НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественото Слово

Божественото Слово

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, свят, може, бог, аз, казвам, сега, казва, хора, любов, всички, крава, казвате, майка, слово ,

Неделни беседи , София, 11 Април 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Хората се безпокоят за много работи, мълвят се, тревожат се. Младата мома се мълви за едно, майката се мълви за друго, бащата се мълви за трето, учителят [– за четвърто]. И вие, които ви гледам тук, макар че сте тук, мълвите се за неща, не сте спокойни. Накъде ще идете? Земята ви носи някъде и накъде ще излезете. Преместите се от едно място на парахода на друго. Безпредметно е.

Казва: „В начало бе Словото.“ „В какво да вярвам?“, казвате. В начало бе Словото. Туй Слово е, което поддържа днес света, поддържа всичко. Казвате: „В какво да вярвам?“ Но в какво вярвате? Вярата трябва да има някой обект. Ако нямаш никакъв обект, не може да вярваш. Може да вярваш в някой човек, но човекът трябва да съществува. За да вярваш, трябва да имаш ум, без ум не може да вярваш. Следователно щом човек има ум, вярата е един принцип, който поддържа ума.

Та казвам: Най-великото в света е човек да поддържа живота си. Какво се ползува човек, ако целия свят спечели, а изгуби живота си? Какво се ползуваш, ако имаш всичкото знание, а изгубиш живота си? Има правила, по които животът трябва да се поддържа. Всичките религии, които съществуват в света, са изгубили онази нишка за поддържането на живота. След като умре детето, казват: отишло при Бога. Значи детето, като било при майка си, не е било при Бога, а като умряло, отишло при Бога. То е наше заключение. Изгубените пари къде са отишли? – В касата са отишли. Те като излезли от касата, като са се изгубили, ни най-малко не са в касата, вън от касата са.

Та казвам: Съвременните хора са изопачили своето верую. Голяма деформация има в телата и в главите им. Бялата раса както върви, деформирани са лицата им. На някои носът е много дълъг. Не е нужен да е толкова дълъг носът. На някои носът е къс. На някои ухото е дълго повече, отколкото трябва. Ако е за дълго ухо, заекът има много дълго ухо, като на магарето се е проточило. Заекът много малък ръст има и от страх да слуша, като съсредоточавал ума си във въздуха, пращал кръв в ухото и то е израснало, проточило се е. Много хора, които се интересуват да знаят човешките тайни, понеже турят носа си да помирисват, пращат повече кръв в носа и той е станал по-дълъг. Дългият нос, той търси тайните, отличен детектив става. Някой като наблюдава, наблюдава, казвате: много наблюдателен е, но веждите са станали много дебели, по-дебели, отколкото трябва. Веждите са граница между Божествения и духовния свят. Това са антени. Хубавите вежди дават хубаво разположение. Един човек с дебели вежди, с дебели косми, той е материалист, вярва в парите. „Вар пара, вар Хасан; йок пара, йок Хасан.“ – Има пари, Хасан е; няма пари, няма Хасан.

Важното е, при сегашното състояние на хората, хората искат да бъдат здрави, искат да бъдат щастливи. Съвременното възпитание, съвременната наука както върви, трябва много работи да се изменят. Някои казват: „Не трябва да се учим много, ще се разболеем.“ От учение човек не се разболява, от безпокойство, от тревоги – да. Някой иска да стане философ, но щом се безпокои, философия не може да учи. Някой иска да стане поет – щом се безпокои, поет не може да стане. Някой иска да стане музикант – щом се безпокои, музикант не може да стане. Може да се научи да търка цигулката, но да свири нещо изразително, но да пее – не може.

Сега не е въпрос да критикуваме нещата, но трябва да се върнем към онова положение, както светът е създаден, да се вземат разни мерки и правила, по които човек трябва да живее. Ако ти, който имаш един хляб, и мислиш за утрешния ден, ти създаваш един нов свят. Понеже в света Бог е промислил за онези, които Го обичат. Нима майката, която ражда своето дете, детето ли трябва да се грижи, или майката ще се погрижи за детето? В продължение на две години по няколко пъти на ден го туря на гърдите си – ще ходи ли туй дете да купува млякото си със шишенце? Добрите майки са млечни. Онези, които не са толкова добри, пресъхват и трябва да търсят кравешко мляко, биволско мляко, магарешко мляко. Човек, който не е захранен с човешко мляко, той човек не става. Като ядеш кравешко мляко, крава ще станеш.

Туй вие вземате буквално. Крава не се разбира само рога и козина да има. Най-първо, „крава“ не е българска дума. „Крава“ значи същество, което храни цял свят. Това значи имате крава: дава мляко на цял свят, поддържа всички същества. Казвате: Това е крава. По-силно нещо от кравата няма. Ако ти искаш в дома да ти върви, трябва да имате в дома си крава. Вие всички сте изпъдили кравата навън, не върви без крава. Или най-малко, денем като станеш, ще намериш някоя крава, ще [я] погладиш с ръката си, да ти тръгне напред. Аз ако бих възпитавал деца или религиозни хора, щях да туря да поглаждат крава, тогава майките ще раждат много добри деца. Децата много добре ще се учат. Ако се женят моми и момци, да поглаждат крава, тогава работите им ще тръгнат напред. Щом не гладят, нищо не върви вкъщи. Карат се хората, казват: „Трябва ви крава, толкоз лесна работа!“

Ще кажете: „Извеяни ли сме ние?“ Не че сме извеяни, но съвсем завеяни сме станали. Я кажете какво прави днешният свят? Мислите ли, една жена, която не е доволна от мъжа си, че не е завеяна? Мислите ли, един мъж, който не е доволен от жена си, че не е завеян? Значи Бог одобрява тази жена, пратил я на Земята, има всичкото внимание на нея, дал ѝ душа, и той не е доволен. Казва: „Туй говедо откъде [е] дошло?“ – От кравата. Неразбиране на думите. Думите имат своя сила. Не всички думи са силни. Има думи, които са много прозаични. Има думи, които [като] се произнасят, веднага човек може да оздравее. Има думи, след като се произнесат, човек болен ще стане.

Казвам: Това е нарушение на онзи закон, който съвременния свят ще управлява. Заместили сме Божиите закони с човешките закони. Най-първо един мъж се ожени, за да възпита жена си. Абсолютно невъзможно е един мъж да възпита една жена. Абсолютно невъзможно е една жена да възпита един мъж. Да се обхожда добре, да му се покаже пътя – да, но да го възпита не може. Тя си дава една задача, която не е по силите ѝ. Най-първо, този мъж тя не го е раждала. Друга майка го е раждала, тя го задигнала от тази майка и даже не се е допитала. Тя казва на мъжа си: „Ако ти обичаш майка си, при мене не може да живееш.“ Може да цитирате Евангелието, дето казва: „Който обича майка или баща повече от Мене, не е за Мене.“ „Ще напусне човек баща си и майка си, ще иде при жена си и те ще бъдат една плът.“ Ако се ожени за една жена, която е излязла от Бога, той ще напусне баща си и майка си, но една жена, която [е] излязла от съвременните жени, които казват: „Да се оженя за един мъж с малко ум и с много пари“...

Като вярват хората, всякога имат користолюбиво чувство. Казват: „Дали в онзи свят ще ни бъде по-добре?“ Като вярват в онзи свят, мислят, че палати ще имат. Може да ви приведа един разказ. Един богат американец отишъл в онзи свят и гледа един хубав палат, пита: „Този палат на кого е?“ Целият мраморен палат. Казват му: „Този палат е на слугата ти.“ – „Че как на слугата ми?“ – „Слугата ти има този палат, защото той, каквото вземе от тебе, тук го праща. И този палат му се направи.“ Върви и най-после дохожда до едно място, една малка колиба, едва може една крава да се помести, пита: „На кого е това?“ – „За тебе е.“ – „Че как, богат съм аз.“ – „От това което си пратил, едва можахме да направим тази колиба.“

Често ние страдаме и каквото направим, мязаме на съвременните кокошки. Като снесе едно яйце, ще се разкряка, че всички да разберат, че е снесла яйце. И свраките научат и тя като слезе от полога, свраката изяде яйцето ѝ. Първоначалното положение, кокошките мълчаха. Като дошла при човека, станала щастлива, като снесе едно яйце – свършила една работа.

Ние, съвременните хора, проповядваме, някой взел от Библията, от Евангелието, цитира. Но то е декламиране на Евангелието. И аз четох сега какво е казал Иоан. Не е лошо човек да цитира нещата, но онова, което в даден момент не излиза от нас, то не е валидно за нас. Българинът много добре казва: „Чуждото и на Великден се взема.“ Всичките неща, които са чужди, ще се върнат към онзи източник, откъдето са излезли. При това ще остане само това, за което ти си работил.

Често проповядвам Любовта. Любовта има друго отношение. Ако си живял един живот без Любов, нищо няма да остане при тебе. Казвате, как да обичате всичките хора? Ако си обичал всичките хора, техните придобивки ще бъдат и твои придобивки. И твоите придобивки ще бъдат техни. Ако не си обичал, и ти ще бъдеш като един от тях. Любовта към Бога е, която ни съгражда. Без Любовта към Бога нищо не може да се съгради в света.

Казвате: „Къде е Господ?“ Човек е направен по образ и подобие Божие и най-малко 10 души има в света, които са направени по образ и подобие на Бога. Ако някой иска да види образа на Бога, ще ги намери. Най-малко 10 души има, които са направени по образ и подобие, 10 мъже, 10 жени, 10 момичета и 10 момчета, които са направени по образ и подобие, тъй щото 40 души има, които са направени по образ и подобие най-малко. Казвате: „Къде да ги намерим?“ Онзи младият момък, който търси за себе си другарка, света преброжда, да я намери. Ти като търсиш Бога, как да не можеш да намериш един от тия, да го зърнеш само?

Сега аз искам да ви наведа на някои факти. Има такива ред факти, насъбрани в живота от онзи, неестествения живот. Неестественият живот в нашето подсъзнание, неестественият живот в нашето съзнание, неестественият живот в нашето самосъзнание. Всичките недъзи, които съществуват, се дължат на тия, неестествените положения. Онова, от което човек се интересува, то става присъщо на него.

Казва: „Аз вярвам в Бога.“ Не е въпрос да вярваме в Бога, трябва да имаме Любов към Бога. Има едно свещено място в човешката душа, дето човек може да намери това, което търси вътре в себе си, не вътре в тялото си. Апостол Павел казва: „Бях пренесен в третото небе, чух и видях неща, които с човешки език не може да се опишат. В тялото ли бях или вън от тялото, не зная.“ Не, апостол Павел не във физическото си тяло е видял това, но с духовното си тяло. Като иде човек при Бога, три тела трябват: едно Божествено тяло, едно тяло, с което да бъде в общение с ангелите и едно тяло, с което да бъде в общение с хората. Всеки човек, който няма тия три тела да функционират, той е анормален. Само с физическото си тяло разбираме физическия свят. Само с духовното тяло разбираме чувствения свят. Само с Божественото тяло разбираме мисловния свят. Но с тия тела човек трябва да се научи как да манипулира или Духът да живее в тия тела, с всичките възможности, които са вложени вътре.

За пример, вие имате очи, но каква грамадна разлика между един художник, който рисува цветни картини, той има такива нюанси, разбирания за краските, знае как да ги постави. Вие, обикновеният човек, нямате туй разбиране на краските. Краската играе важна роля. Ако ти не може да възприемеш червения цвят както трябва, ти ще бъдеш анемичен. Ако ти не може да възприемеш портокаловия цвят както трябва, твоята индивидуалност ще се обезличи. Ако не може да възприемеш зелените лъчи, в тебе здравето не може да бъде нормално. Ако ти не може да възприемеш жълтите лъчи, умът ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш сините лъчи, вярата ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш правилно виолетовите лъчи, силата ти няма да функционира.

Не само да възприемем светлината, но тя носи известни сили, които трябва да останат вътре в сърцето, трябва да останат в ума, в душата. Аз казвам: Човек докато не постави доброто в сърцето си, докато не постави справедливостта в ума си, докато не постави красотата в душата си и разумността в духа си, той ще бъде далеч от Истината, която търси.

Сега аз ви говоря за една Истина, не за нещо, което измислювам. Аз не съм от тези, които вярват, че нещата може да се измислят. Неща, които всички напреднали разумни същества знаят, за които тепърва хората има да се учат. Те търсят тия светии, които имат бледи лица. Съвременните светии, както ги представят сега художниците, още не са светии. Преди 30 години бях ходил в Анхиало и гледам, един рисувал Христа, но така го нарисувал, че съвсем не мяза на Христа. Бамбашка човек. И тази църква изгоря, не зная дали не изгоря от този образ на Христа. Църквата изгоря заради този образ. Христос беше нарисуван като един престъпник.

Онези хора, които рисуват Бога като сатрап, какво понятие имат за Бога? Каква Любов има човек, ако не може от Любов да жертвува, да направи една малка жертва, да пожертвува заради Едного, Който е пожертвувал всичко заради тебе, Който има вниманието от хиляди години? Ти питаш кой е Той, искаш научно да ти се доказва. Той те е създал и всичките блага, които имаш – и дом, и деца, и народ –, всичките блага Господ ти ги е дал. Ти философствуваш и искаш да ти се докаже има ли Господ в света или не. За безумните Господ няма, а за умните има. За силните Господ има, а за слабите Господ няма; за здравите Господ има, а за болните няма. За грешните Господ няма, а за праведните има. За слепите няма светлина, не виждат. Те казват: „Няма Господ.“ Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога. Единственият в света, Който е блажен, Който е всякога доволен, това е Бог. Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство.

Единственият, Който е безсмъртен в света, то е Бог. Единственият, Който изключва смъртта в себе си, то е Бог. Ние не можем да добием безсмъртие без Него. Казвате: „Кой е Господ?“ Аз не разисквам въпроса има ли Господ, понеже този въпрос е болезнен и няма никаква философия. Всички философи от памтивека, които са отричали Бога, са свършили зле. Всички поети, които са отричали Бога, са свършили зле. Майки, бащи, които са отричали Бога, са свършили зле. Няма народ в света, който да е отричал Бога и да е свършил добре. И съвременните народи, които отричат Бога, няма да свършат добре. Нищо повече.

Някои казват: „Вярвайте в Бога, Той е Любов.“ Любовта е, която свързва хората. Ако един човек ти говори добре, в него е Бог. Бог е в човека, Който ти говори добре. Онази кокошка, която защитава своите пиленца, то е Бог в нея, Който я учи. Когато Господ напусне квачката, тя започва да ги кълве. Кокошката до 5–6 месеца се отнася много учтиво със своите пиленца, но след 5–6 месеца, кълве ги. Казва им: „На работа! Дотегна ми да ви гледам.“ По-напред ще ги повика, ще им тури зрънца, а след няколко месеца вече почва да ги кълве.

Съвременните хора не може да живеят добре. Какво показва – Бог Го няма там. Той се е оттеглил и ги наблюдава отвън. Ние в нашите теории, ние сме влезли като замъци, въздухът, който дишаме, е нечист и се душим в своите заблуждения. Всички трябва да напуснем съвременните заблуждения. Срещам един гадател и ми казва: „Да ти гадая.“ Рекох: „Съгласен ли си ти и аз да ти гадая? Трябва да знаеш, че тази къща, в която сега живея, е взета под наем. Аз ида от онзи свят. Ти ще ми разказваш всичко заради къщата, но не и заради мене.“

По някой път като погледна ръката си, зная какви са българите. Българинът има много добри черти, но българинът е толкова упорит, че с девет чифта биволи, като се залости някъде, трябва да го мръднеш. Казвам: Хубава черта е. Ако българинът така би се заинатил за Истината, по-добър човек от него не би имало. Ако така би се заинатил за Божията Мъдрост, тогава по-хубаво нещо от това не би имало. Ако така би се заинатил за Любовта, на място е този инатлък. Но той се инати там, дето не трябва. В 1000 години той е направил 150 войни. Как ще прокопса един народ, на 150 години по една война, размирие. Казвам: Какво се безпокоим, ако постоянно воюваме? Има една философия: да победим себе си. – Няма философия да побеждаваме себе си. Най-глупаво е човек да побеждава себе си, няма какво да се убеждава. Онова, вложеното от Бога, него трябва да обработва. Да тури своите желания, своите мисли на място, да ги впрегне всички на работа. Да покаже на мислите по какъв път трябва да върви.

Ние, съвременните хора, мязаме на един американец, който не бил виждал своя приятел 10 години и като го среща, казва: „Днес ще бъдете в дома ми на гости.“ Отива той и телефонира пред приятеля си на жена си: моля, еди-кой си ще дойде на гости. Тя казва: „Този да не ми го довличаш днес.“ Тя така отговаря по телефона. Той казва на приятеля си: „Тя не те познава, тя като те познае, както аз те познавам, ще те приеме. Но не те познава, ще извиниш.“ Тя казва: „Да не ми го довличаш.“

Колко пъти вие, които сте религиозни, някой път се отпуснете по телефона и какво ли не говорите. Започвате да говорите врели и неврели. Господ те слуша. Ти на другите ще им туриш какви ли не епитети, че са неразумни, невъзпитани, това било, онова било, пък ти си най-възпитаният. Няма философия в това. Аз съм правил много опити, даже в своите научни изследвания най-първо мислех да пиша нещо за психологията на българина. Но като узнах какъв е българинът, казвам си: Туй, което му кажа, няма да го приложи. Всичките тия данни останаха и сега седят. Казвам: за бъдеще, не е за българина още това.

Едно учение в света трябва да се приложи. Ако ние, съвременните хора, не можем да приложим онова, което е вложено в нас, какво може да направим? Казвам: Когато се занимавах с изследванията на българина, когато се занимавах с изучаванията на музиката, правил съм опити много пъти. Турял съм саксии и съм свирил, изучавал съм цветята каква музика обичат. Свирел съм им разни песни, парчета, и са дали много добър ефект. Изучавах онази музика, която руши в света. Хората я употребяват. Дето се бият, това е музика на разрушението. Тия картечници имат нещо зловещо, това са тонове. Големите снаряди като падат, издават тонове. Бях преди във Варна, при един приятел, и до мене – една кръчма. Два–три месеца всяка вечер до 12 часа дигат шум, крякат, бият се. Пращам им мисли, казвам на хазяина, че ще им платя да си преместят кръчмата – не искат да се преместят. Една вечер изсвирих на цигулката една песен и след една седмица кръчмата я нямаше, кръчмарят я напуснал. „Какво свири?“ – Свирих музикално, но втори път не искам да свиря.

Казвам: И сега съм намислил да изсвиря една песен, за да престане войната. Имам една песен и като я изсвиря, всички ще престанат да се бият. Кой ден ще я изсвиря, не зная, но когато я изсвиря, ще престане войната.

Ние лошото знаем как да го правим, а доброто не знаем. Доброто в света трябва да се прави. Герои се изискват за Любовта, да я приложат. Треперим от страх какво ще кажат хората. Любовта носи живот, носи щастие в семейството. Ще се родят най-гениалните хора, най-красивите моми, най-красивите момци, най-добрите слуги, най-добрите учители. Народите ще се подигнат в Любовта. Какво има да се срамуваме от тази Любов. Героите в света ще дойдат. Трябва хората да си подадат ръка в тази Божествена Любов. Не да мислим за себе си, какво ще бъде в оня свят като идем, при Господа – това са човешки разбирания.

Моисей седя 40 деня на планината и като слезе, евреите не можеха да гледат лицето му и той трябваше да тури един воал. Толкова светеше, [че] трябваше да тури едно було, за да може да го гледат.

Казвам: Кое е по-хубаво? По-добре е да бъдем на планината и да имаме желание да турим едно було. Сега толкоз сме се отдалечили от Бога, станали сме толкова студени, че сме доближили до 273 градуса студ. Който се приближава, замръзва. Казвате: студен човек. Светът на безлюбието е страшен свят, покваря човешкия ум, покваря човешкото сърце, покваря човешката душа, покваря човешкия дух.

Казва човек: „Изгубил съм смисъла, не ми се живее.“ Ние тепърва трябва да започнем да живеем в света, досега не сме живели. Тепърва трябва да започнем да живеем, защото в рая отиваме. Аз като посвиря тая песен, ще накарам всички праведни хора в рая да влязат, никой не може да се освободи вече. Не може да се свири без Любов. Човек, който ще свири, той трябва да свири за Небето. Като засвири, Божествената мелодия да зазвучи. Казва Христос: „Когато се въздигна, ще привлека всички към Себе Си.“

Та казвам: В начало бе Словото. Защо да не възлюбим туй Слово, че като излиза из устата ви, туй Слово да бъде сладко. Сладко ли е съвременното слово? Аз бих желал устата на всички верующи поне да бъдат чисти извори и Словото да тече, да има ухание. Като се приближиш при някой човек, да има ухание от погледа му, от очите му, от устата му, едно ухание да излиза – то е Словото. Можем да бъдем такива. Ако, след като си седял 2–3 часа между пушачи, замиришеш на тютюн, защо да не можеш да замиришеш на праведните, да се обкръжиш? Казвам: Каквото човек мисли, такъв и става. Мислите, чувствата и постъпките градят човека. И в силата на човешките мисли се спазва онази хармония на човешките чувства. Няма по-хубаво нещо в света да видиш едно красиво тяло. Като срещнеш един човек, да има доверие.

Казвам: На българите им трябва почит. Аз считам думата „почит“ на благоговението, или на благостта. Имате почит, свян и срамежливост. Те са три неща. Да почиташ всичките хора, то е нещо Божествено. Ако този не почиташ, онзи не почиташ, какъв човек си? Да имаш свян, като говориш, да не би да дадеш лош пример и да съблазниш някого в погледа, в обхода. Всеки един човек, който ви срещне, да се радва. Или, като пееш, такава обхода да имаш, че всеки човек, който чуе гласа ти, да е доволен от онова, което е чул.

Пожелавам ви сега умовете ви да бъдат извори на хубавите мисли, да излиза светлина. Сърцата ви да бъдат огнище на онзи свещения огън, от който да излиза топлина, вълни на топлина. Телата ви да бъдат извори на онази хубавата сила, която гради в света, която е готова да помага.

Не е въпрос да вярваме. Казвате: „В какво вярваш, какъв си?“ Аз бих желал да кажете в какво вярвате. Тепърва съм започнал да търся баща си и майка си, искам да ги намеря. Ако ти във всеки човек не може да видиш баща си и майка си, ако във всеки човек не може да видиш брата и сестра си, това не е Божествено. Във всеки човек трябва да видиш баща си и майка си. Един е вашият Отец. Един е вашият Учител. Казват: „Какъв е вашият учител?“ Хиляди учители има в България, няма само един учител. Мисля, 9–10 000 има, наспорил ги Господ. Българските учители можеха да оправят света. Ако умовете им бяха съсредоточени, да издават светлина, щяха да оправят света.

„В начало бе Словото.“ Сега започва една нова епоха. Краят на безлюбието свършва. Земята вече е излязла от 13-ата сфера. И отсега нататък, който иска да ходи с един крив ум, с едно криво сърце, с една невъзпитана душа, с един груб дух, е останал назад.

„В начало бе Словото.“ Сега започва да създава Бог ново Небе, нова Земя, нови хора. Вие мислите, като умрете, ще идете в оня свят. Преди да сте умрели, трябва да идете в оня свят. По-преди ще идете да видите дали ще ви хареса, че тогава ще умрете. Туй е по-право. Най-първо ти искаш да се преселиш в Америка. Ще идеш там и ако ти хареса, ще се върнеш в България, ще продадеш всичко и тогава ще идеш да се преселиш там. Първо ще идете да видите оня свят, преди да сте умрели, и като ви хареса, ще дойдете на Земята, ще продадете всичко, каквото имате на Земята и тогава чак ще умрете. Без да си ходил, да умираш, не е на място, не е логично – ти ще умреш, преди да си видял оня свят. Ти първо ще идеш да видиш.

Оня свят не е далеч, то е близо – колкото от тук до Драгалевци. Сега представят, че оня свят е много далеч. С биволска кола няколко милиона години се изисква, за да идеш на Слънцето, с конска кола – пак няколко милиона години. А с най-бързия трен ако се движиш, трябват ти 250 години. А със светлината – 8 минути. Казвате: „Много далеч е оня свят.“ С биволска кола много милиони години е. С конска кола пак е далече, с най-бързия трен трябва да пътуваш 250 години, а ако пък пътуваш със светлината – за 8 минути. По-близо е и от Драгалевци. Онези, които са дали тази идея, идеята е много добра, педагогическа. Понеже не са били готови за оня свят, казват: „Много далече е.“ Ако кажа, че е наблизо, щяха да кажат: „Идете.“ Сега, понеже сте израснали, казвам, че оня свят е близо. Ние се приближаваме, Земята се приближава до оня свят. По-близо сме до оня свят, отколкото едно време. Всеки един човек, който възприема Любовта, той е вече близо до оня свят.

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога“, и Словото бе в Любовта. Ако възприемем Словото с Любовта, ако възприемем Божественото Слово, тогава пред нашата душа ще се отвори нещо ново. Ще бъдем като онзи слепия човек, на който намаза Христос очите с кал и каза: „Какво виждаш?“ – „Виждам хората като дървета.“ – „Какво виждаш?“ – „Сега виждам, че се движат“ Докато Христос не беше турил кал на очите, не виждаше нищо.

Казвам: Когато Любовта [намаже] човешките очи с тази свещена кал – така аз я наричам, – тогава ще се отворят очите на всичките и човек може да живее. Не насън да е виждал. Среща ме един и казва: „Да ти кажа какво сънувах, какво видях в онзи свят.“ Какво видя? Ти си сънувал онзи свят, а аз живея в него. Тия работи, които говориш, не са верни. Ти не си бил в оня свят, ти си бил в света на илюзиите, на кино. В оня свят има кино. Някои, като идат в оня свят, забавляват ги в илюзиите, за да не ходят в оня свят. Какво ще разберат? Най-първо един човек като иде да види един красив светия, един ангел, той ще се обезсърчи, ще се види такава грозотия, че няма да иска да иде. Всеки, който иде в оня свят, красив трябва да бъде. Красота трябва да има човешката душа. Разумност трябва да има, доброта, справедливост, красота. Разумност. Тогава ние ще бъдем готови да видим оня свят.

Вие казвате: „Как ще стане тази работа?“ Много лесно ще стане. Вземете тази дъщеря, която е свършила, която майка ѝ я е учила на всички правила. Минава онзи, младият момък, чужд, като я погледне веднъж, запали се, огънят слиза, търси го. Как стана тази работа? Как намери онзи свят? Както младите хора намират. От тях пример вземете. Ако този, младият момък, не [беше] зърнал младата мома и ако младата мома не беше зърнала младия момък, щеше ли да иде? Ще го зърнеш и тогава ще вървиш. В туй отношение вземам младите моми и момци като герои. Много големи герои, в онзи поглед има нещо. Вие знаете ли какво нещо е онзи любовният поглед? Усмивка няма, но и сериозност не е, но той е много хубав поглед. Като погледне, ще се стопиш. Като види този поглед, младият момък като се върне, хване цигулката, пианото, облече се хубаво. По-рано е бил ленив, [сега] става прилежен, започва да учи. По-напред се е карал с баща си, с майка си, от него ден като види този поглед, става нежен, внимателен. Казват: „Какво стана с нашия Стоян?“ Зърнал го е онзи, любовният поглед.

Ако Любовта не може да измени характера на човека, това не е Любов в света. Туй, което изменя човека, което дава подтик на неговия ум, което дава подтик на неговото сърце, на неговата душа и дух, това е Божествената Любов.

Пожелавам на сестрите да ви зърне онзи с хубавия поглед, на братята – онази с хубавия поглед, да ви зърнат и да се преобрази животът ви.

Едно малко сравнение, какво е Божествената Любов. Един пример ще ви дам. В древните времена имало една градина, насадена с всичките плодни дървета. Имало един черен човек. Който искал да си купува, този, черният, по 1000 лева продавал килограма. След черния имало един обикновен човек, който по 500 лева продавал килото. Имало и трета – една млада красива мома, която давала даром по една ябълка, без да взема нито стотинка. Божественото е туй, което не взема нито стотинка.

„Добрата молитва“

26-а беседа, държана от Учителя
на 11.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, свят, може, бог, аз, казвам, сега, казва, хора, любов, всички, крава, казвате, майка, слово ,

Неделни беседи , София, 11 Април 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder