НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В Неговата Любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

В Неговата любов

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, казва, хора, любов, аз, свят, сега, земя, живот, казвам, години, път, бъде, всички, живеят ,

 Неделни беседи , София, 12 Март 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя “

Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Йоана – до осемнайсети стих.

„Духът Божи“

Ще взема само няколко думи от единайсети стих: „Пребъдваме в неговата любов.

Трябва едно правилно разбиране на живота. Тъй както сега разбираме живота, то е едно неправилно разбиране. Човечеството от памтивека се е стремило да измени някак порядъка в природата. Невъзможно е да се измени. Учените хора са се стремили да завладеят природата. Това е невъзможно. Нито може да се измени, нито да се завладее. Може да се правят такива опити, то е друг въпрос. Съществуват ред противоречия, които по никой начин не може да се изправят. Запример от хиляди години смъртта е една сила, която разрушава всичко, при това ние не може да се справим с нея. Съществуват войни, и не може да се справим с тях. Съществуват социални кризи, неразбиране между хората, философите обясняват по един начин, по втори, по трети. Съществуват религии, говорят за друг свят, за някакъв ред и порядък. Едни учат, че всичко е на земята, други учат, че всичко е в другия свят. Онези, които живеят тук, на земята, и онези, които се готвят за другия свят, и едните, и другите страдат. Участта и на праведните, и на грешните е една и съща. А при това има едно вътрешно неразбиране между хората. Едни минават за верующи, други – за безверници, едни, които вярват, други, които не вярват.

И в любовта има различие. Трябва да знаем какво ние подразбираме под думата любов. Любов, това е свещеният огън на живота. Без огън животът не може да се предаде. Животът изтича из свещения огън. От този свещен огън изтича светлината. Без светлина никакъв прогрес не може да има – не онази студена светлина, на която нищо не расте, но онази светлина, при която всичко расте и се развива.

Та казвам, когато ние говорим за любовта, ние подразбираме този свещен огън, ние не разбираме каква и да е любов. Вие не може да разрешите никакъв въпрос в света. Какво ще разрешат болните хора в света. Какво ще разрешат хората, които нямат познания. Какво ще разрешат слепите хора. Нищо не може да разрешите. Вие може да си само облащавате, че сме разрешили въпроса. Ние виждаме в света тия премутации, които стават постоянно. Малкото дете мисли, че е спечелило нещо и виждаме, че постоянно една сила го тласка. И младото дете остарява, вече са му необходими няколко патерици, за да ходи като един стар 90-годишен. Ние казваме като факт и казваме, че остарял.

Старостта, това е една анормалност вътре в природата. Тя съществува не само у хората. Тя съществува и преди човека. Старостта съществува и в растенията. Растенията се справиха много по-рано. Има растения, които живеят по 8–9 хиляди години. И досега има някои растения, които живеят по 6 хиляди години. Човек – с всичкото си знание – едва до 120 години живее. В съвременната статистика зная един човек, който е живял 250 години. Променил е 12 английски крале. В Библията се казва, че Матусал е живял 960 години. Това ние го считаме за приказно и най-после ние казваме: „Защо ни е дългият живот?“ Питам, защо ни са нас нужни страдания в света. Защо ни са нас ненужни разочарования? Защо ни са нас ненужни и обезсмисляне на живота? Защо са тия терзания, в които сега се намираме? Не само ние, но всички хора изобщо: и религиозни, и учени хора, все имат известни страдания. Страданията произтичат от три фактора. От външния, физически свят, от обективния свят произтичат някой път и от умствения свят произтичат тия страдания.

Та казвам, както и да е съграден светът, ние не може да очакваме, ние както мислим. Ние вървим по много крив път. Аз казвам, общата култура върви несъзнателно. Всички желаят да живеят добре, но някак си има едно силно течение, което отбива хората от техния прав път на разбиране. Много възпитатели са опитвали, много държавници и философи са опитвали, но още не е намерен един спасителен път, по който народите могат да вървят, без да дойдат в някое стълкновение. Сега, като оставим общия вървеж на нещата, то е вървежът на човека. Всеки един от вас има желание да прекара един живот сносен, щастлив. Казвам, живот със здрави ръце, със здрави крака се прекарва по-лесно, отколкото с болни крака, с болни ръце. Животът се прекарва с един здрав мозък, отколкото с болна глава. Животът се прекарва със здрави гърди, отколкото с болни гърди. Животът се прекарва със здрави мускули, отколкото с неорганизирани мускули. Това са общи положения. Всичките хора имат желания. Всеки един сказчик, всеки един проповедник, хиляди проповедници има, които проповядват. Тия хора имат известна цел. Желанието им е добро. Но, можем да кажем, постига се нещо. Туй постигане е толкоз малко. Ние на земята не виждаме добрите резултати. Даже между най-добрите хора, между идейните хора, и между тях има разногласия. Даже между един народ в една и съща народност, разправят се помежду си. Вземете например германците. Те сега се разправят в тяхната държава, германци с германци се избиват. Преди години и русите се избиваха. Сега хората мислят, че с революция ще се постигне нещо. С една революция нищо не се постига, с един преврат нищо не се постига в света. Сега аз говоря за крайните резултати. Ако мислим за една революция, аз я уподобявам на едно запичане, което човек може да има. Може да вземе рициново масло, да образува революция, но да желае всякога да има такава революция в стомаха си, това е неразбиране на закона.

Човек расте при една разумност, хората трябва да бъдат разумни, учени. Учението е хубавото в света и трябва да бъде достъпно за всички. Това принципално е вярно. Но в природата съществуват два порядъка, но тия два порядъка – невъзможно е всички да мислят по един и същи начин, изключено, невъзможно е. Този човек, който мисли, изхожда от себе си. Всички хора, които изхождат само от своя глас, от своите лични интереси, всички мислят по един и същи начин. Други, които изхождат от интересите на своите ближни, те са обективни от ближните си. Вследствие на това, когато не мислим за себе си, имаме едно зло, създадено в нас, което разрушава външните отношения към другите. Ти считаш всичките хора, които поддържат твоите интереси, за добри хора, а всички хора, които не поддържат твоите интереси, ти ги считаш за свой враг. Следователно хората в света се разделят. Всичките си имат известни общества, които са основани на този принцип.

Някой човек казва: „Симпатичен ми е този човек“, понеже той поддържа това, което ти е угодно, не нарушава твоите интереси. Сега аз засягам тия общи неща. Някои от вас сте запознати, някои от вас не сте запознати. Някои разглеждате живота чисто от органическо гледище, от социално гледище, изхождате от вашата личност. Някои разглеждат живота от социално гледище. Както и да разглеждате живота, животът на земята не е един завършен процес. След 50–60–100 години ти няма да бъдеш гражданин на земята. Има две разрешения. Едните казват тъй: след 40–50–60 години ти ще изчезнеш и ще се свърши. Тук, на земята, каквото направиш – яж, пий, и ще се свърши с тебе. И действително ще се свърши. Свършването подразбира преставане на живота. Другото течение, което казва – човек, след като замине от земята, пак ще съществува. Спорът сега къде съществува? Съществува в природата. Нещата, философски казано, те не се губят. Нищо в природата не се губи. Общото съзнание не се губи, не може да се изгуби, общият живот не може да се изгуби. Природата не може да разруши себе си. То е криво схващане. Ако ще станат промени в света, аз не искам да ви убеждавам. Но онези от вас, които искате да се домогнете до истината, в най-големите противоречия, ако човек разбира, той ще намери една велика истина. Той ще намери истината само ако знае пътя, тъй както един изобретател, който иска да прекара една цел, един принцип.

Преди години хората не знаеха да хвъркат, но като гледаха, че птиците хвъркат, зароди се желанието човек да си направи изкуствени крила. Правеха разни опити несполучливи и колко изобретатели бяха осмени. Един англичанин, който беше измислил една хвърковата машина в Англия, беше дал обявление, че е изнамерил такава машина. Събират се голямо общество, но има вятър, колелото се забива в земята, освиркаха го, най-после въпросът се разреши. Казвам, че тия социални противоречия, които съществуват, те може да се разрешат. Има един начин за разрешение, на туй разрешение трябва да се разбира основата, трябва да се тури една основа. Ако хората не разбират какво нещо е любовта, ако те не турят свещения огън и едно свещено разбиране да работи, този свещен огън да даде подтик на живота…

Свещената светлина носи знание, което може да разреши всичките противоречия. Тези две неща всеки стар и млад, той трябва да се занимава с тях. Някой казва – трябва да се храним. Храненето е процес в природата. Човек се храни не по един начин. Ние се само заблуждаваме, че само с твърда храна може да се храним. Човек се храни и с вода, въздухът е храна и чувствата са храна, и всяка мисъл е храна, и светлината е храна, и топлината е храна. По много начини се храни. Който не разбира, иска да се храни по един начин. Който се храни по всичките начини на природата, той е здрав човек. Когато човек се научи да се храни чрез своите мисли, когато човек се научи да се храни чрез светлината, с топлината, той ще стане безсмъртен човек, или казано на обикновен език, той ще стане господар на трудните условия, при които се намира сега. Сегашните учени хора изчисляват колко души може земята да прехрани. Че можела да изхрани 5–6 милиарда, но тя може да ги прехрани по един много разумен режим. Даже сега имаме повече население, отколкото трябва. Според разумните изчисления земята при сегашните условия трябва да има 500 милиона хора, за да може да живеят хората добре, а ние имаме вече 2 милиарда. Следователно имаме няколко пъти повече население, отколкото земята може да прехрани, и вследствие на това се раждат стълкновения между тия народи. Сега няма да се спирам върху причините за размножаването на хората.

Казано е в Писанието: „Плодете се.“ Размножаването е всякога един лош признак, факт е, че една риба хвърля около 300 хиляди яйца. От тях след време не зная колко остават. Много малко количество – за поддържане. Има голямо изтребление, избиване, не едно, не две, не три, това са триста хиляди, а в растенията е още повече. В низшите микроби в 24 часа те може да изпълнят орталъка. Казва да се разплодяваме, но разумност трябва в света. Разплодяването не разрешава въпроса. Следователно този закон, ако у един човек се размножават неестествено неговите желания, силите му ще се разединят. Трябва да имаш толкоз желания и толкоз мисли, които ти може да отхраниш, за които ще имаш достатъчно сила да те поддържат. Другояче ще влезеш в противоречие със себе си. Да кажем, ако в тебе се роди идеята, да станеш министър-председател в Съединените щати или да завземеш най-високия пост, да станеш председател на републиката. От 120 милиона в Америка ти си един. От 120 милиона какъв шанс има. Ако имаш една лотария, която е със 120 милиона номера, а само един номер печели, ако се тегли такава лотария, при какви условия може да ти се падне да станеш министър-председател. Представете си, че ти мислиш да станеш министър-председател. След колко хиляди години и след колко милиона години тебе ще ти се падне шанс да станеш председател. Защото всеки председател стои 4 години и 120 милиона ако се редуват, тогава позакинете по 4 години, колко години ще им трябва? 60 милиона години ще им трябват. Туй е един идеал, който хората са си турили. Това отклонява човека от неговия път. Човек, който се е качил на един републикански пост, освен че няма да оправи света, но съвсем ще загази. Не е лесно да се поправи един човек. Да уредиш една държава, значи да уредиш себе си. То е една от най-трудните задачи, които са дадени. Аз гледам някои, които говорят за възпитание, мислят, че е така лесно. Много трудно е да се възпита човек. Лесно е само когато знаеш. И човека може да го възпиташ много лесно, но трябва да внесеш някакви нови сили, трябва да знаеш как да внесеш новото в неговия ум.

Да ви приведа един пример. Обезсърчил се един европейски граф, млад човек, но считал, че нищо нямало да постигне. Отивал да се дави, да се убие някъде. Отподире му върви една млада мома, която му пришепва нещо. Той се отказва да се дави. Какви магически думи са били. Нито баща му е бил в състояние, нито майка му е била в състояние да му помогне. Но тази млада мома му е казала една дума, и той вече се е отказал, облякъл се. По-рано връзката му била черна, сега турил бяла. Той се изменя, слага си други дрехи и после казва, че животът има смисъл. Това е било временно заблуждение. Силата е в онази вяра. Под думите вяра разбираме да вярваш в разумното, на разумните хора. Или под думите разумност разбираме тия съвършените, в които абсолютно няма никаква склонност да грешат, които живеят за благото на другите и идеал е да си в съгласие с тях.

Та казвам, съществува в природата една разумна област, в която ние трябва да влезем във връзка. Земята един ден ще се спаси по съвсем друг начин. Земята, нашият параход, ние сме наблизо, няколко километра ни остават да влезем в новата зона. Земята като влезе в новата зона, светът ще бъде спасен. Досега се движи в едно поле, дето грехът е възможен и всичките противоречия може да се обяснят научно. Онези от вас, които искат да се занимават с тия дълбоките работи, може да се занимават с окултната наука. Наричам окултна наука онази истинска наука, която разрешава всичките противоречия в света. Противоречията съществуват за онези, които не знаят. А за онези, които знаят, за тях противоречия не съществуват. Някой ще каже, че противоречията съществуват между слабите. Противоречията съществуват между силните. Не са слабите, които развалят. Не са слабите, които дигат скандали, но силните. Запример вие казвате, че в една микроба има сила да се размножава, но не сте изучавали законите, кои са онези причини, какви разумни енергии стоят зад микробите. Вие на някое железарско огнище – има едно огнище, на което въглищата не може да се разпалят… Но този мех не работи, а мехът като работи, въглищата се разпалят и горят много силно, но зад меха седи разумно същество, което употребява известна сила за усилване на горенето.

Казвам, ония противоречиви мисли, ония противоречиви желания, които по някой път изпъкват отнякъде, те откъде се пръкват? Отде идат те? Ти си живял при майка си, която е добра, баща ти е добър. Ти си бил като детенце, баща ти – светия, а в тебе се ражда мисълта, искаш да извършиш едно престъпление. Туй не е ли присадка? Когато човек се разболее, нима болестта е била в него. Съвременната наука казва, че нещо е влязло в кръвта ти, някакъв бацил дошъл и всичките болести, с малки изключения, се дължат на бацили – живи микроорганизми, някои, които са толкова малки, че даже с микроскоп не може да се виждат.

Сега Христос разреши един въпрос и правилно го разреши. Казва: „Както аз пребъдвам в неговата любов.“ Туй разумното в света е, което разрешава всичките противоречия в света. Всички противоречия са разрешени. Противоречията на живота не може да се разрешат извън любовта. Само любовта, само свещеният огън е в сила да разреши противоречията, да внесе онзи мир, да внесе онзи подтик на човешката душа, който човек очаква. На онзи изстиналия човек зимно време никаква философия не му трябва. Там се изисква огън, сгряване, малко топла вода, топла храна. Те са неща, които може да спасят човека. Ако човек остане без огън, без храна и студ отвън, такъв човек винаги ще плати с живота си. Има неща, които трябва да се разбират в Писанието.

Вземете сега религиозните хора. Често се казва, че слънцето ще потъмнее, луната няма да дава светлина, но тия хора и досега още не знаят, че ще потъмнее слънцето. Какво значи да потъмнее слънцето? Мислят, че туй естественото слънце ще потъмнее. То надали ще потъмнее, няма да потъмнее. Под слънце и луна съвсем друго се разбира. Те са символи, съвсем друго означава. После казват, че звездите ще паднат. Тъй както науката изучава, някои звезди са по-големи от нашето слънце. Къде ще паднат те? Тия религиозните хора казват, че всичките звезди ще се стопят на земята, и досега още звездите не са стопени. Чудят се как досега слънцето не е потъмняло. То ето какво означава.

Слънцето е любовта. Слънцето ще потъмнее в края в обществата, в църквата, навсякъде любовта ще потъмнее и всеки ще мисли само за себе си. Туй е слънцето, което дава живот, а луната показва вярата и вярата на хората ще отслабне, хората няма да вярват един на друг. Като идеш при някой банкер, казва: „Дай 4 души гаранти.“ Може да си благороден, може да си съвършен, но 4 души са ти необходими, за да ти гарантират. Звездите ще паднат, подразбирай, че тия хора няма да имат толкова знание. Учените хора ще изгубят пусулата и навсякъде няма да знаят какво да правят. Това са звездите. В умствения живот великите хора няма да имат авторитет. Сега идете в Америка, в Лос Анжелос, в един от най-щастливите градове на Калифорния – става едно земетресение на 11-и и има повече от 6–7 хиляди души наранени. Казват – едно от най-силните земетресения. Казват, че Айнщайн излязъл из техническия институт. Не пострадал от това земетресение. Той се случил там, да изчислява математически.

Питам тогава, каква е сигурността. Дойде земетресението, и веднага разрешава щастието на хората. Земетресенията вървят по един начин. Ако хората биха живели разумен живот, земетресения не щеше да има на земята, но хората предизвикват земетресенията със своите мисли, изгубва се онова равновесие, това равновесие, което съществува в природата. И ние може да съществуваме по единствената причина на равновесието, което съществува в природата. Вие не се стремете да премахнете доброто и злото в света. Вие не знаете какво нещо е добро и какво нещо е зло. Това са две равноденстващи сили. Злото не е насочено спрямо вас. Ако то ви засяга, причината е, че вие сте влезли в една област, която не ви подобава. По причина на туй равновесие ние може да живеем. Всички ние говорим. Говори един проповедник и той като захване – всичките погрешки, които стават в света, все дяволът е причината. Аз съм привеждал този разказ, че дяволът не е толкоз виновен. Такъв дявол, какъвто хората мислят, не съществува в света.

Има един анекдот. В един голям манастир живели калугерки и една благочестива игуменка. По правилата не е трябвало да имат кокошки, но игуменката е обичала да яде яйца. И понеже забелязала, че тези яйца изчезват някъде – и калугериците обичали да ядат яйца, и най-после дала разпореждане да не се кладе огън в килиите, за да не се пекат яйцата там. Но след като дала това нареждане, забелязала, че яйцата пак изчезвали. Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта. Тя като гледала, гледала, казва: „Гледай ти, пустият дявол какъв мурафет измислил.“ Дяволът бил наблизо и казал: „Не ме обвинявай, този мурафет аз за пръв път го виждам.“ Ние всякога искаме да стоварим своята вина върху някого. Не е благородно. От нас зависи да опечем яйцето или да не го опечем, да го изядем или да не го изядем. Не дяволът ни е накарал, но има естествен закон. Човек трябва да се храни. Ако той е проял, не е виновато яденето. Той трябва да тури норма в своето ядене и да бъде господар на положението си.

Единствената сила в света е любовта. Два вида любов има в света. Едната любов е непреривна, идеална. Тя носи безсмъртие на човека. Другата любов носи смърт. Или аз наричам любовта свещеният огън. В болния като влезе, оздравява го, а като влезе другата любов, изгаря хората. Като влезе другата любов, те придобиват живот. Следователно дотогава, докато вие се безпокоите, вас ви засяга тази любов, която ви гори. Вие още не сте дошли до любовта, която носи широта на нашето съзнание. Вие за най-малките дребни работи се смущавате, даже не може да търпите най-малките погрешки в когото и да е. Запример ние често се възмущаваме, като ни каже, че някой вълк изял някоя крава. Как вълк да изяде кравата. И ще се дигне цяла хайка да отиде да преследва този вълк, че сто други крави са заклани и хората ги изядат. Това е в реда на нещата. Ако е грешно за вълка да яде крави, грешно е и за човека. Ако за човека не е грешно, а пък за вълка е грешно, това не е морал. В Писанието е казано – който убива, който коли вол…

Питам тогава, при такова религиозно разбиране – има религиозни хора, които се молят по три пъти на ден и казват, че Господ е определил тези животни за нас да ги ядем. Това е наше частично разбиране. Онзи, който убива, ще каже: „Аз трябваше да го убия, за да избавя живота си.“ Всеки може да се оправдае. То е закон на безлюбието. То е тази любов, която уморява човека. Тия противоречия в света вие мислите, че се дължат на бездейната любов. Ако твоята любов – ти не може да погледнеш на едно същество, както майката го гледа – ако ти не може да погледнеш на едно същество, да видиш в неговата душа онова, което се крие, ти не си разбрал неговия живот. Ти не може да вникнеш в дълбочината на неговия живот и най-после ти не може да проникнеш в неговата душа и да обичаш. Не да кажеш: „От мене човек няма да стане.“ Това не е никаква философия. Семето, докато не е в хамбара, може да каже: „От мене нищо няма да стане.“ Но когато семето се хвърли в нивата и го заровят, казва: „От мене ще стане нещо.“

Ние мислим, че някой, като започне да страда и срещне злополука в живота, казва: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам, именно от тебе човек ще стане. Ако не страдаш, от тебе нищо няма да стане. Ако страдаш, от тебе нещо ще стане. Страданията в света произтичат от съвсем друго гледище. Човек всякога започва да страда, когато в него се събуди истинската любов и вижда своя минал живот, че не е живял както трябва. Тогава се зараждат страданията. Зараждат се, че и хората не живеят както трябва. Аз съжалявам, че хората, като вървят по пътя и които вървят, ще страдат. Аз привеждам този пример. Седи един болен човек и на пътя иде един голям богаташ, аристократ. Казва му: „Господине, не минавай по този път.“ „То не е твоя работа. Знаеш ли кой съм?“ „Не зная кой си, но не минавай по този път.“ „Моя работа е.“ Вечерно време минава и после вика за помощ. Отива бедният горе на трапа, а той паднал долу 5–6 метра. Казва му: „Какво искаш?“ „Моля, извади ме.“ Изкълчил си крака. „Ти знаеш ли аз кой съм?“ „Не зная кой си?“ „Аз съм онзи, който ти казах да не минаваш по този път.“ Сега ние казваме: „То не е твоя работа“ на някого. Но един ден той ще ти каже отгоре на будката: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм онзи, който ти казах да не минаваш по този път. Ако вървиш, зле ще свършиш.“ Сега по този начин като ви говорят някои, вие ще кажете, че ние обичаме Бога. В истинската любов всякога трябва да се притури, любовта трябва да се прояви. Не трябва да живеем с нашата стара любов. Срещаме млади и стари хора. Казвате: „Едно време с моята другарка, с моята баба как се обичахме.“ Казвам: „Къде отиде вашата любов? Сега трябва да се обичате още повече.“ Аз казвам на себе си – ако човек има тази божествена любов, неговата баба няма да остарее и той няма да остарее, ще бъде всякога млад и в бъдеще животът, идейният живот, който ще дойде, как ще живеят хората… За да няма спор между семействата тук, на земята, като сега няма да живеят хората. Но между един мъж и една жена ще има едно разстояние – най-малко 100 километра, ще се срещат 12 пъти в годината, в месеца само веднъж. Това е нормално. Пък тези, които не живеят по този закон, не живеят нормално, ще се срещат всяка седмица, а пък тези, които са глупави, ще се срещат всеки ден. Не се свързвайте с глупавия живот. Какъв живот очаквате, когато в една стая от 4 метра на широчина и 5 метра дължина, какво очаквате, и 3–4 деца в тази стая – въздухът е развален. Какъв идеен живот очаквате, кажете ми.

Като погледнем Вселената трябва да знаем какъв простор трябва да има човек. Ако всеки от вас беше така развит, че като му стане тежко, да се качи на своя аероплан, да отиде на месечината. Някой обиди жена си, качи се на аероплана, иде на месечината. Тази жена може ли да бъде нещастна? И тя ще иде там, на месечината, и знаеш ли колко е красив животът. Много е красив животът на месечината. Много по-красив, отколкото на земята. Има едно старо предание – то не е хубаво да се изнася, – че на месечината живеят 144 хиляди хора, най-умните хора, и за да се освободите от всичките противоречия, много вода не им трябва. Те са взели студа отвън, а задържали топлината отвътре. Атмосферата за техните научни изследвания е добра, те имат отлична атмосфера, дето може да се наблюдава небето. Никакви микроби, никакви болести, които съществуват тук, там нямат условие да се размножават. 140 градуса има студ отвън, 150 градуса. При такава температура даже такова вещество като водорода може да се превърне в течно и твърдо тяло. Сега това са посторонни работи, които може да се подложат на критика и да кажете: „Докажи това.“ За себе си аз няма какво да ви доказвам, нито на вас има какво да го доказвам. На вас го казвам като роман или като приказка от „Хиляда и една нощ“, като едно вметнато предложение.

Един американски проповедник, от тези проповедници на събуждането – правят такива големи събрания. Седи един господин и той приказва за онзи свят и най-после, за да развесели публиката, казва, че той имал една тъща, която била много лоша. И след като го слушали, дотегнало им и един казва: „Слушай, в ада ще идеш.“ „Но ти няма ли да пратиш много здраве на баба си.“ Та нима вие мислите, че ние тук не сме на земята в ада. Има области на земята, то е цял ад. Туй е едно неразбиране на онзи истинския живот.

Сега казва Христос: „Както аз пребъдвам в неговата любов…“ Има една любов в света, която разрешава всичките противоречия. Аз наричам тая любов на живота, която разрешава основно всичките противоречия. Аз я наричам любов на живота, любов на гениалността, любов на талантите, на всичко онова силно и възвишено и човек, който иска да сполучи, той трябва да придобие тази любов, тя е завидното в света, този стих „Пребъдвайте в неговата любов“. Но тази работа не идва така лесно, не може изведнъж. Българите са много чуден народ, много бързат. Когато прави своите научни изследвания, казва: „Каква е твоята цел? Какви са придобивките? Не може ли да ни кажеш нещо?“ Не може. „Защо криеш? Ние ще го използваме ли?“ Казвам, няма да го използвате и досега, който е работил, съм правил опити, комуто съм казал, не съм намерил нито един да е приложил това, което съм казал. Защото всеки мисли, че има нещо по-важно в света. Ако му кажеш, че интелигентността на човека зависи от твоя нос, веднага противоречие. Казва – има хора с дълги носове, не са така интелигентни, така умни. Ако кажа – широкият нос показва здраве, веднага казва, че има хора с тесни носове и са здрави. Ако му кажеш, че челото му трябва да бъде голямо, той веднага казва – има хора с ниски чела и са паметливи. Той не е забелязал – има една линия гениална, има една черта гениална. Гениалните хора имат гениални черти. Добрите хора имат особени тъкани. Обикновените хора имат обикновена кожа. Който не е изучавал под микроскоп кожата на добрите хора, той нищо не знае. Аз нищо няма да говоря за това, защото, ако река да говоря, да дам признаците, то цяла пертурбация ще стане. И няма да изучават, но ще гледат на един престъпник каква е кожата му. Това трябва да се приложи при възпитанието на децата. Майката по тази наука ще вземе една малка част от кожата и ще гледа под микроскопа и ще види какво ще стане от детето – тази благородната кожа може да е само при едно щастливо съчетание на организираната материя, от която ние сме съградени. Не всички хора са организирани от една и съща материя. Някои са образувани от една материя по-нечиста.

Следователно, като дойдеш да живееш добре, ще трябва да преорганизираш този материал чрез храната си. Всичко може да го преорганизираш. Онези разумните същества чрез храната си имат един начин. Аз съм правил няколко опита. Хора, които са боледували, хора, които са били подложени на някаква болест – да кажем, в света съществува една неврастения, която не може да се лекува, неврастенията е една болест, която не може да се лекува чрез храната – този човек трябва при определено време да яде храната. Същевременно в ума му не трябва да има никакви посторонни мисли. Той трябва да има, да намери чисто удоволствие в храната, да не мисли за храната, която ще яде, да има едно удоволствие в храната, нищо друго да го не смущава. Достатъчни са 4–5 месеца, и този човек да възстанови своя организъм, да се възобнови. Казват: „Не мога.“ Не можеш, ако не искаш. Ще ви приведа сега един пример. В една зоологическа градина един звероукротител, един лъв се нахвърлил отгоре му, откъсва крака му, но като му откъсва крака, задига го. Звероукротителят помислил дали и другия ще откъсне, но задигнатият крак бил изкуствен и благодарение на своя изкуствен крак той се е освободил.

Та казвам, ако сега не е това разумното, ако ние не вярваме в разумното в света, какъв ще бъде нашият тил. Не е огънят на нашето огнище, който ни спасява. Туй е само едно временно положение. Не е малката свещ, която ни спасява. Онова, което спасява, което дава помощ на човека, то е слънцето, слънчевата светлина и топлина. Следователно онази мисъл, онези благородни чувства, които дават подтик на цялото човечество, тази енергия, която иде отнякъде, тя е, която спасява човека. Колкото човек е по-интелигентен – не само да мисли, че е интелигентен, човек трябва да има сила в себе си. Христос е турил туй в една много проста форма. Аз турям още една дума. Той е казал: „Път, истина и живот.“ Аз казвам тъй: път, истина, сила и живот.

Пътят е един метод. Истината, това е външният закон, по който природата работи. Силата е онова, което трябва да се придобие. Животът, това е свещеният огън, дето ти трябва да работиш. Ако нямаш този път, ако нямаш тази светлина, която трябва, ако нямаш тази сила в себе си, ако нямаш свещения огън, какво може да добиеш. Защото, ако един човек не може, двама ще се съберат. Ако двамата не могат, трима да се съберат. Трябва да се споразумеят и да работят разумно, и тогава в света ще се води разумна борба. Тогава ние трябва да се поставим така, както направиха американците.

Може би преди 30 години в един от американските градове един американски богаташ искал да направи едно изкуствено езеро, че направил един бент на реката над града. Като направил изкуственото езеро, като издигнал стената, не им дошло наум, че стената може да се събори и да помете целия град. Пет – шест години след като направили бента и зимно време техните деца се пързаляли по езерото, става голямо наводнение. Събаря се бентът и повече от 2000 души се издавили, водата е достигнала до третия етаж. И оттам насетне не съградиха нова стена да направят езеро, оставиха водата да тече свободно.

Ще съградиш едно изкуствено езеро и после ще кажеш: „Защо дойде това нещастие?“ Не само ние, но и културните хора със своя неестествен живот, всички сме отговорни, ние носим последствията. Земетресенията, които сега зачестиха, са едно последствие от войната на четиринайсета година. Ако стане още една война, тия земетресения ще станат два–три пъти по-силни. Земната кора се търси и ако дойде една война, тия снаряди, които хвърлят, сами ще създадат едно нещастие. Лошите последствия ще дойдат със земетресенията, които ще вразумят сегашната култура. Някой ще каже – това е една илюзия. Когато стане втората война, когато дойдат земетресенията, бъдещите историци ще пишат. Първо имаше в Япония, после в Сан Франциско, после може да закачи Европа, може да дойде пак в Америка, в Азия. Земетресенията вървят по един определен път. Сега аз не искам да цитирам тия факти, да не се изпоплашите. Казвате: „Какво ще правим, ако дойдат земетресенията?“ Каквото правят в Лос Анжелос – 7–8 хиляди души ранени. Като дойде, ще се носи.

Казвам, ако хората са разумни, как трябваше да живеят. Казвам, трябва да се проповядва едно учение за една любов, която трябва да свести хората, да дойдат до едно съзнание. Само любовта е, която ще донесе свобода. Свобода без любов не може да съществува. Истината и любовта заедно вървят. Любовта не може да бъде любов без истина. И истината не може да бъде истина, защото истината е външната страна на онази Божествената Любов. Любовта е, която дава свобода на човека, не само временна свобода, но в пълния смисъл, прави го напълно господар на своята съдба.

Та казвам, всички онези от вас, които съзнавате тези временни страдания, тя земята няма да се разруши. Земята ще влезе, цялата наша земя ще се преобрази, ще дойде едно преобразувание и един ден злото, което сега съществува, тези навици, които сега съществуват в хората, те ще си отидат. Няма да има условие, тези навици ще изчезнат по този естествения път, както една гъсеница – ти не може да я отучиш да не яде листа, но като се превърне на пеперуда, тя ще престане. Ще дойде време, когато ще изгубим този навик да чоплим листата и ще влезем в ново разбиране на живота. Не е само един порядък външен, механически. Онова учение, което седи в любовта, човек трябва да приложи тази любов. Неговият поглед ще се отвори. Че нашият поглед на живота мяза на погледа на мравята. Гледам, мравите, като ходят, за нищо не се грижат. Ходят около своя мравуняк и мислят, там всичко се движи. Казваме – ние, хората, мязаме на мравите, обаче дойде ли някой със своето рало, разваля мравуняка и ние не знаем кои са причините. Един живот, добре устроен, не трябва да мяза на мравуняк.

Имаме две култури: култура на пчелите и култура на мравите. Хората повече може да подражават на културата на пчелите, отколкото на културата на мравите. Но казвам, хората може да подражават на културата на плодните растения. Има други малки микроорганизми, на които трябва да благодарим. Тия микроорганизми, които са дошли в нас, влезли са в нашето тяло да живеят, да издържат всичките нещастия и страдания, които ние имаме. Ние не можем да си представим, че човешкото тяло е съставено от безброй малки същества, които работят. Някои от тях са много големи специалисти, учени са. Тия микроорганизми, които се наричат клетки, които са вътре в мозъка, в разните мозъчни центрове, вършат всичката работа. Ако ти беше оставил да свършиш тази работа, туй щеше да бъде непоносимо.

Казвам, когато дойдеш до този порядък, целият свят съставя нещо разумно в света. Ние, съвременните хора, мислим, че разумни същества сме само ние и че по-разумни същества от хората на земята няма. То е погрешно схващане. Ние, съвременните хора, на земята не сме от най-разумните. Че не сме най-умните показва, че ние всички ще умрем, нищо повече. Защо трябва да умрем? За да идем при онзи, който не умира, за да ни научат как трябва да се живее. Дали и вие сега вярвате, като отидете при тях, ще видите. Някой казва: „Аз не вярвам.“ Без разлика дали вярваш, или не, и бистрите реки, и мътните реки все в океана влизат. Бистрите влизат бистри, а мътните ще влязат мътни. Калта пада. Вие като влезете в онзи свят, година, две, три, десет, петнайсет, петдесет години и най-после вашата кал, която сега имате, ще изчезне и най-после вие ще изтрезнеете. Ще познаете и ще видите лошите последствия, които съществуват на земята. Ако дойдете втори път на земята, ако се преродите по закона на кармата, като как трябва да живеете? Какво тяло да си съградите? Но за да си създадете туй тяло, непременно трябва този нов принцип да влезе в основата на нашето съществуване. Ако той не влезе, тогава ние ще имаме учението на индусите за кармата. Във всеки един живот се трупа карма. И не се разрешава въпросът. Под думите разумен живот разбирам в тази свещена любов, дето се придобива безсмъртният живот, че всичко може да се разреши.

Ти трябва да имаш едно понятие за Бога. Аз не зная каква дума да употребя. Туй същество, от което ти си излязъл, трябва да се свържеш с него. Ти в кого трябва да вярваш? Туй същество, в което живееш и се движиш, трябва да влезеш във връзка с него, да може да чуваш неговия глас, откъдето и да ти говори, да може да чуваш гласа на Бога. Сега трябва да идеш да питаш някой свещеник и някой философ, някой пророк, да го питаш дали има Господ, или не, къде е – на земята или на небето. Някъде. Че около него има ангели. Този питаш, онзи питаш и най-после изгубиш положението си, не знаеш кому да вярваш. Аз ви казвам, онзи, който най-често говори в нас, той е, туй същество. Най-отривиста е неговата реч в света. Не зная друго същество да говори по-отривисто, по-разумно, отколкото туй същество. Не като човек говори, но туй, с което разрушава всичко. Щом направиш погрешка, казва: „Да правиш добре.“ Някой човек е беден при тебе. Той казва: „Постъпи любовно с този човек.“ Някой е беден и страда, казва: „Бъди милостив към него.“ Невежа е някой, той казва: „Бъди снизходителен.“ Този глас аз съм го чувал.

Имаше един българин много сприхав, много раздразнителен, холерически темперамент. Жена му трябваше да опъва, както ѝ каже мъжът, тя трябва да изпълни. Другояче – дърво за жената. Един ден жена му възразява и какво става. Той ѝ ушива две плесници, казва: „Жена не искам.“ И тогава става цял преврат с него. Той ѝ казва самият: „Нещо ми казва – не направи добре, че удари на жена си две плесници.“ И целия ден той седи, върти се вкъщи и не може да иде на работа. Ходи, връща се, мъчи се и най-после казва на жена си: „Ще ми простиш, моля ти се, ще ми простиш. Втори път няма да те бия. Аз направих голяма погрешка. Нещо ми говори, че съм направил много лошо.“ И той казва, че когато жена му му казала, че му прощава, нему му е олекнало и той казва: „Нещо ми казва, чух един глас – добре направи, че иска извинение.“

Вие ще кажете – това е една илюзия. Питам тогава, ти като ядеш яденето, това не е ли илюзия. Ти като пиеш бира или винце, каквито и да са други работи, ти като носиш твърде модни чепичета, че те са квадратни илюзии, в които ние живеем. И той казва: „Оттам насетне нова идея влезе.“ Казвам, човещина е туй. И тя е като мене. Че майка я гледала и нея, че майка ѝ на ръце я носила, целувала я и тя е била възлюблена дъщеря, баща има, който я обича, че и аз имам дъщеря. Един ден какъв пример ще дам аз. Две плесници ѝ ударил и казва да търпи жената. Жената може да ушие две плесници и тя казва – да търпи мъжът. Силният може да ушие две плесници, комуто иска. Трябва да знаете, че и на силния може да му се ушият две плесници.

И казва Христос: „Аз пребъдвам в неговата любов.“ Няма по-хубаво нещо в света – човек да пребъдва, да чувства своята свобода. Тогава той ще бъде независим. Туй учение е вътрешно, аз не искам да проповядвам навън. Като запаля свещта, светлината трябва да проповядва. Не огънят, не огънят да ходи да проповядва. Огънят е на слънцето. Топлината, която иде от слънцето, трябва да проповядва. Твоят живот, който излиза, твоите постъпки, твоите мисли, туй, което излиза от тебе, този свещеният огън, той ще бъде за тебе. Ти не може ли да отвориш сърцето си на хората и да им покажеш какво гори в тебе? Казвате – да помагаме на света. Свещта, като гори, ще покаже сама по себе си. Ако има едно общество, образувано от честни хора в света, които живеят един за друг, какво ще бъде, ако всеки иска да си услужи. Какво ще бъде едно общество, ако всеки се притича, ако жените повдигат мъжете, ако мъжете повдигат жените, братята повдигат сестрите и сестрите повдигат братята, господарите повдигат слугите и слугите повдигат господарите? Ако всеки работи, ако има туй желание за повдигане, какъв ще бъде светът? Сега, след като съм проповядвал, някои от вас вече виждам, че почти сте прави, някой ще каже: „То не му е дошло времето още.“ Вярно е. На някои не е дошло времето – да чакат за своето време. Но онези, на които е дошло времето, да не спят повече. Има някои, за които времето е дошло. Ако закъснеете с една минута повече, всичко е изгубено. Като казвам – ще изгубите един случай, той пак ще се повтори, но сега е онзи благоприятният ден, дето ще направим един вътрешен опит. Туй, което сега ще го направим, то ще бъде заради вас, да кажете, да знаете, както Христос казва: „Аз пребъдвам в неговата любов и всякога върша това, което нему е угодно.“ Онуй, което въздигна Христа за образец, то е тази любов, онзи, в който той пребъдва, той го повдигна и по същия закон, ако вие пребъдвате в него, той ще повдигне и вас. То е великата идея в света.

Онова, което въздига хората в света, то е пребъдването в свещената любов. Името Божие трябва да споменаваме много рядко, защото някой от вас може би да имате едно божество. Аз ще ви приведа един пример. Един турски бей от старите е трябвало да се жени и в турско време обичаят е бил, че момъкът не може да си избира момата. Праща свати. Избират момата. Те му избирали, избирали и му казват какво избрахме, оженили го. След това на другата сутрин – той не е виждал жена си, тя дига булото си да я види и да ѝ каже на кого да се показва и на кого не. Трябвало да се показва на свекъра, на свекървата, на братята, на някои близки. Но той, като я видял тази грозотия, ѝ казва: „Показвай се, комуто искаш, само на мене не се показвай.“ По някой път и вашето божество мяза на грозотия. Казвам, когато ще избираш, ще отидеш там да избираш, да бъде красива и като видите, да бъдете доволни. Не да ви избират хората и да кажете: „Показвайте се на всички, само на мене не.“

Казва Христос: „Аз пребъдвам в неговата любов.“ То е силата на човека. Искам тази идея да остане във вас, да мислите, докато имате един резултат и докато този резултат ви въздигне, че да имате вече едно просветление за онази любов.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Двадесет и четвърта неделна беседа
12 март 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, казва, хора, любов, аз, свят, сега, земя, живот, казвам, години, път, бъде, всички, живеят ,

 Неделни беседи , София, 12 Март 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder