НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ангел Господен говори

Най-често използвани думи в беседата: аз, всички, любов, има, сега, човек, казва, хора, казват, може, пари, години, природа, живот, истина, свят, бъде, днес ,

Неделни беседи , София, 15 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И ангел Господен говори на Филип и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст.““ (Деяния на апостолите 8:26)

Съвременните хора минават за реалисти, за хора на положителната наука, на положителния живот. Когато им се говорят някои истини, те казват: Това е отвлечено, неразбираемо за нас. Кой живот е реален? Според вас, реален е светът на сетивата. Реално ли е това, което виждаш? Ти виждаш дървета, цветя, но това е свят на сенки. Чуваш нещо с ушите си – това е свят на вибрации. Казваш: Видях, чух, пипнах нещо.– И с такива знания на своята реалност си правиш заключения, че много знаеш, че можеш да разрешиш всички въпроси. Четете, например, теорията на Айнщайн за земята и се чудите, де е истината. Той казва, че земята не е изпъкнала, но вдлъбната, и ние живеем във вдлъбнатината. Той прави ред изчисления, с които доказва своята теория. Тази теория се отнася за математически умове, а не за хора с обикновени умове. Само математици могат да я разберат. Ако обикновен човек прочете теорията на Айнщайн, няма да намери нищо особено в нея. Как гледа математикът на живота и как – обикновеният човек, не е важно. Животът е построен на ред математически изчисления. Всяко нещо има свои дълбоки причини. Казваш: Днес ще ям кокошка или гъска. – И това е предвидено. Казваш: Не е важно, какво ще ям днес. Това е обикновена работа. – Не е обикновена. И храненето се основава на математически закони. Днес храненето е обикновен процес, но преди хиляди години, Учителите на човечеството са преподавали законите па храненето. Днес хората се ползват от това знание наготово, но, докато го придобият, те са употребили големи усилия. Някой се учи да свири. В първо време учителят му не е доволен от него, и той не е доволен от себе си, но колкото повече свири, толкова повече напредва. След 10–15 години усилена работа той свири без мъчнотии, всичко му иде наготово, като че ли от небето слиза. Следователно, ако се върнете назад, в училището на живота, ще видите какви усилия сте правили, колко пъти сте били наказвани, докато се научите да ядете правилно. Изкуство е да знае човек да яде! Човек има две отверстия в устата си: едното води в хранопровода, а другото – в дихателното гърло. Когато се задави човек, храната, вместо в хранопровода, отива в дихателното гърло. Затова казвам, че храненето е велико изкуство. – Докажи това! – Мога да го докажа и на най-учените, и то само в продължение на пет минути. Силни, убедителни са моите доказателства, но ги оставям за друг път.

„Ангел Господен говори на Филип." Значи, трябвало е ангел Господен да слезе от небето, да намери Филип и да му каже: „Стани, иди към пладне!" Ангелът точно определя времето. Който не разбира закона, ще каже, защо именно към пладне, а не по друго време. В този стих е вложена известна идея.

„Иди в пътя, който слиза от Ерусалим, в град Газа." – Какво представя Ерусалим? – Материалният свят. Вие се кланяте всеки ден на този свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм. Казвате: Да отидем на Божи гроб! Вие сте всеки ден на Божи гроб, в Ерусалим. Всеки момент хората се кланят на материалния свят. Там влизат всички хора, мъже и жени, владици и свещеници; всички готвят в кухнята на материалния свят. Казвате: Възможно ли е владика да готви? - И владиката готви, както всички обикновени хора. – Какво означава думата „владика"? – Човек, който владее изкуството си. Казвате, че владици има само между религиозните хора. – Не, владици има и между готвачите. – Защо? – Защото готвачът владее изкуството си. И попът може да бъде готвач, защото е баща. Майката преподава първите уроци на детето си. Тя приспива детето си и му пее: Дандору-дандири! Това е ритмична музика, като на дайре, както при турците. Като потупва ритмично детето си по гърба, то се въодушевява.

Често се натъквате на грешки в живота, но те са грешки от ваше гледище, не и от гледището на природата. Те са условия, при които човек расте и се развива. Например, отиваш в гората на разходка, но се уплашиш, смутиш се и изгубиш пътя си. След четири-пет часа лутане, когато си в най-голямо отчаяние, срещаш един познат, който те пита защо си побледнял толкова, какво се е случило. – Изгубих пътя. – Аз ще ти го покажа. С години ти си се молил да срещнеш някой учен човек да те упъти в живота. Ето, срещаш такъв човек в гората. Докато мислеше, че си нещастен, защото си загубил пътя си, виждаш, че не е така. Ти си загубил пътя си, за да намериш учения човек. Следователно, всички несъобразности, всички нещастия в живота, крият зад себе си известни блага. Не е все едно, дали срещаш умен или глупав човек. Не е все едно дали си умен или глупав. Умният вижда благата зад своите нещастия, а глупавият нищо не вижда. Така и вие всякога може да познаете дали един човек е умен или глупав.

Питате: По какъв начин се познават хората? Ще ви дам няколко методи за познаване на хората, но не отвлечени. Моите методи са практични, реални. Всеки може да си послужи с тях. Ще ви дам един метод: по проявите на човека да познавате неговия характер. Давам един голям грозд на едного и казвам: Вземи си само едно зрънце. Алчният взима най-голямото зрънце. Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце. И той търси най-голямото зърно. Давам на трети – и той постъпва по същия начин. Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото зърно. Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото зърно. – Не взе най-голямото зърно, защото първият го взе.

Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора. После правя друг опит. Поканвам дванадесет души у дома на гости. Слагам на трапезата печена гъска и казвам: Гъската е на ваше разположение. Аз няма да взема участие в яденето, ще бъда само зрител. Един от вас ще раздели гъската. Един взима ножа и дели гъската на дванадесет парчета. Наблюдавам как реже. На всички отрязва по едно парче, а за себе си задържа най-голямото и най-хубавото. Като се изредят и дванадесетте, ще позная характера им. Който задържа за себе си най-голямото парче, той е от културата на егоизма. Някои майки са ме питали, дали техният Драганчо има някакъв талант. Казвам й: И ти сама можеш да познаеш това, Колко деца имаш? – Две. - Купи едно кило ябълки и дай на едно от децата да ги раздели. Както ги раздели, такъв човек ще стане. Ако това дете набие братчето си и задържи за себе си повече ябълки, то ще бъде добър за градоначалник. Питам майката: Как раздели детето ябълките? – Умен е моят Драганчо. Избра най-големите ябълки за себе си. - Градоначалник ще стане той. – Аз искам да стане владика. – С този характер, той не може да стане владика.

И природата има методи, с които изпитва хората. Ти имаш къща и казваш: Моя е тази къща. Получих наследство от баща си и с тези пари си направих къща. - Не е твоя къщата, нито парите са твои. Аз ще ти докажа това. Питам: Камъните за къщата твои ли са? Ти си ги взел от планината. - Аз ги купих. - Ти ги купи от човек, който ги обсебил. Работниците, които влагат енергията си, от баща ти ли останаха? Питам те още: Отде взе ума си, с който се гордееш? - Даден ми е от майка ми и баща ми. Мой е умът. – Ако умът е твой, кажи ми, отде си дошъл и кое е твоето отечество. - Майка ми ме роди. – Щом майка ти те е родила, умът не е твой. Отде е дошла майка ти? Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.

Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба.

Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха". Това „ха" е вашата заплата. Разболее се някой и започва да пъшка „ох, ох!" Като го слушат да пъшка, хората мислят, че много страда. Много хора минават само с пъшкане. Природата работи, а те пъшкат. В края на краищата, казват, че животът им е тежък. Защо е тежък? - Защото не работят, а само пъшкат. Те седят на едно място и казват „ха-ха". – „Тин" е тяхната заплата.

И тъй, когато изучавате Божествената наука, трябва да взимате живо участие в работата на природата, а не да седите индиферентни към нея. Когато се проповядват истините на новото учение, някои казват: Да видим какъв ще бъде резултатът на това учение, че тогава ще решим – да го приемем или не. – Не е нужно да минат години, за да видиш резултата. Сто души са жадни. Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене. Не е нужно да минат векове, за да се произнесеш за качествата на тази вода. Казвате: За да се приложи истината, нужно е време. Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота е нужно много време, но прилагането истините на новото учение става моментално. Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди към пладне." – Пладне, това са условията, при които се развиват добродетелите на човека. Пладне, юг, е мястото на топлината. Само добродетелните хора имат топли сърца. На север, в студените места, е истината. Който няма добродетели и търси истината, ще изстине. Истината вкаменява човека. Тя му посочва всички недъзи. Добродетелта храни човека. Тя казва: Нахраних те с първото си мляко. Който иска да познае истината, трябва дълго време да се школува в училището на добродетелта. И когато душата му се изпълни с добродетелта, с топлината на живота, тогава може да отиде на северния полюс. Там ще намери той чистотата на живота. Тя се намира само на северния полюс. Единственото неопетнено място на земята е северният полюс. Значи, който търси истината и чистотата, ще ги намери на северния полюс. Може ли да бъде чист онзи, който няма истината? Тя прави човека чист.

„Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим, в град Газа." Как мислите, мога ли да изтълкувам името на града Газа? Случайно ли е това име? Не е случайно, какво име ще се даде на някой град или човек. Нищо не е случайно и живота. Важно е, че Филип послушал думите на ангела. Всеки човек има по един ангел, който му говори. Ще кажете, че това е привилегия само за Филип. Не, това е привилегия за всички хора. Когато някой дойде и ви пошепне нещо велико, мислите ли, че ще ви даде обяснение защо ви го нашепва? Ще ви каже: Слез на юг, в този пуст град. Защо трябва да слезете, няма да ви каже. Мнозина идат при мене и казват: Готови сме да приемем новото учение, но искаме да ни го обясните. Питам: Когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука.

И сегашният живот на хората се явява и изчезва, както сапуненият мехур. Казвате: Нашите мехурчета не се пукат. Аз ще ви докажа, че и вашите мехурчета се пукат. Ти си млад момък, идеалист, вярваш на силите си. Ходиш от къща в къща, между познати, и се чудиш защо хората не живеят добре. Казваш: Да имам такава жена и такива деца, в един ден ще ги оправя. От мене зависи да оправя живота си. Започваш да търсиш мома, да се ожениш. Най-после намираш, каквато търсиш. Ожениш се, роди се дете. Казваш: Аз ще възпитам детето си, както трябва. Възпитаваш го, то расте, добре се развива, но, като стане на три години, заболее и умре. Отиде гърнето! Отиде и сапуненият мехур! Казваш на жена си: Пукна се първият мехур, но ще гледаме да запазим втория. – Защо се пукна мехурът? – Колкото по-високо се качва, въздухът се разредява, стените му стават по-тънки и като не може да издържи на вътрешното налягане, пука се. Казвате: Съдбата му била такава! – Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, като стане детето две-тригодишно, да умре. Писано е, че при сегашните условия и еволюция човек трябва да живее 120 години. След това той поема друг път на живота. Да се говори, че Господ е определил да умре детето, това е неразбиране на законите. Майката трябва да знае, че не е могла да съгради здрав организъм на детето си. Умът, сърцето и организмът на детето са злоупотребили някъде, затова то умира. Казвате: Мехурчето се пукнало. Закон е: Деца, които са родени без любов, умират. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират. Те са родени без любов. Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. Тази връзка не трябва да се основава на желанието на младите да се осигурят. Когато се жени, жената мисли за осигуряване. Тя казва на мъжа си: Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим. Щом мисли за осигуряване, децата й непременно ще умрат. И мъжът иска да се осигури, търси мома с голяма зестра, да го поддържа в странство. Оженят се, но след четири-пет години се развеждат. Може ли от такива бракове да се родят деца, в които да живеят разумни души? В този дом ще влизат лекари, свещеници, ще палят свещи, докато един ден кажат: Горкото дете, умря! Така му било писано. – Не е писано така.

Ангел Господен ще ти каже: Слез! Питам: Срещна ли те ангелът? Каза ли ти да отидеш към пладне в пътя, който води в град Газа? Ще кажете, че тези неща са необикновени. – Обикновени са те за всички хора. Когато Филип срещна скопеца, запита го: Разбираш ли това, което четеш? Ще кажете, че скопецът бил прост човек, не разбирал Исайя. – Вашият живот не е ли същият? Вашата колесница не е ли като тази на скопеца? И вие четете Исайя. Всеки си има по един Исайя. За какво мислел скопецът? – Той мислел върху въпросите: Защо се ражда човек и защо умира? Кой може да отговори на този и на още много въпроси? Благороден човек бил скопецът. Той можеше да каже на Филипа: Защо ме питаш, разбирам ли това, което чета? Не е твоя работа, какво разбирам. Той бил скромен човек и казал на Филип: „Как мога да разбирам, ако не ме научи някой на това?" Той поканил Филипа да седне с него заедно на колесницата.

„А мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: Заведоха Го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата, а рода му, кой ще го изкаже? Защото се взема животът му от земята." (– 32, 33 ст.).

Сега вие ще възразите: Не си струва да бъда човек като овца да го стрижат и като агне да го колят. Какво ще бъде положението на животните, ако хората се откажат от яденето на месо? Тогава, именно, те ще се жертват доброволно. Когато ги колят, кокошката кряка, агнето блее и с това искат да кажат на човека: Братко, ние се жертваме за тебе с условие да подобриш живота си. Ние се жертваме за твоето благородство. Гледай да използваш нашия живот за добро.

„Иди към пладне." Казвам: Иди към пладне и каквото ти каже ангелът, изпълни го. Езикът на агнето и на овцата е бе-е, бе-е! Това значи: Разумният живот започва с любов. Като ме изядеш, ще оградиш ли живота ми с любовта? Казваш: Аз не съм глупав като агнето, което само блее. – Колко съдържателно е блеенето! Бих желал всички съвременни хора да казват: бе-е! Българинът често употребява в езика си „бе". Тя е взета от езика на агнето. Какво иска да каже агнето с това „бе-е"? То цитира, а аз го произвеждам. Агнето казва: Ти ме изяждаш, но ако облечеш живота, който влива в тебе, с любов, ще се повдигнеш. Тогава можеш да ме заколиш. Ако ме изядеш без любов, ще знаеш, че ще ти причиня ред болести. Ако ме питате защо боледуват хората, отговарям: Защото изяждат агнето без любов.

Днес всички културни хора боледуват. Гледате, жената наготвила според знанието си, да задоволи началника на дома – мъжа си. Но той остава недоволен. Някога жената е началник на слугинята; тя отваря, затваря капаците, хвърля чиниите. Веднъж келнерът ще бъде мъмрен, друг път – готвачът, все ще стане някаква грешка. Повечето хора са недоволни от яденето. – Защо? – Защото се готви надве-натри. И който яде – пак надве-натри. Всички бързат, нямат време. „Времето е пари." Англичаните казват: „Времето е злато." Това значи: Времето носи пари. С времето човек придобива знания. Умният придобива знание, а глупавият – пари. Кое от двете е за предпочитане? Аз нося знание, а ти – пари. Туряй 10–20 кг. злато в раницата си и тръгваме с параход за Америка. Ти казваш: Докато имам пари, всичко мога да направя. А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва. Питам: Как си, приятелю? – Моля ти се, свали раницата от гърба ми. – Сега равни ли сме? Ще ме слушаш ли? Сядай скоро в лодката и аз ще управлявам. От мене зависи твоят живот. Твоите пари са на дъното на океана, не помагат. Сега аз ще те спася. Помни: Не са парите, които управляват, а знанието. Мъдрост, знание са нужни на съвременните хора. Сега и бащите, и майките казват: Синко, пари трябват. Гледай да станеш богат. Нито една майка не казва: Синко, гледай да придобиеш знание и мъдрост.

И тъй, влезте в коя и да е евангелска черква, ще видите, че много евангелисти знаят евангелието наизуст, но колко от тях го живеят? Един евангелист казва: Аз зная цялата Библия наизуст. Друг казва: Аз не съм я научил наизуст, но я живея. Кое е по-добро: да знаеш стиховете наизуст или да ги живееш? Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди в пътя, към града Газа, дето ще срещнеш един човек." Филип среща скопеца и му проповядва. Питате: Заслужава ли да си напусне човек работата и да отиде в град Газа за някакъв си скопец, да му проповядва истината. – Заслужава. Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце, ечемик, това не е важно – посей го в земята. От посятото ще научиш един велик закон. Аз не взимам думата „сеене" в буквален смисъл – в земята. Има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които могат да сеят житото в земята, но не знаят как се сее жито в мозъка. Човешкият мозък трябва да се разработи и изоре изцяло. Бъдещата наука ще ви научи как да разработвате своя мозък. Има специални методи за това. Често хората страдат от това, че някога имат в мозъка си повече суша или повече влага, отколкото трябва. Те не познават методите за регулиране на излишъка от тия вещества. Наистина, мислите и желанията на човека растат именно в мозъка. Ако си ясновидец, ще видиш как една мисъл расте и се развива. Ангелът, който слезе при Филип, имаше задача да научи хората как да живеят.

Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език,

И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Всички учени се стремят да подчинят природата, но, докато я подчинят, тя ги подчинява. Тя скъпо им плаща за всеки опит да я подчинят. Всяка всемирна война е урок от природата, чрез който тя учи и възпитава хората. Тя ги пита: Как смеете да измисляте тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще помните с години. Знаете ли, какъв урок готви тя? Един ден, когато хората минават край природата, няма да вървят така свободно и с пренебрежение към нея, но отдалеч още ще духат, да не се изгорят, и ще питат: Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?

Какво направиха хората, като надникнаха в природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите, с цел да се убиват и унищожават едни други. Подчиняване на природата ли е това? Това е злоупотреба с Божествените сили. Вместо да ги употребят за развитието па човечеството, те ги употребиха за унищожаването му. Днес, като се докоснете до вътрешните отношения на хората, няма да намерите честен човек в мислите и в чувствата. Питайте кой да е свещеник или проповедник, защо служат на Бога, защо поддържат религията и чуйте какво ще ви кажат. От любов ли служат те? - Не. Аз мога да докажа това с ред положителни факти. Нека се направи следният опит. Първият министър да издаде заповед, свещениците и проповедниците да служат две години без пари. Веднага ще се разбере кой служи на Бога от любов и кой от интерес. Всички, които служат от интерес, ще свалят расата си и ще кажат: Не можем повече да служим. Тук не е място за прехрана. – Истината трябва да излезе на лице! Докато не е подложен на изпитание, свещеникът казва: Аз работя от любов за православната черква, за тази мила, свещена майка. – Да, защото има пари. Ако нямаше пари, щеше да каже: Няма защо повече да ти служа. Твоята песен е изпята вече. – Не, така не се говори. Говорете истината! Мъчно могат да се научат съвременните хора да говорят истината. Ти стоиш пред Бога, пред черквата и скриваш истината. Срам е това!

Трябва да говорим истината! Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Това трябва да го знаете! Няма да остане един български владика, от когото да не се иска отчет. Ще видите тогава, верни ли са думите ми или не. Тогава аз ще бъда прокурор, най-страшният прокурор, не само за българските владици, но за всички владици и патриарси по целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света. Ще питам всички: Как смеете в името на Бога, в свещеното име на любовта, да лъжете? Аз ще им произнеса присъдата. Ще вляза в затворите и ще питам: Защо турихте тия хора тук? Само един Закон има в света! Той преследва всеки, който лъже в името на любовта. Към такъв човек сме безпощадни. Ние проповядваме любов на вечна справедливост, без никаква лъжа. Осмели ли се някой да лъже в името на любовта, нищо няма да го спаси. В този закон няма никакво изключение. Могат да се смеят на думите ми, но скоро ще проверят това. Не трябва да се лъже!

Ангел Господен каза: „Стани и иди!" Днес този ангел казва и на вас, и на всички хора: „Станете и идете, на юг от пътя на Ерусалим, към Газа. Той е пуст." – Защо да отидем там? – Ще ви се каже. Там ще срещнете вашия скопец, от когото ще научите велик урок на смирение. На драго сърце и аз искам да науча тази велика истина. От вас искам да я науча. Ще кажеш: Почакай малко, не е време сега, не ме безпокой. Имам да уреждам работите си, да свърша къщата си – не съм свободен. – Остави къщата си настрана, остави друг да я свърши. Ти иди на пътя, на юг, в града Газа. Аз говоря в преносен смисъл. Къщата представя нашето тяло, навсякъде можем да я градим. На тази къща трябва да поставим най-здрава основа: да я съградим с най-хубав материал.

Питате: Каква религия трябва да поддържаме? – В света съществува само една религия – религията на Любовта. Няма сила извън Любовта! Няма религия извън Любовта! Ние се нуждаем от религия с любов, която да даде такава свобода на човека, каквато първоначално Бог му е дал. Ще кажете, че това е крива мисъл. – Не, Бог е вложил любовта в човека и днес Той говори чрез нея. – Възможно ли е това? – Ако ви кажа, че всичко ще се нареди така, както Бог първоначално е определил, ще ви се види чудно. Любовта не е нещо вън от човека! Тя се провиква от човешкото сърце и казва: Мене ще слушате сега! Никакви проповедници и свещеници, никакви попове – мене ще слушате! Това, което аз кажа, него слушайте. Ако и те говорят това, което аз говоря, слушайте ги! Тъй казва любовта! -Трябва да се обичаме. Повтарям: Само Бог обича, а ние сме носители на Неговата Любов. Ако някой се осмели да каже, че ни люби, той не говори истината. Смешно е човек да говори за любовта. Това е все едно, да се грее той на слънцето и да казва, че има печка в тялото си. – Да, грял си се на слънце. Като приемеш малко от тази храна, т.е. от слънчевата енергия, щом дойде някой при тебе, кажи му: Приятелю, днес се грях на слънце, имам достатъчно запас от енергията му, ще дам и на тебе малко. Така е поставен въпросът. Значи, само Бог може да ни люби. И като се изправяме всяка сутрин пред Господа на Любовта, можем да приемем малко от Неговата Любов.

Как търсят сегашните хора любовта? Жената казва: Моят мъж не ме обича вече. Трябва да е намерил друга жена. Щом се усъмни в мъжа си, тя праща свои приятелки след него, да го следят, като детективи. Според мене, тя гони Михала. Да допуснем, че няколко години наред тя го следи и най-после го хваща, че ходи с чужди жени, какво печели от това? – Ще му кажа, да знае, че разбирам, какво прави. – Какво печелиш от това? Утре този Михал ще умре, но и ти ще умреш. Какво спечели? – Тревогите на десетте години. Остави Михала да си върви по своя път. Ако не те обича, кажи му: Аз ще си намеря един възлюбен, който никога няма да ми измени. – Възлюбен ли? – Да, аз Го намерих вече. Ти не ми трябваш повече, ще живея щастливо и спокойно. Сега той ще търси детективи, докато разбере, че тя се е влюбила в Господа. Всъщност, тя е спечелила много. Аз искам всички да се влюбите в Господа, да намерите Бога на Любовта. Желая ви така да се влюбите, че къщите ви да се запалят от четирите страни и сърцата ви да трептят от любов. Млади и стари, всички да се влюбите в Господа на Любовта! Ще ти кажат: Не прави глупости, умен трябва да бъдеш! Няма защо да се влюбваш в Господа. Тази работа не става така. Няма защо да се издаваш. Казвам: Няма защо да се криеш. Ще се грееш на това слънце, ще живееш в тази любов, ще чувстваш тази мисъл на любовта във всичките й прояви. Всички мисли, които идат в името на любовта, ще ги приемеш в себе си, като нов подтик, като нова мисъл и нови действия.

Често слушате религиозните да казват: Нас не ни обичат хората. Любовта казва на всички, които я търсят: Елате при мене! – Де е любовта? – Тя не е тук, не е и вън вас. Тя има специално място. Има специални дни, когато слънцето на любовта изгрява. Ако искате, аз ще ви заведа на мястото, дето грее това слънце. То е толкова щедро, на всички дава изобилно. Има дни на любовта, които само ние знаем. Мнозина търсят любовта, но не знаят специалните дни, когато нейното слънце изгрява. Космическата сила на любовта, т.е. Божествената сила, движи всичко живо във вселената. Всички живи същества – от най-низшите до най-висшите, се движат от Божията Любов. Така се движи целият космос. Учените разглеждат въпроса за движението на слънцето и планетите, създават различни теории, но този въпрос за мене е ясен. Аз зная, кой движи космоса. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Несъзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? – Инженерът. Той регулира движението им. Той има предвид порядъка в цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон, и слънцето си има един техник, който го пуснал в движение и определя неговия път. И земята, и луната, като планети, имат свой определен път на движение. Учените търсят причината на това движение във физическите сили, правят изчисления, създават различни теории. Прави са тия учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, разумна сила, която направлява всички неща.

Сега, аз мога да докажа тези неща и по друг начин, със силни аргументи, но ще спра дотук. Ще кажете, че моите твърдения са средновековни. Аз пък ще кажа, че вие обяснявате нещата само чрез физически сили. Тогава, как доказвате свойствата, например, на кислорода, щом не го виждате? Събирате кислород в един цилиндър, но той е безцветен газ, не се вижда. Ние съдим за него по буйното горене на телата. Поддържа горенето, но сам той не гори. Ускорява дишането, но съкращава живота. Зад елементите кислород, водород има и други невидими елементи. Казва се, че елементите се съединяват един с друг благодарение на химическата сила – афинитет, която съществува между тях. Тази сила не е нищо друго, освен любовта. Между елементите съществува известна интелигентност, която ги заставя да се привличат от любовта. За известно време те свързват договор помежду си. Кислородът е момъкът, а водородът – момата. Като се срещнат, те си казват един на друг: Слушай, дотегна ми да живея сам, да се скитам в пространството. Искам да вляза в живота. Обичаш ли ме? – Обичам те, сърцето ми тупти за тебе. – Хайде да се съединим, да родим нещо ново. – Как ще наречем новороденото? – Вода. – Но зад водата има и друг елемент, който учените не знаят. Учените казват, че водородът и кислородът, съединени, дават вода. Те ще оспорят моята теория. Тяхната теория права ли е? Казвам: Водородът и кислородът се съединиха и родиха водата.

Ангел Господен каза на Филип: „Иди към пладне!" Пладне, това е добродетелта. – Как е родена тя? – Чрез любовта. Днес всички хора очакват Христа. Обаче, свещениците и проповедниците се страхуват от идването на Христа. Опитай се да им кажеш, че Христос ще дойде на земята! Те веднага ще отговорят: Не е време сега. Те отварят Евангелието и започват да тълкуват, че е писано, какво не е дошло времето за идването на Христа. В Откровението било писано, че има още два-три века, докато дойде Христос. – Защо тълкуват нещата така? – Защото сметките им са криви. Кажи на един владика, че Христос ще дойде и той веднага ще отвори книгата на Исайя и ще каже: Писано е, че още не е дошло времето за Христа. – Защо не иска още да дойде Христос? – Защото той е опопил много свещеници и все за пари. Това не казвам аз, така е писано в Божествената книга. Тази книга е отворена днес и тя пита всички духовни лица: Кой ви даде право да опопвате за пари? На какво основание проповядвате за пари? Аз ще бъда прокурорът и ще кажа: Осъждам този поп или този владика на толкова години затвор или на вечен затвор. – Защо? Защото е опетнил любовта, лъгал е в нейно име. – Как ще оправим света? – Като престане лъжата. – Как ще оправим черквата? – Като престане лъжата. – Как ще оправим домовете? – Като престане лъжата. – Как ще съградим дома си?– Като започнем да говорим истината. – Как ще се наредим вътрешно? – Като започнем да живеем добре. Само по този начин ще оправим живота си. Сега всички спорят кое верую е най-право, коя църква е най-права. Православната черква ли е най-права? Питам: Да лъжеш, това ли е православие? Да опопваш с пари, това ли е православие? Да погребваш с пари, това ли е православие? Да кръщаваш с пари, това ли е православие? Това не е православие, това е криво славене на любовта. Православието подразбира да работиш без пари. – Как ще живеят хората без пари? – Чудни сте! Те ще живеят, както живее всеки, който услужва на хората с любов. Ако свещеникът услужва с любов, ще получи девет пъти повече, отколкото ако услужва без любов. Днес свещеникът опява един умрял, срещу което получава известно възнаграждение. Ако опява без пари, той ще получи повече. Умрелият още не е погребан, а свещеникът се уговаря колко ще му се плати за опялото. Днес е внесена една малка реформа в черквата: свещеникът няма да събира пари, но епитропът ще събира. Не, приятелю. Аз искам да покажа на православните свещеници правилен метод за разрешаване на този въпрос. Няма да събираш никакви пари! Не се служи на Бога по този начин! Аз ще бъда прокурор не само за свещениците, но и за вас, за всички хора. – Аз съм слушал вашите беседи. - Толкова по-добре, няма с какво да се извинявате. В бъдеще няма да се лъже в името на Любовта! Свещено трябва да държите Любовта и душите си. Братя и сестри, господари и слуги, във всички Любовта трябва да бъде свещена! В който ден решите да осветите любовта, Божието благословение ще дойде върху вас. Тогава и като овце, и като агнета ще разберете вътрешния смисъл на живота.

И тъй, аз не завършвам беседата си, защото не искам да свършвам. Не доказах, защото не искам да доказвам. Ако докажа едно нещо, десет неща ще оставя недоказани. Ако се наема да ви доказвам всичко, ще бъда най-големият глупак. Ще вдигна малко завесата и ще кажа: Виждате ли? Каквото видите, достатъчно е. Останалото сами ще си докажете. Ако искате да ви докажа и обясня всичко, трябва да пътуваме заедно. Представете си, че в нашата вселена има сто милиона слънца. За да научите нещо, трябва да прекарате във всяко слънце сто милиона години. Умножете сто милиона на сто милиона и вижте колко ще получите. Като пътуваме от една система в друга, тогава ще ви обясня всичко. Като се намерите в тези кръгове, ще се видите в чудо. Казвате, че нямам логика. – Аз имам такава логика, каквато никой не може да си представи. Моята логика е Божествена.

Един от древните царе намислил нещо особено: да намери човек, който да му разкаже една приказка без край. Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край. И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям хамбар, в който да събере всичкото жито на държавата. Много майстори градили този хамбар, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица. Никой не забелязал дупчицата и като приготвили хамбара, в скоро време го напълнили с жито. Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце. Вторият ден пак изнесъл едно зрънце. Третият ден – също. – Няма ли край това нещо? – сърдито запитал царят. – Такъв е законът. Трябва да се изнесат всички зрънца, тогава ще се разбере тайната на този закон.

Питате: Кога ще разберем смисъла на живота? – Когато изнесем всички зрънца от хамбара. – Търпение се иска за това. – Търпението е само във великата любов, която може да запали човешките умове, сърца и души. Само във великия закон на любовта е разрешаването на всички въпроси. Когато хората се обикнат, ще живеят във взаимни отстъпки. Готов съм да направя големи отстъпки и за свещениците, и за проповедниците, макар че съм прокурор. На никого не давам тази длъжност. – Защо? – Защото съм в състояние да я изпълня както трябва. Само една слабост имам – отстъпвам пред любовта. Ако хората се подчинят на любовта, аз ще погледна меко, снизходително към тях. Любовта ме подкупва. Казват за мене: Прокурор е той. – Прокурор, който се подкупва само от любовта.

Преди години, в Русия бил издаден закон против евреите, който ги ограничавал много. Те се опитали да подкупят всички министри, прокурори, съдии, да говорят в тяхна полза, да се отмени този закон. Председателят на съда не се подкупвал с нищо. Най-после, един евреин се решил да отиде при председателя, но не го пущали при него. – Позволете да вляза, искам да кажа на председателя само три думи. Пуснали го. Той влязъл при председателя, оставил пред него една торба със злато и казал: Вземи и мълчи! На следното заседание присъствал сам императорът с всички министри. Съдиите, прокурорите, министрите, един след друг, взимали думата, все в полза на евреите. Всички настоявали да се отмени този несправедлив и ненавременен закон. Само председателят мълчал. Всички се чудели защо председателят мълчи. Императорът го запитал защо не взима думата. – Ваше Величество, как да говоря! Всички, които говорят, взеха торбата, за да говорят. А пък аз я взех, за да мълча.

Мнозина казват: Ние сме благочестиви хора, ще мълчим, няма да говорим. – Да, взехте торбата, за да мълчите. Казвам: Любовта няма нужда от подкуп. Душата не се подкупва. Тя само отстъпва и то в известни случаи – пред любовта. Осъдил съм няколко души на доживотен затвор. Те казват: Братко, ще служим на любовта. Готови сме да й се подчиним. – Обещавате ли? – Обещаваме. – Бъдете свободни! Тогава прокурорът ще влезе в затвора. Значи, вие ще си отидете, а аз ще остана в затвора. Така трябва да бъде. Това е истинското прокурорство. Такъв е законът. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Докато сгреши първият владика, който обещая да служи на любовта. Той ще влезе в затвора, а аз ще изляза на свобода. Значи, първият владика, който сгреши, ще ме освободи. Като сгрешат вторият, третият владика, и те ще намерят своето място – затвора. И аз ще бъда на своето място – прокурор.

И тъй, или аз в затвора, а вие – вън, или вие в затвора, а аз – вън. Един от нас трябва да бъде в затвор? Справедлива ли е тази съдба? – Справедлива е. Аз не искам своето право, но Божественото право.

Желая всеки от вас да бъде прокурор на себе си.

Днес Ангел Господен казва и на вас: Или в затвора или вън от затвора!

И ангел Господен говори на Филипа

Най-често използвани думи в беседата: аз, всички, любов, има, сега, човек, казва, хора, казват, може, пари, години, природа, живот, истина, свят, бъде, днес ,

Неделни беседи , София, 15 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А ангел Господен говори на Филипа и рече: „Стани и иди към пладне, в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст." (Деян. 8:26)

Съвременните хора минават за реалисти, хора на положителната наука, на положителния живот и когато им се говорят някои отегчени истини, казват: „Това е отвлечено, това е неразбираемо." Сега мнозина казват: „Кой е реалният живот? Реалният живот на чувствата, на зрението?" Да кажем, ти виждаш нещо, то реално ли е? То е свят на зрението. Ти виждаш дървета, но то е живот на сенки. Ти пипаш нещата, ти виждаш нещо, но това е свят на чувства, ти вярваш на ръцете си, на очите си. После слушаш нещо, казваш: „Чух го." Това реално ли е? То е свят на вибрации. Казваме: „Чух го, видях го." И е тия познания на нашата реалност си правим заключения, че сме много учени хора и всичко можем да разрешим.

Е, представете си сега, немският списател Айнщайн казва, че земята не е корубеста, но е вдлъбната, и че ние живеем в корубата на земята. Наистина ние живеем в една земя, но тя не е нова. В какво седи тази теория? Те са такива тънки изчисления, които той прави. Само един математик със специални математически разбирания може да разбере тази теория. За обикновени умове тя не е. Те, като прочетат тази теория, няма да намерят в нея нещо извънредно. А целият наш живот почива върху такива математически данни. Запример може да ви попитам какво меню имаме за днес. „Имаме печено." „Какво печено? Кокошка, пуйка, патица? Ами чорбицата от какво е направена?" „От гъска" „Пържолите от телешко ли са?" Кои са причините, които са обусловили да имаш за меню днес кокошка? Трябва да има причини за това. Вие ще кажете: „Тия са обикновени неща, обикновени работи." Не са обикновени работи. Яденето е обосновано на един математически закон. Днес то е обикновено, но преди хиляди години толкова хиляди учители са преподавали законите на яденето. Сега са заминали вече и затова този въпрос не е важен за вас. Например някой син на богат търговец или дворянин го пращат да учи музика. Не знае да свири, но учителят му го спира един, два, три пъти, връща го отново да свири и преповтаря. Ученикът се обезсърчава отначало, но след десет-петнайсет години той вече свири без мъчнотии, леко върви, като че ли му е капнало от небето. Сега той свири, без да мисли, но с големи усилия е постигнал това. Та и вие, ако се върнете назад в туй училище, ще видите колко години сте стояли прави, докато вашите учители ви научат да ядете. Изкуство е това, да се научи човек [да яде]. [...]

[Човек има две] отверстия в устата си: едното, през което диша, а другото - хранопровода. Като се задавиш, отворил си клапата на кривото гърло преждевременно. Та и яденето е едно изкуство. Аз мога да го докажа. Моите доказателства са много силни. И на най-учения човек мога да докажа това, и то не в няколко часа, а само в пет минути. Тия доказателства ще ги оставя за друга лекция.

„А ангел Господен говори на Филипа и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст." Значи този ангел е трябвало да слезе от небето, да намери Филипа и да му каже: „Стани и иди към пладне." И защо към пладне? Точно определя. Които не разбират, ще кажат: „Защо към пладне, може и по друго време." Известна идея е вложена тук. „Иди в пътя, който слиза от Ерусалим в град Газа." Защо от Ерусалим? Ерусалим, това е материалният свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм, всеки ден се кланяте на тоя свят. Някои казват: „Да идем на Божи гроб." Че вие сега сте в Божи гроб, всеки ден сте в Ерусалим. Материалният свят, това е светът, дето хората всеки ден се кланят, всички правят поклони. И свещеници има там. Какви свещеници? И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята. Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика - владее изкуството си. Сега не зная дали може да бъде поп. Може да бъде поп, понеже е баща. А майката преподава първите уроци на своето дете. Майката го люлее, тупа и казва: „Дан-дору-дандору" - преподава първите уроци. Сега туй „дан-дору-дандору" - то е много на мястото си. Отлична музика е то, хем ритмична музика, оперна музика - като на дайрета, върви по същия начин, както у турците. Тия ритмични удари се предават, и детето, като се потупва отзад по гърба, въодушевява се.

Сега ще ви приведа едни факт, който съществува вътре в природата. Случват се известни погрешки, но -от наше гледище погрешки. Тия погрешки, това са условия, при които човек може да расте. Да кажем, че вие си загубвате пътя из гората и се уплашите, смущавате се, това-онова, но след четири-пет часа лутане, когато сте в най-голямо отчаяние, срещне ви някой господин и ви пита: „Какво има, че лицето ви е толкова побледняло?" „Изгубих си пътя." „Аз ще ви покажа пътя." Допуснете сега, че вие с години сте се молили да ви срещне някой учен човек, да ви учи. И вие срещате тъкмо този човек из гората. Вие считате вашето загубване за нещастие, а този човек ви казва: „Ти си загубил пътя си, за да намериш мене."

Следователно всички ония несъобразности в живота от наше становище, всички ония нещастия, от които вие страдате, всичко онова, от което вие плачете, ние, като погледнем зад тия нещастия - виждаме известно благо. Разликата между един умен и един глупав човек е тази, че умният човек вижда благата зад своите нещастия, а глупавият не може да ги види. Тази е разликата. И тогава всякога можете да познаете един човек умен ли е, или глупав. Сега някои питат по кой начин може да се познават хората. Ще ви дам методи. Аз не си служа с отвлечени методи. Моите методи са много практични, много реални, всеки може да ги употреби. Ще ви дам един такъв. Представете си, сега искам да изпитам какъв е вашият характер. Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото зърно. Аз си записвам. Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото зърно и взема най-голямото от останалите. Предлагам го на трети - същото. Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото зърно. Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си. Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя. Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче. Значи, като дам дванайсет куркоя и всеки се изреди да го реже, ще зная положително какви са тия хора. Щом оставя най-доброто парче за себе си, зная този човек към каква култура спада. Първият начин и вторият начин са тези.

Сега, много майки са ме питали: „Я ми кажете, дали в моя Драганчо има някакъв талант?" „То е лесна работа, казвам, ти сама можеш да опиташ какъв талант има твоят Драганчо. Колко деца имаш?" „Две." „Купи едно кило ябълки и виж как ще разделят ябълките помежду си. Както раздели твоят Драганчо ябълките, такъв човек ще бъде. Набие ли Драганчо братчето си, отличен човек ще бъде, талантлив, за градоначалник на София." Питам я: „Е, как постъпи Драганчо?" „Той е умен, избра най-добрите ябълки." „Градоначалник ще стане той." „Ами аз искам да го правя владика." „Владика никога не може да стане, началник ще стане." И природата, и тя има своите методи. Всичко, което сега става в света, е изпит за вас.

Вие градите къща, казвате: „Тази къща е моя, баща ми остави толкова пари, аз я съградих." Аз ще ви докажа, че тази къща не е ваша, че парите не са ваши. Как? Ще ви аргументирам. Тия камъни са взети от планината. „Не, купих ги от Ивана, от Стояна." Да, той ги е обсебил. Ти хващаш десет души работници да градят. Тия хора от баща ти ли останаха? Тия хора като хабят енергия, тя твоя ли е? Те ти казват: „Ти ще ни платиш." Друг случай. Ти казваш: „Имам ум да мисля." Отгде взе тоя ум? Ако си господар на твоя ум, кажи ми отде дойде ти, кое е твоето отечество? „Е, майка ми ме роди," Щом майка ти те роди, този ум не е твой. Ами майка ти отде е? Значи умът ви не е ваш. Всички тия неща: хора, къщи, камъни, греди, това-онова - тия неща не са ваши. Те ви са дадени като пособия, да се упражнявате, да се занимавате. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд, само работата е ваша, упражненията са ваши. Тогава знаете ли на какво мязате?

Ще ви приведа един анекдот, който и друг път съм привеждал. Хората са ортаци с природата и ето по какъв начин. Хората си правят от камък големи хавани, в които понякога си грухат кафето. Та един турчин пред вратата на своето кафене си чукал кафето. Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ... хъ..." Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът чука кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата? Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам: „Хъ... хъ..." Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът. Счукали кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите. Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни. Договорът е такъв. Кафето се чука. Аз се услових да викам „хъ-хъ" около четири-пет часа, а сега нищо не ми плаща." „Хубаво - казва кадията, - ще направите една хубава табла от тенекия и този, който е чукал кафето, ще го вари и ще туря парите в тенекията, а ти ще слушаш, и като чуеш „тин-н", това е за тебе."

Сега ние седим в природата и казваме: „Хъ... хъ..." Това „хъ... хъ..." - то е за тебе. Разболее се някой, казва: „Ох... ох..." - считат, че много пъшка. Някой все с пъшканица минава. Природата работи, ние пъшкаме, и тогава, в края на краищата, казваме, че нашият живот е несполучлив. Защо? Защото не ходим да работим, а само казваме: „Хъ... хъ..." „Тин-н..." -това е твоята заплата.

Следователно, когато дойдем да изучаваме Божествената наука, трябва да вземем живо участие в работата, а не да седим индиферентни. Сега, когато се проповядва една истина, някои казват: „Чакай да видим какви ще бъдат резултатите и тогава ще приемем новото учение." Не се изискват ред години, за да видиш резултатите. Аз ще ви го докажа по следующия начин: сто души са жадни, не са пили вода три дни и отиват при една чешма, която извира - да се напият. Най-напред първият се напива. Щом се усети добре, питам го: „Каква е водата на тази чешма?" „Хубава, отлична." Пият след това втори, трети, изреждат се всички, направят опит с тази вода. Щом не ги заболи гърло, корем, глава, а усещат хубав апетит за ядене, казват: „Водата на тази чешма е отлична." Не се изискват векове, за да се произнесеш за качеството на тази вода.

Казват: „Да дойде време да се приложи истината." Истината, която седи в учението, тя моментално може да се приложи. За приготовление в живота се изисква дълго време, но приложението на учението -то става моментално. Следователно моментът, когато речеш да приложиш едно Божествено учение, този момент решава великата съдба на твоя живот.

Този ангел среща Филипа и му казва: „Иди към пладне." Пладне, това е добродетелният човек. Нали към пладне, към юг - там е топлината. Само у добродетелните хора има топли сърца. На север има студени места - там е истината. Който не е опитал добродетелта, а търси истината, ще изстине. Истината всякога окаменява човека. Истината ще ти покаже всичките твои недъзи. Добродетелта - тя ще те нахрани. Тя казва: „Нахраних те с първото си мляко." Всеки един от вас, който иска да се запознае с истината, дълго време трябва да се школува в училището на добродетелта и когато неговата душа се изпълни с тази добродетел, топлина, тогава може да тръгне към северния полюс. Там ще намери чистотата на живота. Ако нямате тази чистота, само на северния полюс ще я намерите. Единственото място - неопетнено на тази земя, това е на северния полюс. Следователно, който търси истината и чистотата, там ще ги намери. Може ли човек, който няма истина, да бъде чист? Следователно истината е, която внася чистотата.

Този ангел тръгва, среща Филипа и му казва: „Да намериш този човек на пладне, в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа."

Сега, ако бих ви изтълкувал името на този град Газа, как мислите, може ли? Мислите ли, че случайно е това име? Не е случайно. Когато се дава име на град или на някой човек, не е случайно. Всички неща не са случайни. И интересно е, че Филип послушал гласа на тази ангел. Сега, всеки от вас си има един ангел, който му говори. Ще кажете: „Не, това е една привилегия само за Филипа." И за вас е привилегия. Когато някой дойде и ви пошепне една велика идея и ви каже: „Слез към юг, в този пуст път" - той няма да ви даде обяснение, защо да слезете.

Сега мнозина, като дойдат при мене, казват ми: „Да приемем това учение, но искаме да го обясните." Когато искаме да посеем едно житно зрънце в земята, трябва ли да му обясняваме защо го посяваме? Не, ние му казваме: „Ще те посеем и тогава на опит ще разбереш какво нещо е физическият свят." По същия закон вие ще турите истина в себе си и ще се поставите при условия, при които да я разберете. Не мислете, че вашият живот е нещо много реално. Не, сегашният ви живот е, според мене, едно мехурче. Знаете ли, когато децата се мият със сапун, правят си такива мехури, които достигат до едно високо място и после се пукат. По някой път така и нашият живот изчезва. Мимолетен е този живот. Ще кажете: „Нашите мехурчета не се пукат." Аз ще ви докажа, че се пукат.

Вие сте млад момък и казвате: „Аз, като вляза в този живот, ще го оправя." Влезете в един дом, дето мъжът и жената не си живеят, казвате: „А, такава жена, такива деца да са на мене - аз ще ги оправя. Като се оженя и имам деца, ще покажа как се възпитават." И започне този момък да търси мома от прозорец на прозорец, от град на град, намери я най-после. Ожени се, роди им се дете - той ще го възпитава. Расте детето две-три години добре, той го възпитава. Но заболее и умре. Отиде гърнето, отиде този мехур. Той казва на жена си: „Пукна се първият мехур, но втория ще гледаме хубаво." Защо се пука мехурът? Той като отива нагоре, въздухът е по-рядък, разширява се, а стените на мехура са толкова тънки, че не могат да издържат на туй вътрешно налягане. Умре някое дете, казват: „Съдбата му била такава." Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, че туй дете, като стане на две години, трябва да умре. Не се лъжете. На туй дете е писано, че всеки човек при сегашните условия, при сегашната еволюция, трябва да живее сто и двайсет години. След сто и двайсет години ще се измени и ще се даде друго направление. А сега, дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа." Това не е утеха. Майката трябва да знае, че когато е раждала туй дете, не е съградила здрав организъм. И този ум, това сърце, па и целият организъм е злоупотребил нещо, затова умира. Изгубили са мехурчето.

Аз казвам, друг закон има: деца, които са раждат без любов, всякога умират. И когато вашите деца умират, аз ще ви кажа, че децата ви не са родени с любов. Мъжът и жената не са имали любов. Аз мога да ви докажа това. Когато се съединят двама души с любов, те ще родят деца, които ще живеят по сто и двайсет години. Да се съединят двама души, но не с желание да се осигурят. Жената, когато се жени, мисли да се осигури, казва на мъжа си: „Слушай, гледай да имаш една къщичка, туй-онуй, да се осигурим." Жена, която иска да се осигури, децата й ще умират. Мъжът ще се жени, иска да се осигури, иска да свърши в странство и търси някоя мазна риба - тя да го поддържа, но след четири-пет години се развеждат. Мислите ли, че от такива бракове ще може да се създаде тяло, в което да живее разумна душа? Там ще дойде поп, владика, лекар, свещи ще има, ще кажат: „Тъй било писано от Господа." Не, не, тъй не е писано.

И този ангел ще ти каже: „Слез." Питам: този ангел срещна ли те? Каза ли ти да отидеш към пладне в пътя, който отива към града Газа? Вие ще кажете, че тия неща са необикновени. Не, обикновени са за всички хора. Този скопец какво каза? Какво, разбираше ли това, което четеше? Ще кажете: „Той бил глупав." Че вашият живот не е ли същият? Тази колесница, в която стоите, не е ли същата? Вие четете Исайя, този пророк. Всеки си има Исайя. Какво е мислил скопецът? Той мислеше върху въпросите: защо се раждаме, защо умираме и т.н. Има ли някой да отговори на тия въпроси? Има още ред зададени въпроси. И този скопец четеше. Какво четеше той? И като го чу филии, че прочиташе пророк Исайя, рече му: „Разумяваш ли това, което четеш?" Скопецът беше благороден човек. Той можеше да каже като съвременните хора: „Я си върви по пътя, то не е твоя работа тук да се месиш." Този човек е бил скромен и рече филипу: „И как бих могъл да разумея, ако ме не настави някой?" И покани Филипа да възлезе и да седне с него в колесницата. И казва се там - мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: „Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му, кой ще изкаже? Защото се взема животът му от земята." Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: „Не си струва човек да бъде като овца, да го стрижат и като агне да го колят."

Да допуснем, според вашата теория и вашето разбиране, ако съвременните хора биха отказали да ядат месо, какво щеше да бъде тяхното положение? Аз считам, че тия кокошки, патки - доброволно се жертват. И когато хванеш агнето да го заколиш, а то блее, а кокошката кречи, аз тълкувам това по следующия начин. Те казват: „Братко, ти ме изяждаш, аз се жертвам, но гледай твоят живот да стане по-добър. Аз ставам жертва, понеже ти си благороден човек. Гледай моят живот, който слиза в тебе, да го употребиш за добро." Към пладне трябва да отидеш, и каквото ти каже ангелът, да го слушаш. Туй значи „крък-крък" на кокошката. Сега на овцата, на агнето езикът е: „бе-е, бе-е". Аз буквално превеждам вътрешното съдържание на думата „бе-е" -езика на агнето. Това „бе-е" значи: разумният живот в света започва с любов. „Имаш ли любовта - казва агнето, - само чрез тази любов идва разумният живот. Ти като ме изядеш, този живот ще го оградиш ли с тази любов?" Някои казват: „Аз не съм като агнето да казвам „бе-е". Е, колко е съдържателна тази дума в агнетата! Аз бих желал всички съвременни хора да казват „бе-е". И българите казват някой път „бе-е". Българинът често употребява тази дума в езика си - „бе". Той я взел от агнето. Какво иска да каже агнето с това „бе-е"? То я цитира и аз сега ви казвам „бе-е". Защо? Отлична дума е тя. „Бе-е" значи: началото на разумния живот започва с любов. Тъй казва агнето: „Ти ме изяждаш и ако този живот, който влиза в тебе, го облечеш с любов, ти се повдигаш. Тогава ме заколи. Но ако ти ме изядеш без любов, да знаеш, че всичките болести в твоето тяло аз ще ги донеса." И ако днес ме питат защо хората боледуват, отговарям: защото изяждат агнето без любов. Вижте ги в гостилници, вижте ги по домовете -всички културни хора все боледуват. Вземете жената: наготвила, наготвила колкото могла, според знанието си, да задоволи началника - мъжа си. Той недоволен. Друг път жената е началник на слугинята, тя ще хвърля паниците. Един път келнерът ще бъде калайдисван. Друг път готвачът ще направи погрешка. Всички съвременни хора са недоволни от яденето и се самоизмамват. Който готви, все през пръсти готви, и който яде, все през пръсти яде.

Всички бързат, защо? „Нямаме време." Времето било пари - като англичаните. Англичаните казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание. А онзи глупавият ще напълни джобовете си с пари, със злато. Умният носи знание, глупавият - пари. Е, хубаво, тръгнем двама на парахода - аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в раницата си. Пътуваме за Америка. Той казва: „Като отидем в Америка, аз, като имам пари, ще се разправям натук-натам, а ти ще работиш." Аз пък нося изкуството да плувам, зная да управлявам лодка. Параходът започва да потъва. Аз питам: „Как е сега, приятелю?" „Ах, моля ти се, откопчей тази раница." Сега равни ли сме? „Не сме равни." „Ще ме слушаш ли? Сядай на лодката. Аз ще управлявам. От мене зависи сега твоят живот. Твоите пари на дъното не ти помагат, а аз ще те спася. Знай, че в света не са парите, които управляват, а знанието."

Мъдрост трябва на съвременните хора. А сега и бащите, и майките казват: „Синко, пари трябват - гледай да станеш богат." Нито една майка не казва: „Синко, гледай да добиеш знание, мъдрост, не да четеш романите - да казваш, че един автор тъй казва, друг автор тъй казва."

В евангелската църква има много евангелисти, които знаят Библията на пръсти, но колцина я изживяват? Един евангелист казва: „Аз зная Библията на пръсти." А друг някой казва: „Аз не съм я проучил, но я живея."

Питам сега: кое е по-добро, да помниш стиховете или да ги живееш? Единият има златото - този, който помни стиховете, а другият има знанието - онзи, който живее с нея, изживява стиховете й. Следователно всички неща, за които казваме, че трябва да ги живеем, не можем да ги живеем, ако не ги разбираме.

Сега, този ангел слиза и казва на Филипа: „Стани и иди в пътя към града Газа, ще срещнеш някого." Той среща скопеца и му проповядва. Вие ще кажете: „Заслужава ли да си напуснете работата и да отидете за някой си скопец, да му проповядвате тази истина?"

Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно зърно, ечемично зърно - посей го в земята. От това посяване ще научиш едни велик закон. Аз не разбирам посяване в буквалния смисъл, защото има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които знаят да сеят жито на земята, но не знаят да сеят житното зърно в мозъка. Целият мозък трябва да се разработи. За в бъдеще трябва наука, която да ни научи как да се обработва този мозък. Има специални методи за обработване на човешкия мозък. И сегашните хора страдат, защото в мозъка им някой път има много влага, а някой път - много суша. И тъй, трябва да има начини, как да се урегулират тия мозъчни вещества, защото действително човешките мисли и желания в мозъка растат. Ако сте един ясновидец, ще видите как една мисъл расте и се развива. Следователно този ангел, който слезе при Филипа, е ангелът, който слезе да научи хората как да живеят.

Сега много проповедници се спират да докажат, че има невидим свят. Е, хубаво, не е лошо да докажем, че има невидим свят. Аз мога да докажа, че Иван е богат и много печели. Мога да докажа това с факти, с данни, но какво от това? Каква полза има сега от неговото богатство? Да допуснем, че докажем съществуването на невидим свят, че има ангели - не е важното това. Какво ви ползва? Аз поставям въпроса на друга почва - да влезем в този свят да живеем. Можем ли да разполагаме с парите на този Иван? Такъв е законът в природата. Да ви докажа, че съществува слънце, то значи да ви въведа в този свят, да се ползвате от силите, от енергията на слънцето. Туй е въпросът, туй разбирам знание - да влезем в пряма връзка с природата и да живеем с нейните сили. Ние проповядваме едно учение, е което да се ползваме от природните сили. Сега, както все проповядва живата природа, тая природа казва какво е било преди две хиляди години. Преди две хиляди години не са били тъй възрастни, сега са по-възрастни. И следователно на съвременните хора тя говори на малко по-разумен език. И тъй, според туй учение, като казвам, че природата е жива, мнозина се усмихват и казват, че трябва да подчиним природата. Там е нашето нещастие, че искаме да подчиним природата. Туй не може да бъде.

Най-главната работа е да избием от децата тази мисъл - не да подчиним природата, а да проучим природата и да работим в съгласие с нея, съобразно с нея. Сега всички учени хора се стремят да подчинят природата, но докато я подчинят те, тя ги подчинява. И знаете ли как скъпо плаща тя. Всяка всемирна война е един урок, една отплата от природата на хората, за да им покаже, как смеят да измислят тия взривни вещества. Тя казва: „Аз ще ви дам един урок." И тази природа готви друг урок. Знаете ли какъв урок готви? Един ден, когато хората минават покрай нея, няма да вървят така свободно, а ще духат, и всеки като минава, ще пита: „Позволено ли е, моля те, да надникна?" Какво правят съвременните хора с туй надникване? Измислили взривни вещества, измислили аероплани и др. С тия аероплани какво правят? Злоупотребяват с тях. Това подчинение ли е на природата? Не, това е злоупотребление с всички Божествени сили, които би трябвало да се употребят за нашето развиване.

Днес, като дойдеш до вътрешните състояния, няма да намериш честен човек, честен в ума. Питайте кой и да е свещеник или проповедник: „Защо служите на Бога и защо поддържате тази религии? От любов ли?" Не. Аз ще ви докажа това с положителни доказателства. Моите доказателства са като бомби. Как ще го докажа? Казвам: тия служители, които казват, че от любов служат, ако поддържат това, бих казал на първия министър да отнеме заплатите им за две години, тогава ще гледаме кои и колко от тях ще останат. Които наистина от любов служат, ще останат при такова положение, а другите ще снемат джубетата и ще кажат: „Тука няма препитание." Истината трябва да излезе. Казват: „Аз от любов проповядвам за тази свещена и православна църква, за тази мила майка." Да, защото има пари. Но ако нямаше пари, щеше да каже: „Я си замини за другия свят, старице, аз няма да ти служа." Тъй както говорят хората, ще им кажа: „Говорете истината." Съвременните хора мъчно може да ги научиш да говорят истината. Ти пред Бога стоиш, пред църквата, а лъжеш. Срамота е. Да говориш истината. Всички владици Господ ще ги повика. В десет години всички ще ги повика и нито един български владика няма да остане. Туй да го знаят. И ще видите тогава думите ми верни ли са, или не. Тогава аз ще бъда прокурор. Да, най-страшният прокурор ще бъда, не само за българските владици, но за всички владици и патриарси в целия свят. Ще бъда прокурор за престъпленията в целия свят. Как смеете в името на Бога, в туй свещено име на любовта, да лъжете? Тогава аз ще им произнеса присъдата. Толкова години лъжи! В затворите ще отида, ще питам: защо ги турихте тия хора? Имаме само един закон в света: онзи, който в името на любовта лъже, към него ние сме безпощадни. Ние проповядваме любов, но любов на една вечна справедливост без лъжи. Осмели ли се някой човек да лъже, у нас няма изключение.

Сега някои може да се посмеят, но след десет години ще видят. Не трябва да се лъже. Този ангел слиза и казва: „Стани и иди!" Днес този ангел и на вас, на всинца ви казва да станете и да отидете на юг от пътя на Ерусалим към Газа. Той е пуст. Ще кажете: „Защо?" Ще ви се каже. Ще срещнете вашия скопец, от него ще научите един велик урок на смирение. Аз на драго сърце искам да науча тази велика истина. От вас искам да науча това. Вие ще кажете: „Чакай, не е време сега, не ме безпокой, аз имам да уреждам работи, чакай да си свърша къщата, сега не съм свободен." Иди на пътя, остави тази къща, тя нищо няма да ти струва, остави друг да свърши къщата ти. В преносен смисъл говоря. Тази къща е нашето тяло, навсякъде можем да я градим. И в тази къща трябва да турим най-хубавия материал, най-здравата основа.

Сега ще кажат някои: „Каква религия трябва да държим?" В света има само една религия - тя е религията на любовта. Няма сила извън любовта, няма религия извън любовта. Нас не ни трябва религия без любов. Трябва ни религия с любов, която да ни даде такава свобода, каквато Бог първоначално е дал. Пак ще кажете: „Това е една крива мисъл." Че тази любов Бог е дал. Я вижте защо хората лъжат. Днес Господ говори чрез любовта. Как може? Ако аз ви кажа, че всичко е тъй, както едно време Господ е наредил, вижда ви се чудо. Като че ли любовта е нещо друго. Не, самата любов, както действа в нашето сърце, казва: „Мене ще слушате сега. Никакви проповедници, никакви свещеници, попове. И това, което аз кажа, слушайте ме. Ако те ви казват, каквото аз казвам - слушайте ги, но ако те ви кажат нещо друго, не ги слушайте." Тъй казва любовта. Вие ще кажете: „Трябва да обичаме." Пак ще ви потвърдя: в света само Бог може да обича, а ние сме носители на Неговата любов. И ако някой човек се осмели да каже, че ви люби - той лъже. То е тъй смешно. Както онзи, който на слънцето се пече, може ли да каже: „Аз имам вътре в организма си една печка." Да, пекъл си се на слънцето. А пък като приема тази храница, която ме стопля и дойде при мене някой, ще му кажа: „Приятелю, да ти дам малко от този запас - аз днес се попекох на слънце, имам достатъчно." Тъй седи въпросът.

И в света само Бог е, Който може да ни люби. И като излизаме всяка сутрин при Господа на любовта, само така ще търсим любовта. А сега как търсят любовта? Жената казва: „Мъж ми не ме обича" и праща други жени, детективи, да го следят. Гони Михаля, тъй го наричам аз. И този Михал, след като го следиш десет години, да допуснем, го хванеш, че ходи с чужди жени и му кажеш това - какво спечели? Утре този Михал умре и ти ще умреш. Ти спечели тревогите на десет години. Остави този Михал да си ходи по своето михалство. Като не те обича, кажи му: „Аз ще си намеря един любовник, който никога няма да ми измени." „Любовник ли?!" „Да, аз си намерих любовник и сега ще мога да живея един щастлив живот, не ми трябваш ти." Сега пък той ще търси детективи и най-после ще намери, че тази жена се влюбила в Господа. И много е спечелила. Да, аз искам всинца да намерите този любовник - Бога на любовта. Бих желал всинца да се влюбите в него, че къщите ви да се запалят от всичките четири страни и сърцата ви да тупкат. И млади, и стари - всички да се влюбите в този Господ на любовта. Ще ви кажат: „А, такива глупости да не правиш, да се влюбваш - малко умен трябва да бъдеш. Тази работа не става така, не се издавай." Какво ще се издаваш? Ще се печеш на туй слънце, ще живееш в тази любов, ще чувстваш тази мисъл на любов във всичките си действия. И всички мисли, които дойдат в името на тази любов, ще ги тълкуваш като нов начин на мислене и действие.

А сега всички религиозни хора казват: „Нас не ни обичат" - и търсят любовта тук. „Елате при мене" - ще ви каже любовта. Аз казвам: любовта не е тук, не е в нас, ще ви кажа мястото на любовта. Има специални дни, когато туй слънце изгрява. Аз съм чистосърдечен, откровен - ще ви заведа, когато туй слънце изгрее. То е тъй щедро. Има дни на любовта, които само ние знаем. Хората, които търсят тази любов, не знаят тия специални дни. Ние знаем, че има дни на любовта. Тази Божествена сила, тази космическа сила на любовта, движи цялата вселена и всичко в света. Всички същества -от най-нисшите до най-висшите, се движат от тази Божествена любов и тези същества, като се движат, движат целия космос.

А сега как се движат космическите сили, слънцето? За мене това движение е много ясно. Отивате в една фабрика и гледате как се движат всички машини. Те несъзнателно ли се движат? Кой ги е турил в движение? Инженерът всичко е турил в порядък, той регулира всичко. Машините са движат по негова заповед. Така и слънцето в нашата система си има един техник, който го е пуснал да се движи в своя път. И земята като планета, и луната, и те си имат своя път на движение. А учените обсъждат, търсят физически сили за движението на планетите, правят изчисления. И те са прави, но зад всяка една физическа сила седи една разумна сила, която направлява нещата.

Сега, туй мога да го докажа и по друг начин, но ще спра. Аз имам и друг силен начин за доказване, други доказателства. Ще кажете, че те мязат на някои средновековни. Вие казвате, че всичко в природата е физически сили. Добре, да кажем, че вие изследвате кислорода. Как? Като изследвате този газ, туряте го в един цилиндър и изследвате свойствата му, но самия кислород не го виждате. От буйното горене на телата в кислорода съдим, че имаме в цилиндъра кислород. Как действа той върху нас? Ускорява дишането, но съкращава живота. Прави са. И след туй всички други елементи се опитват по същия начин. Сега, зад тия елементи кислород, водород има и други елементи, не са само тия единствените. Казват учените, че два елемента се привличали, благодарение на някакво сродство между тях. Какво е това сродство, каква сила - физическа или химическа, точно не са изяснили. То е пак великият закон. Тия два елемента имат малка интелигентност и по закона на любовта се привличат. За малко време и те правят договор. Кислородът е мъжът, а водородът - момата. Срещнат се двата елемента и казват: „Слушай, аз сам вече не мога да живея, да се скитам из пространството, искам в живота да вляза. Ти обичаш ли ме?" „Обичам те, тупка ми сърцето за тебе." „Добре, хайде да се съединим." Съединят се, образуват трети елемент сизус, в чието присъствие се образува водата. Казват: „Ще имаме малко дете. Как ще го наречем?" Вода. Учените казват: „Съединиха се водородът с кислорода, вода образуваха." Значи дете си родиха. Те ще оспорят моята теория. Ами тяхната права ли е? Съединиха се, тоест -родиха водата. Хубаво.

Сега, този ангел слязъл и намерил Филипа и му казал: „Иди към пладне, към добродетелта." Пладне -това е добродетелта. Тази добродетел как е родена? Чрез любовта.

Днес нали очаквате да дойде Христос? Но тия свещеници и проповедници ги е страх да дойде Христос. Само им спомени, кажи им, че Христос иде. И те ще ти отговорят: „Не му е времето сега." Отварят Евангелието, доказват ти, че не му е времето още, защото в еди-коя си глава от Откровението било казано, че още два-три века има, докато дойде Христос. Защо така казват? Защото сметките им са криви, парите са изчезнали. Кажи на някой владика това, ще ти каже: „В Исайя, там е писано, че не му е времето." Защо? „Защото той е опопил толкова попове с жълтици." Казват някои, че аз говоря това. Не, тъй е писано в Божествената книга. Божествената книга е отворена и ще ги питат: „Кой ви даде правото да опопвате с пари? На кое основание вие проповядвате с пари?" Аз ще бъда прокурор и ще кажа: „На основание на еди-кой си закон този поп, този владика осъждам на толкова години затвор или пък на вечен затвор." Защо? Защото е опозорил любовта, лъже в името на Божията любов. Е, и мислим тогава, как ще оправим този свят. Като престанем да лъжем. Как ще оправим църквата? Като престанем да лъжем. Как ще оправим домовете? Като престанем да лъжем. Как ще съградим дома? Като започнем да говорим истината. Ами мебелите вътре как ще наредим? Като започнем да живеем добре, добре ще ги наредим. Само по този начин ще поправим живота си.

Сега казват: „Кое е православното учение в света? Кое е най-правото? Православната църква ли?" Спорят се. Да лъжеш, туй ли е православното учение? Да опопваш с пари, това ли е православно учение? Да погребваш с пари, това ли е православно учение? Да кръщаваш с пари, това ли е православно учение? Не, това не е православие. Ще прощавате, това е „кривославие". Православието е работене без пари. Ама как ще живеят без пари? Чудни са тия хора. Както живее всеки, който услужва с любов. Ако един свещеник услужва някому с любов, той ще му даде десет пъти повече. Днес баща ми умре, аз ще му дам петдесет лева, но ако свещеникът някога остане без пари, аз ще му дам и две хиляди и петстотин лева. А сега, едва дойде: „Колко ще платиш за умрелия?" Умрелият още не е погребан - „Колко ще платиш за погребението?"

Сега, турили една малка реформа в тази работа. Тя седи в следното: поповете вече няма да събират парите, а вместо тях - епитропите. Не, не, приятелю. На тия православни свещеници аз искам да им дам едно право разрешение на въпроса, един правилен метод. Няма да събираш пари. Не по този начин се служи на Бога. Аз ще бъда прокурор не само за тях, но и за вас съм прокурор. Ще кажете: „Ама аз съм слушал вашите беседи." Като си слушал, толкова повече. Няма тогава с какво да се извинявате. За в бъдеще в името на любовта няма да се лъже. Любовта трябва да бъде в душите ни свещена. И братя, и сестри, и господари, и слуги - във всички ни любовта трябва да бъде свещена. Едно е: любовта трябва да бъде свещена. Това е любов. Говорите ли за любов, в който ден решите да осветите любовта - всичкото благословение на Бога ще дойде, и тогава и като овци, и като агнета ще разберете вътрешния смисъл - защо тъй е казано, а не другояче.

И тъй, аз не довърших, защото никога не искам да свършвам. Не доказах, защото не искам да доказвам. Като докажа едно нещо, десет неща ще оставя недоказани. Аз ще бъда първият глупец, ако се наема всичко да ви докажа. Аз ще дигна малко завесата и ще кажа: „Видите ли?" Има дни за туй - не мога да ви обясня всичко. Останалото сами ще си докажете. Ще пътуваме. Ако искате да ви обясня, да ви докажа всичко, ще пътуваме и ето как ще ви го докажа. Ще ви приведа едно доказателство. Ето как: в нашата вселена, в която живеем има сто милиона слънца. И представете си, че във всяка слънчева система трябва да прекараме по сто милиона години. Умножете сто милиона по сто милиона. Колко дава? 100 000 000 000 000 000. Като тръгнете от една система в друга, аз ще ви обясня всичко. Но кога? В кръга. И знаете ли как ще ви поставя на тясно място? Вие имате логика, нали? Някои казват, че аз нямам логика. Такава логика имам, каквато вие не можете да я [видите]. Божествена логика имам.

Едно време на един цар дошла мисълта да намери някой, който да му разкаже една приказка без край и издал указ: всички мъдреци да се съберат и да видят кой от тях би могъл да му разкаже една такава приказка - без край, като обещава на този, който му разкаже такава приказка, да му направи един дворец, богат да го направи, да го повдигне в чин. Да го направи най-видния човек в държавата. Никой не могъл да му разкаже такава приказка, всички имали край. Дохожда най-после един мъдрец, казва: „Ще ти разкажа една приказка без край." Започва: „Едно време имаше един цар, по-велик, по-мъдър от тебе. Той съгради един голям хамбар, една житница и тури всичкото си жито там. Зидарите, като съградиха този хамбар, един от тях по невнимание остави една малка дупка. Дошъл един щурец, промъкнал се през дупчицата и извлякъл едно житно зрънце. Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после?" „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон. От този хамбар трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон. Какъв е смисълът на живота? Зрънцата трябва да се изнесат из хамбара. А туй търпение е само във великата любов, която може да запали нашите сърца, умове, души и духове и само в този велик закон, само там ще може да се намери разрешение на всички въпроси. Обикнат ли се хората, ще си правят взаимни отстъпки. Между всички свещеници, проповедници и аз бих направил грамадни отстъпки, макар да съм прокурор. [Тая] длъжност никому я не давам. Защо? Защото само аз съм в състояние да разреша този въпрос. Но имам само една слабост -пред любовта съм слаб. Ако тия хора се подчинят на любовта, аз ще погледна меко към тях, като че ме подкупват. „Но прокурор е" - казват.

Слушайте, ще ви приведа един анекдот. В Русия по едно време прокарали един много строг закон против евреите. Те подкупили всички прокурори да говорят в полза на евреите против този закон, но председателят на съда не се подкупвал. Отива един евреин при председателя, не го пущат да влезе вътре. Той казва: „Аз искам да кажа само три думи на председателя." „Добре, влез." Той влиза при председателя, оставя пред него една торба пълна със злато и казва: „Вземи и мълчи!" На следующето заседание идват всички министри, императорът и заседанието започва. Всички съдии, министри, прокурори вземат думата, говорят, че този закон е несправедлив, трябва да се отмени. Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря? Онези, които говорят, взеха торбата, за да говорят, а аз взех тази торба, за да мълча. Всички говорят с торбата, а аз мълча."

Сега, някои казват: „Ние сме благочестиви, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте торбата, за да мълчите. Няма подкупване. Любовта няма нужда от подкуп. В душата ви няма подкуп. В нея има само отстъпване и то в известни случаи. Да кажем, че съм осъдил толкова души на вечен затвор. Те казват: „Братко, ние ще служим на Любовта, ще й се подчиним." Обещавате ли, давате ли честна дума? Е, хубаво. Да се освободят всичките, а прокурорът да се тури вътре в затвора. Идете си вие, аз ще остана. Тогава аз ще вляза в затвора. Тъй ще бъде. Това е прокурорство. Това е закон. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Първият владика като сгреши, той ще дойде в затвора, а аз ще изляза. Те ще кажат: „Горкият прокурор, съдбата му е такава." И тъй, първият владика като сгреши, ще ме освободи. Той ще се намери на моето място, а аз ще бъда вън от затвора. Вторият, третият, като сгрешат, ще намерят своето място - аз пак съм прокурор на своето място. Тогава: или аз в затвора, а вие вън; или вие в затвора, а аз вън. Един от нас трябва да бъде в затвора. Справедлива ли е тази съдба? Справедлива е. Не искам аз своето право, а Божественото право.

И всеки от вас искам да бъде такъв прокурор за себе си.

И този ангел днес тъй ви казва: „Или в затвора, или вън от затвора."

15 октомври 1922 г., неделя, 10 ч.
София

НАГОРЕ




placeholder