НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Близо и далеч

Близо и далеч

Най-често използвани думи в беседата: любов, бог, може, сега, има, човек, глава, свобода, дойде, хора, казва, обичам, ден, аз, казвам, овца ,

 Утрини Слова , София, 5 Април 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Едно малко съзерцание.

Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана.

Ще ви посоча от книгата „Божественият и човешкият свят“, някои места ще ви посоча. (Прочете се десета страница.)

Високи и ниски места. Високите места са учените хора. Ниските места са тези, които сега се проявяват. (Прочете се двайсет и трета страница.)

Трябва образ. С какво се утолява жаждата? С най-хубавата вода. Любовта утолява всичките жажди, които съществуват в човека. По някой път ние разбираме любовта: това, което е само сянка на нещата. Защото една грамофонна плоча, която е писана, е едно отражение. Има една любов, която е на плочите. Донесе някой плочата, започне да дрънка. То е любовна плоча. (Прочете се сто и пета страница.)

Какво ви интересува една възраст, която е пълна със страдание и няма никакво знание? Един милиард и половина години на земята нас ни интересува, понеже грамадно богатство има събрано. Един милиард и половина години земята се е учила, докато се е научила. Вие идвате тук само за петдесет–шейсет години и мислите, че много знаете. Има много да се учите. Колко години ви трябва да седите на земята, за да научите туй, което тя знае? (Прочете се двеста и пета страница.)

Глава на човека в Божествения свят е любовта. Глава на човека в духовния свят е мъдростта. Глава на човека във физическия свят е истината. Та Писанието казва: „Глава на Твоето Слово е истината.“ Три глави има човек, коя глава да изучава? Вие ще ги смесите, едновременно да са тия глави. С главата на истината вие събирате фактите на земята. С главата на знанието вие обработвате тия факти, в духовния свят вие научавате законите. С третата глава, на любовта, вие изучавате принципите, разбирате вътрешните неща.

Сега да разберем това. То е малко странно. Колко глави е трябвало, за да се роди животът? Животът на баща ви, животът на майка ви и вашата глава – три. Ще кажете: „Как три глави?“ Че ако не беше главата на баща ви, да се влюби в майка ви, ако не беше главата на майка ви, която възприе тази любов, и ако не беше вашата глава, да се съгласите тогава. (Прочете се двеста и осемдесета страница.)

Сега казват, че Бог е любов. Бог е любов, това е бащата. Бог е любов, това е майката. Бог е истината, това подразбира Неговия Дух, с Който хората се учат. Сега ние свързваме любовта, не разбираме любовта. Ние мислим, че любовта ходи да се разхожда някъде. Не се разхожда, но всички живеем вътре в нея. Рибата ли се разхожда във водата, или водата се разхожда в рибата? Нашето разхождане в Бога е, като че пътуваш в някой трен. Ти се движиш и виждаш, че предметите се движат. Очакваме Духът да дойде в нас и да излезе, пък ние трябва да влезем и да излезем.

Бих желал да ми кажете коя е първата постъпка на любовта? Сега когато някой човек има нужда, искате да го хванете за ръката. По този закон първи вие никога не можете да обичате силния човек. Всякога обичате слабия. Защо го обичате? Защо обичате онзи, който на вас ви помага, него обичате. Вие казвате, че силните хора обичате. Не, те ви обичат. Едно погрешно схващане. Слабите хора ние обичаме. Силните хора, те нас обичат. Ние по някой път казваме: „Аз го обичам.“ Един слаб обича силен. То не е обич, той възприема от него. Любовта иде от силните. Любовта иде от Бога. Ние възприемаме любовта, и тази любов, която предаваме на другите хора, не иде от нас. Ние играем ролята, която Бог играе към нас. Към по-слабите от нас хора трябва да проявим любовта. Ако ти не покажеш любовта си тъй, както Бог е показал на тебе, ти не постъпваш право. Да обичаме някого, да му дадем хляб, то са второстепенни работи.

Почувствайте ръката Божия, която всеки ден ви повдига. Ще ви дам едно правило, но никой няма да го пише. Аз ще ви говоря, без да го запишете. Каквото запомните. Ако го записвате, няма да ви го кажа. (Учителят говори десет минути без някой да пише.)

Снощи тревогата продължаваше, ние можехме досега да бъдем в тъмнина, обаче в един часа тревогата престана. Питам: защо са тия тревоги? Вие казвате, че Господ е навсякъде, а като дойде страхът, забравяте Господа и само за аероплани мислите, за неприятеля, който иде. Тогава как ще примирим нещата? Бог е навсякъде, и ние вярваме, че нещата стават не по Божията воля. Теоретически поддържате, че всичко става по волята Божия, а практически поддържате, че не става всичко по волята Божия.

Ти може да си честен човек, може да си здрав, но ако в тебе влезе някоя микроба от тези, злокачествените, като холера или чума, и лекарите ще ви дадат най-хубавите церове. Те са против холерата и против чумата, те не са против вас. Защо се дава този цяр? Той не се дава за тебе, ти не се нуждаеш от него, холерата се нуждае от горчиви церове. Щом допуснеш в себе си холерата, ще понесеш половината от последствията на холерата.

Та казвам, вие допущате нещо, от което започват вашите страдания. Вие допущате мисълта, че Господ си играе с хората, прави каквото си ще с тях. Тя е една крива идея. Един грънчар не си играе с гърнетата. Ти като гледаш, повидимому може да е така. Грънчарят взема пръст, туря една хубава форма, след това ги туря в пещта и опича гърнетата. И само ония, които не са хубави, тях бракува.

Има едно голямо заблуждение в нас, което произтича от факта, че ние искаме да станем като Бога, играем ролята на Бога. Ние като направим някоя погрешка, нашите погрешки приписваме на Бога. Казвате: „Аз не бих го направил, но външните условия бяха такива, предизвикаха ме.“ Предизвикали го. „Да, предизвикали са ни.“ По два начина предизвикват хората. Грозната мома те предизвиква да се отвращаваш от нея, красивата мома те предизвиква да я прегръщаш. Защо отхвърляш грозната, а прегръщаш красивата? Какви са съображенията? Това е неразбиране. Грозната мома е незавършена картина, а онази е завършена. Един ден Господ ще завърши картината на грозната мома и тя ще стане красива. Ти не разбираш Божията любов, нямаш ясна представа, че Господ действа разумно.

За красивите и грозните хора не се произнасяйте, за техните постъпки може да се произнесете. Има човешки постъпки, има и Божествени постъпки. Върху човешките постъпки можем да се произнесем, свободни сме. Божиите постъпки трябва да ги изучаваме. Малките погрешки са допуснати вътре в религията. Вие не може да разберете, че онзи човек, който страда в света, кои са причините на страданието. Вие мислите, че грехът е причината. Не е грехът причината, любовта е причината, дето страдаме.

Колкото повече страдаш, толкова повече любовта е намесена. Колкото по-малко страдаш, толкова по-малко любовта е намесена. Човек ревнува. Ревността на какво се дължи? Нещо го цениш, трепериш да го не загубиш. Колкото повече любов имаш, повече си ревнив. После, има едно неразбиране. Всички отказвате да бъдете свободни. Вие, когато обичате някой човек, искате да го купите, да му турите един юлар, да го вържете като маймуна. Ти, като обичаш някого, ще го оставиш, тъй както Господ го е оставил, да греши, да прави каквото иска, и след това, като се окаля, ще му снемеш дрехата.

Търпеливите майки никога не бият децата. Търпеливата майка в света е една. Някои майки има, в годината десет пъти бие детето, някои двайсет, някои трийсет, някои четирийсет, някои триста и шейсет пъти. На степени са майките. По-съвършените майки по-малко бият, по-несъвършените повече бият. Че вие обичате много да критикувате, може да критикувате триста и шейсет пъти на годината. Туй показва, че ти си застанал много назад. Вие не искате хората да кажат нищо лошо заради вас. Ти седиш в себе си и мислиш, допущаш за другите много ниски неща.

Ако съберете един вълк и една овца, кой на кого ще направи пакост – овцата ли ще направи, или вълкът ще направи пакост? Аз може да събера един вълк и една овца, и вълкът да не може да направи никаква пакост на овцата. Ще туря на устата на вълка една торба, ще туря торбички на краката му и тогава овцата ще бъде свободна, вълкът не ще може да направи никаква пакост. Мислите ли, че този вълк, като не е ял, той се е култивирал? Ни най-малко. Той казва: „Да се махне тази превръзка от устата ми.“ Аз срещам хора, на които са турени торби на муцуните, че не може да цапат; торбички, натурени на краката им, завързани са. Казва: „Да се освободим“, иска да се покаже, че може да направи нещо. Защо вълкът злоупотребява с овцете? Той взема от този материал да съгради тялото си, от тази овца, от онази овца той взима да съгради къщата си. Индусите са дошли до теорията на кармата. Ние знаем доколко е вярно това, то е относително. Един вълк, след като изяде известно количество овце, той се превръща на овца. След като се превърне на овца, него ще го ядат толкова пъти, колкото е ял овце. Ако ти отърва, яж.

Казвам, когато дойдат някои страдания в света, това се дължи на любовта. Бог иска нас да ни подигне по един начин. Иска по най-добрия начин да се подигне, за да изглади погрешките. Да събуди в нас съзнанието. Че наказание има в онзи свят, то е друго. Той казва: „Не прави това, лошо е за тебе.“ Ти искаш нещо, не ти се дава. Той пак те заставя да страдаш, Той чрез страданието пак те възпитава. Новите християни тази идея знаят много добре. Апостолите, след като ги набиха много хубаво, като се върнаха, зарадваха се. Сега, ако набият някого от нас, ние въпрос правим. Ако те бият заради Бога или ако те бият заради греховете ти, то е съвсем друго. Ако страдаме за Бога, то е друго.

Много пъти вие, когато страдате, не се радвате. Значи страданията ви не са по Бога, туй да го знаете. Щом се радваме, по Бога е страданието, и наказанието е по Бога. Мъчнотията, на която се радвате, е по Бога. Скръбта, на която се радваш, е по Бога. Учението, на което се радваш, е по Бога. Онези неща, на които ние не се радваме, те са човешки. Имайте ясна представа, да не се заблуждавате. Казваме: „Страдам.“ Да се радваме, когато страдаме.

Запример сега хрема имате. Радвайте се. Досега не сте кашляли, никой няма да ви чуе гласа. Дойде тази хрема, искаш, не искаш, кашляш, иширет даваш. Някой, който ви обича, иска да знае дали сте на събранието, не може да ви види. Като се изкашляте, ще знае.

Сега от невидимия свят са дошли онези, които правят любовни работи. Вие ще разберете криво. Сега ние казваме: „Ще се възпитаваш. Кашлицата ще възпитаваш.“ Да кажем, на ден кашляш сто пъти. Намали на деветдесет. Първия ден сто пъти, втория ден деветдесет пъти, на третия ден осемдесет пъти, и така постепенно намалявай. След колко дена ще станете господари на кашлицата, докато се изкашляте само веднъж? Сега, щом дойде кашлица, ние търсим лекари. То е една задача. Така не се развива човек. Ние не можем да развием волята и да бъдем по-смели. Ние се срамуваме. Какво ще кажат, че кашляме? Няма нищо. Някой път е хубаво, доста верни тонове се вземат. (Някой се изкашля.) Какъв е тонът? Човек може музикално да се изкашля.

Учителят пее: „Имаше някой си человек от фарисеите на име Никодим, началник юдейски. Той дойде през нощта при Исуса и рече Му: Рави, знаем, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да прави тия знамения, които Ти правиш.“ Сега аз не искам да ви го чета по попски. Това е модерно четене. Ако река сега да приложа истинската музика в Евангелието, трябва да турим съвсем друго. Трябва да съгласуваш речта с музиката. Не мислете сега, че речта, както е направена сега, е хармонична. Под думата истина ние разбираме свобода, не свобода само за себе си, но свобода за всички, свобода и за най-малките същества. Ние под думата истина не разбираме отношенията на Бога към нас.

Да кажем, ти изядеш една круша, ти си свободен, понеже ти, като изядеш крушата, изваждаш семката и я посаждаш. Ти прогресираш, и семката прогресира. То не е ограничение. Отпушваш някой извор, потича тази вода, ти даваш свобода на този извор. Ти някой път си подпушен. Всички страдаме от подпушване. Отпушиш чувството си, дадеш направление, то е свобода. Дадеш направление на мислите си, то е свобода.

Да даваме направление на хубавите си чувства, то е свобода. По някой път, като даваме ход на някои чувства в нас набрани, се показваме такива, каквито не сме. То е половин свобода, понеже, след като изтече тази мътилка, след нея ще дойде доброто. Турците казват: „Пороят мина, калта остава.“ При тази кал се раждат хубавите работи.

Вие четете така (Учителят прочете): „Имаше някой човек от фарисеите на име Никодим.“ Имаше, коя е силната дума? Имаше някой си человек. Человек е важната дума. „Имаше някой си человек от фарисеите на името Никодим.“ Това да го поставим музикално: цялата глава бих я изпял музикално, цялата глава може да ви изпея музикално. И по този начин имаме възможност да превръщаме несгодите на живота.

Снощи запример, като зареваха сирените, излязох да видя защо реват. Гледам, започнаха да загасят лампите, докато всички загаснаха. Само там горе на Витоша, при монастиря, остана една свещ, тя да свети. После и тя изгасна.

Подир, иде една сестра, и тя чува рева, шума, казва: „Идат.“ Казвам: „То е доброто, което иде.“ Казва ми: „Какво?“ Рекох: „Ще им каже Господ: Не ходете да плашите хората на Моя ден, на Възкресение. Миналата година дойдохте, направихте един скандал. Тази година не ви позволявам. Скандал не може да правите.“ Те се върнаха назад и пак зареваха сирените. По едно време току гледам, изведнъж блесна нещо и като блесна, зареваха пак. Като зареваха, започнаха свещите да се явяват, тук-там започна да светва.

Казвам, кое пеене е по-хубаво? При първата песен всичко изгасва, при втората песен, като започнаха да пеят сирените, светлината дойде да светне.

Казвам, еднообразието в природата не съществува. Миналата година направиха скандал, тази година не им се позволи. Сега вие мислите: „Ами утре вечер ако дойдат?“ Може пак да дойдат. Като седя на поляната, оставам свободен да видя колко ги е страх хората, гащите им треперят. Аз, като седя, чувствам страха им. Отвсякъде страх. На някои завива им се ума.

Казвам, какво е голямо спокойствието, когато възприемеш надеждата на Бога, Който е силен, веднага дойде спокойствието. След като треперят, чувам един глас, който казва: „Ни един косъм от главата ви тази вечер няма да падне.“ След като дойде гласът, сирените започнаха да реват. Вие казвате: „Ами довечера ако дойдат?“ И довечера като дойдат, Господ като каже, пак косъм няма да падне от главата на никого. И за друга вечер същото. Ще слушаш да реват.

Та казвам, радвайте се, когато свещите изгасват; радвайте се повече, когато свещите се палят. Една сестра била близо до германците и мислила, че най-първо аеропланите ще дойдат при тях и побягнала тук. Казва: „Много близо сме до германците, вие сте по-далеч.“ Права е тя. Когато сме много близо до хората, бомбите падат. Когато сме много близо до Господа, бомбите не падат. Наблизо до хората не стойте, до Бога близо стойте.

„Отче наш“

Шестнадесето утринно слово
5 април 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, бог, може, сега, има, човек, глава, свобода, дойде, хора, казва, обичам, ден, аз, казвам, овца ,

 Утрини Слова , София, 5 Април 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder