НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият и човешкият порядък

Божественият и човешкият порядък

Най-често използвани думи в беседата: порядък, любов, бог, дойде, може, човек, свят, има, аз, казва, човешки, хора, всички, божествен, тебе, всичко, глава, земя ,

 Утрини Слова , София, 9 Ноември 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Пета глава от евангелието на Йоана.

„Кажи ми Ти истината“

Размишление.

„Духът Божи“

Уверен съм, че всички сте чели тази глава. Някои са я чели веднъж, някои два пъти, три пъти, някои са я чели десет–петнайсет пъти, някои и повече пъти. Заражда се мисълта: колко упорити хора, спорят се с Христа: откъде е, кой Му дал тази власт. И в Мойсей вярват като в Господа, а в Него не искат да вярват. И чудят се по някой път защо хората не вярват. Имат основание да не вярват, пък някой път нямат основание да не вярват. Да допуснем, че ти живееш между добри хора и вече имаш вяра в тях. Дето и да идеш, поискаш нещо от тях. Дадат ти, никой не те изнудва, вярваш им. Влезеш при други хора, дето има други порядък. Никой не ти дава, а пък искат от тебе това и онова, и не връщат. Ти изгубваш вяра.

Едни хора са живели по-дълго време в Божествения порядък и са го научили, а пък някои от вас са живели по-дълго време в човешкия порядък и са се научили обратното. Речеш да четеш нещо, и отлагаш; речеш да направиш нещо, и отлагаш. Защо си остарял? Защото не си чел, не си мислил и не си обичал. И затова остаряват хората. Ако напълните една стомна с вода и я оставите отворена, след две години, ако търсите вода в нея, всичката вода се изпарила. И като се родите на земята, ако не притуряте нищо в себе си, ще останете един ден изпразнена стомна, всичко, каквото е турил Господ в нея се е изпарило. И човек все чака да дойде някой. Хубаво, ако си стомна, трябва да чакаш, но ако имате два крака и две ръце, ще чакате ли? Ще отидете да си налеете стомната си с вода. Това е само за сравнение.

Ако отидете в другия свят, какво ще разберете? По какво се различава човешкият порядък от Божествения? В човешкия порядък, като узрее един плод, капва на земята и натъртва се, и изгнива. В Божествения порядък също така има дървета, но плодът никога не окапва. И там има вятър, но приятен вятър. Там може да откъсне плод само този, който го обича. И човек няма да откъсне отвсякъде, ще погледне и ще откъсне този плод, който го обича и когото той обича. А пък вие тук късате без любов плода и зелени късате. Между тук и там има кардинално различие. Там не можеш да откъснеш нещо, което не обичаш и което не те обича. Морален е този, който те обича и когото обичаш. Като дойде да ти работи някой, който те обича и когото обичаш, то ще ти работи на място. И парите, които ще му дадеш, ще бъдат на място. Искаш да знаеш де е човешкият порядък. Че вие цял ден сте спорили в себе си. Спор има в главата ви, в сърцето ви и в тялото ви. Дойде ти една мисъл и ти каже: „Днес ще ви дойде един приятел и ще ви донесе един самун.“ А пък ти си гладен. Ти сега почнеш да философстваш: „Това, което ми се каза отвътре, вярно ли е?“ Ти ще отидеш у съседа си и ще му кажеш, че в дванайсет часа ще дойде някой и ще ти донесе един самун, и го питаш дали е вярно това? Защо ще питаш съседа си, чакай до дванайсет часа и ако дойде хляб, вярно е, ако не дойде, не е вярно. Казваш: „Аз ще изгубя време.“ Че ако отидеш до съседа, няма ли да изгубиш време? Ако питаш някой съсед, той може да ти каже: „Не слушай такива работи, те са илюзии.“ А аз ви казвам: опитайте работите.

Освен това всяка Божествена мисъл, като дойде, внася светлина в твоя ум и ако можеш да четеш с тази светлина, от Бога е, а ако не можеш да четеш на тая светлина, не е от Бога. После запиташ: „Дали тези очи, които имам, са от Бога?“ Ако можеш да четеш с очите си, от Бога са. А ако не можеш да четеш с очите си, не са от Бога. Щом не са от Бога, извади ги. Христос казва: „Всяко око, което не е от Бога, извади го и го хвърли.“ Казано е от Христа: „Ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли.“ Всяко око, което не е от Бога, съблазнява, а всяко око, което е от Бога, не съблазнява. Една мисъл, която съблазнява, не е от Бога и едно чувство, което съблазнява, не е от Бога, и една постъпка, която съблазнява, и тя не е от Бога.

Ти казваш: „Студено е отвън.“ Защо е студено? Защото си в човешкия порядък. Щом влезеш в Божествения порядък, е топло. Сиромах си. Защо? Защото си в човешкия порядък. Забогатееш. В Божествения порядък си. Но ти станеш богат и не даваш, и тогава ще влезеш в човешкия порядък. И ще изветрее водата от стомната, ще се изпие водата, ще осиромашееш. Богатият, който не е давал, осиромашава и сиромах, който не вземе, богат не става. Всички богати са все от сиромасите. Малкото дете, което се ражда, богато ли се ражда? Най-първо, аз виждам хората, които слизат от небето, виждам ги, че са грамадни, много големи, и никъде не може да го събереш на земята. Но той все се смалява, смалява, смалява, и като дойде до мен, не мога да го видя и с микроскоп – така се е смалил. Скрива се. И има една тънка дупчица, през която трябва да мине всяка душа. Който не може да мине през тази тънка дупчица, той щастлив не може да стане. Като мине от невидимия свят и като дойде на земята, питат баща му и майка му, братята и сестрите му колко го обичат. Този сиромах нищо няма. Тогава баща му и майка му, братята и сестрите му и всички други роднини, като се съберат, му дават. И всичките подаръци тежат едвам около две, три, четири кила. И като дойде майката, през устата му налива подаръка. И баща му носи подарък. И като стане някой от вас на петдесет–шейсет килограма, това са все подаръците. Вие мислите, че това тяло е ваше. И ти казваш: „Не си го давам.“

Както не се позволява от Божествения свят да внесеш нещо на земята, така и обратното не се позволява. Като идваш от Божествения свят на земята, на границата има митница, дето всичко секвестират и остане там. От небето тръгваш с много куфари, но като дойдеш до митницата, всичко оставяш. Също така и като отиваш от земята на небето, пак ще оставиш всичко на митницата. И ти ще станеш толкова малък, че никой не може да те види, ще се освободиш от всичко земно. И като се върнеш, ще се върнеш пак такъв, какъвто си излязъл. Хората, като се отдалечават от Бога, големи стават. Но при Бога малки стават. При Бога се връща той. И той трябва да се върне много малък.

Сега аз ви представям идеите за Божествения и човешкия порядък. Всички спорове в света се дължат на човешкия порядък. Споровете, съмненията, подозренията – това всичко показва, че си в човешкия порядък. Щом те е страх, в човешкия порядък си. Щом имаш недоволство, в човешкия порядък си. Щом си сиромах, щом боледуваш, щом не ти стига умът, в човешкия порядък си. Щом си безсилен, щом не те почитат хората, това показва, че си в човешкия порядък. Ти казваш: „Какво да правя?“ Трябва да излезеш от човешкия порядък.

В човешкия порядък, ако знаеш да лъжеш, на място си. В Божествения порядък, ако знаеш да говориш истината, на място си. В човешкия порядък, ако мразиш хората, на място си. В Божествения порядък, ако обичаш хората, на място си. Какво значи намразване? Казвате: намразил си го. Един вълк с какво изхранва своите деца? С кражба. Цяла нощ мисли той откъде да открадне. Той има четири–пет вълчета и мисли отде да открадне да нахрани своите деца, мисли в кое село има кошара и от коя кошара да може по-лесно да открадне и да задигне някое агне? Виждали ли сте вие вълкът как носи агнето? Метне го на врата си като овчар. И говори му, приказва му на агнето: „Аз ще те заведа при моите деца, имам четири–пет деца много добри. Те ще си поиграят с тебе. Те кожуха ти ще свалят и ще ти дадем една хубава царска дреха, и ще имаш едно угощение.“ И на агнето тупти сърцето. И като го ядат, то все мисли, че ще му дадат царска дреха, а те го изяждат. И досега всички агнета чакат да им дадат някоя мантия.

Някой ти каже, че ще ти даде хиляда лева и ти вярваш. Взел си лотариен билет и мислиш, че ще вземеш един милион. В кой порядък си? Ти очакваш парите. Вземеш един билет, не върви, вземеш втори път, пак не върви. Досега двама братя бяха в Божествения свят, в Божествения порядък. И на двамата братя им се падна по един четвърт милион и единият брат, понеже е от Божествения порядък, веднага даде сума, с която направи пътека до шосето, с камъни. Прояви щедрост.

Сега вие искате да забогатеете и да уредите всичките си работи. И като нямате, какво да правите? Тогава да служите на Господа. Вие искате да уредите вашия живот, и на дъщерите си, и на синовете си, и като не сте годни за нищо и никакво, ще идете да служите на Господа. Че каква нужда има Господ от стари хора? Господ не обича старите хора. В небето едва е позволил място за двайсет и четири старци, да живеят там. А тук, на земята, всички искате да остареете и да идете на небето, и да давате ум на небесните жители.

Казано е: ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие. Ти казваш: „Как да го разбираме?“ Ако имаш ревматизъм, в онзи свят не можеш да живееш. Ако главата те боли, в онзи свят не можеш да живееш. Ако главата те боли, ако сърцето ти хлопа, в онзи свят не можеш да живееш. Сърцето е един капелмайстор и най-хубавата песен излиза от него. Някой път мога да ви изпея песента на сърцето. И сърцето има песен. Но когато хлопа сърцето ти, в онзи свят не може да влезеш.

Ти си скръбен, страдаш, искаш да идеш в онзи свят. Със скръб в онзи свят не се влиза. Ще призовеш Господа да премахне скръбта ти. Защото в онзи свят като влезеш, трябва да бъдеш радостен.

На вас като ви кажа, че ви викат в онзи свят, веднага ще побледнеете. Като ви повикат в Обществената безопасност, няма да ви повикат, за да ви подарят нещо, ще ви повикат или защото ви подозират, или защото не сте изпълнили закона. И то е страх. Че онзи свят не е Обществена безопасност. Божественият свят не е Обществена безопасност. Там няма никакви болести. Там основен закон е любовта. Като отиваш в онзи свят, ще те попитат имаш ли кола. За Илия казват, че му изпратили една колесница да го вземат в онзи свят. Но Илия не беше много от праведните. Той беше един много добър човек, добър праведник, честен, справедлив, но имаше една черта, че беше много строг, жесток, и като пророк изпокла четиристотин лъжливи пророци, и трябваше наново да го върнат, за да му покажат какво нещо е милосърдие, и че с рязане на глава работа не става. Кое е по-хубаво да направиш с лъжливите пророци: да им отрежеш главите или да ги направиш да мислят правилно? Според мен един човек, който те лъже, добър човек може да стане, само трябва да го бутнеш на мястото, дето трябва. Защо лъже човек? По единствената причина, че е слаб. Всеки слаб човек неизбежно лъже. Накарай слабия да ти говори истината.

Заекът може да ти обещава, че ще те защищава, но ако чакаш заека, да ти уреди работата, лъжеш се. Той утре ще хвърли кобура и ще бяга, и после ще се извини: „Слаб съм.“ От слаби хора не очаквай да ти помагат. Можем този закон да го приведем и за вътрешния живот. Не очаквай нищо от една слаба мисъл. От едно жежко чувство не очаквай нищо. Стани силен. А пък силен е всеки човек, който живее в порядъка на любовта, на Божията мъдрост и на Божията истина. И няма нужда той да те лъже. Каква нужда има той да те лъже?

Питам, чистата вода пакости някому направила ли е? Силният човек не лъже. Понеже всякога човек, като направи някоя пакост, тогава ще излъже.

Кога излъга Ева? Когато направи пакост и откъсна един плод без любов от райската градина. И откъсна не само за себе си, но и за мъжа си. И казва: „Аз ти го давам.“ А пък Адам трябваше сам да си откъсне от това дърво. Бог беше му казал за това дърво така: „От това дърво няма да ядеш, понеже не го обичаш. И когато го обикнеш, тогава ще си откъснеш от него с любов.“ А Ева каза: „И без любов може.“ Разсъждаваше тя и каза: „Отпосле ще дойде любовта.“ Питай онази мома, която се е оженила без любов, любовта дошла ли е после? Момъкът е откъснатият плод. Онзи плод, който е откъснат с любов, е на мястото си. Но всеки плод, откъснат без любов, носи лоши последствия.

Новият морал сега е: никога не правете една работа, която не обичате, никога не правете някому нещо, като не го обичате. Тогава като риба ще мълчиш и си замини. Поздрави го и си замини. Като италианеца вдигни си ръката. Снощи на концерта един италианец музикант се поклони на царицата с главата си, а пък за публиката си вдигна ръката нагоре полегато. Кой поздрав е по-добър: с главата си ли да се поклониш, или ръката си да вдигнеш нагоре полегато? Да поздравиш с главата си, да се поклониш с главата си значи: всичко, каквото вземаш от Господа, задържаш го за себе си. А пък ръката си като вдигнеш нагоре полегато, това значи: всичко, каквото вземаш от хората, дай го на Господа. Кое е по-добро? Ако аз бих поздравил с главата си, бих направил движения: главата надолу и после нагоре. С това искам да кажа: аз ще работя и за тебе, но да знаеш, че ще работя и за Господа. Та всякога поздравявайте с главата си, като се поклоните с главата, после изправете си главата, за да се избавите от едно зло.

Това е сега, което можем да приложим в себе си. Ако един живот не може да се приложи в нашата мисъл, най-първо, този живот не е Божествен. Ако една работа не може да се приложи в нашето сърце, това не е Божествено. Ако една работа не може да се приложи и в тялото, то не е Божествено. Ние вече имаме тогава един свят човешки. И там всички неща постепенно изчезват. Някой те обича за един–два дена и после казва: „Той не струва нищо. Той не е човек за обич.“ В човешкия порядък всички неща са така. Няма на какво да разчиташ. Една майка има умряло дете. Пита ме къде е. Майката казва: „То беше умно и много добро дете.“ Казвам ѝ: „В какво седеше неговият ум? Беше ли голям музикант?“ Майка му казва така: „Беше силен, здрав като планина.“ Че как така тази планина изчезна? Щом умряло от четирийсет градуса температура, каква планина е това? Никаква планина не е това. Помнете едно нещо: ако майката обича едно дете, то никога не умира. Всички деца умират от безлюбие. И децата, и мъжът умират от безлюбие. Някой път някой човек не може да умре. От голяма любов го държат. Ако те обичат хората, не можеш да се освободиш. Старите хора се молят и казват: „Пуснете ме да си отида. Поразлюбете ме малко.“ Ако не го разлюбят, може да седи и хиляда години. А дотегнало му е. Защо умират хората? От безлюбие. Трябва да знаеш да отпуснеш нещата. Ако ти стане мъчно, че някой човек е умрял, той не е умрял навреме. Когато някой отива в Божествения порядък навреме, ти се зарадвай. Преди да е умрял е имал четири чифта букаи на краката и ръцете си. А пък като умре, виждам го свободен и си приказваме. Той казва: „Освободих се, четирийсет–петдесет години бях на земята и никой за мен не помисли.“ Колко души са идвали при мене да питат за своите умрели. Питат така: „Видя ли нашия умрял?“ Казвам: „Кой? Той казва, че се е освободил.“ Онзи пита: „От кого?“ „От вас.“ В онзи свят може да отиде житото. Ако ти си сварил жито за един умрял с любов, то житото ще отиде, твоята любов. Понеже житните зърна са разумни същества, които са изчезнали и станали жертва за хората, тези разумни същества се жертват. Животът на Бога е скрит във всяко зърно. Чрез житото Бог се жертва за тебе. А ти изядаш житото и никак не ти иде на ума за служене на Бога.

Някои стари сестри казват: „Толкоз години ние сме в братството.“ Имайте един тефтер, да видите сутрин, като станете, какво правите първо; сутрин, като станете, какво мислите най-първо?

Помнете, че следният закон е верен: в бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко онова, което е дошло при вас без любов, то ще си отиде както една текуща вода, която си отива. Във вас само тази вода може да остане, която сте обичали и която ви обича. А пък другата вода отива да помага на тези, които обича и които я обичат.

Някои ме питат: „Какво да правя?“ Съдрани обуща няма да даваш. Защото ти даваш това, което не обичаш. Като си износил тези обуща, ти не ги обичаш, и ги даваш. И казваш на този, комуто ги даваш: „Турете им едни подметки.“ Този човек как ще им тури подметки? За едни подметки се дава сто лева. И после ти ще кажеш: „Аз му дадох едни обуща.“ И като отидеш в онзи свят, ще намериш съдраните обуща.

В онзи свят ще се срамувате. Тук всеки човек, който е крал, се срамува. Като го хванат, срам го е, че е крал. А в онзи свят ще се срамувате, че не сте правили добро. Ще ви е срам, че при тези блага, които сте имали тука, не сте направили едно добро. Ще видите, че този-онзи е направил това-онова, а пък ти нищо не си направил.

Вие сега ще кажете: „Толкова лоши хора сме.“ Не че сте толкова лоши хора, но въпросът е там: ако през целия си живот сте в едно училище и не сте научили нищо, какво ви ползува знанието, което не е приложено? Да допуснем, че ви дадат една ябълка и вие не сте я вкусили, дадете я някому или я хвърлите, да допуснем имате една круша, не сте я опитали, какво знание ще имате тогава? Не само че сте ги хвърлили, но не сте ги посадили.

Всички вие вървите по един особен начин. В София има благотворителни общества и като отиде един просяк при тях, те го изпратят при мене, аз да му дам пари, аз да му помогна, казват му: „Той има доста пари.“ Какво им коства да дадат сто, сто и петдесет лева? Ще го пратят при мене. Идва той при мене и аз му казвам: „Защо не ти дадат?“ „Лоши хора са“, той казва. Казвам му: „И ти не си от добрите.“ Една случка ще ви разправя. Това става в Лондон. Един беден човек влиза при един банкерин. В Англия не се позволява да просиш, има закон за това. Богатият си свива веждите и му казва: „Върви си.“ Бедният казва: „За Господа.“ Банкеринът казва: „Няма Господ. Ще отидеш да работиш.“ Cлед една година същият просяк влиза с един револвер, тъкмо когато онзи си брои парите. Богатият му казва: „Вземи каквото искаш.“ Онзи му казва: „Ти вярваш в този револвер, а в Бога не вярваш. Дай парите!“ „Вземи колкото искаш, вземи една торба, ако искаш. Вземи още, но не ме убивай.“ Питам сега, тези хора, които вярват в дулото на револвера, като видят злото и вярват, каква вяра е това? Като дойде една болест и повярват в Бога, каква вяра е това? Ти вярвай в Бога, когато си здрав и не очаквай да повярваш, когато заболееш.

Бог казва: „Призови Ме в ден скръбен.“ Да обясним това. Скръб, която приемаш с любов, от Бога е. Скръб, която приемаш без любов, не е от Бога. Радост, която приемаш с любов, от Бога е. Радост, която приемаш без любов, не е от Бога. Скръбта и радостта без любов са от човешки порядък. Затова имаш някоя радост и след няколко дена тя изчезва, а пък имаш една скръб, която не е от Бога, и не можеш да я изпъдиш, и тя остава. Скръбта, като я залюбиш, тя си заминава. Много е благородна скръбта, щом я полюбиш, тя казва: „Да си вървя.“ Пък щом не я любиш, остава цял живот. А пък щом я залюбиш, тя, скръбта, ще се превърне в радост. Тя се запалва и отива да си върши работата. Една скръб стои при тебе десет години, за да я запалиш, а пък ти казваш: „Върви си, махни се.“ Тя казва: „Не се махам, ако не ме запалиш.“ Скръб, щом я обикнеш, тя си върви вече. Направете един опит, обикни ревматизма, който имаш, и той ще си замине веднага. Ти го биеш, гладиш го, но ти го лъжеш с това. Не. С лъжа тази работа не става. Скръбта с нищо не можеш да излъжеш. Запали я само. Ти казваш: „Господ ще я вземе.“ Тя казва: „Не, не“, ти трябва да я запалиш. И като я запалиш, тя си заминава.

Във всички учреждения трябва да се работи с любов. Един лекар от любов трябва да работи. Лекарят, който лекува без любов, е от човешки порядък и той болестта не може да лекува. Той ще я лекува, но след три–четири месеца болестта пак ще се върне. Всичко правє с любов. Правиш милостиня без любов и тя няма да помогне. Не само да лекуваш един болен като лекар, но трябва да направиш един приятел от този болен. Ако една майка не може да се прояви към детето с любов, защо го е родила?

С нас остават само онези мисли, чувства и постъпки, които ние обичаме. Това ще остане за бъдеще. Също и в науката: ако ти четеш с любов, то ще остане с тебе. Иначе нищо няма да те ползва. Тези неща съм ги изследвал и на мнозина съм казвал кои са причините на някои неща. Съвременните хора страдат от едно голямо безлюбие. Дали човек трябва да бъде майка, то е отредено от Бога. Дали да бъде баща, то е отредено от Бога. Или брат да бъде – също. Ти не може да бъдеш брат, сестра или лекар без любов. Като идеш горе, ти ще видиш своето заблуждение.

Ние говорим за ангелите, че те са хора на любовта. Един ангел, при най-голямата си работа, само като усети, само като почувства, че Бог отправя любовта Си, мисълта Си някъде към земята и всички ангели слизат там да помагат. Там не се дава заповед. Когато ти дойде мисъл да помогнеш някому, ти казваш: „Това не е за мене.“ Не е за тебе, а другите да правят е нищо. Ти да се ползваш, това е за тебе, а пък като дойде някому да помогнеш, казваш, че не е за тебе. Как лекувате вие болните? Например как лекувате вие главоболието? Или някой път ви болят гърдите, краката, стават инциденти: паднеш, удариш се, яви се болезнено състояние. С какво става падането? Всеки човек, който е намислил нещо, когато дойде в стълкновение в него доброто и злото и не знае как да помогне, ще падне. Дойде ти някоя лоша мисъл, и ти се сгромолясаш, и се удариш. Ако се удариш по главата само, не си мислил хубаво. Ако си удариш ръката, не си постъпвал така, както трябва, не си справедлив. Ако си удариш крака, това показва, че не си добър човек. Това място, което ти си ударил, то показва какво ти липсва.

Някои от вас седите и казвате, че човек не трябва да се жени. Вие дали особено понятие имате? Искате да се жените, но женитба без любов не е женитба. Майката, която е останала без любов, не е майка. Това не е Божествен порядък. Ако ти не изпълниш един закон с любов, ти си в човешкия порядък. То е ад. Адът е място на безлюбието. Съвременните хора живеят в ад. Аз се чудя по някой път, дойде при мене някой, аз му казвам: „Нямам време.“ Той казва: „Много бързам.“ Казвам му: „И аз бързам, нямам на разположение нито една минута.“ Той казва: „Пет–десет секунди.“ А пък той стои много време. После се извинява, че много време ми взел.

Трябва да бъдете всички много внимателни. Ако е до мен, в даден случай аз мога да се направя невидим. Всеки може да стане невидим, неузнаваем. В един от американските университети – американците обичат много да си бръснат брадите – един от студентите, доста снажен, си оставил брадата, и всички го познавали така. Но един ден той си обръснал брадата и мустаците, облякъл се и влиза в университета. Професорът му казва: „Ти кой си? Аз не те познавам.“ И студентът трябвало да доказва кой е.

Казвам, как могат да те познаят, ти си живял в порядък на безлюбието? Щом имаш брада, ти си в човешкия порядък на света. В Божествения порядък с брада не те познават. Жените ще кажат: „Сега ние ще влезем, понеже нямаме бради.“ Жените пък, като влязат от човешкия свят в Божествения, там стават с бради.

Любовта ще ви освободи от всички противоречия на живота. Защото тези коси са остатък от лошите условия, при които хората са живели. И брадите, и космите показват условията, при които човек е живял, но показват и пътя, по който той може да се освободи в бъдеще. Всеки един човек, ако стане дете, веднага ще хвърли брадата. Майката не може да ражда едно брадато дете. Някои питат: „Как ще се познаваме в онзи свят?“ Както сега се познавате, по този начин не може да се познавате. Единствено истинско познаване е в любовта. Има черти, които не могат да се изменят, аз ги наричам основни тонове. Има два основни тона, по които хората се познават в онзи свят. Този тон никой не може да го измени. Той личи навсякъде. Аз ги наричам тонове на вечната Божествена хармония. Щом си в тези двата тона, никой не е в състояние да наруши твоя мир. Любовта е основният тон, с който хората трябва да се запознаят. Една мисъл, която се явява в тебе и изчезва, тя е от човешкия порядък, а една мисъл, която ще остане с тебе и която може да ти помага, тя е от Божествения порядък.

Трябва да обърнете днес един нов лист. Разработете онова, което имате. Разработете вашия капитал. Ако идете в онзи свят, с какво ще се препоръчате пред Господа, кажете ми? Да ви приведа един пример от американската литература малко хумористично. Един американски милионер отива в онзи свят. Явява се пред братята да го пуснат. Питат го: „Какво добро си направил?“ Той казва: „Построих с мои средства една църква.“ Питат го: „Вестниците писаха ли за това?“ „Писаха.“ „Тогава платиха ти.“ „Направих едно училище.“ „Писаха ли вестниците за това?“ „Писаха.“ „Платиха ти.“ И за други неща той казал, но все са писали вестниците за това. Казали му: „Кажи ми едно нещо, за което вестниците не са писали.“ Американецът се почесал малко по главата и най-после му дошло на ума, че един ден, като вървял по улицата, видял една вдовица, която поискала от него помощ. Той ѝ дал един долар и ѝ казал да си върви. И той казал: „За едно такова малко нещо няма нужда вестниците да пишат.“ Апостол Павел му казал тогава: „Ще ида при Господа, да Му разкажа.“ Господ му казал: „Дай му два долара и го пратете на земята.“ Той дал един долар. Че си дал един долар, какво добро е това? Ти нищо от себе си не си дал още. Ти ще дадеш едно парче хляб, и то не е от тебе. Ти ще отвориш прозореца да влезе чист въздух, но и този въздух не е от тебе. Ти ще запалиш една свещ, но и тази свещ не е от тебе.

Бог е любов. Ако имаме любов, нямаме нужда от Бога. Без любов е опасна работа. А пък с любов много малко е нужно. Ако имате една печка електрическа, колко киловата дава, трябва да знаете. Ако имате контакт с електричество, онзи, който има любов, тури контакта, и тече топлината към него; тури контакта, и идва осветление и отопление. Като има такъв контакт, и хляб ще дойде, и земята няма да се оре. Това е Божественият порядък.

Сега в човешкия порядък трябва да се оре земята. Питам тогава, ангелите орат ли с рало както българите? Тук оралото е едно спомагане. В ангелския свят няма оране. Там житото става по дърветата, като ябълки са житните зърна, и сочни, и сладки. Зърната не са малки, а големи, и две–три зърна като туриш в джоба си, можеш целия ден да минеш с тях. И те нямат никакъв излишък. Те са като нектар.

Питаш какъв ще бъде бъдещият живот. Бъдещият живот ще бъде такъв: майката да не измъчва децата си и децата да не измъчват майка си, свещеникът да не измъчва верующите, и верующите да не измъчват свещеника; учителите да не измъчват учениците, и учениците да не измъчват учителите. Хората да се не учат да се намразват и след това да показват любовта си. Да бъдеш толкова предвидлив, че като направиш добро, онзи да не знае и да каже: „Откъде ли дойде това?“ И тогава ще се сбъдне следното: това е от американския живот. Една бедна жена се е молила на Бога, Бог да ѝ изпрати помощ. Един богаташ чул, че тя се моли и той поискал да се пошегува с нея. Турил пред нейния прозорец една торба със злато. Жената казала: „Аз се молих, и Господ ми изпрати.“ Онзи казал: „Какво ти прати Господ? Аз те подслушах, че се молиш така и турих торбата със златото.“ Жената казала: „Господ те изпрати, да изпълниш Неговата воля. Той чрез тебе ми изпрати това.“ Ако всички хора живееха по любов с това разбиране, щеше ли да има гладни хора? Коя майка и кой баща оставили децата си гладни? Те имат любов и те жертват за децата си много. Всеки баща, който гледа тия деца с любов, той е на място. Обаче заражда се идеята – на целия свят не можем да помогнем. Първото нещо е: на себе си можеш да помогнеш.

Трябва вече да изучавате следния език. Ако отидете в Англия и вие говорите български, кой англичанин ще обърне внимание на вас? Аз съм изследвал хората. Много рядко се среща човек, който да работи с любов. Ако вие говорите с любов някому, на който и да е човек, той ще разбере веднага и ще обърне внимание. Няма изключение в това, човек да е казал една любовна дума, и на тази дума да не са обърнали внимание. Знаете ли на какво прилича един добър човек, който живее с любов? Той влиза в един дом, отива при болния, който е на умиране, и болният веднага оздравява. И тези хора казват: „Този човек като дойде, и болният оздравя.“ И на него му услужват. А пък друг човек влиза, някой лош човек, и идва някое нещастие в този дом. В българина има една вяра в тъй наречения полез, тоест, като дойде някой добър човек в двора, и тръгва напред.

Сега едно малко приложение направете. Днес направете нещо, каквото и да е, с любов, и то да остане при вас най-малко за двайсет и пет хиляди години.

Питам, какво ще стане със света, при което трябва да се обърнат хората? Щом дойде любовта, мирът ще дойде. Щом отсъства любовта, война ще има. Щом дойде любовта, войната ще престане и мирът ще дойде. Такъв е законът. Любовта трябва да дойде. Тя не е оня свят. Тези хора днес са ожесточени и се бият за земя. За земя и за хляб се бият. Бог създаде земята за всички хора. Вие се безпокоите сега какво ще стане с вас при тези четиристотин грама хляб на ден. И масло няма. Идва при мен една сестра, една млада сестра, носи едно парченце сирене. Взела за един месец малко, половин килограм, и от него отрязала петдесет–шейсет грама сирене и го носи, държи го и ми казва: „Да го вкусиш.“ Казвам ѝ: „На тебе няма да ти стигне.“ Днес захар няма, това-онова няма. В природата има голямо богатство. Бог е предвидил всичко. Хората страдат от голяма скържавост, от безлюбие. А всичко има преизобилно. Всяка година преизобилно се изпраща от слънцето храна, но тази храна не е определена. Всички блага не са определени. И ние злоупотребяваме с благата, които Бог ни изпраща. Злоупотребяват богатите и сиромасите, учените и невежите, всички злоупотребяват.

Та сега тази глава ще я прочетете. Ако дойде някой в името на любовта, вие не вярвате. Любовта ще направи хората щедри, учени, добри и ще внесе в нас онова вдъхновение във всичко, което вършим, ще бъдем доволни от всичко в живота си. Любовта ще направи хората силни, милосърдни, дълготърпеливи. И когато ние почнем да бъдем доволни от всичко, ние ще влезем в Божествения порядък. И ако всички влезем в Божествения порядък, светът ще се оправи. А пък щом има недоволство, ние сме в човешкия порядък, аз го наричам света на безлюбието. Да допуснем, че няма дърва. Аз туря контакта и се стопля, какво има да ме смущава? Но другите хора треперели. Струва си да трепери човек и да научи любовта. Но като трепери, и не може да научи любовта, тогава е жалко. Когато някой страда и научи любовта, аз се радвам. Но ако страда и не научи любовта, тогава е жалко.

Трябва да възприемем любовта, преди да е дошла радостта, да бъдете доволни от живота, който Бог ви е дал. Благодарете на Бога, че имате отлична глава, че имате уши, очи, уста, нос, пръсти, крака, ръце. Благодарете на Бога, че с краката си можете да направите добро, че с ръцете си може да приложите правдата, чрез ушите си може да чуете красиви неща и с очите си да видите красивото. Благодарете на Бога за Божествените блага, за светлината, за въздуха и прочее.

Някои сестри казват: „Дотегна ни.“ Защо? Защото са в безлюбие. Някой дойде при тебе беден, но да дойде и като богат, за да остави нещо. Идва при мен някой невежа и иска да го уча по музика, но да дойде и някой, и да свири. Гледам една вечер, сестра пее, както в Италия пеят под прозорците, тихо пее под прозорците, тихо пее отдолу. Отварям прозореца, за да чуя по-ясно. Много тихо отворих и като отворих прозореца, тя ме погледна и спря песента. Докато не бях отворил прозореца, тя с любов пееше, а пък като отворих прозореца, тя спря и като ме видя, засрами се. Казвам, хубаво, аз разбирам за какво пее тя. Тя не пее за мен. Тя има някого в ума си и вика и мен, да ѝ помогна да може да го хване. Не е лоша работата. Казвам на тая сестра, пратих ѝ мисъл: да отидеш при този, когото обичаш без юлар, няма да туриш юлар на главата му. Никакъв юлар. На онзи, когото обичате, всичко ще вършите както за себе си.

Даром сте взели, даром давайте. Изобилно сте взели, изобилно давайте от вашите мисли, чувства и постъпки. Всичко онова, което Бог ви е дал, даром го давайте и никак няма да бъдете излъгани.

Постъпете както постъпва изворът. Както слънцето дава даром светлината, даром давайте и вие.

Та да се учим да служим на Бога даром, от добро сърце, за да приемем постоянно благословението Му.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

На поляната направихме упражненията весели и доволни.

„Отче наш“

Пето утринно слово
9 ноември 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: порядък, любов, бог, дойде, може, човек, свят, има, аз, казва, човешки, хора, всички, божествен, тебе, всичко, глава, земя ,

 Утрини Слова , София, 9 Ноември 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder