НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божествената храна

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Божествената храна

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, божие, себе, сега, всички, хора, служи, обича, воля, аз, има, човешки, добре, свят, бог, човешка ,

 Утрини Слова , София, 10 Януари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 9-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 21-ви стих. „Сам той да говори за себе си.“ (– 21-ви стих.) Като се върнете по домовете си, прочетете 32-ра глава от книгата на пророк Йеремия.

Три престъпления спъват човека. Първото престъпление е пролятата кръв на земята. Второто престъпление, което човек е направил и сам се спъва в него, е изопачаване на неговото сърце. Да изопачиш сърцето си, това значи да изопачиш чувствата си и да тръгнеш след чужди богове. Щом изопачи сърцето си, човек влиза в областта на неправдата. Той вече не служи на един бог, но на много богове. При тия условия човек неизбежно огрубява. Той мисли само за себе си и се ръководи от това, което е за него приятно. Той се ръководи само от своите лични чувства и интереси. Онова, което дава простор на човешката душа и помага за развитието ѝ, това е Божията Любов. Да дадеш място на тая Любов в себе си, това значи да бъдеш проводник на доброто. Третото престъпление, което човек прави, е изопачаването на неговата мисъл. Така той се отдалечава от Божията Мъдрост. Изопачената, кривата човешка мисъл е причина за спора и недоразуменията между хората. Детето се сърди на майка си, че не му е дала навреме да яде. Има ли право то да се сърди? Бедният се сърди на богатия, че не му дава дърва, въглища, дрехи да прекара зимата. Има ли право той да се сърди? Всеки иска да нареди първо своите работи, а после чуждите. И това е добре, но в Божествения свят всички работи са наредени. Ние не трябва да поемаме грижата за Божествените работи върху себе си. Светът не е създаден за едного; той е създаден за всички. Следователно от Божествено гледище за всеки човек е определено малко място. Той има право да се ползва от мястото и на другите. Обаче опита ли се да присвои чуждите места, той греши против Бога. Трябва ли човек да пожелава благото на своя ближен за себе си? Трябва ли да завижда, че някой има повече блага от него? Представи си, че срещаш човек, добре облечен, с нови, хубави дрехи, с нови обувки. Ти поглеждаш към него, а същевременно и към себе си и казваш: „Виж колко хубаво е облечен тоя човек! Моите дрехи са стари, износени, а обувките ми скъсани“. Това събужда завист в тебе и ти изпитваш неприятно чувство към него. Ако гледаш с примирение на нещата, ще кажеш, че тоя човек е умен, заслужава да бъде добре облечен. Същевременно ти виждаш как тоя богат човек яде хубава храна. На трапезата му са сложени няколко яденета, добре сготвени, а ти ядеш сух хляб. Питаш се защо тоя човек се храни толкова богато, а ти едва намираш сухия хлебец. Ако се примиряваш лесно, ще кажеш: „Тоя човек е умен, знае как да се храни. Аз съм глупав, затова се задоволявам със сухия хляб“. Който не разсъждава така, остава непримирен. Ако сте малко дете, имате по-големи братя и сестри, казвате, че майка ви повече обича големите си деца, затова ги облича по-хубаво. Може да е така, може и да не е така. Какво ще кажете, ако сте 25-годишен момък, работите някъде и пак не се обличате добре? Пак ли майка ви е виновна? Вината вече е във вас, във вашия характер. Обаче, ако не обичате истината, вие ще търсите вината в майка си, в своята баба и в своя дядо, от които сте наследили някои черти. Като ученици, вие трябва да бъдете искрени, всякога да говорите истината. Пътувате вечер през гора и хлътвате в една голяма локва. Чудите се как се образувала тая локва и как хлътнахте в нея. Като ви питат защо сте кален, казвате: „Хлътнах в една локва. Чудя се как не я видял някой, да я премахне от пътя“. Значи вината е пак в други, а не във вас. Вие знаете, че ще пътувате вечер.

Следователно трябваше да си носите фенерче, да осветявате пътя си. Ето защо, казвам: Не търси вината в майка си, че не те обича, както другите си деца. Не търси вината и в Господа. Не казвай, че Той обича едни хора повече, а други – по-малко. На любимите си деца дава всичко, а ония, които не обича, лишава и от насъщното. Това е криво разбиране. Въпреки това така мислят и някои вярващи. Те казват, че Бог е Любов, но като се намерят в затруднение, съмняват се в Неговата Любов. Това е бялата лъжа, от която хората сами се спъват. Отивате при една добра шивачка, искате да ви ушие дреха. Докато сте при нея и гледате как шие, тя е изправна. Тя обшива шевовете добре, даже и най-скритите. Щом си отидете, тя започва по своему. Ония места, които се виждат, са добре ушити. Тия, които са скрити, тя ги ушива набързо, отгоре-отгоре, да не губи време. И това е бяла лъжа. Външно дрехата е добре ушита, а вътрешно – лошо, едва е минала иглата. Можеш ли да бъдеш доволен от тая шивачка? Питам: Коя е причината за човешкото недоволство и неразположение? Много причини има за това. Те могат да бъдат от физичен, от сърдечен и от умствен характер. Някой те бодне с игла по ръката. Ти веднага изгубваш разположението си. Причината е физическа. Дали съзнателно или несъзнателно те е убол, това е друг въпрос. Той може да те убоде и с езика си, да ти каже една обидна дума, която да разстрои твоя чувствен свят. Най-после, той може да те убоде и с мисълта си. В който свят и да те убоде, ти губиш разположението си. Събират се десет майки и се разговарят помежду си. Петте майки се обичат и децата им се обичат. Петте майки не се обичат и децата им не се обичат. Първите пет майки говорят добре за своите деца; щом заговорят за децата на другите майки, веднага започват да ги укоряват. Ако някой слуша тия разговори отвън, ще се омъчни. Той вижда, че те са на крив път. Не е право да говориш добре за тия, които обичаш, а лошо за ония, които не обичаш. Ще кажете, че така е било всякога на земята. И да е било така, това не е право. Ще кажете, че на другия свят е така: едни са в рая, на вечно блаженство, а други в ада – на вечно мъчение. Явява се въпрос: Кой е причина за това? – Човек може сам да се мъчи, може и други да го мъчат. Ако се прободеш с нож в ръката, кой е причина за това? Ако не обичаш истината, ще кажеш, че други са те заставили да направиш това. Някой се самоубие или се удави и пише, че причината е голямото отчаяние, в което е изпаднал. Същевременно, като виновен за отчаянието си, той посочва друг някой. – Защо се самоубива човек? – За да придобие нещо, което няма. Това е атавизъм. Чрез убийство нещата не се постигат. Чрез удавяне нищо не се постига. Ако си риба, има смисъл да се хвърлиш във водата. Така се хвърля и сомът, хваща по-малки риби и задоволява глада си. Какво ще хванеш ти във водата? Не само че нищо няма да хванеш, но ще умреш, ще станеш жертва на рибите. Какво виждаме в живота на сегашните хора? – Навсякъде неправда. И светските, и религиозните хора са крайно несправедливи един към друг. Духовният гледа как се моли неговият ближен и го критикува, че не се моли, както трябва. Как трябва да се моли, и той не знае. Друг пък казва, че времето се подобрило, защото той се е молил на Господа. Това е несправедливо заключение. Не мисли, че само ти се молиш за подобряване на времето. С тебе заедно се молят стотици хора. И тяхната молитва е допринесла нещо. Казваш: „Тая къща е моя“. – Не е твоя къщата, ти си я получил в наследство. – „Аз я направих.“ – Не си я направил ти. Десетина работника са взели участие в съграждането ѝ.

Питам: Кой може да се похвали с нещо, което той сам е направил? Кажи едно добро, в което ти сам си взел участие. Не казвам, че не правите добро, но във всяко добри взимат участие много същества. Доброто е колективен процес. Казваш: „Миналата година градината ми даде много плод“. – Много си работил. Тая година имаш по-малко плодове, защото по-малко си работил. Докато дърветата ви раждат, вие всякога ги посещавате. Щом престанат да раждат, вие го напущате. Това е користолюбие. Такива са отношенията на сегашните млади. Момата обича момъка не за самия него, но за неговите качества. Щом е млад, силен, здрав, може да я пази. Той е красив, учен, работи добре, може да я храни и облича хубаво. Други са отношенията на здравия към болния. Ти обичаш болния и му помагаш, готов си на всякакви жертви за него. Тая любов е безкористна. Момата черпи от здравия и красив момък. Отиде ли при болния, там тя дава. Момата разчита на силния момък, но стане ли въпрос за неговата красота, тя губи почва под нозете си. – Защо? – Много моми се стремят към тоя момък. Всички го харесват, всички налитат на него. Момата започва да ревнува, страхува се да не го изгуби. Много моми могат да обсебят момъка, но красотата никой не може да вземе. Тя е отразена на човешкото лице, но е неуловима. Обаче момата иска да задържи красотата на момъка само за себе си.

Като говоря за момъка, който се стреми към красивата мома, имам предвид духовната страна на въпроса. Значи той се стреми към красивото чувство в човека. Момъкът хваща красивата мома под ръка и самодоволно се разхожда с нея; иска да я покаже на хората, да видят неговата възлюбена. Друг момък постъпва точно обратно. Той гледа да скрие своята възлюбена от очите на чуждите хора. Ако се жените, кого от двамата бихте предпочели? – Първия. – Наистина, първият е за предпочитане, но и в показването на възлюбената пред хората има нещо неправилно. И двете постъпки не са идеални. До излагаш своите красиви чувства на показ пред хората, това е тщеславие. Да затваряш и задържаш своите красиви чувства само за себе си, това е користолюбие, ревност.

Днес сте дошли да ме слушате. Вие приличате на оня момък, който води възлюбената си навсякъде, всички да я видят. Ония, които не са дошли да ме слушат, приличат на ревнивия момък, който държи затворена своята възлюбена, никой да не я види. Те казват: „Ние се занимаваме с Господа, затова не дойдохме на събрание“. Това не е истина; те не се занимават с Господа. Нито тия, които са дошли на събранието, се занимават с Господа, нито ония, които не са дошли. Никой не говори истината. Молитвата е вътрешен процес. Не можеш да се молиш на определено време: само сутрин, на обяд или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Това значи да се молиш с разположение. Можеш да се молиш и вътре, и вън. Като знаеш това, не казвай, че като се молиш вечер вкъщи, тогава отиваш при Господа. Псалмопевецът казва: „Ще те хваля, Господи, в голямо събрание“. Никъде не е казано, че ще хвалиш Господа само пред себе си.

Христос казва: „Ако искаш да ме познаеш, влез в скришната си стаичка и се помоли в тайно“. За коя стаичка се говори? За стаичката ти вкъщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в свещеното място. – Кое е това място? – То е мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка завист. Мястото, в което сте сега, е място на лъжа, на спор и на омраза. Това са вашите къщи. Дрехите, с които се обличате, са пропити с отрицателни мисли и чувства. Какво ще кажете за това? Казват някои, че не ги обичам. Те мислят така, защото нямат Любов в сърцата си. От сутрин до вечер те се грижат само за себе си. Бог ли трябва да живее за мене, или аз за Него? Краката ли са създадени за човека, или човек за краката? Разбира се, че краката са създадени за човека. Следователно те трябва да служат на човека, а той да се грижи за тях, да им желае доброто. Иначе те не биха му служили. Питам: Кой е пътят, по който можем да бъдем благоугодни на Господа? – Пътят на служенето. Докато не се научите да служите на Бога, не можете да намерите правия път. Закон е: Бог обича всички ония, които Му служат. Който служи само на себе си, не може да бъде обичан от Бога. Да обичаш само себе си, това значи да бъдеш изложен на страдания. Да служиш на Бога, това значи да се радваш.

Служенето на Бога носи живот. Страданието подразбира, че имаш повече любов към себе си, отколкото към своя ближен. – Какво трябва да прави оня, който живее само за себе си? – Той трябва да се остави свободен, да понесе последствията на своя живот. Вие искате всички хора да бъдат добри към вас. И те искат същото. Не е лошо това, но всеки трябва да го изисква първо от себе си. Бъди добър към другите, за да бъдат и те добри към тебе. Майката е добра и снизходителна към погрешките на своето дете, но не и към погрешките на чуждите деца. Ако има една дреха, първо тя ще облече своето дете. Това е естествено. С една дреха не може да облече всички деца. Обаче тя може да направи по една дреха и на другите деца. Това е въпрос, който се отнася до всички хора. Препятствията могат да се премахнат при колективното участие на всички хора. Те трябва да се обединят, да доставят храна за всички. Бог е дал достатъчно храна, но хората не я разпределят равномерно помежду си. Благодарение на това се създават противоречия. Понеже хората не са добри проводници на Божията Любов, между тях се ражда омраза. Те не са добри проводници и на Божията Мъдрост, поради което се раждат кривите и изопачени мисли. Ето защо, казвам: Хората сами са причина за своите страдания и нещастия. Големи и много са страданията на хората, но ти не си отговорен за тях. Ти си отговорен за своите страдания и всеки момент можеш да ги премахнеш. – „Как ще ги премахна?“ – Като внесеш Божията Любов в своя ум, в своето сърце и в силата си. Умът има отношение към умствения свят, сърцето има отношение към сърдечния свят, душата – към духовния свят и силата – към причинния свят. За духа не се говори, той още не е дошъл. Затова не казваме „Да възлюбим Господа с духа си“. Ум, сърце, душа и сила – това е пътят, по който трябва да вървите. Докато изминете тоя път, ще преживеете големи страдания. Това е неизбежно. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да се освободите от връзките и желанията на тялото. Не успеете ли в това, и да заминете за другия свят, дълго време ще обикаляте гроба си. Близките ви ще мислят, че сте отишли при Господа, но вие знаете истината. Малцина знаят кой е свободен от тялото си и кой е свързан с него.

Като ученици, вие трябва да изучавате човешката и Божествената Любов, да ги различавате. Човешката любов представлява вдлъбната чиния, която всичко събира. Като я пълниш, ти се нахранваш. Речеш ли да раздадеш всичко, което си събрал, гладен ще останеш. Божествената Любов представлява изпъкнала чиния с дъно нагоре. Преди да се сипе нещо в нея, тя го е раздала вече. Та нищо не задържа за себе си. Като раздаваш всичко, което имаш, ти се нахранваш. Значи, ако живееш в човешката любов, ти постоянно ще събираш; ако живееш в Божествената Любов, постоянно ще даваш. Това, което постоянно взима, е човешко; това, което постоянно дава, е Божествено. Не са лоши тия неща, но не знаеш: Като взимаш постоянно, по човешки ще бъдеш нахранен, а по Божествено – гладен. Ако постоянно даваш, по човешки ще бъдеш гладен, а по Божествено – нахранен. Тогава ще изберете едно от двете: или гладен по човешки, или гладен по Божествено. Ако се храниш по човешки, ще изпитваш Божествен глад; ако се храниш по Божествен начин, ще изпитваш човешки глад. Кое от двете ще изберете, това е ваша работа. Според мене по-добре е човек да бъде нахранен по Божествено, а да гладува по човешки, отколкото да е нахранен по човешки, а да гладува по Божествено.

Коя храна е Божествена? Кой начин на хранене е Божествен? – Майката храни детето си с Божествена храна и по Божествен начин. Първоначално детето не знае да се храни. Майката отваря устата му и слага в нея храна. Който служи на Бога, той се храни по Божествен начин. Идат хора отвън да го хранят. Кога ще ви нахранят по човешки? Как да се храни праведният на земята? – Като говорят лошо за него. Това е Божествен обяд. Той не се огорчава. Каже ли някой, че хората го огорчават, той се храни по човешки. Бъди радостен, даже когато говорят лошо за тебе, за да се нахраниш по Божествен начин. И двата начина на хранене не разрешават въпросите на живота.

И тъй, за да разберете живота и да разрешите задачите си, вие трябва да познавате човешката и Божествената Любов и да направите човешката любов служителка на Божествената. Докато те са отделени и независими една от друга, вие всякога ще се натъквате на противоречия. Искате ли да разрешите противоречията си, сложете човешката любов да служи на Божествената. В това се крие разрешаването на всички въпроси. Не правите ли това, животът ви остава неразрешен и вие ще останете такива, каквито сте сега.

Кога ще дойде новото в света? – Когато човешката любов стане служителка на Божествената. Това трябва да стане доброволно, а не с насилие. Човек сам трябва да застави своята любов да служи на Божествената. Само така ще се махнат противоречията ви и ще влезете в новия живот. Да дойде новото във вас, това значи да се откажете от своята воля и да се проникнете от желанието да изпълнявате Божията воля. Това подразбира влизане в правия път на живота. Да подчиниш своята воля на Божията, това е правото разбиране. Това се отнася до всички царе, патриарси, владици и обикновени хора, до всичко живо в света. Всеки трябва доброволно да се подчини на Божията воля, да стане служител на Божията Любов. Да служиш на Бога – ето ключовете на живота. Вън от това служене всички ключове са празна работа. За тая цел ти трябва да бъдеш умен и добър. Умен е само оня, който е подчинил своята любов на Божията. Добър е само оня, който е подчинил своето знание на Божествената Мъдрост. Това всеки може да направи.

Казано е в Господната молитва: „Прости греховете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ти искаш да следваш Божия път. – Как ще постигнеш това? – Като простиш дълга на своя ближен. Някой има да ти дава нещо. Прости задължението му. Забрави всичко, което ти дължи. Ако искаш да служиш на хората, ще вземеш парите от ближния си. Щом заличаваш дълговете на своите ближни, и Бог ще заличи твоите.

Сега говоря и на млади, и на стари. Първото нещо, което се иска от всички, е да заставите нашата любов да служи на Божията; вашата воля да се подчини на Божията. – Кой е млад и кой – стар? – Според мене стар е оня, който заставя Божията воля да служи на неговата. Млад е оня, който заставя своята воля да служи на Божията. – Кой е красив и кой – грозен? – Младият е грозен. – Защо? – Защото е в процес на оформяване. Красив ли е неузрелият плод? Обаче, като узрее, той става красив. Стремете се към младостта, като непреривен процес.

Бъдете вечно млади, да подчинявате своята воля на Божията, да се отказвате от старите си човешки навици, да следвате пътя на съвършенството и красотата. Младият постоянно прилага добродетелите си в служене на Божественото.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 10 януари 1937 г., София, Изгрев.

Божествената храна

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, божие, себе, сега, всички, хора, служи, обича, воля, аз, има, човешки, добре, свят, бог, човешка ,

 Утрини Слова , София, 10 Януари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


6-то Неделно Утринно Слово

10.01.1937 г. 5 ч. с. Свежо, хубаво време. Изгрев

Нарядът: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. В Начало бе Словото.

9-та глава от Йоана, до 21, "сам той да говори за себе си "

Духът Божий

Днес като се върнете в дома си прочетете от Еремия 32 гл. Аз да бъда много кратък. Няма да говоря много; много кратко ще ви говоря 10 минути. Има три престъпления, които спъват човека. Кръвта, която човека е пролял на физическото поле, престъпление е. Когато човек без причина изопачи сърдцето си, и ходи тъй което в старо време наричат подир чужди богове. Изопачи сърдцето си, значи, изопачи своите чувства. И после за неправдата, която върши. Туй е за сърдцето си. Когато се поклони на чужди богове. Туй са чуждите богове, когато човек не служи на един верен Бог, но служи на много богове. Когато човешкото сърдце се изопачи, т. е. не носи ония хубавите чувства, които трябва. И огрубява се човек. Когато човек тръгне по кривия път, той се огрубява. Той чувствува само за себе си. Или приятно му е това, което за него е приятно. И после, той мисли, но пак мисли само ония мисли, които са за неговия интерес. А ония неща, които съграждат човешката душа, или които помагат за живота, то е Божествената Любов, когато човек стане проводник на доброто в света. Което Бог прави чрез Любовта на своите деца. И когато човек действува чрез Божията Мъдрост. Причините да се премахнат ония страдания, ненужни, които съществуват. Ти минаваш някъде, виждаш че хората страдат повече отколкото трябва. То е Божествената Мъдрост, която действува, работи. И после освобождаваш хората от ония криви възгледи, които стават причина за спор. Детето се сърди на майка си, понеже не му дала да яде. Бедният се сърди на богатия, понеже в студено време не му дава дърва, въглища, обуща не му дава. За тези работи със сърди човек. Някой се сърди, че не го погледнали добре. И после, всеки от вас гледа да нареди своите си работи. Хубаво е това, но в Божествения свят всичко е наредено. Ние не трябва да вземаме божестените работи за себе си. Светът не е създаден заради вас; той е създаден за всички

И следователно вие в Божествения свят имате само едно малко място за вас; а от другото вие ще се ползувате само. А вие около вашето място вземате и чуждото, и съгрешавате против Бога.

Да допуснем сега, че един човек завижда. Може да завидите на един човек, който носи хубави дрехи. Вие поглеждате вашата дреха е стара; погледнете обущата ви са скъсани, погледнете неговите обуща са здрави. Най първо то нещо в сърдцето ви се зароди най-простото нещо завист, защо той да е облечен добре, а вашите дрехи да са така прости. Той е по-облечен? Онзи, който примирява нещата ще каже: Той е умен, затова е по-облечен. А другият не е така умен, затова е така одърпан, не е хубаво облечен. Туй ще бъде отговора на Някои.

Второто положение, вие виждате един човек яде една пищна храна. Пред него има 4, 5 блюда от най хубавата храна, а вие имате само сух хлебец; и вие се питате, защо той така хубаво се храни, а аз ям само сухия хляб. Онези, които примиряват нещата, ще кажат: Понеже ти си глупав, затова ти ядеш сух хляб, а той е умен, затова има такива храни. Следователно тъй виждат други, че той е учен, знае много, а вие не знаете. Вие много малко знаете, вие не сте учен невежа сте. И оставате непримирим в себе си. Затова казват: Когато майката обича нейното дете повече, тя го облича по-хубаво. А мене понеже не ме обича, мен облича с вехтите дрехи. Добре. Туй е вярно. Докато сте на 5 години, туй е вярно, че майката едни деца облича по-добре, а други облича по-зле. Но вие сте един момък на 21 години, чиновник сте някъде, работите, и не сте облечен добре. Кой е крив? Майка ви. Не. Тук е вашият характер. Вие харесвате тъй оцапан да ходите. Вие търсите повод отвънка. И тогава казвате: Наследство от баба си имате това, от дядо си. И пак се оправдавате. Или туй оправдаване седи така. Вие пътувате вечерно време по пътя, и хлътнете в някоя локва, и се окаляте. И не казвате, че вие се оцапахте, но казвате: Един трап имаше там, или една локва на пътя, и вие сте хлътнали вътре, и се оцапахте. Хубаво. Донякъде сте прав. Но защо не си носите едно фенерче. Да виждате вечерно време дупката, и вие да не стъпите в нея? Вие констатирате, че някой е направил тази дупка, и вие сте хлътнали вътре и се окаляхте. Ако, казвате, не беше тази дупка, нямаше да се окаляте. Ако майка ми ме обичаше по-много, и мен щеше да облече по- хубаво. Но понеже майката е заинтерисувана, едното дете облича по-хубаво, а мене - не. По този същия закон. Казвате: Господ обича едни повече. Тогава и вие в сърдцето си пазите една лъжлива мисъл. Понеже Господ, и Той като хората едни обича повече, а други по-малко. Онези, които обича, дрехи им е дал деца им е дал, а нас, които не обича, ни деца, ни къщи ни е дал. Тази мисъл е скрита в душата ви. Макар че сте верующи и се молите, пак минава една такава мисъл. Тогава казвате: То е факт. Бог е Любов и това, и онова, но после казвате: Каква ти Любов, гладен съм. Тъй мислите, но скрийте го туй. Туй са вашите бели лъжи, с които се лъжете едни други. Казвам сега, онази хубавата шивачка, която не дошива дрехите хубаво някога, кои са причините за това? Докато ти си при нея, там при хастара... Аз съм забелязвал при хастара, дето са рамената, някъде е много хубаво, а дето не се вижда, тя го остави тъй. Аз не гледам шивачките отвънка какво правят, а някъде тя тъй го прекара с шева си бързо, бързо, казва: Тук не се вижда. А онова, което се вижда, е хубаво направено. А което не се вижда, е лошо направено.

Или да допуснем, вие имате неразположение спрямо някого. Дали ли сте си отчет на какво се дължи вашето неразположение? То се дължи или на причини от физическото поле, или на причини на вашите постъпки на физическия свят, или на Някои чувствени предмети. Ако един човек, когото обичате, дойде с една игла, и ви ободе, във вас веднага ще се яви едно неприятно чувство спрямо него. Е тази погрешка може да е съзнателно у него, може и да не е съзнателна. Но у вас ще остане едно лошо чувство. Ще кажете: Той е невъзпитан човек. Той си носи една игла и обича да боде. Сега боденето става с игла, а може и с езика да става, и от човешката мисъл. Ти обичаш някого, говориш добре за него, не обичаш някого, говориш зле за него. Е добре. Съберете се 5, 10 майки на едно място, и разделяте се на две партии. Представете си, че 5-те майки и 5- те деца се обичат една друга, и говорят добре за децата си. Всяка една майка ще похвали детето, което обича; и всяка майка ще говори лошо за онова, което не обича. Ти като чуеш това, ще ти стане мъчно. Защо? Тебе ти става мъчно, понеже са казали нещо не добро за твоето дете. А какво печели другата майка, която е казала нещо не добро за твоето дете. А какво печели другата майка, която е казала нещо лошо? Тя печели нещо разбира се. Какво печели с това? Печели това, че става по-твърда, огрубява се. Ти ще бъдеш добър само спрямо ония, които обичаш; към своите си ще бъдеш добър. А ще бъдеш строг спрямо ония, които не обичаш. И тази теория прониква Навсякъде. И като се качите на Небето, този закон е почти същият. В Небето и там е така. Онези, които страдат, са в ада. И какво казват сега праведните, които са в рая? Че какво правят грешните. Да кажем, ще идете в рая, ще видите, че Някои се мъчат. Човек може другите да го мъчат, и може той сам да се мъчи. Ама когато някой човек вземе ножа в ръката си и от гняв сам се надупчи, питам кой е причина на това? Той пак ще хвърли вината на някого. Ще каже: ТЕ ме предизвикаха на това. Или някой вземе, че от голямо отчаяние в света, та се самоубие, или тури си въжето, и сам се обеси; или някой ще се хвърли във водата, и ще се удави; но той дава причината, че други го заставиха да се хвърли във водата. Питам, защо се хвърли във водата, да се дави? За да добие онова, което няма. То е един атавизъм, когато някой се дави във водата. Той казва: Едно време когато аз бях като риба, някой Голям сом вътре във водата, като огладнея, хвана някоя риба, и се нахраня. Намеря си храната. И сега човек мисли, пак да се хвърли във водата. Но като се хвърли във водата, той не може да хване никакъв сом, но стана жертва на рибите. И ви гледам сега Навсякъде във вас съществува една безпорядъчна неправда. Всичките хора са крайно несправедливи (един към друг) и духовните хора, и като се молят; той се моли, но слуша, че онзи, който се моли, гласът не такъв. Е какъв е? Седнал той и, да се оправи; пък той сам и Господ няма да го слуша. Ще дойде някой, и той пак ще каже една бяла лъжа. Станало времето хубаво, той казва: Понеже аз се помолих, че времето се е подобрило. То е хубаво но се молеха и 10, 15, 20, 30, 40, 50, 100, 200 души хора за хубаво време. Пък той си предава всичкия резултат на него. Как така? Той казва: Аз го направих. Пък аз виждам, че 100 души са се молили за това време. Или казва: Баща ми оставил едно наследство. А той казва: Аз направих къщата. Не е вярно това. Никаква къща той не е направил.

Кажете ми тогава едно добро, което е ваше, на което вие можете да се осланяте. Аз сега не казвам, че не правите добро, аз като ви говоря, правя едно сравнение. Миналата година, да допуснем че сте дали много плод, но тази година дърветата няма да дадат никакъв плод не принасят. Миналата година дадохте много плод. Не от добра воля, не от Любов, но понеже сте работили повече, и дадохте повече плод. Но тази година сте работили по-малко, затова по-малко имате. И питам, когато една мома се приближава при един млад момък, защо го обича? За него самия? Не. Ето къде е користолюбието на младата мома. Понеже той е снажен, силен, а тя иска силен момък да я пази. Понеже той е красив и брънките му, и мустачките му, а тя обича красотата. А това не е никаква Любов. И един момък обича една мома за друго нещо. Сега туй са младите, а когато вие отивате при един болен, на когото помагате, защо отивате, защо го обичате? Там Любовта е малко по-безкористна, не че момата е лоша, но тази сила, чрез която момата е помагала на момъка, тя иска да се домогне той до тази сила, понеже от неговата сила тя после ще черпи. И той ще се нахвърли върху онзи, който го обича, че обидил онази, която обича. Сега мъчнотията къде е? Силният, тя ще разполага с него. Но сега мъчнотията къде е ? Момата може да се оправи много мъчно с красотата на момъка, понеже и другите моми ще почнат да ухажват за неговата красота, и в нея ще се зароди едно чувство на ревност, да не би да вземат момъка. А красотата никой не може да вземе. Тя не е нещо което можем да хванем. Тя седи на твоето лице, но тя е нещо неуловимо. Красотата. Тази мома иска тази красота, която вижда на момъка, да остане заради нея.

Сега като ви говоря за момъка, вие туй ще го принесете в духовния свят. Някой момък, който има едно красиво чувство, той иска да има една красива жена, и той ще я облече много хубаво, и ще я вземе под ръчка, ще излезе с нея. Иска да я гледат хората: вижте, казва, каква жена имам! И като я гледат хората, той се връща, и я води под ръчка. Този е характерът на единият момък. А другият момък, като жената е красива, той ще я затвори, никой да не я вижда. Питам вие кого ще изберете в дадения случай? Ако вие се жените, кого ще изберете, този, който ви води под ръчка, да ви показва на всички хора. Или този, който затваря своята жена. Добре е това. Но и двамата не са идеални работи. Най- първото да те води под ръчка е за предпочитане, отколкото да те пазят. Вие имате една мисъл имате и едно чувство или една потъпка Който има тия двете характерни черти, или туй чувство, да те извежда пред хората; или туй чувство, тази черта, ще ви затвори в себе си.

Сега вие сте дошли тука да ме слушате, мязате като тия, които водите жените си, да ме видят, а всички тия, които не са дошли, те са от ревнивите, които са затворили жените си.

Последните ще кажат: Ние са Господ се занимаваме, затова не дойдохме на събранието. А при това ни най-малко не се занимават с Господа. То е една лъжа. Че нито вие се занимавате с Господа, нито те се занимават с Господа. Това е една лъжа, една квадратна лъжа. Молбата е едно вътрешно отношение. Ти не можеш да се молиш нито вечер, нито сутрин, то е свойство на душата. Само тук може да имате по­добри условия. Е, разположение. И в къщи може да имате туй. И ще дадете крив отговор, че аз само вечерно време като се моля в къщи, може да ида при Господа. И псалмопевецът казва: В голямо събрание аз ще те хваля Господи! Никъде не е казано в Писанието, че само пред себе си ще те хваля Господи. Христос казва: Като искаш да ме познаеш, влез в скришната си стаица. В коя стаица е това, вътре в къщи? То е вътре в себе си, в своята душа ще влезнеш. В онова свещеното място. Кое е то? Мястото, което е свободно от всяко подозрение, от всяко съмнение, от свека омраза, свободно от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка злоба; място което е свободно от всичките тези. А мястото дето сте сега сте, то е място на лъжа, на спор и умраза. Вашите къщи са място на спор на злоба и умраза, на лъжа. Дрехите, които носите, всичко туй е пропито от отрицателното. Всичките ви дрехи са нечисти. Какво ще ми разправяте сега? Някои си казват, че аз не ги обичам. Аз гледам тия хора, които казват, че не ги обичам - те нямат никаква Любов. ТЕ от сутрин до вечер мислят само за себе си. Че Господ ли трябва да живее заради мене или аз трябва да живея заради Господа? Човек е направен за краката си, или краката са направени за човека? Краката са направени за човека. И следователно, краката трябва да служат на човека. А пък човекът трябва да вземе във внимание, да желае доброто на своите крака, понеже те са заради него.

Та, казвам ви кой е пътят, по който вие може да бъдете благоугодни на Господа. До тогава докато вие не се научите да служите на Бога вие не можете да намерите правия път: Закон, по човешки казано е туй. Бог обича всички ония, които му служат. А всички ония, които служат на себе си, не са обични на Бога. В тази обич към Бога, той им дава живот. Когато вие обичате себе си, знайте че винаги ще имате последствията на страдание. Когато Човек е служил на себе си в миналото, винаги е страдал щом служиш на Бога, ще се радваш. Щом страдаш, това е закон, там може да има радост. Но страданието произтича от вътрешната Любов, която човек има повече към себе си отколкото към своите ближни.

Та казвам тъй. Сега туй е злото, дето се казва: Не се поддавай на известни изкушения от вътре. Оставете тогава онзи, който обича себе си, нека понесе своите последствия в живота си. Вие всички искате да се промени света. Вие искате всички хора да бъдат добри. Хубаво. Та и другите хора, и те искат да бъдат добри. Всеки един желае окръжаващите хора да бъдат добри, но спрямо него да бъдат добри. Майката, която е добра към децата си, не е добра към погрешките на другите. Да допуснем ти имаш само едни дрехи, ще ги дадеш на своето дете. С едни дрехи не можеш да облечеш всичките деца. Но можеш да направиш по една дреха за всичките деца. Така е въпросът вече на живота. Колективна работа на всичките. Всичките препятствия в света не можем да ги изправим, но трябва колективно да се съюзим, да направим храна на всички. Бог е дал тази храна, но хората не я дават. И вследствие на това се ражда т противоречията. Бог е наредил света на чувствата; има такива предмети, които могат да задоволят човешките чувства. Но хората не са добри проводници на Божията Любов. И тогава се ражда умразата. После, хората не са проводници на великата Божия мисъл. Тогава се раждат лошите мисли в света и вие страдате.

Сега за всички страдания ние не сме отговорни. Но за вашите страдания вие сте отговорни. Че другите другите хора страдат, то е тяхна работа. Когато вие страдате, всякога може да премахнете вашите страдания. Как може да премахнете вашите страдания? Внесете в себе си Божията Любов в своя ум на физическото поле; в сърдцето на физическото поле. Имате тогава сърдце душа, имате ум и сила, те така са турени, или туй е на физическия свят. Душата е духовния свят. Имате и умствения свят. И силата е причиня свят. Духът го няма още. Вие не можете да кажете: Да любим Господа с духа си, с всичката си сила. Това са нещата. Пътят, по който трябва да вървите. Онези от вас, които [не] искате да имате препятствия, един ден ще дойдете до такива изпитания, няма да остане нито един от вас, който да не дойде до изпитание. Един ден вие като заминете за другия свят, ще ви заровят живи в гроба. И така може 10, 15 дена да седите, и ще плачете и ще дигате шум, и никой няма да ви каже. Вие може да кажете, че отивате при Господа. И ще се чудите, и хората ще ви остават. Вие може да ги слушате, но ще видите, че сте свързани за тялото. И много мъчно може да се освободите от него. И много мъчно е да се знае, кой човек е освободен.

Та казвам, сега ще останат три неща. Човешката Любов върви по обратния път. Човешката Любов е една паница, която всичко за себе си събира. Божествената Любов е една изпъкнала паница, в която нищо не можем да съберем. Ако отивам някъде с Божествената паница, ти ще останеш гладен. Божествената паница е обърната с дъното на горе, от гледището на Земята. Ти всичко каквото имаш от Божественото, всичко ще раздадеш. А като го раздадеш ти ще се нахраниш. А човешката Любов, ти само като събираш в нея ти ще се нахраниш. Ако речем ти да раздаваш, ти гладен ще останеш. Та, в човешката Любов ти не можеш да раздаваш. Там ти ще събираш. А пък в Божествената Любов ти постояно ще даваш. Кое е Божественото? Туй което постояно дава е Божествено. Туй, което постояно взема е човешко. Не са лоши работи тия. Но ако постояно вземам, ти по човешки ще бъдеш нахранен, а по Божественому гладен ще останеш. Ако постоянно даваш, ти по Божесвеному ще бъдеш нахранен а по човешки ще останеш гладен. И тогава ще трябва да изберете, или гладен по човешки, или гладен по Божественому. Все ще гладуваш. Ако се нахраниш по човешки, ти ще имаш един Божествен глад. Ако се храниш по Божественому, у тебе ще остане един човешки глад. Трябва да изберете, или да гладувате по човешки или да гладувате по Божественому! Кое ще предпочетете? Сега, кое е по-хубаво? По-хубаво е човек да бъде нахранен по Божественому, а по човешки да гладува. И тогава кое е Божествената ХРАНА? Детето като се роди, то не знае, как да се храни. И тогава майка му, понеже е живела по Бога, тя му отвори устата, насила го храни. Това е Божествено. По някой път, ако служите на Бога, ще дойдат хората от вънка да ви нахранят. То е храненето на физическото поле. И тогава знаете ли кога ще ви нахранят по човешки? Само когато сте болен. Вече ръцете ви не държат, и тогава те ще ви турат една лъжичка в устата. И тогава на Земята, когато божествените хора работят, а другите хора са неразположени към тях, другите хора ги нахранват по божественому. Един праведник го нахранват, като говорят нещо лошо за него. Това е един Божествен обед за него на Земята. Когато дойде някой при мене и казва, че са го огорчили, аз казвам, те са го нахранили по човешки. А когато дойде някой е радостен, и казва, че е придобил; казвам, по божествен начин са го нахранили. И двата начина не разрешават въпроса. Да станете вие казвате, възрастни, да разбирате вие Божествената Любов, и да разбирате човешката Любов, и да направите вие вашата Любов служителка на Божия Любов, тогава само ще разбирате живота. Дотогава докато Божията Любов и човешката са самостоятелни, отделни, вие всякога ще имате противоречие в себе си. А щом оставяте вашата Любов да бъде служителка на Божията Любов, там е разрешението на въпроса. И друго разрешение на Земята не може да има. Колкото и да искате. Ако вие не заставите вашата Любов да служи на Божията Любов, вие живота не може да го разберете. Животът ще бъде тогава такъв, какъвто сега го имате. Да оставим сега. Дргояче Светът не може да се преобрази. И всеки един от вас ще си остане такъв какъвто е сега. И 20 години да ходите и да слушате, пак ще бъдете такива, както сте сега. Тъй е. Разбиране трябва. Ако турите в действие, че вашата Любов да служи на Божията Любов, тогава веднага ще дойде новото, което подкрепя човека. Но човешката Любов или човек сам трябва да застави своята Любов да служи на Божественото! Туй е разрешението. И върху това мислете. И правете опит. И тогава всичките противоречия ще се премахнат. И ще започнете новия живот. И нещо ново ще се яви във вас. А старите работи, които вие сте ги имали, всичко това ще изчезне, и ще остане само НОВОТО. И няма да бъдете тогава една булка турена с изкуствени цветя, когато отиват да я венчават, нали изкуствени цветя от книги тургат, но цветята ви ще бъдат все със саксии около вас. И във вашия живот щом се зароди едно желание, да бъде вашата воля на Земята, вие сте на кривия път. Щом се зароди във вас желанието, да бъде Волята божия на Земята, тогава вие сте на правия път! А като подчините вашата воля да служи на Божията Воля, това правото разбиране! За всекиго, който и да е, без разлика; и за царе и за патриарси и за светии, за всички. Всеки трябва доброволно да застави своята воля, да служи на Божията Воля, на Божията Любов. Защо трябва да служи човек? Човек трябва да знае да служи на Божията Мъдрост. Вънка от това може да имате колкото ключове искате да ви дам, те са празна работа. Само ти трябва да бъдеш умен. Как? Умен може да бъде само този, който може да застави своята Любов да служи на Божията Любов. Добър може да бъде само тогава, когато застави своето знание да служи на Божията Мъдрост.

Та казвам, тия са неща, които сега може да направите. Според мене, изхвърлете из ума си всичко старо.

И казва Христос там: И прости нашите прегрешения, както и ние прощаваме на нашите длъжници прегрешенията. Ти искаш да вървиш по Божия път. Хората имат да ти дават. Ако искаш да служиш на Бога, остави това, което имаш да взимаш. Ако искаш да служиш на хората, вземи си парите. На Бога ако искаш да служиш, забрави всичко това. И като зачеркнеш дълговете на хората, и Господ, и Той изважда своя тефтер, и Той зачеркне. Ти имаш да Му даваш.

Та казвам сега, първото нещо, вие не можете да направите тези, работи, докато не заставите вашата Любов да служи на Божията Любов. И докато не заставите вашата воля, да служи на Божията Воля. И за млади и за стари говоря това. За мен стар е всеки, който е заставил Божията Воля да служи на неговата воля. А който не е направил това, той е млад. Който е заставил Божията Воля да служи на неговата воля, той е стар. А онзи, който е заставил своята воля да служи на Божията Воля, той е млад. А по-грозни хора от младите няма. Младите са най-грозни, те се оформяват сега. Вижте един плод, най-първо ли е красив. О, като узрее, той става красив. А сега, ако някой път аз говоря за младостта, аз тургам другото. Има етап, който е заставил този процес. И като служи на Бога по новия начин, той е вече млад. Но казваш той е почти заставен. Докато той не е минал през таз опитност, той не е млад. Като опита, като напусне старото, онези хора, които не са се освободили от своите навици, млади са. А онези, които се освободили от своите лоши навици са стари. И всеки, който е почнал да проявява добродетелите, той е млад. А всеки, който оставя неговите грехове да се ширят в него, той е стар. Да.

Отче наш. 6. 30 ч. с.

На поляната - гимнастическите упражнения.

НАГОРЕ




placeholder