НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Свидетелството Негово

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Свидетелството Негово

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, може, хора, всички, сега, свят, бог, ангел, земя, всичко, любов, сила, тъжи, начин ,

 Неделни беседи , София, 31 Януари 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя на 31 януари 1926 г. в гр. София.

Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". (Йоана 3:38.)

По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на банкерите; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа. Думата „запечатам" има двояк смисъл. Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра. Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае. И в науката, и в музиката – навсякъде хората живеят не с вяра но с вярвания и със суеверия. Повечето от младите живеят със суеверия, чакат да дойде някой аероплан да ги вземе, да ги тури на някой висок връх, на някое високо обществено положение. И старите чакат да дойде някой с огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се в историята, но в цялата библейска история имаше само един такъв случай – случаят с пророк Илия.

Сега, аз ви представям една трезва мисъл. Когато Господ създал света, една пчела кацнала на един цвят отгоре и се усмихнала. Когато Когато Господ създал изворите на земята, едно малко жадно цветенце като видяло един от тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило от него. И най-после, когато Господ направил светлината, дошъл първият ден, светлината изгряла и една млада девойка, като видела първия лъч, усмихнала се. Питам: защо се усмихнала пчелата, защо се усмихнало теленцето, защо се усмихнала младата девойка? Аз няма да отговарям, това са емблеми. Вие можете да се усмихнете като пчелата; вие може да се усмихнете като теленцето и вие може да се усмихнете като младата девица. Това са три велики състояния на човешката душа. Само тия три състояния не са най-важните, но те са трите кардинални велики състояния на човешката душа. Да се усмихне човек, разбирам, но на какво? – На онзи цвят, който е цъфнал.

Друго положение: в математиката има известни числа, наречени малки и големи числа, тъй както имаме в света малки или обикновени и големи или велики хора. Какво е съотношението между едно голямо и едно малко число? Има съотношения между тия числа, както има съотношения и между един ангел и един човек. Между строежа на тялото на един ангел и на един човек има математически съотношения. Например, по строеж, тялото на един ангел е по един начин създадено, а тялото на един човек – по друг начин. Какво мислят богословите по този въпрос тук на земята, то е друго нещо. Те имат право да създават хиляди теории, но ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях. Теорията, това е вярване, нещо може да е така, може и да не е така. Но понеже ние ходим с вяра, знаем нещата. И във вярата, и в знанието, обаче, има степени. Това, което казвам, че зная, зная го, аз подразбирам малките величини, не говоря за големите. Когато човек изучи всичките малки величини, той пристъпва към първата степен на онова дълбоко математическо схващане, да разбере първата единица, с която трябва да се занимава.

Сега има друго едно съотношение, което нас интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка съществува между един ангел и един човек? Ангелите се отличават с трезва, с абсолютно чиста мисъл. Те са същества на онази велика мисъл, която едва сега ни засега. Когато ние говорим за съвременната култура, подразбираме мислите, културата на ангелите. „Ангел" е гръцка дума, тя не изразява онази идея, която аз искам да вложа. Думата „ангел" означава „вестител, служител". Хубава дума е тя, но гърците нямат такава подходяща, която да изрази същината на това понятие. В санскритски език има такава дума. Тъй че аз говоря за вътрешната същина на тази дума, подразбирам мислите, които ангелите изпращат на земята. Следователно, в това отношение не може да се насади известна култура у нас, т. е. нашите умове не могат да се просветят, не можем да бъдем носители на каква и да е култура изобщо, докато не възприемем културата на ангелите. Но това е вярване. Ако речем сега да говорим за ангелите, някой ще каже: за ангелите ли ще ни говорите? – Да, за ангелите. Ами за кои ангели? – За крилатите ангели. Те не само че са крилати, но из устата им излиза огън, а из очите им – светлина. Това е ангел! Някой път ние си представляваме ангела същество в човешка форма, като жена, много красива, но без брада и мустаци. Те нямат нито брада, нито мустаци, нито вежди, нито клепачи, нито коси – това е техен недостатък. Вие ще кажете: как, нима ангелите са без коси, без бради и мустаци, без вежди и клепачи? Каква е тази философия тогава? Ами че ако едно млекопитаещо животно днес би описало един ангел, как ще си го представи? Ако някой вол описва един ангел, ще го представи с рога, с козина. Питам сега: ангелът може ли да има рога? Защо не, воловете могат да турят роги на ангелите. И хората могат да турят на ангелите и мустаци, и бради, и вежди, и клепачи, но не им турят, защото всичката им красота ще изчезне. И сега хората мислят, как да нарисуват ангелите, че да им турят брада и мустаци. Турят ли им, обаче, всичкото изкуство в света ще изчезне. Туй не е подвиг. Ангелите не носят външно, мустаци защото те представляват емблема на нещо. Само боговете могат да носят брада и мустаци. Хората носят наистина брада и мустаци макар че не са богове, но те у тях служат като символ само, като нещо, към което вътрешно да се стремят. Защо и за какво хората носят мустаци, не е важно; в същност те изразяват закони, правила, по които човек трябва да живее. По колкото косми има човек на брадата си, по колкото косми има на мустаците си, по колкото косми има на веждите, на клепачите, на главата си, по толкова правила и закони трябва да живее. Жените ще кажат: значи ние имаме по-малко закони от мъжете. Ние ходим по законите на главата си, а не по законите на брадата и мустаците. Не, трябва да се ходи по всички Божии закони, независимо от това, да ли те са писани, или неписани. Има, обаче, известни ограничения в света, които трябва да признаем, ни стесняват.

Да се върнем към стиха, който казва: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен." Аз искам вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма, обаче. Бог е същество, от което произтича всичкия живот във Вселената. Като започнеш от всички същества, от най-малките до най-големите, животът им произтича от Бога, затова Той се нарича истинен. Истинен подразбира квас, начало на всички неща. Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Всеки можеше да се движи в пространството, което е безгранично. Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира ограничение. Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. А сега някой казва: аз не искам да ме ограничават. Не, ще се ограничиш. Туй е новото гледище. Аз искам да мислите правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете. Да, аз не отричам нашето знание, но колко хиляди неща още има, които вие трябва да знаете! Вие сте направили много халки, но колко халки още трябва да направите, за да образувате една верижка.

За обяснение на мисълта си, аз ще си послужа с едно от изкуствата на жените. За да се оплете една тантела, нали най-първо жените оплитат синджир? Синджирът пък се състои от множество халчици. Тия халчици събрани, дават едно цяло. После този синджир така се съчетава, че образува една, две и повече примки, от тях се образуват дупчици, колелца и т. н. Като ме слушате сега, ще кажете: остави тези примки, знаем ги ние! Не, ще плетем сега, това е едно изкуство. Умът, това е съвкупност от множество примки, които тъй ще съчетаеш, ще образуваш от тях синджир, че дупки, колелца, докато изплетеш едно шалче, като моето, за врата. Човек ще се облече във всички свои мисли, във всички свои желания, които изтъкава. Ние казваме, че трябва да мислим. Защо? Защото ще се облечем в своята мисъл, Ние трябва да чувствуваме. Защо? Защото ще се облечем в своите чувства. Ние трябва да любим. Защо? Защото ще се облечем в своята любов. Какво подразбираме под думата любов? Защо ни е необходима любовта? – Любовта в света е необходима, за да дойде живота. Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свят. Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.

И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение?

В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. Някой съвременни хора казват: ние искаме да бъдем свободни. Можете да бъдете свободни, но щом някой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато залюбите някого, трябва да се ограничите. Ще ви запитам сега: коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе детето си, че го повие в пелените, стисне го в ръцете си, прегърне го, казва: моето детенце! То вряка, плаче. Как няма да плаче – ограничават го! „Ама обичам те" казва майката. – Не разбирам твоята любов. – Ще я разбереш. Аз те запечатвам сега с един велик закон, че Бог е истинен. Той ти е дал този живот и аз искам да дам израз на този живот. Майката не създава живота, тя само дава израз на живота.

Та казвам: първото важно нещо за нас хората е, че Бог ни е дал този живот. Второто положение е, че този, когото ние отричаме, за когото често спорим дали съществува, или не съществува, по никой път, когато няма никаква работа из световете, слиза тук на земята, пообиколи всички същества, вслушва се в техните мисли и разговори, даде ухо, какво говорят, как се произнасят за Него. Отиде при някой философ, разбере какво мисли заради Него, поусмихне се и се оттегли. Отиде при никой бръмбар, при някоя пчела, те мислят по един начин заради Него; отиде при някой вол, той мисли по друг начин; отиде при рибите, те мислят по трети начин; отиде най-после и при хората, те мислят съвсем другояче заради Него. Бог се усмихне на всички, оттегли се и казва: „Много добре мислят." Вие ще кажете: да, много добри мислим за Бога.

Сега ще направя една нова дефиниция за разните видове добро: имаме добро, по-добро и най-добро. Освен тия три степени на доброто, имаме още и идеално, мистично добро. Последното е начало на доброто. Когато Бог каже за нещо, че е много добро, Той подразбира, че това нещо е материална работа. Затова казва Господ: „Много добре вършат работите си хората, нека се забавляват със своите теории." Един ден ще дойде водата, и тя ще заглади, ще заличи всички тия неща. По някой път и огънят заличава нещата, и той върши същата работа. Аз гледам някой път, съберат се деца, пишат поезия. Често съм се спирал пред някой ученик, петокласник, шестокласник или пред някой студент, гледам го, пише, пише, съчинява нещо. Другаде виждам някой религиозен човек пише нищо върху Библията. На трето място някой учен седи, решава своите задачи: подига числа в степени, изважда от тях корени – всички работят. Но дойде някоя голяма вълна, изведнъж всичко заличава. Мине вълната, те отново започват. Това не е губене време, много добре правят, но водата като мине, казва: аз отпечатах първия лист. Втори път мине, заличи всичко, казва: аз отпечатах втория лист. Там невидимия свят има същества, които отбелязват всичко, правят си своите доклади и ги носят горе на Господа, да покажат, с какво се занимават хората при морето. Вие казвате: с какво се занимават тия деца, които стоят при морето? Ами вие, които живеете в живота, с какво се занимавате? Сутрин като станете, започвате да пишете на пясъка при морето, което се вълнува; днес ще има такава и такава чорба, такива кюфтенца, хлебец ще има и т. н. Написвате с колко менюта ще разполагате днес. Мъжът пише едно, жената пише друго. Жената написала някой протокол, но мина вълната, всичко заличи. Писанието казва: „Един ден, като дойде огънят, ще заличи всичко това, ще направим нов свят, ще започнем нещо ново." Но казвам: ние трябва да се повърнем към онази велика Истина, да познаем, че Бог е истинен. Под думата „Бог" аз разбирам Великото, което движи света – Любовта. Бог е начало на Любовта. Аз взимам думата Бог като единствената сила в света, която не може да се поквари; като единствената сила, която не може да се изврати; като единствена сила, която се ограничава, без да се ограничи, която се смалява, без да се смали и т. н. Всичко това е Любовта, която протича в нас, затова ние трябва да изучаваме този велик закон на Любовта. Когато Любовта дойде в света, ние ще съзнаем, че Бог е истинен.

Всеки от вас може да бъде тъжен. Защо? – Всеки от вас има известна идея, която трябва да постигне. Онази грозна девица тъжи. Защо? — Иска лицето и да бъде красиво. Онзи ученик, който не е завършил успешно гимназията, тъжи. Защо? – Иска с успех да свърши гимназия. Онзи студент от университета тъжи. Защо? – Че не е завършил изпитите си добре. Онзи лекар тъжи. Защо? – Че няма клиентела. Онази майка тъжи. – Защо? – Че няма деца. Някой търговец тъжи. Защо? – Че няма клиенти. Някой земледелец тъжи. Защо? – Че нивите му не родили. Всички тъжим за нещо. И приятно е да се тъжи! Не казвам, че това е някакво ограничение. Човек все трябва да тъжи за нищо. Съзнава, че нещо му липсва, тъжи за него. За хляб тъжи, за вода тъжи, за знание тъжи, за добро тъжи, за сила тъжи и т. н. Някои казват: дотегна ни това робство! Защо?– Не трябва да бъда тъй див, да минават през мене като през мост. Чудни са хората! Ами, че да бъдеш мост, това значи, че си силен човек. От сламки мост правят ли? Най-първото нещо: като станеш силен, Бог ще те направи мост. Тъй че като минават хората по твоя гръб, ти силен ще станеш. Смешни са хората. Те дори поговорка направили от тия думи: „аз мост няма да ставам никому!" Казвам: докато не станеш мост от света към Бога, светът няма да се поправи. Кое тогава е характерното в тази басня? – Тя е криво изтълкувана. Трябва да се каже: „Сламките за мост не стават, а гредите за мост стават". Вие днес казвате: какво искате, мост ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварваш, нима онзи кон, който яздиш не стават мост? Силен е конят, носи те, от него сила добиваш. Нима като се качиш на някоя кола, не черпиш сила от нейните коне. – Черпиш сила и после се въодушевляваш. Когато се качиш на някой трен, черпиш сила от него, силен ставаш и ти. Не, нашите идеи трябва да се изменят! Вие казвате: не ставам мост на другите хора, няма да работя за тях. Когато работиш за другите хора, ти си силен човек, а силата е качество на разумните хора. Разумните хора представляват голяма сила в света. Те ще носят своите по-малки, по-слаби от тях братя, ще им помагат. Следователно, силните хора ще носят по-малките от тях, ще работят за тяхното благо. Бог по същия начин употребява своята сила за нашето благо. Ето защо сега ни трябва една трезва мисъл на вярата.

Аз гледам, като говоря тук, от толкова време, някои от хората, които идват да ме слушат, са големи психолози, измерват ме от главата до краката. Като ме гледат, че чета с тази лупа, казват си: той омагьосва тия хора с лупата. Не, аз и без лупа мога да чета, и с лупа мога да чета. Но какво представлява тази лупа в дадения случай? Тя е четириъгълна и онези, които разбират законите, знаят, че тя представлява мярка, с която се мерят нещата, кои са правдиви и кои не. Всичките страни на тази лупа са перпендикулярни една на друга. После, гледат ме, как си държа главата, на едната или другата страна. Всичко това омагьосвало хората. Други пък следят, как съм си вадил кърпата и как съм си изтривал носа. Всички тия неща, както ги предполагат, са възможни, не се сърдя за това нещо, защото и един фокусник си има своите долапи, от които вади едно или друго нещо. За един фокусник, обаче, всичко може да се предполага, но за един човек, който разбира законите, нещата седят по-другояче Аз ако си изтривам носа с тази бяла кърпа, с това искам да кажа: както е бяла тази кърпа, тъй и вашият нос да стане чист, та да можете да мислите правилно. Най-първо казвам: мислите ви трябва да станат чисти поне като кърпата. Синият цвят по края на кърпата показва, че вие трябва да имате любов към Истината поне толкова, та като ви дойде някоя болест, да викате само един лекар и да му вярвате, а вие викате по няколко лекари, дори десетина. Десет души лекари ще ви излекуват толкова, колкото и един лекар. Казвате: трябва да се викат няколко лекари на консулт! Питам: като се роди едно дете на българска почва, колко баби викате да го повият? – Една баба. Викайте един лекар, но такъв, на когото душата да е пълна с любов, най-умният лекар с най-голямо съзнание за дълга си. Туй е по отношение на лекарите, но в съвременния начин на лечение, трябва да има лекари, които абсолютно да не се занимават с болести, в речника им абсолютно да не се среща думата „болест", а да се занимават изключително със здравите хора, не с болните. Трябват лекари за здравите хора в света, а не за болните. Ще ми кажете сега, че Христос казал тъй, Христос казал иначе. Всичко е казал Христос е много право, но настанала е една фаза в която трябват лекари за здравите хора. Чудни сте вие! Нам трябват учители за кого? – За здравите, за умните деца. Под думата "лекар" в широк смисъл не се разбира лекар за тялото. Това са само положения. Не казвам, че трябва да се изхвърли сегашното разбиране за лекуване, време е обаче новото да се приложи в живота ви тъй, както растенията, които като растат всяка година, внасят по нещо ново в своя ръст. Изпитвали ли сте каква е вашата любов? Изпитвали ли сте какво е вашето послушание? Изпитвали ли сте какво е вашето милосърдие? Изпитвали ли сте каква е вашата вяра? Вашата вяра трябва да се изпита, но по един разумен начин. Вие имате известни предвзети разбирания, идеи за нещата и казвате, че това е по този или по онзи начин. Казвам сега: трябва да се запечати у нас новото, но не както се запечатва дюкяна на някои търговец, който е заподозрян в несъстоятелност, но както написаното в една книга или в едно писмо, да се види, че нещата в нашата душа са хубави.

Казва се в стиха: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". Съвременните ученици имат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство. Ако ви попитат, кое е вашето свидетелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Аз определям: свидетелството на всеки човек, това е неговата вяра. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане. Добрият човек можеш да го окаляш, но той пак си е добър. Злият човек можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава. Това се отнася до вътрешното съзнание на човека. Човек сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората? Или, говедо ли съм да се оставя да ме водят? Сега именно си едно говедо, защото другите те водят. В моите очи тъй изглежда работата. Ти трябва да станеш такова говедо, че сам да се водиш и да махнеш тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха с рогата си. Беше време, когато хората се биеха „по пет на нож", но мина вече това време, сега хората ще се крият от всякакви картечници, от всякакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Представете си, че вашият неприятел се мобилизира и излезе насреща ви с тия далнобойни оръдия, с тия усъвършенствувани картечници, с тия отровни газове, какво ще прави българската войска насреща им? Няма ли да бяга? – Ще бяга, иначе всички ще станат инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизират и тогава ще излязат насреща им. Някои ще кажат: виж какво говори, да нямало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизират всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизират всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизират!

Сега някои, които ме слушат ще кажат: хубаво говориш, но знаеш ли какви са съвременните условия? Ти ял ли си попарата на нашите хора? – Че аз съм ял попара от всички. Няма попара, която да не съм ял, която да не съм опитал. Питат ме: ти мост ставал ли си? – Да, ставал съм, всичко съм опитал, всички са минали по гърба ми. Казва се в Писанието: „С какво не са орали хората по гърба Ми!" Въпросът, обаче, не е в това. Любовта забравя всичко. И аз твърдя това. Но при какви условия? – Когато онзи, който ме е обидил, когато онзи, който е извършил всички престъпления по отношение на мене, ме възлюби тъй, както аз го любя. И кога Господ ще забрави всичките ви грехове и престъпления! – Когато ние любим тъй, както Той люби; когато ние почнем да мислим тъй, както Той мисли; когато ние почнем да чувствуваме тъй, както Той чувствува и когато ние почнем да действуваме тъй, както Той действува. Само тогава Бог ще заличи всичките ни грехове и няма да ги поменава.

Да си върна към мисълта си. Божието свидетелство се отнася само до Истината. Единственият обект в свита, за които ние можем да свидетелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на ограничението. Любовта е изразителна на живота, Мъдростта създава формите, начина, по който човешката мисъл може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човешката мисъл.

В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността. Буквите на тая книга са живи, написани са от най-хубавите семенца на всички растения. Като погледнеш в тази книга, ще видиш, че всяко растение има изпратено по едно живо семенце в нея. Това е не само с растенията, но като почнем от кристалите, ще свършим с ангелите. И кристалите са живи същества. Значи по ред вървят: кристалите, растенията, животните, хората и най-после се дохожда до ангелите. Следователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мъдрост на живота, трябва да отвори тази книга и да чете в нея това, което Бог е написал.

Сега в свръзка с тази свещена книга, ще ви разправя един разказ. Това нещо, за което ще ви говоря, е станало в предисторически времена, във времето на тъй наречения цар Алтасар. Той имал единствена дъщеря, Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата. Тя за всичко се радвала, но щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала някаква скръб. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по някакъв начин да смекчи звуковете на нейното име. Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име никому, това име мъчно се сменява. Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря. Той бил изпратен нарочно за нея. Носил той тази свещена книга, и трябвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже път, начин, по който да се смекчат никои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска. Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал. Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне. Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши". Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря.

Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо. Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора. Някой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото си, за да стане силен човек. Трети продава житото си, за да стане богат човек. Четвърти продава житото си, за да стане щастлив, иска да се ожени. За какво ли не се продава житото в света? И най-после, за какво ли не се продават плодовете в света? От толкова хиляди години, за какво ли не се продават ябълките и крушите в света! Няма по-лошо нещо в света от това, да се продават нещата.

И съвременните хора трябва да се отвикнат от мисълта да продават нещата. Хората продават своето жито; хората продават своето знание; хората продават своята любов; хората проповядват и по този начин продават Истината. И след всичко това дигат ръцете си нагоре. Онзи, който дига ръцете си нагоре и се моли, той е Замра–фу, а Онзи, Който иде отгоре и дава своите блага, той е Духът който жертвува всичко заради нас. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангел се влоши и трябваше да дойде друг някой да изправи тази погрешка. Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота.

Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. В духовния свят пък законът е обратен. Тук на земята, най-грамадните неща са тежки, а в невидимия свят, ако турят едно житно зърне на гърба на някого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на един ангел турят цялата земя, той ще може да я носи и радостен ще бъде. Вие ще ни кажете: докажи това! И най-поеле ще ме питате: може ли да се тури целата земя на гърба на един ангел? Аз ви питам сега: ами на кой гръб седи сега земята? Съвременните учени казват, че земята се движи в празното пространство. Чудни са хората в своите заключения? Аз ще направя едно възражение. Ако се изчерпи водата от един океан и след това се тури един параход, ще може ли той да се движи? – Няма да може. Движение става само в пълно пространство, в празно пространство няма движение. Това, което учените поддържат е едно заблуждение. Следователно, мястото, в което земята се движи не е празно пространство, крив е техния превод. Пространството е пълно с една мощна сила, с една разумна сила, върху ръцете на която се крепят не само нашата земя, но и всички останали велики светове. По нямане на думи, ние си представляваме нещата фигуративно, представляваме си идеите изопачено.

Та в какво седи свидетелството Божие? Ти седиш, живееш в света; но знаеш ли кой те крепи? Ти стъпваш на краката си и казваш: аз се крепя на краката си. Не, приятелю, имаш голямо заблуждение, ако мислиш, че се крепиш на краката си. „Ами ти знаеш ли, аз имам глава, която ме крепи?" – Не, в заблуждение си, ако мислиш, че главата те крепи. „Ами ти знаеш ли, че аз имам гръбнак, който ме крепи? – Това е заблуждение, ако мислиш така. Не са краката, не е главата, не е гръбнакът който те крепи. Това е също такова заблуждение, каквото учените твърдят, че земята се движи в празно пространство. Не е така. Има една велика сила в празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали светове. И в пространството има разумна борба на сили, които искат да прокарат своята теория. Има, известни същества, които искат да отклонят земята от нейната орбита, а това е много нещо. По някой път земята прави едно малко закъснение, или едно малко ускоряване. И в такъв случай колкото земята е по-далеч от Божията Мъдрост, от Божията хармония, толкова тези отклонения са по-големи, а колкото е по-близо до Божията Мъдрост, толкова и тия отклонения са по-малки. Вземете един човек, у когото моралът е слаб. Той казва, например, че в еди-колко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичаните са точни. Англичанинът като даде дума, че в толкова и толкова часа ще даде представление, или някакъв обяд, или никаква вечеря, той ще бъде точен на времето, ще издържи думата си. Българинът, обаче, няма понятие за време, той ще дойде най-малко половин или един час по-късно и после ще се извинява, ще казва: ще ме извините, гости ми дойдоха. Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша! Невидимият свят иска от нас да бъдем честни. Изкуството е при мъчнотиите да се издържа. Казвате: при сегашните условия не може да се живее честен живот. Не, ще живееш точно като англичанин! Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек. Ако ти в безлюбието си не можеш да покажеш, че имаш любов, не си честен човек, в тебе няма любов. Ама няма любов в света, казвате вие. Че хората не любят в света, Бог люби! Много сте смешни, като казвате, че няма любов в света. Има любов, но вие не я знаете. Има души, които любят. Има честни, добри хора, ние ги знаем, и в България, и в Англия, навсякъде по света ги има, макар че вий не ги виждате. Аз говоря принципално. Това е характер, да се проявиш при един живот на ограничения, какъвто е сегашният. Ние трябва да се повдигнем на тази височина – към Бога, към Любовта. В Бога всичко е възможно. И когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовта си, всичко за него става невъзможно. Следователно и наука, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила – Любовта. И за това в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията любов във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство. И ако във всеки урок влагате Божията Любов, вие ще имате Божието благословение. Ако като ученик в гимназията, във всеки урок влагате любов, туй знание ще бъде благословение. Ако в къщи си, при извършването на най-маловажната работа, влагате любов, вие ще имате Божието благословение. Ако пък в света извършвате и най-великата работа, но без любов, вашият гръб ще се наклони тъй, както се наклонява гърба на никой слаб човек, когато му турят никаква голяма тежест.

И така, ние ще запечатим, че Бог е исинен. Това показва, че Бог, който ни е пратил в света, има голямо доверие в нас. В Бога има голямо търпение. От хиляди години Той търпи всички престъпления на хората. Има хора, има ангели, които се молят на Бога, казват: „Господи, очисти света от тези престъпления, от тези хора!" Бог нито за момент не се поколебава и казва: „Всички тия същества, които аз съм създал, могат да живеят. Аз съм още в началото на Любовта си." Колко е светло неговото лице, когато хората представят пред Бога някой грешник. Но трябва да ме разбирате добре. Аз говоря за грешник, който съзнава своето положение, който плаче, иска да поправи своята грешка. Този човек е благороден. Аз не говоря за такъв грешник, който не иска да признае своята грешка. Ами де е твоята честна дума? Ти като студент излъга една мома. Де остави твоята честност? Преди години ти обра касата на един богаташ. Де е твоята честност? Ти изигра баща си, приятеля си, разпръсна своите братя и сестри. Де е твоята честност? Ти ходиш по три пъти на ден в църква, обра свещите, восъка на църквата, задигна парите и скъпоценностите й. Де е твоята честност? Не, в твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност! Ти можеш да направиш жертва! Само човекът на Любовта може да жертвува. Това, може и не може, то е въпрос на времето.

Така казвам: сега и ние, като този ангел, Адонаил, можем да направим една погрешка. Възможно е това, всички живи същества правят погрешки и то но няколко погрешки на ден. Този ангел се върнал на небето при Господа така скърбящ, че Бог като го видял, казал му: "Няма нищо, аз ще изправя тази погрешка!" Затова, Господ решил на мястото, дето попаднали семенцата от свещената книга, да направи райската градина и да създаде след предисторическите времена първите хора в нея, Адам и Ева. Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първите хора да се проявят. Вложете тази идея във вас! Искам да бъдете мощни, силни в любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада".

От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу. Този слог създал цяло нещастие на земята. Какво може да направи един слог? – Той може да разтърси и небето и земята; може да разтърси и всички човешки сърца, а по никой път може да смути и нашата мисъл.

Та казвам: благородно било нейното желание. И в всички вас има това желание, да се махне от имената ви слога „фу", и всички да станете "Рада".

И тъй, ако ви питат някои, каква беше днес беседата, ще отговорите: Рада! Какво каза учителят? – Рада! Какъв трябва да бъде светът? – Рада! Какво трябва да правим? – Рада! Рада, Рада – навсякъде Рада. И този свят напред с Рада ще върви. Ние ще бъдем Рада и Господ ще се радва, ще се весели, пък и ангелите ще ни пеят. Тогава ще имаме една нова култура. И сегашната култура не е лоша, хубава е, но бъдещата ще внесете едно ново благо.

И тъй, аз мога да ви поздравя днес с „Рада".

Беседа, държана от Учителя на 31 януари 1926 г. в гр. София.

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, може, хора, всички, сега, свят, бог, ангел, земя, всичко, любов, сила, тъжи, начин ,

 Неделни беседи , София, 31 Януари 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder