НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Математически задачи. Простите задачи в математиката

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, сега, природа, условия, почва, мисли, центъра, всички, живот, величини, дойде, енергия, казва, идея, хора, вода ,

 Младежки окултен клас , София, 31 Януари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Дванадесета лекция
31 януари 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление



Сега ще ви задам въпроса: има ли някакво съотношение между звуковете и идеите на човека? Ако има такова съотношение, в какво именно се заключава? Представете си, че до вас достигат някакви звукове от цигулка. Можете ли да възприемете тези звукове, без да си представите, че зад цигулката, която произвежда тоновете, седи някое разумно същество? Няма движение в Природата, колкото и да е малко, в което да не се крие живот. Думата живот започва с буквата ж. В тази буква диагоналите са най-дългите линии. Първото ограничение в живота е кръгът. Той има четири важни точки – точките, в които два перпендикулярни диаметъра пресичат кръга. Обаче, като се движат диаметрите, с тях заедно се движат и точките. Следователно всички точки на окръжността стават важни. Точките на окръжността са точки и на живота. Двете точки са отрицателни (магнетични), а двете – положителни (електрични). Геометрически тази идея може да се изрази с буквата ж. Ако точка С на чертежа представлява центъра на Земята, а точките А и В – тела, които се движат към С, то движението на тия тела към С ще бъде най-трудно в съседство със самия център С. Тук те ще срещнат най-големи съпротивления, най-големи мъчнотии. Каквито усилия да правят, те не могат да пробият центъра на Земята. С физическото си тяло човек не може да стигне до центъра на Земята, обаче с астралното си тяло може да достигне.

Този закон се отнася и до психическия живот на човека. Колкото повече той навлиза към центъра на кръга, толкова по-големи са страданията му. Когато се намери пред известна мъчнотия, човек се затваря в кръг. За да се справи с тази мъчнотия, той трябва да дойде до центъра на кръга, до най-трудните условия, и оттам да започне да възлиза нагоре. Тъй щото най-страшно е, докато човек дойде до центъра. Стигне ли до центъра, нагоре от него лесно се излиза. Когато навлиза към центъра на Земята, човек трябва да разпери крилата си, да слиза леко, без сътресения, без никакви наранявания. Това се постига само при пълно съзнание, при присъствие на ума, при спазване на връзката между Бога и душата. Само при тези условия човек може да преодолее всички мъчнотии и страдания и да излезе от тях неповреден. Първите християни са знаели тези закони и са поддържали връзката си с Бога чрез постоянна молитва.

По същия начин и учените разрешават мъчнотиите си. Вместо молитва те държат в ума си някаква висока идея. При всяко разрешаване на задачите си те излизат все от тази идея и към нея се връщат. При разрешаване на задачите има три важни положения: работи се или с отрицателни величини, т.е. под влияние на отрицателни сили в Природата; или с положителни величини, т.е. под влияние на положителни сили в Природата; или чрез примиряване на положителните и отрицателните величини, т.е. чрез равенството. Дето има равенство, там действат разумни сили по всички направления. Когато работите в математиката с положителни и отрицателни величини, най-после трябва да намерите метод, чрез който да подчините тия величини на едно равенство. Значи решаването на задачите не се заключава само в опериране със знаците на дадените величини, а в превръщане на величините. Например, ако съберете (а+ + (а- , ще получите 2а, ако ги извадите, ще получите 2б. Представете си, че а е ябълчна семка, а b – почвата, в която тази семка се посажда. Като поникне семката и израсне, тя поглъща част от елементите на почвата и се превръща в а2 + b2. Ако съберем и извадим а2 + b2 и а2 – b2, пак ще получим 2а2 и 2b2.

Каквито обяснения да дадете на тези действия от гледище на физическата математика, те са необясними. Обаче психическата, или духовната математика, може да ги изясни, понеже тя борави с живи сили, които се движат в повече от три измерения. При растене на ябълчното дърво почвата постепенно губи потенциална енергия. Щом потенциалната енергия на почвата се изчерпи, ябълката престава да се развива. Тя спира своето растене. Щом е дошъл на Земята, човек се нуждае от физически, от материални условия за развитие. Няма ли такива условия, той престава да се развива. Сега, като ви давам тия примери, имам предвид да разсъждавате върху всички аритметически и алгебрически действия, било от елементарната или от висшата математика, да ги превеждате правилно, за да се ползвате от тях. Не ги ли разбирате, вие можете да се натъкнете на някой житейски въпрос от висшата математика и да преживеете голямо противоречие. Да се натъкне човек на някое противоречие, това значи да се намери в тресавище, на колеблива почва. В такова положение може човек да се намери и в науката. В математиката например може да се дойде до положения извън физическия свят, дето нещата стават невидими, а при това те трябва да се допуснат, че съществуват, т.е. съществуват като действителни. Казвате, че извън физическия свят друг не съществува. Защо? – Защото познавате само света на трите измерения. С други думи казано: за вас извън трите измерения друго не съществува. Въпреки това днес висшата математика говори не само за четвърто измерение, но и за пето, за шесто, за седмо измерение.

За да се разберат тези отвлечени въпроси, трябва да се приеме, че в Природата съществуват много възможности, които човек не познава. Човек познава само няколко положения и от тях вади своите заключения. Човек знае само онези прояви на живота, които произлизат от проявите на вчерашния ден. Обаче за проявите на човешкия живот има много възможности. Днешният ден представлява условия за утрешния. Възможно ли е това? – Възможно е. Как може да се докаже? – Това може да се докаже по математически начин. Допуснете сега, че а представлява жито, което първо е било в хамбара, а после е било посадено в почвата б. Тогава ще имате едно отрицателно положение, т.е. изпразване на хамбара. След време житото ще израсне, ще се увеличи, като вземе известни елементи от почвата, и ще се превърне в а2. При това положение ще имаме един положителен процес, т.е. придобиване на нещо, прибавяне на нещо към житото. Новото жито, което е израсло на нивата, може ли да се събере в същия хамбар? – Не може. По количество то се е увеличило значително. Тук процесите стават във възходяща степен. Това показва, че в живота се работи едновременно с положителни и с отрицателни величини, и то не само в права линия, но и в други посоки и положения, които трябва да се имат предвид. Има положителни и отрицателни величини възходящи, както и положителни и отрицателни величини низходящи.

И тъй, ако положителните величини са в низходяща посока, материята се увеличава, но същевременно става негодна за организиране. В нея става вътрешно гниене. За да се отстрани гниенето, материята трябва да се изсуши. Увеличаване и намаляване на материята, т.е. сгъстяване и разредяване, става навсякъде в Природата. Когато почвата например се втвърди, тя става много гъста, негодна за използване. За да се смекчи, непременно трябва да дойде дъжд. Как можете с математически величини да изразите слънчевите лъчи, дъжда, сушата? Като правите тези изчисления, вие трябва да вземете под внимание и времето. Щом работите с тези величини, вие трябва да ги превърнете в еднородни и тогава ще извършите с тях ред алгебрически действия. Като работите с алгебрата, трябва да дойдете до положение да я внесете в себе си. Тялото ви представлява почвата, а идеите – това са семенцата, които посаждате в тази почва. Когато се намирате пред известни мъчнотии, това показва, че семенцата ви са повече, отколкото почвата може да приеме и да им даде условия за развиване. Който иска да развива повече идеи, отколкото условията му позволяват, той не се съобразява със законите на Природата. Според законите на Разумната Природа една идея може да се развива само в определено за нея време и място. Две идеи не могат едновременно да се развиват. За даден момент вие трябва да държите в ума си само една основна идея. Щом реализирате тази идея, тогава само можете да се спрете върху друга някоя, но винаги между реализирането на една и на друга идея се изисква известен интервал от време. Който наруши един от законите на Разумната Природа, той ще се намери пред големи мъчнотии.

Съвременните хора се радват, когато работите им вървят добре. Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази радост – дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя. Ако успехът им има за основа камениста почва, той скоро ще рухне. Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши. И най-после, ако е на пътя, птиците ще го иззобат. Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод. Ето защо, като е дошъл на Земята, човек трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват. Почвата, на която тръните растат, е добра, но първо те трябва да се махнат, и тогава житото да се посади. Каменистата почва е неблагоприятна за житото, но от нея могат да се извадят хубави камъни за градеж. Разумният човек, който разбира живота, няма да сади жито на камениста почва, но ще използва тази почва за каменна кариера и по този начин ще си създаде добро положение. Пътят пък, по който се движат хора и коли, не е годен за посаждане на жито. Той служи като средство за съобщаване. Съвременните хора слушат да им се говори по различни въпроси, но в края на краищата казват: „Това не ни интересува днес. Това не е важно за нас.“ Прави са тия хора. Има нещо, което в дадения случай е важно за човека, но въпрос е дали това, важното, може да допринесе нещо за неговото щастие. Може би това, което днес е важно за човека, утре ще му донесе най-голямото нещастие. Значи човек трябва да разбира важността на нещата и да знае към кои от тях да се стреми. Това се отнася не само до хората вън от вас, но и за самите вас. Ученикът трябва да разсъждава правилно, да разбира важността на малките и на големите работи.

Един рибар взел своята въдица, закачил я на едно колче на брега на реката и я пуснал във водата. След това той се отдалечил от брега и отишъл у дома си да свърши някаква работа. В туй време, като видяла отдалече още въдицата, една любознателна рибка се заинтересувала от това, което се люлее във водата. Приближила до въдицата и видяла нещо особено. Отворила устата си да го опита, но веднага усетила, че устата ѝ се закачила за това особено нещо и не могла да се откачи. Натук подскочила, натам подскочила, не могла да се освободи. В това време един пътник минавал край брега и като видял, че рибката подскача от едно място на друго, запитал я: „Какво правиш тука?“ – „Играя хоро, но не зная как да се откача от това хоро. Ако обичаш, помогни ми да се освободя.“ Пътникът бил прочут мъдрец. Той влязъл в положението ѝ и казал: „Слушай, ти си се наела с работа, която не е за тебе. Ти искаш да учиш дължината на радиусите в кръга, но тази наука е мъчна, не е за тебе още. Ела сега по-близо до мен.“ Рибката се приближила до брега, мъдрецът извадил кукичката на въдицата от устата ѝ и казал: „Хайде, бъди свободна! Иди отново във водата да плуваш и разправи на другарките си, че не е време още да се занимават с изучаване на радиусите на кръга.“ Рибката заплувала леко във водата и благодарила на пътника за свободата, която ѝ дал. Наистина, рибката трябва да благодари на този пътник именно, защото ако рибарят беше дошъл по-рано от него, тя щеше да се намери в свят, чужд за нея.
Какво заключение можете да извадите от този пример? – Той показва, че в човека има ред мисли и желания, за реализирането на които не е дошло още време. Следователно човек не трябва да се интересува от ония мисли и желания, за реализирането на които не е дошло времето. Започне ли да се интересува от тях, те непременно ще му донесат ред страдания и нещастия. Ще дойде рибарят и ще го закачи на въдицата си. След това той ще се блъска на една и на друга страна в мисълта си, за да разреши по някакъв начин въпроса как да се освободи от страданията. Когато човек мисли правилно, все ще срещне мъдреца, който ще го освободи от въдицата. В дадения случай мъдрецът представлява интуицията в човека, която единствена може да му помогне, да го освободи от ограниченията на неговата обикновена мисъл. Докато интуицията не дойде в помощ на човека, той ще се намери в положението на учен, който изучава научни въпроси, за които не е готов. Интуицията му ще го запита: „Какво правиш тука?“ – „Играя хоро, движа се по дължината на окръжността с цел да изуча нейните радиуси.“ Интуицията ще му отговори: „Днес ти не можеш да изучиш този въпрос. Обаче един ден, когато дойдеш на по-високо стъпало на развитие, когато станеш господар на положението, тогава ще разрешиш този въпрос. Това значи: остави настрани всички ония мисли и желания, за които не си готов. Когато станеш господар на себе си, тогава започни да ги изучаваш.

Сега да се върнем към формулата а + b. С а ние означаваме човешкия ум, с b – човешкото сърце. Как можем да изразим тази формула словесно? Ние можем да кажем: възможностите на ума и възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята: а2 + b2 = с2. Значи силите на ума и на сърцето се вливат във волята като притоци. С други думи казано: силите на водата (а) и силите на въздуха ( произвеждат известен резултат (с): а2 + b2 = с2. Водата – това са чувствата на човека, въздухът – това е неговата мисъл. Волята се проявява само под влияние на човешките чувства и мисли. Воля има само там, дето има мисъл и чувства. Без мисъл и чувства волята не действа. Всеки волеви акт се диктува от онези мисли и чувства, които действат в даден момент. Затуй казват: „Човек е това, което мисли и чувства.“ Ако мислите и чувствата на човека са положителни и възходящи, те ще произведат съответни резултати. Силата на човешката воля зависи от силата на неговите мисли и желания. Колкото по-силни са образите на човешките мисли и желания, толкова по-активна е волята му. Кажете на човека, че еди-кой си е негов неприятел, и се отстранете. Този образ ще израсне в него и ще му даде сила, подтик да се бори с неприятеля си, да му се противопоставя. Достатъчно е човек да има силен образ за нещо, за да бъде всякога нащрек. Някои хора се страхуват от змия, други – от мишка. Опитайте се само да произнесете думите змия или мишка пред тези хора, за да разберете колко са активни. В тях веднага се събира всичката скрита волева дейност и те могат да бягат, да се крият. Някои смели, отлични плувци се боят от пиявица. Като дойде въпрос до плуване, те са готови да плуват с километри във водата, но видят ли пиявица, веднага отстъпват, връщат се назад. Те се ужасяват от вида на пиявицата, дори и в шише да я видят. Човек трябва да се изучава, да знае кои образи парализират неговата воля и да им противодейства. Той трябва да си послужи с методи, които да възстановят равновесието му. Образът на змията действа върху някои хора отрицателно. Как могат да се освободят от този страх? – Като приложат във волята си нещо положително. В дадения случай любовта ще спаси положението. Казано е в Писанието: „Любовта изключва страха. Вярата изключва суеверието.“ Значи Любовта ще изпъди страха от човека навън, а вярата ще внесе Светлина в неговия ум. За да се домогне до вярата, човек трябва да изучава пътищата на Светлината.

Днес хората говорят за всичко: за любов, за вяра, за братство, за равенство и т.н. Обаче те не са се спирали върху близки до тях въпроси, от които зависи тяхното благосъстояние. Например как са разрешили въпроса за яденето? Знаят ли каква храна трябва да употребяват в понеделник, каква – във вторник, в сряда, в четвъртък и т.н. Знаят ли какво да ядат сутрин, какво на обед и какво вечер? Ще кажете, че това са прости работи, с които човек не трябва да се занимава. Според вас достатъчно е човек да се нахрани, а кога каква храна е ял, това не е от значение. Или ще кажете, че колкото е по-пищна храната, толкова по-добре за човека. – Не е така. Въпросът за храненето е математическа задача, която, колкото и да е проста, непременно трябва да се разреши. Докато не разрешите тази задача правилно, всичките ви усилия към велики и сложни задачи ще бъдат безуспешни.

Щом разрешите въпроса за храненето, ще ви се наложи разрешаването на задачата за съня, за спането. Знаете ли в колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Ще кажете, че това зависи от условията. – Не, външните условия на живота не могат да изменят законите на Разумната Природа. Тя строго е определила за всеки човек кога да си ляга и кога да става. Следователно всеки човек трябва да намери определения за него час за спане. Кокошката например ляга преди залез слънце и става преди изгрев. Да разреши човек правилно въпроса за храненето, за спането, това значи да е постигнал известна хармония между своите мисли и чувства. Щом е постигнал това тониране, той е готов вече правилно да разрешава всички останали въпроси. Той ще ги решава правилно и бързо, докато другите хора ще употребяват месеци и години. Те ще иждивяват много енергия, докато дойдат до микроскопически резултати. Свежест, бодрост е нужна за човешката мисъл. Не е ли бодра, няма ли нужната Светлина, тя не може да се справи с противоречията в живота. Природата не познава никакви противоречия. Тя не допуща никакви обезсърчения. „Ама ние страдаме. Не вижда ли Природата нашите сълзи, нашите мъчнотии?“ Когато види сълзи в очите ви, Природата казва: „Умни са моите деца. Те са отворили своите извори да поят градинките си.“ Когато види, че сълзите на хората престават, Природата се радва и казва: „Умни са моите деца, защото имат ключове, с които отварят и затварят своите извори – според нуждите си.“ Види ли, че някой човек се е отчаял и е намислил да се хвърля от канара, Природата казва: „Това мое дете е решило преждевременно да хвърчи. Един ден то ще си научи урока.”

И тъй, изучавайте езика на Природата. Влезте във връзка с нея и започнете да мислите правилно. – „Ама ние учим много.“ – Не е въпрос в многото учене. Малко трябва да учи човек, но разумно. И каквото научи, да го приложи в живота си. Днес хората много учат, малко придобиват. Много работят, малко се ползват. Днес хората пипат нещата, а не виждат. Който е развил в себе си ясновидство, той работи с виждане, а не с пипане. Така той ще се освободи от ненужния материал, който обременява нервната му система. Обаче, докато живее при неблагоприятни условия на живота, човек се нуждае от много неща. Щом много учи, а малко придобива, това говори именно за неблагоприятните условия, при които се намира. Който се е тонирал, за три часа учене, но с любов, той придобива много. Не е така за всички хора. Ако обикновеният ученик или студент учи по три часа на ден, той не може да успее. Това се отнася до съзнателните ученици, до ония, които са във връзка с Живата Природа и следват нейните закони. Природата дава на човека време и енергия, като му заповядва да пести енергията за сметка на времето. Тя не позволява да се харчи енергията ѝ напразно. Природата разполага с изобилна енергия, но на никого не позволява да иждивява енергията ѝ напразно. Който наруши това правило, той е осъден на страдания. Тази е причината, поради която на ученика се препоръчва съзнателна работа върху себе си, за да хармонизира своите мисли и чувства, да дойде до положение разумно да иждивява енергията на Природата. Който пести своята енергия, той печели – той не остарява преждевременно.

Днес всички хора се оплакват от преждевременно остаряване. Защо? – Защото прахосват своята енергия. Разумен човек е онзи, който от младини до старини остава бодър, способен за работа. Разумният човек не се влияе от външните условия. Че имало бури и ветрове, че валели дъждове: той знае, че всичко това е на мястото си. Бурите ще дойдат и ще заминат. Дъждовете ще валят и превалят. Това са природни процеси, които трябва да изпълнят своето предназначение. От ученика обаче се изисква да мисли право, да чувства право и да действа право.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!


31 януари 1926 г.

Простите задачи в математиката

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, сега, природа, условия, почва, мисли, центъра, всички, живот, величини, дойде, енергия, казва, идея, хора, вода ,

 Младежки окултен клас , София, 31 Януари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Кои бяха основните положения на миналата лекция? (Значението на гласните и съгласните букви и влиянието им за трансформиране на състоянието.) Хубаво, тогава какво съотношение може да има между звуковете и идеите на човека? Запример слушате – цигулар произвежда звукове. Може ли да се произведе какъв да е звукът, без да мислим, че зад този звук седи една интелигентна сила? В природата законът е такъв – и най-малкото движение в света, това е един признак на живота.








Напишете буквата „ж", но хубаво. Защо другите две линии (диагоналите) са по-дълги? Значи първото ограничение – това е кръгът. Следователно в кръга има само четири важни точки. Но понеже тези точки се движат, всяка една точка на кръга става важна. Това са точките на живота, двете са отрицателни (магнетични), а двете положителни (електрични.) Геометрически тази същата идея можем да я изразим с „ж". Сега според същия закон да допуснем -това са действащи сили. Първата сила действа от А







към С (центъра). Тук – С, падането ще бъде най-голямо и от С към В – от С ще започне слабо, а при В ще бъде по-силно. В С падането ще бъде най-силно. Могат ли да пробият тунел през центъра на земята?

Едно същество, което влиза към центъра на земята, не може да влезне със своето физическо тяло, но може със своето астрално тяло. Този закон е верен психологически. От А към центъра всякога има известни страдания. Този закон е верен, ще го проверявате. Когато започне известна мъчнотия, тя е един кръг. Ти не можеш да се справиш с нея, докато не влезнеш в центъра. Щом влезнеш в центъра, ти ще минеш в противоположната посока, ще имаш възлизане нагоре, ще имаш най-малките съпротивления. Всичката опасност е до центъра. Ако можеш да влезнеш безопасно до центъра, навън можеш да излезнеш. Никога не трябва да се хвърляш, при падането към центъра ти ще бъдеш като парашут. Като слизаш към центъра на земята, ще разпериш крилата си. Тези крила, то значи твоят ум, ще имаш присъствие.

От чисто окултно гледище при най-големите мъчнотии, които те очакват, ако умът ти е буден, ти постепенно ще слизаш, и нищо не е в състояние да те повреди, или казано – ако държиш връзката с Бога, ти ще преодолееш всички мъчнотии. Това първите християни са го знаели. И те са поддържали тази връзка чрез постоянна молитва. И учените хора, и те тъй разрешават въпросите. Всеки един учен човек има известна основна идея, за която се държи постоянно, и от нея изхожда и се връща. Чрез нея разрешава всички задачи. За да решиш една задача, колко положения трябва да имаш най-малко? За да почнеш, трябва да имаш две положения най-малко. Да кажем, основното положение „а". „А" може да се превърне на „b". Туй превръщане може да стане тъй, чрез плюс може да стане и чрез минус. Превръщането, или скритата енергия на „а", може да се изрази или по закона на съпротивлението, или чрез живота. По единия начин ±а=а (като махнем на + вертикалната черта) ще се образува равенство.

Когато вие примирите плюс и минус, образува се равенство. А щом се образува равенство, има една разумна причина, която работи по всички направления. И в математиката, като работите, плюс и минус ще трябва да ги превърнете, да имате едно равенство, т.е. да намерите един метод, чрез който да работите. Щом добиете равенство, имате всички методи за разумния живот. Туй не е в знаците, а в превръщането. Да кажем: а + b, а – b. Ако ги съберем, ще получим 2а. Ако извадим, ще получим 2b.

Сега представете си, че „а" е една ябълчена семка, „b" на какво ще бъде равно? (Да кажем, почвата.) Тогава туй семенце казва така: повдигаме на квадрат а2+b2. Ако „а" е една механична сила, ще се движи в плоскост, но понеже е една жива сила, не може да се движи в плоскост. Защото плоскостта е едно сечение на друга една фигура от по-висш свят. Следователно, какво ще бъде? „А" е почнало да расте – „а2“ Колко пъти се е увеличило „а"? „А" пъти. Тогава b2, почвата, какво е станало с нея а2 + b2, а2 – b2? Тогава да допуснем, че а – b пак е ябълчено семенце, какво означава? (Коренчетата, нали семето, като израства, пуска коренчета.) Да, право разсъждавате. Трябва да разсъждавате много тънко. Математиката, тъй както е сега, там се изразява само положението на физическите сили, но висшата математика засега – и висши процеси от друг един свят. Във висшата математика – и математиците вече го осъзнават, то са вече отношения само на живи същества, толкова бързо променливи – и трябва да се изчисляват.

Ако вие посеете тази ябълка в една малка саксийка, претеглете я, да кажем, че тя е един килограм и като посеете семката, везните ви са толкова чувствителни, претегляте колко ще тежи – един грам. След пет години, като расте семенцето, колко ще тежи тази саксия? Дървото вече е отделено от пръстта, ще се увеличи ли тази пръст? Тя ще има същата тежест. Тъй че земята обеднява в друго отношение. Обеднява почвата откъм своята потенциална сила. Няма потенциална сила, която да се превърне в кинетическа. Почвата е обедняла, следователно растението няма материал, с който да работи, и неговите процеси се спират. Както една жена, която няма вълна да преде – седи, не работи. Или вие може да сте като поет добър, но лист нямате, мастило, перо нямате – седите вкъщи и само мислите, условия нямате.

Сега аз искам да насоча ума ви да разбере тези най-елементарни алгебрически положения. После в аритметиката трябва да имате едно основно схващане. Туй ще ви даде една нова основа и във висшата математика ще хвъркате, леко ще се движите. Инак има опасност да ви мръдне умът. Понеже вие няма да можете да се ориентирате, и ще влезнете в противоречие. Например тук, на физическото поле, вървите като по твърда почва, но нагазите до едно място, почвата почва да се колебае, става тресавище, почва да се губи отдолу. Запример в математиката може да се дойде до положения извън физическия свят, да не виждате нещата, а при това математически трябва да се допусне, че съществуват. Вие казвате – извън този свят няма други свят, а математиката казва – има четвърто измерение. Накъде му е посоката на това измерение? Па и не само четвърто, а и пето, шесто и т.н., дойдете в противоречие. Трябва да се разбере туй елементарно положение, че в природата съществуват много възможности, и вие знаете само няколко.

Запример вашият живот може да се изрази по много начини. Днешният начин, както сега се изразява, той е от положението на вчерашния ден. А днешният ден, както го изживяхте, той представлява условия за следующия ден. Всеки един ден създава следующия. Сега във вас може да се роди възражението, ама как е възможно? Тъй е, нищо повече. Но това твърдение да се докаже математически. Е, хубаво, ние сега можем да ви докажем, че а + b и а – b са две величини, равни една на друга. Ако почна да ви доказвам, ще се объркат всичките ви понятия. Това не е само забавление, но ще видите съществуват ли такива положения в природата.

Ако а2 – аз обяснявам само положението на тази задача, ако а2 е една житница, един хамбар, а „b" – почвата, вие изваждате житото и го посявате в „b". Тогава второто положение вие ще имате най-първо, хамбарът ще се изпразни (-). Всичката енергия ще иде в b, а а2 показва, че това жито е порасло и узряло, вземато е от нивата (+). Следователно подразбира един положителен процес. Питам тогава, това жито можете ли да го съберете в същия хамбар? Житото, което е излезнало (-а), като го турите в „а", може ли да го събере? „А"-то в дадения случай, то е един процес.

Като кажа минус, аз вземам минус в положителен смисъл, във възходяща степен. Имаме „±", но вие работите с тези величини само в една плоскост по права линия. Казвам, има и друго положение, което трябва да се вземе предвид, има плюс в нисходяща степен и минус в нисходяща степен, има плюс във възходяща и минус във възходяща степен. Казвам плюс – ако е във възходяща степен, материята се увеличава, но същевременно тя става негодна за организиране. Образува се вътрешно по-голямо гниене. Следователно в дадения случай материята трябва да се разреди. А този закон съществува в природата. Когато почвата се вцепенява, сгъстява, защо идва дъждът? Как ще изразите математически дъжда? Какъв знак ще турите за слънчевите лъчи, влагата, водата, алгебрически как ще го изразите? Значи ще трябва да вземе участие и времето „t". Щом турите времето, то става процес. (За да може да се работи в дадения случай, всичко трябва да се превърне в еднородни величини, които да се сумират в еднородни енергии.)

Тези са задачи, върху които ще работите. Алгебрата ще внесете в себе си вътре. Вашето тяло е почвата, вашият мозък. Имате известни идеи, това са семките. Намирате се в известно затруднение. Затрудненията всякога произтичат от факта, че всякога имате повече семки, отколкото почва. Посяли сте толкова много семки, че те не растат, няма храна за всички. Затова ще държите правилото – в определено време определена идея се развива. Две идеи не могат да се развиват едновременно. В дадения случай само една основна идея ще имаш. Последователно ще вървят, и то между тях ще има интервал, и всякога, щом се наруши този закон, ражда се една вътрешна мъчнотия, а тя показва, че ти си постъпил несъобразно със закона на живата природа.

Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте? Хубави камъни има, за зидария стават. Умният човек няма да сади там жито, но ще направи кариера, ще вади камъни и ще създаде за себе си същите блага – онзи човек, който разбира живота.

Сега вие разсъждавате тъй, както всички. Всички казват така: „Ние искаме туй, което сега ни интересува." Тази идея добре е поставена. Туй, което сега ме интересува, то е най-важното в дадения случай. Но туй, което е важно заради мен, не трябва да създаде нещастие после, то трябва да създаде нашето благо и ако то създава вашето благо, вие вървите по един естествен път на живата природа.

Ще ви приведа един малък анекдот. Някой си рибар хвърлил своята въдица във водата, забил едно колче и я завързал с тънък конец. Една учена рибка, като разглеждала наоколо, разглеждала, размишлявала, най-после казва да опита. Като рекла да глътне, закачило се за гърлото й и почнала да скача наоколо. Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш?" „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе?" „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец. Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил хапката. „На всички рибки разкажи да знаят, те не са дошли до туй положение да разглеждат радиусите на кръга."

Има известни мисли и желания, на които не им е дошло още времето. „Ама не мога ли да ги опитам?" Ще опиташ, но ще обикаляш наоколо. А щом дойде този рибар, какво ще бъде положението ти? Този мъдрец, това е тази жива интуитивна сила във всекого един от вас. Минава и казва: „Какво правите?" „Изучаваме радиуса на кръга." Когато вържете един камък на края на една връв и въртите, тази връв в своето движение е радиусът. Това е радиусът, с който се образува един кръг. Известни желания, известни мисли може да се опитват, когато дойдете до степен, където може да ги използвате, да бъдете господар на положението. Да бъдете толкова разумни, че да можете да използвате да превръщате енергиите от едно състояние в друго.

Добре, сега да кажем а2 и b2. „А" – това е човешкият ум, +b – това е човешкото сърце. Какъв резултат може да има? (Възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите на човешката воля. а2+b2= с2.) Значи силите на сърцето и на ума се вливат и дават един приток вътре във вас. Тогава на какво можем да уподобим човешката воля? В дадения случай може да направим такова едно сравнение: „а" -означава водата, а „b" – въздуха, „с" са резултатите. Например въздухът и водата като работят, произвежда се известен резултат. Резултатът „с" е значи волята. Значи желанието и мисълта ще въздейства. Волята без желание и без мисъл не може да се прояви. А това са елементите. Един волев акт се определя от онези мисли, от онези желания, които в дадения случай го придружават. Тогава ще си поставите закона – каквото мисии човек, такъв и става. И щом мисълта ви е положителна, възходяща, тя ще произведе съответните резултати. Всякога ще гледате най-добрите ви желания да бъдат реални. Всяко едно добро желание трябва да има един определен, много ясен образ. Мисълта, и тя трябва да има образ. Идеалните мисли трябва да имат образи. Тогава волята може да се увеличи. Преобладаващите образи вътре в ума, те въздействат върху човека. Образът, който по-силно се проявява у човека, той всякога завладява. Запример най-кроткият от вас, ако му вкарам мисълта, че еди-кой си негов брат, той му е неприятел и че му препятства в живота, да има образа за препятствие, веднага той ще има известно отвращение от него. Този образ му е повлиял и щом го види, почне да трепери.

Запример види змия. Този човек, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията. Кое е, което го е уплашило тук? Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. Като й покажат пиявицата, всичкото й геройство изчезва.

Много образи има, които могат да ви обърнат в бягство. Ние трябва да знаем кои образи ни действат негативно, парализират в нас всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл – онова възвишеното и благородното и казва: „Аз вече живота не искам да живея." Тогава на този образ, да кажем, страх те е от змия, какъв образ ще внесеш, за да се възстанови твоето равновесие? Аз употребявам змията, това е минус. Как може да го оправите? С плюс, нищо повече. А туй значи тази змия трябва да я разпънеш. Ще разпънеш страха. Е, как ще го разпънеш?

В свещените книги се казва така: „Любовта изпъжда вън всеки страх." Вярата изпъжда вън всяко суеверие. Вярата внася светлина. Тази светлина ще дойде по известен път. Ние трябва да знаем пътищата на светлината. Светлината върви по определен път. Да допуснем едно правило, най-обикновеното явление, което съществува в живота – това е яденето. Замисляли ли сте се за всеки ден с какво трябва да се храните? В понеделник с какво, във вторник, в сряда... вие ще кажете веднага: „Ние с тези работи не се занимаваме." Но тя е една алгебрична задача проста, но като разрешите тази задача, след нея ще дойде друга. Допуснете сега с яденето. След яденето друга обикновена работа в живота е спането. В колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Изучавали ли сте законите на живата природа – тя е определила. Запример кокошките много правилно си лягат. Кокошката си ляга преди слънце. Имат едно правило – сутрин много рано се събуждат. Събуждат се преди изгрева на слънцето всякога. Всеки един от вас знае ли в колко часа да си ляга? Ама, казвате, времето изисква, условията такива. Никакви условия, това е суеверие у вас, у всички ви. Това не са никакви условия. Ако моят ум тъй е тониран и сърцето ми, имам да разрешавам известна задача математическа, изисква се само един час. С един бегъл поглед вътре в един час ще бъда готов. А други дълго ще размишлява. А сега вие колко пъти трябва да четете, за да научите? Защо? Защото умът не е тониран. Онези клетки не са в хармония. Тъкмо речете да работите, дойде млечната киселина, въздейства на пирамидалните клетки, и те издърпат своите крачка – и вие престанете да работите, заспивате, пробуждате се, заспивате... умора има.

Затуй умът ви трябва да бъде свеж. В природата няма обезсърчение. Тя не е като нас. Понякога ние искаме да заставим природата, казваме: „Ама ти не знаеш ли, че ние страдаме." Даже искаме да я заставим и тя да плаче. А природата казва: „Когато ти плачеш, на моите деца са изврели два извора от очичките, колко го обичам това дете, че извори има и много са красиви." Когато сълзите престанат, казва: „Туй дете е много умно, държи водата под ключ, отваря и затваря, когато му трябва." Казва: „Научи се да мисли."

Такива са разсъжденията на природата. Допуснете сега най-лошото – ти казваш, че си се отчаял и отиваш да се хвърлиш. Природата казва: „Моето дете е отишло да хвърка преждевременно." Казвам сега, вие трябва да се научите да мислите. Условията трябва да бъдат разумни. Казвате: „Аз трябва много да уча." Не, малко трябва да учите, много малко. Сега лошото е, че много учим. Малко да учиш, но много да спечелиш. А сега много учим, малко печелим. Тоест малка придобивка имаме ние. Вземете в анатомията, когато изучават лекарите онези кости, ръбовете им, колко мускули, как минават вените, артериите, има такива подробности, но този лекар щеше да се избави от тези мъчнотии – той добре знае, като пипне тези издутости. Допуснете, че този лекар би развил ясновидство. Къде е двама лекари – единият пипа, другият вижда. А сега с рентгенов апарат гледат. Ако лекарят имаше туй чувство, щеше да се избави от този ненужен багаж.

Има някои неща, които са ненужни. Но са нужни само при сегашните условия. Като казвам, ние трябва много да учим, значи намираме се при неблагоприятни условия. Човек, който много учи, намира се при много неблагоприятни условия. Аз вземам думата „много учене" – четене на книги. Четете всичко и най-после, като си дадете отчет, какво сте научили? По-добре един час учене – аз турям три часа с любов. Със сърцето си, с ума си, с волята си – любовно. Три часа като учиш, дойде вече, почнеш друга работа. Сега с три часа не може да се надвие.

Сега да приложите туй правило, всички вие ще пропаднете. Сега трябва да се учи, много трябва да се учи. Може да измените тези условия за бъдеще. В историята има такъв пример: тридесет и пет хиляди думи му прочели, и той ги изказал напред и назад. Два пъти ги повторил. Ако вие имате такава памет – трябва да се стремите към спестяване. Много учене, ние изхарчваме излишна енергия, а природата достатъчно време има, но енергия достатъчно няма. Тя не позволява да се хаби нейната енергия. Страданията излизат от излишното изхарчване на живата енергия в природата. Тя е в изобилие, но никой няма право да я прахосва. Живата природа не обича абсолютно никакво прахосване на нейните енергии и който се опита да ги прахосва, страданията идват като наказание.

Затуй сега трябва да живеете хармонично, да развивате ума си и сърцето си, да турите тези хармонични мисли. Има неща, които може да ги придобиете, да можете да спестявате своята енергия. То е печалбата. Тогава няма да остареете преждевременно.

До крайния предел на живота трябва да спазвате вашата бодрост и като дойдете да преминете периода от земята в другия свят, да бъдете тъй бодри, като човек, който сега се ражда. И няма да се страхувате от външните условия. Нека дойдат, ако има бури. Няма какво да се случи. Ако бури има, ако дъждове падат, те ще извършат своя процес, но вие трябва да мислите добре, да чувствате добре и да действате добре.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"




Дванадесета лекция

на Младежкия окултен клас

31 януари 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder