НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Благоприятният час

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, живот, аз, ден, казва, дойде, топлина, бъде, слънце, себе, сам, работи, път, любов, работа ,

 Младежки окултен клас , София, 19 Декември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Да допуснем, че ви е дадена задача, да направите сравнение между две личности: личността А – младеж на 20 години и личността В – на 22 години. Първият – А е роден в 1906 г., на 22 март, сряда, 6 ч.с. Вторият – В е роден в 1904 година, на 22 декемврий, петък, 12 ч. по полунощ. Има ли допирни точки между тези две лица, за да бъдат приятели? – От астрологическо гледище, в хороскопа на първия слънцето минава в знака на овена и е изгряло вече. Понеже вторият е роден през декемврий, всред полунощ, на зимното слънцестоение, той спада в знака на козирога. В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни, а слънцето е минавало в надир, в четвъртия дом, долу. Асцендентните знакове на тия двама души са противоположни, а слънцето в хороскопа на единия и на другия се намират в квадратура. Квадратурата е аспект, който показва, че двете планети се намират на 1/4 от кръга. Като съберете цифрите на годините на раждането на първия и на втория, ще получите: 1906 = 1 + 9 + 0 + 6 = 16 = 1 + 6 = 7; 1904 = 1 + 9 + 0 + 4 = 14 = 5. Числото 16 означава изхвърляне на злото от висшите светове. То е число на големи противоречия. То означава още събаряне кулите на дявола. Щом кулите на дявола се съборят, явява се числото седем – Божествен принцип. Преди да се е справил със злото в себе си, човек живее в числото 16. Ако е търговец, той се кара с длъжниците си, дава ги под съд, взима големи лихви от тях, докато един ден фалира. Като се види в положението на последен сиромах, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бъде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голяма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата от цифрите на числото 15 е 6, което е число на илюзии.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате астрология, да я прилагате в живота си. Като знаете влиянията на планетите върху земята, върху всеки човек, вие ще можете да определите, какви резултати ще имате при започване на известна работа, или някакво предприятие. От гледище на астрологията, запример, не е безразлично, кога започва човек да учи музика. За да успява в музиката, човек трябва да започне да я изучава в най-благоприятната година, най-благоприятния месец, ден и час. Това се отнася не само до музиката, но до всички човешки предприятия. Не се ли съобразява с тия неща, човек всякога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно, кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”. Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще, духовният човек трябва да се роди в друг ден – в деня на слънцето. Като знае, че планетите указват влияние върху целокупния живот на земята, човек трябва да има пред вид, какви препятствия и какви благоприятни условия ще срещне на пътя си. Ако в петък се яви някаква идея в ума му, той трябва да вземе пред вид препятствията, които ще срещне на пътя си. Ще кажете, че това са суеверия. Не, това е наука, която всеки момент има приложение в живота.

И тъй, човек, роден под знака овен, е импулсивен, деятелен. Той решава нещата бързо, без да мисли много. Обаче, роденият под знака козирог обмисля добре нещата и тогава се проявява. Първият бързо вади нож. Щом се засегне неговата личност, щом се разочарова от нещо, той веднага вади нож. Поради това съществено различие в проявите си, те не могат да бъдат приятели. Роденият през месец март е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с няколко белези на главата. Роденият през декемврий е уравновесен човек. Той се интересува повече от материалните работи, отколкото от духовните.

Напишете следните изречения:
Истината носи живот за разумните.
Любовта носи живот за благите.

Мислете върху тези изречения десет деня, по десет пъти на ден: сутрин три пъти, на обед три пъти и вечер четири пъти. Като размишлявате съзнателно върху тия изречения, наблюдавайте, какви преживявания ви се създават. Отбелязвайте си по-важните опитности. Щом престанете да мислите върху дадените изречения, вложете ги в подсъзнанието и свръхсъзнанието си, там да работят. Като казвате, че свободата е само за разумните, не мислете, че вие сте дошли до разумността, но пожелайте в себе си да я придобиете.

Ще кажете, че човек не трябва да живее с внушение, но да бъде самостоятелен, независим. Мислите ли, че можете да бъдете абсолютно независими и свободни? Вие не подозирате даже, че всички ваши разбирания, всички възгледи, които носите в себе си, са придобивки на миналото, именно, чрез закона на внушението. Колко пъти сте си внушавали една и съща мисъл, докато най-после тя е станала ваша плът и кръв. Често слушате някой да повтаря думите: Аз трябва да бъда човек! След дълго самовнушаване той, наистина, става човек. Като е недоволен от своите постъпки, човек сам си казва: Човещина трябва да имам! Като си внушава тия думи, той постепенно проявява човещината си. Истински човек е онзи, който устоява на думата си, на своите обещания. Обещае ли нещо, той непременно трябва да го изпълни. Ако не може да го изпълни, по-добре да не обещава. Човек трябва да бъде точен, изпълнителен на думата си. Във всичките си работи той трябва да бъде като ученик. Ученикът се характеризира със своята точност. Той влиза и излиза от клас на време. Всякакво закъснение говори зле за него. Казвате: Не е ли свободен човек да се проявява, както иска? Човек е свободен само тогава, когато е сам, а не в общество, между много хора. Когато прави добро, човек е свободен; когато изучава нещо, човек също е свободен. Човек живее в светове, които са крайно взискателни. Дойде ли до света на мъдростта, от човека се изисква голяма точност, последователност и разумност. Истината и любовта са малко по-снизходителни към човека. Затова казваме, че любовта не вижда погрешките на хората и всичко прощава. Любовта прощава, но не извинява. Това значи: човек носи последствията и за добрия, и за лошия си живот.

Следователно, искате ли да придобиете качествата на истинския човек, вие трябва да спазвате законите на трите велики свята – на любовта, на мъдростта и на истината. Думата “истина” има два смисъла, които се определят от ударението й. Можем да кажем “йстина” и “истйна”. Ако човек гори, ако става пожар в него, добре е да истине; човек трябва да има топлина в себе си, но не да гори. Пожарът трябва да се замеси с бавно, непрекъснато горение, при което да се образува нормална топлина и светлина. Който е дошъл до нормалната топлина и светлина на живота, той никога не истива. Само горещите тела истиват. Топлината, обаче, може само да се прекрати, но не и да истине. Може ли да запази нормалната си топлина и светлина, човек изпитва разположение на ума и на сърдцето си. Всички негови действия са хармонични. За такъв човек казваме, че е уравновесен. Щом топлината на човека се усили, в него става горение. Дето има горение, там се раждат противоречия, борби, смущения. Не е лошо нещо борбата, но тя има смисъл, когато се завършва с придобивки. Като се бори, човек заяква. Като живее, все трябва да се бори с някого. Ако няма с кого да се бори, той трябва да отиде в някоя гъста гора, да хване някое дебело, здраво дърво и да започне да се бори с него, не с цел да го победи, но само за упражнение. Като се побори малко с дървото, той се връща дома си доволен, че се е борил. В тази борба, дървото му е предало част от своята енергия, която го е обновила.

И тъй, дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в природата, между дърветата, изворите, растенията. Човек минава през тежки душевни състояния, в които никой не може да му помогне. Външните хора са слепи за неговите преживявания, близките му – също. Той сам трябва да носи своя кръст. Единствена природата може да му помогне. Изпадне ли в такива състояния, човек сам трябва да се лекува. Какво прави говедарят при такива случаи? Той е сам между говедата си. Те не могат да го разберат и да му помогнат. Какво могат да направят те на неговия болен крак? Говедарят ще куца ден-два, докато сам по себе си кракът му оздравее. Който е минал през тези състояния, той може да го разбере, но не и да му помогне. Той ще му каже: Разбирам те, влизам в положението ти, но няма какво да се прави. Това са неизбежни състояния, през които всеки човек трябва да мине. Като живее на земята, човек ще се гневи, ще се бори, ще се ядосва.

Педагозите, лекарите препоръчват на човека да не се гневи. Гневът, обаче, е неизбежен. Човек не трябва да се дразни, да се възпламенява и гори, но не може да не се гневи. Гневът произвежда топлина в човека. Гневът е израз на неправда. Като се гневи, човек изказва своя протест срещу неправдата в живота. Когато видите, че някой юнак, силен човек, налегнал един слаб и го бие по всички правила на изкуството, трябва ли да стоите безучастни? Първо ще се разгневите срещу силния и ще питате, защо се е заловил с този човек. Той го бие, защото бедният му дължал сто лева. Щом се намесвате в тази работа, вие трябва да платите дълга на сиромаха, да го освободите от ударите на силния човек. Щом го освободите, ще му дадете добър урок, ще му кажете, че като взима пари на заем от силни хора, трябва, или на време да плаща задълженията си, или, ако не може на време да плати дълга си, да се извини. При тази постъпка гневът и негодуванието на човека са на място.

Следователно, правилна присъда е тази, която се извършва още в момента, без отлагане. Днес хората се съдят с месеци и години. Като заведат едно дело, понякога то се продължава с години. За предпочитане е да набиеш човека, отколкото да го дадеш под съд, да се опропастиш от даване пари на адвокати, за книжа и т.н. Като казвам, че боят е за предпочитане, имам пред вид само този бой, който е в състояние да опомни човека, да внесе в ума му нещо светло. Какво правите, когато видите, че някой бие своя ближен? Вие дигате ръката си във въздуха и казвате: Стой, не бий този човек!

Какво означава дигането на ръката? Да дигне човек ръката си нагоре, това означава призоваване на разумните сили на помощ. Видите ли човек със спуснати надолу ръце, с увиснала глава, ще знаете, че той е изпаднал в отчаяние. Този човек трябва да дигне главата и ръцете си нагоре, да се насърдчи. В ръцете на човека са вложени ред сили, чрез които той влиза във връзка със същества от невидимия свят, които му се притичат на помощ. Трябва ли човек за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдчава? Като се отчае и реши да се отрови, вместо да вземе чаша с хинин, по-добре да вземе няколко чаши гореща вода и да ги изпие. Като изпие водата, състоянието му ще се смени. Той сам ще се чуди, как е дошъл до положение на отчаяние. За да ви помагат хората, преди всичко вие сами трябва да си помагате. Това е истина, от която трябва да се ръководите.

Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек една работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл. Буквата “С”, знак на луната, означава промени. Буквата “Т” означава препятствия, мъчнотии в живота. След буквата “Т” иде пак буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа. Човек не може да излезе от мъчнотиите и препятствията в живота си, докато не постави Божественото начало – второто начало в живота си – над човешкото. Сричката “ти” в думата “истина” означава второто лице на човека. Следователно, щом второто лице дойде във вашия живот, работите ви веднага се нареждат. Най-силната сричка в думата “истина” е сричката “ти”. Ние казваме често: Ти работиш за някого. За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал животът му няма смисъл.

Сега, като говоря за буквите, имам пред вид тяхното съдържание и смисъл. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужава внимание. Знаковете на буквите са взети от египетските иероглифи. Някои от тях са така необходими, както сенките, с които художникът си служи. Въпреки това, всеки народ иска да се освободи от някои букви на своята азбука, като излишни. Българите, запример, са правели ред опити да се освободят от ъ, ь, э, но и до днес още не са ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви трябва да останат и кои да се изхвърлят. Обаче, в решаването на този въпрос, човек прави ред умствени упражнения, които допринасят за развитието на неговия ум.

Следователно, една картина е добра, когато сенките, които художникът е поставил, отговарят на тия, които съществуват в природата. Същото се отнася и до буквите в азбуката на различните езици. Освен външен израз, всяка буква има и вътрешен израз, т.е. вътрешен смисъл. И слънцето, което виждаме отвън, е отражение на друго едно, вътрешно слънце, което съществува и в човека. Ако не може да възприеме топлината на вътрешното слънце, човек се оплаква от вътрешен студ. Той чувствува, че е изгубил нещо съществено – изгубил е вътрешната топлина на живота. Лиши ли се от вътрешната топлина на живота, човек се чувствува самотен, изолиран от света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто в живота, но никъде не го вижда. Като се почувствува изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво божество, от никого неразбран. Той очаква хората да му се кланят и се чуди, защо никой не му обръща внимание.

Кой на кого може да се кланя? Може ли статуята да се кланя на своя създател? Колкото статуи да извае скулпторът, те никога няма да му се поклонят. Хората могат да се кланят само на онзи човек, който е дал живот поне на една велика идея, или на едно възвишено чувство в себе си. Защо? Защото тази велика идея, или това възвишено чувство е общо за всички. Да храни човек една велика идея в себе си, това значи, да бъде свързан с любовта, с Бога. Щом е свързан с Бога, той е свързан и с всички ония, които любят Бога. И тогава, каквото благо придобие той от тази идея, това благо ще бъде достояние на всички ония, с които е свързан. Каква е тази идея, не е важно. Тя може да е от областта на науката, на музиката, на изкуството и т.н. От човека се иска да храни своите мисли и чувства с любов, а какви са те, това зависи от степента на неговото развитие. Ако някой работи в областта на математиката, той се свързва с всички математици. Това показва, че човек не живее за себе си, той не е сам в живота. Човек е колективно същество.

Като ученици, от вас се иска здрава, положителна мисъл. Каквото да се случи в живота ви, търсете добрата страна и се поучавайте. Ако ви скъсат на изпит, ще се явите още един път, и ще издържите. Ако дрехите и обущата ви са скъсани, и за това благодарете. Ще дойде ден, когато всичките ви работи ще се оправят. Когато студентът е учил и пропадне на изпит, това показва, че невидимият свят изисква от него нещо повече. Като се яви втори път на изпит, той ще усвои материята по-добре и съзнателно. Като работи съзнателно върху себе си, ученикът развива своята памет, своите умствени центрове, които иначе не биха могли да се развият. Ако иска да усили паметта си, ученикът трябва да работи върху себе си, да хармонизира своите чувства. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, и паметта отслабва. Изобщо, когато чувствата взимат надмощие над мисълта, човек се разсейва и губи паметта си. Тъй щото, от човека зависи да усили своята памет. Има хора, които разполагат с феноменална памет, което е резултат на усилена деятелност в това направление. Следователно, работете и вие да развиете своята памет, както и всички ония мозъчни центрове, върху които още не сте работили.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

13. Лекция от Учителя, държана на 19 декемврий, 1926 г. София.

Начало: 19:00

Изпитите. Духовна връзка и помагане

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, живот, аз, ден, казва, дойде, топлина, бъде, слънце, себе, сам, работи, път, любов, работа ,

 Младежки окултен клас , София, 19 Декември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
13-та лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 19.ХII.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

Да съпоставим две личности. Първата личност – буквата А, младеж на 20 години. Втората – В, младеж на 22 години. А е роден в месец март, 22-ри, в 6 ч сутринта 42 минути и 5 секунди, сряда. В е роден на 22 декемврий, 12 ч полунощ, в петък.


Между тези две лица, кои са допирните точки и кои са отликите? Могат ли да бъдат двамата приятели? (фиг. 13.1) (- От астрологично гледище, в хороскопа на първия Слънцето минава в знака на Овена и е вече изгряло. Другият, понеже е роден в полунощ, на зимното слънцестояние, долу, тук, е знакът на Козирог . А е роден в 1906 г., а В в 1904 г. За дните, дали е сряда и петък, трябва да се направи проверка. В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни , а в четвъртия дом долу, в надир, е минавало Слънцето. Тогава имаме, че асцендентните знакове на тези двама души ще бъдат противоположни и Слънцето на едина и Слънцето на другия ще се намират в квадратура:. Квадратурата е аспектът, който показва, че двете планети се намират на 1/4 от кръга. В астрологията се смята за дисхармоничен аспект от втора степен, понеже опозицията се смята за най-лют аспект.

Понеже аспектът е между Слънцето, ще бъде по-скоро творчески. – (брат Г. М.)


6 е число на илюзиите. Общият сбор на годината на А колко е? 1906 = 16 = 7. 16, това е едно число на големи противоречия. 16 означава изхвърляне злото от висшите светове надолу, събаряне кулите на дявола. А щом се съборят кулите, имаме числото 7 – Божественият принцип.

Числото 16 – всеки човек трябва да се събори. Резултатите на туй число: Да кажем, един търговец запалил своите длъжници, оттук-оттам обира. Най-после фалира, остане беден. Иска да се отрови, да се убие. Най-после стане смирен, набожен, казва: «Да бъде волята Божия!» Числото 15 например – започване на едно зло. 1+5=6. 6 – илюзии. 16 – резултатите са вече добри. Числото 5, туй е чисто кабалистическо.

На 22 март роден – пак има голямо противоречие. На 22 март има големи промени на теченията и вътре в природата, рядко ще се случи времето да е хубаво на тази дата.

Следователно, ако започвате една работа, напълно може да се определи работата ти каква е, като знаеш тези закони. Започваш да изучаваш някой предмет – от деня на започването може да знаеш какво съпротивление, какво противоречие ще срещнеш. Вий трябва да изучавате астрология. Когато искате музика да изучавате, ще изберете не коя да е година, кой да е ден. Ще чакаш, ще избереш най-благоприятната година, най-благоприятния месец, най-благоприятния ден и час. Тези закони, трябва да ги знаете, ако искате да успеете. Пък ако така ходите, набарвате нещата, ще се опарите. Казва някой: «Всички дни са еднакви.»

Какво създаде Господ в първия ден? В първия ден на твоя живот ще се яви една велика борба. Ще отдели светлината – значи ще се определи твоята орбита, ще се определи твоята земя. Във втория ден какво създаде? Проучете какво – в първия ден, във втория... В шестия ден – в петък, е създаден човекът. Слабата страна на човека – Венера, тя го подмами. Втория път кога трябва да бъде създаден духовният човек? Кой е най-добрият ден? Неделя – на Слънцето ден. Ако в теб се роди една идея в петък, една мисъл в петък, ще вземеш туй предвид – няма да се плашиш, но ще вземеш предвид съответните препятствия. Ще каже някой: «Суеверие.» Няма никакво суеверие тук.

Продължете, да видим (брат Г. Радев). Има ли някои хармонични съвпадения между двамата? (- Трябва да се знаят и другите планети. Общо, слънцето в Овен означава импулсивна натура, деятелна. Натура, която има стремеж бързо, импулсивно да прояви нещата. А когато имаме Слънцето в Козирог , както при В, по обмисля нещата, бавно, с такт, с дипломация. Когато (диал. докато.) първият, А, вади ножа, пряко пристъпва. Затова в тази смисъл не могат да се хармонират.)

Ако вземем месеца, първата буква: «М», това е смърт, разочарование. Във втория месец: «Д», то е закон за равновесие. Март – всичко се изменя и променя. (- В края на краищата, как ще свърши този в март?) Много добре, но ще има няколко белега на главата. Този в декемврий ще бъде повече материалист, ще се държи за материалното, за идейните работи няма да се грижи.

Напишете следните изречения:

«Истината носи свобода за разумните.»

«Любовта носи живот за благите.»

Тези изречения, за 10 дена по 10 пъти на ден ще ги произнасяте. Три пъти сутрин, 3 пъти на обед и 4 пъти вечер към 10 ч. Сутрин – щом станете от леглото, ама съзнателно. Тогава мислено ще си приложите и туй. «Истината носи свобода за разумните. Аз съм един от тях.» Ще оставите в подсъзнанието и свръхсъзнанието мисълта да работи. Т. е. по стремеж ще разбирате, не че сте разумен, но имате стремеж да бъдете разумен. Защото, ако поставите, че сте разумен, ще изпаднете в една погрешка. През тези 10 дена ще отбелязвате главните, отличителните черти на вашата опитност. Най-отличителните черти на преживяванията.

При сегашните идеи, вашите схващания, които имате в ума си, колко хиляди години са внушавани, внушавани, внушавани! Казва: «Аз трябва да бъда човек» – ама толкова неопределено! Когато аз кажа: «Трябва да бъда човек», «Човещина трябва да има», каква е разликата? «Аз трябва да бъда човек.» – «Човещина трябва да има.» (- Човек – значи да бъда разумно същество.) Да бъда човек значи: като дам дума, трябва да устоя на думата си. Казваш: «В 6 часа ще дойда, думата ми е!» – трябва да дойда. Макар светът да се обърне надолу, пак трябва да бъда там. И затуй човек трябва да бъде много внимателен, когато обещава. Ще се спрете, ще кажете точно: в 6 може ли, в 7. Ако не може, ще [кажете:] «Не може!» Вий кажете положително. Но щом кажете положително, каквото и да е, трябва да вземеш всичко предвид.

За пример аз бих желал тука като дойдете, всички да бъдете точно навреме. То е красиво. Не че е грях някакъв, но тука понякога нижете се като синци. Точно навреме, като в университета. Всеки на мястото си навреме. Няма закъснения.

За пример студентите в Америка имат един добър навик. Преди почване занятия студентите от всички факултети се събират в една обща аудитория, излиза един от професорите, чете нещо из Библията, една молитва и всички студенти си отиват по аудиториите. Туй – като традиция, няма норма. «Ама, казва някой, не съм ли свободен?» Това не е свобода. Свобода наричам, който сам направи нещо. Когато аз отида, направя едно добро, това е свобода. Когато аз отивам да уча музика, това е свобода; когато науча нещо на памет, когато се завзема да отида на разходка до Витоша, това е свобода. А когато остана вкъщи, не се занимавам с нищо, само си въртя палците, това е робство.

Всеки един човек във всичко трябва да бъде последователен. Невидимият свят не се налага, но в края на краищата, когато човек мине през тези трите велики свята...

Аз ви давам тези формули, после ще ви дам за Мъдростта. Тя е по-взискателна. Истината и Любовта са по-снизходителни, но Мъдростта е взискателна. И в думата «истина» като измените малко ударението, става «изстина». Но хубаво е, ако човек изстине, ако пожарът изстине у някои хора. Да образува топлина, не да образува пожар. В топлината горещина няма, и пожар няма. Топлината никога не може да изстива. Изстиват само горещите неща. В топлината изстиване няма, тя може да се прекрати, но прекратяването не е в нея изстиване.

В тази топлина, за която аз говоря, температурата е еднаква. И който има тази топлина, той има един характер уравновесен. Щом имаш топлината на живота, ще усещаш всякога едно разположение в ума и сърцето, разположение и приятност в своите действия. Но ако в тази топлина има горение, тогава се раждат противоречивите състояния. Заражда се една борба вътре в самия човек. Една мисъл идва, друга, сменят се.

А самата борба не е нещо лошо. Като се бори човек, той уяква. С някого трябва да се бори човек и ако не си се борил, иди, с някое дърво, хвани го, побори се. Вий идете, правите един опит при някое дърво тъй, голямо – 40-50 годишно хванете се с него, поборите се, но не с желание да го победите, но да се бориш – да докажа, че мога да се боря с тебе. След като излезнете от тази борба, ще почувствувате в себе си едно приятно чувство. Защото туй дърво, голямото, ще се усмихне малко на теб. Тъй, както някой старец се усмихне на някое дете, което се е качило на гърба на дядо си, потупа го по рамото и казва: «Браво!» И детето се радва, като се върне при майка си, казва: «Дядо ме потупа!»

Когато човек минава през важни изпити на живота, никой не може да ви помогне. Има такива състояния в човешката душа, за които външният свят е сляп. Ти си изолиран, никой не може да ти помогне, ти сам ще си носиш тежкия кръст, няма кой да ти влезне в положението.

Ако вие се оплаквате пред съвременния свят, ще бъдете тъй, както ако говедарят се оплаква на говедата си, че му е влязъл трън в крака. Как ще ти помогне едно говедо? Има състояния, които сам трябва да си лекуваш. Може да ви помогне само един, който е минал през тези мъчнотии. Той може да ви упъти. Казва: «Аз съм минал през тези положения.» Неизбежни са – сам животът ги изисква.

Ще дойде борба във вас, гняв, ярост – но да излезне топлина. Гняв, който не образува топлина, не е – в тази смисъл има една педагогика, казва: «Не се гневи.» Не е. «Не се гневи» подразбира дразненето. Гневът е нещо, ти се бориш с нещо съществено. Виждаш някоя неправда. Някой си голям юнак хванал някого, че го налага. Ще идеш, хванеш го: «Господине, какво искаш от него? Ти си човек, какво искаш?» – «Ама, той ми дължи 100 лева.» – «На ти стотях лева, да се не биеш.» А другия потупаш: «Слушай, когато имаш да даваш, ще си платиш или ще се извиниш.» Ето един човек, който разрешава въпроса. И турците са имали много добро правосъдие. Викат Ивана: «Имаш ли да му даваш?» – «Имам.» – «Плати му веднага!» Кадията веднага издава решение: ако не плати, 10-25 [тояги] – налагат го и веднага плаща. А сега българските съдилища ще го разтакат, разтакат, ще платиш повече.

В Новопазарско, разправяше ми един чехларин, отворил си сергията, един селянин задигнал едни хубави чехли. «Що ми трябваше да го давам под съд! Набий го, вземи си чехлите, казва. Въртят вече 4-5 години, похарчих повече, не мога да се отърва – адвокати, дознания, че как е откраднал.» Задигнал ти някой човек чехлите – не го давай под съд. Ако можеш, набий го. Разбира се, онзи ще го набиеш по кой начин? Не да му счупиш ръката.

Подразбирам: Може човек да развие своята мисъл, да бъде толкова силна – някой се готви да бие някого, може ти да въздействуваш на него и да престане. Виждал съм, някой тъкмо вдигнал дърво да бие, мине жена, вдигне си ръцете, казва: «Чакай!» Тази жена много умно постъпва. Тя, като вдигне, от нейните лапи излиза нещо. Всичката онази набрала се енергия в него, тя я изтегля. Той, като погледне, казва: «Заради тебе няма да го бия.»

Трябва да се въздействува вътрешно, разумно трябва да се въздействува. Ръцете са една от великите емблеми. И често, когато вий много пъти сте обезсърчени, вий сте учени хора, не може да разбирате, отпуснали ръце, глава увесена. Ръцете горе! Представи си, че се бори някой с тебе. В себе си, направи си вътре в стаята: вдигни си ръцете нагоре, вземи една поза, друга, трета, четвърта – веднага туй настроение ще изчезне. Ами защо седи някой, седи, вземе револвера, тури го, снеме го, тури го, снеме го – то са глупави работи. Ще вземе някоя чашата, ще тури хинина. Казва: «Колко съм млада сега да умирам!» Не ти трябва никаква чаша. Вземи една чаша топла вода и пий: 2, 3, 4 чаши. Пък като ти дойде за револвера, вземи един масур (от ар.-тур. – диал. цев, тръба.). Ще излезне малко смешно. Ако някой е ясновидец, ще види: то е някой ваш дядо, който някога е умрял, или някой ваш близък приятел и другия свят, казва: «Що ти трябва да живееш?» Пък ти вземи един масур, направи му малко смешка. После, с чaшата топла вода ще му дадеш един урок. После – масур; дай му един урок – ще почне да мисли.

Хората са играчка сега на такива неразумни същества. Пълен е светът и трябва да се освободите от тях. Сега е време, когато човек трябва да воюва. Сега всички се излагате, ще знаете къде са вашите мъчнотии. Някой път се чувствуваш, като че не си ти. Друго някое същество е влезнало. Да знаеш, че ти си човек, който страда, и да знаеш защо страдаш. Нищо повече! Тъй!

В думата «истина» кой е най-силният слог (остар сричка.)? Тук, както са поставили в български, след «и» идва «с» – това е форма на промените, които стават в живота. «С», това е Месецът. «И», това е начало на живота. «И» всякога подразбира, че в теб се е родила една мисъл. В българския език «и» има туй свойство, както в еврейския има «йод»-ът: то твори – начало на една работа. «Т» – препятствие в живота. Второто «и», след него – друго едно начало. Ще трябва да се справяте с мъчнотиите, които се създават от този звук «т-т-т-т». Къде е спънат езикът? Горе – активността. Тази, долната челюст у животните, като те хване, с горните зъби хапе. Съскането после ще дойде. Ако ти не можеш да победиш, непременно ще дойде едно вътрешно съскане. Само когато дойде «и»: «ти» – кое лице е «ти»? Второ лице: ти, от тебе. Когато дойде «ти», второто лице, ти ще имаш победа. Ти не можеш да победиш, докато не дойде «и»-то, второто начало – то е Божественото вече. «Си» – «ти»: значи какво ще стане тогава? «Си», «ти»: тези, двата слога – а ситият човек е извършил вече някоя работа. Той е вече сит. Силният слог в думата «истина» е «ти» – то е слогът. «Ис-» – имате в «и»-то: в началото ще дойде една промяна. Но «т» вече ще даде една насока – туй, разумното, второто начало. Работиш за някого ти. «Ти» – живият идеал, за който човек може да живее.

Много от буквите на латинската азбука са заети от йероглифите. Някои от българските букви има и в еврейски - тъй, както са турени:- «алеф». Българите турятили или , англичаните казват «эч», немците – «хаш», българите имат за него , обърнато в противоположен смисъл; и съдържанието като има едно значение, като - друго. Тук като цвят цъфнал, а - завързал. Латинците са узрели сега. А славяните едва сега почват да цъфтят. Тези букви са обърнати. Един ден, с време, и в техния език ще се изменят буквите. Българите за пример искат да се освободят от своя «ъ», «ь», «ѣ», «ѫ», но те останаха.

Това са упражнения необходими. Един художник, Най-първо той направи скица на една своя картина, след туй почва със сенките. Онзи истински художник, когато полага чертата на сенките, трябва да са отмерени, трябва да има едно преливане на дебелите и тънки сенки. Какво показва една тънка сянка или дебела сянка? Ако сянката расте на запад или ако расте на изток, какво ще заключите от сянката? (- Ако расте на изток, Слънцето е на залез.) Тъй.

Туй, естественото Слънце има отношение с друго едно слънце, което се намира в човешката душа, в човешкия мозък. Човек си има своето вътрешно слънце и то си има своята специфична топлина. Някой път човек на туй вътрешно слънце не може да възприеме топлината. Отвън е топло, a вътре му е хладно. Чувствува, изгубил е онази топлина на живота. Чувствува, че известна топлина липсва, изгубил е онези възвишени, благородни чувства на живота. Студено му е, безверие, едно настроение спрямо всички, не може да види добро в никого, на всички хора гледа с презрение, не ги познава, странни му се виждат. И той се намира като едно божество, на което неговите създания не му се покланят.

Може ли статуите на един скулптор, те да му се покланят? Могат ли? Но една жива идея, на която ти си спомогнал да живее в теб, всякога може да ти се притече на помощ. На колкото идеи ти си дал живот, на колкото чувства ти си дал живот, всички тези идеи, чувства един ден ще дойдат на помощ, ще ти помагат. Чувството, то е животът на едно разумно същество, което е живяло вътре в тебе и то е тясно свързано, то няма да те забрави.

Когато вие говорите за любовта, как я разбирате? Вий говорите за любовта, казвате: «Аз обичам някого.» Когато говорим за любовта, ще разбираме: Бог е идвал в нас. Може за 1 минута, за 5, за 10 минути, аз съм почувствувал любов към някого – този момент е свещен. Аз съм почувствувал за момент – то е присъствието на Бога в мен. Той Си е напуснал Своето жилище. Господ много рядко напуска. Ти се радвай, ако си почувствувал тази Любов! И ако ти си я почувствувал, в самата вечност тя ще ти дойде на помощ. И в най-мрачните часове на живота ти Господ ще дойде. Ако само за 5 минути те посети, ти имаш голям капитал. Вярвай в петтях минути! Но изгубиш ли вярата, ще дойдат най-големите нещастия. Даже една секунда е достатъчна, да почувствуваш този свещен трепет. Туй е великата истина в живота.

Може да е тази любов към науката, към изкуството, към музиката – всички неща в света са живи. Музиката, тя не е нещо механическо, то е живот. И изкуството – самата идея, тя е жива. И някой в теб казва: «Работи, работи!» – някой настоява. Работиш върху математиката, някой настоява: «Работи!» Мъртви числа са тези, но намираш известно удоволствие – любов. Работиш с някого, не си сам.

Никой в света не живее сам, не мислете. Казва: «Аз съм самичък.» Човек е едно колективно същество и той трябва да го знае, това. И там е хубавото – че е колективно същество. И ще дойдат неговите съжители, помощници, ще му кажат: еди-на кое място в математиката – ще му покажат. И като свършите работа, ще се радвате всички, доволни сте. Ти се разговаряш, тъй, всички от теб са доволни.

Само тъй можем да бъдем герои в света, тъй трябва да мислим. То е истинският път на един ученик, който иска да мисли здраво. Другояче ако мислиш – вятър те вее на бяла кобила. Не че е лошо да язди човек на бяла кобила. По някой път забелязвам у вас една дряхлост (книж. остар. немощ, отпадналост). Вий седите и мислите за бъдещето. За бъдещето не мислете, бъдещето е велико. Всеки, който е роден, който е облечен в плът и кръв, трябва да се радва, че е дошел на Земята. Нищо повече! Пък, като си погледнеш кундурите (от ар.-тур. – диал. обуща), като видиш, че са прогледали, позасмей се, благодари, че са прогледали обущата ти: «Дано Господ благослови, че и аз да прогледам, както обущата си.» Палтото – лактите: «Дано и аз прогледам» – чисто по философски, по Сократовски. Всеки, който ви види, да знае, че отвън сте сиромаси, но отвътре сте жизнерадостен. Може да ви скъсат десет пъти на изпита – «Ще се поправи тази работа.» Тази сутрин какво казах: два пъти като го скъсат, третия път като влезна аз вътре – всички професори... Скъсан аз разбирам: ти отиваш със съзнание, молил си се, работил си, учил си. Скъсат те първия път. Аз говоря за съзнателния студент. Онези, които ги късат, те си го заслужават. Втория път – пак. Третия път Господ казва: «Аз ще дойда сега.» Като се изправи, всички професори станат, казват: «Този е учил.» Турят 6. Шест! Защото, ако не тури 6, професорът ще изчезне. Защото, когато дойде Божественото, човек става гениален.

Имаше една книга за онзи гениален, на когото паметта е развита: прочетат му 35 000 думи еднаж и всички думи ги изказва и после – отзад напред. Само от едно четене. Питам: Ако вземеш ти анатомия, ще те скъса ли професорът?

Ако вземеш математика, всички тези формули, къде ще те скъса? (- Възможна ли е такава памет?) Като дойде Господ на третия път – ще бъде. Ти ще му доведеш, на онзи професор, от 99 кладенеца вода. Той ще ти признае. А слаба ли ти е паметта, слаб ли ти е разсъдъкът, като те погледне, професорът казва: «Единица!» (- Значи, ако ученикът има слаба памет, и Господ не може да му помогне?)

Отслабването на паметта се дължи на дисхармонични чувства, които съществуват у човека. Всеки един може да оправи своята памет, щом хармонизира своите чувства. Имаш ли дисхармонични чувства, непременно ще отслабне паметта. Разсеяност – да кажем, баща ти не ти е пратил пари, три дена не си ял, после, гостилничаря, имаш да му даваш. Седиш, учиш по философия или математика, но веднага изхвръква, не си ял, 1500 лева изпъкнат, объркат ума. Щом дойдат парите, щом платите на гостилничаря, дойде разположение, може да се концентрирате. Или: скарал си се с някоя своя приятелка, която много обичаш, тъй, от детинство. Седнеш да четеш – тя се изправи в ума ти. Ще идеш да уредиш работите си със своята приятелка. Твоята приятелка, трябва да учи и тя с теб. Не учи ли тя с теб, ти ще учиш, тя ще бие тъпана.

Хармоничните чувства, трябва да ги придобиете. Човек изработва и може да усили своята памет.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

НАГОРЕ




placeholder