че като свърша работата си, тогава ще го направя.” Не, не. Божественитѣ идеи, които проникватъ въ нашата душа, на тѣхъ трѣбва да отдадемъ всичкитѣ си идеи, докато ги реализираме. А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “Азъ написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета и, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете да се хвалите съ нея, но нѣма да се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ. Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва да ги отбѣлѣзваме въ себе си и да признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. И за тѣхъ трѣбва да имаме въ душата си особено мѣсто. Дойде ли тази идея, да бѫдемъ готови да жертвуваме всичко. Дойде ли до Божественото за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече! Значи за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си. Не да го изгуби, да го пожертвува. Защото всѣкога пожертвуванъ живота за една Божествена идея, този животъ се усилва, става по-интензивенъ. И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето геройство на този принципъ. И тѣ сѫ били затваряни тъй херметически.

Сега вие сте въ такава гѫста материя, страдате всички, нали? Кой отъ васъ не страда? Нѣкой не е разположенъ духомъ. Защо не е разположенъ? Ако азъ взема едни клещи, че да ви стисна рѫката, ще бѫдете ли разположенъ? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бѫдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря. Въобще, отнема нѣщо, което вие обичате и съ което вие сте свързани, веднага ще измѣня вашето настроение и прави сте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Всѣки обича свободата, но и всѣки трѣбва да пази свободата си.

Сега, отговорете ми, защо ви навеждамъ къмъ тия мисли. Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ. Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си. Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка азъ мога да я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това? (къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено. Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говоримъ истината, той да каже тъй: “Азъ само мислено прѣплавамъ тази рѣка.”

Сега въ живота всинца имате този опитъ! На мнозина се схващатъ рѫцѣтѣ и после трѣбва да имъ помагаме. Нали сте били ученици въ училището? Нѣкой учи до трети класъ, остане и казва: “И безъ знание мога, и безъ учение мога.” Че можешъ безъ учение, можешъ, разбира се. Тогава другъ човѣкъ казва: “Господь ми направи двѣ очи, защо ми сѫ двѣ и съ едно мога.” - Извади едното. “И двѣ уши имамъ”, вземе и пробие едното си ухо. Послѣ казва: “Два крака, защо ми сѫ, съ единъ кракъ мога.” Питамъ: на каква карикатура ще замяза човѣкъ съ такива разсъждения? Нѣкой казва: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде набоженъ.” Смѣшни сте, набожностьта, това е едно качество на човѣка, едно благородно чувство е то. Казва: “И уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ.” Е, хайде, и уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начинъ на разсѫждение.

Сега, какви изводи може да си направите отъ това? Това не сѫ лични забѣлѣжки; това сѫ принципални нѣща, начини за разсѫждение. Значи вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ изискватъ отъ васъ вие да се учите; вашите приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ ви пратили тукъ, искатъ вие да бѫдете духовни и религиозни; вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ искатъ вие да бѫдете умни, да бѫдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добрѣ изпититѣ си, да бѫдете носители на Божественитѣ идеи, да пръскате свѣтлина, да утѣшавате страждающи, бѣдни, немощни, да си състрадавате единъ другъ, и още хиляди нѣща, хиляди други работи изискватъ отъ васъ. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате тѣхнитѣ изисквания, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна радость, душата ви ще се разшири, умътъ ви сѫщо, като че нѣщо тайнствено става у васъ, като нѣкоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тѣхното благоволение. И тѣ ви казватъ: “Вървете напредъ и ние ще ви помагаме.” Пъкъ щомъ не изпълните тѣхнитѣ изисквания, вие се разклатите и най-послѣ станете [...]. Нѣкой сѣди и казва: “Какво да правя сега, не зная какво да правя.”

Сега, младитѣ какво трѣбва да правятъ? Наблюдавайте ако идете въ село, ще видите младитѣ моми и момци играятъ на хорото. Тѣ играятъ, а единъ кавалджия или гайдарджия на срѣдата свири имъ; опити правятъ тѣ, търсятъ се единъ другъ. Обаче, следъ като се ожени нѣкой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходилъ, а сега не ходи, а казва: “Това сѫ глупави работи.” Значи ти си поумнѣлъ, ама отъ глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голѣмо участие? (-Краката.) Какво означаватъ въ този случай краката? Младиятъ казва: “Съ краката си азъ мога всичко да направя.” А слѣдъ като се ожени, казва: “Азъ криво съмъ разсъждавалъ.” Не само съ краката трѣбва да се тропа, но и съ главата трѣбва да се мисли. Т.е. всѣка една постѫпка на човѣкъ трѣбва да бѫде разумна. Всѣко едно упражнение, всѣко едно движение, каквото и да вършите, все трѣбва да е умно, да е обосновано на нѣкакъвъ законъ.

И тъй, въ Божествения свѣтъ вие ще се стремите къмъ слѣдующия законъ: Всичко онова, което ви е опрѣдѣлено отъ Бога, вие трѣбва да го реализирате! Всичко на васъ е опрѣдѣлено. Всѣки трѣбва да разбира защо е дошълъ. Програмата за васъ, която е въ вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма отъ природата и живота ви ще тече като масло. Сега мнозина се спиратъ на идеята, казватъ: “Защо съмъ се родилъ азъ на земята?” Споредъ менъ, това е единъ смѣшенъ въпросъ. Отивамъ въ училището да се уча и питамъ защо съмъ дошълъ. - Да уча. Имамъ геометрия, първия пѫть не разбирамъ нищо, но постепенно ще науча геометрията. Съ какво започва учительтъ геометрията? (- Съ точката.) Хубаво, азъ нищо не зная, това не е срамота. Второто нѣщо, учительтъ каже: “Точката образува правата линия. Сетнѣ, правата линия образува плоскостьта, кубътъ и т.н.” Този учитель е белалия, не се спира само съ точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюсъ, минусъ, дѣли и умножава, тури скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото цѣлиятъ животъ се състои все отъ задачи, отъ математически закони. Даже, ако всѣки день се съсрѣдоточавате, вие ще намѣрите една по-велика задача въ живота, тъй че и геометрия, и математика сѫ приложени напълно въ нашия организъмъ.

Химията е приложена сѫщо въ живота на човѣка. Не само химически процеси ставатъ тамъ, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човѣшкиятъ мозъкъ, такава, каквато въ свѣта нѣма. И всичкитѣ химикали, шишенца, съ всичкитѣ елементи сѫ тамъ. Пъкъ и всичкитѣ инструменти сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива. Тукъ на земята да съставятъ такава една лаборатория, трѣбва да похарчатъ нѣколко милиарда. Тъй щото, вѣ тази лаборатория трѣбва да влизате по-често. Да кажемъ, имате една мисъль, искате да я изпъдите. Вие сте смѣшни. Махате съ рѫка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: “Излѣзъ де!” Не излиза. Ти ще влезешъ въ лабораторията, ще разгледашъ отъ каква категория е тази мисъль, ще я хванешъ съ щипцитѣ си, тя ще се подчини и ще я извадишъ. Или има извѣстни киселини, ще вземешъ, само ще я побутнешъ, ще излѣзе и оттатъкъ ще мине. Наука трѣбва тукъ. А ти махашъ съ рѫка, казвашъ: “Не искамъ да мисля за нея.” Въпросътъ не е тамъ да не мислишъ, ще мислишъ, но положително ще мислишъ. Правилно ще мислишъ. Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но азъ ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое си шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще и кажешъ: “Излѣзъ навънъ!” Тогава запиши деньтъ и часътъ точно кога тя е излѣзла.

Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ. Нѣкои казватъ: “Отъ много мислене, че полудѣлъ.” Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. Нѣма примѣръ въ историята такъвъ. Но отъ малко учене, отъ невѣжество много хора сѫ полудявали. Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ да избѣгва мѫчнотиитѣ. А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, той се уплаши и ума му изтръпне.

Та, сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе тази свѣтла, Божествена идея, която се отправя къмъ васъ, както буталцето (Ì), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнатъ въ васъ, приемете ги. Бѫдете всѣкога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потрѣбно.

Станете да направим едно упражнение.

И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность. Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ. Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ. И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.

Любовьта ражда доброто!
Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

IV година, 10 окултна лекция на I младежки окултенъ класъ, 21.ХII.1924 година, София

НАГОРЕ




placeholder