НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият център

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Божественият център

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, аз, любов, сега, хора, божествен, свят, всички, сол, хубаво, говори, център, себе, бъде, искам ,

Общ Окултен клас , София, 1 Май 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

„Венир Бенир“

Имате ли някаква тема зададена?

Пишете върху темата: „Ползата от човешките косми“.

Космите, понеже са тънки, се огъват лесно. Ако бяха дебели като кросно, не зная дали щяха да се огъват. Седите и мислите защо някои хора са щастливи. Върви им, късметлии са, пък вие сте без късмет, нямате късмет. Не можете да си обясните.



Представете си, че имате една точка тук, на дъската, като идея – точката A. Сама по себе си тази точка какво представя? Някъде имате друга точка B. Имате точката C. Вас ви се виждат разхвърлени в пространството. Слънцето така е една точка. Земята е друга точка. Месечината е трета точка. Вас не ви интересува какво е положението на Слънцето. Вие седите и гледате наблизо защо вас не ви вървят работите. Има вярващи, които казват, понеже вярват в Бога, искат да им вървят работите. Но с вярата не им върви. На болния човек каквото ядене да му дадете, не е сладко. На здравия човек каквото ядене да му дадете, е сладко. Болният е богат човек и има всичко на разположение: има хубав апартамент, хубави столове, покривки; има дрехи, цилиндър. Цилиндърът не помага, къщата не помага. Нищо не помага. Бедният къща няма, цилиндър няма, но той като яде, сладко му е. Значи хубавото ядене не зависи от външната обстановка, която човек има.

Това е сега аналогия, която трябва да се приведе. Аналогиите са един метод за един отвлечен свят. Духовният свят е много отвлечен. Вие засягате щастието. Но отвлечена работа е щастието. Тогава седите и сте неразположени. Казвате, че „този човек ми е неприятен, онзи ми е неприятен“. Излезете отвън – времето е неприятно. Дойдете при някое цвете – неприятно ви е, понеже уханието не е силно, не е в хармония с вас. Един певец, ако ходи да мирише цветята, ще си развали гласа. По някой път правят мечешка услуга на певците. Като има, занасят цветя, развалят гласа им. Не бива да се дават цветя на концерти. Когато се дава концерт, цветята да бъдат отвън. И когато един човек в света иска да служи на Бога, такива цветя не му трябват.

Сега, как ще си обясните, как ще оприличите? Вземете една игла. Кое е важното в иглата? Бодът ли е важен или ушите са важни? И двете са важни. Ако се премахнат ушите, тази игла не струва, а ако се премахне бодът, пак не струва. Значи едновременно и ушите, и бодът трябват. Тогава къде е тази игла? Човек има такава игла, с която постоянно шие. Ушите на тази игла са човешките уши. Бодът на тази игла е човешкият език. Как ще го изкаже? Ако зная как да го изкажа, бодът ще мине. Ако не, този ще бодне, онзи ще бодне. Тази игла е на място да върши работа. Някой казва да знае добре да говори. Той трябва да шие хубаво. Щом не знаеш да шиеш… Всеки си носи по една игла с уши и с бод. Това са аналогии сега.



Да допуснем, вие образувате една линия CB вече. То [не] е хармоничен живот, понеже отношенията не са прави. BD е по-дълга, отколкото линията CB. Значи тези линии не са равни. DB не е равна на CB. Двама души вървят по пътя. Ако на единия турите по-голям товар, на другия – по-малък, ще се изгуби туй равновесие. Значи на двамата души в пътя, ако увеличите товара им, веднага ще се измени отношението им, ще се намали бързината и ще се увеличи недоволството. Ако започнете да отнемате от тази тежест, постепенно бързината ще се увеличи, ще се увеличи в тях и разположението. По някой път вие искате да бъдете богати – то е голям товар. Вие искате да имате 500–600 000, няколко милиона. Вие знаете ли какъв товар е това? Всичките богати хора, който и богат човек, като го срещнете, не може да бъде разположен. Други казват: „Що ни е туй богатство?“ Богатство ви трябва, но какво богатство? Богатият човек в дадения случай да може да употреби своето богатство.

Казва се тъй в математиката: между две точки може да се тегли една права линия. То туй е вярно само когато са в статическо положение. Между две статически точки може да се прекара само една статическа права, но ако тия точки са в движение, може да се прекарат много прави. Правата линия, това е отношение. Не може да има права линия между двама души, ако на тия хора умът и сърцето не действуват в хармония. Двама души не може да се разберат, ако и на двата умът и сърцето не са нагласени. Някой казва: „Ние не можем да живеем.“ Причината къде е? Причината може да бъде или в ума, или в сърцето. Може да бъде само в единия, може да бъде и в двата. Значи от дисхармонията на два ума произтича един резултат. Ако твоят приятел не е умен, той всякога, без да иска, ще ти причини една вреда. Ако твоят приятел няма благородно сърце, непременно пак ще ти причини някаква пакост, без да иска.

Не мислете, че всяка погрешка, която се прави, е умишлена. Някой път погрешките стават неумишлено. Сега вие живеете, дошли сте в света да учите. Нямате туй съзнание да учите, а искате да бъдете щастливи. Пък щастието е последен резултат. Ученикът може да бъде щастлив само тогава, когато завърши гимназия, дадат му първокласна диплома. Един архитект е щастлив, когато завърши добре своята работа. Един художник е щастлив, когато завърши своята картина; един цигулар – когато свири добре на концерта, когато дава. Всякога, когато завърши една работа, ти ще бъдеш щастлив. Много хора искат да бъдат щастливи, без да са завършили работа.

Всеки един от вас иска да бъде красив. Хубаво нещо е човек да иска [да бъде] красив. Но ако ти не знаеш да употребиш тази красота, тя ще ти създаде най-голямата неприятност. В един дом, ако жената е красива и мъжът е красив, ще си създадат голямо нещастие. Светът ще им се радва, те вътре, като не разбират защо им е красотата, ще станат нещастни.

Сега, да направим работата ясна. Ще ви приведа в какво седи опасността. Представете си, че аз представям красотата като две свещи, които горят в къщи. Двете свещи горят хубаво. Аз ги нося из къщата и осветявам. Но тези свещи не са безопасни. Представете си, че във вашата къща има взривни вещества. Вие ходите близо с вашите свещи до тия взривни вещества. А какво мислите? Ако вие допуснете вашата красива свещ до туй взривно вещество, какво ще стане? Красивите хора са горящи свещи. Не трябва да се допира до барута. Къде е погрешката? Не е погрешката в горящата свещ, не е погрешката и в барута, погрешката е, че между барута и свещта караница има. Барутът, щом като дойде, казва: „Аз искам да бъда като тебе“ и става по-силен. Барутът не може да бъде такъв светъл като свещта, той ще направи една далавера. Вие знаете какво нещо е далавера. Една паница падне на земята, счупи се – това е далавера.

Казвам: Всичко тия обяснения, ако ние не можем да ги приложим… Може в съвременната геометрия, определят много пространства. Измерват разни пространства. Геометрията трябва да се приложи в думите. Ти трябва да знаеш в живота си къде да сложиш една дума. Запример ти говори за любов – къде трябва да положим думата? Има да даваш на някой човек. Говориш за любов. Ти се намираш при неблагоприятни условия. Този човек започне да те подозира, ти казваш: „Има Божия Любов.“ Понеже има да ми даваш, има Божия Любов. Той казва: „Плати ми, че тогава любовта ще дойде.“ Ти казваш: „Не прилагаш любовта.“ Започвате двамата да спорите. Понеже той има да дава, говори за Божията Любов. Понеже любовта намалява дълговете. Онзи казва: „Аз не вярвам в една любов, която намалява ценността на дълга.“ Онзи, който има да взема, казва така. А другият, който има да дава, казва: „Аз не вярвам в една любов, която увеличава дълга.“ Понеже онзи иска да вземе и лихвите трябва да ги даде. Казва: „Вярвам в една любов, която увеличава.“ Другият казва: „Вярвам в една любов, която намалява.“ Питам: Коя любов е права – която увеличава ли или която намалява? Ако е болка, аз вярвам в любов, която намалява болката. Единият казва: „Тъй, ако е за ядене, вярвам в любовта, която увеличава.“ Ако ти дадат малко ядене, като на пчелата, ти вярваш в любовта, която увеличава яденето. То са ред разсъждения. Кое е хубавото?

Добре, сега да разгледаме тия елементарни работи в геометрията. Имате три точки: В света, в който живеете, всяка буква е динамична. Ако знаеш къде да я поставиш, б-то ако знаеш къде да го поставиш… Знаете ли, че в писането на писма, в разположението на буквите има цяла магия как ще ги напишеш? Един добър човек пише б-то по един начин, лошият пише б-то по друг начин. Умният човек пише б-то по един начин, глупавият го пише по друг начин. Каквото качество има човек, предава го. Има известна кривина, предава на писането, без да знае.

На това отгоре е обоснована графологията. Хората започват да пишат една линия, но не я пишат по един начин. Един човек започне да пише тънко, после надебелява. Има хора, които започват мекичко и свършват твърдичко. Има други, които започват твърдо, свършват меко. Кое е сега по-хубаво? Да започнеш твърдичко и мекичко да свършиш или да започнеш мекичко и твърдичко да свършиш? То е вече по избора. На туй се обуславя. Но туй писмо се обуславя от строежа на мозъка. Човек прави, според както е устроен мозъкът му, човек прави, според както е устроено сърцето му и според както е построено тялото му.

Човек трябва да се учи. Някои пишат по подражание. Има известни правила, не зная как сте писали вие. Препоръчва да се пишат валчесто буквите: , някои пишат тясно:

Да кажем, ти бързаш. Много хора бързат, искат да станат добри. Че, доброто с бързане не става. За доброто взема хиляди години. Не само да бързаш да свършиш една картина. Може да свършваш всеки ден по една картина, а може в годината да свършиш една картина. Зависи как си нарисувал тази картина. Бавната работа, която свършиш, има цена.

Та казвам: Ти се молиш. Не може да употребите празни думи. Ти отиваш при Бога, ще мислиш и ще употребиш не безполезни думи. Казваш: „Господи, аз съм много натясно, туй нямам, онова нямам…“ Говориш, говориш, след това няма ни глас, ни слишание. Пророците на еврейския цар, имаше 400 души пророци, които викаха към своите богове, биха се, молиха се, пъшкаха – тия богове не отговориха. Един пророк се смееше и казва: „Викайте повечко, може да спят. Големи хора са, занимават се с разни работи, викайте!“ Той, Илия, направи много кратка молитва и изведнъж гласът му се чу. Илия, значи, знаеше как да говори. А онези, Вааловите и Ахавовите пророци, не знаеха как да се молят.

Следователно този триъгълник е Ахавов. Илия е този център A. Тогава всичките радиуси от A излизат. Всяка енергия, която човек има от неговия ум, всяка енергия, която има в неговото сърце и всяка енергия, която има в тялото, всяка умствена и всяка телесна енергия, трябва да мине през Божествения център. Този център хармонизира всичките неща. Когато говорим ние за любовта към Бога, ние разбираме всичките мисли, всичките желания, силите на нашите желания, на нашите мисли и на нашите постъпки трябва да минат към Божествения център. Тогава се придобиват желанията, които имаме. Когато някой път вие говорите, хората постоянно правят деления. Щом се съединят, ще започват отгоре да минават, ще започнат [да се] подмладяват, [да] се възкресяват. Всичко може да стане, и богат може да стане.

Сега може да кажете: „Ние тези работи ги знаем.“ Всички знаете да пеете, и аз зная да пея. Но ако пея на някой умрял човек, ще стане ли от нашето пеене? Има много хубави примери дадени. Ако един отличен певец, който хубаво пее, като се насърчи, може да направи добро комуто и да е. Но вие, ако не знаете да пеете, може да се спрете. Може да имате много добро желание да направите добро, но не знаете как да го направите. Един певец може да спре при един беден и да му напълни паничката. (Как се казват тия копанки?) От миналите поколения минават много работи наследени, които трябва да се изчистят. Ние мязаме на съвременните домакини, които чистят домовете. Аз съм ходил в много домове, тя взела метлата и мете. Казвам: „Какво правиш?“ – „Чистя къщата.“ Аз виждам милиони прашинки из въздуха. Аз виждам – тя очистила къщата, пък всичкият прах във въздуха. Аз бих влязъл в една стая, гдето не е мела домакинята – аз предпочитам, отколкото да мете, че тогава да вляза. По някой път вие правите същата погрешка. Метете салона тук да се очисти, идват някои, метат салона. По-добре, каквото има, да седи на пода, че като излязат всичките, че тогава да се очисти, да се мете. В скоро метен салон не влизайте.

Сега аз привеждам принципите, които трябва да действуват. Казвате: „Да направим реформа в света.“ Там, дето се прави реформа, не отивайте. В новосъградена къща не влизай да живееш. Любовта, която изтича от сърцата на хората, е за тях. Любовта, която изтича от твоето сърце, е за тебе. Ако ти не може да уповаваш на своята любов, а уповаваш на любовта на другите хора, то е в системата на Ахавовите пророци. Всеки пее за себе си: A пее за себе си, C пее за себе си и D пее за себе си. Ако твоята любов е свързана с Божествения център, тя е за тебе. Тя, като минава през този център, минава и през другите центрове – тя е на място. Щом минава през другите центрове, но не минава през Божествения, не е на място.

Първото нещо: всякога трябва да чувствуваш в себе си, че твоята мисъл минава през Божествения център. Съзнание трябва да има. Подложете вашата любов на опит. Сега не искам да ви кажа, че вие нямате любов. Всички недоразумения в света произтичат все от любов. Може да нарека любовта най-големия скандалджия, който съществува в света. Няма друга сила в света, която произвежда повече скандали от любовта. Всички все за любовта говорят, но тя е Ахавовата любов, Вааловата любов.

Сега не взимайте работите лично. Най-първо, да кажем, виждаш, че хората не те обичат. Има някаква причина. Причината може да [е] или в твоя ум, или в твоето сърце или в твоето тяло. Допуснете, че ти не си миеш устата. Онези, които ядат месо, остават частици между зъбите, гният, мирише устата. Дойде друг човек, излиза нещо неприятно и човек започва да се отдалечава. Коя е причината? Ял си месо. Сега тези, които ядат месо, имат клечици да си чистят зъбите. Кое е по-хубаво: месото с клечици да го чистиш или хич да го не ядеш? Ако го ядеш, ще има клечици. Ако не искаш клечки, не яж месо. Коя е месната храна? Ти кажеш една обидна дума – това е месна храна. Ако думата ти е сладка, това е вегетарианска, плодна храна. Казва: „Аз съм вегетарианец.“ Вегетарианството, плодоядството е в трите свята: в духовния свят, в Божествения и във физическия. И в Божествения свят има месце. Мислите ли, че вие, когато искате да накажете един човек, от чисто Божествено гледище това не е месна храна?

Аз съм слушал мнозина да казват: „Дали ще се познаваме в Невидимия свят?“ Познанство може да има в три отношения. В любовта, ако мислите не минават през центъра, познанство не може да има. Може да има познанство, но през центъра A трябва да минат нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки. Тогава с когото и да е в света може да се запознаеш. То е най-лесната работа.

Всеки един [от] вас трябва да прави опит. Заболи те кракът – нарушил си Божествения център; неразположен си – нарушил си Божествения център. Седнеш да ядеш, бързаш, не се молиш, не благодариш на Бога за яденето, тогава ще намериш причина, казваш: „Не е хубаво сготвено, това няма, онова няма, масло няма.“ Нагрочиш се, казвате: „Не знаете да готвите. Дотегна ми. Донесох месо – не е сготвено!“ Неразположен си. Направят ти обуща, стискат ти някъде, нахокаш човека. Според мене сами си правете обуща. Искаш обуща – сам си ги направи. Щом ги правят хората. Искаш хубави дрехи – сам си ги уший. В Божествения свят е тъй. Ако очакваш хората да те облекат! Ти ще създадеш своята мисъл, хубаво ще се облечеш. Ако се облечеш в чужди мисли, желания и постъпки… Българинът казва: „Чуждото и на Великден се взима.“ Сега се учете обущата си сами да правите. Всеки човек, за да бъде майстор на обуща, той трябва да е свършил в училището на добродетелта. Науката на добродетелта трябва да е изучавал, тогава ще направи обуща. Ако иска да носи хубави ръкавици, трябва да е свършил училището на правдата. Те са иносказателни работи.

Вие сега искате други да ви шият дрехите. Тук сега, преди Великден една сестра си купила плат, доста хубав плат, избрала си син цвят, небесен цвят и търси някой да ѝ ушие роклята. Рекох ѝ: „Доста шивачки има, които разбират.“ Тя избрала една сестра, която ѝ обещала да ѝ скрои и да ѝ ушие роклята. Обещала ѝ в понеделник, понеделник не става; обещала вторник, и вторник не става. Сряда нещо неразположена била. После ѝ казват, че тя заминала на провинцията и най-после в петък никак не я приела и ѝ казва, че е заминала. Тя ѝ казва, че ѝ направила дрехата, но не я направила. Рекох ѝ: „Че, седнете сама да си я ушиете.“ Казва: „Не зная.“

Сега вие се интересувате коя е тази сестра. Всеки един [от] вас все има някоя работа, която иска да му я свършат. Аз зная сега защо не ѝ е ушита дрехата. Виждам работата. Тази другата шивачка, ангажирала я друга млада сестра, която знае да говори, има по-сладък език. Захваща нейната дрешка да шие. И другата се отнася добре, но не знае къде да бутне сърцето ѝ. Тя е готова да свърши работата на едната и на онази казва: „Ако ми остане време, ще ти направя дрехата, ако не остане време…“ Това е Ахавова работа. Сега ние искаме хубава дреха и искаме някой да ни ушие дрехата. Виждам, че тази сестра, която шие, харесвам челото ѝ, много хубава е долната част на челото ѝ. Характерът ѝ е толкова хубав, че тя много хубаво шие.

Има и други сестри шивачки. Аз шивачките ги познавам по челото. Като ѝ видя челото, зная добра шивачка ли е или не. И певците ги познавам – като видя певеца и зная вече дали ще пее хубаво. И цигуларя като видя, и него зная дали ще свири или не. Като срещна някой говорител, и него зная дали ми говори вярно, [силно ли] ще говори или не. Тогава взимам дистанция – ако ще говори силно, отдалеч заставам, ако ще ми говори тихо, приближавам се при него. Ако имате радио, как са направени: силно ли да говори или тихо? Има една пружинка, която като завъртиш, гласът се намалява. Някъде се усилва, нагажда се.

Казвам: Онова, което нагажда човешката мисъл, то е законът за Любовта. Да нагласиш тази мисъл да функционира, както Любовта изисква. Искаш да проявиш своите чувства – пак ще ги нагласиш според закона на Любовта. Искаш да постъпваш – всякога ще нагласяваш. Ако знаеш как да прекараш своята мисъл през средата на Божествената Любов; ако знаеш да прекараш своите чувства през тази Божествена среда, всичко ще бъде добре.

Някой път аз се спирам и казвате: „Аз искам да живея.“ Аз задавам въпроса тъй: Искам да живея за кого? За кого може да живеете в света? За себе си да живеете, вие ще влезете в едно стълкновение. Ако живеете за Божественото, то е животът. Божественото е същината. Туй, което търсите в себе си, е щастието. Вие търсите щастието. Но щастието е в Божественото във вас. Вие търсите светлите мисли. Тия светли мисли са в Божествената Любов. Каквото и да търсите в света, вие ще го намерите само в тоя Божествен порядък на нещата. Той е вътре във вас. Щом го намерите, първото нещо – ще почувствувате един мир в себе си, една радост, една светлина. Може да бъдете на умиране. Един човек, даже като умира, като му дам онзи основен тон да разбере живота и няма да умре.

Хората умират от безлюбие. Всичките хора умират от малко любов. Ако един човек умре и вие го обичате, той ще се съживи. Аз съм ви дал онзи пример за онази богата американка, на която мъжът ѝ бил красив. И тя била красива. Разболяла се, вика мъжът ѝ 12 души лекари да я гледат. Констатират и казват, че: „Жена ти след 24 часа ще свърши.“ Обичал той своята възлюблена, отива със сълзи на очи и ѝ казва: „Лекарите констатираха, че след 24 часа ще умреш.“ Тя го гледа и казва: „Това е Волята Божия, но от тебе искам да ми дадеш едно обещание.“ Той бил доста умен и казва: „Ако е нещо, което може да изпълня. Може да искаш нещо, което не може да изпълня.“ Тя казва: „Искам да ми обещаеш.“ Той казва: „Не може да ти обещая, докато не ми кажеш какво е. Да видя може ли да изпълня това обещание.“ Тя казва: „Искам, аз като умра, ти да се не жениш.“ „Виж – казва – да ти кажа, не искам да те лъжа, това не мога да го направя.“ – „Тогава аз няма да умра!“

Казвам: Дългият живот и щастливият живот зависят от онзи стимул – Бог, Който живее в нас. Първо, хората като се отдалечиха от Бога, умряха. И умряха по единствената причина, че се отдалечиха от Любовта. Отдалечиха се от Бога. Адам преди да съгреши, Господ го учеше сутрин, а пък като съгреши, надвечер дойде Господ и потърси Адама. Целият ден Господ не се яви. Казва Адам: „Чух гласа Ти, но се убоях.“ Господ не е вътре, а отвън. Щом Господ те търси вечерно време, ти си ял от забранения плод, тебе не те очаква нещо хубаво. Щом Господ вечерно време ти говори, тебе те очаква извън рая да идеш.

Сега във вас се заражда мисълта: „Ние от кои сме?“ Ние искаме да се върнем. Говоря сега за същността на живота, как трябва да се живее. Писано е в Евангелието: „Да се възлюбим едни други.“ Знаете каква наука е да залюбиш един човек? Най-първо трябва да имаш понятие за неговия ум, да има връзка между неговия ум, да има връзка и между неговото сърце и такава правилна връзка. Аз наричам човека, който те обича, никога да не мисли зло заради тебе. Един млад брат наскоро идва при мене, че ми разправя една своя опитност. Доста дълбоко проникнал. Казва: „В мене има нещо хубаво, дълбоко, но съм наследил нещо от майка си: такава една сприхавост, една заядливост. Заядлив съм, искам да ухапя, после се разкайвам – една черта на майка ми. Усещам добре какво трябва да направя. Щом започна да говоря, ни най-малко не говоря това, което чувствувам в себе си, но ще кажа туй, което не е.“ Аз рекох: „От моето гледище ти си построен по закона на принципите и в тебе преодоляват [те]. Ти живееш във фактите.“

Всичките хора живеят във фактите. Фактът е една истина, която нито се доказва, нито се опровергава. Това е един факт, то е физическият свят. Всичките спорове произтичат от благата, които са [на] Земята. След туй недоумение произтича от закона. При закона отиваш да определиш тия факти. Законът трябва да определи. Има някой да ти дава. Колко трябва да ти плати? Или ако имаш да вземаш – колко да вземеш? Най-после дойдеш до закона на принципите. Казвам: Всичките хора се справят с фактите. Какво трябва да се прави с тях?

Да кажем, имаш да вземаш от 10 души хора. Вие трябва да постъпите както онзи стар българин, който бил на 85 години – разболял се и отива в другия свят, връща се и след три деня казва: „Синко, тъй както съм живял досега, не трябва да се живее.“ Казва: „Дайте тефтерите!“ Взема ги и ги хвърля в огъня. Ново трябва, старото да се изгори.

Та, когато един тръгне в новото учение, трябва да вземе старите тефтери, в огъня да ги хвърли. Да вземе нови тефтери в новото. Сега целият свят страда от старите тефтери. Англичаните държат, германците държат старите тефтери. Французите, русите, българите, всичките старите тефтери държат. Казват: „Какъв порядък.“ Всичкият порядък – в огъня! Тогава да се тури порядъкът на Божествената Любов, порядъкът на Божествената Мъдрост и порядъкът на Божествената Истина. Казвам: Всеки един от вас може да направи това.

Казвам: Вие сте направили погрешка в света. Нарочно е допуснато от природата, за да се покаже колко сте силен. Човешката воля се познава, силата на човешката воля се познава само в погрешките. Ако човек може да направи погрешки и да ги изправи, той е силен човек. Ако ще прави погрешки и не ги изправя, той е силен в правенето, а слаб в изправянето. Трябва да бъдете силни да направите погрешка, но да бъдете и силни да я изправите. Тогава сте силен човек. Всички тия навици, които имате придобити, всичко туй трябва да го изправите. Силни хора ще бъдете. Ако искате да се раждате в погрешките на света, вашата воля не може да се развие. Ако тъй беше, Бог не би допуснал погрешка в рая. Защо Бог допусна погрешката в рая? – За да се яви силата. Съвременните хора ще бъдат по-добри, отколкото беше Адам в рая, отколкото преди да беше съгрешил Адам.

Та, ви предстои една работа, задача има да развиете сега: как ще приложите Любовта. Любовта всеки прилага. Виждам онази птичка носи червейчета. […] червейчето, даде го на малките и отглежда децата. Говорим, че човешката любов е идеална. Идеална е и любовта на птиците. Какво извършва една майка повече от една птичка? Даже някой път виждаме, птичките са много по-внимателни към своите деца, отколкото хората са внимателни. Едно дете в птиците, като поотрасне, пущат го само, а едно дете у хората на 21 година изисква, ще се кара, ще се сърди. В птичките и майката, и децата, и бащата тръгнат заедно, няма да се карат. В човешкия порядък синът или дъщерята и след 21 година очакват баща му да даде нещо. Малките птиченца на 1–2 месеца очакват от майка си. След 2 месеца тръгнат и те сами, казват: „Разбрахме работата“ и си помагат.

Сега се изисква Божественото. Бог е, Който действува в нас, Той ни показва един пример, нищо [не] е станало тъй. Оженят се двама млади, той обича своята другарка, тя го пита: „Харесваш ли яденето?“ Тя го пресолила. „Малко повечко солчица си турила, не се безпокой. Втория път ще туриш по-малко сол.“ Какво има, че в яденето има малко сол? Защо именно като се тури много сол в яденето, е престъпление, като се тури малко масло, е престъпление? Като се тури много масло, е добре. Като се тури много сол, не е добре. Защо е така? Това са наши понятия. Ако се тури много сол в яденето, тази сол не може да се асимилира, следователно произвежда една реакция. Ако ядеш солено, ще пиеш много вода. Тази вода ще спре процеса на храносмилането и затова е разумно колкото се може по-малко сол да се тури, да стане яденето хубаво. Малко сол се изисква, но се изисква сол. Многото сол е наше понятие. Малко сол се изисква. Тази сол само да произведе една правилна реакция вътре. Солта в човешката мисъл е един малък подтик. Трябва да се даде на човешката мисъл един подтик, мисълта да работи сама за себе си. Солта в чувствата пак ще действува по същия начин – един малък подтик, един стимул. Някой търси да се стимулира. Не търси стимул. Ако се стимулираш, ще дойде обратна реакция.

Казвам: Всичките ни мисли, желания, постъпки и енергии трябва да минат през Божествения център на Любовта. Тогава всичко в света се поправя. Трябва да мислим, да прекараме мислите през Божествения свят. И тогава тази мисъл ще се върне към нас. Да прекараме нашите чувства през Божествения център и тогава да се върнат; да прекараме и постъпките си и тогава да се върнат. Само тогава ще почувствуваме, че в живота има вътрешна смисъл.

Един добър пример: Две деца. Гледам, едното дете надалече, другото държи две ябълки. Като взе двете ябълки, то му се похвали, но даде едната ябълка на другото дете. Умно дете е това. Искам вашите ябълки да ги дадете.

„Добрата молитва“

XIX година (1939–1940)
31-ва лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 1 май 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, аз, любов, сега, хора, божествен, свят, всички, сол, хубаво, говори, център, себе, бъде, искам ,

Общ Окултен клас , София, 1 Май 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder