НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)

СТАР ПРАВОПИС

Божественият план

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, човек, има, път, земя, връзка, любов, дойде, хора, царство, всички, свят, живот, божие, аз, казва, години ,

 Утрини Слова , София, 8 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

2 глава от Данаил.

Тази глава е една от най-важните глави в Стария Завет, по съдържание и по смисъл. Тя обхваща една обширна епоха от времето на Вавилонския цар до наши дни. Събитията, които се описват в тази глава, имат отношение към нашето време. Тогава се явили много тълкуватели, но и днес ги има. И днес има гадатели на сънища, които се отличават едни от други по степента на своите дарби. Всеки няма дарба за тълкуване или за предсказване. Във времето на Данаил, вавилонският цар сънувал сън, който му избягнал, т.е. изгубил го от паметта си. Той извикал видните тълкуватели в царството си, не само да изтълкуват съня му, но и да го възстановят. Днес сънят на царя е възстановен, написан е вече, остава само да се тълкува. След като се явиха всички мъдреци и сънотълкуватели при царя и не можаха да възстановят съня му, дойде най-после и Данаил и рече: "Царю, главата на образа, който видя, бе от чисто злато, гърдите и мишците му от сребро, коремът и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете му - една част от желязо, а една от кал". Видя после царят, че камък се отсече от планината без ръце и съкруши желязото, медът, калта, среброто и златото.

Днес всички хора искат да знаят, какво ще стане със света. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на земята. Значи, старата култура, с всички свои предания, останали от деди и прадеди, ще се разруши, нищо няма да остане от нея. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Дошло е време и сега е, когато златната глава на света, сребърните му гърди, медните му колена и краката му, направени от желязо и кал, ще се разрушат. Сегашната епоха е преходна. Тя представлява разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света. Страданията, които съвременните хора преживяват, показват, че великият майстор-грънчар ги е хванал в ръцете си като пръст и ги мачка. Където има мачкане, там има и страдания. - Не може ли без страдания? - Не може. За да отидете на едно богато угощение, в някой аристократически дом, вие употребявате един-два часа, докато се измиете, облечете, наредите с украшения, а искате събарянето на старото да стане изведнъж, без никакви страдания. Това е невъзможно. Вие искате да дойде Царството Божие на земята, но вашата къща да не пострада, децата и жена ви - също. Не, хванете ли крадеца, ще го заставите да върне всичко, каквото е взел; хванете ли праведния и от него ще вземете всичко, което е придобил. Крадеца ще съдят за крадените вещи, а праведния, добрия и честния - за всичко, което е събрал. Ще го накарат да отвори хамбара си и да раздава.

Следователно, ако питате, не може ли без страдания, без мъчнотии, ще знаете, че това е невъзможно. Невъзможно е да имате пет сетива и да не страдате. Ако сте лишени от сетивата си, вие ще живеете в далечен, непознат за вас свят, поради което няма да страдате. Искате ли такъв живот? Искате ли да живеете в красивия свят, който Бог е създал и да сте лишени от сетивата си? За предпочитане е да имате сетива и да страдате, отколкото да нямате нито едно сетиво и да не страдате. Страданията показват, че човек е на прав път. Ако няма страдания, той е на крив път. Такъв е законът на земята. Мислите ли, че богатият, който е задоволил всичките си желания и не страда, е на прав път?

Като ученици, вие трябва да знаете, че в света съществува план, който постепенно се прилага. Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират. Друг план се реализира. Ще кажете, че светът не е оправен. Това е ваше разбиране, вашият свят не е оправен. Дошло е време, обаче, Божественият свят да се прояви. Той е оправен, трябва само да се приложи. Докато се чувствува като уд от Божествения организъм, човек ще съдейства за прилагането на Божествения план в света. Няма ли съзнание за това, той ще се отдели от Цялото и ще изсъхне, сам ще подпише смъртната си присъда. И тогава, ако питате, защо страда човек, ще знаете, че той се е отделил от Цялото и не изпълнява службата, която му е дадена. За да не страда организмът, отделните удове трябва да изпълняват службата си. Никакво бързане не се позволява в работата. Който яде бързо, без да дъвче храната си, страда от стомах; който не дъвче добре мислите си, страда от главоболие; който не дъвче добре чувствата си, страда от сърце. - Какво трябва да правите, за да не страдате от главоболие, от сърце и от стомах? - Ще ядете малко и добре ще дъвчете храната си. И тъй, ако ви поканят на гости и ви дадат повече, отколкото можете да изядете, не яжте; ако ви дадат по-малко, пак не яжте. Ако ви дадат, колкото можете да изядете, но отделите една част настрана, ще ви бият. Каквато храна и да ядете - физическа, умствена или сърдечна, приемайте я със съзнание и с любов, сдъвквайте я добре и след това благодарете на Онзи, Който ви я е дал.

Често хората изпадат в положението на сънотълкуватели и когато се намерят в трудно положение, искат Бог да им помогне. Набедили едного, че бил добър гадател и в скоро време започнали да се стичат около него хора, да им гадае. Дошъл един човек при него и му казал: Разгадай нещо от моя живот. Ако ми кажеш нещо вярно, ще ти благодаря. Ако нищо не ми кажеш, ще бъдеш осъден. Гадателят започнал да се моли пред образа на Христос, да му се притече на помощ. Както се молил, той видял, че иконата на Христос започнала да се движи. Христос махал с ръката си на една и на друга страна. Гадателят използвал това видение и казал на посетителя: Христос ми откри, че ти си нервен, сприхав, затова често биеш жена си. За да не ти се случи някакво нещастие, трябва да се въздържаш, да не биеш никого. От този момент ръката на Христос започнала да открива много неща на гадателя и той се прочул още повече.

Всички хора са дошли на земята да живеят, да придобият нещо. В това отношение животът е търговско предприятие, всеки се стреми да печели, колкото може повече. На земята човек може да живее най-много 120 години. Каквото може да направи, трябва да го свърши до това време. След изтичане на определения срок, невидимият свят изпраща до човека комисия, която го предупреждава да ликвидира със сметките си, за да замине свободно на онзи свят. Някога човек заминава без предупреждение: комисията слиза на земята и го задига. Казват, че еди-кой си човек умрял. Не е умрял той, но ликвидирал със сметките си, т.е. дал отчет за работата, която свършил на земята. Значи, смъртта представлява ликвидиране с живота на земята и заминаване за духовния свят.

Красив е земният живот, красив е и духовният. Който разбира законите на живота, той е доволен от положението си. Той знае, че като живее, ще образува правилни връзки с хората. Това става, когато човек схване момента за образуването на известна връзка. Например, видите ли, че някой човек е гладен или жаден, притечете му се веднага на помощ. Не чакайте да му донесат от няколко места хляб и вода, че тогава и вие да му помогнете. При това положение вие сте излишен. Като види, че му носите хляб и вода, той ще ви каже: Нямам нужда вече. Значи, любовта е път, по който се образуват правилни връзки между разумните същества. Същевременно, любовта е път за образуване на съвършени връзки между две разумни души. Искате ли да направите връзка с някой ангел или с Бога, ще вървите по пътя на любовта. Друга връзка, освен любовта, не съществува. - Не може ли да правим връзки по пътя на доброто? - Не може. - По пътя на знанието? - Не може. Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е любовта. Любовта пък води към живота. Следователно, чрез любовта човек влиза в живота. Ако искате Бог да се интересува от вас, направете връзка с Него чрез любовта. - Защо трябва да се обичаме? - За да се свържем с живота. Любовта е път за образуване на връзки, а връзките - условия за проява на живота. Ако връзките стават без участието на любовта, животът не се проявява правилно.

Мнозина се запитват, защо животът им е объркан. Отговорът на този въпрос ще намерите в далечното минало, даден от Данаил. Сегашният свят се намира в краката на образа, който Новуходоносор сънувал. Камъче пада и разрушава този образ от главата до краката. Следователно, камъчето засяга и сегашния свят, който започва да се руши, за да дойде Царството Божие на земята. Царството Божие идва и се налага на всички хора, както слънцето се налага със своята светлина и топлина. Дали го желаят хората, или не, то не иска да знае. Слънцето изгрява и обхваща с лъчите си цялата земя. Спиш ли, или си буден, слънцето ще дойде. То ще те намери и в леглото, и на нивата. По-добре е да те намери на нивата, отколкото в леглото. Които са на нивата и очакват първите слънчеви лъчи, те имат бъдеще. Те са житните зрънца, посети на нивата от трудолюбивия и ранобуден земеделец. Когато Божественото Слънце изгрява, бъдете на нивите си, за да възприемете първите му лъчи. Един французин прекарал няколко години в колониите, където забогатял. Понеже нямал намерение да се жени, решил да се върне във Франция, а оттам да направи обиколка по света. Той имал двама братовчеда: единият - богат, а другият - сиромах. Първо посетил богатия си братовчед и му казал: Мога ли да остана при тебе? Обърках сметките си, нямам нищо в ръцете си. - Остани между нас за известно време, ще видим, как ще върви. След един месец, братовчедът казал на госта: Слушай, братко, жена ми и децата имат нужда от бани, от добри условия, нямаме място за тебе. Виж, къде може да се настаниш за по-дълго време, тук не може. Той отишъл при втория си братовчед и разказал положението си. - Остани между нас и не се безпокой. Както минаваме всички, така ще минеш и ти. Гостът останал при втория си братовчед и благодарил за приема. Така се минали две години. Един ден той открил истинското си положение, казал на братовчеда си, че не е беден, както се представил. - Аз съм милионер, но исках да изпитам сърцата ви - казал той. Тогава първият братовчед отишъл при богатия гост и му казал: Ако искаш, можеш да дойдеш при нас. - Късно си дошъл, отговорил милионерът и затворил вратата.

Всички хора искат да влязат в Царството Божие. На едни от тях ще се каже: Влезте вътре, вратата е отворена за вас. На други ще се каже: Късно сте дошли, вратата е вече затворена. Сега хората се изпитват, да се разбере, кой за къде е. Всеки ще бъде подложен на приемен изпит, за да мине в по- горно училище на живота. Който издържи изпита, ще мине в по-горна област на живота; който не го издържи, ще остане да повтаря. - Не може ли без изпити? - Не може, законът на земята е такъв. Който държи изпит, ще се определи, в коя област да влезе и ще се ползва от благоприятните условия на живота. Щете не щете, всички ще бъдете поставени на изпит, за да се реализира великият Божествен план. Бъдете разумни, да съдействате на този план, за да се ползвате от благата, които той носи в себе си.

Помнете: Идва камъчето, което ще разруши вашите идеали, на които главата е от злато, гърдите - от сребро, а краката - от желязо и кал. - Трябва ли да се рушат идеалите ни? - Трябва. Те са направени от метали, които не издържат на огъня, който идва в света. Каменната и метална статуя ще изгори и ще изчезне. Не съжалявайте за нея, тя не представлява живия човек. Живият човек ще остане, за да влезе в Царството Божие. Вечните идеали никога не се разрушават.

Идва време, когато идеалите на хората ще се изпитат. Трябва да остане само вечното, което устоява на всякакъв огън. Ако разчитате на богатството, на красотата и на силата си, като на идеали в живота и те ще се разрушат. Старото ще изгори и ще се замести с ново. С други думи казано: Човешкото ще се разруши и вместо него, ще дойде Божественото. Човешкият порядък ще се замести с Божествения. - Как ще стане това? - Чрез големи страдания. Без страдания може да живее само Цялото. Частите, обаче, ще страдат, ще се мъчат, докато се приготвят за новите условия, за влизането им в Царството Божие.

Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици". Самоотричането подразбира връзка с Христос. Който се свърже с Христос, той може да понася скърбите и страданията с радост. Той става носител на новите идеи. Той е готов вече за Царството Божие, което идва на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на света. То идва чрез любовта и истината, чрез живота, знанието и свободата.

"Който не се отрече от себе си, не може да ме последва". Да се самоотрече човек, това значи, да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото. Може ли да направи това, човек понася вече страданията с радост и гледа на тях като на неразбрани радости.

Сега и на вас казвам: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

40. Утринно Слово от Учителя, държано на 8 септември 1935 г.

София. – Изгрев.

Тълкуванието. (Истинските връзки)

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, човек, има, път, земя, връзка, любов, дойде, хора, царство, всички, свят, живот, божие, аз, казва, години ,

 Утрини Слова , София, 8 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще ви прочета втора глава от Данаил.

„В начало бе Словото“


Може да се каже, че тази е една от най–важните глави в целия Стар завет по съдържание и по смисъл. Понеже е една глава, която обема една обширна епоха от времето на вавилонския цар и до наши дни и последните събития сега са в нозете на сегашната култура – и в калта, и в желязото. То са тия тълкувания. Всички онези, които се мъчили да разгадават, много тълкуватели християнски мязат на вавилонските тълкуватели. Царят им казал: „Явете ми съня.“ Изгубил си съня, той иска да му кажат съня. Не само това, но да кажат и смисъла, какво означава. Той им казал: „Кажете ми какво означава този сън.“ Та мнозина казват, като е известен сънят, могат да го тълкуват, но мъчно, когато сънят избяга. А понеже сега сънят е хванат, написан е този сън и според тълкуванието значи вавилонското царство е представлявало златната глава на този образ. След това иде една друга епоха, която е била от сребро, показва организирането на хората. След туй някои го уподобяват на Александър Велики. И най–после Римската империя, която представлява желязото. Всички тези са минали. Сега останаха добродетелите, краката са това, част от желязо, част от кал. И важното е, че в този образ се отсича камък, който се превръща в цяла една планина, който означава тези свещените, които съществуват.

Сега мнозина от вас искате да знаете какво ще стане със света. Светът е тази статуя, която вие виждате със златната глава, със сребърните гърди, с медните реела от желязо и с кал. Казвате: „Каква култура!“ Виждате един малък камък, който всички тия неща ги разрушава и ги хвърля на земята, и той остава на земята. Или другояче казано, от преданията на вашите деди и прадеди всичко туй ще падне, нищо няма да остане, ще иде там, отдето е дошло. И ще остане онова, което малкият камък ще донесе, който е отсечен от планината. На туй учение сега трябва да разчитате. Или другояче казано, кому трябва да служим в света? Светът, това е голямата статуя със златна глава, направена от сребро, от мед, от желязо и от кал. И представят си сега Данаил, който се намираше преди повече отпреди две хиляди и петстотин години, който описва едно събитие, което имаше да стане след две хиляди и петстотин години. Сега вие се намирате подир две хиляди и петстотин години след Данаила и питате какво ще стане. Ще стане туй, че вие ще видите как желязото и калта ще се разместят. Който не разбира, какво ще каже? Е, какво означава тази кал? Една скица ви правя. Сегашната епоха е преходна, която показва възстановяването на Царството Божие на земята. Ще дойде един ред и порядък. Не ще дойде, а е започнало това. Всичките тия страдания, които имате, това е като грънчар, който прави нови гърнета. Мачкане има там, а там, дето има мачкане, има страдание.

Сега не зная откъде се е вмъкнала тази мисъл. Всичките хора искат нещата да станат по един много мек начин. Питате: „Не може ли по друг начин?“ Не може по друг начин. Аз бих ви дал едно малко възражение. Нека взема това за изяснение. Викат ви на едно угощение, на един аристократичен бал. Вие седите пред огледалото и ще ви вземе повече от час да си турите всичките наряди, които са необходими за вас. Питам, не може ли тази работа изведнъж да се нахули отгоре ви, изведнъж да стане. А вие всяко нещо ще го вземете, ще го турите на себе си и ще се обръщате пред огледалото. Ще се мажете, ще се подстригвате, ще си турите обущата, чорапите, връзката. Значи вие изживявате един час за един бал. А за други работи казвате: „Не може ли да станат по лесен начин?“ Не могат. Запример вие искате да дойде Царството Божие на земята, ама вашата къща да се не засегне. Вашият дом, вашите деца, всичко да остане по старата мода и да дойде Царството Божие. Като хванат крадеца, той трябва да върне краденото. Каквото е откраднал, да го върне. Пък и като хванат добрия, каквото е събрал, той трябва да го даде. И крадецът трябва да даде, което е крал, и който е събирал честно, и той трябва да даде каквото има. Крадецът по законите ще го съдят и ще кажат: „Как тъй, което е взел, че не го донесъл?“ Ще го съдят и ще го накажат. Как тъй го взел и не го донесъл. Добрия човек ще го заставят, каквото има, да си отвори хамбара и да го даде. Сега вие ще питате: „Защо тъй?“ Защото не може да бъде другояче. Аз ще ви обясня защо е така. Е хубаво, аз ще ви дам един пример.

Представете си, че един човек иска да мине по лесния начин. Представете си един човек, който е сляп, глух, без обоняние, без осезание и без никакви други сетива. Представете си, този човек иска да си избере една жена, без да я гледа, без да слуша, без да я помирише, без да я вкуси и без да я попипа малко. Защото всичката реалност в света произтича от нашите сетива. Вярвам в този, който чува, който гледа, който помирисва, който вкусва и който попипва. Това е всичката реалност. Питам, ако нямате петте сетива, как ще изберете вашата възлюблена? Къде ще я намерите? По някой път някои хора искат да узнаят истините на света по друг начин. Но в пътя на петте сетива, там има страдание. Нищо повече. Страданията всякога показват, че вие сте на правия път. Щом нямате страдания, вие сте на кривия път, не сте на правия път. За земята е така. Ако имате един живот без страдания, вие сте на най–кривия път. Мислите ли, че богатият човек, на когото всичко му е охолно, той е на правия път? Мислите ли, че онази въшка, която се качила на главата ви и постоянно ви чопли, мислите ли, че тя е на правия път? Като дойде гребенът – смъртно наказание. Защо? Защото се е качила на главата ви. Наказва се без адвокат, без никаква защита. Вие знаете как се наказват въшките. Или може да иде на аутодафе, или с чук. Ще я турят на наковалнята, ще вдигнат чука – цап. Това са двата големи чукове, които са на ръката. Тази работа е много сериозна.

Сега в ума ви трябва да влезе, че в света има един план определен. Не онова, което вие мислите, не онова, което вие желаете, ще стане, но онова, което е предопределено. А вашите мисли и вашите желания, те ще си останат на ваша сметка. И всичките хора, които съм срещал аз, все си дават мнението как светът да се нареди. Всеки казва, че светът е лош, че работите не вървят. Но кога не вървят работите? Когато работите на човека се забъркат, светът не върви. Тогава, както той иска. Казват – светът не е оправен. А той подразбира – неговият свят не е оправен. А щом неговите работи тръгнат, тогава и светът е нареден, и светът е оправен. Но това са частични разбирания. Сега има друго едно разбиране в света. Когато човек принадлежи на едно цяло, на един организъм, неговото благо зависи от цялото. Но и положението му зависи от функциите, как ще функционират отделните органи. Ако ръката сама извършва работите в едно тяло, тя е намясто. Когато не извършва работата, идат страданията. И всякога страданията са един признак, който показва, че известен орган не извършва своята работа както трябва.

Да допуснем, че вие чувствате някой път, че нещо ви е мъчно, криво ви е. Защо ви е мъчно? Защото не сте извършили работата както трябва. Сега на пръв поглед мисълта не е ясна. Вземете един прост процес в яденето. Ти си лаком и обичаш всякога бързо да ядеш. Господарят ти казва бързо да ядеш, тъй че да ти пукат ушите. В пет–десет минути да се свърши работата. Е, в пет или десет минути работата на яденето свършва ли се? Тя може да се свърши, но не е свършена както трябва. Ти със своето бързане едва премяташ хапката си, но не както трябва, тя не е добре сдъвкана. И като влезе в стомаха, на тебе ти става тежко. Казваш: „Не зная какво ми стана като ядох, стана ми тежко. Урочаса ме.“ Причината е, че храната не е добре сдъвкана. Не си ял както трябва. Ти си ял биволско месо, бивол от петнайсет години. Пастърма ти дал господарят, ти ядеш бърже, пастърмата влезе в стомаха, не може да се смели, зачервят ти се очите от мъчение. Ако стомахът може да смели добре храната, очите няма да се зачервят, ако не може да се смели храната, той ще повърне храната. Казва: „Такава храна не я пращай.“

От какво произтича страданието? Работата не е свършена както трябва, бързал си. Аз обяснявам причината. И на други морални работи се дължи, пак на същото. Страдаш някой път, възприел си някоя мисъл много бързо, не бързай да я възприемеш, тя после ще те мъчи. Всяка една мисъл сдъвчи я хубаво на общо основание, тъй ще я сдъвчиш, че като влезе в тебе, да не прави никаква тежест в ума ти. Или имаш едно чувство, сдъвчи го хубаво, не тъй на две – на три. Ами че вие от какво страдате?

Сега ще засегна един въпрос, който е малко щекотлив. Ти искаш да хванеш един слуга, препоръчал ти го един твой приятел, и ти го викаш. Сдъвчиш изведнъж и го глътнеш цял, но след време този слуга ти създаде голямо главоболие. Ти като хванеш слугата, ще го сдъвчиш, че като влезе в тебе, да не ти прави никаква пакост. Най–първо ще видиш този слуга има ли дълга ръка, езикът му дълъг ли е. После обича ли той като рибите да се изхлузва навсякъде, мазен ли е. После ще го видиш умен ли е, знае ли да лъже и като те излъже, ти да повярваш. На какво ще мяза вашият слуга? Един свещеник изпраща слугата си при един архимандрит, който му изпраща пет скумрии. Дава му да му даде писмо. Слугата, като тръгнал, опапал едната скумрия, изял и другата, изял всичките пет скумрии. Архимандритът писал едно писмо на свещеника, слугата не знае да чете, той мълчи, потайва се. Мисли, че архимандритът не е писал нищо за рибите. Казва: „Няма да кажа нищо на попа за рибите.“ Идва попът, слугата не казва нищо, мисли си: „И слугата може да яде попски риби.“ Сега името му било Иван. Свещеникът казва: „Иване, пет риби имало тук.“ „Намерих ги“ – казва. „Намери ли ги? Мен ми трепереше сърцето да не си ги изгубил. Щом ги намери, много се радвам. Аз мисля, че са изгубени. А, намери ги.“ „Отде знаеш?“ „Пише тук пет риби.“ „А, много добре.“

Заключението. Някой път казват, да се разберем. Как ще се разберете вие? Като свещеника и неговия слуга. Ти намираш скумриите в писмото, но реално ли е това? Ама да разберем работите. Как ги разбираш? Както Иван и свещеника. Той отдавна ги е разбрал, но си мълчи. Казва: „Я, ми кажи тази истина къде е?“ Истината е в корема му вътре. Та по някой път аз съм срещал, някой ми каже: „Боли ме коремът. – Казва: – Кажи ми защо ме боли коремът.“ Изял си скумриите. Никога не може да се роди някоя болка в стомаха, ако няма някоя храна вътре. Тогава може да се образуват отрови, газове и т.н.

Сега ние се отвличаме, за да направим една истина ясна. Нас не ни интересува сега дали тази приказка е вярна, или не. А може да е скроена само. Дали имало такъв свещеник и такъв архимандрит и дали имало такъв Иван, то е въпрос. На баснописеца му дошло наум да напише това. Нали знаете баснописецът как пише. Той, като седи вкъщи и му дойде един терк – и кръц, кръц, нареже платното. А то няма реалност. Той скрои един Иван, един свещеник, един архимандрит, и направи една басня. И питат другите хора: „Свещеника го няма, и Иван го няма.“ Сега онези, които скрояват басните, те трябва да ги скроят, но и онези, които ги тълкуват, и те трябва да ги тълкуват. И в този закон има: не яж повече, отколкото ти трябва, не яж по– малко, отколкото ти дават, ако искаш да бъдеш последователен. Щом идеш на гости и ядеш по–малко, отколкото трябва, не яж тогава. И ако ти сипят по–малко в паницата, отколкото ти трябва, не яж. Е, ако ти сипят много, пак не го яж. Ти ще искаш да ти сипят толкова, колкото ти трябва. Някой път виждате, че малко е сипано, и пак го ядете, а някой път виждате, че повече е сипано, и пак го ядете. Вие трябва да изядете всичкото ядене, защото в едно угощение, щом ти напълнят паницата, ако не го изядете всичкото ядене, бой ще има. Тогава, ако ти сипят повече, обичат те повече. Ако ти сипят по–малко, обичат те по–малко. Така е, ако идеш на едно място на гости.

Сега тълкуванието. Дето ти напълнят паницата, казват ти: „Ела и друг път.“ Пък като ти сипят малко, казват: „Втори път да не идваш.“ И питат сега: „Защо ти сипаха по–малко?“ Да не идеш втори път – тълкуванието.

Е, хубаво, вие сте като тези вражари, на които царят казва: „Кажете ми тази работа.“ И царят изважда един закон, че ако не му открият тайната, веднага смъртно наказание. Не е лесно да бъдеш умен човек, мъдрец да бъдеш, някой гадател. Един гадател ми каза: „Намирах се в затруднено положение. Идва един човек при мене, на който трябва да кажа нещо. Седя, притеснявам се да му кажа нещо, няма откъде да започна, повод нямам. Мисля. По едно време аз виждам ръката на Христа на иконата започва да се маха. Хрумна ми на ума, че този човек обича да бие жена си. И аз му казвам: „Христос ми каза, че ти много си потупвал жена си и ти заповядва да не я биеш.“ И оттам насетне тази ръка му откри много работи. Но трябва да започнеш отнякъде, дето нещата имат едно разгадаване. Сега мнозина от вас обичате милувките, нали така? А никой не обича биенето. То е общо за всички. Така че човек винаги обича милувките. Но има хора, които и милувките не обичат. В Америка среща един негър една млада американка и я целува. Тя не го вижда, мисли, че е от белите и мисли, че е намерила една мазна риба. Но като идва до светлината, тя го вижда, че е негър и го предава на властта, задето я целунал. И него глобяват десет хиляди долара за една целувка. Той бил богат и платил. Питам, защо тази богата американка не била доволна от черния негър? А ако четете „Хиляда и една нощ“, ще видите, че там жените обичат черните. Там ще видите, че съблазънта иде от някой черен, не от бял. Този цар в „Хиляда и една нощ“ – Халиман. И на сън всички бягат от черните. Въобще всички хора бягат от черните мисли, не от белите. Че когато вие се изкушавате, от какво се изкушавате? Мъжете се изкушават от черни жени, а жените от черни мъже. Моето тълкувание е това. Имаш едно изкушение, мъж си, някоя черна жена те изкушава. Ти си жена – някой черен мъж те изкушава. Не го обичаш. Или изтълкувайте нещата в друг един смисъл.

Да ви обясня по кой начин може да се обясняват нещата. Представете си, имате един търговец. Какво му трябва? Трябва му един дюген на някоя улица, трябват му пари, капитал, трябва му стока, трябват му мющерии, да му тръгне работата. Без това работата не върви. После търговецът трябва да предвиди, че загубите в неговата търговия трябва да се покриват от печалбите, а не от майката. Той мисли, като започне търговията, ще тръгнат мющерии. Но някой път се случва, та тръгва наопаки. Слугите, които са вътре, обичат да пооткраднат и след една–две години ти трябва да напуснеш всичко. Преведете сега това. На един военен какво му трябва? На войника не му трябва дюген. На войника му трябва една добра сабя, после му трябва един патрондаж, снаряжения, после му трябват и неприятели. На военния мющериите са неприятелите. Там трябва той да тегли куршума. Запример търговецът иска да вземе печалбата, той вика мющериите и ги посреща като добре дошли и ще им вземе парите. А военният, отдалеч като види мющерията – цък. Вземете ловеца. Къде той търси своите мющерии? Някой заек в гората, негов клиент е той. Тегли му куршума. Някоя яребица, гургулица, гълъб, все са негови клиенти. Той ги наниже и ги носи със себе си. Сега търговецът се възмущава, че ловецът избил мющериите си. То са преводи в живота.

Казвам, същественото на един търговец не е само неговият дюген, но той трябва да бъде един честен търговец, който трябва да продава хубави платове, хубава стока да дава, че всеки, който взема от него да бъде доволен. Защото общо здравословното състояние зависи от него, от хубавите платове. Онова, за което той говори, той й отговаря. Не само да продава стоката на мющериите. Или вземете един земеделец. И той трябва да има стока, и да продава стоката. Между всичките хора има една обмяна. Законът е един и същ. Вие образувате едно семейство, образувате дом.

В любовта има една обмяна. Що е любовта? Търговска работа. Някъде мъжът е клиент, някъде жената е клиентът. Някъде мъжът е търговец, някъде жената е търговка. Сега вие можете да не разбирате. Ще кажете – най–възвишените чувства са там. В какво седят чувствата? Известни чувства трябва да се проявят. В какво трябва да се проявят чувствата? Представете си, един художник седи пред една велика картина, влюбил се той в картината. Да я купи, не може, не му позволяват. Да я нарисува, сяда. Ден, два, три, петнадесет дена той ще копира. И сега всичките хора, понеже морала не може да го вземат отнякъде, те го копират. Ти ще копираш от баща си, от майка си, ще копираш живота на майка си, на баща си, ти може да го копираш. Баща ти бил честен и майка ти била честна, ти ще ги нарисуваш горе– долу. Някой път може да копираш нещо много добре, а някой път може да пропуснеш някои съществени черти на тази честност.

И най–после вие сте дошли на земята и казвате: „Искам да живея.“ Но животът на земята е едно търговско предприятие. Тук имате право да останете на земята най–много сто и двайсет години и след това от невидимия свят ще ви извикат. Как го наричат това, когато някой трябва да ликвидира. Да вземем някой чиновник, слугувал трийсет–четирийсет години. Кой е крайният предел да го уволнят? Трийсет и три години. Трийсет и три години, и вече почнат да мислят да го пенсионират. И той ще ликвидира с чиновничеството. Ще намерят, че е стар, че иска да си почине. От невидимия свят казват: „Да свърши своята търговия.“ Че младият човек не ликвидира ли? Ликвидира. Ликвидирането, те казват, че умрял. Не, ликвидирането е да се върне в другия свят и да си даде отчета за своята търговия. След като си живял на земята, ти ще дадеш отчет как си търгувал, как си живял. И всичките наши схващания – ние искаме да живеем добре на земята. Всеки иска да живее добре на земята и като ликвидира, като иде в другия свят, да види има ли печалба, или не.

Една ясна представа трябва да има човек за духовния живот. Той е много богат живот. От живот в живот се отива. Някои бягат от живота. В живота всичко въобще, ако го разбираме, то е намясто. Нещата са добри само тогава, когато знаем да турим всяко нещо на мястото. Ако турим нещата там, дето не трябва, животът не е добър. Представете си, че от вас се изисква да се запознаете с един човек. Някой човек е тъй жаден. Ако вие в даден случай може да му дадете една чаша вода, вие ще се запознаете с този човек и ще се образува една връзка. Но вие седите, не отивате при този човек. А когато са му дали на този човек три–четири души вода, вие напразно отивате да му покажете услугата си. Човекът ще ви каже: „Не съм жаден сега.“ И ако при вас идва един човек, който има голяма нужда в морално отношение, да кажем, трябва да се подобри.

Какво означава доброто в света? Доброто в света, това е правене на връзка между хората. Важно е хората да образуват правилна връзка на земята. И то е животът. Ако не се образуват правилните връзки, животът е лош. Ако се образуват правилните връзки, животът е добър. Животът е път, по който се образуват връзките. Или любовта е единственият закон, единственият път, по който се правят най–добрите връзки. Любовта е най– съвършената връзка, която може да се направи между двама души. Що е любов? Най–съвършената връзка, която може да се направи между двама души. И връзката между един ангел и една човешка душа може да се образува не по закона на доброто, а само по закона на любовта. Никога с един ангел не можеш да се сдружиш с доброто. Той не се нуждае от твоето добро. Какво добро ще му направиш? Със знанието? И с него не можеш да бъдеш във връзка. И с каквато и да е услуга, пак не можеш да бъдеш във връзка. Единствената връзка, която можеш да направиш с един ангел, то е по закона на любовта. И с Бога не можеш да направиш никаква връзка. Само със закона на любовта можеш да направиш връзка с Бога.

Що е любов? Единственият закон, с който може да направите една връзка. А щом можете да направите една връзка, вие вече сте в съчетание с живота. И тогава Бог на вас може да обръща внимание. Ако вие не можете да направите връзка чрез любовта с Господ, молитвите не могат да бъдат приети, нито пък той ще се интересува от вас. Ако направите връзката, това вече показва известен интерес, той се интересува от вас. Сега казват: „Защо трябва да се обичат хората?“ За да има връзка. Защо трябва да се прави връзка? За да се прояви животът. Защото без връзка животът не може да се образува. Любовта е подтик, който образува връзката, а връзката е проявяване на живота. Сега туй е за онзи, който разбира. Тъй щото трябва да се любим, за да направим връзка. И защо трябва да се направи връзка? За да се прояви животът. Ама не се проявява. Понеже връзката не е правилна. Понеже връзката не е направена чрез закона на любовта. Щом връзката е направена чрез закона на любовта, тя е правилна връзка. А щом връзката е правилна, има и правилно проявление на живота.

Та казвам ви, сега съединяваме двете противоречия. Преди две хиляди години, едно време един езически цар сънувал един сън и Данаил го обяснил. Какво има, че това станало след две хиляди и петстотин години. Та ви казвам аз сега, че това станало след две хиляди и петстотин години. Та ви казвам аз сега, вие сте сега хора, които живеете в краката на този човек. И този човек се разрушил, удареният. И казва: „Защо светът се разбъркал?“ Объркал се, понеже този голям образ се разрушава. Понеже цялата земя трябва да влезе съзнателно тук и да дойде царството Христово. Този камък, това е Царството Божие, което сега настъпва на земята и вече взима владения в умовете и сърцата на хората. Навсякъде тия хора искат – не искат, Царството Божие се налага. Ама как тъй? Налага се, както се налага слънцето, като изгрее. Нали се налага? И вкъщи да се скриеш, то пак се налага – топлината ще дойде. Според онзи закон онези, които са отвън, повече топлина ще приемат. И ако спиш, но все ще дойде. Има известни хора, които ще приемат Царството Божие отвън, а някои ще го възприемат вкъщи. Обаче онези, които го възприемат вкъщи, те не са кандидати. Които са на нивата, които очакват да дойдат лъчите на слънцето, те имат бъдещето, те са житните зърна. Затуй казвам, като изгрее Божественото слънце, не стойте вкъщи.

Сега вашата работа, знаеш, на какво ще замяза? Мяза на един французин, който ходил в колониите и забогатял. Като се върнал във Франция, не мислел да се жени. Имал двама братовчеди. Той искал да знае при кого ще живее най–добре. Отива той при единия братовчед: „Слушай – казва му – съвсем съм закъсал, не може ли да живея при тебе?“ „Може.“ Като поседял един месец, братовчедът му казал: „Жена ми е неразположена, децата, търси си чарето. На друго място иди.“ Отива той при втория си братовчед. Той му казал: „Не бой се. Каквото и да е при нас, ще поминеш по–добре.“ Седял той там година–две и най–после му казва: „Аз не съм сиромах, имам няколко милиона.“ Като чул това, идва другият братовчед, казва: „Може и при мене да бъдеш.“ Казва му: „Късно си дошъл.“ Някои хора, като дойде Царството Божие, все ще искат да влязат в него. Но късно си дошъл, късно си се сетил.

Сега е важно, когато се определят хората, да се знае кой закъде е. Всички ще бъдат изпитани, ще има както сега приемни изпити. Сега нали е септември, онези, които ще постъпят в университета или гимназията, или в прогимназията, всички държат изпит. Който издържи изпита, влиза. Който не издържи, не влиза. И на вас ви казвам, всички държите приемен изпит. Кой къде ще влезе, ще се види. Питат: „Защо са тия изпити?“ Законът е такъв. Защото, ако не държите изпит, никъде няма да влезете. А щом влезете там, дето трябва, ще имате вече условия да се развивате. Това е Божествената истина в света. Бог, който ни изпратил каквито и да са противоречия и нашите разбирания, има един велик план, който трябва да се реализира. И той вън от нашето желание, вън от вашата воля, ще се реализира. Дали искаме, или не, то е друг въпрос, но този план ще се реализира. А Бог ще съдейства на онези разумните. И които са умни, съдействат на плана, а които не са разумни, те се ритат. И те само се разправят вкъщи като слуги, и като господари се разправят, искат да оправят този свят.

Та казвам сега, вашите идеали – виж, да ви кажа какво е сравнението, вашите идеали, които са направени от злато – главата, от сребро – гърдите, от желязо и кал – краката, всичко туй прах ще стане. Защо? Ще дойде едно малко камъче отнякъде и като блъсне всичко туй, туй камъче ще изпълни съвсем вашия живот. Вие ще се намерите в едно противоречие и ще питате: „Защо трябваше да се съкрушат моите идеали?“ Някой път казвате защо сте изгубили вашия идеал. Според мене може ли да се изгуби един идеал? Не, не може. Една статуя ти може да разрушиш, но един жив човек ти не може да разрушиш. Съвременните учени хора казват, че има известни микроби, които издържат на много висока температура, на две и три хиляди градуса. Ама животът е дошъл, както поддържат, от другите планети чрез някои метеори. И тия метеори, като се приближават към земята, са били нагорещени някой път до хиляда градуса, а животът е останал, без да се разруши. Този живот е издържал на тази топлина. Ние мислим, че животът може да се разруши. Не, животът не може да се разруши.

Та казвам, всичките идеали, които не могат да устоят на тази висока температура, те трябва да се разрушат и трябва да остане само това, което може да устои на този вътрешен изпит. Искам да ви кажа сега, вашият идеал, който имате, ако сте богат, идеалът ви ще се разруши, ако сте красив, идеалът ви ще се развали, ако сте силен, идеалът ви ще се разруши. Каквото и да имате друго, ще се развали. Ще се развали всичко, то е въпрос на времето. Кажете ми сега кое няма да се развали. И като се развали, кое ще остане?

Сега новото, което остава, на него трябва да разчитате. Или другояче казано, да преведем, туй, което се разваля, е човешко. Да минем от човешкия порядък на нещата, от човешкото схващане към Божествения порядък, към Божественото схващане. Това е вечното, това е постоянното. Ще дойдат мъки, ще дойдат страдания, туй трябва да го знаете. Всичко това ще стане, но засега никой няма да ви даде отговор, както и да ви обясняват. В мене минава мисълта, казвам, без страдания не може. И казваме, предполагаме, че може. Но аз казвам, без страдания не може. Предполагам, че може, но аз страдам в даден случай. И ти може да си предполагаш, че може, ама страдаш. Страданието в света е необходимо. Без страдания в света може само цялото. Само Бог в своята целокупност, понеже няма нищо друго извън него, той може да не страда. Следователно има един, който да го назначава. Но щом ти си ограничен в какъвто и да е смисъл, ти страдаш. Страданието е един признак, че ти си ограничен в друго едно съзнание. Или може да страдаш, защото не е станало както ти искаш. Пак си ограничен. Трябва да излезеш от това ограничение.

Сега аз говоря на вас, които сте напреднали. Нали има някои от вас, които мислят, че са напреднали. Ето аз какво подразбирам под напреднал човек. Напредналият човек е, като умре мъж ти, да не пророниш нито една сълза. Ами да си купиш един тъпан и да биеш тъпана и ще поиграеш около майка си, че заминала. Ще играеш хора. Не само няма да плачеш, ами ще играеш, че се освободила от нещастието. Това е сега мъдрец. Каквото и да ти се случи, да не пророниш нито една сълза и да благодариш, че ти се случило това. То е опакото на живота. Като дойде то, да останеш невъзмутим и да кажеш: „Много добре стана.“ Като дойде и доброто, и него да приемеш. И там да не се зарадваш, да мислиш, че е станало нещо. Защото страданията и радостите – това са двете страни на живота. Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и радостите. И радостта никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал. Щом страдаш, ти ще се радваш. И щом се радваш, ти ще страдаш. И тогава, казвам, страданието е неразбраната радост, а радостта е разбраната скръб. Разбраната скръб е радост, а неразбраната радост е страдание.

Но от Данаила изваждам следното. Че сега вие сте в края на сегашната епоха, дето Царството Божие се намира на земята. Дали го вярвате, или не, то е друг въпрос. И то ще бъде. Второто положение, че всичките ваши идеали, всичко туй ще рухне. Третото положение: онова, на което вие сте се смели, вие трябва да приемете и на него трябва да служите. Че майката носи своето малко дете, но един ден това малкото дете, което тя носи на ръцете си, ще бъде на нейна услуга и то ще й помогне. Туй, на което тя не разчиташе, туй слабото дете, то ще й помогне. И онова, на което вие се смеете в себе си, на слабото, то ще дойде за бъдеще да ви услужи. И сега онези хора се смеят, казвам: „Зей, коньо, за зелена трева.“ И когато дойде зелената трева, на коня добре ще му дойде. Когато той зее за зелената трева, защо зее? Зее, защото зелената трева не е дошла. Като се събори златната глава, като се събори среброто, сребърните гърди, и като се събори желязото, тогава ще дойде зелената трева. Под големите дървета расте тревата само когато се махнат те. Докато стои голямото дърво, нищо не никне. Тия дървета ще паднат.

Та, за да израсне нещо във вас, всичките ваши грандиозни работи трябва да се махнат. Или другояче казано. За да се освободите, непременно идеалите, които имате сега за живота, какво трябва да стане с тях?

Да се повърнем към същественото. Другото, то е най– Важната работа, то е Царството Божие на земята. Камъкът, това е великата истина, която прониква, и Божията любов, която идва в света, с която Бог се изявява на хората. Тя иде и всички трябва да бъдете готови да благодарите за онова, което става пред вашите очи. Да бъдете готови да станете носители на новите идеи, да станете носители на новото сега – Царството Божие. Да поддържате закона на любовта, да поддържате закона на знанието, на свободата, на правдата, на мира, на дълготърпението, на всички тия добродетели, които идат сега – новото в света. Тогава ще се образуват онези истинските връзки. Не тогава, но сега почват да се образуват онези истинските връзки.

И най–първо ви съветвам да си образувате истински връзки на любовта. И Христос казва, за да се направи една връзка, „ако човек не се отрече от баща си, от майка си, за да направи една връзка с Бога, не може да ми бъде ученик“. Трябва да направим връзка с Христа и „Ако не се отречеш от децата си, от своя си живот, не може да ми бъдеш ученик“. Връзка се разбира това. Не може да бъдеш ученик на Божественото, докато ти не се отречеш. Същият закон е този. И сълзите ви, всичко трябва да рухне, за да дойде новото. И тъй е било, когато кристалите искали да минат в органическо вещество. Трябваше да се отрекат от всичко, което имат кристалите, за да станат малки микроби. Микробите и те се отричат. И човек минава една епоха, дето млекопитающите в нас прекарват една борба, че млекопитающите не искат да се откажат от своята власт. И всичката борба в човека е борбата с млекопитающите. Човек трябва да се отрече от живота на млекопитающите. Човекът трябва да започне да управлява, а не животното. Та сега туй самоотричане в света седи в това: всички ще трябва да се откажем от стария порядък на нещата, с които ние сме свикнали. Детето е свикнало да лази, но трябва да се откаже от лазенето и да започне да ходи на два крака. Най–първо да се научи да се изправи. Някой път, като ходи на два крака, то пък може да падне. Но съществената идея е сега, че всички сте в един преходен период и вие мислите защо са тия страдания.

Страданията са едновременно подтик на любовта да ви възпитат и да ви изправят на вашите нозе и да погледнете другояче, и да видите, че има друг един свят, не както този сега. Който сега живее, да види, че има по–умни хора, които трябва да срещне, отколкото тия глупавите, с които сега живеем. Мислите ли, че вашите другари са тия души, с които вие ядете и пиянствате в кръчмите, че те са най–умните хора? Ще се сдружите с ония хора, които не пият, които не пушат, които не лъжат, които не правят никакво престъпление. От тях ще се откажете, а ще се свържете с всички онези, които са носители на всички добродетели. Това е Божият закон, това е Царството Божие.

Да излезем от стария порядък на земята, от стария порядък на нещата и да влезем в новия порядък на нещата.

„Божият дух носи всичките блага на живота. “
(Три пъти)

Четиридесет и пето утринно слово
8 септември 1935 е., неделя, 5–6.25 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder