НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Микроскопическите добрини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Микроскопическите добрини

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, живот, има, всички, хора, бъде, мисли, себе, дъски, състояние, работи, мисъл, цар, природа, ръце, дойде ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Февруари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Четиринадесета лекция
14 февруари 1926 г.

Верен, истинен,чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се темата „Какво мисля аз?”

За следния път пишете върху някоя свободна тема и върху темата „Метод за правилно мислене“.

Съвременните хора се страхуват от страданията и се стремят да ги избегнат. Те не знаят, че живот без страдания и без радости е живот на малките камъчета, които съставят скалата. Какво щяха да научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата? – Те нямаше да научат нищо. Само едно щяха да имат – спокойствие. Обаче състоянието на покой е временно: то не може да продължи много. Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън. Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата. Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.

Сега ще ви дам един метод как да постъпвате, когато сте изпаднали в лошо състояние, т.е. когато сте неразположени. Представете си, че не сте яли три дни, а сте беден, нямате пари да си купите хляб. Поглеждате дрехите, обущата си, чудите се отде да намерите пари да си купите здрави дрехи и обуща, да се освободите от скъсаните. Ето какво трябва да направите. Седнете някъде и почнете да си въобразявате, че сте цар, с мантия и корона на главата, че управлявате хиляден народ. Каквото заповядате, веднага се изпълнява. Пред вас тичат десетки слуги и слугини, услужват ви, поднасят ви пищни, вкусни яденета. Дето погледнете около вас – къщи, градини – всичко е на ваше разположение. Като отвлечете мисълта си от всекидневното положение, в което се намирате, и започнете да мислите върху други работи, ще излезете от лошото си разположение. Ако не успеете да смените състоянието си изведнъж, поне ще почнете да се смеете, като се видите от последен бедняк в положението на цар. Мрачните, отрицателните състояния, които човек преживява, са чужди, и той трябва да се освободи от тях. Когато някой отчаян, обезсърчен човек върви по улиците, той оставя своите мрачни мисли и състояния по пътя, през който минава. Ако се случи някой човек да мине по същия път, той ще възприеме тези мрачни мисли като неканени гости и ще счита, че са негови. Както силният може да нападне някой слаб човек и да го бие, така и силната мисъл може да нападне някой човек, да му се наложи и да произведе в него цяла пертурбация. Следователно, когато се натъквате на мрачни мисли или състояния, започнете да си въобразявате, че сте цар и се ползвате от всички царски права и привилегии. Действително, сам за себе си човек е цар. Някога, в своето минало, поне един път той е бил цар, но е забравил това. Ако пък в действителност не е бил цар, поне на сцената, като актьор, все ще е имал роля на цар. Ако по този начин човек не може да трансформира състоянието си, нека започне да се моли, да чете или да работи нещо. Когато Невидимият свят създава специална работа на човека, той има предвид да впрегне енергията му, да отклони вниманието му от мрачните състояния, на които човек се е натъкнал, и по този начин да му помогне.

Като ученици, покрай обикновените ви работи и задължения, вие се приготвяте за някаква специална работа. Например някой от вас е чиновник, по цели дни пише или преписва едни и същи работи; друг някой е учител и по цели дни се занимава с прилагане на педагогически правила. Ако работите на човека вървят по шаблонен ред, какво ще придобие той в края на живота си? – Нищо особено. Ето защо, за да оправдае идването си на Земята, всеки човек, а по-специално ученикът, трябва да възприеме новото и да го приложи в обикновените си работи. Само по този начин той ще осмисли живота си и ще внесе в него истинска, чиста радост. Задачата на ученика е между обикновените си работи да внесе необикновеното, Божественото. Най-малката Божествена мисъл е в състояние да придаде нещо за съграждане на човешкия характер. Обикновените мисли и чувства не оставят дълбоки следи в човешкия живот. Обаче необикновените мисли и чувства оставят бразди в душата на човека. Те го повдигат, водят го към възвишен, велик свят. Те придават нещо към устойчивостта на човешкия характер. Като знаете това, не щадете времето си за микроскопически добрини и за реализиране на малки, микроскопически Божествени подтици. Не се оправдавайте с нямане на време. Изкуство е човек да направи някое малко добро не когато е свободен, но когато е много зает с работа. Така направено, това добро представлява основен камък на неговата бъдеща сграда. Срещам един отчаян, измъчен човек, който мисли да се самоубие. Приближавам при него и тихо му пошепвам да направи една разходка до Витоша. Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината. Срещам го вечерта, но вече радостен, насърчен, с нови сили за живот. Какво е станало с него? Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли. Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието. Ето защо, дойде ли у вас мисълта да отидете на Витоша, не разсъждавайте много. Съсредоточете се в себе си, за да разберете отде иде тази мисъл, и тръгнете. Тази разходка непременно ще внесе във вас нещо ново.

Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят човека да излезе от обикновените условия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величието на Природата, да разбере смисъла на Живота. Човек трябва да се въоръжи срещу мъчнотиите в живота, да се справи с тях по най-правилен начин. Кой е виновен за мъчнотиите, на които хората се натъкват? – Никой друг, освен те самите. Ако някой тръгне бос по планината и нарани краката си по острите камъни, Природата ли е виновна за това, или той сам? Щом е така, човек трябва да се въоръжи срещу острите камъни, за да не го нараняват. Естеството на камъните е такова, че не могат да не нараняват босите крака на хората. Като са знаели, че ще срещнат мъчнотии в живота си, всички животни – риби, птици, млекопитаещи, са взели мерки да се оградят от тях. Например, за да не наранява краката си, конят си е направил копита. Въз основа на същия закон и хората трябва да развиват своите способности, за да могат да си помагат с тях. Да се прояви човек, това не значи още, че трябва да покаже своите отрицателни качества. Отрицателното в човека представлява наклон, път на слизане. Ако е въпрос до отрицателната страна в човека, това не е нещо ново. Отрицателното съществува и в животните. Ако ограничите едно животно, и то ще се обезсърчи. За да се обезсърчи човек, не се изисква някакъв голям талант. Да се съмнява човек или да се гневи, и за това не се изисква голям талант. Обаче, за да прояви човек Доброто в себе си, това изисква усилие. Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон. За това се изисква усилие на човешкия Дух. Да направи усилие човек, това не значи, че той трябва изведнъж да скъса въжето на ограничението. Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето. Важно е човек да постоянства, да прилага волята си.

При сегашните условия човек не може да постигне всичко изведнъж. С очите, които днес има, той не може всичко да вижда. За да вижда всичко, човек трябва да разполага с особен орган. Тогава той ще вижда не само това, което става пред него, но и това, което се върши зад него. Той ще вижда и през прегради. Обаче така могат да виждат само истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение Природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности. Тя му е дала много работа, много занимания, за да не скучае, да не се отегчава. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да учи, да мисли. Всяка вечер или сутрин той трябва да употребява по 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата. Така той си пробива път и през най-непроходими места и се свързва с великото, с мощното в Природата.

Ако не можете изведнъж да си отговорите на някой въпрос, не се обезсърчавайте. Постоянствайте ден, два, три и повече, докато се свържете с мисълта на по-напреднали от вас същества, които веднага ще ви помогнат. В Природата съществува закон на взаимодействие, на взаимопомощ. Според този закон мисълта, която достига до човека, е толкова по-права и велика, през колкото повече умове е минала, без да се накърни нейният подтик, нейната сила и чистота. Тази мисъл е Божествена. Само чисти и благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърнят тяхната чистота и сила. Само такива души са в състояние да реализират тия мисли. Колкото повече такива души съществуват на Земята, толкова по-висока ще бъде и културата на хората. Обикновените, посредствените хора и да възприемат някоя Божествена мисъл, те я изопачават, вследствие на което тя губи своя естествен ритмус. Мисълта трябва да бъде ритмична. Без ритъм нещата са обикновени, плоски. Това не значи, че обикновеният човек не може да стане необикновен. Всеки може да развие своите дарби и способности. Усилие се иска от човека – нищо повече. Всеки човек трябва да работи върху себе си, за да развие това, което Природата е вложила в него. Когато работи съзнателно върху себе си, само тогава човек вижда своята сила. Тогава той се натъква на ред изкушения, на ред вътрешни мъчнотии. Само така човек може да опита силата на своя характер. Лесно е да бъде човек носен на ръце, но мъчно е сам да ходи. Докато е на Земята, той трябва да уповава на краката си, да не разчита на никакви превозни средства: автомобили, файтони, железници, параходи. Някога превозните средства могат да дойдат на помощ на човека – това е друг въпрос. Обаче в себе си човек трябва да разчита само на краката си. Когато пожелае да тръгне някъде, веднага ще стане и ще реализира желанието си. Рече ли да уповава на железница или на параход, той трябва да чака определен час, според тарифата им. Ако пък рече да уповава на кола или на файтон, пак трябва да чака известно време, докато впрегнат конете. Не само това, но колко пъти човек е би излаган на изненади, на катастрофи. Някъде е ставала катастрофа с железница, другаде – с параход, а на трето място – с кола. Колко хора са пострадали от обръщане на коли и от падането им в пропасти.

И тъй, не търсете лесния път. Особено ученикът трябва да води спартански живот, да не се плаши от мъчнотиите в живота. Когато попадне в някоя гора, човек не трябва да търси други удобства, освен тези, които Природата му предлага. В този случай той трябва да вземе пример от птиците. Както птиците правят гнездата си от мъх, шума и клончета, така и човек може да събере мъх, шума и храсти и да си направи легло за нощуване. Съвременните хора са недоволни от условията, в които живеят, и ако нямат меко, удобно легло, те се оплакват, че са спали на голи дъски. Нищо лошо няма в дъските, но ако човек спи на дъсчено легло, за предпочитане е леглото му да бъде от чамови дъски. Чамът придава духовност на човека. Когато ученикът сгреши нещо, той трябва да спи няколко вечери на чамово легло. Щом изправи погрешката си, той може да смени леглото си. И без да е сгрешил, добре е от време на време да спи на чамови дъски. Които търсят удобства в живота, те си правят пухов юрган, пухов дюшек, за да им е меко и топло. Други пък правят юрганите и дюшеците си от вълна. Пухът и вълната като удобства са за онези хора, които обичат да си угаждат. Ученикът трябва да гледа на живота сериозно. Той трябва да държи съзнанието си винаги будно, да не греши. Когато сгреши, трябва да приложи някакъв метод за изправяне на погрешката си. Добре е в такъв случай да спи няколко вечери на борови дъски, без възглавница, за да се свърже с бора, да приеме някои от неговите качества. Като се свърже с бора, той ще разбере неговия живот, условията, при които се е развивал и е живял. Борът внася импулс в човека да расте нагоре. Същевременно той смекчава неговия характер. Борът е голям идеалист, а дъбът – материалист. Като спи върху борови дъски, човек се калява. Добре е в едно отношение човек да бъде спартанец, а в друго – изнежен. Голямата изнеженост се наказва от Природата. Тя изопачава човешкия характер. Мнозина смесват мекотата с изнежеността. – Не, голяма е разликата между мекота и изнеженост. Мекотата е качество на човешкия Дух.

Сега да се спрем върху някои от написаните от вас десет въпроса. Защо човек се е отделил от Бога? – Защото главата му е станала дебела. Еднообразието отдалечава човека от Бога. Еднообразието ражда недоволство. Хората са недоволни, когато не са почитани. Всеки човек иска да бъде уважаван и почитан. Това желание е естествено, но то трябва да се оправдае. Всеки човек може и трябва да бъде почитан заради Божественото в него. Следователно, за да бъде почитан, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. Изобщо, за да развивате в себе си каквото и да е чувство или каквато и да е способност, вие трябва да се движите в съответна среда, между хора, у които тези чувства и способности са добре развити. Ако искате да развивате милосърдието си, дружете с милосърдни хора. Ако искате да развивате математическия си център, идете при някой виден математик, който може да хвърли светлина в ума ви, за да придобиете импулс към работата си. Като работите усилено и с обич върху математиката, вие постепенно ще развивате своя център. Какво трябва да се направи, за да се обичат хората? – Светът е пълен с обич, но обичта е потънала дълбоко в човешките сърца и трябва да се вади със сонда. Обич има не само в човешките сърца, но навсякъде в Природата. Въздухът е пълен с обич, но трябва да знаете как да я извадите оттам. Кой е органът на любовта в човека?

Отговор: Сърцето.

Така мислят хората, но всъщност със сърцето ли човек люби? Забелязано е, че когато започва да люби, сърцето на човека започва да се вълнува, стомахът му се разстройва, а мозъкът отказва да мисли. Колкото е по-гореща любовта на човека, толкова повече удовете на неговия организъм се разстройват и отказват правилно да функционират. Знае се при това, че Любовта не причинява пакости на човека. Тогава кой е органът на Любовта? Вие нямате право да товарите сърцето си с излишна работа, с излишни желания. Задачата на сърцето не е да люби, да желае това или онова. Неговата работа е в кръвообращението. Претоваряте ли го с излишна работа, ще го разстроите, а щом сърцето се разстрои, ще се разстроят стомахът и мозъкът. Това общо разстройство на организма ще застави всички клетки да обявят генерална стачка, да се откажат да работят. Каквото човек предприема, то трябва да е в съгласие с всички клетки на неговия организъм. Ако всички клетки дадат съгласието си господарят им да обича някого, само тогава той има право да прояви любовта си. Не е позволено да се упражнява никакво насилие върху клетките. Те са разумни и могат да преценят на коя любов трябва да се даде ход и на коя – не трябва. Това, което съвременните хора наричат любов, не е нищо друго, освен временно удоволствие, каквото е пиенето на спиртни питиета. Днес се напие човек, утре го виждате изтрезнял. Истинската Любов подзразбира проява на целокупния човек, който разбира езика и законите на Живата Природа и се разговаря с нея. Човекът на Любовта е човек на разумната жертва. Той е смел и решителен, никога не се обезсърчава. Той постоянно се разширява. Ако видите, че някой се стеснява, ограничава по ум и по сърце, той няма Любов в себе си. Видите ли някой прегърбен, който едва се движи, който не обича да ходи, този човек няма любов в себе си. Любещият човек е пъргав, подвижен, умен, съобразителен във всички свои действия.

Любовта е среда за душата. Попадне ли в естествената си среда – Любовта, душата правилно се развива, а оттам умът, сърцето и волята също правилно се развиват. Усилията, стремежът на човечеството днес се свежда именно към това – да намери своята естествена среда на живот и там да работи. Мнозина са намерили вече своята първоначална естествена среда на развитие и са започнали да работят; други са на път да я намерят, да започнат правилно да работят. Едно трябва да се знае: рано или късно всички хора ще дойдат до своята естествена среда на развитие и ще почнат съзнателно да работят. Като ученици вие трябва да се спирате върху малките, върху микроскопическите си прояви, да се наблюдавате, да контролирате волята си, да видите как постъпвате. От всички се изисква крайна деликатност, като се започне от най-малките, та до най-големите ви прояви. Вие трябва да се вглеждате едни в други, да си помагате, да вземате участие в мъчнотиите си. Някои са съвършено безучастни към страданията на ближните си. Минават – заминават покрай тях, като че не ги виждат. Ако вие като хора не си съчувствате, не може да става въпрос за съчувствие към животните и растенията. Някой минава покрай няколко деца и вижда, че те си играят с една птичка, измъчват я. Той спира пред тях, поглежда ги, засмива се и си заминава. Той казва: „Птичка е това!“ Значи щом е птичка, може да се измъчва. – Не, който е милосърден и състрадателен, той ще се спре пред децата, ще им даде няколко лева за птичката, ще я тури в джоба си и след малко ще я пусне на свобода. Следователно страданията и мъчнотиите, които човек преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за да го измъчват.

Няма човек в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му. След големи страдания и плачове възвишени, разумни същества от Невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое разумно същество е платило за него, за да го освободи. Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи урока си, и като ги види след това, отдалече още бяга. Светът е пълен с разумни същества, които помагат на човека, освобождават го от робството и от ограниченията, в които е попаднал. Който помага на ближните си, и на него помагат. Правете добро, без да се страхувате. Започнете от микроскопическите добрини и вървете към по-големите. Не се страхувайте, че ще изгубите времето си. За едно микроскопическо добро не се изисква даже и минута. Като работите по този начин, вие постепенно ще се приготвите за възприемане на новото, за придобиване на Новия живот. Новото прониква в науката, в религията, в изкуствата, в музиката, в поезията и литературата – в Целокупния Живот. Стремете се към Новия живот, който осмисля всичко.

Първо упражнение: Ръцете горе, с длани, обърнати напред, с преплетени палци. След това ръцете се разделят, като описват широк полукръг назад, със силно изпъване. Ръцете се изнасят напред; прикляка се, прави се загребване с ръцете. Изправя се тялото, ръцете са пред гърдите, с длани, обърнати надолу, и с пръсти един срещу друг.

Второ упражнение: Всички са прави, с ръце, спуснати надолу. Десният крак и дясната ръка се изнасят надясно (първо кракът се изнася, а после ръката). Вниманието, мисълта се концентрират от крака към ръката. Същото упражнение се прави с левия крак и с лявата ръка.

Трето упражнение: Прави се силно, ритмично движение на ръцете в кръг: нагоре, назад (тялото се изпъва силно), надолу с приклякане; следва загребване и изправяне на тялото нагоре. (Това упражнение се прави няколко пъти с ускоряване и забавяне, но всякога ритмично.)

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Микроскопически добрини
Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00

Микроскопическите добрини

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, живот, има, всички, хора, бъде, мисли, себе, дъски, състояние, работи, мисъл, цар, природа, ръце, дойде ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Февруари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


14-ти февруари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Прочетоха десет души темите си "Какво мисля сега".

За следващия път пишете на една свободна тема и друга тема: "Най-важният метод, как да се накара човек правилно да мисли".

Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие? Живот без страдания и без радости, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие. Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате всякога да бъдете радостни, нали? Но да бъде радостен човек, това значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви? Значи вие искате да бъдете радостен. Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има. Щом дойде скръбта в живота ви, това е едно малко облаче, което носи влага, за да се осмисли животът. Защото другояче, ако светлината би гряла живота тъй, както хората искат, човек би се стопил. Пък и другото положение – ако целият ви живот е покрит само с мъгли и облаци. Те са две крайности. Следователно трябва да се сменят – малко дъждец, ясно облачно време. Всякога, щом се намирате в едно несносно положение, ще ви дам един практически метод как да сменяте едно свое състояние, най-лошото състояние.

Представете си, че сте бедняк, три дена гладувате, дрехите ви, обущата ви скъсани, седнете, па почнете да си представяте, че сте цар, че имате държава, войници, министри, представете си, че имате и мантия, каквото ви липсва, създайте го в ума си, и веднага ще се измени състоянието ви. Най-малкото, знаете ли какво ще стане, ще киснете да се смеете. Значи ще се излекувате. В туй положение мрачното състояние, то е дошло като един неканен гост отвън. Минали сте по някоя улица, попаднали сте в някое течение. Както един по-силен човек може да те върже и да ви бие, да ви налага гърба и да усещате болки, тъй и една силна мисъл по пътя може да влезе в ума ви и да направи цяла една пертурбация.

Следователно седнете да мислите, че сте цар. И действително, човек е един цар. Тъй вие, като не можете да мислите така, най-после невидимият свят ви създава работа. Разправяше ми един приятел: "Казват ми, когато си в мъчнотия, иди се моли. Там е работата, че като ми дойде една мъчнотия, не ми идва на ум да се моля. Тази мисъл като че трябва да ми я напомни някой." И действително трябва някой да напомни. Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително човек все в живота си някога е бил цар. Бил е някога цар детрониран и сега е прост един слуга. Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар.

Разбира се, вие се приготвяте за една работа – как ще иждивите живота си. Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаряте, това не носи радост в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота. Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как?

Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота. Много от неприятностите на живота могат да се обяснят по този начин. Ако тръгнете бос в планинско място, където камъните са остри, и ви се изранят краката, кой е виновен – вие или природата? Е, казвате, тези камъни са много остри. Защо говорите за острите камъни, грешката е в нас, значи трябва да се съоръжим. Ние трябва да предвидим, че естеството на камъните е такова, че ще ни разранят краката. И животните, които с хиляди години са знаяли – мечките са си направили от козина на краката. Какви са съображенията на коня, че си е направил копита? Птиците по друг начин са разрешили въпроса. Имали са практически съображения.

Сега и вие ще развиете в себе си онези способности, с които може да си спомагате. Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства.

Но това, което носи добро за човека, изисква се едно мощно усилие на човешкия дух, усилия – не се старайте, когато дойде едно ограничение веднага да скъсате. Най-първо се опитайте полека, тъй, постепенно. Ако цял един ден направите едно постоянно напрежение, може да скъсате това въже, но ако речете тъй един, два пъти изведнъж, и не можете, ще се образува един навик. Тъй се покварява умът, така се покварява разумът, вие искате с един замах да разрешите всичко. При сегашните условия не може. Ако вие искате с очите си всичко да виждате, не може.

Има друг един орган, с който може да виждате и отпред, и отзад еднакво. С този орган може да виждате и през дуварите. Като си насочите погледа, веднага ще видите кой какво върши. Сега у вас се заражда един страх: "Тогава, ако туй стане сега?" Но само високо благородните хора могат да придобият туй чувство. (Те няма да злоупотребят с тази способност.) Има с какво да се занимавате. Запример всяка вечер вий се спрете, преди да си легнете, след като сте учили дълго време, направете си едно дълбоко размишление. Помислете защо сте дошли на земята, този живот какъв смисъл има. Животът, който го имаме, трябва мисъл, понеже постоянно трябва да приидват енергиите за живота. Животът трябва да подкрепя от нещо. Всяка вечер оставете се свободни, дълбоко размислете и пожелайте туй хубавото, великото, мощното в живота ви, то ще дойде.

Има някои въпроси, които не можете да разрешите в размишление. Чакайте, на втората, на третата вечер – тъй, като постоянствате, постепенно ще проникне във вашия ум, в душата ви една светлина. И този въпрос, който ви занимава, ще се изясни. Или невидимият свят ще ви постави във връзка с такива личности, които могат да ви помогнат. Ще се явят и учители, които ще ви упътят. В света има един закон на взаимодействие. През колкото повече хора минава Божествената енергия, без да се развали този ритмус, толкова Божествената мисъл е по-права. Затуй се изискват чисти души. Тогава ще имаме култура много по-висока, много по-красива.


Сега някои хора развалят Божественото и след туй не може да се предава, изгубва се Божественият ритмус. Една мисъл трябва да бъде ритмична. Защо ще се обезсърчавате? Ама аз не съм даровит. Ама ти си по-даровит, отколкото хиляда вола. Че не си даровит, означава, че ти не си направил усилия още да развиеш своите способности. Всички ще работите. Трябва да бъдете мощни сега вътрешно, духом. Работете, и ще опитате силата си, когато дойдат изкушенията, тези вътрешни мъчнотии – тогава трябва да се прояви вашият характер. Да опитате силата си, да видите колко сте мощни. Защото всички вас, докато ви носят на ръце, не се знае колко сте мощни. И в програмата си турете едно правило – уповавайте само на краката си. Няма да туряте в програмата си железници, файтони, те са неща извънредни. Те може да дойдат. Първото нещо, аз трябва да разчитам винаги на своите крака. Вечерно време може да стана посред нощ, когато поискам, мога да стана и да тръгна, а по тарифата на железниците аз трябва да я чакам по нейния кеф. Понякой път може да има крушение. Или конете да се подплашат. Вие виждали ли сте обръщане на каруца?

Първото нещо, не търсете лекия живот. Най-мъчния живот – спартански, пък ако дойде... Като отивате някъде в гората, не си представяй, че ще имаш някое меко легло на пух. Представете си на дъските, тъй както птиците, то е най-естественото положение. Щом отидеш в гората, гледай да си направиш едно меко легло. Ако си умен човек, ще намериш мъх, ще си направиш хубаво легло, така си правят птиците. Пък ако си някой от тези хора глупавите, те затварят в затвор другите хора, ще те заставят да спиш на камък. Някой казва, ама на дъски ли ще спя? Кой спи на дъски? Аз желая всички вие да спите на чамови дъски. Направете си едно легло за изправление, само от чам, бор. Борът ще ви придаде този духовен импулс. Този импулс да бъдете Божествени. А пък вие какво правите? Турите дюшеци, юргани, перушина, какво става? Мязате на гъските. Турите вълна, мязате на овцете. Казвам, едно легло, не винаги, но да имате. Някоя вечер направите една грешка. Снемете юрганите, турете тогава само боровите дъски, ще си кажеш: "Слушай, ти ще се научиш да спиш на дъски, без възглавница, да приемеш този импулс, да бъдеш мощен." Да си представите как е живял този бор в гората, къде е победил, и да бъдеш като него. Никакви покривки, с дрехите, така както си.

Това е един красив метод. Те са методи, които трябва да ги приложите. Не постоянно, но една промяна, да се покаже, че във вас има един силен импулс. И ако излезете да проповядвате новото учение, на много места ще спите на такива дъски. Боровите дъски доста са умекчили човешкия характер. Това не е нещо случайно. Дъбът, аз не ви препоръчвам дъбови, понеже той е материалист и буковите не ви препоръчвам, но боровите дъски, хубавите борови дъски. Здравословен е борът, има нещо приятно. Тези неща са приятни. Понякога е хубаво човек да бъде спартанец. Изнеженият живот е хубав в някои отношения, но много голямата изнеженост природата я наказва. Тя не обича изнежеността. Изнежеността, тя всякога развращава. Мекотата тя обича, мекотата е свойство на човешкия Дух.

Сега вие разглеждате вашите десет въпроса. Защо човек се е отделил от Бога? Защото главата му станала дебела. Еднообразието в живота отдалечава човека от Бога. Еднообразието ражда недоволството. У всички ви се ражда едно желание или изобщо у хората се ражда едно желание да бъдат почитани, то е право. Свойствено е. Това е едно чувство вътре у човека. Това чувство трябва да се подхранва отвътре. Да допуснем, че вие искате да развиете в себе си едно чувство или на милосърдие, или така религиозно духовно чувство, любов към Бога – трябва да избирате такива хора, които имат туй чувство силно развито, да дружите с тях. Ако в тяхно присъствие усещате една атмосфера свободна – добре, отивайте, но ако ви стяга, не стойте. Ако учите математика при един учител и вашият ум се помрачава, не стойте там. Този човек, като ви предава, трябва да се усещате свободни, да ви придаде един вътрешен импулс за работа, да хвърли една светлина в ума ви. Туй, което искате да ви се предаде, свободно да го възприемете.

Светът е пълен с обич, само че сега обичта е дълбоко, че трябва със сонди... Течения има, само трябва да знаете как да намерите обичта. Вие мислите, че само хората може да ви обичат. Кое е това у човека, което люби? С кое люби човек? Със сърцето си човек може ли да люби? Като започне да люби, неговото сърце почне да се вълнува и започва да го боли сърцето. Ако много започне да обича, стомахът, и той започва да се бунтува, казва: "Аз не искам да работя вече." Ако много люби, мозъкът, и той почва да се отказва: "И аз не искам да работя." Тогава?

Следователно трябва да намерите кое е онова, човека което люби. Вие нямате право да заставяте вашия организъм да води един неестествен живот. Вие трябва да съгласувате вашите желания с желанията на онези живи същества, на онези душички, които са вътре във вас. Да не си съставят едно мнение и да кажат: Нашият господар е много жесток, и най-после да направят една генерална стачка, и той да умре. Вие сте господари, не можете да реагирате върху себе си. Кое е онова, което люби? Ще попитам всички, готови ли сте да любите еди-кого си? Не само ти, всички трябва да са съгласни.

Това, което хората наричат любов, то е едно удоволствие временно: хайде да си попийнем малко винце. Това са временни състояния. Когато говорим за любов, разбираме човека в неговата целокупност, в онова първично проявление, или аз го наричам: да може да се разговаря с живата природа, с всички разумни същества, да дава и като се върне, усеща се радостен и богат. Разширение има, той е готов на всички жертви, смел и решителен. Щом няма тези правилни връзки, ражда се обезсърчението.

Ще търсите в себе си кое е онова, което люби. На кое място е? Локализирали ли сте го? Има една любов, която ограничава човека. Има една любов, която стеснява ума на човека. Има една любов, която сгърчва краката на човека, не му се ходи, седи само и фантазира. Те са разни състояния. Когато ние говорим за любовта, човек става подвижен, пъргав, умен, изправен е той във всичките си постъпки. Любовта, това е онова естествено състояние на човешката душа. То значи душата да бъде у дома си, така както рибата живее във водата. Това е онова естествено състояние, при което животът може правилно да се развива. Това е схващание. И следователно усилията на цялото човечество е да се върне към туй първоначално състояние, което е изгубило. И то ще се достигне, някои са го достигнали, някои са още на път, но един ден всички ще дойдете до това естествено състояние.

После друга една черта, всички трябва да се стремите да схващате, да се разбирате и да бъдете много внимателни в онези малки прояви. Има една деликатност. Когато някой има някоя мъчнотия, да знаете как да му помогнете. Мнозина от вас сте безучастни. Безучастни, знаете ли на какво мязате? Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: "Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева?" Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка? Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан. И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.

Колко пъти мислите: "Ще отида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: "Не го мъчи!" Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: "Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: "Е, хубаво, още еднъж не влизай в този капан." Та еднъж, два, три, много пъти. Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите. Човек, който помага, и нему помагат.

Помагайте и не бойте се – тайно в душата си, между другите работи. Да правите добро в света, то няма да ви вземе времето да направите едно добро, даже и една минута не отнема. Така подготвени, вие ще бъдете в състояние това новото, което иде в науката, изкуството, поезията, литературата, в целокупния живот, по този начин ще може да разберете живота и да се ориентирате при сегашните условия, те са необходими.





Упражнения.

1. Ръцете горе, дланите обърнати напред, палците преплетени. Ръцете се разделят, описват широк полукръг назад със силно изпъване, напред с приклякане, загрибане, изправяне, ръцете идват пред гърдите с длани надолу и пръстите едни срещу други.

2. Прави, ръцете спуснати. Десният крак вдясно и дясната ръка вдясно (първо кракът, после ръката), концентрирано. Вниманието минава от крака в ръката. Същото се повтаря с левия крак и ръка.

3. Силно ритмично движение на ръцете в кръг: нагоре, назад (тялото силно се изопва), надолу с приклякане, загрибане, нагоре. Повтаря се от всички едновременно, много пъти, с ускоряване и намаляване. Ритмично.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"



Четиринадесета лекция на Младежкия окултен клас

14-ти февруари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder