НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ако не ядете

Ако не ядете

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, сега, има, може, живот, хора, себе, казвам, всички, всичко, любов, бъде, години, земя, могат, ден, мене ,

 Неделни беседи , София, 21 Април 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„В Начало бе Словото“.

Ще прочета само 5 стиха от петата глава от Евангелието на Йоана от 5–10 стих.

„Бог е Любов“.

„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“

Ще намерите този стих някъде в Евангелието и ще видите, че той представя едно отрицателно изречение с положително съдържание. Кое е важното за човека? Яденето е процес, свързан със здравословното състояние на човека. Всички здрави организми ядат правилно. Тези, които заболяват, ядат неправилно, а онези, които умират, те съвсем не ядат. Когато човек не яде правилно почват да му се четат ребрата, вратът му изтънява, очите му хлътват, бузите му изгубват своята красота и най-после той органически съвсем обеднява.

„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих има двояко тълкувание. Ако се вземе буквално, той почти няма никакъв смисъл, но съществените неща, т. е. същественото, което се яде, не е плътта. Същественото е онова, което се съдържа в плътта. Това е животът, който е скрит в плътта. Това е, което са знаели още от старо време, жизненият елексир, или условията на живота, които проникват чрез храната.

Казвам: Има две разбирания на живота според прочетените стихове. Сега аз няма да ви говоря за неща, които вие знаете, защото не искам да ви товаря. Това значи, аз няма да ви продавам вехтите дрехи, защото вие имате достатъчно стари дрехи. Аз трябва да ви продавам нови дрехи, тъй щото ще се постарая да ви продавам нови дрехи, които или да ги продадете, или да ги носите. Във всеки случай да имате една печалба. За да яде човек правилно на физическия свят, неговата мозъчна и неговата симпатична нервна система трябва да са добре устроени, или научно казано, те трябва да се намират в музикална хармония. Само при това положение човек може да яде правилно. В окултен смисъл яденето е един процес на вътрешно съгласие. Човек трябва да има Любов към храната, която яде, за да се ползува от нея. Щом няма Любов към известна храна, той не може да се ползува от нея. Такава храна внася най-големите отрови. Това всички хора знаят, но още не са го изнесли. За в бъдеще ще го изнесат, понеже умовете им сега са заняти с много научни работи.

Съвременният свят е претрупан с известни научни теории и все неприложени. Понеже, всяко нещо, което не е приложено и не е опитано, то е една теория. А всяко нещо, което е опитано и приложено, това е факт вече и върху този факт се гради животът. Има спор за яденето между светските хора и религиозните хора. Светските хора поддържат, че трябва да се яде по 4 пъти на ден, за да се поддържа в изправност тялото. Англичаните изобщо ядат по 4–5 пъти на ден, някой по три пъти на ден. Религиозните хора пък поддържат, че в 24 часа трябва да се яде само веднъж, тялото не трябва да бъде много охранено. Сега да оставим какво поддържат хората – и едните имат право, и другите имат право. Аз бих ви навел много доказателства, но всякога, когато човек изнася едно доказателство, докато докаже едно нещо, той ще събори друго. Като съграждаш една нова къща, ще събориш старата. Онези, които са кандидати за новото, те се радват, а онези, които излизат от старото, ще кажат: Слушайте, тази къща не трябва да се събаря. Какво трябва да направите сега? Голямо изкуство е да не събаряш старото, на това е майстор само природата. Тя едновременно и старото не събаря и новото (ще) гради. Върху старото тя гради новото. Затова се изисква голямо майсторство. Човек като дойде да гради, той събаря старото и съгражда новото, той другояче не може. Сега аз ще се постарая без да съборя старото да съградя новото. Дали ще го направя, не се знае. Ако се дигне много прах около вас, ще знаете, че има нещо съборено; ако не се дигне много прах, вървя според законите на природата. Защото, както и да говорим, индивидуалния живот, който сега живеем, все ще се засегнат някои религиозни вярвания в него или обществени, или семейни, какви ли не вярвания! Когато говори, човек трябва да бъде далеч от хората, за да не ги обиди. В какво седи достойнството на човека? – Едно от качествата на човешкото достойнство седи в следното: правата мисъл. Друго качество на неговото достойнство е честността и трето качество е добротата му. Това са трите качества, необходими за човешкото достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно. Следователно, всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас; всеки човек, който руши вашата честност, той не може да бъде добър за вас и всеки човек, който руши вашата права мисъл, той не е добър човек за вас. Това е едно правило, по което можете да познаете кой човек е прав, кой човек е добър и кой не е добър. За правото в човека няма един общ морал, който не е еднакъв за всички хора. В света общ морал, тъй както хората го разбират, няма. Но не ме разбирайте криво, има един морал, който е потребен за всяко същество, туй същество трябва да го приложи. Ако този морал съгражда човешкия организъм, ако този морал съгражда човешките мисли, ако този морал съгражда човешките чувства, той е прав. Ако този морал или тази мисъл не помагат за съграждането на човешките мисли и чувства в широк смисъл на думата, той не е прав морал. Сега аз няма да се спирам върху въпроса за съграждането в широк смисъл на думата, но казвам: Всяка мисъл има три степени; тя трябва да придобие правилна форма, или да се даде правилна форма на мисълта, да се създаде съдържание на тази мисъл и да се даде нейното бъдеще предназначение. Онова, което може да извърши дадената мисъл. Защото всяка една мисъл, която ни интересува, тя има отношение към нашия живот. Вие не считайте, че вашият живот е нещо отделно от общия живот. Вашият живот е капка от общия живот. И тази капка кога и да е ще се върне в общия живот. Не считайте, че тази капка като се върне в общия живот ще изгуби своята същина. Не само, че няма да изгуби своята същина, но вие ще придобиете нещо в този живот, т. е. в същината на вашия живот.

Сега дали мисълта е ясна или не, не се старайте да я изясните, да я направите ясна. Защо? – Защото досега аз не съм срещал нито един философ, който да е направил мисълта ясна. Например, вие обичате един красив човек. Казвате: Обичам този човек, красив е, не мога да му се нагледам. В какво седи неговата красота? – В ушите, в очите, красив е той. Без да знае този човек научно значението на красотата, но той има известно схващане за нея. Че има известно схващане за красотата, се вижда по това, че той цял ден ходи подир тази красота. Заради тази красота някой човек напуща и жена, и деца, и целия ден ходи подир тази красота да я гледа. Виждаш една красива картина някъде, но много мъчно може да се каже в какво седи красотата? – Красотата не е нещо физическо, тя е духовно нещо. Днес я виждаш на едно място, утре няма да я видиш на същото място, станала е някаква промяна. Ти може да я зърнеш само за един момент, следващия момент вече тя е на друго място. Сега на вас се вижда чудно, както и учените хора, защото не може да се определи красотата? – Ти срещаш един човек на едно място, но следващия момент той вече не е на същото място, той се е мръднал на един метър разстояние, значи не е на същото място. И хората, с които е имал, също не са на своето място. И те са променили мястото си. Пък и самите хора са се изменили, не са същи, съвсем други са станали. Например, ти си срещал един човек половин час преди да е ял, срещаш го половин час след като е ял и тяжестта му е вече съвсем друга. Същевременно той има влиянието на готвача, който е сготвил месцето. Ако е ял агне, има влиянието на агнето, ако е ял ябълки, круши, той има тяхното разположение. Значи човек има разположението на агнето, разположението на крушата и т. н., а ние имаме понятие за крушите и за ябълките, че не мислят. Не, крушите и ябълките мислят по-добре, отколкото ние мислим. Те мислят така правилно, че са готови да се жертвуват за другите хора. Те съзнателно не прилагат Христовото учение, но казват: Ако не ядете плътта ми, нямате живот в себе си. И агънцата казват така. И агънцата по някой път тъгуват, но казват: Господи, заради тебе ще направим тази жертва. Мъчно ни е, но заради тебе даваме живота си. Ябълките и крушите не казват така. Като те види една ябълка, тя се поусмихне малко и казва: Ако ме ядеш, добре ще ти бъде, ако не ме ядеш, зле ще ти бъде. Според моето схващане хората трябва да започнат от морала на плодните дървета, да бъдат добри като тях, като крушите, като ябълките, като сливите, като черешите и т. н. Ако те бъдат с качества, които имат плодовете, по-добри хора от тях нямаше да има. Ако бих написал един морал за хората, бих казал трябва да имате морала на черешите, да бъдете червенички като тях, да бъдете сладки като тях, също така трябва да имате морала на сливите, трябва да бъдете бели или сини, да мязате на тях. Трябва да бъдете подобни на ябълките, да бъдете червенички, загладенички като тях. Сега ние търсим един морал извън природата и казваме, (че) това не е право, онова не е право. Това са относителни неща. Всички хора говорят за правото, а въпреки това светът живее в безправието. Нашият свят повидимому има някакво право, но в основата си живеят в пълно безправие. Сега аз мога да ви докажа това, но ако река да го доказвам, ще обидя половината от човечеството, затова се отказвам да доказвам. Предпочитам да останат някои неща недоказани, но да не ви обиждам. Затова пък вие сами трябва да разсъждавате. Запример някой казва: Ама ти не вярваш в Бога? Чудна работа! В какво седи вашето верую? – По какво се различаваме аз и вие в своите вярвания в Бога? – Трябва да има нещо съществено, което да ни различава. То не седи само в меките думи. Казвате: Човек трябва да бъде мек. Мекотата е добра черта, но мекотата е опасна работа. На твърдата почва ти може да ходиш безопасно, но ако попаднеш на една мека почва, ти може да затънеш. И тогава има една философия, според която хората поддържат мекотата без да разбират нейната опасност. Други пък казват, че трябва да бъдем яки. Ами ако всичко бъде яко като камък, какво ще бъде тогава? – Камъните трябва да бъдат меки като пръстта, а пръстта не трябва да бъде мека като калта. Като разсъждавам и за мене това е ново нещо. Ние не трябва да бъдем твърди като камъните, нито меки като калта. Калта е изключително нещо. Калта се явява само от време на време в природата. В природата кал не съществува. Калта е изобретение на хората. Единственото ново нещо в света, което хората са създали в света, това е калта. Когато хората са създали калта и Господ слязъл от небето, Той взел част от тази кал и направи човека. Затова човек има нещо Божествено в себе си, а останалото в него е калта. Като слязъл на земята Господ видял, че от камъка не може да направи нещо и затова го превърнал в пръст, а пръстта превърнал в кал и от нея направил човека. Но разбирайте ме право. Калта не е лошо нещо. И човек създаде нещо майсторски – калта. В продължение на милиони години човек в своята гениалност едва е успял да направи едно съчетание между пръстта и водата и като видял Господ неговото изобретение казал: Учен е човекът. Той казал, чакай сега и аз да направя една кукла, да има с какво да се занимавам. Като видял какво Господ прави и човек започнал да прави същите работи. И днес всички хора творят това, което Господ е сътворил. Външно вече хората се приближават към Бога, но вътрешно онова, което Бог е вложил в тях, те не могат да го постигнат, не могат да го създадат. Има много добри подвързвачи в света, които подвързват книгите отлично и трябва да платите 1000–2000 лева за една книга. Те са големи майстори за външната обвивка, майстори са на формата, но те, но те не могат да четат тази философска книга – не я разбират.

Сега ще ви приведа един малък разказ. Един баща има един син, но не го разбира. Поглежда го, поглежда го, казва си: Много (е) умно това дете. Един ден среща ме този баща и ми казва: Да те заведа в къщи, ти правиш научни изследвания, искам да се произнесеш, да видиш колко е гениално моето дете. И започва той да го описва, та очите му били такива, веждите му били такива, ушите му били такива, заинтересува ме този човек и казвам, хайде да отида да видя туй чудо в България. Какво беше моето учудване, като отидох и видях едно обикновено дете. Не казвам, че той не говори истината, но в ума на бащата има един инструмент и като го постави пред себе си, нещата вече се виждат в друга светлина. И вие знаете това. Тъй щото от мое гледище бащата е прав, не казвам, че детето не е даровито, но даровито, талантливо е дотолкова, че не може да мине за гениално. Според мене то няма чертите на гениалността. Казвам на бащата: Много е даровито твоето дете, кандидат е за гений. – Ама, какъв, първостепенен ли е или второстепенен? – За в бъдеще ще бъде. Тъй му казва(м), за да не го обидя. Като казвам, че е много талантливо, аз разбирам едно, а той разбира друго, мисли, че е талантливо, гениално дете. Той мисли, че е талантлив гений, значи гений, но и талантлив отгоре. Аз не се спрях върху подробностите, но казвам: Прав е този баща. И аз да съм на негово място, ще гледам по същия начин. Това е едно противоречие и затова след време този баща ще преживее едно разочарование в своето схващане. Доброто в края ще дойде. Бащата ще види, че се е излъгал в своите очаквания. Сега друго положение: Понякога ние виждаме един човек чрезмерно красив и казваме: Колко красив е този човек? – Чудно е, че в началото този човек е красив, а после тази красота изчезва. Но казвам: Красотата в света е израз на правата мисъл, на честността и на човешката доброта. Това са в общи черти признаците на красотата. Докато човек има права мисъл, той е красив. Има нещо прилежно в мускулите на неговото лице. Мускулите на неговото лице са поставени геометрически, според правилата на органическата геометрия. И сега гледам, че учените дават диагноза за патологическите състояния на човека. Според мене патологията не е наука. Каква наука е тази да изброявате патологическите състояния на очите. Според мене и медицината не е наука и френологията не е наука и съдопроизводството не е наука. Според мене много изкуства не са изкуства. Актьорството, например, не е никакво изкуство. Кой от вас не е актьор в къщи? Като дойде да изкаже някой нещо, той играе вече някаква роля. Всички играят главни роли. Всеки човек играе една видна роля, той взема една видна служба. Да играеш някаква роля не е нещо особено. За да играеш една роля, преди всичко трябва да заемаш една роля на човек, който има права мисъл. При това ти трябва да знаеш за всеки даден момент, че мисълта ти е права. Сега аз не се спирам само в една посока. Ти можеш да вземеш участие, но да се проявиш в каква и да е посока, в която твоята душа иска да се прояви. В каквато и посока да се проявиш, важно е твоята мисъл да бъде права. Това е една положителна страна, а патологическите състояния, това са отклонения от правата мисъл. Например има патологически състояния и в геологията. Пречупването на земните пластове, това е патологическо състояние. То не е наука. Ти трябва да възстановиш първоначалното положение на пластовете, че после да дойде до причините, които са нарушили тази хармония. Човек трябва да знае причините за какво са се пречупили тези пластове в природата. Това пречупване на пластовете не го е създала природата. Други причини има за това. Първоначално земята е била съвсем другояче построена. Сега аз мога да ви кажа нещо, на което вие не можете да ми отговорите, но ще дойдете до един спор, защото няма да повярвате в това. Било е време, когато в земята не е имало никакви пречупени пластове, планини не са съществували. Земята тогава е била гладка като топка. Това е било времето, когато на земята са живели най-разумните същества. Досега историята е вървяла много добре, но ако ние се поставим в един свят на съвършенство, както някога е била земята, преди милиони години, това щеше да бъде за нас най-голямото нещастие. Вие искате да знаете защо това днес би било нещастие за вас? Много просто. Сега аз мога всеки от вас да го направя нещастен. Как? – Ако на един грозен мъж дам една хубава красива жена, около която ще обикалят 100–200 мъже, той веднага ще стане нещастен. Горкият мъж няма (да) може да се събере в кожата си. Този ще ѝ пише, онзи ще ѝ пише, а той не ще може да се освободи от тях и най-после ще го претрепят. Той не може да я защитава. Най-после той ще бъде за тази красива жена като един слуга. И като го бият тези мъже, тя ще започне да го защитава. Аз давам този пример, но това нещо е почти невъзможно, невероятно дори. Сега идвам до друго положение. Питам: Кое е онова, което заставя тези разумни същества да напуснат своята земя и да дойдат тук? От къде са дошли те? – Тези същества някога са били недоволни от земята. Защо? – По единствената причина, че е дошло едно същество и е направило една малка бразда на земята и оттам насетне като видели тази бразда всички тия същества са потърсили и напуснали земята. След това дошли други, които направили още по-голяма бразда на земята, докато най-после дойдохме ние, които съвсем огънахме земята. Какво ще мислите за тия същества, които могат да огънат земята? Те не са от много простите, напротив, доста учени същества са. Но това са отвлечени работи. Хубави са те, съставят даже една научна теза, върху която може да се говори. Има нещо останало от този морал и у нас. Аз мога да ви докажа това. Малкото дете, например, първоначално представя състоянието на земята. Гледаш лицето му гладко, хубавичко като месечинка. На това гладко лице живеят първите жители на земята. Дойде някое време току виждаш, че на това гладко лице се яви една бразда на челото му. И за да утешиш човека, казваш му, че е почнал да се развива. Като му турят четири бразди, казвате, че е станал много умен. И учените, физиогномисти, от тези бразди започват да тълкуват, че обществените чувства в този човек били развити. После се явяват и такива бразди на брадата, и казват учените, че волята на този човек се развива. Това са научни обяснения. Първоначално човек не е бил такъв, какъвто е сегашният. Сегашният човек е само подобие на първоначалния човек. Първоначалният човек не е бил такъв, какъвто е сегашният. Сегашният човек е само подобие на първоначалния човек. Първоначалният човек е бил разумен, пластичен, че като го срещнеш веднъж, два, три и повече пъти, никога няма да го видиш в една и съща форма, той постоянно се изменя. Затова, именно, постоянно се интересуват от него. А сегашният човек се среща все в една и съща форма. Първоначалният човек постоянно (се) е изменял, научно казано, той живеел в света на Парижката мода. Това са неща само за обяснение. Многото говорене има смисъл само когато върши нещо, например, сега аз върша една хирургическа операция. Дойде при мене някой, но съм занят и не го приемам. Той пита: „Защо не ме приемате?“ Ето, ще докажа сега: Аз съм знаменит професор, знаменит хирург и върша сега една операция. Дойде някой, иска непременно да го приема. И аз му казвам: „Не мога, работата ми не позволява да те приема.“ – Ама как тъй? – Този човек лежи на операционната, аз с него се занимавам. Питам, кой от двамата трябва да чака: онзи, който е на операционната маса, или този, който е отвън. При мене са дохождали някои много интересни хора и са ми казвали: – „Имаме много важна работа, искаме да ви видим, да видим кой живее тук.“ Казвам: „Много съм занят.“ – „Моля, моля, отделете малко време и за нас, нашата работа е важна, не търпи никакво отлагане.“ Добре, приемам ги. И какво била важната работа? Някой от тях е започнал търговска сделка и казва: „Кажи ми ще успея или не?“ – Казвам му: Никога няма да успееш. – „Защо?“ – Защото тази работа не ти подхожда. – „Че как така?“ – Малкото пари, които имаш, ще ги изгубиш при тази търговия. – „Ами какво да правя тогава?“ – Продавай на дребно. – „Кажи някакво научно обяснение.“ – Научно е това, по-научно от него не чакай. Преди всичко ти нямаш онези търговски способности, да познаваш хората, да познаваш условията, при които живееш, тези способности не са развити, в твоя ум са влезли такива фантасмагории, че от малкото пари, които си спечелил, ще ги изгубиш и ще останеш и ти, и жена ти, и децата ти голи. – Но какво да правя като парите ми не стигат? – Тогава пък съвсем няма да ти стигат. – Ех, благодаря тогава за услугата. Ами колко ще платиш сега? – По английски ще постъпя. Хайде колкото искате. Казвам: Хайде сега нищо няма да ти взема, но ако намериш някаква служба, тогава ще ми заплатиш, понеже търговията не ти върви. За сега даром, а като спечелиш нещо от някоя служба и ти тръгне, тогава искам половината да ми дадеш. Той се усмихна малко и си отиде. – Хайде сега на добър път. Казвам, ела сега да ти дам един добър съвет. Хората от вашия род са малко музикални и затова вземи или пиано, или цигулка и свири. На музиката ще ти върви повече, отколкото в търговията. В 10 години ти ще спечелиш повече като музикант, отколкото като търговец. Не си губи времето. И тогава като спечелиш от първата си служба, ще донесеш половината си печалба. Сега нека мине от мене. Следователно, всеки човек трябва да работи с най-силните си способности.

„Ако не ядете“. Това именно значи, че ако не подхранвате в себе си най-силното, най-мощното, което подкрепява вашия ум, вие нямате живот в себе си. Не влагайте в себе си никакви отрицателни мисли. Те ще дойдат сами по себе си, няма защо вие съзнателно да им се поддавате. Сега аз не говоря за онова, което ще дойде във вашия ум, аз не говоря за птиците, които ще хвъркат около главата ви, аз не говоря за мухите, които ще хвъркат около главите ви. За тях даже не правя въпрос. Казвам: Не оставяйте птиците да правят гнезда върху главите ви. Въшките могат да лазят по главите ви, но не ги оставяйте да се загнездят там. Не оставяйте паразитните мисли във вашия ум, по който и да е начин, извадете ги от ума си. Нищо отрицателно не оставяйте в ума си. Това, което нищо не гради, извадете го навън. Мнозина от вас се оплаквате, че има неща, които те не могат да преодолеят.

Сега ще ви приведа един пример, един разказ, доколкото е верен, не зная, но един автор го привежда. Един млад момък се оженил за една богата търговска дъщеря, бащата на която приготвил голяма прикя: направил ѝ хубава булска рокля, хубави обуща, скъпа шапка, дал ѝ скъпи огърлици, пръстени, всичко от каквото се нуждаела момата. Обаче, младият момък имал слабостта да пие. Младата булка държала всичките пари в банката, на нейно име. Като не могъл да вземе пари, един (ден) той задигнал пръстените и продал ги, и парите опапал. На другия ден той се домогнал до огърлицата и продал я, и опапал парите. Така, ден след ден, той се домогнал до всичко онова, с което младата мома се оженила, взел обущата и роклята ѝ, и шапката ѝ, продал ги и парите изпил. Един ден като се разговаряли помежду си, младата невеста казала на мъжа си:Не зная кой ще ми е задигнал булската огърлица, няма я. – Кой ли ще е направил това? – Ами знаеш ли, че и пръстените ми ги няма, задигнал ги е някой. И булската ми рокля, булските ми обуща и шапка ги няма, задигнал ги е някой. – Кой ли е направил това? Какво станало след това? Съзнанието в този млад човек се пробудило и като чувал от своята възлюблена всеки ден да се запитва кой ли е направил тази кражба, той постоянно се борил в себе си да ѝ каже ли истината, или не, да не ѝ казва нищо. Сега вие си мислите дали сега всичко това е вярно или не.

Казвам: Ако вие продадете една своя добродетел и я пропивате или ако продавате едно свое справедливо чувство и го продавате, или ако продавате едно свое Божествено чувство и го продавате, това не е ли тези булчински вещи, които продавате и пропивате? Казвате: Едно време аз обичах да се моля, имах вяра, имах Любов към Бога, но ето всичко продадох и пропих. Казваш: Едно време бях справедлив, но и това чувство пропих, нищо не ми остана вече. Значи, ти съзнаваш, че отношенията, които си имал едно време към Бога, не са такива, каквито са днес. Изгубил си нещо. Това не е ли същото положение, в което се намира младата булка, на която всичко булско е продадено и пропито? – Сега се намираш пред една дилема и не знаеш, не смееш да кажеш ли истината, или да си мълчиш, да се признаеш или не. Младият човек седи и слуша какво говори неговата избраница и си въздъхва от време на време. – Ако зная кой е този разбойник, ще го намеря. Той не може да се укрие от мене. Започва младият човек да работи и откупва пръстените на жена си. След това откупва огърлицата на жена си и ѝ я връща назад. Още продължава да работи, докато най-после откупва и роклята, и обущата, и шапката на своята жена и всичко връща назад. Това са прояви на един честен човек. Като връща всичко на жена си, казва ѝ: Слава Богу, намерих този разбойник и взех от ръцете му всичко, каквото ти беше взел, но моля те, бъди тъй добра да не се интересуваш да знаеш кой е този разбойник. Ако много се интересуваш да знаеш, аз мога да ти кажа, но това ще ти причини небивали страдания. Затова по-добре е за тебе да не знаеш кой е той.

Казвам: Всеки човек трябва да мине и през втория процес. Като каже, че знае кой е онзи, който е извършил всички престъпления, той трябва да бъде готов да намери всички задигнати вещи на своята възлюблена и да ги върне назад. Всичко каквото е направил човек може да го поправи. Силата на човека седи в това да поправи той всичко онова, което някога е извършил. Това е възможно. Аз мога да оставя този разказ и в неговия отрицателен смисъл, но аз го привеждам в положителния му смисъл да се ползувате от него. Този автор е изнесъл това положение в много бледи черти. Например, Данте е описал ада, а Милтон е описал изгубения рай. Данте е силен в описанието на ада. Изобщо, всички са силни, когато описват ада, а когато дойдат до рая, не могат добре да го опишат. – Защо? Понеже, живеем в ада, лесно можем да го опишем. Но понеже не живеем в рая, мъчно можем да опишем едно райско състояние. Мъчно можем да опишем райския живот.

„Ако не ядете“. Значи, в яденето трябва да се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако тези същества не оперират помежду си. И в умствено отношение това е право. Ако ти не можеш да възприемеш мислите и чувствата на един човек, когото обичаш и не можеш да ги асимилираш в себе си, ако и той не може да възприеме твоите мисли (и) чувства в себе си и да ги асимилира, (то) не могат да направят никаква връзка помежду си. Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. С този стих Христос е изказал половината от Истината. После Той е казал: „Както ме възлюби Отец ми – Това значи – Както се храните от Любовта ми, по същия начин и аз искам да стана храна за вас да влезете в мене. И тогава, който пребъдва в мене, пребъдва и в Отца ми“. Като дойдем при Бога, по същия начин трябва да бъдем храна и за другите. Казвам да ви наведа на закона: Не може да се образува интимно съвършено сближение между двама души, ако мислите на онзи, когото обичаш, не са храна за него и ако неговите чувства не са храна за мене, той не е онзи човек, който ме обича. И когато Христос казва: „Ако не ядете плътта ми“, чрез това ядене именно се познава Неговата Любов. Това значи: От Словото, което ви давам, вие ще възприемете Словото и ще познаете моята Любов. Ако в продължение на две хиляди години и ние бяхме възприели Христовото учение в неговата простота, то би имало грамадни резултати в целия ваш живот. Сега ние искаме да приложим Христовото учение, да го нагодим според окръжаваща среда, да не би като поддържаме това учение, хората да ни считат за ненормални. В какво седи нормата ви в света? Единствената норма, с която се мерят нещата в света, това е Любовта. Единствената норма, с която се мери знанието, това е Любовта. Единствената норма, с която се мери правдата, това е Любовта. Навсякъде в основата на всички стремежи в цялата природа, това е Любовта. Ти отиваш да се биеш за отечеството си, защото го обичаш. В дадения случай жертвата, която искаш да направиш, се дължи на Любовта. Дали правилно разбираш Любовта или не, това е друг въпрос. В дадения случай за Любовта се искат подбудителни причини. Ти поддържаш религията – това е Любовта; ти поддържаш науката – това е Любовта. Аз не говоря за Любовта, както сега хората я разбират. Така, както е съграден сегашният живот, ние не трябва да се занимаваме с тази Любов. Ние имаме последствията вече на тази Любов. Както е сега устроен индивидуалният, семейният, общественият живот, всичко това се дължи на миналите разбирания на Любовта. Това е, което е съградила тази Любов до сега, но ако ние искаме да продължава тази Любов, ще имаме същите резултати. Следователно, когато говоря за Любовта, аз излизам от съвършено ново становище, което ще даде съвсем нови резултати, нови форми. И казва Христос: „Ако вашата правда, ако вашата любов не надмине тази на обикновените хора, вие няма да влезете в Царството Божие, вие нямате живот в себе си“. Ако ти не си готов за Божествената Любов да направиш всичко, ти нямаш живот в себе си. За да направиш всичко, ти трябва да се освободиш от един вътрешен страх, от едно вътрешно чувство. Запример, вие имате добри желания, но страхът ги спира. Речете да направите нещо, но изведнъж си казвате: Ами какво ще стане с мен? Най-лошото, което може да стане с тебе, това е, че ще изгубиш временния си живот. Или ще страдаш или ще се разболееш, ще умреш и ти. Запример, ти поддържаш известни религиозни вярвания, но не искаш да умреш. Много мъченици са се отказали от Христа, щом дойдат страданията и мъченията, тогава те казват: Ние не вярваме в Христа. Какво са спечелили като са се отказали от Христа? Задържали ли са живота си? – Съвсем не. Те пак са умрели. Когато дойдеш да говориш истината, никой не те заставя да кажеш кого обичаш и кого не. Човек трябва да бъде справедлив към себе си, той трябва да чувствува тази Любов. Каквото и да говорят хората, той трябва да знае, че обича Бога – нищо повече. За тази Любов той трябва да е готов да направи всичко онова, което е готов и да направи за себе си. Всички хора трябва да имате този морал. Той не е за едного, той е за всички. Това е Божественото Начало в нас, така ако мислим, Бог никога няма да се изяви, няма да действува в нас. Мнозина търсят Бога отвън. Не, Бог се изявява и във вярващи, и в невярващи. Той се проявява във всички хора. Някой човек не вярва в Бога, но Бог му пошепва на сърцето да отиде да помогне на някой страдащ, и той отива и му помага. Някой път Бог отива да пошепне в сърцето на някой вярващ да отиде да помогне на някой страдащ, но той казва: Нямам време сега, отивам да се моля. Често невярващите повече слушат Бога и помагат на страдащите, отколкото вярващите, които се занимават със себе си. Кое е по-важно – да извършиш Волята Божия или да отидеш при Бога и да му кажеш, че много Го обичаш? Кое е по-важно: Да кажеш на Господа, че много Го обичаш и вярваш в Него или да отидеш и да изпълниш Неговата Воля? Да служиш на Бога е по-важно и от вярата и от Любовта. А трите заедно това е реалността на Любовта. Ако вярата влезе в обичта, и ако обичта влезе в служението, образува се една вътрешна крива. Тогава се създават всички ония здравословни състояния на целия живот. Ако някой иска да има успех във всичките си работи, той непременно трябва да има вяра, той непременно трябва да има обич и той непременно трябва да служи. Значи той трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служението.

„Ако ядете“. Това значи, ако научно не се възприеме Словото, нямате живот в себе си. Мнозина мислят, че лесно може да се оправи съвременният свят. Според моите изчисления, за да се изправи сегашният свят, за да стане едно малко подобрение в него, изисква се за това най-малко хиляда години, и то да стане едно микроскопическо подобрение. За да станат две такива малки подобрения в човечеството, изискват се (две) хиляди години. За да се направи трето такова подобрение, изискват се три хиляди години. За да придобият истината, изискват се две хиляди години, и най-после, за да придобият Любовта и да се научат да служат на Бога, изискват се още три хиляди години. Това е по отношение на цялото човечество. Сега аз съкращавам това време. Съкращавам двете нули накрая и казвам: Десет години за вярата, десет години за обичта и 10 години за служението. Следователно, след 30 години и вие може да искате това, което искате. За цялото човечество трябва 3000 години, а за всеки човек индивидуално трябват 30 години и вие може да имате това, което искате. За цялото човечество трябват 3 хиляди години, а за всеки човек индивидуално трябват 30 години. Вие можете да се интересувате по какъв начин съм дошъл до тези изчисления. От това е побеляла главата ми. Един ден когато престана да мисля за това, косата ми ще приеме същия цвят, какъвто е имала първоначално. Докато намерих тези данни, главата ми побеля. Аз изчислявах този въпрос за себе си, как да служа на Бога. В моите очи не е лесно да се разрешат въпросите за религията, за обществения строй, за приятелството, за семейството, за вярата, за Любовта, както хората мислят. За всички тия неща ние имаме съвсем други схващания. Те могат да се схващат и по два начина: Тъй както вие ги схващате и така както вие не ги схващате. Понеже, вие не ги схващате така, както трябва, косите ви са побелели. Понеже и аз не ги схващам, както вие ги схващате, и моите коси са побелели. Ако разглеждате цвета и белината на моите коси и на вашите, ще видите, че те много се различават. Сега не е въпросът в белината на косата. За мене не остава никаква мъчнотия, че косата ми е побеляла. Какво ми пречи това? Някой казва, че остарял и побелял. Това нищо не значи, или че е почерняла косата на някого. И това нищо не значи. Почернялата коса показва, че е пролет и трябва да се сее. Побелялата коса показва, че е зима и всеки трябва да учи и да чете, няма какво да прави вън. През зимата всеки трябва да учи своето изкуство в ателието си, там трябва да работи. А сега гледам старите хора почиват, не искат да работят. – Какво дърво искат те! Думите „какво дърво искат те“ са двусмислени думи на български език. Някой има градина и дохожда при мене някой, който продава плодни дървета и го пита: Какво дърво искаш? Това значи: Дали иска ябълка или круша, или слива и т. н. Пита човекът: Какво дърво искаш сега? Както го изнесох аз, излезе съвсем друго нещо. Но ето какво разбирам аз: Старият, ако е цигулар, цял ден трябва да свири с цигулката си. А той казва, че ръцете му не държат. Там е неговата слабост. Младият трябва отвън да крепи, а старият трябва отвътре да свири. Ако аз бих създал света, ето какво бих направил: Младите щях да пратя да копаят отвън, а старите щях да пратя да им свирят. Старите щяха да бъдат за веселба на младите, а младите щяха да бъдат за подкрепа на старите. И тогава младите ще копаят, старите ще ги веселят, и едните, и другите ще работят. Научно бих изказал това със следните думи: Старите ще работят горе в ума, а младите в тялото си, тъй щото едновременно щеше да се развива и ума, и тялото на човека. В природата младите извършват една служба, старите – друга. Младите съграждат тялото на човека. Без тях човек би се осакатил. Ако и старите хора изчезват, главите на хората щяха да се изопачат. В този смисъл и младите, и старите хора са необходими. Тялото е по-голямо от главата. Старите хора пък държат на най-важното място. – Защо са младите хора? – Да поддържат човешкото тяло. – Защо са старите хора? – Да поддържат човешката глава. Като турите главата и тялото на едно място и ги съедините в Любовта, те всичко могат да направят. Младият и старият като се съединят в едно цяло, те всичко могат да направят. Старият не трябва да мисли, че е роден, за да остарее. Старите хора несъзнателно обичат младите. Като погледне тялото си, старият трябва да знае, че тялото му е младо, но главата му е стара. Новите хора мислят, че главата им е само остаряла, а не и тялото или лицето им. Какъв зор е видяло лицето, че да остарее? Преди всичко лицето не мисли, то не може да остарее. Остаряват само онези неща, които мислят, а които не мислят, те не остаряват. Ако поставите един млад човек в магнетически сън, той никога няма да остарее. Сто години да го държите в този сън, той няма да се измени. Това, което състарява човека, това са неговите дисхармонични мисли и чувства, които му влияят. Следователно, човек може така да хармонизира своите мисли и чувства, че в продължение на 120 години да бъде млад. Вие можете да премахнете вашите бръчки от лицето си, когато искате и да станете така млад, както сте били някога.

„Ако не ядете“. Сега аз искам да схванете мисълта ми право. Аз не искам да се опълчвам против вашите вярвания. Не мислете, че аз омаловажавам вашата цена. Ни най-малко. Ето как гледам аз на работата. Аз се радвам, че вие имате това знание. Защото, ако нямахте това знание, което сега имате, вие не бихте могли да слушате и да разбирате моите беседи. Защото, ако едно дете не е свършило четвърто отделение, то не би могло да влезе в прогимназията; ако не свърши прогимназия, то не би могло да влезе в гимназия и ако не свърши гимназия, той не би могъл да влезе в университет, и да го свърши университета, той не може да влезе в обществения живот и там да работи. Има една последователност в природата. Учението е потребно, за да може човек да се качи на по-висока степен. Не мислете, че не ви е потребно учение. Учението е потребно на човека. Целият свят е една велика школа, не само земята, но и цялата слънчева система, както и всички останали системи представят видни факултети. Това са ред култури, една от друга по-чудесни. Ако би се намерил един съвременен гениален писател да опише във вид на роман цялата вселена, ако би могъл да го изложи на понятен език, той би бил един от най-видните музиканти, художници или поети. Но колко мъчно може да се пишат тези работи! Колко мъчно може да се пише за слънцето, за луната, за Венера, за Марс, за Юпитер, за Сатурн, за жителите на слънцето и т. н., преди всичко ще се яви едно противоречие. Могат ли тия същества да живеят на слънцето? Ние си представяме, че те са подобни на нас. Те могат да живеят и на слънцето, но това не подразбира, че тези същества ще се намират при същите условия, при които ние живеем на земята. Те нямат организъм като нашия. Ето при тези условия сега на земята се намират известен род микроби, които могат да живеят при температура около две хиляди градуса. Какво ще кажете на това отгоре? Ето нашата първична материя, материята на нашия първичен живот не може да се разруши и от 45 милиона градуса температура. Само външната обвивка, с която е обвит живота, само тя се разтопява. Обаче, има една вътрешна обвивка, която по никой начин не може да се засегне от тези топлинни вълни. Топлината не може да проникне в тази обвивка. Ние имаме смътно понятие за тази топлина. Даже и топлината, която съществува в земята, колкото и да е голяма, тя е частична, не е обща топлина. Щом се издигнете горе в пространството, такава топлина там няма. Топлината е скрита в пространството. Там има друга една енергия. Ако вие сте гениален човек и се качите в пространството, там има достатъчно енергия, която може да използувате. Но ако се качите в пространството с вашите разбирания, и знания, вие ще се намерите на една температура 273 градуса под нулата. Това са факти, които съществуват. Колкото и да са важни тия факти, нас не ни интересуват, ние не се интересуваме от това колко студ има в пространството. Ние се интересуваме от топлината и от студа дотолкова, доколкото и при студа, и при топлината има известни облаги. При студа не става гниене, а при топлината става гниене, но живот има. При студа животът се развива много медленно, но там не става почти никакво гниене. Често многото страдания, както и от пертурбациите в живота на хората се дължат на излишната топлина, която те имат в себе си, намалете тази топлина и вие ще се намерите в нормално състояние. Казват на някого: Не се горещи толкова! Значи този човек има излишно количество топлина. Той трябва да регулира качеството и количеството на своята топлина. Каква е нормалната топлина на човешкото тяло? Според някои е 37 градуса, според други 36, а пък аз бих е (я) определил между едната и другата. Щом температурата се повдигне над 37 градуса, явяват се болезнени състояния; ако пък температурата се издигне до 38, 39, 40 и 41 градуса, хората не издържат на тази температура и умират. Ако намалим температурата на болните хора на няколко градуса, на 2–3 градуса, ние можем да ги върнем отново към живота. Значи температурата уморява хората. Може да се (спаси) умирающият само с едно намаление на температурата от 2–3 градуса. Лекарите дават разни лекарства за намаление на температурата. С други думи казано: Трябва да се измени психологическото състояние в човека. Сегашните хора умират по единствената причина, че всичките им мисли, чувства и способности не функционират равномерно, правилно. Ако, според новите данни, в човека могат да се събудят всичките мисли, чувства и способности така, че да функционират правилно, този човек може да живее и до 120 години. Ако в даден момент можете да събудите в един болен човек, известни мисли и чувства, той ще може да оздравее. Аз съм ви давал и друг път примера с онази американка, която била сериозно болна и лекарите, които я гледали, казали на мъжа ѝ, че ще умре. Когато мъжът ѝ казал това нещо, за да се приготви за заминаване за онзи свят, тя го помолила да ѝ обещае нещо. Какво обещание искала тя от него? Да ѝ обещае, че няма да се жени за друга. – Не мога да ти обещая, възможно е да се оженя. – Тогава аз няма да умра. Аз ще бъда достойна за тебе. И наистина, всяка жена, която умира, не е достойна за своя мъж. И всеки мъж, който умира не е достоен за своята жена.

Сега не вадете криви заключения. Ето какво аз разбирам под думата смърт, умиране: Ако умреш, за да те забравят хората, това е умиране; ако умреш, за да те помнят хората, това е живот. Аз взимам нещата в положителния смисъл.

Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това значи, ако вие не възприемете онази Любов, ако вие не възприемате онази жертва, която аз правя, вие нямате живот в себе си. Аз ви проповядвам едно учение, което трябва да опитате и като го опитате, трябва или да го възприемете или да го отречете, защото, ако не го приемете нямате живот в себе си. Сега всички вие имате едно криво разбиране за живота. Но всички трябва да се оправите. Сега ние сме едва в началото на един живот, на една средна форма. Цялото човечество едва е стигнало до едно ниско състояние, до половината на своя път. Като казвам цялото човечество аз разбирам целия културен свят. Досега човечеството е слизало до дъното на ада. Отсега нататък едва започва да излиза и е стигнало до един изходен път на своята еволюция. Това е новата енергия, която иде, това е новата крива линия, която се образува. Това е новото човечество, новият възход, до който дохожда, сегашното човечество. Това е връщане на човечеството към едно ново състояние, към новия живот, към най-хубавия живот, който сега иде. Досега е било все лошо. Каквото лошо ви се случи, считайте, че това е от миналото. В бъдеще идват нови работи, хубави работи, по-добри условия, не се обезсърчавайте. Ако се обезсърчите, пейте и така постепенно ще излезете от своето обезсърчение, от своето безверие. Безверието иде всякога от загуба на нещо. Вярата иде всякога от печалба. Безлюбието иде от загуба. Любовта иде от печалба. Следователно, ако губите Любовта си, това показва, че имате някаква загуба. Ако Любовта иде, това показва, че иде някаква печалба. Ако загубата представя слизане, печалбата представя качване. Така разсъждавам аз. Следователно, когато губиш нещо, ти слизаш надолу. Когато печелиш нещо, ти възлизаш нагоре.

Казвам: Сега всички сте в епохата на възкачването, на възлизането. Не живейте за вашето минало, за слизане. Докато слизате, вие всякога ще се оплаквате от съдбата си и ще казвате каква ли ще бъде моята съдба? Вие сте в едно училище, всички имате една програма и вашите учители казват, че трябва да учите добре. Това изискват те от вас. Вие имате най-добри условия да учите. Ще се стегнете да учите. – Ще видим. – Няма какво да видите, ще се стегнете да учите. Не мислете, че сте стари. Ще знаете, че главата ви е стара, а тялото ви е младо. Тогава вярвайте, обичайте и вършете Волята Божия! Това са първите стъпки на новата култура, на новото човечество, на новото разбиране, на новото сближение на народите. Всеки народ трябва да вярва в другите народи. Всеки народ трябва да обича другите народи, всеки народ трябва да обича другите народи и всеки народ трябва да служи на другите народи. Ако малките народи мислят и вярват в големите, ако всички се обичат помежду си и служат едни на други, това ще бъде доброто и за едните, и за другите, и за техните ближни.

„Благословен Господ Бог наш“.

Отче наш.

28. неделна беседа от Учителя, държана на 21 априли 1935 год. /Връбница/
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, сега, има, може, живот, хора, себе, казвам, всички, всичко, любов, бъде, години, земя, могат, ден, мене ,

 Неделни беседи , София, 21 Април 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder