НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Аз ще дойда

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Аз ще дойда

Най-често използвани думи в беседата: казва, има, може, сега, аз, обича, хора, казвам, дойде, човек, земя, живот, бог, любов, свят, работи, път, обичаш, съм ,

 Неделни беседи , София, 11 Юли 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Ще прочета няколко стиха от 8-ата глава от Евангелието на Матея, от 5-и стих до 8-и стих.

Ще взема само няколко думи: „Аз ще дойда.
Животът не представя едно забавление. Забавление не е. Животът не е и страдание. Животът не е и радост, нито животът е скръб. Животът не е богатство. Нито е сиромашия. Животът не е слабост, нито е сила. Животът е нещо, което сега хората опитват. Туй, което сега имаме, не е животът. В този живот има много противоречия. Там, дето съществуват противоречия, реалност няма – една картина, едно забавление. Какво може да се ползуваш от една картина? Картината може да представя нещо, но представлението не е за човека. Музиката може да представя, но да не е за човека. Защото музиката е за свободния, за ухото. Изкуството е за окото. Уханието е за носа. Храната е за езика. Земята е забавление за краката на човека.

Забавлението е потребно нещо, не отричам. Реалността е обвита в много обвивки. Вие трябва да снемете всичките обвивки, докато дойдете до реалното, от което може да се ползувате. Едно дете не обича да взема лекарство. Намира един лекар, който туря горчивото лекарство в сладка обвивка. И детето като близне, казва: „Мамо, в началото беше сладко, но после стана горчиво.“ Детето не може да разбере как сладкото стана горчиво. То отвън е сладко, а отвътре – горчиво. Ние по някой път като малките деца се чудим как тъй отвън е било сладко, а после е станало горчиво. Туй, което е сладко, не е животът и туй, което е горчиво, и то не е животът. То е забавление. Сладчината в живота е потребна само за да придаде мекота в характера на човека. Защо трябва мекота? Горчивината е потребна, за да даде стабилност. Щом дойде повече, не трябва. Ако калите един нож във водата и дълго го държите във водата, той ще се кали.

Сега онова, което ви казвам, вие не го сравнявайте със сегашния ваш живот. Всичко онова, което имате сега, е хубаво, отлично, вие го имате. То е ваше притежание. Но ако останете на това, което сега имате, вие след време ще го изгубите, понеже, колкото и да е голямо едно езеро, ако няма притоци да се вливат в него, колкото и да е голяма водата, ще се изпари. В природата няма такъв застой. Младият не трябва да се заблуждава, че туй, което има, ще го задържи. Ако не знае, ще остарее. Старият човек да се не заблуждава, че има знание. Старият в своите знания оглупява. Старият изгубва знанието. Младият изгубва силата. И тогава старият го замества. Старият като изгуби знанието си, къде е старият? Силният не трябва да се залъгва със своята сила – и той може да изгуби силата си.

Три неща има в света, които не губят своята ценност. Това е Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина, които никога не губят своята цена. Това е абсолютната реалност. А всички други последствия, които идват, все се видоизменят. Следователно животът е един начин да се запознаем с Божията любов и с Божия живот. За да се запознаем с живота, непременно трябва да има две противоположни посоки. Едната посока е сладка, а другата – горчива. Едната посока е мека, а другата е твърда; едната е гореща, а другата е студена. На един музикант може да му дадете някое голямо творение, но малко музиканти има, които свирят хубавите творения. Не само да го изсвири, но да може да го изсвири правилно. Според както е определено, според времето. Малко музиканти има, които могат да дадат това съдържание.

Вие сте учили в химията нещо за водорода. Учили сте нещо за водорода, за кислорода и за азота. Знаете ги, че това са елементи. Обаче се оказва, че тия елементи са привидни. Някои от тия елементи са разложени. Но да ги вземем тъй, както са. Въглеродът дава твърдост, устойчивост, водородът дава мекота, а кислородът дава активност, деятелност, горение. А азотът, той е елемент, който уравновесява нещата.

Да направя друго едно сравнение. Вие имате човешкия дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкия ум. Каква линия вие може да прекарате между тия елементи? Един мъж има стремеж към жената. Високите планини имат стремеж към долината, водните пари от долината, които се изпаряват, отиват по планината. Твърдите тела от планината вървят надолу. От планината идат към долината. Има едно течение.

Сега думата „мъж“ съвсем е изопачена дума, която изгубила своя смисъл. Под думата „мъж“ ние разбираме много работи, но работи, които не са красиви. Мъжът обича да пие, да бие, да сече дърва, да троши камъни, да бие жена си, да бие синове, дъщери, съдия става, войник става. Всичко става. И казваме: „Това е мъж.“ Жената обича да мете, дига прах из къщи. Тя обича да чисти, да тупа, по причина на мъжа си. Някой мъж като я бие, дотегнал ѝ животът, тя тури някой килим, вземе тоягата и казва: „Знаеш как ме би?“ и тя бие. Сега аз туй малко го подсолявам. Тя, като бие килима, казва: „Да знаеш, че аз съм господарка вкъщи, дето ви туря, там ще седите.“ Килимът, дето го турят хората, казва: „Както кажеш, господарке.“ И след туй вие вървите отгоре му. Както вие кажете, тъй ще направи. Вижте килимът как слуша думите ви. По някой път килимът се понабръчква, но дума не казва.

Казвам сега: Ако ние сравним човека в туй отношение, човек като килима ще изпълни ли волята Божия? От аналогията трябва да се извади едно сравнение. Често в математиката имате тия сравнения: Х, У, Z. Какво означава Х? Х винаги означава един неизвестен мъж. Уозначава неизвестна жена, а Z означава неизвестно дете. Следователно, от Х като намериш мъжа, ще намериш У, ще намериш жената. Като намериш жената, ще направиш едно равенство и тогава ще намериш на какво е равно Z. Казвате: 3 неизвестни. Всички изобщо, вие се занимавате с 3 неизвестни в света: Х, У и Z. Вие не знаете величината. Един мъж не знаете на какво е равен. Може да е равен на нула. Може да е равен на единица. Може да е равен на две единици, на 10, на 1000, на милион. Пък може да е равен на една хилядна част от нулата. Може да е равен на една хилядна част от единицата. Пък и жената не знаеш на какво е равна. Някой казва: „Аз търся У.“ Какво е количеството и качеството на този игрек?

Мнозина [на] мене се оплакват от своите жени. Сега ни най-малко не хвърлям упрек. Аз ви считам, че не сте женени. Нямате тази опитност. Като считам, че първи път идете на Земята, като ангели сте и нямате тази опитност. Разправям една опитност, за да разберете. Ако смалите вашата опитност, вие ще се заблудите. Казвате: „Вижда ми се, едно време беше добра, сега се е изопачила.“ Казвам: Не. Ти си я бутнал там, дето не трябва. Ти и добрия кон като бутнеш по задницата, ще те ритне; не го бутай. Ти ще погладиш малко. Ти на миролюбивия кибрит като теглиш, той се запалва. И може да си създадеш нещастие. Жена ти е творение на Господа. Виж какво Бог е написал на нея. Господ казва: Като вземеш жената, ще четеш какво Господ е писал на челото, какво Господ е писал на носа, на дължината на носа, на широчината на носа. Ще прочетеш какво е писал на горната устна, на долната устна. Ще прочетеш какво е писал на ушите. Ще прочетеш какво е писал на веждите. Те са главни неща, ще ги прочетеш. Ако не ги прочетеш, няма да знаеш.

Сега под думата „жена“ какво разбирате? Желаеш нещо да постигнеш – то е един женски елемент. Искаш нещо, искаш слава, величия, сила, да те уважават, да те почитат хората, искаш да бъдеш богат – те са все женски придобивки. Искаш мъдрост, знание, сила – те са все женски придобивки. Искаш да станеш музикант, да пееш – това са женски работи. Искаш да имаш красота – това е женска работа. Искаш хубаво да се обличаш, искаш Слънцето да те грее – това е женска работа. Онова, мъжкото Слънце, образа не ми показва. Женското Слънце, всяка сутрин като излезе, тщеславие има в него, показва се. И като залезе, казва: „Вие не ме оценявате, нека да си отида, че да видите вие, без мене нищо няма да направите.“ Засега в природата само женският принцип е. Аз го наричам „девата“. Девствеността, майката, всички най-възвишени неща се откриват посредством женския елемент в света. Разбиране много широко на тия, обикновените работи в света.

Тъй ако може да разбирате, живота си ще може да го преобразите. Защото от чисто окултно гледище, един мъж, който сега е мъж, в следующото прераждане ще бъде жена, в третото прераждане ще бъде дете, ще умре преждевременно, после пак ще дойде жена, пак мъж, пак дете. Сега да не спъвам с тези работи. Вие ще кажете дали тия неща са верни или не. Сега, ако бихте повярвали в лъжата, лъжата щеше да стане реалност за вас. В древността един ученик, който не разбирал учението на учителя си, отива при него и казва: „Носи туй злато.“ Посмял се и казва: „Моят учител не разбира.“ Учителят казал: „Ела да видиш.“ Казва му: „Твоята воля може да преобрази желязото в злато“, и като отворили, този къс желязо се превърнал на злато.

Следователно всяка една лъжа в живота, всяко едно заблуждение в живота, ако вие вярвате, както този мъдрец, както този учител, всичките ви страдания ще се превърнат на злато, от добрите и хубавите работи в света.

Всичкото зло в съвременния свят произтича от доброто. Всичкото зло в света произтича от любовта. Какво ще кажете вие? Аз съм виждал, като се роди едно дете, майка му го обича, мир и радост има вкъщи. След туй роди се второ дете и аз съм виждал, понеже майката гали второто дете, първото дете отива да бие второто, защото майката го обича. Казва: „Ти стана причина да изгубя онова благо на майка си.“ То бие за първото място.

И казва, че падането на ангелите, на светлите духове, причината станала, когато се родили хората. Те се разгневили на Господа. Защо Той обърнал внимание на човека? Та, и досега духовете ви мъчат. Казват: „Вие станахте причина да напуснем небето. Вие като се родихте в света, дойдоха всичките нещастия на нашата глава.“ Вие казвате: „Какво съм направил на дявола? Вие взехте от любовта ми.“

Затова Христос казва: „Любете враговете си.“ Любете враговете си и против техния път не вървете. Учете се да не постъпвате така, то е едно заблуждение. Никой не може да отнеме вашата любов, която вие имате. То е едно криво разбиране. Тъй, както вие разбирате, не може да се даде никакво разрешение на въпроса. Този социален строй, както сега съществува, той трябва да мине. Сегашният живот по никой начин не може да се изправи. Каквото и възпитание да се даде на хората, хората ще останат такива, каквито са сега, нищо повече. Ти, вълкът, колкото и да го възпитаваш, ще си остане вълк. Овцата, както и да я възпитаваш, тя ще си остане овца. Може да се измени една форма на съществото, но трябва да се измени и нейният вътрешен смисъл. Само, тази овца ще мине в по-висока форма и вълкът ще мине в по-висока форма. Писанието предвижда тези неща и казва, че вълкът и овцата ще живеят заедно на Земята, няма да си правят никакво зло, но всичко трябва да се измени.

Та казвам: Сега ви трябва знание, но има едно знание, което е опасно. Понеже, ние искаме едно знание, което ще внесе онова великото Божествено благо. Не искаме да търсим погрешките на хората. Да търсиш погрешките на хората, това не е знание. Знание е да намериш доброто, онова, което Бог е вложил в човека. Това е знание. Добродетелите, които Бог е вложил в човешката [душа], там е скрито знанието. Грешките, които ние правим, те са наше изобретение. Те са спънки, те не са нещо важно. За пример, никой не може да говори истината. Защо не може да говори истината? Има да дава някому, пък сумата е крупна. Казва: „Няма да му давам.“ Защото, ако каже, че има да му дава, трябва да му плати. Ако плати, той ще се лиши от известно благо. Казвам: Това са частични неща, които спъват живота ни.

Сега онова, което желаем, как ще го постигнем? Вземете съвременните астрономи, които разглеждат небето – каква мярка имат? Ние имаме метър. И астрономите имат метър. Знаете ли какъв е астрономическият метър? На първо място, астрономите вземат разстоянието от Земята до Слънцето, което е близо 150 милиона километра. Туй го вземат за метър. Сто и петдесет милиона километра, то е един астрономически метър. И казват, от Слънцето до най-далечната планета има 30 метра. От Слънцето до Нептун има 30 метра. Изчисляват го 400–500 милиона километра разстояние. Това са 30 астрономически метра. Даже, [на] астрономите тази мярка им се вижда малка. Имат друга една мярка за измерване – една светлинна година. Тя е пътят, който изхожда светлината за 1 година. Туй разстояние го взимат за 1 метър и тогава казват, че от нашето Слънце до най-близката звезда има 3 години. Значи оттука до най-близката звезда, 3 години ще вземе на светлината да измине този път. Три години, колко хиляди има това? Това [е] пътят, изминат не в един ден, но в една година. Така учените хора го изчисляват. Нас какво ни ползуват всичките тия далечни слънца? Обаче ще дойде един ден и ще видим, че всичко във Вселената има отражение в нас. И големите тела, и малките тела, всеки елемент, колкото и да е нищожен, в природата оказва влияние. Някои хора страдат от нямане на желязо. Някои хора страдат от изобилие на злато. Някои хора страдат от изобилие на живак.

Казвам: Природата изисква ние, като вървим в Божествения път, да дойдем до онова положение, дето нещата трябва да се създадат по онзи път, по онзи начин, който Бог е определил за човека. Та, човек трябва да внесе от елемента първо на любовта. Той трябва да внесе елемента на живота. След туй трябва да внесе елемента на знанието и трябва да внесе елемента на свободата, истината, да започне той с тях да работи в себе си. Ако една майка има 10 деца (само за изяснение ще ви дам това), умре едно дете – ще я засегне. Казват ѝ: „Имаш още 9.“ Умре второ – пак я засегне. Казва: „Осем имам още, наспорил ги Господ.“ Умре 9-ото, 8-ото, 7-ото, остане само едно. Ако туй, последното, умре, че няма нито едно дете, тогава скръбта е голяма. Ако има още едно, скръбта не е толкоз голяма.

Казвам: Законът е колко деца човек трябва да има в света? Колко истини човек трябва да има в себе си? Две истини, три ли? – Една. Колко мъдрости трябва да има в себе си? – Една. Колко любови трябва да има? – Една. Сега вас ви е приятно. Аз се чудя на хората. Една задача, която е трудна за разрешение. Защо човек, когато го обичат, му е приятно? Пък той като види, че другите [не] го обичат, не му е приятно. Защо тъй? Не може да ме обича някой, когото и аз не съм обичал. Ако ти го обичаш, ти му се отплащаш за любовта, с която той те е обичал някога. Туй е в реда на нещата. Казваш: „Ама той не ме обича.“ И ти не си го обичал. Следователно, започни да го обичаш и за в бъдеще, след 1, 2, 3, 4, 5 деня и той ще се обикне. Този закон е много верен. Минава някой момък, не обръща внимание на някоя мома. Казва: „Нищо не струва.“ Той не я обича – тя да започне да го обича. Като знае този окултен закон, тръгне подир нея и казва: „Колко е красива! Какви са хубави очите ѝ!“ Казва: „Ама знаете ли какви очи има? Знаете ли колко красива уста има? Като я стисне тъй!“ За устата говори. Той си мръдне малко носа, казва: „Колко хубав нос има. Пък ходът ѝ какъв е!“ И след туй започва да хвърля око на нея. Започва да разправя за нейната любов. Има автори, които искат да покажат, че хората не са свободни.

Единственото нещо, от което човек не може да се избави, то е любовта. Нито един не е устоял, който може да каже, че е честен. Като дойде там, ще капитулира. Светлата мисъл като дойде там, отиде. Казвате: „Защо е така?“ Не зная. Аз като изследвам, не съм намерил нито един, който да е устоял против любовта. Затуй казвам: Онези, които изучават любовта, трябва да имат чисти сърца. Да знаят, че има само едно понятие – то е да обичаш всички същества, както Бог ги е създал. Ако ти не ги обичаш, ти хвърляш петно на Божието лице. Някой обича някого и казва: „Много хубаво прави. Но защо да е така? Ама, защо да е така?“ Който не обича, е виноват. Който не обича, е два пъти виноват, а който обича, е веднъж виноват. Ако обичаш, веднъж ще бъдеш виноват, ако не обичаш – два пъти. Тогава, едно от двете. Афоризъм е това, едно противоречие. Защо трябва да го обичаш? Ако обичаш един човек, ще му направиш две добрини. Ако не го обичаш, ще му направиш само една добрина. А в истинския живот никой не ви обича да му направиш една добрина. Всеки обича две добрини. Щом е едно добро, казва: „Носи си го, не ми трябва.“ Щом са две добрини, с двете ръце ги взема.

Казвам: Новото учение в света иде, за да даде една светлина. Тъй, както хората живеят, те ще си живеят този живот. Тъй както е. Не може да го изправим. И няма защо да го изправяме. Не сме ние отговорни. Хиляди поколения са били на Земята, те са идвали и са оставили своите последствия. Какво ще ходим да оправяме техните работи? Нека дойдат те да си оправят работите. Ще кажете: Христос дойде да вземе греховете на човечеството. Какво означава Христос да дойде да вземе греховете? Христос дойде на Земята и взе греховете на човечеството и като ги намери всичките тия, които правеха грехове, казва: „Я елате вие, Аз за вас търпях, хайде сега вие да изправите всичко.“ Той ги намери всичките и тогава взе ключа на ада, понеже хората се скрили в ада. Казва: „Да се оправи тази работа, не може по този начин да се живее.“ Като дойде Христос в домовете, ще вземе ключовете на ада и ще ви попита: „От какво сте недоволни?“ Ще кажете: „Господи, никой не ни обича на Земята.“ Той ще ви каже: „И вие никого не сте обичали. Никой заради Мене не мисли.“ И вие заради никого не сте мислили. „И Господ ме е забравил.“ Ти и за Него не си мислил. Започни да мислиш за Господа, и Той ще започне да мисли за тебе.

Чудни сте! Господ е мислил, мислил заради нас, но ние трябва да знаем: ако Той не беше мислил, ако Той не ни е обичал досега, ако Той не ни е давал тия условия, туй което имаме, на кого го дължим? На тази скрита, велика любов. И Той никога нищо не е казал нищо за своята велика любов. Христос, Който излезе от пазвата на Отца, и Той мисли заради вас. Вие не мислите заради Него. Толкоз сте заети на Земята, че само за светски работи мислите. Под думата „светски“ работи разбирам „мои работи“. За пример често правим такава малка погрешка: някой път, като пишем някоя буква, не дописваме докрая. В български език, някой път наместо „ер малък“ (ь) турим „ер голям“ (ъ), или наместо „ъ“, пишем „ы“. Погрешка е туй според законите. Казвам: Грешка ли е? Като съм учил английски език, там пък има друго противоречие: 4–5 букви ще напишеш, пък само една буква произнасяш. Другите букви са като абдиканти. Не само там е мъчнотията, в произношението. Ако някъде не произнесеш меко накрая, ако произнесеш малко по-твърдо, друго значение ще добие думата.

Мнозина идват при мене и казват: „Кажи ми, по кой път да тръгнем?“ Тръгнете в Божествения път, обичайте Господа. „Но как да Го обичаме?“ След като се наядеш, обичай Господа. Кажи: „Много Ти благодаря за хляба, който ми даде.“ След като пиеш вода, кажи: „Много Ти благодаря за водата, която ми даде.“ След като изгрее Слънцето, кажи: „Много Ти благодаря за Слънцето, което изгря.“ Прочетеш някоя книга – кажи: „Господи, благодаря Ти, че си пратил този човек да напише тази хубава книга.“ Слушаш някой музикант, чуваш някой певец, някой художник, или видиш красив човек – кажи: „Господи, благодаря за този човек.“ Благодари на Бога за всичко. Като срещнеш лоша жена, кажи: „Господи, благодаря Ти за тази лошата жена.“

Един ден вие ще благодарите много за лошите хора. Когато дойде онзи изпитателен човешки дух, Сатана, в съвета Господен, Господ му обърна внимание и казва: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Иов? Като него няма друг.“ Казва: „Не си го изпитал. Дай ми аз да го изпитам.“ Разговора ще ви кажа, който не е писан в Библията. – „Зная, ти си много строг. Ще го осакатиш нещо, като ти го дам да го изпиташ.“ – „Не – казва. – Бъди уверен. Аз като го изпитам, той ще те люби два пъти повече, отколкото сега те люби. Аз като го поставя натясно, той ще разбере Твоето слово и ще каже: „Господи, каквото Ти казваш, е право.“ Казва: „Хубаво.“ И тогава го туря Бог на изпит. Има един закон, който ограничава духовете. Казва: „Всичко можеш да туриш на изпитание – имота му, богатството му, – но не и живота, Божественото в него няма да буташ, защото ако буташ, последствията ще се върнат на тебе.“ И виждаме, че туй, което е казал, става. После Иов казва: „Слушал съм много пъти за тебе, но сега виждам, че моите разбирания не са такива, каквито бяха едно време.“ Хубаво е да имате един приятел, когото да обичате.

Ще обясня. Един от видните проповедници – Муди, американски проповедник, реши да отиде в Англия да проповядва. Имал един богат приятел в Ню Йорк, казва му: „Като дойдеш, ще спреш тук.“ Тръгват Муди и Сенке – отличен певец, със своя орган. Той бил първокласен певец. Муди и Сенке ги знаят, единия – като знаменит проповедник, а другия – като отличен певец. Но като отиват в Ливърпул, неговият приятел умира. Не се спира работата на Муди. Муди започва своята работа и пак успява.

Сега и вие, като Муди, обичате някого. Ама той умре утре. Казвате: „Защо Господ ми го взе?“ Само един ли приятел трябва да имате на Земята? Често хората говорят за множество. В раздвояването на любовта съществува множество. Там, дето има любов, дето има единство в любовта, множество няма. В едно прераждане имаш една жена. Досега човек се е прераждал 200 пъти. Де ви е едноженството? Сега да се разсъждава от чисто окултно гледище. В единството на любовта, когато хората се обичат, формата не се изменя. Когато любовта не е така чиста, тогава онази душа, която ти обичаш, ти като дойдеш на Земята, няма да дойде. Понеже усеща нечистота. Праща друга форма. Ти казваш: „Не е това.“ Ти се самоизлъжеш. Това показва, че ти не си имал такава силна любов, да дойде на Земята. Защо Господ не слиза на Земята? Защото знае, че Го лъжем. Ще ни прати такива богове, каквито ние искаме.

Сега моето желание не е да ви забавлявам, нито да ви утешавам. Но ви казвам една истина, с която трябва да се лекувате. Моето желание е, ако някой има една рана, да си тури цяра, да се лекува. Аз не искам да съдя никого, за мене е важно да се лекуват хората. За мене е важно да се пробуди тяхното съзнание, да се пробужда тяхната любов, да се събужда стремеж за знание, за свобода, за всички добродетели. За всички техни погрешки не обръщам внимание. Бог казва: „Ще залича греховете ви. Ще ги хвърля зад гърба Си и няма да ги помена вече.“ Ако Господ не ги заличава, ако не ги хвърля зад гърба Си, какво щеше да стане? Той казва: „Започнете да обичате, да вървите по Моята воля и всичко ще залича.“ Ако ние вървим по нашите пътища, именно нашите дела ще изскочат пред нашите очи и тогава ние сами ще се измъчваме в света. И казва Христос на този стотник: „Аз ще дойда.“ Казва той: „Господи, аз не съм достоен.“ И всичко това ще бъде.

Та казвам сега: Не правете погрешката, която направи един гръцки зидар. Един майстор, като градял една къща, паднал и си строшил двата крака. Като останал на леглото, започнал да роптае. И казва: „Зевсе, аз мислих, че ти си умен. Направил си един закон да си чупят хората краката. Не можеш ли да направиш другояче света? Ти ме осакати. Сега съм неполезен.“ Пита го Зевс какво иска. Той казва: „Искам да суспендираш този закон, да бъдат краката ми здрави.“ Казва, точно така ще бъде законът. Краката му оздравяват. На втория ден, той взема чуковете и качил се да гради къщата. Иска да забие един гвоздей, но гвоздеят не се забива. Чукът няма тежест. Догневяло го и хвърлил чука във въздуха. И чукът останал така, във въздуха виснал. Ядосал се още повече и сам скочил, но и той останал във въздуха. Седял така два, три деня, останал гладен и започнал пак да роптае. „Зевсе – казва, – аз мислех, че ти ще направиш нещо по-хубаво, а пък то сега стана по-лошо. Този ред е по-лош, първият беше по-добър. Но дай ми повече разбиране, повече живот, повече свобода, повече любов, за да изпълня твоята воля.“

Сега и на вас казвам: Нека се върне първият порядък, Божественият, да ви даде Господ повече любов, повече знание, повече свобода, да вършим волята Божия.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

31-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 11.VII.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: казва, има, може, сега, аз, обича, хора, казвам, дойде, човек, земя, живот, бог, любов, свят, работи, път, обичаш, съм ,

 Неделни беседи , София, 11 Юли 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder