НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В сила

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

В сила

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, бог, може, себе, любов, всички, бъде, аз, свят, има, божие, живот, царство, ден, сила ,

 Неделни беседи , София, 30 Март 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


31. Беседа от Учителя, държана на 30 март, 1930 г. София – Изгрев.

Царството Божие дошло в сила”. *)

Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора, е следната: те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени и като са физически силни, едновременно са и духовно силни. Благодарение на тази илюзия, те изпадат в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение: много къщи се събарят, и хората, които са мислили, че са осигурени, се намират на пътя, без подслон. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат в положението на последни просяци. Много американски милионери са пропаднали по такъв начин, но като хладнокръвни хора, не се отчайват. Те се събират заедно, устройват си общ банкет, да се посмеят на скъсаните си дрехи и обуща и, в края на краищата, казват: Какво да се прави? Живот е това! Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват така, че изгубват паметта си. С паметта заедно всичкото им знание изчезва.

Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство. Грешниците също така са пропаднали милионери и кой дето ги срещне, проповядва им да се покаят. Според мене, повечето хора са финансово пропаднали – нищо повече. Много естествено! Те разчитат на своя детински мироглед, който не издържа на големите изпитания. Вярванията на тия хора са толкова солидни, колкото и думите на майката, с които залъгва разплаканото си дете. Когато пък искат да задоволят любопитството на недораслото си още дете, от де е дошло по-малкото му братче, майката казва, че бабата го донесла от реката. Детето вярва на думите на майка си. И някои от съвременните хора вярват на подобни твърдения за произхода на живота и мислят, че са учени. Според някои учени човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала, докато достигнала до формата, наречена „човек”. Това показва, че хората вярват в невъзможни неща и разчитат на тия вярвания. Възможно ли е от малката клетка да излезе разумният човек? Някои религиозни пък твърдят, че Бог е създал света от нищо. Ако това е възможно, ние казваме, че и религията е нищо. Не, колкото и да е всесилен и велик Бог, нищото си остава нищо, не може да се превърне в нещо. От нищото не може да стане нещо. Ако, наистина, светът е създаден от нищо, всичко ще бъде нищо: и религия, и наука, и морал, и живот. Какъв морал, например, е този, който е създаден от нищо? „Нищото” е отвлечено понятие. Като говорим за него, трябва да си представим пространството без никаква субстанция. Това е невъзможно. Можете ли да осолите боба без сол? След всичко това, можете ли да вярвате в обясненията на тия хора за духовния свят, за създаването на света и на човека, за морала и т. н.? Ако говорим за морал, ние разбираме такъв морал, който да е валиден за всички хора – млади и стари, за всички времена и епохи.

Мнозина, светски хора и религиозни, твърдят, че религията е само за старите, а не за млади. От това твърдение аз вадя заключението: високите планински върхове са за старите хора, а не и за младите. Всъщност така ли е? По високите планински върхове се качват обикновено млади хора. Старите хора не предприемат такива екскурзии. Значи, високите върхове са за младите, а долините за старите. Поддържате ли мисълта, че религията е за старите хора, ще ви отговорим с пословицата: „Трай, коньо, за зелена трева”. Как ще обърнете стария човек към Бога, когато той е материалист? И да стане религиозен, той по форма само ще вярва в Бога. Дълбоко в себе си, вътрешно, той е материалист и вярва на парите. Младият е вътрешно идеалист. Ако накарате стария човек да донесе вода от чешмата, той ще почне да се оглежда, да намери някое от внучетата си и ще му каже: Иди, дядовото, за вода. Не ме държат краката, не мога да ходя. Младият веднага взима стомните и отива за вода. Тогава, кой може да изпълни волята Божия: младият, или старият? Когато момъкът и момата отиват на хорото, с какви дрехи се обличат: с нови, или със старите си дрехи? – С новите, разбира се. Ако се облекат със старите дрехи, никой няма да се хване на хорото до тях. Новата дреха е символ на нова идея. Който е готов да приеме една нова идея в себе си, той е млад човек. Той има условия да расте и да се развива. Който се облича със стари дрехи, той е стар човек и неспособен за никаква култура. Нека младата мома се облече със старите си дрехи и отиде на хорото, да види, как всички момци ще я избягват. Обикновено момите се обличат с нови дрехи за хорото. Като се оженят, хвърлят новите дрехи, обличат старите и така се явяват пред своите възлюбени. Обаче, като облекат старите си дрехи, животът им се разваля. В това отношение, мъжът сам разваля живота си. Като се страхува, друг мъж да не хареса възлюбената му, той казва: Можеш да се обличаш и със старите си дрехи, не е нужно все с нови дрехи да бъдеш – няма кой повече да те харесва. Това е криво разбиране, което показва, че хората нямат доверие помежду си.

Какъв е този Господ, в Когото хората вярват, на когото свещи палят и се молят, а нямат доверие един на друг? Мъжът не вярва на жена си, жената – на мъжа си, приятелят – на приятеля си, учениците – на учителя си и т. н. Какъв е този Господ, който не може да обедини хората? Защо ми е такова знание, което в трудни моменти на живота ми не може да ми помогне? Защо ми е такова богатство, което, вместо полза, ми принася вреда? Защо ми е такава религия, която ме отдалечава от Бога?

Царството Божие дошло в сила”. За да разберете смисъла на този стих, вие трябва да имате дълбоко вътрешно разбиране за живота, както и за самите себе си. Вие трябва да знаете, че физическото тяло разполага не само с физически органи, които са необходими за физическия свят, но и с други органи, необходими за другите светове. Ето защо, като работи за развиване на физическите си органи, едновременно човек трябва да работи за развиване на умствените и на духовните си органи. Иначе, той ще бъде годен само за физическия свят. Натъкне ли се на духовния свят, той ще бъде в положението на новородено дете, което се нуждае от помощта на своите близки. Поради това, някои хора са ориентирани във физическия свят, а неориентирани за духовния. Някои хора се справят само с днешния ден, а за утрешния нищо не могат да предвидят. Който знае нещата, само той вижда. Който знае законите на живота, той предвижда последствията на своите дела. Който знае и предвижда нещата, той гледа и на Царството Божие като на разумно начало, което е в самия човек. За да даде ход на разумното начало, човек трябва да бъде във връзка с разумните същества, които ще бъдат притоци на неговия живот. Сам по себе си човек не може да бъде разумен. Ако не е свързан с учените хора, човек не може да бъде учен. С една капка извор не става. С една мисъл умът не може да се нахрани. Една мисъл е условие за проява на ума. Безброй мисли трябва да влязат в човешката глава, за да се повдигне човек.

Ние не проповядваме отвлечени работи, които нямат нищо общо със съзнанието на хората, както и с тяхната творческа мисъл. Ние говорим и проповядваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието в живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, в пълния смисъл на думата; тази идея ще внесе мир, радост, съгласие и любов между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония в живота. Ако човек има някаква идея за Бога, но, въпреки това, се оплаква от болести и страдания, от безлюбие, безверие и несъгласие с близките си, неговата идея е крива. Ако казвате, че Бог е създал света, трябва да знаете, защо го е създал. Ако някой княз или цар ви покани на угощение, сложи пред вас богата трапеза и ви каже, че нямате право да ядете, какво мнение ще си съставите за него? Вие можете да си съставите две мнения за него: или че той е решил да изпита гостите си, да види, какво мислят за него, или ще кажете, че той е глупав човек. На същото основание казвам: Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създал света, а, въпреки това, живеете в сиромашия, лишение и глад? Едно от двете е вярно: или Бог е решил да ви изпита, как понасяте страданията и лишенията, или вие сте неразумни и не можете да се ползвате от благата на живота.

Който не разбира живота, казва: Аз не искам да бъда много богат, но и сиромах не искам да бъда; не искам да бъда много умен, но и глупав не искам да бъда. – Кой създаде разумността, доброто, богатството, силата? – Бог. – Кой създаде глупостта, злото, сиромашията и безсилието? – Човек.

Два свята съществуват: реален и нереален или преходен. Реалният свят носи вечния живот, а нереалният – смъртта. Докато живее в света на промените, човек не може да очаква никакво щастие. Ако знаехте, какво ви очаква в продължение на 20 години, главите ви биха побелели преждевременно. Сегашният свят ще мине през големи преобразования, които ще произведат силни сътресения в съзнанието на хората, да разберат най-после, че те трябва да бъдат разумни, да изпълняват волята Божия, а не своята. Човек не е създаден да страда, да се измъчва, да умира. Човек не е създаден и да властва над слабия и да го малтретира. Човек е създаден за красиви и велики работи. Човек е създаден да бъде герой, да проявява Божията Любов и Мъдрост. Човек е създаден да носи Божията Истина в света.

Царството Божие дошло в сила”. Да изявим Царството Божие на земята в Неговата пълнота и сила, това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Ако имате ясна представа за Бога, а не се стремите към приложение на волята Божия, Царството Божие е далеч от вас. Ще кажете, че поне един път сте изпълнили волята Божия. Това не е достатъчно. Постоянно трябва да изпълнявате волята Божия. Можете ли да наречете приятел онзи, който само един път ви е услужил? Всякога трябва да разчитате на приятеля си, но и приятелят ви трябва всякога да разчита на вас. Да имаш познанство с един банкер е едно нещо; да имаш приятелство с банкера е друго нещо. Банкерите имат много познати, но като отидат при тях да искат пари, те дигат рамене и казват: Не мога да ви услужа, финансова криза има сега. Обаче, ако отидете при банкера, като приятел, той ще отвори своята вътрешна каса и ще ви каже: Давам ти от това, което съм отделил за себе си. Следователно, ако се молите на Бога само като на познат, молитвата ви ще остане без последствие. Ако се молите на Бога като на ваш приятел, Той веднага ще отговори на молитвата ви.

Днес всички хора са подложени на изпит, да се провери вярата и любовта им. Това се отнася до ония, които минават за вярващи. Безверниците се намират при други условия. Вярващите се изпитват по един начин, безверниците – по друг. Каже ли някой, че вярва в Бога, веднага пред него ще се изпречи един беден човек, да му помогне. Щом си вярващ, ти можеш да му помогнеш. – Ама нямам пари. – Помощта не се състои само в пари. Когато дойде при мене някой беден, аз ще го питам, какъв занаят има. Ако се окаже, че бедният човек е рибар, ще му дам мрежа, ще го пратя на морето да лови риба. Ще му кажа, че още при първото хвърляне на мрежата ще улови една риба, в устата на която е заклещена една златна монета. Като отиде на морето и направи това, което му казвам, ще провери, доколко думите ми са верни.

В една английска книга се разправя за чудесата, които един европеец видял между индусите в Индия. Европеецът се намирал под ръководството на един от индусите, с когото често пътувал из пустинята. При едно такова пътуване те останали без хляб и трябвало да гладуват няколко дена. В това време индусът запитал европееца: Какъв хляб искаш в този момент, бял или черен? Европеецът си помислил за бял, хубав хляб. Индусът веднага се концентрирал и не се минали 15–20 минути, когато пред тях се явил бял, пресен, добре опечен хляб. Ще кажете, че това се дължи на някакви фокуси. Не, голяма разлика има между фокусничеството и реалността. Това е реален опит, който се дължи на силата на мисълта. Фокусите отнемат силата на човека, когато истината го прави по-силен. Който лъже, осиромашава; който говори истината, забогатява. Ако умът на човека укрепва, а способностите му се увеличават, той се храни с истината. Ако оглупява, човек се храни с лъжата. Някои религиозни се чудят, защо едно време са имали полет, въодушевявали се, работите им вървели добре, а колкото повече навлизат в духовния живот, постепенно губят. Много просто. Щом работите им отиват назад, това показва, че те вървят в крив път. Невъзможно е човек да върви в Божествения път, а работите му да остават назад. Ако служите на Бога, а същевременно оглупявате, осиромашавате и боледувате, вашият Бог е лъжлив. Изхвърлете от сърцата си божеството, което сами сте си създали. Какъв е този Бог, който не се трогва от страданията на вашите ближни? Какъв е вашият Бог, който ви оставя да живеете в сиромашия и невежество? Ако служите на Единния и Истинен Бог, достатъчно е да тропнете с тояжката си, за да имате, каквото искате. Обаче, който служи на Единния, никога не злоупотребява. Той взима само толкова, колкото му е нужно да се нахрани в даден случай. Той не мисли за осигуряване.

Като говоря за магическата тояжка, не ви съветвам да изкарвате прехраната си по този начин. Това не е наука, нито изкуство. Аз съм дошъл да ви науча, как да любите. Всяка наука без любов е страдание и мъчение за човечеството. Сегашното човечество разполага със сила, със знание, но едно му липсва – любов. Никога в света не е имало толкова учени, богати, силни хора, както днес; въпреки това, всички страдат – Защо? – Любов им липсва. Чувства имат, но разумната любов отсъства. Ще кажете, че егоизмът е причина за страданията на човечеството. Ще кажете, че еди-кой си народ е по-егоистичен от друг някой. Не е въпрос за степента на егоизма. Важно е, че всички хора, всички народи служат още на егоизма. Те трябва да внесат любовта като основа на своя живот, за да се освободят от егоизма. Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, дето може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека. Те правят човека по-учен, по-добър. Той използва енергията, която се крие в тях, за свое лично благо, както и за благото на своите ближни. Страданията носят в себе си тъй наречената „мъртва материя”. Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича от нея соковете на доброто.

Следователно, съвременните хора трябва да вземат от възвишения свят онази материя и сила, която може да ги направи добри. Чрез тази материя и сила те ще изработят необходимите органи за новата култура. Без тях те не могат да направят стъпка напред. Не е въпрос от страх да бъде човек честен и добър. С помощта на закони и правила сегашните хора спазват известен ред в света, но това не е естествен живот. Интересно е да видим, как ще се прояви човек без закони и правилници. Добре е, всяка държава да направи опит само за 24 часа, да се откаже от съдии, пристави, стражари, за да види, каква честност и какъв морал носи нейният гражданин. При законите и правилниците, които държавите налагат на поданиците си, ние не знаем, доколко хората са честни и морални. Не само държавите, но и всеки човек отделно може да направи този опит, да види, доколко неговите близки и съседи са честни хора. Нека всеки от вас остави къщата си за 24 часа отворена, да изпита своите съседи. Ще видите, през това време липсва ли нещо от къщата ви и какво именно. Не казвам, че хората не са честни, но всички не са изпитани. Човек сам не се познава. По линиите на ръцете, на лицето и на главата можете да четете, кой е честен и кой не. Изобщо, няма скрито-покрито в живота. Ако аз чета по тия линии, и вие можете да четете. За онзи, който вижда и знае нещата, лъжа не съществува.

Сега аз проповядвам на хората. Какво им проповядвам? Да вярват в Бога? Вярата не се налага, нито може да се проповядва за нея. Да любите Бога? И това не мога да проповядвам. Бог сам е Любов. Според мене, да проповядвам, това значи, да светя на хората. Да светя, това значи, да им покажа пътя към Бога и начина, по който да изпълняват волята Божия. Бог е Любов, аз живея в света на Бога и желая да изпълня Неговата воля. Това желая и на вас. Аз съм една ръка, на която Бог заповядва: Простри се напред! – аз се простирам. – Свий се! – аз се свивам. – Направи това! – и аз го правя. Ще кажете, че това е ограничение, отсъствие на свобода. – Това е изпълнение на волята Божия. А в изпълнението на волята Божия се крие свободата на човешката душа. Каквото Бог върши, това върша и аз. При това, аз съм свободен да простра или да не простирам ръката си. Аз съм свободен дотогава, докато простирам и свивам ръката си, докато имам избор да направя едното или другото. Дойде ли друг някой да ми простира или свива ръката, аз нямам никаква свобода.

Ако някой ме застави да взема пари от касата на своя ближен, той ме ограничава, той си служи с насилие. Ще кажете, че златото е ценност, за която заслужава човек да се поддаде на изкушение. Днес златото е ценност, за която хората се убиват. Обаче, за предпочитане е животът на един човек, отколкото десет торби пълни със злато. Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е любовта на брата ти, отколкото хиляди декара земя. Велико благо е да имаш любовта на един човек! Любовта на ближния е любовта на Бога. Това значи, да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

И тъй, да имате любовта на Бога, това значи, зад вас да стои крепост, на която да разчитате и в настоящето, и в бъдещето. Любовта разкрива всички възможности за човека. Тя му отваря вратите за всички разумни светове. Който се е домогнал до Божията Любов, той има достъп не само до разумните същества, но и до ангелите и архангелите. – Къде са те? – Навсякъде. Дето и да се обърнете, ако любовта е във вас, вие можете да срещнете ангели. Ангелът се познава по строеж, по организираме на силите в себе си. Дали вярвате, че има ангели на земята, или не вярвате, не е важно. Това важи за мене. За банкера е важно да знае, колко злато има в касата си. Ако касата му е пълна със злато, той е доволен; ако касата му е празна, той е недоволен. Следователно, аз съм доволен за знанието, което имам. Дали другите са доволни от моето знание, не е важно. Истинското знание е капитал, на който човек всякога може да разчита. Например, някои учени имат много знания, но едно не знаят: съществува ли Бог, или не. Половината мъже и жени от цялото човечество знаят, съществува ли Бог, или не, а другата половина не знаят.

Съвременното човечество, по отношение на въпроса за съществуването на Бога, може да се уподоби на положението на човек, който е застанал между две огледала – едното на север, другото на юг. При това положение, лицето му се отразява в едното огледало, а гърбът – в другото. – Къде е истинският човек? – Нито в едното огледало, нито в другото. Истинският човек е този, който е застанал между двете огледала. Ето защо, ние считаме за вярващи ония хора, които виждат лицето на човека в огледалото, а за безверници – ония, които виждат гърба на човека. Първите казват: Видяхме лицето на Бога. Значи, за тях Бог съществува. Другите казват: Не виждаме лицето на Бога, затова Той не съществува. Обаче, Бог не е нито в лицето, което виждате в огледалото, нито в гърба. Това са отражения на истинския образ. Бог е застанал между двете огледала и може да Го види само онзи, който има любов. Бог не е нито между вярващите, нито между безверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. – Къде е Бог? – Между любещите души.

Един ден Мойсей отивал на Синайската гора, да се помоли на Господа. По пътя към планината той видял, че един овчар работел нещо усилено – огън кладял. – Какво правиш, овчарю? – Кладя огън, на който ще опека едно от младите си агнета. – За кого? – За Господа. Той каза, че ще ме посети. – Лъжеш се, братко. Преди всичко, Господ не яде печени агнета. Напразно ще очакваш. Овчарят се замислил, изпаднал в голямо обезсърчение и спрял работата си. Мойсей не забелязал, нито почувствал действието на своите думи върху чистосърдечния овчар и продължил пътя си към Синайската гора. По едно време той чул тих глас: Знаеш ли, какво направи с простодушния овчар? Ти уби нещо красиво и велико в неговата душа. Върни се назад да изправиш погрешката си. Кажи на овчаря, че ще го посетя. Върнал се Мойсей от пътя си, приближил се към овчаря и казал: Слушай, братко, направи, каквото си намислил. Бог, наистина, ще те посети. Приготви се да Го приемеш. След това Мойсей се скрил зад храстите, да гледа, как Бог ще посети овчаря. Какво видял? Огън слязъл от небето и изгорил агнето на овчаря, който през това време сладко дрямал. Като се събудил и видял, че агнето го нямало, овчарят се зарадвал, благодарил на Бога за посещението, което му направил, и продължил работата си.

Следователно, ще знаете, че има начин, по който и Бог може да яде. Има един огън, от който хората изгарят, но има един огън, в който душите горят и не изгарят. В този огън са горели мъчениците и праведните хора. Този огън наричаме „огън на любовта”. Той носи в себе си знанието, от което всеки човек се нуждае. Силата на човека се крие в знанието, с което разполага. От знанието пък той може да разбере, какво е постигнал и до каква степен на развитие се намира. Всеки човек трябва да знае, с какво разполага, за да не изпада в заблуждения.

Един ден Диоген, който поучавал хората, решил да се уедини в гората, далеч от шума, да си почине малко. Както намислил, така постъпил. Той се уединил в гората и седнал под една сенчеста круша, да почива и размишлява. Един селянин го съгледал отдалеч и веднага се отправил към него, да му иска някакъв съвет. Като видял, че и тук не го оставят спокоен, Диоген се ядосал на селянина и мислил да му се скари и да го върне назад. Въпреки това той се въздържал, приел селянина, изслушал го, дал му съвет и, след като се сбогувал с него, казал си: Какво направи, Диогене? От толкова години учиш хората, как да живеят, как да се отнасят помежду си, а в един момент си готов да развалиш това, което си направил. Виновен ли е този човек, че му се сърдиш? Ако искаше никой да не те смущава, ти трябваше да съобщиш, че днес не приемаш гости. Вместо да се сърдиш, ти трябваше да поканиш селянина да седне при тебе, да се разговаряте приятелски и да си хапнете заедно. Така се разговарял Диоген със себе си и се осъждал за неправилната си постъпка. Той трябвало да приема хората, без да се гневи.

Често и съвременните хора постъпват като Диоген. Те нареждат свои планове и, ако някой се осмели да ги развали, сърдят се. Така постъпва и младата мома, когато, в очакване на възлюбения си, друг някой момък дойде при нея. Защо се сърди? Защо не бъде искрена да му каже, че чака някого? Този момък не знае, че момата очаква някого. Като познат, той се осмелява да седне при нея и да се разговарят. Тя отговаря на зададените от него въпроси, но всеки момент иска той да се махне, да дойде нейният възлюбен. Момата не знае, че нейният възлюбен, когото очаква с нетърпение, е голям нехранимайко, ще я направи нещастна. Обаче, онзи, от когото иска по-скоро да се освободи, е добър и честен момък. Ако се ожени за него, тя ще бъде щастлива.

Съвременните хора страдат от неразбиране на любовта и на живота. Тази е причината, поради която те са внесли в живота и в отношенията си нещо неестествено. Те гледат и не виждат. На лицето на човека е написано всичко. Достатъчно е хората да имат очи и знание, за да четат по лицата на човека всичко онова, което е скрито в тях. Няма защо да питате, дали даден човек е честен или нечестен. Погледнете лицето му и ще разберете, какъв е той. Всеки човек може да преобрази лицето си. Това се постига чрез съзнателна работа върху мисълта. Като мисли право, човек помага на себе си, на ближните си и на цялото човечество.

Царството Божие дошло в сила”. Царството Божие подразбира царството на любовта. Човек може да влезе в това царство, когато се освободи от вековните заблуждения в себе си. Да се освободи човек от заблужденията си, това значи, да се проникне от Божията Любов, да признае всички хора за свои братя, да им подаде ръка за обща работа. Хиляди добри хора съществуват в света, които са готови да изпълнят Божията воля. Който изпълнява тази воля, той може да подобри здравето си, да укрепи ума и сърцето си, да стане гражданин на Царството Божие. Ще кажете, че хората са лоши, не може да се работи между тях. Това не оправдава никого. Силата и властта не е в ръцете на лошите хора. Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Щом властта и силата са в ръцете на Христа, следвайте Неговия път. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте в света, и аз ще бъда с вас до окончанието на века”. Каква по-голяма сигурност от тази може да очаква човек? Достатъчно е да проповядва Словото Божие с Любов, за да бъде с Христа до окончанието на века.

Тъй щото, не се страхувайте от лошите хора. Срещнете ли някой човек, вие трябва да знаете добър ли е, или лош. Лошият човек мирише лошо, а добрият разнася своето благоухание надалеч. Той знае, какво значи, да живее за Бога. Той работи изключително за Него, без да говори за себе си, за своята вяра. Започне ли човек много да говори за вярата си, за познаването на Бога, той скоро изпада в противоречие. Чувате го да говори, че Бог е велик, всесилен, всеблаг, докато изведнъж се запитва, защо съществува злото. Той мисли, че Бог допуска злото за изпитание и за наказание на хората. Значи, той вярва повече в злото, отколкото в доброто. Аз пък не вярвам в злото, в безлюбието, в глупостите, в заблужденията и т. н. В този смисъл, вярата не е на място, а безверието е на място. Светът се нуждае от безверници в злото и от вярващи в доброто. Тия две категории хора трябва да си подадат ръка, за да се оправи светът. Щом си подадат ръка, те ще кажат: „Царството Божие е дошло в сила”.

Казано е в Писанието, че когато хората чуят гласа на Господа, ще оживеят. Това оживяване не е физически процес, но психически. Да оживееш, това значи, да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голямата пакост. Ако си слуга, и господарят ти те е ощетил, отнел е силите ти, прости му. Ако му простиш, той ще бъде готов да раздели богатството си с тебе и да те приеме като свой брат. След това и двамата ще тръгнат да проповядват. Ще кажете, че това е невъзможно. За онези, на които съзнанието не е пробудено, това е невъзможно. Ако искат насила да изпълнят този закон, те ще се намерят пред закона за „военната повиност”, дето всеки е задължен да служи на държавата. Обаче, който е готов да прости на ближния си от любов, доброволно, той е човек с пробудено съзнание, носител на новото. За мнозина е невъзможно човек да прости на врага си и да го възлюби, затова се пита, кога ще стане това. Някога ще стане. Това „някога” не е далеч. Днес ще стане спасението на човека. За мене съществува само един ден, от изгряването на слънцето до залязването му. Този ден е дълъг, трае хиляди и милиони години – нарича се Божествен ден. Свърши ли се този ден, всичко в света ще се свърши. Колкото по-дълъг е този ден, толкова по-големи възможности и условия се разкриват пред човека. Само така той може да расте и да се развива.

„Истината ще ви направи свободни”. Значи, свободата заставя човека да търси истината. Като не знаят, как да я намерят, всеки търси някакъв начин, да я прелее от едно шише в друго. Обаче, преливането е физически процес, без никакво съдържание. Като дойдете при истината, вие не трябва да бъдете съвършено сухи, да не се запалите и изгорите. Ако пък се запалите, не се страхувайте, няма да изгорите. Отоплявайте се с този огън, осветявайте се с него, за да се запазите от големите зимни студове и опасни крадци. Носите ли този огън със себе си, дето и да влезете с него, всичко се нарежда добре: плодовете започват да зреят, хората възстановяват своя вътрешен мир и се залавят за обща работа. Запали ли се този огън веднъж, никога не изгасва. Пред такъв огън се намери Мойсей в пустинята, дето чу глас: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свето”. Ангел се яви на Мойсея и му каза, че заради убийството, което направи, не му се позволява да се приближи при огъня, докато не събуе обущата си. Като събу обущата си, Бог му показа начин, как да живее, как да ръководи израелския народ. Мойсей написа добри закони, но последователите му ги изопачиха. И Христос проповядваше великите Божии закони, но и Неговите последователи не знаеха, как да ги приложат, и изопачиха учението Му.

Днес Христос е слязъл между хората и работи със своя жезъл. Той току вдига и слага жезъла си и гори всичко, каквото срещне на пътя си. Лъжците, крадците и престъпниците ще изгорят, а добрите, истинолюбивите и честните хора ще минат през огъня, без да изгорят. Те ще се пречистят и светнат. Който мине през огъня и се пречисти, ще намери истината. Който намери истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща, Който всякога помага на сирачета, на вдовици и на старци. Като срещне някой страдащ, Бог ще го извика при себе си и ще му каже: Ела при мене и бъди благословен! Ти ще минеш от страданието в радостта и ще се ползваш от благата на живота. Така ще каже Бог на старите и на утрудените и ще ги подмлади и ободри.

И тъй, стремете се към новото учение, което носи знание, светлина и радост за всички – за млади и за стари. Старите трябва да станат млади, а младите – да не остаряват. Младостта не е външно качество, но вътрешно. Светият човек е всякога млад. Добрият и свят човек никога не остарява. – Защо? - Защото той никога не губи смисъла на нещата. Светът се нуждае от добри и свети хора, които са готови за работа и за всякаква жертва. Светът се нуждае от нови хора, от хора на любовта.

Как познавате новия човек? Когато новият човек влезе между болни, те оздравяват. Когато влезе в дом, дето членовете не живеят добре, той внася мир и радост между тях. Ако само с присъствието си човек може да лекува болни и да внася мир и радост в човешките души, казваме, че той е служител на новото учение. И ако болните оздравяват в негово присъствие, а разгневените се успокояват, ние казваме, че това са хора, готови да служат на новото. Стремете се да служите на новото, да го прилагате във всички прояви на живота, за да се радвате и вие, и окръжаващите. Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете”. Наистина, по плодовете на живота ще познаете служителя на новото учение, но по плодовете ще познаете и обикновения човек. Следователно, ако нямате постиженията на новия човек, по-добре мълчете. За предпочитане е човек да мълчи, отколкото да говори, без да може да реализира това, за което говори.

Царството Божие дошло в сила”. Мнозина се представят за силни, без да са такива. Човек трябва да бъде силен, без да говори за силата си. Апостол Павел казва за себе си: „Когато съм слаб, тогава съм силен”! – Какво означават тия думи? – Това значи: когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във вечното. За предпочитане, следователно, е човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на земята. Казано е в Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята”. Значи, който е свързан с Бога, той се намира под Неговото крило и на земята, и на небето. Ако мислите, че Бог живее само на небето, как разбирате стиха, в който е казано, че Бог ще се всели между хората и ще си направи жилище между тях? Като не размишляват дълбоко върху този стих, някои търсят Бога само на небето и, ако не Го намерят, обезсърчават се и казват: Бог не съществува. Какво прави младият момък, когато сърцето му трепне за любов? Той тръгва да търси любовта по целия свят и, като я намери, казва: Ето я! Търсете и вие Бога по същия начин. Като Го намерите, кажете: Ето Го! Когато учениците срещнаха Христа, казаха: Учителю благи! – и тръгнаха след Него.

Сега и на вас, като на ученици, казвам: Откажете се от своите стари възгледи, които ви измъчват. Приемете новото, което може да ви освободи от заблужденията и нещастията. Новото подразбира новата, права мисъл. Човек съдържа в себе си твърда, течна и въздухообразна материя, но не трябва да бъде нито твърд, нито течен, нито въздухообразен. Той трябва да превърне всичко, което носи в себе си в чиста, светла, права мисъл, на която се подчиняват и чувствата, и постъпките му. Мисълта е разумното начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. Чрез своята права мисъл човек е господар на себе си. Поддаде ли се на своите низки страсти и желания, той губи свободата си и става роб. Той се намира в положението на вола, който всеки ден впрягат и завеждат на нивата. Време е вече човек да се освободи от низшето в себе си и да се определи като служител на Бога. – Кога ще стане това? – Когато чуе Божия глас да му нашепва: Стани! Когато Самуил служеше в храма, чу глас, който му казваше: Самуиле, стани! Самуил помисли, че свещеникът, при когото служи, го вика, но не излезе така. След като гласът се повтори и потрети, Самуил разбра, че Бог го вика, и веднага стана. Каквото Бог му каза, всичко се сбъдна. Един ден Бог ще проговори на всяка душа и ще я пита: Докога ще лежиш в гроба? Докога ще бъдеш в робство? Излез вън! Който чуе гласа Му и повярва, ще излезе от гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повярва, ще остане да лежи в гроба. Следователно, ако искате да излезете от гроба, да се освободите от смъртта и да възкръснете, вярвайте в Онзи, Който ви е дал живот и свобода.

Съвременните хора слушат различни проповеди, но въпреки това търсят начин, как по-добре да се осигурят. Има един начин за осигуряване. Той се заключава в служенето на Бога. Ако станете проводници на Божията Любов, вие ще се осигурите Ако станете проводници на великата любов, всички противоречия ще се разрешат, всички ваши неприятели и врагове ще ви напуснат. – Кога ще стане това? – Когато се свържете с Бога. – Яма аз не вярвам вече в любовта, всички хора са ми изневерили. – Прави сте, хората са изневерили на любовта си към вас, но преди тях вие сте изневерили на Бога. Кой момък и коя мома не са изневерили на любовта си към Бога? Кой баща и коя майка не са изневерили на своята честна дума, дадена пред Бога, да бъдат верни на своя дълг? Кой учен, кой проповедник са издържали на обещанието си, дадено на Бога пред великия олтар на служенето и на жертвата?

Ще кажете, че еди-кой си човек е светия. Светостта е въпрос извън времето и пространството. Човек в един момент може да стане свят, и в един момент може да изгуби светостта си. Не е важно да търсите свети хора, но стремете се във всеки човек да намерите нещо ценно. Сама по себе си душата на човека е ценна. Човек живее заради доброто, което се крие в душата му. За това, именно, Христос казва: „Който изгуби душата си, нищо не струва”. Запази ли душата си, човек има възможност да придобие всички блага, които природата дава. Какво ще придобие човек и какъв може да стане, това зависи от него. Никой не може да застави човека да прави това, което той не иска, нито може насила да го накара да стане това, което не желае. Всяко положение и всяка форма, през които човек минава, са временни. Като изпълни задачата си, той може да вземе друга форма, по-висока от сегашната. Ако формите на животните са временни, колко повече това се отнася до хората. На земята има вече хора, преобразени на ангели. Идете в бедните квартали на София, там непременно ще намерите поне по един ангел. Като изучавате хората, ще познаете ангела; той се различава от обикновения човек. Ако не вярвате, можете да проверите. Добре е да бъдете реалисти, всеки да вярва на това, което е видял и опитал. Като мине през очите на бръмбара, светлината ще се отрази по един начин; като мине през очите на човека, тя ще се отрази по друг начин. Всеки възприема нещата според светлината, която има в себе си.

Съвременните хора трябва да възприемат нещата правилно, да не изпадат в заблуждения. Например, заблуждение е, когато делите хората на праведни и грешни, само поради това, че едните се молят по няколко пъти на ден, а другите не се молят. Външното молене не определя човека като праведен. На земята ще срещнете малко хора праведни. При това, по естество човек има две страни: светла и тъмна, лице и опако. Какво ще кажете за човека, ако днес видите светлата му страна, а на другия ден – тъмната? Може ли той едновременно да бъде и светъл, и тъмен? И конят е добър, но ако застанете зад него, ще опитате силата на неговия ритник. На същото основание, човек носи в себе си мисли и чувства, с които удря хората, както конят ги удря с петалата си. Това се дължи на лоши наследени черти в човека, от които някога ще се освободи. Достатъчно е човек да бъде искрен към себе си, за да се освободи от лошите наследени черти. Сегашният човек е изпаднал в безверие, в безлюбие, в користолюбие, вследствие на което той сам със спъва. Днес напише нещо хубаво, на другия ден вече сам се съмнява в написаното и се пита: Вярно ли е това, което съм писал, или не е вярно? Едно ще знаете: Верни неща са тези, които човек сам е изпитал и проверил. Щом имате опитност, трябва ли да питате, дали известен факт е верен, или не?

Царството Божие дошло в сила”. Сега и вие трябва да проявите силата си, да търсите Бога, да търсите истинските си братя и сестри, да изработите свое верую, свои възгледи за живота. Днес вие минавате за православни, но знаете ли, къде е онзи свят? Знаете ли, къде ще отидете, като заминете за другия свят? Един евангелски проповедник, след като проповядвал 30 години на земята, заминал за онзи свят и се видял в чудо. По някакъв начин той съобщил на близките си, че положението му не е добро, не излязло така, както очаквал. Той си представял онзи свят другояче, а не както го видял. Сега разбрал, че не живял, както Бог изисква.

Следователно, за да бъде добре и на този, и на онзи свят, човек трябва да се откаже от старите си разбирания, от заблужденията, които го спъват. Онзи свят е свят на нов ред и порядък, на нови разбирания За да бъдете добре приети в онзи свят, мислите, чувствата и желанията ви трябва да бъдат абсолютно чисти. Това не трябва да ви плаши. Вие живеете в Бога и за Него работите. Като осъзнаете това, ще изправите погрешките си, ще изправите кривите си разбирания. Как можете да работите за Бога, ако не сте готови да прощавате? Това не значи, да вървите в пътя на грешните, но да прощавате прегрешенията им. Така е казано и в Господнята молитва: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Ще кажете, че Бог е милостив, всепрощаващ. – Щом Бог прощава, и вие трябва да прощавате. За да не се натъквате на ненужни страдания, вие трябва да се пазите от преувеличаване на нещата. Докато не дойдат любовта и истината във вас, като мярка на нещата, вие не можете да имате точна представа за това, което става с вас и с окръжаващите. Ето защо, бъдете искрени, да предавате нещата, както са в действителност – нито да преувеличавате, нито да намалявате. Когато любовта посети човека отваря сърцето му, просвещава ума му и преустройва тялото му. Дето е любовта, там омразата, неправдата, ограничението отсъстват.

Царството Божие дошло в сила”. Когато Царството Божие дойде на земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи. От какви течения са те, какви възгледи имат, не е важно. Те са готови да работят в името на Бога, в силата на Неговия Дух, за да донесат мир и свобода, както на отделните индивиди, така и на народите. Всички народи трябва да се обединят, да се опознаят, за да бъдат служители на Божественото. Така те ще разберат, че Божият Дух работи във всички прояви на живота: материални, политически, духовни и умствени. Стремежът на всички хора и народи към свобода, към повдигане е резултат на Духа, Който работи между тях. Не мислете, че само религиозните и духовни хора имат право да говорят, да мислят, да работят за свободата и за обединението на народите. Тази идея е Божествена. Следователно, който я възприеме и работи за нея, той се свързва с Божия Дух. На пръв план седи идеята за свободата на човешката душа, а след нея идат методите за реализирането й. Възприеме ли тази идея, човек трябва да бъде силен, да устои на всички мъчнотии, които се изпречват на пътя му. Работете с любов и съзнание за освобождаването си, за да кажат хората един ден за вас: Ето човекът, създаден по образ и подобие Божие! Адам и Ева бяха създадени по образ и подобие Божие, но понеже пожелаха да станат като Бога, сгрешиха. И после, вместо да признаят погрешката си, те се оправдаваха, че били излъгани. Адам каза, че Ева го излъгала, а Ева се оправда със змията. И до днес още хората грешат и търсят виновниците за погрешките си вън от себе си. Човек няма да се оправи, докато не признае, че той сам е виновен за своите погрешни, за своите неразбирания и заблуждения.

Царството Божие дошло в сила”. За да влезе в това Царство, човек трябва да разбере, какви са отношенията му към самия себе, към ближния му и към Бога. Дойде ли до това разбиране, той определя вече своето бъдеще. Бъдещето на човечеството води към реализиране на любовта. Ще дойде ден, когато любовта ще се всели в сърцата и душите на хората и ще им донесе мир и свобода.

31. Беседа от Учителя, държана на 30 март, 1930 г. София – Изгрев.


* Марка 9:1.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, бог, може, себе, любов, всички, бъде, аз, свят, има, божие, живот, царство, ден, сила ,

 Неделни беседи , София, 30 Март 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder