НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добро и свобода

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Добро и свобода

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, себе, идея, добро, свят, две, дойде, клетки, бъде, аз, хора, живот, добре, ученици, ретортата, мозък ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Март 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Двадесета лекция
28 март 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се темата”Жабата като символ“.

Тема за следния път: „Произход на десетичната система”

Какво ще получите, ако съберете 2 и 2?

Отговор: Четири.

Като числа две и две са равни помежду си, понеже съдържат еднакво число единици. Обаче можете ли да съберете два коня като равни величини? – Не може. Преди всичко два коня могат напълно да се различават един от друг. Можем да ги сравняваме само по отношение на тяхната сила. Следователно можем да събираме конски сили една с друга, но не самите коне. Как ще съберем двама души, ако единият е химик, а другият – естественик? В дадения случай ние можем да събираме родовете, а не видовете. Често хората употребяват термина двойка за означаване на двама души, били те мъже, жени или мъж и жена. В това отношение има естествени, има и неестествени двойки. Например неестествена двойка е събирането на мъж и жена. Мъжът и жената са полюси, но от две различни единици. Природата си служи с естествени двойки. Естествена двойка например е магнитът, в който се съдържат два полюса: северен и южен. Дето има двойки, там всякога се забелязва движение. В прав смисъл на думата под двойка се разбира сила, която има две противоположни прояви, т.е. две противоположни движения. Казваме за някой човек, че има една идея. За друг казваме, че има две идеи и считаме, че той е раздвоен и не може да се разчита на него. За трети пък казваме, че е двоеумен човек и не му вярваме. И в Писанието е казано: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ В този смисъл двойката подразбира раздвоен, двойствен човек – човек с две идеи. Хората се страхуват от раздвояване, т.е. от участие на двойката в живота. Наистина, опасно нещо е раздвояването, но за да се избегне опасността, раздвояването трябва да се превърне в поляризиране. И тогава казваме, че като процес поляризирането съществува навсякъде в Природата: в растенията, в животните и в хората. Единият полюс в растенията е в корените им. Те представляват лошото, отрицателното в живота, защото са посадени в гъста среда. Другият полюс – това са клоните, които представляват доброто, положителното в живота. Те растат в рядка среда.

Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да развивате доброто, положителното в характера си. Българинът има една лоша черта: той започва работите си с жар, с увлечение, но никога не ги довършва. Като знаете това, пазете се да не правите и вие същата погрешка. Дойде ли въпрос за работа, бъдете като англичаните. Англичанинът започва добре и свършва добре. Даде ли някакво обещание, той непременно ще го изпълни. Той е точен, изпълнителен и в най-малките си задължения. Един българин си изписал книги от Англия и от изпратената сума останали да му дължат един шилинг. За тази сума той получил от книжаря повече от десет писма с молба да му се отговори да изпратят ли тази сума, или ще иска някаква книга срещу нея. Тъй щото, като ученици, започвайте работата си като англичани и свършвайте я като англичани. И българинът има нещо английско в характера си, но то не е още разработено. Англичанинът обмисля нещата добре. Когато се яви нещо ново, той не бърза веднага да го приложи. Но щом се убеди в практичността на нововъведеното, приема го без никакво колебание. Например, когато електрическото осветление се въведе в Америка, в Лондон продължаваха да си служат с газово осветление. Те пратиха хора да го проучат на място добре и като се убедиха в преимуществата на електричеството пред газовото осветление, приеха го навсякъде. Като приемат нещо, те го прилагат изцяло.

Като ученици вие трябва да се ползвате от всички науки, чрез тях да трансформирате състоянията си, да развивате известни центрове. Например изучаването на геометрията ще ви помогне да развиете въображението си. Без въображение вие нищо не можете да постигнете. Представете си, че имате седем куба, поставени един до друг. Ако преместите седмия куб и го поставите в средата, между останалите шест, с него заедно ще се изместят всички кубове, защото са тясно свързани помежду си. Вие трябва да знаете какво място ще заеме всеки куб. Вземете 20-25 такива куба, стените на всеки от тях различно боядисани, и ги размествайте. Правете опит да видите какво положение ще заемат кубовете при разместването си. Един от тях трябва да бъде централен, а останалите да се местят около него. Като правите размествания на кубовете, по този начин ще развивате въображението си.

Днес вие виждате човека радостен, разположен, утре радостта му се превръща в скръб. Радостта и скръбта на човека се дължат на промени, които стават в съзнанието му. Ученикът трябва да изучава промените на своето съзнание от гледището на живата геометрия и да следи кой център в съзнанието му като централен куб никога не изменя своето място. Скърбите и радостите показват, че с тях заедно човек мени мястото си в пространството. Когато скърби, човек се свързва със същества, които седят по-ниско от него. Техните вибрации, техните състояния са дисхармонични и не отговарят на неговите. Тази е причината, задето в скръбта си човек чувства понижаване на състоянието си. Едно трябва да знаете: състоянията, които човек преживява, не са индивидуални, но колективни. Чрез тях той изразява едно общо състояние. Ще кажат: „Не сме ли свободни да се проявяваме независимо от другите хора?“ – На Земята човек не може да бъде абсолютно свободен. Той е свързан с много същества в системи и от хармонията или дисхармонията между тях зависи и неговото състояние. Пък и състоянието на тия същества зависи от неговата вътрешна и външна хармония и дисхармония. Такава хармония или дисхармония съществува и в инструментите. Пианото например има 52 клавиша, които са поставени на местата си. Всеки клавиш е доволен от мястото си, което заема. Ако някой виртуоз започне да свири на пианото, всички клавиши ще бъдат доволни от хармонията, която съществува между тях. Защо? – Защото той знае кой клавиш кога да се пипне. Обче ако някое дете започне да пипа клавишите, ще се произведе голяма дисхармония. Самите клавиши няма да бъдат доволни от себе си, от шума, който се произвежда. Следователно, когато сте хармонично добре разположени, това се дължи на онзи виртуоз, който пипа клавишите на вашия мозък и ги докарва в хармония. Рече ли някое дете да си поиграе с клавишите на вашия мозък, да разбърка местата на вашите мисли, вие ще изпаднете в неразположение на духа, в дисхармонично състояние.

Често същества от Невидимия свят, по развитие равни на малките деца, си играят с вас, като нарушават хармонията на цялата система, в която се движите. Като се наиграят, те казват: „Свърши се вече представлението.“ За тях това е забава, представление, но за вас е голямо страдание. Ако това става един път на десет години, лесно ще го преживеете, но какво трябва да правите, ако става по няколко пъти в седмицата? За да не изпадате често в такива състояния, вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално, и кое е чуждо. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гневите, ще избухвате. Казвате: „Ще се разгневя, но поне ще се проявя.“ – Ако бутането на клавиша е проява на самия клавиш, прав сте. Обаче всяко бутане на един или на друг клавиш е проява на човека, който го бута, а не на самия клавиш. Начинът, по който човек свири на пианото, определя от една страна човешкия характер, а от друга – степента на неговата интелигентност. Като наблюдават разположението и състоянието на човека, висшите същества заключават дали сам човек свири на своето пиано, на струните на своя мозък, или се е оставил на други същества те да разполагат с него. Да се остави човек на деца да го управляват, това говори за отсъствие на характер, на идейност.

Във всяко нещо, което човек предприема, трябва да има дълбока вътрешна идея. За да дойде до това положение, човек трябва да се стреми към Доброто като основа на неговия живот. Човек може да бъде свободен, самостоятелен само в Доброто. Вън от Доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека, а Доброто го освобождава. Следователно свободата се добива само при правене на добро. От една страна правенето на добро е метод за придобиване на свобода, а от друга – метод за усилване на ума. Например от двама ученици по-големи условия за развиване на ума си има онзи, който помага на своите другари. Ако той е добър ученик и всеки ден разказва, обяснява уроците на другарите си, той ще ги усвои по-добре и ще засили ума си. Откаже ли да помага на другарите си, които се нуждаят от обяснение на уроците, той губи свободата си. Бъдете готови да помагате на всеки, който искрено се нуждае от помощта ви. Докато сте млади, работете за себе си, за ближните си. Под думата младост разбирам, че човек трябва да работи, да учи, докато Божественото е в него. Когато Божественото начало в човека е пробудено, всеки му се радва, всеки го обича. Когато почвата е девствена, растенията растат и се развиват добре в нея. Щом почвата обеднее, растенията започват да вехнат – те нямат условия да се развиват добре.

Като ученици, стремете се всяка сутрин или всеки ден да намирате в ума си поне по една нова идея. Безидейността води към остаряване. При това идеите ви трябва коренно да се различават една от друга. В разнообразието на идеите се крие красотата на живота. Божественият живот се отличава с разнообразие и изобилие, а човешкият – с еднообразие и оскъдност. Дойде ли човек до еднообразие и оскъдност, той трябва да направи стъпка напред и да мине в Божествения живот. Материализмът е област на човешкия свят. Идеализмът пък е област на Божествения свят. Материализмът си служи с няколко стереотипни фрази, с които разрешава всички въпроси. Като каже сила и материя – нищо повече не го интересува. Каже ли, че освен живота на Земята нищо друго не съществува, той мисли, че си е отговорил на всички въпроси. Каже ли, че животът е произлязъл от клетката, той мисли, че е разрешил проблема на живота. Не, това е еднообразие на мисълта, което задоволява онези хора, които не обичат да мислят. Тези хора са подобни на мързеливците, които често слушате да казват: „Да имам една кука близо до себе си, че каквото ми потрябва, да го закача, за да не става нужда постоянно да се движа.“ – Какво по-добро нещо може да желае човек за себе си от това, да се движи от едно място на друго, сам да си услужва?

Задача за цяла седмица: размишление върху разнообразието и изобилието в Природата. Разнообразието и изобилието внасят красота, сила, светли мисли, подтик към нови идеи в човека. Като размишлявате върху зададената тема, вие ще се натъкнете върху ред образи и идеи, с които си служи живата геометрия. По този начин само ще разберете какви сили се крият във всяка жива, геометрическа идея, изразена чрез един или друг образ. Чрез размишление човек ще дойде до положение да си обясни всички противоречия, недоразумения и спорове в живота. Когато много хора живеят на пространство, по-малко, отколкото те трябва да заемат, между тях се явява спор. Често спор се явява и между клетките на човешкия организъм. Този спор води към заболяване на онзи орган, в който е станало стълкновение между клетките. Особено опасно е да не възникне спор между клетките на мозъка. За да избегне тази опасност, човек трябва да знае как да храни клетките на своя мозък. За това се изисква голямо знание. Мнозина търсят начин за изправяне на света, без да се замислят, че те трябва да започнат първо от себе си, да изправят своите поданици – клетките на своя организъм. Клетките на всеки организъм се нуждаят от съответна храна, която може да им достави човек – техният господар. Отношенията на човека към външния свят ще бъдат точно такива, каквито са отношенията му към неговите поданици – клетките на неговия организъм. Ако той не може да задоволи клетките на своя мозък, как ще задоволи външните хора, които нито обича, нито познава?

Външните отношения на човека се определят от вътрешните, които той има към себе си. Човек представлява голямо общество от много членове, които трябва да се превъзпитат, да заживеят в единство. Когато между членовете на това общество, или между поданиците на тази държава, настане пълна хармония и единство, човек ще намери в себе си всичко, каквото търси – щастие, знание, сила, богатство. Докато не е постигнал тази хармония и това единство, той всякога е изложен на опасност да се увлече от външния свят, в него да търси своето спасение и щастие. Тъй както сега е организиран, външният свят може да вземе от човека всичко, каквото той има, без да му даде нещо от себе си. Какво особено е придобил един професор, който е работил цели 50-60 години из областта на своята наука? Той е преподавал на студенти, разправял им е своите опити и постижения, но в края на краищата нищо не е получил. Науката всеки момент крачи напред, а той е иждивил десетки години в университета да преподава своите лекции, без да придобие нещо съществено. Един ден ще го пенсионират, ще го турят в архивата на немощните, на слабите хора, докато смъртта дойде и го задигне. Смисълът на естествените науки например не седи само в това, да знае човек какви растения и животни съществуват, как живеят и се развиват, или в това как става храненето, кръвообращението в човека, и т.н. Дойде ли до това знание, човек трябва да отиде по-нататък, да намери връзка между всички системи в човека, да проникне до техния вътрешен смисъл, и т.н. Като дойде до истинската наука, до онзи простор, който тя открива, човек се подмладява, чувства се радостен и весел, че може да работи. Алхимикът знае методите, чрез които може да се подмлади. Като остарее, той извиква няколко от добрите си студенти да го пазят отвън. Той взема необходимите елементи за подмладяване и влиза в ретортата, дето прекарва цели девет месеца. Като мине това време, професорът излиза от ретортата, но вече подмладен и пречистен, с нови сили за работа и живот. Голямо търпение и самообладание се изисква от тия студенти, които знаят, че професорът им се е подложил на някакви опити, да не любопитстват да видят какво става с него в ретортата. Най-малкото любопитство от тяхна страна е в състояние да развали работата на професора им. Когато излезе от ретортата подмладен и пречистен, професорът ще разправи на студентите си всичко онова, което е преживял. Като слушате да се говори по този начин, ще кажете, че това са неразрешени още въпроси, до които никой учен не се е домогнал.

Това са въпроси, с които се занимава Новата наука, чиито резултати ще се видят в бъдеще. След колко време ще бъде това, не е важно. Това е една светла идея, за реализирането на която усилено се работи. Не е мъчно да се подмлади човек. Достатъчно е да влезе в съзнателна връзка с клетките на своя мозък, които са интелигентни и разумни, и да се разговаря с тях. Те могат да го напътят към нов живот, към обнова. Не живее ли съобразно законите на Разумната Природа, те ще въстанат против него и ще го напуснат. Напуснат ли го веднъж, с него всичко е свършено. Те се отказват да му служат, а с това заедно и смъртта започва да го преследва. Следователно, за да продължи и за да обнови живота си, човек трябва да се съобразява с изискванията на своите разумни клетки и да задоволява техните естествени нужди и стремежи. Това може да постигне човек, като предизвика доброто в себе си. Да предизвика доброто в себе си, това значи да предизвика деятелността, мощните сили на своите клетки – те да му дойдат на помощ. За да дойде до единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието. Не е лесно човек да се владее. Ако някой се маскира и влезе в едно общество, дето всички се нахвърлят върху него с обидни думи, той ще се смее, защото никой не го познава. Обаче ако е без маска, мъчно може да издържи на всички обиди. Ето защо, когато човек трябва да мине през големи хули, обиди и поругания, Природата му налага маска, за да може да издържа. В този случай маската е на мястото си. Тя отбива всички лоши влияния, които обидните думи съдържат в себе си. Тези лоши влияния се отразяват неблагоприятно върху светлите мисли и благородните чувства на човека. Те действат убийствено върху него. Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Добро и свобода
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.

Начало: 19:00

Добро и свобода

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, себе, идея, добро, свят, две, дойде, клетки, бъде, аз, хора, живот, добре, ученици, ретортата, мозък ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Март 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Чете се темата "Жабата като символ".

Тема за следния път "Произход на десетичната система".

Ако съберете две еднакви числа: 2+2=4, тези числа равни ли са по количество? Равни са. Но представете си, че те са два коня. Тогава събираме – два коня могат ли да бъдат равни? В какво отношение може да ги сравните. (Ако кажем "две конски сили".) Следователно имаме градация на числата. Можем да кажем двама души, но единият е химик, а другият - естественик. Тогава еднакви ли са? (Ние събираме родовете, а не видовете в дадения случай.) Сега всъщност какво трябва да разбираме под думата "двойка"? Те казват с двойка. Често хората събират. Има едно особено събиране, двойка правят от едни неестествени числа. Събират мъж и жена. Мъж и жена може ли да се събират? Тогава? (В природата имаме естествена двойка, магнита – двата полюса.) Двойката е цел. Движението става в двойката. Същевременно се казва два коня, двойката означава – има и друго специфично значение, означава една сила, която има две проявления. Но те не са отделни, когато двата коня са отделни.

Да допуснем, някой казва: "Аз имам две идеи или имам една идея." В какъв смисъл трябва да разбираме "той има една идея"? С тази идея може ли да работи? А също когато казваме: "Той е човек с две идеи", вземаме го в лош смисъл. Ако кажем двоеумен човек – с два ума, считаме го за лош. Двоеумен човек е непостоянен човек във всичките си пътища. Следователно в числата някой път двете може да се вземе в смисъл на раздвояване, двоеумен, двойствен. Защо тогава е опасно човек да има две идеи? (Ако има две идеи, които се движат успоредно, опасно ли е?) Не е опасно. В растенията има една вътрешна борба. Раздвояване има и в човека, и в животните, и в растенията. Лошото разположение, което човек има, това е раздвояване. Лошото разположение това са корените, доброто разположение отива нагоре. Лошото настроение това е растителното царство, то е вече в борба с една по-гъста среда.

Но всички вие трябва да се справите с един много важен въпрос, и той е следният. Някой път вие започвате като българи и свършвате като българи. А българите започват горещо и в края на краищата не свършват работа. Когато англичаните започват добре работата си, и добре я свършват. Точен е той. Даде обещание, той е точен навреме. Англичанинът, той идва на времето си. Ако поръчаш книга, той е точен. Аз имам един приятел англичанин, от пет-шест години всяка година ми пише: "Господине, един шилинг има на ваше разположение." Толкова години аз не съм му отговорил, той го държи в сметката. Българинът не би си направил труд – и десет да има да дава, не иска да знае.

Ще се стремите в класа да имате английски характер. Да започвате като англичани и да свършвате като англичани. У българина има нещо английско, но не е разработено. У шопа – неговата упоритост. Шопът например не е възприемчив твърде. И англичанинът не е възприемчив. Най-първо електрическото осветление се въведе в Америка, а в Лондон още си служеха с газово осветление. Англичаните не бързат, те пращат своите хора да проучат, и после всички го приемат, но като възприемат нещо, най-хубаво го направят. Шопът не възприема нищо. Нещо по-горе от англичанина седи.

Вие изучавате в геометрията кубовете. Направете пет-шест кубчета отделни. Да допуснем, че седем кубчета са наредени едно до друго. Ако преместите в дадения случай седмия куб, трябва и другите кубове да изменят местата си, ако са свързани. Тогава, ако се премести шестият куб, какво положение ще вземат другите кубове? Ако преместите куба вляво, да кажем? Това е един метод за развиване на ясновидство. Трябва да имате около двайсет и пет кубчета, стените им са разно украсени. Ще направите един да е централен. Като преместите единия куб вляво или дясно, да знаете всички останали какво положение ще заемат. Това е да се разработи въображението. Има една такава система от кубове на Хинтена. Геометрията в туй отношение ще ви помогне. Всеки един от вас трябва да проучвате неговата система.






Някой ден вие имате известно разположение или неразположение на духа. Как ще определите вашето разположение или неразположение. Всякога, щом почувствате известна радост или известна скръб, вашето положение се е изменило. Радостта и скръбта показват промени в съзнанието. Но същевременно и мястото, в което вие седите в пространството не е същото. Изменили сте го. И същевременно, ако скръбта преодолява, вие сте влезли във връзка със същества, които са дисхармонични с вас, на които вибрациите не хармонират с вашите, и те въздействат върху вас. Състоянията, които прекарвате са винаги колективни, просто сте скръбен, тъжен, гневен, недоволен – туй недоволство не е една индивидуална черта у вас. Тя е колективна. Вие изразявате една обща идея.

Сега понякога туй ще засегне вашата личност. Ще кажете, аз съм сам човек, свободен. Допуснете петдесет и два клавиша на пианото – те са турени в известна система, допуснете, че всеки клавиш има съзнание. На земята не може да бъдете, но в невидимия свят има живи органи, които мислят. Представете си, на туй пиано дойде един виртуоз и свири и така си поставя ръцете, че всички клавиши са в хармония. Клавишите са доволни. Но дойде някое дете и почне да си играе, те какво ще помислят тогава? "Нещо между нас няма хармония." Индивидуално всеки тон е на мястото си, няма погрешка, но туй дете като почне да бута, всички клавиши така си разбъркват вибрациите, че се поражда просто един шум.

Туй става и в човешката мисъл – някой път се намеси такова едно дете във вашия ум, почне да играе отгоре. Често, знаете ли, вас деца ви управляват. Сега ако имаше между вас някой ясновидец, щяхте да забележите – понякога около главата на някого се сформират десет, двайсет други около неговия двойник и си играят с вас. И след като си поиграят с вас дълго време, казват: "Стига туй представление", заминат си. За тях е едно забавление, но за вас е едно страдание. Ако веднъж стане в живота ви, разбирам, но ако в седмицата идват по два-три пъти и играят тези деца, какво ще бъде вашето положение.

Най-първо ще определите къде вашата мисъл, вашето чувство са индивидуални, вие да сте фактори на състоянието си, и че вашето състояние се дължи на вашата воля. Запример някой път не можете да се въздържате, кипнете. Че вие не сте господари. Ама, казва, аз трябва да се проявя. Нима, когато бутнете един клавиш, клавишът се проявява? Не, проявявам се аз. Някой по-умен от мен ще съди доколко аз съм умен. Пианото ще определи моя характер, но същевременно и в единия, и в другия случай ще определи степента на моята интелигентност. По-висшите същества, като гледат вашето разположение, виждат кой свири на пианото ви, кой свири на вашия мозък, на вашите чувства. Някой път не си разположен, те се учат. Някой път се заканяте: Аз тази, аз тъй ще я нарежа... това е безобразие, безхарактерност... безидейност.

Питам сега, туй произтича ли от една вътрешна идея? Ами не е ли същото, ако аз дойда с едно ножче и ви бодна в ръката, вие ходите, оплаквате се. Тази идея ваша ли е? Тя се дължи на моето ножче. Може ли вие да се хвалите с туй, че някой ви бутнал и направил един разрез върху ръката ви? Затова човек може да бъде самостоен само в доброто. Човек е самостоен само в проявление на доброто. Понеже само в доброто има свобода. В злото абсолютно никаква свобода няма. Всеки един недъг, всеки един недостатък, който човек проявява, никаква свобода не крие. Само в доброто седи свободата.

Следователно, когато ние извършим каквато и да е добра постъпка, ние сме свободни. Свободата се добива в правене на добро. То е един от хубавите методи. И за уякване на ума – пак е същото. Да кажем, двама ученици се занимават в гимназията, единият е по-способен. Ако той седне и пожертва част от своето време да изясни на другия урока, туй е едно добро. Той, като предава материята, обяснява я на другаря си, ще разбере урока си по-добре. Ако се откаже, той не е свободен. Но не всякога да се занимава някой с вас. Ще гледате, ако той желае да му помогнете, помогнете му. Но ако иска да си играе, да изпитва вашите знания, ще бъдете резки, ще му кажете: "Нямам време сега, идете търсете друг майстор." Понеже сте млади в живота, има какво да работите.

Под думата "младост" разбирам новото в света, Божественото. Дотогава, докато във вас владее Божественото, всеки може да ви обича. Обичта зависи от Божествените неща. Онези растения, където почвата е девствена, растат и се развиват много добре. А почвата, на която са посети много растения, тя е бедна, стара почва.

Най-първо ще определите има ли у вас Божественост. Казахте ли тази сутрин, като станахте, каква беше вашата идея? Всеки един от вас трябва да има идеи. Като стане сутрин, трябва да има най-малко една идея. Хубаво е понякога, поне веднъж в седмицата, като станеш, да отбележиш една основна идея. Да има разнообразие. Еднообразието е остаряване. В живота на всички ви трябва да личи разнообразието. У Бога няма два момента еднакви. И това е красотата на Божествения живот. По това познаваме Божественото. Разнообразие и изобилие. Щом дойдем до границите на човешкия свят, имаме еднообразие и оскъдност. По това се отличават човешките състояния. Ще се пазите. Щом дойде еднообразието и оскъдността, то е областта на човешкото. Веднага трябва да минете в Божественото.

Материализмът, това е човешката страна. Идеализмът, това е Божественото. Материализмът, това е еднообразие. Материалистът си има една норма – като каже "материя и сила", всичко разрешава. И като каже "човек като умре, всичко ще свърши" – по-просто от това има ли? И като тури малката клетка, тази малка клетка станала човек, от единия край до другия, всичко бързо става. Еднообразие е това. Това се дължи на онези хора, които не обичат да мислят, те обичат еднообразието. Запример мързеливият човек, който не обича да се движи, казва – да имам една гега, тъй да го привлека, да го взема. Защо да не стане, да прекрачи десет, двадесет крачки, да прекрачи да го вземе. Той мисли, че е открил някой нов свят. Всяка сутрин, като станете, ще мислите върху една основна идея. Тогава всички през тази седмица ще размишлявате върху "Разнообразието и изобилието в природата". То внася красота и сила, светли мисли, бъдеще, в човека дава подтик за новите идеи.






Цяло знание има скрито вътре в съвременната геометрия. Всичко трябва да оживее. Представете си, че това са живи сили. Какво ще бъде тяхното действие върху тази плоскост? Какъв ще бъде резултатът, математически може да се изчисли. (В съвременната математика изчисляват, наричат го силов поток, има особени формули, с които може да се изчисли, ако се знае естеството на силите.) Допуснете, че това е една нива. Тези са новопришълци, идват всеки на тази нива. Какво ще има в този поток? Тези са разумни същества. Тогава - ето всеки ще определи най-първо своето място, района, в който той може да действа, и след като слиза тази енергия, става отражение. В туй отражение ще се роди едно стълкновение, и туй стълкновение ще се определи на тези, които идват перпендикулярно. Там ще бъде съпротивлението най-голямо. Когато много хора са насочени в една област или една сфера, ако пространството, което искат да заемат, е по-малко, непременно ще се роди спор между тях. Често спор се явява в човешкия мозък, понеже има напластени много милиарди клетки, понякога има спор между човешките клетки. Най-ужасното нещо, когато се заражда спор между клетките на мозъка, тогава се зараждат болестите на мозъка. Човек трябва да се научи да задоволява клетките на ума си. Всички може да ги задоволявате, това е най-голямото изкуство.

Някой път вие мислите да оправите света, вие имате толкова поданици. Постарайте се да задоволите всяка една клетка в своя ум. Ако ти не можеш да задоволиш клетките на своя ум, в света твоите отношения ще бъдат същите. Ако със себе си не знаеш как да се справиш, как ще се справиш с външния свят? Всеки един човек, той е цяло едно общество. Външните ни отношения се определят от вътрешните отношения, които имаме към себе си. При възпитанието на окултната наука, при сегашната стадия, има опасност външният свят да ви отвлече и да търсите спасение, вашето щастие във външния свят. И външният свят ще ви даде известни работи, но тъй както е светът организиран, ще вземе всичко от вас и в края на краищата нищо няма да ви даде.

Ако вие сте един професор по естествените науки и преподавате петдесет-шестдесет години, какво ще ви даде науката? Даже и вашите ученици в края на краищата няма да ви разбират. През тези петдесет години науката е прогресирала, а вие предавате все едно и също. След тези петдесет години, като излезете от университета като пенсионер, вие ще си излезете с едно разочарование, недоволство. Ще ви остане една пенсия три-четири хиляди лева, с това ще ви залъгват, докато дойде смъртта и ви задигне в другия свят. Какъв смисъл има в тези петдесет години да разправяте за буболечките или всяка година да разрязвате жабите. Първата година дойдат студенти, разправите им за кръвообращението на жабите, на бръмбарите, втората година също, а третата? Питам, в туй разправяне, в туй кръвообращение какъв е смисълът в нас? Ние знаем това кръвообращение, какъв е вътрешният смисъл, с какво е свързано кръвообращението, артериалната система, венозната система, връзките по-нататък, не да се спирате на едно място.

Когато човек намери истинската наука, онзи простор, след като се пенсионира, да бъде обновен, да бъде радостен. Когато някой алхимик остарявал, имали са голяма реторта. Старият алхимик повика всички свои ученици – най-добрите, онези, на които той разчита. Влиза в ретортата, туря всички елементи, и те ще пазят ретортата. Около девет месеца ще пазят своя професор и след това професорът излиза от ретортата с нови сили.

Питам, ако вашият професор повика пет-шест ученици да пазите тази реторта? И вие полюбопитствате да видите какво прави той в ретортата, ще развалите процеса. Какво страхопочитание, какво велико търпение се изисква да го видите, че постоянно се стопява в ретортата и след туй ще дойде новият професор и ще ви разправи за своите състояния. Вие ще кажете – тези неща са неразрешени. Това е новата наука. За бъдеще, когато станете много учени, по този начин вие ще се обновявате в ретортата, вътре и вашите ученици. Знаете ли след колко време? Без разлика колко ще вземе. Тя е една светла идея.

Сега ние ще направим друг един опит. По същия начин има интелигентни клетки в нашия мозък, ние можем да им говорим, ще ги привлечем, и те могат да обновят силата на нашия мозък. Тези клетки са безсмъртни, те разбират законите по-добре, отколкото ние, колективните хора. Понякога те имат свои схващания, дават и свое мнение и казват на стария господар: "Господарю, много зле отивате, зле ще свършите. За нас не, ние ще се освободим, но за вас." Туй го казват закон на внушението. Та затуй някой път трябва да се спирате върху себе си. Това значи да предизвикаме доброто в нас, онези мощни клетки, да предизвикаме тяхната мощна морална сила, да ви дойдат на помощ – в това седи законът на самообладанието.

Аз бих ви препоръчал закона на самообладанието. Ако взема едного от вас и му туря една маска, без да го знаете, и го доведа в класа и ви кажа: "Нанесете му разни обиди!", той ще се смее под маската. Но ако го въведа без маска, може ли да издържа тези хули? Затуй по някой път ние сме длъжни да се маскираме, за да можем да издържаме. Сега аз вземам думата "маскиране" в добрия смисъл. Да си турите една маска, която отбива всички тези влияния, които могат да се хвърлят върху човешкия ум, върху тези нежните чувства.

Хубавите чувства и хубавите мисли на човека могат да се покварят, ние трябва да се пазим, човек може да се огради.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"



Двадесета лекция на Младежкия окултен клас

28-ми март, 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder