НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Блажени сте ако любите!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Блажени сте ако любите!

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, може, хора, казва, аз, свят, сега, бог, човек, бъде, всички, дойде, говори, народ, майка ,

 Неделни беседи , София, 3 Юли 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще прочета 5 глава от Евангелието на Матея, до 11 стих.

Духът Божи.

Кое е онова, което обновява хората? Или коя е вътрешната връзка в живота? На физическото поле, връзката е кръвта. В един дом са близки, едни от децата вървят по майчина линия, а други по бащина линия или казано на научен език: Когато във вас преодолява кръвта на майка ви, вие вървите по майчина линия. Когато във вас преодолява кръвта на баща ви, вие вървите по бащина линия. Някой път децата вървят по линията на някоя баба или прабаба. Ще оставим за друг път. Обаче, тази връзка в 4 поколения се изражда. В първата фаза това са братя и сестри. Във втората фаза това са братовчеди. В третата – трети братовчеди, а в четвъртата – роднински връзки. Или в 100 години хората се израждат, не са роднини по кръв. Има друга една връзка на духа, Божествена връзка. Писанието казва: Онези, които нямат Божия Дух или Христовия Дух, не са Негови, не са роднини. Ако някой иска да бъде роднина на Христа, духът е, който свързва вътре. Не е името, което носим на църквата. Братята са братя, ако носят кръвта на баща си. Братята са братя, ако носят кръвта на майка си. Две сестри са сестри, ако носят кръвта на баща си. Две сестри са сестри, ако носят кръвта на майка си. Пък някъде носят едновременно кръвта на майка си и на баща си. Ние се намираме в една фаза не на външно обединение, а на вътрешно. Сега нас ни доказват. Казват: „Докажи ни в света, дали животът продължава или след като човек умре, се свършва всичко.“ После казва: „Докажи ми има ли Господ или няма Господ.“ Тази философия вече е отживяла. Трябва ли да се доказва, че има въздух в света? Достатъчно е да стегна врата на някого от вас и да му докажа че има въздух. Да му стисна врата, да не може да диша. Някой иска да му докажа дали има светлина. Като завържа очите, ще разбере, че чрез очите се възприема светлината и че светлината съществува. Казвате: „Има ли Господ?“ Ти щом живееш, има Господ. Животът излиза от Бога. Животът е качество на Бога. Там, дето е Бог, има живот. Когато Бог напусне човека, той умира. Когато дойде при Него, оживява. Когато дойде Господ при човека, поумнява, когато го напусне, оглупява. Когато Господ дойде при човека, силен става. Когато остави човека, слаб става. Това е опитната страна на един верующ. Какво говорят учените хора? – Учените хора говорят за много работи. Но там човек трябва да има ум, да разбира. Казвате, че учените хора са безверници. Не само че учените не вярват в това, в което простите хора вярват. В учените хора няма безбожници, туй е изключено. Между мъдреците безверници няма, само че те не вярват, както ние вярваме. Ние вярваме, един неук човек вярва, че земята е по-голяма от Слънцето. Ученият човек в това отношение е безверник. Той казва, че Слънцето е по-голямо от земята. Простият казва: „Виждам го, как може да бъде по-голямо?“ Ученият човек има начин, по който може да докаже, че Слънцето е по-голямо от земята. Казвам: Тогава как ще докажете? Ако Слънцето е толкоз малко, колкото го виждате, как е възможно цялата земя тъй да я стопля? Казва: „Силата Божия там се показва.“ Силата Божия се показва винаги в големите работи, а не в малките работи. Вниманието на Бога се показва в малките работи към хората. Той се показва, че е внимателен много към всички. Той е внимателен, обръща внимание и ако вие търсите Неговото проявление. Казва се, че онзи, грандиозният, големият свят, Той го е създал. Питам: Ако ние отричаме присъствието на Бога, тогава какво е нашето положение? Щом човек отрича присъствието на Бога, той е лош човек. Щом го приема, той става добър. Щом отричаш Бога, ти зъл ставаш. Аз говоря за вътрешното състояние. Казвате: „Вярвам.“ Който има вяра в Бога, трябва да бъде добър, както Бог е добър. Може ли човек да се грее на Слънцето и да не се стопли? – Не може. Питам: Органически хората, както са на земята, може ли да се проявяваме, ако Слънцето не изгряваше? Да допуснем изгряването на Слънцето, щяхме ли да се проявим? Когато Слънцето се проявява и ние се проявяваме. Когато Слънцето не се проявява и ние не се проявяваме. Във всяка работа, която вършим, органически то започва най-първо работата и после ние следваме. В света трябва да знаем, същият закон е. Всяка работа Бог започва най-първо и после ние започваме. Сега ние мислим, че започваме нашите работи. Ние казваме: „Аз искам да живея.“ То е желание на Бога. И ние искаме после да живеем. Следователно, аз искам да живея, защото Бог живее в мене. Дотогава, докато Бог живее в нас, и ние ще живеем. Щом започнем да препятствуваме на Бога, Той да се проявява в нас, ние започваме постепенно да умираме, без разлика какво положение заемаме в света. Щом започнеш да си бездействуваш в себе си, старостта е дошла вече. В деня, в който ти най-малко се поколебаеш в любовта на Бога, ти започваш да остаряваш и тогава ще дойдат всичките нещастия. Всичките нещастия идват от това безверие, безлюбие, което са наследили хората. Хората сега се стремят към любовта и страданията се увеличили. Големи изпитания идат. Искаме ние да знаем защо идат страданията. Страданията идват, понеже хората задържат любовта. Не я проявяват. Любовта задържат в себе си, и на другите никак не я допущат. Пък законът е, че любовта е сила, щом ти я спреш, едно от двете: или ще умреш, или ще се разтопиш. Сега под думата „смърт“ разбираме да дойдат ония, големите ограничения. Ти ще изгубиш вида на човек и ти няма да бъдеш доволен от себе си. Ти може да бъдеш най-богатия човек в света, но няма да бъдеш доволен от своето богатство. Ще започнат всичките твои чувства да се атрофират. Сега мнозина са идвали при мене да ми казват: Аз имам вяра. Казва: Голяма вяра имам. Аз вярвам, че има Господ, но казва, че има ревматизъм в краката си. – Твоят ревматизъм показва, че имаш слаба вяра. „Имам болка в корема си.“ – Болката в корема ти показва, че имаш голям спор. Питам: Може ли здравата майка да роди болното дете? Може ли от здравия баща да се родят болни деца? Може ли ние да кажем, че сме родени от Бога и да бъдем болни и да бъдем пълни с тия недъзи? То е нещо невъзможно. Казвам: Фактически трябва да погледнем на нещата. Тъй щото иде една съдба в света и всички религии, които сега съществуват, ще бъдат разтърсени до дъно. Всичките религии, които съществуват, ще ги опитат. Всички народи, всичко в света ще се изпита. И всичко онова, което не е съгласно с онзи велик закон Божествен на Любовта, всичко туй е осъдено на смърт и ще си иде от света. И ние нямаме нужда от него. Тогава казвам: Каква трябва да бъде Любовта? Любовта трябва да бъде такава, каквато е любовта на майката, любовта трябва да бъде такава, каквато е любовта на бащата, такава, каквато е любовта на брата, на сестрата. Каква трябва да бъде любовта? Такава, каквато е любовта на господаря, каквато е любовта на слугата, такава, каквато е на ученика и на учителя. Тия (са) нормите, които ние можем да покажем каква трябва да бъде любовта. Трябва да се учим, че един народ може да се подигне в света, може да се обнови. Един народ без любовта не може да се обнови. Един дом без любов не може да се обнови. Един човек без любов не може да се обнови. Казвате, че Бог е любов. Бог желае подновяването на народите. Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде. На български думата „изтребване“ не значи унищожаване. Изтребва се житото, значи отделя се къклицата от житото. Онзи народ ще се отдели, защото от него ще му се вземат ония възможности, чрез които той ще може да греши. Едно време мислеха, че езическите народи се биеха. Езичниците се биели и войни е имало. Въпросът не е че хората са езичници. Днес християнските народи кой ги накара в 1914 година да се бият? И то най-просветените народи. И четири години се биха и не позволяваха да се събират умрелите. Сега в света има два вида хора: Едните поддържат, че войната е една необходимост. Войната при един грешен свят е една необходимост, но при един праведен свят не е на място. Лекът за болните е на място, но лекарството за здравите хора не е на място. Има две състояния: едно болезнено състояние на човека. Има религиозни хора, които са болни. Кои са болните хора в света? Болни хора са всички ония, които искат другите да им слугуват. Здрави са ония хора, които отиват да работят и да помагат. Аз наричам брат онзи, който помага на сестра си. Аз наричам сестра онази, която помага на брата си. Наричам майка онази, която помага на баща си. Баща наричам онзи, който помага на майка си. Бащата трябва да помага на майка си.

Та казвам: Какво трябва да бъде новото верую в света? Новото верую, това е любовта, любовта на земята. Уважение и почитание да има. Всеки да гледа в лицето на своя брат проявление на Бога. Като почиташ другите, да почиташ другите по Бога. Да има взаимно почитание и уважение. Всичките добродетели, които ние виждаме в хората, взаимно да се почитаме, понеже във всичките хора Божиите блага са, които се изнасят в света. Те се проявяват във всичките хора. Един ден всичките онези хора ще донесат своите блага, които са придобили и те ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Запример, вземете в една музикална зала, не е най-важното да си на първите редове, но стига да имаш едно хубаво око, може и на последното място да седиш и да се радваш повече, отколкото онзи, който е на първото място, пък е малко глух и не може да слуша. В сегашния век всички съзнаваме, че сме болни. Всеки казва: „Грешни сме.“ Аз поставям въпроса другояче. Цар Давид казва, че в грях го е заченала майка му. Това е негово разбиране. Онзи, който писал първата глава на Битието, казва, че отначало Бог създаде човека по образ и подобие свое. Ако грехът в света е влязъл, и мислим, че сме грешни, това не е от Бога, грехът е нещо чуждо на човешкото естество, отпосле е влязло в света. Следователно, колкото по-малко говорим за греха, по-добре е за нас. В сегашния живот доброто е необходимо за хората. Доброто е необходимо, понеже в човешкия живот е насадено злото. Против злото няма друга сила, която може да противодействува, освен доброто. Ние трябва да поддържаме доброто, за да противодействува на злото, което е вътре в устройството на сегашния човек. Веднъж гледах две деца, на две майки, по на две години. Гледам, едното има две ябълки, имат по две ябълки и двете деца. Едното проточи ръката, че го хвана детето и го разтърси. Онова започна да плаче, плаче, после то проточи ръката, хвана другото и то го разтърси, и то започна да плаче, то взе четирите ябълки и ги тури на себе си. Че какви са причините за кавгите? Това са все материални работи, които ги скарват. Материалните работи влошават работите. Когато се ревне някому да стане богат, той вече си създава едно нещастие. Понеже туй дете, което е близо, проточи ръката си, ще те разтърси. Този човек, който те разтърсва, той сам си дава правото. Нима онзи крадец, който дойде, ще те пита трябва ли да те обере или не. Често мене ме питат: „Защо ме обраха?“ Защото не изпълняваме Волята Божия. Виктор Хюго в своя роман „Клетниците“, в разказа за Жан Валжан, като срещна онзи, на когото открадна свещниците, той казва: „Аз му ги подарих. Аз го изкусих, ще си направя от по-прост метал, не от злато. Ако бяха от прост камък, никой няма да краде, но златните свещници желае да открадне. Половин килограм злато има, всеки ще ги задигне.“ Няма изкушение за добрите хора. Златните свещници не са изкушение, но за слабите хора са изкушение. Сега мнозина задават въпроса и казват: „Защо аз съм беден?“ – Защото не виждаш Бога. Възлюбете Господа с всичката си душа, идете да работите заради Него. Всички вие сте богати повече, отколкото даже ви е потребно. На някои от вас плюнките са лековите, виждам някои, на които плюнките са лековити, а на някои плюнките са отровни. Майката, като го боли детето, плюне на мястото, дето боли. Има известна лечебност и животните, когато имат някаква болка някъде, дълго време ближат раната си. Тази плюнка е лечебна в тях. Виждаме, че и плюнката на Христа беше лековита. Когато отвори очите на слепия, той плюна, направи кал и намаза очите му. После казва: Какво виждаш? – Виждам, казва, като дървета. После пак ги намаза очите му, пита го: Какво виждаш? – Виждам да се мърдат вече.

Казвам: В новото верую на хората туй, което трябва сега (на) народите е да се образува един народ в света, който да има три качества. Той трябва да бъде един народ на Любовта, трябва да бъде един народ умен, разумен народ и един народ, който трябва да бъде свободен от всички недъзи. Трябва да има един свободен живот, да има знание, да има свобода. Или любовта трябва да се тури във всеки народ за повдигането му. Ние може да воюваме чрез любов в света. Няма по-мощна сила, с която човек може да воюва. Казвам: Бог в света, Който е Любов, Бог иде в света да воюва и да избави хората. Кое е онова, което застави Христа да носи кръста, да страда? – Любовта. Казвате: „Геройство е това.“ Как пострада Христос? Той пострада, Той води една война на земята и изгуби сражението, но като влезе в духовния (свят), спечели сражението, възкръсна. И виждаме, след две хиляди години има 500 милиона хора, които Го следват, а тогава имаше само 12 души, които в един момент се разбягаха. Сега, след 2000 години, има 500 милиона. Ако се минат още 2000 години, колко ще има? Христос иде в света, с всички свои разумни братя – чеда Божии и с ангелите да тури ред и порядък в света. Като дойде Христос, ще има такъв дим на земята, какъвто хората не са виждали. Сега това не го говоря, за да се страхувате, това са дни на освобождение. Иде едно пробуждане на хората. Не е злото, което трябва да господарува. Ние трябва да знаем, че за да живеем добре, трябва да имаме любов. За да се избавим от смъртта, от всички нещастия за индивида, за дома, за семейството, за народа, за човечеството, това трябва да се тури за цел. Всички трябва да проповядват любовта. Тогава, ако всички религии приемат Любовта, те ще се благословят. Религията ще бъде като форма в света, която ще господарува. Съдията да съди с любов, учителят да учи с любов, свещеникът да учи с любов, майката и бащата да слугуват с любов. Слугата да служи с любов. Всеки човек, каквато и работа да върши, да работи с любов, каквато и работа да върши. Онзи, комуто слугуват, да оценява неговата работа. Той да го обича. Общата заплата, разменната монета ще бъде любовта. Ще работите от любов и ще ви плащат с любов. Тогава всичките хора в света ще бъдат осигурени. Ако любовта дойде да царува в света, няма да има тия неправди, които сега съществуват. Сега, накъдето и да се обърнем, има известна тъмнина, в която ние се блъскаме. Питам: Ако аз ида между бедните хора, между хора, които са гладни, и ако след мене върви един керван, нося хляб, нося провизии, мислите ли, че тия хора ще ме мразят? Не. Тия хора ще ме посрещнат. Мислите ли, че тия хора, които са жадни, и аз отивам и им дам вода да пият, няма да бъдат изправни спрямо мен? Мислите ли, че аз, който отивам да лекувам болните, няма да бъда добре приет? Каквото кажеш сега, все ще обидиш някого. Сега ще те лекуват лекарите, може да ти направат една операция, но ще седиш 10, 15 дни, казват: „Апандесит има.“ Тук имаше един руски казак, направиха му операция и му взеха 13 хиляди лева, отрязаха му сляпото черво и пак умря човекът.

Та казвам: В сегашния живот, всичките хубави неща, които правим, са свързани с материалното. Казва: „Колко ще ми платиш? Много малко се плаща, аз не мога да работя за 100 лева, нито за 1000 лева мога да работя.“ Някой казва: „Ще ти платя.“ – „Ако ме обичаш работя за тебе, ако не ме обичаш, крака си не мърдам.“ Ако вие обичате Бога, Той всичко ще направи за вас. Ако вие не обичате Бога, Той нищо няма да направи. Сега, другият въпрос: Не че не Го любим, обичаме Го, как не? И аз по човешки говоря. Бог не е доволен от нашата любов. Че как така? Ако дойде днес Христос, ще бъде ли доволен от любовта на християнския свят? – Не. Най-първо, ако дойде Христос, ще го приемат ли? Ако Христос дойде инкогнито, облечен просто, не с власт и сила, ще гледате дали беседата му е съобразна, може би да има нещо анархистическо. Разбира се, ако дойде с власт, със своите ангели, със своето войнство, всички ще се подчинят, то е друг въпрос. Сега съществува този ред. Идете в Германия сега и ако кажеш нещо против Хитлер, веднага ще намериш затвора. На немски как се казва „да живее Хитлер“? Хайл Хитлер. Като видиш портрета на Хитлер да кажеш: Хайл Хитлер. Ако не кажеш, ще намериш затвора. Ако идеш в Италия, ще кажеш: Да живее Мусолини. Ако не кажеш, ще намериш затвора. Да живее Хитлер. Съгласен съм, ами ако не кажем: Да бъде Словото Божие, какво ще бъде? Няма ли да намерим затвора? Хитлер иде вече. Хитлер е Господ сега. И Мусолини е Господ, и Сталин е Господ. Господ е като английския крал, иде и постъпва по същия начин. Опасността не е в Хитлер. Хитлер си върши много добре работата. Опасността не е в Мусолини. Мусолини си върши много добре работата. Всички си вършат работата. Единственото нещо на хората, което липсва, е, че хората към себе си имат по-голяма любов, отколкото към Господа. Христос казва: „Който люби баща си и майка си повече от мене, не може да бъде мой ученик.“ Ако твоята любов към тебе е по-голяма, отколкото любовта към Бога, този човек не е за мене, казва Христос. „Който люби баща си и майка си повече от мене, не е за мене достоен.“ Значи, ще любиш баща си и майка си като Него. В християнството трябва да приложим любовта на равенство. Аз не може да ви дам една норма как да обичате, но всеки от вас имате една норма. Един художник като рисува ухото, перспективно знае какви линии да постави и как да направи ухото или устата как да направи. Ако остане сега да го учат как да направи тези линии, нищо не може да нарисува. Значи едно малко подшушване има.

Казвам: Една опитна школа трябва да се образува в съвременното християнство. Хората искат да знаят дали са правоверни или не. Аз имам един барометър горе, от 30 деня наред показва много лошо време, дъжд, все дъжд показва, пък тук няма никакъв дъжд. Но аз зная, че този дъжд е някъде. Някъде постоянно вали дъжд. Защото дъждът отишъл в Средна Европа и тук няма. Коя е причината? Има един закон: Когато човек се храни неестествено, винаги в него се образува една неестествена топлина. Някой път се повишава температурата, като се разболее човек, повишава се температурата на 39–40 градуса, а като остане 41–42 градуса, той свършва. Увеличаването на топлината седи в това, че онази топлина, която се увеличава, носи свои едри частици от материя. Един от учените хора е правил опит, че един човек, ако се подложи на две хиляди волта електричество, то го умъртвява, но ако се подложи на ток от 20–30 или 60 хиляди волта, електричеството минава през него, без да направи някаква повреда. Физиците обясняват, че в двата хиляди волта частиците са едри, минават през порите на тъканите, разкъсват ги и следствие на това човек умира. При 60-те хиляди волта тези частици са толкоз малки, че минават през тъканите и пречистват организма, без да причинят вреда. Този огън, дето изгаря хората, носи едри частици, които като минават, разкъсват тъканите. Изгарянето не е нищо друго, освен разкъсването. Онази неестествена любов или грубата любов, с която разваля тъканите на душата. Има една любов в нас, която разваля в нас понятието за обичта към хората. Ти намразиш човека, желаеш той да се махне, да изгуби богатството си, къщата си, да изчезне всичко. Че туй е неестествена любов. Нима мислите, че един вълк, който изяжда една овца, има омраза? Той няма такава омраза като човека. Като има любов към нея, той разкъсва частиците ѝ. Той мисли, че като изяде овцата, тя ще му продължи живота. Колкото и малко да е, той счита, че е в реда на нещата. Той го счита за полезно, и тя като блее, за него това е един приятен разговор. Той къса месото и яде, кравата вика, а той къса и яде. Че с хората не е ли същото? Колко хора има в света, които праведни седят в затвора? Осъдени са по закон. Казвам: Трябва да дойде в нас любовта да подействува. Ние казваме, че Господ е направил света. Всеки един от нас, трябва да започне в нас справедливостта. Трябва да бъдем справедливи. Но понеже ние вече си поставяме един личен въпрос за нас, ние нямаме време да чакаме човечеството да се поправи, понеже още човечеството, то си върви по друг един закон. Но туй, за което аз ви говоря, всеки един от вас може да направи един опит със себе си: Любовта трябва да турите като една органическа и психологическа сила, която трябва да преобрази човека. Всеки един от вас като възприеме любовта, да може да измени своето лице, да може да измени своите очи, да измени устата си, да измени храната си, че с любовта да влезе във връзка с невидимия свят. Или с любовта да влезе във връзка с разумния свят. Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език. Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език. Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато духът дойде в човека, когато любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно.

Та казвам: Вие сега сте християни, вярвате в Христа и аз се радвам. Колцина от вас сте слушали гласа на Господа? Знаеш ли, когато ти говори Господ, някой път си намислил да направиш нещо лошо и Той ти казва вътре: Бъди благ, както аз съм благ, бъди справедлив, както аз съм справедлив, бъди разумен, както аз съм разумен. Понякой път вие се вслушвате и казвате: „Съвест.“ Съвестта в човека, това е гласът Божи, който говори вътре.

Казвам: Няма по-хубаво нещо да чуеш гласа на Бога. Илия при големите свои изпитания чу този глас. Не е вятърът, не е гърмът, чрез който говори Господ. Като дойде Господ, тогава Илия си покри лицето. Един Мойсей, един посветен, който свърши в училището на Египет, след като паса 40 години овцете, казва му Господ, много хубав и тих глас е Той, казва му: „Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.“ Мойсей изу обущата си. Говори му Господ. Мойсей имаше голямо мнение за себе си. Господ като му проговори, Мойсей казва: Господи, ти знаеш, че аз съм гъгнив, не съм от красноречивите. – Брат ти, казва, е красноречив. Той ще дойде с тебе. Ти ще говориш на брата си, пък брат ти ще говори на фараона. Ти и той, двамата ще изведете израилския народ. Най-първо Господ ще говори на твоя ум, твоят ум ще говори на твоето сърце, пък твоето сърце ще говори на фараона. Фараонът е физическото тяло. Чрез физическото тяло ще ви освободят от фараонското робство. Всеки си има по един фараон, който го е заробил. Казвате: „Гладни ще умрем.“ При фараона трябва да работиш кирпича, който ще съгражда. Ние сега говорим за фараона. Ние трябва да се оправим с нашите фараони. Какво ще правим? Мойсей, този човек трябва да дойде вътре и ти ще слушаш. Умът ще слушаш. Каквото Господ говори, ще слуша сърцето, на което Господ говори. Твоят ум и твоето сърце ще отидат при фараона.

Казва Христос: Блажени сте, ако любите Господа. Ако любите, блажени ще бъдете, блажени ще бъдете вие, блажен ще бъде домът ви, блажени ще бъдат и всички около вас. Онзи, който люби Господа, носи блаженство навсякъде. Туй трябва да бъде правило. Казвате: „Невъзможно е.“ В любовта всичко е възможно. Не само това. Като се срещнете, че като ти проговори Господ, ще каже: Ето един твой брат, ето една твоя сестра. Вие сега ще кажете: Аз бих искал да ви направя всички последователи на Любовта. Които сте българи, останете си българи, но останете българи на Любовта. Които сте англичани, останете си англичани, но станете англичани на Любовта. Които сте французи, останете си французи, но станете французи на Любовта. Които сте германци, руси, какъвто и да е народ, каквито и да сте, не е лошото в народа, но всички народи трябва са станат народи на Любовта. И тогава Господ ще говори в съзнанието.

Желая на всички, които сте тука и ме слушате днес Господ да започне да говори на вашето съзнание и всички да станете носители на Божията Любов, да станете мощни, да разпространявате Божието учение по целия свят.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

36-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 3 юли, 1938 г., 10 ч. преди обяд
София – Изгрев.

Забележка: На 10 юли, 1938 г., неделя, Учителят е на Рила и на тази дата по каталога на Елена Андреева няма беседа. От 17 юли до 28 август неделните беседи са отпечатани като Рилски съборни беседи в томчето "Двигатели в живота" /1938г./.
На 4 септември, 1938 г., неделната беседа е на Изгрева.

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, може, хора, казва, аз, свят, сега, бог, човек, бъде, всички, дойде, говори, народ, майка ,

 Неделни беседи , София, 3 Юли 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder