НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият филтър

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Божественият филтър

Най-често използвани думи в беседата: майка, има, път, човек, бог, сега, може, обичаш, живот, земя, всичко, казвате, обича, аз, мисли, всички, любов ,

Общ Окултен клас , София, 16 Май 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

(Небето чисто, само тук-таме с малко облаци,
ниско над хоризонта. Времето тихо.)

Добрата молитва

Размишление

Ще прочета от II-ро послание към Коринтяните, част от втората глава (ст. от 5–12).

Сега всички вие сте свикнали онзи живот на малките деца. Той е красив. Когато майката потопи своето малко дете в някое корито или го тури в някоя модерна люлка, с всичките грижи, подува го два, три, четири, шест пъти на ден, държи го близо до гърдите си, милва го, целува го, къпи го, повива го, развива го. Някой път то плаче. Майката много снизходително го гледа. Това е философия, която вие познавате. Но вие считате този живот за детински. Казвате: „Малка работа.“ Но и животът на възрастните минава същата фаза. Да кажем, че всичко ви върви напред, вий сте малко дете, в люлката. Майка ви ви завива, къпе ви, облича ви, храни ви и пр. Но един ден, майка ви измени своето поведение спрямо вас и вие забъркате своята философия. Вие мислите, че майка ви има само едно слабо отношение към вас. Мислите, че тя е станала майка единствено само за вас. Сега, какво трябва да разбирате под думата „майка“? На земята ние считаме майка тази, която ражда и която отглежда едно дете. Ако майката ражда и отглежда детето, тогава каква е службата на бащата? Ако майката ражда, отглежда, какво прави бащата? Така както бащата и майката са разделени, вий не можете да имате една правилна идея.






Какво отношение имат тези две криви линии? На коя ще дадете преимущество? Коя линия от тези е по-важна? Това е само за изяснение. Ето какво трябва да се разбира под думата „разяснение“: Аз мога да държа в ръката си парче хляб. Мога да го разгледам от научно гледище, от какво е съставен хляба. Мога да разглеждам хляба и с ръката си да го пипам. Но има и друго едно разглеждане. Този хляб го внасям в себе си и ще позная каква е силата му. Ако този хляб ме подкрепя, той е добър хляб, здравословен. Ако не ме подкрепя казвам, че този хляб не е хубав. Сега да направим един паралел: В какво седи едно учение? Ако едно учение може да подкрепи твоя ум, то е добро. Ако не го подкрепи, то не е здравословно. Ако от тези две линии A представлява бащата и B майката, те са разделени, но пак са свързани. Представете си, че имате един извор и водата е слязла от положението „a“, но тя е невидима. Водата слиза по тази тръба, но е невидима и после излиза от едната страна. От где е дошла тя? От дето слиза, вие не виждате, но където излиза, вие виждате. (Виж чертежа.) От майката живота се ражда, но живота не влиза там. Животът е влязъл през бащата и е излязъл през майката. Това същество, от което излиза живота, се нарича Бог, а пък това същество, чрез което животът влиза се нарича баща. Баща за вас е този, през който сте влезли и майка за вас е този, през който сте излезли. Може да си го определите и другояче.

Ще пренесете сега вашия баща и вашата майка по-дълбоко в себе си. Кое е онова, което може да даде разположение? Например вие сега мислите за Бога и казвате: „Какво нещо е Господ?“ Това, което ви дава живот е Бог. От там иде животът, който не го виждате. Да кажем, че вие седите сега, обградени сте с въздух. Но ако нямате известно отношение към този въздух, ще можете ли да се ползувате? Този въздух трябва да влезе във вашите дробове. И след като влезе той в дробовете ви, трябва да имате едно отношение към него.

Какво трябва да се разбира под думите „любов към въздуха“? Ако земята не възприеме едно зърно, ако не го обгърне като една майка, това зърно не може да расте. С въздухът, който в дадения случай влиза в дробовете ви, вие не можете да направите това, което прави земята със зърното. Зърното ще остави нещо на земята и може да вземе нещо от него [нея]. В дадения случай, земята е майка, а пък слънцето от горе, което грее, за житното зърно е баща. Бащата е слънцето, а пък отдолу майка е земята.

И за хората е пак същото. Сега онзи, който разбира философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вий сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вий ходите по земята и казвате: „Коя е майка ми?“ Вие намирате някой човек като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди.“ Но утре вашата майка умира, изгубва се пред вас и вие не знаете къде е отишла вашата майка. Вашата майка е влязла във вас. Законът е такъв, понеже вие, преди да се родите, преди да дойдете в света, по-напред бяхте в майка си. И за да се родите, излязохте вече от майка си и сега по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влезат в синовете си. И майките умират, за да влезат в дъщерите си. После майката ще излезе из дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили, като деца. Кое заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него.

Искам да ви обясня един закон: Защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. Отеготяването аз наричам греховете. Ти си остарял и се обезсмислил животът ти. Какво трябва да прави такъв човек. Защо хората, като остареят, стават религиозни? По много естествен път. Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? За да се подмладиш, нищо повече. Защото, ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те държат. И като влезеш у Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница.“

Когато ний говорим за любовта, какво подразбираме? Вий казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката на кое и да е дърво зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползува. Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо.

Истинската любов е път за влизане и излизане в Бога. Под любов аз всякога разбирам следното: Тя е живот! Това е подмладяване или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и пр. – това не е живот. Че си учен човек – това е облекло. Че си здрав – това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките ви качества, които можеш да туриш, това са все премени, с които можеш да се облечеш. Животът е това, към което ти се стремиш и което осмисля твоето съществувание. Съществуванието на човека само животът го осмисля. Всякога животът се осмисля само по един начин: Когато ти живееш в Любовта.

По някой път говорите за любов към Едного и любов към мнозина. Това е едно голямо противоречие. Човешкото съзнание е толкова ограничено, че в даден случай ти не можеш да обичаш двама души еднакво. Сега какво подразбирате вие, от ваше гледище, под думата „любов“? Да кажем, че вие сте един пътник. Някой път ви приемат добре, нагостят ви, дадат ви подслон за един, два три дена. Вие считате това за добра обхода. Тези хора имат хубави чувства, известно разположение към вас. Но любовта има и други изявления. Човек сам по себе си прилича на едно платно. Онзи, който ви обича, с един магически фенер, хвърля известна картина на вашето платно. Вие сте на театър, на кино и този, който ви обича, с фенера си хвърля картина на платното ви. Вие вземате живо участие, вие ходите, движите се. На платното всичко е живо. Вие се радвате на картината. Но случи се, че този фенерджия намери един ден друго платно и обърне фенера си към другото платно. И почне това кино да го занимава. И онзи на платното почне да се радва. И ако няма на пътя платно нещо да се нахвърля, ти ставаш тъжен и казваш: „Няма го фенерджията!“

Съзнанието това е платното. Когато някой ви обича, то и върху вашето съзнание хвърля всички ония мисли, форми, които има за вас и вие виждате грандиозни картини. Но трябва да знаете, че този човек може да хвърли на друго платно картини. Какво чудно има в това? Само едно платно ли трябва? Един киноматографчия само на един театър ли трябва да играе, само на едно платно ли? Той през целия си живот трябва да хвърля своите картини. Какво престъпление има и на друго някое платно да хвърля картини?

Сега, де е престъплението, кажете ми? Вие казвате: „Еди кой си не ме обича!“ Трябва разбирание. Онзи, който ви обича, дали вие го познавате или не? Може да го познавате или не, той всякога има едни и същи качества. Щом се приближавате към онзи, който ви обича, винаги ще почувствувате един импулс, мисъл, осмисляне на живота. Всичко се осмисля, като че ли цялата вселена се отваря за вас. А пък щом почнете да се отдалечавате от него, свива се сърдцето ви, живота ви се обезсмисля. И когато се намирате на най-далечната граница казвате: „Не си струва да се живее.“ Как се казва тази, най-далечната точка? (– Афелий.) А как се казва най-близката точка? (– Перихелий.) Най-близката точка, това е най-пламенната любов. Там като дойде човек, тогава е запален от четири места. Горят краката му, ръцете му, главата му, навсякъде гори. Светлината и всичко минава през теб. Всичко е осветено. А пък най-далечната точка е тъмна, загаснало е като месечината. Едва межделее нещо.

Та казвам сега, по този закон ние някой път се приближаваме до Божественото съзнание, а по някой път се отдалечаваме. Тогава, по обратния път ний казваме така: „Ние мислим, че слънцето се отдалечава от земята. Нам се струва, че слънцето се върти около земята.“ Така, както го виждате отгоре, слънцето го виждате като че ли минава под земята отдолу. Така се струва на вас. А пък слънцето ни най-малко не минава под земята. Вам ви се струва, че слънцето се движи, а пък всъщност се движи земята. Когато вие се приближавате по някой път при Бога, вие мислите, че Бог се приближава. И когато вие се отдалечавате вие мислите, че Бог се отдалечава. Бог си има свои движения в себе си, в своето съзнание. Той си има свои движения. Но Неговото движение е правилно, а пък при нашето движение, ние вървим по една много неправилна линия. Не сме установени още в живота. Или както казвате вие: „Неустановена е още нашата любов.“ Това показва, че човек се движи по един път неустановен. И някой път вие казвате: „Аз искам този човек да го обичам повече!“ Може ли един човек да се обича повече или по-малко? Обичаш един предмет повече, повече ще се занимаваш с него. Златните пари ние можем да ги турим в горния джоб, а пък медните пари, в долния джоб. Някой път златните пари туряме в особени кожени джуздани, с особено внимание, а пък медните туряме така просто в джоба си и казваме: „И да се изгубят, нищо.“ Ако златните пари, към тях сме много внимателни. Гледате дали златната монета седи в джоба ви или е излязла. Отношенията, които имате към една медна монета и към една златна монета, се различават според цента, която имат. Но те са обикновени неща.

В света, ако ти нямаш кого да обичаш, ти не можеш да живееш. В света не можеш да живееш без любовта. Ти трябва да обичаш някого. Искаш, не искаш. Дали искаш, то е друг въпрос. Ти ще обичаш поне едного, а пък Божественият, далечният идеал е да обичаш всичко. А пък дето не можеш да обичаш всичко, това показва, че си в началото и ако едного не обичаш, ти си вече в областта на смъртта. Да обичаш едного, това значи, че едвам си се родил и си започнал с любовта към едного. А пък идеалът е да обичаш всичко.

Сега другото противоречие, което се ражда е следното: Вие вземате човешкото тело, както са сега хората и казвате: „Как може човек да обича всички хора!“ Според това разбиране всички хора не могат да се обичат. Да обичаш къщата на всички хора е [не]възможно. Невъзможно е по практически причини. Например да кажем, че обичаш къщите, 30 големи къщи направени от камъни и всяка къща да има по 30 стаи. Щом ги обичаш, всякой ден трябва да отидеш да изметеш тези 30 стаи. Питам: Ще имаш ли достатъчно време да изметеш тези 30 стаи. Иска се работа. Щом са в една къща 30 стаи, то в 30 къщи, 900 стаи. Колко минути ви взема за измитане на стая – 4–5 минути. Кой от вас е гледал часовника си. Нито един от вас не извадил часовника си, за да знае за колко минути. Не е грях това. За следующия път кажете, за измитането на една стая колко минути и секунди ще ви вземе. Ще извадите часовника и ще гледате.

За нас хората са само проводници, условие. За нас хората важат дотолкова, доколкото могат да станат проводници, условия да придобием Божията Любов. Защото хората са нужни. Ний нямаме още прямо общение с Бога. И то по единствената причина, защото Бог е едно същество чисто и нашите мисли и чувства не са така чисти. Вследствие на това между Бога и нас трябва да има ред съзнания, същества. Тези същества представляват пластове и нашите мисли и чувства, като минават през тях, се филтрират, та като отидат при Бога да са чисти. Та, един човек може да е филтър за вас и вие може да сте филтър по отношение на Бога. Това е закона.

По някой път вие се намирате в затъмнение, не можете да филтрирате водата. Тогава трябва да извадите филтъра, трябва да го поочистите малко, трябва да го измиете. За да ви обича някой човек, той трябва добре да филтрира вашите мисли и чувства, които възприема и които предава. Да кажем, че имате един филтър, през който прекарвате водата. И по някой път тази вода не се филтрира, както трябва. Тогава онези, които се занимават с филтрите, трябва да ги пречистят. Всякога водата не е чиста. И някой път вие чувствате, че любовта на някого към вас не е толкова благородна. Това се дължи на следното: Като е минавала водата през филтър, останало е малко кал и във вас се образува едно недоволство.

Вие имате едно съвсем първично разбиране за живота. Вие казвате: „Този не ме обича! Господ ме е забравил!“ Това са обикновени работи. Казваш: „Господ ме е забравил.“ Какво ще застави Господа да ни забрави. Той може да ме е забравил, както майката забравя децата си. Оставил ми Бог всичко на мое разположение, дал ми е отлично сърдце, ум и воля и заминал по работа и не мисли за мене. И няма какво да мисли за мене. Той казва: „Аз имам голяма работа. Ще я свърша.“ Когато аз мисля за Бога и Той мисли за мене. Когато аз не мисля за Бога и Той не мисли за мене. Щом искам Бог да мисли за мене, аз почвам да мисля за Него. Помисли за Него! Щом мисля за Него и Той мисли за мене. Няма две мнения по това.

Вий сте скръбен. Защо? Защото Бог не мисли за вас. Какво трябва да правите? Помисли си за Бога и веднага скръбта ви ще изчезне. Гладен сте. Нямате хляб. Помисли за хляба и той ще дойде. Така е в живота, в реалния свят. Този свят, в който живеете, той не е реален. То[й] е свят на заблуждение, на сенки. В реалния свят, като помислиш за нещо, той е вече при тебе. Ти си гладен. Помисли за хляба и хляба е при тебе. В реалния свят ти някой път виждаш, че дрехите ти са овехтели. Помислиш за хубави дрехи и те дойдат. Остава да ги облечеш. И после, там хората не се събличат. Човекът там мисли, че е облечен с дрехи и намира, че наистина е облечен. Той, само като си помисли, че е облечен, вижда че е облечен. Как се е облякъл и той не знае. Каквото помислиш, става. Там като помислиш, че си обут и веднага си обут. Как е станало това, не знаеш. Искате да знаете какъв е онзи свят, нали?

Не мислете за онзи свят, ами изучавайте този свят. Този свят трябва да се изучава сега. Животът има две страни: Има една външна страна на живота, това което наричаме материален живот. Има и друга страна – духовна. До материалния живот, в който взимаме участие, е този да се събличаме и обличаме. В духовният живот ние не взимаме участие, друг взема участие и нещата стават по-лесно. Вътрешният живот се поддържа с много по малко усилия, а пък външният живот се поддържа с много големи усилия, гдето ний трябва да вземаме участие. Много трябва да работиш, за да придобиеш храната си. В духовния живот всичко става лесно. Като влезеш в него, пари не ти трябват. Ти, като помислиш за хората, те ще дойдат при тебе. Каквото помислиш, всичко става. Искаш да станеш цар на един милион хора, тези хора ще дойдат реално. Искаш да бъдеш цар на сто милиона хора. Те ще дойдат. И после казваш: „Дотегна ми!“ Искаш да останеш сам и оставаш сам. Тук на земята не е така. Това което казваме е 1001 нощ. Искаш да имаш 10 милиарда книги, ще ги имаш. Искаш да имаш 10 земи, като нашата, ще ги имаш. И после казваш: „Дотегна ми!“ Искаш да си сам и оставаш сам. Ти казваш: „От гледището на земния живот, как може да е така!“ Действително, то е малко странно. То не е за деца. В сегашния живот ви трябва пари. Нямате ги – ще ги придобиете. Къща нямате – ще придобиете къща. Книги ви трябват – ще ги имате. Това е външния живот. Вие казвате: „Аз искам да бъда духовен, искам да имам само колкото да преживявам.“ Не казвайте: „Колкото да преживявам“. Да преживяваш, значи да преживееш както добитъка. Не, като имаш богатство, да имаш много богатство, да си доволен, а не само да се залъгваш с едно парченце хляб, но като се наядеш, да ти е приятно. И всички вие си препятствувате в живота по единствената причина, че онова което желаете, вие го разрушавате. И без да знаете, всички вие сами си съзнавате своето нещастие.

Ти обичаш някой човек и си казваш тъй: „Май много го обикнах!“ Така ти се разрушаваш. И веднага ще настане реакция в тебе и ще кажеш: „Не трябва да го обичам толкова.“ Не се говори така. Никога на никого не казвай, че не го обичаш. Това е едно противоречие. Какво трябва да кажеш тогава? За да обикна един човек повече, аз трябва да обикна и другиго още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети. А, за да обикна тримата повече, трябва да обикна четвърти. Вие не разбирате закона. Ти казваш: „Ти трябва да ме обичаш!“ За да го обикна, аз трябва да обикна втори. Цял скандал се вдига тогава. Невъзможно е да се усили любовта ти към едного, ако не обикнеш втори. Явява се едно противоречие във вашето съзнание. Ти ще кажеш: „Как може да бъде това?“ Вие туряте един въглен на огнището. Искате да усилите огъня. С един въглен може ли да усилите огъня? Ще турите втори въглен. И тогава огънят ще се усили. Искате да усилите огъня на двата въглена, ще турите трети въглен. И после искате да усилите огъня на третия въглен, ще турите четвърти въглен. За да стоплиш едно ядене, не трябва само един въглен. Два, три, четири, десет въглена трябва да събереш. На десет въглена трябва да събереш любовта, за да сготвиш едно ядене.

Ти питаш: „Защо е любовта в света?“ Вие си готвите яденето на нея, нищо повече. Всичко в любовта седи само в това, да си сготвиш яденето. Някои, след като си сготвят яденето, казват: „Не ви обичам!“ Добре, но утре пак ще го вземеш. Някой казва: „Обичам го!“ Казвам, гледай хубаво да си сготвиш яденето, че да не прегори, защото после ще кажеш: „Яденето не е сготвено добре.“ Някой казва, че не ме обича. Щом казва, че не ме обича, той не е гладен, но като огладнее, той пак ще ме потърси. Вий сега не разбирате мисълта ми. Как да свържем тези понятия: любов, манджа и огън. Една мисъл, която не е правилна, хвърля сянка. Искам да ви дам мисъл, която да ви даде подтик да мислите. Че не можете да ме разберете, това нищо не значи. Че не може да видите какво има оттатък Витоша, това нищо не значи. Като идете на Витоша, ще го видите. Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вий се радвайте на това. Като има някои неща, които не разбирате, има други неща, които разбирате. Радвайте се за онова, което разбирате. А това, което не можете да направите, има други същества, които могат да го направят. Но във вас седи идеята, че за вас важи само това, което можете да знаете и можете да го направите. Това е първия живот.

Вий трябва да се радвате не само на вашите придобивки, но трябва да се радвате на придобивките на всички, защото придобивките на всички, макар и да не са сега, но един ден ще бъдат и ваши придобивки.

Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше добро. И доброто, което вие придобивате, ще бъде добро на другите. Затова всички трябва да се обичат. И всички трябва да знаят, да бъдат щедри, да дават. Това, което вие и другите придобиват, един ден ще бъде общо достояние. Това е Божественото благо в света, когато хората разбират този закон.

Отче наш

6 часа сутринта

34 лекция на Общия окултен клас
16 май 1934г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: майка, има, път, човек, бог, сега, може, обичаш, живот, земя, всичко, казвате, обича, аз, мисли, всички, любов ,

Общ Окултен клас , София, 16 Май 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder