НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Аз, ти, той

Аз, ти, той

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, божие, има, човек, свят, воля, бог, дойде, земя, любов, казва, работи, име, царство, години, път ,

 Утрини Слова , София, 17 Декември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


11-то неделно утринно Слово
17 декември 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

В начало бе Словото.

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.

Духът Божи.

Когато човек постъпва в училището, каква е неговата цел? На земята, когато човек постъпи в училището, иска за няколко години да свърши и да стане чиновник. Ще свърши 4 отделения, прогимназия, гимназия, университет и после, върху някоя специфична наука, и след това минава за учен човек. Но вие, както сте се хванали в училището на живота, то не се свършва. Някой свършва за 5 години, умира. Способен човек, дойде и за 5 години свършва. Друг даже и за една година свършва, други за десет години. А пък някои от вас сте на 45 години и не сте го свършили. Някои искате да живеете 70 години, 80 години и пр. До 120 години се позволява. Предметите на всяка година се различават и всеки ден не трябва да учите едно и също нещо.

Каква е целта на един цигулар, който свири на цигулка? Нашият брат Симеон, толкова години свири, какво е придобила цигулката му? Придобила е нещо, тя се е пооблагородила. След време, тя ще струва повече пари отколкото по-рано. Цигулката свири. И човекът е едно същество, чрез което Бог се проявява. Важното в живота е Бог да се проявява в него. Цигулката, ако седи така, не може да се облагороди. И като свири, въздухът, който минава през нея, тези трептения, постепенно облагородяват цигулката. Даже, ако взема цигулката на този брат, той ще заболее, той трябва да я пази. Тя е възлюбената му. На един цигулар се е развалила цигулката му. И той отишъл при един италиански майстор да я поправи. Последният взел ножа, извадил дъските, разглобил цигулката и цигуларят припаднал. Като че този нож е минал през самия цигулар. Има нещо тясно свързано между него и цигулката.

Какъв е смисълът на живота? Както цигуларят трябва да свири на цигулката, така и чрез човека, Бог постоянно се проявява. И постоянно, като се проявява, ние придобиваме нещо.

И после песните не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва една и съща песен да се свири постоянно. Не, разнообразни песни трябва да се пеят, от всичките родове. Трябва да има слънчеви песни, които носят живот, меркуриянски песни, които носят практичност в живота, венерини песни, любовни, с чувство. После земни, да дадат съдържание; после юпитеровски песни, да изразят благородното; лунни песни, с въображение, мечтание; после сатурнови песни, интелектуални. Сатурна не можеш да го лъжеш, той е критик. После имаш нептунови песни, уранови песни и още много други песни.

Сега, каква е една меркуриянска песен? Работите ти не вървят в света, понеже нямаш меркурянски песни. В любовта не ти върви, понеже нямаш венерини песни. На земята не ти върви, понеже нямаш земни песни. Основният тон на земята е Фа. Като не можеш да вземеш Фа, не ти върви. Или да кажем, че не разбираш песните на луната. Нали сте били млад. Вечерно време младите се разхождат, гледат луната и пеят тези песни. Някой ще каже: „Това са глупави работи.“ Всяко неразбрано нещо е глупаво. Ако ти не си разбрал, защо си дошъл на земята, глупава работа е. Ако не знаеш, как да мислиш, глупава работа е. Ако не знаеш как да чувствуваш, глупава работа е. Ако не знаеш, как да постъпваш, глупава работа е. Ако не знаеш, как да седиш, глупава работа е. Ако не знаеш, как да си починеш, глупава работа е.

Хубаво, глупавите работи, трябва да станат умни. Не че в света има глупави работи. Всички неща, които Бог е създал, са добри. Но ако ти не знаеш, как да употребиш онова, което Бог е създал, то става глупаво. Например, едно благо е човек да яде, но ако знаеш, как да ядеш. Но ако някой път ядеш много малко или много повече отколкото трябва, тогава и двете неща са вредни. Някои икономисват. Казват: „Да не ям много.“ А пък други ядат много. Ще ядеш толкова, колкото трябва, че нищо да не остане в тебе. Всяко нещо да си отиде на своето място. И всички дисонанси произтичат от онова незнание.

Често вие се смущавате вътре в ума си. През вас минават някои мисли, които не са верни. Но те така се налагат на вас, та вие мислите, че те са верни. Например, представете си един човек, който е женен и мисли, че жена му ходи някъде. Налага му се тази мисъл, че тя ходи някъде. Че тя ходи, ходи. Че Господ и е позволил това – дал и е крака. Че гледа, гледа. Бог и е дал очи да гледа. Че слуша, слуша. Той казва, че има факти и си вади логически заключения. Той си мисли: „Тя е ходила, къде е ходила? Гледала е. Къде е гледала?“ и пр.

Всеки човек е дошъл на земята, за да гледа нещо. Той не е дошъл да бъде сляп. И ако имаш една жена и тя ходи, ти се радвай, че тя ходи. Защото, ако не ходи, лошо е. Я да стане като някое кюпче и да и носиш дърва, и тя да казва: „Я дай това, дай онова.“ Кое е по-хубаво. Да ходи или да седи като някое кюпче?

Та казвам: Първоначално религията, като наука, духовния живот, като наука, те си имат вътрешен смисъл, който трябва да се изучава. И никой път човек не трябва да спира върху известни положения. Има много примери, създадени в света, но един пример, ако не се разбира, той няма смисъл. Например, ти казваш, всеки един от вас казва: „Обичам Господа.“ Но в тебе се застъпва една мисъл, на която ти не си господар, ти не можеш да я облагородиш.

Харесваше ми се един лекар в Пловдив. Няма да му казвам името. Той замина за онзи свят. Харесваше ми неговото стоическо търпение. Той имаше няколко деца. Беше свършил в Америка. Чете една книга и децата му се качили отгоре му – едно на рамото, друго на врата, трето му тегли ушите. Теглят му мустаците, брадата, а пък той чете философски. Като Сократа. Той казваше: „Ще се научите, но като мен трябва да станете.“ Той може да стане, да плесне по една плесница на това, на онова дете, да се разфучи из къщи, но той ги погледа и си седи. Аз му чета мисълта. Той си казваше: „Хак ти е. Ти, ако не искаше тези деца да ти се качат на гърба ти, не трябваше да се жениш. Но ти имаше идеята да се жениш, сега носи тези деца на гърба си да ти теглят ушите.“ Тези деца, като му барат ушите, искат да кажат: „Като твоите уши искаме да имаме“. Като барат носа му казват: „Като твоя нос искаме да имаме.“ Като се качват на гърба му, казват: „Да имаме като твоя гръб.“ Аз му казах после: „Много добри деца имаш.“ Той казва: „Много са добри, но трябва да ги търпя.“ Не им се сърди. Казваше: „Каквито са палави, аз бях едно време палав. Та моето си е дошло при мене.“

Казах му: „Какво възпитание им даваш?“ – „Аз сега им давам свободно възпитание. Нека да се качват на гърба ми. Като си замина, няма да се качват на гърба ми. И ще кажат: Де е татко, пак да му се качим на гърба!“а

Та казвам: В този човек имаше една хубава черта, едно разбиране. Той казваше: „Тези деца са за мене, както за Сократа жена му. Сократ имаше една жена, която го възпитаваше, а пък тези деца мен възпитават. Уча се да се концентрирам. Те се качват на гърба ми, дърпат косите ми.“ А пък той не иска да знае нищо и си чете. Като че някои мухи са кацнали.

Дойде една лоша мисъл в тебе. То е едно дете. Качва се на гърба ти. Ти казваш: „Тази лоша мисъл откъде дойде.“ Какво трябва да прави човек с една лоша мисъл? Вие искате да изпъдите една лоша мисъл. По никой начин ти не можеш да изпъдиш една лоша мисъл, или едно лошо желание. Това е невъзможно, защото и лошото и доброто имат еднакъв произход. Те произхождат от един и същ извор. Две ризи, които са тъкани от една и съща жена и шити от една и съща жена, едната от тях, която е носена, става оцапана, а пък другата, която не е носена, остава чиста. Коя е причината? Едната е употребявана. И едната, и другата имат същото качество. Само че, едната като е носена е оцапана. Това, което е оцапано, наричаме зло, а пък това, което не е оцапано, наричаме добро. Това е само за изяснение. Следователно, какво се изисква за една лоша мисъл? Ще я извадиш и ще я туриш в коритото и ще я изпереш. И това, лошото, излиза от ризата и ризата стане пак чиста. Да ви приведа един пример. Допуснете, че имате един ученик. Пита го неговият учител, неговият професор и му туря единица. Този въпрос, за ученика, е свързан с икономически условия. Ако той получава все единици, няма да може да свърши училището. И тогава парите, които харчи, ще отидат напразно. И тогава ученика се опълчва срещу учителя. Къде е лошавината? Лошавината е единицата, тя седи в ума на ученика. Учителя чувствува, че този ученик е неразположен. Какво се иска? Като тури на тази черта половин кръгче и това лошото разположение на ученика се сменя. Единицата става шест. С всички ваши погрешки така да се направи, да се направи шест. Но учителят седи и казва: „Не е справедливо.“ Значи справедливо е да се тури единица, а не е справедливо да се тури една крива линия. Като напише единицата, с това учителят ще покаже ли, че ученикът не е даровит? Единицата показва ли, че ученикът не е даровит? Ни най-малко не показва. Учителите се лъжат като казват, че единицата показвала, какво ученикът е неспособен. И като тури шесторката, пак не показва. Те са относителни неща. Ти на способния ученик и хиляди единици да му туриш, той е способен. А пък на неспособния, хиляди шесторки да туриш, пак е неспособен. Учителят трябва да бъде справедлив. Понякога вие какво слагате? Някой път вие си туряте единица. А пък някой път си туряте шесторка. И когато си турите единица, вие мислите, че сте неспособни. А когато си турите шесторка, мислите си, че сте способни. Като си турите единица, това показва, че сте вложили единица енергия. Например, някой дойде при мене и работи десет часа. По 10 лв, на час правят сто лева. Ако работи един час, давам му 10 лева. Да допуснем, че турям по един лев – единица. Ако работи два часа, получава два лева – двойка, две единици. Ако работи три часа, получава три лева и т.н. до 10 лева. Това показва сега енергията, която сме употребили в дадения случай. Учителят е констатирал колко време е работил ученика, а пък това е важното. Следователно, ученикът трябва да каже: Работих малко и малко ми дават. Много работих и много ми дават. Несправедливостта на ученика седи в това, че като работи малко, много да му се плати. Несправедлив щеше да бъде учителя, ако ученика работи 10 часа и да му тури единица.

Сега, навеждам тези примери за нещо дълбоко. Вие имате един ум и трябва да имате един начин за разбиране на вашия ум. Вие имате едно сърце и трябва да го разработите. Вие имате една воля и трябва да я разработите.

Защото, след като влезете в невидимия свят, дето хората са по-учени, отколкото на земята, няма да ви дадат задачи, които имате на земята, а други задачи. А и възвишените същества, които слизат на земята, почват да разрешават земни задачи. Всички земни задачи, вие разрешили ли сте? Не. Например, вечерно време, като се легне, как трябва да се спи? Някои си сгънат колената, някои сгъват ръцете. А пък правилното е, че ще простреш прави ръцете и краката си – няма да ги сгъваш. Щом сгъваш краката си, имаш противоречие, сгъваш добродетелите си. А пък щом сгъваш ръцете си, имаш противоречие в правдата. А пък щом си изкривяваш врата, дишането ти няма да бъде правилно.

Някой път направите опит, една цяла седмица да спите без да сгънете ръцете и краката. И както сте си легнали, така да станете, без да се обърнете. Не се изисква цяла година да правите този опит, но поне няколко дни. Вие ще направите едно възражение, ще кажете: „Както ми дойде.“ „Както ми дойде“ – това е един неорганизиран свят. Най-първо, ако искаш да научиш истината и доброто, трябва да турите главата си към северния полюс, а пък краката към южния полюс. Иначе не можеш да научиш истината и доброто. Ако искаш да разбереш, какво нещо е правдата, трябва да обърнеш главата си към изток, а краката си към запад. Някои от вас спите към изток, а пък някои от вас, главите им са обърнати към запад. Изобщо в България всички, които са заминали на онзи свят са с главите към запад и с очи към изток. Турят им главите на запад, за да дойдат пак на земята. Сега тези работи не са много съществени. Западът, това подразбира един неорганизиран свят, изток е един свят, който сега се организира. Север е светът на свободата, а пък юг е свят на доброто. Ти не можеш да опиташ благата на земята, ако не разбираш закона на доброто. Ти не можеш да опиташ свободата, ако не разбираш законите на справедливостта. Защото, за да бъдеш справедлив, ти трябва да изучаваш Божията справедливост.

Сега има война между Русия и Финландия, има война между англичани и французи с германци. Мислите ли, че това е произволно? Мислите ли, че Господ, който е създал света, Той ще остави в Неговото Царство да има анархия? Не. Това е един опит на хората във войната. Хората се учат във войната на отричане и самоотричане. Понеже тези хора не са искали доброволно да се пожертвуват, сега Божия закон ги кара насила да се пожертвуват. Житното зърно ще го питат ли, когато го изкарат от хамбара? Българинът ще го хвърли на нивата и ще тегли отгоре му валяк. И ще го покрие. Зърното може да кряка колкото иска. Земеделецът му казва: „Моето желание да бъдеш на нивата. И като дойде идущата година, искам да видя, че си работил за мене. И ще дойда и ще те отрежа отдолу.“ Сега вие имате едно понятие, искате да имате Божието благоволение в света. Ти казваш: „Имаме право.“ Помнете едно нещо. Право има само онзи човек, който върши волята Божия, който търси царството Божие и който освещава името Божие. Другояче не можеш да имаш никакво право в света.

И тогаз да ви дам едно правило, какво трябва да правите сега. Някой път вие се молите. Ти казваш: Аз! Ти казваш: Аз съм.

Аз съм, който върша волята Божия.

Ти си, Който въвеждаш в Царството Божие. А пък

Той е, Който освещава името Божие.

Аз съм, Господи, който върша Твоята воля. Ти си, Господи, Който въвеждаш Твоето царство в света. А пък той, Духът му е, Който освещава името Божие. Сега, какво е приложението. Вие казвате: „АЗ“. „Азът“ седи в това, да вършиш волята Божия, да постигнеш нещо. Ти искаш да бъдеш учен човек. Имаш право. Но ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не вършиш волята Божия. Единственото същество, Което е учено в света, Което знае всичко е Бог. А пък ние сме само проявление на тази ученост. И ако вършим Божията воля, знанието на Бога ще се предаде на нас. И ние ще участваме в тази Мъдрост, която Той има в себе си. И ще ни я даде. В това отношение не трябва да имаме повърхностни понятия. Ти казваш: „Понеже сме дошли на земята, имаме право на всичко.“ Имаш право на всичко, но трябва да учиш, а пък учение без воля не може да бъде. Ти, ако роптаеш, това не е учение. Ропотът в света е безволие, е своеволие.

Като изучавате еврейския народ, ще видите, че евреите 40 години роптаеха в пустинята и какво добиха? Всичкото това поколение, което излезе от Египет, трябваше да се унищожи и да излезе едно поколение на послушание. Всички трябваше да измрат. От ония, които излязоха от Египет, нито един не влезе в Палестина. И Мойсей не влезе там. Само Исус Навин влезе в обетованата земя.

И с вашите мисли е така. И с вашите желания и постъпки. Ако роптаеш, нито едно от тях няма да влезе в Царството Божие. И ако вашата мисъл не влезе, кое ще влезе тогаз? И как ще влезете?

Трябваше да дойде едно ново поколение. Новородените да станат герои. Понеже евреите, като стояха 400 г. в Египет, бяха станали страхливи като зайците. И имаше причини. Знаете ли на какви изпитания бяха изложени? И Мойсей ги научи в пустинята да бъдат смели и решителни. Там водеха един строг живот.

И вие минавате през пустинята сега. Вие не сте в ханаанската земя. Защо са тези страдания, казвате вие. Вие сте излезли от Египет. Там 400 години сте робували и сега излезнахте, и сте в пустинята. И наближавате към реката Йордан. Там има неприятели, които са наследници на Ханаанската земя. Трябва да воювате. Как ще придобием своята свобода? Казвате Бог ще оправи. Бог казва: „Трябва да се биете тук. Трябва да завладеете тази Ханаанска земя.“ Ако ти не знаеш как да мислиш, чувствуваш и постъпваш, ти не можеш да вършиш волята Божия и ти нищо не можеш да направиш.

Вземете един човек, който е облечен с власт, един началник, или един министър. Ако един началник иде при един банкер и му каже: „Трябва да дадете 10 хиляди лева,“ веднага той ще ги даде. Но ако ти отидеш, банкерът ще каже: „Нямам.“ Но ако отиде началникът, банкерът веднага ще намери 10 хиляди лева.

Ние постоянно изпитваме тези несгоди в живота. Ти си скържав, но като дойде една болест, че си на умиране, дойде началникът. лекарят е началникът. Той казва: „Има едно лекарство, но 15 хиляди лева трябва да платиш.“ Ти ги изваждаш и даваш. Дойде втори път и казва: „20 хиляди лева“, даваш ги. – „30 хиляди лева“, даваш ги. И всичко човек дава, само животът му да остане. Лекарят има право да вземе 20 хиляди лева или 10 хиляди лева и пр., стига да помогне. Но често лекарят вземе 10 хиляди лева или 20 хиляди лева и става, както в следващия пример. Един руски посланик, във време на царска Русия, заболял от апандисит. Направили му операция, взели му 60 хиляди лева и пак го умориха.

Та казвам, ние ще турим сега правилото: Не трябва да правим такива опити. Всеки един опит трябва да бъде сполучлив. Аз съжалявам само за едно нещо за вас, че вие се блъскате някой път. Аз ви гледам и знаете ли на какво приличате? Има едно нещо, което не харесвам във вас. Или ще се изправите, или ще ви изправя. Вие приличате на пясъчни зрънца, турени в едно шише, че като го обърнеш, менят си местата. Един организиран свят не прилича на пясъка. Че какъв ще бъде живота ви тогаз? Както на брата, който искаше да живее 120 години, а пък замина на 70 години.

Защо ще отивате в другия свят сега, когато от невидимия свят слизат да помагат, а пък вие отивате за охолност горе. Сега не е време за онзи свят. Сега е време за този свят. Онзи свят е уреден, а пък този свят има нужда от работници сега.

Слушам някои да казват: „Мене ми дотегна вече, не се живее вече между тези хора.“ Че ти не си работил още за Господа.

И казва се в Писанието: „Елате да наследите Царството вие, които сте работили“. Всички трябва да работят. Аз турям работата в най-високият смисъл. Не може да дойде благословение без да работите за Господа. Защо трябва да работите? Защото Бог е работил заради вас. Бог е работил за вашият ум, сърце, за създаването на вашето тяло. И срамота е от наша страна, ако ние не му се отблагодарим за всичко, което Той е направил, за хилядите благословения, които Той ни е дал през миналите векове. И сега трябва да му се отблагодарим за доброто, което ни е дал. Да имаме признателност.

Сега аз казвам, или ще се изправите, или ще ви изправя. Какво подразбирате вие под това? Вие когато оперете дрехите, какво ги правите? Те са набръчкани, защото не са гладени. Вземате една желязна ютия и ги гладите. Казват: „Трябва да се изправят.“ И ги гладите. Някой път, като ги гладят, ги поизгоряват. Но гледам вече са придобили тази опитност. И изгладената риза е по-хубава.

Някой път само светиите нямат право да гладят с ютия. Грешните могат да турят ютия. Стига светия да ти опере дрехите и това е достатъчно за тебе. А пък онзи, който не е светия, той трябва да тури ютия отгоре и той с това предава нещо на дрехата.

Та казвам: Чрез кого ще се предадат Божествените мисли? Всяка една мисъл, Божествена мисъл, трябва да мине през някой ум. Всяка Божествена, любовна мисъл трябва да мине през човешкото сърце. Всяко Божие благословение, трябва да мине през човешката воля. Ние сме носители на Божествените блага. От нас зависи, как да предаваме благата, които Бог изпраща на земята. И едновременно ние сме работници за себе си и работници за ближните.

Та най-първо трябва да обичаме Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, за да можем да възприемем правилно благата, които Бог ни дава. Като не обичаме Бога, тези блага не могат да минат през нас. И после, трябва да обичаме ближните си. Законът е такъв. За да можем да предаваме това благо, което сме приели, трябва да имаме любов към ближните си.

Вие като ученици казвате: „Повярвахме.“ Не е въпрос за вярване. Сега е дошло време да обичате Бога с ума си, със сърцето си, душата си и силата си, за да може да приемете правилно Божиите блага. И трябва да обичате ближните си. И ближният трябва да ви обича, за да могат тези блага да се повърнат към вас. Трябва да се образува един кръг от Бога към вас, после от вас към ближния, от ближния към вас и да се повърне към Бога. Всяка една Божествена мисъл, чувство и постъпка ще мине по един кръг, ще мине през нас и ще отиде в света. И после ще се повърне пак към Бога, за да види Той, как ние сме извършили волята Божия.

Та като отидете в онзи свят, ще имате пред вас картината, как сте работили за Господа. Няма да има скрито покрито. Да допуснем сега, че във вас има едно неразположение. Някой път човек има една омраза. Омразата е една възможност. Тази омраза ти ще я свържеш с любовта. Ти не можеш да туриш омразата в действие, да извършиш едно добро с нея, ако не я облечеш с дрехата на любовта. Ако свържеш омразата с любовта, тази омраза ще се превърне в любов. И тази омраза ще почне да действува и да работи за тебе.

Сега ви казвам: Може да се сърдите комуто и да е, но когато се сърдите, да има справедливост, да има за какво да се сърдите. Като се сърдиш някому, кажи му, как седи истината. Кажи му, как трябва да живее той.

Аз ви говоря за подмладяването. Вие не може да приложите закона за подмладяването, ако не обичате Бога с ума си, със сърцето си, душата си и силата си. Ако обичате Бога с ума си, ще обновите мисълта си, ще я подмладите. Ако обичате Бога със сърцето си, тази любов ще обнови вашите желания. Любовта обновява. Тя е магическата сила. Ако вие не обичате Господа с душата си, онова възвишеното във вас не може да се облагороди. И ако вие не обичате Бога със силата си, вие не можете да приложите нещата, постъпките ви не могат да се облагородят.

Следователно, един човек, който с любовта си е облагородил своите мисли, своето сърце, своята воля и своите постъпки, този човек е влязъл в света на подмладяването. Тези неща трябва да ги знаете.

Един ден може да дойдете до едно състояние, когато краката ви и гръбнака ви не държат и почнете да мислите да заминете на другия свят. И знаете ли, колко мъчно е да се отива на другия свят? Знаете ли, колко е мъчно сега да отидете в Америка през океана? Мислите ли, че пътя е сигурен? Като някои мухи капят параходите от 4–5–6 хиляди тона и никой не обръща внимание. И ако тръгнете за онзи свят, целия път на живота е миниран. Има все мини. За да заминете на другия свят, трябва да дойдат най-малко три ангела. Един ангел ще ви носи на ръцете си и двама ще ви ескортират. Други ще ви нападат и тези двамата ще ви бранят. Ще има много неприятели, които ще ви атакуват от всяка страна. И благодарение на тези ангели ще минете през тази опасна зона, за да влезете в другия свят. И по някой път вие сте неразположени, защото ви атакуват лоши духове. И като няма кой да помага, загазите и хванат ви роби, затварят ви и вие стоите там с години. И казваш: „Аз не вярвам.“ В какво ще вярваш? Не че не вярваш, вярваш, но вярваш в злото. Едно време вярваше в добрите мисли, а сега вярваш в лошите. Едно време вярваше в добрите желания, а сега вярваш в лошите желания. Едно време вярваше в добрите постъпки, а сега вярваш в лошите постъпки. Ти казваш: „Не вярвам.“ Не. Обърнал си вярата на опаки.

Та казвам: Сега е време, тази година е година да свържете ума си така, както трябва с любовта, да свържете сърцето си с любовта, да свържете душата си с любовта и да свържете силата си с любовта. Това е богатството. Вие мислите, че жертвувате. Трябва да се пожертвува всичко, за да се придобие нещо. Малкото трябва да пожертвуваш, за да придобиеш голямото. Как ще станете наследници на небето и земята? Казано е: „Кротките ще наследят земята.“ Само тези, които са свързали с любовта ума си, сърцето си, душата си и силата си, ще наследят земята. На тях ще се даде за наследство земята. А после, ще им се даде и друго наследие, по-голямо. За да бъде човек кротък, той трябва да е станал господар на ума си. За да стане наследник на земята, трябва да стане господар на сърцето си, господар в любовен смисъл. За да стане наследник на земята, човек трябва да служи на душата си. На ума си трябва да бъде господар, а пък като дойде до душата си, трябва да и стане слуга. Също и на силата си.

Та едновременно господари в любовта, на ума си и сърцето и слуги на душата си и духа си. И тогаз Бог ще действува във вашия ум, сърце, душа и сила. И тогава няма да има неща невъзможни. Ще бъдете както Христос казва: „Аз и Отец Ми едно Сме“. Христос казва още: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в мене, каквото искате ще ви бъде“. Той казва още: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“.

Сега вие имате любов, но вашата любов е частична. Аз бих желал някой от вас, който има пълната любов на ума, сърцето, душата и силата, да дойде при мене. Защото аз искам да срещна един човек. Все го търся и не мога да го намеря. Ще ми бъде много приятно. По този начин, ако дойдете, аз искам да дойдете.

Вие идвате при мене въоръжени. Нарязал се той. Всъщност, той никак не е въоръжен. Аз казвам: С такова оръжие не искам да идвате при мене. Ти се въоръжиш с любовта в ума си и тогава ще капитулирам пред тебе. Но ако идваш без любов, ще те набия на общо основание. Но ако идваш с любов в сърцето си ще капитулирам на общо основание. Ако идваш с любов в душата си, ще капитулирам, но инак, ще те бия на общо основание.

И на вас давам същото право: Който идва при вас без любов – бой. Който идва с любов, капитулирайте пред него. Това е правилото. С любов, като идва някой, там е Бог. Ще кажеш: „Да бъде волята Божия.“ Като не идваш с любов, никой не те е пратил. Ти си лъжец тогаз. Тази идея трябва да остане в ума ви. Любовните мисли, любовта, трябва да управлява вашите мисли и чувства. Любовта трябва да служи на вашата душа и на вашата сила. Апостол Павел казва: „Умолявам ви.“ На хора без любов не се моля. Като дойде до любовта, ще ви се моля. Но ако идете без любов, вие ще ми се молите. Да се разберем. Да се говори на един език, разбран. Никакви тълкувания и възражения. Аз не ги приемам, не ги търпя. Всеки един, който опорочава името Божие, той е нетърпим. И всеки един, който опорочава волята Божия е нетърпим. Не трябва да търпим нещо, което опорочава идването на Царството Божие. Трябва да дойде Царството Божие и неговата правда. Трябва да се изпълни волята Божия и трябва да се освети името Божие. Това е възкресението. Като стане това, вие ще възкръснете, ще оживеете. Няма да има смърт. Човек, който върши волята Божия, който търси Царството Божие и осветява името Божие, той не умира. Човек, който не изпълнява волята Божия, нито търси Царството Божие и Неговата правда и който не осветява името Божие, умира. Ако искате живота, той е в изпълнение волята на Бога.

И това е привилегия. Няма по-голяма привилегия от това да служиш на Бога и да изпълняваш волята Божия. Ако изпълняваш волята Божия и Бог ще изпълни твоята воля. Ако осветяваш името Божие и Бог ще освети твоето име. Ако пък не осветяваш името Божие и ти ще останеш без осветяване. Та ще оставите тези заблуждения, които има вътре във вас. Тайни заблуждения имате.

Сега, аз ни най-малко не искам да ви виждам хилави, болни, кашличави. Ни най-малко не искам да ви виждам сиромаси и недоволни. На човека не му е приятна сиромашията. Бих желал да сте сиромаси в едно отношение. Обичам една сиромашия, да бъдете сиромаси в престъпления. И искам да бъдете богати с добродетели. Богати в мисъл, в сърце, в душа и сила. А искам да бъдете сиромаси. Да не споменавам обратното – в какъв смисъл да бъдете сиромаси. Казано е: „Блажени сиромасите“. Този стих се разбира в следващия смисъл. Блажени ония, които нямат никакви престъпления. Блажени сиромасите, които нямат богатството на греха. Това разбирам в този смисъл. Да сте богати с грехове, това е най-голямото нещастие, което може да има в света. И тези грехове хиляди години ще ги горят в ада. В ада ще гориш. Горенето не е нищо друго, освен да се превърнат тези грехове в нещо. Хиляди години ще гориш, докато ти изкопчат твоето богатство, да го вземат.

В турско време, когато са идвали турците при някой българин, богаташ, вземали са веригите от огнището нагорещени и са ги турили на врата на чорбаджията. И последният веднага изваждал гърнето с парите. Той давал всичко, когато дойдела веригата на врата.

Та казвам: Не ни трябва богатство, за да не дойде тази верига на врата. И като дойдат тези бирници, ние ще ги пратим в банката. Ще им дадем разписка, ще им кажем: Всичкото наше богатство е вложено в банките. Ние нямаме нищо.

Но да се повърнем към съществената мисъл. Мнозина сте свикнали с миналото. Някой път ви се вижда много трудно да изпълните волята Божия. Четете Стария завет. Гледайте евреите. Много упорит народ са били те. И Господ им праща един от пророците, и им казва: „Кажи им, или приемат, или не приемат. Те са дом отстъпнически. Но ти сине человечески, да не бъдеш един от тях. Ако и всички да отстъпят, ти да не бъдеш като един от тях. И да не се плашат от лицето ми.“

Вие да не се плашите от лошия живот. Ще дойде лошият живот някога. Дойде ви някое лошо желание. Вие се изпоплашите. Всички лоши мисли и желания трябва да ги превърнете. Това са неща, които трябва да се разберат. Това е работата, която трябва да се извърши. Човек трябва да насади в своето тяло, ум, сърце и душа всички семенца, които Бог е вложил в него и като влезе в невидимия свят, да занесе благата, които Бог му е дал. Сега помислете, какво сте направили – нещо, което може да отиде с вас. Не че не сте направили, много работи сте направили.

И когато Христос видя онази вдовица, която тури само една лепта и онзи богатият, който тури голяма сума, каза: „Тази е турила всичко, каквото е имала, а пък онези са дали от преизобилието си.“

Та казвам и на вас, прочетете от книгата: „Пътят на ученика“, беседата, която почва от 121 стр. „Братя в единомислие“. Не исках да ви говоря сега, а исках да ви чета от тази книга. Прочетете тая беседа през свободното време. Но казаха ми: „Ти им говори, а пък те нека четат.“ Ако вие не я прочетете, тогава аз ще я прочета. Сега аз говоря и вие ще четете. А пък ако не го четете, вие ще им говорите, пък аз ще го чета.

Аз ви говоря това, което е за нашето добро сега. Едно гениално разбиране го наричам това. Една връзка на вашия ум с любовта, с вашето сърце. Когото обичате да го обичате така, както себе си. Но най-първо ще обикнете Господа с ума си, със сърцето си, с душата си. И тогава всички хора ще ги обичате като себе си. Това е правият път. Ако така постъпвате ще ми благодарите, че съм ви дал един добър съвет. А пък ако не постъпите така, не искам после да ми се сърдите, че не съм ви говорил. Аз съм ви казал най-хубавите работи, които съм ги употребявал. Аз ги употребявам и сега.

Казват: „Кой си ти?“ – Аз съм човекът, който върша волята Божия. Ти кой си? – Ти си Онзи, Който въвежда в царството Божие и в Неговата правда. – Кой е той? – Той е Онзи, Който освещава името Божие.

Ако някой ме попита, ти кой си, ще му кажа:

Аз съм онзи, който върши волята Божия.

Ти си, който въвеждаш в Царството Божие.

Той е, който освещава името Божие.

Така че, нашата воля е, която ще извърши волята Божия. Кой ще въвежда в Царството Божие? Това е нашата душа. А пък кой ще е онзи, който ще освещава името Божие? – Това е нашият ум. С мисълта си именно трябва да осветим името Божие. Защото сърцето може да бъде чисто, само когато умът е чист и волята силна.

Та казвам: Тези тримата вътре в нас ще ги турим в едно. Тогава аз изпълнявам волята Божия, душата въвежда в Царството Божие и Духът освещава името Божие. Всички трябва да бъдем много внимателни, да не огорчим Духът по никой начин, защото с това се опетнява светостта на Божието име.

Ние ще изпълним волята Божия, нашата душа ще въвежда Царството Божие в нас и Неговата правда. А пък Духът ми ще освещава името Божие. И тогава ние ще бъдем добрите работници, които Царството Божие очаква в света. Всички, които така мислят, трябва да дойдат и да работят за идването на Царството Божие. То иде, но трябват работници. Пролетта ще дойде, но трябват работници. Семена трябва да се сеят. И в хубавите условия, които идат сега, всички трябва да бъдете въоръжени с това, което ви казвам, за да може да привлечете благата, които Бог е дал, за да бъдете свободни, здрави, весели, да се подмладите. И в онзи свят като отидете, другояче е там. Този брат казва така: „Аз уредих всичко за своите“. Но не за своите ближни. И вие, като уредите вашите работи, уредете и работите на своите ближни. Казано е: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Няма да останете лишени от никакво благо. Ако работите за Бога, ще имате стократно повече, отколкото ако работите за себе си. Затова, ще работите за Бога, за да имате стократно повече отколкото, ако работите за себе си. Който работи за себе си, ще получи еднократно, а който работи за Бога, ще получи стократно.

Отче наш.

Аз и вие трябва да извършим волята Божия! Естествено, каквото вършите вие и аз ще го върша и каквото аз върша и вие ща го вършите.

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, божие, има, човек, свят, воля, бог, дойде, земя, любов, казва, работи, име, царство, години, път ,

 Утрини Слова , София, 17 Декември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder