НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Акаш и прана

Акаш и прана

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, прана, бог, аз, има, пари, хора, сърце, мисли, казва, себе, всички, сега, правилно, бъде, всичко, воля ,

 Неделни беседи , София, 24 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета няколко стиха от 5-а глава от Евангелието на Матея, от 43-ти стих до края.

Песента: „Всичко в живота е постижимо“

Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.

Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха. Какво стана след това? – „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.

Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество. За тази цел ще приведа един пример от древността. Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати. Богатият го насилвал да си плати дълга. Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.

Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ. Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш?“ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“

Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата. Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти?“ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя. Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“

Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха. Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати. Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати. Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха. Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.

Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг. Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш. Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.

И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите?“ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече!“ – „Сега толкова ми трябват.“

В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу. А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.

Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли. Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли?“ – Никаква вяра. Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.

Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива. За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.

Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете. „Прана“ на български се казва „Яна“. Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.

За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.

За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм. В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.

Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.

За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях. Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.

Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.

Сега, аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: „Господ ще промисли.“ Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим.

Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.

Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите. Това е невъзможно. Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни. Как можем при това положение да се освободим от Него? Това е една логическа несъобразност.

Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно.

Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време. Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край? Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.

Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите. Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат. Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така?“ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя. А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин. Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.

Та казвам: Такъв е законът. Този приятел не разбираше закона на праната. Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието? Никой не може да ви го отнеме. Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.

Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист. Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб. Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога?“ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли?“ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш?“ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш?“ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега?“ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина?“ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна. Ако вярваш, ще спечелиш. Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“

Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл. Казвам: Аз мога да ви помогна. Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате. Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата. Вие трябва да разбирате закона на праната. Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.

Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях. Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си. Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?

Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре?“ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“

Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло. Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш. Този орган се нуждае от такава енергия.

Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение. Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.

Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си. Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н. Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко. Трябва процесът да бъде обратен. И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.

Сега аз не искам непременно да вярвате в това. То е наука, която вие ще изучавате. А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна. Което приложите пък, то е Божественото. Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.

Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото. Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения. Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.

Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия. При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение. Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.

Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света. Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си?“ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи. При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.

Ние живеем и се движим в Бога. Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана. Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса. Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа. Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.

Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави. По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.

Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството.

Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.

Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа. Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно. Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.

Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират. Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.

В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят. Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря?“ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно?“ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.

Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.

За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум. Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.

Бог е оставил всичко на разположение на човека. И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави. Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.

Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право. От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота. Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение. Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.

Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им. Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат Божествени.

Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година. Това трябва да бъде идеал за цял живот. И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал. И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.

Казвате: „Това може ли да се постигне?“ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“. Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.

Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара. Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля. Тогава всички работи стават сполучливи.

Пожелавам ви сега да се сприятелите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

12-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 24.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, прана, бог, аз, има, пари, хора, сърце, мисли, казва, себе, всички, сега, правилно, бъде, всичко, воля ,

 Неделни беседи , София, 24 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder