НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Бъдещото верую

Бъдещото верую

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, има, любов, може, сега, лева, умре, казвам, казват, добре, свят, всички, всичко, хора, другите, дойде, работа ,

 Утрини Слова , София, 27 Септември 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от тринайсета глава от посланието на апостол Павел към римляните, от единайсетия стих до края.

„Махар Бену Аба“

Всички, както ви виждам, сте много добре така. Ако ви попитам, оттук, от салона, като излезете в другия свят, на кое място ще идете? Колцина от вас сте ходили в другия свят? Вие приказвате за рая, но няма никой от вас, който да е ходил в рая. Апостол Павел имаше една опитност, че като се качи на третото небе, видя и чу много неща. Някой от вас тук ходил ли е там? Раят е далече и близо. Когато разбираш една работа, е близо. Щом не я разбираш, е много далече. Някои казвате: „Някой човек ми е много близък, пък някой ми е далечен.“ Вземете един далекоглед, една тръба. От едната страна, като гледаш хората, близо ги виждаш, приближават се. Като обърнеш да гледаш от другата страна, далечни се виждат. По някой път гледаме ту от едната страна на далекогледа, ту от другата страна. Когато турим любовта и обичта, приближаваме хората. Когато турим омразата и подозрението, хората се виждат далечни. В тръбата и едните, и другите стъкла са потребни. Казвате: „Знанието е потребно.“ Но знанието носи по-голяма тревога на човека. Искате всичко да знаете. Мене често ме питат кога ще се свърши войната. Мир иде ли? Мир не може да иде, понеже мирът е резултат на хората. Хора, които не искат мир, откъде ще дойде мирът? Или искате да знаете кой ще победи? Кой ще победи? Всякога силните побеждават. Всякога умните побеждават. Всякога глупавите и безсилните ги бият. Ако е силен, ще победи, ако не е силен, ще го бият. Често борците в турско време, като го победи някой, казва: „Не бях хубаво намазан, затова ме победиха.“

Има един разказ за Соломона, който има един приятел, също така много богат като него, имал всичко. Разликата седяла, че Соломон бил цар, а той не бил цар. Отличавал се и по това, че Соломон имал много жени, пък той имал само една жена. Един път той се разсърдил на Соломона и няколко месеца не идвал, не стъпвал в двореца му. Праща Соломон слуги да пита каква е причината. Не може Соломон да отгадае. И най-после му казва: „Аз ти се разсърдих, защото толкова време съм с тебе, и ти досега, като приятел, никакъв подарък не си ми дал.“ Казва: „Какъв подарък да ти дам, и ти си богат като мене, какво мога да ти дам?“ „Аз не се нуждая от материално богатство. Ти знаеш езиците на растенията и животните, поне на един от тия езици не си ме научил. Запример аз бих желал да науча езика на кучетата.“ Казва му: „Не ти трябва да знаеш. И тази работа има опако, не ти е патила главата. Имам всичкото добро желание да ти услужа.“ Казва му: „Ти си много умен, искаш да ме въртиш. Искам да ме научиш.“ „Хубаво, ще понесеш последствията.“ „Ще ги понеса.“ Научил го той езика на кучетата. Като влязъл в дома си, вижда един просяк върви и едно малко кученце подир просяка. Като видяло другите кучета, започва да се разговаря с него. Малкото кученце казва на големите: „Както виждате, ребрата ми се четат, този просяк ходи, проси от хората, но на мене нищо не ми дава, страдам. Не може ли да остана при вас да ме понахранят?“ Другите кучета казват: „Остани. Скоро кравата на нашия господар ще умре и ще има богата, пищна храна.“ Той слушал и си казва: „Виж какво значи да знаеш езика на животните.“ Заповядал на слугите си да продадат кравата, преди да умре. Казва си: „Ако не знаех, щеше да умре при мене, ще я продам, на друго място да умре.“ Продал кравата. След няколко дена иде кученцето и другите му казват: „Господарят продаде кравата, та тя умря на друго място, но сега ще умре конят на господаря, та след няколко дена ела.“ Той пак слуша, казва на слугите си да продадат коня. Кученцето пак идва след няколко дена. Другите кучета му казват: „Не зная, но нашият господар продава винаги този, който ще умре.“ Той си казва: „Виж, щях да изгубя, ако не знаех езика на животните, а Соломон ми казваше, че беля съм щял да имам.“ Кучетата казали, че сега овцата му щяла да умре. И нея той продал. Но след това кучетата казали, че жена му щяла да умре. Досега беше лесно – кравата продаде, коня, овцата продаде. Отива при Соломона и го пита какво да прави, сега жена му ще умре. Той му казва: „Разведи се с нея.“ Той една жена има. И ако не се разведе, тя ще умре. Ако се разведе, ще остане жива. Соломон му казал: „Ако се разведеш, тя ще остане жива, ако не се разведеш, тя ще замине за другия свят.“ Та по някой път на нас ни върви и ние мислим, че все така ще бъде. Дойде накрая нещо, което ни засяга и което не можем да избегнем. Не можем да избегнем ония условия, при които сме поставени. Вие можете този разказ да го разказвате, но каква философия, каква поука ще извадите? Доста голямо знание има вложено в него.

Аз гледам по някой път музиканти, които са добри, които композират горе-долу. Но една песен не само трябва да се композира. Ако попитаме съвременните музиканти каква е разликата между мелодия и хармония, мелодията ли е произлязла първоначално или хармонията, едва ли може да ви дадат определен отговор. Те са просветени, знаят какво нещо е мелодия. Мелодията е започнала с еволюцията, тя е външната, обективната страна на живота. Когато са излезли хората от небето, хармонията е останала отвън, а мелодията отвътре. Следователно всичките народи, които еволюционно са слизали, са пели мелодични песни. То е малък регистър на пеенето. В еволюцията започва хармонията. Обратен е процесът: мелодията става вътрешна, хармонията външна. Следователно ще изучавате законите на хармонията. Досега вие сте изучавали мелодията на живота. Отсега нататък ще трябва да изучавате хармонията. В какво седи хармонията? В хармонията има мекота. Ако съединиш два тона по закона на терцата, вие добивате мекота. Но ако съединиш два тона по закона на квартата, имате твърдост. Терцата засяга повече вътрешно чувствата на човека. Квартата е повече отвън. Музикантите разбират тия неща. Вие искате да създадете една мека мисъл. По закона на терцата трябва да разбирате отношенията. Ако не знаете два тона в какво отношение да ги вземате, вие не можете да произведете мекота в себе си. Някой път сте готов да се скарате с някого. Пуснали сте си пояса, чакате само някой да го настъпи, и веднага да се скарате. Този закон знаете ли как действа? Аз имам един пример. Преди години живеех в едно семейство, дето имаше четири дъщери и един брат. Всичко седем души с майката и бащата. В понеделник бащата е така напрегнат, че само чака някой да му каже нещо – да му настъпи пояса – за да се скара. Всичките други казват: „Днес баща ни е дежурен.“ Гледат да не го докачат, за да не кресне. Във вторник майката има това състояние на бащата. Тя си е пуснала пояса. Вкъщи казват: „Майката днес е дежурна.“ В сряда е големият син и всички така се редят през седмицата. Това те си го знаеха. Питам, от такова едно състояние как ще излезете? То е един недоимък. Пътуваш в някое място, дето няма вода, засъхнало е гърлото ти, неразположен си. За да се яви разположение, трябва да намериш някой извор. Това засъхнало гърло тебе те дразни. Или пътуваш, нямаш хляб. Тебе ти трябва едно парче хляб. Казвам, всичкото неразположение, което ние имаме по мисъл и по сърце, се дължи на един вътрешен недоимък на сърдечна енергия или на умствена енергия, нещо не достига на човека. Това, което не достига, образува едно дразнене. Музикално човек трябва да разбира законите.

Гледам, мнозина философи казват: „Човек трябва да мисли.“ Ти не може да мислиш правилно само с ума си. Трябва да съединиш една мисъл и едно чувство. По какъв закон ще ги съединиш? Мисълта има известен тон и чувството има известен тон. Не да съединиш мисъл с мисъл, но мисъл с чувство. Трябва да ги съединиш, трептения да имат. Постъпките, които имаш, или стремежите на човешката душа, тоновете, които душата образува, и тях трябва да ги съединиш. Трябва да разбираме. Гледам, някои говорят за живота – и владици, и попове, и всички, говорят такава неразбрана работа. То е голямо невежество. Без да са музиканти, те говорят, че любов, че обич и всичко това е една галиматия. Че за правда говорят. Правдата има сила, когато е турена в законите на музиката. Любовта само като действа по законите на музиката се прилага. Ако любовта действа не по музикален начин, тя прилича на един порой, отвлича всичко. Трябва да знаеш какъв наклон да дадеш на любовта. Трябва да знаеш какъв наклон да дадеш на мисълта си и на чувствата си. По някой път ще дадеш не наклон надолу, но наклон нагоре, на подигане. Представете си, че като идете в оня свят, пред царската врата ще ви кажат: „Изпейте основния тон на любовта, дайте основния тон на милосърдието.“ Или може да ви кажат: „Дайте съзвучието на два акорда или на два тона в терца на любовта.“ Вие как ще започнете?

Аз ще ви дам един разказ, той е разправян, но аз ще го разправя и ще го приспособя към сегашната култура. Един цар се занимавал с окултна наука в древността. Той искал да има един плат, който да не е пипан от човешка ръка. Да е изпреден, изтъкан и изшит, без някой да го е пипал. Всички учени хора му казват, че това е невъзможно. Явява се един пред него и му казва: „Аз съм майстор за такъв плат, аз ще ти направя такъв плат.“ Той турил един въображаем стан и започнал да снове с ума си една въображаема основа. Насновал го и започнал да тъче с въображаем вътък. Пращал царя министрите си да видят как върви работата. Те виждали, че майсторът си мърда ръцете, уж тъче, и всички казвали на царя: „Много хубаво тъче, много хубав плат е.“ Те никакъв плат не виждали, а само виждали, че той си мърда ръцете и краката. Изтъкава плата, ушива дрехата, съблича се царят, облича дрехата и тръгнал да се разхожда из града. Всички казват, че дрехите са много хубави, само едно дете казало: „Царят е гол.“ Когато дойде разумното, това са тия, малките деца, които казват: „Царят е гол.“ Вие мислите, че много знаете, но вие сте голи. Вие не можете да се справите с една малка мъчнотия, пък разрешавате големи въпроси в света. По лицата на мнозина от вас гледам, че мислите, че много знаете. Има сестри и братя, които казват: „Много знаем.“ Вие казвате: „Учителю, ние не сме деца, разбрахме тази работа, искаме твърда храна.“ Тази е твърдата храна, която ви казвам, то е началото на твърдата храна. Вие искате да знаете кой ще победи. Нас не ни интересува кой ще победи. Когато се борят пехливаните, кой побеждава? Когато един турчин и един българин се борят, какво ще добием ние, ако питаме кой ще победи? Обаче когато дойде една мъчнотия, аз се интересувам ще я победя ли, или ще ме победи. Като дойде една добродетел в мене, да зная ще мога ли да я приложа. Като дойде една светла мисъл, да зная ще мога ли да я приложа, или не. Вземете един цигулар. Свири една песен. Има цигулари, които не могат да вземат времето вярно, песента няма ритъм. Който е майстор, изведнъж свири, като да е бил и пребил.

Та казвам, ние трябва да станем виртуози в живота. Да знаеш да свириш само „Цвете мило, цвете красно“ на цигулка или на пиано, ти с това не можеш да влезеш в Царството Божие. Аз наскоро наблюдавах един случай, имах следния пример. Един мой познат има една своя възлюблена, доста красива мома на деветнайсет–двайсет години. Тя се запознала с един германец, момче около деветнайсет години, много благородно. Тя се увлича, обикнала го. Докато германецът е тук, нейното лице е светло, красиво. Един ден германецът тръгва за Източния фронт и ѝ казва: „Мен ще ме убият, аз чувствам, че като отида, ще свърша там.“ Гледам, лицето на тази мома се изменило, потъмняло. Тя изпитва състоянието на това, младото, момче. Неговото състояние се е пренесло в нейната душа и тя мисли, че тя ще умре. Германецът ще умре, а тя умира заедно с него. Вие, ако дойдете в съприкосновение с някоя душа – ненапреднала, ще потъмнее лицето ви. Ако дойдете в съприкосновение с една напреднала душа, ще светлее лицето ви. Ако дойдете в съприкосновение с един ангел на тъмнината, лицето ви ще потъмнее, той ще ви даде знание колкото искате. Ако дойде един ангел на светлината и се запознае с вас, лицето ви ще светне. Апостолът казва: „Денят.“ Този ден със светлите богове, със светлите същества, с онези, които ни обичат. Трябва да познаваме хора, които ни обичат. Ние сме дошли в заблуждение. Онзи, който ни обича, от онзи, когото ние обичаме, като дойдем в съприкосновение, ние влизаме в областта на безсмъртието. Той и да умре, пак ви обича, и в другия свят да е, пак ви обича. Ако той те обича, като замине за другия свят, любовта действа. Той даже не чувства смъртта, през която е минал. Смъртта не засяга любовта. Та казвам, единствената сила, която може да ни освободи от неизгодите на живота, е любовта. Ако човек има любов при всичките условия, тя побеждава. Ако в нас любовта не може да побеждава, ако обичта не може да побеждава, тогава ние, хората, не разбираме какво нещо е любовта и какво нещо е обичта. Аз съм привеждал разказа за онзи богатия англичанин, който останал в подземието със своите богатства, че дава половината от богатството си на онзи, който би му дал половин парче хляб. Умира, а не дава цялото богатство. Ако беше решил да даде всичкото, Господ щеше да го избави. Понеже само половината даваше, трябваше да умре. Аз съм правил опити. Някой казва: „Ще се постарая да изпълня колкото мога волята Божия.“ Така не се говори. Ще изпълня волята Божия, както Бог изисква. Дали ще мога, този въпрос не съществува. Ще изпълня така, както Бог иска. Ще кажете: „Ама горе-долу да я изпълня.“ Горе-долу не може. Ще я изпълня както трябва. Казвате: „Мъчно е да се изпълни волята Божия.“ Няма по-лесна работа от изпълнението волята Божия, най-лесната работа е тя. Когато не искаш да изпълниш, няма по-мъчна работа от нея. Когато искаш да я изпълниш, тя е най-лесната работа. Така седи истината.

Сега ще ви приведа един пример. Ние тук имахме една инсталация на електричеството, на която мрежата беше наша. Не беше направена както трябва, но горе-долу си служехме с нея. Но всички се изхитриха, понеже тук влязоха хора, които не са братя, и започнаха да си служат незаконно с енергията. И в един от летните месеци ние сме изгорили над 10 000 лева. Но защо? Мнозина, без да имат електромери, имат си котлончета, служат си с тях и за пране, и за други нужди. А тази енергия се мери на общ електромер. Старите братя, умните братя, казват: „Да я продадем на общината, да се освободим, че тя да се разправя.“ Продадохме я на общината, но общината, и тя ни дои. Трябваше да платим за нашите лампи тук 2000 лева. За други неща още 2000, та 4000 лева. Това платихме, има още да плащаме – за електромери и други. Та по този начин ще ни коства на всичките над 150 000 лева всичко. Може да дойдат и да намерят, че инсталацията не е добра, и тогава ще трябва да се поправя. Ще плащаме 500 000 лева. По 500, 600, 1000 лева трябва да платим, за да ни дадат правото. После други работи, бакър трябва да дадем. Ние сме от умните. Всички казвате: „На Изгрева не живеем добре.“ Много добре живеем, по-умни хора от нас няма. Вие казвате: „Този брат такъв, онзи онакъв.“ Ако вие предадете вашата инсталация на дявола, какво ще стане? Сега мен не ме интересува дали 2 или 4000 лева сме дали. За мен 2000 лева са равни на 2 лева и 4 на 4000 лева. Ще платим 4000 лева. Аз ги намалявам. Една златна монета, една турска лира може да я продадеш за 5–6000. Един наш приятел ходи в Цариград и казва: „Голяма скъпотия, 750 лева за една вечер за пренощуване на хотел. За един чай и две кифлички 150 лева. За едни обуща – 5–6000 лева. За да ти ушият един костюм дрехи, трябва да платиш 8500 лева само за шев.“ Ние се възмущаваме. Външните неща са поука за нас, да не загубим вътрешната инсталация, да не изгубим онова, което Бог ни е дал. Не оставяйте другите хора да мислят за вас. Не оставяйте и другите хора да чувстват заради вас. Не оставяйте и другите хора да работят за вас. Ти най-напред работи и не се интересувай да знаеш дали хората те обичат. Най-първо искай да знаеш обичаш ли ти, или не. Любиш ли ти, постъпваш ли ти добре. То е първото нещо, което трябва да се знае. Ако всичките хора биха желали да знаят обичат ли, светът щеше да се оправи. Та казвам, не давайте никакъв съвет, не оставяйте вашата вътрешна инсталация на другиго. Ако вашата инсталация тук не функционира добре, ако вашата любов не функционира добре, ако обичта не функционира добре, и горе, като идете, няма да функционира. Понеже горе и долу, това е едно цяло. Божественият свят, ангелският свят, физическият свят и всички други светове съставят едно цяло, един Божествен свят. Всеки един от нас е поставен, има специално място. Той трябва да функционира там. Ако ние функционираме правилно, тогава този Божествен организъм ще гледа да се справи по някакъв начин с нас.

Онзи ден, след като говорих, казвам на приятелите: „Ако пеем добре, ще има малко дъжд.“ И наистина, поваля малко дъжд. Сега ние говорим, и небето е ясно. Защо нас не ни радва ясното небе? Нали е хубаво малко да заплаче небето. Да му държим една реч, че като чуе песента, да заплаче. Нали някой път, като пее някой, потекат сълзи и на другите. Ако ние бихме обичали Господа, като въздъхнем само, влагата ще дойде. Сега Господ се смее на нашите глупости и Той казва: „Умните деца разрешават големи въпроси, всичко разрешават.“

Та сега да се върнем към Соломона. Този приятел попитал Соломона: „Я ми кажи, на тебе защо ти трябваха триста жени и шестстотин наложници?“ „Аз, казва, взех триста жени като слугини, дали ще намеря някоя, на която да мога аз да слугувам. Триста жени взех да ги изпитам като слугини, дали ще намеря една, на която аз да послужа, да намеря някоя умна. Сега те ми слугуват, аз не слугувам. И досега не съм намерил. Намерих само една овчарка отвън. Тя ми запали сърцето и само за нея мисля. Аз между тристата намерих само една. И аз като я обикнах, тя не иска да знае за моята любов, пее си свободно. Познах, че е тя. Тя позна своята любов, но не познава моята. Аз досега, като мъдрец, ходих да изследвам любовта на хората и сега започвам да изучавам своята любов.“ Всички съвременни култури имат опитността на Соломона, който търсеше любовта отвън на тристате жени и шестстотинте наложници и най-после намери онази сунамка, овчарка – то е добродетелта в човека. Като я намерим, тя е, на която можем да слугуваме. Като намерим добродетелта, като намерим доброто, то само може да ни заведе до любовта. Христос този въпрос го е поставил така: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец Ми не го е привлякъл, никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа пътя.“ В това се крие една голяма тайна. Защото в Христа ние виждаме Божия образ и като отидем при Отца, ще видим Христовия образ. Христос казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца.“ Как казваш ти, че не си видял Отца? Който отива при Христа, е видял образа на Отца. Който иде при Отца, ще види образа на Христа. Казвам, хората в нас трябва да видят Божията любов и като идат при Бога, да видят нашата любов. Две страни има: в нас да гледат Божия образ, а в Отца, като идат, да гледат образа на Христа. Сега туй ви го давам да мислите върху него. Да си помогнете, без да се товарите. Голям товар имате вие. По някой път ви гледам да си влечете поясите, доста пояси отпуснати има. Има външна благовидност. И аз съм благовиден, и вие сте благовидни, но аз на себе си казвам: „Тази благовидност не струва.“

Аз имам ясна представа какво нещо е любовта. В любовта скърбите се превръщат на диаманти. В обичта всичкото зло се превръща в добро. Туй, което превръща всичко в скъпоценни камъни, то е любов. Туй, което носи новия живот, туй, което носи свобода на човека, туй, което носи светли мисли, което носи живот, безсмъртие в него, то е любовта, в която влизаме. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си проводил.“ Та казвам, да запашем поясите, да не се влекат. Българинът, опасът му се влече кога? Като се ожени, опасът му се влече. Като е момък, поясът му не се влече. Щом се ожени, поясът се влече. И за жените е същото. Тя, като мома, е опасана, стегната. Щом се ожени, не е стегната. Бих желал поясите ви да са стегнати, както на младите моми и на младите момци. Та казвам, разпасаните пояси показват, че имаме два морала. Тук, в една девическа гимназия, една ученичка от осми клас представя директора си какво е правил, когато дошъл министърът в класа. Като се обърне към ученичките, показва едно строго лице. Иска да им каже да не направят нещо да го компрометират пред министъра. Като погледне министъра, лицето му добива кротко изражение. Казвам, трябва да живеем добре. Никога не казвайте на другите, че трябва добре да живеят. Като срещнеш някого, кажи: „Братко, много добре живееш.“ Сега, гледам, някой, като му дотегне нещо, казва: „Ще напусна братството.“ Той в братството никога не е стъпвал. Две неща свързват човека с братството. Не отсега, а от създание мира, любовта и обичта са, които са ни свързвали. Ти не можеш да влезеш в едно братство, ако не си роден свързан. Дошъл някой, като една муха в салона, кацнала на този, на онзи, и тя мисли, че е влязла в братството. Като кацне на носа на някой светия, мисли, че и тя е станала светия. Казва: „Бях на носа на един светия.“ Когато някой казва, че ще напусне братството, това е мухешко разбиране. Защо ще напуснеш братството? Ако си в братството, никой не може да те извади. Ако си в братството, ти си при едно езеро, имаш всичко на разположение. Братът, разбира се, който има всичките условия на живота, той е брат. Онзи, който няма никакви условия, той не може да бъде брат. Онзи, който е скържав, не може да бъде брат. Добрият човек, който има широка душа, която обгръща целия свят, той е толкова богат, че може да вземеш десет бъчви, и той казва: „Вземи колкото искаш.“ Няма да каже, че му взели нещо, че изпили нещо. Апостол Павел казва: „Кой ще ни отдели от любовта на Христа?“ Нищо в света не е в състояние да ни отдели от любовта. От любовта не може да ни отдели нито смъртта, нито страданието, нито настояще, нито бъдеще. Искам да ви кажа, не се заблуждавайте да мислите, че сега ще намерите любовта. Аз говоря за тази любов, която Бог отначало е поставил във вашите сърца, сега започва само да функционира. Инсталацията е направена отдавна, вие сега осъзнавате. Сега сте дали ход само на туй, което Бог е вложил във вас. Та казвам, не се връщайте назад. Накарайте новата инсталация да върви по любов и по обич, умът ви да върви по закона на любовта, сърцето ви по закона на обичта. То е бъдещото верую на човечеството. Онези, които имат Божията любов, те са победителите в света и Царството Божие е заради тях.

Да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал досега, да благодарим и да не правим разлика между едното и другото.

„Отче наш“

Първо утринно слово
27 септември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, има, любов, може, сега, лева, умре, казвам, казват, добре, свят, всички, всичко, хора, другите, дойде, работа ,

 Утрини Слова , София, 27 Септември 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder