НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Бъдете служители

Бъдете служители

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, път, слънце, сол, казва, бог, казвате, свят, бъде, казвам, лош, тон, всички, хубаво, сега, мисли, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 20 Септември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


сряда, 5 ч. сутринта

Отче наш
„Духът Божий“

Пишете върху темата: „От какво зависи успехът?“

Казвам, от какво зависи красотата на човека? – От облеклото? Донякъде е право. С човешките мисли и човешките чувства и човешките постъпки човек може да се облече, но ако се разбира обикновеното облекло, то е друг въпрос. Ще прочета само няколко стиха от 15 глава от Евангелието на Матея, нататък.

Някои неща се заучават. Добрите и лошите работи се заучават и стават навик. Например, навик остава на човека да се почесва по главата. Като го запиташ за нещо, веднага ще се почеше някъде и той не знае защо. Или навик е, някои хора, като седят, някои държат главата на дясно, други на ляво, някои нагоре, а други надолу. Изобщо, повечето хора се навеждат надолу. Всяко нещо си има своите причини. Някой път ти обясняваш нещата не със същинските тяхни причини. Казва някой, че той е болен, сиромах е, няма какво да яде. То е въпрос. Някой път човек става болен, защото е сиромах, но болестта не произтича от сиромашията. Сиромасите хора са по-здрави от богатите. Или казват, че той е добър човек. Казва: „Уреди си работата, къща има, деца има“, но добрината му не седи в неговата къща, изявява се в къщата. В по-добрата къща, човек е по-добър, в лошата къща е по-лош. Ако посрещнеш един човек със сладки думи е по-добре. Ако го посрещнеш с лоши думи ще забележиш, че става промяна в неговото лице. Казвате: „Вятър е всичко в света.“ Но вятърът е именно, който създава всичките злини. Светлината е, която създава всичките злини в света.

Първият човек, като погледнал ябълката и тя го съблазнила. Погледнала тя онзи, този плод и съблазнила се тя от плода. Какво лошо има? Този плод показва, че в плода има нещо. Ако хапнеш, ще стане нещо от него. Тъй е, някой казва: „Какъв е този плод?“ Щом се яви в тебе една мисъл, пожелание, то е плодът вече. Има желание да го вкусиш и туй желание ще създаде в тебе неприятност. Имаш пожеланието, в чашата има винце. Един човек е трезвен, учи се да пие вода. Някой път, в една чаша червено вино, приятна е краската на червеното вино, казвате: „Да го вкусим, да го близнем.“ Но едното близване може да развали целия живот, не изведнаж. Днес близнеш, утре близнеш повече, на другия ден близнеш още повече и най-после стане навик. Казвате: „Без винце не може. Като пие човек, кураж добива.“

Сега в света има една наука, чрез въздуха може да се предадат най-големите отрови. „Лош“ – какво означава тази дума? Какво означава думата лош? В какво седи лошевината? Казвате: „Лош човек е.“ Лош е в своите мисли, не мисли както трябва? Лош е в своите чувства, не чувствува както трябва? Лош е в своите постъпки, не постъпва както трябва? Какво значи лош? Може да измениш: „площ“. Къде турихте лошевината. Като туриш едно „П“, на тази дума „лош“, изменя се нещо. В какво ги изменя? Аз може да ви обясня, как се изменя „Ш“-то в „Т“. И може да ви обясня как „Т“-то се изменя в „Ш“. „Т“-то, този знак означава борба, нищо повече. Ти си в едно усилено състояние да придобиеш нещо. Щом тази победа стане отгоре, тогава се превръща на „Ш“. На „Ш“-то, като турите опащак, то е вила да може да гребеш. „Щ“-то значи да може много добре да свършиш работата. В думата „площ“ по-добре ще свършиш работата. В плоскостта вече може да свършиш по-лесно работите, значи има си своите причини. Казвате: „От где го намери това?“ Аз ще ви попитам: Като вземете цигулката и казвате „сол“, от къде намерихте „сол“? На цигулката на първата струна е „сол“. „Сол“ има двояк смисъл. „Сол“ дето соли [и] имате тонът „сол“. По какво се отличава тонът „сол“? Особени трептения има сол. Всичките хубави неща в света, в облеклото, в погледите, в сърдцето, в постъпките се дължат на тона „сол“. Тия трептения, ако не дойдат в човека, той не може да бъде красив. Човек, който иска да бъде красив в света, трябва да вземе верен тон „сол“. Тия трептения дават красота, защото музиката в света, в този смисъл, са тонове, които хармонизират всичките движения, мисли и постъпки и чувства в хората. Не само тази музика, като се пее. Вие пяхте тази сутрин „Фир-фюр-фен“, започнахте от „ре“. Но ако изпееш „Фир-фюр-фен“ от „сол“ съвсем друг смисъл има. Казвате: „Малко да е по-високо.“ Не е работата в по-високото. Може да вземеш „ре“-то по-ниско. Но от „сол“ ако се изпее „Фир-фюр-фен“, означава красота, а от „ре“ показва движение, може да е силно. Една мисъл, която започва от „ре“, е силна. Една песен, когато искаш да бъдеш мощен в нея, трябва да започнеш от „ре“. Една мисъл, която започва с „ре“, е силна. Една мисъл, която започва със „сол“, е красива. Едно чувство, което започва със „сол“, е красиво. Едно чувство, което започва с „ре“, е красиво [силно]. Има постъпки на красотата. Има една красота, която е остра, съблазнителна красота има. Но има една красота на добротата. Като видиш този човек, веднага в тебе става една промяна. Срещнете един човек, не искате да се спирате. Искате да избегнете всичките отрицателни страни на човека. Срещате един човек и веднага, той във вас произвежда известно чувствувание. Като срещнете един човек и като ви проговори вие настръхвате. Или срещнете един човек, вие сте го извикали, вие заблуждавате, че сте го извикали. Вие казвате, че обичате нещо. Не се минава три месеца и казвате, че не го обичате. Той ви обича и у вас любовта е била отражение. Той замине и вашата любов изчезне. Много малко хора в света ще се намерят, които обичат. Всичките хора обичат по индукция, отглас е тяхната любов на някаква любов. Може би двама души в Америка се обичат и вие, понеже сте нагласени на същия тон, по закона на отражението, в даден момент, вие чувствувате любовта, но тази любов е на двамата американци, не е ваша. Когато те заминат, не въздействуват вече, вие казвате: „Нещо празно ми е на душата.“ Вие сте пред прозорците, дето слънцето изгрява, приятно ви е. Когато слънцето ви праща тази светлина, вас ви е приятно, но като си замине слънцето не ви е приятно. Приятността от вас ли излиза или от слънцето? Тогава какво трябва да се прави? Слънцето се върти, прозорецът не може да се върти. Тогава, ако имаме една къща, направена на един лост, да се движи със слънцето заедно, като седнеш на прозореца, като се върти слънцето и ти ще се въртиш с него. Както астрономите в обсерваториите, цялата площ се движи. Като седне при своите уреди, при своите телескопи, както се движи земята и той се движи. Светлината винаги е в полето на неговото зрение. Тук турям моя телескоп и постоянно трябва да го местя. Като се мине даже половин минута, предметът изчезва от полето на зрението. Казвам, понеже всичките ваши наблюдения, които имате, не се движат, затуй нещата не са верни, изгубвате предмета. Знаеш колко мъчно се намира една звезда. Ако вие сте в обсерваторията, с телескопа много мъчно може да намерите някоя звезда. Едно малко телескопче ще го докараш във фокуса и след малко го изгубиш.

Сега какъв е предметът? Кое е важното? Ти, като изговаряш лошо, веднага вече си оцапал езика си, нищо повече. Казваш: „Лош.“ Оцапал си езика си. Казваш: „Мерзавец!“ И сърдцето си си оцапал. – „Той е подлец!“ – ти си се оцапал и целият ден вие, като говорите, цапате себе си. Оставете хората да правят греховете си, пък ти пази себе си, мълчи! Казва: „Оцапал се е този човек.“ Тури го в по-мек смисъл: „Ходил е тук, там пък се е поокалял.“ Казваш: „Какъв е подлец той!“ Какво си направил с туй? Няма да се минат 4–5 деня и подлецът ще влезе в тебе. Защото подлецът в човека е дяволът. Като те чуе дяволът, той казва: „Тъй ли, подлец, аз ще ти кажа тебе!“ И той те направи един подлец. Ти си женен. Погледнеш, той влязъл в жена ти. С жените по-добре се разбира дяволът. Той казва, той ще влезе и ще каже: „Искам да поговоря малко с мъжа ти. Може ли да бъдеш тъй любезна да ме запознаеш?“ Тя ще отвори вратата, с каква дума ще го изпрати? Хайде, да кажем, името му е Иван. Ивановци има хиляди. Казва: „Хайде Иванчо, хайде да те почерпя с малко винце.“ Но дяволът е във винцето вътре. Той влезе в мъжа. И от него ден Иван в къщи не седи, започва да търси кръчмите, започва да се запознава с кръчмарите и като се върне, има особен тертип. Дяволът казва: „Едно време какво ми казваше? Подлец, а?“ Не говорете лоши думи. Казвате: „Трябва да се казва истината.“ Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата. Да допуснем, че вас ви турнат грозна маска, маймунска маска. Вътре сте красив, но дяволът ви турнал маймунска маска. Казват: „Каква грозота! Маймун сурат!“ Често слушам да казват: „Ще ти кажа истината.“ Тази истина е дяволът. Това е лъжа. Всяка истина, която не освобождава човека, всяка истина, която покваря човека, всяка истина, при която изгубваш мирът, не е истина. Истината най-първо носи мир, тя носи свобода. Истината носи мощ в човека. Истината носи добри чувства, добри мисли. Казвате: „Човек трябва да бъде малко строг.“ Какво значи строгост? За да бъдеш строг, езикът ти трябва да бъде чист. Аз, когато произнасям думата „лош“, всякога, преди да произнеса думата „лош“, произнасям думата бавно, сричам думите. Казвам, помнете: Всякога, когато искате да говорите, спрете се! Понеже, като размърдате въздуха, ще изпратите кал и тази кал после ще се върне при вас. Понеже в умствения свят и в психическия свят и [във] физическия свят има огънати плоскости. Злото винаги се събира в огънатите плоскости,иде от изпъкналите плоскости и се събира в огънатите. Следователно, при всяка една вдлъбната плоскост, туй означава човек на вечността.




Съвременният човек, (който) не разбира този закон, как се зараждат хубавите мисли и как се зараждат лошите мисли и как се използуват. Ако не разбираш този закон или доброто ще създадеш в себе си или злото. Ти срещаш един човек и го критикуваш. Трябва да знаеш сега как да критикуваш. Ако този човек е Божествено творение, още е в началото. Да кажем, че тук имате една малка семка.



„Семката, казваш, няма никакъв смисъл.“ Смисълът е вътре, в тази семка. Тази семка е външна. Тя няма никакъв смисъл. След време, ще се явят две линии вътре в кората. Който не разбира, че слънцето е в пространството. Не е ли слънцето, което се движи? Не е ли от едната и от другата страна? От слънцето, като излязат тия линии, хоризонтали във всяка една посока. Ние казваме, че някои лъчи слизат към нас, а някои отиват нагоре. Ние мислим, че слънцето е над нас, някой път е под нас. Кое е вярно? Никога слънцето не може да бъде под нас. Под нас е само отражение. Във водата то е под нас. Но в своята реалност, слънцето е над нас. Туй слънце е емблема на Бога. Когато искат да представят Бога в най-хубавата форма, Той е слънцето на живота. Значи Бог е над нас, Който със своята светлина ни озарява. Тази светлина трябва да знаем как да я възприемем. Ако ти не знаеш как да възприемеш Божествената светлина, ти може с нея да се поквариш. Ако някой от вас е беден и аз му туря една паница със злато, звонкови, френски, турски или английски лири и вие минавате покрай паницата и какво ще направите? Нали ще близнете малко. След туй, като вземете този плод, нещо ви казва: „Остави го!“ Искате да го турите в джоба, опасно е да е в джоба, той е огън, ще се запали човешкия джоб. От тези пари, които вземаш, може да се разруши целия дом. Тази мисъл, която вземаш, ти си женен човек. С тази мисъл ще се зачене едно дете и своята мисъл ти влагаш в детето, което ще се роди с една престъпна склонност, да върши престъпления. Казвате: „Няма нищо.“ Господ за тебе ги оставил тия неща. Когато Господ остави нещо за тебе, този богатият ще дойде и казва: „Братко от любов може ли да приемеш? Аз съм работил, днес те обичам!“ Той когато ги остави в паницата, дяволът е в паницата. И ти, като влезеш, дяволът ще влезе в джоба. Той ще влезе в детето и през целият живот туй дете ще те мъчи. Онова, което ти си вложил, ще те мъчи. Вие казвате понякой път: „Защо Господ създаде света?“ Вие сами в себе си създавате, в себе си, един свят, който Господ не е създал. Ти не вземаш вярно един тон. Казваш: „Не е писано в книгата.“ Една цигулка не е добре нагласена, не вземаш вярно тона или казваш: „Струната не е хубава.“ Вълча струна, от ципата на вълка, направили една струна. Ти никога не вземаш красиво „сол“. Ако турите две струни, едната вълча и другата овча, на една и съща цигулка, винаги вълкът ще скъса струната на овцата. Понякой път се късат струните. И някой път, като се скъсат моите струни, казвам: Вълкът е влязъл, къса се. Имам три цигулки и понякой път гледам и на трите се е скъсала известна струна. Някъде постоянно се къса „ла“. Някъде постоянно се къса „ре“. Защо? Щом се къса „ре“, значи че вашите постъпки не са такива каквито трябва. Движенията не вървят.Щом се къса „ла“, в своето разположение, хората не са така изправни, както трябва. Като дойде някой човек, който не е разположен, къса се „ла“. Като дойде някой активен, къса се „ре“. „Сол“ рядко се къса. Къса се и „ми“. Този човек няма обхода. Ти за да пееш „ми“, то е обхода в тебе. Човек, който не може да пее „ми“, никога не може да има хубава обхода. Ще седнеш да пееш, да чуеш „ми“. Сега както е във „Фир-фюр-фен“, както е „ре“-то, на този тон „ре“ му липсва половин тон. Той веднага ще бъде верен. (Учителят пее „Фир-фюр-фен“ от „сол“.) Човек, като пее, трябва да има красота на тона. „Сол“ дава красота. Нали, когато вие искате да се харесате някому искате да бъдете красив, да бъдете хубаво облечен. „Сол“ като пеете, трябва да имате желание да се харесате някому. Добрите хора, умните хора, да имате желание да ви обичат. Ако имаш такова желание, ще може да пееш добре. Ако имаш неурегулирани желания, вътре в тебе, ще мислиш за красотата.

Та казвам, аз ви навеждам на вас закона. Мене закона ми трябва, а зад закона седи един принцип. Зад принципите седи любовта. Зад любовта седи Божественият дух. Ти не може да разбереш Духа без Любовта. Ти не може да разбереш живота без Любовта. Ти не може да разбереш живота без постъпките. Не може да разбереш живота, ако не мислиш правилно. Не може да разбереш живота, ако не чувствуваш правилно. Не може да разбереш живота, ако не постъпваш правилно. Следователно, за да се разбере живота, той трябва да се разбира. За да мислиш правилно, трябва най-първо да слушаш. Сега вземете: едно положително чувство ли е слушането или отрицателно? Устата е мъжка, ухото е женско. Ухото само възприема. Устата възприема и заповядва. Езикът е инспектор вътре, той урежда всичките работи. И в стомаха праща нещо. Когато дишаш взема участие. Когато говориш и в яденето взема участие. Най-хубавите работи взема. Като ядеш, той обръща яденето, той взема каймака, а другото го оставя, праща го в стомаха. Казва: „Долу, за тебе може без каймак. Той е за мене.“ И въздуха, като приемеш някой път, и там иска. Затуй не се позволява да дишаш през устата. Ако дишаш през устата, езикът ще извади каймака. Ще дишаш през носа, понеже носът няма да вземе каймака, а ще го изпрати на дробовете. После, като изпраща въздуха навън, изпрати го през устата и като изпрати въздуха, той от този въздух може да направи чудеса. Езикът е дипломат, като започне да увива. Нали сте слушали езика как ви посреща някой път: „Колко сте красив, гениален сте, пък какъв талант имате, пък красотата, пък очите, веждите, лицето, ръцете, Божествени са. То като вас същество не съм срещал. Голяма чест ми представя.“ И на вас мед ви пада на сърцето, като ви говори така. Хубаво говори.




Казвам, кое е по-хубаво да кажете: лош или площ? Как може да измените думата? Някой път аз изменям тази дума, може да я произнеса, да я изменя така. Тук вече силите се уравновесяват. Буквата „Л“, тя вече е предохранителна. Щом произнесеш „Л“, този звук омекотява ония сили, които излизат от думите. Като кажа „площ“, от тази дума ще се образува едно състояние. Щом кажеш „лош“, изменя се състоянието ти и вече ти нямаш едно приятно чувство. Понякой път иде в ума ти, ти започваш да мислиш, че и Господ не е направил света както трябва. Че ти си създаваш цяло нещастие в себе си. Никога не мисли, че онова съвършенно същество Бог, Който е обмислил, е създал нещо несъвършенно. Бог, за да създаде вселената, знаеш [ли] колко време е мислил, докато създаде сегашния свят. Той е мислил толкоз време – единица и петнайсет нули отзад. Знаете ли колко е? Толкоз време е мислил, че като намислил планирал света и след туй създал сегашния свят. Ти който не си мсилил един час имаш смелостта да кажеш, че тази работа не е така обмислена. То е безумие, то е глупост, нищо не значи. Значи нещо без ум става. Всички неща, които са пуснати в света, Бог ги е обмислил в крайните резултати, които ще има и в началото какви трябва да бъдат? Вие вземете кой да е художник, който започва някоя картина. Тя е грозна, чакайте крайният резултат. Тогава ще видите [че] картината на някой велик художник е отлична. И човек е в началото. Сега ние сме още грозни, защото сме още в началото. Бог работи върху нас. Неговата четка работи. Всичките му възпитателни средства, ангелите работят, архангелите от най-висшите същества всички, кой ли не работи. Всеки един поставя по нещо хубаво. Един ден, когато станеш съвършен, както казва Христос: „Бъдете съвършенни, както е ваш Отец.“ Като станеш съвършен, тогава ще познаеш Божиите пътища. Та сега именно, когато ти дойде някое нещастие и страдание, кажи: „За добро е.“ Щом се приближите при Бога, мислете: „Всичко онова, което е вътре е за добро.“ Ако мислиш, че Бог мисли неща, които не са по-хубави, значи има някой друг, който е по-голям. Понеже няма по-голям от Него, няма кой да Го застави и ти понеже влизаш в Неговият организъм, Той няма никъкъв интерес ти да бъдеш лош. Той има интерес ти да усещаш Неговите блага и да се ползуваш от благата, които Той създава.

Та казвам сега, като пеете сега, мнозина от вас не обичате да пеете, защото казвате: „Остаряхме вече.“ Казвам, който остарява и не се подмладява, той не разбира живота. И който се подмладява и не остарява и той не разбира живота. Който остарява и се подмладява, той е в правия път. А който се подмладява и не остарява, какъв е тогава? То е все същото. Младият, ако не стане стар, той няма възможност да се подмлади, защото подмладяването подразбира младост. Има безбройни форми, през които трябва да мине човек. Да кажем вие сте на 80 години и вие мислите, че сте стар. Тогава каква е вашата старост? Едно дете на слънцето, на 1 година има 20 милиона ваши години. Питам, тогава вашите 80 години на земята каква част съставят от една година на детето на слънцето? Даже не е една минута. Ако вие сте на 80 години каква част е от годината на едно слънчево дете? Едно дете, да кажем на 5 години, две по пет е десет, на колко милиона години ще бъде то? – На сто милиона години. Петгодишното дете на слънцето ще бъде на 100 милиона земни години. Вие казвате сега, че сте стар – ни най-малко. Вие сте едно много малко дете. Още нищо не сте опитали. Не разбирате характера на вашата майка, която ви е къпала в коритото. И вие протестирате. Майка ви казва: „От водата си излязъл и с вода ще те мия.“ Вие, като сте излязли из водата, ако майка ти не те къпе с вода, ти нищо няма да научиш. След като те е къпала майка ти, до колко години ги къпете вашите деца всеки ден? До 1 година всеки ден ги къпете. До две години 3 пъти на седмица, а като станат на 10 години, по веднъж. Майката къпе детето, понеже [то] не знае да говори. Тури го във водата и водата му говори. Когато детето излезе из водата, започне майка му да говори. Говоренето е вече закон на въздуха. Аз ви говоря сега на вас, за да ме разбирате, да разбирате въздуха. Щом трябва да ви турим в коритото, може да ви се причини приятност. Туй е водата. Тя ще ви омие. Та когато майката къпе детето, какво казва тя? Тя налива топла вода в коритото и понеже е завряла, налее и студена вода и тури ръката да види и ако е гореща, налива още студена вода и тури ръката си да види, поразбърка водата в коритото с ръка. Види, че още [е] горещо, пак налее и като тури детето в коритото, то се разполага и казва: „Тази майка разбира!“ Някой път майката вижда, че водата е много топла и детето кресне, заплаче или някой път е по-студена отколкото трябва. Казвам, хубавото къпане е да намериш онази температура, която е необходима за тялото. Казвам сега, трябва да добиете във вас гласа, някой път трябва да говоря, какъв трябва да бъде естествения глас. Всяко дете, като се ражда, майката го познава. Туй дете, още като издаде първият глас, то върви. Какъвто тон вземе първоначално така върви. Всичките деца не вземат един и същ тон. Някой деца вземат развалено „сол“. Някои деца вземат развалено „ми“, някои деца взимат развалено „ре“, някои деца взимат развалено „ла“ и т.н. Хубаво е детето да вземе основният тон на живота. Какъвто тон вземе детето, такъв ще бъде тембъра вече. Детето, като излезе и вземе правилен тон, през целият живот този тон ще ръководи. Всичките неща се обуславят на [от] тона който е взело. Дете, което е взело „ре“, винаги ще бъде активно, ще чупи, какви ли не пакости няма да прави. Онова дете, което взело правилен тон, съвсем друг характер ще има, ще се отличава, то ще се облича хубаво, внимателно. Ще донесе вода, ще тури на мястото. Гледа да не направи погрешка. Тонът е взело вярно.

Та казвам, вие в Духовния свят какви деца сте! Вие искате да бъдете деца на Бога. Какви искате да бъдете? Искате да бъдете активни. Хубаво, не е лоша активността. Но тази активност трябва да бъде хармонична и казва Христос от какво произтича. Когато човек не вземе правилно онзи тон, тогава от сърдцето излизат най-лошите тонове. Ако вие сте на бойното поле и чуете онова съскане на картечниците, съскането на дребните и едрите оръдия, които навсякъде сеят смърт и това е музика. Погледнеш тия тонове отдето излизат из тия дула отвсякъде поразяват. Навсякъде пръскат се. Казвам, в противовес на онова лошото в света, ние трябва да създадем онази, хубавата музика. Ако ти, чрез своя ум, не може да изпратиш хубавите мисли, които трябва да влязат в изграждането на света, твоят ум не е на място. Ние сме работници да създаваме този свят. Ако не мислим хубаво, светът не може да се създаде хубаво. Ако не чувствуваме хубаво, светът не може да се създаде хубаво и ако не постъпваме хубаво, светът не може да се създаде хубаво. Ние всички сме работници за създаването на този свят. Не само вие – всичките хора, но всички живи същества, от най-малките до най-големите в своите мисли, в своите чувства и постъпки, работят, за да се създаде този свят и Бог иска да ги хармонира, за да може да се пази света в тази хармония вътре.

Та казвам, тук, понякой път, вие разваляте работата. Което се гради, се разваля за нищо и никакво. За един лев работата се разваля. Казвам, закон е: Бъдете служители. Всеки един от вас да е служител, да носи Божественото в себе си, да носи Волята Божия в света. Бог никога [няма] да ни каже да направим това. Във всинца да има желанието да изпълним Волята Божия. Бог е най-свободното Същество. Ако не искаме да изпълним Неговата Воля, ние не можем да бъдем свободни. Най-свободното Същество е Бог. Ако ние обръщаме внимание на Неговата мисъл, ще бъдем най-свободни в мислите си. Бог е най-свободното Същество, защото Той обича всички, никого не мрази. Той понякой път корегира хората, понеже влизаме в стълкновение с Него. Когато ни наказва, влизаме в стълкновение с Него. Ако се блъснем с Бога, като гърне ще се счупим на парчета. Не че Бог ни мрази. Когато ти пътуваш по този път, трябва да бъдеш вън от тази линия, да бъдеш в хармония с Него, не да се блъскаш с Него. Понякой път сестрите мислят, защо Господ ги е направил жени? Мъжете мислят, защо Бог ги е направил мъже. Децата мислят, защо Бог ги е направил деца. Слугите мислят, защо Господ ги е направил слуги. То е служба, в дадения случай. В дадения случай ти може да бъдеш и господар и слуга. Хубаво, че ако ти не си слуга, не може да бъдеш и господар. Ако не си господар, не може да бъдеш слуга. Ако не си невежа, ти не може да станеш учен човек. И ако не си учен и невежа не може да станеш. Всичките учени хора не мислят, че се учени. По отношение на нас може да са учени. Вие, като сте толкоз учени, кажете какво ще бъде времето утре. Ще бъде ли ясно, без никакво облаче? Не знаете. Защо? То е най-простото. Ако взема тона на един обикновен човек, нищо не представлява. Какъв е тогава тона на един музикант? Липсва нещо на този тон.

Помнете туй, което сте забравили. Не цапайте езика си. Не цапайте ума си, не цапайте сърдцето си, не цапайте и волята си. Чистете ума си със своите мисли. Мисълта е мисъл [процес] за чистене на ума. Чувствата са процес за чистене на сърдцето. Постъпките са процес за чистене на волята. Нали казва Писанието, че чистите по сърдце ще видят Бога. Постоянно трябва да се чисти човешкото сърдце, за да може ние да видим Божествената красота. Без тази красота човек в Царството Божие не може да влезе. Може някой да направи възражения. Един цвят, който не го е огрявало слънцето, никога не може да цъфне. Законът е такъв. Ако в тебе, ти постоянно, всеки ден, не може да зърнеш Господа, малко от Неговата светлина да проникне в тебе, красивото, което искаш, не може да дойде. Този материал, хубавото, ще дойде от Бога. Затова всеки ден трябва да отделиш малко време да помислиш заради Него и да схванеш онази мисъл, която направо иде от Него и тогава философствуваме и казваме: „Къде е Господ?“ Търсим Го. Къде е слънцето? Слънцето не е навсякъде по небето, но минава, изгрява по един път и залязва. По този път ние ще търсим. В пътя на нашата мисъл ние ще търсим Божията мисъл. В пътя на нашето сърдце, ние ще търсим Божията Любов. В пътя на нашата воля, по този път, ще търсим силата Божия. Тогава на човека му трябва светлина за красотата, топлина за хубавата мекота и сила, за да може той да бъде способен да върши всяка една работа. Ако имате светлина, всичко е възможно, ако имате топлина, всичко е възможно. Ако имате сила, всичко е възможно, защото Бог е във вас. Светлината, в която Бог е, в тази светлина всичко е възможно. Топлината, която дошла от Бога, в тази топлина всичко може да се направи и силата, която дошла от Бога направо, с тази сила всичко може да се направи.

Казвам сега: Светлината, която иде във вас, е от Бога; Топлината, която иде във вас, е от Бога и силата, която иде във вас, е от Бога. Тогава всичко в света може да се направи разумно.

Добрата молитва

Да остане мисълта във вас: Поставете любовта във вашата душа, поставете Любовта във вашето сърдце, поставете Мъдростта във вашия ум и поставете Истината във вашата воля. Туй е Божествения Път.


42 школна лекция, 20 септември 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, път, слънце, сол, казва, бог, казвате, свят, бъде, казвам, лош, тон, всички, хубаво, сега, мисли, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 20 Септември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder