НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Гласни и съгласни букви

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, букви, съгласните, гласните, път, начин, глава, природа, буква, сега, стола, енергия, себе, аз, съгласни ,

 Младежки окултен клас , София, 24 Януари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Единадесета лекция
24 януари 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се резюме на темата „Най-полезното растение“.

Чете се темата „Най-силната гласна и най-меката съгласна“.

Когато пишете темите си, вие трябва да бъдете свободни, да не се смущавате. Всяка тема е упражнение на ума. За да напише нещо, човек трябва да мисли. Буквите, с които си служите в езиците, се вземат вместо числа. Защо с буквите х, у, z се изразяват неизвестни величини?
Отговор: Математиците са се условили с първите букви на азбуката да означават известни величини, а с последните – неизвестни.
Според мене х се взема като неизвестно, защото представлява кръг, разделен чрез диаметъра на две равни части, които по неизвестен начин са се обърнали и са образували тази буква. Как са се обърнали двете половини на кръга, за да образуват буквата х, това именно е неизвестно. Ние искаме да знаем коя сила, коя причина е разделила кръга на две равни части и по неизвестен начин ги е обърнала, а после ги е съединила и е образувала х. Същата причина, същата сила действа и върху житното зърно, посадено в земята, и го заставя да се пукне и да покълне. Като дойдем до буквата у, виждаме един символ, с който египтяните представяли човека, обърнат с главата надолу. Ние не можем да си обясним защо човек се е обърнал с главата надолу. В бъдеще тази буква трябва да се обърне, да представи човека, застанал в право положение, с главата нагоре. В положението на буквата y се намират и растенията. Главата на растенията и до днес още е заровена в земята. Буквата z пък представлява кръг, напречно разделен на две части. Под влиянието на някаква сила тези две части неизвестно как са се обърнали и са образували z – знак за размножаване. Значи във всеки знак, във всяка буква е скрита една идея. В това отношение буквите представляват фигуративно изразени идеи. На вас като ученици не ви остава нищо друго, освен да изучавате идеите, които се крият в буквите.

Кои букви се посочиха за най-силни гласни и за най-меки съгласни? – Буквите а, о, и, у се посочиха като силни гласни, а буквите – х, м, л, с – като меки съгласни. Ако съедините гласните а, о със съгласната х, ще образувате частиците ах, ох, които са общи за всички народи – за англичани, германци, французи, българи, турци и т.н. Как определяте мекотата на съгласните букви? – По начина на изговарянето. Колкото по-малко съпротивление се изпитва при изговаряне на дадена буква, толкова по-мека е тя. С буквата м и с някои гласни се образуват сричките ма, мо, ми, му илиам, ом, им, ум. Гласните ли смекчават буквата м, или м смекчава гласните? Гласните ли предават качества на съгласните, или съгласните – на гласните? Като изговаряте съгласните букви, наблюдавайте кои органи вземат участие: езикът, небцето или устните. Същевременно наблюдавайте какво напрежение изпитвате при изговаряне на различните съгласни. Когато произнесете звука м, усещате спиране на устните. Когато произнесете звуках, усещате спиране около ларинкса, в дъното на езика. При изговаряне на звука л езикът спира на небцето. Буквата с пък означава звук, с който си служат змиите и гъските. Когато чуе този звук, човек взема предпазни мерки. Този звук предупреждава човека да не падне в пропаст. Някои животни си служат със слога му. Кравата мучи. Буквата м е символ на нещо. Тя означава субстанционално състояние на материята. Същевременно тя изразява и потенциално състояние на материята. Следователно думатамама, образувана от двете срички ма-ма, представлява материята, от която човек е направен. Под думата мама разбираме това, което ни е дало форма, и това, което се проявява у нас. Слогът ма се повтаря два пъти. Англичаните обичат да съкращават думите, затова често си служат със слога ма.

Сега, като изучавате силата на гласните букви и мекотата на съгласните, вие можете да се ползвате от тях като метод за трансформиране на състоянията си. С някои от буквите ще можете да трансформирате един род състояния, а с други – друг род състояния. Представете си, че сте студент, който е пропаднал на изпита. Как ще си въздействате: с гласните или със съгласните букви? Ще изговаряте една, втора, трета буква от гласните и от съгласните, докато неразположението ви напълно изчезне. Всяко неразположение, било физическо или психическо, се лекува по два начина: или с метод, подобен на причината, която го е предизвикала, или с метод, противоположен на причината. Например измръзнали ръце и крака се лекуват със студено, а не с топло. Изгорени удове от организма се лекуват с топло. Те се намазват с дървено масло, понеже то поглъща топлината в себе си и по този начин освобождава организма от излишната енергия, която е приел чрез изгарянето. Когато организмът е простуден, той е погълнал особен род енергия, която не е в хармония с него. За да трансформира тази енергия, човек се нуждае от външна помощ.

Лесно се говори за трансформиране на енергиите, на състоянията на човека, но мъчно се постига това трансформиране. Какво е положението на студента, който е пропаднал на доктората си? Той е работил, чел, писал е и в един момент се вижда пропаднал. Като се върне у дома си, той седне на стола, отпусне главата си и започва да мисли: „Какво направи професорът с мене? Насади ме в земята, както насаждат растенията.“ Това означава клюмналата глава. Обаче туй не го задоволява. Той става от стола, нервно се разхожда из стаята си и разговаря мислено с професора: „Защо ме скъсахте? Защо ме насадихте в земята? Това е несправедливо.“ След туй отново сяда на стола, започва да свива юмруци и да се заканва на професора си. Като помисли малко, пак става от стола, започва да се разхожда, като си казва: „Защо ли си въобразявам? Аз нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя доктората си, и пак ще го представя пред комисията.“ Щом дойде до това разсъждение, той вдига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда из стаята. Това са психологически състояния, които всеки човек преживява. Когато страда, човек сяда, става, движи се. Без тези движения той не би могъл да издържи големите душевни напрежения. Седи, мисли, учудва се, заканва се: „Хм, ще му дам да разбере!“ После му дойде някаква светла идея в главата, веднага скача от стола си и радостно извиква: „Ха, така ще постъпя, за да покажа, че и в мене има благородство, характер.“ Когато в душата на човека стават ред вътрешни процеси, той трябва да ги изрази чрез някакви символи. Ако го наблюдавате, ще видите каква буря става в него: тя ту утихне, ту отново се яви, докато най-после въпросът се реши. Не е лесно да се справя човек със своите вътрешни преживявания. Като знаете това, не го съдете, но старайте се по някакъв начин да му помогнете.

Да се върнем пак към гласните и съгласните букви като метод за трансформиране на състоянията. Щом сте неразположени или скръбни, започнете да си въздействате първо със съгласните букви, а после с гласните. Ако при изговаряне на всички съгласни и гласни букви състоянието ви не се измени, започнете да ги комбинирате в срички. Като правите това упражнение, забелязвайте при кои съгласни или гласни състоянието ви се е изменило. Правете това упражнение със себе си или с някой ваш приятел и вижте какво заключение ще извадите. Работете с буквите десет вечери наред, по половин час, между девет и десет часа. Наблюдавайте внимателно въздействието на буквите върху вашия психически живот. Това е наука, която има приложение в живота. Съзнателно или несъзнателно, човек си служи с нея. Съгласните букви представляват затваряне на известни енергии в човека, а гласните – отваряне пътя на тези енергии, даване възможност те да се проявят, да излязат навън. Значи чрез съгласните букви човек си служи като със спирачки, за да не дава ход на някои свои енергии. Изобщо буквите могат да се използват при различни случаи в човешкия живот. Някой ученик започва да развива дадена тема. Седне на стола, вземе писалката, но не му дохожда наум какво да пише. Нека не се мъчи да измисля нещата, но да започне да изговаря ту една гласна, ту една съгласна, да ги съчетава в срички. Няма да се мине много време и в главата му ще влезе някаква малка, светла мисъл. Така той ще разбере, че отделните букви, както и съчетанията им в слогове, представляват сечива, пособия, с които опитният майстор може свободно да работи. Често хората употребяват слога ох. Какво показва този слог? – Той показва, че човек се е отклонил от правия път, в който Природата го е поставила. Той е излязъл от естествения кръг на своето движение. Същевременно частицата ох показва начина, по който човек може да се върне в правия път.

В математиката хиксът означава движение на кръга в безкрайност и връщането му назад. Следователно, когато човек се изгуби някъде в безконечността, той не продължава да върви напред, но се връща назад. Това значи, че когато направи една погрешка, човек се връща назад. За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред хората. За да се освободи от терзанието на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и от гняв пореже пръста си. Кой как го види, все го пита защо ръката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине през големи изпитания, но и много хора ще му се притекат на помощ. Едни ще му помагат, а други ще го морализират, ще го питат защо е бил толкова глупав, защо не се е въздържал, и т.н. Всичко това той ще трябва да издържи, но в края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаят погрешката му, но раната му мъчно ще зарасне, няма кой да му помогне.

Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел, решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, но за Великия принцип, на който служи. Като ученици от вас се иска морален устой. Вие трябва да имате морален устой не само в един случай, но във всички случаи. На сто случаи в живота ви може да има най-много десет изключения. Колкото повече погрешки върши човек, толкова по-неблагоприятна е средата, в която живее. Например гладният човек има най-много условия да греши, защото живее в гъста среда. В желанието си да задоволи своя глад, той прави много погрешки. Любознателният, който търси средства да си достави някаква книга, прави по-малко погрешки, защото средата, в която живее, е по-рядка. Моралният човек пък прави най-малко погрешки. Средата, в която той живее, е още по-рядка. Следователно колкото по-гъста е средата, в която човек живее, толкова по-големи са съпротивленията и противодействията на неговия път.

Сега можете да зададете въпроса: „Какво трябва да прави човек, за да избегне глада?“ – За да избегне глада, човек не трябва да поставя спирачки на своите естествени желания. Забелязано е, че след известни болести в човека се развива голям глад. Докато е болен, лекарите и близките му го поставят на строга диета. Като започне да оздравява, гладът се проявява в него и той усилено се стреми към ядене. Следователно спирачките, които се поставят в живота на човека, не трябва да бъдат големи. Те трябва да се турят постепенно, незабелязано. Това зависи от разумността на човека. Колкото по-разумен е човек, толкова повече спазва законите на Природата. Щом спазва законите на Природата, той ще бъде свободен от нейните спирачки. Обаче обикновеният човек, който не живее според законите на Разумната Природа, има обикновена опитност, с обикновени резултати. Обикновеният човек колкото печели, толкова губи. Разумният човек всякога свършва с изобилие.

Ако искате да знаете как сте прекарали деня, като обикновен или като разумен човек, всяка вечер преди да си легнете употребете 10-15 минути мислено да си дадете отчет какво сте правили през деня. Спомнете си къде какво сте казали, какво сте направили, и т.н. И ако след всичко това намерите в себе си една малка придобивка, туй показва, че сте прекарали деня добре, като разумен човек. Колкото малка и да е придобивката, тя е ценна. Само по този начин човек може да разработва своя характер. Само по този начин Природата може да му разкрие своята съкровищница. Тя ще му разтвори касите си – да взема колкото и каквото иска. Природата има доверие само на онези, които имат морален устой. Който си позволи да проникне инкогнито в силата, в тайните на Природата, той ще изпита нейния камшик върху гърба си. За да спечелите доверието на Природата, вие трябва да живеете по нов начин, а не както сте живели някога, в миналото си. Като влезете в Новия живот, вие ще имате микроскопически резултати, едва забележими, но това именно трябва да ви радва. Докато сте на Земята, вие можете да бъдете обикновен човек, на никого неизвестен, но на Небето ще бъдете на всички известен. Затова е казано: „Невъзможното за човека е възможно за Бога.”

Упражнение: Всички прави, ръцете настрани. Дясната ръка прави широк полукръг отпред, като се поставя върху рамото на лявата, която е напред, отдето се спуща надолу, по дължината ѝ, до китката. При това движение на дясната ръка се произнася високо звука а... Дясната ръка се движи нагоре по лявата до рамото. После минава пред гърдите, хоризонтално, настрани и се спуща надолу. Същото движение прави лявата ръка върху дясната, при което пак се произнася звука а. Така могат да се произнасят и други звукове – гласни о, и и съгласни – м, л... Като правите това упражнение, наблюдавайте да видите какво въздействие ще окаже върху вас.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!


24 януари 1926 г.

Книги:

Гласните и съгласните букви
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Гласни и съгласни букви
Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00

Гласните и съгласните букви

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, букви, съгласните, гласните, път, начин, глава, природа, буква, сега, стола, енергия, себе, аз, съгласни ,

 Младежки окултен клас , София, 24 Януари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Прочете се резюме на темата "Най-полезното растение". Десет души прочетоха темите си върху "Най-силната гласна и най-меката съгласна".




Желая всички да бъдете свободни, понеже това са пробни упражнения. Вие не сте ангажирани, това са опити. То е едно упражнение, затова искам да бъдете свободни. Напишете буквите х, у, з. В математиката вие ги вземате фигуративно като известни числа. Защо х се взема да означава неизвестното? (Това е едно условие, първите букви в азбуката се вземат за известни величини, а последните – неизвестни.) Аз наричам туй едно случайно съвпадение на х. X е неизвестно, понеже ние не можем да си обясним как се е разделил кръгът и как се е обърнал. И искам да обясним този процес в природата, как е възможно да се обърне. Кои са силите, които са разделили кръга и образували х. Има известна сила, която е обърнала, разтворила кръга. В житното зърно вие имате същия закон.



В у имате един символ, който означава човека. Тук човекът е обърнат с главата надолу. V според латинската буква, а той трябва да се пише тъй. Сега ние не можем да си представим как се е обърнал У, човекът, как е станало да се обърне главата на човека надолу, както при растенията – защо главите им трябва да бъдат в земята?



След това идва другата неизвестна, 3. 3 – кръгът е разделен за размножение. Ние пак искаме да знаем къде е границата на разделението. Три букви - съвпадение. Някой път идеята се определя от самия знак, който е фигуративен. Да дойдем до буквите. Вие считате "а" за най-силен знак. От десетте души кои гласни посочиха за най-силни? "А", "о", "и". Може би друг някой да каже "у", има ли някой? Вероятност за "у"? Има. Има един природен език, еднакъв за всички народи – ах: и англичани, и немци, българи, турци – ах. После ох, оh.



За най-меките съгласни на кои се спряхте? "X", "м", "л", "с". Как може да докажете, че известна буква е мека? (С оглед на това, какво съпротивление срещаме, когато я произнасяме.) Вземете "м". Ма, мо, ми, му – кои са по-меки? (Ми.) И значи смекчава. "М"-то ли смекчава "и"-то, или обратно? Ако "м"-то смекчава, тогава: ам, ом, им, ум – им, тогава кое на кое придава някои качества? Някой път гласните придават, някой път съгласните. ("И"-то смекчава "м"-то в два случая, но във втория случай "м"-то втвърдява малко "и"-то.) Ще обърнете внимание при съгласните кои органи вземат участие? Вие трябва да изучавате съгласните по вътрешното напрежение. Къде е тази мекота? Нещо спира "м"-то. "Х"-то е в ларинкса. При "л"-то има едно препятствие, езикът взема участие, "с"-то – има го при змиите. Един предпазителен знак. Гъските и те съскат, някои го вземат "ш". Не е "ш". Змията казва – има опасност. Тука има пропаст, ще паднеш. "Ш" означава един знак от астралния свят. "Л" – той е човекът, който се е спрял някъде. Откъде е дошло наум някои животни да употребяват знака му? "М"-то е символистична буква, взета от старите езици. Тя означава субстанциалното състояние на материята и понеже е в потенциално състояние – тиха е. "Мама" – туй, от което сме направени. Туй, което ни е дало форма, и туй, което се проявява в нас, туй значи "мама" – нали два пъти се повтаря. Англичаните, които обичат да съкращават думите, казват само "ма". У българите употребяват "мо". При какви случаи? "Кажи му мо."

Какво означават съгласните? Аз ви зададох тази тема с цел да може да се употребяват гласните и съгласните букви като един метод за възпитание. Известно неразположение може да премахнете чрез гласните, а друго чрез съгласните. Допуснете, имате някаква несполука, студент сте, скъсали са ви. Връщате се неразположен, с гласните или със съгласните ще се лекувате? По кой начин ще си въздействате? (Със съгласните.) Вие сте чували – подобно с подобно се лекува, някой път и с контраст се лекува. Повече подобно с подобно се лекува. Ако има рана, произлязла от замръзване, пак със студена вода ще я лекувате. Ако турите топла вода, ще й навредите. На изгорено няма да турите сняг. Ще турите масло. Маслото задържа топлината. Изгореното показва, че на организма му е придадена повече енергия, отколкото той издържа. Ще турите масло. Маслото поглъща тази топлина в себе си и облекчава организма. При изстиване организмът пак не е изгубил нещо, той само е възприел друг род енергия, която не е в хармония с него. И тази енергия не може да я трансформира. По кой начин трансформират тази енергия? Простите хора вземат сняг и търкат, та снегът като се превърне във вода, тази вода да изтегли.

Представете си сега този студент, който се явява на изпит или със своята дисертация за докторат и е пропаднал. Можете ли да си го представите? Ако той иска да се лекува, с гласните ли, или със съгласните трябва да си въздейства, каква поза ще вземе? Какво е вашето мнение? Като се върне, каква поза ще вземе? (Зависи от темперамента.) Като дойде в стаята си, какво ще прави? Най-напред ще седне тъй, отпусне главата си. Защо сяда, психологически казва: "Насадиха ме." И седне на стола. "Право ли е да ме насадят? Туй насадяване не е заради мен." Като поседи пет минути на стола, той стане и казва: "Аз на този... Имат ли право... Те ме скъсаха... Не, не, не, онзи професор, той иска да ме насади." Седне и казва: "Не е право." Той усеща, че на стола са го турили преди време. "Аз тази материя съм я проучил, несправедливо е това нещо." И почва да ходи назад-напред из стаята, маха с ръце, свие юмрук, казва: "Хм..." След това усеща, че това няма да го бъде и почва да мисли. "Втори път ще се приготвя, ама няма да ме скъсат." И тогава седне, най-първо главата му беше надолу, после, като седне, вземе една поза свободна и казва: "Втори път... хм." Издържи ли вече изпита, разхожда се по друг начин.

Това са психологически моменти на неговия живот. При това страдание, което има, ако не направи тези движения, той ще се пукне. "Не, не, не." Дойде му една светла идея. "Втори път! Ще уча, ще издържа изпита, че тогава... Ха..." Седне на стола, тогава е доволен, издигне главата си нагоре. Всичкият този вътрешен процес все трябва да се изрази символистично. Някой път ви скъсат, то е нарочно, вие трябва да минете през известни фази. То е един изпит, и да видим как ще разрешите въпроса. Някой ще каже: "Е, седнал този!" Не е, ще наблюдавате, седнал този, седнал той, цяла една буря минава в неговата душа. И ако не разберете тази душа, може да се пръсне, ако не издържи, може да се пукне сърцето. Докторската теза, тя е опасна.

Ще се върнем към гласните и съгласните букви, ще ги вземем като методи. Може да направите известни опити. Ще направите сега първия опит. Да кажем, едно тъжно чувство някой път минава. Неразположение всеки един човек е имал, във всеки един живот те идват периодически. На деня по няколко пъти идват. Употребявайте сега най-първо съгласните и започнете с една, втора, трета, четвърта и т.н. и вижте при коя буква състоянието ви ще се измени. Тогава – спрете се. Щом вашето състояние се измени, спрете. Ако употребите съгласните, минете към гласните и ако вашето състояние се измени, запишете си буквата. Ако и това не помага, употребявайте ги двойни – гласни и съгласни, и вижте при кои от тях ще се измени вашето състояние.

Туй е един психологически опит, ще имате търпение. Ще употребявате поне половин час. Ако някой от вас няма такава скръб, ще намерите един свой приятел, с него ще направите опита. Туй ще направите вечерно време, когато свършвате – между 9 и 10 часа. Това упражнение с буквите ще имате за десет дена подред, по половин час само. Десет дена – пет часа. Ще се произнесете, ще наблюдавате езика си, ще произнасяте и ще наблюдавате тези вътрешни вълни.

"М"-то – това е подпушване на известна енергия. Като кажете "м" – спирате известна енергия, а "а" – давате вече ход. Гласните, те отварят, а "м"-то – затваря, и тази енергия е под твоя контрол. А при гласните, ти я пускаш да се проявява. Когато някой срещне някого, когото не очаква, веднага казва "а". Понякога, когато искате да реагирате върху някои свои чувства, ще употребявате тези букви, само някои от тях, най-важните съгласни, които имате там – 10-15. Тях ги представят като спирки на известни енергии вътре във вашия организъм. При това тези букви могат да ви помогнат и в друго отношение. Да кажем, развивате вие някоя тема, не ви идват мисли. Станете, започнете с "а", тихо произнасяйте "о", "и", "у", произнасяйте тихо и някои меки букви, съединете тези слогове, и няма да мине дълго, все ще ви хрумне някоя малка идея. Всеки един от вас в живота си ще има достатъчно случаи да опита.

Който е измислил тези букви, аз ги наричам хубави сечива, с които опитният може да работи отлично. Например вие казвате: "Ох." В слога има самото разрешение. Защо казваш "Ох"? Показва – ти си се отдалечил от онзи правилния път, който природата е поставила, излязъл си от онзи естествен кръг. "Ох" показва по кой начин да се върнеш назад. Тогава ще знаеш на какво е равен х. В математиката какво значи х? (Един кръг е направил едно движение в безкрайността и се е върнал.) Тогава ще се върнеш по обратния път. Когато някой човек се изгуби някъде, ще продължава ли пътя си, или ще се върне назад. По този безконечен път ще се върнеш пак назад. Щом направиш една погрешка, ще се върнеш пак по обратния път. Една погрешка се изправя – като я прекараш два пъти през ума си. Най-първо, като си я правил, то е приятно. Втори път ще я изповядаш, ще я знаят и другите. Направил си някоя погрешка в тайна, а законът е такъв, че трябва да излезе наяве. Другояче няма лекуване. Да кажем, разгневил си се и забиеш един нож в ръката си. Хората ще те питат защо ти е вързана ръката? Може да кажеш истината, но може и да скриеш. Ако кажеш истината, раната ще премине, ако не кажеш истината, тази рана ще те преследва. Ако кажеш: "Направих една голяма глупост" и разправиш, ще започнат хората да те морализират, че тебе толкова ли ти стига умът, толкова ли си глупав, ние те мислехме за по-умен. Ти ще се свиваш, ще мълчиш, ще трябва да понесеш всичко това. Ще кажеш: "Много ви благодаря! Да имах тази светлина, не бих го направил. Аз бих желал да имам тази светлина в себе си."

Трябва смелост в живота, когато се изправят погрешките. Но всякога хората са страхливи. Когато правим туй, ние няма да го правим заради хората, но заради онова дълбоко вътрешно убеждение, заради един принцип, когото ние изповядваме. Най-първото нещо в класа – да се образува морален устой. Устой не само в един случай, при всички случаи с малки изключения. Да кажем, на 100 – 10 изключения. Но когато на 100 имаме 60 изключения? Колко изключения, колко вероятности допуща математиката на сто случаи за грешка?

Да кажем, някой ученик има нужда от пари, а има сто каси пред него. Каква вероятност има в коя каса да бръкне? Сега допуснете следното. Имате неизвестната х. Тя е една грешка извършена. Да кажем, този х е извършил, това "г" е извършило тази грешка при глад, а друг иска да си купи книга "к", а друг иска да даде милостиня "м". Къде ще бъде желанието най-силно? Този х тогава можем да го определим. Тогава на сто случаи, колко изключения ще има? Колко допускат най-много на 100? 90. Значи х може да се определи. При глада х знаем на колко е равен, допуснахме на 90.Х=90. Този х иска книга, на колко ще бъде равен? Х=50. А за милостиня? Х = 10. Тук при глада индивидът е вече в тази гъста материя, в него моралните чувства не работят. В тъмнината е той. А към книгата предполагаме материята, в която живеем, е по-рядка, има разумни хора, които ще му помагат. При глада има най-неблагоприятни условия, следователно ще направи повече погрешки.

Сега друг закон, който може да извлечете. Как можем да избегнем глада? Чрез какво можем да избегнем глада? Трябва да наблюдавате болните хора. Когато човек е боледувал цяла година, че не е ял и когато прояде. Аз зная един само такъв пример, и той е за една жена, дъщеря на един български чорбаджия. Цяла година я тресло, станала само кожа и кости. Като я напуснала треската, баща й заклал цял един вол и тя го изяла, не изведнъж, но направили го на суджуци, пастърма и др. Такъв апетит – никой не е ял, само тя. Единственият пример, който аз зная. Значи в дадения случай колкото въздействието е било силно, толкова и реакцията ще бъде силна. Та именно от тази страна човек на себе си не трябва да реагира. Никога човек не трябва да реагира на известни пориви на душата си, които ще произведат този глад. Спирачките трябва да бъдат плавни. Ще употребявате меките букви тъй плавно, по възможност най-малките търкания да се образуват.

Когато човек действа разумно, трябва да се спре и да обсъжда добре законите на природата. Сега вие срещате тези мъчнотии в живота и ако не изучавате законите, ако постъпвате, както обикновените хора постъпват, ще имате обикновената опитност и резултатите ще бъдат пак същите. Колкото спечелиш, толкова и ще изгубиш. И колкото научиш, толкова ще изгубиш. Щом работите по този разумен закон, всякога във всеки един живот трябва да остане едно изобилие, нещо съществено на човешката душа да носи в себе си като една придобивка в себе си – това е хубаво и красиво.

Вие не сте правили още опит, че като направите вечер отчет на живота си, вие се усещате, че сте придобили нещо, нещо много малко, светът да го не вижда, но ти да си доволен. Всеки един ден все трябва да има една микроскопическа придобивка. И ако така си отдавате всяка вечер, преди да си легнете, 10-15 минути и си правите отчет какво сте направили целия ден - вашия плюс и вашия минус, загубите, речено-казано - и най-после да остане една малка придобивка. Едно зрънце може да е, но е ценно.

По този начин може да развивате правилно характера си. По този начин природата може да ви разкрие съкровищата си. Щом имате морален стабилитет, ще отвори касите си. Ще ви има доверието. Някога и други се добират до касите й, но за такива тя има такъв камшик. Вие сте живели, живели, живели, ако ще живеете, както са живели в миналото – не! Ще живеете сега разумно. Ще имате резултатите, които ще отличават вашия живот. Те могат да бъдат микроскопически, може да не бъдете някой виден списател, държавник, оратор, може така да си заминете от този свят, никой да не знае за вас. Но за в бъдеще природата ще вложи нещо хубаво и красиво, което ще бъде радост за вашата душа, на небето ще бъдете известен, казано на религиозен език, на земята неизвестен, но горе, в невидимия свят, известен.

Станете да направим едно упражнение.

1. Ръцете настрана.

2. Дясната ръка – широк полукръг, отпред отива над лявата.

3. Бавно я прокарваме над нея по цялата й дължина, като се произнася високо звукът "а". Ръката минава пред гърдите хоризонтално, отива пак надясно. После лявата повтаря същото над дясната, пак се произнася "а". Същото и с другите букви: "о", "м", "л". После с произнасяне на група от по две букви: "ао", "мл". Ръката, докато преминава от върха на пръстите досред гърдите, произнася се едната буква "а". Оттам, докато се разтвори, другата буква "о". Тъй и с "м", "л".

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"



Единадесета лекция на Младежкия окултен клас

24-ти януари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder