НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

В живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, крака, крак, има, може, десния, време, левия, ден, сърце, вода, десет, правите, измиете, земя, бъде, разреши, изпразва, упражнение ,

Общ Окултен клас , София, 6 Юли 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление.

Четоха се резюмета на темите: „Най-лесният въпрос" и „Защо Господ ме е пратил на земята?".

Съвременното човечество е влязло в нова област, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата област изисква от хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могат да се самообладават. Обикновеният ученик едва има понятие какво нещо е самообладаването. Самовладеенето е наука за светиите, за адептите, за великите Учители в света. Но и учениците на окултизма отчасти поне трябва да прилагат самовладеенето в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за самовладеенето. Нещастията, които сполетяват съвременния човек, се дължат на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне с мляко на главата си, като не може да се владее, счупва гърнето и разлива млякото. След туй плаче. Кой е виновен за това? То само е виновно. Благото беше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновен за нещастието на богатия старец, който заровил богатството си някъде в земята, а после забравил мястото, дето го заровил? Той сам е виновен. Кой е виновен за пияницата, че губи здравето, способностите си? Той сам е виновен. Неговият нередовен живот го съсипва.

Сега, не е въпросът да търсим виновния за нещастията в живота, но важно е какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота. Краката, например, отдавна са разрешили своята задача. Те живеят помежду си в мир и съгласие. Когато човек пита как трябва да разреши задачите си, краката му казват да се учи от тях. Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси в своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава. Щом тръгне, той разрешава нещо. Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после — с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после — с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача.

Ние наричаме краката „област на човешките добродетели“. Ръцете пък само благославят. Десетте пръста на краката представят десет метода, чрез които човек може да разреши известен социален въпрос. Хората се различават в хода си: едни кривят краката си навътре, други — навън, трети — стъпват силно на петите си, четвърти — на пръстите си и т. н. Причината за тези изкривявания се дължи на отклоненията, които човек е направил в своя живот. Първоначално човек е ходил правилно, вследствие на което и задачите му били разрешени. Първоначално разумният свят, разумните сили са действали чрез краката, а не чрез главата. Първо краката са възприемали и прилагали Божествените закони, а после — главата. Като са знаели това, за да въздействат на учениците си, учителите в миналото са ги биели по краката с фаланга. Когато набиете човека по краката, той става умен. Но разбира се, не трябва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една пръчица и го набийте по единия и по другия крак и вижте каква промяна ще стане с него. Като не разбирали този закон, много учители биели учениците си по ръцете вместо по краката.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да държи в изправност краката си. Човек не може да бъде добродетелен, ако краката му не са в изправност. Представете си, че някой като върви, удря краката си ту в един, ту в друг камък, рита ту този, ту онзи човек, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човек има някакъв съществен дефект в краката си, който се отразява върху неговия ход. Затова, именно,човек трябва да пази краката си. Казано е в Писанието: „Твоето Слово е светилник на нозете ми". Значи, за да се приближи при Бога, човек трябва да започне с методите на движението. Левият крак, например, е царственият крак. Когато иска да разреши някой въпрос на жертва, човек трябва да стъпи с левия крак, а десния да вдигне нагоре, до го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния крак. Тъй щото, когато тръгвате с някой човек да вършите някаква работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете как ще свършите работата си от това, с кой крак тръгвате. Десният крак е свързан със силите на мъдростта, а левият — със силите на любовта. Затова, когато предприемате нещо, което се отнася до мъдростта, ще се допитвате до десния си крак; когато предприемате нещо, което се отнася до любовта, ще се допитвате до левия си крак. Който може при ходене да владее краката си, той ще владее и ръцете си. Истинският човек се проявява чрез своите ръце и крака. Ако отрежат краката на човека до коленете и ръцете — до лактите му, той е изгубен вече. Той се връща в първичния свят и се лишава от условията на всякаква проява. Тази част на краката, от коленете надолу, и на ръцете, от лактите надолу, са създадени след разрешаването на важни социални въпроси в живота.

Казвате: как трябва да живее човек, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не трябва да се държи по-дълго време на единия, или на другия крак. По движенията на човека, по хода му можете да познаете, дали той е благочестив, или не, дали е крадец, или не. Изобщо, всичко, каквото човек мисли и чувства, се отразява върху хода му. В движенията, в хода на човека са отбелязани не само сегашните му черти,но и такива, които той носи от миналото. Някой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това са атавистически прояви на миналото. Човек трябва да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да се коригира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искам? — Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти постъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своите постъпки. — Ама не мога ли да пиша, както искам? — Не можете. За писмеността има правила, които трябва да се спазват. Всяка буква трябва да се постави на мястото си. Не се ли постави на мястото си, написаното от вас няма да има никакво съдържание.

Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н. Изобщо, целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че няма нищо скрито-покрито в света. Хиромантикът чете по ръката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И простите хора, които се ползват от житейската си опитност, познават нещо по хода на човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава". В Школата бързане не се позволява. Бързите, лесните работи са от лукавия. Бог никога не бърза. Той се занимава с най-бавните, с най-мъчните работи. Човек се занимава с обикновените работи. Лукавият се занимава с бързите и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щом трябва да свършите някаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, няма защо да бързате толкова. От вас се изисква постоянство в работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, без да се стремите да свършите работата си час по-скоро. От вас се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всяко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Например, даде ви се упражнение да носите десет пъти на ден вода. Казвате : Какво ще придобия с това упражнение?— Първо ти каляваш волята си, която указва влияние върху ума, а умът — върху чувствата. Чрез носене на вода, неусетно, в организъма се внася малко влага, малко магнетизъм, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено в слабите, в сухите натури. Носенето на вода внася мекота в човешкия характер, посредством която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка към устойчив живот. Тъй щото, ходете по десет пъти на ден за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правил ли е някой от вас опити, да брои колко крачки има до изворчето, колко пъти стъпвате с левия, колко пъти — с десния крак? При това, интересно е да следите, дали крачките и през десетте пъти на носене вода са еднакво големи. Тези неща, колкото и маловажни на вид, имат голямо значение. Нека онези от вас, които са свършили вече упражнението, направят тези изчисления, да видят, колко крачки има до изворчето. От дадените статистически цифри ще извадим законите на движението. По тези числа ученият може да чете и да размишлява, да вади научни заключения.

И тъй, ще знаете, че законът за самовладеенето е в зависимост от закона за движението. Който не може да владее краката си, той не може да владее и своите умствени способности. Ученикът трябва да владее движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надясно-наляво, той няма хармония между ума и сърцето си, между мислите и чувствата си, вследствие на което заболява от неврастения. Като ходи, някой човек удря силно с петите си и предизвиква голямо сътресение на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава и на главния мозък. Човек трябва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стъпва. Защо някои хора, когато ходят, тропат силно с краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа с крак, то иска да наложи волята си. Когато учителят тропа с десния, или с левия си крак, и той иска да наложи волята си на своите ученици. С това той подчертава нещо. Човек има право да подчертава нещата, но на време и на място. Когато важни изречения се подчертават, това има смисъл. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчертават, в това няма никакъв смисъл.

Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вътрешна празнота. Казвате : Едно време имаше нещо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напред, но сега всичко изгубих. Как ще работя при това положение? Казвам: щом изпаднете в такова състояние, измийте левия си крак един, два, три, четири, пет, до десет пъти. След това измийте десет пъти десния си крак. Водата, с която ще миете краката си, трябва да бъде съвършено чиста, прясна, току-що донесена от чешмата. При това, тази вода трябва да е донесена с молитва. Като миете по този начин краката си, ще видите, какъв резултат ще имате. Ако искате да имате резултат, всякога трябва да миете краката си с чиста вода. Понеже краката са свързани с добродетелите в човека, всякога трябва да ги миете с любов. Само така животът ви ще се осмисли.

Краката на човека трябва да бъдат топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не са топли и често изстиват, човек не е здрав. Студените крака са първото условие за неврастенията в човека. Онези, които са неврастеници и, които често губят разположението на духа си, нека от време на време се събуват боси и ходят по ситен пясък, или по мека трева. Така, именно, краката влизат в прям контакт с жизнените сили на земята и се тонират. При сутринните упражнения, като вдигате ръцете си нагоре, вие възприемате слънчевите енергии; чрез краката пък възприемате земните енергии. Когато искате да възприемате енергии от слънцето, трябва да правите упражнения сутрин. Когато искате да се освободите от събраната енергия през деня, трябва да правите упражнения вечер. Земята всичко взима, освобождава човека от излишните енергии, за да може сутрин отново да възприема от слънцето. Значи, вечер ще се изпразвате, сутрин ще се пълните. Ако не се изпразва, човек ще бъде подобен на бомба, готов всеки момент да избухне. Излишната енергия, която е възприел, човек трупа по всички свои удове — ръце, крака, очи, уши и, дето го бутнат, веднага се произвежда взрив. Като прави упражнения, той се освобождава от тази енергия и става годен да възприема нова.

Сега, мнозина се противят, не искат да учат, не искат да правят упражнения и казват: Защо Господ създаде такъв свят? Не можа ли да създаде друг свят? На въпросите защо и за какво, учените не отговарят. Те казват: Програмата в нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трябва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. От него зависи какви резултати ще има. Окултната школа дава на учениците си ред правила, как да ходи, кога да тръгва, кой крак напред да туря и т. н. Викат някого на гости. Той не трябва да бърза, но трябва да спре, да помисли малко, да се помоли вътрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викат някого да отиде еди-къде си, че умирал някой. И в този случай пак не трябва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въоръжи със сили, да може да се справи с условията, на които ще се натъкне, и след това ще тръгне. С бързане работа не става. — Ама умиращият искал час по-скоро да го види. — Нищо от това, ще почака малко. Толкова време е чакал, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързат. Щом го е повикал, той ще го дочака, няма да замине. Когато трябва да бързате, вие тогава се разтакавате натук-натам. Щом последният момент дойде, вие тогава започвате да бързате. Същото правите и когато идвате на клас. Ходите, разговаряте се с тези-онези, а щом наближи часа, веднага се разтичвате, влизате в клас уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за клас, от сутринта още, преди изгряването на слънцето, трябва да започнете да се готвите. Всъщност, класът започва веднага след изгряването на слънцето. Когато дойдете вечер в клас, вие се намирате под закона за изпразването. Законът за изпразването е един от великите закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастен човек. Щастлив е онзи, който знае, как да се изпразва. Който яде, той трябва и да се изпразва. Какво ще стане с него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на някой човек товар от сто килограма тежест и го пущате във водата. Какво ще стане с него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, как става изпразването, той ще хвърли товара от гърба си и веднага ще изплува на повърхността на водата.

Един от древните царе запитал един философ: Кое е най-голямото благо в света? Царят мислил, че философът ще му отговори, какво най-голямото благо в света е богатството, или знанието. Философът отговорил: Най-голямото благо в света се заключава в знанието на човека да се изпразва. Царят казал на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахът на царя се задънил, и трябвало да прекара в това положение цели десет деня. Като се освободил, той казал: Най-голямото благо в света седи в изпразването. — Няма по-голямо благо за човека от това, да знае как да се изпразва. Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се подава човек на тях, но страшни са последствията им. За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми!". Щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23°. Тази е причината, задето сърцето днес е малко наляво, а не е съвсем в средата. Един ден, когато земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на средата, а не както сега, малко наляво.

Когато казваме, че човек трябва да пази своето равновесие, подразбираме, че в умствения свят той трябва да постави сърцето си точно в средата — нито наляво, нито надясно. Физическото сърце на човека е малко наляво, а духовното му сърце е под лъжичката. Това място се нарича още „слънчев възел, слънчево сплитане". То е най-нежната област, която човек внимателно трябва да пази. Слънчевият възел се намира под влиянието на черния дроб, затова човек трябва да го държи в пълна изправност. Как ще го държи в изправност? Чрез слънчевия възел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свят на човека отиват в черния дроб, а оттам — в центъра на земята, дето се пречистват. В този смисъл, слънчевият възел служи като канал за пречистване на нечистите мисли и чувства. Здравето на човека зависи от благосъстоянието на черния дроб.

На онези от вас, които обичат науката, ще дам едно упражнение за десет дена. Упражнението е следното: първия ден ще измиете левия си крак един път. Втория ден ще измиете десния си крак два пъти. Третия ден ще измиете левия си крак три пъти. Четвъртия ден ще измиете десния си крак четири пъти. Петия ден ще измиете левия си крак пет пъти. Шестия ден ще измиете десния си крак шест пъти и т. н. Така ще правите в продължение на десет дена, като започнете упражнението с левия си крак, а го свършите — с десния. Миенето на крака ще става сутрин, преди изгряването на слънцето, и вечер, преди да си легнете. Значи, по два пъти на ден: сутрин и вечер. Водата за миенето на крака ви трябва да бъде малко топла, а не студена. Пет минути са достатъчни за измиване на един крак до коленете- Като измиете крака си, няма да го изтривате, ще го оставите сам да си изсъхне. С кърпа можете да попиете само голямата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия ден сутринта ще измиете левия си крак, а същия ден вечерта ще измиете десния си крак. На другия ден ще направите обратното: сутринта ще миете десния си крак два пъти, а вечерта — левия два пъти. Така ще редувате краката си в продължение на десет дена, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малък опит, да видите, какви резултати ще получите.

Като давам това упражнение, обръщам внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всеки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цяла година. Тъй щото, през цялата година всеки ще си избере десет дена по свобода и разположение на духа. Добре е няколко ученика да го направят по-продължително време: няколко месеца или цяла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Някои от вас ще имат добри резултати, а други — няма да имат никакви резултати. Това зависи от естеството на човека. Например, ако пълен човек влезе в море и седи половин час във водата, той ще се чувства добре. Ако сух човек седи половин час във водата, той няма да се чувства добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухият, който не може да седи дълго време във вода, повече издържа на жажда от пълния. Пълният, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухият издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората са различно устроени, за всеки човек се изисква специално време през деня за миене на краката. Ако можете да познаете кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вътрешна радост, вътрешно доволство.

Като правите това упражнение, ще се учите от краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте с тях. Ще кажете: Ако краката можеха да разрешат един важен социален въпрос, не мога ли и аз да разреша един такъв? Ако те са били умни да разрешат един въпрос, аз по-глупав ли ще изляза от тях? Като говоря за краката, имам пред вид разумните същества, които са ги създали. Понеже краката не могат да приемат слънчевата енергия направо от слънцето, те приемат енергии от центъра на земята. Когато приема земната енергия, човек става смел, решителен, а тялото му се освежава. Растенията, животните разбират този закон, и правилно го използват.

„Светилник на нозете ми е Словото". Дръжте тази мисъл в ума си и знайте, че Бог е вложил благата си в земята, върху която стъпвате. Защо човек трябва да стъпва върху земята, има причини за това. Колко място трябва да извърви, и това е определено. Когато се разхожда, човек трябва да се движи по всички посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Хората повече обичат юга. Югът е свързан с доброто, с добродетелта. Западът указва по-особено влияние върху човека.

Изобщо, хората трябва да се самонаблюдават, да се учат от своите движения, от своите навици. Някой е недоволен, мъчи се, иска да разреши някакъв въпрос. Той става, сяда, хваща главата си, ляга на кревата си и т. н.. При тези положения, той не може да разреши някакъв въпрос. Щом изпадне в неразположение на духа, или в недоволство, първата му работа е да измие краката си с топла вода. После, той трябва да стане прав, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е светилник на нозете ми. След това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указал този метод. Този метод е физически. Той е най-лесният метод за самовъзпитанието. Освен него, има и други два: метод на ума и метод на сърцето. Последните два метода са по-трудни. Които не могат да прилагат правилно метода на сърцето, те затлъстяват повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъм. Които не могат да прилагат правилно метода на ума, те изсъхват, защото умът си служи с електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човек едновременно трябва да прилага и трите метода, обаче, първо трябва да започне с физическия. Така, постепенно той ще върви от видимото към невидимото.

Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точност, пълнота, но не излишни неща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите в свободното си време.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"


41. Лекция от Учителя, държана на 6 юли, 1927 г., София.

Най-често използвани думи в беседата: човек, крака, крак, има, може, десния, време, левия, ден, сърце, вода, десет, правите, измиете, земя, бъде, разреши, изпразва, упражнение ,

Общ Окултен клас , София, 6 Юли 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder