НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Аз дойдох в света

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Аз дойдох в света

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, всички, любов, свят, мисъл, може, себе, хора, христос, има, живот, сега, бъде, бог, кажете, дойде, казвам ,

 Неделни беседи , София, 26 Март 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.
Ще се развеселя.

Ще прочета част от 12 глава на Евангелието на Иоана, от 44 стих надолу.

Духът Божи.

По кой начин човек може да завърши своето учение, да издържи своя изпит? По най-добрия начин. Всеки живот има смисъл, когато се завърши добре. Всяко предприятие има смисъл, когато се завърши добре. Всяко учение има смисъл, когато се завърши добре. Всяка мисъл е на мястото си, когато даде добри резултати.

Сега аз ще се спра върху най-добрия начин. Кой е най-добрият начин на постижение? Любовта. Чрез любовта човек постига всичко. Тъй както сега хората разбират любовта, с тази любов те не могат да разрешат въпросите. Защо? Защото според тяхното разбиране любовта се състой в чувстване. Не, любовта не е чувстване. Любовта е най-чистата Божествена мисъл, която не може да се опетни. Който влезе в любовта, той не може да бъде недоволен. Ако си недоволен, ти не си в света на любовта. Любовта изключва всякакво недоволство. Ако има някакво недоволство в любовта, това се дължи на други някакви причини. Когато хората казват, че се обичат, а са недоволни, те не са в света на любовта. Те се самоизлъгват. Сега аз не се спирам върху вашите стари възгледи, но казвам: Каквито стари възгледи да имате, вие трябва да се откажете от тях. Дали доброволно ще се откажете от своите възгледи или насила, не е важно. Важното е, че един ден вие трябва да се откажете от старите си възгледи. Някой казва, че има особени възгледи. Каквито възгледи и да има, той трябва да се откаже от тях. Питате: „Защо човек трябва да се отказва? Не може ли без да се откаже?“ Каква полза от това да задържате старото в себе си? Като дойде новото, старото ще го поквари. Ако оставите мътна вода в чашата си и искате върху нея да налеете чиста и чистата вода ще се размъти. Затова, излейте старата, мътна вода настрана, измийте чашата добре и сипете в нея чиста, бистра вода. Ако при старата вода сипете новата, нищо няма да излезе. Следователно вие трябва доброволно да се откажете от всички стари възгледи, които от памтивека сте имали за любовта, за мъдростта, за истината, за вярата и т.н. Казвате: „Как да се откажем?“ Божественият закон е следният: когато искат да ви заставят да се откажете от старото, ще ви заведат при извора, ще ви покажат изобилието на нещата и ще ви питат: „Готови ли сте да се откажете от вашите стари възгледи, от старата вода във вашето шише?“ Ще кажете, че и при това положение не се отказвате. Питам: ако при изобилието на извора не сте готови да се откажете от старото, как мислите, от умните хора ли сте? Ако не сте от умните хора, от кои хора сте тогава? Често хората се запитват, кое е Божественото и кое не е Божествено? Божествено е това, което никога не се опетнява, което никога не се помрачава, което никога не умира, което никога не причинява страдания на човека, както на никое друго същество. Божественото, значи, не причинява абсолютно никакви страдания. То носи живот, радост, веселие и блаженство. Ще кажете: „Къде да намерим Божественото?“ Казвам, няма човек в света, който да не е опитал Божественото, само че едни са обърнали внимание на него, а други не са обърнали никакво внимание. Тия, които не са обърнали внимание на Божественото, казват, че Божественото не съществува. Представете си, че някой човек се намира в голямо затруднение: индивидуално, семейно, обществено и дохожда да голямо отчаяние. Търси някаква помощ, но никой не може да му помогне. Той решава да извърши някакво насилие в себе си, да се самоубие, но в този момент нещо проблесне вътре в него и състоянието му изведнъж се измени. Той намира изход от положението. Всичките му работи се решават. Това се дължи на Божественото в него, което в този момент му проговаря: „Не бой се, всичко ще се нареди добре.“ Щом човек се усъмни в Божественото, последното вече го напуща по една единствена причина, че хората искат да го подчинят на своите разбирания, да го ограничат, да го турят под нормата на своя живот. Каквото да правите, едно трябва да знаете: има нещо в света, което нито се ограничава, нито се хваща. То е светлината, то е Божественото в живота. Речете ли да хванете светлината по някакъв начин, тя веднага ще си замине. Обърнете ли се към нея, с желание да ви помогне, тя отново иде. Светлината никога не се налага, тя иде свободно. При най-малкото желание от страна но човека да ограничи светлината, тя веднага се оттегля от него, напуща го. Като изгуби светлината, човек пак остава в тъмнина. От какво зависи желанието на човека да ограничава? Това зависи от желанието на човека да се осигури. Питам: Ако човек веднъж е осигурен, трябва ли втори път да се осигурява? Представете си, че някой човек се е осигурил в едно осигурително дружество, и то в най-голямото и сигурно дружество в света. Обаче, въпреки това, той пак се осигурява във второ, в трето дружество, които са по-слаби и не толкова сигурни. Питам: има ли смисъл да се осигурява вече във второто и в третото дружества. Ако сте осигурени за милиони и милиарди, какъв смисъл има да се осигурявате за няколко десетки или стотици хиляди лева? Това е циганска работа. Сега аз искам от вас да разсъждавате добре. Бог е същество, което не обича противоречията. Единственото нещо, от което Бог се отвращава, това са противоречията в човека. Той не е съгласен с противоречията на хората. Защо някой човек умира, не питайте за това. Защо се ражда, пак не питайте. Ама защо един трябва да ходи на училище, а друг на трябва? И за това не питайте. „Ама защо да не питам?“ Това е друг въпрос. Ако човек не пита, защо някои неща стават по един начин, а други – по друг, Бог ще се отнесе към него много по-добре, отколкото, когато пита. Ако пита, не е лошо, но ако не пита, това е още по-добре. Ако не пита, по-добре ще бъде на човека. Ако пита, по-зле ще му бъде. Защо е по-добре за човека когато не пита, ще ви обясня със следния пример. Представете си, че една майка има две-три деца. Едното от тях е много бързо, непослушно и като огладнее, веднага иска от майка си да му даде нещо за ядене. Майката е заета с някаква работа, но то не иска да чака, няма търпение и постоянно безпокои майка си. За да се освободи от него, тя веднага му дава парче хляб, който намаже леко с малко масло и го изпраща вън. Другото дете, обаче, е послушно, търпеливо, готово да чака, докато майката се освободи, т. е. свърши работата си. Като види това, майката остава доволна от детето си и е готова да го възнагради. Като свърши работата си, тя взима едно парче хляб, намазва го щедро с масло, а отгоре на това туря и малко сладко. За да не я види първото дете, тя дава настрана маслото на послушното си дете и го възнаграждава. Детето се изяжда спокойно хляба и си мълчи. Същото се отнася и до възрастните хора. Ако отношенията на човека към Бога са неправилни, човек иска от Бога настоятелно, натрапва се, не може да търпи, мисли, че ако не вика и не протестира, няма да му се даде това, което му е нужно. Обаче, ако човек е търпелив, има вяра в Бога, не безпокои, Бог ще му даде филийка хляб намазана с дебел слой масло, а отгоре и със сладко. На първия, който бърза, който роптае, Бог дава тънка филийка хляб, с малко масълце и без сладко. Непослушните деца, които не вярват в Бога, всякога излизат на първо място и постоянно викат и роптаят. И в религиозно отношение, когато на хората проповядват, искат да знаят, спасени ли са или не са, бързат да им се отговори. Той иска да знае, в кое небе ще бъде. Той никога не е ходил на небето, а иска да знае, в кое небе ще бъде. Той не е ходил никога на небето,а сега се интересува да знае, на кое небе ще бъде, като отиде на другия свят. Някои окултисти са писали, че съществуват три небеса. Може да са три, а може да са и повече. Аз вярвам във всичко, което другите казват, но аз зная само едно небе. При това, животът на небето е само любов. Там царува любовта. На небето живеят хора […], като вашите. По-хубави коси от техните никъде не сте виждали. Те не могат да се уподобят на нищо. Даже и с коприната не могат да се сравнят. Те превъзхождат всичко онова, което досега сте знаели. Всеки косъм, който те имат на главата си, е магически. Ако имате един косъм от едно същество от Божествения свят, вие ще бъдете цял маг. Ако имате един такъв конец, каквото пожелаете, всичко ще имате. С този косъм всичко ще можете да направите. Ако някое същество на земята има един такъв косъм, минава за най-щастлив човек. Достатъчно е да имате един приятел от съществата, които имат такива косми, той може да ви даде един от своите косми и да ви направи щастливи. Тези щастливи хора са щастливи по ум, по сърце, по воля и по тяло. Те са най-здравите,най-красивите, най-силните хора на света. Който има един косъм от главата на тия същества, той е в състояние да ръководи съдбините на цялото човечество. Понякога тия хора, които са получили един косъм от главата на напредналите същества, като слизат на земята, забравят за косъма и мислят, че силата не е в него. Щом почнат да мислят така, те изгубват косъма и от този момент работите им започват да вървят все по-зле и по-зле.

Сега някои от вас искат да знаят, вярно ли е това, което говоря. Пък и аз искам да знам, вярно ли е това, в което вие вярвате или не е вярно. Когато запитаха Христос, дали Иоан кръщава от името на Бога и Христос ги запита: „Какво ще кажете вие? От Бога ли е кръщението или от човеците?“ И те не знаеха какво да отговорят. Ако кажат, че е от Бога, ще излезе, че Иоан е пратен от Бога. Ако кажат, че кръщението е от човеците, ще трябва да отговорят, кой е дал тогава право на Иоана да кръщава. Те отговориха, че не знаят. Тогава и Христос им каза, че не знае. Вие искате да знаете, изпълнявате ли волята Божия, или не я изпълнявате. Казвам: Ако всичко става, както вие искате, значи вие вършите волята Божия. Ако всичко не става, както ние искате, вие не вършите волята Божия. Когато казвам, че ако работите стават, както вие желаете, аз не разбирам вашата воля, но волята Божия. Защото, когато говоря за щастие, аз разбирам такова щастие, което е общо за всички хора. Благото, което аз имам е благо за всички. Здравето, което аз имам, искам да го имат и всички останали хора. Силата, която аз имам, искам да я имат и другите хора. Следователно всичко, каквото е потребна на мен, да бъде потребно и на другите и те да го имат. Това разбирам аз под думата Божествено желание. За да желае нещата правилно, преди всичко човек трябва да бъде посветен, да има в себе си възвишени Божествени мисли. Новото, което днес иде в света, е Божествено. Светът днес се намира в своята последна фаза. Сегашния век аз наричам железен век. Този век е накрая на своя живот. Думите желязо и цимент вървят заедно. По-нататък човек не може да отиде. Ако отиде по-нататък, човечеството ще умре. Желязото и циментът ще унищожат и последната капка на живота, която днес съществува. Ако сегашните условия на живота не се изменят, всички ще измрат, нищо няма да остане в живота. Новата епоха, която е влязла вече, аз я наричам златна епоха на човечеството. Аз я наричам още епоха на светлината, епоха на електричеството и на магнетизма. Като влезе тази светлина в умовете на хората, всичко, което днес е невъзможно за тях, ще стане възможно. Ще си послужа с един пример за изяснение на мисълта си. Представете си, че вие дойдете при мен и искате да станете приятели с моята ръка. Можете ли да станете приятели с нея? Не можете. Ако искате само от ръката ми да ви услужи в нещо, тя не може никога да ви услужи. Тя ще каже: „Аз съм под закон, не мога да направя нищо. Господарят ми не може без мен нито за момент. Ако се отделя от него за един момент само, аз ще напакостя и на себе си и на своя господар, при когото съм на служба. Аз нямам време, не разполагам нито с един момент да се отделя от господаря си.“ Нито ръката ми може да се отдели от мен, нито пръстът ми. Ако пръстът ми се отдели само за един момент от ръката ми, всичко с него е свършено. Ако моята ръка или моят пръст дойде при вас, нищо няма да направят. С кого трябва да се запознаете: с ръката ми, с пръста ми или с мен? Разбира се, че с мен трябва да се запознаете. Щом се запознаете с мен, вие ще имате каквато услуга желаете. Следователно докато човек не направи запознанство с Господа, никакво запознанство не може да направи с хората. Защото хората са проявление на Бога. Тъй щото, искате ли нещо от хората, първо вие трябва да се запознаете с Бога. Не се ли запознаете с Бога, никаква услуга не можете да очаквате от хората. „Ама ние сме чада Божи.“ Какво разбирате под думата „чада Божи“? Като осиромашее, човек става чадо Божие. Тогава той говори най-много за любовта. Щом забогатее, за никаква любов не говори вече. Болният също говори за любовта, за помощта на хората. Здравият никога не говори за любовта, той не очаква помощта на другите. Той говори за много работи, но не за любов и помощ. Аз бих желал здравият да говори за помощ, а болният да мълчи като риба. Аз гледам, как някои хора не могат да носят скръбта. Като ги погледна, виждам, че лицето им потъмняло. Той се пържи като масло в тиган. Някой има вяра, има любов, а иска да разрешава въпросите, защо светът е създаден такъв, защо хората не живеят, както трябва и т.н. Това е самозаблуждение. Ако някой нарани ръката на някого, всеки друг, който се осмели да се приближи до този човек и да се ръкува с него, няма да бъде добър. Всеки, който се ръкува с този човек, ще му причини болка. И този човек ще счита всички ония, които му причиняват болка, за свои неприятели, за лоши хора. Той ще каже, че хората не знаят, как да се ръкуват, че му повредили ръката. Защо така? Защото се ръкува с болната си ръка. Ако се ръкува със здравата си ръка, всички хора за него ще бъдат добри, нормални. Значи аномалията не е в хората, но в неговата болна ръка.

Сега аз не искам да изнасям вашите възгледи, но да ви представя, какво нещо е Божественият живот. Какви са вашите възгледи, които носите от миналото, не ме интересуват. Те са ви предадени от вашите деди и прадеди. Когато Христос дойде на земята между евреите, мислите ли, че те не бяха религиозни? Те бяха избран народ. При това, Бог изпрати своите пророци между евреите и те писаха книги. После, като дойде Христос между тях, те Го питаха: „Ти ли ще ни учиш?“, „Кой те изпрати?“, „На нас Мойсей ни е говорил“, „Ти ли ще оправиш света?“ и т.н. Всички евреи се мислеха за правоверни. Питам: Христос ли беше правоверен или тогавашните религиозни хора бяха правоверни? Историята показва, че от деня, в който евреите пожертваха Христа, не видяха бял ден. Ще кажете, че са били лош народ. Не е там въпросът. Днес всички хора са евреи. Няма нито един човек в света, който да не е евреин. Без изключение днес всички хора са евреи. Ще каже някоя, че не е като еди-коя си сестра.

Сега, като говорите за една незнайна любов, вие не разбирате реалността на любовта. Щом е така, не говорете за любовта. Като говоря за любовта, аз говоря само за сенките на любовта. За любовта аз още дума не съм казал. Ако кажа само една дума от любовта, всички ще бъдете мои последователи. Ако кажа само една дума от любовта, нито един болен или сиромах няма да остане. Всички ще бъдете здрави, бодри и силни и каквото ви кажа, ще го направите. Казвате: „Защо тогава не ни кажете нещо от тази любов?“ Готови ли сте да се откажете от старото? Сега аз не искам да се отречете външно, хората да ви знаят, че сте се отрекли. Самоотричането не е външен процес, да си туриш пепел на главата, както в старо време са правили, нито да се изпъчиш, да дадеш вид, че си направил нещо. Самоотричането спада към съвсем друг вид свят. Да се отречеш от себе си, това значи да възприемеш онази чиста Божествена мисъл. Отрече ли се по този начин, човек ще бъде проводник на великото, Божественото в света. Казвате: „Къде е божественото?“ Като четете свещеното Писание, казвате, че това, което Христос е казал е написано в тази книга. Как мислите, това, което е написано в тази книга, това ли е всичкото, което Христос е казал? Ако през някоя тиха, спокойна, звездна нощ излезете вън и погледнете това небе, осеяно от безброй звезди, какво ще кажете? Струва ли си този театър, това представление, което виждате вън? Какво по-хубаво представление може да има от изгряващото слънце? С какво можете да сравните това представление? Колко трябва да платите за билета на това представление? От началото на света до края Бог ви е дал свободен билет да присъствате на всичко, което Той е създал и въпреки това, вие пак сте недоволни. Какво повече искате? Вие искате един затвор с четири-пет стаи, с няколко ограничени затвори, с кревати в стаите, на които болните лежат. Божественият живот изключва всякакви затвори, всякакви кревати, юргани, всякакви одумвания, всякакви лоши мисли и чувства. Що се отнася до човешкия свят, всички тия неща са на мястото си, но дойде ли до Божествения свят, тия неща са изключени там. Някой се оплаква,че жена му не го обича. Аз нямам предвид вас, защото в света има милиони мъже, които жените им не ги обичат. Това е на земята, обаче, в Божествения свят отношенията между мъже и жени са съвсем други. Там ще срещнете една жена само един път. Ще си поприказвате с нея и втори път няма да я срещнете. След това ще срещнете друга някоя, пак ще си поприказвате и ще се разделите. Обаче, това, което чуете и видите, ще ви вдъхнови толкова, че ще го помните с години. Като ви домъчнее, пак ще срещнете една жена, но не същата. Мнозина мислят, че отношенията между мъжете и жените в Божествения свят са като тия на земята. Не, отношенията между мъже и жени в Божествения живот са чисти, идеални. Там не съществува помен от никаква ревност, от никакво подозрение. Там не може да става никакво престъпление. Защо? Там има много каси и всички са пълни със злато, но при всички стои по един стражар. Кой ще посмее да бръкне в една от тия каси? Там не може да става никакво престъпление. Там всички същества имат съзнание. Вие не разбирате, защото разглеждате въпроса на мъже и жени. Аз не разглеждам никакъв женски или мъжки въпрос, нито се спирам върху въпроса на децата, на учителите и на всички останали. За мен целокупният живот, както се проявява, представя едно цяло. Бог се проявява в целокупния живот като едно цяло. Той се проявява и в майките, и в бащите, и в децата, и в слугите, и в господарите, и в растенията, и в животните по особен начин. Бог се проявява и в малките мушици. Това не значи, че Той се проявява изцяло в тях, но в малката мушица се проявява и Неговата разумност.

Казвам: Настанало е време, когато вие трябва да имате нови възгледи за живота. Вие сте чели много цитати и мислите, че като отидете на онзи свят, ще ви посрещнат тържествено. Не, вие първо трябва да разберете смисъл на този живот, а после ще разберете смисъла на задгробния живот, както и смисъла на смъртта. След като живее известно време, тогава човек ще разбере, защо трябва да умира. След като умре, тогава пък, човек ще почне да мисли, защо трябва да оживее. Значи, човек първо трябва да мисли, защо трябва да живее, а после да мисли, защо трябва да умре. И в смъртта има нещо добро. Тя е един от великите ангели, който започва да говори с вас. Кога? Когато умрете. Той ще те пита: „Ти мислиш ли да се занимаваш с посредствения живот? Ще вършиш ли още тези престъпления, които досега си вършил и с които си опетнявал името Божие? Ще храниш ли в себе си още такива лоши мисли и чувства?“ Като не разбира смисъла на живота, човек казва: „Защо Господ е създал този свят да си играе с нас? Защо ми е дал тази лоша жена да ме мъчи?“ Мислиш ли така, ти вече си опетнил името Божие в себе си. Бог ни най-малко не те е пратил на земята да носиш една жена на гърба си. Господ не е изпратил и жената да носи един мъж на гърба си. Жената е символ на живота. Щом живееш, ти си жена. Щом мислиш, ти си мъж, разумно същество. Значи, животът има смисъл, само докато мислим. Без мисъл животът не може да бъде щастлив. Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че те не мислят. Мисълта е храната на живота. Ако не мислиш както трябва, ти сам ще се отровиш. Като се намерят в затруднение, хората казват: „Като дойде Христос, работите ни ще се оправят.“ „Той е любов.“ Какво нещо е любовта? Любовта е онази чиста, Божествена мисъл, която излиза от Бога. Ако живеем според тази любов, Бог ще заличи нашите грехове. Много хора казват: „Дотегна ни да живеем на земята, ще отидем в онзи свят.“ Как може да отиде той на небето? Небето е място на любовта. Ти си живял на земята без любов, в света на безлюбието, а искаш изведнъж да отидеш на небето, в света на любовта. От небето, от света на любовта човек може доброволно да слезе, но от земята той не може по никой начин да отиде на небето, в света на любовта. За да отидеш в небето, от небето трябва да дойде една душа, която носи любовта в себе си, да слезе на земята, да се свърже с теб и така да те занесе горе. Ако мислите, че с вашите мисли, чувства и желания можете да отидете на онзи свят, вие се лъжете. Аз съм минал през този изпит и зная, че е така. Ще дойде някой да ми разправя особени философии. Аз зная всички философии на света, аз съм минал и през страдания, и през радости, познавам и сиромашията, и болестите, и здравето. Много неща зная аз, но едно е важно: човек трябва да се храни с чистата Божествената мисъл. Това е човекът. И като се храни с тази мисъл, той може да бъде здрав, силен, богат, щастлив. Това е проповядвал и Христос. Да любиш, това значи да се храниш с чистата Божествена мисъл. Когато тази храна влезе в теб, тя ще те оживи. Това е възкресението, това е оживяването, това е ставането. Когато някой се пита, защо трябва да се храни, аз казвам: Ти трябва да любиш, за да се храниш с чистата, Божествена мисъл. Като се храниш с тази мисъл, ти ще възкръснеш. Без тази мисъл никакво възкръсване не може да съществува. Ще кажете, че не искате да се отричате. Казвам: Вие сте вече при новото, при светлината на днешния ден. Какво ще правите при това положение? Искате или не искате, ще се отречете. Има ли нужда при светлината, която имаме днес да ви запаля няколко свещи? И след това има ли нужда да ви казвам, да вярвате в тези свещи? Ще бъде смешно това положение. Милиони свещи не могат да се сравнят с тази свещ, която Бог е запалил. Внесете тази свещ в себе си и не се страхувайте. Божествената мисъл носи живот, Божествената мисъл носи щастие. Божествената мисъл носи сила, Божествената сила носи здраве. Божествената сила носи в себе си всички блага, всички добродетели, които човек в света търси. Сега вие се оплаквате, че сте нещастни. Защо не се спрете в себе си и кажете: „Господи, искам да Ти служа.“ След това да не дойдете, да казвате на мен, че искате да служите на Бога. Не, това човек трябва да каже в себе си. Христос запита Петра: „Петре, обичаш ли ме?“ – „Обичам те, Господи.“ Три пъти го запита Христос, но огорчи се Петър. Той мислеше, че обича Христа и е готов на всякаква жертва за него. С това Христос искаше да му каже, че неговата любов е още слаба. Петър каза на Христа: „Господи, всички да се откажат от Теб, само аз няма да се откажа.“ – „Тогава паси овцете ми.“ Когато запитаха Петра: „Да не си и ти от неговите ученици?“ Той отговори: „Не съм.“ Три пъти се отказа от Христа. На третия път той си спомни думите на Христа и горко заплака. Тогава той погледна Христос, който му каза: „Петре, Петре, ти си още старият Петър, не познаваш още себе си.“ Като излезе вън и плака, върна се при Христа, Който му каза: „Иди сега да пасеш моите овце с онази любов, която не плаче.“ Докато плачете, вие не сте в любовта. Вашият плач трябва да престане. Докато се безпокоите, вие не сте в любовта. Докато мразите, вие не сте в любовта. Докато търсите правото си, вие не сте в любовта. Щом дойде любовта, вие имате вече всичко. Смешно е, когато любовта посети човека, да се държи той за старото. Представете си, че вие сте наследили едно наследство от десет милиона, които напълно са ви осигурили. Но в същото време имате да взимате отнякъде хиляда лева. Щом сте осигурени с десет милиона, вие трябва да бъдете готови да се откажете от хилядата лева. Следователно когато Божественото дойде в човека и донесе своето изобилие, той трябва да бъде готов да се справи с малките мъчнотии, които има в живота си. Обаче, ако Божественото не дойде, невъзможно е ние хората при сегашните условия на живота да се примирим и да се обичаме. Сега, като наблюдавам съвременните хора, виждам за какво мислят. Вървят мъж и жена заедно и си гугуцат. Обичат се двамата. По едно време жената види един красив мъж и го погледне. Но в това време мъжът ѝ гледа към нея, защо си позволява да гледа чуждите мъже. И тя уплашена, не смее да погледне към мъжа си. Тя не смее да му каже, че този човек ѝ харесва. Така става на изток. На запад, обаче, в Америка, запример, когато мъжът види някоя красива жена, той я поглежда и прави сравнение между своята жена и нея. Като ги сравнява, той се запитва, коя от двете би обичал повече. Същото прави и жената, когато види някой красив мъж. Двамата вървят, обаче и мислят за едно и също нещо. Който ги види, ще каже, че мислят за нещо сериозно. Мъжът си мисли и си казва, че жената няма право да мисли за друг мъж, освен за него. Този мъж е прав в едно отношение. Ако мъжът може да се постави на мястото на Бога, това значи: „Ти нямаш право да мислиш за други богове, освен за Единния Бог.“ Един е Бог в света. Тази мисъл е права. По отношение на Бога е така. Той е единственото същество в света, което мисли право. По своята мисъл човек трябва да мяза на Бога. Под думата „човек“ ние разбираме съществото, което не прави пакости на никого. Всеки друг човек, който прави пакости, за него Христос е казал, че той отначало още е човекоубийца. Този човек не разбира Божите пътища. Той не знае, че Бог не умира. Той е същество, което не струва [хас] на Бога. Жената не обича други жени да харесват мъжа ѝ. И мъжът същото. Но представете си, че жената на някой мъж се разболее до умиране. Няма ли да бъде съгласен този мъж да извика един лекар, който може да помогне на жена му? Той ще бъде доволен, че този лекар пипнал пулса на жена му, подържал ръката ѝ, преслушал сърцето ѝ. Той е доволен, защото след това здравето на жена му ще се възстанови. Има ли някакво престъпление в това? Никакво престъпление няма. Това, което внася живот в човека, е Божественото начало. И жената трябва да се радва, ако се намери някоя лекарка, която може да помогне на мъжа ѝ да възстанови неговото здраве. Има право да се сърди жената, когато мъжът ѝ срещне една жена, която го разваля. Докато не я е срещнал, той е бил трезв човек: не пие, не пуши, не ходи по кафенета. Той започва да се връща късно от работа, по цели нощи не се връща, гневи се на жена си и т.н. Всичкото зло на тази жена не е от Бога. За такъв човек се казва, че е отначало человекоубийца. Когато вие сте неразположени, това се дължи на онзи, който отначало е человекоубийца. Той се е настанил, вас. И когато имате едно добро разположение да правите добро, у вас е Бог, който се проявява като човек – нищо повече. Когато обичате всички хора, това е Бог във вас. Когато не обичате всички хора, това е онзи, който отначало е человекоубийца. С други думи казано: щом се обиждаш, щом се дразниш от един поглед, това е онзи, който отначало е человекоубиец.

Сега ви казвам: Скоро ще дойде Онзи, който носи чистата мисъл. Ще ми бъде приятно, ако го приемете и му станете последователи. Но скоро ще дойде при вас и онзи, който го убива. Много ще ми бъде неприятно, ако го приемете и ако му станете последователи. Това е заради вас, не е заради мене. Той е лъжец. И ако вие го послушате, не можете да бъдете щастливи. Онзи, Който внася светли мисли в ума ви, топли чувства в сърцето ви, Онзи, който внася живот в душата ви и ви помага навсякъде, Който подига и вас, и дома ви, и народа ви, и цялото човечество, Той е Бог, Който иде в света. Днес всички хора са се разделили помежду си, делят земята, но Той иде между всички народи, събира всички добри хора и ги обединява в една мисъл. Той иде в света като светлина. Той пита днес всички народи: „Какво правите? 3ащо спорите помежду си?“ Как ще се решат въпросите между тия народи днес? Разправят, че някога Александър Велики ходил в Индия, дето се натъкнал на един особен случай, който днес разправят като анекдот. Един добър човек купил една нива от един свой познат. Като орал нивата, намерил едно котле пълно със злато. Той веднага занесъл котлето със златото на притежателя му и казал: „Аз купих от теб само нивата, но не котлето със златото. Вземи си котлето назад.“ – „Не, аз продадох нивата с котлето. В себе си имах определено това желание да вземеш нивата заедно с котлето.“ Купувачът не искал да вземе котлето, но и другият не го приемал назад. Въпросът се отнесъл най-после до съда. Те разправили, как седи въпросът. След дълго мислене, съдията казал: „Вие имате ли деца?“ – „Имаме.“ Онзи, който продал нивата, имал момче. Купувачът имал момиче. Тогава съдията издал присъдата: „Оженете вашите деца и дайте нивата с котлето на тях.“ Сега и на вас казвам: При всички противоречия, при които се намирате, оженете вашите деца и дайте им нивата с котлето, пълно със злато. Нивата и злато представят добрия живот, т. е. добрата мисъл в живота. Тъй щото, добрата мисъл и добрият живот, това е за добрите хора, които ще дойдат в бъдеще и които днес съществуват в света. Онези от вас, които искате да изпълните волята Божия, знайте, че добрият живот е за вас и Божията мисъл е за вас. Христос казва на едно място: „Аз дойдох да им дам живот. Нова заповед ви давам. Ако ме любите, ще пребъдете в Отца ми, както аз пребъдвам в Него. Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Като слушаха тия мисли от Христа, приеха ги буквално. Христос искаше да каже: „Ако се храните с Божествената мисъл и с Божествения живот, който излиза от мен, вие ще имате живот в себе си. И всеки, който се откаже от Божествената мисъл и от Божествения живот, които са в мен, нямате живот в себе си.“ Това е Христовата мисъл. Това учение всички може да го приложи. Мнозина очакват последния ден да възприемат това учение, когато ги заровят в гроба. Не, тогава те нищо не могат да възприемат. Като ги заровят в гроба, ще дойде жена им да плаче отгоре им и да казва: „На кого ме оставяш?“ Той ще отговори от гроба: „Оставям те на Господа. Аз отивам да изплащам греховете си, а ти, която оставаш на земята да живееш, гледай да живееш по друг начин, а не както си живяла досега. Не плачи за мен.“ Наистина, жената не трябва да плаче, но да се моли, да го извади от гроба. Нека всички негови близки и приятели се съберат около него и започнат да се молят да оживее, да излезе от гроба. Ако те не могат да го съживят, поне да се молят да дойде някой от невидимия свят, да го вземе, а да не става нужда, да му правят гроб. Нашият живот е пълен с гробове. Аз съм против гробищата, против гробовете. Всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и всяка неправилна постъпка, това е един гроб. Всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство и всяка добра постъпка, това е живот. Те нямат гробове. Може ли да направите гроб на една красива мисъл, на едно хубаво чувство и на една правилна постъпка? Трябва ли да плачем на една хубава мисъл и на едно благородно чувство? Те не са умрели, те са живи. Да се радваме на онова, което сега се ражда. То е новото в света. Сега аз не искам да се плашите, но казвам: Вие сами си изкопавате гробовете. Със своите лоши мисли и желания сами си правите ковчези. Престанете да създавате условия за ковчези. Аз не желая да образувате такива условия, нито да държите в ума си мисълта, кой ще ви погребва, когато умрете. Когато Илия замина за другия свят, какво остави след себе си? Той остави само кожуха, който беше взет от неговия слуга Елисей. За Елисея беше привилегия да вземе кожуха на господаря си. И като го взе, той удари реката Йордан с нея и я раздели на две. Когато казвам, че едно от напредналите същества от невидимия свят има толкова сила, че само с един от неговите косми можеш да правиш нещо много, вие се чудите, как е възможно това. Как е било възможно с кожуха на Илия да се раздели реката на две части? Тъй щото, дойде ли ви някаква скръб, вземете кожуха на Илия, ударете с него реката и кажете: „В името на Господа на Илия да се премахне тази скръб.“ Скръбта, това е реката, върху която Елисей удари. Като се намерите пред някакво страдание, вие казвате: „Ще се пукне сърцето ми от скръб.“ Защо не кажете като Христа: „Господи, в Твоите ръце се предавам.“ Вие нямате дрехата на Христа. Къде отиде мантията на Христа? Ако днес я намерят, тя би струвала милиони. Днес тя се пази някъде съкровено. Ако имате чиста мисъл, вие бихте имали едно малко парченце от мантията на Христа. Ако имате една малка част от мантията на Христа, все едно, че имате цялата мантия. Мантията на Христа носи живот в себе си. Тъй щото, като се намерите пред някаква мъчнотия или скръб, кажете в себе си: „В името на този Господ, Когото Христос проповядваше, вдигам своята скръб.“ Кажете и ударете с мантията. Или ако имате парченце от Христовия кръст, вземете го, ударете с него и кажете: „В името на този кръст, на който беше разпнат Онзи, Който проповядваше Живия Господ, вдигам всякаква скръб от себе си.“ Кажете така и вижте, ще остане ли след това нещо от тази скръб? Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Те приличат на онзи търновски адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево. Като минавал през едно гора, разбойници го нападнали и започнали да търсят из джобовете му, да намерят пари. Но нищо не намерили. Като не могли да вземат нещо от него, те започнали да го бият, защо не носел пари със себе си. „Ти трябваше да носиш поне хиляда лева. Ами защо носиш тези кобури в джобовете си?“ – Той носел два кобура. – „За зор заман ги нося.“ По-голям зор от този има ли? За да не го бият, той трябваше да носи в джоба си поне хиляда лева, а не два кобура. Всички хора носят по два кобура, но всъщност знание им трябва. Ако не носиш знанието в себе си, т. е. хиляда лева, ще бъдеш бит. В такъв случай кобурите нищо няма да те ползват. Единственото мощно нещо в света, това е Божествената мисъл. Сега аз не искам да ви поощрявам, но искам да се справите със своите мъчнотии. Често тия мъчнотии ви докарват в отчаяние. Някой казва: „Не ми се живее, не ми се работи вече.“ Аз бих желал вашият живот да бъде пълен с радост и веселие. При най-малката скръб да се намерите, кажете: „В името на този Господ, Когото Христос проповядва.“ Кажете като Христа: „Аз и Отец ми едно сме.“ Голямо самообладание имаше Христос! Като се намери разпнат на кръста, Христос каза: „Елои, елои, лава савахтани!“ Най-после Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Аз зная, че Ти ще оправиш тази работа.“ Като предаде Духа си в ръцете на Бога, изгуби ли нещо Христос? Той живееше с една велика Божия мисъл, в която не се поколеба нито за момент. Такава беше волята Божия. Когато учениците му го видяха след възкресението, Той им каза: „Не се допирайте до мен, защото не съм възлязъл още при Отца си.“ Той възлезе при Отца си, защото показа своята любов. Ако съвременните хора не могат да понесат малките страдания, които им се дават, къде е тяхната вяра? Като дойде едно страдание, всеки от вас трябва да бъде радостен. Не казвам, че е лесно да носи човек страданията и мъчнотиите си. Не е лесно да се огъва човек. Мъчно е човек да се преклони. При всички случаи на страдания, той се запитва, защо е така? Защо Господ е направил така света? Това е неразбиране. Който люби, той мисли по един начин. Който не люби, той мисли по друг начин. Следователно, слънцето грее за онези, които обичат. Тъмнината, нощта е за онези, които обичат. Радостта е за онези, които носят Божествената мисъл, а скръбта е за онези, които не носят Божествената мисъл. Имате двама души. Единият се радва, другият скърби. Който скърби, той не може да се радва. И който се радва, той не може да скърби. Така е днес. Онзи у вас, който скърби, може да стане радостен, само ако му кажете, че можете да му услужите във всичко, каквото той иска. Радостният ще му помогне. Следователно скърбящият зависи от онзи, който се радва. Следователно, онзи, който се радва у вас, това сте вие. Кой е онзи, който скърби? Това пак сте вие, които не разбирате себе си. Всеки, който не разбира себе си, той скърби. Който разбира себе си, той се радва. Затова ви казвам: Аз искам да разбирате себе си, за да се радвате. Като разбирате себе си и като се радвате, вие ще се справите с миналото на вашето неразбиране. Казва Христос: „Който не вярва в мен, не вярва в Отца, Който ме е проводил. Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в мен.“

Казвам: Новото в света е един вътрешен опит. Направете един опит, но не такъв опит да кажете, че се отричате от старото. Не, вие ще носите старото със себе си. Трябва да ги примирите новото и старото. Когато Христос дойде на земята, Той ходеше в храма, но не да проповядва. Той отиваше в храма да види, как извършваха службата тогава. Сега вие искате, целия свят да се измени, че тогава да живеете добре. Сега вие искате, целият свят да се оправи, че тогава да живеете добре. Не, ние трябва при сегашния порядък, при сегашните условия, в сегашния [храм] трябва да живеем добре. Служителите могат да имат свои, особени разбирания. Нека си имат. Но Христос ни най-малко не измени своите възгледи. При Христа доведоха една блудница и Го запитаха: „Според Мойсеевия закон ние таквиз ги убиваме с камъни, а ти какво казваш?“ Христос се наведе на земята и пишеше с пръст. После Той вдигна главата си и каза на жената: „Жено, има ли някой тука?“ – „Никой,Господи.“ – „Осъди ли те някой?“ – „Никой, Господи.“ Христос каза на събралите се около Него: „Който счита себе си за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ Като чуха тези думи, всички се разотидоха. Тогава Христос каза на жената: „Иди си дъще, нито аз те осъждам, но не съгрешавай повече.“ И Бог всякога ни прощава, но с оглед на желанието си да отидем в света и да не грешим. Днес светът се нуждае от хора, които да проповядват Божественото учение. Христос казва: „Голяма е жетвата, но малко са работниците. Молете се на Господа да изпрати повече работници.“ Сега и аз ви казвам: Молете се на Господаря на жетвата да изпрати повече работници, които да се опретнат, да работят, кой както разбира. Като казвам, че всеки трябва да работи, както той разбира, имам предвид, като желаете щастието за себе си, желайте го и за другите. Вашето здраве, вашето щастие, вашата сила нека бъде общото благо и за всички хора на земята. Не е въпрос да се отречете от богатството, от силата си, от щастието си, но турете вашето благо в ход, като жертва за изпълнение волята Божия. Турете ума си, сърцето си и волята си в жертва за служене на Бога и ще видите тогава, какви ще бъдат отношенията и на Бога към вас. „Аз дойдох виделина в света, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в мен. Аз дойдох в света, за да утеша всеки, който скърби. Аз дойдох в света, за да утеша онези, които до сега не са почувствали Божията любов или любовта на своите ближни.“ Бог е дошъл в света да отвори сърцата на всички хора, за да може Неговото благо да потече през всички сърца. Сега желая на всички ви да се подмладите. Аз не искам да ви виждам стари, да се готвите за умиране. Аз искам всички да се подмладите, да станете на 33 години, всички да бъдете бодри, свежи и да кажете: „Господ с нас и ние с Него.“ Сега искам като войници да отидете в света, да се борите, да победите и Божието благословение да бъде върху всички вас. На всички в света пожелавам това. То е новото, което сега иде в света.

Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.

Двайсет и втора неделна беседа от Учителя, държана на 26 март 1939 год., 10 ч.с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, всички, любов, свят, мисъл, може, себе, хора, христос, има, живот, сега, бъде, бог, кажете, дойде, казвам ,

 Неделни беседи , София, 26 Март 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder