НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В малкото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

В малкото

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, има, всички, може, всичко, аз, казва, бъде, идеал, хора, живот, мога, казвате, сега, свят, съзнание ,

 Неделни беседи , София, 20 Юни 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа, държана от Учителя, на 20 юни, [[1926]] г. в гр. София.''

„Верният в малкото и в многото

е верен, а неправедният в малкото

и в многото е неправеден.“ *)

Верният в малкото. Аз превеждам тези думи на съвременен език с думите “будност на съзнанието”.

Днес всички хора в света се стремят все към нещо велико. В тях има грандиозни идеи, но малко са онези, които разбират, в какво седи великото. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. Великото е разумно, то само ходи с човека. Мислите ли вие, че един ангел, който е завършил своето развитие в небесните светове, би приел да стане говедар, да ходи подир говедата. Това е немислимо, несъвместимо е с неговото развитие. А сега ние, съвременните хора, мислим, че идеалът, към който се стремим е нещо мъртво. Не, не е така. Идеалът е нещо живо, затова ви питам: вие можете ли да ходите подир един вол? Не можете. Волът не може да бъде идеал за човека. Някой казва: аз имам един свещен идеал, но не мога да го реализирам. Щом не можеш да го реализираш, този идеал е материален. Друг казва: аз имам идеал. Какъв? Да съградя една голяма къща от мрамор. И това наричат идеал! Трети има идеал да заеме някаква висока служба, да стане пръв министър в България. Какъв идеал може да бъде този, да станеш пръв министър? Аз нахвърлям тия примери мимоходом. Идеалът, за който ние говорим и към който се стремим е нещо, свещено, нещо възвишено и велико. Запример, възвишено нещо е да се стремиш да видиш един ангел. Защо? Защото ангелът може да ни зарадва истински. Аз взимам ангелът като символ на чистотата, интелигентност и мощност. Ангелът може да бъде идеал за нашата душа. Ако някой иска да има чистота, в душата си трябва да пази образа на един ангел. Ако някой иска да има Божествена любов в себе си, в душата си трябва да пази образа на един ангел. Ако някой иска да бъде силен, в душата си трябва да пази образа на един ангел, трябва да знае в какво седи тази сила. Човек да има такъв идеал, разбирам. Не е достатъчно само да каже някой, че има идеал. В този смисъл, всички същества от най-малките до най-големите имат някакъв временен идеал, който аз наричам стремеж, порив. И реката има свой идеал. Какъв? Да се влее в морето. И дървото има свой идеал? Какъв? Да излезе на Слънцето. Но след като израсне 40-50 м височина отказва се, иска да се върне назад към земята и казва: това не е за мен. И птицата, докато й израснат крилата има идеал, но като израснат хвръква 1-2 километра нагоре и после казва: това не е за мен. И човекът има свой идеал – стремеж към Бога. В първо време той се моли на Бога, има стремеж към него, но после казва: що ми трябва да се моля на Бога? Що ми трябва да ходя на църква? Аз трябва да си поиграя, да се понаям и понапия, докато ми е времето. И най-после хорото, пиенето, яденето, спането, театрите, концертите и разните забави му стават идеал. Някой отиде на концерт, върне се от там и казва: музика е това, великолепна ария слушах, велико нещо беше! Питам: има ли някой от вас, който след като е ходил на някой Бетховенов концерт да слуша негови сонати и симфонии, като излезе от там да е станал светия? Няма. Кой от вас, като е слушал някоя моя беседа е станал светия? Нито един. Обаче, работата не седи във външното. Ако вие се свържете с онзи идеал, от който е произлязла симфонията на Бетховен, ще станете светия. И Бетховен, обаче, не е могъл да предаде дори и 1/1000 част от това, което е чул. Неговата работа още не е довършена. И с Моцартовите произведения е същото нещо. Не е лесно да преведеш една симфония т.е. да я свалиш на физическия свят. Някой цигулар свири една мелодия, опитва се да предаде хармонията в нея, но не успява, трудна е тази работа.

Та казвам: ние трябва да се стремим да създадем първоначалния импулс у човека. Аз наричам музиката “свещена мелодия на душата”. Тя представлява външното на тази мелодия. Разправяше ми един американец за своите впечатления, когато слушал знаменитата Камила Русо да свири “Сънят на живота”. Той казва: първият момент като я слушах, аз бях готов да пожертвам всичко в живота си. Това е порив! Но след като излязъл от залата, отложил да изпълни намерението си. По същия начин и ние все отлагаме и нашият идеал постепенно затихва. Като слушате някоя моя проповед, вие казвате: като изляза сега от салона, ще направя това или онова заради Господа. Като излезете, обаче, казвате си: чакай да си помисля малко. Докато си помислите, всичко отива на вятъра. Казвате: нали с мисъл се постига всичко? Да, но има една обикновена мисъл в света, има и една необикновена мисъл, да можеш да схващаш нещата моментално да кажеш нещо и да го направиш. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално извън времето и пространството. Отлагаш ли, нищо не излиза. Или започнеш ли да ровиш направеното добро, да видиш дали е хванало корен или не е хванало, пак нищо не излиза. Доброто е мощна сила. В него е скрит един възвишен, чист и свят дух. Тури своя дух в тази свещена форма на доброто и не се плаши! Някой мисли, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В твоята свещена идея, чрез която си решил да направиш едно добро, влиза един свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.

И тъй, говоря ви за будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи стабилността и устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. Ето защо, съзнанието на човека никога не трябва да спи. Заспи ли, ще дойдат всички нещастия и страдания. Значи, те идват по простата причина, че съзнанието на човека не е будно. Допуснете следния факт: вие сте честен човек, никога не сте извършвали какво и да е престъпление, но провидението ви докара в такава крайна нужда, че като видите някъде една каса, пълна със скъпоценности, със злато, вие казвате: не мога ли да бръкна в тази каса, да взема малко от това злато, за да облекча положението си? Достатъчно е само за момент да допуснеш тази мисъл и вашето съзнание заспива, настава прекъсване на съзнанието. След малко ти се опомваш, настава едно гризене на съвестта. Значи, съзнанието отново се събужда.

Съвременните хора имат свой особен морал и се хвалят с него. Аз се чудя на техния морал. Какъв морал има в един паяк, или в една риба, или в един вълк, или в една овца, или пък най-после и във всички съвременни хора? Я ми кажете, може ли да бъде морален един човек, който яде месо? Може ли да бъде морален онзи човек, който настъпва мравките? Може ли да бъде морален онзи човек, който къса главите на мухите? Някой казва: ангелче е моето детенце. Казвам: я вземи това детенце, което наричаш ангелче и го занеси в гората под някое дърво, на което има полочка на някоя птичка с малки птиченца и яйца и виж, дали това твое ангелче ще се спре със свещен поглед пред полочката или ще вземе камъни да хвърля върху нея и чупи яйцата. Ако твоето дете чупи яйцата на тази птичка, мислите ли, че то е ангелче? Не е ангелче. Аз наричам ангелче само това дете, което като дойде до полочката, спре се тихо пред нея, поусмихне се, позарадва се и бавно се отдалечи, да не уплаши птичката. Днес хората казват, че имат свещен морал. Какъв морал е този, едва седнеш между цветята и започваш да ги късаш едно след друго? И детето ти прави това нещо и ти го правиш. Защо късаш тия цветя? Не знаеш ли, че са живи? Това е безморалие. Ти като искаш да седнеш на тревата, трябва да искаш разрешение от нея да седнеш или не. Ще кажеш: моля ти се, аз се уморих много, мога ли да седна? Ако тя отговори, че можеш, тогава ти ще седнеш да си починеш. Ти ще гледаш на тази трева със страхопочитание. Тя днес е малко слабо същество, което утре ще израсте. Нейният дух още не е на Земята. После, като отидете при някой извор, вие веднага събувате обущата си и бързо цамбуркнете краката си във водата. Мислите ли, че това е морал? Не е морал. Дойдете ли при някой извор, вие ще си носите една чашка и ще го запитате: моля, мога ли да си взема една чашка вода от тебе? Ако ти позволи, ще си гребнеш водица, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца.За това, че си потопил краката си направо в извора, той няма да ти каже нищо, но то е престъпление. Не само туй, но тъй, както съвременните хора живеят днес, те се се сплуят и от тях няма да остане нищо. Всички съвременни хора, попове, владици, професори, царе каквито и да са, всички ще се сплуят. И след всичко това те искат нов ред на нещата. Какъв нов ред? Да убиват хората, да изгарят къщите им, или да отправят този-онзи на оня свят, като казват, че този бил националист, онзи бил демократ или комунист и т.н. И всички тия хора толкова обичат България, че й турили два милиарда лева дълг на гърба й, освен репарациите. И след като забатачили работите си, казват: явил се някакъв човек между нас, който с проповедите си разваля народа ни. Не, моите думи са свещени и всички вие можете да ги опитате. Ако българският народ един ден се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие можете да преустроите живота си само върху моите думи. Това е наука! Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което ви говоря е нещо Божествено, нещо велико. Питам ви: какво трябва да ви проповядвам сега? Че трябва да обичате народа си ли? Ако вие досега не сте се научили да обичате народа си, вашата работа е свършена. Или пък, ако отсега нататък ви проповядвам, че трябва да се обичате един друг, вашата работа е също тъй свършена. Или пък ще ви кажа, че трябва да се учите. Ако досега не сте учили, вашата работа е свършена. Да обичате народа си, да се обичате един други, тия неща вие сте учили на времето, няма какво сега да ви проповядвам.

Верният в малкото и в многото е верен.

Какво е малкото? Това е свещеният идеал на човека, това е истината. Тази свещена истина освещава нещата. Тази велика истина е създала сегашния човек. Ако човек живее, то е по причина на истината. Тя е друг израз на любовта, защото любовта във физическия свят е физическата страна на Божествения живот. Значи, любовта на Земята не е нищо друго, освен физическия живот на видимия Божествен свят. И ако вие влезете в Божествения свят по пътя на любовта, там ще се разхождате тъй, както сега се разхождате по Земята. Истината пък е светлината на Божествения свят. Любовта е основата, върху която всичко се гради. Без любов нищо не можете да култивирате. Възвишеното, благородното у човека, това е неговата душа. Човешката душа, това е Божествената любов. Някой казва: аз имам любов. Имаш, разбира се. Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея. Някои казват, че човешката душа е функция. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата физиология.

Представете си сега, че поставите окото си върху един камък без никаква чувствителност. Знаете ли какво щеше да бъде вашето понятие за света? Съвсем особено. Или пък допуснете, че туряте ухото си върху този нечувствителен камък и оттам слушате. Какво понятие щяхте да имате за света? Пак особено понятие. Ами какво щеше да бъде понятието ви за света, ако върху този камък бихте поставили вашето обоняние? При сегашното развитие на човека, в душата му има още много непробудени чувства. В сравнение с бъдещото развитие на човешката душа, днес ние сме в положение на човек, който е поставил окото си върху един безчувствен камък и от там разглежда света. Следователно, окото на човека не трябва бъде поставено върху такъв камък. В Писанието под думата камък се разбира възвишения, устойчив живот, поради което се казва, че Бог е канара. Значи, само разумното у човека е канара, само то може да бъде поставено на камък. То постоянно се движи у човека. Ето защо, когато нещата загубят своята устойчивост, започват да се разкапват. Ако направим опит с една желязна пръчка, да намалим бързината на движението на нейните частици, тази желязна пръчка ще започне сама по себе си да се руши, като пясък. Та докато човек има идеал, докато има един възвишен стремеж, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на Земята, че никакъв идеал няма и не трябва да се търси, този човек е мъртъв. Питам: кучетата страх ли ги е тогава от мъртвите лъвове? Хора, които разсъждават по този начин са съвършено умрели. Какъв идеал може да съществува при такова материалистическо схващане на нещата? Някой казва: всичко в света е материя. Под материя ние разбираме резултатите на човешкия дух. Материята е плод на духа. Тя представлява видимото, осезаемото, което духът е изработил през безбройните векове на миналото. И когато се казва, че духът е в борба с материята, това подразбира стремежа на духа да тури всички сили в равновесие.

Сега всички хора се борят, без да знаят, кое е право в даден случай. Ето защо и днес даже и в най-възвишения човек понякога се зараждат известни инстинкти, присъщи на неговото минало. Това показва, че става постепенно събуждане на материята от нейното спящо състояние. Човек,за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд, под псевдоним Смидсон като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взема една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката се явява една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се явява кръвожадния инстинкт и той се готвил да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва тигъра, с което го поваля на земята.Така той успял да спаси господаря си. И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само т.е. временно дресирано като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. Някой път вие казвате: да изпратим нашите деца на кинематограф, на представление или на някой концерт, да се позабавляват малко. Имайте пред вид, че ако вашето дете близне само една капчица кръв в това представление или в този кинематограф или в онзи локал, то е изгубено. Не, ние не трябва да създаваме удоволствия на нашите деца, но за младежта трябва да се замислим сериозно, да им се дадат разумни забавления. Във всичко това, което се представя нека има реалност, а не лъжи и измислици. Заел се някой автор да пише нереални неща, да описва, че героинята припаднала от любов. Тя не припада от любов. Любовта не е причина за припадането. Всякой герой, който припада от любов е лъжлив герой и всяка героиня, която припада от любов е лъжлива героиня. Кой припада в света? Който се уплашва. Ако някой е герой само затова, че припада, защо да не е герой онзи, който като види опасността, офейква. И той може да бъде герой. Казвате: буден е този човек, може да бяга. Не, това не е будност на съзнанието. Това са криви схващания, върху които сме построили нашия живот, вследствие на което носим тежки изпитания. И сега ние се молим на Бога, казваме: Господи, не чуваш ли ни? Не виждаш ли нашите страдания? Господ казва: не късайте цветята, не убивайте животните, не запушвайте изворите, не взимайте хляба на вдовиците, не онеправдавайте сирачетата! От хиляди години насам се вършат тия и ред други престъпления, а като дойдат страданията казват: Господи, не чуваш ли ни? Защо Господ не ви чува? Защото не изпълнявате и не слушате неговия велик закон.

И тъй, на всинца ви е потребно будно съзнание. То е великата наука в живота. То е най-приятното, най-красивото нещо, което може да се желае. Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание. Тия мъчнотии, тия страдания и затруднения, които усещате сега, те са начатък на пресяване. Чакайте, това е нищо още. Знаете ли какви тънки решета, какви ситни сита ще дойдат, с които ще ви пресеят? Трябва да станете “хас” брашно, от две нули. Това няма да бъде само с вас, но всички народи ще бъдат тъй пресети да станат на брашно от качество две нули. Не считайте, че ви говоря само да се намирам на работа или да ви плаша. Не, аз ви говоря великата, най-приятна истина, да се научите да не разрушавате нещата. Ако разрушите живота на едно дърво, което едва е цъфнало и завързало, ще видите, че няма да мине много време и никакъв плод няма да остане на него. Но ако го полеете и нагледате, втори път като минете покрай него, то ще ви каже: вземете си от моя плод, колкото искате! С това ще ми направите услуга.

Ако сте поливали това дърво, то ще ви обича и когато пожелаете да откъснете от неговия плод, само ще наведе клонете си към вас и ще ви предложи. Ако сте от добрите хора, като срещнете някоя крава и сте жадни ще я попитате: мога ли да си издоя малко от твоето мляко? Тя ще ви предложи да си издоите и после ще си продължи пътя. Сега какво става, когато искат да издоят една крава? - Връзват я, теглят я, тя се дърпа, рита, не се поддава. Да оставим този въпрос настрана, но питам: вие как постъпвате един спрямо друг? Тъй както сте постъпвали досега, не е имало кой да ви съди. За да можете да извадите поука от вашата минала опитност, както и от всички ваши постъпки, вие трябва да имате будно съзнание. То ще бъде вашият най-добър съдия. Някога вие казвате: велик е нашият идеал, но не можем да го приложим. Кажете ли така, като дойдете до вратата на Царството Божие, всички ангели ще кажат за вас: „Ти си определен да влезеш в Царството Божие, но не можеш сега". Всеки човек, който казва, че не може да възприеме Истината, или че не може да изпълни волята Божията, той сам става причина да се тури преграда между него и Царството Божие. Тогава ангелите вече не могат да го въведат в това Царство. Не само това, но по някой път вие туряте преграда между вас и Бога. Тогава и Бог, който е толкова силен, не може да ви помогне. Казва се в Писанието: „Греховете, които туряте като преграда между вас и Бога са толкова много, че не мога да направя доброто което ви е нужно". Казвате: няма какво да се моля на Бога! Хубаво, приятелю, ако ти отблъскваш майка си и баща си, които са ти дали всичките условия, тогава виж опитай се, колко можеш да вдигнеш с едната си ръка. Не се самозаблуждавай! Ти не можеш да вдигнеш повече от 100 кг с ръката си. Следователно, силата на човека седи в любовта му към великата Истина: И когато някога казвам. че човек може да носи земята на гърба си, аз подразбирам именно този велик закон на живота. Защото цялата природа, цялата вселена в своите проявления е разумна. И когато ние се стремим към Истината, цялата вселена може да се събере в един лешник. Тя няма да тежи повече от един лешник. И всички тия 100 милиона слънца тежат, колкото един лешник. Знаете ли как се движат тези слънца? - Те нямат никаква тежест Тежестта е нещо разумно. Когато един предмет или едно тяло се стреми надолу, тогава то има тежест. Аз мога да направя тежестта на една перушинка на 10 кг, като я сверка за една пружина. Та когато говорим за тежестта на предметите, ние подразбираме силите, които действат върху тях. С този въпрос се занимават физиците Ако се интересувате от него, трябва да изучавате физиката.

Та съзнанието ви трябва да бъде будно! Задавали ли сте си въпроса какво означава центъра на окръжността, с който ви занимават в училищата? – Той представлява семката, която трябва да израсте да се подвижи в известна посока. Учителят пита ученика: какво ще се образува, ако дадена точка се движи в известна посока? - Ще се образува права линия. Що е правата линия? - Определената посока, към която известна сила в даден случай може да проектира своя план. Значи, нещата се планират в живота. Ние определяме нашата посока с първото измерение. Правата линия означава първата посока, към която ние ще се движим. Но понеже всичко в света се движи, тази права линия има и друго движение - на широчина. Широчината съставлява основата на нашата идея. И наистина, за да може една идея да се стабилизира, трябва да има основа. Основата съставлява плоскостта. Понеже тази идея е жива, тя трябва като едно растение да расте, да се развива. Затова ние хората, които живеем в Ш-то измерение, образуваме куба. Та когато изучаваш линиите, трябва да изучаваш посоката на твоите идеи. Когато изучаваш плоскостта, трябва да изучаваш основата на твоя живот, а когато изучваш куба, трябва да изучаваш условията за твоето растене. Обаче, колцина от вас се занимават с живите линии? Но всеки може да направи тези опити. Да допуснем, че вие носите в джоба си една сума от 10,000 лева и заспите някъде по пътя. Подуши ви някой апаш, обере ви и избяга. Вие ставате, хващате се за главата, казвате: отидоха ми парите! Ако сте някой войник, вие сте буден, хващате пушката си, стигате апаша и го убивате. Така и вие можете да хванете вашия апаш. Ще извадите своето оръжие, което е вашата силна мисъл, вашия център и ще се концентрирате силно. Тази мисъл ще отиде до мозъка на апаша, ще му повлияе, и той ще се върне при вас, ще донесе парите ви назад. Няма защо да го убивате. Така няма да има нужда и от детективи. Колцина от вас сте правили този опит? Някой от вас изгуби пръстена си. Нека проектира мисълта си към крадеца и да го намери. Някой от вас изгуби вола си. Отива веднага при някоя врачка и й казва: изгубих вола си, кажи ми де да го търся. Тя изважда бял боб, някога и черен, и го хвърля, гадае по него. По този боб тя познава, че еди-къде си в някоя курия в Сухиндол, при еди-коя си чешма се намира волът. Вие отивате на това място и намирате вола си. Питам: как познава тази врачка, де е отишъл вола? Казвате: някакво съвпадение има тук. Добре, един път съвпадение, втори път съвпадение, трети път съвпадение, 99 пъти съвпадение. Какво ще кажете на това отгоре? Може ли да се явят толкова случаи на съвпадение? Тази врачка разбира законите, Тя взима боба, своя център и веднага се съединява с него. По този начин отправя мисълта си към вола и го пита: „Де си?" – Еди на кое си място в Сухиндол. Тъй се съединява тя с вола чрез радиотелеграфа си и го намира. Тия врачки могат да говорят със загубените вещи, както и със загубените лица Тя не говори с обикновеното съзнание на човека. Ако река да ви говоря за всички видове съзнания, вие ще се забъркате.

Трябва да знаете, обаче, че у човека има три съзнания: едното е обикновеното, временното съзнание, у което стават чести прекъсвания. Второто е духовното съзнание и третото е Божественото, непреживяното съзнание. Когато говоря за будното съзнание, аз подразбирам Божественото. И когато се свързваме с това съзнание ние дохождаме до окултната наука, която иска да ни превъзпита. Някой човек казва: голям грешник съм! Казвам: хвърли си боб, да знаеш как да се справиш с греховете си, как да ги изкупиш. Иди при някоя врачка, тя ще ти покаже начин, как да се справиш с граховете си. Българските врачки знаят това. Иди при някоя българска врачка и я питай, как да се справиш с греховете си, тя ще ти каже: „Еди къде" си, в село Драганово, има една бедна вдовица с детенце, което е голо и босо, без обуща и дрешки. Направи му едни нови дрешки." Страданията имат различни предназначения. Когато страдаш, стани, иди да помогнеш на някоя страдална душа. Врачката ще ти покаже, де е тази душа. Ако жената на някой мъж е болна, той веднага ще тича да търси лекар. Не, викайте баба Иванка, тя ще ви каже, какво ви липсва. Господ ви казва: „Вашите грехове ви отдалечиха от мене. Вие се подпушихте и не пропущате да мине през вас Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина". Какви хора можем да бъдем тогава? Ние сме се научили само да се подпушваме, да разрушаваме живота на цветята, на дърветата и на хората. Казвате за някого: този проповедник е голям вагабонт, защо го слушате? Добре, съгласен съм. Какво ни остава сега? - Да се обърнем към Бога и да напуснем вагабонтството. И когато Христос дава образеца за блудния син, той подразбира онова положение, когато човекът се намирал при ангелите и си и след като напуснал това висше положение, отишъл между хората, дето ял и пил. Най-после той отишъл и между свинете. Под „Свинете" се подразбират материалистите хора, които не ти дават и хляб да ядеш. Те те изпъждат навън и казват: „Нямаме хляб за тебе". Блудният син тогава казва „Не може да се живее между материалисти хора. Тук и свинете имат рошкови да ядат, а за мен и това няма. Чакай да се върна при баща си". След всичко това ние хората казваме: трябва да бъдем материалисти! Не, материализмът няма да даде нищо в света. Когато една култура изгуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато една религия изгуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт.

Сега хората казват: да използваме науката. Че какво има да се използва в тази материалистическа наука? Днес изнамериха аеропланите, но защо ги изнамериха? - Да убиват с тях хората. Защо направиха параходите? - Страшни са днешните параходи в своето използване. Казвате: всички тези изобретения са в полза на бъдещата наука. Да, в полза на бъдещата война. Седиш в София спокойно, мине отгоре ти един аероплан, хвърли една бомба и в 24 часа вече те няма, изпратили те на онзи свят. Това става не само в София, но и във всички други по-големи градове: Лондон, Париж и другаде. Всичко това ща изчезне, но въпреки това ние казваме: когато съвременната свещена наука направи своите открития, тя ще ни спаси. Не, тази наука не е свещена. Нека параходите, които е изнамерила, служат само за пренасяне на пътници, а не и за пренасяне на ония чудовищни гранати! Нека аеропланите, които е изнамерила, служат за пренос на хората, а не и за хвърляне от тях бомби! Нека всички изобретения на науката бъдат използвани и от държавата, но правилно! Нека умовете на учените хора работят, но да не продават своите изобретения за пари! Сега държавата иска да използва всичко и то до там, че да използва даже и свещените идеи, които Бог е пратил на земята.

Когато Мойсей беше в пустинята, чу гласа на Бога, Който му казваше: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято". Казвам: така и вие сега седите пред лицето на Бога. И някои от вас, които се молили дълго време на Бога, в резултат получават някакво видение, обаче те имат обичай тогава да си скриват главата. Защо? - Страх ги е, не искат да видят нищо. Така и вие си завивате главата с юрган. Как? - Дойде някоя свещена идея, ти завиеш главата си с пари, или с някой министерски пост, или с някой владишки пост, или с някой професорски пост, или с някой посланически пост. И след всичко това вие се питате; защо не успиваме в живота си?

„Верният в малкото и в многото е верен".

Нашето съзнание трябва да бъде будно! Вие казвате, че обичате никого. Питам ви: обичате ли Бога? Ще кажете: обичаме Го, стремим се. Не, когато говоря за Бога, аз трябва да бъда готов да пожертвам всичко, да бъда свободен от всичко в света. Обичам ли Бога, ще обичам всички хора и с всички хора ще мога да се справя. Не обичам ли Бога, и хората не мога да обичам, а даже и със себе си не ще мога да се справя. Човек, който не обича Бога, той е най-големият егоист и с никого не може да живее. Някоя жена се оплаква, казва: мъж ми не ме обича. Как ще те обича? Той не обича Бога, Който му дал живота, че тебе ли ще обича? Някой мъж се оплаква, че жена му не го обичала, че била голяма егоистка. Че как ще го обича? Тя Бога не обича, че мъжът си ли ще обича? Дойде синът оплаква се, че баща му не го обичал. Дойде дъщерята, оплаква се, че майка й не я обичала. И те не са по добри от тях. Днес и синовете и дъщерите не обичат родителите си, защото и Бога не обичат. Ако мъжът не обича жена си, тя трябва да се моли той да обикне Бога. Обикне ли Бога, ще обикне и нея. Ако жената не обича мъжа си, той трябва да се моли тя да обикне Бога. Обикне ли Бога, ще обикне и него. Ако дъщерите ви, синовете ви или приятелите ви не ви обичат, трябва да се молите да обикнат Бога. Обикнат ли те Бога, обикнете ли Го и вие, ще имате вече приятели в света, с които ще можете да споделяте всичко в живота си. Ще кажете: де ли е този Господ? - Бог е в първата радостна идея, която ви посещава сутрин, когато се събуждате. Вие може да мислите, че това е вашата майка. Не, това е Бог в формата на вашата майка. Той е скрит в тази форма, Вие може да мислите, че това е някой ваш добър приятел. Не, Бог е в формата на този ваш приятел, Тъй че, щом се събудите с една добра идея, знайте, че Бог е в нея. С това Той ни повдига. Бог е скрит във всяка идея, която може да ни даде подтик, в каква и да е посока. Но когато изневеряваме на Бога, Той остава всички тия неща, без да пожънем плодовете им.

Следователно, ние ще свирим на хората, те ще ядат и пият, без да ни дадат нещо. Ние ще нарисуваме на хората някоя хубава картина, но те няма да бъдат доволни от нея и ще кажат: защо на нарисувате някоя хубава гола жена? Ние искаме да ни нарисувате нещо модерно, а не такива ангели. И на модистката ще кажат същото: скрой нещо хубаво, модерно нещо искаме. Всички искат все хубави неща. И народното събрание заседава, все хубави закони туря. Всички хора трябва да се заемат да изучават Божиите закони. Ако всички депутати от народното събрание кажат: най-първо ние ще служим на Бога, ще пожертваме всичко заради Него, а после за българския народ, знаете ли, какво велико народно събрание щяхме да имаме? Знаете ли, колко велик щеше да бъде българският народ? Аз говоря за България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на земята. Един ден ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам И тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче. Ще го утеша, без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас, тъй ще стане. Пък ако не вярвате, сухи дървета ще станете - нищо повече. Вие ще опитате всичко това. Туй богатство, което ви давам, това са закони, които трябва да приложите. Бог е говорил през всичките векове: трябва да дадете абсолютна свобода на вашия ум! Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на безсмъртието.

И тъй, на всинца ви е потребно будно съзнание!

Туй подразбира „верният в малкото". Човек трябва да проучава себе си. Всички окултни науки днес разполагат със закони, с методи, които помагат на човечеството. Те са скрити. Официалната наука няма да донесе нищо на човечеството. Ще му помогне онази наука, която официално не се приема. Вземете, запример, астрологията, тя не се приема от съвременните учени хора, но ще допринесе много повече на човечеството, отколкото всички онези правила на съвременната наука. Те нищо не го ползват. Ако един човек разглежда живота хиромантически, той ще се ползва много повече, отколкото всички онези дисекции, които би направил върху труповете на хората. Днес поставят някой труп пред онези млади госпожици и кавалери, излиза един от тях с ножчето си, туря цигара в устата и започва да разрязва трупа. Другите наоколо му се смеят, приказват, за нищо не искат да знаят и тъй изучават човешкия организъм. Хубаво е и това, но казвам: ако човек би изучил астрологията, не като гадание, но да изучи отношенията на небесните тела, влиянието им върху даден човек, вътрешната връзка, която същества между всички хора, той ще придобие един вътрешен опит, ще види, че тази наука има живо приложение в живота. Това са методи, които трябва да се изучават.

Дойде някой при мене. Казва ми: кажи ми, какво ще бъде моето бъдеще. В дадения случай бъдещето на човека е определено, то е написано на ръката, на главата, на лицето. Ако линията на живота у някой човек е скъсана на 2-3 места, това показва, че той е осъден да умре - нищо повече. Нищо не е в състояние да го спаси. Ако линията на щастието у някой човек е скъсана, или я няма никаква, съдбата на този човек казва: Слушай, ти не вярвай на щастие, на късмет. Нито баща ти, нито майка ти са оставили нещо в наследство, затова опретни се да работиш да си копаеш сам нивата и лозето. Погледна главата някому, виждам я широка, къса, казвам му: слушай, приятелю, от прадядо си имаш наследена една лоша черта - отмъстителност. При тази черта с никого не можеш да живееш Трябва да впрегнеш тази енергия на работа. - Какво да правя? - Ще впрегнеш този дявол на работа и нищо няма да му казваш. Всеки ден ще копаеш лозето, ще го поработваш . Как възпитават педагозите днес този син майчин? Има деца с такива широки глави и родителите им казват: никой да не го закача, да не го безпокоят. Облекат го, нагиздят го, ангелче е това дете за тях. Виждаш го пораснал, взел чаша в ръка, сбил се с някого, пукнали му главата. Юнак е този човек! Това не е юначество! Юначеството е качество на разумния човек. За такъв човек казват: „Вятър го вее на бял кон." Аз казвам: „Вятър го вее на черен кон." Тези науки, които днес не са признати, за в бъдеще те ще решават въпросите. Ще дойде някой Френолог, ще погледне главата на твоето ангелче и ще каже: Слушай, твоето ангелче е съвестно, но обича да полъгва малко, да похапва повечко и т. н. Този учен човек ще ти покаже начини, методи, чрез които ще работиш върху своето дете. Този френолог може да отиде още по-далеч. Когато дойдат при него двама млади, които искат да се оженят, той ще повика една комисия от един астролог, от един хиромант и тримата заедно ще се произнесат, дали да се оженят, или не са един за друг. Те ще им кажат: „Ако се ожените, ще закъсате. Бог не е определил да се съедините". Защо? Защото главите на двамата са съвсем особено устроени, няма да се схождат. От тези две глави няма да се роди нищо. Или ако се роди, то ще бъде нещо хилаво. „Ама ние се обичаме". - Тази любов е от картошки, тя ще трае ден и половина. Тази любов трае до гроба. Не, тя трябва да бъде и след гроба. Някой казва: аз ще ти бъда приятел до гроба. Не, това не е морал. Можеш ли да ми бъдеш приятел и след гроба? Истинската любов трябва да бъде непреривна. Ние казваме: като се обичат тия млади, нека се оженят! Писанието казва: Човек да не разлъчва това, което Бог е съчетал и да не съчетава това, което Бог не е определил! Още когато се раждат хората, Бог ги е съчетал . Бог е съчегал душите още от далечното минало. На небето е написано всичко. И всяка душа като погледне на небето, ако знае да чете по звездите, ще може да прочете, какво е написано там. Това е една велика Истина. Който знае да гадае по звездите, ще може да чете своята съдба; а който не знае, звездите ще представляват за него малки светулки. Ще погледне на тези звезди и ще каже: далеч са тия звезди, много са далеч!

„Верният в малкото, и в многото е верен"

Аз казвам: верен в будното съзнание, верен в Истината, верен в живота, верен в Любовта. И когато дойдеш в най-лошото състояние на духа, ще кажеш: туй състояние е временно. Бог живее в мене. Защо да не Го осветя? Дойде някой при мене и започва да ми доказва нещо надълго и нашироко. Няма защо да се простира толкова на дълго. Аз съм човек, който разбирам от 2-3 думи. Ще ми кажеш ясно и определено: ти можеш ли да направиш нещо заради мене? Ще ти отговоря: всичко мога да направя заради тебе. Ще ми кажеш: можеш ли да ми дадеш 100,000 лева на заем? Ще ти отговоря: мога да ти дам само една стотинка. Ще ми кажеш: можеш ли да ми дадеш една хубава дреха? - Ще ти дам само едно малко парченце от дрехата на един светия. „Ами един хубав обяд можеш ли да ми дадеш?” - Ще ти дам само едно житно зърно. „Ами една чашка вода можеш ли да ми дадеш?” - Ще ти дам само една капчица от този нектар. Ако ти дам само една капчица от този нектар, ти никога няма да ожаднееш, но ако ти дам 100 чаши вода, нищо няма да излезе. - „Ама знаеш ла кой съм аз?" - Ти си един сапунен мехур, от който нищо не остава. - „Как, мехур ли съм?" - Че утре ще те носят на ръце и попове ще те опяват. Ако, обаче, ти вземеш тази малка капчица, вярното е, че ти човек ще станеш. Пък ако ти дам едно малко парченце от дрехата на светията, ти ще бъдеш облечен с най-хубавата дреха. Това е изкуство само за ония хора, които полагат Любовта като основа в живота си. Туй изкуство е само за онези, които имат свещен стремеж към Истината.

Ние на искаме да се измени сегашния ви живот, защото той е много приятен за вас; Питам ви: мислите ли, че ако отида в лозето си да копая, ще трябва да облека най- хубавите си дрехи? - Не, ще облека старите, най-лошите си дрехи. Тъй, както сте облечени днес, вие казвате: ние не сме красиви. Вярно е, но у човека има една вътрешна красота. Аз като ви погледна външно, намирам ви, в сравнение с други същества, много красиви. Мога ли да ви сравня с красотата на мечката? По отношение нейната красота вие сте ангели. Даже и най-грозният от вас е по-красив от една мечка, или от един вълк, или от един гълъб. В очите на гълъба запример, има нещо красиво, но не и в лицето му. В движенията му също тъй има нещо красиво. Затова казват, че гълъбът е красив. В лицето му, обаче, няма нищо красиво. В погледа на овцата няма нищо красиво. Та в сравнение с животните, човешкото лице е красиво, но в срав¬нение с лицето на ангелите вие заемате мястото на животните. Вие мислите, че сте красиви, но трябва да знаете, че най-красивият от вас не може да се сравни с най-грозния от ангелите. Важно за вас е вътрешната красота.

Сега, като ви говоря това, вие казвате: всичко туй вярно ли е? - Вярно е, ние сме го опитали. Вие казвате: как може да се живее така? Хляб трябва за децата! Какво ми говори този човек за Бога? Бог слязъл ли е досега някой път да ни помогне? Ето, децата ми плачат за хляб! - Когато децата ти плачат, това е Бог, който пее у тях. Ти не знаеш как да тълкуваш тия думи. Когато децата ти казват „хляб, хляб" - Бог чрез тях ти казва: „Аз съм живият хляб у децата ти, не бой се"! Дойде някой при мен, казва: пари ми дай! Казвам: знанието, което има човек, това е неговото богатство. Друг казва: човек трябва да бъде силен! Казвам: онзи човек, който обича Истината, е силен. Онзи човек, който не греши, е силен. Направиш ли най-малкото престъпление, ти нямаш сила вече. Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен.

„Верният в малкото". Будност в съзнанието!

Тази задача става много трудна за вас, тя е задача с много хиксове. Вие ще кажете: тя е неразрешима. - Разрешима е. Поставете Любовта в ума си като жив ангел; поставете Мъдростта в ума си като жив ангел; поставете Истината в ума си като жив ангел и мислете, че вие сте свързани с Бога, който е безграничен . Ние не можем да сравним с нищо Неговата интелигентност. Когато говорим за Божията Любов, ние не можем да я сравним с нищо, тя е образ на всичко в живота. Когато ангелите говорят за Бога, те се изпълват с най-голямо уважение и почитание. Когато един ангел, който е завършил своята еволюция, заговори за Бога, той се изпълва със свещен трепет и тъй се приближава към Него. Туй трябва да ви насърчава. Същото е и когато ангелите мислят заради нас. Когато човек потъне в ада, той ще чуе там тихия, свещен глас на Бога, който му казва: „Ако вярваш в мене, аз мога да те избавя от ада". Казва се на едно място в Писанието: „Невъзможното за хората е възможно за Бога". Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то обърнете се към Бога с всичката си душа и дух. Не мислете, че можете да Го подкупите със запалването на 2-3 свещи, или с написването на една книга. Не, ще измените мисълта си и ще кажете: всичко ще пожертвам заради Бога. И ще видите тогава, как Бог ще ви се открие. Сиромах сте, кажете: Господи, всичко ще пожертвам заради Тебе. Кажете ли така, сиромашията ще се оттегли от вас. Сгрешите ли, сиромашията ще дойде в двоен размер. Болен сте, кажете същото и болестта ще изчезне. Дадете ли едно свещено обещание, дръжте го в ума си. Дръжте на тази ваша идея!

Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Ще се пазите от онзи тигър, да не разрани ръката ви. Ще приложите любовта като основа в живота си и ще устоявате за нея. При всичките си падения, и 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: пак ще обичам! И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: пак ще обичам истината! Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. Ще бъдете силни и крепки. Това е новата култура. Казвате: ако Бог е с нас. - Той е с нас. Щом Бог е с нас, вие трябва да имате свещен трепет към Него. Като ви гледам някой път, ако бих могъл, плакал бих заради вас, но не мога да плача. Виждам как хората се трепят, как се убиват пред лицето на ангелите. Те ги виждат, но хората, не дават пет пари за своите престъпления, даже не искат да знаят. Като гледам всичко това, ако бих могъл да плача, бих напълнил цяла кофа със сълзи, но понеже не мога, казвам: приятелю аз не мога да плача, но ти ще страдаш много. Ти ще плачеш един ден заради мене. Спрете се и работете. Животът е свещено нещо. Каквото и да е положението ви, дето и да сте, работете за Бога, за тази свещена идея! Само така ще се освети тя. Имате ли ангелите за приятели, тогава всички любещи, добри и разумни хора ще бъдат на ваша страна. Всички ангели ще бъдат на ваша страна, и Бог ще бъде на ваша страна. Той ще види, че всичко жертвате заради Него. От такива хора Бог се нуждае.

„Верният в малкото". Работете за името Божие.

И тъй, съзнанието ви да бъде будно за Божията любов, за Божията мъдрост и за Божията истина!

Беседа, държана от Учителя, на 20 юни, 1926 г. в гр. София.

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, има, всички, може, всичко, аз, казва, бъде, идеал, хора, живот, мога, казвате, сега, свят, съзнание ,

 Неделни беседи , София, 20 Юни 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder