НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божествено ръководство

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Божествено ръководство

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, свят, бог, всичко, казва, добре, цигулка, сега, казвам, любов, себе, съм, път, хора, живот ,

Общ Окултен клас , София, 7 Юли 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

(Чете се темата: „Дишане и храносмилане“.)

Ще прочета няколко стиха. В какво седи животът? – Животът е изявление на Любовта. „Бог е Любов“, „Аз съм Бог твой“, „Аз съм цвете Сароново“, „Да възвисим сърцата си и ръцете си към Бога“. „Обичай прочее Господа, Бога Твоего, защото Любовта е крепка“. „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце“. (Учителят чете 13-та глава от Първо Послание към Коринтяните.) „Обичайте се един друг с братска Любов“.

Има неща, които трябва да станат ясни. Три неща човек трябва да има в ума си: Да мисли добре, да чувствува добре, да постъпва добре. Мисълта е основанието, в което Бог се проявява. Тя е първият образ на Бога в света. Чувствуванието, това е вторият образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувствата, а постъпката е третото проявление на чувствуването. Едно чувствувание не може да има своя образ, ако ти не постъпваш добре. В постъпките, то е вече човекът. Единственото същество, което постъпва. Ти не може да постъпваш, ако не си мислил. Ти не може да постъпваш, ако не си чувствувал. Следователно, когато казваме една добра постъпка, разбираме една Божествена мисъл, която в нас е влязла и подразбираме едно Божествено чувство, което се е вляло в нас. И така, че чрез нашата постъпка ние се изявяваме. Философията на живота седи така: Вие питате какво нещо е Бог в света. Англичаните имат едно изречение и те казват: „Туй е абсолютно“. Пък за да се определи туй, туй не се дели. „All“ (оол) – значи всичко в света. Едното, всичкото, то е неделимо, то е Бог. Другото всичко се дели. То е безбройното в пространството. И на него се туря всичко. Всичко във всичкото и всичкото във всичко. Сега вие понякой път усещате, че в живота ви има някое противоречие. От какво произтичат противоречията? – Представете си, че вие имате изобилно вода. Направите един вход много тесен. Направите силно налягане на туй течение. Ако искате тази вода да я изкарате из този малкият канал, тогава вие ще направите голяма струя, да изхвърли надалече. Но ако турите на тази, голямата вода голямо отверстие, няма да църка надалече, наблизо ще излиза. Ако идете в Америка и видите големият водопад на Ниагара с милиони тонове вода се излива, прави само една крива линия.

Сега, най-първо трябва да схващате, че Бог е във всичко в света. Той е във всичко. Вие казвате, че Бог е в мене, отчасти е във вас и вие отчасти сте в Бога. Защото ако Бог е всичко във вас, няма какво да се проявява. Ако всичко сте в Бога, няма какво да се прояви, но Бог е отчасти във вас. И следователно всичкото усилие на човека е да прояви Бога в себе си. То е усилие. Пък, понеже Бог е Великото, Вечното Начало, ние правим усилие, за да се прояви. Всеки ден в нас трябва да се проявява Божественото и тогава на другата страна, може да кажем пак на човешки език, че в Бога има усилие и Той да се прояви в нас. Ние искаме да се проявим в Него, да станем големи, велики, славни, силни. В Бога има желание да стане малък, да се сниши, да стане достъпен за нас. Следователно Бог има един стремеж, ние имаме друг стремеж, и едновременно Той коригира нашите стремежи, нашето поведение, понеже ние като ставаме големи, не разбираме онзи велик закон, с който управлява света. Когато придобиваме сила, изопачаваме своя характер. Дайте на човека малко пари, малко власт, ще видите какво може да направи. Какво ще направи? – Ще си направи една голяма къща, ще си купи автомобил, ще си вземе слуги, ще им плаща, ще им заповядва. Ще намира погрешки, че те не са му очистили, паниците не са му очистили, обущата и казвате: „Защо е светът такъв?“ – Този свят ние сме го създали такъв. Защото, когато турите глупавите на мястото на (умните), не сте разбрали великите закони, по които Битието се нарежда.

Сега взимам цигулката да ви свиря, но ще ви дам друго обяснение. Предметно учение. Какво представлява цигулката? (Учителят изважда цигулката). Туй представя едно дърво. Значи онзи човек, гениалният, който я направил, взел едно дърво, което има това свойство, че неговите фибри може да предават човешкият глас, звукът може да предават. Най-първо имате дървото, след туй имате струните. (Когато турите глупавият на мястото на умният), той става горделив. Когато турите умният на мястото на глупавият, той става смирен. Бог, като влезе в нашето положение, Той вижда всичките неща и ги изправя.

Та казвам: Сега трябва да имате едно правилно понятие за живота. Разни философии има. Не всичките философии в живота, според мене, философия, която не може да даде стабилност на човешкия ум, философия, която не може да даде стабилност на човешкото сърце, философия, която не може да даде стабилност на човешките постъпки – тази философия е несъвместима с живота. Казвам: Ние можем да обясним как произтичат всичките противоречие в света. Там, дето виждате голямото противоречие в живота, то е нисшият живот, начало на живота е това. Там, има едно Божествено брожение. Туй първоначално Битие, като има много хора, които искат да се проявят, има едно брожение. Вие гледате от вашето гледище, всяко нещо да бъде полезно само на вас. Не считате, че благата в света трябва да бъдат еднакво полезни на всички. Тогава как ще примирите вие. Аз да кажем извадя един лимон от джоба си, но ако посеете този лимон, какво ще излезе, дърво ще излезе. Ако посеете едно яйце, какво ще излезе – яйце. Ако го посеете, значи да го подържите под квачката, на пиле ще стане яйцето. Следователно, ако не го турите под квачката нищо няма да излезе, но това яйце трябва да го турите под квачката и пиле ще излезе. Ако турите лимона в земята, дърво ще излезе. Следователно, погрешката седи там, че вие туряте яйцето в земята, а лимона под квачката. Турете яйцето под квачката, а лимона в земята, за да имате едно правилно разбиране за живота. Това е противоречие в живота. Противоречие има, понеже ти си турил яйцето в земята, а лимона под квачката и очакваш да излезе нещо. Нищо няма да излезе. Казваш: „Този свят е опак“. Не е опак, ти не си разбрал великият закон, по който Битието се нарежда. Сега вземам цигулката не да ви свиря, но да ви дам друго обяснение, едно предметно обяснение, учение. Какво представлява цигулката? – Тя представлява едно дърво. Значи онзи гениалният човек, който е направил, избрал едно дърво, което има туй свойство, че неговите фибри може да предават човешкият глас и звука може да предават. Най-първо имате дървото, след това струните отгоре. Първоначално струните са били от черва на животни. Разгледана цигулката представя човека. Туй е един човек в миниатюр. Долната част на цигулката е храносмилателната система, горната част е дихателната система, шийката на цигулката е умствената система. Следователно, когато цигулката вземе да се храни и да диша, образуват се звукове. Тук има две противоречия: имате хипербола, тук имате знаковете на вечността. От тия двете отвърстия излиза звукът и се движи в две направления. Тук имате една математическа линия, в която всичките отражения на звука се събират и излизат навън и се разпространяват. Да кажем сега, че един цигулар свири, има ли някаква музика. (Учителят дърпа струните). Има музика. Този, който е създал цигулката, той е създал на кварти. Имате струната „сол“, „ре“, „ла“, „ми“. На български „сол“ значи туй, което соли. „Сол“ в музиката има друго значение. После имате „ре“, имате „ла“, имате „ми“. Много цигулари свирят, но не знаят защо това е „сол“. „Сол“, това е първият плод на музиката. „Сол“ е музикален плод. „Ре“ е музикална обхода, „ла“ е музикална почивка, „ми“ е музикална мисъл. Следователно, един музикант, който иска да свири добре, той трябва да разбира струните си. Тогава чрез ръката, ръката трябва да предава музиката. Ония, добрите музиканти, които най-добре свирят, те разбират тия работи. Ония, които не разбират, не могат да свирят, те нищо не са разбрали. И вие сте един цигулар, на когото аз може да посвиря малко. Казвам: И човекът е така направен. Хората, които вземат този инструмент, който човек има, неговата глава горе не е ли ръчката на цигулката. От пъпа нагоре човекът, това е горната част на цигулката, но виждаш този цигулар, не е поставил така струните, но е направил някакво изкривяване. Трябва да знаете, че всичко в света се движи по крива линия. Ние разбираме само криволинейното движение. Земята се върти около себе си, върти се и около слънцето. Но и слънцето се върти. Съвременните учени хора казват, че молекулите се движат и атомите се движат. Частите на един атом се движат около един център. Та всичко в света се движи в криви линии, в кръгове. Туй е правилното движение. Тия кръгове не са така идеални. Те зависят от разбиранията на хората. Ако вие, например, някой път страдате, тогава ще видите, че има нарушения във вашата орбита. Щом човек не мисли добре, има нарушения в орбитата на неговия ум. Щом човек не чувствува добре, става нарушения в орбитата на неговите чувства. Щом човек не постъпва добре, има нарушения в орбитата на неговите постъпки. Постъпките представят физическия свят. Чувствата представят духовният свят. Мислите представят Божественият свят. Тия са трите свята, които нас ни са достъпни. Ако ние ги разбираме правилно, може да се образува едно правилно отношение.

Вие казвате: „Трябва да се обичаме!“ Но как ще обичаш някого. Ти най-първо трябва да храниш в ума си една светла мисъл, да му изпращаш светлина. При това трябва да храниш едно благородно чувство, чрез чувството да му изпращаш Божествената топлина, след туй спрямо него трябва да постъпваш най-добре, за да можеш да му дадеш онова благо, което Бог дал на тебе. Така ще те познае. Ако ти не мислиш добре за него, ако ти не чувствуваш и ако ти не даваш от благата, които Бог ти дал на тебе, ти не можеш да бъдеш запознат с неговата душа. Тъй щото вие ще кажете: „Да живеем добре“. И с Бога ние не можем да се запознаем, ако не мислим добре. Ако не чувствуваме добре, ние и с Любовта му не можем да се запознаем. И ако не постъпваме добре, не можем да приемем благата. Следователно, в живота, от християнско гледище, ще турите Любовта на мястото на мислите, ще турите вярата на мястото на чувствуванието и ще турите надеждата на мястото на постъпките и ще имате един свят съобразен. Те не съставляват три различни свята, но съставят един свят. Всеки един свят се прелива в другия. В надеждата човек се облича във физическо тяло. Във вярата той се облича в чувствувания, със сила се облича, а със своята мисъл, той става разумен и мощен във всички свои постъпки. Казваме: В света всичко е възможно само когато Любовта действува. В света всичко е възможно само когато вярата действува. В света всичко е възможно, когато надеждата действува. Или казано другояче: В света всичко е възможно, когато правилно мислим, както Бог създаде света. В света всичко е възможно, когато ние чувствуваме, както Бог е създал света. В света всичко е възможно, когато ние постъпваме така, както Бог е създал света. Всичко е възможно.

Тук преди два деня дойде една сестра, която страда от рак. Всички лекари казват: „Не може да оздравее, осъдена е на смърт. Не може да се помогне на рака, няма никакъв цяр“, но в нея се заражда едно желание. Явява се баща ѝ, който ѝ казва: „Ти ако ме слушаш, ще те оздравя“. Казва ѝ той как може да се излекува. Иде един друг брат и ѝ казва какво трябва да прави. Започна тя да се лекува. И най-после тя се излекува от рака. Излекува се, но с вяра. Ако човек започне да се лекува и няма вяра, нищо не става. За мене тя казва, въпросът беше свързан за Бога. Всичко е възможно. Аз почти мислех само с Бога и сега съм толкоз деликатна и толкоз чувствителна, че трябваше да възстановя първоначалното физическо състояние. Казвам: Сега мнозина от вас, които заболяват, искате да ви лекуват другите хора. Всеки може да ви лекува дотолкоз, доколкото имате вяра. Слънцето дотолкоз може да ви помогне, доколкото възприемате неговата светлина. Храната може да ви помогне дотолкоз, доколкото вие я приемате в себе си. Ако я възприемете с Любов, тя ще ви помогне. Ако не я възприемете с Любов, не можете да имате тази полза. Казваме, обикновена вяра, обикновен живот. Трябва да се пазим от обикновени работи. Ако ти много често буташ ръката си в едно и също направление, изгубва се тази чувствителност. Ако вземеш и образуваш навик да милваш само с единият пръст, ти ще го осакатиш. Често ние в света, религиозните хора, ние се осакатяваме защото като обикнем някого, ние постоянно го милваме, пипаме го, докато го осакатим и най-после той каже: „Оставете ме на спокойствие“. Всички, които са влюбени, че като хванат нещо, хванат го като октопод и не искат да го пуснат. Това не е Любов. Любовта изисква абсолютна свобода в душата. Ти онзи, когото обичаш с милване не става, по този физически начин. Ако вие се обичате, тогава трябва да имате абсолютно доверие един в друг. Щом вие се съмнявате, един в друг, това не е Любов, това не е мисъл. Аз не може да се съмнявам в Бога, защо? – Защото Той не се съмнява в мене. Колкото и аз да правя погрешки, Той ме извинява, извинява ме, но ми дава да пострадам малко. Той ме извинява, но казва: „Ти ще понесеш своите последствия, дето си направил погрешка“. И веднага ще почувствуваш едно неразположение. Някой път кажеш една малка лъжа, бяла лъжа пред хората, нищо не е. Но ти си неразположен. Почувствуваш нещо. Казва ти: „Нещо не е хубаво, не направи добре“. Той не те съди, но казва: „Изправи поведението си“. Дойде ти радостта. Значи, направил си нещо хубаво, той те възнагради. Туй е Неговата мисъл. Той като види, че прави добро, каже ти Господ да направиш туй добро, ти чувствуваш радост. Когато Господ ти каже да го не правиш и тебе ти стане мъчно. Отде идват твоите скърби? – Господ ти е казал: „Не прави това“. То е скръб. Отде идат твоите радости? Господ ти е казал: „Това направи“. Ние сега обясняваме на какво се дължи скръбта. Скръбта се дължи на това, че ние нямаме правилно отношение. Щом изгубиш отношението към някого, което Бог е положил или преувеличиш неговата цена, или я намалиш, ти ще почувствуваш скръб. Когато на този човек отдадеш онова, което Бог му е дал, тогава ти чувствуваш в себе си Божието благоволение, че ти постъпваш тъй, както Бог постъпва. Тогава казвам: Аз искам вие така да постъпвате. Понякой път вие не постъпвате право спрямо себе си. Понякой път се укорявате и казвате: „Аз не съм даровит, аз съм лош човек“, не се оценявате. Пък можете да кажете, че съм добър. Едното може да е вярно, но едното не е вярно. Вие не сте от най-добрите, пък не сте и от най-лошите. Какво трябва да бъде вашето положение? – Ние сме хора, които сме дошли на земята да се учим. Първо на Божията мисъл, на Божията Любов. Това е елементарно правило. Тогава трябва да знаете: Не се приближавайте един към друг и не се отдалечавайте много един от друг. Вие казвате понякой път: „Да развалим тия граници, които Бог турил. Да си наредим някои други граници“. Да кажем двама търговци се съберат на едно място, вложат капитала си, станат приятели. Дотогава, докато търговията върви добре, всичко е добре. Но щом дойде един ден някаква загуба, веднага ще се роди между тях едно несъгласие. Вземете семейният живот. Там двама влизат по Любов, след туй след време се ражда пак едно противоречие. Вземете една майка, която роди едно дете. Отношението пак е същото. Или между майката и дъщерята. Или между бащата и синът, пак може да се роди. Понеже, най-първо кой е отговорен? – Бащата. Една поговорка казва: „Баща, който не може да възпита сина си, не е баща. Син, който не може да превъзпита баща си, той не е син“. Бащата трябва да превъзпита сина и синът трябва да превъзпита бащата. Как ще го превъзпита. Синът трябва да стане по-добър от баща си. Бащата за да превъзпита сина, той трябва да бъде по-добър от сина си. Всеки баща, който не е по-добър от сина си, не е баща. Всеки син, който не е по-добър от баща си, и той не е син. Това е максима. Христос е турил така мисълта, че един ден и ние трябва да постъпваме, както той постъпва. Той казва: „Ще правите и по-големи чудеса.“ За в бъдеще вие ще имате условия. Вие казвате: „Че ние като Христа не можем да постъпваме“. Защо не можем да постъпваме като Христа? – Христа вземате в тази човешка форма. Той правеше тия неща, понеже абсолютно вярваше в Бога. Чрез вярата, чрез силата на своята вяра, понеже казва: „Аз дойдох да изпълня не своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ И казва: „За в бъдеще, вие като дойдете, да изпълните волята на Отца, понеже той е по-старият брат, и вие като изпълните волята на Отца, за в бъдеще ще правите по-големи чудеса. Понеже, аз и с вас ще бъда. В тази работа и аз ще участвувам. Тия работи, които правите вие, в моето име, ще вляза във вас и ще мине във вашата сметка, че вие сте го направили.“ Ние понякой път се чудим как можем да правим по-големи чудеса. Ще правим по-големи чудеса, понеже Отец ще действува чрез Христа, а Христос ще действува чрез нас и ние ще действуваме чрез Христа, чрез Бога, тогава всичко е възможно. Тъй се казва: „Аз вярвам в Христа“. С такава вяра, нищо не се постига. Ще поставите друго правило. Онзи, който има вяра; онзи, който има Любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел никога не може да ви обере, защо? – Защото ви обича. Защо ви обира разбойникът? – Защото мисли за себе си. Той казва: „Ти си умен човек, аз съм от глупавите, понеже съм от глупавите, дай ми парите! Аз, глупавият, да нося твоето богатство, да стане нещо от мене“. Само за изяснение го давам това.

Казвам: Най-първо вярвайте в света, че всичко в света има един вечен ум, който работи в човешката душа. Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението. Ако човек не слуша този вътрешен глас, ако той не прилага онова, което му се казва, той не може да има никакво постижение отвън. Ако ние оставим нас да ни съдят отвън, постоянно да ни правят забележки. Със забележки човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, което му говори в него. И туй Божественото той го прилага. От това зависи развитието на всеки един човек в света. Дали е той Христос или не, е безразлично. Дали е майка или син, или слуга, който и да е, който слуша това Божественото в себе си, което говори в него, може да стане подигане. Така трябва да вярвате. Че вие имате приятели не само тук на земята, но имате три вида приятели. Имате приятели на земята, имате приятели в духовният свят, имате приятели и в Божественият свят. Името на вашият приятел в духовният свят не го знаете. Казвате, че това е някой ваш ръководител. Всеки, който има един добър ръководител, всякога ще чувствува една светлина отнякъде, която го озарява. Когато няма такъв силен ръководител, той ще усеща в себе си известна тъмнина и често ще губи своето разположение на Духа. Човек, който има ръководител, контролира езика си. Човек, който има такъв ръководител, контролира ухото си. Човек, който има такъв ръководител, контролира окото си. Човек, който има такъв ръководител, контролира ръката си. Всякога той е бърз, никога не остава да направи погрешка, той я изправя. Онзи, който няма, с години минава, докато я изправи. Някой път той дойде до кармическия закон, на кармата да се прероди в бъдеще, да се постави в лоши условия, както сега някой апаш, хванат го в участъка. Най-първо нищо не казва. Като започнат да го налагат, той казва истината. Защо той чака да го наложат? Защо да не каже изведнъж? – Каквото взел, да каже: „Взех това нещо“. Ако е направил погрешка, да каже. Ако е направил добро, пак да каже.

Та сега ние имаме два вида хора, които се крият. Едни, които правят зло, които се крият и едни, които правят добро и те се крият. Казвам: Как мислите, онзи, който е направил една лоша постъпка, трябва ли да се крие. Ами онзи, който е направил една добра постъпка, трябва ли да се крие? – Ако аз съм злато, което го правят на пръстени, дойде някой и казва: „Ти ли си онова злато, дето ви правят на пръстени?“ Казвате: „Аз не съм“. Други да го кажат, искате да сте скромен. Не, не, ще кажеш: „Аз съм“. Ти ще кажеш: „Ти ще видиш по работата. Работата, която ще направя, тя ще ме препоръча. Ти не знаеш още доколко аз съм изкусен в тази работа“.

Казвам: Друга една погрешка трябва да изправите. Аз съм слушал много сестри и братя да казват: „Аз като се помолих за еди кого си оздравя“. Казвам: „Братко, хайде да се помолим за някого“. Молим се, не оздравява. Казва: „Едно време, като се помолих, оздравя“. Че какъв е тоя занаят, едно време да става, а сега да не става? Като дойде някой при мене, казвам: Тебе може да те излекувам. На друг казвам: Тебе не може да те излекувам, понеже ще идеш в другият свят. Отивам при една майка и казвам: Ще оздравее дъщеря ти. И тя оздравява. А на друга казвам: Ще иде в другият свят и наново ще се върне при тебе. Започват да текат сълзи. Казвам: Да оздравее вашата дъщеря, туй значи да я туря в затвора. Аз виждам, ако я оставя на земята, тя ще се оцапа. Ред пороци ще дойдат. Не искам да вземам тази отговорност. Искат да я приберат в другият свят, да замине. По-добре е и за тебе, понеже и ти ще се подигнеш, ще започнеш да гледаш и да живееш по-добре. Казвам: По-добре е да стане туй нещо. Добре е да остане, но като замине е по-добре. Сега ви казвам: Не искайте вашият Дух да замине. Туй е по отношение на физическият свят. Но това правило аз не ви го препоръчвам. Никога не искайте вашият Дух да замине от вас. Затуй дръжте си духа вътре. Този Дух да бъде с вас. Писанието казва: „Човек, който иска в света да успява, в каквото и да е направление, той трябва да има Божественото ръководство“. Сега аз не искам да вярвате слепешката. Всичките неща, които са казани, аз искам да ги проверявате. Има неща, които вие не можете да проверите, но пак трябва да вярвате. Че как ще си представите Христос казва: „Любете враговете“. Как ще го обичаш? Ще го обичаш, понеже ти го направи враг на себе си. Според закона на кармата, този човек някога ти е бил отличен слуга. В миналото той ти служил в две, три съществувания, той е бил като роб, но ти (си) се отнасял спрямо него много зле. Господ сега те турил в едно положение. Той взел високо положение и той като те вижда, има едно отвращение към тебе. Ти ще поправиш миналото, ще го обичаш и ще кажеш на себе си: „За неговото падение аз съм причината“. Ще ви приведа тогава онзи пример. Един американски виден проповедник влюбва се в едно бедно момиче, но след това баща му и майка му не са съгласни и той напуща това момиче. То се развращава и умира в един лош път. После той се учи, свършва богословие, оженва се за една знатна американка, на един много богат дъщерята и минава за виден проповедник – чист и свят живот има. Ражда му се едно дете и туй дете било толкова лошо, всичките лоши качества има. И всички се чудят откъде е дошло това лошо дете, при тази добра майка и при този добър баща. Това е неговата възлюблена, която умряла и сега му чука сол на главата.

Сега аз искам да обърна вашето внимание върху онзи елемент, с който трябва да работите. Вие дойдете в едно положение. Понякой път, когато вие се съберете с един човек, който е много упорит, ако го обичате, и вие ще станете като него. Чувствувате в себе си неговият характер. Ако се съберете с един човек, който е много добър, щедър, добър, милостив, ако го обичате и вие ще вземете неговия характер. Всичките хора защо се влюбват? Ако обичаме лошите хора, ние ставаме като тях. Ако лошите хора ни обичат, те стават като нас. Зависи Любовта в какво направление е. Ако обичаш един човек, който седи по-горе от теб и ти ще станеш като него. Ако обичаш един човек, който седи по-ниско от тебе и ти ще станеш като него. Любовта винаги прави хората подобни. Онзи, когото обичаш, ще замязаш на него. Казвате, че обичате Христа. Ако Го обичаме, трябва да мязаме на Христа. Христос не беше един мързелив човек да седи, Той ходеше, проповядваше, лекуваше, много работа правеше, мъртви възкресяваше. Проповядваше Царството Божие. Благодарение на тази Негова проповед, на тази Негова деятелност имаме такъв успех сега в света. Сегашните резултати, колкото и лоши да са, се дължат на онази проповед на Христа. Христос не само тогава е проповядвал, но Той проповядва дето намери хора, постоянно проповядва, и до днес още проповядва на всичките хора и казва: „Идете, и аз ще бъда с вас до скончанието на века“.

Искам сега да ви остане най-хубавата мисъл. Мислете, че Бог е благ. Каквото и да ви дойде, така мислете. Макар и да скърбите, приемете лошото с радост, защото Господ и Той страда. Като казват, че Бог е дълготърпелив, че толкоз милиони същества има, които не живеят добре, те мислят, че Той е индиферентен. Той страда. Онова несъгласие, ония страдания ги чувствува, но търси един подходящ път, по който може да ги поправи. Мислите ли, че онзи, който обича някого, че той не взема участие в тази Любов, той мисли да вложи един начин, по който да увеличи Любовта между хората, защото като се увеличава Любовта, увеличава се мисълта, увеличава се светлината и животът се подобрява. Но животът не може да се прояви без Любов. Животът не може да се прояви без една мисъл, животът не може да се прояви без добра постъпка. Тогава казваме: „Бог е във всичко, но той не е такъв“. Аз може да прекарам в цигулката си един тон. Един цигулар, за да свири добре, той трябва да извади своя двойник и да го прекара в ръчката на цигулката. Този цигулар може да свири. Ако той не може да извади своя двойник и да го тури в цигулката, той не може да бъде цигулар, ще бъде един обикновен цигулар. Затуй след като свири цигуларят, той не дава своята цигулка на никой. Той ще извади двойникът от цигулката и ще го тури в себе си пак.

Та казвам: Когато отивате да проповядвате някъде, трябва да влагате себе си в хората. След като излезете, изтеглете се и не оставяйте двойника си. Вие понякой път оставяте двойника си и тогава мязате на онзи цигулар, който оставил своята цигулка на един майстор да я поправи, един знаменит майстор на цигулки, който взема цигулката, взема ножа и отваря цигулката, но в това време цигуларят припаднал на стола. Той припаднал, защото почувствувал, че него режат.

Та казва Христос: „Не обичай много цигулката си, и като обичаш, не оставяй Божественото вътре. И след като свириш, вземи го из цигулката“. Затуй често голямо зло иде в хората от несъвместимата Любов. Несъвместимата Любов е физическата Любов. Физическата Любов, трябва да бъде предговор на духовната Любов. Духовната Любов трябва да бъде предговор на умствената, на Божествената. Трябва да става цяло едно кръвообръщение. Тогава трябва да има светлина в ума, топлина в сърцето, сила в ръцете и в краката ни, във всичките ни мускули. Всеки един уд трябва да функционира правилно, тогава животът ни е благоприятен на Бога.

Пожелавам на всички, пожелавам на сестрите, които са дошли: Мислете добре, чувствувайте добре и постъпвайте добре.

Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.
32 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 7 юли 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, свят, бог, всичко, казва, добре, цигулка, сега, казвам, любов, себе, съм, път, хора, живот ,

Общ Окултен клас , София, 7 Юли 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder